Ще ви прочета няколко извадки от книжката Завета на цветните лъчи от Духа на Любовта, стр. 10.
● Виж, Господи, защото съм в утeснение.
Сега всички вие сте в утeснение. Не само вие, но и цeлият свят е в утeснение.
● Скърбите на сърцето ми се умножиха.
● Веселието ми се обърна на скръб:
сърцето ми е изнемощяло в мен.
Това го казва не един светски човек, но един много високо духовно повдигнат човек, който разбира Божия закон. Тъй е усещал той. Сега иде отговорът на това нещо.
● Ако премина всред утеснение, Ти ще ме оживиш.
И наистина, при туй утeснение, в което се намирате, само Господ може да ви утeши. Тази идея трябва да проникне дълбоко в душата ви. Ако търсите утешение от другите, никога не може да го намерите. Това е заблуждение. Понеже ние живеем в Бога, само Бог ще ни утеши, само Бог ще ни оживи. Кога? – Когато Бог се всели в нас. Друг един процес се заражда в света. Аз ще говоря върху него.
● Той наистина взе на Себе Си болестите ни
и със скърбите ни се натовари.
Защо? – Любовта Го е заставила. За да вземе Господ нашитe скърби, значи тe не са за друго, освен за да познаем Любовта Му. Скърбите и страданията са начини, чрез които се изпитва доколко един човек е силен в света. Юнаците се познават доколко са юнаци по тежестта, която вдигат; ученият – чрез силата на своето знание; силният – чрез своята сила. Големият юнак се познава по тежестта, която носи на гърба си. От Невидимия свят, за да изпитат един човек доколко е силен, турят му скръб, равносилна на едно кило, на две, три ... на 40, 50, 100, 500, 1000 кг. Колкото повече носи, толкова по-силен е той, по-голям герой е; колкото по-малко носи, толкова е по-слаб. Като се питате сега защо ви са скърбите, ще знаете, че ви са дадени, за да изпитат доколко е духовната и физическата ви сила. Тъй седи въпросът. Сега Бог се обръща към онези, които са оскърбени в света и мислят, че са изоставени.
● О, оскърбени, смутени, неутешени – към човешките души се обръща.
● Ето, Аз ще постеля камъните ти стивиевидни,
Ще туря основанията ти от сапфир.
Значи Той ще тури такива основи на душата. Във всички тия недоразумения пророкът или псалмопевецът изказва следното:
● Млъкнете и разумейте, че Аз съм Бог.
Значи човек, за да разбира работите в света, трябва да мълчи. Когато говори Учителя, ученикът трябва да мълчи. Ако той говори и се разправя, нищо няма да разбере. Някой път казваме: „Защо трябва да мълчим?“ – За да научиш нещо, ще мълчиш в себе си. Докато ти се смущаваш и мислиш, че светът не е уреден, нищо няма да научиш. Бог казва: „Аз съм Любов.“ Млъкнете и ще разберете, че Бог е Любов. Като млъкнем ние, Бог, Любовта ще уреди всичките работи. Затова трябва да мълчим, защото Бог е Любов. Ако Бог не беше Любов, щяхме да говорим постоянно, но щом Бог е Любов – ще мълчим.
● Бог на всяко утешение.
Значи Любовта е, която утешава. Всяко утешение иде само от Любовта. Само онзи, който ни люби, може да ни утеши. Никой никого не може да утеши, ако не го обича.
● Аз съм с тебе да те утешавам.
Значи Бог е всякога с нас.
● Дух на утешение.
Духът е онзи Учител, Който ръководи човешката душа и я утешава.
● Аз съм, Който ви утешавам.
● За да утеша всички сетующи,
да им дам музика вместо пепел,
елей на веселие вместо плач;
облекло на хваление вместо дрехи на униние.
Значи човек трябва постоянно да хвали Господа. Туй са облеклата на човека.
● Да се не смущава сърцето ви – това са думите на Христа.
● Ето, Аз съм с вас. Кой? – Бог на Любовта.
● И дните на сетованието ти ще се свършат.
● И ще избърше Бог всяка сълза от очите им.
● Кога се унижи някой, тогава ще речеш: Има възвишение.
● Скръбта ви ще се промени в радост.
Казва се по-нататък:
● Утешавайте, утешавайте людете Ми.
