От книгата, "Изново", Сила и Живот, Петнадесета серия (1931–1932), Том I,
ИК „Сила и живот”, Бургас, 1992. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
Ще прочета последната глава от Пророк Данаила. Тя се отнася до всички ония, които преди хиляди векове, през хилядите години, са се подвизавали. Тя ще бъде разбрана само от онези, които имат тази опитност. (12 гл. от началото до 8 ст.)
Майките правят най-хубавите баници,когато всички деца спят. Защото ако не спят, ще им пречат.
(Учителят прочете докрай главата.)
„В начало бе Словото".
Преди да ви дам стиха, ще ви дам едно малко определение. Кое е най-великото в света, което интересува и ползува хората? Великото, това Цялото, това е Смисълът. Цяло в живота може да бъде само това, което не се постига. Смисъл в живота може да бъде само това, което не може да се обяснява. Щом нещо се обяснява, то няма смисъл. Смисълът не може да се определя, всяко определение е затвор.
Сиромашията - това е ясно небе. За да можеш да наблюдаваш небето, трябва да бъдеш астроном. Като няма с какво да се занимаваш на Земята, ще гледаш звездите, астроном ще станеш. Най-видните астрономи са най-големите бедняци. И мисля, че наистина един от най-видните астрономи е бил най-големият бедняк. Ще го потърсите в справочниците, ще го намерите. Богатите хора са онези, които обзавеждат. Само богатите хора могат да устройват хубави къщи, хубави здания, училища, църкви, да помагат на хората да се учат. Всичкият ред и порядък на Земята се дължи на богатите хора. Туй, което съществува, е все за богатите хора, нищо няма за сиромасите. За сиромасите има само астрономия. Сега, дали вие ще се съгласите с всичко това, е безразлично. Може да бъдете на едното или на другото становище. Разбира се, сиромашията, когато ни се налага, тогава не е добре дошла. И богатството, и то някой път не е добре дошло. Защото при известен ред на нещата е добре да бъдеш богат, но при друг ред на нещата е добре да бъдеш сиромах. Сега няма да се впущам в обяснения; може да ви приведа примери от обществения живот; може да дам окраска на някаква политическа тенденция, а в политиката има нещо специфично и там човек не може да намери истината. Но ще ви дам сега само този пример. Ако вие се окажете в един параход, който потъва, какво бихте предпочели: да имате 40-50 кг. злато на гърба или нищо да нямате? В такъв момент трябва да бъдете сиромаси, не само да си хвърлите дрехите, но и да знаете да плувате. То е "астрономия". Ако знаете да плувате, спасени сте. Когато параходът излезе на брега, тогава може и 50 кг. в раницата да носите. Ще бъдете свободни, ще има с какво да разполагате. Това е значението на обстановката. Сега някой препоръчва сиромашията - да, при известни условия. Сиромашия - когато се давите, богатство - когато излезете на сушата, за да работите. Всеки човек, който отива да работи, трябва да бъде богат. Но ще кажете: "Християните проповядват сиромашия." Какво по-голямо богатство от човешкия ум? Какво по-голямо богатство от човешкото сърце? Какво по-голямо богатство от човешката душа? Какво по-голямо богатство от човешкия дух? Казва някой: „Аз съм сиромах". Лъжа е това! Даже най-ниско стоящият човек, ако го сравните с кое да е млекопитаещо, колкото и да е интелигентно, разликата е такава голяма, че всичките гении и поети на млекопитаещите да се съберат, не може да се сравняват с човешко дете. Нямат тези възможности.
Та всички вие си имате лични възгледи за живота...
Христос пита своите ученици: „Вие за кого ме мислите, че съм?" Т.е. Той запитва учениците си: „Мислите ли, че аз съм един сиромах човек? Мислите ли, че аз съм един богат човек? Сега вие ще си отговорите какъв съм всъщност, богат или сиромах." Той скрива една мисъл, като всъщност иска да каже на своите ученици: „Аз съм и двете. Сиромах съм тогава, когато трябва. Богат съм тогава, когато трябва. Туй е философията на живота". Тази е мисълта, която е скрита вътре в думите му.
