Ще дам една практическа лекция върху обходата. Земята е едно училище и всички ония духове, които идват на земята, идват да се научат, как да се обхождат, понеже душите не знаят как да се обхождат. Запример немият човек никога няма да каже една лоша дума. Туй не показва, че той е добър и светия. Устата му е свързана, защото той е лош човек. Слепият нищо не вижда. Той нищо не вижда, но това не показва, че той е добър. Защо е станал сляп? - Само защото пожелания ще дойдат отвсякъде, които ще го съблазнят.
Сега вие не сте неми, този грях нямате. Очите ви не са свързани. Значи и този грях нямате. Сега ще ви река: не подражавайте на водата, не подражавайте на въздуха, не подражавайте на растенията и не подражавайте на животните! Водата не познава никакъв морал. Тя е кротка само докато е в твърдо състояние. Дето я туриш, седи. Но щом се влюби някъде, разтопява се и влиза и прави големи опустошения. Тъкмо човек си направил един хубав път, да пътува за някъде, и тя дойде и всичко превръща в кал. Тъкмо някой си замазал къщата, дойде дъжда, развали всичко. Облечеш една хубава дреха, дойде водата отгоре ти, и разваля краските. Вятърът пък като дойде, вдигне прах навсякъде, а от там в очите ти. Блъска върху тебе, като [че] конфети. Хвърля шапката и казва: “Пет пари не давам за тебе.” Размърда и палтото и редингота, маха насам - натам. “Какъвто и да си ти и цар да си, не ме интересува.” Растенията пък, като се съберат на едно място, светлина не дават. Те всички се групират и около тях настава тъмнина. Казвате: “Няма светлина.” - “Не се позволява, който е около нас, той трябва да плаща.” Трябва да излезе горе на върха. Който излиза горе на върха, той живее. Който е долу, той трябва да умре, нищо повече. А животните, като ги пуснеш, навсякъде остават своите визитни картички. Каква хигиена имат те? Каква чистота държат? Какво очаквате от почетния професор Волов, от почетната професорка Кравкова, после от почетния професор Кочов, от почетната професорка Овцова? Какво очаквате от почетния Петел Кокошков, от почетната проповедничка Кокошкова?
Знаете ли какво мнение има водата за себе си? За себе си водата има много високо мнение, друго същество, с по-високо мнение за себе си, няма. Тя казва: “Ако аз не съм, живот няма да има. Аз прекарвам живота. Отдето мина, всичко расте. Ако аз не съм, всичко тук ще бъде пусто.” Пък вятърът, той е честолюбив. Той казва: “Ако аз не съм тук, да разнасям облаците, какво ще остане от тези хора?” Дърветата казват: “Ако ние не сме, какво ще остане от тези хора? Без нас светът ще изчезне.” И те имат високо мнение за себе си. Та рекох сега, водата познава, че е от високо произхождение. Ние не разглеждаме същността на нещата, но важно е, как постъпва всеки от вас. Деятелността на човека е онова, което всеки ден определя неговия ръст. Не е въпросът, как си роден, не е въпросът, че си излязъл от Бога. Това е много добре. Има Божества, които вършат каквото те искат. Може за тях да е много добре, но за нас не е.
Та когато говорим за Бога, ние разбираме едно Същество, което има пред вид крайното благо за всички същества. Той гледа на всички да е добре. Това е крайната цел на Бога. Той възпитава всички хора, всички души да се обхождат добре. И първото нещо, ако слушаш Божия глас, той ще каже: Обхождай се добре. Обхождай се с другите тъй, както аз се обхождам с тебе. Не се обхождай както водата, която образува кал, която влече порои, която влече къщи. Не се обхождай като вятъра. На тях всичко е позволено, но не и на тебе. Те са един колективитет. Ти не може да държиш една цяла армия отговорна. Ако една армия претърпи една криза, едно поражение, не държат цялата армия отговорна, но държат отговорен генерала, който я предвожда. Понякога държат отговорни, полковника, майора, капитана, но войниците не носят никаква отговорност. Отговорни са техните водители. Сега вие сте все генерали на големи армии, ще бъдете внимателни да не претърпявате поражения, понеже вие ще понесете последствията на вашите поражения.
