От книгата "Веригата на Божествената Любов 1903 –1915",
Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2007 Книгата за теглене PDF Съдържание
Тази среща и тази година стана в Търново. Поканите за срещането са отличаваха тази година с това, че бяха написани само с инициали и по форма еднакви за всички. Забележително беше и туй, че не се изпратиха по пощата, а бидоха натоварени неколцина от братята да ги разнесат; на малцина се изпратиха по пощата и то след като другите бяха вече разнесени. При откриване на срещата, 15 август, ден Св.Богородица, времето бе ясно, тихо и с приятно поносима топлина. Събранията ставаха в миналогодишните места ― колибите на Ан. Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за събранията, а оная на последния за трапезария.
От поканените за срещата се явиха всички присъствующи миналата година и 27 други новопоканени, заедно с неколцина стари членове, които за една-две години не бяха се явили. Не се явиха само двама числящи се във Веригата: Серафим Шиваров от Варна и Ст. Чалгяджян от Пловдив.
И така, присъствующи на тазгодишната среща на Веригата бяха:
от София: Тодор Бъчваров, Димитър и Сусана Голови, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Величко Гръблашев, Йордан и Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов;
от Бургас: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деню и Минка Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо и Йорданка Паскалеви, Иван и Мария Гаравалови;
от Търново: Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Параскева Бойнови, Драган и Здравка Попови;
от Русе: Илия и Анка Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви, Иван Русев;
от Варна: Сотир Щерев и Сава Великов;
от Шумен: Цани Боздуганов;
от Айтос: Георги Куртев;
от Ямбол: Тодор Абаджиев и Ради Дюлгеров;
от Сливен: Димитър Добрев;
от Казанлък: д-р Хр. Дуков, Славка Дукова, Захари Желев, Никола Камбуров, Владимир Балтов и Хр. Тончев;
от Панагюрище: Боян Боев;
от Пловдив: Петко Епитропов, Мария Епитропова, Ненко Тлъстее и Дечко Милев;
от Стара Загора: Панайот Ковачев;
от с. Кръвеник, Севлиевско: Стефан Тошев;
от с. Беброво, Еленско: Симеон Драганов Велковски (поклонник).
Гореизброените шестдесет и двама души с поименно повикване влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни, във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху който бе постлана морава лента. На източната страна на салона бяха окачени: отдясно ликът на Спасителя, под Който бе поставено знамето на Веригата (картина, поясняваща духовната и вечна еволюция). Над тия две картини имаше портокалена лента. Отляво бе поставен даденият миналата година Пентаграм, поясняващ петте велики добродетели, над който тоже имаше портокалена лента. Между тия две — дясно и ляво — положения, в средата, току зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха синя и жълта лента — последната бе над първата.
Точно в десет и половина часа през деня, със ставане на крака и дигане на ръце, след „Добрата молитва“ и песента „Тебе поем“, г-н Дънов възгласи:
Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически изведени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всички краски1, необходимо нужни за духовното подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас и това, което тук прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове.
Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска и, след като изпяхме всички „Воскресение Твое“ и „Великото славословие“, добави:
— Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година. И всички тези неща, тези стихове, са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всичките тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Тази година ще вържем всичките духове, които спъват — това е желанието на Христа, защото ако ги не върже Христос, разногласие постоянно ще има. Ние сме станали смешни пред небето и затова трябва да се събудим.
Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат; тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки, защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание и с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и 10 години да се минат, за да дочакаме това! Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат.
В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави:
— От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим.
Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и люби — това показва, че има недоимък на червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани в безсистемност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека; следователно трябва да намерим един брат, комуто можем да дадем и да направим обмяна. Много пъти ни трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, покажете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от червената краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките й степени.
И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските, та който мрази, има недостатък от червената краска. Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе да научи човека.
Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура.
Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, повидимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три други кольора4
Някой човек казва, например: „Не мога да обичам“, но като му дадем червената краска, ще видим, че неговото състояние веднага се изменя. От това се обяснява и обстоятелството, че като четем тая книга, тя задоволява по един чуден начин копнежите, които имаме. Например, в книгата на Йов, 11 глава, 17 стих, се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от пладне. И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.“ Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди — златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният. Но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. И светът, аслъ, винаги очаква, че ще дойде нещо. Сега, ние все се хвалим, но това именно наше желание да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал.
Та този прост начин ще употребяваме сега — написаните стихове от Библията са лъчите на светлината и нея ние ще използуваме. И ще започнем от ума към тялото си; то е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари. Тъкмо тия работи са, които Христос иска да урегулира и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни.
Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски. Червената краска е емблема на любовта, която има известни вибрации. Върху любовта се градят всичките краски, защото от една страна тя действува положително, а от друга страна влиянията й са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всичките наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска — любовта. Да, любовта е краска и който не я е видял, не знае и не може да знае що е любов.
Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Не бива да хвърляме вината за нашите отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници...“ — Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Па и да иска не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията; затова именно е и умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна — трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние.
Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, Който иска да ги приложите. И това е първият урок, който ви се дава и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем. само че такъв нека внимава, защото в случай, че не изпълнява, този урок ще има точно обратна сила — ще послужи за проклятие. Аз при раздаване на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посоча на всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която се носи за него. Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите, напр., са които имат много сложен метод, но този, който се дава вам, е много прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича.
Тази наредба не съм я аз дал, а я дава Господ за вас и затуй вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките. Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината. Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички.
След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта.
А към 9 часа вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време.