● За да научат всички и всички да се утешават.
● И ще го водя, и ще въздам пак утешение нему и на оскърбените му.
● И ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас во веки. – Духът на Любовта.
Ще ви запитам: кога сте излезли от Небето? Вие не помните от колко хиляди години сте излезли от Небето. Вие даже не помните ония хиляди блага, които са ви дадени оттам. Вие сте забравили, когато ангелите са ви изпращали с венци. Това е толкова далечно време, че почти никакво възпоменание нямате от него. Тържествено ви изпратиха оттам. Тогава бяхте облечени великолепно: с красиви дрехи, с гирлянди и със светли лица. А сега сте се сгушили като някоя разбита армия. Някой от вас облякъл офицерски мундир, но еполетите му ги няма; шинелът му е промушен оттук-оттам и той си казва: „Как стана тази работа?“ След такова едно разнебитване на армията военните казват: „Ще има нова обмундировка.“ Сега светът претърпява едно вътрешно преобразование, едно коренно преустройване. Бог прави нов свят сега и ние сме свидетели на този свят. По нов начин Той устройва този свят – чрез закона на Любовта. И всички ние, които се намираме в този момент, помагаме на тази нова зидария. Всеки от вас може да тури на това ново здание поне по един камък от Любов! Един ден ще кажете: „И ние сме турили един камък в туй велико ново здание.“ И като турим един камък, ние вече имаме дял във великото, което Бог приготовлява. Вие ще кажете: „Да видим дали ще бъде така.“ Виждате го отчасти и ще го видите напълно. Отчасти виждаме, отчасти знаем, отчасти разбираме, отчасти чувстваме.
Второто положение на радостта. Представете си, че вие сте пътник и от дългия път сте оголели, обосели, нямате хляб. Зимно време е: вън е виелица, студ. Вие сте се приютили в една малка колибка и ви казват, че един ваш приятел ще ви донесе топла храница и дрехи. Вие чакате. Първият ден минава, няма го. Бурята бучи отвън. Казват ви: „Скоро ще дойде приятелят ви.“ Още пет минути, още една минута, и най-после ви казват: „Ето, иде приятелят ви с топлата храница!“ Той дойде, запали огън, стопли стаята, даде ви дрехи. Вие се умиете, обличате се и вкусвате от топлата чорбица. И в този случай пак имате радост в душата си. Питам ви: спечелихте ли нещо? – Спечелихте. Хлебецът влезе в стомаха ви. И дрехи ви дадоха. Тази радост и първата мязат ли си? При едната радост вие чувствате, че сте придобили свобода и един товар се е смъкнал от гърба ви: усещате една лекота в душата си. Във второто положение, освен първата радост, усещате, че сте придобили нещо, което е влязло в стомаха ви. Една топлинка, една мекота ви е обгърнала. Тази радост се отличава по нещо от първата.
Ако вие искате да си съставите понятие за Белите братя, всякога трябва да изпъкне във вашия ум образът на Христа.Христос обаче ни е показал само едната страна на Своя образ. Ние виждаме Христа в унижението, в носенето на скръбта и страданието, в изкуплението на човечеството. Ние не сме видели Христа в Неговата Любов. Ние не сме видели още Господа в Неговата Любов. В какво седи тази Любов? Първото положение, с което можем да познаем Бога, е следното: ще ви приведа две свещени положения. Искам вашите сърца да са готови да чуете тия свещени неща. Това, което ще кажа, е свещено за мен. По-свещени работи на Земята от тия няма да намерите. Едното свещено положение е: да дойде Бог чрез Духа Си да живее в нас! Няма по-свещена идея от тази – да дойде Бог чрез Духа Си да живее у нас. И когато Бог дойде в нас, Той ще произведе това разширение, това освобождение в нашата душа, което чакаме. Бог е, Който ще ни освободи. Само когато Бог дойде да живее в нашата душа, ще дойде и тази свобода. Няма друг изходен път. Само така ще познаем Божията Любов. Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Бог дойде да живее във вас, вие ще усетите пълнота в себе си, ще бъдете примирени с Небето. Вие ще бъдете толкова горещи, че всичките скърби и страдания на Земята ще се стопяват във вас. Вие ще бъдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичките дългове на света. Вие ще бъдете толкова силни, че ще можете да вдигнете цялата Земя на ръцете си. Това ще бъде само тогава, когато Бог дойде да живее във вас. Това не е само тъй, символически, но е факт. Вие ще чувствате такъв мир, такава радост, такова веселие, каквото никога не сте чувствали. Да дойде Бог чрез Духа Си да живее във вас – това е първото свещено положение. Но туй положение от страна на Бога е само наполовина. Бог ще ни се изяви тъй, както Той обича.
