От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя
в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание
От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932
Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание
Сега да се повърнем към онова, което Бог е съчетал.
Аз вземам тези думи в много широк смисъл, т.е. така, както Христос ги е разбирал. Те обхващат целия човешки Живот във всички негови проявления. „И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.” Всяко страдание в Живота произтича от това разлъчване. Няма защо да аргументирам това, всеки може да го провери на опит.
Когато се разлъчвате от вашия мъж, от вашата душа, от вашите братя и сестри, приятели, от вашата къща, от вашето отечествo, вие сте скръбни. Защо?
Упражненията, които ви дадох миналия месец, имат връзка с този велик закон. В първото предложение вие казвате: „Така да изгрее моето Слънце в моята душа.”Защо? Както Слънцето във физическия свят е причина за растенето в Природата, както то, изгрявайки на хоризонта, освежава Природата, така и у човека има едно Слънце, което изгрява и го освежава. Когато лъчите на естественото Слънце огреят пустинята, те сгорещява само пясъка и ако пътувате бос по него, той ще ви изгори. Ако лъчите му падат върху една почва, богата със семенца, те донасят блага, развиват тези семенца, създават Живот и ако пътувате през такава местност, изпитвате приятност.
Ако и вашето Слънце изгрява по същия закон, то вие ще опитате и ще видите, че всичко тук е много вярно.
Ако вие сте разлъчили това, което Бог е съчетал, вашето Слънце ще изгрее като в пустинята и ще се образуват топли и горещи течения. Виждали ли сте как лятно време хората се разсъбличат, задъхват се, горещо им е? Тази горещина се дължи на това, че има недостатъчно растителност. Защо трябва да изгрее вашето Слънце? За да възрасти у вас всичко, което е Добро.
Има много жени, на които мъжете са умрели, но някои от тях са живи, макар че хората ги смятат за умрели и обратно – има жени умрели, но те са живи. Тъй че, според моето схващане, някоя жена може да е жива, но тя отдавна е умряла и стои вкъщи, тъй както в някоя зоологическа градина стоят изоставени скелети или както в някои музеи стоят препарирани птици.
Турците при такива случаи казват за ибрет. Така аз разбирам посланието на апостол Павел, който казва: „Да не приемаш вдовица по-долу от шестдесет години.” Числото 6 е число на Любовта. Павел показва, че такъв човек още не е за работа. Затова младите вдовици трябва да се женят и да отглеждат деца. Това е велик закон. Думата женене значи Живот. Съвременните хора не разбират Живота, понеже не разбират духовния смисъл на нещата. Имате дете, което не яде; майката счита, че е болно и се безпокои. А какво ще кажете за дете, което престава да пее? Ами за дете, което престава да се моли?
Човек, който престава да яде, да пее и да се моли, е болен. Яденето се отнася към тялото, пеенето – към сърцето, молитвата – към човешкия ум. Някои философи казват, че човек не трябва да се моли. Казвам: някои микроби са влезли в ума ти, затова си болен.
Разбира се, вие трябва да правите опити. Вие сега сте в една Школа. Не ви казвам, като отидете вкъщи, да изхвърлите всичко. Не ви уча да изхвърляте всичко, а да го използвате. И съвременните хора, като имат парцали, събират ги и от тях правят черги. Имате тор – наторете нивите си.
И тъй, по аналогия ще разсъждавате: така, както Слънцето поражда извори в света, гори, планини и всички блага на Земята, така и вашето Слънце, когато изгрее в сърцето ви, по същия закон ще създаде всички блага. Само ще трябва разумно да работите. Вие сте господари на вашия Живот и няма сила, която да ви противодейства. Защото Бог, който е турил тези неща в съчетание, Той се грижи, за да пази това равновесие. Всяка мисъл, добра или лоша, която се породи у вас, предизвиква голяма борба. У вас едновременно се борят две разумни сили – и едната, и другата ви казват как трябва да постъпвате. Разумният Живот е потребен за вас, а не за обществото. Обществото е условие за индивида. Христос казва, че човек не е създаден за съботата, а съботата за човека. Човек не трябва да става роб на обществото. Обществото е условие за развитието на индивидуалната душа. Колективните общества са единици, събрани в едно. Питате защо Бог създаде света. Създаде го за вашата душа. А вие казвате: „Нека се подобри обществото и светът!” Ако всички хора са здрави, ако пеят и ядат, а ти не си добре, какво ще те ползва този свят. Каква полза, че има много Ангели и светии? Светът ще се подобри, когато ти се подобриш.
