От книгата "Новото разбиране за времето" . Утринни Слова (1933–1934).
Първо издание от 1996 г., Духовно общество "Бяло Братство" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
От книгата "Новото разбиране на връзката в живота". Утринни Слова (1933–1934).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
Законът е такъв: Това е възможно само тогава, когато живеем в Бога и Бог живее в нас. Там е тайната на живота. Вън от Бога, ти ще се молиш и духът няма да излезе. Както Христовите ученици не можеха да го изпъдят. Те го пъдеха, но духът не излезе.
Първото нещо е да чувствувате, че живеете в Бога. Живееш ти при един богат човек, но трябва да плащаш наем. Като дойде краят на месеца, той казва: „Ти трябва да платиш.“ Ти живееш там, но този човек не те обича, ти живееш като един наемник. Ако живееш на друго място, пак при един богат човек, но който те обича, той ще ти каже: „Нищо няма да плащаш.“ Той ти услужва, не те безпокои. Питам тогава аз: Каква е разликата между първото живеене и между второто? Ти можеш да живееш при Бога, но ще си плащаш данъка. А може да живееш в Божия дом и нищо да не плащаш. Нали всички в Бога живеете? Тогава защо едни сте щастливи, а други сте нещастни? И най-нещастните са най-непокорните. Има нещо криво в тях.
Питам: Ако човек е пълен с Божествената Любов в света, може ли той да бъде сиромах? Може ли силният човек да бъде изнасилван от слабите? Не може. Той ще бъде господар на положението. Често някои ви говорят за любовта. Казват: „Аз обичам всички, но мене никой не ме обича.“ Щом тебе никой не те обича, [ти] си слаб човек. Как няма да ме обича онзи човек, когото аз съм извадил от водата и го избавям? Или как няма да ме обича онзи човек, когото аз излекувам или на когото аз правя добро? Това е невъзможно! Такова състояние в природата не съществува. Щом хората не те обичат, ти добро никому не правиш. Може да има някой, който да не те обича, това е допустимо, но всички да не те обичат? Тази мисъл в ума ви вече ви спира да разбирате Волята Божия. Силния човек никой не може да го изнасилва. И любещия човек никой не може да го оскърби. Не че няма да го оскърбяват. Или, другояче казано: Океанът не може да се размъти, необятната светлина никой не може да препречи. Твоето око може да се затули, на това малко око може да се тури едно малко капаче, но да се затули? Онзи голям Божествен прозорец, който изпраща светлина, може ли да се затули? Невъзможно.
Има една близка страна до живота ви, не сте работили и не работите над себе си. Аз ви наблюдавам и забелязвам какъв метод за работа използувате. Вие сте взели един лотариен билет и само гледате кога ще се тегли лотарията. На работа не ходите, целия ден четете, следите вестниците, лотарията и казвате: „Кой ще ходи на работа?“ Но тегли ли се една лотария, не печелите нищо и казвате: „Отидоха парите!“ Вземате втори билет. Аз зная хора, които от 10 години наред вземат билети. И при мене са идвали такива малджии на лотарийните билети. И какви ли не примамки са правили. Преди 10–15 години идва един от тях при мене и казва: „Искам да взема един лотариен билет. Досега съм вземал много, но нищо не съм спечелил. Ти си учен човек, искам да ми кажеш какъв номер да взема, че да спечеля. Ако спечеля 100 000 лева, на Братството ще дам 50 000 лева.“ Казвам му: Защо ще ти кажа кой билет да вземеш, че ти да спечелиш? Ако е въпрос да печеля, аз ще взема билета. А ти искаш с чужда помощ да правиш добро и после да кажеш, че си помагал на Братството. Аз мога да ти кажа как можеш да направиш едно добро. Ще ти кажа да вземеш мотиката и ще ти покажа как да копаеш. Така ще спечелиш повече пари, отколкото с лотариен билет.
Онези, богатите милионери, отгде изкопаха парите, я ми кажете? Американските милионери Хоп и Келниш, пък и всички други богати хора, откъде изкопаха богатството? Богатството в този смисъл е един стимул в живота.
В света има нещо по-хубаво от богатството, към което човек се стреми. Ами че ако ти знаеш изкуството да подмладяваш хората, ще ходиш ли да копаеш земята? Остарял си. Какво по-голямо изкуство искаш от това? Или някой милионер е станал хилав. И ще му кажеш: „Аз ще те подмладя, но ще дадеш два милиона долари.“ Това е много малко, днеска са 2000 лева златни. Един милион долари за един богаташ, който има 500 милиона долари, това е нищо. Аз ще му кажа: „Аз ще те подмладя, но с контракт. Два милиона долара ще дадеш.“ Вие не знаете колко тежат два милиона долари.
