От книгата,Наука за живота. Общ окултен клас. XIX година (1939–1940). Том II (лекции 24–48).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
От книгата "Пробуждане на космичното съзнание", Общ окултен клас. Година 19, т.4, (1939 − 1940)
Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1998 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
Вие имате известни възгледи. Да кажем, че ти имаш едно малко шише с вода и ти мислиш, че носиш всичката вода на света. Че носиш вода, това е вярно, но че носиш всичката вода на света, това не е вярно. Че имаш малко знание за света, това е вярно, но че имаш всичкото знание, това не е вярно. Че имаш малко сила, това е вярно, но че имаш всичката сила, не е вярно. Че имаш малко доброта, е вярно, но че носиш всичкото добро на света, това не е вярно. Вие казвате: „Той не е много добър.“ Какво разбирате под тези думи? Или казвате: „Не е много силен човек.“ Изразите „не е много добър“ или „не е много силен“ имат почти същото значение. За някого казват, че е силен. Може да вдига 10–15–20 килограма, но 100 килограма не може да вдигне, там не може да ти услужи. За някого казват, че може да вдигне 100 килограма. Това значи е силен до 100 килограма.
Някой път се говори за вярата. Вий изучавали ли сте закона за вярата? В човека има един орган за вярата в главата. Този орган има 3 функции. Първата му функция е да събира известна енергия, известна сила. Другата функция е да прилага тази сила. И третата функция е да събира плодовете от придобитите резултати. Тая вяра, ако няма сила в себе си, тя не е вяра. Ти казваш: „С вяра аз всичко мога да направя.“ Как ще го направиш? Ако твоята вяра не може да даде сила на твоя ум, за да направи нещо, то тази вяра е слаба. Вие казвате: „Аз съм силен човек.“ Хубаво, силен си, но не можеш да се справиш с една малка мъчнотия.
Някой път имате доста сухи мисли, чувства и постъпки, а нямате вода. Сега се заражда въпросът: откъде да се вземе вода? Водата само по себе си съществува, но в човека съществуват същите закони, които съществуват и у природата. Човек със своето поведение може да образува доста пясъчни пластове и тогава тая вода пада дълбоко под пластовете, на 15 метра, 20 метра, 100 метра, 500 метра. Тогава горната част на повърхността е суха и там нищо не може да расте. Или някой път се случва, че има глинести пластове на един–два метра дълбочина. Тогава имате обратния процес, както е тук, в Софийско. Тук боровете съхнат по единствената причина, че долу има глинест пласт и растенията не могат да го пробият. Мъчнотиите, които имате, това е глинестият пласт, който трябва да пробиете. Под него има други енергии. Някой глинест пласт е на дълбочина половин метър, а някой – на 2–3 метра. Колкото глинестият пласт отива по-надолу, толкова тази почва задържа повече вода. А пък колкото е по-плитък, по-малко вода има. По закона за аналогията вий може да привеждате нещата. Вий казвате: „Защо Господ направи света така?“ Това е закон за разсъждаване.
Та казвам: Ние сме сега в един свят, дето война съществува. От 8000 години съществува една война. И най-голямото сражение иде сега. Бомби ще има навсякъде. И вие ще търсите вашите скривалища.
Голямо Божие благословение е да се образува приятелство между хората, да се образува едно добро общество. А пък да живееш в едно общество, гдето няма хармония, то е да си създадеш най-големи нещастия. Всеки приятел, който имаш, е едно Божие благословение. Да имаш много приятели, то е благословение. Да имаш познати, които мислят добре за тебе, то е благословение. Онези наши приятели трябва да имат добро мнение заради нас. Понеже ако нямат добро мнение, те не могат да бъдат добри проводници за нас. И ако ний нямаме добро мнение за тях, ние няма да бъдем добри проводници за тях.
Та, най-първо се изисква да бъдете добри проводници. Ако вашият ум не е добър проводник, ако вашето сърце не е добър проводник и ако вашето тяло не е добър проводник, вий ще страдате. Полиците произтичат от тела лоши проводници, от сърца лоши проводници и от умове лоши проводници. И тогава казвам: За да се оправят работите, необходимо е следното. За да бъде умът ви добър проводник, нему е необходима светлина. За да бъде сърцето ви добър проводник, нему е необходима топлина. За да бъде тялото добър проводник, необходима му е сила.
