От книгата "Великите условия на живота". 9 беседи на Учителят Беинса Дуно от 12.01.1919г. до 30.10.1919г.,
София, 1944. (стар правопис) Книгата за теглене - PDF Съдържание
От книгата "Великите условия на живота". 9 беседи на Учителят Беинса Дуно, София, 1944
Фототипно издание на ИК "Жануа'98", София, 2009. Книгата на PDF - за теглене Съдържание
Съвременните хора живеят според Мойсеевото учение – старата култура. Сам Мойсей казва: „Господ ще издигне друг пророк, по-висок от мене. Който не служи на този пророк, сам подписва смъртната си присъда“. Мойсей говорел за Христа и сам признавал учението си за несъвършено. След всичко това, хората се запитват, защо, като са излезли от Бога, не живеят добре.Много естествено, хора, които не живеят добре, не са излезли от Бога. Някоя майка се заканва на своите неприятели с думите: Нека родя аз, тогава ще видите! Тя очаква да роди син, който да отмъсти за нея. Може ли този син да се роди от Бога? По наследство той ще върви по майчина или по бащина линия, тях ще следва. Законът за наследствеността не е разбран от всички. Египтяните са вярвали в преселването на душите; индусите вярват в прераждането, а съвременните учени – в наследствеността. Това са три учения с противоположни значения. Наследствеността е закон за физическия свят, прераждането е закон за душата, а преселването на душата – закон за духа. С други думи казано: египтяните учели за слизането на Духа, индусите – за еволюцията на душата, а съвременните учени – за наследствеността. Те говорят за ниви, къщи, за лозя, за имоти, за наследяване на дарби и способности.
„Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли“. В Битието се говори за змията, която изкушавала Ева да яде от забранения плод, за да се отворят очите й. Наистина, Ева яде от този плод, даде и на Адама да яде и от този момент се отвориха очите им. С дясното си око те гледаха към света, т.е.към съблазните в живота. Казва се, че Адам и Ева били голи в рая; всъщност, не е така. В голотата, за която се говори, се крие друго нещо, не се разбира външна голота. И за развитието на човечеството учените дават различни обяснения, но истината стои далеч от тях. В развитието си, човечеството е минало по пътя на еволюцията, но в какво се заключава тя, малцина знаят. Не е достатъчно да се каже, че еволюцията е развитие. Това и децата знаят. И най-простата българка знае да развива платното, но това още не е еволюция. Ще кажат някои, че еволюцията е създала всичко. Ако еволюцията може да създава, тя би била мощна сила, която преобразява, пресъздава и видоизменя. Всъщност, еволюцията е процес на човешкия дух. Ето защо, като се говори за еволюция, трябва да я разбираме в нейната същина, без да й приписваме качества, каквито не притежава. Ако кажем, че еволюцията е закон на развитие, това е достатъчно, няма нужда от повече обяснения.
Хермес, в своята философия, обяснявал всички противоречия в живота чрез седем принципа. Съвременната наука приема само два от тези принципи: принципът на ментализма, според теософите – принцип на манас, според окултистите – поле на умствения свят, т.е. принцип, който определя формите на нещата. Вторият принцип е полето на сърдечния свят, т.е. светът на чувствата, на трептенията, чрез които се обяснява понятието светлина. Останалите пет принципа стоят вън от съвременната наука. Тя не се занимава с тях, но въпреки това, им дава нужните имена. Например, тя нарича третия принцип „принцип на сходство между нещата“. Четвъртият принцип се разглежда като принцип за раздвояване на силите в природата. Той е причина за съществуването на положителни и отрицателни сили. Петият принцип е на приливите и отливите. Той поддържа, че всичко, което става в природата е точно определено, както приливите и отливите и навсякъде съществува ритъм. И в музиката съществува точно определен ритъм, такт. Без него музика и хармония не съществуват. Шестият принцип е на причинност и последствие на нещата. Седмият принцип е на родовете, т.е. на мъжкия и женския пол. С явяването на този принцип се яви и злото в света.
