От книгата, "Великата възможност". Общ окултен клас. XXI година (1941–1942). Том II (лекции 22–43).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
Та, сега някои неща виждате хармонични, някои виждате дисхармонични, от друг порядък на нещата са. За пример здравето и болестите, то са два порядъка. Болестта винаги търси здравите хора, болните не ги закача. Като намери болестта здравия, обикаля, като го хване, не го пуща. Който е болнав, за няколко дена го хване.
Сега вас ви се вижда странно това. Какво нещо е болестта и какво нещо е здравето? Здравето произвежда радост на човека. Той има самосъзнание, ходи. Като е болен, е прегърбен. Значи здравите хора са праволинейни, болните са криволинейни. Прегърбил се, има един нов център. Сега, това е философия. Всички вие, като седите, сами се самоопределяте. Казвате: „Аз съм на 45 години“, но не си се мъчил ти. Земята 45 години те е носила, обикаляла около Слънцето. Ако те оставят сам да обикаляш, милиони години ти трябват. Земята обиколила 45 години около Слънцето, та казваш: „На 45 години съм.“ Каква е разликата между онзи, който обиколил 45 пъти, и онзи, който обиколил 85 пъти? Има разлика, понеже морето, през което минали Земята и Слънцето, не е едно и също пространство. Никога човек не минава едно и също пространство. Онзи, който 85 пъти обиколил Слънцето, минал едно пространство, и онзи, който 45 пъти обиколил, минал друго пространство.
Има една музика на 6 линии. 6 кардинални линии и други спомагателни. Сега при обикновената музика играят роля и спомагателните линии над пeтолинието и под петолинието. Но тези 5 кардинални линии играят важна роля. Сега няма да се спирам, това са подробности, които не ни интересуват. За пример, това е вече Земята. Като си обущар, знаеш вече да направиш обуща. Един обущар може да знае как се правят обуща. Някой обущар знае къде да забива гвоздеите. Обущарят трябва да прави обуща, но не знае защо ги прави. Технически ги приготовлява. Рядко ще намериш обущар да изработи обуща на свят. Все ще тури такива, остри върхове.
Сега, някой път като ви говоря за музиката, вие казвате: „Аз съм стар. Пението е само за младите.“ Каква е песента на младите и каква е песента на старите? Младият пее: „Изправих се.“ Старият пее: „Изкривих се.“ Младият първоначално бил крив и в него има желание да се изправи. И се изправя. Старият първоначално бил прав, изкривил се, та се объркал. Единият станал прав, другият станал крив.
Туй са алегории. Човек, когато не мисли музикално, навежда си главата, тя става тежка и започва да я навежда. Мисли си: туй не е уредено, онова не е уредено, туй го боли, онова го боли. Не е музикално и той не е пял. Бъбреците го заболят, гръбначният стълб го заболи. Не е пял и главата го заболи. Заболи те носът – пей, нищо повече. Вие се чудите. Пей му, понеже като започнеш да пееш, ще мислиш за носа. Там, дето е насочена неговата мисъл, кръвта отива. Ако те заболи ръката, насочи мисълта; ръката се нуждае от кръв. Какво става без музика? Тялото се стеснява, капилярните съдове се стесняват и кръвообращението не става правилно. При музиката капилярните съдове се разширяват, следователно кръвта тече право. Та, казвам: В музикално отношение сърцето е градина, кръвообращението е подтик, който полива тази градина по цялото тяло и поддържа настроението на тялото.
Сега не искам да излизам извън Господа, не искам да говоря за болестите. Щом започнем да говорим за болестите, излизаме извън Господа; щом започнем да говорим за здравето, ние сме в Господа. Щом говорим за правата мисъл, ние сме в Господа; щом говорим [за] неправите мисли, ние сме извън Господа. Щом говорим за добрите чувства, ние сме в Господа; щом говорим за лошите чувства, ние сме извън Господа. Щом говорим за добрите постъпки, ние сме в Господа; щом говорим за лошите постъпки, ние сме извън Господа.