Да допуснем сега, че вас ви изпитват. Вие искате сега да обичате Господа, учите се на Неговата Любов, искате да обичате Христа, да вървите по новото учение. Представете си сега, че Господ изпраща две сестри, вярващи, красиви и те се влюбват в един момък. Едната казва: “За мене е.” И другата казва: “За мене е.” И едната не отстъпва и другата не отстъпва. Питам сега: де им е любовта? Циганите в своя живот са разрешили много добре този въпрос. Ако циганинът има две циганки, той има два хамбаря. Като се ожени, даде на едната от тях торба и една тояга, даде и на другата торба и една тояга и ги праща да просят. Следователно когато две сестри се влюбят в един момък, те подържат вече циганската философия. Младият момък ще даде и на едната мома торба и тояга и на другата - торба и тояга и ще ги прати да просят.
Сега за обходата говоря. Вие ще влезете в едно противоречие. По този начин, вие ще се опитате. Имайте едно нещо пред вид. А именно: Господ още не е изпратил най-хубавите момци в света. На момите рекох, Господ още не е изпратил най-хубавите момци. Той е изпратил тия, които могат да се нарекат перекендета. Съжалявам, че трябва да употребя тази дума, но по нямане на друга я употребявам. По-изразителна е тя. Господ още не е изпратил най-хубавите си дъщери в света. Той е изпратил нескопосниците. Какво разбирам под думата “нескопосници”. Нескопосници са ония, които не знаят, как да се облекат, как да си турят дрехите. Защо? - Защото са кисели, недоволни. Те искат да имат по 4-5 слугини наоколо си, а те да се въртят като пеперуди.
Сега аз говоря за неща, които са верни в самите нас. Защото в всяка една мома и в всеки момък, които са дошли на земята, имат тия желания. И светията и той иска нещо повече. Гледате един светия така седи смирен, но и той се бори, човека. И той иска да бъде цар, да заповядва, да пише закони, никой да не говори лошо за него, да гледат на него като на Божество. Той макар да изглежда така смирен, но не е толкова смирен, колкото се представя. Той не е толкова свет, колкото се представя. Казвате: “Много си добър.”- Добър съм само при известни условия. При други условия никак не съм добър. - “Че как да не си добър?” - Ако ме блъснат в ръката и падна върху тебе, ще бъда ли добър? Ще кажеш: “Защо ме удари, защо ме блъсна?” - И мене ме блъскат. Гледам някой се оплаква, че говорят лошо за него. Блъснали го. Не се минават четири пет дни и той ще говори нещо лошо за друг някой. И тъй това се предава, обикаля от човек на човек. Де е свободата тука? Ако аз блъскам хората, не правя това по своя зла воля.
Като рекох, че не съм добър, ето какво разбирам. Не съм толкова добър, за да дам да ми отрежат месо, да го опекат и да го изядат. Не съм толкова добър и да заложа езика си. Никога не бих заложил езика си, нито ухото си, нито окото си. Нокът даже не бих си дал. И нокъта си пазя. В това отношение много съм користолюбив. Казвате, че съм щедър. Не, и нокъта си пазя, не давам. Сега ви проповядват, че човек трябва да се самоотрече. Самоотричането се отнася до неща, които Бог не ни дал. Да се отречеш от всичко онова, което Бог не ти дал, после да притежаваш и да владаш онова, което Бог ти дал. Разполагай с душата си, която Бог ти дал. Разполагай с духа си, който Бог ти дал. Разполагай с ума си, който Бог ти дал. Разполагай с сърцето си, което Бог ти дал. Разполагай с волята си, която Бог ти дал. Разполагай с тялото си, което Бог ти дал. Разполагай с краката си, с пръстите си, с очите си, с ушите си, с всичко, което Бог ти дал. Това е Божественото. Ако някой е слуга, че иска аз да му дам моите очи, ще му кажа: “Слушай, понеже аз съм по-учен човек, аз зная, къде се продават очи и ще те заведа да си купиш.” Аз мога да го заведа при някоя Божествена витрина, където се турят очи. Това не е трудна работа.
