“Духът Божий”
Добрата молитва
Ще прочета няколко стиха от Посланието към Галатяните от четвъртия стих [глава] от първия до осмия.
Трябва едно правилно разбиране. Всеки ден човешкият дух трябва да се обновява. Запример толкоз време вие говорите за любовта, ако ви пита някой, какво нещо е любовта, различни отговори ще дадете. Няма да има единство в вашите разбирания за любовта. Ако ви попита някой за вярата, всички ще дадете различни отговори. Вашите схващания няма да имат единство. Ако ви попита някой за надеждата, пак няма да има единство в вашите отговори. И то ще произтича от простия факт, че вие ще искате да дадете вашите разбирания. Има един свят, дето разбиранията другояче стоят. Когато вашите очи се отворят, вие няма да създадете света, но вие ще го видите такъв какъвто е. Следователно, ще го опитате. Създаденият свят ще го опитате такъв какъвто е, не такъв какъвто не е. Някой път художниците дават известни краски, представят известна местност такава, каквато не е. Ние казваме: “Той е много добър човек, или той е много лош човек.” И двете неща са неверни. Много добър по отношение на какво? Много добър по отношение пак на човека. Но ако аз ви сравнявам с онзи Божествен принцип, как ще ви сравня. Ако аз ви сравнявам с един човек, ще кажа: “Много добър човек.” Но ако ви сравнявам с един ангел, как ще кажа? То е отношение, външна страна. Много добър човек, то подразбира по отношение елементарните работи, или е много добър или е много лош.
Сега думата “много добър” тъй конкретно много мъчно се разбира. Доброто е храната, съществената храна, с която душата се храни. А лош, по отношение доброто, има отношение с злото. И когато човек възприема и доброто и злото, то е много лошо. Представете си, че вие сте пили хубава балканска вода, след туй пиете малко ромец, малко ракийца, малко винце отгоре, за да се събуди някакъв аперитив в вас, да се усилите, някаква сила да добиете. Щом влезе ракията и ромът в вас, състоянието ви ще се измени. Ако пиете вода, вие ще имате едно естествено състояние. Но щом пиете ром и ракия, ще се измени вашето състояние. Имате един приятел, когото обичате, дали сте му пари на заем, той ви обещал да ви върне тия пари, но не ги връща. Вашето отношение, заради парите ще се измени към брата ви. Питам сега: кое изменя отношенията? Вие двамата ги изменихте. Вие и двамата се изпитвате. Единият има нужда от парите и другият може да му услужи може да му даде пари на заем. След туй единият приятел иска да седи на думата, казва: “Да ги върне.” Другият мисли, понеже му е приятел, може да не му ги върне. Приятелят му броил парите, дали в единия или в другия все едно. Явява се сега едно различие и най-после те и двамата се скарват. За какво? - За любезните пари. Щом се скарат двамата приятели, изменят се техните чувства. Какво са спечелили? Спечелили са нещо ново, омразата е дошла. Новото е заместило старото. Една нова снаха е дошла. Тя е втората жена на човека. Доброто е първата жена, злото е втората жена. Доброто е добрия мъж, злото е злия мъж. Значи оженили се. Всеки ден човек се жени. Вие казвате, че човек веднъж трябва да се жени. Той днес се ожени, утре пак се ожени. През целия си живот се жените, ту за едного, ту за другиго. Сега вие в женитбата разбирате това, което не е. В женитбата имаме закон и съчетание и веднага съчетава нещо. Когато у тебе има едно съчетание, непреривно трябва да се проявява. Животът трябва да бъде неприривен.
