Най-често използвани думи в беседата:може, човек, казвам, страдание, има, аз, радост, сега, бог, обуща, свят, сила, работа, хора, казва, дойде, направил, прави, себе ,
От книгата, "Буден ум и будно сърце". Общ окултен клас. XXI година (1941–1942). Том I (лекции 1–21).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
Та, казвам сега: Защо искате да се радвате и защо не искате да скърбите? Какво разбирате? Защо не искаш да скърбиш? Видимата скръб в какво седи? Всички се оплаквате от скръбта. Покажете ми да я видя, да я хвана. Вие се оплаквате от скръбта, че ви измъчва. Аз не виждам да ви е измъчила. Имаш тесни обуща, скърбиш. Какво е виновата скръбта? Бил си при обущаря, направил ги е.
Казвам: Като правило, тесни обуща не носете. Нищо повече. После, кожата да не е толкоз дебела, тънка да е кожата. В природата има мода. За мода природата е първокласна. Тя опитва какви [ли] не моди. Че ти като погледнеш най-добрата мода, как е облякла райската птица, ще се чудиш защо толкоз луксозна дреха дала на една райска птица. Нито глава има като глава, нито лице има, нищо няма особено тази птица. Перата ѝ са толкоз дълги, влекат се като една царска мантия. Ако ви зададат въпроса защо Господ създаде тия пера на райската птица и защо някои птици е облякъл така просто, какво ще кажете? Някой човек го посрещат много добре.Кога го посрещат добре? Силният човек, някой юнак, който се бори. Нали имахте Дан Колов. Защо се прочу Дан Колов? Човекът като вземе 110 кила, дигне го и го тръсне на земята. Ходи в Париж, прочу се, натръшка французите и всичките. Някой поет хубаво пише, прочуе се. Някой е сладкодумен, и той се прочуе. Някой добре пее, прочуе се.Интересно е, че някои искат да се прочуят, без да пеят. Не зная дали е възможно. Някои искат да се прочуят, без да се борят. Възможно е и без да се бориш да се прочуеш, но Дан Колов са го питали и той сам разправя как са пострадали ушите му. На всички борци ушите са пострадали, сбутани са. Силата на Дан Колов е в дебелия врат. Ако ти е тънък вратът, всеки може да те увие. Като е дебел като на някой бивол, да не го огъват.
Та, в природата съществуват известни противоречия. За пример, вземете въглената киселина, която е отрова за хората, за растенията е едно благо. Често става обмяна между хората и растенията, че растенията дават кислород от себе си, а хората – въглероден двуокис. Растенията знаят как да използуват въглерода. Ние не знаем да го използуваме. В дихателната система въглеродът е една отрова за човека. Хиляди болести се раждат от съединението на въглерода вътре.
Та, казвам сега: От какво произтича страданието на човека? Аз задавам въпроса: Може ли без страдания в света? Абсолютно е невъзможно. Животът без страдания не може да се прояви.
Вие какво бихте направили, ако сте на мястото на Авраама? Казвате за някого, че страда този човек. Че страда и Господ не може да му помогне. Той има един необуздан език. Навсякъде го гонят. Мислите ли, че ако дойде един вълк в България, ако влезе в някое село, ще го посрещнат?С дърво ще го посрещнат.Или една лисица ако влезе в село, и нея ще я посрещнат така. Като кажат лисица – с дървото. Тази лисица, която гонят, Господ ли я направил? Туй качество да яде кокошки, отпосле дойде този занаят. Вие ще кажете, че един войник, който се е научил да дупчи хората с нож, че Господ го е направил тъй. Отпосле се е научил. По-напред съвсем другояче е създаден. Човек е създаден по образ и подобие Божие, да прави добро. Сега този човек не прави добро, но дупчи хората. Ще кажете: „Господ го направил.“ Господ няма никаква друга работа тук.
Представете си, че вие имате тежест. Някой човек е по-тежък, някой човек е по-лек. От какво зависи тежестта? Тежестта зависи от привличането. Земята привлича всички тела. Ако Земята те привлече – Земята може да те привлече –, тя иска нещо от тебе. В туй привличане, ако ти си по-тежък, ще паднеш, ще се удариш. Сега, в какво стои хвъркането? Има хора, които хвъркат, от един до два–три километра са се спускали с парашут. Отгоре още, от аероплана, хвърли се, отвори се парашутът, слиза полека и каца. Ако се хвърли някъде [без] парашут, ще стане на пихтия. Другият с парашут ще свърши работата. Този парашут, който е направил този, умният човек, той измислил парашута.
