Небето прошарено, хоризонтът отворен.
Времето ведро, меко, магнетично.
След хубав, обилен дъжд (вчера след обед).
5 ч.с. всички гости и приятели - на Молитвения връх.
Чудна панорама - долу в низината, всичко покрито с бели облаци, нищо друго не се вижда, а горе небето е отворено и чуден, свеж въздух!
Добрата молитва
“Духът Божий”
Снощи, като ви говори Небето, какво разбрахте? Вчера имахте една голяма реч, която ви държаха от горе. Какво разбрахте?
Ще ви прочета 13 глава от първото послание към Коринтяните - главата върху Любовта: “Ако говоря с человечески и ангелски езици.”
Външната страна на човека е човешкия говор, а пък външната страна на ангелите е техния говор. И ако човек говори без да има смисъл, то е все едно човек да има стомах и дробове, а да няма глава. Тогава той няма посока.
“Ако говоря с человечески и ангелски езици, а Любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка.” Тука под дрънкане се разбира, че нещата няма да бъдат разумни. Всеки човек, който върши неразумни неща, той винаги дрънка. И дрънкат винаги праздните работи, а пълните не дрънкат. Те са тихи и спокойни. Всичко това, което няма никакъв смисъл, дрънка и креска колкото иска. Та, когато дрънкате, трябва да знаете, че вие говорите на человечески и ангелски езици, а любов нямате.
“И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм.” Вярата е за хората, а пък знанието е за ангелите. Значи, ако притежаваме вярата, която хората имат, и знанието, което ангелите имат, а Любов нямаме, нищо не сме. Защото можеш да бъдеш много силен, като мамута, можеш да бъдеш като параход, който цепи водите на морето, но ако Любов нямаш нищо не си. Един параход разцепва водите на морето, изпоплашва рибите и като влезе в пристанището, какво става с него? - Нищо. Той си остава параход и след години го бракуват. В големия параход какво правят хората? Малките същества си играят по него, запалват огън в него и после го бракуват. И човек прилича на един голем параход. С всичките си идеи той цепи водата.
“И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгорение, а любов нямам, нищо не се ползувам.” И ти, като предадеш знанието си на другите, ако им предадеш каквото имаш, то е още външната страна. Ти си дал на некой човек 100 или 200 хиляди лева. Какво ще придобие той от твоите пари? Или ако му дадеш некаква дреха, какво ще придобие той? Който носи стара или нова дреха, той все умира. Човек докато умира, той дрънка. Докато не придобие безсмъртието, той е в областта на дрънкането, т.е. в областта на преходните неща. Днес можеш да си щастлив, после нещастен. Днес си здрав, а утре си болен. Днес си учен, а утре си невежа. Старите хора, като остареят, не виждат и почват да се занимават с минали работи. Старият разправя как едно време като дете е играел с другарите си, ще разправя за баща си, за майка си, за чичо си. В стария човек няма нищо ново. И той чака да се подмлади. Той казва: “Чакай да видим какво ще правят младите хора.” Човек никога не може да стане млад, ако не дойде Любовта в него. Любовта е, която подмладява. Безсмъртието е в Любовта. Възможностите за човека са в Любовта. Тогаз човек всичко може да направи. А пък другото, т.е. дето не участвува Любовта, е само едно преместване на нещата. Например местите един камък на друг. Или нарисуваш нещо. Ти нищо не си направил. Ти си нацапал нещо, но тази картина има толкоз дефекти. Казваш, че тази картина е много добра. Ако имате поглед да гледате, това не е за гледане.