Аз съм разправял онзи пример, от който се вижда, че хората могат да си турят изкуствени очи. И сега пак ще приведа този пример. Един млад красив момък, който имал сини очи, дясното му око било извадено и турено изкуствено око. Той се оженил за една красива мома с черни очи, на която лявото око било извадено и заместено с изкуствено. Цели десет години живели заедно, но не знаели, че са с по едно здраво око. И всякога са говорили за своя възлюбен и си живели много добре. Една вечер ходили на едно представление и като са върнали вечерта, не искали да палят свещ, а било доста късно. Той извадил окото си и го турил на масата. И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото. Сутринта като станали, в бързината си той турил нейното око по погрешка, а тя - неговото. Като погледнал към нея, той я запитал: “Защо твоето око е синьо?” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно?” Това е, което хората наричат наследственост. Изкуственото око, това е закон на наследственост. Това не са Божествени работи. Ти си придобил един навик да говориш това, което трябва и което не трябва. Ти си придобил един навик да полъгваш и да открадваш или да биеш. Това са изкуствени неща, те не са от Бога дадени. Силният човек няма какво да те бие. Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един кладенец и ще те потопи. След това ще те извади оттам, ще те заведе на едно високо планинско място и ще те пусне отгоре. След това ще те пита: “Още веднъж ще си играеш ли с мене? Ако си играеш, ще те пусна отгоре.” Това е благороден човек. Той казва: “Ако искаш, може да се разправяш с мене, аз съм готов, на твое разположение съм, но за мене лоши работи няма да говориш. Ако имам изкуствено око, аз зная това сам. Ти ще научиш това след десет години, а аз го зная още отначало, още когато ми извадиха окото.”
Та рекох сега, няма какво да се разправям с вашите погрешки. Всеки знае погрешките си по-добре от мене. В едно нещо вие ме надминавате, а именно: вие знаете вашите погрешки по-добре отколкото аз ги зная, пък и вашите добродетели вие ги знаете по-добре отколкото аз ги зная. Също и аз зная своите добродетели по-добре от вас. Аз зная колко съм добър. Аз зная колко съм лош. Какво разбирам под думата лош? Когато се обръщаха към Христа с думите: “Учителю, благи!” Той каза: “Защо ме наричате благи, благ е само Господ. Аз съм човек облечен в плът.” А като влезе в Ерусалимския храм и взе камшика, те казаха: “Какво мислехме ние, а какво излезе.” След това Христос казва: “Ревността на твоя дом ме изяде.”
Сега ще уподобя, ще направя едно сравнение. Преди да се ожени младата мома м[яз]а на Христа. Като я срещне нейният възлюбен, тя му казва: “Учителю благи, ти си едно Божество за мене. Каквото ми кажеш, ще направя.” Но след като се ожени, след като влезе в дома, тя прилага вече принципа. Първият камшик, който оплита, това е ревността. Като вземе този камшик, тя казва: “Ти защо ходиш по чуждите жени или защо се занимаваш с чуждите жени?” И той започва да се оправдава, като казва: “Ходих да им проповядвам, да ги обърна към Христа.” - “Защо не ходиш при старите баби, ами ходиш при младите моми.” Какво ще ѝ каже той? Тя е права, има камшик.
Сега аз цитирам неща, които се зараждат в всички вас. Запример в вас се заражда подозрение. Някой път някои от вас може да имат известна относителна реалност, а някой път нямат. Какво се разбира в математиката? Един човек, който е пил първо мътна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до един чист извор. Този човек пие само от този чист извор. В това няма никакво прегрешение. Но този, който първо пие чиста вода, а после пие от лошата, той ще се повреди. На мене нищо няма да причини. Ако аз не ям както трябва, ще повредя своя стомах. Ако не дишам, както трябва, ще повредя дробовете си. Ако не гледам, както трябва, ще повредя очите си. Ако не слушам, както трябва, ще повредя ушите си. Ако не говоря, както трябва, ще повредя устата си. Та ние първо себе си ще повредим. Аз разглеждам живота както за себе си.