16 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК
Днес заседанието се започна в 10 часа сутринта. Времето намръщено и дъждовито. В заседателната стая влязохме наредени по датата на повикването. След молба с „Добрата молитва“ и изпяване „Тебе поем“ г-н Дънов продължи да чете стиховете за зелената краска и каза: „Тези са те основните краски, с които върви прогресът и цивилизацията на земята.“ По нататък г-н Дънов каза:
— За синята краска хората още не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат. Синята краска е на Духа и истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално — това размишлявайте!“ Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате, защото под думата „реален“ аз считам нещо изменчиво, а нещо което се изменява, то не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на природата. Щом ние й противодействуваме, ние получаваме също противодействия и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения. Тук, например, четем: „Очите ти ще видят Царя на красотата.“ Защо ние страдаме в тоя свят? Защото се уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. А като се уповаваме на Господа, Господ ще даде заповед на своите слуги, които ще изпълнят волята Му. Който е маловерен, прочее, нека предизвика синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието.
По нататък имаме виолетовата краска. С нея се извърши спасението на человечеството. Силата произтича от виолетовата краска. Към виолетовата краска принадлежи благостта и без тази краска човек не може да бъде благ. Смирението тоже може да се причисли към виолетовата краска. Почитта също. (Чете съответствуеащите стихове за краските.)
Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в природата. Но аз ще ви кажа: Не очаквайте от никой писател и автор да ви открие истината. Такъв може да ви даде само намеци, но истината открива само Господ. И от чисто Негово становище у вас трябва да се пръкне, роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнанието, което е едно съкровище на съзнанието и свръхсъзнанието, което се ражда сега. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа; ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света.
Правиш добро някому — не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример, един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствувало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме.
И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато „Титаник“ потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелствува от факта, че всички почти пътници при потъването пяли духовно-религиозни химни и песни — обстоятелство, което показва, че духът у тях съзнава заслугата им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато сполети някого някое нещастие и роптае, тоже греши. Ние, които вървим в истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието; също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си се утаил от мъдрите и си се открил на младенците и глупавите.“ И действително, мъдростта на света прилича на мехур, който щом надуем, унищожава се.
ЗАБЕЛЕЖКА: На обед, към един часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкления дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни.
Подир обед в 6 часа подкачихме събранието с „Добрата молитва“ и с песните „Тебе поем“ и „Да изправится молитва моя“.
Господин Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете“, продължи:
— Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава.
След като някои от присъствуващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави:
Аз мога да ви говоря на два езика — на някои с прост език, и на други с научен, защото на нас ни трябва една гимнастика за ума, та затова трябва да се направи машината така, щото да се ползуваме. Трябва да се изпитаме готови ли сме да възприемем истината. Така около Исус Христос имаше 12 души ученици, но някои не възприемаха мисълта, че ако не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, не могат да Го последват. От разбирането, прочее, много зависи — от нашето разбиране зависи всякой въпрос. Това именно разбиране у нас ще бъде една подкваса и затова трябва много да сме внимателни. Защото често правим погрешки и спъваме Царството Божие без да знаем, като възприемаме възгледи, които ни само вредят.
В нашето общество са три закона, които ни свързват: първият закон е: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, ум, воля, душа.“ Вторият е: „Да възлюбиш ближния си като себе си“, а третият — „Да бъдеш съвършен, както Отец Наш е съвършен!“. Тия са трите закона, на които почива всичко и нас тук нищо друго не ни свързва, освен този закон.
Във всичките ваши работи вие трябва да действувате в тази посока, защото иначе няма да сполучите. Всякой един страх и съмнение трябва да изчезне, а те ще изчезнат, когато разберем тази именно безгранична любов. Някога аз казвам на Бога, че аз ще понеса всичко и Божествената любов аслъ го изисква да понасям всичко, защото тази любов има това свойство, щото да преобръща злото в добро. Следователно, когато кажем: „Господи, заради Тебе съм готов“, да знаете, че тогава Господ именно твори. Аз съм проверил този закон и зная, че той действува в нас и около нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй и ви се и не сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор, аз се ползувам от тази тор.И когато някои приятели ми изневерят, и това изневеряване пресметна за полза и кажа: „Господи, прости им.“ Ето на, тая е силата, в която аз се държа.
Всичко това е потребно, защото политическото благо на една държава зависи от духовното подигане на тази държава. Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Нас сега ако ни питат, ще кажем, че и този народ си има своите рани и ако такова е нашето понятие, то, преди да искаме нашето право, прилично е да изучим нашите задължения спрямо Бога, а тук именно е най-същественото.
Този път, по който вървим, ни изпитва — изпитват ни в него. И някои от вас са изгубили в подвига, та трябват им още 10 години, за да постигнат това, което бяха спечелили. Но при все това, ако се изпълнява волята Божия, всичко ще ни се даде, защото небето е богато и разполага. Ако страдаме, боледуваме, то е защото сме опърничави, а то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко. Докато главата е на тялото, то е здраво, живо. а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас: когато сме с Бога, ние се правилно развиваме и духовете идват, за да ни услужват, Само че тия духове понякога идват инкогнито в нас и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат. Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на живота, подигат когото подигат, а унищожават когото унищожават.
И искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние си ги правим трудни. „Трудно“ и „лесно“ е нещо относително. В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили с виждане. И ако ние вървим като тях, ще казваме: „Аз познавам Господа, защото Го виждам.“ Значи, ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да. Вярното е, че Христос в едно такова събрание като нашето може да се появи и вие да Го видите, само че това сега още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим“, но ако искате да видите, трябва да се нагласите също както се нагласява един инструмент, та като дойде, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, Неговите трептения трябва да изтърпят вашите и обратно. Например, сега, ей сега на, Христос е между вас и за мен това е факт. По скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъствува тук. При все това, ето вие не можете да го видите, та да бъдете всички Негови ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, аз ще съдействувам да ви се даде. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте волята Божия и всички ваши желания и стремежи ще се осъществят. Това е моето желание, защото зная аз, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва.