Следователно, зло съществува по причина на мъжете и жените. Като се говори за мъже и жени, не разбираме техните форми, но принципите мъж и жена като противоположни сили в природата. Под „жена“ се разбира творческия принцип. За да съградиш нещо, трябва да събереш градивен материал: тухли, вар, пясък, греди, керемиди и т.н. Когато се гради къща, едни се радват, други страдат. Човек се радва на новата си къща, а дърветата, камъните, растенията скърбят. И работниците не се радват много. Случва се някой от работниците да падне от къщата и да се осакати. Същото става и със създаването на човешкия живот. Родителите се радват, че се е родило дете на света, но много същества около тях скърбят. Значи, благото на едного не е благо за всички. Тази е причината за омразата между хората. Недоразуменията между братя и сестри, между религиозни и светски хора се дължат на същата причина. Двама овчари се карат, защото единият отнел една от овцете на другия. Двама момци се карат, защото единият е взел възлюбената на другия. Затова именно, Христос казва: „Ако дясното око те съблазнява, извади го.“ Кое е дясното око в човека? – То представя физическия свят. За да не се лъже от привидността на нещата и да ги разбира, човек трябва да познава законите на физическия свят. Който не разбира тези закони, всякога пропада. Среща го един познат и му обещава, че ще го осигури, ще нареди работите му. Той вярва, но в края на краищата, остава излъган. В дома на някой добър човек влиза един непознат и се влюбва в жена му. За да прикрие чувствата си, той играе роля на благодетел, който има желание да помогне на цялото семейство. В края на краищата, добрият човек вижда, че непознатият имал користна цел, да използва жена му. Този човек имал лоши намерения, които прикривал с думата благодетел. Да прикрива човек лошите си намерения с нещо добро, това говори за лоши черти от неговия характер, които и днес се проявяват по атавизъм.
„Ако дясното око те съблазнява, извади го.“ Това значи, откажи се от изопачения си ум, който е поставил в крива посока твоите мисли, чувства и постъпки. Този ум е изхабил сърцето ти и силите на твоя организъм. Да се отречеш от изопачения си ум, това е в реда на нещата.
„Ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я.“ Казваш за някого: Той ми е дясната ръка, не мога да се откажа от него. Ако този човек има предвид твоите интереси и твоето благо, като свои, не трябва да се отказваш от него. Обаче, щом върши престъпления, щом те ощетява, ти трябва да се откажеш от него. Ако дясната ти ръка върши престъпления, непременно трябва да се откажеш от нея. И обществото не търпи такива хора. Срещне ли човек с изопачен ум и извратена воля, то го изхвърля навън. Да изхвърлите човека вън от себе си, това значи, да не се поддавате на неговите влияния.Ако трябва да се поддавате на нещо, това е любовта.Само любовта има право да влияе на хората. Който живее според нейните закони, той е добър човек. – Който се поддава на безлюбието, той е лош човек. Кой е добър човек? – Който помни доброто и забравя злото. Ако на такъв човек кажеш сто лоши думи, а една добра, той ще помни добрата дума, а ще забрави лошите. – Кой е лош човек? – Който помни лошото, а забравя доброто. Ако на такъв човек кажеш сто добри думи, а една лоша, той ще помни лошата, а ще забрави добрите. След всичко това той мисли, че, като замине за другия свят, ще го приемат с почести. Не, възвишеният свят не приема хора с изопачени умове и сърца, с дясно око и дясна ръка, които се съблазняват.
Времето разкрива човека най-добре и го определя в категорията на добрите, или на лошите. В бъдеще учените ще разполагат с лаборатории, в които по потта на човека ще определят добър ли е, или лош. Те ще правят такива анализи, каквито сегашните учени и не подозират. Съществува и наука „боваризъм“, чрез която също познават, кой е добър и кой лош човек. Тази наука изследва лъча, който излиза от човешкото око. Този лъч никога не лъже. Хора, на които мислите и желанията са възвишени, лъчът, който излиза от очите им, е над плоскостта и във възходяща посока. У лошите хора този лъч е под плоскостта и в низходяща посока, към земята. Гледайте този лъч и не се заблуждавайте от убежденията на човека. Каквито и да са убежденията му, щом лъчът на окото му е над плоскостта, той е добър. Ако лъчът е под плоскостта и надолу, той е лош човек. И за светия да минава пред хората, той е лош и не може да се разчита на него.