Някой път, когато някоя мисъл ми дойде в ума, рекох: ако приема тази мисъл, какво ще ми допринесе. Тази мисъл, нито на мене ще допринесе някакво благо, нито на моите ближни. Тя е една чуждица. Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица. Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица. Доброто в нас аз го наричам “царица”. Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място. Дотогава, докато душата ражда работници, т. е. добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица. Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда. Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее. Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи. Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга. Така е, понеже друга царица сега иде. Т. е. Господ ще дойде в нашия кошер. Всеки човек мяза на един кошер. Един ден Господ ще дойде да види, колко мед сме внесли в този кошер. И ако намери само търтеи, а никакъв мед, какво ще каже? И ако намери пълен кошер с мед и работници, това е онази мисъл, онзи емблем на доброто, което Христос изразява чрез стиха: “Аз съм лозата, а вие пръчките.”
Та рекох, използувайте живота, аз искам да внеса в вас нов морал, чрез който да преобразите живота си. Използувайте само онези блага, които Бог е дал. Използувайте онези блага на хората, които те използуват. Когато рекох да се използува едно благо, разбирам само доброто. Лошото не може да се използува. Използувайте доброто, което Бог ви дал. Използувайте и доброто на вашите ближни. Вземете поука от тях. Дето и да видите една хубава черта, у който и да е човек, вземете я като едно семенце от него.
Та рекох, сегашният век, в който живеем, трябва да имате Любовта, трябва да имате веруюто на Любовта. Ако вашата любов надделее на вашата ревност, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашето безверие, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашия страх, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашата алчност, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашата гордост, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашия егоизъм, на всичко отрицателно в вас, вие сте силен човек. Не мислете, че ние сме изобщо против личността. Има два вида личности: една личност, която е създадена само от слабости и друга личност, която е създадена само от добродетели. Аз желая сега да имате в себе си тази личност, която е създадена само от добродетели.
Та ще имате най-първо три основни стълба в себе си: стълб на Любовта, стълб на Мъдростта и стълб на Истината. И тогава около тези стълбове ще създадете своята личност, онова, великото благо. Това е смисъла на живота. А с старата личност ликвидирайте. Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре. Не казвам, че още сега може да ликвидирате, но един ден, като дойде времето, ще ликвидирате. Не се страхувайте да ликвидирате с старото. Защото Невидимият свят иска всички хора да се облекат в Любовта, която Христос донесъл на земята. Има една любов, която диша. Има една любов, която слуша; има една любов, която вижда; има една любов обонява. Това е все любов. Но има една Любов, в която трябва да се облечете. Облечете се в Христа, казва Писанието. Не следвайте пътя на плътта! Облечете се в Христа! На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облече човек, това не е външен процес. Вътрешно трябва да се облече човек, а не само отгоре. И така облечени в тази нова дреха на Любовта, тогава човек ще бъде изолиран от всички несгоди на живота. Докато не се облечем в новата дреха на Любовта, ние всякога ще имаме онези несгоди, които сега имаме в живота си.
Сега ще ви приведа един пример. Вие често се лъжете. В какво? Вие се лъжете в обещанията. Всички хора са в заблуждение, от което се вижда, колко те са лековерни. Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и турците - всички хора са много лековерни. При един турски ходжа, учен човек, идва един и му казва: “Слушай, ти имаш много пари, дай ми 200 лири на заем с сто на сто лихва.” Шест месеца редовно плащал дълга си. Той запитал ходжата: “Доволен ли си от мене? Доволен ли си от онова, което ти давам?” - “Много съм доволен. Като тебе човек не съм срещал. Ами майката кога ще платиш?” - “Е, майката остави настрана.” Значи от неговите пари той му дал стоте лири, а останалите сто лири задържал за себе си. Значи, ако някой човек ви е обещал нещо, той ще вземе първо от вас нещо и ще задържи половината за себе си и половината ще ви върне.