Сега некой път вие се спирате върху вашия живот и казвате: “Колко лоши хора има!” Че туй е външната кал. Некой параход е минал около тебе и те е оцапал. Защото параходите, като минават некъде, оцапват. Вчера водата, като мина надолу, оцапа местата. И тези хора, които ще дойдат от долу, ще бъдат оцапани. И конете цапат. И хората цапат. Ти без да искаш стъпиш некъде и калта те оцапа. Вие некой път говорите каквото и да е. Като минаваш през калта, доста думи можеш да кажеш. “Любовта дълготърпи.” Търпението в дадения случай е основа. Никаква работа не може да се свърши, ако няма търпение. Ето какво е търпението: Като седиш, да бъдеш спокоен. Вятър има, дъжд вали или прах се вдига - ти да го гледаш спокойно. Ти казваш: “Засега ме!” Но щом те засега, ти си вътре. Когато дойде страданието, вие излезте вън. Не стойте вътре в страданията. Бог не е турил хората вътре в страданията; Бог не е турил хората вътре в смъртта. Смъртта е нещо външно. Смъртта няма защо да ни се препоръчва. Да умрем, значи да излезем из смъртта. Некой казва: “Не мога да търпя!” Това значи да излезете из търпение. Който не може да търпи, той е в нетърпението. А пък като излезе из нетърпението, ще влезе в търпението. А пък търпението е Божествено качество. Некой човек казва: “Гладен съм.” Казват: “Дайте му един сомун хлеб.” Бос е, гол е. Казват: “Дайте му шапка, дрехи, обуща.” Но това са външни страни. Това е външното. Обущата ни са подарък от животните. Животните насила ни обичат, ние насила вземаме от тях.
“Благосклонна е.” До тогаз докато правите различие между един човек, който е учен и друг, който е невежа и давате предпочитание на учения пред невежия, ти не си научил Божественото. И двамата са равни. И който е учен и който е невежа и двамата са излезли от Бога. Само че невежият е в нетърпението, а пък знающият е в търпението. Ако онзи, който е бил в нетърпението, влезе в търпението, той ще придобие знание и ще има благосклонност. Да кажем, че вие претърпявате некаква вътрешна неприятност. На какво се дължи неприятността? Ако вие вечерно време седите при една свещ и дойде един ваш приятел и седне между свещта и вас, той ще ви произведе една неприятност. Умният човек няма да седне между свещта и тебе, но зад свещта. А пък свещта ще остане помежду ви.
Сега, вашата погрешка е следната: ония хора, които не са музикални, у тях се заражда завист. Такива хора са завистливи. Той ще влезе помежду ви, за да ви смрази. Той ще каже: “Той не заслужава това.” - Кой заслужава тогаз? “Любовта не завижда.”Рекох, щом завиждате, требва да знаете, че вие сте сиромаси. Всички сиромаси хора се различават с завиждане. Завижда той, че няма. А пък човек требва да се учи да не завижда. Като видиш некой умен човек, да се зарадваш. Допуснете сега, че вие сте една майка и че имате две деца - едно момченце и едно момиченце. Те не са облечени хубаво. Вие искате да ги облечете добре, но не можете. И виждате, че друга майка има две хубаво облечени деца. И у вас се заражда завистта, защо Господ е дал дрехи на ония, а на вас не, за да ги облечете. Коя е причината, дето една майка е облекла децата си, а другата - не?
Едно сравнение ще ви приведа. Да кажем, че сте посадили две дръвчета. Едното го огрева Слънцето и то ще цъфне добре и ще бъде зелено. А пък другото сте турили на место, дето Слънцето не го огрева. Значи тази майка, чиито деца не са облечени, няма любов и не я е огряло Слънцето, Божественото слънце. Когато дойдат изпитанията и мъчнотиите, страданията, това показва, че е излязал некой между вас и Господа. Излезте из това положение. Щом нещо дойде между теб и Бога, то ти се качи на едно стъпало по-горе. Когато това нещо пак дойде между тебе и Бога, ти пак се качи на още едно стъпало по-горе. Всеки, който ви обича, да застане от другата страна на свещта.