Един укротител на змии в Европа правел различни опити, с които се прочул. Достатъчно било да каже няколко думи на змиите, за да ги застави да се увиват около него и по заповед да се развиват и отиват по местата си. Между змиите имало една голяма, опасна змия, която също се подчинявала на заповедите му. Обаче, един ден тя се обвила около него и когато трябвало да се развие, тя не послушала. Вместо да се развие, тя повече го притискала. Когато костите на укротителя изпращели, змията се развила и отишла на мястото си. Затова Христос казва: „Извади главата и опашката на змията от себе си, т.е. от своя живот, и ги хвърли.“ Главата на змията е дясното око, а опашката – дясната ръка. Изучавайте живота си, и сами ще се обедите в това сравнение.
Мнозина цитират стиха, върху който днес говоря, но го разбират толкова, колкото разбират и светлината. Всеки говори за светлината, но като отражение на нещо. Виждате едно стъкло, казвате, че е стъкло, но не се замисляте, колко пречупвания е претърпяла светлината, докато получите изображението на стъклото в очите си. И фотографът, като светлината, ходи от един предмет на друг, прави снимки и след това ги продава на хората, като реални образи, да ги изучават. Това не са реални образи, но сенки на предметите. Всеки предмет трябва да бъде в естествено положение, както листата, клончетата, цветовете и плодовете на дърветата. Само така ще имате ясна представа за него.
Едно се иска от съвременните хора: съзнателно отношение към нещата. Някой се радва на цветята, на техните краски и аромат и казва: Всичко това е създадено заради мене. – Не е така. Краските и ароматът на цветята са създадени за привличане на насекомите, чрез които става опрашването и оплождането им. Ако при това положение и ти можеш да се ползваш от краските и аромата на цветята, свободен си да ги използваш, но нямаш право да мислиш, че са създадени само заради тебе. Някои богослови поддържат идеята, че светът е създаден за човека. Не е така. Трябва да се знае, за кой свят се говори. Ако говорите за света, създаден от човека, с негови собствени разбирания, наистина, този свят е за него. Ако говорите за необятния, безграничен и велик свят, в който се движат милиони същества, той не е създаден за човека. Мислите ли, че многобройните планети – Юпитер, Сатурн, Венера, Нептун, Уран се интересуват за човека? Мислите ли, че съществата, които живеят на тези планети, се интересуват от работите на България и от това, което става сега в Европа? Възвишеният свят се интересува от работите на Европа дотолкова, доколкото вижда в тях изпълнението на Божията воля. Така всеки човек се интересува от някой виден певец или музикант дотолкова, доколкото песента или музиката задоволяват копнежите на неговата душа. Ако глухият и невежият попадне на концерта, няма да остане там. Той ще погледне натук- натам и ще напусне концерта.
Време е вече хората да се справят с противоречията си и да престанат да се залъгват едни други. И простите, и учените хора трябва да се сближат, да се почувстват братя помежду си. Народът представя мъжете, а владиците, свещениците и учителите – жените. – Кой разваля народа? – Неговите служители. Жената е развалила мъжа, а мъжът – жената. Ще кажете, че жената е страшно нещо. – Каквото е жената, такова е и мъжът. Нека всички мъже и жени, свещеници и учители, управници и управляеми се обединят и заработят заедно за изправяне на своя народ. Новото време изключва лъжата. Никаква лъжа не се позволява. Който лъже, който престъпва Божия закон, сам определя мястото си, сам се отделя от обществото на добрите и почтени хора. Светът се нуждае от здрави хора, със светли умове и благородни сърца. Срещате ли хора с извадени очи и отрязани ръце, били те учители, духовници, бащи и майки, общественици, на тях не може да разчитате. Стойте далеч от човек, на когото дясното око е извадено и дясната ръка отрязана. В бъдещата култура ще влизат хора със здраво ляво око и здрава лява ръка. Дясното им око и дясната им ръка ще бъдат заместени с нови, здрави, но те ще работят под импулса на лявото око и лявата ръка.
Веднъж запитали сърцето, защо е отишло в лявата страна на гърдите. То отговорило: Избрах лявата страна, за да покажа, че нямам нищо общо с дясната ръка и дясното око на човека.
