От книгата "Великите условия на живота". 9 беседи на Учителят Беинса Дуно от 12.01.1919г. до 30.10.1919г.,
София, 1944. (стар правопис) Книгата за теглене - PDF Съдържание
От книгата "Великите условия на живота". 9 беседи на Учителят Беинса Дуно, София, 1944
Фототипно издание на ИК "Жануа'98", София, 2009. Книгата на PDF - за теглене Съдържание
От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г., Книгата за теглене - PDF Съдържание
Казано е: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.“ Дето се проявява сърцето, там има чувства и желания, т.е. материал, чрез който любовта работи.Който дава ход на чувствата и желанията си, без да работи с тях, скоро се насища на любовта и казва, че няма смисъл да люби. Има смисъл всякога да любиш, но правилно. Телесната топлина на човека е между 36-37 градуса. Повдигне ли се над 37, човек започва да боледува. Колкото по-висока е температурата, толкова по-големи усложнения настъпват в организма. Дойде ли до 40, 41 градуса, болният заминава за другия свят. Значи на физическия свят любовта може да достигне най-висока температура до 41 градуса.Същия закон има отношение и към обществения живот. Докато общественикът се движи между 36-37 градуса температура, всички го считат за нормален човек. Повиши ли се температурата му, той започва да бълнува, говори несвързани неща и веднага го завеждат в лудница. – Защо? – Защото е имал такива прояви, които са вън от физическия свят. Всъщност, мъчно може да се постави граница, докъде стига нормалния и докъде – ненормалния живот. Когато угоявате прасето, вие намирате, че това е нормално. Казвате, че прасето трябва да се угои, да има повече сланина. Пуснете същото прасе в гората, при естествени условия, и вижте какво ще стане със сланината му. Тя ще се стопи, и прасето ще дойде в нормалния си вид. Следователно, понятията нормален и ненормален са относителни. Какъв е бил човекът в миналото, какъв е днес и какъв трябва да бъде в бъдеще, това са три различни неща, три реалности. Истински реален живот е този, който включва миналото, настоящето и бъдещето. Който носи в себе си и трите живота, наричаме човек на любовта. Той се ръководи от три велики закона: закон на необходимостта, закон на свободата и закон на природата. Законът на необходимостта разрешава 25 на сто от човешките мъчнотии; законът на свободата разрешава също 25 на сто от мъчнотиите, а законът на природата – 50 на сто. Трите закона заедно разрешават сто на сто от житейските мъчнотии. Ако болният приложи и трите закона, в скоро време ще оздравее. Според първия закон, той си е сам лекар, затова ще си помогне 25 на сто; според втория закон, ще прибегне до лекар, който ще му помогне още 25 на сто. И най-после, като се остави на природата, тя ще го лекува 50 на сто. По този начин той ще оздравее напълно. Ако болният се остави сам на себе си, или само на лекаря, ще се излекува отчасти. Обаче, болният и лекарят трябва да призоват на помощ и природата; тогава лекуването е сто на сто рационално.
