НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.

17.07.1937г.


Учителя и част от учениците организират летуване на

Рила - езерата

1937 г.

 

Засега не са намерени спомени с точната дата на заминаването за Рила на Учителя. На 11 юли се знае, че е бил в София тъй като изнася неделна беседа. На 18 юли има вече беседа на Рила. Датата 17 юли, като начална дата на лятната духовна школа е избрана засега формално. Ясно е, че заминаването за Рила е станало между 11-ти и 18-ти юли. Освен изнесените от Учителя беседи на планината, има и някои спомени, които са без конкретни дати. Ето някои от тях:
 

1. Записано от Светозар Няголов: Времето в планината и послушанието на учениците

 

През 1937 г. Учителят премества палатката си от долната площадка на по- горната, където е сега. До нея братята правят 72 стъпала.

В лагера идват Ангел Вълков и Тодора Тодорова от братството и започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Започва голяма буря, която събаря няколко палатки и непрекъснато се усилва. Пред лагера стои голяма опасност да бъде пометен от бурята. Веднага при Учителя отиват брат Гради Колев, брат Иван Антонов, брат Цеко Матов и др. с молба да спре бурята. Той им казва, че трябва да свалят веднага палатката на Ангел и Тодора, за да не пострада лагерът.

Веднага братята с Учителя отиват и свалят за минута палатката. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и казва: „Хванах ли те, дяволе!" Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителят ги спира и им казва да ги оставят. Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков.

 

2. Записано от Светозар Няголов: СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ

 

 На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те дяволе!" Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителят им нарежда да ги оставят на мира. Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да сушат и топлят. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителят хваща и поставя на място дявола, който обсебва Ангел Вълков. 
             През 1937 година брат Гради Минче в посещава Рила за няколко дена.
Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защото е свършил храната си и няма повече средства. Учителят му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада. Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята. Идва Учителят и пита Гради: „Ти какво мислиш?" „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителят пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата. Той казва: „Един трябва да ръководи и да отговаря за всичко, ако са съгласни приятелите, ще поема аз ръководството, но при условие да градя отвътре, а те отвън да ме слушат, когато правя корекции." Учителят се обръща към всички и казва: „Братът предлага да ръководи работата. Вие съгласни ли сте с това?" Те приемат и до вечерта кухнята била поправена.

 

 

 

3. Спомен на Гради Минчев: Строежът на кухнята на 7-те езера

(В този спомен няма означена годината, но от записката на Светозар Няголов се вижда, че строежът на кухнята за който говори Гради Минчев е през 1937 г.)

 

4. Записано от Светозар Няголов: Задачи и правила в планината

 

През 1937 г. Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.

„Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отидат с автомобили, с аероплани. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." /"Лъчи на живота", с. 258/

Учителят ни обяснява как трябва да подходим при всички трудни ситуации в планината, като се свържем със съществата, които ръководят процесите на природата и ги помолим да бъдат снизходителни към нас, ако заслужаваме.

„Новият начин на работа - екскурзия, се заключава в абсолютно спазване законите на разумната природа. Например, когато правим екскурзии, понякога вали дъжд, вятър вее и някои казват: Защо Учителя не разсее облаците, да не вали дъжд? Защо не спре вятъра и не заповяда на слънцето да грее? - "Не, аз съм много внимателен спрямо природата. Аз не променям нито ветровете, нито дъжда спирам, но се нагаждам с тях. Като срещна приятелите, които създават ветровете и дъждовете, поразговарям се малко с тях и им казвам: Виждам, че искате да ни окъпете и да ни проветрите малко, но гледайте да не ни изкъпете и проветрите повече, отколкото трябва. Аз никога не им заповядвам, искам те сами да се сетят какво трябва да направят... Обръщам се към тях внимателно, като им казвам: Ще бъдете така добри, да задържите поливането си за още няколко часа /докато се приберем/. /"По Бога направени", с.31/

 


Записки на Светозар Няголов

 

5. Времето в планината и послушанието на учениците
 

Всичко в планината е символи и има значение, но ние трябва да ги знаем и да ги пазим. Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването и са вземали дърва от изгорялата гора. Учителят, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително по- възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея.

Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие. Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера. Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи. Зад всички беше той - Духът Беинса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше.

През 1930 г. след устройването на лагера при Седемте езера, приятелите се радват една седмица на хубаво слънчево време. Те не са добре екипирани: с тънки дрехи и палатки, повечето от които направени от войнишки брезент, опънат на два кола. Внезапно времето се променя, небето се заоблачава и започва да вали сняг, който скоро достига 10 см. Приятелите, неподготвени за такава изненада, се умърлушват и отправят умоляващите си погледи към Учителя, който в това време стои до палатката си. Той отлично чувства тяхната уплаха и безпомощност пред природната стихия. Бързо отива зад палатката си, казва няколко неразбираеми за приятелите думи и махва с дясната си ръка. Снегът, както внезапно е завалял, така и спира. Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, снегът бързо се стопява и полицата на всички братя и сестри заиграва благодарствена усмивка, отправена към Учителя.

Много такава случаи има, когато Учителят променя времето, но само когато всички приятели отправят мисълта си към него и очакват помощта му.

На 20 юли 1932 г. в рилския лагер брат Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва, че на другия ден в планината ще стане голяма буря и затова му предлага да слязат с братята и сестрите надолу. Учителят му отговаря: „Аз ще остана тук, няма да сляза." Брат Лулчев с няколко души от неговата упанишада: Невена Неделчева, Йордан Бобев, Елена Андреева и др. бързо напуска лагера. На 21 юли сутринта става голяма буря, която събаря много палатки. Вятърът се усилва, братята и сестрите отиват при Учителя и го молят да спре тази хала, защото, ако продължи още малко, ще помете целия лагер.

