От книгата, "Господар и слуга. Младежки окултен клас. Година XV (1935–1936). Том I. Първо издание. Шумен,
Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
Или, да допуснем, че вие сте добър човек. Някой път сте неразположен. Казвате: „Не съм добър“. В какво седи, че не сте добър? Казвате, че не сте добър, но какво е доброто? Знаете, че не ви е добре, но кои са причините, че не ви е добре, не го знаете. Не можете да го видите. Всеки може да ви извади из релсите само с една дума.Една дума е в състояние да ви извади из обикновенните релси.Казва: „Излезе из релсите“.Има ли такива релси, по които да пътува човек? Фигуративна работа. Трен ли имате? Или казвате, че излязъл из пътя? Човек по път ли трябва да върви? Запример, вървиш по полето. Казва: „Излез[е] из пътя си навън“. Той е добър човек. Защо? Защото раздавал пари. Че хубаво, добрината седи ли в даването на пари? Или, че той е умен. Относителни са тия неща. На какво е равно цялото число? – На себе си. Туй равенство е относително. В сегашната математика – относителна математика я наричам, всяко число е равно на себе си. В количествените числа, в един свят, който ние сме построили, е така. Но щом излезем от този изкуствен [свят], който ние сме построили, работата съвсем се изменя. „Две яйца, равни на трето, са равни помежду си“. Нали математиците така казват, имат една такава максима. Две величини, равни на трета, са равни помежду си, но то [е] само един момент на равенството. Вие измътвате яйцата, тогава равни ли са? Равенството се изменя. 24 яйца са равни на едно камилско яйце – тъй е горе-долу. Но ако измътите камилското яйце и измътите кокошите яйца, ще бъдат ли равни? Тъй щото, в живота ние се натъкваме на известни максими, на известни истини, които при известни условия са верни, а при други не са така. И моралът е относителен. Докато яйцата не са излюпени, има морал, щом се излюпят яйцата, няма морал. Яйцата, докато са в кошницата, са морални – никое яйце не прави зло. Имате кокоши яйца, змийски яйца, после – на някой орел. Но щом ги излюпите, тия яйца изгубват своя морал. Тогава казвате: „Как се изменят яйцата?“ Зависи от условията на живота. Изменили са се условията на живота. Така ще кажат материалистите. Някой път казвате: „Той е материалист, той е идеалист“. Какво разбирате под думата „материалист“? – /„Неопределено“./ Казвате: „Материалист“. Казвате: „Материалистите са безверници, пък идеалистите са вярващи“. На какво се обуславя безверието на материалистите? Ама представете си – един човек изважда една максима, казва: „Всичко зависи от тялото на човека“. То не е така. Ако имаш едно човешко тяло, ще бъдеш човек, ако имаш едно магарешко тяло, ще бъдеш магаре, ако имаш едно конско тяло, ще бъдеш кон. Ако имаш тяло на круша, ще мязаш на круша. Човешко тяло трябва да имаш. Тогава възразяват: „Не е тялото, но е духът“. Ти духа виждал ли си? Казваш: „Този дух живее в тялото“. Щом духът живее в тялото, то е съвсем материалистическо схващане. Щом живее в тялото, завзема място, пространство. А всички неща, които са пространствени, нямат никакъв дух. И те спорят сега. Може ли туй, което не завзема пространство и място, да живее някъде? Това са разсъждения. Ако вие не можете да имате правилно разрешение в света, в даден случай изменяте понятие, как ще го оправите? Да кажем, че в тялото – а ние туй тяло много малко го разбираме, какво нещо е тялото. Материалистите казват, че тялото е всичко. Приемам с тях, така е. За мене е безразлично. Аз бих ви казал така. Ето как примирявам нещата: материята е майка, духът – баща. Тогава де е противоречието? Защо човек, който вярва в материята, е безверник, а който вярва в духа, е вярващ? То са две неща. В какво седи различието? Майката е крайно аристократична, тя седи, не се движи никъде, баща[та] ще щ донесе автомобил, ще се качи. Тя е аристократка, не се помръдва. Той дойде, сложи я на едно място, на което място я сложи, на стола, там седи. Когато вие в света не искате да се движите, искате на едно място да седите и вие имате характера на майката. Пък когато не ви свърта никъде, имате характера на бащата. Дето не го търсиш, там ще го намериш. Не можеш да го намериш никъде. Навсякъде е и никъде не е. Сега, някой се напил, казва: „Без ума си бях“. Като се напил човекът, умът го няма. Като изтрезнее, умът