Вѣнецътъ на Живота (Беседата за четене в стар правопис, обработена след 1994 г.)
От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя
в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание
От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932
Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание
Сега, Яков е претърпял изкушение и казва: „Блажен е онзи человек, който претърпи изкушение, защото като претърпи, ще приеме венеца на живота.” Това означава, че вашият кораб, когато го пуснете да пътува, ще се бори всред вълните на Живота, но ако не е здрав, ще се напълни с вода и ще потъне. А ако е здрав, ще се бори всред вълните, макар и да са силни, и ще отстои на тези бури. Сега, вашият кораб, в който вие пътувате, не е здрав, защото щом ви срещнат някои бури, изкушения и неприятности, увисвате надолу. „Отиде си корабът – казвате, – потъна.” Защо, питам, потъна? „Защото бяха тежки думите на онзи неприятел.” Трябва да си направите стабилен кораб!
Когато ученикът учи и постоянства, той ще има знание. Той трябва да изучава всичко, да се учи добре. Вие, когато се учите, искате да получите външни венци. Животът ви се повтаря все един и същ и вас ви омръзва. В какво се състои вашият живот и защо ви омръзва? Сутрин ставате, хващате се за закуска; свършите закуската – хайде обяд, свършите обяда – хайде вечеря, хайде креват, печки, лампи, а на сутринта пак същото. И това е едно колело, което всеки ден се повтаря. Както някой кон, впрегнат да върти колело, да вади вода за някоя градина, за да я полива. И той върти, върти, вади вода две, три, пет десет години и най-после му одерат кожата и го заровят някъде. Това е спечелил той през тези години на живота си – въртял е колелото всеки ден и най-после градинарят го захвърля.
Ще се спра на въпроса за децата. Защо са децата, знаете ли защо сте родили тези деца? – Да ги възпитавате както трябва. А вие как ги възпитавате? Майката започва да възпитава дъщерята: „Ти ще трябва да се държиш гордо, защото си дъщеря на еди-кой си. Знаеш ли, че ти притежаваш наследство, имаш образование, владееш пиано, пък си хубавичка; ти много по-горе седиш от нея, затова дръж се на положение!” И бащата дава морал на сина: „Ти, синко, знаеш ли, че аз не съм като еди-кой си. Ти имаш да наследиш добро имане, а пък той е един простак. Ти трябва да се държиш на положение, да не се унижаваш, но да си знаеш цената.” Бащата надъхва сина с гордост, с надутост – да бъде жесток към слабите, а майката надъхва дъщеря си с гордост и кокетство. И всичката тази поквара идва от самите родители, те дават зародиша на злите семена – гордост, съмнение и всяко друго зло. И казва Давид в своя псалм: „Отчуждиха се още от матката на майка си и забравиха Твоя закон, Господи.”
Момите сега се гордеят с външната си красота, която подържат с външни приправки. Те приличат на една мома, която се сгодила за един момък, а годеникът отишъл с един свой приятел да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, тя взела таблата, за да ги черпи, но годеникът рекъл да я препъне, за да види ще ли се разгневи. Той си подложил крака, та я препънал; тя паднала и таблата се разпиляла. Но момата веднага станала и без да каже дума, без да се разгневи си отишла долу в избата. И момъкът си рекъл: „Бре, колко добра мома – не се разгневи; и колко умна – не се разсърди, нито се нервира, а успя да понесе подобна случка!” И тя много му се харесала и той се оженил за нея. Но като се оженили, невестата почнала да вика и да се кара за най-малките неща. И той й припомнил за тоя случай – колко била добра тя като мома и как тогава претърпяла това премеждие. А тя казала: „А, да, търпях зер, да беше дошъл долу в избата, та да видиш как си изпати масата – като я хванах със зъби, чак я счупих от яд!” Сега и вие сте много добри отвън, но ако влезе някой във вашата изба, ще строшите костите му. И съвременните християни мязат на тази мома – много са добри отвън, прощават, но вътре в избата да ги видите какво правят!