Сега вие сте длъжни като ученици да добиете второто положение – да живеете в Бога. Тогава вие ще се изпълните с Неговата Мъдрост, с Неговото знание, с Неговата сила и с пълнотата Му. Имате ли тия две положения, т.е. живее ли Бог чрез Духа Си във вас, и живеете ли вие в Бога, между Бога и човешката душа вече настава единство. Павел казва: „Няма сила в света, която може да ни отдели от Любовта на Бога, от Любовта Христова.“ А това е целта – да се образува тази връзка. Аз нямам време да ви обяснявам какво нещо е тази връзка. Днес ще размишлявате върху тези две идеи: първото положение – да живее Бог във вас – да придобиете необходимата за вашето развитие свобода; второто положение – да живеете вие в Бога – само тогава ще придобиете онази вътрешна интуиция, чрез която ще разбирате същината на нещата.Защо сега не се познавате?Вие не сте възприели, не сте научили тези закони. Ще се опитате най-първо да живеете в Бога. Вие сега започвате да опитвате тази Любов. Правили ли сте опит да живеете в Бога? Правили сте, но не зная доколко опитът ви е излязъл сполучлив. Във всяка работа има само един сполучлив момент, при който изпълнението ѝ бива съвършено. Когато живеем в Бога, всичките ни работи на Земята, в каквото положение и да сме, ще бъдат съвършени. Тогава вие няма да бъдете в нужда. Ако тръгнете на път, аз няма да ви дам цял самун, но ще ви дам едно малко парченце хлебец, не повече от 100 грама. Този хляб ще има това свойство, че и цяла година да пътувате, все 100 грама ще си носите, все ще имате хляб. Хлябът ви няма да се намали. Ако ви дам една круша, през цялата година ще ядете тази круша, и все цяла ще бъде. Постоянно ще ядете от нея, без да можете да я изядете. Ако пък ви дам една златна монета, по този закон тя все ще си остане цяла. Ще я давате навсякъде, но в джоба ви все ще има една монета. Целия свят ще пропътувате с нея, и тя пак ще остане в джоба ви. Как ще си обясните този закон? Това показва, че Божественото постоянно се увеличава, увеличава до безкрайност. Това е красивото в живота! И когато ние приемаме този Божествен живот в нас по този начин именно – Бог да живее в нас и ние в Бога – този наш малък живот ще бъде сила. Малките неща – това са силните неща. Вие не очаквайте големи радости. Малките радости – това са силните положения в света. Да знаеш да се радваш на малките блага както малките деца – туй е истинската радост. Някои учени мислят върху някой въпрос цели 20 години и нищо не успяват. Най-после една малка идея проблесне в ума им и те се зарадват. Тази малка идея разрешава въпроса.
Сега през целия ден желая да останат две важни неща в ума ви. Ще размишлявате върху следните положения: Бог да живее във вас и вие да живеете в Бога. Само по този начин ние ще разрешим великите задачи, които ни предстоят: да станем зидари, да служим на Бога, да вземем участие в съграждането на този Разумен живот, който Бог сега строи! Аз ви казвам, че Господ в мене ми казва: „Вие ще имате всичкото Негово благословение!“ Не мислете, че това е една химера. Вие ще опитате думите ми във всяко отношение. В тях няма никакво изключение. Ще имате Божието благословение! Всичко, което е необходимо за живота ви, ще го имате. Ще имате и средства, и здраве, и знание. Всичко ще имате, но не се стремете да задържате физическото.Не се старайте да запазите тия съдрани дрехи, които носите. Всички трябва да се съблечете от тях. Ново се гради сега у човека. Да съградим Новия живот, да почувстваме, че ние сме братя – това е, което трябва да желае всяка душа. Братя ще бъдем само когато Духът на Бога живее в нас. Този Дух ще ни разкрие великата тайна на Живота. По-велика тайна от тази няма. Ами какво щеше да бъде вашето положение, ако ви се отвореха очите и видите и другите ваши братя, които присъстват тук? Какво ще стане с вас тогава? – Всички ще излезете из кожата си навън. Вие сте чудни, когато запитвате защо ще излезете от кожата си навън. Ами когато дойде майка ти, която си очаквал с нетърпение цели 20 години, ще седиш ли вкъщи, докато пристигне тя? – Не, ще излезеш вън да посрещнеш майка си. Няма да я чакаш вкъщи. Такова е и състоянието на човешката душа, когато очаква да види тия свои братя. Ще излезем от телата си! Ще останат само слугите ни и като дойдат нашите братя, ще ни намерят полегнали, ще кажат: „Тия хора са измрели.“ Тъй ще бъде! И Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Но има и друго нещо: къщите ни тогава ще бъдат много лекичко направени, като колибки, та лесно ще ги събираме в едно малко денкче, което няма да тежи повече от един грам. И ние, и колибката ни, ще идем да посрещнем майка си.