Учителят излиза от палатката си, обръща се с лице на запад, откъдето идва бурята, и тя започва да намалява, утихва и скоро вятърът спира напълно. Показва се и топлото слънце. Първият въпрос, който поставят братята и сестрите на Учителя, виждайки това чудо, е: „Учителю, защо не спряхте по-рано бурята, а оставихте вятъра да събори повече от половината ни палатки в лагера?"

А Учителят отговаря усмихнато, че тази буря е била предвидена за тях, в пътя на тяхното развитие. Те трябва да придобият смелост, да не се плашат от бурите. Такава буря ще имат и в живота си долу, но като я преживеят тук, в планината, лесно ще разрешат въпросите си долу.

Братята и сестрите бързо оправят повредите на лагера, зашиват скъсаните палатки и на следващия ден не остават никакви следи от щетите, нанесени от бурята. Понеже стенографката Елена Андреева напуска лагера, Учителят я изпраща в провинцията да работи две години като учителка. Една от причините за тази буря е опозицията на Сатурн със Слънцето на 21 юли, след която буря съм дошъл и аз на тази земя. През 1937 г. Учителят премества палатката си от долната площадка на по- горната, където е сега. До нея братята правят 72 стъпала.

В лагера идват Ангел Вълков и Тодора Тодорова от братството и започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Започва голяма буря, която събаря няколко палатки и непрекъснато се усилва. Пред лагера стои голяма опасност да бъде пометен от бурята. Веднага при Учителя отиват брат Гради Колев, брат Иван Антонов, брат Цеко Матов и др. с молба да спре бурята. Той им казва, че трябва да свалят веднага палатката на Ангел и Тодора, за да не пострада лагерът.

Веднага братята с Учителя отиват и свалят за минута палатката. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и казва: „Хванах ли те, дяволе!" Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителят ги спира и им казва да ги оставят. Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков.

 

 

Изгревът - Том 22

5.Времето в планината и послушанието на учениците


Записки на Светозар Няголов

 

Свещените думи на Учителя

       
                     След края на Първата световна война Учителят често събира ръководителите на братствата в България, изнася им беседи и им открива някой тайни за живота. Един ден ги поканва на среща в София. Савка Кермедчиева, която е близка на Учителя, но не е ръководител, не участва в тази среща. Тя отива на другия ден при него и го пита: „Учителю, какво стан а със срещат а на ръководителите вчера?" Учителят е много сериозен и замислен и нищо не отговаря. След малко тя повтаря въпроса си. Учителят й казва: „Никой не дойде на срещата. Това, което трябваше да го предам на тях, ще го предам на тебе.* Ела с тетрадката си в 22 ч. при мен." Тя отива при Учителя и записва мислите, които той й диктува. От този ден тя започва работа върху създаването на книжката „Свещени думи на Учителя".
            На 12 юли 1924 г. - Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя подарък на Учителя - книжката „Свещени думи на Учителя". Учителят не приема този подарък и не разрешава да се отпечата. Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащински я жес т на Учителя, че то й я е спрял, за да не се възгордее. Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото наУчителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той и диктува. Тази книжка тя издава в 1938 година. **
            След побоя, нанесен на Учителя, Савка отива при него и иска да му целуне ръка, но то й е мног о строг, дръпва си ръката. Тя се разплаква и пита: „Какво прегрешение съм направила Учителю, та не ми давате да ви целуна ръката?" Той отговорил: „Аз не съм Учителя, аз съм един от неговите ученици, изпратен да пазя тялото му, а Учителят е на Слънцето,"
            На всички събори, които стават около 19 август ежегодно, Учителят присъства на събора на Слънцето и почти никой не забелязва неговото отсъствие, освен Савка. По време на един от съборите на улица „Опълченска" 66 Савка има срещ а с так а наречения „Стария Брат" (невидимо същество от Космоса), който пази тялото на Учителя. Тя води дълъг разговор с него за духовния свят и законите, коит о владеят там, и мисията, която има Учителя в България. Всичко това тя го написва на пишеща машина и преди да си замине, Борис Николов взима ръкописа й.*** Поставеният от Учителят ученик остава да пази тялото му няколко дена, след коет о то й се завръща, Савка му целува ръка и пак започва да пише свещенит е мисли в тефтерчето си.
            На Рила Учителят почти престава да пише. През август той спира напълно и няколко дена го няма в тялото му - излъчва се.
            На събора на Слънцето през 1936 г. в присъствието на Учителят се взема решение Той да остане на Земята във физическото си тяло по време на Втората световна война, която безумното човечество готви.
            По това време на Рила за Учителя се готви специално по препоръка на доктор Жеков . Той трябва да яде лека храна, за да излезе от болезненото си състояние. Когато го питат какво иска да му сготвят, той отговаря, че желае панирани гъби, което е много тежка храна и от гледна точка на медицината не е подходяща за случая. С това той показва на приятелите, че причините за неговото болезнено състояние не са само външни, а дълбоки - вътрешни.
            Той плати за нашите неразумни действия, премахна всички стари паяжини от съзнанието ни, повдигна ни с една степен по-високо, за да можем да оцелеем и свършим работата, която ни беше определена, при новите военни условия. По този повод Учителят казва: „...това боледуване е по-тежко от Голготата, която Христос мина преди 2000 години." Трябва някой да страда и изнесе кармата на братята и сестрите и на българския народ, за да могат в бъдеще да приемат новото и работят за него. Мнозина обвиняват майка ми, че е утежнила положението на Учителя с ухапването от змията. В разговор с Борис Николов, последният казва, че тя не го е натоварила със своя случай, а Той я е използвал, за да му помогне и вземе част от неговия товар.
            На Рила възрастните братя решават да отведат Учителя в София, за да не се изложи Братството, ако той си замине на планината. Това решение Стоян Русев го съобщава на Ива н Антонов , който единствено може да свърши тази работа. Антонов му заявява строго, че това няма да стане и той с брадвата ще отиде да пази Учителя. Разбира се, че не е имало нужда да се стигне до брадвата. **** По това време при Учителя идват много приятели, носят плодове и храна и със сълзи на очи му целуват ръка. Младите твърдо вярват, че той ще оздравее. Учителят преминава тази голяма Голгота на Рила, заобиколен от плеяда светли същества, които постоянно обитават там и му помагат. Нашите братя и сестри се грижат образцово за всичко около него. Учителят започва да прави опити да пише в тефтерчето на Савка. Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л" а след това написва и думата „любов". Възкресението идва.***** На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус - преди изгрева на Слънцето, следобед Учителят става от леглото си, взима бастуна и отива на извора придружен от радостните братя и сестри. Целият лагер сияе. Учителят се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята. Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпият гост. Когато Учителят се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" - светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч. След радостния концерт изнесен в негова чест, Учителят съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу за да организират събора в София.******
            По време на боледуването на Учителя, Мария Златева и Стойна Кондарева отиват на Рила и му носят плодове. Пристигат при палатката му, оставят плодовете и му целуват ръка. След съобщението, направено от Учителят за събора, Мария Златева си казва на ум: „Какъв събор ще имаме, когато Учителят едва може да си вдига ръцете и не може да говори?" На 14 август, петък - денят на Духа на живота, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила.*******
            На 19 август, сряда в току-що ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите на събор. Дълго време пеят братски песни и най-после идва Учителят с Библия в ръка. Застава на катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот". Няма никаква следа в гласа му, говора и походката от боледуването. Той изобилно прелива изобилно в нас новата живителна сила, която тече през него. Това е неговият втори живот.
            До 1936 г. Учителят изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение. Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота на Братството.********