След вечерята в 9 часа, събрахме се всички стари членове без тазгодишните и г-н Дънов каза:
— Между вас има тук неща, които трябва да се изгладят. Ние сме дали много жертви, та волята Божия не е за в бъдеще да даваме още подобни жертви. Когато се дават потребни жертви — добре, но непотребни жертви не бива да се дават. Вие трябва да решите едно или друго. За в бъдеще, които искат да следват Господа, да решат и Го следват и да бъдат уверени, че ще имат всичките доказателства. Ние сме в едно предградие; истината не се бои, но съществува известна дисхармония, която става причина щото Черната ложа да упражнява лошо влияние. Ако сега не изправите всичко, невидимият свят ще се намеси и ще изправи сам работата. Вие трябва да напуснете човешките мъдрувания. Искате да имате всички благословения, нали? Тогава слушайте ме и отнесете се с мен тъй, както аз се отнасям с вас. Но у вас има такъв монархизъм, щото мога да стана като едно товарно магаре. Ами че вие искате свобода; тогава дайте и мене свобода. Приятелството изисква и вие да бъдете спрямо мене, както и аз спрямо вас. И ако съществува между нас дисхармония, то каквото от две години насам се хвърли срещу мен, всички щяхте да отидете в астралния свят (мир). С един замах аз бих всичко извършил, но с това ще спънете и мене, и вас си.
Вие сега гледате на работите мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно. Както и да гледате и чувствувате, само знайте, че ако това дело се спъне, спъва се българският народ, спъвате и себе си и тези няколко поколения. Всички вие трябва да знаете и изпълнявате правилото, че не бива да говорите за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и проверили. Защото това, което нас ще подигне, то е истината и самата истина — никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят. Прочее, понеже тази година аз искам да работя само заради вас, а заради себе си не искам да работя, то искам да изгладя всичките недоразумения, които съществуват между вас един други и между вас и мене. А вие имате голяма нужда за помощ и само аз познавам каква голяма нужда имате за помощ. У вас има колебания, които тоже трябва да престанат непременно. Знаете ли значението на трите знамена, които тази година са поставени в двора на трапезарията и които всички гледате? Те значат или война със земята и мир с небето, или друг път няма.Аз ви дадох Пентаграма миналата година и вследствие на него в някои домове какви не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни Хаджи Ганчовци и прочее и ще се спъва работата повече. Защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. Да, трябва да се пазите и ако искате да ме опитвате, спрямо мене ходете с разкрити карти. Защото аз най-после искам да зная: с приятели или с неприятели имам работа, с мен или против мен сте?
А за мене пак ще ви кажа и повторя, че аз искам да ви дам пример как да любите Господа — това е всичката моя задача и ако сполуча, добре, ако не сполуча, пак добре. Един человек може да бъде велик и без да го знае някой. Вие имате деца, домове, искате да ги възпитавате и аз искам да ви покажа как трябва да постигнете тия работи. Този народ се нуждае от хора и ако вие спъвате за повече работата, Господ ще си намери други хора, но не е хубаво нито за вас, нито за народа да спъваме един вървеж. Затова, подигнете се като хора разумни и благородни. Желанието ми е да изчезне дисхармонията във вас, която причинява редица пакости. Така по причина на ланските недоразумения и свади, почина зетят на г-н П. Тихчев, замина детето на г-н Н. Ватев и се ослепи детето на г-н П. Дойнов. Виждате, значи, печалните резултати и това още повече нека усили у вас желанието да се изглади неприятността между вас, защото това е, което спъва и мене. И ако вие следвате да ме спъвате, до 1914 год. аз ще си разреша сам работите. Вие сте поканени да работите и ако вървите подир мене, добре. И понеже съм свързан с вас, искам да ме не спъвате. Защото, освен делото и задачата, за която седя, какво друго може да ме спира? Някакво имение и стожание5 ли? Културата на съвременния живот ли? Аз не искам да образувам котерия6 около себе си, която да се кара с този и онзи, с други хора. Никаква задна цел не искам да имате и нямате право да се нахвърляте с причина и без причина върху никой човек, който иска да работи. Вие, може би, без да щете, ме излагате като един пехливанин и при състезанието все да стоите отстрана, да гледате и ръкопляскате. Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, докато отрицателната — отрицателен резултат. Аз съм, който правя само веднъж опит с един човек; втория път правят опити другите. А за всички последствия мене ме държи небето отговорен.
Каза се, че от утре ще започнат нашите бдения в тайната стаичка, и то от 7 часа напосле, цялата нощ.
След като прочетохме „Отче наш“, разотидохме се към полунощ.
17 АВГУСТ, ПЕТЪК
Събранието днес се продължи в десет и половина часа сутринта. Господин Дънов каза:
— Ще ви прикажа нещо за молитвата. Има няколко установления, при които молитвата може да стане. Когато някой се обърне към Бога, за да му се помогне, трябва да махне всичките цветове и да настане мрак, защото само тогава може да се обърне към Бога. Когато вече се обърнем към Бога, обстановката вече трябва да се измени, а именно, трябва да дойде светлина и да благодарим на Бога. Ние тук не се събираме да се молим Богу, а да Го славословим, защото предполага се, че сме се примирили вече с Него.
Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят, умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си“. И всичките влияния в ума ни трябва да се отстранят, та благостите Господни да могат се обърна от да ги разложи, защото известно време у нас се образува воня, но тя изчезва, щом времето настане. За да бъдем щастливи, трябва да сме съзнателни и благодарни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво противоречие. Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като сила и Той ще ни бъде страж.
Сега ще започна пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера. (Господин Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите и поясни): Розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантовата. На физическото поле небето представлява свръхсъзнанието, земята — съзнанието, а морето — подсъзнанието. Когато влезете в съгласие с всички тия стихове, у вас ще се образува нова сила и през тая година с тия прости стихове ще почнете да ги прилагате; което, разбира се, можете, защото има стихове за краските, за които някои от приятелите не са готови.