Когато се говори на хората за недостатъците им, те казват, че не искат да слушат думите на този, или на онзи. Ако не слушате думите на вашия приятел, ще слушате думите на природата. Нейният език е строг и безпощаден. Когато съди някого, тя го простира на земята и започва постепенно да отнема мазнините, мускулите му и, като го отправи на онзи свят, запитва го: Къде остана твоята философия? Като не може да й отговори, близките му казват: Бог да го прости! – Това не е разрешение на въпроса. Бог прощава на човека, когато той сам се заема да изправи погрешките си. Този човек е отнел къщата, нивата на своя ближен и след това иска да го простят. Върни къщата и нивата му, и ще бъдеш простен. А така, без да изправиш погрешките си, никой няма да ти прости или да те извини. От хиляди години хората все се извиняват, без да изправят погрешките си. Ще кажете, че Бог е всеблаг и всемилостив. Вярно е, всеки е опитал Божията милост и благост, но, въпреки това, Той изисква от хората да изправят погрешките си, т.е. да изплатят задълженията си. И днес всички се питат, защо съществува смъртта. Много просто, смъртта е бирник, който заставя длъжниците да изплатят дълговете си. Тя е справедлива и не прави за никого изключение. Като дойде смъртта, всички се плашат. Смъртта иде да ликвидира с греховете и престъпленията на хората, т.е. с техните дългове. Ето защо, по-добре е човек да се плаши от греха и да не греши, а не да се плаши, след като е сгрешил. Аз считам добри, почтени хора онези, които се страхуват, преди да са извършили някакво престъпление. Истински герой е онзи, който не бяга от дълговете си, но ги признава и започва да плаща.Той се обръща към своя ближен и казва: Братко, извърших едно престъпление към тебе. Съзнавам погрешката си и съм готов да приема наказанието, което ми се полага. – Какво ще каже обществото за този човек? – Да каже и мисли каквото си иска. Важно е, какво Бог мисли и казва. Затова е казано в Писанието: „Начало на мъдростта е страхът Господен.“
Мнозина се запитват, защо Христос е говорил повече с притчи и символи. – Целта на Христа е била да каже истината на хората, да им посочи правия път, без да ги обижда. Но, въпреки това, те не можаха да Го изтърпят и Го разпнаха. Той казваше на свещениците: „Вие държите ключовете от небето и нито сами влизате вътре, нито другите пущате да влязат.“ Така и съвременните християни се готвят за небето, без да отговарят на името „истински християни“. За да носиш това име, трябва да се проникнеш от великото учение на Христа, от едно дълбоко разбиране за всичко, което става в света, и от готовността да изправиш всяка своя погрешка. В това се крие благородството на човешката душа. Много са заблужденията на хората и то, по причина на друго заблуждение, че човек е короната на създанията, че е създаден по образ и подобие на Бога. Истинските човеци, създадени по образ и подобие Божие са на небето, а Адам и Ева, направени от кал, са още на земята. Някои поддържат идеята, че душата е направена от кръв, която след смъртта се разливала по земята. Наистина, плътта гние, кръвта се разлива, но живото дихание нито гние, нито се разлива и губи, а остава за вечни времена. То е Божественото начало в човека, което е безсмъртно. То е подложено на закона на еволюцията. Значи, животинското начало в човека умира, а Божественото живее вечно. Важно е Божественото, а не животинското. Ако приятелят ти дойде на гости с кон, кое е по-важно за тебе: неговото присъствие, или конят, с който е пристигнал? Същественото е твоят приятел, а не неговият кон. Какво значение има червеният или белият кон, с който приятелят ти е дошъл? Конят е важен дотолкова, доколкото да чуеш отдалеч пристигането на твоя приятел. Ако конят е бял, също така отдалеч ще видиш приятеля си, който бързо се приближава към тебе.