„Да възлюбиш Господа с всичката си сила.“ Силата подразбира интензивност. Това значи, да възлюбиш Господа така, че да си готов да преодолееш всички мъчнотии и препятствия. Любов, която отстъпва пред препятствията, не е истинска; користната любов не е истинска.Любовта изисква велики жертви.Всички велики хора са дали жертва първо за любовта.Мнозина се съмняват, дали, наистина, са съществували или съществуват хора, готови на пълно себеотричане за любовта. Могат да се съмняват, но съмнението не разрешава въпросите. Едно ще отречеш, друго ще поддържаш и доказваш. Как ще отречеш светлината? Как ще отречеш живота? Животът се доказва чрез смъртта, а смъртта – чрез живота. Щом има живот, има и смърт; щом има смърт, има и живот. Казано е в Писанието, че ние живеем и се движим в Бога.Следователно, докато си свързан с Бога, всякога ще живееш, безразлично, дали си на този, или на онзи свят. Заминаването на човешката душа за онзи свят наричат смърт; обаче, в абсолютния смисъл на думата, смърт не съществува. Че човек умира и изчезва, това е крив възглед, останал от деди и прадеди. Всъщност, смъртта е сянка на живота. В горещи, летни дни, човек се крие под сянката на дърветата. Умрял ли е той? Не, скрил се е само под сянка. Казано е в Свещените книги, че смъртта е почивка. Значи, който е работил и работи, има право да седне под сянката на някое дърво да си почине. Каже ли се, че някой умрял, това подразбира, че той се е скрил на сянка, да си почине. Според мнозина, смъртта е конвулсия, гърчене, агония, мъчение и т.н. Това са фиктивни неща. Физическата дреха на човека се отделя от духовната, но това не е смърт. Може да внушите на някой човек, че умира, и той ще преживее всички прояви на агонизиращия, без да умре в действителност. Като се освободи от чуждата мисъл, той сам ще се убеди, че е жив и здрав. Може ли след това да се мисли, че е възкръснал? Това показва, че смъртта е процес на човешката мисъл. Като дошъл на земята и разбрал, че всичко, което го обикаля, е Божие създание, човек пожелал да направи нещо, и, в заключение, работил за създаване на смъртта, т.е. на почивката. Сегашният човек се страхува от смъртта, без да се замисля върху нея, като свое изобретение. Как може да се страхува човек от собственото си изобретение? Той казва, че след смъртта идат страдания, огън и вечно мъчение. Кой е ходил на онзи свят и се е върнал оттам, за да опише, какво има и какво го очаква? Нека дойдат учените, философите, които говорят за онзи свят, да се разберат помежду си, да видят, на какъв език пишат и обясняват истината.
В далечното минало, в Индия някъде, в дома на тогавашния шах, живял един виден философ, който изучавал тайните на природата. Покрай големите философски познания, той научил изкуството да се разговаря с движения на ръцете. Шахът се интересувал от това изкуство и, за да види, как могат хората да се разбират само с движения, казал на философа да потърси някой познавач на това изкуство, с когото да се разговаря. Философът не познавал такова лице, затова шахът възложил тази задача на един от своите учени брамини, като му казал: Искам да намериш човек, който да се разговаря с движение на ръце, като философа. Ако не намериш, ще напуснеш двореца ми. Браминът се стреснал от заповедта на шаха. Потърсил такъв човек, но не намерил. Замислен и тъжен, той напуснал двореца и се вглъбил в себе си. Един ден той срещнал своя бръснар, който го запитал: Защо си толкова замислен? Не мога да ти кажа. Ти не си в състояние да ми помогнеш. – Кажи, какво те мъчи, ще намеря някакво разрешение на твоята мъка. – Шахът ми възложи задачата да намеря човек, който се разговаря с движение на ръцете, но никъде не се оказа такова лице. Понеже не можах да изпълня желанието му, напуснах двореца. – Не се безпокой, аз зная това изкуство. Ще се разговарям с философа в присъствие на шаха, да покажа и аз моето изкуство.
Шахът определил деня на сеанса и разговорът започнал. Философът вдигнал едната ръка и единия си пръст, а бръснарят – двете ръце и двата пръста; философът спуснал едната си ръка отгоре, с разтворени пръсти, а бръснарят изнесъл ръката си, с разтворени пръсти нагоре. Шахът запитал философа какъв разговор е водил с бръснаря, и той отговорил: С вдигането на ръката и на единия си пръст, аз казах, че само едно същество управлява света – Бог. Бръснарят вдигна две ръце и два пръста, с което искаше да ми каже, че две същества управляват света – Бог и цар. Със сваляне на ръката си надолу, с разтворени пръсти, аз исках да кажа, че в скоро време ще вали дъжд. Бръснарят противопостави по същия начин срещу ръката ми своята, с което искаше да каже, че след този дъжд иде голямо плодородие. След това шахът запитал бръснаря, какво разбрал от разговора си с философа. Бръснарят отговорил: Когато философа вдигна единия си пръст нагоре, искаше да каже, че ще ми извади едното око. Аз вдигнах двата си пръста, за да му докажа, че съм по-силен, ще извадя и двете му очи. Когато простря ръката си във въздуха, с това искаше да каже, че ще излезе срещу мен с пет души, да ме накаже. И аз прострях ръката си във въздуха, да докажа, че ще му се противопоставя с пет души по-силни от неговите. Шахът се усмихнал и си казал: Това ми било разбиране! Така се разбират много от съвременните религиозни и светски хора. Така се разбират хората в семействата, в обществата, благодарение на което идат нещастията и страданията.