Така вие ще се намерите в положението на онзи българин, който изгубил магарето си. В една приказка се разправя за един българин Стоян, който тръгнал в града с магарето си, да се види с владиката, да си поприказва малко, да му проповядва нещо, да го научи нещо. Той натоварил магарето си с подаръци за владиката. По едно време като пътувал, доспало му се, спрял под една круша и заспал. Някои деца наблизо, като видели магарето натоварено с подаръци, задигнали го и тръгнали за града да го продават. Като се събудил, Стоян видял едно дете държи юлара на магарето му в ръка. Той го запитал: “Къде е магарето ми?” Детето отговорило: “Аз съм твоето магаре. Едно време аз бях непослушно дете и съдбата ме превърна на магаре.” И детето удря Стояна с юларя и казва: “Хайде да си вървиш.” Стоян влиза в града и вижда магарето си. Той му казва: “Не те искам вече.” Да допуснем сега, че и вие влизате в един свят на красиви хора. И вие сте красиви, но тия същества са още по-красиви. Знаете ли какво ще стане с вашата красота. Вие ще се сгушите, ще се скриете между тях. Такова е положението на животните между вас. Аз влизам в положението им. Аз имам една котка, дойде някой път около мене, помърка, мисли си, че е нещо, но като види моето лице и като погледне своето, което е покрито с козина, намира разлика. После погледне - няма чело, носът сплеснат, казва: “Съвсем загазих. Ако имаш поне едно малко парченце изостанал кашкавал, дай ми.”
Сега аз ви навеждам тия примери за обходата. В най-хубавите неща, които вие сте придобили, има една опасност да не изгубите ценността им. Ако не пази скъпоценните камъни, човек лесно може да ги изгуби. Има една опасност за човека на земята: да не изгуби ценността на своите мисли, на своите чувства, на своите постъпки. А това не е хубаво: човек не трябва да изгубва нищо, от това, което придобил. Христос, като замина от земята, казва: “Едно нещо опазих: не изгубих нищо от това, което Отец ми даде.” Той изгуби само един от учениците си - Юда, който го предаде. Според закона Той не можа да му помогне. Та рекох, в краен случай, ако имате такъв един ученик като Юда, един такъв фалшив ученик, вие ще го изгубите. В вас ще се намери една лъжлива мисъл, като един лъжлив ученик, едно лъжливо чувство и една лъжлива постъпка. Обаче Любовта в всички положения изисква да бъдем съвършени. Не съвършени както е Бог, но съвършени според нашите избори. При обходата запример, аз виждам някои, които отвън сте много добри, но отвътре не сте. Отвън по-добри хора от вас не съм срещал, но отвътре сте още обикновени. Отвън и аз съм добър, по-добър човек от мене няма. Но някой път отвътре не съм добър. Някой казва: “Днес ли му беше времето да кажеш всичко това, не можа ли малко да потърпиш.” Според мене, според моите правила, дошъл някой човек при мене, гледа ме, че не съм разположен, но започвам да му разправям нещо и той остава недоволен. И аз съм намерил едно разрешение. Като дойде човек при това положение, нищо няма да му разправям, пък и него няма да слушам. Аз зная, какво ще ми разправя той. Ще ми се оплаква от жена си. Тогава аз му давам едно малко стъкълце с вода и му рекох: “Почни всеки ден да даваш по една чаша вода на жена си. И като пие жена ти от тази вода, ще стане много добра.” Не се минава много време и той идва при мене и ми казва: “Много добра стана жена ми.” Ти я слушай, говори ѝ меко, носи ѝ вода. И тя ще каже: “Като тебе няма друг човек, ти си станал добър.” Ще ѝ говориш добре, лоша дума няма да ѝ казваш. Щом приложиш моето учение, ще видите резултата. След няколко време иде друг, загазил в търговията и казва: “Загазил съм, какво да правя?” И на него давам едно стъкленце с вода и рекох: Всяка сутрин взимай по няколко капчици и казвай в себе си: “Моите работи ще се оправят.” Като взимаш всяка сутрин с вода, работите ще се оправят, нищо повече. Дойде някоя мома, влюбила се, иска да се ожени, иска да бъде щастлива. И на нея дам едно стъкленце с вода. И ще казваш: “Аз ще се оженя за онзи, когото Господ ми определил.” Така ще правиш по три пъти на ден сутрин, на обяд и вечер и ще чакаш. Мнозина могат да идват и да заминават при тебе, но ще се ожениш за онзи, който остане при тебе.