Но вие ще кажете цитата от Евангелието, че едни хора ги турили от дясно, а пък други от ляво. У некои хора има такъв страх. Господ да ме тури от лявата страна или от дясната страна, ми е все едно. От лявата Му страна са хората, а пък от десната Му страна са ангелите. Господ, като тури некого от ляво, туря го на страдания, на учение. Ти казваш: “Да отида в другия свят.” Кой е другия свет? Ти скърбиш - ти си в човешкия свят. Радваш се - ти си в ангелския свят. Вие искате небето. Че щом се зарадваш, ти си в небето. Щом скърбиш, ти си в ада. Небето е место дето живеят ангелите, а пък адът е место, дето живеят хората. Те са в ада. Знаете ли какво нещо е ада? Когато една дреха се развали и ѝ принаждаш нещо, това е ада. Значи когато правиш лоши работи и искаш да им дадеш вид на хубави работи. Например, една мома, която има лош характер, ще се облече много хубаво и ще се представи, че се усмихва, че е весела. От вън се усмихва, но като дойдете да я вкусите, ще видите, че не е така красива вътре, както е от вън. Няма нищо скрито покрито. Туй, което е вътре, излиза навън. Щом почнете да мислите, да чувствувате и да действувате, всичко излиза навън и вече се изявява какви сте. Та, нищо скрито покрито няма в света.
“Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобраствува, (и т.н.до 12ст. включително) не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, тогаз това което е отчасти, ще се прекрати. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но откак станах мъж, напуснах което е младенческо. Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тогаз ще гледаме лице с лице; сега познавам отчасти, а тогаз ще позная както съм и познат.]” В тази глава, като се говори, че знанието ще изчезне, идеята е следната: не мислете, че знанието ще изчезне. Ще изчезне временното знание, което имате сега. И тази доброта, която имаме сега, ще изчезне. Ще изчезне, понеже е от части. И ще дойде друго. В стих 11, думите: “от как станах мъж”, означават: като почнем да мислим хубаво. “А сега остават тези трите, вяра, надежда, любов; но най-голямата от тях е любовта.”
Сега представете си, че казвате: “Аз не съм лош човек.” Доброто и злото е, което ги пълни. Че когато ти страдаш, чашата ти е напълнена. Писанието казва: “Докато Господ дойде, чашата е пълна.” Ти, като правиш зло, пълниш чашата и ти ще я изпиеш най-първо. Това, което в тебе си туряш, ти най-първо ще го опиташ. Да допуснем, че вие седите и разглеждате един човек. Но не го разглеждате научно, изказвате, че е лош човек. Какво се ползувате като знаете, че е лош човек. Щом мислите, че е лош, вие вече го привличате в себе си, давате му почетно место. То[й] сяда на стола. Станеш сутрин и кажеш: “Той е лош човек.” На обед кажеш същото. Вечер - същото. Постоянно го държиш в ума си. Какво требва да се прави сега? В човека живеят двама - един лош и един добър живеят заедно. И от този, лошия не можеш да се освободиш, докато си на земята. Апостол Павел казва: “Даде ми се ангел сатанински да ме мъчи.” И Бог му казва: “Достатъчна ти е моята благодат.” Този, който седи в тебе, се разговаря и те прави недоволен от това и онова. Вашето недоволство, което имате некой път, то не е ваше. И вашата радост и тя не е ваша. Радостта е на онзи, добрия. А пък лошото е на лошия. А пък онзи, който ги наблюдава, това сте вие, които изпитвате доброто и злото. Но нито доброто, нито злото са ваши. Вие само опитвате нещата и се учите от тях. Защото сегашните хора, човеците, вие сте създадени, за да дойде да живее във вас Любовта. Знанието и невежеството, които имате, те са само подготвителни стадии на вашето развитие.
Това, което често спъва хората, е ревността, която може да се роди във вас. Вие виждате един кон силен, добър, добре натоварен. И вие искате да станете като него, да се натоварите и да носите. Питам: като станете натоварен като него, какво ще научите? И онзи господар любезно ли говори на коня? Как му говори? Как требва да говори един господар на коня си? Той му казва: “Синко, требва да работиш! Защо си мързелив? Защо си останал назад до сега? Носи този товар, за да станеш човек.” Като го удря отзад, казва му: “Назад няма да се връщаш, напред ще ходиш!” Ние не тълкуваме добре и казваме: “Горкия, пребиха го.” - Че когато един скулптор почва да дела камъка със своя чук, мислите ли, че тези удари не са на место? Той ще откърти от камъка всички онези работи, които не са потребни. И страданията ви в света са подобно нещо. Когато страдате, отхвръкват от вас непотребните работи. Вие казвате, че много ви измъчват. С всяко страдание вие се освобождавате от мъчение.