Сега, не е лошо да бъдеш извън, но трябва да знаеш кога да излезеш и кога да влезеш. Вие срещате един човек, не ви е приятен, не знаете причините. Гледате един плод, приятен ви е, привлича ви, искате да го ядете. Гледате някой друг, не се заражда във вас желание да го изядете. Музикално между този плод, който искаш да го изядеш, има сходство, подобие, хармония, привлича те. Плод, с който имаш хармония, като го изядеш, приятно му е. Онзи плод, който не ти е приятен, като го изядеш, недоволен е в себе си.
Вие имате механически препятствия. Вие сте свършили музика. Младата мома иска да хване някой момък. Какво ще прави? Той свири на цигулка много добре. Иска да хване някого или да спечели пари. Ще пее някъде, ще платят, изкарват си прехраната. Вие оставете това пение, то спада към друга категория. Ти ако не пееш, няма да бъдеш здрав. Ако пееш, здрав ще бъдеш; ако не пееш, болестта, беднотията ще дойдат. Пей, ще ти плащат. Природата като че плаща. Според степента на гласа, който имаш, като пееш, тя ти плаща. Ако пееш хубаво, здравето е много хубаво, по-издръжливо. Ако слабо пееш, и то ще съответствува, както ти пееш. Щом започнете да боледувате, ще знаете, че не пеете хубаво. Сега ви е неприятно, казвате: „Какво сме виновни ние?“ Не сте виновни. В правилната обмяна изработили сте стока, която продавате, оценяват я. Продадеш на природата хубава стока – оценяват. Продадеш калпава – не я оценяват. В природата има един закон на пълна обмяна. В тази обмяна вземат участие човешкият ум, [човешкото сърце и човешката воля.]
На Земята басът е майката. Сопранът не е майката. Бащата в този случай ражда. Майката я няма. В дърветата мъжете раждат, не жените. Ще ви смутя сега. Между хората жените раждат. В дърветата е точно обратното: мъжът ражда, жената е свободна, не ражда, тя е девица. Под думата раждане разбирам знае да пее. Мъжът в дърветата пее, жената тепърва ще се учи. Сега в човешкия живот жената се учи да пее. Мъжът е на заден план в пеенето. Като казвам, че мъжът се учи да пее, с това чувствата стават по-изящни.
Питам тогава: За какво Господ създаде света? За старите? Не. В света само един стар има, той е Бог. Той е всесилен, всемогъщ. Вие не искайте да бъдете като Него. Всичките нещастия в света произтичат, когато хората мислят, че са стари. Ти само си създаваш на себе си една беля на главата. Не мисли, че си стар. Какви старини имаш? Станал си на 85 години на Земята и мислиш, че си стар. Слънцето, което веднъж обикаля около своя център за 200 милиона години, тогава твоите 85 години каква част съставят от 200 милиона? Ако си на една година на Слънцето, ще бъдеш на 200 милиона години на Земята. Веднъж като обиколи Слънцето, то са 200 милиона земни години. Земята е обиколила 85 пъти – каква част е то от една слънчева година?
Ти си един младенец в зачатие в утробата на майка си, не си роден. Ти се намираш като една идея в ума на майка си. Трябва да влезеш в Слънцето. По някой път мислите, че е лесна работа. Най-първо ще започнеш в ума на майка си, на баща си. Оттам ще мислят, мислят, ще влезеш в сърцето на баща си и майка си, ще влезеш в техните сърца, след това ще слезеш на Земята. Казвате: „Лесна работа.“ Не е лесна работа.
Сега, за това вие не сте отговорни. Какво ще направи майка ви, то остава заради нея, но вие, от вас зависи сега как трябва да зачевате вашата мисъл. Ако вие заченете една мисъл във вашия ум без любов, ако вие заченете едно чувство без любов и една постъпка без любов, вие играете същата роля на майка си. Че как мислите да се подигнете? Знаете какви убийствени мисли има? Хората се убиват със своята мисъл, хората се убиват със своите чувства. Достатъчно е синовете и дъщерите да турят мисълта да се освободят от баща си. Бащата е богат, казват: „Да си върви този старик, да останем свободни.“ Синът мисли да си върви, дъщерята мисли бащата да си върви и бащата започне да чувствува, че не го обичат, намира се в чудо. Най-после замине, отиде си. Те остават свободни да ядат и да пият. То е един неразбран живот. В туй отношение аз не облажавам бащата да е богат. Да е сиромах, да няма пет пари. Защото те заради богатството искат да си замине, искат да му вземат богатството, което има. Беден да бъде бащата, нищо да не оставя, ни къща. Да им каже: „Идете, работете, спечелете.“ Така правят птиците из пространството. Като дадат живот на синовете и дъщерите, тръгнат с тях да си изкарват прехраната.И синовете, и дъщерите да си изкарват прехраната, както бащата и майката.