            На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена. Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те дяволе!" Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителят им нарежда да ги оставят на мира. Бурята стихва и спира. Всички се събират около лумналия огън при кухнята да сушат и топлят. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях. Учителят хваща и поставя на място дявола, който обсебва Ангел Вълков. *********
             През 1937 година брат Гради Минче в посещава Рила за няколко дена.
Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защото е свършил храната си и няма повече средства. Учителят му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада. Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята. Идва Учителят и пита Гради: „Ти какво мислиш?" „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителят пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат. Пак пита Гради защо не върви работата. Той казва: „Един трябва да ръководи и да отговаря за всичко, ако са съгласни приятелите, ще поема аз ръководството, но при условие да градя отвътре, а те отвън да ме слушат, когато правя корекции." Учителят се обръща към всички и казва: „Братът предлага да ръководи работата. Вие съгласни ли сте с това?" Те приемат и до вечерта кухнята била поправена.**********

 

Изгревът - Том 22

12. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ

-------------------------------------------------------------------
 

*Виж « Изгревът» том I стр. 98-103, том. XIV стр. 341-342.
**Виж « Изгревът» том IV стр. 629-632.
***Виж« Изгревът» том XIV стр. 479-506.

****Виж« Изгревът» том VIIстр. 345-347, N8.
*****Виж« Изгревът» том І стр. 36-39, том ІХстр . 171-172; том XIV стр. 409. N79.
******Виж« Изгревът» том І стр. 570-572.
*******Виж« Изгревът» том І стр. 350-352, том XIV стр. 409, N79.
********Виж « Изгревът» том І стр. 288-291.

*********Виж « Изгревът» том VIIстр. 559-561, N52,53.
**********Виж « Изгревът» том VII стр. 204-205


Спомен на Гради Минчев

 

10. СТРОЕЖЪТ НА КУХНЯТА НА 7-ТЕ ЕЗЕРА



Като дойде време за отиване на Рила, тогава минавахме през Сапарева баня, аз тръгнах със сестра Йорданка Жекова и със сестра Керемидчиева, майка на една от стенографките при Учителя, сестра Савка. Минахме с. Сапарева баня и седнахме на една полянка да починем. В това време дойдоха две, три жени с момиченцата си да ни видят. За тях беше интересно, защото хората от братството пътуваха на групи за рилските езера и всички минаваха през с. Сапарево, вземаха под наем магарета, които изнасяха денкове и продукти нагоре. По такъв начин влизахме във връзка със селяните. Като дойдоха жените седнаха при нас и завързаха разговор със сестра Йорданка. Не зная какво са разговаряли, но като стигнахме на езерата и като минаха няколко дена и три-четири жени от Сапарево дойдоха специално да търсят сестра Йорданка. Изглежда, че нещо им е предсказала и то се е сбъднало, за да дойдат да я търсят на езерата. И тъй сестра Йорданка имаше честта да бъде посетена от тия жени от с. Сапарево.