е на място. Питам сега: като се напие, къде отишъл умът? То е едно положение. Има една практическа страна. Представете си, че вие имате едно разположение на духа, вие сте радостен, весел, чувствуваш едно хубаво разположение. [В] този един момент изгубиш тази радост, измени се състоянието; радостта се изгуби, дойде едно скръбно състояние, песимистично, обезсмисли се животът, не искаш да живееш, искаш да се самоубиеш, какво ли не искаш да направиш. Питам сега: Откъде дойде скръбта? Не знаете. И къде отиде радостта? И това не знаете. Казвате: „Изгубих радостта“. Откъде дойде скръбта? Щом си изгубил нещо, то [в]се таки е останало някъде, на някое място [е] паднало. Казва: „Изгубих мира, радостта изгубих, щастието изгубих“. Неща, които се губят, те са материални, не знаеш на кое място са изгубени. Материалните неща по земята се губят, по земята някъде е паднало. Питам сега: Как станало, че си изгубил щастието? Представете си, че имаш пари в банката – сто хиляди лева. Казват, че еди-коя банка фалирала. В ума ви иде идеята, че парите, на които вие уповавате, всичко това е изгубено, веднага се измени състоянието ви. Вие сте студент, мислите с тези пари да свършите или пък искате да купите къща. Питам сега: Каква връзка има между стоте хиляди и вашето щастие? Парите имат ли някакъв живот? С тях говорил ли си? Неми са тия пари, но дето ги покажеш, хората разбират от езика им. Ти – парата, която не знае да говори никакъв език, ни френски, ни английски, ни български, но като покажеш на един българин една английска лира или един български наполеон, целия ден ще работи човекът. Ако ти му говориш за Господа, за Любовта, казва: „За любов, за Господа не искам да работя“. Защо [тебе], който говориш с думи, кажеш: „Учи, работи заради мене“, не те слуша, а пък като му покажеш златна монета, веднага работи? Как ще си обясните? Ако можете [това] да обясните, ще обясните противоречията, които седят във вашия живот. Запример, вие мислите, че като свършите университет, ще станете щастливи хора. Или, ако свършите някое изкуство, ще бъдете щастливи. [Не] е тъй. Ако свършите училище, страданията ще се увеличат. Щом човек свърши университет, ще се увеличат страданията. Ако кажеш на един вол: „Ти си говедо“, ще се обиди ли? Но ако на един учен, който свършил четири факултета ти кажеш: „Ти си говедо“, какво ще каже? Какво разбирате под думата [„говедо“]? Че той нищо не знае? Сега, по какво се отличава един човек от говедото? Едно говедо по какво се отличава? Дарвин в своята теория за видоизменение на видовете твърди, че един вид произлязъл от друг. Ако поддържаш еволюционната теория, ти имаш нещо конско в себе си. Според теорията е право, но човек минал ли е през формата на кон?Минал ли е човек през формата на животно? Или другояче казано, ако вие вземете духа за нещо съществено, човешкият дух, който – така се говори в обикновения език – живее и се проявява в тялото, физически се проявява. Другите казват, че живее. В един[ия] случай вземаме думите в обикновения смисъл. Да кажем, духът бил ли е във формата? Защото всичките неща стават постепенно. Духът бил ли е по-рано в ръката, че после минал в тялото. Допуснете, че аз ви пиша. Какво да ви напиша сега? ЗНАНИЕТО Е СИЛА. Аз, който съм писал, в писаното ли съм? Като напиша „Знанието е сила“, съм ли в туй, написаното? Нали аз го написах? Нали казваме, че Бог направи света, в света ли е? Е ли Бог в това, което [е] направил? Ти напишеш едно любовно писмо, в писмото ли си вътре?Нали пишете по някой път любовни писма на някой ваш приятел, в писмото ли сте вътре? Какво влагате в туй писмо? – /„Чувства“./ – Чувства могат ли да се влагат в туй писмо? В писмото не можеш нищо да вложиш, никакви чувства. Какви чувства ще вложиш в едно писмо? Кое е онова, което радва човека в едно писмо? Това аз искам да зная от вас. То е ваша работа, вие да ми кажете. – /„Някаква идея е включена в писмото“./ – Никаква идея не можеш да включиш в писмото. Дотогава, докато мислите, че в едно писмо можеш да включиш някаква идея или ваши чувства, вие градите живота си върху пясък. То са самозаблуждения. Щом в едно писмо включите чувства, разгневи се вашата възлюбена, тури писмото в печката, какво става с вашите чувства? – /„Те не изгарят“./ Ама ти изгаряш. Аз говоря на ваш език. Вие казвате: „Изгори ме“.