Та, сега, в едно общество, тъй, както вие сте насядали, не сте насядали по закона на хармонията. Затуй често гледам, аз като говоря, някой седи, друг се мърда, защото обмяната, която става, не е правилна. Ако двама нервни хора са на едно място, не може да се търпят, не може да слушат, защото и двамата са положителни. От едного излиза положителна сила, от другия също и казва: „Не може да го търпя.“ Защо не може да го търпиш? Две положителни сили изтичат. Какво ще правиш? Ще туриш една и съща сила. Не се изисква при един учен човек да туриш друг учен човек, но ще туриш друг, с отрицателна сила. Този, който стои, да му е приятно това, което излиза от невежия. Може да туриш друг учен човек при него и да му е неприятно.
Сега мислите, ако хората са добри, вие ще живеете добре. Лъжете се. Доброто зависи от самия човек. Ти си добър само за себе си. Че вълкът е добър за своите деца. Той мисли да не умрат гладни, ни най-малко не мисли за агнето. Като вземе едно агне, не мисли, че може да причини страдание на една овца. Той е добър за себе си. Често казвате: „Аз съм добър човек.“ Може да си добър човек за себе си, но не и за другите. Човек може да бъде умен за себе си, но не и за другите.
Та, казвам: Бог, Който направи света, казваме, че светът е направен добре. Добър ли е светът сега от наше гледище? Не е добър. Ти един ден излизаш навън, искаш да се облечеш хубаво. Дойде буря, дъжд, развали деня, не може да се облечеш. „Великден е, казваш, мина Великден, не можах да се облека.“ Казвам: Има ли голямо нещастие, че не си се облякъл?
Страданието в света е една мощна сила, което Провидението употребява за развитието. Без страдание човек не може да се развие. Човешкият ум не може да расте, човешкото сърце не може да расте и човешкото тяло [не може да расте]. Ако бихте имали само радост, щяхте да се намерите в още по-голямо затруднение, отколкото без скърби. Радостта е радост само при страданието и страданието е страдание само при радостта.
Та, казвам: Страданията в света се явяват като една необходимост за развитието на човешката душа. Щом дойде страданието, ще кажете: „Това е една необходимост за развитието на моята душа.“ Не смесвайте страданието с мъчението, терзанието. Вземайте страданието като една мощна сила, която може да подбужда човека. Страданието носи нещо много хубаво. Противното на страданието е радостта. Само страданието донася радост. Само при страданието може да се опита радостта. Контраст е.
И тъй, страданието е акустика за радостта. Ако нямате страданието, вие няма да имате акустично състояние, няма да можете да пеете. След като имате страдание, вашата душа става акустична, вие оценявате радостта. Ако не бихте имали страдание, не можете да оценявате радостта. Вие сега искате радост без страдание. То е невъзможно. Всяко страдание носи в себе си радостта. Всякога радостта носи в себе си страданието. Те са две неща необходими, както е положителното и отрицателното. За пример, вие считате една сила за положителна или отрицателна. Имате криво понятие. Положителната сила е тази, която дава нещо от себе си. Отрицателната сила е тази, която получава нещо. Отрицателните сили само вземат, не дават, но отрицателните сили приготвят условията за даване. След като имаш празен съд, след като напълниш този съд, ти може да даваш нещо. Ако този съд е празен, нищо не си вложил в него, не може да дадеш нещо.
Та, казвам: Отрицателната сила в света е тази, когато приемеш нещо. Положителното състояние е, когато даваш.
Та, когато аз говоря за музика, аз не подразбирам само пеене. Смяна на човешките състояния. Ако в музиката човек не може да смени състоянието на своята душа, музиката е безполезна. Имаш едно тъжно състояние, да го смениш. Ако не може да смениш едно тъжно състояние с едно радостно, то не е здравословно. Щом смениш тъжното с радост и радостното с тъжно… Казвате: „Тъжен съм.“ Ни най-малко тъгата не е лоша. В смяната на тия гами, ако може да смениш състоянието си, от скръбта ще извадиш радостта. Някой път и самата радост трябва да я смениш в скръб, за да я запазиш. Радостта ако смениш в скръб, ти ще запазиш нейната свежест. На радостта си ще туриш една дреха скръбна и ще я запазиш за по-дълго време. Ако не знаеш да я смениш, тази скръб ще изгуби своята сила. Радостта за един час се смени. Къде отиде радостта? Изгубил си радостта?
Аз съм правил един опит. Ходих веднъж в Казанлък. Дадоха ми подарък мускали с розово масло. Аз ги окачих на стената и след 2 години ми дойде на ум, че онзи човек ми ги даде и си казах: „Чакай да извадя малко от розовото масло.“ Като потърсих, няма нищо, всичките мускали празни, излязло маслото. Човекът направил мускалите с обикновено запушване и излетяло маслото.
