Най-често използвани думи в беседата:има, може, човек, път, аз, сега, казва, съзнание, мисъл, тебе, хора, казвате, божествен, воля, място, обичам, дойде, искате, стане ,
От книгата,"Най-лесното". Младежки окултен клас. Двадесета година (1940–1941). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
Лявата ръка настрани. Дясната допира пръстите на лявата, постоянно се движи към рамото и после настрани. Сега пръстите на лявата ръка допират пръстите на дясната, лявата ръка се движи към рамото настрани. Това се прави три пъти.
Вземете един такъв обикновен процес, какъвто е животът. Най-първо ви се вижда, че е много лесен животът. Казвате: „Аз живея“, но нямате една ясна представа какво е животът. Някой път вие се безпокоите. Безпокойството, то не е животът. Някой път вие се обезсърчавате. И това не е живот. Или радвате се. И това не е живот, защото и радостта ви скоро се сменя. Защо се радвате, и вие не знаете. Радвате се, имате едно приятно настроение.
По някой път мислите: „Защо нашият живот тече?“ Къде тече животът? Накъде тече? Казвате: „Скърбен живот.“ Животът може ли скръбно да тече? Какво разбирате под думата скръб?
Нека вземем да разсъждаваме за най-обикновените процеси. Имаме процеса на храненето, имаме процеса на дишането, имаме повисш процес на мисълта, на чувстванията. То са все процеси. Но нека вземем процеса на храненето. Имате хубава храна. Представете си, че храната е хубава. Но щом приемете храната, някой път ви стане неприятно. Някой път има нещо в храната, което не ви е приятно. Ако ви заставят тази храна да ядете, ще се яви разстройство на стомаха. Някой път, след като ядеш, всяка хапка, която дъвчеш има, нещо, което те вдъхновява. Когато човек е доволен от яденето, вие не сте забелязали, има едно движение много музикално на устата, има едно триене на зъбите, също много музикално. Като се допират зъбите, дават една особеност на звуковете. Кътните зъби дават басовите тонове, резците, като се допират, дават сопрана.
Човек трябва да бъде музикален, за да може да разбира. Тогава казвате: „Бъдещето какво ще бъде?“ Кое е бъдещето? Вие считате бъдещето – нещо занапред някъде, не го знаете къде е. За мене бъдещето е разумно. Всяко нещо, което е разумно, е бъдеще. Всяко нещо, което е глупаво, това е минало. Бъдещето е разумно. Бъдещето е вярата, минало[то] е безверието. Бъдещето е любовта. Вие си представяте любовта това, което не е. Любовта е разумното в света, то е навсякъде. В каквато посока да се подвижиш, то е там. Човек, щом не намери [разумното], мъчно е да се ориентира. В живота човек може да се заблуди. Като изгуби своето бъдеще, той се обезсърчава.
То са четири точки, с които се ориентираме: точката, от която слънцето изгрява и точката, в която залязва; има една точка вдясно и има една точка вляво. В един мъглив ден ти може да загубиш тия четири точки и да не знаеш накъде да се движиш. Всичките ония приятни работи, онова разумното, то е изтокът на човека. Къде е изтокът на човека? Вие накъде го търсите? Вашият изток в съзнанието накъде е? Вие по някой път се молите на Господа. Накъде си Го представяте?Как си Го представяте? Накъде подигате ума си? Имате ли ясна представа?Имате представа – туряте Го някъде в ума. Вие Го поставяте някъде. Вие мислите, но това пространство на вашата мисъл е съвсем друго пространство проектирано.