Да обясня любовта. Някое яйце турям под квачката. Но има яйца, които под квачката не се поставят, а се турят в черната земя. Това са семенцата на ябълки, круши и прочее. Ако туриш едно такова семенце в квачката, то и 40–50 деня да стои, няма да се измъти. Ще го туриш в земята и ще го поливаш с вода. И Земята ще го измъти. И след това Земята ще започне да го храни и Слънцето отгоре ще му помага. И след като стане на 4–5 години, в това яйце ще се зароди съзнание и то ще роди плодове, и ще ти каже: „Много ти благодаря за доброто. Аз ти отплащам с тия плодове.“ И ти имаш какво да ядеш от плодовете на излюпеното яйце, т.е. от посятото растение.
Сега, някой път вий казвате, че сте добри, нали така? Някой от вас е неразположен по причина, че е облечен. Ти си казваш: „Днес ли дойде това време?“ Добър човек е онзи, който е станал силен. Когато се говори за добро, трябва да знаете, че в човека има и зло. И ако вий не можете да се справите във вас с това зло, вий не сте добри. И тогава вий не сте господари. И тогава доброто не е господар. Щом кажеш: „Добър съм“, аз разбирам, че вие сте господар на злото, което е вътре във вас. И тогава това зло остава под ръководството на доброто. Злото, когато прави всички свои работи под ръководството на доброто, то не е вече зло.
Вземете едно малко сравнение. Отивате вий при един железар и му носите едно парче желязо. Той го чука с чук, но някой път с чук не става. С клещи го туря в огъня, желязото се зачерви и после го чука. После го наръси, пак го тури в огъня, пак го извади и го чука, пак го наръси и след това, като го извади от огъня, пак го кове и то става по-меко. Та, някой път някои ваши мисли са доста корави и трябва да ги турите в огъня и после трябва да ги чукате, за да станат меки и да излезе от тях нещо хубаво.
Вий говорите за човешкия характер. Човешкият характер е едно предприятие, чрез което се произвежда нещо. Да кажем, че произвеждаш консерви. Знаете ли какво мъчно се правят консерви? Трябва да направите тези консерви така, че да не се развалят. Или може да тъчете нещо. Знаете ли колко мъчно се тъче?
Та казвам: Онова, което сте изработили, не трябва да се изменя. Трябва да имате една добродетел, която при всичките условия на вашия живот да не се изменя.
И после трябва да знаете, че вие минавате през един свят, където има война навсякъде и трябва да си отваряте очите. Мислите ли, че всеки, който ви говори за любовта, носи любовта? Мислите ли, че всеки човек, който говори за добро, носи доброто? Мислите ли, че всеки, който говори за истината, носи истината? Не. Има една позлатена истина. Има едно позлатено добро. Има една позлатена честност. И като дойде изпитанието в живота, това, което е позлатено, ще се разкрие.
Сега, вие тук сте на различна възраст. Някой сте на 50 години. Турците казват: „Ели-бели“. С 50 години ти вече ставаш виден. Всеки ще те знае. Ако си чиновник, ще служиш до 60 години. Ако си 50-годишен, ще кажеш: „Остават ми още 10 години.“ Като станеш на 60 години, изваждат те из службата навън, уволняват те.
Ний трябва да обичаме Бога, за да получим блага от Него. Човек, който обича, дава и получава. Ти казваш: „Защо трябва да обичам?“ Ако ти не обичаш, ти не можеш да вземеш тия блага, от които зависи животът. От тази любов зависи знанието ви и силата и богатството. Всичко онова, което търсите в света, зависи от основната любов, която трябва да имаме към Бога. Щом имаме любов, ще имаме онази топлина, която носи в себе си мекота, и ще можем да живеем. Щом имаме любовта, тогава в нас ще бъде силата и ще можем да направим всичко. Най-първо трябва да имате силата да се самовладате. Някой път, аз като говоря, вие казвате: „Ний не живеем добре.“ Оставете това, оставете думите „ние не живеем добре“. За вас е важно да знаете следното: „аз как трябва да живея.“ Трябва да знаеш как трябва да живееш. Някой казва: „Аз живея.“ Да кажем, че свириш на цигулка или на пиано. Не всеки музикант може да изкара онзи истинския тон от цигулката или от пианото. Музиката е една проекция. Ти ако нямаш музиката вътре в душата си, музикант отвън не можеш да бъдеш.
