От книгата, "Смяна на състоянията". Младежки окултен клас. Деветнадесета година (1939–1940). Том I.
Първо издание. София, Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
От какво зависи човек да не се удави, когато е във водата? Да знае да плава. От какво зависи плаването? В какво седи плаването? Потъването седи в една много малка причина. Щом се страхува, обемът става по-малък и той потъва във водата. Когато плаваш във водата, не трябва да намаляваш обема си, но той трябва да стане по-голям, за да е по-лек във водата. Щом си по-тежък от водата, ще потънеш. Второто положение е, че трябва да туриш известно движение.
Сега всички казвате, че зависи от Бога. Но какво зависи от Бога? И вие не знаете. Казвате, че човек трябва да пее хубаво. Какво значи да пее човек хубаво? Много хубаво да пее, отлично да пее. Казвате: но то са неразбрани работи. Всеки казва хубаво да пее, но не може да пее. Казвате: да рисува хубаво. Но не може да рисува. Има нещо специално. В какво седи хубавото рисуване?
Имате една единица и после още една единица, те дават две единици. По какво се отличава числото две? Две има две единици. Имате една ябълка и още една ябълка – две ябълки. Един кон и още един кон – два коня. Но туй е обикновеното схващане. Като дойдете в по-висшите светове, две единици като се съберат, числото две има съвсем друго качество.
Имате A, един планински връх, и B, втори планински връх. Между тях имате една долина. Тия два планински върха може ли да ги съберете? Между тях, това е числото две. Тази кривата линия е числото две. Какво нещо е числото две? Вие се спирате само на обикновените работи в живота, говорите за право в света. Какво нещо е правото? Кой човек само има права? Гладен си, яде ти се, не ти дават да ядеш, това го наричате безправие. Да допуснем, че десет души са гладни, и ти си гладен. Ти искаш да ядеш, но и другите десет души искат, а има само едно кило хляб. Ти вземаш хляба, изядеш го, за другите няма. Това за тебе е право, но за другите е безправие. Ти ще придобиеш своето право, но другите трябва ли да гладуват? Значи, има лично право, има и обществено право.
Щом си между другите хора, ако разбираш закона, трябва да разделиш този хляб на десет равни части и на всекиго по равно ще дадеш. Но някой от десетте души е на пет години, други – на десет, петнайсет. Тогава ще разделиш хляба според годините им и според това ще им дадеш. Този, който е на пет години – ще му дадеш по-малко. От всичките десет души не може да се изисква еднаква работа – на различна възраст са. Ще вземеш в съображение тяхната възраст. Няма да задоволиш всичките им нужди. Те в дадения случай няма да се нахранят, ще имат една малка закуска. То е достатъчно за тях. Няма какво да съжаляваш, че не си дал достатъчно. Един хляб има само.
Но в природата съществува друг един закон, който хората не знаят. Един хляб, ако хората се обичат, той ще се увеличи. Сега туй вие не го знаете. Десет души, които имат един хляб, ако се обичат, този хляб ще се увеличи. Десет души като не се обичат, хлябът ще се намали.
Сега това е един контраст. Казвате: как е възможно? Разбраните работи са възможни, и неразбраните работи са невъзможни. Като се обичат хората, хлябът може да се увеличи.
Някой път човек казва: „Не искам да уча.“ Защо не иска да учи? Казва: „Не искам да живея.“ Питам ви: защо вие по някой път не искате да живеете? Какво разбирате под думите не искам да живея? Като кажеш: „Не искам да уча“, то е все същото и когато кажеш: „Не искам да живея“. Те са синоними, идеята е една и съща. Защо не искаш да учиш? Казва: „Не искам да работя.“ Да обясня сега причината в какво седи. Онзи, който не иска да работи, не му плащат достатъчно. Плащат му само един лев, казва: „Не искам да работя.“ Дават му два лева, казва: „Не искам да работя.“ Дават му три лева, пак казва: „Не искам да работя – казва. – Аз за един лев не работя.“
Но казвам, че аз мога да те накарам за единица да работиш. Ако ти дам един кон или ако ти дам един апартамент, нали ще работиш. Значи казваш, че за единица не работиш, но то е едно понятие, зависи каква е тази единица. Значи, за да работиш за единица, единицата трябва да е ценна. Ако е един лев, един златен лев или един сребърен лев, или един меден лев – те се различават. Каква е разликата между една златна единица и една единица от мед?