Имате две състояния: обичате един човек, веднага виждате в него нещо Божествено. Не знаете какво е Божественото. Щом не обичате човека, казвате: „Няма нищо Божествено“, виждате един човек тъмен. Божественото има светлина, виждате го в една светла красота. Не го обичате – виждате го тъмен. Питам, туй светлото къде го виждате? Този човек го държите в съзнанието си. Държите го цял, какъвто е. Казвате: „В съзнанието ми е.“ На кое място го държите в съзнанието? Държите го някъде във въздуха, но в този въздух го проектирате в един умствен свят. Държите го и няма да ви тежи, никаква тежест няма. Тежи той само във въздуха. Щом не го обичате, той изчезва из вашия свят. А пък някой път, щом не го обичате, той седи там. Щом е разумен, изчезва. Щом е неразумен, не изчезва – той седи на едно място. Той иска да ти каже: „Дали ме обичаш, или не, не ме интересува, аз тук ще седя.“ Дойде, ти го носиш и казваш: „Дано да се махне, да го не виждам.“
По някой път всички може да чувствате известни промени. Чувствате, че някой човек ще се разболее. Може да чувствате, че болестта ще дойде или може да чувствате, че работите някому ще се оправят. Барометърът може да предсказва дали времето ще се развали, или ще се оправи, понеже има спадане и покачване в барометъра. При спадането и подигането на барометъра каква е разликата в налягането? Когато възприемате голямо налягане, вие сте скръбни. Когато налягането е по-малко, естествено, вие имате едно разположение.
Та казвам, има три вида налягания. Има едно налягане на човешката воля, има едно налягане на човешките чувства, има едно налягане на човешките мисли. Най-първо, трябва да знаете какъв е характерът на волята. Тя е свързана с материалния свят – там е тази, гъстата, материя. Чувствата са свързани с жидката материя и после имате светлината на вашата мисъл, тя е на въздуха или на етера. Та вие сте дошли на една граница и се говори човек да има силна воля. Човек никога не може да засили своята воля. Ако имате един конец с една нишка, друг конец с две нишки, трети конец с три, с четири, с пет нишки, кой е най-силен? Вие искате някой път да бъдете силни. Трябва да имате повече нишки. От нишките зависи здравината.
Хора с къси пръсти не могат да бъдат силни. Хора с къси и дебели пръсти не могат да бъдат волеви хора. Хора, които имат афектирани чувства, или някой път са се разсърдили и викат: „Това ще направя, онова ще направя“ – това не е воля. Те дигат шум, кряскат и след половин час казват: „Извинете.“ Това не е воля. Някой казва: „Трябва да се прояви волята“, пък той проявява чувствата, че може да кряска. То е прежда, с която не може да се изкара един хубав конец. Освен че нищо не допринася, не усилва волята, но я отслабва. Под думата воля какво се разбира? Ти не можеш да усилиш своята воля, ако не проявиш своята разумност. Волята показва разумно действие. Волята се изявява в един разумен живот.
Сега вие имате един организъм и вие не сте господари на вашето тяло. Не сте господари и на вашето гърло. Някои говорят грубо. Например някой каже : „Моля, какво искаш да кажеш?“ (Учителят го изговори по няколко начина: грубо, меко, полумеко.) Каква е разликата? Тия хубавите тонове в музиката, те са разумни. Има тонове, които вредят, трошат.В един деликатен организъм на ухото, което е чувствително, един музикален тон може да причини сътресение. Има тонове в музиката – като въздействат на съзнанието, може да подлудят човека. Вземете едно малко чукче и удряйте по ръката. Най-първо ви е приятно. Но ако чукате двеста, триста, четиристотин пъти на едно и също място, на туй място, на което чукате, ще усетите неприятност.
Чували ли сте вие един човек да ви каже една любовна дума? Как любовта произнася думите? Сега мисълта спада към много по-ниски трептения. Да допуснем, някои от вас сте музиканти, искате да се занимавате. Вземете един основен тон. „До“ като основен тон може да го пеете. „До“ може да има по-малко трептения или повече трептения, приятно ти е. Но като пееш това „до“, турни разни „до“. Изпей скръб с „до“. Изпей: Скърбен съм само с „до“. Или изпей: Радостен съм само с „до“. Наблюдавайте по какво се отличава „до“-то в дадения случай. С „до“ пееш, че си скърбен, и пак с „до“ пееш, че си радостен. Ще има една разлика в „до“-то.
Ако денят е мрачен и пееш, ще се отлива пеенето. Ако денят е светъл, пеенето ще съответства.
