От книгата,"Минало, настояще и бъдеще". Младежки окултен клас. Двадесет и втора година (1942–1943).
Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Беседа в petardanov.com
Сега, ако вас ви попитат, какво бихте поискали за себе си – кое е най-същественото, което ще поискате, не нещо идейно, но необходимо за живота, належащо? За пример, ако бихте поискали една хубава стая, в която да живеете, колко прозорци бихте искали да се направят на стаята, каква ще искате височината на прозорците, широчината – какви да бъдат? Каква стая бихте избрали? Да не е разточителна, но и същевременно да не е скържава, да е удобна, да не е луксозна. Или бихте поискали прозорци като нашите. Природата е турила малки прозорци на нашето тяло. Колко сантиметра са широки очите? Много малка височина, по-голяма широчина. Интересно е, че в такова малко нещо турила такова голямо същество, че е доволно от главата.Ако главата е много голяма, не е доволно.
Имате линиите 1, 2, 3, линията 1 е най-смел, 2 е по-малко смел. Кое ядене прави човека смел? Вземете едно животно, след като му дадете една хубава храна, става смело. Котката като хване мишката, стане смела. Ако й дадете хляб, оставя хляба, не взема. Като хване мишката, с нея заедно бяга. Ако й дадете хляб и се уплаши, оставя хляба и без хляба бяга. Защо не оставя мишката, а оставя хляба? Котката обича мишките повече. Котката е много смела, пък мишката е много страхлива. Приятно й е да има едно същество, на което сърцето да трепери от страх. Доста срамежлива е мишката. Тя като се представи пред котката, започва да си мърда муцуната, по-интелигентна е, извинява се пред котката. Казва: Извинете, като бях в дупката, не ви отдадох нужното почитание и уважение. Котката й дава педагогически урок как сама да не излиза из дупката. Казва: Ти защо, като се явих при дупката, не излезе, а трябваше да чакам, да те викам да излезеш? Тя се извинява, казва: От голям срам, как да изляза при учената котка, като съм толкова невежа. Тия работи са за вас. Тогава гледаш, като каже тъй мишката на котката, тя легне на гърба си, приятно й е и започне да си играе с мишката. Казва: Какво мило същество, от срам не излиза, разбира се. Котката пак стане и каже: Ами ако ме лъжеш? Тогава изяде мишката. Когато котката се убеди, че мишката не я лъже, тогава не я яде, казва: Ха върви и втори път като дойда, веднага да излизаш от дупката, да не те чакам дълго време. Аз съм срещал само една котка в България, тя живееше в Търново – това е действителен пример – котката беше на Иларионови, като хване една мишка от къщи, изнесе я вън на поляната, бутне я, казва: Върви и не идвай. Като хване мишка отвън, внесе я вътре вкъщи. От къщи изнася мишките навън да ги пуща, отвън ги внася, вкъщи ги пуща.
Аз съм превеждал този пример: Бащата завежда едно дете на воденицата, понеже било музикално, то слушало тракането на воденицата, свикнало. След 5-6 месеца се връща вкъщи, няма воденицата да трака, то започнало да плаче.Плаче, плаче, не може да не плаче. Няма шума на воденицата, не може да заспи. Майката била умна, казва си: Това дете свикнало с шума на воденицата. Взема една тенекия и започва да трака по тенекията. Детето заспало. За пример аз съм правил наблюдения. Често хора, които в един дом се карат, че им стане приятна караницата, свикнат с караницата. Като идат на друго място, че не се карат, на тях им става мъчно. Без караница не може. Караницата подразбира воденицата. Воденицата като свири, извършва известна работа. Това е караница. Казвам: Да дойдем до една мярка, до каква степен. Ще забележите, че с някои вие искате много меко да се обхождате. Ако много меко се обхождате, ще станете недоволни; ако е много грубо, пак ще станете недоволни. За крайната грубост и за крайната мекота има една линия, която е приятна на хората.
