От книгата, "Основният тон". Младежки окултен клас. Година XV (1935–1936). Том II.
издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
Коя е първата дума на езика? Коя [е] първата дума на речта? Когато човек се разгневи, коя е първата дума, която казва разгневеният човек? Коя е първата дума на някой, който се е примирил? Коя е обикновената дума на гневливия човек, която обича най-много? Гневът е специфично чувство на човека, което произтича от любов към думата. Трябва да се скара, за да я каже. Някой му взел думата, той трябва да се скара, за да вземе думата назад, да си каже думата, която иска. Вие, като се скарате, коя дума употребявате? Сега вие криете думата. Децата, когато вземат нещо, крият го. Защо крият децата ябълките? Като вземе ябълката, крие я. Или като вземе пари, крие ги. Защо ги крие? Когато в някой участък изпитват някой подсъдим, той е на щрек. Каквото го питат не отговаря. Защо? Защото се бои. Ще го разпитват и ще видят дали има противоречие в казаното, да го хванат. Казва: „Как го направи?“ Каже един начин. Втори път го питат и тогава съпоставят двете показания и изваждат известни заключения.
Да допуснем сега, че един ваш учител иска да ви поясни, какво нещо е дроб. Сега може да ви се види чудно. Какво нещо е числител и какво нещо е знаменател? Това са много елементарни работи. Числителят е число, взето от едно цяло, знаменателят е числото на което е разделено цялото. Следователно, туряте една чертица и имате 2⁄3. 2⁄3 е взето от 3⁄3 или от 1. Едно цяло число е разделено на три части. Кое е онова, което дава? Най-първо казвате, че е проста работа 2⁄3. Кое е дало повод числото да се раздели на три? Кое е дало повод на природата да раздели ръката на пет пръста? Ръката, която е цяла в китката, дохожда до пръстите и се разделя на пет части. Сега на пръв поглед какво има като се образували пет пръста? Но какъв е поводът? Всичката тайна седи в това, какъв е поводът? Ако може да попаднеш на повода, ще извадиш едно криво заключение. Две трети.Ти режеш една ябълка и даваш 2⁄3 от ябълката и за себе си оставяш 1⁄3. Защо го правиш? Имаш две съображения. Какво е първото съображение? Защо оставяш една трета за себе си? Да допуснем, вие делите ябълката, давате 2⁄3 и оставяте 1⁄3, съображенията какви са? Първото съображение е, че вие сте яли толкова ябълки, че като делите, не ви се яде и за вас оставяте едно малко парче. Той не може да ви се представи.Вие се представяте много щедър, а за себе си оставяте едно малко парче 1⁄3 и давате 2⁄3. Причината не е щедростта. Наситен сте, не сте гладен, яли сте. Или по някой път, давате цялото или малко оставяте за себе си. Казвате: „Малко ще взема.“ Отделяте ябълката и оставяте за вас 2⁄3 и давате 1⁄3, значи не сте яли ябълки. Щом за вас оставяте цялата ябълка, вие никак не сте вкусили. Пък 2⁄3 – не сте опитали този предмет.
Тогава имате една дроб 2⁄3, имате и друга дроб 3⁄4. 2⁄3 от една ябълка, 3⁄4 от една крина жито. Да кажем, колко е една крина? Изобщо, колко са крините? Каква е сега мярката на крините? (– „15 килограма.“) Добре, да кажем, приблизително е 15 килограма. Да допуснем, че имате 3⁄4 от едно кило, 3⁄4 от килограма. Вие ядете 2⁄3 от ябълката. Какво ще направите вие, 2⁄3 трябва да ги изядете. 3⁄4 от един килограм жито има възможност и него да го изядете, нали? Може ли да изядете от един килограм от ябълката? 2⁄3 може да изядете, 3⁄4 от килограма може ли да изядете? Мъчно е. Вие обичате, но не сте свикнали. При сегашните условия, три четвърти не можете да изядете. Но тия 3⁄4 може да ги посеете на нивата. Тогава може да ви дам една задача. Ако посеете 3⁄4 на нивата на следната година колко ще получите от тия 3⁄4. Вече дроб няма да получите. Идущата, като посеете житото, дроб няма да се получи, дробта ще изчезне. Може да имате пак дроб, но ще имате и цели кила, колко? (– „15 пъти повече.“) Значи, колко ще имате тогава? Горе-долу ако сметнете 3⁄4 по 15 колко ще имате? (– „11 килограма и остава една дроб една четвърт.“) Една четвърт дроб остава, защо? Защо 3⁄4 се обърна в една четвърт? Много проста работа, но много пакостна работа.