Подир изпиването на „Благословен Си, Христе, Боже Наш“ г-н Дънов продължи:
— Законите в духовния свят се различават от ония, които съществуват на земята, и то в голям размер. Можем да кажем, че редът на небето е съвсем противоположен от реда на земята. В небето силните и умните слугуват на слабите, а на земята слабите и безумните слугуват. Ние, които сме тръгнали в този Божествен път, трябва да се научим да се смиряваме, защото иначе може и да присъствуваме на такива събрания по 7 дни, но няма да се благословим, докато само един ден може да присъствуваме и да се благословим. Не бива да завиждаш, защото ако завиждаш, показва, че твоето сърце е нечисто и неспокойно. И в това събрание не се викате по човешки, а се викате от Господа. От чисто християнско гледище, богатството, славата, учението показват къде е Господ, дали е вътре или вънка. Когато е вътре, вървят работите добре, а вънка ли е, повидимому не отиваме добре. Обаче, дали е Той вътре или вънка, трябва да сме благодарни. Ако някой от вас страда, да знае, че Господ работи и трябва да има търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мебелира, а ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания.
Това, което правим сега тук, в това събрание, Господ се доволствува от нас, защото това е просто забавление. Като приемем това така, ще растем от сила в сила. Ние трябва да се почитаме и уважаваме, защото това само ако струваме, ще бъде знак, че сме хора подигнати. Не бива всички да бъдем в главата или пък, ако щете, опашката, защото там, гдето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако, например, една опашка не можем за света да клатим, то ако главата ни се повери, как ще я употребим? Малките работи който наруши, най-малък ще бъде в Царството Божие, затова у нас трябва да се усили желанието да се стремим да изпълняваме най-малките заповеди. Например, срещнеш човек унил, кажеш му добри приказки; да знаеш, че си извършил едно добро дело. Винаги се молете. Добро дело е и туй: когато дойде любовта, знанието, вярата, вие ги давайте и на другите — „даром сте приели, даром давайте“. Защото, иначе, ако тези добродетели у вас постоянно задържате, няма да получите благословения.
По причина на нашето грехопадание ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание; следователно, законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост. И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб. Когато, обаче, сме готови, усещаме една радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ. Скръбта — това е нощта, а радостта се образува от противното на нея.
Всички вие сега сте още ученици, а когато станете зидари, Господ ще ви тури на някоя по-сериозна работа, за каквато сега-засега още не сте готови. Затова нека започнем със смирение. Някои от вас са готови за твърда храна, но някои от вас се нуждаят от хранене с мляко; и затова, когато видите, че някой от вас гложди твърд кокал, недейте му завижда.
Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там. Да, има и друго. Има места, гдето ангелите даже си изуват обущата, а ние, човешките синове, гледаме на тия места без благоговение, и то защото сме човеци. Искате знание, богатство, слава и чест; искате ги, защото сте човеци и ето, те ще дойдат, но ще дойдат по особен път и при особени обстоятелства. От всичката наша опитност ние трябва да черпим уроци.
На въпрос от Симеон Драганов г-н Дънов отговори:
Страданията, това са пране, което се допуща за изчистване на душата.
В шест и половина часа подир обед събранието се продължи. След прочитането на „Хвалата“ и „Добрата молитва“ и след като изпяхме „Тебе поем“, „Свят, свят, свят Господ Савоот“ и „Ангел вопияшеи} г-н Дънов изказа следното слово:/i>
— Когато се роди едно дете, кой е първият импулс, който се появява в него? То търси майка си, за да се нахрани. Значи, между майката и детето има известни отношения. Същият закон е и когато един човек се новороди — когато се роди в него новото съзнание, той прави същото. Когато детето излезе из утробата, то плаче, защото като е дошло в света, който реагира на него, то със своя плач иска да каже, че съжалява, че е оставило другия свят и е дошло тук. Така сме и ние. Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу.
И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада — най-долното място. Само тогава ще се извърши най-голяма работа в живота.
Разказва се, че във Франция имало заповед във войската за изпълнение на известно разпореждане, но някои офицери не искали да го изпълнят под предлог, че не можели да сторят това, при все че противното било правото. Обаче, след като им ударили по няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан, за което се касаело в разпореждането. В ада трябват работници и като нямат достатъчно такива, дохождат тук на земята да вземат и ги завеждат в ада, за да работят; а като отидат там, небето действително ги заставя да работят. Затова именно от известни прегрешения ние мъчно можем да се освободим. Като тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на небето. Лесно се влиза в ада, а мъчно се излиза, защото голяма и много голяма е дълбочината и се изискват хиляди и хиляди години, докато се освободите.
Вие не се плашете от лошите духове — и те са същества, искат да живеят. Често пъти и те са базиргяни9 и искат да живеят както хората от тоя свят. Често пъти човек е много мързеливо същество и това го заставя да лъже и краде. Само тези, които не работят, само те измислят подобни работи. Пътят, по който сега вървим, е път твърде естествен, та затова не бива да се оплакваме от никаква работа. Човешкият живот е ограничен; човек ще достигне до известен размер и тогава ще спре; затова колкото и да искате да работите, като изработите това, което е определено, ще спрете. Защото в живота има прилив и отлив и по нея причина, когато дойдат дни на несгоди, неприятности и нещастия, именно тогава е, когато трябва да се подигнем.