Та казвам: Когато аз говоря за Бога, подразбирам най-съвършеното същество, с което трябва да дойдем във връзка, за да можем да се научим от него как трябва да живеем. Единственият, Който може да ни научи как трябва да живеем, това е Бог. Единствените, които могат да ни научат как трябва да живеем, това се онези съвършените същества. Те нямат друг интерес. Той като дойде, ще ти даде нещо. Той ще ти говори много малко. Да кажем, че дойде при теб един от гениалните музиканти. Вий не се нуждаете да пеете много. Да кажем, че искате да излюпите пилето – трябва да знаете да пеете до. Щом изпеете до и пилето не се измъти, то тонът до не е взет вярно. Или искаш да направиш една работа и не знаеш как да я направиш – не знаеш как да вземеш до. Искаш да цъфне нещо, но ако не знаеш как да вземеш вярно тона до, нищо няма да цъфне. Ако не знаеш да вземеш вярно ре, нещата не вървят. Ако не вземеш вярно фа, кесията ти ще бъде винаги празна. Ти казваш: „Нямам пари.“ Казвам: „Изпей фа.“ (Учителят изпя нарочно „фа“ много фалшиво и невярно и каза : Това е беднотия. (Учителят помоли един брат да изпее „фа“ и да го вземе на цигулка.)
Сега аз се спирам върху реалния свят.За мен музиката е нещо реално, живо. За мен всеки тон е жив. Когато аз говоря за тона сол, то аз разбирам едно същество разумно, което има за специалност тона сол. То е гениално същество. Когато говоря за до, подразбирам едно гениално същество. За мене всички 7 тонове на музиката, това са гениални същества. Ние казваме: „Това е до, написано на дъската.“ Не, до не е нещо написано на дъската. Това се живи същества. И казвам на седемтях същества: „Я изпейте една песен.“ И колко хубаво пеят те. Това е ангелска песен. Като пеят ангелите, ти като ги чуеш, животът ти ще ти стане приятен. Когато дойде любовта, тогава човек пее истински. Хората пеят, когато се раждат, пеят, когато се влюбят и пеят, когато умират. Само че, като умира, пее до известно време, а пък след като замине, не се чува гласът му. Той пъшка – това е пеене. И след като замине, другите пеят. И как му пеят? Доволни ли сте от пеенето на тези, които опяват? Аз бих му пял на заминалия така: „Колко си велик ти, братко мой, който тръгна за онзи свят. Аз те виждам вече добре облечен.Напред ти вече върви!“ А пък той ще почне горкия да нарежда: „Олеле, отиде моят човек!“ Това песен ли е? Не е песен.
Някой от вас трябва да слуша. Не знаете да слушате. Слушаш песента, но не знаеш как. Трябва да направиш един опит. Ще ми изпеете една песен и аз ще ви кажа тогава къде сте разбрали и какво и къде и какво не сте разбрали. Като пеете песента, веднага се познава. За да познаеш себе си, и аз пея. Познавам и казвам: В това съм прогресирал и в това не съм прогресирал.Човек постепенно трябва да прогресира.Няма същество, което да не прогресира. Ти казваш: „Аз съм остарял.“ Там е заблуждението. Като казваш, че си остарял, това значи всичко да знаеш. Защо да казваш, че си остарял, когато не си остарял? Само съвършеният е остарял, а пък ти никакво съвършенство нямаш. Кажи си: „Аз много малко зная още.“ Та, сега, не мислете, че сте стари. Но че сте деца, които трябва да учите.
(Учителят изпя следните думи :
Красив е живота,
красив е живота,
пълен с добрини,
пълен с възможности,
пълен със сила,
която Бог е в него вложил.
Това трябва всеки да придобие.