От книгата,"Минало, настояще и бъдеще". Младежки окултен клас. Двадесет и втора година (1942–1943).
Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
Ако ви обиди една котка, как ще се отплатите за обидата? Представете си, че едно куче ви обиди, как ще му се отплатите? Минавате някъде, залае ви кучето, то ви обиди и изведнъж се нахвърля. То е вече обида. Доста знатен чиновник си, туй куче се нахвърля отгоре ти, обиди те. Никой не му е дал заповед, господарят не му е казал. Той му казал само да пази къщата, а то казва: Никой не може да влезе. Присвоява си правото. Вие как трябва да постъпите с кучето, което ви е обидило? Обида за обида става ли? Ако го обидиш, ще замязаш на него. Вас ви се вижда това чудно. Представете си един човек върви и хвърли кал върху тебе и ти за да му се отплатиш, и ти хвърлиш кал. Той хвърли кал и ти хвърлиш кал, и двамата се окалвате. Казваш: Аз му се отплатих. Каква отплата? Кал за кал, това отплата ли е? Въпросът не се разрешава, не е разрешение за това. Един удари едного по дясната страна, другият му отплаща, удари го по лявата страна. То е хасъл отплата. Единият го удря по дясната страна – значи, мислиш ли ти, каквото правиш? Другият го удря по лявата, казва: Ти чувствуваш ли, каквото мислиш? Сега, ако някой те удари от дясната или от лявата страна, ударът се различава. Какво значи това?
Или искате да пишете. Същественото в дадения случай са ръцете, ръцете ви трябва да бъдат здрави. Или искате да гледате в даден случай, очите са същественото, гледането е същественото. Щом то е нормално, всичко друго е хубаво. В дадения случай туй, което работи в Божествения свят, то помага на всички. Искай едно само. Сега да се пълни коритото или да се празни? – Ще създадете едно корито и ще го пълните и ще го празните. Всички тук, които сте без работа, ще създадем изкуствена работа. От изпразването на нашето корито хубавите работи след някое време ще дойдат. Като пълним и празним коритото, водата потича и отива по градините. Някой казва: Аз от тази къща навън не излизам. Говори ли право? Запалете къщата, как няма да излезе. Казва, не излизам от къщи. Не излизаш при обикновените условия на живота. Но щом се запали къщата, ще излезеш навън. Щом една къща е развалена, ще седиш вън, а щом я съградиш и щом е добре мебелирана, ще влезеш вътре в нея. Следователно, какво ви трябва сега? Кое е сега същественото? Същественото е че, ви трябва пак да са здрави краката. От тук пак да може да идете до вас. Значи същественото беше да се молите краката ви да бъдат здрави, че както дойдохте, така да може да си отидете. Вземете друг един процес, яденето. След като си ял, след като си приел храната, не желай нищо друго. Но пожелай тази храна правилно да се смели, асимилирането да стане правилно, че да ти е приятно. Щом стане този процес неправилно, ти ще имаш някакво главоболие, някакво неразположение. Щом този процес на храносмилането стане правилно, ти ще придобиеш известно благо. Ако храносмилането не е правилно, ще се отрази върху дишането, върху човешката мисъл, върху човешките чувства. Ако храносмилането стане правилно, и другите процеси са правилни. Сега вие мислите малко по-другояче. Вие мислите вашият живот да се уреди по един механически начин. Вие искате да бъдете богати, да имате къща, слуги да имате, автомобили и всичките тия работи. Никой по този начин не може да бъде щастлив. Нашият свят е създаден по този начин, щастливи ли са хората? Какво ли нямат хората, но сега имаме най-големите нещастия в света. Имаме повече, отколкото ни трябва. Тия хора от изобилието се карат и се бият. Що е храненето, то е първият процес на Любовта. Да ядеш, значи пробуждане на съзнанието, първата Любов, то е яденето. Първата Любов в света е сладкото ядене. Запознаване с хляба. Тия гости, като влезат, да ги поканиш всички, да им говориш сладко, че всички да са доволни. И те, като излязат навън, пак да са доволни. Те влезат и ти бързаш да ги изпъдиш, мислиш за нещо друго. Първата любов е яденето. Вие все ядете и мислите за някаква друга любов. Ако хляба не знаете как да приемете, как ще приемате другите неща? Вие когато ядете, нямате едно съзнание. Не се позволява да кривиш устата си, когато ядеш. В млекопитаещите има едно преживяне.Най-първо животните са лакоми, гълтат храната си, тревопасните събират, събират и като седнат, повръщат храната назад и започват да я дъвчат, джуруликат я, както когато правите попара или трахана.
