От книгата, "Условия за растене", Сила и Живот, Тринадесета серия, т.4 (1929–1930)
Издание 1949 г., София Книгата за теглене - PDF. Съдържание на томчето
„Ще ме видите." На български език, в езиково отношение, това изречение има двояко значение. Аз го взимам в буквален смисъл. За онзи, който разбира български език, важен е глаголът „виждам". Да разбираш нещо, значи, да го познаваш, да го знаеш. Глаголът „виждам" има отношение към разумния свят, към разумния живот. Този живот е песен за онзи, който може да я пее. Животът е една от най-хубавите песни, отлично композирана. Чудно е, как и досега още хората не са научили тази хубава песен. Когато някой слуша, как други пеят тази песен, тя не му се харесва. Какви ли не трактати, какви ли критики не съществуват за нея. Мнозина казват, че тази песен не струва. Не че песента не струва, но певците не могат да я пеят добре. Само талантливият и гениалният могат да пеят тази песен. Пеенето е спомагателно средство към културата. Който не пее, не може да мисли право, нито може да се развива правилно. Който мисли право, той всякога пее. Според някои, пеенето е празна работа, губене на времето. Не е така, пеенето е работа. Ако отидете във възвишените светове, като екскурзианти, ще се учудите на музиката, която съществува там. В световете, вън от слънчевата система, съществува голяма музикалност. Учените и философите, като се спират върху греха, казват, че той е общо явление, не само за хората на земята, но за всички същества във вселената. Не, грехът е изключително явление, достояние само на хората на земята. В другите слънчеви системи няма помен от греха.
Сега аз няма да се спирам да ви доказвам нещата философски. Едно ще знаете: хората са причина за падане на ангелите; те са дали път на духовете в себе си. Че имало паднали ангели, това е човешка измислица. Че имало в света дявол, който се бори с Господа, и това е човешка измислица. На земята съществуват само изостанали в развитието си човешки души. Те са създали ада. Тях наричат дяволи. Други души, които се развиват правилно, наричат ангели. Те са създали рая. Изостаналите човешки души не са нищо друго, освен паднали ангели и архангели, които си пакостят едни на други. Който ме слуша да говоря така, ще каже, че това е еретическо учение. Правоверно учение ли е, ако вярвате, че има паднали ангели? Според мене, има напреднали ангели, служители на Бога. Под „ангел" на гръцки се разбира служител. Който не гледа на ангела като на служител, казва, че той е нещо особено, високостоящо, напреднало същество. Ако е така, как е възможно, това същество да пожелае да слезе на земята и да падне? Как е възможно, ангелът да падне и да се отдалечи от Бога? Докато е при Бога, ангелът не познава страданието. Щом се отклони от Него, той започва да страда. Ще кажете, че страданието е резултат на отклоняването на човека от правия път. Според мене, страданието е необходим път за развитието на човека. Ще дойде ден, когато страданията и препятствията в човешкия живот ще изчезнат. Засега, те са необходими за земята, но не и за слънчевата система.
Детето си представя Бога като баща си, който постоянно наказва. Той държи тояжка в ръката си и като види, че детето сгреши, веднага слага тояжката на гърба му. Когато то порасне и стане възрастен човек, тояжката изчезва от ума му. Между бащата и сина се създават любовни отношения. Съвременните хора имат повърхностни понятия за баща и майка, за брат и сестра, за господар и слуга, за държава и закон. Разбиранията на повечето хора са като на първобитния човек, или като на падналите хора. Сегашната раса е образувана повече от паднали хора. Като четете свещените книги, ще разберете, как се е създала тази раса. В началото, при създаването на света, съществувала една раса, наречена раса на Синовете Божии. Едновременно с нея съществувала и животинската раса. Впоследствие, двете раси се смесили и се създала сегашната раса – на падналото човечество. Когато Божественото Начало се свърже с животинското, явяват се ред препятствия, които причиняват известно падение. Стремежът на Божественото се отличава от този на човешкото; стремежът на човешкото също се отличава от този на животинското. Колкото и да говориш на човека за Бога, той нищо не разбира.Той казва: Защо да не живея, както искам? – Да знаеш, как да живееш, това е изкуство. – Ама трябва да ям. – Да знаеш, как да ядеш, това е изкуство. – Искам да пия. – Да знаеш, как да пиеш, и това е изкуство. – Искам да мисля, да чувствам и обичам, да действам. – Да мислиш, да чувстваш и да постъпваш правилно, това е изкуство. – Да имам вяра. – Каква трябва да бъде твоята вяра? Ти вярваш в духовното, без да знаеш неговия произход. Вярваш, че човек е създаден от Бога, без да си Го видял и познал. Какво ще кажете, ако ви питат, видели ли сте Бога? Ще кажете, че не сте Го виждали, но сте слушали за Него от майка си и баща си, от дядо си и баба си. Срещали ли сте Бога на земята? Срещали ли сте Христа? Ще кажете, че Христос е бил на земята преди две хиляди години. – Де е Христос днес? – На небето. – Де е небето?