Нашата работа през тази година е да се използуват благоприятните условия, които ще се дадат за работа. Тази година ще работите само лично върху себе си, за своето индивидуално развитие и за Веригата. И на всичко онуй, което е във вас най-благородно и възвишено, дайте храна и подтик. Но като дадете простор на всичко туй, гледайте и внимавайте винаги да избягвате закона на стълкновението — не давайте място на никакво съмнение, не допускайте такова. Колебание може да има; то често пъти е в реда на нещата, но съмнението ако допуснете, то вече, да ви кажа, е черв10. Не бива да влизат във вашия ум мисли, например, като „Дали следвам Господа?“ и прочее, защото аз знам, че вие всички ще излезете от това блато, в което се намирате.Имате хиляди ръце на ваши братя, които се простират из невидимия свят, за да ви помогнат. После, не давайте съблазън на другите. Бъдете искрени, не лъжете себе си, не лъжете и другите, защото лъжата е една маска. Бъдете честни и откровени спрямо вашите ближни. Докато стои лъжата у вас, тя е, която ще ви спъва. Ние трябва да бъдем съвършено искрени и чисти. Не искам да кажа, че ние трябва да разправяме на всички хора какво ще вършим, а искам да кажа, че спрямо света ние трябва да сме затворени, също както зимно време затварят цветята в цветарника, който има стъкла, които запазват положените в него цветя. Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите. Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата, около нас и в нас. Затова като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя. И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания, а като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават. Никакви, прочее, съзнателни грехове не правете и те дълбоко да изчезнат от вас. Това е желанието на Христа, Който иска да ви помогне през тази година и ако Го слушате, Той ще ви изведе, защото няма човешка душа, на която да не е помогнал. Той помага на други, ще помогне и на вас, и затова вървете подир Него и ще осъществи вашите желания. Само че, вие спрямо Него да бъдете верни, да бъдете изключително под Неговото ръководство, та през годината може да ви се дадат някои внушения, от които ще се ползувате. Ако започна да ви давам аз тия внушения и да ви упътвам, тогава ще спъна и себе си, и вас; а като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия, а освен туй, повече се и ползуваме, когато Духът действува. Аз ще ви дам общо упътване. Не се страхувайте! Сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа. По същия начин сдъвквайте и Божественото учение, когато влезе у вас — сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа. Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси.
Най-напред дойде Христос да помогне на тия ангели, които се оплетоха тук. И те са тия, които са се отказали да помогнат на человечеството и тези са именно ангелите, които за тая им вина са изгонени. А тези, които се съгласиха да помогнат на човечеството, те пък се оплетоха в човешката раса. И така, излиза, че Христос дойде тук да помага на тези паднали ангели, които дойдоха тук да помагат на человечеството, а се оплетоха; но Той не дойде да помага на тия ангели, които се отказаха да помагат на човечеството, защото тези последните се изхвърлиха съвършено и те са именно дяволите. Но всичко това аз ви казвам така, мимоходом; тия работи не са важни за вашето развитие.
В осем и половина часа вечерта се подкачи бдение — трима по трима, до 12 часа през нощта и се продължи на следващия ден от 7 до 9 часа сутринта. Докато траеше бдението, времето беше отлично, без вятър и без облаци, ясно.
18 АВГУСТ, СЪБОТА
Събранието днес подкачи е 11 часа сутринта, защото подкаченото от снощи бдение се продължи. Господин Дънов каза:
— Аз ще ви дам отделни наставления кой ден на коя краска съответствува, та да знаете в кой ден до каква краска да прибягвате, за да се упражнявате, защото всеки един ден съответствува на известна краска.
После, ще ви се каже реда на градовете, по който трябва да става молението. Четиридесет и пет петъка ще употребим за членовете на Веригата; в седемте петъка, които ще бъдат в края, ще се употребят за тези членове от Веригата, които имат най-голяма нужда за помощ, та да им дадем всичкото наше съдействие. То и да протекат благословенията, произтичащи от нашата помощ, ще видим какво ще се прави, стига да има излишък.
Тук нека отбележа, че пак можем и при помагане на другите да си служим с краските. Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска, и тогава тези същества, които разполагат с тази краска, ще помагат. А когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък има недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребим жълтата краска, като цитираме всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засяга ли се, обаче, някой религиозен въпрос, ще употребим всички стихове за синята краска, които се отнасят до истината и тогава Духът на истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят.
Забележете едно нещо: Пентаграмът няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовка. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото когато вие не изпълнявате Волята Божия, което е и записано в него, заемате негативно положение, тъй като добродетелта и правдата са само на земята, а в небето няма никакви спорове. Следователно, ако вие тия два принципа ги внасяте в небето, внасяте ни повече, ни по-малко една анархия, защото там само добродетел и правда царуват. Щом изливате вашите чувства, менят се и вашите намерения. Вие ще имате работа на земята само с добродетелта и правдата, т.е. портокалената и зелената краска, последната от които е душата.
Аз имам връзки с вас; не искам да ви разправям какви, но ще кажа, че и аз имам своето задължение, което ще видите само когато се върнем назад. Най-подир, вярвайте в това, което ви казвам: съдете по моя живот и ако намерите в мен нещо съмнително, факт, стойте настрана. Нищо няма мое. Всичко това, което гледате, е на Братството, а други доказателства не мога да ви дам, защото не му е времето. Само когато вие се подигнете, тия въпроси ще ви се уяснят и доказателствата сами по себе си ще настъпят. Аз действувам сега пред Братството, за да се реставрирате и да се възстановят вашите права.
И Христос иде, за да примири человечеството с Бялото Светло Братство, Братството на Светлините. Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало (Братството): веднъж сте изпращани в Палестина — първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте приминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция, след завладяването й, когато Римската империя е влязла в своя разгар, вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с Християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте Християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали „народите на многото езици“. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството.
Сега, всички тия Братства, които са излезли, ще започнат да се събират и опознават и като се обединят, ще дойде Христос. Но има още някои спънки, които, за да се поправят, ще ни вземат 35-40 години; затова и виждаме, че навсякъде се работи, за да се постигне това обединение. Ето защо тия мисли, които ние ще изпратим на другите братя, ще ги ползуват. Най-живите братя са между Моравското братство, което стои много високо между всичките славяни, при все че има Братство и между сърбите, Черна Гора, поляците, гдето Братството е много забатачено. И вие ще можете да познавате членовете от тия братства, но ще трябва да познавате признаците, които отпосле ще ви се дадат с течение на времето и съобразно вашия духовен уровен. А засега задоволете се да знаете това, че всички тия братства ще се пренесат между славяните, които именно тогава ще се подигнат. Та аз искам да ви покажа как стои този именно Божествен план, за да можете да изпълните и вие вашата мисия.Във връзка с това, ще работим и ще подкрепяме всичките тия наши братя, които съставляват Църквата и аслъ тази мисъл визира Църквата. Истинските връзки между нас не са материални, а са чисто духовни и от това следва, че всички тия, които влизат между вас и искат да научат нещо, да знаете, че са от това Братство. И ето как ще познаете тия хора: когато срещнете такъв брат, винаги с него някак си ще можете да се разбирате, няма да има противоречие между вас и като че ли нещо ви привлича и свързва, но не можете да си го обясните — такъв е от това Братство. Числото на тия братства в България аз съм ви казвал друг път.