Имате 6, 8, 10, в дадения случай имате 4, това е една киселина, 5 в дадения случай е основа, а 3 е резултат. Когато турите една киселина и една основа, какво дават? – Сол. Що е солта? - Солта всякога спира един процес. Сол трябва да турите на един процес. Имате едно ненаситно желание, желаете много работи, то е разплодяването на едно желание. Млекопитаещите страдат от чрезмерно оплодяване. Една риба хвърля по триста хиляди яйчица. Ако биха ги оставили така да се размножават, за 10 години биха напълнили целия океан. Трябва да се явят риби, които едни други да се ядат, за да се ограничи процеса на размножаването. Съвременните хора страдаме от чрезмерно разплодяване, като риби се разплодяваме, като млекопитаещите. Трябва да ограничим процеса на желанието. Искаш да те обичат всички хора. Какво значи всички хора да ви обичат? Моята (мисъл) ето каква е: Представете си, че (сте) един човек, когото са обрали – дошъл един, откъснал ти носа, друг ти взел очите, други – ушите, ръцете, всичко ти изпокрали. Ти си останал голтак, без нищо. Да те обичат всички, значи да дойдат да ти донесат очите, ушите, носа, всичко да турят на място. Това значи да те обичат всички. Да те обичат всички, значи, да ти върнат всичко, каквото са взели. Да дойде онзи, който те обича, да възстанови очите на място, да възстанови ушите на място. То е любов, да дойде всичко на място. Да те обичат всички, значи да идеш да занесеш това, което трябва на тях. Да обичаш всички, значи да дойдат да ти донесат онова, което Бог е определил за тебе. Това е смисълът. В любовта ако не носиш нищо и в обичта ако не даваш нищо, любовта и обичта остават неразбрани. Защото в любовта трябва да занесем, в обичта трябва да дадем нещо от себе си. В любовта трябва да възприемем Божественото, а в обичта от възприетото трябва да дадем. Животът седи във вземането на любовта и в даването на обичта, в тия двата процеса. Любов плюс обич е живот. Любовта, която приема и обичта, която дава; събраният резултат е живот. Любовта и обичта раждат живота. Щом функционира любовта и обичта, има живот; щом не функционира любовта и обичта, няма живот. Любовта и обичта трябва да функционират, за да се яви животът. Ако така схващаме любовта, вече има смисъл. Любовта като вън от нашия живот. Животът е резултат на любовта и обичта. "Да възлюбиш Господа Бога с всичкото си сърце и ближния си" – това е животът. Защото ако не го любиш, не може да живееш. Ако любиш Бога, ако любиш ближния си, ще живееш. Това е живот вечен. Учиш нещо, това учение защо е? Във вас имате чешмички, които са отворени.Често се усещате неразположени, има нещо затворено.Представете си, че устата ви са схванати, не може да си мърдате устата. Като е схваната устата, не можеш да ядеш, не можеш да приемаш храната, не си разположен. Най-първо обръщай внимание на устата, да не са схванати устата ви. Желанието ви за ядене да бъде естествено. Никога не скривай желанието за ядене. Радвай, се че може да ядеш. "Не само с хляб", казва Писанието, "ще бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза от Бога". Ще ядеш и с него ще живееш. Процесът на яденето е сложен процес. Знанието ако не вземеш като храна, не си на правия път. Знанието, учението ще вземеш като храна. Туй, което ядем, ние усещаме вкуса му какъв е, туй, което не си ял, не знаеш какво е. Туй, което ядеш, знаеш сладко ли е или е горчиво. Да се радвате на една малка мисъл, която дойде в главата ви. Вие искате големи идеи. Какви са големите идеи? Кажете ми сега, каква е най-грандиозната идея? Лъчите, които приемате от слънцето, е най-грандиозната идея. Радостта, която чувстваме като храна, то е грандиозна идея. Като чувствуваме лъчите, каква по-грандиозна идея? Каква по-грандиозна идея – да обичаш Бога. Първият лъч – да чувстваш в сърцето си, че обичаш Бога. Най-грандиозната идея е да любиш Бога. Втора грандиозна идея е да обичаш ближния си и трета грандиозна идея е да обичаш себе си. По-грандиозни работи от тия няма. Сега някои говорят за грандиозни идеи. За мене по-грандиозна идея от тази да обичаш Бога няма. Да обичаш Онзи, Който е създал всичко. Той може да те научи на всичко. Онова, което Той е създал, ако го обичаш, ще се научиш, ако не го обичаш, целият свят ще бъде затворен за тебе.