Днес искам да изнеса нещо много хубаво. Защото, ако е да ви разправям за старите работи, вие ги знаете по-добре от мен. Да ви разправям за хигиена, вие я знаете по-добре от мен. Да ви разправям за баници как се точат, вие знаете по-добре от мен. Да ви разправям как се шият дрехи по парижката мода, и това знаете по-добре от мен. Ако ви приказвам за обуща, също: някои от вас много добре знаят да шият обуща. Ако ви говоря за пеене, някои по-добре го знаете, свирите и пеете. Но в човека, в човешкия дух, има един стремеж да върши нещо ново. То е стремеж и на малките деца, и на старите хора. И когато човек почне да повтаря старите работи, той вече не е интересен. В Природата няма никакво повторение! Когато ти се струва, че тя го направи, ти непременно трябва да имаш един бележник да си запишеш. И да ти каже нещо повторно, тя няма да го каже със същите думи. Природата никога не поставя в живота два пъти едни и същи условия. Тя никога не повтаря! Онези, които мислят, че има повторение, те не разбират нейните пътища. Затова Бог казва: „Моите пътища не приличат на вашите". Т.е. „Колкото отстои небето от земята, толкова далече са моите пътища от вашите, моето разбиране от вашето разбиране." За да разбере една велика истина, човек трябва да разбира какво всъщност е той. Две неща има в света, които не са разбрани: най-малкото и най-голямото. Ти не можеш да си представиш в своя ум кое е най-голямото в света и кое е най-малкото, ако говорим за тях конкретно. Ти никога не можеш да си представиш най-голямата единица.
Един американец, който за пръв път минавал Ниагарския водопад, турил едно голямо въже от единия бряг до другия. Дал голямо обявление, че ще мине по въжето над водопада. Събрали се хиляди хора. Качва се той с една върлина и минава по въжето от единия до другия край. Връща се, минава втори път без върлина от единия до другия край. Не се задоволява с това. Третия път взима едного на гърба си и го носи по въжето. Питам: кой от двамата е по-смел - онзи, който е на гърба, или онзи, който го носи? Вие ще кажете: „Това е лудория." Не, не, това е смелост, това е героизъм, това е присъствие на духа. Много християни не могат да направят този опит. То не е за упрек. Много пъти ние в живота нямаме смелостта на този човек. На него Природата иска да каже: „Ти си в състояние да извършиш чудеса." В един вестник се дава малко съобщение, за един изпълнител виртуоз, шестгодишно дете което не знае нотите, но свири отлично. На състоялия се концерт произвело чудо. Всички най-видни музиканти са били там и казват: „Чудо!" Учените хора ще обяснят това чудо чрез закона на наследствеността. Това е един начин на обяснение. Много начини могат да се дадат. Чудото е там, че ако едно шестгодишно дете може да свири, защо един възрастен човек да не свири? Чудото е, че старите хора, които мислят, че са много умни, като дойдат до едно чудо, казват: „Туй чудо не е за нас." А ето че слабите хора - децата, които минават за много малки и че нищо не знаят, правят чудеса. Едно дете на шест години, което не знае нотите, свири и чудо произвежда. Бащата мисли да го подготви за бъдеще да стане велик музикант, да създаде нещо. Но едно е да изпълняваш музика, друго е да я създаваш. Защото има един творец, има и един изпълнител. Някой път може да имате ролята на изпълнител, някой път - ролята на творец.