И тъй, ако и човешките мисли и чувства започнат да се консервират, ще се явят различни болести.Много религиозни разбирания, много човешки мисли и чувства са консервирани, запазени в тенекия, та когато потрябват на хората, да ги сготвят. И това не е лошо, но консервираната храна пречи на правилното развитие на човека. Който се храни с консерви, не може да отиде при Бога. Това не е било, и няма да бъде. Ако ангелът се храни с човешка храна, ще стане човек, ще изгуби качествата на ангела. Когато Моисей изведе евреите от Египет, той ги прекара през пустинята, дето цели 40 години се хранеха с манна, да станат човеци. В Египет евреите прекараха 400 годишно робство. Те бяха толкова наплашени от господарите си, че трябваше да минат години, докато се освободят от страха. И досега още евреите не могат да се освободят от този вътрешен страх. Колко пъти те казваха на Моисея: Докога ще ни храниш с тази сладка манна? В Египет бяхме роби, но ядяхме месо, кисели краставици и др. Тази сладка храна ни дотегна, ще ни измориш тук. И до днес още, като слушате някой да ви проповядва, казвате: Докога ще ни храниш с тази сладка манна? Искаме нещо киселичко, да отговаря на вкуса ни. Казвам: Всяко учение, което храни слушателите си със сладка храна, има отношение към напредналите души. Следователно, от гледище на храната, която употребяват, хората се делят на четири категории: първата категория хора живеят в своето подсъзнание; втората категория живеят в своето съзнание; третата категория – в своето самосъзнание и четвъртата категория – в свърхсъзнанието си. Подсъзнанието и свърхсъзнанието означават два Божествени полюса. Единият полюс означава човешката душа, а другият – човешкия дух. Съзнанието и самосъзнанието представят други два полюса. Единият означава човешкото сърце, а другият – човешкия ум. Съзнанието има отношение към животинското царство, а самосъзнанието – към човешкия живот. Не можете да живеете добре с хората, ако не познавате животните, ако нямате правилно отношение към тях. Много човешки чувства са взети от животните. Те не ги създадоха, но първи минават през тях. Ако познавате тези чувства в животните, ще знаете, как да се справите с тях. Щом минат през вас, ще им дадете нужното място.
Христос казва: „Ще ме видите." – В какво? – Ще видим Бога в Любовта, в Мъдростта и Истината. Ще видим Бога в доброто и в правото. От мое гледище, ето как аз бих желал да видя Бога, как бих се молил: Господи, дай ми знание и мъдрост на ума; нека Твоята Любов и Твоят живот да се вселят в сърцето ми, а свободата и истината – в моята душа. Силата и доброто да пребъдват в душата ми, а вечното право и благото на живота да пребъдват в моята воля. И наистина, щом имаш знание и мъдрост, ти ще знаеш, как да постъпваш; щом имаш топлина в сърцето си, ще знаеш, как да постъпваш; щом доброто е в тебе, ще знаеш, как да постъпваш; щом истината е в тебе, ще знаеш, как да проповядваш. Съвременните хора не прилагат тези добродетели. Аз се чудя на българските вестникари. Колкото са дохождали при мене, нито един от тях не е изнесъл истината, както я споделял с мене. Те изнасят работите, не както са в действителност. Досега, нито един български вестникар не е изнесъл вярно нещата. – Защо? – Ще ви обясня това в алегорична форма.
И тъй, от вас се иска нова философия. Хората трябва да живеят според истината. Тя е най-красивото състояние, което човек може да преживее. Нас не могат да ни заставят да търгуваме с истината. Да говорим истината, това не е унижение. Тя не опорочава идеите. Важно е, как човек изпълнява длъжността си. Каквато служба да изпълняваш, ще говориш истината. Човек трябва да има една основна идея. Тя е зародишът на живота.Кое е най-важното в зародиша? – Ядката. Всяко семе, всяко яйце има един вътрешен зародиш, който се превръща в това, което е семето. Каквото е семето, такъв е резултатът. Следователно, идеите определят хората. Основната идея в човека дава тон и направление на неговия живот, както и на неговата мисъл. Всички останали идеи се групират около основната идея. Тя трябва да бъде непоколебима, при всички условия да бъде една и съща.