Ето едно практическо приложение. “Ама разбирам малко от астрология.” Не, никаква астрология, никакъв хороскоп не прилагам. Да кажа, че еди какво си казал Меркурий, еди какво си казала Венера. Вместо да говоря толкова много време, цял един час, аз само в една минута свършвам работата. Давам туй практическо правило и се освобождавам. Сега и на вас трябва да дам по едно шишенце. Сега да ви кажа, какво да правите: вземете си едно шишенце от сто грама и сипете в него вода. Почнете да пиете сутрин един грам, на обед един грам и вечер по един грам и си кажете: “Всичките ми работи отначало до край ще се оправят.” Изговаряйте тези думи по три пъти. Ще видите тогава, че работите ви ще се оправят и всичко ще бъде за добро.
Сега мисля ще сте доволни вече. Ще кажете: “Дали духовно да приемем тези думи или буквално?” Не, всички ще си вземете по сто грама вода и ще започнете с опита, докато сте още тук. Оставям ви на свобода. Който вярва може да направи, а който не вярва, свободен е. Ще кажете: “Ама, буквално ли е това?” - Буквално, ще го изпълните и по смисъл и по чувство и в постъпки. И буквално и небуквално. Няма изведнъж да изпиете вода[та], но по един грам. Понеже всички нямате грамота да мерите, ще сипвате по девет капки. Ще броите една, две, три до девет. Ако [в]и се види много работа, тогава капвайте по три капки. Можете по три, можете по шест капки, давам ви свобода. Ще започнете от едно до десет капки най-много. От десет капки повече не позволявам. Ако не искате да правите опита, свободни сте. Може да кажете: “Дали ще ни помогне?” Аз вярвам в това. Ако пиете, ще стане. Но и ако не пиете, пак ще стане. Ако пиете водата, глава няма да ви боли. Ако не пиете, главата ще ви боли, но пак ще стане. Едно знаете, ако пиете вода, това ще стане още сега, пък ако искате да не пиете вода, пак ще стане, но след сто години. Който мисли, на старини ще стане. Който мисли и на младини ще стане. Дали си млад или стар, като мислиш, ще стане.
Та рекох ви, водата е свързана с чувствата. Една капка ще пиете за мисълта си, една капка за чувствата си и една капка за постъпките си. И другояче може да кажем: една капка за ума си, една капка за сърдцето си и една капка за волята си. По-нататък никакви коментарии за опита. Кой как разбрал опита, така да го приложи. Никой да не дава никакви наставления на другите. Всеки да го приложи, както иска. Ако опитът не излезе верен, мене дръжте отговорен. Тогава, ако не успее, аз ще видя, къде е погрешката, дали у мене или у вас. Аз не се плаша. За всяка направена погрешка, аз съм готов да я изправя. И ако вие направите една погрешка, ще я изправите. Много погрешки могат да станат. Това е, рекох, волята Божия. Ако човек най-малко се разколебаване, нещата не стават. Най-малкото разколебание в духовния свят спира реализирането на нещата. Когато съществува една пълна любов, едно пълно знание, нещата стават моментално. Всяко колебание, всяко отлагане на нещата, спира реализирането. Колкото повече нещата се отлагат, това показва степента на нашата вяра, степентта на нашето разбиране.
Имайте детинската вяра на онова малко дете, което отишло с майка си да се молят за дъжд. То взима чадър, а майката не взима. Майката го пита: “Защо взимаш чадър?”- “Ами, нали ще вали дъжд.” Детето вярва, а майката не вярва. Писанието казва: “Без вяра не може да се угоди на Бога.” С други думи казано: Без вяра нищо в света не може да се реализира. Вярата това е един стълб на човешкия ум, на човешкото сърдце и на човешката воля. Вярата е един отличен помощник на Любовта за реализиране на онези велики желания, които Бог е вложил в човека и които трябва да се реализират.