Да допуснем, че двама не се разбират. Представете си, че брат и сестра в един дом не се разбират. Един баща и една майка са ги родили. Коя страна ще вземат бащата и майката? Синът може да държи страната на баща си, а дъщерята на майка си. Или обратното може да бъде. Питам: какво ще добият бащата и майката, ако дъщерята вземе страната на баща си и синът на майка си? Или ако бъде обратното? Казано е: всеки дом, който е разделен, той не устоява. И първото нещо, от което требва да се пазите, то е: не се раздвоявайте в себе си! Не вземайте страна! Много погрешки има, които се дължат на миналите поколения. И които погрешки требва да се изправят сега. И не само да се спираме на въпроса защо са ги направили. Требва да се изправят тези погрешки.
Вчера, ако всички бяхте много учени и много добри, ако имахте любов, гръмотевици не щеше да има, дъжд не щеше да имате, нищо не щеше да има. Защо имаше дъжд и гръмотевици? Защото нямаше любов. Когато във вас се зароди желание да ядеш, ако искаш да имаш един хубав обед, требва да имаш една светла мисъл и едно светло чувство, едно добро чувство. Ако седнеш на трапезата да ядеш и в ума си нямаш светла мисъл и в сърцето си светло чувство, то обедът ти ще бъде както се казва на еврейски език “труфа”. И ти, като ядеш, няма да бъдеш доволен. Или искаш да направиш добро, и ако в ума си нямаш светла мисъл и в сърцето си добро чувство, то доброто не може да стане. Или по-ясно казано: всяко нещо, което искаш да направиш, за да бъде добро, Слънцето требва да грее така, както ни грее това Слънце. Така требва да виждате вие присътствието на Божествената светлина. Всека светла мисъл и всяко добро чувство в нас са лъчи от Бога. Те излизат от Бога. Светлата мисъл е лъч от Божественото и всяко чувство е лъч от Божествения свят. Добрите чувства - те са топлината на Божественото слънце, а пък светлите мисли са светлината на Божественото слънце. И без това Слънце ние не можем да мислим, не можем да чувствуваме и никаква работа не можем да свършим.
Та рекох сега, тези облаци показват, че има още нещо у вас. И Вятърът духа зад гърба ви. Вятърът казва: “Напред! Назад, за земята няма да мислите.” Облаците, които виждате, са малки, както виждате небето е доста ясно, а какво има под вас? Небето ни е ясно, но това е за вас, вие виждате ясно небе, а тези, които са долу, цялото небе е покрито. Те всичките са потопени. Те нито Слънцето виждат, нито синьото небе. Рекох сега, всеки ден се стремете да имате едно особено състояние на Любовта. Вие търсите некой човек да ви обича. Хубаво е това. Този, когото търсите, имате право да го търсите. Но той не е този, когото виждате в дадения случай. Един от руските императори задал на един от своите министри три въпроса да разреши. А пък министърът не могъл да разреши. Той отива при един калугер, който му казал: “Аз ще разреша въпроса.” Калугерът се дикизирал като министра и се явил пред царя. Трите въпроса били: какви мисли има царя? Той требвало да знае какво мисли царят. На двата въпроса калугерът отговорил, а на третия казал така: “Ти мислиш, че аз съм министъра, но аз не съм министра.” Та, в дадения случай требва да знаете дали пред вас стои вашият министър или некой калугер. Този министър в една държава не може да разреши три въпроса, а пък този калугер ще дойде да разрешава неговите държавни работи. Това е невъзможно!