"Ще ме видите." Ние трябва да любим Бога, Когото не виждаме. То е идеалът на нашата душа. Щом обичаш това, което виждаш, то е материалната страна на любовта. Много примери потвърждават тази мисъл. Едно дете живяло далеч от майка си цели 16 години. През това време то заболяло сериозно. Лекарите видели, че положението му е безнадежно и решили да пишат на майка му, да дойде да го види, преди да умре. Детето имало силна температура, постоянно бълнувало и нищо не виждало пред себе си. Като пристигнала майката, тя поставила ръката си на неговото чело. Макар в безсъзнание, детето я познало и извикало: Мамо! Това дете видяло ли майка си? – Не я видяло. Значи, има друго познаване и виждане – вътрешно. За такова виждане говори Христос. Ако ние виждаме само с външните си очи и разбираме само с конкретния си ум, в такъв случай, ние недовиждаме и не разбираме нещата. Други очи ни са нужни. С тях ще разбираме основно работите. В това вътрешно виждане няма изключения. Ако аз вярвам в Божественото, т. е. в Разумното начало, всички противоречия ще изчезнат. Такъв пример имаме с живота на Христа. Какво по-голямо противоречие от Неговия живот! Той мина през разпятие. Но Бог, в Когото Той вярваше и от Когото излезе, Го освободи от смъртта. Имаме примера и с тримата младежи в огнената пещ. Те не се поколебаха във вярата си, не се поклониха на идола, поставен от вавилонския дар. Той ги хвърли в пещта, но те не изгоряха. Има много подобни примери. Всеки, който вярва, ще излезе на добър край. Питам: Какво ще бъде вашето положение, ако поставят вярата ви на изпит? Трябва ли да се поколебаете? Ще ви турят в огнената пещ, да се опита вашата вяра. Човек сам трябва да знае, докъде е стигнал. И любовта ви ще се изпита. Аз съм привеждал примера за онази млада мома – Драганка, на която възлюбеният често й казвал: Не се страхувай, Драганке. Докато си с мене, нищо няма да ти се случи. Един ден, като вървели през гората, насреща им излязла една мечка. Момъкът веднага се качил на една круша, а Драганка останала под крушата. Като се видял вън от опасността, той извикал: Не бой се, Драганке, аз оттук ще стрелям. Ние, съвременните хора, само цъкаме с пушката си и обещаваме на хората това, което не можем да им дадем. Христос казва: „Ще ме видите." – Кога? – Във време на вашите мъчнотии, на вашите скърби, на вашите несполуки; във време на вашата любов, на вашата мъдрост, на вашата истина. Това е новото верую, което може да спаси съвременния човек. Така трябва да мислят всички хора. Като дойде Христос, всички хора, без разлика, ще повярват в това. Каквато религия или верую имат хората, то е религия на миналото. Това се отнася и до най-напредналите. Нова вяра е нужна сега иа хората. Думата „нова" не е на място употребена. Нужна е Божествена религия, която аз наричам „религия на Божията Любов", която да запали хората от единия до другия край на света: всички да горят, без да изгарят и да станат щастливи.Нужна е такава любов, която да премахне злото в света; да премахне всички болести, всички несгоди; да премахне сиромашията, завистта, омразата, съмненията и раздорите. Ние се нуждаем от такава любов, която може да приравни всички хора, но не както става с изсичането на горите. В съзнанието на хората трябва да се роди желание да пожертват всичко и да тръгнат в правия път, отдето са излезли някога.
Съвременните хора имат неправилни, атавистични схващания, които трябва да се изправят. Първо, да изправим отношенията си към Първата Причина. После, да изправим отношенията си към другите. И най-после, сами към себе си. Някога ние сме жестоки и към себе си. Ние рушим своя ум, своето сърце и тялото си. След това, предаваме това разрушение и навън и казваме: Светът ще се оправи. – По този начин, светът никога не може да се оправи. Светът се нуждае от чист въздух, т.е. мисъл му трябва. Въздухът е мисълта. На света е нужна светлина, но не тази, която изгаря и от която хората получават слънчев удар. Аз говоря за светлина, която носи живот.