От книгата,"Духът и плътта". Сила и Живот. Втора серия.
Първо фототипно издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г. ISBN 954-739-734-6 (т. 1) Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
От книгата Дѫновъ. "Духътъ и плътьта". Сила и Животъ. Бесѣди, държани отъ Дѫновъ (по стенографски бѣлѣжки).
Втора серия. София, Царска Придворна Печатница, 1917. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
Под думата „свобода“ в съвременния живот се разбира светлина. Когато пътувате вечерно време, не сте свободни, както когато пътувате денем, по простата причина, че пътят ви не е ясен. Тъй и всички религиозни хора, като се заблуждават, имат нещо смътно в своите понятия. Вие не знаете какъв е Бог и Господ, а тукашните царе и управители вие познавате; както те наказват, така и Господ наказва. От туй схващане се раждат тия резултати, които виждаме в света. А от това вътрешно робство трябва да се освободим. Как ще се освободим? Трябва да стане коренно променение в устройството на нашия мозък. Вие още не сте изучили това устройство. Всяка сутрин се молите и търсите Господа, викате и казвате, че понякога Той не ви слуша. Господ слуша само ония хора, ушите на които са отворени; глухите той не слуша и на тях не говори. Трябва да имате ухо много деликатно, схватливо, от малко нещо да разберете какво ви говори Господ. Той обича да гледа и слуша хора, които се трудят, които не се занимават с празни работи, защото Той не се занимава с глупави неща.
Да обясним думата „свобода“. Ако намерите вързан човек за ръцете и краката и седнете да го утешавате: „Добър е Господ, ще те развърже“, когато вие можете да го развържете сами, питам: Проповядвате ли учение на свободата? – Не! Извадете ножчето си, разрежете връвта и го отървете. А вие какво правите? Завързвате го още по-силно, да не избяга. Трябва да се развързват хората. И когато Христос казва: „Идете и проповядвайте“, Той подразбира именно това развързване. И тази свобода трябва да бъде чисто вътрешна. Всички нервирания и недоразумения между хората се дължат на липсата на свобода. Ако е работа за нервиране, колко повече трябва да се нервира Господ, Който е създал този свят и вижда какво върши светът. Ако Господ се гневи, то е добре, но ако аз се гневя, каква полза? – Никаква. Но и Господ гневи ли се? Господ не се гневи. В Стария Завет се казва, наистина, „гняв Божи“, но това трябва да се разбира във вътрешен смисъл. Че не се гневи Господ, се вижда от фразата на Христа: „Защо Ме наричате „учителю благи“, благ е само един Бог“. Който е благ, не може да се гневи. Пророци хора са писали, че Господ се гневи; аз оспорвам това; я да ми каже някой, де е казал Господ сам, че се гневи.На едно място Йеремия казва: „Господи, излъгал Си ме, излъгах се“; как ще съгласите това противоречие? – Това е заблуждение. Не трябва да вкарваме в ума си такива заблуждения за Господа. Може да признаем, че те са наши схващания. А правото е да кажем: „Дето е Духът Господен, там е свобода“ – това, което наистина е казал Бог. Любовта не може да се пробуди без свободата; докато човек е сляп, не може да го обичат. Никой не обича оногова, който мъчи. Това, което носи разрушение, не може да носи свобода. Молим се на Господа и в молитвата някой от нас сгреши, другият го бутне – това не е свобода, това е актьорство. Долу тия маски! Да се мушкате, когато стоите пред Господа, това не е молитва. Човек, когато се моли, трябва да забрави околната среда, да се уедини, да влезе в своята тайна стаичка, в своята душа, нищо външно не трябва да го смущава. Всички вие, които ме слушате тука, не сте свободни: аз виждам как сте вързани за един кол, други за два, три, десет кола. И мога да ви го докажа 10 пъти и сега дори, не само теоретически, но и практически.
Как можем да добием тази вътрешна свобода? Често и в молитвите, и в събранията има добра и лоша страна. Когато двама се събират, трябва да са на един и същ уровен, за да става обмяна на магнетически сили; инак се раждат спорове, понеже във всички хора духът на свободата преобладава и те нямат еднакво въззрение; затова и в християнството е даден процесът на очистването преди да се отиде при Господа. Първото нещо е – да се утаите в себе си. Как става това утаяване? Преди да се молиш купно с хората, моли се сам, защото когато влезеш между хората, трябва да бъдеш донейде готов. Най-напред трябва да се молиш сам, после с двама, трима и т.н. И всички трябва да съзерцавате. Духът ще дойде само да ви даде известни уроци. И когато Божественият Дух дойде и влезе в две души, веднага ще установи за тях мир и разбиране.Когато един говори, друг внимателно ще слуша и ще намира удоволствие в говора на събеседника си.А когато не намира това удоволствие, той си казва: „Твоите глупости ще слушам, ти ще ме учиш!“ Там не е вече Духът, там е дяволът. Събирането и моленето – и то не става по заповед, а по разположение на духа: ако духът иска, ще се моли, ако не, ще мълчи. И първото нещо е – да даваме тази свобода и да имаме търпение да слушаме, когато някой говори, като че Господ говори. Ако влезете в някое религиозно общество и станете по-нервни, нищо не сте спечелили, напротив, сте изгубили. Много лекари и хора знаят как човек е устроен; знаят физиологията отлично; знаят кои храни са полезни и кои вредителни за хората, а карат живота постарому. Казват, че пушенето на тютюна е лошо, пък самите те пушат; че пиенето на винце вреди, а сами пият; че яденето на месо вреди, пък сами ядат. Имат знание, но когато дойде да го прилагат, да градят, не вършат това, което говорят и проповядват. Де е, тогава, свободата на духа им? А Христос иска тази свобода. Някои искат свободата само за себе си, а другите да им се подчиняват. Може други от страх да се подчинят, но там няма Любов. Ще приведа за това един анекдот. Един български абаджия някога бил повикан от една фамилия да скрои и ушие на младоженеца потури и салтамарка; надигнал своите ножици и напръстник, взел със себе си слугата си и отишъл. Било към обяд. Опекли му една кокошка, но майсторът, за да изяде цялата, казал, че слугата му не ял кокошка, а ял боб. Слугата, пред когото господарят казал това, рекъл, че ще си отмъсти. И подир обяд казал на домакините насаме: „Моят господар по някой път е смахнат: ако вземе да се обръща насам-нататък, да знаете, че е полудял“. Преди да почне господарят му работа, той скрива напръстника му. По едно време господарят му взел да се върти, да търси напръстника си; домакините, като видели това, нахвърлили се отгоре му и го вързали. На отиване слугата се обърнал към господаря си: „Твоят слуга кокошка не яде, боб яде, а?“ Не казвайте, че вашият слуга кокошка не яде, защото един ден, когато почнете да търсите напръстника си, ще ви направи да ви вържат.