Вземете думата „скръб“. Имате буквите С, К, Ъ, Р, Б и после Ъ [разменяме с Р] става скръб. Де е скръбта сега? С-то означава гърбица, то е символ, една гърбица на една камила. К-то означава една лодка, която плава по морето. Р-то означава ръка, която [е] хванала нещо. Де е скръбта, какво е скръбта? Значи, човек, който съединява тези букви, туря нещо вътре.Дълго време може да ти вземе, докато ти разбереш, че има известна скръб. Но то е твое понятие. Запример, ти си изгубил парите, скърбиш. Но твоята скръб е равна на радостта на друг, който [е] взел парите – той пък се радва. Следователно, твоята скръб е равна на какво? На радостта на онзи, който взел парите. Неговата радост е равна на твоята скръб, която усещаш. Но парите равни ли са на вашата радост и на вашата скръб? Не са равни. Да кажем, вие сте учени хора, всички сте учени. Скръбният, като пее ДО, внася скръбта си в ДО; радостният, като пее, внася радостта си в ДО. Всеки артист може да вземе най-хубава мелодия и да внесе един тънък оттенък в мелодията като свири на пианото. В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй?“ Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление. Известен човек, като умре, вие скърбите за него. Някой ваш роднина може да е. Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял. Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави. Скърбите – защо? Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде. Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева. Вие скърбите за един ваш приятел – не че ви е оставил, ами вие очаквате нещо от него. Ако вашият приятел може да ви даде това, което искате, ако ви даде, вие не скърбите, ако не ви даде, вие скърбите. Но за него, че е заминал, ни пет пари не давате. Вие скърбите за онова, което обещал да ви даде. Запример, често вие скърбите, че някой не ви обича, нали така? Че отде знаете, че той не ви обича? – /„От неговите отношения“./ Те са големи заблуждения. Той е един изкуствен свят създаден. Ние всеки ден създаваме един изкуствен свят, от който страдаме. Страданието е един изкуствен свят. Ние го създаваме и ние можем да го отмахнем. Ти дадеш пари някому, той не ти ги връща, стане ти неприятен. Не че човекът е неприятен. Ти на човека си дал хиляда лева, не ти ги връща, веднага се образува в тебе неразположение. Казвате: „Не е честен този човек“. Е, допуснете, че имате един певец, очаквате той да ви пее. Но той не иска да ви пее. Вас ви стане неприятно. Ако пее, вие сте доволен, че ви пял сега. Един певец ви пял, вие сте радостен; че не ви пял – вие сте неразположен. В какво седи радостта на певеца? Да кажем, един певец изпее българското „Цвете мило, цвете красно“, вие ще бъдете доволен. Но представете си, че го изпее един обикновен певец, каква е разликата между едното пеене и другото пеене?Представете си, че този артист певец, който изпял „Цвете мило, цвете красно“ и вие сте доволен, [но] баща ви умре.Представете си, че един обикновен певец изпее песента, вие не сте доволен, махате с ръка, но на другия ден баща ви оздравее. Ще кажете: „Снощи пя един „Цвете мило, цвете красно“, късметлия човек, баща ми оздравя. Онзи като пя, баща ми умря“. Такива съчетания стават в света. Вие трябва да имате едно верую, което да не се разклаща от никакви бури. Никога не защитавайте вашето верую. Истинското верую не се нуждае от никаква защита. Ама ти вярваш ли? Във всичко, което е, вярвам. Във всичко което не е, не вярвам. Туй, което не е, какво ще вярвам? Можеш ли да вярваш в един човек, който не се е родил? Който е сега в живота, в него можеш да вярваш. Казва: „Ти в Бога вярваш ли, в някой идеал?“ Какъв идеал? Вярвам във всички идеи, не идеали[те], които сега са. Има ли бъдещи идеали? Тогава, ако има бъдещи идеали, има и минали идеали. Значи, миналите умряха, остават бъдещите да живеят. Ами сега, настоящите идеали? Какви са настоящите идеали? Вашият идеал е да станете учен. Идеал е това, съгласен съм с вас. Аз вярвам в сегашните ваши идеали. Казвам: Ако сега можеш да пееш и за бъдеще можеш да пееш; ако сега не можеш да пееш и за бъдеще не можеш да пееш. Изпейте ми една песен сега, не какво ще пеете утре. Какво ще ми пеете за бъдеще, ако вие станете един певец, как ще пеете например? Сега коя песен ще изпеете, как ще я изпеете? Имате една песен „Тъги, скърби“. /Учителят пее „Тъги, скърби“ по народен мотив, тъжно, провлачено, после изпя нашата песен „Тъги, скърби“./ Каква е разликата? То е идеята вътре. Каква е тъгата ви? Запример, вие не сте получили нещо. Там е заблуждението ви. Вие всички мислите, че нищо нямате, там е заблуждението ви. Вие всичко имате, вие мязате на земята, която скърби, че няма нито едно дете. Де е радостта щ? Да се радва на тези деца, които са по гърба щ, отгоре ходят, играят.Сега вие мислите, че ако земята рече да роди, какво ще бъде детето щ? Тя вече има едно дете около себе си. Учените хора не са съгласни, че месечината е нейно дете. Тогава, как е възможно туй дете да не мяза на майка си? То е безлюдно, съвсем бамбашка*. Майката става зелена, става млада, а туй дете, което е родено от тази майка, на туй дете нищо не расте. Сега ние влизаме в една област, дето съвсем ще се объркаме. То не е критика. Аз не критикувам нещата. Аз ги поставям вие да разсъждавате. Защото под думата „месечина“, под думата „слънце“ в старо време са разбирали идеи. Всеки си имал по една месечина. Месечината е потребна за вечер, денем месечината не е потребна.Вечерно време, като няма какво да правиш, може да се грееш на месечината.Ами ти, когато разчиташ на хората, ти се грееш на месечината.