Или другояче казано, мъчнотиите в света не могат да се разрешават без Любовта. Любовта е единствената сила, която разрешава всички мъчнотии. Любовта е единствената сила, която осмисля знанието. Любовта е единственото нещо, което осмисля всичко. Некой път некой човек за известно време ни интересува, а след това не ни интересува. Понеже любовта я няма там. Любовта дава цена на всичко. Любовта е присътствието на Бога. И когато Той присътствува, ние чувствуваме тогаз Неговата мощ и сила. И всички неща имат смисъл. Тогаз каквото видим, ние го обичаме, понеже Бог всички обича. И като кажем, че Бог обича всички, тогаз сме в друг свят. Тогаз не сме в човешки и ангелски свят. С знанието вие сте в света на ангелите. Вие имате и вяра. С нея сте в човешкия свят. Но немате любов, която осмисля нещата.
Това, което ви спъва, е следното: като ви говоря за Любовта вие казвате: “Толкоз години сме я търсили, досега не сме я намерили.” Аз наскоро ви говорих, че има една любов, от която хората умират, а пък има една любов, от която хората живеят. Ти обичаш некого и се съмняваш дали той те обича. И той се съмнява в тебе дали ти го обичаш. Като му кажеш, че го обичаш, то все ще остане съмнение в него, дали е вярно. Също така и той, като ти каже, все ще остане в душата ти едно съмнение, че той не те обича. Сега във вашия ум какво седи? Вие искате да ви обичат. Кажете ми как разбирате това? В тази работа аз съм невежа. Аз считам, че един човек ме обича, когато ме изяде. Щом не ме яде, не ме обича. Малко бамъбашка мисля. И когато дойде некой и ме пита: “Обичаш ли го?” Аз извадя една ябълка и я изям. Той казва после: “Яде ябълката и нищо не ми дава.” А пък друг некой ме пита обичам ли го. Аз извадя и му дам крушата. Какво ще му разправям? Рекох му: “Круша знаеш ли да ядеш?” - “Ял съм ги.” Как ги ядете крушите? Аз преди да изям една круша и като я ям чета Отче наш. Дъвча и чета Отче наш. И като кажа последната дума - амин и изял съм я. А пък той не знае да я яде. Той като каже амин, т.е. като дойде до края на Отче наш, требва да е изял крушата. А, ако не чете Отче наш при ядене, това не е ядене.
И вие като ядете 21 хапка ще изговорите 21 път Отче наш. Кой от вас е ял с Отче наш? Днес направете един опит. Първия опит направете днес: ще изядете 21 хапка по този, новия начин. И то малки хапки, а не големи. И 21 път ще четете Отче наш. Този опит ще бъде като приемателен изпит за влизане в класа. Като правите този опит, ще те приемат. А пък щом ви приемат за ученици, ще четете Добрата молитва. Онези от вас, които минат приемен изпит, ще четат Добрата молитва. Ще вземете 21 малки хапки, ще дъвчете добре хляба и ще четете Отче наш. И като дойдете до думите: “защото Твое е Царството и силата и славата за винаги, амин”, ще глътнете.
Сега, ако ви се вижда това много, да не ви пресиля. Тогаз ще ви дам свобода. При първата хапка ще четете Отче наш. То е приемния изпит. Може да ви скъсат там. Не се знае. Когато изкарате днешния опит добре, ще се запишете в училище. Като изядете определеното число хапки по този начин, другите изяжте без Отче наш. Ако във време на опита дойдете до некъде и почнете да се тревожите и кажете: “Кога ще се свърши 21 пъти Отче наш”, тогаз опитът е развален. Хайде, да ви улесня, ще намалим хапките. Ще ги съкратя. За задачата ще ви дам три хапки.
При първата хапка ще четете Отче наш. При втората хапка ще произнесете мислено Добрата молитва. А при третата хапка мислено ще кажете: “Божията Любов носи пълния живот.” Сега и аз съм доволен. От 21-тях хапки не съм доволен. И аз го виждам, че ще бъде по-трудно, но от трите съм доволен. Сега, като закусвате сутринта, ще направите опита с трите хапки, на обед с три хапки, вечерта с три хапки. Целия ден ще ядете 9 хапки с опит.