Сега някои хора говорят негативно, но като говорят негативно, искат един положителен резултат да имат. Той казва: „Моите работи няма да се оправят.“ Като каже, че няма да се оправят, иска дано някой да го чуе и да му каже, че ще се оправят. Вие седите и казвате на един ваш приятел: „Ти не ме обичаш.“ Вие го изпитвате, за да ви каже, че ви обича. Ти казваш, че не те обича, но ти не вярваш в това, но правиш политически сондаж. Той казва: „Обичам те.“ Ти питаш, искаш да чуеш още веднъж. Той взема да ти доказва, че те обича. Някой път ние говорим негативно и очакваме положителни резултати. Случва се някой път, кажете: „Аз ви обичам.“ Другият каже: „Аз не ви обичам.“ Но той ви изпитва. Какво трябва да му кажете? Вие ще ме запитате: „Аз като го обичам, коя е причината, че той не може да ме обича?“ Трябва да се обосновете. Той казва, че ви обича.
Аз изяснявам работите другояче. Допуснете, че вие отивате да купите нещо. Човекът ви предлага хубави ябълки. Вие не ги искате. Защо не ги искаш? Другаде намерите и купувате, но от него не купувате. Коя е причината? Как ще обясните тия противоречия? То е изключение. Някой казва: „Не искам твоите ябълки.“ Други, по-кисели, недоброкачествени купува. Погледне тебе и си замине. Хубаво, че не взел твоите ябълки, радвай се. Защо трябва да се смущаваш, че не взел твоите ябълки? Не са за него. Неговият стомах не може да ги понася. Кисели му допадат. Твоите – сладки, хубави, но киселина нямат. Причината е в ябълките. Онези не са толкоз красиви, но имат ябълчна киселина. Тя му е потребна на стомаха. И той си има някакви съображения.
Искате ние да бъдем щастливи, всичко да ни върви наред в света. Ако ти започнеш да изучаваш музика и не спазваш всичките правила, които всички музиканти учени хора са турили, какво ще научиш? Представете си двама души хора – единият е надарен от природата, другият е придобил нещо, което е близо до дарбата. Няма дарба, но с усилие е добил. Спорят те двамата, че човек не трябва да очаква от природата, сами трябва да придобием. И двамата имат нужда от пари. Отива онзи, който не е свършил музикална академия, пее и му дават пари. Другият, свършил академия, не му дават пари. Кой от двамата пее по-добре? Аз давам един пример. Един български учител влязъл в църквата и пее. Като пее в църквата, тези, набожните, казват, че пее хубаво, но никой не го поканва вкъщи. Отива в кръчмата. Като запял, събрали се наоколо, започнали да го слушат и веднага яденето дошло, хлябът дошъл. Пееш в църквата – никой не те кани. Отиваш в кръчмата – канят те хората. Де е по-добре, в кръчмата или в църквата?Там, дето хората оценяват, е по-добре. Да оценим един човек е да му дадем най-хубавото, което имаме – хубавото ядене, което ние имаме, хубавата вода, която ние имаме.
Всякога човек има един вътрешен подтик в съзнанието. Всеки добър подтик, какъвто и да е, услужѝ. Дойде ти една добра мисъл, услужѝ. Казвам, този звънец, ако вятърът е по-силен, по-силно удря. Ако вятърът духа в едно направление, ще има равномерно движение. Някой път вятърът се върти. Вие ще се чудите, трябва да има едно движение на вятъра. Каквото е движението на вятъра, такова ще бъде движението на звънеца.
Сега къде ще турите вашето обезсърчение? О-без-сърце. Какво значи обезсърчение? Щом спре сърцето, обесърчиш се. Щом се движи, насърчиш се. Те са естествени положения на съзнанието. Да допуснем, че някои от вас обичате бял хляб, другите обичате чер. Каква е разликата между белия и черния хляб? Черният хляб се отличава по своята хранителност. Вас ви привлича белият цвят. Българите по някой път казват за някого: „Пил мляко с кафе.“ Един селянин казва за гражданина: „Пил мляко с кафе.“ Какво ще прави въпрос, че пил мляко с кафе? Да си купи кафе за няколко лева и да пие и той. Нему се струва, че само гражданинът може да разполага и да пие мляко с кафе. Та и вие сега като този българин туряте – че някой пил мляко с кафе, че той е роден за това. Че и ти имаш право да стоплиш мляко с кафе и да го пиеш. Казваш: „Аз нямам условия.“ Ти може да пиеш.