На вас казвам: Вие си дръжте старото, вашето. Вие за новите идеи не оставяйте вашите, старите идеи. Вие сте в черупката дотогава, докато се измените. Сега, както и да представям онзи свят, външно колкото и да е красив, не се измамвайте да излезете вън от себе си. Все-таки трябва да има една квачка и тя мяза на вас, тази квачка. Дълго време трябва да седите при квачката, тя е професор, ще учите. След като се научите в яйцето, тогава разчупете черупката, излезте навън. За човека е същият закон. Казват: „Аз вече в този закон не вярвам“. Когато се убедиш в другия живот и излезеш да живееш в него, той ще бъде по-реален, отколкото сегашния. Няма да има тия ограничения, няма да има тази свобода. Ако туй, което ви се проповядва, не придобиете в себе си, не напущайте старото. Ако ви даде по-голяма възможност, по-голяма свобода, не предполагаема възможност, но реална, [напуснете старото]. Та сега вие ще си послужите със закона. Този, идеалният свят работи. Практически в този живот никога не влагай в ума си мисъл, че това не можеш да го направиш. Не влагай в ума си мисълта „Аз не съм даровит“. Ти можеш да кажеш „Аз не мога да свиря“. Тогава тури идеята: този човек, който свири, той е посветил 20 години. 20 години той свирил по 5–6–7–8–10 часа на ден, има техника човекът. Толкоз години свирил. Значи, ако ти посветиш същите години, ще имаш същото. Тури туй, възможното. Сега ще туриш мисълта, дали ще имаш условия. Онова, към което имаш желание – [ще] имаш условия. Условията ти не ги създаваш изкуствено, вие сами не си създавате пътищата. Природата, като турила нещата, има за всяко нещо пътища. Не създавайте изкуствено път в себе си. Вие всичките страдате от изкуствени пътища, които вие си създавате. Тия изкуствени пътища са хубави. В един град можеш да създадеш изкуствени железници, пътища. Ако тръгнеш със своя аероплан, не съществува този път. Казвате: „Пътища ни трябват“. Съгласен съм, че ни трябват пътища, ако пътуваш със железница, трябват изкуствени пътища. Ако пътуваш с аероплан, какви пътища ти трябват? Като тръгнеш по морето, пътища ще създаваш ли? Там са създадени, там трябва да знаеш накъде да вървиш. Този път няма да бъде по права линия. Можеш да правиш завои, кривини нагоре, надолу, може да се качваш, да слизаш без разлика. Нещата не стават тъй, както вие искате. Значи, че си закъснял с една година, две, десет години, няма нищо. Ами сега, де е злото? – „Днес притупало“. – Ти днес ще идеш да свириш, днес като начало. След десет години ще бъдеш [музикант]. – „Тогава няма да бъда млад“. – Каква е разликата, че си млад или стар? То е философска идея. Ти си всякога млад. Онези, които остаряват, се чувствували [стари]. Ти мислиш, че си сиромах, затова си сиромах. Ти мислиш, че си болен, затова си болен. Нищо повече.
Основната мисъл, коя остана във вас? Сега какво разбрахте? Онова, което сте разбрали, за него ще ми платите, а онова, което не сте разбрали, за него няма какво да плащате. Сега каквото разбрахте, ще плащате. Какво разбрахте? Кое беше най-важното?