Когато говоря за обществото, разбирам вътрешното у човека. Никога не казвай: „Какво мога да направя аз?” Развалата в света как е дошла? Все от хората, от индивидите. На някоя парижка дама и дошло на ума да си сложи перука и гледаш след време всички други тръгнали по пътя и. На някоя дама и дошло на ума да си направи тясна рокля – всички подире и тръгват все с такива; или решила да носи широка рокля – всички отанали иподражават. На някой мъж му се дощяло да и ушие панталони с широки маншети – въвежда се тази мода и всички тръгват подире му. Един дава пример на много. Не мислете, че всичко това, което вие правите в света, няма последствие. Има последствие и за вас, и за другите. Затова Христос казва: „Не бойте се, Отец ваш е благоволил да ви даде Царството Си.”
От всичко това можете да се научите как да изправяте настроението на мъжа си и как да поправяте вашето настроение. А вие какво правите? Обърнете се към Бога и се молите: „Боже, вземи този мъж или мен вземи, за да се освободя от него!” Но вие не знаете, че и тогава няма да сте свободни, защото ако той замине, за вас ще бъде още по-лошо. От спиритизма има много примери, които потвърждават това. Например един мъж, който не живеел добре с жена си, се освободил от нея и се оженил за друга. Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изгони втората. Когато някой каже, че не може да живее с мъжа си или с жена си, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Умрелите мъже и жени имат голямо въздействие, затова Христос казва: „Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча.” Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от Живота, защото сега хората не са на местата си. А сега аз срещам мъже, жени, които таят подозрителност. Например казвате за някого, че не е искрен. Ако не е искрен, как може да се противодейства? Аз имам събрани доста картини все от характери без съчетание, без музика.
Във второ лице на глагола мога вие казвате: „Можеш! – Така да изгрее Божието Слънце в мен и да обнови моята душа.” Под думата душа в този смисъл се разбира границата на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият у вас. Защото Слънцето е вътре у вас и само това Божествено Слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа. Вие понякога мислите, че сте много малки, или пък се чудите какви сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всяка от вас има три лица. Например да вземем някоя на име Мара: има една Мара на физическото поле, има една между Ангелите и една в Божествения свят. И трите Мари са свързани, но като ми говорите за някоя от тях, аз питам за коя Мара ми говорите. Истинската Любов се състои в това да обичаме и трите Мари. Някой мъж дойде и обича само едната; вие казвате: „Не може, трябва да обичаш и трите!” Жената пък обича само едното лице у мъжа си – това, което е на физическото поле. И за такава жена или мъж казват, че са хора без сърца. На Мара сърцето и е между Ангелите.Това значи да познаваш душата на един човек! И тогава ще почнете да гледате на хората малко по-другояче. Когато познавате човека, който е на физическото поле, когато познаете човека, който е между Ангелите, когато познаете човека, който е в Божествения свят, тогава ще разберете какво велико нещо е човекът. Когато казвате: мога, можеш, може, това са трите ви лица: вие, т.е. аз, ти и той – аз, който съм тук; ти, който си между Ангелите, и той, който е при Бога. Човек и Ангелите съставляват една двойка, а Бог показва посоката, в която Ангелите трябва да се стремят. По този начин се образува триъгълник – първата геометрическа фигура.
Думата Твоя е съдържателна. Тя разбира обединение на тези три принципа. В буквата Т вертикалната линия представлява мъжа, а хоризонталната представлява жената. Те се стремят да се обединят или има стремление между активното и пасивното състояние, между двете велики Сили, които работят в света. А буквата в е принципът на обединението, начинът по който се работи. Тъй, както се работи в този свят, ние трябва да се радваме. Казвайте: „Аз ще се радвам в това, което Ти приготовляваш!” Може да кажете, че сте като онзи, който вярва само като му се дават пари. Когато му дам пари, няма защо да вярва, понеже е свършен факт вече.
Казвате много пъти: „Какъв ще бъде моят бъдещ живот?” По какъвто начин сутрин станеш и кажеш „това ще направя, онова ще направя”, такъв ще бъде и твоят бъдещ живот. Казваш: „Аз ще го смажа него!” – В бъдеще ще те смажат и теб. Като кажеш, че ще направиш добро някому, то значи, че за в бъдеще на теб ще направят добро. Трябва да бъдете добри и весели, защото най- велики тайни ви се откриват със страданията.
Светските хора се радват и веселят, а духовните хора си придават една сериозност и с това дават вид, че си налагат сериозен живот. А под духовен човек се разбира всеки, който живее съзнателно. Ще ви дам пример за истински духовен човек: един майстор-зидар давал наставление на чираците си как да вдигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъснал един пръст. Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка!” Който гледа така на нещата, той е духовен.
Сегашните жени трябва да образуват една велика атмосфера, трябва всички да си помагат. Гледайте всички да имате вътрешно разположение и да сте доволни от малкото, което имате. Слушал съм някоя жена да казва за друга: „Тя не ме посрещна добре.” Как ще те посрещне добре, когато мъжът и я бил и със сина си е имала неприятности. Затова духовните хора трябва да имат добри мисли за другите. Ако казваме за някого, че той е добър, с това действително ще го подобрим.