Сега аз ви говоря, понеже десет деня за злото няма да говорим. Лошо няма да говорим. Що е доброто? - Доброто е, което изключва злото. Що е злото? - Туй, което изключва доброто. Две неща, които взаимно се изключват. И тогава, какво е практическото приложение? Случва се, че човек става недоволен от доброто. Туй е възможно. И тогава злото е, което тонира човека. Злото казва на доброто: “Онзи, който не е доволен от тебе, прати го при мене.” И доброто го прати там. Тогава започнете да въздишате за доброто. Като идеш при злото, контраст се случва, че онзи, който е при злото, не е доволен. Доброто казва: “Прати го при мене.” Тъй щото доброто и злото си изпращат членове, които стават недоволни от тях в училището. Две училища са: училище на доброто и училище на злото. Две школи има в света, една школа на доброто и една школа на злото. Когато един не е доволен от едната школа, другите от другата школа казват: “Пратете го при нас, ние ще му дадем по-добро познание, което може да го задоволи.”
Сега искате да знаете конкретно мисълта. Казвате: “Какво трябва да разбираме?” Ето какво трябва да разбирате. Когато някой казва: “аз съм господар”, какво трябва да разбирам. Щом ми казва: “че аз съм господар”, той казва: “Всеки, който иде при мене, трябва да ми слугува и каквото кажа да го изпълнява добре, без противоречие, аз съм господар.” Другият казва: “Аз съм слуга.” Какво подразбира? “Аз съм слуга” подразбира, че каквото ми кажат, това правя. Нямам свое мнение. Това е слуга. Вие казвате, че сте господар. Думата ви да бъде вярна. Тогава каквото кажеш, става ли. Или има ли някой да те слуша. После, ако си слуга, има ли някому да слугуваш? И на кого слугуваш?
Рекох, трябва да се пазите от следните криви разбирания. Един английски археолог намерил една стара златна монета. Понеже бил много занят и човек на удобствата, не взел той сам да изчисти монетата, както той знае, но я дал на слугата си, той да я изчисти. Казва му: “Изчисти тази монета.” Слугата, като взел монетата, искал да знае монетата от какво е направена, започнал да я трие и изтрил всичко написано. Казва: “Господарю, от злато е направена, изтрих я хубаво.” Той я поглежда и остава недоволен. Казва: “Действително тя е златна, но съдържанието седеше в написаното на златото отгоре.” Този слуга изчистил, че изтрил съвършено написаното. И вие, като искате някой път да оправите вашия характер, вземете някой път, както Господ ви направил, че изтриете археологически това, написаното да четете, ама вие изчиствате всичко онова, което Господ е написал, пък остава само златото. Идете при Господа така златни, но за Господа не е толкова важно вашето злато, от какво сте направени. Той го знае. Написаното е важно. По-добре да идеш при Господа един грешник, с всичките свои слабости тъй както са написани, отколкото да се очисти написаното и да остане само златото без никакво написано. И тогава ние в живота трябва да бъдем доволни от такова, каквото пише сега. Сега ни най-малко не разбирайте, че аз ви поощрявам да пишете вие каквото искате. Не, такива каквито сте досега, археологически една монета си ти, ще отидеш да видиш какво е написано. Няма да изтриваш написаното вътре. Ами че, върху тази монета има написани много хубави работи.
Ако ти си един ученик, следвал си в училището, имал си обичен учител, научил те. След като си придобил неговото знание, възгордял си се и казваш: “Нямам нужда от учител.” Гордостта, която е дошла, говори това. Откъде дойде тя? Този учител, като те учи с любовта, в любовта си към тебе ти е дал знанието си и в любовта се роди гордостта. Питам сега: как може да се изправи гордостта? Или друго едно сравнение: ти си един млад момък, всичките моми ги считаш като ангели, намериш една мома ангелица и казваш, че без нея не можеш да живееш. Пишеш ѝ писма любовни, че животът ти се осмислил, че само тя може да те подигне, всевъзможни работи пишеш, но това е докато се ожениш. Дотогава ти си мислиш, че тя е ангелица, щом се ожениш, мислиш, че е дяволица. И започваш да ѝ приписваш характерни черти, че тя ходила да хвърля око на чуждите мъже, че тя не обича да говори истината, че не живее добре, че не си гледа работата, че в къщи не седи, но обича да хойка. Ти на тази ангелица напишеш тия неща отгоре. И тя остане най-после недоволна един ден казва: “Аз се развождам с тебе”, напусне те и си замине. Питам сега: защо се събрахте двамата и защо се разделяте двамата?
