НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

1915_08_08 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Търновското военно комендантство разтурва събора. Протокол...

8.08.1915г.


Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата).

Търновското военно комендантство разтурва събора.

Протокол - 8 август

 

 

На 8 август (стар стил), търновското военно комендантство разтурва събора поради обявяване на военно положение в България. На следващия ден - 9 август Учителя е принуден да отпътува за Казанлък. Това събитие е отразено в протоколите, които се записват от Димитър Голев и в спомен на Жечо Панаййотов.

 

IV.8 август, събота 1915г. (протокол от Димитър Голев)

 

СПИРАНЕ НА СЪБОРА ПРЕЗ 1915 г. Спомен на Жечо Панайотов


8 август, събота


Времето през този ден беше ясно, тихо и топло.
Сутринта преди обед към 10 часа всички бяхме събрани в салона, дето Учителят продиктува дадения от Духа наряд за подвиг през годината.
Току-що нарядът бе казан, повикаха отвън Учителя, а след него излязоха трима братя: д-р Хр. Духов, Д. Голов и В. Граблашев. Подир тяхното излизане г-н П. Киров по поръка на Учителя обяви, че всички може да излезем. Какво обаче се узна. Местното комендантско управление, предвид на това, че в страната е обявено военно положение, поради което събрания от рода на нашето не се позволяват, искало да разтури нашия събор, та горните лица, заедно с Др. Попов ги е изпратил в комендантството да проучат работата и решението на последното и се върнат и ни съобщят. Казаните лица се върнаха и съобщиха, че ходили в канцеларията на Търновското градско управление, където им казали да ни оповестят на всичко да се разотидем, в противен случай ще арестуват всички.

Подир обед приятелите започнаха да напускат Търново. Вечерта останалите вечеряха заедно на обща трапеза, като на всички се изясни, че не е по волята на комендантството дори да се събираме за храна.

Към 9 часа вечерта Учителят заедно с група приятели, като отивали в града, били арестувани и задържани в комендантското управление, където били освободени в 12 часа и половина през нощта.

От Всичко това разбрахме, че целта на комендантството е да не се събираме повече на събрания, било в града, било в лозята. На другия ден, в неделя, на неколцина от Веригата било дадено от комендантството да разберат, че него ден, 9 август, Учителят трябва да напусне Търново. Така и стана. В неделя, на 9 август 1915 година, подир обед Учителят напусна Търново, като отпътува за Казанлък. Същия ден, набързо и разтревожени, напуснаха Търново всички лица, участвуващи на тазгодишната среща на Веригата.

Край на годишната среща през август 1915 година.
Забележка:
Протоколите за Търновските събрания през 1914 г., както и през 1915 г., са преписани от тетрадките на брат Димитър Голов от гр. Котел. Роден е в махалата Галата. Завършил е франц. католически колеж в гр. Одрин. Завършил е В Рим Духовната академия. Става свещеник, после се разпопва. Владее френски, италиански, турски, гръцки, арабски, руски, латински, старогръцки. Живее на ул. „Солунска" до Гимназията. Има в София печатница и книжарница.

 

Изгревът - Том 11
IV.8 август, събота 1915г.


22. СПИРАНЕ НА СЪБОРА ПРЕЗ 1915 г.

 

Спомен на Жечо Панайотов


При първото шестмесечие на 1915 г. нямахме особени преживявания. Но наближаваха съборните дни през месец август и оживяваше предчувствие за приятни срещи с братя и сестри в Търново и пребиваването ни с Учителя за няколко дни. Откриването на събора стана на 4 август 1915 г. в гр. Търново във вилата на запад от града, всички бяхме радостни, че се виждаме заедно пак и че бяхме поканени на събора, и че броя им беше по-голям. Това бе признак, че братството е пораснало и че са повикани повече хора на братския събор. Откриването на събора се проведе нормално. Учителят ежедневно говореше предвидените беседи, слушахме, а тетрадките се изпълваха все повече с мисли казани от Учителя на беседите. Общият братски живот протичаше, както и през другите съборни години. Някъде позабравяхме за подтискащото световно положение, че някъде на Запад вилнееше световна война. Наистина България бе вън от тази война, но се увеличаваше вероятността и за нейната намеса, Бяха тъй съблазнителни възможностите за достигане на националния идеал „Обединението на българското племе по целия


Балкански полуостров". Трябваше да се спомене мимоходом, че сред старите братя цареше голям патриотизъм, мнозина копнееха за присъединяването на Сан Стефанска България. В същото време бяхме и големи родолюбци, войната не е средство препоръчвано от Духовния свят. Дали нямаше самите Велики сили върху отечествената ни дипломация да поправят и коригират влиянието на Берлинските договори, които осакатиха, прекроиха България на части и я оставиха под чужда окупация.


Нашето спокойствие в тези дни не беше смутено. Но към петия ден противните сили надделяха и скръб не закъсня да залее всички ни. Съобщиха ни, че по нареждане на коменданта на Търново Учителят следва веднага да преустанови братския събор и ние да се разотидем по местожителствата си. Спомям си, че вечерта няколко братя и сестри се събрахме в дома на брат Драган Попов, който тогава още живееше в Търново, направихме молитва да се размине това нареждане, като всеки един от нас се помоли със свои думи, да апелираме към Небето за помощ.


На другият ден разбрахме, че нареждането е още в сила и на нас не ни оставаше нищо друго освен да се подчиним. Сбогувахме се с Учителя и така оставихме вилата, дето ставаше срещата, оставихме и Търново, както е било определено да не го видим повече от 3-4 години.

 

22. СПИРАНЕ НА СЪБОРА ПРЕЗ 1915 г.

Изгревът - Том 15



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