Какво трябва да правиш тогава с една четвърт? Ако вземете една четвърт от четириъгълника, значи отваряте един път за кого? – Овцете може да излезат или вълкът може да влезе. Една четвърт от кошарата, ти вече отваряш от оградата и от овцете може да вземеш. Сега при обикновеното знание една четвърт е обикновена работа. Но всичките прегрешения влизат все с дроб в света. Те са големи пакостници. Някои от вас се интересуват, но външно. Отива при чашата и с върха на езика ще близне малко. Казва: „Какво има в едно близване?“ Но едно близване мяза на кибритената клечка. Но едно близване може да ти създаде едно голямо нещастие. Най-първо ти ще туриш върха на езика върху чашата. Втория път един милиметър по-дълбоко, третия път – три милиметра и най-после ще влезе целият език в чашата. Чашата ще влезе в тебе и ти ще започнеш да разсъждаваш. Казваш: „До сега съм бил много ограничен човек“ Казваш: „Да се позапознаем!“ Позапознаеш се с първата чаша. Казваш на първата чаша: „Баща ви какъв е, от къде е?“ Чашата после разправя какъв е бащата, че е от благородна фамилия. В евангелието там е казано: „Чашата“, казва Христос. Той казва още: „Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ – „Високо произхождение имам, вие трябва да се запознаете с мене.“ Като се запознаете, вие ставате весели, дотогава сте били скръбни. Като е запознаете, казва: „Намерих първия син на лозата, най-големия син на лозата“ и стане весел.
Това, което ви разправям е изключително. То е едно изключително положение. Той е първия син, но не е роден от първата майка. Вие мислите ли, че всичките ябълки се раждат все от една и съща майка? Как мислите вие? От едно дърво се раждат, то е друг въпрос, но [от] една и съща майка не се раждат. Това как го наричате вие? Биогенезис. Всяко едно клонче, на което се родило един плод, това клонче е майка, а пък цялото дърво, то е бащата.
Сега едно друго противоречие има. Ние знаем бащата на дървото е отвън, цялото дърво е станало, то отпосле е станало. Има мъжки дървета и мъжки дървета. По какво се отличава един умен човек? Един много интелигентен човек от друг, който не е така интелигентен? Има известни черти, които ги отличават. По какво се отличава белият от черният човек – да бъде малко по-ясно. Който има чер цвят е черен, който има бял цвят е бял. По какво се отличава умният човек? Умът е нещо отвлечено, но има нещо, което отличава умният човек.
Следователно, кой как влезе трябва да бъде много учен. Ако не си учен, ще излезеш тъй както един паун, който би отишъл на гости у децата. Ако един паун отиде на гости между съвременните деца, как ще се върне паунът при другите пауни? Всичките тия пера на опашката няма да ги има. Децата не че ще го направят от зла воля, но всяко едно от [тях] иска да си има по едно перо за спомен. Те обичат тия пера и ще изтеглят перата. Каквото намерят хубаво, ще го изтеглят. Че той чувствувал нещо неприятно, че не бил разположен, децата не искат да знаят. Всяко ще каже, че взело от пауна едно перо. Доста скъпо струват тия пера. Колко струва едно пауново перо, не сте си купували. Аз не зная колко струват.