Вие сега вземете, аз правя друга една аналогия: нали вас Бог ви създаде, защо сте недоволни? Че Бог ви изпратил, вие сте свързани с Бога, казвате: “Без Бога не може да живеем”, пак сте недоволни от себе си. Ами че ти, като си недоволен от себе си, ти си недоволен от Господа. Казваш: “Аз съм недоволен от себе си.” На тази ангелица нейният възлюбен ѝ приписа най-напред хубавите работи, а сега ѝ преписва лошите. Аз ще ви направя едно сравнение сега. Един физиономист описва характера на Сократа, че му казва: “Ти си водил един много безпорядъчен живот, разгулен живот, обичал си да лъжеш, да поодкрадваш, с жените си живял много развратен живот. Неговите ученици, като чуват това, скачат, искат да набият физиономиста, как тъй той смее така да обижда техния учител. Сократ казва: “Право говори, каквото каза е право. Такъв бях, но с усилие измених живота си. Сега не съм такъв, едно време бях такъв. Тази ангелица, казва той на своята възлюбена, туй което ми приписва, е право, но едно време беше така, но с усилие сега не съм такъв.” Така се разрешава въпросът. Друго разрешение в света няма. Хората си приписват много неща.
Запример вие тук преди няколко деня разрешавахте въпроса за кръста. Дошли сте и разисквате един въпрос ни в клин ни в ръкав, какво нещо е кръстът, дали трябва да го почитаме или не. Че тогава вие нищо не сте разбрали. Любовта ние уподобяваме на човешкото сърдце, вярата уподобяваме с кръста, надеждата уподобяваме с котвата, символично. Що е кръстът? - То е вярата в човека. Щом имаш вяра, имаш кръст. Кръстът разрешава всичките мъчнотии. Той е, който поощрява човека в знание, мъдрост. Кръстът ще ви научи. Че вие какво разбирате под думата кръст? - Страдание. Страданията аз разбирам цял един свят. Страданията отварят пътя за Божествената Мъдрост, за да разберем тайните на живота. Страданията са едно благо. Нашите страдания са благо за другите. Следователно, страданията са от временен характер. Грехът и той е от временен характер. Греха така изглажда Бог от нас, както аз мога да изгладя нечистотиите комуто и да е. Аз съм хирург и може да режа онова, нагнилото място в организъма. Грехът не е нещо съществено. Престъплението не е нещо съществено. Всичко туй като помия ще замине и човек ще остане чист. Сега вашето заблуждение е, че вие мислите, че грехът е нещо, което не може да се очисти. За мене е така.
Вие мислите за кръста. Вие носите множество кръстове. Нямам нищо против никакъв кръст. Но рекох, вяра трябва да имате. Когато говорите за кръста, вяра трябва да имате. Символ е кръстът. Затова вчера се скараха тук и дигнаха шум. Искате да наложите вашите убеждения, какво вие мислите за кръста. Може да имате каквито искате убеждения, но всеки от вас, вие всички сте кръстове. При това, когато дигате шум, вие сте живите кръстове и казвате тогава: “Не трябва да се почита кръста.” Човек е кръст. Вие сега туряте кръста вън от себе си. Вие сте, които клеймите кръста, вие сте, които го чистите. Живееш добре - чистиш кръста, живееш зле - цапаш кръста. Кръстът не е извън човека. Човекът е кръст. Човек е, който вярва; човек е, който люби; човек е, който се надява. Рекох, така разбирайте. Не разбирайте, както децата разбират. В езически времена, хората са имали други разбирания. Ние сме станали малко по-възрастни.