Казваш: „Няма кой да ме подтиква.“ Не е вярно. Най-първо, слънцето те подтиква да станеш сутринта. Петелът те подтиква. Като пее, казва: „Стани.“ Кучето те подтиква. Като лае, казва: „Стани.“ Говедата мучат, казват: „Стани.“ Реката, като се движи, казва: „Стани.“ Вятърът, бурята дойде, казват: „Стани.“ Всичко наоколо те подтиква.Човек казва: „Няма кой да ме оцени.“ Ако вие сте една нота, турена в албума на един гениален музикант, не ви ли е оценил той?Турил ви в първата октава, във втората, в третата октава. Щом ви турил в своя албум на няколко места, казвате: „Аз не съм оценен.“ Искате да завземете мястото на всичките ноти. Право ли е това? Достатъчно е на едно място да ви тури. Трябва да се промените. Като се промени „до“-то, ще го турят и на друго място. Казвате: „Аз не искам да се изменя.“ Щом не искаш да се измениш, ще бъдеш „до“. Може да се измениш в „ре“, може да се измениш в „ми“, може да се измениш във „фа“, в „сол“, в „ла“, в „си“. Като бъдеш готов на всички музикални промени, тогава ще бъдеш на много места. Казваш: „Аз не искам да се изменя.“ Че какво има, ако се промениш? Вие, като страдате, не искате ли да се промените? […] Като сте радостен, не искате ли да се промените? Имате една радост. Имате едно нормално „до“. Туриш повишено или понижено „до“. Каква е разликата между „до“ повишено и „до“ понижено? Вие щом пеете едно мажорно „до“, има мажорно пеене. Но вие пеете не за Първия център, не пеете за Онзи, Който ви е дал музиката. Щом пееш мажорно за хората, този център е надолу вече. Колко е красива мажорната гама, когато пееш за Онзи, Който ви е дал живота. Мажорната гама е да пееш за хората, да ви [видят]. Тя е гама, която слиза надолу в човешкото съзнание. Най-първо, създайте си един идеал, каквото правите, да го правите за онова, възвишеното, красивото. Към него всякога да оперирате, че всяко обезсърчение да изчезне. Нали съм давал онзи пример за извора. Изворът, който изпратил тия водни струи – най-първо са били чисти. Като са минали двайсет, трийсет или четирийсет километра, тази вода се е окаляла. Какво лошо има в окалянето на водата? Вижте хубавата страна – като мине калната вода, оставя тия утайки. След хиляди години от тия утайки ще се образува една хубава почва.
Казвам, трябва сами да филтрирате, да чистите съзнанието си. Не оставяйте прах в съзнанието си, нито в съзнанието на другите. Казва: „Аз не може да обичам. Аз не може да уча. Аз не може да работя. Аз не може да спя.“ Че какво можеш тогава? Не можеш да ядеш, не можеш да спиш, не можеш да работиш. Какво искаш тогава? Той, като не може да прави всички тия работи, иска всичките хора да му слугуват. Никога не допущайте една отрицателна мисъл в ума си. Научно изследвайте. Ако искаш да чуеш една отрицателна мисъл, ти не я допущай в съзнанието си. Казва: „Аз не може да направя това.“ Ти не допущай за себе си, че не можеш да ядеш.