Като ви говоря днес, нямам за цел да подиграя някоя ваша слабост. Аз искам да говоря за хубавото и красивото в света. А обикновените работи, които вие имате – как ще ядете, как ще спите, как ще се обличате, как ще се стрижете - то е ваша работа, може да се оправдавате с тях както искате, може да имате каквото искате верую. Аз зная, че всъщност всички хора имат едно верую. Всички хора дишат по същия начин, както и аз дишам. Всички хора гледат по същия начин, както и аз гледам. Всички хора ядат и приемат храната през същото място, както и аз ям. Всички ходят по същия начин, както и аз ходя - всички вървят все напред, никой не върви назад. Всички хора вървят по земята, не вървят по небето. Това е едно верую. - В какво вярваш? - Вярвам във въздуха, чрез него става дишането. Вярвам в светлината, чрез нея става движението. Вярвам, че като ям хляба, чрез него се дава сила на живота. То е едно верую. - Кажи ми нещо за Господа. За този Господ, за когото мислиш, я ми разправи нещо за Него. - За Него никак не говоря, не съм говорил на хората досега, даже не съм засегнал този въпрос. Вие също вярвате във въздуха, вярвате в светлината, вярвате в хляба. Христос, като слезе на Земята, каза: „Аз съм живият хляб, и който ме яде, ще има живот". Не казва: „който има вяра в Бога, ще има живот", но казва: „който ме яде..." Как ще разберете това? Ако приемете мисълта буквално, ще разберете едно. Но аз ви казвам, че трябва да имате едно дълбоко разбиране, не да се съобразявате само с външния ред на нещата. За пример промените, които стават с времето, дали ще бъде облачно или ветровито, това е работа на Природата, аз никога не се меся. Но времето го разбирам много добре и винаги се съобразявам с него.
Ще ви приведа един анекдот. Отива един турски ходжа на гости на един български свещеник. Зимно време било. Когато решил да се връща, българинът му казва:
– Като модерна дама играе свинята. Казвам ви да не заминавате, послушайте ме.
Послушал го турският ходжа и рекъл:
– Я ми кажи, кога ще се оправи времето?
– Господ знае.
– Как Господ знае? Свинята знае кога ще се развали времето, пък ти да не знаеш кога ще се оправи времето!
Не че свинята знае, но попът знае как да тълкува. Това, което тя прави в дадения случай, тълкува го като един бароматър.
Разправяха ми и един друг анекдот. Един български свещеник от Северна България простинал. Взел камфор и го разтворил в спирт, и се разтривал човекът. След като оздравял, останала половината от разтворения камфор. Синът му, който бил гимназист, гледал шишето на баща си и правел своите научни наблюдения. Той забелязал, че при хубаво време кристалите, образувани от наситения разтвор на камфора, вземали едно положение, а разваляло ли се времето, те също се изменяли - при ветровито време още по-хубави кристали се образували. И направил синът един барометър. Прочул се в селото. Селяните разговаряли:
– Свещеникът има едно шише, което показва кога ще се развали и кога ще се оправи времето.
Христос попитал своите ученици: „Вие за кого ме мислите, че съм?" Човек трябва да си даде един отчет за себе си: „Аз кой съм". Носите името Иван, Драган, Петко, носите и някой прякор. След туй виждате, че сте като едно малко дете, вършите пакости; учите се, свършите училище, това става, онова става, най-после заболявате, почнете за ходите с тояга, прегърбите се и кажете: „Животът е бамбашка." - Ти не знаеш кой си! И хората умират по единствената причина, че не знаят кои са. Ако ти не знаеш кой си, ще дойдат страдания и ако не изгубиш вярата си в Бога, ти ще придобиеш една дарба. Като един българин, който се родил ням. Лекували го много лекари в България и казвали, че тази болест е нелечима. Баща му бил беден човек, но вярващ; той казва: „Господа, защо ми даде този син? Аз исках от Теб едно дете, което да ми говори, а Ти ми изпрати един ням син, какво да го правя?" Мисли, мисли, отива при чорбаджията и казва: „Да ти го пратя без пари да ти служи, защото няма с какво да го храня." Синът говори нещо, върти си ръцете, бащата нищо не разбира. След като седял една година при чорбаджията, един ден той го праща в гората да сече дърва. Вижда го горският пазач и казва: „Кой ти позволи да сечеш дърва? Бързо да вземеш едно позволително!" И почнал да го бие. Най-после момчето казало: „Не ме бий!" - Проговорило! На глухонемия се отворил езикът! Аз ви питам: този бой на място ли беше? На място беше, проговори човекът. Ако в света дойде нещо, което ще ти придаде някаква дарба, то е разумното Слово. „Не ме бий! - Че как? - Аз бях ням, не можех да говоря! - Извини ме, братко, аз съгреших, не знаех. - Много хубаво, че ме би, благодаря ти, другояче не можех да проговоря."