Ама, вътрешната страна на кръста? Кръстът е емблема на Мъдростта. Сърдцето е емблема на Любовта. А кръстът е емблема на Божията Мъдрост. Следователно ти емблемата, кръста не само ще го туриш, но ще го разбираш и не само ще го разбираш като българин, ще го разбираш като англичанин, като французин, като славянин, като индус, като негър, като какъвто и да е. Че кръстът е навсякъде потребен в живота. Апостол Павел казва: “Ще се похваля с кръста Христов.” Какво подразбира той? Един човек, който иска да ми покаже, че той обича кръста, трябва да го обича. Той трябва да има един чист език. Чист език трябва да има като светлината. Като онази кристална вода трябва да бъде чист езикът. И човек, който разбира кръста, има много мек език. Човек, който няма мек език, не е разбрал кръста. Той тепърва има да го разбира.
Вие имате едно криво понятие за кръста. Говори се за един нов кръст в света. То е друг въпрос. Хората са създали един кръст, който няма нищо общо с Божия кръст. Има два кръста: единият - човешки кръст, другият - Божествен кръст. Ония порядки, наши разбирания, които ни създават мъчнотии, са един кръст, от който ние трябва да се освободим. Греховете, които ние правим, това са един кръст, от който трябва да се освободим. То е нашият кръст, ние го създаваме. То е един порядък на нещата, който ние създаваме. Ти искаш да бъдеш господар - ти си създаваш нов кръст. Ти искаш да бъдеш силен човек, да правиш каквото искаш без да отговаряш - ти си създаваш един нов кръст. Някои хора се разпъват и страдат. Писанието за него казва: “Проклет всеки, който виси на един кръст направен от дърво.” Проклет онзи, който виси на един кръст направен от дърво. Следователно ако вие създавате кръста, не че вие създавате кръста, но ако тук на планината вие създавате един нов кръст. Срещат се някои, не се обичат заради своите възгледи и още на Бога служат. Скарали се, не искат да се примирят. Де ви е любовта. Двама, които не може да изправите вашите погрешки, де ви е вярата, де ви е кръста? Казва Христос: “Който може, да дигне своя кръст.”
Та рекох, аз съм наумил да ви вдигна всинца. Всинца ви ще дигна на гърба и ще ви нося. В някоя хубава вода ще ви изтърся всички ви, в най-хубавата вода и ще река: “Омийте се в онази Божествена вода!” Тук дяволът е създал един кръст, който вие сте дигнали на гърба си. Вие вървите, учениците и погрешно сте дигнали не Божия кръст, но дяволския кръст. Казвате: аз ще се похваля. Че онзи, който дигнал меча си и убива хората, този убил, онзи убил, казва: кръста нося, вяра имам. Той вярва в ножа и той е кръст.
Сега аз искам да ви наведа, колко сте юнаци. Дойде някой при тебе и ти каже: “Много лош човек си.” Ти му кажи: “Колко сладък език имаш, мед капе от него.” Вие ще кажете: “Това не е вярно.” Че кажи му, това е вярното. Мед капе от езика. Защото като му кажеш, “Колко си хубав, мед капе от езика ти”, ти говориш истината. Той като каже: “Колко лош човек си”, от неговия език тече лошото. Ти вземаш неговото лошо и го туряш на себе си. Ти като кажеш: “Колко добър човек, мед капе от езика ти”, значи от твоя език да потече мед. Когато от неговия език тече горчиво, от твоя език да потече сладкото. Ако от твоя език потече горчиво, вие и двама сте едно и също нещо. Няма различие, култура не може да има. Каже ти някой, колко скържав човек си. Кажи му: “Колко сладко говориш, за пръв път слушам такива сладки думи.” Да потече хубавото.