Като се говори за смъртното и безсмъртното начало в човека, явява се въпросът, как ще възкръсне човек. Според някои, човек ще възкръсне със същото тяло, с което е живял на земята. Значи, ако някой борец е тежал 100 – 120 кг., след възкресението си ще се яви пак толкова силен, едър, тежък човек. Това е детинско разбиране, а не истинско възкресение на душата. Възкресението подразбира нов, Божествен живот. В този смисъл, човек може да възкръсва по няколко пъти на ден. Достатъчно е да се откаже от едно свое заблуждение, за да възкръсне нещо в него. Възкресението подразбира освобождаване. То няма нищо общо с гроба на човека. Кой човек е излязъл от гроба жив и възкръснал? Това не е било и няма да бъде. Обаче, човек е подложен на постоянни промени. Затова и Павел казва: „Ние няма да умрем, но ще се изменим.“ Това е било и всякога ще бъде. Сегашният човек не е това, което е бил в миналото, нито ще остане такъв в бъдеще. Човек се изменя по ум, сърце и воля; той изменя и своите разбирания, своя начин на живот. Съвременните хора говорят за достойнство, за воля, за силна мисъл и т.н. Според мене, само онзи има силна воля, който може да се откаже от злото, което е намислил да прави, и да го замести с добро. Ще кажете, че това и вашите деди и прадеди са знаели. Знаели са го, но не са разбирали, по какъв начин може злото да се превърне в добро.
Един ангел се провинил нещо пред Господа и за наказание го изпратили на земята, между конете, да изучава техния език. Когато се радвали, конете произнасяли звуковете „и-ху-ху“. Ангелът научил езика на конете, разговарял се с тях, но когато трябвало да се зарадва и да каже „и-ху-ху“, не могъл да произнесе тези звукове, за което всички му се смеели. Не било лесно да се изговорят тези звукове. – Защо? – Защото той не разбирал смисъла им. Наистина, човек мъчно произнася думи, на които не разбира смисъла.
Какво означават звуковете „и-ху-ху“? Когато правят сватби в селата, българите се веселят, играят и викат „и-ху-ху“. С това те изказват доволството си, че са придобили нещо ценно. Най-напред родителите на момъка харесват една мома и пращат някой да я иска. Това изпълнява обикновено, стара, умна жена, която започва работата дипломатически. Първо тя се осведомява за материалното положение на момата, иска да разбере, имат ли родителите й ниви, лозя, говеда. Като се убеди, че момата е заможна, тя започва да хвали момъка, да говори, че е много работлив, добър, пък и от имане не е лишен. Родителите на момата слушат, но не дават още отговор. Бабата отива два-три пъти и все за момъка говори, докато най-после родителите на момата се съгласят. Те довеждат момата, и тя да каже, съгласна ли е, или не. Щом и двете страни се съгласят, започват приготовления за сватба. Определят деня на сватбата, и веселието започва: булката и младоженецът тръгват напред, а след тях кръстницата и кръстникът. Тя носи сито, пълно с орехи, сушени плодове и пари. След тях вървят всички роднини, приятели и познати. Всички са радостни, засмени, музика свири. Кръстницата хвърля отвреме-навреме по няколко орехи или сушени плодове и пари на децата, които с нетърпение очакват този момент. Като се изпълнят всички обреди, музиката засвирва, хорото кръшно се залюлява и някой от играчите се провиква: „И-ху-ху“. – Какво представя ситото, плодовете и парите? – Ситото е човешкият ум, който носи богатства – орехи, лешници, плодове, пари.Давайте от богатствата на ума си щедро на всички, които се нуждаят от него. Децата, които събират благата, представят човешките мисли и желания. Умът трябва да им дава подтик, да растат и да се развиват. Ако питат кръстницата, защо носи сито с плодове и ги раздава, тя ще каже, че това е обичай, но какво се крие в него, не знае.