По внушение на Духа дядо Тихчев избра стр. 1033, стих 3 от Библията и прочете и от Посланието к Евреем, гл. 8, ст. 3, след което г-н Дънов каза:
— Ще излезе, значи, че ние сме били заровили нашите таланти, а сега се иска от нас да ги изровим.
Отговор: Да, вярно е.
На въпроси, зададени от събранието, г-н Дънов отговори:
― Сега трябва да работите смело, решително и ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използува условията, които се дават за подигането на народа. Между духовенството и учителите има мнозина заинтересовани. Главните спънки за делото Господне могат да са първом учителите, после идат свещениците и най-после са политиканите. Ето защо ние първом трябва да заинтересуваме учителите и свещениците. Защо някои неща не бива да се казват навън? Защото в България има изпратени от Черната ложа, които противодействуват, и те са сега тук и спънките ни са от тях. От тях ако те срещне някой, ще те обругае и ще ти припише всички качества, които има у самия него. На Черната ложа само Бялата може да противодействува, защото тя има по-голямо знание и мъдрост, та в състояние е да я преодолее. А като тъй, вие трябва да се държите с Бялата ложа, която е, гдето ангажира Италия, та сега я виждаме да се разхожда с флотата си из Средиземно море. Главата на Бялото Братство е Христос, а на Черното ― Сатана, Велзевул.
Времето — отлично, без вятър и облаци, тихо и приятно.
Събранието се подкачи в 7 часа заранта. Господин Дънов каза:
— В света всичко емблематически върви. Трите кандила представляват проявленията на Бога и означават това, що Църквата нарича „Пресвета Троица“. Светилникът под трите кандила е седемте зари — то са седемте духове, които са изпратени да служат. Така щото, пред вас имате числото десет. Чашите пък във формата, в която са наредени, образуват буквата „X“ — Името Христово. Столът отдясно представлява Царството Божие.
Всякоя една болест показва, че има в сърцето на человека нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно радостни. А когато дойдат страданията на земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти; и да знаем, че печелим в такъв случай. На земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас, докато ако ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били изринати съвършено от небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни. А като свършим нашето развитие на земята, тогава ще се радваме с Христа.
После, не изпускайте из предвид, че знанието не ползува, а чистотата е, която ползува. Едно важно условие е чистотата и ако сме чисти във всяко отношение, ние ще се ползуваме и тогава именно ще знаем, че сме турили истинската основа на нашия живот.
За да имаме добро знание, ние трябва да бъдем добри. А нашият ум — това е един инструмент, който можем всякъде да го турим, докато, ако той не съществува, тялото не може да се удовлетвори. Всичките сили се групират около ума ни и всичките зародиши около сърцето започват да растат. Сърцето, то е Божествената градина, а чашите, които виждате, са цветове. А когато вие пиете с една чаша, то е, защото трябва да принесете плод. Нашата душа, то е Божественият храм, то е вселената — и единична, и колективна — цялата вселена е една жива душа. Сърцето, това е основата, върху която всичките зародиши виреят. Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява — управител. Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и развитие, но сега на всички ни трябва да сме смирени, защото смирението е, което подига.
Изредихме се по 9 души и влизахме в молитвената стая, след което г-н Дънов прочете 14 глава от Йоана и каза:
— Важни са думите: „Да се не смущава сърцето ви“. Ако земята, на която седим, всякой ден се смущаваше, какво щеше да бъде положението й? Ако повърхността, върху която седим, се смущаваше, какво щеше да стане с нашите жилища, църкви, училища и прочее? Значи, в духовния живот трябва да бъдем тихи и спокойно и в него да не стават тия подигания, които стават в морето. Смущението в нашите сърца е често пъти разваляне на онези неща, които Господ е съградил. Прочее, това Братство, което Господ призовава, трябва да не върви из пътя на света, а да има твърда почва и да вярва. Как да се не смущава? Чрез вяра, която трябва да бъде основа — първият елемент, също както майката предава своето мляко на детето си. Ако детето се отказва от млякото на майка си, в него не може да се развие живот. Вярата ни в Бога е първата връзка. Вярата — това са устата на сърцето, в което чрез вяра могат да дойдат всичките благословения. Кое е, което смущава хората? Ние се смущаваме всякога, когато имаме малко ниви, малко къщи, а напротив, ако имаме много, хич не се смущаваме. Следователно, беднотията е, която ни смущава, но Господ казва: „Вярвайте и никой няма да ви вземе това, което имате!“ Отец ни даде да възприемем истината чрез Христа и като възприемем този закон, ние никога няма да допуснем съмнението, което много лесно можем да предадем на някой наш брат и да го спънем.