Ще ви разправя един пример. Дойде една млада жена, че казва: “Срещнах още една млада и тя ми казва сега: този, техният учител го считат за светия, но много му играят очите.” Рекох, колко хубаво говори, че играят очите ми, жив човек съм, ще играят и благодаря на Бога. Много хубаво, вярно казва, че играят очите ми. - “Ама, казва, не е толкоз свят човек.” - Много право говори. Сега се уча да бъда свят човек. Че какво има, тя си мисли сега нещо. Какво разбира тя под думата, че не е свят. Какво трябва да ѝ се отговори на тази мома? По другото правило трябва да я нахукам. Право си мисли, тя като се огледала в мене, видяла себе си. Нищо повече. И действително, аз зная, има един закон. Като дойда в положението на един грешен човек, всякога една седмица чувствувам неговото състояние, като че съм оцапан, грешник, неразположен, всичко туй в мене бушува, след една седмица или един месец се очистя, пак стана чист. Дойде някой добър човек, веднага чувствувам неговата добрина, радостен съм, весел съм. Зная, това не е мое. Негово състояние е.
Та рекох, вие понякой път не различавате тия състояния. Дойде някой неразположен, ти си неразположен; дойде някой разположен, ти станеш разположен. И едното и другото не е твое. Рекох сега, бъдете герои! И разбирайте нещата. Мен не може да ме обвините в едно нещо. Аз съм извор, който тека. Ако дойде някой и си излее водата върху мене, придал ли ми е нещо? Тази вода от шишето той вземал от мене, после дойде излее отгоре ми. Казва: “Едно шише вода излях.” Право ли е? И в този смисъл рекох: един баща не може да върши престъпление. Една майка не може да върши престъпление. Един богат човек, в пълния смисъл на думата, не може да върши престъпление. И един сиромах не може да върши пристъпление. Сиромахът може да направи престъпление като грешен стане богат и богатият като грешен стане сиромах и той ще извърши престъпление. Ако той е богат има синове и дъщери и раздаде имането си на хората, той ще извърши престъпление в очите на своите синове и дъщери, те ще го считат престъпник. Те ще кажат: “Той е глупав, раздаде всичко на хората, нас остави да страдаме.” Той пред очите на синовете си и дъщерите си минава като престъпник, който няма никакво задължение. И един сиромах ще направи едно добро, като иде и обере един богат човек, вземе му парите, че ги даде на своите синове и дъщери. Казват: “Умен човек е баща ни, остави ни наследство, добър човек е.” Те не искат да знаят, че баща им ги крал тия пари. Те го считат за светия. Това са ред разсъждения, те спадат към човешкия свят. В дадения случай вие се влияете от мнението, което хората дават за вас. Те са прави.
Рекох сега, да се не спираме върху личните неща, понеже аз ще ви кажа, всички вие сте добри. Друг аргумент, че сте много добри да ви докажа, защото, ако не сте добри, аз не бих ви учил. Аз, че ви уча, вие сте много добри. Сега похвалявам себе си. Да кажа, че сте лоши, тогава укорявам себе си. Ще кажа, много сте добри! Пък и вие ако не мислите, сега ще докажа другото с същия аргумент. Аз доказвам, че вие сте много добри, понеже ви уча. Пък и вие ме считате за добър, защото ако не ме считате за много добър, при мене нямаше да дойдете. Сега логически разсъждавам. Ако вие не ме считахте за много добър, вие при мене не щяхте да припарите. Сега и вие и аз мислим правилно. Аз мисля, че сте много добри, пък и вие мислите, че аз съм много добър. Ако вие не мислехте, че съм много добър, нямаше да дойдете при тази мъгла на този върх. Пък ако аз не мислех, че сте много добри и аз нямаше да дойда в тази мъгла.
Сега аз разсъждавам. Ако бях казал само, че вие сте много добри, щеше да остане в ума ви една идея, че имам нещо друго в ума си, една малка подигравка. Понеже рекох, че и вие мислите така, тогава квит е, противоречие няма. После ако бях казал, че аз съм много добър и за вас нищо не кажа, тогава щях да оставя друго едно противоречие. Сега разсъждението е право, и вие сте много добри и аз съм много добър. Сега и вие и аз да бъдем много добри, да изпълним волята Божия. Да изпълним волята Божия, понеже сме много добри. Сега вие сте много добри и аз съм много добър, тия добрите да извършим волята Божия тъй, както никой друг не може да я извърши. И може да я извършим сега.