И всички вие всеки ден си чешете езиците с недобри приказки – защо станало това-онова и казвате: „Няма смисъл този живот и този свят.” Аз казвам: не сте изпитали Учението, което ви проповядвам. Хората правят изпит на Господа и постоянно Го дразнят, но Той се държи много добре с тях. Ще кажете, че Той може да се държи, Той е силен. Да, може, защото разбира с какво може да ви цери. Като онази ленива дъщеря, която не похващала нищо, а само заповядвала „дай, мамо, това, дай онова” и най-после от леност се разболяла, легнала и накарала майка си да вика лекар. Майка й повикала лекар, той дошъл, разбрал от какво е болна и й дал наставление да прави разходки и гимнастика из стаята. А нея я мързяло и това да стори, та като стояла на кревата, позавъртала двата си палеца, за да ги раздвижи по малко. Като дошъл докторът и видял, че тя е в същото положение, я попитал направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила. На въпроса му как я направила тя показала с палци. Докторът разбрал, че момата е болна от мързел и й казал, че ако не изпълни това, което й е предписал, няма да оздравее...
Така и християните се подвизават с двата пръста. Господ не ще такова подвизаване, а иска жива гимнастика на ръцете и краката, за да се раздвижите. Господ иска да сторите добродетели, добри дела, да се раздвижите добре, за да оздравеете. Защо сте болни? Защото сте лениви. Схванати сте в краката, в сърцето, в ума, в очите, в устата, а само знаете да искате от Господа: „Дай ми, Господи, това и онова!” Искате Господ да ви слугува. Да, но вашите ръце и крака ще се схванат. Защо ви болят нозете? – Нямате Добродетел. Защо ви болят ръцете? – Правдата ви липсва. Те са ви дадени да ги движите в добро дело. Не работите ли Добро, ще страдате. Защо ви болят ушите? – Липсва ви Мъдростта. Защо ви болят очите? – Нямате Виделина. Ако устата ви боли, нямате Любов; ако ви болят зъбите, също. Ако главата ви боли, нарушили сте Истината, няма я във вас. С всички тези удове трябва да вършите Добро за Господа, а вие вършите противното. Когато Господ им дава здраве, тях ги мързи да ви прослужват; щом спрат да правят Добро, разболяват се и вие викате доктор. И докторът им дава гимнастика. На една майка, която я мързи да струва Добро за Господа, Той ще й даде мързелива дъщеря, за да й шета и да й изпълнява заповедите. Когато една мома е ленива за Господа, Той й дава един мъж да му стои диван насреща и да му угажда във всичко. Когато Господ види, че бащата е мързелив и не струва Добро, той му дава един син разсипник, за да му разпилява парите по карти и блудства. Така Господ разбира от болните и мързеливите и ги цери с гимнастика.
Сега мъжът не може да се подвизава с жената, не могат двамата да се търпят. Не бива хората по този начин да се измъчват, но трябва да живеят колективно и да си помагат. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много хора, ще ги избавите от много беди. Същото става и с Духовния свят – трябва да си помагате един друг. Ако ти помагаш на близкия си, по-добре ще вървиш по Пътя. Трябва личността да се премахне, а колективността да живее във вяра. В старо време как са живели хората задружно? Когато някой има нива за жънене, викат меджия и като идат на нивата, пожънват я. Също и с гроздобера, също и с царевицата – съберат се на седянка и отрошат царевицата. За каквато и да е работа – ще се съберат и ще я свършат. И вие така правете! Има някой някаква беда – съберете се две-три сестри, помагайте си и ще ви помогне Господ. Ако не може с двама или трима, съберете се четири, пет и така ще се облекчите, без разлика кой какъв е. Живейте всички в едно!