Аз сега усмивам старото. Старото, което е направило толкоз страдания, да му се посмеем малко.
Хапката, изядена с Отче наш или с Добрата молитва, или с формулата за Божията Любов, тая хапка ще расте във вас. И целия ден вие ще добиете много повече енергия отколкото 21 година обикновено ядене. Ще поясня казаното: днешния ден да се освободите, мислете за Любовта и нищо да не ви смущава. Днес ще оставите конете да си носят товара; болните - болестта; бедните - беднотията; всеки да си носи, каквото има. Всеки да каже, че всичко е хубаво, че е много добре. Вчерашният ден мина и в днешния ден Слънцето грее много хубаво.
Аз, като дойдох тук, виждам, че кухнята не е направена. Не е за мен тази кухня. То е вашата кухня. А единственото нещо, което намерих, че е направено, то е продавачницата, магазина. Това, в което живеете, не е окопано добре - палатките. Слама няма достатъчно. Покривки немате. Тази вечер в палатките си немяхте топли дрехи, но бакалницата ви е доста хубаво направена. Та, физическият свят в нас е доста хубаво уреден. Няма какво да го уреждаме, а пък сега остава ангелският и божественият свят в нас. Бакалницата е физическия свят, кухнята - ангелския свят, а пък палатките са Божествения свят. От вътре да се окопаем. Да се организираме. Да ни стане приятно в главата и сърцето.
Та днес, като ядете, ще изядете трите хапки по казания начин.
Като глътнеш първата хапка с Отче наш, ще кажеш: “Господи, изпрати това благословение на всички! Това благословение, което аз намерих, всички да го опитат. И богати и сиромаси.” Пожелайте и богати и сиромаси да ядат днес по три хапки.
Първата хапка с Отче наш. Първата хапка ще бъде за Господа, втората хапка ще бъде за вашия Дух, а пък третата хапка е заради вас. Първата хапка е заради Господа, втората хапка е заради вашия ближен, а третата хапка, с формулата: “Любовта носи пълния живот”, е заради вас.
Има неща, които бъдащето носи; има неща, които днешният ден носи. Човек требва да има вътрешно разположение. Требва да се открият вътрешните очи на човека и вътрешният слух. Защото слухът ни и зрението ни са обикновени. Божественото зрение е, като срещнеш некой човек, да видиш в него Божественото, да видиш Бога скрит. И в камъка да виждаш присътствието на Божественото. В всичко, каквото става, да виждаш Божието присътствие. И [в] всички страдания да виждаш Божието присътствие. И във всички твои радости да виждаш Божието присътствие. Бог всякога е бил с вас. И когато страдаш, Той е бил там и когато се радваш. Но ти не си Го виждал. В страданията не Го виждаш. Само в благословението донякъде си Го виждал, но после пак си Го забравил. Често забравяме присътствието на Бога. Щом донесе нещо за ядене и пиене, ние Го познаваме. Щом не донесе нещо за ядене, не Го познаваме.
Сега остава една мисъл. Казвате: “Досега какво сме направили?” Досега сте живели в Любовта, без да сте я чувствували. Например седели ли сте некой път да мислите, каквото имате да го раздадете на ония, които обичате, не на онези, които не ви обичат. После се иска един ден, като седнете да може да почувствувате онези, които ви обичат; да почувствувате любовта отвсякъде - от Божествения свят, от ангелския свят и от човешкия свят, която ви се изпраща. Колко ваши приятели има, които мислят за вас и за които вие не мислите. Вие мислите само за некои близки, а пък за онези, които ви обичат, не мислите. Към тях не сте си отправили ума. Когато имате некой път голяма радост, то е присътствието на един ангел. И като си замине ангелът, пак дойде старата скука и пак се усещате самотен. Та, когато сте усамотени, Бог е скрит вътре във вас. А пък когато се радвате, Бог е изявен във вас.
Днес да оставим всички стари неща настрани. Да оставим старото и да възприемем новото в света. Новото в света, това е една любов, за която не требва да се говори. За Божествената Любов, ако искаш да говориш, прояви я. Отправи своята мисъл, своите чувства, своя ум дълбоко в душата си към Бога.