Сега вие казвате: „Не искам да уча, не искам да живея.“ За да живееш, трябва да работиш. Ти, за да живееш, най-първо, трябва да ядеш. За да живееш, ти трябва да дишаш въздуха. За да живееш, ти трябва да мислиш. Три процеса следват едновременно. Да допуснем, че някое ваше желание не се постига. Имаш някаква идея, нямаш постижение, не се е сбъднало, както ти искаш. Казваш: „Не искам да живея.“ Това е равносилно, когато ти си в едно училище и някой от професорите не ти е симпатичен или ти не си му симпатичен и той те преследва. Казваш: „Не ми се живее вече в този университет, ще ида на друго място.“ Имаш право. Като идеш в друг университет, все ще има един такъв професор. Защо? Опърничавите професори са нужни. Нали някой път железарите изпиляват някои гвоздеи. Те си имат пили, с които изпиляват някои части. Допуснете, че тази част, която пилите, има съзнание, какво ще каже, като я пилят? „Какво право имате да ме пилите?“ Вие, като пилите някоя част, питате ли я дали ще позволи да я пилите? Казвате ли: „Позволяваш ли да те пилим?“ Вие не питате. Вие имате право да питате само когато сте в един разумен свят.
То е само едно обяснение. Вие може да попитате дали туй в нас е така. Че така е, разбира се. Вие как изкарвате вашето „до“, отде го намирате? „До“ съществува ли някъде? Може ли „до“-то да го пипнеш? Казвам: вземете „до“. Как ще го вземеш? С пръсти ли ще го вземеш? Как ще го хванеш? Казвате: „Вземи „до“.“ Че как ще го вземеш? Вие как сега ще вземете „до“? Вземете за вас най-ниския тон. Кой е най-ниският тон за вас, който може да го вземете? Имате един основен тон. Имате едно основно състояние, хармонично. Хармонично състояние аз наричам в човека, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки. Или когато е в изправно състояние неговата нервна система. Тогава ние може да имаме един правилен тон. Ако на един болен човек кажете да вземе тона „до“ – може да правите наблюдения – по неговия тон може да познаете де му е болестта. Ако причината е в неговата нервна система, какво ще забележите? Едно колебание в тона. Нали на някои певци гласът им трепери, за да предадат по-голям ефект.Има и музикално трептение, но има и едно трептение, което не е намясто, едно колебание се забелязва – тремоли ги наричат в музиката – едно колебливо състояние, и седи човек на мястото си и постоянно трепери. Има колебание, което показва нарушение в нервната система. Ако има болка в дробовете, го взема по специфичен начин. Като го вземе, виждам какво му не достига. Като пее някой „до“, виждам, че причината е в главата. Някой като пее, причината е в дробовете, има нещо, което ги спира. На някои намирам, че причината е в стомаха.
Сега да дадем друго изяснение. Дробовете оправят положението на стомашната система. Мозъчната система оправя положението на дробовете. Те са във вътрешна зависимост.Трябва ред години, да дойдете да мислите по нов начин. Не само да мислите. Вие в простия смисъл на думата какво разбирате под думата мислене? Ако ви се даде една теза за докторат, как ще я развиете? Представете си, че ви се дава една теза за докторат. Как ще я развиете? Мисълта е един отделен свят. Ти не можеш да бъдеш умен, ако не влезеш в този мисловия свят. Само, най-първо, трябва да знаеш как да влезеш в мисловия свят. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако не влезеш във физическия свят. Ти не може да бъдеш добър, ако не влезеш в духовния свят.
Аз ще ви приведа един пример. Ако влезеш в мисловия свят, ти ще знаеш да палиш само свещи. В духовния свят като влезеш, като завъртиш един ключ, ще имаш разположение. Щом си на физическото поле, ще имаш да ядеш. Щом влезеш в духовния свят и завъртиш този ключ, ще ти стане топло, ще имаш разположение. Щом влезеш в мисловия свят, ще имаш светлина, ще станеш да ходиш. Какво нещо е мисловият свят? Светлина ще имаш в ума си. То е мисловият свят. В духовния свят топлина ще имаш, а във физическия свят сила трябва да имаш. Ако нямаш разположение на физическото поле да ядеш, не си здрав. Ако не разбираш топлината в духовния свят, не си здрав. То е болезнено състояние. Нали има болни, за които затварят всичките прозорци, дразни ги светлината. За да оздравеят, трябва да се затворят всичките прозорци. На тези е дадена повече светлина, отколкото трябва, пресищане има.
Ако вас ви дадат една тема, как ще обясните какво нещо е майка? Вие ще говорите всичко онова, което не е. Вие ще кажете: „Той е учен човек, по музиката всичко знае.“ Аз наричам учен човек, който знае да яде. Аз наричам учен човек, който знае да диша. Аз наричам учен човек, който знае да мисли. Учени хора са те. Някой знае да говори, но само говори, не казва истината. Като идеш на гости на един такъв учен човек, ако се намираш в трудно положение, той натисне бутона, и на масата яденето дойде. След като се наядем, натисне бутона, погледнеш – яденето се дигне. Стаята не е отоплена. Натисне бутона, и веднага се стопли стаята. Ученият човек натисне бутона, и стаята се осветли. Други човек и да говори за яденето, няма ядене. Говори за дишането, няма го дишането. Говори за мисълта, и мисълта я няма. Казва: „Тази работа не върви.“ Тогава ще намерим един човек, който да оправи работата да върви.