Още с пристигането си на Рила първата ми работа беше да ида да целуна ръка на Учителя и дори не бях си свалил багажа от рамото и Той ми каза: „Ти нали беше зидар?“ „Да“, казах. „Тук наредих на братята да направят кухня.“ Аз свалих товара, който носех на рамото си и като погледнах видях, че основите не са сложени както трябва и казах: „Учителю, камъните не са наредени добре“. А Той отговори: „Ами ти си майстор, а пък те не разбират, рекох“. Там бяха брат Пеню Ганев, брат Манол Иванов от Варна и др. Зидарията беше суха, не с цимент. Аз се залових да подреждам камъните. Като наближи вечерта брат Димитър Стоянов, когото назовавахме Димитрий, ме повика. Той си беше приготвил широко легло. Посочи ми го и каза: „Ето, тук ще спим двама. Нощем става тук студено“. Той си облече пижама и се покри с юргана. Аз си легнах като се покрих с ямурлучето. Но през нощта заваля дъжд и стана много студено. Тогава аз надигнах юргана на брат Димитрий и легнах до него. Затоплих се. На другия ден ми намериха палатка в която да спя. Но минаха няколко дена и аз си привърших храната. Казах това нещо на Учителя, а Той ме погледна и каза: „Рекох, всеки работник заслужава хляба си“. Учителят нареди на брат Николай Дойнов, който се занимаваше с лавката, да ми дава хляб, сирене и други неща за храна.


Тогава имаше много мераклии да работят, но никой не беше пипал такава работа. Всички бяха наперени, смело работеха и не слушаха. По едно време, както нареждаха камъните, стената се събори. Аз работех отвътре, а те отвън и само ръководех работата, но нали не ме слушаха, това стана причина за събарянето на стената. Това беше след обед. Аз си поприбрах някои работи и се прибрах в палатката. Другите братя, които работеха и те спряха. Учителят по едно време слезе при строежа и като видя, че никой не работи запита: „Какво става, къде е майстора?“ Казват му: „Той се прибра в палатката“.


Аз си бях легнал и си мислех, като се свечери да си тръгна по дерето и да си отида.


По едно време идва брата с когото спяхме в палатката и ми казва: „Учителят те вика“. Отидох при Учителя. Той ме попита: „Какво мислиш да правиш?“ „Ами мисля да си отида, Учителю.“ В тоя момент Учителят се обърна към братята, а те нищо, мълчат. Учителят пак се обърна към мене, като на сцена, и ме запита: „Ти какво ще кажеш?“ Казвам: „Мисля, Учителю, да изберем един брат за отговорник, когото да слушат. Братята искат да работят, но не знаят как, не разбират“. Учителят пак се обръща към тях. Те мълчат.


Тогава се обърна пак към мене и ме попита: „Ти как мислиш да стане това?“ „Аз мога да стана отговорник при следното условие“, отговорих аз. „Първо, аз ще работя само отвътре, второ ще наглеждам отвън и ще поправям ако трябва или ще им казвам какво да правят“. На това Учителят каза: „Ето, брата е съгласен при такива условия да отговаря“. Тогава аз поправих събореното и започнахме отново да градим.


До кухнята имаше по начало два големи камъка по метър високи, а между тях една дупка като хамбар. Учителят както стоеше започна да пуща малки камъчета в нея. Сестра Катя Зяпкова като видя как Учителят пуща камъчетата, каза: „Учителю, аз ще направя това, ще затворя дупката“. Обаче в това време Учителят се измести, отиде малко настрана и почна да приказва със събралите се братя и сестри. Добре, но сестра Катя, като искаше да отиде при тях и не можеше да напълни тоя хамбар, сложи една камичка и отиде при групата, която разговаряше с Учителя. На другия ден Учителят дойде да провери какво е направила сестра Катя и тя му каза: „Ето, Учителю, аз напълних дупката“. Тогава аз се обадих: „Нищо не си направила, сестра. Сложи само голямото камъче, а отдолу е празно“. „Как може да ме обиждаш пред Учителя!“, отговори сестра Катя. Тогава аз махнах камъка и казах: „Хайде пущай сега камъчета“. Нямаше как, обидената сестра трябваше да поработи, а не само да приказва.


Когато стана въпрос да направим покрива, брат Крум Въжаров каза: „Ще слезнете на първото езеро да сечете дървета“. Долу при първото езеро имаше изгоряла гора от там трябваше да сечем. Аз отсякох едно дърво, но тъкмо се събори последното, нали съм майстор, направих така, че счупих дръжката на брадвата като ударих брадвата в петата. Викам: „Брат Крум, дръжката на брадвата се счупи“. Вземах дървото на рамо и му казах, понеже аз не бях съгласен да отивам да сека дървета. „Аз имам толкова работа горе, вие нищо не работите или работите толкова колкото искате, а аз зидам и т.н.“ Занесох дървото и се залових да правя покрива. Направих го. Десет години бях работил зидарство, кал съм бъркал с крака и какво ли не още. Сложихме клекове отгоре, но понеже не бях покривал с плочи, брат Николай Дойнов ми помогна. Той като габровец знаеше тоя начин на покриване. И тъй братята носеха плочи от височината над езерото, на което викахме „Бъбрека“ и с тия плочи покрихме кухнята. Тя заработи.

