НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Разговор с Учителя ("Седем принципа"), записан от Боян Боев, 1 август 1933 г.

1.08.1933г.


Разговор с Учителя ("Седем принципа"),

записан от Боян Боев,

1 август 1933 г.

 

Разговорът е публикуван в книгата "Писма на Боян Боев", 2 т.
 
Писма на Боян Боев: Седем принципа


Писма на Боян Боев

 

СЕДЕМ ПРИНЦИПА

Записки при разговор с Учителя след сутринните упражнения


1 август 1933 г.


На мисълта трябва да дадеш права насока. Тя е творческа сила. Този ритъм трябва да влезе в тялото. Когато ти си при някой водопад, какво му говориш? Той кряска повече от тебе. Колкото той по-силно крещи и вика, толкова ти по-тихо ще му говориш. Твоето тихо говорене съответствува на неговото високо говорене, понеже водопадът отвън е величествен, ти ще бъдеш отвътре величествен. В себе си ще говориш. И когато изгрява слънцето, в себе си пак ще говориш: „Колко е велик изгревът. “ Когато изгрява слънцето, всички викат, а пък тогава човек трябва най-тихо да говори. Той трябва да се моли. Молитвата е най-тихото говорене - шепот в себе си. Това е самовъзпитание.

Всякога, когато човек не върви в съгласие с един принцип, в него се образува дразнение. Ти си взел 7 метра плат за един костюм, можеш да го скроиш един сантиметър по- тесен, остава ти малко плат и казваш: спестих нещо, обаче трябваше целият плат да отиде, без да остане нещо. Друг го скроява по-широк и платът не достига. И в единия, и в другия случай е лошо. Не трябва да остане нищо, не трябва да има и недостиг. Например кажеш една лоша дума, която няма къде да я туриш, или кажеш една по-добра дума и тогава онзи, комуто си я казал, ще каже, че го ласкаеш; значи в тебе се ражда една по-добра мисъл, а в него една лоша мисъл.

И в движенията е същият закон. Защото всяко едно движение произтича от една мисъл. Един излезе от къщи и бърза; аз зная, че той към края ще върви полека. А пък онзи, който върви полека, към края ще върви бързо. А правилното е да се върви нито бавно, нито бързо. Светлината, каквато е в началото, такава е в края.

Някой път е най-мъчно човек да се освободи от старите навици. Човек, като дойде на упражненията, не трябва да има нещо, което да го смущава. Като дойде, да удари тъпана, т. е. да изпрати всички безпокойства.

Когато говоренето не; е правилно, се образува дим, което показва, че големи количества енергия отиват нап- разно. Също така и мисълта си има свой дим.

Малките колелета се движат всякога по-бързо, отколкото големите.

Сърцето ти има ритъм, по този ритъм трябва да вървиш. За да познаеш ритъма, ти трябва да останеш спокоен и да туриш ръката на сърцето.

Някой човек, който има мисъл, приятно ти е да го гледаш като върви. В упражненията човек трябва да се потопи в движенията на природата. Когато вършиш нещо, трябва да имаш пластични движения. Всяка една проява трябва да има 7 качества в себе си, докато стане видима; трябва да съдържа 7 принципа:

1. Съзнание или мисъл.
    
2. Закон или съответствие.
    
3. Трепет (свещен трепет).
    
4. Полярност, т. е. два центъра, и да се движиш между тях. Тези два центъра определят посоката на движенията.
    
5. Ритъм. - За да има ритъм, трябва да има определена цел.
    
6. Причина и последствие .
    
7. Род. - Има три рода: мъжки, женски и среден. Родът е крайният резултат. Ти можеш да бъдеш мъж, жена или дете. За децата Писанието казва: „Блажени децата!“ А за възрастните - „Да бъдете съвършени!“ За мъжа е работата, а за жената красотата; редът и порядъкът в света се дължи на жената, а мъжът трябва да работи.

Тук не разбирам труда, който е задължение, а работа, която е по свобода, ти си свободен от карма. Когато не си свободен и има да даваш, то е труд, а пък като си свободен и никому нямаш да даваш, то е работа. Например рисуваш, четеш, пишеш и никой не те принуждава - то е работа. Жената ще пази красотата, която Бог е създал, да не се опетни. За мъжа е работата, за жената - красотата, а за детето Царството Божие. Най-голямото удоволствие е работата. Жената има една идея за красотата, тя не трябва да си туря мазнини на лицето.

Жената ще говори за любовта, мъжът за мъдростта, а детето за истината. Онзи е жена, в когото любовта живее. Онзи е мъж, в когото мъдростта живее.

Престъплението всякога произтича от недоимък. Там където има най-голямо изобилие, не може да се прави престъпление.

Целият живот е една задача, която човек трябва да реши. Някой път лесно се решава, но мъчно се усвоява и постига. В природата са дадени всички начини, по които човек трябва да работи и да си пробие път. Вземи например тревата - тя седи и все мълчи и работи постепенно, неусетно развъртва пръстта и се изкачва над почвата. Семето има възможности, но то трябва да слуша какво му казват светлината и топлината - те са за него наставници, дават му лекции и ако ги слуша, ще се развива. Ако на последното цвете има сложена голяма плоча, то разумните същества, като дойдат, ще преместят плочата.

В природата съществуват силни и слаби и силните всякога помагат на слабите.

 

 

Писма на Боян Боев -Том 2

Глава: Седем принципа



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