Сега произнесете думите "добре дошъл". Като кажете, някой може да се обиди от поздрава. Как трябва да го поздравите, за да остане гостът доволен? Как трябва да го кажете? Той си замине и казва: Това не е поздрав, студен е, груб е. Сега всички ще ви накарам да кажете. Кой от вас ще каже "добър ден"? На гости отиваш и казваш "добър ден"! На гости сте ми дошли, искам да ми кажете "добър ден'". (Учителят се обърна към една сестра да каже). На мене ще кажеш "добър ден", не гледай тези. На пътя ме срещаш и ми казваш "добър ден"! Ти не можеш да водиш хорото. (Всички по ред Учителят посочва всекиго и всеки му казва: "добър ден"! Някой започва със слабо и свършва със силно време; някой започва със силно време и завършва със слабо време; някой казва "добър ден" бързо; някой – по-спокойно; някой проточено. ) Представете си, че има една премия от десет хиляди лева за този, който каже най-добре "добър ден". Понеже всички казахте "добър ден", я го изпейте музикално. Имаме песен "Добър ден", тя почва от "ла", имате узрял плод. (Учителят пее ''Добър ден", всички пеем заедно.) Как бихте изпели тази песен другояче? Туй е статическо положение. (Всички пеем няколко пъти "Добър ден".) На тази песен липсва нещо. "Добър ден е светлият топъл ден. При "светлия" липсва още нещо. "Всичко озарява, на всичко живот дава". Трябва да се намери терца. Терцата трябва да се тури по-меко. Помнете, че трептенията на тоновете може да се разширяват и добиват известна мекота. Когато се сгъстяват трептенията на един тон, става твърд; когато се разширяват трептенията, става мек. Законът на разширението върви по четните числа, мекотата върви по нечетните числа. Коравината върви по четните.
Имате триъгълника АВС – то е нечетно число. Този триъгълник не е симетричен, понеже основата е по-малка. Равностранен трябва да бъде. Колко прави ъгъла имате в един триъгълник? – Два. (Два прави ъгъла са само ако спуснем височина към основата). Значи всеки ъгъл е по 60 градуса. Срещу равните страни лежат равни ъгли Когато двама ученици имат еднакви способности; се оценяват, имат много добри отношения. Когато единият не е толкоз способен, колкото другият, и двамата си помагат. Когато са способни, еднакво работят. Единият върши, другият само въздейства в по-висша степен. Хората, за да се приложи един закон, и в добродетелите трябва да бъдат еднакви, за да прогресират. Добродетелта може да бъде от десет градуса, може да бъде от 20 градуса, може да бъде от 30 градуса, от 60 градуса. Значи, хармонично е.
В природата всякога гръбначният стълб трябва да бъде успореден на лицето на човека. Сега не е успореден. Интелигентността се измерва с Камперовия ъгъл, който се образува от линията, която съединява основата на носа с долния край на отвърстието на ухото и перпендикулярът, издигнат от основата на носа към челото. Отклонението от перпендикуляра може да бъде навън или навътре. Челото е наклонено или изпъкнало. Колкото челото се отклонява и поляга, толкова челюстите излизат навън. Това показва какви са били човешките мисли, какви са били човешките желания, каква е била човешката воля. От тях ако построите един триъгълник, той ще бъде неправилен. Сега разглеждате нещата в статическо положение, много мъчно се разбират органическите прояви: Как един ъгъл да означава човешката интелигентност? Този ъгъл е в движение, този ъгъл постоянно се мени. Когато някой човек е пасивен, статическа добрина има. Един извади от джоба си, даде без да превие гръбнака си, протяга само ръката си, друг извади от джоба си, наведе се, поклони се и с ръката прави една крива линия приятна. Каква е разликата? Кой от двамата искате да ви даде – този, който дава по първия начин, или който дава по втория начин? Защо по втория начин, който дава, ви е по-приятно? Самата поза на първия показва достойнство. То не е красиво, то е статическо положение. Той е на физическото поле като някой камък. Който дава по втория начин, има нещо друго. Той като се наведе, има нещо приятно. Който дава по първия начин, изпъчи се, не е учил геометрия. Животните, и те разбират геометрия. Като дойдат, и те се поздравяват. Как се поздравяват животните, забелязали ли сте? Имат много хубаво поздравление. Някои мислят, че животните не се поздравяват. Много хубаво се поздравяват. Изтъпанчи се.
Аз ви насочвам да изучавате ония прояви на природата. Всяко движение в природата има смисъл. Забелязал съм, когато иде буря, когато е тихо, колко голяма разумност има. Някой път съм измервал какъв ъгъл прави природата. Има един ъгъл, когато духа вятърът, който е приятен. Щом надвиши този ъгъл, ни е неприятно духането. Когато е 60 градуса, е по-приятно. Органическо движение е туй, разумно движение е. Този, който духа, като че е разумно същество. Туй лъхане на вятъра е приятно. Разклаща растенията. При някои силни бури ъглите са неправилни, много големи са.
Тази лекция аз я наричам "Грозота и красота". Започваме с грозотата и свършваме с красотата.
Само светлият път на Мъдростта, води към Истината. В Истината е скрит животът.
6. Лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 6.Х1.1942 г. Петък – 5 ч. с.
София – Изгрев
На 30.Х.1942 г. Учителя не дойде.
Най-често използвани думи в беседата:има, може, човек, ден, път, бъде, добър, сега, градуса, животни, глава, котка, казва, приятно, мишката, пример, всички, искате, крака ,