Казвате: „Ние да имаме това изкуство!“ Вие не можете да имате това изкуство, докато не се научите да обичате Бога, Който ви е създал. Всичкото изкуство седи в Любовта към Бога и това е най-голямото изкуство. Ти можеш да мислиш, че като обичаш Бога, Той все ще ти повери [...?] неща. Докато не Го обичаш както трябва, ти ще имаш само обикновеното, което Той дава на всички хора, общото благословение. И тогава ти трябва да се задоволиш с него. Ако го нямаш, няма да роптаеш, а ще работиш над себе си. Когато се научиш да го обичаш, тогава ще разбереш какво значи да бъдеш едно с Него и Той едно с тебе. Ти трябва да обичаш Бога! Въпросът на Земята ще вземе тогава друг характер. И когато викнеш Бога по този начин, тия противоречия, които сега съществуват на Земята, бурите в света няма да бъдат бури за тебе. Сиромашията няма да бъде сиромашия за тебе, болестите няма да са болести за тебе. Те са привидни само. Сиромашията, за онзи, който обича Бога, е едно благо. И богатството е благо и всичко е добро. Но онзи, който не обича Бога, за него сиромашията е едно страдание. Страданието за едного е благо, за другиго – не.
Не се влиза лесно в Царството Божие. Вие искате да имате една дарба. За да се придобие дарба, вие още не знаете закона, по който се придобиват дарбите или по който се придобиват силите. Вие още не знаете това и тепърва трябва да учите. Вие казвате: „Аз се моля, защо Господ да не ми даде това, което искам?“ В житното зърно Бог е вложил всичко онова, от което то има нужда. И това житно зърно, като се тури в земята, знае как да работи, как да ражда. Вие знаете онази притча за талантите: за единия, за двата и за петте таланти. Работа трябва, за да има резултат.
Някои от вас искате да имате само едно приятно настроение. Приятността е хубава, но това са само външни условия. Тази приятност вие трябва да я използувате. Соковете на приятните чувства трябва да внесете във вашата мисъл и после цялата си мисъл трябва да турите на работа.
Ако вие отидете в Невидимия свят, нито един от вас с такова лице, каквото сега имате, няма да може да влезе в Царството Божие. Като ви видят с такива лица, най-първо ще кажат: „Стойте там, ние грозните не искаме. Не пускаме в Царството Божие куцащ човек или с едно око, или с едно ухо, такива не приемаме.“ Или пък тъй да кашляте, като тук сега, и това не ще приемат. Те ще кажат: „Ние като се молим тук, вие кашляте.“ С такова подсмърчане ще ви изпъдят навън. Или пък ако си ровите косата и се почесвате, ще ви изпъдят навън. И още такива хиляди работи има, за които биха ви изпъдили от Царството Божие. Ако един ангел ви види как си свивате очите, как вие се мръщите, той ще изскочи от Царството Божие навън. Понякога и свиването на веждите става с цел да се приеме по-малко светлина, да мисли човек, но някога значи, че човек е недоволен от себе си.
Трябва да се учите на Земята да контролирате всички ваши движения и постъпки, всички ваши чувства, мисли. Всяко свиване на един ваш мускул, всяко движение на крака или на ръката ви, това трябва да става под ръководството на вашия ум. Вие трябва да бъдете господари на тялото си, но понеже не сте, нещата стават произволно и следствие на това боледувате. Боледува кракът ти, защото ти не си господар на крака си; боли те ръката ти, главата ти – не си господар нито на главата си, нито на ръката си. Боли те стомахът, болят те очите, защото не си им господар. И питам тогава: На какво си господар? Ако в тебе ще влязат тия лоши духове и почнат да те мъчат и ако ти не можеш да ги изпъдиш навън, ти не си никакъв господар. И ако ти не си господар на езика си, значи нямаш почит нито към себе си, нито към другите. Почит трябва да има човек, да бъде господар на себе си. Ти не си господар още на това, което имаш, а само минаваш за господар на своето тяло. Ти ходиш там, дето ти заповядат, мислиш за това, за което не трябва да мислиш. Някой от вас мисли кой го обича и кой не го обича. Някой от вас мисли [кой мисли] доброто ви и кой не мисли. Може да е хубаво това, но по-добре е да знаеш кого ти обичаш и кого ти не обичаш. В това има повече наука, отколкото да знаеш кой те обича и кой не те обича, защото аз лесно отгадавам това: когото вие обичате, и той ви обича, и когото вие не обичате, и той не ви обича. Много искат да ме убедят, като казват за някого: „Аз го обичах, но той не ме обичаше.“ Не, той не говори истината. Щом има някой човек, който не те обича, този човек ще подозира, че ти не го обичаш. Какво добро си му направил ти? Ти не си готов да се пожертвуваш за него, ти не си готов тъй да направиш, както Христос се пожертвува за грешните.Някога срещнеш някой грешник, поздравил си го, снел си шапката си и мислиш, че много си направил за него. Казваш: „Че аз му снех шапка!“