Съвременните религиозни и светски хора говорят за любов, а повече прилагат омраза, завист. Как се обяснява омразата между майка и дъщеря, между баща и син, между приятели? Не е достатъчно да дадете научно обяснение на въпроса. Всеки лекар знае как се лекуват различните болести, но не може да лекува всички хора. Следователно, истинското обяснение на омразата е това, което може да я превърне в любов. Омразата е проказа за човешкото сърце. Ако днес може да излекувате тази проказа поне 25 на сто, вие сте постигнали много нещо. Това значи, да настане мир и радост в домовете. Обаче, работа се иска от човека – вътрешна, съзнателна работа. Затова казваме: Не чакайте помощта да дойде отвън! Впрегнете се всички на работа! Всички хора, семейства, общества и народи очакват външна помощ, отгоре да им се помогне. Силата и благоденствието е в отделния човек. Ако частите на едно цяло са в изправност, и цялото ще работи добре. Частите трябва да разчитат на онези блага, които природата дава, а не на преходни, временни неща. Каква култура ще дойде, ако не вали дъжд и не грее слънце? – Какво общо има между дъжда, слънцето и човешката култура? – Има нещо общо, което жителите на слънцето знаят. Достатъчно е да отидете за момент на слънцето, между слънчевите жители, да видите, колко много се интересуват те от земята. Ще се възрази, че земята е мъртва. – Жива е земята. Тя обича хората – своите деца и постоянно се грижи за тях. Земята изпраща любовта си на хората всеки момент, но любовта на слънцето е още по-голяма.Ако слънцето отнеме любовта си от хората само за момент, те веднага ще разберат, отде иде живота, развитието и културата.
Да говориш с езика на водата, това значи да проявяваш нейните свойства, т.е. да бъдеш пъргав, енергичен, чист като нея. Дето минаваш, всичко да напояваш и оросяваш, а твърдите вещества да разтваряш и препращаш като хранителни сокове за всички живи същества. Езикът на водата има отношение към храносмилателната система.
Какво представляват любовта, вярата и надеждата?Любовта е Бог, вярата – ангелите, а надеждата – цялото човечество.Облечете се с одеждите на любовта, вярата и надеждата. Само така ще оправите живота си. Как ще се оправи обществото? – Като не нарушава Божествения план. Ако искате да излекувате раната на ръката си, очистете я, превържете я и не я бутайте повече. Колкото повече я чоплите, толкова по-бавно ще оздравее. Не се бъркайте в Божествените работи. Както в организма се крият всички условия за лекуване, така и в Божествения план са предвидени всички условия за изправяне на цялото човечество. Всичко, което става в живота е предвидено, нищо не е случайно. Взети са мерки за оправяне на обърканите работи. След 1945 година работите на цяла Европа ще се оправят, но до това време пътниците ще повръщат, както онези, които минават с параход през Атлантическия океан. Виждали сте, как тръгват пътниците, които ще пътуват по море, и как слизат по пристанищата. Близките им ги изпращат, поднасят им букети, всички са радостни. Щом се качат на парахода и навлязат в морето, разположението им се загубва. Те пребледняват, започват да повръщат и един след друг лягат на креватите. На втория ден състоянието им се влошава: не им се яде, не им се говори. На третия ден положението им е още по-лошо, но надеждата им за подобрение се усилва, защото наближават някое пристанище. Щом слязат на сушата, всички се усмихват, стават весели и разположени и започват да се разговарят, като че нищо не са преживели. Всички ги питат, как са минали морето и те разправят със засмени лица за морската болест.
И тъй, каквото преживяват пътниците в морето, това преживяват и хората на земята. Докато е млад, човек е радостен и весел, обича всички. Той се качва на парахода и близките му го изпращат. Колкото повече навлиза в живота, т.е. в морето, той става по-сериозен и замислен. Като се ожени, става още по-замислен – параходът навлиза дълбоко в морските води. Раждат му се деца, които не го уважават и той се обърква съвсем, не може вече да играе ролята си. Синът и дъщеря му са недоволни от него, намират, че е изостанал назад, не може да възприема новото. Като се види в това положение, той слиза от сцената и отстъпва мястото си на новите актьори. Публиката му дава букет и го запитва, доволен ли е от положението си.