Сега аз тегля една аналогия. Защо ние да не работим както Господ работи? Те Го наричат всеблаг. Този Господ, Когото описват, че е гневлив, има такъв Господ. Дойде професорът, погледне картината, навъси се. Човекът няма нищо против мене, казва: „Не се рисува така.“ Погледне картината, казва: „Туй е криво, онова е криво.“ Навъси се, иска да покаже, че така не се рисува. Казва: „Мене не ме обичат.“ Нарисувай хубава картина. Вие пеете и ако пеете лошо, веднага слушам: „Не съм разположен.“
Сега в света вие искате да бъдете явни. Не се лъжете, не си правете илюзия да мислите, че може да бъдете обичани и почитани без една права мисъл, без едно право чувство и без една права постъпка или без музика. То е невъзможно, абсолютно невъзможно. Туй трябва да знаете. Ти ще бъдеш почитан заради мисълта, която е зачената музикално. Ти ще бъдеш почитан заради чувството, което е заченато музикално. Ти ще бъдеш почитан заради постъпката, която е зачената музикално. Музиката внася вътре в тебе онова, което нищо друго не може да внесе.
Та, казвам: Артериалната система, това е мажорната гама, венозната кръв, това е миньорната. Миньорните песни показват, че кръвта трябва да се пречисти. Що е миньорната гама? Показва, че кръвта трябва да се пречисти. Що е мажорната? Пречистената кръв. То е не само философия. Аз съм правил опити и продължавам да правя опити. Виждам как трябва да се построи светът. Тъй, както сега живеете, нищо не можете да постигнете. Така на Бога не се служи. Защото някой човек дойде, проси от тебе. Щом проси, той няма отношение. Просяка докато държиш в ума си, то не е музикално. Да има просяци около тебе, то не е музика. Имаш някой господар, то не е музикално. Музиката започва с едно равенство. Музика е само това, което приравнява нещата. Та на всяко нещо му дава неговата цена. В музиката всяка нота има определено място, определени трептения, времето продължително или кратко трябва да бъде.Всичко е определено. Тази нота в дадения случай никой не може да я замести. Ми при дадената обстановка никой не може да я замести. Може да я замести, но продължението ще бъде друго.
Та, казвам: Според мене няма защо човек да се учи да постъпва добре. Няма защо да се учи да пее. Започни отгоре надолу или отдолу нагоре и пей. С пеене ще свършиш много повече, отколкото 20 години да учиш морал. Пей, ще научиш много по-лесно. Гледам, двама души като се съберат, единият богат, другият сиромах, и двамата пеят различно. Онзи, богатият, трябва да внесе на бедния и бедният да внесе на богатия. Опознават се тия хора. Ти имаш една отлична мисъл и той има една отлична мисъл, цените се. Ти имаш едно отлично чувство и той има едно отлично чувство, цените се. Той има хубава постъпка и ти имаш хубава постъпка, цените се. Защо тогава да не разчитате на мисълта, която Бог е вложил в нас? То са семенца, които трябва да се обработват. Не ви казвам, че вие ще създадете мисълта. Мислите са семена, които Бог ни е дал да ги посаждаме. Чувствата са семена, които Бог ни [е] дал да ги посаждаме. И постъпките са семена, които Бог ни [е] дал да ги посаждаме.
В миньорното положение се образуват чувствата, а в мажорното се образува човешката мисъл. А в хроматическото се обработва волята, приложението сега. За мене мажорната гама е умът, миньорната гама е сърцето, хроматическата гама е волята. Волята е с двата знака, миньорни и мажорни, да ги сменя. В музиката технически се сменят.