Някой път седите и казвате: „Светски хора.“ Щом не мислиш добре, ти си светски.Щом мислиш добре, ти си духовен, Божествен.Щом мислиш добре, ти си Божествен.Щом мислиш средно, ти си духовен. Щом мислиш неправилно, ти си обикновен човек. Като мислиш Божествено, ти оценяваш: слънцето изгрява заради тебе, звездите изгряват заради тебе, земята се върти заради тебе. Защо да го не оценяваш така? Казваш, че не е заради тебе. Щом казваш, че не е заради тебе – не е заради тебе. Щом мислиш, че е заради тебе – заради тебе е. Щом ядеш храната – заради тебе е. Щом не ядеш храната – не е заради тебе. Туй, което възприемаш в дадения случай, то е заради тебе. Всичкият въздух не е заради тебе, няма да го вземеш. Едно малко количество вземаш. То е за тебе, то е достатъчно. Какво ви коства на вас да възприемате една хубава мисъл? Казвате: „Той е много лош човек.“ Какво ще спечелиш? Ако кажеш: „Той е много добър човек“, пак няма да спечелиш нищо, но в дадения случай кое е по-хубаво да правиш? За мене в моя ум ето как седи идеята. Имате хубава ленена риза. Облякъл си я чиста, но след като я носиш две седмици, стане кирлива, мръсна е вече. Има нещо, което ви е неприятно. Кой направи ризата мръсна? Вземете малко вода, изперете ризата, да стане пак чиста.
Сега, ако ви попитат какво бихте желали да постигнете, какво ще кажете? Ако аз бих бил на вашето място, ето какво ще поискам. Ще пожелая един хубав обед, един хубав ясен ден с чист въздух, хубава прясна вода, една хубава гледка. После бих поискал един оркестър от най-видни музиканти да ми свирят, че аз да слушам. Това бих поискал на първо време.След туй, втория път, ще поискам една хубава книга, една хубава дреха, една хубава шапка.Третия ден ще поискам един бастун. Ако съм млада мома, ще поискам хубаво чадърче, един хубав пръстен. Няма да искам всичко изведнъж. Най-първо ще поискам един хубав обяд и там ще спра. Човек всичко, каквото иска, ще го вземе, но да го използва. Яденето да използва, хубавия ден да използва, хубавата вода да използва. Тогава ще се чувства добре.
По някой път вашите дарби са, които ви правят нещастни. Колкото човек става [по-]нещастен, той е [по-]даровит. Само даровитите хора страдат. Който не е даровит, не страда. Онзи музикант, който страда, той е даровит, талантлив. Талантливите души страдат, гениалните страдат. Вие страдате, че не сте учен човек. Значи имате възможности да бъдете учен. Вие имате толкоз възможности в природата. Изберете онзи клон в света, който може да ви ползва.Всичко трябва да ви интересува. Ако човек не ангажира всичкия си мозък да участва, той ще има един едностранчив живот. Разбира се това са ред факти, които трябва да се съединят.
Казва: „Да бъде човек добър.“ Но трябва да имате една определена идея какво значи справедлив човек.Трябва да имате една определена идея какво значи справедливост. Турите си идеята, че не сте добри. Отде този бръмбар в ума ви, че не сте добри? Тури си в ума идеята, че не е красив. Той, най-първо, не знае какво нещо е красота. Красотата зависи от известни линии. Красотата е нещо разумно в човека. Бог ти е дал възможност да мислиш, да чувстваш, да постъпваш – то е красота. Красотата седи в твоята мисъл, красотата седи в твоето сърце, красотата седи в твоята воля. Съдържанието на красотата, това е човешкото сърце, а пък онзи простор на красотата, човешкият ум [го] донася. Всеки е красив. Мисли, че си красива. Не ти да създадеш красотата, но вярвай, че като погледнеш лицето, си красив. Има една красота, която е в линиите на тялото. Като видиш един красив човек, имаш хубаво разположение, успокоение. Като видиш красивия човек, ти се успокояваш. В един красив човек като видиш усмивка, ти си доволен. Той като те погледне, ти се зарадваш. Ако си бил недоволен, недоволството изчезва. Мислите ли, че ако се намерите пред лицето на един ангел, че той е станал така изведнъж? То са векове на усилена деятелност, докато той го е придобил. Ангелите са минали през методи.Вие сега сте турени да минете през изпитания. Тия изпитания са за да се подигне вашият ум, сърце и воля.