И тъй, религията трябва да носи на хората свобода, мир и радост. Ако се подигнат старовременните гонения, светът няма да се оправи. Колко съмнения ще се подигнат за външните форми на религията; ще вземат да викат: „Твоето учение е от сатаната“, „Ама твоето не е ли от дявола?“ Който не е от сатаната, трябва да служи на човечеството безкористно, от Любов към него, и дори да се жертва за него. Щом искате награда, или първо място, или да оправите света, не изпълнявате закона за свободата, Духът не е във вас. Трябва да бъдете последни в света, за да бъдете първи пред Бога. Станете ли първи в света, вие сте последни пред Бога. Това е, което аз зная. Не искам човешка слава, предпочитам Бог да мисли добре за мене. Като проповядвам това, някои от вас не го вземат за себе си и казват: „Аз не съм такъв, еди-кой си е такъв“ – това е от лукаваго. Всякой вътре в себе си трябва да забрави другите какви са, а да мисли, че той е по-грешен от другите. Това е право. Че сте в туй положение – не ви съдя, но понеже искам да излезете от него, посочвам ви начин, по който можете да излезете. Следвайте Духа, който е във вас: искате свобода, дайте я на другите; искате любов и справедливост, дайте ги на другите. Подобното подобно привлича – туй е закон. Ако обичате хората искрено и чистосърдечно, и те ще ви обичат; тъй както се оглеждате във вашето огледало, ако сте красив, и то ще покаже отсреща красиво лице. И когато срещнем някого, не му казвайте: „Аз те обичам“, не говорете за любов, защото тя се изгубва, тогава всъщност вие не го обичате. Човек, който най-много говори за любов, най-малко я има. Онзи, който най-много говори за свобода на духа, най-малко я има и най-малко я дава на другите. Ако моите отношения към вас не са каквито трябва да бъдат, не е сладката проповед, която звучи като сладка музика, която ще ги направи такива. Музика, която създава благородни пориви, принася полза; оная, която оставя в човека само едни гъделичкания, не принася никаква полза.
И сега вече да престанат между вас тия търкания на „тесни“ и „широки“, „там е Духът“, „там не е Духът“. Който от вас има Духа на свободата, нему ще дам бяло камъче, дето ще напиша името си, и когато дойде Господ, ще види написаното. Когато погледна очите ви, зная духа ви: когато Духът влезе, очите не са много тъмни, но не са и много светли. Може някой път очите да лъщят, като на някоя змия, но то е „нефеш“, желанието да глътне, да изяде някого.Видели сте как вечерно време лъщят очите на котката – тя търси мишки. Светлина от светлина има разлика. Има светлина, която граби, която убива, а има светлина, която оживотворява. Духът е чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза в ония, които са в Пътя.
Та изпъдете от вас сега този дявол – одумването. Господ е решил тая година дяволи да връзва. И никой да не се сърди, когато бъде свързан. Ще го впрегнат на работа. Както на земеделеца му трябват волове, за да оре, така и дяволите са потребни за работа. Или ние ще бъдем впрегнати, или те. За да ги впрегнете, трябва Духът да бъде във вас, трябва да бъдете силни и мощни. Аз пак ще говоря върху този въпрос за свободата на духа. Сега ще направя един малък опит, да видя колко сте използвали днешната ми беседа. Религиозната свобода трябва да бъде абсолютна: Бог е Бог на Любовта, на свободата. Тогава всякой от нас ще намери своето място. И когато оре, и когато копае, и когато върши каквато и да е работа, ще я върши с благодарност. Такъв трябва да бъде животът на земята според свободата на Духа, според свободата, с която се отличавал и Сократ. Той беше последен човек, но много царе се забравиха, а неговото име остана. Човек може да заема много високи длъжности и пак да не бъде благороден. Духът изисква да бъдем и като царе, и като последни хора еднакво свободни. То е учението на Христа, което проповядвам – да имате и да давате свобода, да имате и да давате свобода, и пак да имате и да давате свобода: и умствена, и сърдечна, и религиозна, и гражданска, и домашна – свобода навсякъде.
Беседа, държана на 23 август 1915 г.
Най-често използвани думи в беседата:свобода, бог, хора, има, аз, може, другите, духт, свят, дух, казва, бъде, говори, човек, сега, дойде, себе ,