 

 

Изгревът - Том 7

10. Строежът на кухнята на 7-те езера


Записки на Светозар Няголов

 

3. Задачи и правила в планината
 

Учителят ни учи, че най-важната задача при всяка екскурзия е да се изпотим, като изхвърлим по този начин всички отрови от организма си, т.е. да отпушим седемте милиона пори на кожата, запушени от отрови и мръсотии, които има в града. Чрез порите диша душата. По този начин - като се изпотяваме, ние облекчаваме отделителната система и помагаме на бъбреците си в непосилната им работа. Така ще избегнем много болестни състояния на бъбреците. Това правило се изпълняваше много точно от учениците, понеже във всяка екскурзия двама- трима по-здрави братя носят на гърбовете си самовари, които имат отдолу малка печка, която гори и водата се затопля и завира. Отгоре на самовара има свирка която при завирането на водата започва да свири. Братът сваля самовара и всички заедно с Учителя си наливат гореща вода в чаши и пият. По този начин, докато се стигне до връх Мусала, приятелите се изпотяват 4-5 пъти и стават свежи и бодри.

Правило в планината е да пием винаги гореща вода, никога студена! Студената вода блокира стомаха, нарушава кръвообращението и се подкосяват краката. През 70-те години водих една група младежи, начело с Гита и Йоанна Стратеви, Благи Жечев, Тодор Ковачев и др. до Рупите, Страшното езеро и обратно - до Седемте езера. По пътя към Рупите пред нас имаше мъгла и облаци, които святкаха и гърмяха и там валеше дъжд. С приближаването ни към Страшното езеро и дъждът се измести на изток и не ни намокри. Стигнахме Страшното езеро, обядвахме и на връщане аз предупредих всички да не пият студена вода. Минахме от северната страна на връх Мальовица, спуснахме се по тясната пътека надолу и слязохме в Урдината река. Там повечето от приятелите се налокали със студена вода скришом и когато тръгнахме към Зеления рид - Салоните, по баира краката им се подкосяваха и те едва пълзяха нагоре. В същото време дъждът от изток се приближаваше към нас и ни подканяше да бързаме, да се прибираме. Това помогна доста на тия, които бяха закъсали, и в 21 ч. се прибрахме в бивака. Щом влязохме в палатките, изля се проливният дъжд, който през целия ден ни заплашваше.

Само в краен случай човек може да вземе в шепата си малко студена вода, да я поеме в устата си и да я задържи известно време, за да се стопли, и едва тогава да я глътне. Винаги, когато ходим на екскурзия, ние палим огньове и топлим чайници с вода и приятелите постоянно се ползват от нея.
Важно правило е щом някой се изпоти, трябва веднага да се преоблече в сухи дрехи.


Учителят подчертава: „Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да засъхне на гърба ви.""Закони на доброто",с.379/

И в друга беседа: „Като се изпотявате, веднага се преоблечете. Никога не оставяйте с потната риза на тялото си." /"Петимата братя", с. 207/ Човешката пот представлява силна отрова, която, ако изпотеният не се преоблече, се поема отново от организма и го отравя още повече. В науката са правени опити - инжектирана мишка с човешка пот за 2 минути умира, а куче - за
5 минути. Затова за лечение се препоръчват потни бани, които най-естествено стават в планината.
Важно правило е да се движим бавно и спокойно в планината.


Учителят ни учи: „Като ходите по планините, вървете бавно, спокойно без бързане. На всеки сто метра спирайте за малка почивка на крак, около 30 секунди. Във време на почивка ще придобивате енергия. Колкото по-високо се качвате, по- бавно ще вървите. По този начин ще се приспособите към силите на природата и ще ги използвате правилно. Иначе те ще ви противодействат... Следователно като се качвате по планинските върхове, мислете за службата, която те изпълняват в природата, за да се свържете с разумността в нея. Всяка планина, всеки връх, всяко езеро има свое велико предназначение." /"Царският път на душата", с. 63/

„Като се качвате на планината, случва се някой да падне между камъните. Не бързайте да го вдигнете. Ако той пожелае да му помогнете, това е друго нещо. Обаче, не иска ли помощта ви, оставете го сам да стане. Някога аз си правя опити, нарочно се спъна, правя специално упражнение. Вие бързате, искате да ми помогнете. Почакайте малко и вие да видите упражнението, което правя."
/"Петима братя", с. 207/


Правило е, когато човек ходи по планината да не мисли за хора, които имат отрицателни качества и правят погрешки. Ако мислиш за такива хора, ти падаш и научаваш в коя област е направена погрешката. Ако паднеш по очи, този, за когото мислиш в момента, е направил грешка в материалния живот, ако паднеш на гръб - в духовния живот, ако паднеш надясно - в мислите, ако паднеш наляво - в чувствата. Хубаво е човек да не прави такива експерименти, за да не пострада.
Правило е: когато ходим в планината, да дишаме дълбоко чистия въздух.
Планината е велико училище, в което и да не искаш да дишаш дълбоко, тя ще те застави, особено, когато се изкачваш по върховете, най-вече връх Мусала.


Учителят пояснява: „За пример, ако вие се качите на Мусала и видите вашия високомер, ще видите, че някой път ще измерите на 300 метра по-високо, път някой път на 300 метра по-ниско. Някой път височината на Мусала според вашия високомер се увеличава с 300 метра, друг път се е намалила с 300 метра... Тогава според закона, когато височината на Мусала се намалява, времето се подобрява, когато височината на Мусала се увеличава - времето се разваля. Тогава ако някой се качи на Мусала и гледа височината на високомера, ще каже, че Мусала е с 300 метра по-ниска. Не, да знае, че времето се подобрява. Затова Мусала смирена станала." /"Възможности в живота", с. 18/

Често пъти при изкачване на Мусала има буря и въздухът е рядък - отговаря на въздуха на 5-6-7 хиляди метра височина. Тогава ходенето е мъчно, трудно се диша, на всеки 10-15 крачки трябва да се спира и да се урегулира пулсът на сърцето, което може да „изхвръкне". Щом сърцето започне да бие като барабан, човек трябва да спре за 30-60 секунди, да регулира пулса си и едва тогава бавно да продължи, за да не получи инфаркт. Много от заминалите в планината не са спазвали това важно правило. По време на такива трудни положения много помага молитвата - връзката с Бога. Когато човек попадне сам в природна стихия, той може да уповава само на Бога и тогава той си спомня всички молитви, които знае, и ги казва непрекъснато, докато стигне върха.