В този нов живот мисълта е дишането на човека. Човек требва да мисли, за да живее; човек требва да чувствува, за да живее. И човек требва да диша, за да живее. Под думата молитва разбирам следующето: тя е дишането на душата. Колкото повече човек се моли, колкото повече отправя ума си към Бога като се моли, той диша. Когато се молиш, ти дишаш. Няма да поемете всичкия въздух, по малко ще поемаш въздуха и ще издишаш навън. За да се молиш, не сядай пред Бога с роптание. Но като се приближиш да се молиш, да усещаш една радост. Благодарете на Бога за хубавите мисли, които ви изпраща. За хубавите чувства, които ви изпраща, за приятелите си, за баща си, за майка си, благодарете за Слънцето, за облаците, за всичко. Благодарете, че сте на земята, че можете да ходите по нея. Че земята ви търпи. Че има кой да ви услужва навсякъде. Ние сме събрани тук. Това е благословение на Бога.
Ние сме тук на едно представление. Лошите мисли, които хората изпращат, се филтрират през тези облаци и дохождат чисти при нас. И ние ще им изпратим нашите мисли. Те ще приемат нашите мисли и желания през облаците и те ще бъдат пречистени. Нашата мисъл, като мине през водата, ще бъде чиста. Водата е един проводник на живота. И тези мисли, като минат през тази вода, ще бъдат чисти. Ние требва да се научим да живеем. Да не смущаваме Господа в себе си. Не смущавайте Божественото начало, вашия Дух, който е във вас! Писанието казва: “Не огорчавай духа в себе си.” Днес се старайте да бъдете доволни. Като дойде лошата мисъл, кажете ѝ: “Имам много работа. Ще бъдеш така добра да си отидеш. Като свърша работата си, ела. Много съм занят.” Няма да му кажеш грубо. Ще му кажеш: “Като си свърша работата довечера, пак ще ви приема.” Защото лошите мисли, които идат, са все нашите приятели, страх ги е да не ги разлюбим. Защото те от нашата любов живеят. Ние, ако не ги обичаме, те не могат да живеят.
Вложете тогаз Любовта във вашата глава, вложете вярата във вашето сърце и надеждата в стомаха си, в тялото си. Любовта горе в нашия мозък, вярата в нашето сърце, а пък надеждата в нашето тяло. Тогава ще започнем новата наука в света. Новата наука казва: водата е създадена от два елемента - килород и водород. Кислородът е, който дава, а водородът е, който взема. Кислородът, като е дал нещо, водородът е събрал това и е родил едно дете - това е водата. Кислородът и водородът се оженили и родили едно дете. Това е водата. И ние, като пием водата, опитваме какъв е бащата, който дава и каква е майката, която взема. Некой казва: “Аз искам да бъда жена.” -Ти готов ли си да събираш? Некой казва: “Аз искам да бъда мъж.” - Ти готов ли си да даваш? Мъжкият принцип е, който дава - умът. Сърцето събира. Тогаз от даването на ума и от събирането на сърцето се е събрало цялото тяло. То е събрания материал на човешкия ум и на човешкото сърце. В друг смисъл казано, от работата на човешкия дух и на човешката душа се е явил човешкият ум.
Та рекох, давайте, за да ви се даде. Събирайте, за да дадете. Требва да знаете: който дава, му се дава. Всички хора требва да станат проводници на Божественото благословение. Когато Бог дойде да живее във вас, Той иска да давате. Той е творческото начало. Той иска да проявим Любовта. Защото в Любовта е Бог. Вън от Любовта не можем да познаем Бога. Като дойде Любовта, ще имате истинско познание за света. Тези камъни ще проговорят. Тогава и духовете на Вятъра ще ви проговорят. Водите и те ще проговорят. И във всички хора, които срещате, ще виждате едно разумно начало. И тогаз няма да се боите от хората. Некои хора обичате. За тези, които обичате, казвате, че Бог е в тях, а пък за другите казвате, че Бог не е в тях. Там е лъжата. Бог присътствува навсекъде. Там, гдето Бог присътствува, там е Божественото. Има нещо, в което Бог не присътствува. Бог не присътствува в престъпленията на хората, в лошите мисли и в лошите чувства на хората. Но във всички техни добри мисли, чувства и постъпки Той присътствува. И следователно във всека наша добра мисъл, добро чувство и добра постъпка Той присътствува. В лошите не присътствува. Та да знаете, щом дойде една лоша мисъл, веднага я заменете с добра мисъл, за да дойде Бог и да присътствува. И Той ще знае как да се справи с лошите. Бог в чистото присътствува. В нечистото не присътствува.