Бог да живее в нас и ние да живеем в Бога! И Любовта да бъде една силна връзка помежду ни – не само между нас, но между всички на Земята; не само между всички на Земята, но и между всички на Небето. И всички, които живеят на Земята и на Небето, да бъдат всички едно. – Амин! Тъй да бъде!
Сега ще дадете простор на вашия ум. Главата ви да се освободи от всички спънки и ограничения на ума. Ще дадете простор на вашето сърце. Сърцето ви трябва да обича нещо, да върши Волята Божия. Както сърцето постоянно тупа и изпраща кръв по цялото тяло, а кръвта е символ на живота, така и Божественото сърце трябва да изпраща Новия живот навсякъде. Туй сърце може да бъде движено само чрез Божия Дух. Кръвта ще бъде Духът и чрез всяко пулсиране на това сърце Той ще изпраща Живот към ума ни, към душата ни, към сърцето ни – навсякъде, и ние ще бъдем живи. Второто положение е, че онова живо огнище, на което всички неща се коват, се приготовлява. Всичко трябва да бъде свещено! Това да бъде живият огън, който постоянно трябва да гори в душата ни.
И тъй, светлина в ума ни, живот в сърцето ни и Любов в душата ни! Това е мястото, дето Бог живее. Бог се проявява в ума ни като Светлина, в сърцето ни като Живот, а в душата ни като Любов. Туй е великото! Ако ние не можем да разберем Светлината, която се разкрива в живота ни – а това е физическата страна на работата, не можем да разберем и живота.Ако не разберем живота, не можем да разберем и Любовта. Процесът е верен. Ако разберем светлината и тази светлина внесе всичко хубаво в душата ни, ние ще разберем този живот. Този живот ще разшири вашето сърце. Щом разбираме живота, ще разберем Любовта, която живее в душата ни. Живеем ли в Бога, тогава целият свят ще се отвори пред нас като един цвят и ние ще почувстваме този вътрешен смисъл на нашата душа. Ние ще разберем Бога като Светлина, тъй както ангелите Го разбират. Ще разберем Бога като Живот, ще Го разберем и като Любов. Разберем ли тия неща, ние ще имаме една основа, от която никой не може да ни поклати. Ще имаме една мярка, с която ще можем да разрешаваме всички трудни въпроси. Ще имаме една велика наука на ангелите и ще се радваме. Тогава и ние ще бъдем ангели. Ангел значи служител. Всинца вие ще бъдете служители. Сега нямате криле, но един ден те ще ви израснат. Щом Светлината влезе в ума ви, Животът – в сърцето ви, и Любов¬та – в душите ви, вие ще бъдете ангели. Това са качествата на един ангел. Така се проявява Бог.
Сега аз ви поздравявам с радостта на онзи, който има да дава на кредитора; поздравявам ви с радостта на онзи, който очаква дрехите и топлата чорбица; поздравявам ви с радостта на онзи, който очаква да го приемат в училището. Господ да бъде с вас и вие да бъдете с Господа!
23 август, неделя, 5. 40 ч.
Най-често използвани думи в беседата:аз, бог, живее, положение, може, сега, има, дойде, бъде, всички, казвам, казва, живот, любов, всичко, мен ,