Веднъж се качвах към върха, както обикновено сам, през зимата и цялата долина на подковата бе в заледен сняг. Движех се с котки на краката при пълна тишина, Оглеждах големите побелели масиви наоколо, покрити с дебел сняг, а аз по средата като малка мравчица в огромния кулоар. Тогава осъзнах величието на Бога и съществата, които присъстват на Рила, и колко малки и слаби сме ние пред тях, но и колко силни можем да сме, когато сме едно с тях.

„Не е лесно да се качва човек по високите планински места с голяма раница на гърба си!... Който се качва по планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си." /"Нашето място", с 16/

„Вие се качвате по високите планински върхове, но се запъхтявате. Краката ви се пресекват/подкосяват/, не можете да ходите. Защо? Защото бързате, надпреварвате се, искате да покажете, че сте добър турист. Искате ли да се качвате по върховете, ще бъдете тих и спокоен, първо ще си направите молитва, ще закусите и ще благодарите, че ви се дава възможност да се разходите. След това ще тръгнете бавно и постепенно ще ускорявате хода си. Светският човек се качва на планинските върхове и ако стигне пръв, извиква всички да видят, че е стигнал вече. Религиозният пък, като стигне на върха, казва: „При Бога съм. Видях Го вече. И едното, и другото е тщеславие... Който види Бога, става съвършен. Щом не е съвършен, нищо не е видял." /"Отворени форми", с. 178/

„Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече души ще ви помагат. Най-малко девет души идват на помощ на онзи, който изпълнява Волята Божия... Той /човекът/ вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга." /"Добри и лоши условия", с, 250/

„Казвам: Ако вървите по Божия път, порои и наводнения няма да има, циклони и разрушения няма да има. Един ден вие ще бъдете свидетели на всичко, което ви говоря. Тогава ще видите как Бог оправя работите." /"По Бога направени", с. 40/

„Бъдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината. Знайте, че тук всичко е в порядък, понеже Бог нарежда и оправя работите в Космоса. Щом оправи работите на целия Космос, и нашите ще оправи." /"Отворени форми", с. 176/

„Сега като сте дошли на Рила при тази хубава обстановка, пак можете да се оплачете от нещо. От какво ще се оплачете? Че не сте спали. - Защо не спахте? - Студено беше. - Как е възможно при толкова ясна, светла нощ, при толкова свеж въздух и силен огън да не спите? - Кога можете да спите? - Ако е облачно, ще кажете, че има голяма влага, не може да се спи. Ако нощта е ясна, светла, пак неможе да спите - студено било. Значи, все ще се намери някаква причина, която да попречи на желанието ви да си поспите... Тук на Рила, ще изучавате Закона за смяна на енергиите. Той гласи: „След всяка любов иде омраза. След студеното време иде топло, а след топлото - студено." Този закон е главно за физическия свят. Същият закон се отнася и към духовния свят. Той има отношение не само към хората, но и към всички живи същества - растения и животни... Когато става известна промяна в природата, едновременно става промяна във всички живи същества." /"Петимата братя", с.202/

Много същества има в планината, които виждат всичко и отбелязват и съответно постъпват към нас. „Онези от вас, които са дошли на планината, мислят, че са сами, че няма никой около тях. Те се заблуждават, много същества има около тях: Слънцето, въздухът, водите, камъните... Всичко, което ви обикаля, е живо." /"Опорни точки в живота", с. 14/

Най-важната цел на нашето отиване в планината е да направим връзка с невидимите разумни същества, да възприемем техния живот и да оправим така нашия.

„Сега целта на нашето пребиваване тук е да направим връзка с невидимия, с реалния свят. Вие мислите, че освен вас никой друг няма тук, вие мислите, че планината е празна. Не, безброй очи има в планината, които следят всичко и ви изпитват." /"Любов към Бога", с. 112/

„Друга задача за нас е да възприемем чистите мисли, които пребивават по върховете, и да пазим чистота. Сега, като се качвате и слизате всеки ден по върховете, вие трябва да възприемете по една нова мисъл, върху която да работите през деня... Едно нещо трябва да имате предвид: Щом сте дошли в планината, вие трябва да пазите абсолютна чистота. Ако не пазите правилата на чистотата, ще ви бият на общо основание. Дойдете ли на планината, не мислете, че можете да живеете, както искате. Не, вие трябва напълно да се съобразявате с условията на планината. Дето мръднете, каквото направите, считайте, че много очи ви следят, наблюдават и преценяват. И сами да сте, знайте, че около вас има много същества, които виждат всичко." /"Ценното из книгата на великия живот", с. 111/

Когато ходим в планината, особено в трудни условия, ние трябва да вярваме в невидимите същества, които ни заобикалят и точно да изпълняваме това, което ни казват. Там се учим на послушание, При многобройните, особено зимни екскурзии до Мусала, още с тръгването ми от двореца на Царска Бистрица по пътеката в гората винаги осезателно съм чувствал две същества отляво и отдясно, които по целия път ми казват от къде да мина в мъглата и бурите, които често ме съпътстват. Същото става и на връщане. При непослушание веднага пропадам до гърди в снега. Съществата ми показват под снега утъпканата пътека, по която ако вървя, затъвам само до колене.