Учен човек е онзи, който може да накара работата да върви. Учен човек е онзи, който може да накара мисълта да върви. Учен човек е онзи, който може да накара сърцето да се движи, да върви и който може да накара тялото да върви.
Има един пример за една жена, която се учила по музика, тя пяла. Минава един и казва: „Не вървят работите. Какво си креснала да пееш?“ „Пея, за да стана богата.“ „То с пеене не се става богат, ти с пеене нищо не можеш да направиш.“ Един ден тя като пяла, той задига един лош кошер и го оставя при нея, да я хапят. Казва: „Я да ида да ѝ тръшна един лош кошер, да я нажилят пчелите, да видим ще пее ли?“ Той, като хвърлил кошера, избягал. Но тя като пяла, всичките пчели се превърнали на златни монети, цял един куп. Вече не са хапливи мухи. Казват: „Господарке, заповядай. Каквото заповядаш, ние ще изпълним.“
Казвам, музиката е това, което направи хапливите мухи да станат на злато. Всичките лоши мисли и желания са хапливи мухи, те не са лошо нещо. Те са лоши, понеже не знаеш да пееш. Щом пееш, всички казват: „На ваше разположение сме.“
Най-първо, започнете с физичния живот. Ако не знаете как да се обхождате с вашето тяло, ако не знаете как да се обхождате с вашето сърце и ако не знаете как да се обхождате с вашия ум, човек не може да се възпита. Първото нещо, човек трябва да знае как да се обхожда със своя ум, сърце и тяло. Той е възпитан човек. С това започва самовъзпитанието. Някои говорят за възпитание на душата. Самовъзпитанието зависи да знаеш да се отнасяш добре със сърцето си и да се отнасяш добре с ума си. Сега, ако ви кажа да направите една услуга на тялото си, каква услуга ще му направите? Носиш тесни обуща, че измъчваш краката си. По някой път носиш тесен колан и се стискаш в кръста, усещаш се много стегнат.
Помнете едно нещо: когато човек мисли правилно, образува се една такава линия на гръбнака, рамената остават по-широки. Широките рамена показват повече сила. Има едни наведени рамена. Които вървят по женска линия, имат наведени рамена. Които вървят по мъжка линия, имат дигнати рамена. Правите линии се дължат на ума. Кривите линии се дължат на сърцето. Сборът се дължи на общото въздействие на човешката воля.
Не трябва да натискате спирачките, полекичка. То е цяла наука, но сега още не мога да ви кажа, защото ще преобърнете колата. Трябва да се повърнем към онова, което природата е създала. Ние сме се отклонили, станали сме много изкуствени. Мнозина се мъчат да възстановят, но те искат изкуствено. Възстановете този природен метод.
Казвам ви, не измъчвайте вашите тела. Не измъчвайте вашите сърца. Не измъчвайте вашите умове. Учете се на това. Най-първо, да не измъчвате тялото. Да станете да се измиете. Трябва да си измиете лицето, ръцете. Мислете, че тялото ви е един приятел, който толкова ви е услужил, да имате човещина. Вие се отнасяте като към един кон, неразумен глупак. Пък имате нужда от този глупак. Щом този глупак не е разположен, и ти не си разположен. Дотолкова, доколкото вашето тяло е здраво, дотолкова и вие ще бъдете разположени. Отнасяйте се добре с тялото си, защото тялото се състои от хиляди разумни същества, които работят за тебе.
Какво сте вие вън от тялото? Вие казвате: човек. Но какво е човек вън от тялото? Вън от неговата глава, вън от неговите дробове, вън от неговия стомах какво е човек? Имате ли някаква представа? Казвате: сбор. Да, сбор. Но знаете ли какъв е този сбор? Но този сбор е разумни отношения.
Изучавайте законите на вашата мисъл. Изучавайте законите на вашето движение, на вашето сърце. Изучавайте законите на вашия стомах.
„Само светлият път води човека към здравето,
само светлият път води човека към добрите чувства,
само светлият път води човека към добрите мисли и правият път.“
Деветнадесета лекция на Младежкия окултен клас
1 март 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев
Най-често използвани думи в беседата:има, човек, може, казва, свят, право, тяло, добре, положение, сега, правилно, дото, вземеш, казвате, тон, имаш, искам, две, пее ,