Но да обясня идеята, която имам, ще захвана от по-далеч. Мъчен е този процес на съзнанието. Представете си, че вие сте цигулар. Тия хора, като те гледат, че седиш с торбата, виждат, че не си разположен. Ти седиш и каквото кажеш, неразположен си. Всички седят, всички са сериозни. Всички те усещат, че не са така доволни. Дипломация се изисква от твоя страна. Ти ще извадиш цигулката и те ще кажат: „Ама ти си майстор цигулар!“ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява любопитство, казват: „Да видим!“ Ти започнеш да свириш и погледнеш към тях, лицата станат разположени. След това казват: „Я ни посвири, много хубаво си свирил.“ Имат желание да те слушат, казват: „Защо не дойде по-рано?“ Всички се развеселяват. След като си свирил, бащата казва: „Я деца да нахраним този гост!“ Веднага ти дават, гощават те. Сега, като се нахраниш, казват: „Я ни посвири пак!“ Ами ако не знаеш да свириш? Който знае да свири, лесно решава въпроса, ами, който не знае, какво трябва да направи? То е мъчния въпрос. Който е умен, той е цигулар. Под думата умен, аз имам пред вид цигуларя, лесно разрешава въпроса – извади цигулката, свири. Който не е умен, разбира, който не е цигулар, не знае да свири, неговата работа се усложнява.
(– „Какво да се прави с пакостните чувства?“) Пакостни чувства няма. Когато чувствата експлодират, то е пакост. Чувството може да експлодира. Ако огънеш една пружина, че после я пуснеш, тя може да те удари. Не че пружината е лоша, но при това огъване, пружината може да се отплесне. Един цигулар идва при мене, че струните се отпуснали, че го ударили. От гайката се отпуснали и от тези стоманените, та го ударили в окото. Дълго време го превързва. Като свирил се откъснали. Казвам, когато чувството ти е огънато, може да стане експлозия. Не е лошото в чувствата. То е положението, когато завиваше тези струни, трябваше да предвиди. Той стегнал тази струна повече отколкото трябва. Цигуларят трябва да бъде много внимателен. Гледам някои цигулари не са никак внимателни. След като свири 3, 4, 5 часа, скъса се струната. Онази струна, която ще се скъса, тя има особен тон. Аз като чуя този тон, изваждам струната. Рядко у мен са се скъсвали струните. Аз не ги чакам да се скъсат. Тук преди няколко време ми се скъса една струна „ре“. Тя се скъса когато нагласявах струната. „Ре“ се скъса, защото имате нещо, което не харесвах.Намерих друг по-хубав, специален глас на цигулката, много ми хареса.
Вие говорите за възпитание. Съвременните педагози говорят за възпитание. Те нямат методи. Много работи имат за възпитанието, но тия методи са много изкуствени. Нямаме естествени методи за възпитание. Казвам, няма нещо по-хубаво от да се възпитаваш и няма нещо по-лошо, когато не си възпитан. Има хиляди методи за самовъзпитание. Какви ли не методи има. Отлично нещо е когато човек може да възпита себе си. Няма нещо по-приятно от туй. И няма нещо по-лошо, когато внасяш един лош метод. Защото всеки ден имате разни неразположения. Някой ден си неразположен, няма повод, но не можеш да учиш, не можеш да гледаш работа, вдъхновението се изгубва. Какво ли не става. Всички неприятности в живота се дължат на онова неестествено положение, което ние имаме. Аз това го наричам подтисничество на чувствата. Тогава се раждат най-лошите работи.