Тогава ще прекараш един живот на недоволство. Защо си недоволен? Станеш сутринта, неразположен си. Тогава ще очакваш да дойде някой от някъде да те направи щастлив. Ще почакаш. Ще станеш сутрин рано, когато Господ излиза, и като станеш, да Го видиш още като стъпиш на крака си. Вие като станете сутрин, за какво мислите? Казвам: Елементарните работи, които дават подтик, са важни. Любовта е подтик. Ние не го съзнаваме. Щом имаме този подтик, всичко върви добре. Трябва да има един малък импулс. Казва един: Какво бива за една дума? Че като съм казал една дума, какво бива? Казвам, една дума много значи. Една дума не е празна работа. Седи той, минава един цар, казва една дума: Арестувайте го!Веднага го арестуват. Подкарват го. Минава пак царят и казва: Пуснете го! Той за пръв път започнал да мисли. "Арестувайте го" и "пуснете го" – има смисъл – вижда една дума какво означава. Значи не е празна работа една дума. Всяка дума, която казваш, има смисъл. Ти си чиновник, казваш: "Арестувайте го", като чиновник власт имаш. Казваш, "Пуснете го!". Ще говориш осмислено, ако говориш несмислено, ще направиш голяма пакост.
Аз разбирам да изпеем "до", значи да станеш от леглото, като хвърлиш юргана. Като се изправиш и тръгнеш на краката си, това е "ре". Като знаеш да излезеш навън, да намериш вратата, това е ми. Като намериш дърва и запалиш собата, това е "фа". Като приготвиш хубавото ядене да го видиш, това е "сол". Като го приготвиш, то е "ла". Като седнеш, че го приемеш, то е "си". Ето цялата гама. "Си" значи хубавото ядене. Като ученици като кажеш "до", значи ставаш от леглото. "Ре" вървиш. Навън из вратата е "ми", "фа" е при дърварника. После при собата е "сол", "ла" е хубаво приготвеното ядене и "си" е да седнеш да ядеш. То е да вземете един музикален обяд. Казвате сега, да станем от леглото. То е "до". Защото и разположен си под юргана, ставаш, хвърляш юргана. Щом си неразположен и вземеш "до" вярно, ставаш разположен. Разположението показва, че си взел правилно "до". Щом останеш неразположен, болен си. Искаш да станеш, боли те крака, това-онова, "до" не можеш да вземеш правилно. Като вземеш правилно "до", ставаш. Всички, които боледувате, куцате в "до". Не можете да го вземете правилно, не ви се става от леглото. Някои, които не им се ходи, куцате в "ре". Някои не искате да излезете из вратата, "ми" не можете да вземете правилно. Някои при дърварника не ви се ходи, "фа" не можете да вземете. Някои не искате да направите гостбата, "сол" не можете да вземете. Някои намирате, че собата е черна, бяла искате да бъде, не важи дали е бяла или черна топлинка се изисква. Може да е бяла собата, нищо не дава, може и златна да е, нищо не дава. Аз бих предпочел желязна да е, отколкото златна да е и нищо да не дава.
Та първото нещо, здрави уста се изисква. Кажи на устата си: Хубаво да ядеш днес, добре да свършиш работата за първи път.Езикът вътре е диригент, зъбите са арфата. Като влезе яденето, музика има. Устните казват "бис". Зъбите свирят, езикът е диригент, устните казват "бис", ръкопляскат. Красив е животът. Животът е толкоз красив, че ако видим неговата красота в най-малките неща, да виждаме Божественото. Да благодарим. Като станеш, да чувствуваш устата си. Някой път да чувствуваш приятност в устата.
Сега каква песен да изпеем? Изпейте "всичко в живота е постижимо" /Изпяхме песента/. Тогава имаме песента "Божието Слово е хляб за душата". /Учителят пее/ "Божието Слово е хляб за душата. Божието Слово е хляб за душата. Божието Слово е хляб за душата, хляб за душата, живот и радост за нея. Божието Слово е хляб за душата, хляб за душата, радост и веселие за нея. Хляб за душата е Словото на Бога". Божествено пение.
Отче наш.
17. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 12.II.1943 г. Петък – 5 ч. с., София – Изгрев
Най-често използвани думи в беседата:свят, има, човек, може, сега, имаш, любов, казва, работа, правилно, задачи, всички, път, ядеш, живот, хляб, ядене, две, обичта, идея ,