На вас тук ви трябва сега това, което трябваше и на учениците — именно, да знаете къде е отишъл Христос; същото, което искаше Тома, който беше положителен. Чашите в молитвената стая — това е правдата; седемте светилника представляват седемте духа и представляват още живота, а трите светилника представляват Духа. Значи, Христос иска да каже, че пътят е в тялото, душата и духа. В тялото ще намерите пътя за Господа. И затова Господ иска да изцери тялото, та да можем да възприемем истината. Светлината, която виждаме, е Неговият Дух. За тия три неща вие се молете, за да ви се открият. Между тялото и душата няма разногласие; няма разногласие и между тях и духа. Тия неща са свързани помежду си, но най-напред отива тялото, което е, така да се каже, основата на живота и затова хората не искат да губят тялото си. Аз виждам, че искате да бъдете полезни и да вършите велики работи, но за да можете да струвате това, трябва да бъдете едно с Христа, Когото трябва да имате в себе си в трите елемента, а именно: в правда, истина и живот. Схванете тази мисъл в себе си и искайте да се всели Христос във вас.
От мъчнотиите, които имате сега, не се бойте, те са една паяжина, която тутакси се изгубва и гине от присъствието Господне. Ние трябва да изпълним своята длъжност към Бога в този век и да принесем малкото, което имаме у нас, за да отворим път на другите наши братя към Христа. С тия наши братя като се срещнете, ще има да им разправяте много опитности, но и те ще ви разправят своите опитности, та като се събере цялото Братство, ще имате целокупната опитност в пътя Господен. Сега настъпва една епоха най-важна, та не трябва да изпускаме един от най-добрите случаи, който ни предстои. А сега, като си отидете, ще ви съдят, ще прегледат вашите сметки, та като се изравнят те, тогава пак ще се гледа сметката на света, който, когато бъде съден, ще участвувате и вие. Когато дойдат мъчнотиите, те са само, които разкриват какви сме ние. Мъчнотиите са, които безпогрешно посочват изпълнителя на волята Божия. При мъчнотии често пъти вие усещате тази самосила във вас, която ви крепи, а тя именно е Христос. Това не е една човешка хитросплетня12, а е Духът Христов, Който ни обединява с всичките наши братя. Нашата работа е и такава, че ние често пъти се връщаме назад, също както и блудният син, на когото заклаха теле. Но за вас телето знаете ли кое е? Нашата душа, когато се върнем, ще бъде това заклано и угоено теле. Този, който иска да бъде член в Братството, трябва да принесе своята душа в жертва жива и Богоугодна.
Подир тая прочит по разпоредба на г-н Дънов дядо Петър Тихчев раздаде на всички ни хляба и виното, след което г-н Дънов възгласи:
— Този обичай на вечерята е обичай на Братството и съществува от десет хиляди години насам. Хлябът представлява добродетелта, а виното представлява правдата. Умиването на нозете е пак стар обичай. Нозете, както знаете вече, представляват тоже добродетелта, а ръцете — правдата. Значи от същото това Братство искат, щото добродетелта и правдата да бъдат в порядък. В хляба виждаме зелената краска, но този хляб за да узрее, трябват и другите шест краски, който принцип обезателно трябва да работи, та да може хлебното дърво да узрее и стане годно за хляб за ядене. Всички братя са насочили своята енергия към света и като разберем дълбокия смисъл на това, нека правим усилие за нашето подигане. Хлябът още показва, че ние трябва да се притичваме към всяка една страдаща душа и с това ние ще изпълним Христовия закон. При това ние имаме всичките почти плодове, които земята може да даде, а всичко това е символ, доказателство, че Господ ни люби и тази вечер като действуваме в тази любов, нека Му благодарим за неизследимата благост.
След тия кратки бележки последва отиването ни един по един в Бостанджиевата колиба, като всеки от нас взе по нещо от сложените на масата съестни продукти: хляб, рибни ястия и разни овощия, които отнесохме и насложихме на трапезата и вечеряхме. Към 11 часа през нощта се разотидохме по квартирите си при много хубаво време — лунна нощ, ясно небе, тихо и приятно.
20 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК
Събранието се подкачи в 10 часа, като присъствуваха и почти всички членове на местния търновски кръжок. Господин Дънов се бавеше в молитвената стаичка и докато дойде, изпяхме по негово указание „Грешна душо“ „Достойно ест“ и „Собезначално е слово“. А като се завърна, изпяхме „Тебе поем“, а той прочете от Евангелието Йоаново 18 глава и каза:
—Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината“.Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След 50-60 години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини — друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелствуват за Истината? Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствувам за Истината“. Без истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка. Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината, но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури — последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй, именно, Христос е дошъл да им помогне.
Тук е тъкмо полезно да знаете, че от 25 хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на 2100 години се явява по един Учител, за да помага на человечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например, скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи, близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи.
Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за Истината. Развитието на един народ зависи от неговото разположение — дали той ще свидетелствува за Истината. А за да свидетелствуваме за Истината, трябва да разбираме, че ние сме слуги на Господа, а не господари и да си спомняме какви са нашите задължения. Вие трябва да знаете много нещо — не само да го чуете, а да го разберете и усвоите. Словото Божие ние можем да го глътнем, но ще ви ползува ли? Не, то ще ви ползува само когато го сдъвчете. Много хора се спъват в това — те започват много добре и постоянно, може се каза, сеят, а не чакат да изникне. Да, Истината за да се провери, трябва търпение; за да проверите истината, изискват се години. А вие казвате, че разбирате Истината. Нямаше да имате тогава нужда от лампа, защото истината сама по себе си е светлина; щеше да придаде своите вибрации, та нямаше да имате нужда от лампа. Но най-напред светлината щеше да се яви в душата ви, докато слезе и в тялото. Оттук вече ни е ясно защо тия хора, които живеят в Истината, ги наричат светли или както в Индия ги наричат „Бялото Братство“.
Сега, който е разбрал Истината, разбрал е и Любовта. Настъпили това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на Истината. Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света. Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието. Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко. Като тъй, по-добре е да ходим с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината.