Учителят дава следното обяснение: „Трябва ни вяра в Божествения промисъл! Ние ходим из тези места и много същества идват с нас, водят ни, помагат ни. Но като ви говоря тия неща, може да ви се виждат фантастични. Тия същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки се вземат от тяхна страна! Толкова внимателни са те! После, в тези местности има отровни насекоми, ще отровят живота ви. Но тия същества отиват при тях, внушават им да не дохождат при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра, те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но комари и мухи се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ни нахапят много. Студът по-умно хапе и казва: „Вие мен ще търпите, защото иначе комарите ще хапят." Тъй щото да благодарим на Бога. Сега всички сме на курорт, платили са други заради нас. Иначе всинца вие не може да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си свършите работата, ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете и на другите. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо."
/"Тихият глас", с. 16/

Правило е да гледаме къде стъпваме, да не газим цветята по поляни и пътеки, защото те са деца на ангелите. Те са техни красиви картини, изложба на голямата им и неуморна работа върху чистота и красотата.

„Щ е гледате да не тъпчете цветята. И най-малкото цветенце да стъпчете, вие разваляте работата на някой художник. Както постъпвате с картините на художниците, така ще постъпват и с вас... Колкото е по-добър човек, толкова по- внимателно стъпва. Той знае къде да стъпи. Той спазва законите на общността и единството... Ще се качваш по планинските върхове, но внимателно, с будно съзнание, да не стъпчеш нито едно цвете." /" Единство и общност", с. 249/

„Който спазва реда и порядъка по високите планински места, той може да възпитава съзнанието си. Като пазите цветята, вие се свързвате с онези разумни същества, които са работили върху тях - ангелите, които са ги създали." /"Добри и лоши условия", с.248/

„Например ако отидете в някоя планинска местност, населена от нимфи, и се опитате да развалите техните градинки, ще влезете в стълкновение с този закон на природата, който регулира явленията и вие непременно ще пострадате... Та когато минаваме през такива планински местности, трябва да бъдем много внимателни." /"По Бога направени", с. 32/

„Мнозина излизат сред природата, но не обръщат внимание на нищо, заета е мисълта им с техните работи. Казват: „Минахме през там и не обърнахме внимание на изворите, пеперудите и цветята. Пък и те не ме интересуват." Какво може да стане от този човек, който така говори?" /"Мисли за всеки ден1990-1991 г.", с.20/

„За пример някой казват: Защо трябва човек да ходи по планините, да се удря в камъните, да дивее по горите? По-добре да седи в къщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха никакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете, те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях. Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства.",/"Ценното от книгата на великия живот", с. 156/

„Всяко високо място, от което човек може да падне е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долините са места, дето човешкото сърце се възпитава." /Лъчи на живота", с. 134/

„Под думата „планина", „висок връх" разбираме разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." /"Любов към Бога", с. 22/

„През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сами, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." /"Езикът на любовта", с.331/

„Следователно всички хора , които слизат от планинския връх представляват течност. Те са хора на чувствата... Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта." /"По Бога направени", с. 109/
„И тъй, изкачването нагоре представлява младостта, слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." /"Нашето място", с. 244/
„Екскурзиите, които правите из планините, представляват външната страна на живота. Нима изпитанията на човека не са екскурзии?... Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в живота на хората не внасят в тях също такъв ужас и страх, както опасните стръмни места в планината?" /"Любов към Бога", с 110/


„И вие лесно се обезсърчавате. Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази височина и да не се осакатите. Не се страхувайте. Колкото и каквито страшни и неприятни неща да преживеете, в края на краищата все ще придобиете някакво благо." /"Лъчи на живота", с. 18/

„Планината е място за проява на Любовта. За онзи, който не разбира нещата, планината е опасно място. Но за онзи, който разбира, планината крие всички блага в себе си." /"Лъчи на живота", с.190/

„Който се страхува от високите места, той е извън Любовта. Любовта е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека. Всички добродетели се изпитват чрез Любовта... Човек се качва по високите върхове, за да усили Любовта си." /"Лъчи на живота", с. 16/

„Планинските върхове, които ни обикалят, представят възможност за проява на Божията Любов... Планинските вериги представят ребуси, задачи за разрешаване. Те са свързани една с друга, тъй щото, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае отде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, той е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си." /"Добри и лоши условия", с.239/

Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто у себе си... Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате. Планината със своята растителност представя дело на велики работници, които са работили с векове. Всичко, което са направили, има свой смисъл и значение." /"Доброто оръжие", с. 268/

Учителят обяснява какво представлява истинската екскурзия за нас:

„Не, вие не знаете още какво нещо е истинската екскурзия, какво богатство е да се качите на висок връх... За нас денят има смисъл дотолкова, доколкото през този ден ние сме могли да видим Бога, скрит някъде в необятната природа. Този е смисълът на живота." /"Любов към Бога", с. 165/

„Когато правим екскурзии, ние не се интересуваме толкова от външната форма на планините, канарите, изворите и реките, колкото от въпроса какви разумни същества са минали през тия места и какво са оставили. От външния вид на тия места се определя степента на развитието на разумните същества, които са минали покрай тях. Ние се интересуваме само от тия разумни същества, които стоят на по- високо стъпало в развитието си от нас и затова наблюдаваме и изучаваме картините, които те са изложили в природата." „За да се разберат техните картини, трябва да се гледат отдалеч, на разстояние 10-15 километра." /"По Бога направени", с. 7/
Такава красива картина представлява Великана на Рупите, който добре се вижда от билото пред Първото езеро и Молитвения връх. Разстоянието до Купена е около 20 километра.