Сега тази работа е много лесна, но и доста трудна работа е. Някой път кипнеш за нещо. Обещал ти някой приятел да те посети, не дойде. Ти кипнеш: „Как да ме излъже!“ Не мисли така. Ти не си пял, затова този човек закъснял. Ако беше пял, той щеше да дойде точно навреме. Причината е у тебе. Ти мислиш, че той ще дойде. Ти с това го спъваш. Ти му заповядваш.
Всяко нещо, на което човек заповядва, не става. Неща, на които не заповядвате, стават. Някоя мома иска някой момък да я обича. Аз да ѝ подпиша, че той няма да я обича. Ако мисли, че я обича, тя ще бъде кръстена много пъти. Ако иска един момък да я обича, той ще я потупва. Никога не пожелавай да те обичат. То не е твоя работа. Ти да обичаш, то е твоя работа. Да пееш е твоя работа. Другите да обичат, то е тяхна работа. Следователно ще дадеш свобода музикално на себе си, че само ти в дадения случай си свободен да любиш другите. Те са свободни. Що ще ходиш да решаваш дали те те обичат или не?То е прегрешение на Земята. Най-после вие не се нуждаете от неговата любов. През вас трябва да мине любовта. Любовта, която е във вас, не ѝ давате място, искате да дойде още във вашето езеро вода, да се влее повече вода. Вие сте пълно езеро, трябва да изтича, не изтича. Искате повече любов. Ще прелее това езеро, ще стане наводнение, хората ще пострадат наоколо.
Като казвам, че не се нуждаете от любов, казвам: Проявявайте вашата любов. След като я проявите, другата любов сама по себе си ще дойде. В света Бог е толкоз точен. Когато спазвате един закон, който Той е поставил, веднага отговаря. Казва: „Преди да попросите, Аз ще ви отговоря.“ Ти като попееш на Господа, Той ще ти отговори. Казва: „На кого да пея?“ Ще пееш, има на кого да пееш. Сега вие на кого сте пели? Нито един от вас – тъй, както аз виждам – не е пял още на Господа. Пели сте на Драгана, на Стояна, за този, за онзи, но за Господа още не сте пели. За кого сте пели аз виждам. Много хубаво, не е лошо, както сте пели. Казвам: Има Един, на Когото не сте пели. Пейте Нему сега. Другите оставете настрани. (Учителят пее: „Ще пея за Господа.“)
Снощи бях на концерт народна песен. Показва какви понятия са имали тия хора. Защо Моцарт е умрял така млад? В много груба среда е живял.Като гледате устата му, едно недоволно дете, което не разбира окръжаващата среда. Стискат те отвсякъде. Всички са били все генерали в негово време. (Учителят чете от програмата на концерта): „Вечен покой им дай, Господи.“ Заповядват на Господа. Как ще им даде? Един човек, който не знае да пее, какво може да получи? Покой не може да им даде. Ще пее, ще мисли, ще чувствува, ще постъпва. „Вечен покой им дай.“ Без да е пял, вечен покой да им даде. Заповядват на Господа да им даде вечен покой и вечна светлина. Сега няма какво да се произнасям. Намирам, че средата на Моцарт е била много груба. Класическата музика дойде да смекчи. Ние не бихме имали тази култура, ако не беше дошла класическата музика. Тя дойде да смекчи. Сегашната музика, която иде, и тя ще смекчи. За бъдеще не може да имаме една култура, ако не дойде музиката, която още да смекчи и да внесе новата светлина в ума, в сърцето и в постъпките. Всички трябва да бъдем готови да бъдем проводници. Не искай да бъдеш музикант, но трябва да бъдеш проводник на Божествената музика.