Казвам: в света кой си ти? Един от двамата: или този, който не знае да говори, или този, който може да те накара да говориш. Следователно, науката, знанието в какво седи? Тя е свързана с вярата. Вярата в дадения случай е условие, един канал, един път, по който знанието може да дойде в човека. Така трябва да се разбира. Знанието или доброто само по закона на вярата може да дойде. Вярата е път, по който нещата могат да дойдат. Без този път каквото и да е знание, каквато и да е дарба, нищо не може да се добие. Тя е една сила у теб. Вярата е едно положение, един естествен път, по който могат да дойдат ония дарби, които ти трябват в живота. А след като придобиеш една дарба, ще се породи у теб желание да придобиеш и други.
Хората си представят Бога като себе си. Вие можете да си представяте Бога както искате, но Бог в никаква форма не може да се вмести и с никакви думи не може да го обясните. Може донякъде да го представите в човешка форма, може донякъде да го обясните във формата на една звезда, може донякъде да го обясните във формата на слънцето, във формата на водата, на въздуха, на плодните дървета и т.н. Но това е само обяснение. Бог е онова истинско в живота, отдето произтичат всички блага, великото, за което трепти животът ти, всичко онова, заради което ти искаш да се изявиш. Само Той е, Който може да Ти даде и да те изяви. Единственото Същество. И ние не Го знаем Кой е. Туй Същество е толкова отзивчиво към теб, че ако знаеш езика Му, и когато Той те бие, можеш да проговориш и да кажеш: „Не ме бий!", Той ще спре веднага. Той бие, за да види знаеш ли да говориш.
Вие знаете, че младите моми често отговарят на майките си, на бащите, на братята си троснато. Не че го искат, но условията на живота не са тъй деликатни. Представете си, че млада мома някой път скришом пише любовно писмо на своя възлюбен; седне, замислили се, пише. Но за какво пише тези затворени писма? Пише, задрасква, пише, задрасква. Някой път искат да осъдят младата мома, защо писала любовни писма. Майката казва: „Ако, намеря тези хартии, ще ги изгоря! Не трябва да пишеш любовни писма, на какво си замязала!" Че по-хубаво нещо тя не може да направи! Че туй първото любовно писмо е поезия, то е най-великата философия, най-хубавото нещо, което може да се намери! Я ми кажете: какво лошо има? Казвам: хубаво е да напишеш любовно писмо, стига да е написано както трябва. За някого пък казват: „Той не може да се моли, не знае как да се моли." Тогава да напише едно любовно писмо на Бога. Напиши едно любовно писмо! Праща те Бог на Земята, дал ти ум, сърце, а ти си Го забравил. Той очаква и казва: няма ли някое писмо от този нашия син? А ти си забравил! Един ден ти напишеш едно писмо. Другите казват: „Оставете го, той е изветрял, почнал да се моли." Няма по-велика работа от тази, когато човек се замисли сериозно в живота. Той досега не е поддържал отношение със своя Баща, той не е знаел кой е баща му, майка му. Баща може да има, може да няма.