Някои казват: „Да бъдем щастливи.“ Ти не може да бъдеш щастлив, ако не можеш да бъдеш нещастен. Нещастието, то не е цел, то е средство. Щастието е цел. Ти трябва да минеш през условието на страданието, за да станеш щастлив. Нещастието в света е една неорганизирана материя, щастието е организирана. Така трябва да се мисли. Щом мислим и казваме: „Защо Господ създаде света, защо създаде тия страдания?“ Той даде тази материя да работим в света.
Та, казвам: Трябва да знаете как да смените тия състояния. Вие седите в дом и може да смените вашите състояния, а чакате някой да дойде и да ви утеши. Изпейте една песен. Дойде страданието. Кажете: „Страданието е велико благо, което носи велика радост.“ Изпейте една песен: „Страданието е велико благо, което носи велика радост.“ Казвате: „Аз не виждам пътя, по който тя ще дойде.“ Нося ви една ябълчна семка и ви казвам: „Ето вашето благо.“ Казвате: „Аз не виждам.“ Като посадите тази семка, след 5 години ще имате благото. То ще донесе хубавите плодове на ябълката.
Страданието е семка, която трябва да посеете. Радостта е плод, който трябва да излезе от страданието. На физическия свят е така. Страданието е семка, радостта е плод, който ще излезе от тази семка на страданието.
Всички неща имат подбудителна причина. Може да не са приятни. Тогава от наше гледище какъв трябва да бъде животът? Този художник, който работи, прави хубаво и онзи, който гледа картините, прави хубаво. Онзи, който критикува, и той прави хубаво. Казва: „Да го не критикува.“ Как да го не критикува? Ще го критикува, да му покаже дефектите. Пее някой – ще го поправи. Че тоновете може да се вземат вярно, но някои не могат да вземат вярно. Този човек не може да вземе правилно до. Той всяка работа, която започне, няма да знае как да я започне. Този човек, който не може да вземе ре, която работа започне, не може да я довърши както трябва. Този, който не може да вземе ми, той няма да може да моделира една стая. Този, който не може да вземе фа, не го турят за касиер. Този, който не може да вземе сол, няма да го турят да прави мода, той ще разбърка работата.
Сега вие ме слушате тъй, както някой човек говори за химия. Някои хора искат да знаят как се съединяват елементите. Някой път да ме накарате да направя опит, да съединя кислород и водород, доста трудна работа. То и за химиците е доста трудна работа. Как ще съединиш кислорода и водорода? Огън трябва да има, трябва да ги скараме. Наоколо трябва да се образува едно скарване на всичките тия елементи, че като се намерят в неблагоприятни условия, ще се хванат ръка за ръка, ще се съединят. Отвън трябва да има много големи неприятности.
За да обичаш някой човек, трябва да има голяма лошевина отвън. Като те погне зимата, студът като те погне отвън, като влезеш вкъщи, човек наклал огън, ще го обикнеш, ще кажеш: „Колко си хубав, колко си добър.“ Добър е този човек, защото отвън те гони студът. Казваш: „Много ти благодаря, отвън щях да умра.“ Ти оценяваш любовта при големите неудобства, които съществуват. Ако отвън беше лято, ни най-малко нямаше да кажеш, че е добър. Щеше да кажеш: „Защо го гледат?“ Така трябва да гледате на природата и отвън. Не си правете илюзия. Природата знаеш ли колко е сприхава? Дебне те. Много опасно е. Като не пъшкаш, не те дебне, но като пъшкаш някъде, ще каже: „Кой ти позволи?“ Ако вземете 2–3 капки от азотната киселина или от арсеника, какво ще бъде състоянието? Ти може да вземеш в минимална доза и ще ти причини полза. Ако си лаком да вземеш много, ще видиш, че лакомията е лоша. Арсеника ще го вземеш в хомеопатична доза: в 20-ото или 30-ото деление. Една капка така отлично действува.