Време е човек да се откаже от кривата идея за старостта и да се подмлади. Иначе, той всякога ще се оправдава, че е стар, не може да работи, да учи, да люби и т.н. На санскритски език под „стар“ разбират същество, което се е проявило, научило е законите на природата и на безсмъртието. Съвременните хора едва сега изучават тези закони. Ще кажете, че старият се познава по белите си коси. – Това не е признак на старост. Вижте, как се дегизират актьорите на сцената. Там младият става стар, а старият – млад, без да са такива всъщност. Достатъчно е да обърнете страниците на вашия минал живот, да видите, колко пъти сте се качвали и слизали от сцената и какви роли сте играли. Били сте в положение на цар и на слуга, на прост и на учен, на беден и на богат.Като изиграете ролята си, слизате от сцената и оставате с неизменното в себе си. Всичко в живота се мени, но Божественото в човека остава неизменно и вечно. Който не познава закона на прераждането, той се чуди, защо някой го мрази. Много просто – направил си му пакост в миналото. Обърни една от страниците на миналия си живот и ще видиш, че си отнел несправедливо къщата на този човек. Сега ще изправиш погрешката си. За да те обикне и прости, не само къщата му ще върнеш, но даже ще я мебелираш. Това значи, да живееш според закона на любовта.
Един ден лисицата се разговаряла със себе си: Хората ме преследват несправедливо. Обвиняват ме, че съм нападала кокошките и затова ме убиват. Има нещо вярно в това, но те забравят, че аз постъпвам с кокошките по-добре, отколкото котката с мишките. Аз поне събличам дрехата на кокошката, а котката яде мишката с дрешката й заедно. Ето едно криво разсъждение. Криво е, защото е лишено от любов. Положението на кокошката и на мишката е едно и също. Щом попаднат в устата на неприятеля, за тях е безразлично, дали дрехата им е запазена, или не. Важно е, че и в единия, и в другия случай животът и на кокошката, и на мишката е отнет. Ще дойде ден, когато лисицата ще съзнае погрешката си и ще изправи своя живот. Много оскубани кокошки има днес, на които в бъдеще ще се възстанови животът. Оскубаните кокошки са бедните хора, на които положението ще се подобри.
Помнете: природата си служи със символи, които трябва да се изучават. Реките, цветята, дърветата, рибите, птиците, млекопитаещите, хората са символи, с които природата изразява своите тайни. Който разбира езика на природата, ще чете в нейната книга миналата, настоящата и бъдещата история на човечеството. И лекарят, като постави ръката си върху пулса на болния, веднага определя състоянието му. Значи, пулсът на човека е език, по който лекарят познава здравословното състояние на болния. После той отваря очите, устата на болния, да види, в какво състояние се намират стомаха и черния му дроб. Виждате, че някой мълчи и казвате, че той размишлява. Външните неща определят вътрешното разположение на човека. Какво представя размишлението? Човек размишлява, а говедото преживя. Следователно, както за преживянето говедото се нуждае от храна, така и човешкият мозък се нуждае от мисли, за да размишлява. За какво мисли мъжът? – Как да запази любовта на жена си.И жената мисли, как да запази любовта на мъжа си. Това е мъчна задача, но има разрешение. Ще кажете, че тя може да се реши на небето. Къде е небето? Небето е на земята. От вас зависи да живеете едновременно на небето и на земята. – Възможно ли е това? Възможно е. Как живеят бубата и пеперудата заедно на земята? Пеперудата се храни с нектара на цветята, т.е. с добри мисли и желания, а бубата – с листа, т.е. с нисши мисли и желания. Кога човек е като пеперудата? – Когато дава място на Духа, т.е. на Учителя в себе си.Той се нарича „служител на любовта“.
Христос казва: „Да възлюбиш Господа и ближния си“. Това значи: съвременните хора се нуждаят от повече светлина, повече въздух, повече влага, повече храна. Това показва и днешното слънце. Грижете се за мозъка, за белите дробове и за стомаха си.