Сега можете да запитате, какво е отношението на Луната спрямо Земята. Нещата са тясно свързали. Не мислете, че Месечината е тъй далече, тя е много близо. Луната играе спрямо нас важна роля. Слънцето играе спрямо нас още по-важна роля. То е тяло физическо, но Слънцето упражнява и известно духовно влияние. И всички други планети упражняват два вида влияние: физическо и духовно.Казвате: „Аз не се интересувам от небето, от звездите, от планетите." Ти не си човек, ти имаш само форма на човек.Само ония хора, които се интересуват от Слънцето, от звездите, от планетите, от всичко това, те са хора на новото. Не е вярата само, не, В какво ще вярваш без небето? Как ще вярваш в един Господ, Който никога не се е проявил? Всеки човек, който ти е писал едно-две писма, ти вярваш в неговия характер, има на какво да разчиташ. Като видиш неговото лице, на какво разчиташ? Какво е човекът? Това, което е написано в неговото лице, в неговите очи, в неговите уста, уши, крака, ръце, сърце, ум - това е човекът. Да имаш хубави ръце, крака, хубави очи, нос, уста - това е чудесно. Има художници, които треперят като видят хубави ръце. Преди известно време мина оттук един полски журналист; като му погледнах ръцете, той каза:
Христос казва: „За кого ме мислите, че съм?" Той е Онзи, Царският син, когото вие трябва да следвате. Ако го погледнете както трябва, оттам насетне вашето положение, каквото и да е, ще се измени. Ако сте писател и не знаете как да пишете, оттам насетне ще върви перото; ако сте търговец, оттам насетне ще върви търговията. Каквато и спънка да имате, щом срещнете царския син, всичко ще се оправи, всички блага ще дойдат. Ако сте били инвалид или несретник, всичко ще се измени. Но тъй, буквално, не искам да ме разбирате. Има едно разумно разбиране в живота, един важен момент в живота. Които са изучавали закона на интуицията, те знаят как може да се познават, нещата мигновено. Интуитивно можете точно да видите какво може да стане в един момент някъде. Като срещнете един човек, можете да прозрете вътре в него какво става. Това вътрешно виждане у всички ви трябва да е развито. Също, да Дадете ход на Божественото в живота.
За пример, ако кажете: „От мен нищо не може да стане", вие така ограничавате Божественото в себе си. Пък ако си давате по-голяма цена, пак ограничавате Божественото. Значи вие имате за Бога две различни понятия: днес аз считам този живот за по-добър, а в миналото не е бил добър. Така не се разсъждава. И миналият живот е бил добър, и сега е добър. Миналият живот е бил добър за миналото, а сегашният е добър за сегашното време. Не сравнявайте живота. Казвате: „Аз бях беден." Ами че беднотията все ще дойде, непременно човек ще мине и през беднотията, и през богатството. Бъди благодарен на беднотията!Вие казвате: „Аз на млади години да живея, че на стари години ще стана светия." Че ти на млади години ако не живееш един свят живот, и на стари години няма да го живееш. Тъй е според мен. Може да се не съгласявате, но такива са моите изводи. Аз не съм намерил никакво изключение в това мое твърдение. Правил съм своите наблюдения 12 години тъй щателно, както никой българин не е правил. Такива наблюдения съм правил, много данни съм насъбрал, всички положения съм измервал. Измервал съм хора, на които добродетелите не търпят никаква критика. Аз имам своя мярка, която няма защо да я давам на света. Ще дам всичко, но на хора, които мислят като мен, когато човек дойде до една фаза, при която лъжата да е изключена. Трябва да има една мярка установена, според която да се определя какъв е носът и какво значи всяка една линия на носа, на очите, на веждите. После, очите имат определен отвор. И веждите имат известен строеж. Има статични положения на веждите, установени, които не се менят, но има положения на веждите, които постоянно се менят. То е като Земята, която се движи. В тези движения ще схванеш онзи характер, който се мени. Защото един добър човек може да вземе обратна посока, да стане лош, или един лош Човек да стане добър.
Той го хваща за крака и го вдига нагоре. Оня му казал:
– Почитам те сега.
– Аз съм онзи студент, на когото ти удари две плесници.
– Съжалявам, че ученикът надмина своя учител.