„Виждате, че някой човек се качва на един висок планински връх. Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. Не, всяко изкачване на планините има свой вътрешен смисъл, своя добра страна. Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто. Той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по утъпканите, по огладените пътища. Огладените, утъпканите пътища се отличават с много прах, а планинските с простор." /Лъчи на живота", с. 14/

„Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Както човек отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва на планините, да се нахрани духовно... Колкото по-духовен е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна. Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със съзнанията на възвишените същества, за да се поучи от тях." /"Божествени човешки свят", с. 10/

„Изкачвате ли се по високите върхове, вие се освобождавате и повдигате мислите и чувствата си." /"Мисли и за всеки ден 1990-1991 г.'", с. 22/

Учителят ни учи, че на планината трябва да ходим само когато имаме вътрешно разположение и силен импулс да посетим съществата на върха. Тогава те уреждат и оправят всичките ни проблеми, свързани с екскурзията.

„Какво ще спечели човек, ако отиде на Мусала при неблагоприятни стечения на обстоятелствата за него? Не само, че няма да спечели, но характерът му може да се изопачи. Човек трябва да ходи по планинските върхове само тогава, когато му липсва нещо, за да се обогати, да има някаква придобивка..." /"По Бога направени", с. 103/

„В стремежа си да стигне върха човек придобива много от елементите на знанието, но ако не може да свърже тия елементи, вместо полза, той си причинява вреда." /"Закони на доброто", с. 370/

„Какво означава числото 6? Който владее числото 6, той може да се качва по планините между снеговете, той може да слиза в долините при плодовете. Той знае как и кога да работи и кога да почива. Числото 6 наричаме „Закон на прилежание". /" Божествен и човешки свят", с. 319/ Числото 6 е числото на Венера, на Любовта. Във Венера са скрити всички възможности на Любовта, от най-ниското й стъпало - омразата, до любовта към Бога. Който владее Любовта, е маг и планината със съществата си го познава и приема винаги с разположение.

„Като сте дошли на Мусала, задачата ви е да се свържете с всички добри хора, които желаят подобрението на човечеството. После трябва да се свържете с всички същества от духовния и Божествения свят, които работят за повдигане на човечеството. Като се свържете с добрите хора на физическия свят, с разумните и възвишени същества от духовния и от Божествения свят, вие ще започнете да мислите и да работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага. Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята - физически, духовен и Божествен, той става маг." /"Божествени човешки свят", с. 8/

„Сега, като сте се качили на върха, имате слънце, но и вятърът ви придружава, иска да каже нещо. Слънцето се провира и през най-малките дупки на хоризонта, иска да ви види, да ви даде нещо от себе си. Защо? Защото ви обича... Вятърът ви казва, че трябва да бъдете справедливи, да излезете от материалния живот и да влезете в духовния, т,е, в живота на Свободата." /"Божествен и човешки свят", с. 6/

„Изкачването по високите планински върхове подразбира влизане в един висш свят. Следователно изкачването на връх Мусала не е нищо друго, освен отиване при Бога, т.е. изкачване на някое духовно място. Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места... Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти са възприемали музиката от високите места и после я сваляли в низините между хората." /Божествени човешки свят", с.34/

„Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." /"Царският път на душа та", с. 61/

Учителят препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена към задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си. Планината е велика школа, в която ние придобиваме много ценни качества: търпение, самообладание, издръжливост, усилване вярата и любовта към Бога. Всяко изкачване е един велик урок за пробуждане на нашето свръхсъзнание.

„Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божи и закони. Много неща са научили хората, но още много имат да учат." /"Лъчи на живота", с. 191/

През 1937 г. Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.

„Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отидат с автомобили, с аероплани. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." /"Лъчи на живота", с. 258/

Учителят ни обяснява как трябва да подходим при всички трудни ситуации в планината, като се свържем със съществата, които ръководят процесите на природата и ги помолим да бъдат снизходителни към нас, ако заслужаваме.

„Новият начин на работа - екскурзия, се заключава в абсолютно спазване законите на разумната природа. Например, когато правим екскурзии, понякога вали дъжд, вятър вее и някои казват: Защо Учителя не разсее облаците, да не вали дъжд? Защо не спре вятъра и не заповяда на слънцето да грее? - "Не, аз съм много внимателен спрямо природата. Аз не променям нито ветровете, нито дъжда спирам, но се нагаждам с тях. Като срещна приятелите, които създават ветровете и дъждовете, поразговарям се малко с тях и им казвам: Виждам, че искате да ни окъпете и да ни проветрите малко, но гледайте да не ни изкъпете и проветрите повече, отколкото трябва. Аз никога не им заповядвам, искам те сами да се сетят какво трябва да направят... Обръщам се към тях внимателно, като им казвам: Ще бъдете така добри, да задържите поливането си за още няколко часа /докато се приберем/. /"По Бога направени", с.31/

 

 

Изгревът - Том 22

3. Задачи и правила в планината



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder
V1-ON