Съвременните хора имат много обичаи, изпълняват много обреди без да знаят вътрешния им смисъл. Първоначално обичаите и обредите са били в самия човек, но после ги е изгубил и са останали само външни форми. Първоначално храмът е бил вътре в човека, но, след като го изгубил, той започнал да си строи външни храмове и там да се кланя и моли. Със загубване на чистотата си, човек изгубил всичко, което било написано в сърцето и душата му. Какъв по-велик храм ще търси той от онзи, който е в него, и онзи, който вижда в цялата природа? Достатъчно е да излезе вън, сред природата, да види небето, да се изложи на слънцето, да диша чистия въздух и благодари на Онзи, Който е създал цялата вселена. Да излезе вечер, когато небето е осеяно с безброй звезди, за да почувства влиянието на Твореца. Всичко, което ни обикаля, е в състояние да повдигне мисълта и чувствата ни, да ни свърже с Бога. Ето къде е църквата, т.е. храмът на човешката душа. Това е Божествената църква, която храни душите. Тя е и в човека, и вън от него, сред цветя и дървета, реки и морета, птички и животни. Дето животът се проявява правилно, там е Божият храм, там са свещите и кандилата. Когато хората се обединят и заживеят в любов и братски помежду си, те влизат в Божествения храм. Всички хора не са на еднакъв уровен, но всички могат да бъдат братя и да се ползват еднакво от благата на живота. За онези, които се съблазняват от чуждите добрини и блага, Христос казва да се извади дясното им око и да се отсече дясната им ръка.
Дошло е време, когато християнските народи трябва да се побратимят и приготвят за бъдещата религия, която иде. След 45-та година тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази. Тя е религията на труда. След нея ще дойде новото учение – учение за живота. Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне. – Защо? – Защото любовта ражда живота.Следователно, всеки трябва да си даде отчет, в коя религия живее: в религията на труда, или в религията на любовта. В религията на труда има две категории хора: едните живеят по Божествен начин, а се проявяват по човешки; другите живеят по човешки, а постъпват по Божествен начин. Това са неизбежни противоречия. Обаче, живейте, трудете се и очаквайте новата религия, т.е. новото учение на живота, на работата и на любовта. Казано е, че животното в човека се мъчи, човек се труди, а Бог работи. Дайте път на Бога в себе си. Той да се прояви и да заработи чрез вас.
Какво представлява земята? – Велико училище. Понеже много от съвременните хора са алчни, те се стремят изключително към придобиване на материални блага. Провидението ги възпитава по най-рационален начин. Както възпитава алчността на змията, също така възпитава и алчните хора. То дава възможност и на най-ненаситната змия да се нагълта толкова много, че да се насити поне за пет-шест дена. Така и на съвременните алчни хора дава толкова много материални блага, че да не помислят с години за тях. Провидението дава на някои хора изобилни блага, да се наситят и преситят. Според закона на втръсването, човек престава да мисли за неща, за които някога е мечтал. Така, обаче, се възпитава неразумният човек. Правилно е да се откажеш от преходните неща в живота преди да си дошъл до втръсване от тях. Трябва ли пияницата да се откаже от пиенето, след като му се е втръснало виното? По-добре е да се откаже преди това, защото след втръсването може и организмът да заболее. Трябва ли войникът от бойното поле да се откаже от убийство, след като му се втръснат убийствата? Добре е войникът да се откаже от убийството на време, преди да му се е втръснало. Някой иска да си поживее, да изпита всички удоволствия от живота, но веднага се излага на критиката на хората. Чуден е съвременният морал! Когато хората се убиват на бойното поле, считат, че това е в реда на нещата. Когато някой се удоволства, критикуват го. Ако едното е позволено, и другото трябва да се позволи. Ако едното се критикува и осъжда, и другото трябва да се осъди. Дайте на хората нещо по-добро от това, към което се стремят, и не ги осъждайте.
Като слушате да ви се говори така, казвате: Лесно се говори, мъчно се изправят погрешките; лесно се проповядва, мъчно се постигат великите неща. Вярно е това, но човек трябва да се справя със своите слабости и недостатъци. Не е въпрос да ограничавате човека, но трябва да знае, какво му е нужно за пиене и за ядене. Който е жаден, нека пие, но какво? – Чиста, прясна вода. Който е гладен, нека яде, но чиста, здравословна храна. Който иска да мисли, нека мисли, но умът му да е зает с възвишени и светли мисли. Следователно, яжте, пийте, мислете, но не разрушавайте бъдещето си, не се противопоставяйте на стремежите на вашата душа. Ще кажете, че някой се влюбил в танцьорка. Ако тя може да го спаси, нищо лошо няма в това. Има танцьорки, които са спасили десетки мъже от падение. Важна е идеалната страна на нещата. В този смисъл, за предпочитане е да има танцьорки на света, които да спасяват хората, отколкото да ги няма, а хората да живеят в безпътица и престъпления. Ще кажете, че това не е морално. Войната морална ли е? Щом допущате войната, ще допуснете и танцьорките. Това е в живота на противоречията. Обаче, когато войната престане, ще изчезнат и танцьорките. Дето е злото, там са и неговите последствия. Премахнете злото, като причина, за да се справите и с последствията му.