Този удар е дошъл точно навреме, че младежът удвоил тази мощна сила. Ако в живота ти се случи една морална несрета, образувай в себе си един мощен характер. Тогава този удар е бил на място. Но ако ти кажеш: „Господ ме е създал така слаб", всеки ще те бие. Не е тъй. Не! Бият те, за да станеш силен. Някой път някой казва: „Иде ми да умра". Христос като се моли, казва: „Скръбна е душата ми до смърт". Но реши ли се Той да се самоубие? Казва: „Аз трябва да покажа на света един пример, ще нося този римски кръст." Какво поругание: 6 хиляди войници да Му се подиграват, да Го плюят, да Му турят корона и мантия, и трънен венец, и също така да Му дадат един голям кръст да го носи! И Той го носи до едно място, но после хвърли кръста. Какво означава това? Ние трябва да се радваме, че Христос хвърли кръста! Значи до половината път, до известно място ще носиш кръста и ще го хвърлиш! Оттам насетне друг ще го носи. Той каза: „Това нищо не значи. Аз зная каква е вашата цел. Искате да ме заковете. Заковете ме!" По римския закон вързаха Го с въжета, туриха Го на кръста и Го заковаха с гвоздеи. Знаете ли какво нещо е закованият човек? От физическо гледище се изисква грамадна сила и мощ. Този характер трябва да развием! Дойде до края и извика: „Господи, не се търпи! Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил на тези гвоздеи?" Писанието казва, че след като казал това, свършило се всичко, и престанали страданията. Свърши се, значи пак хвърля кръста. Страданията до там спряха. Но имаше и по-големи. След като слезе от кръста, хванаха Го онези жители на астралния свят и онези, които Го бяха осъдили, казаха: „Доведете го тука." Вързаха Го духовете, дяволите Го вързаха и Го доведоха с вериги, пранги туриха на краката Му, войници Го водеха. Писанието казва, че Той като дойде, с крака си ритна вратите на ада и те се събориха изведнъж; веригите и всичко изчезна, и Той влезе вътре. Там блесна една светлина, изпоплашиха се всичките духове и Той отвори затворените, и каза: „Излезте и идете при този Бог, Който ви е пратил, и не грешете вече." Излезнаха един по един и се изпразни целият ад. Казва дяволът: „Защо ми го доведохте този? Отиде всичко!"
Сега аз не искам да вярвате какво Христос е направил. Вие няма какво да играете тази роля - да ритате вратата, защото Той я събори. Сега вие ще кажете: „Ние дали ще можем да я съборим?" - Само веднъж се събаря адовата врата, два пъти не може. И вие имате една врата на ада, която трябва да ритнете. Като ви заведат до адовата врата, ритнете я, кажете: „Навън всички!" Всички онези препятствия на вашата мисъл, ритнете ги. Ще ритнете онази дяволска врата на пътя и ще кажете; „Свободна е моята мисъл!" Ще дойдете после до другата врата - трета врата има - до вратата на вашите чувства. Ще я ритнете и ще кажете: „Свободни са всички мои чувства!" Ще дойдете до вратата на своите постъпки и ще ритнете и тази врата. Ще кажете: „Свободни са моите постъпки!" И тогава Христос ви попита: „Знаеш ли кой съм аз? Аз съм онзи, който може да събори вратата на ада и да освобождава хората. Аз съм онзи, който може да даде свобода на своята мисъл, аз съм онзи, който може да даде свобода на своите чувства, аз съм онзи, който може да даде свобода на своите постъпки." Така трябва да се разбира онова велико учение в живота. Всичко друго придобито е залъгалка. Това е една самоизмама. Ако всички така разбираме, всичко е на място. Следователно всички мъчнотии, които сега съществуват в света, са само условие, за да се повдигаме, за да разберем великото в света, което се крие за нас. Аз гледам на въпроса другояче. Ще дойде ден, когато светът ще се примири. Не само това. Ако искате да знаете, и самият дявол, и самият Сатана, и той ще се примири, и той ще стане ангел на светлината. Всичко в света ще се примири, няма да има зло. Той ще каже на хората: „Едно време аз не разбирах, но сега разбрах истината. Ще ме извините, много пакости съм направил на света от незнание."
Та казвам сега на всинца ви: на нас в света трябва второто положение. Първо да се освободим от онова робство, в което се намираме, и второ, след като придобием свободата си, да знаем как да я ценим. Всички хора от каквото и съсловие да са, трябва да дойдат да си подадат ръка и да знаят, че всичко в света е за добро.
Та „За кого ме мислите, че съм?" - Той имаше една мисъл: „Аз съм онзи, който разкрива любовта на Бога на хората, любовта, която Той има."
„Благословен Господ Бог наш".
Добрата молитва.
9. неделна беседа, държана от Учителя на 22 ноември 1931 г., София, Изгрев.
Най-често използвани думи в беседата:може, аз, има, човек, съм, казва, живот, хора, сега, всички, път, свят, време, всичко, мен, дойде, можеш, сила ,