Сега аз искам да ви наведа на мисълта да се освободите от тия противоречия. Вие ще кажете: „Учителят засяга нас, нашия живот.“ Засягам всички ваши лъжливи мисли, лъжливи чувства и лъжливи постъпки. Аз крайно се отвращавам от лъжата. Всичко съм постигнал, само с лъжата не съм се примирил. Като я срещна, аз настръхвам към нея и казвам: Така ще си остана към нея. Тя иска да ѝ се усмихна, да я погледна. Казвам: „Махни се, не искам да те гледам.“ – „Много си жесток, защото и аз правя добро. Мъча се да направя добро. Някой направи една голяма пакост, аз отида, оттук-оттам замажа – че, и аз правя добро. Другите слабости ни най-малко не отблъскваш като мене. Много си несправедлив към мен. Другите правят по-големи престъпления, но спрямо тях си снизходителен, а пък аз правя толкова добрини на света и благодарение на мене мнозина хора не страдат.“ Тогава казвам на лъжата: Иди да станеш слугиня. Ако можеш да станеш слугиня на Истината, ще те обикна. – „А, не, аз съм господарка, никому не ставам слугиня. Пък и на Истината, а не, не. Аз си имам особени понятия за тази господарка. При когото и да е бих отишла, но при Истината не мога да отида.“ Казвам: Затова и аз не мога да те обичам. Така с лъжата понякога се разговарям, но се държа сериозен: „Бих те обикнал, ако обичаш Истината.“ – „О, не мога!“ – „Тогава и аз не мога.“ Има нещо в света, което не мога да обичам. Това е лъжата. Невъзможно е да обичаш лъжата, по никакъв начин не можеш да я обичаш. Невъзможно е да обичаш греха. Човек може да се заблуждава, но то е невъзможно човек да обича злото. Това е невъзможно, това е противоестествено.
Започнете с положителните неща, да правите разлика, да различавате положенията на истината от положенията на лъжата. Понеже лъжата става вече условие за бъдещи страдания. То е цял един свят. Та, първото нещо: Онова, което може да направи човека красив, това е неговата разумна мисъл, да схваща нещата тъй, както са, да мисли право. Един ангел е красив, защото неговите мисли са верни и истинни. Няма нито една мисъл, в която да има лъжа. В неговите постъпки няма нищо криво.
Учениците запитаха Христа защо не могли да изпъдят лошия дух. Христос им казал: „Този род не излиза, освен с пост и молитва.“ Аз добавям: Този род не може да излезе, освен със сила, със знание. Сила, знание трябва да има човек, или Духът на Бога трябва да е с него, човек трябва да е свързан с Бога, за да изчезне лошият дух. Христос казва на едно място: „Отец всякога Ме слуша. Не е било никога време, когато да съм просил нещо от Него и Той да не ме е послушал.“ И Христос всякога поддържа единството – „Аз и Отец Ми едно Сме. Аз живея в Отца и Отец живее в Мен. Аз винаги върша онова, което е Нему угодно.“ Там е тайната на живота! Ти всякога да вършиш Волята Божия, тъй, както ти я разбираш дълбоко в себе си. И тази воля на Бога вътре в тебе ти принася своето щастие. И щом живееш заедно с Бога, и в гората няма да се луташ. Ти ще бъдеш свободен човек, букаѝ няма да имаш, ще бъдеш готов да правиш услуги и да живееш не за себе си, но за доброто на другите хора и за Славата Божия. Невежа няма да бъдеш. Ти ще бъдеш и талантлив, и гениален, и светия. Всичко ще имаш в себе си.
В Любовта на Бога ти ще имаш всичко. Сегашните християни вярват, че ако човек залюби Бога, ще стане невежа, няма да учи повече. Не, ти като залюбиш Бога, тогава именно ще почнеш да учиш и това знание, което имаме сега, е детинска работа. Ако дойде някой напреднал дух и види как живеете вие и как в София живеят хората, ще избяга веднага. Това е върхът на безобразието, което сега съществува. Даже и даровитите хора не живеят правилно. Гледам, някой музикант свири на някой концерт, а друг го слуша и се пържи. Той не може да понася, че не може да свири като него. Другите ръкопляскат, а той не може да ръкопляска, завижда, че не може да свири като първия. Та музиката не е частна собственост само на едного! Тя е благо, което всеки може да притежава. Всеки може да бъде музикант. Ако отидете на Небето, между публиката там, и някой млад, още новак, излезе да свири, колкото и да е невежа, там и най-вещите, и най-гениалните, всички го обичат и се възхищават от него. А тук е обратното. Този новак, като погледне към публиката, отчайва се. А на Небето, като види, че е заобиколен от хора, които знаят повече да свирят и да пеят от него, но те го окуражават, те го вдъхновяват и го карат да свири и да пее тъй, както никога не е свирил и пял.