Като те погрее Слънцето, каламфирче няма да станеш, ябълка няма да станеш, круша няма да станеш, и извор няма да станеш, и планина няма да станеш, но ще станеш нещо. Какво?Като те огрее Слънцето, все таки една мисъл ще проникне, понеже мислите се влияят от светлината. То е музика. Светлината е музика за ума. Топлината е музика за сърцето. Умът без светлина е много груб. Без топлина сърцето е много грубо. Силата в света е музика за човешката воля. Без сила волята е много груба. Някой казва: „Кротък човек.“ Болен е. Змията като замръзне, кротка става. Но като се стопли, каква грубиянка ще стане. Сърцето без топлина е грубо. Волята без сила е груба. Умът без светлина е груб. Когато влиза светлина, моделира мислите. Когато влиза топлина, за Божествената топлина говоря, моделира Божествените чувства. Когато иде Божествената сила, моделира постъпките. Туй е, дето казва: „Ще изпратя Духа Си.“ Божествената сила моделира човешката воля. Аз говоря за един музикален, хармоничен свят, който поставя ума, сърцето, волята и тялото в хармония с цялото битие, че като ходите, да сте радостни и весели навсякъде.
Сега, кое е онова, което вас ви спъва? По някой път казвате: „Толкоз години като сме тук, какво сме спечелили?“ Щом не пееш, нищо не си научил. Не пееш. Пей, нищо повече. Колко пъти сте пели: „Ще служа на Тебе, Господи, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа“? Колко пъти си пял? Искаш Господ да ти даде богатство, пари, че тогава да пееш. Петелът като затлъстее, не пее. Един германец, виден проповедник, красноречив, говорил, докато бил беден. Слушал го веднъж германският император и казва: „Този петел трябва да се нахрани, да пее по-хубаво.“ Увеличил заплатата му. След 4–5 години петелът започнал да не пее. Проповедникът не проповядвал. Императорът казва: „Какво стана с нашия проповедник?“ Министърът казва: „Ваше Величество, когато петелът затлъстее, не пее.“ – „Тъй ли? Тогава да намалим заплатата.“ По някой път намаляват заплатата, дойде една болест. Не пеете – намаляват заплатата.
Всичките съвременни теории все ги обуславят музикално.Казват: „Едно време без музика се обясняваше светът.“ Духът Божи, Който действува, това е най-музикалното същество. Няма по-музикално същество от Духа. Казва: „Като дойде Духът, ще ви научи да мислите, да чувствувате.“ Трябва да бъдеш отзивчив. Не със закон, но като го видиш, да си готов да направиш онова, което ти каже. Ще дойде любовта, ще чуеш Той как пее, да казва: „Обичай враговете си.“ Казваш: „Как да ги обичам?“ Господ ги е създал. Една ябълка падне в калта, окаля се. Тя се е окаляла, но изгубила ли е своето качество? Ще вземеш, ще я измиеш. Човешката душа се е окаляла. Ще вземеш в чистата Божествена вода и ще се очистиш. С пеенето ще се умиеш. Да пееш значи да се измиете, да привличате Божественото благословение в света.
Сега не искам да ви карам насила да станете всички певци. Някои от вас сте доста закъснели. Доста сте закъснели. Ще усилите хода си, да настигнете другите. Ако още останете назад, не зная дали ще можете да ги настигнете. Ще останете за друга епоха. Ще влезе в новата епоха, който знае да пее. Според мене всеки човек, който знае добре да мисли, добре да чувствува и добре да постъпва, има музика. Всяка музика, която не носи правата мисъл, правите чувства и правите постъпки, тя е обикновена музика.
Та, ще забравите, че сте стари. Аз искам всички да станете или на 19 години, или на 15, или на 14, или на 12. Мене ме интересуват 7, 14 и 21. То са епохи. От 1 до 7 е малко дете. От 7 до 14 то е момче, което обича да се сърди. От 1 до 7 години тялото се проявява. От 7 до 14 сърцето се проявява. От 14 до 21 година умът се проявява. Има много работи, които се проявяват в човека. Първите 7 години колко сте активни. Активността в човека се проявява в първите 7 години. Ще запазите тази активност на детето. Детето постоянно се движи. От 7 до 14 години човек е на чувствителността. От 14 до 21 човек мисли най-много. После започва да се моделира. Той казва, толкоз много той е мислил, толкоз много е чувствувал, постъпвал, философствувал, докато обеднял и нищо не останало в него. Като станал философ, казва: „Остарях.“ То е неправилно положение. Най-първо не туряйте в ума си, че сте стари. Изключете тази идея. Този бръмбар го изключете от ума си. Като остарявате, кажете: „Стар съм, понеже не живях добре. Не пях.“
Казвам: Всеки, който не пее, остарява. Всеки, който не пее, ослабва. Всеки, който не пее, умът му изгубва светлината, сърцето му изгубва топлината. Приложете любовта, ще видите каква промяна ще стане във вас. Ще изберете дума само с едно съдържание.