Та сега ще приложите следното: ще мислите добре, ще чувствувате добре и ще постъпвате добре, за да присътствува Бог във вас. Защо требва да мислим добре, защо требва да чувствуваме добре и защо требва да постъпваме добре? За да присътствува Бог в нас. А пък щом присътствува Бог, тогава всичко можем да направим, всичко е възможно. А пък щом Бог отсътствува, тогава нещата са невъзможни. Писанието казва: “Потърсете ме в ден скърбен и аз ще ви помогна и вие ще ме прославите.” Щом дойде скръбта, потърсете радостта. Щом дойде болестта, потърсете здравето. Щом дойде безсилието, потърсете силата. Щом дойде невежеството, потърсете знанието. Всякога търсете онова, положителното, в което Бог присътствува. И Той като дойде, всичко във вашия живот ще се уреди, понеже животът на хората не е уреден. И Духът, като дойде във вас, ще започне новия строеж на човечеството и веднага той ще стане мощен и силен. И от него изчезва недоволството и всички други отрицателни прояви. Тогава животът моментално се осмисля и човек знае как да живее. Като дойде Бог да присътствува във вас, всички вие ще бъдете научени. Няма да имате сам обикновено знание. Като дойде Господ във вас, няма да ви каже: “Попейте ми една песен.” Вие ще пеете и аз ще ви слушам. Като дойдете при мене, аз ще ви кажа: Изяжте три хапки хляб. Едната с Отче наш, втората с Добрата молитва и третата с думите: “Божията Любов носи пълния живот.” И аз, като дойда при вас на гости, по същия начин и вие ще ме посрещнете с три хапки.
Сега, от къде требва да започнем? Да започнем с надеждата, да минем към верата и да свършим с любовта.
Бакалницата според мене означава състоянието ни когато искаме да уредим дребнавите си работи в света. То е наша бакалница. На турски “бак” значи - “виж”, а пък “ал” - вземи, т.е.: “виж, та вземи”. Никой не взема нещо, което не си го видел. Което видиш и одобриш, него вземи. Вземи хубавото. Та, във вашите бакалници требва да е турено най-хубавото, най-хубавия хляб, най-хубавите фрукти. Всичко требва да бъде първокласно.
Требва да направим връзка с Любовта, с Божественото Начало, в което живеем и се движим, Бог който ни е извел из миналото, Той ни е дарил с всички блага.
Днес ще направите опита с трите хапки.
Първата хапка за Божията Любов, втората хапка за Любовта към ближния, третата хапка за Любовта към себе си. Така че, днес ще ядете за Любовта. Не много икономично ядене. Не цел сомун. Чудите се как Христос е нахранил 5000 души с 5 хляба и 2 риби. С 5 хляба колко души могат да се нахранят? Некой ще каже: “Как е възможно това?” И вие се чудите как с три хапки може да се нахрани човек. Днес немате кухня, нали? Немате нищо сготвено, ако няма, ще съберем от тук от там. Аз ще дам круши. Ще намерим най-хубавото.
Днес ви пожелавам веселието на Любовта, светлите мисли на Любовта, светлите чувства на Любовта и светлите постъпки на Любовта. На всинца ви го пожелавам.
Отче наш
12 юлий 1939 год. Среда. Рила
Петров-ден. Второто езеро Ел Бур.
6 часа и 19 мин.