Някои, които са недоволни, казват: „Какво съм спечелил толкова години?“ Вие имате толкова богатство, и това богатство, което ви е дадено, трябват хиляди години, за да го обработите. Хиляди години ви трябват да обработите туй, което ви е дадено. Изисква се време, за да направите опити. Много работи има разпокъсани – да ги съедините в едно. В една неизградена къща всяка част е разхвърляна. Трябва всяка част да я намериш, да ги съчетаеш, че да направиш едно жилище и да можеш да живееш. Сега ние съчетаваме частите на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Да се съгради, да се оправи човешкият организъм, да започне душата да живее в това жилище. Да си доволен от тебе значи да си доволен от Господа.
Сега по какъв начин може да я изпеете? Как бихте изпели, в тенор соло или соло бас? По сърце когато се пеят песните, имат голямо съдържание. Когато умът взема участие, има широчина, красота. Когато волята взема участие, има сила. Три съчетания има. Често вземате една дума, която обичате. Изпейте я. Някоя дума, която ви прави впечатление: може да е собствено име, може да е глагол, прилагателно, някое местоимение, изпейте го. После, в музиката трябва да турите вашата надежда. Надеждата – ти трябва да я материализираш. Вярата е към по-висока степен, в духовния свят е тя. Като дойде любовта, може да пеете в музиката, то е вече Божественият свят. С вярата пеете, то е духовният свят. Те са същества, които ще дойдат. С надеждата ще предизвикате най-малките гении на земята, по които се ръководят хората.
Да допуснем, че вие искате да пишете, но нямате перо, нямате мастило, нямате книга. Другото противоречие е, че може да имате перо, мастило, но не знаете какво да пишете. Тия двете възможности трябва да се съединят. Първият има перо – не знае да пише. Другият може да пише – няма перо и книга. Двамата като се съединят – този, който има перо и книга и не може да пише, с онзи, който може да пише, но няма перо и книга, като се съединят двамата, ще дадат нещо. Туй, което сърцето не може да направи, ще повика ума на помощ. Умът и сърцето, като се съединят, и волята дойде – ще свършат работа. Някой път вашето сърце не взема участие в живота, нямате чувства. Някой път умът не взема участие. Някой път умът има повече възможности, някой път сърцето има повече възможности. Съединете този, който може, с този, който има и не може, двамата на едно място ги съединете. Тогава работата ще бъде продуктивна.
От много мисъл и недоволство човек остарява. Като погледна света, виждам само недоволство. Недоволен е, че това няма, онова няма, баща му виновен, дядо му виновен, че светът. Пък то не е така. Той не разбира. Отиде в училището, много трудна е програмата. Ти си влязъл в много горен клас. Влез в онзи клас, който ти допада.
Сега каква остана съществената мисъл? Когато ангелите пеят, вие спите. Когато ангелите работят, вие не дремете. Някой път кажат ви да направите нещо и вие казвате: „Не мога.“ В туй сте много силни. Кажете: „Мога.“ Кажи: „Мога да пея.“ Попей си. Каква мъчнотия има в пеенето? (Учителят пее: „Мирно, деца.“)
Първо, цветята трябва да цъфнат. Вие, най-първо, като цветята ще цъфнете, после ще дадете аромат. Ангелите минават около вас и ще се спрат. Сега още не сте цъфнали. Като цъфнете, ангелите минават около вас. Ако вие се спирате при едно цвете, какво ви привлича? Цветето ви привлича, уханието му. В човешката мисъл има нещо много красиво – красиво е, когато човек мисли. Много хубаво нещо има и в сърцето. Няма по-хубаво нещо да видиш човешкото сърце цъфнало, да видиш човешкия ум цъфнал и човешката воля цъфнала, облечена в царска дреха.
Дванадесета лекция на младежкия клас
10 януари 1941 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
Най-често използвани думи в беседата:има, може, човек, път, аз, сега, казва, съзнание, мисъл, тебе, хора, казвате, божествен, воля, място, обичам, дойде, искате, стане ,