Сега един наш брат изобретил едно изобретение: Иман Нави. Какво значи? Навиваш нещо или навиваш някого, побеждаваш. Турил този брат името Навин, мисли, че измислил нещо. Или го навил на кросното, или го навил (надвил). То е мое тълкувание. Той не е мислил, турил нещо, Нави, което се прави брашно. Като мислил, мислил, понеже няма брашно, забранено е, сготвил нещо, та без брашно. Навил го вече. Казвам: Не измисляйте такава дума Нави. Празно ще пееш. Не да кажеш думите: „Другите ще пеят.“ Аз ще пея. Аз ще пея за ума си, аз ще пея за сърцето си, аз ще пея за тялото си, аз ще пея за себе си.
Ако по този начин ме слушате, ще изкарате доста талантливи певци, не гениални, но доста талантливи певци ще излязат оттук. Ще образувате един хор от 60–70-годишни, все стари баби. Като викнат да пеят, ще кажете: „Пеят, какви гласове!“ Един хор само от стари. Който минал 50 години, ще има право да влезе в този хор. 50, 60, 70 до 120 години ще пеят. Музиката продължава живота. Немузикалността го скъсява. Едно течение на живота може да се отбие, както една вода може да се отбие. Едно музикално течение може да се отбие. Щом се отбие едно музикално течение, явяват се тия сокове, които пречат на живота. Това се отразява на ума, сърцето и тялото. Те не могат да се подкрепят.Тялото се гради чрез музика; умът, чувствата и волята – също. Забелязвам във всички онези хора, в които музикалното чувство е развито, дълъг живот живеят. Всички онези, в които музикалното чувство не е развито, късо живеят. Потенциално проявена музика е не проявена. Онези хора, в които е вложено повече музикално чувство, дълго живеят. Онези, в които е малко вложено, преждевременно ги вземат от Земята. Поставяйте винаги себе си в хармония. Че Господ не иска да ви вземе живота. Който не иде редовно в хора, изключват го. Щом 2–3 пъти не дойде, изключват.
Човек трябва да говори музикално. Речта трябва да бъде музикална. Вие ако кажете натъртено: „Ще постигна всичко, каквото желая“, така не се говори. (Учителят пее):
Ще постигна всичко, що желая,
ще постигна всичко, що желая.
Това е постижение. Повишение на слога има. Ще направиш едно движение. В музиката има движение. Има огънати плоскости, има и огънати тела.
Когато пееш, не мисли, че си закъснял. Казваш: „Свършил съм университет, сега ще пея, да се излагам.“ (Учителят пее): „Ще нося Божиите блага в света.“ Ще покажа на хората доброто, което Бог е вложил в техните сърца. Казвате: „Дали ще го взема?“ (Учителят пее): „Ще нося Божиите блага.“ Защо го удължавам? Защото на слога естествено не иде музикалното ударение с ударението на думата. Музикално трябва да удължим единия слог. (Учителят пее):
Ще нося Божиите блага,
ще нося Божиите блага,
ще нося Божиите блага,
ще нося, ще нося, ще нося.
Ще нося, без да се уморявам,
без да се обленявам.
С труд и постоянство ще постигна всичко.
Трябва да пеете. Като станете сутрин, изпейте една любовна песен по новия начин.
Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.
27-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 1.IV.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.
Най-често използвани думи в беседата:има, музика, сега, може, пее, пееш, човек, бог, мисъл, аз, години, сърце, музикално, казва, работа, казвам, мисли, земя, дойде ,