В 6 часа подиробед събранието се продължи. След като се молихме с „Добрата молитва“ и изпяхме „Да изправител молитва моя“, г-н Дънов прочете 23 Псалом и каза:
— В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа. Жена, която тъче, туря здрава основа. Този закон е приложим и по отношение тялото, ума, душата и духа на човека. Трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи. Вземете светските хора; например, един търговец, докато има в ума си парите, той чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние. Така е и с учения човек — щом изгуби своето знание, губи се и неговото настроение. Вземете и един певец — докато има глас, той се въодушевява. Така е с поета, музиканта и пр. Но така е и с религиозния человек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли, обаче, да се колебае, настава у него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши.
Основата, това е мястото, от което ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете, например, златото. То представлява мъдростта. Силата в златото, обаче, може да се демагнетизира и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето, то ще ви разруши; ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши. Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото последством основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разтройва, настъпва и смъртта. Ето защо, ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце.
Със света ние не бива да вървим, не бива да искаме да изменим неговото течение, а само трябва да се държим далече от силното течение, та да не може то да ни засяга.
Мнозина от вас сте ангажирани материално в света и искате условия за съществуване. Но вие имате тия условия. Според мен, никога не бива да се ангажира човек за работа, която не може да изнесе. Има хора, които могат да дигнат 500-600 кила, когато други и от 20 кила падат. Никога да не ангажираме нашето време в непотребни работи. Много от вас мислят, че като пропадне Турция, та на България ще потръгне като по мед и масло; а пък аз мисля точно обратното, защото този турчин, който ние искаме да се махне, той е вътре в нас. Той ни е управлявал 500 години и сега едва сме се освободили от него. Както и да е, въпросът с Турция е вече въпрос свършен — тя ще престане да съществува като велика държава. Това е, което аз зная. По закона на нещата на Македония ще се даде свобода такава, каквато славяните имат под австрийско владение, като каквито са, например, хърватите, чехите и други, които се управляват от Австрия. На България до 1914 и 1915 година добре ще й върви, а оттам насетне ще настанат известни вътрешни смутове.
Сега, някои от тези неща, които казвам, са неща положителни, а в други има известни изменчиви елементи, та възможно е и работите да вземат друг ход. Например, турците ако се обърнат към Христа и заживеят добре, тогава това, което се предсказва за нея, няма да се сбъдне. Но при сегашните условия турците не могат да възприемат Християнството — възможно е да го възприемат само след като изгубят властта си. В България този прелом, за който по-горе загатвам, ще стане след 1914 и 1915 г. и причината са нашите младежи, които създадоха условие за него подир освобождението. Но тия бедствия подир 1914 и 1915 г. ще бъдат от материален характер. Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например, виждаме борба в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила: докато е пълен хамбарът му, добре е, но щом се изпразни, той е готов да капитулира. Аз съм ви казал: вие сте солта на този народ. Друг е въпросът дали можете да осолявате, но бъдещето ваше и на народа зависят до висша степен от тази сол, която вие имате.
Така че даже и вашето материално състояние е математически предвидено и определено от Горе и не зависи всецяло от вас. Защото един търговец си е наредил много добре работите, но през годината настава криза и питам тогава где отиде неговата сметка? Тук нека ви явя, че аз искам да опитам един закон как работи по отношение на материалните неща. Този закон е секретен, а от вас ще искам да изпълните това, което ще ви се продиктува. И този опит искам за вас да го направя, а за мене си не искам — мен парите ме спъват. Искам да употребим влиянията на зелената краска. Само знайте, че за да забогатяваме, трябва да торим. Необходимо е взаимнообразие. Трябват ми измежду вас десет души, от които имам вече неколцина, да дойдат при мен, за да опитаме действието на закона. Дадена е привилегия в света да се направи този опит.
На зададени въпроси г-н Дънов отговори:
— Членовете на Веригата не трябва да бъдат сиромаси хора, а напротив, трябва да са богати и то в трите направления: в материално, в умствено и в духовно отношение.
— Първото условие, което се иска при приложението на един закон, е голямо спокойствие. — Нито човек да се сърди, нито да се гневи. Почне ли да се безпокои и тревожи, законът не работи.
— Могат ли да се предизвикат елементалните духове да творят метали?
На това питане г-н Дънов отговори:
— Аз мога да направя, щото да одесеторя деятелността на един декар място. Мога да одесеторя и плодоприноса на една круша и ябълка. А с метали не съм правил опит, защото те не са така пластични и за това се иска много време, а с такова време аз не разполагам. Опит с никакви метали не съм правил.
— Важният въпрос е дали ние можем да бъдем жетвари и да помагаме един на друг. Всички сте в света и ще работите както Господ ви ръководи и учи; и за в дадени случаи ще избирате методите, които ви лягат. Но на първо място, да служите на Господа в сърцето си; на второ място, слушайте светлите духове; на трето място, слушайте добрите хора; на четвърто — себе си; а най- после, слушайте другите хора.
— Сега, след като се върнете, обърнете внимание на четивата, които се дават тази година и които, възможно е, да ви се дадат поотделно на всекиго. И законът постепенно ще ви се разяснява, защото сега колкото и да ви се каже, ще го забравите, та ще е безполезно.
Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме.
КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНА
Борис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното:
След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента. Накрая запитват: „Защо, Учителю, война ли ще има?“ Учителя отговаря строго: „Война ще има. Всички ще отидете и всички ще се върнете.“ Тогава те един по един Му целуват ръка и се разотиват по домовете. След два месеца се обявява войната. Никой до този момент не е знаел за нея, но Учителя е знаел и е предупредил нашите приятели за предстоящите събития.
Д-р Вергилий Кръстев пише: „Всички членове на Веригата са изпратени от Мировия Учител с 91 Псалом и „Добрата молитва“, зашити във военните куртки. Те се завръщат след разгрома на България в Междусъюзническата война, завършила с Букурещкия мирен договор от 23 юли 1913 г. („Изгревът“ на Бялото Братство“ , София, 1993 г., стр. 637)
1 Краска (рус.) — цвят, боя (Бел. Ред.)
2 Любостожание (арх.) — стремеж към богатство, алчност (Бел. ред.)