Рекох сега, ние започваме да живеем в Бога, да прославим Бога, не за себе си, не за обществото, да живеем за Слава Божия в света, да дойде Царството Божие на земята, да бъде Волята Божия на земята между нас. Да изпълним Волята Божия, както Бог желае. Господ мълчи сега и очаква ние един ден да признаем, че Бог е много добър. Той е съвършен. Туй трябва да го признаем. Сега Бог е признал, че ние сме много добри, сега и ние трябва да признаем в нас, че Бог е много добър и тогава да пожертвуваме всичко заради него, да сторим неговата воля. Усъвършенствуването, спасението на човек, бъдещето благо е там да струваме Неговата воля. Сега на вас аз няма какво да ви угаждам, нито вие на мене, понеже сме добри. Аз в вас напълно вярвам, че сте напълно добри. И вие в мене вярвате, че съм добър.
Ще турим човешкото сърдце на място, ще турим човешкия кръст на място, пък и котвата ще турим на място. Кръстът - това са човешките ръце, котвата - това са човешките крака, сърдцето - това е човешката глава. С главата си любиш, с ръцете си ще вярваш, с краката си ще се надяваш. С краката вървиш, с ръцете работиш, с ума си ще мислиш. Защото главата се роди от сърдцето. Вие казвате: “Сърдцето е майка на човешкия ум.” Вашите разбирания сега са малко различни. Вие считате сърдцето майка, то роди ума ви. Затова сърдцето и умът са свързани. Умът е възлюбения син на сърдцето. Те се много обичат. Майката е тази. Но тази майка ние я наричаме Божествената дева, която роди всичко в света.
Та рекох, това са новите възгледи. Когато вие вдигнете вашата ръка, това е то човешката воля. То е онзи принцип, който подтиква човека да мисли, да работи, да твори, да създава. Ръцете - това са кръста, който създава нещата. Понеже както създаде добрите неща, така създаде и страданието. Страданието се ражда в творчеството. Който не твори, може да не страда. Но всеки, който иска да твори, ще създаде и страданието. Бог, който създаде света, създаде и кръста.
Рекох, не туряйте вашия ум да служи на вашето сърдце. Ще турите, вашето сърдце да служи на вашата душа. Ще турите вашите крака да служат на вашия дух. Като ги съедините, турете всички да служат на Бога, на този Вечния, към Когото се стремим, от Който сме излезли, към Когото отиваме. Ще турим всичко туй: и ръцете, и краката, и сърдцето, и ума, и душата, и духа, всичко каквото имаме, да извършим волята Божия, да дойде Царството Божие на земята, както е горе на небето. Да бъде Волята Божия както горе, тъй и долу.
Сега и вие много добри и аз много добър, вие много любещи и аз много любящ, вие много вярващи и аз много вярващ, вие много онадеждени и аз много онадежден, всички ще тръгнем в един път да извършим Волята Божия на земята. Желая сега, като слезете оттук, от устата ви да тече мед. Тъй да потече, че всички пчели да се съберат наоколо, да вземат този мед, да го носят в своя кошер. Един ден да се тури това: “Това е медът, който излезе от устата на вярващите, на които от езиците мед потече.”
Желая сега мед да потече от езичетата, не само от устата, но от сърдцето, от ума ви, от душата, от духа ви, навсякъде мед да потече. Да дойде великият балсам за изцеление на света.
Бог е Дух и които Му се кланят с Дух и Истина да му се кланят!
12-та лекция от Учителя,
държана на Молитвения върх при Второто езеро,
6 август 1937 г. петък 5 ч. с.