Животът на съвременните хора е пълен с противоречия. Стотици и хиляди хора загиват във фабриките и мините. Тези жертви се оправдават, само ако с тях се повдига цялото човечество. Не става ли това, те не са на място. – Каква е крайната цел на съвременната култура? – Да се повдигнат всички народи, както и цялото човечество. Ако една държава има стотици параходи на разположение, те имат значение само ако помагат за благосъстоянието на всички поданици. В противен случай, за предпочитане е да се освободи от тях. Всички народи се бият за повече земя; в края на краищата, освен че нищо не печелят, но животът им поскъпва толкова много, че едва дишат под тежестта му. И България се би за Македония, без да я спечели. Печалбата от войната е поскъпването на живота. Днес всички се чудят, как да плащат дълговете си. Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на Адама. Културата на Мойсея се различава коренно от тази на Христа. Преди Адама са живели възвишени, чисти и умни хора. Това малцина знаят. Ако трябва да се доказва на сегашните хора този факт, нужни са специални пособия и време, с каквито днес не разполагаме. Ще кажете, че това е само за оправдание. И да имам време и пособия, не бих могъл да докажа истинността на думите си. Истината не се нуждае от доказателства. Каквото кажа, не подлежи на критика и съмнение. Защо ще се съмнявате в чистото злато?
Сегашните хора се съмняват, защото са вярвали на човешки обещания, а не на Божествени. Много мъже и жени си дават големи обещания, без да ги изпълняват. Така те губят вярата си и се разочароват. Като обещаваш нещо, ще говориш в съгласие с Божествената граматика и логика, дето всички знаци и всяка дума са на мястото си. Какво означава запетаята при обещанията, които един човек дава на друг? Запетаята показва, че речта му още не е завършена, и той трябва да приготви перото си, да я завърши. Докато речта не е завършена, можете да поставяте запетая, точка и запетая, двоеточие и др. След двоеточието се изнасят ред качества на предмета или лицето, за което се говори. Най-после, като се свърши речта, поставят точка.
Като се говори за целувката, хората се срамуват от нея, считат я нещо нечисто, покварено. Някои питат, как се е появила целувката. Тя е съществувала преди създаването на човека. Растенията, птиците се целували помежду си. Първа светлината ги е научила. Стремете се към целувката на светлината. Така трябва да целуват всички хора. Мома, на която целувката е чиста като светлината, казва на своя възлюбен: Искам и твоята целувка да бъде така чиста и светла, да носиш светъл ум, благородно сърце и здраво тяло. Засега са позволени само въздушните целувки. Всяка друга целувка носи зараза. Много от съвременните хора са болни. Следователно, и целувката им носи нещо болезнено.
Едно се иска от съвременните хора: изучаване и прилагане на Христовото учение. Ще кажете, че има хора, които изпълняват това учение и не е нужно всички да го изпълняват. Не е така. Всички хора, всички народи съставят част от голямото, Божествено дърво. Следователно, всеки трябва да изпълнява службата си като лист, клон, цвят или плод на дървото. Само така човек запазва своята индивидуалност и върви от частното към общото, от личното към общочовешкото. Животът на индивида и на цялото се изменя така, както ембриона в утробата на майката. То преминава през 500 хиляди форми, докато приеме образа на човек. В духовно отношение, различните хора приемат различни форми: един прилича на точка, друг на запетая, трети на точка и запетая, четвърти – на въпросителна, удивителна, на лист, на клон, на цвят и т.н. От гледище на сравнителната физиогномия, само външно човек носи човешка форма; вътрешно, обаче, той има форма на растение или на животно. Затова някои сравняват носа на човека с ноктите на орела. Както орелът сграбчва жертвата си със своите нокти, така и човек може да напакости на ближния си със своя нос. Носът символизира ума. Това показва, че сегашният човек още не се е изменил вътрешно.