Ако и вие влезете в Небето, ще се измените, т.е. като влезете, там всички ще ви приемат, но най-първо ще ви изплашат. Ето как ще ви изплашат: като отидете на Небето, за да не ви върнат изведнъж, ще ви турят в една пещ, дето съвършено ще изгорите, на пепел ще станете. От тази пепел те ще направят нещо, но ще изтърпите този страх и после ще излезете, ще видите Царството Божие, ще видите всички благости там. Но като ви извадят от Небето, пак ще ви върнат вашия стар образ и ще бъдете пак такива, каквито сте били. Казано е: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“
Има една промяна, която става в света, но тя не е постоянна. Трябва да стане една промяна. Ние трябва да отидем в другия свят красиви и трябва да разбираме от това изкуство. Когато един човек отиде в музикалната академия, той трябва да разбира от музика; когато един човек отиде в академията на изкуството, той трябва да разбира от изкуство. Трябва да разбираш изкуството, което искаш да учиш. Казвате: „Животът, към който ние се стремим, това е най-висшата наука.“ Вие трябва да имате понятие от тази наука! И онова криво разбиране, което имате, и то ще се промени. Най-добрия живот и ти сам няма да го създадеш, но само ще го възприемеш и след като го възприемеш, ти ще го опиташ тъй, както един музикант опитва парчето, което ще свири. Той ще го свири един път, два пъти, десет пъти, докато усвои всички ноти в него. Той ще го свири много пъти и всички ще слушат после този живот.
Какво ли би било, ако от любов дадете един музикален концерт на Любовта? Сега за едно любовно парче биха те натупали, като се върнеш вкъщи. Ако дъщерята е седнала да изсвири едно любовно парче, дърво ще получи от бащата; ако майката е свирила някъде едно любовно парче, бащата веднага ще се разправя с нея. Други порядки са това. Но казвам: Като свириш едно любовно парче, не само един трябва да е доволен, а всички. Ти сега искаш да свириш едно любовно парче, но само един да го одобрява. Не, трябва да го одобрявате всички. Сега, да ви представя каква е моята идея: Имате 200–300 души, които са прокажени, а пред мене седи една красива мома. Тя е аптеката, от която аз мога да взема цяр. Аз се приближавам към нея и я целувам. От тази целувка всички тия болни оздравяват. Болестта веднага изчезва от тях. Питам: Тази целувка на място ли е? „Ама защо я целуна?“ Ако не бях я целунал, тази проказа щеше да си остане в болните хора. Сега вие целувате едного, но колко души са се облагодетелствували от тази любов? От тази целувка? Вие правите добро, но колко души са облагодетелствувани от това добро? Така седи въпросът. Всяка добродетел, която се проявява, е добродетел само ако има плод. Тези, излекуваните хора, това е плодът на целувката. Любовта е плод на Божествената целувка.
Любовта трябва да засяга всички хора еднакво. И когато обичаш, ти раздавай щедро и не оставяй никого в лишение. И като обикнеш, кажи: „Господи, тази любов да се всели в сърцата на всички и така да я почувствуват, както аз я чувствувам. Нека всички бъдат така радостни, както аз съм радостен. Нека всички станат така щастливи, както аз съм щастлив.“ И като се молите, изпращайте тези мисли. Вие казвате: „Да има някой да ме обича.“ Да обичаш само едного – че това сте го правили. Има ли някой, който да не обича? Всеки има да обича поне по един, но това не може да ви направи щастливи. Този закон вие го знаете, но любовта към цялото – сега това трябва да учите. Любовта към цялото е любов към едного. Защото, ако вие не обичате нито едного в света, вие не можете да дойдете на Земята да живеете. Вие обичате, най-малко, баща си, майка си или един приятел, или друг някого и това, което обичате, с него трябва да живеете. Щом престанете и този едного да обичате или един само престане да ви обича, вашата работа е свършена, вие напущате Земята.Тогава от горе ако ви обикнат повече, те ще ви привлекат и вие ще трябва да си отидете от този свят. А пък ако ви обичат повече на Земята, те ще ви задържат тук.