И сега Яков казва: „Блажен е, който претърпи изкушение докрай; той спасен ще да бъде и ще получи венеца на живота.” Искайте не венец на суетност, а венеца на безсмъртието, в което няма страдание, няма изкушение, няма болест, но има Живот, пълен с добрини. Този Живот е едно растение и като почне да расте, се изменя. Изменя се и почвата; при всяко растение – различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, еднакви струни. Ще се нагласите така, че да можете да работите в едно – да излиза една прекрасна хармония и когато почнете да свирите, който ви чуе да му е приятно. И когато почнете да свирите, ще научите този закон – ще се нагласяват вашите сърца, вашите умове, вашата воля и ще свирите отлично.
Трябва да бъдете добри. Добър да си не значи да си като овца. Господ не иска овце, а иска добри и разумни хора. Добрите хора са ония, които не се вкисват. Вкисваш ли се, не си добър. Вие трябва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисват човека. Вашата почва е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните, заглушило се и не израснало. Друго паднало на камък, Слънцето го напекло и то изсъхнало – понеже в камъка не може да хване корен, затова не порасло. Не се лъжeте, ако сега не си създадете почва, никога няма да я създадете, отлагане няма. Доброто не отлагайте! Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли, които ще помогнат да се свърши доброто дело.
И в нашия живот има бунища. Нищо че злото иде, нека си иде, но вие не трябва да го приемате – да не ставате едно с него и да не влизате в греха като блудния син. Аз не казвам, че около вас няма да обикалят някои гарги или орли, за да ви оцапат гнездото. Отвън те може да го оцапат, но отвътре то трябва да е чисто, да е свято. Вие чистите всеки ден физическата си къща – не ви ли стига един път в годината? Така и духовно ще се чистите всеки ден, както и физически. Всеки ден трябва да се чистите! Приятели ще ви идват на гости, но не допускайте да ви дотягат, Господ не ще такива хора. Някой казва: „Ама, не мога да се превия.” Ще се превиеш, ще се превиеш! Ако си греда или камък, няма да се превиеш, но ако си човек, ще се превиеш. А що е превиване? – Да гледаш еднакво както за себе си, така и за близките си. Имаш гняв – не отивай никъде, седи си у дома! Натоварен си с товар – не отивай никъде да си стовариш товара, защото това не е по закона Божи, такъв живот не е добър. Някой ще ми каже, че и религиозните хора оставят товара си – и мъже, и жени, и поети, и писатели, и учители – все се разтоварват едни други. Пророците са ходили в гората, за да си разтоварят товара.
Ако една нива не се пожъне, то тя никога сама няма да се пожъне; тази година ще даде малко, другата година – още по-малко и така ще престане да дава жито. По-добре малка пожъната нива да имаме, отколкото голяма, но неожъната. Защото малкото Добро, когато се отглежда, се умножава. Така е и в душата. Когато внесе Господ в душата ти плод, ти го изнасяш през дупка, за да храниш мишки. Дупките трябва да се затулват. С игла не се шие; някои закърпват сърцата си, ума си, но това не е Добро. Вие трябва да разбирате добре, когато Господ ви дава нещо. Трябва да Го слушате и да разбирате добре, когато ви говори, какво иска Той от вас. Трябва да го слушате и тогава, когато искате от Него най-съществените неща за Живота си. Вижте, ако във вас има раздвояване, това не е Божия мисъл, нито Божие желание. Ако се молите, без да ви е необходимо и нужно, дали Господ ще ви послуша? Няма да ви послуша, защото не сте отишли със същия урок, който е бил определен за днес. – „Ама Господ ще ни прости.” Той ще ви прости, но ученикът трябва да се учи. Учителят има определена програма: първият час – история, вторият час – четене, третият час – смятане, а петият – музика и шестият – гимнастика. – „Ама у нас вкъщи друго учат.” Тогава си стой вкъщи, не идвай в училище. Детето иска все да сучи от майка си, но тя, щом вижда, че има зъби, отбива го. Някое дете иска да му се сдъвче храната; ще му се сдъвква храната една, две, три, четири, пет години, но да му се сдъвква храната до двадесет години не може. И кокошката, като й пораснат пиленцата, почва да ги поклъвва – сами да си търсят храна.И Господ иска да ни научи да се храним сами и да си подбираме добра храна.