Казвам: Не съжалявайте, ако имате един човешки живот. Много е полезен. Не съжалявайте, че страдате. В страданието хората стават ценни. Човек, който минава през страдание, става ценен. Страданието го прави ценен. Той придобива материали, които ще му бъдат полезни. Не съжалявайте за онова, което става във вас. Цялото човечество минава сега през една опитност. То е едно благо. Царството Божие не може да дойде, ако не стане туй в света. Ако земята не се разкопае и не посадиш семката, ако не нарушиш равновесието, може ли да израсне нещо? Ако този художник не нацапа платното, може ли да нарисува нещо? Казва: „Нацапал е хубавото бяло платно.“ Каква картина ще направи? Че нацапал туй платно, но туй, нацапаното платно струва повече от бялото. Един човек [, който] е нацапан, струва повече от един човек чист. Всички чисти хора са платна, които трябва да се цапат, но разумно да се цапат. Да се нацапа човек музикално. Ще туриш всяка нота на място. Ако не цапаш книгата, нищо не излиза. Не само нацапано, но да я нацапаш на свят.
Казвам: Злото в света произтича от факта, че ние туряме нещата не на техните места, гдето Господ ги е създал, и създаваме нещастия в себе си. Туряме една мисъл, където не трябва, туряме едно желание, дето не трябва. Ще го турим в сърцето, дето му е мястото. Турете мисълта на мястото. Като дойде, кажете: „Такава е волята Божия.“ Като кажете „Такава е волята Божия“, Бог ни е създал. Какво трябва да прави силният човек? Силният човек трябва да помага на слабия. Слабият какво трябва да прави? Да ви кажа какво трябва да прави слабият. В Америка веднъж се събрали разни християни от разни народи и разправили своите опитности. В Царството на Христа къде ще ги тури, на кое място ще ги тури? Завземат всичките важни места. Останало място за евреите. Нямало тях къде да ги турят. Един евреин казал: „Ние, евреите, ще влезем да изпълним дупката, дето Му отвориха римляните. Ние ще се наместим там, в тази дупка, да ни изтика кръвта.“ Най-първо ти си направил дупката на Христа и ти ще се наместиш, ти няма да искаш някой трон. За тебе няма трон. [В] тази дупка ти ще се наместиш.
Та, всеки трябва да завземе мястото, което Бог му е определил, каквото и да е то, където и да е то. Само да се радваш на това място. Затуй, когато говорим за любовта, подразбирам следното: В този живот, там, дето ни е поставил Господ, все няма да бъдем в туй положение. Туй, което ни е дал на Земята, с любов да го приемем и да му служим. Като идем в оня свят, мястото, което Бог ни е дал, пак с любов да го приемем. То е любов. Любов е онова, което Бог ни е дал, да го ценим, да не питаме „Защо, само на мене ли се дава? Мене никой не ме оценява.“ Мислим, че ни дал едно чело както на змията. Силният трябва ли да поставя слабия на своето място? Не. Тогава, ако слабият заеме мястото на силния, какво ще стане? Работите ще се обърнат с главата надолу. Ако слабият тури силния на мястото, какво ще стане? Работите ще се обърнат с главата нагоре.
Та ви казвам: Как се тълкува? Турете Господа на ваше място, да оправи работите. Не искайте да вземете мястото на Господа, което Той има. Идете при Господа да направите най-малкото. Не искайте да се качите на Неговото място, защото ще обърнете целия свят с главата надолу. Когато Господ влезе в нас, ще създаде всичко. Ние трябва да вършим онова, което Той [е] определил. Там, дето Господ е поставил хората, е най-удобно. Не искайте да бъдете там, дето не е създадено за вас. И за себе си, и за другите ще си създадете най-големите нещастия.
Та, казвам: Поставете любовта в сърцето си, нищо повече. Заемете вие мястото си. Вие искате да обичате. Казвате: „Аз обичам някого.“ Аз може да ви казвам: „Аз ви обичам.“ Обич ли е това? Туй, което ви казвам, то не е реално. Онзи, Който ви обича, Той е създал света. Слънцето грее. Какво ще дойда да ви казвам: „Аз ви обичам“? Преди аз да дойда да ви кажа, Той ви [е] обикнал. Какво има да се меся в любовта на Бога? Аз се радвам, че Бог ви обича. Вие седите и не оценявате Божията любов. Вие искате моята любов. Вий сте на погрешен път. Оценявайте любовта, която Бог има към вас. Тяло ти е дал, сърце, което тупти постоянно, ум, който мисли, всичките тия хора наоколо, които ти услужват, Слънцето ти служи, звездите, растенията ти служат, всичко ти служи и ти казваш: „Де е Господ?“ Чудни са хората. Ти ще съзнаеш.
Казвам: Уважавайте мажорните гами, уважавайте и миньорните гами и хроматическите гами.
„Отче наш“
16-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 14.I.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.
Най-често използвани думи в беседата:може, човек, казвам, страдание, има, аз, радост, сега, бог, обуща, свят, сила, работа, хора, казва, дойде, направил, прави, себе ,