Помнете, сега аз ви говоря за чувствата, които са естествени. Има чувства не естествени в човека. За пример, намислил си да пиеш вино. То е неестествено чувство. Гневиш се, то е неестествено чувство. Подозираш, то е неестествено чувство. Взискателен си, то е неестествено чувство. Има неща неестествени, за тях не говоря. Естествени чувства има в човека. Те стават елементи в живота. Ти на тях ще дадеш свобода. Аз говоря за естествените чувства. Естествени чувства има. Гладен си, това е едно естествено чувство. Жаден си, това е естествено чувство. Обичаш музика, това е естествено чувство. Защото свири се не за ума, но за сърцето. Музика трябва на подтиснатите хора. Хляб трябва не на ситите, но на гладните. Вода трябва на жадните. Казвам, хубавото в света, кое е? То е съзвучието на сърцето. Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва да влезат да поправят умствения свят на човека. Не да направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира. В робство се намират неговите чувства. Той трябва да им даде свобода, но не такава свобода, че да има анархия. То значи човек да освободи себе си, своите чувства, но той трябва да им даде онова направление на любовта. Вие дайте място на естествените чувства, неестествените ще се стопят като ледовете. Те са временни.У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства, но от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените. Да желаеш естественото. Не желай това, което не ти трябва. Да допуснем, искаш да станеш богат човек. Не че желанието за богатство е лошо. Не желай да бъдеш богат, да желаеш да станеш богат, това е неестествен път. Ако човек мисли, че е богат, той не е на правата посока. Един човек, който има ум е богат човек. Един човек, който има такова тяло, той е богат човек. Най-напред ние туриме една предпоставка, че си сиромах човек. Сиромашията разбира, че условията на твоя астрален свят са лоши – ти си подтиснал своите чувства. Ти си сприхав човек, който не мислиш, ти си подтиснал своите чувства. И като си подтиснал своите чувства, искаш да подтиснеш и другите хора наоколо и си образуваш неприятели. Някой път ти си гневен, търсиш причината. Ти искаш свобода, казваш: „Дайте ни свобода!“ Ти търсиш причината. Казваш: „Той е причина за моето нещастие.“ Причината за вашето нещастие не е външна, то е повод само, причината е вътрешна.Онова желание вътре. Като погледна Ева на плода, в нея се яви едно неестествено желание. Неестествено желание за една фиктивна придобивка. И тя не знаеше, какво ще придобие. Тя предполагаше, но не го знаеше какво ще бъде. Но практично. Да оставим това практичното.
Не подтискай своите чувства. Всякога намазвай устните си по три четири пъти и ги облизвай. Вземете малко мед и ги намажете и ги оближете. Направете един опит сега. От вас нека направят този опит най-способните. Намажете устните си по два три пъти и ги оближете. Сутрин, вечер и на обед до следния път и облизвайте си устните. Намажете десет грама мед и ги оближете. Направете опит. Този опит няма да го разправяте на другите. Един периметър запазвам. Да не хвръкне периметърът. Туй богатство искам заради вас да остане. Онези, които обичате науката, направете още един опит. Онези, които знаете да свирите, свирете. Които имате стомни идете вода донесете. Онези, които нито знаете да свирите, нито стомни имате, правете каквото искате. Които нямате стомни, направете опита. Цигуларите са свободни да направят каквото искат.
Сега в окултната наука много пъти казват: „Как да направи опита?“ Един опит ще направиш. Може да излезе един несполучлив опит. Причината за онзи опит е много малка, за един психически опит. Едно съчетание на условията има, дето може да навредиш на себе си. Поводът може да бъде много малък. Излиза един беден човек, който се отчаял от живота. Да ви дам един пример. Той седи в училището, иска да излезе. Тук не му върви, тук хлопа, не върви, там хлопа, не върви. Казва: „Свърши се!“ Излиза от къщи, гледа един файтон, конете се подплашили, бягат. Заражда се желание да ги хване. Отива, хваща конете и спира, спира файтона. Този файтон е на един богат човек, дъщеря му се разхождала. Човек[ът] му взема името. От спирането на конете неговите работи тръгват. Казва: „Какво добивате като хванете конете? Какво ще направиш? Ти ли ще покажеш силата си?“ Но той спира конете и от там насетне неговите работи тръгват. Той му благодари, че спасил неговия живот и живота на дъщеря му.