Всинца трябва да се озарим от Любовта, да заживеем в нея, да дойдат щастливите дни в живота. Старите трябва да се подмладят, а младите да не остаряват повече, да поумняват, умни да стават, а не да оглупяват. Лошите трябва да станат добри, да се не подхлъзват. Това е смисъла на живота. Там, додето сте стигнали, това трябва да запазим, да дадем един подтик на света, да дадем нов подтик на нашия живот. Ако на себе си не можем да дадем никакъв потик и на другите не можем да дадем никакъв подтик.
Хайде сега, какво бихте искали, какво може да искате? Тогава аз да поискам от вас. Да ми изпее някой от вас една песен соло, но един от най-добрите певци. Аз не искам насила, но да имате едно побуждение, всички да останат доволни от вашето пение, а не да мърморите: “Защо този стана да пее, не можа ли друг да стане?” Нека стане онзи, който най-добре може да пее. Онзи, който не може да пее, да остане на опашката. Не искам това пение да стане още днес, понеже този ден е дълъг. Когато и да е, един ден все ще пеете.
Има един окултен разказ, той е следния: В древността един много способен човек направил престъпление, за което го осъдили на смърт. Този човек бил много даровит, с отлични музикални способности и затова му казали: “Слушай, само при един случай ти може да освободиш живота си: ако се научиш да пееш.” Затова му дали следния съвет: “Ти ще се научиш да пееш, но трябва да мълчиш и да мислиш само за пеенето.” За тази цел турили на главата му едно гърне, пълно догоре с мляко и му казали да обиколи с гърнето на глава целия град без да излее капка от млякото. Като тръгнал из града, той мислил само за пението и за млякото. С дни обикалял този град и като се върнал при царя с гърнето мляко, той пял отлично.
Рекох сега, бих желал и вие да се научите да пеете като този. Мнозина от вас искате да работите за Господа и може да работите. Аз виждам, между вас има даровити певци. Ако вие може в себе си да развиете един ангелски глас, навсякъде може да се спрете, да изпеете една песен и хората [да] ви слушат. Вие може да постъпите тъй, както Паганини и постъпил. Той бил доста скържав човек, но минава един ден покрай стар цигулар, ръцете му треперат, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня. Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири. Всички минувачи почнали да се спират и копанката в скоро време се напълнила с пари. Старият цигулар с просълзени очи запитал Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано?” Това е великия цигулар. Той може да послужи като поощрение за нас, ние да свирим. Добрите певци са едно поощрение за нас и ние трябва да пеем. Любовта аз разбирам по друг начин. Съвършената Любов може да се изрази по музикален начин. Без музика любовта е непонятна, т.е. понятна е, но тя е грубата любов. Ако любовта е музикална, тя може да събуди красивото в човека. Затова рекох, обичайте музиката, за да може чрез нея да добиете Любовта, онази Божествена Любов да се прояви чрез вас и днешния ден и за бъдещи дни.
Аз донесох сега цигулката, но по-после измених и исках да ви поговоря. Исках да ви посвиря едно класическо парче, как един, който ходил в онзи свят и видял хубави работи, искал да ги изяви чрез музика. Но като не могъл да намери тонове, чрез които да изрази това нещо, казал: “Няма да ме разберат тези хора”, и решил да не свири. Тъй че първо ще ви говоря, а после ще ви свиря, а мислех точно обратно: първо да свиря и после да говоря. Сега ще говоря, а после ще свиря. Ще свиря, да видя какво ще направите.
Изпейте “Фир-фюр-фен”.
Изговорете формулата от тая сутрин.
Бог е Любов, Любов, която Христос е приел.
Христос е Любов, Любов която ние сме приели.
Ние сме Любов, която сега проявяваме.
6-та беседа, държана от Учителя на
25 юлий 1937 г. в 10 ч. с.
около огнището при Второто езеро.