От книгата, "Скръб и радост". Младежки окултен клас. XVIII година (1938–1939). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
Какъв триъгълник е този (Фиг.1)? Кой триъгълник се нарича правоъгълен? Какво е свойството на правия ъгъл? Колко градуса съдържа? – 90 градуса. Ако прехвърлим правоъгълния триъгълник от другата страна, къде ще се пренесе правият ъгъл? По какво се отличава правоъгълният триъгълник? Двойният какъв е? Какво представя той? То е вече понятие за света. За да имаме едно понятие за физическия свят, все таки трябва да имаме поне една точка. Пробуждането на човешкото съзнание е точка. Правата линия е първоначалният път, по който човешкото съзнание излиза в някакво направление. В дадения случай пробуденото съзнание е A, пробужда се към точката B. Туй понятие на съзнанието е най-възможната посока, в която може да тръгне. Ние наричаме това съзнание праволинейно. Или може да го наречеме едноизмерно, или съзнанието в такава една посока не стават никакви сблъсквания в човешките чувства, в човешките постъпки и в човешките мисли, има хармония. Да кажем, че туй съзнание иска да се разшири. Следователно, това съзнание, което излиза от B, може да ходи и да се връща. Представете си, че A е неговата къща, B е неговата градина, от къщи до градината ходи и се връща. Разхожда се. Вие искате да знаете какво прави това съзнание. Вие виждате съзнанието в този път. Да кажем, вие го наблюдавате отвън, в един друг свят. Защо ходи от A до B? Вие това не може да разберете, докато нямате трета точка C. C е мярката, с която вие може да познаете защо това съзнание ходи от A (до) B. Какво се образува с третата точка? Ще се образува плоскост. Значи, законът на съзнанието, втората точка е за познаване на съзнание. Опознаването на това съзнание в геометрията го наричат ограждане на пространството. Следователно, когато искаме едно пространство да го разберем, трябва да го оградим. Следователно, каква е оградената фигура? Нашето съзнание е в триъгълника. Значи в туй пространство е оградено. Ние сега разглеждаме психологически въпроса. Три точки са необходими, за да имаме понятие какво нещо е плоскост. Сега, по какво се отличава плоскостта? – Че е равномерна, няма никаква грапавина. Следователно, в една плоскост никой не може да се спъне. Изключено е спъването в плоскостта. В една гладка плоскост никога не можеш да паднеш. Казваш: „Може да се хлъзнеш.“ Законът на хлъзгането е друг. Значи самата плоскост е наклонена. Значи има друго движение. Една плоскост казваме, че няма грапавина. Как се обяснява плоскостта другояче? Плоскостта се определя от три точки. Хармонично са поставени. Толкоз близо са едни до други, че няма грапавина. За да има грапавина, трябва да има друга точка. Следователно, каква грапавина ще образуват? Представете си, че те са крайните предели на пространството. В тази плоскост всякога ще стъпчиш от една точка, от A до C, от C до B. По една крачка ще минеш от B и от A с друга. В този свят с три крачки вие обикаляте целия свят. Питам: Като прекрачиш три пъти, къде ще се спънеш?
Вие понякой път мислите, че имате спънки в живота. Къде ще турите спънката в едно пространство, което има три точки? Де ще турите спънката? Може ли да турите някъде някаква спънка? Не може да съществува никаква спънка, понеже човек е в хармония със себе си. Спънката винаги произтича отвън, не произтича отвътре. От едно заблуждение, когато човек напусне вътрешното равновесие, тогава се заражда някаква спънка. Представете си сега, че вие седите прави. Изведнъж вие се навождате в едно направление, вие може да паднете. Питам: Какви са подбудителните причини за вашето навождане? Защото, да кажем, едно дърво го наведете, наведете повече, отколкото трябва и то се счупва. Значи, щом се счупи един клон на дървото, кой е причината? Дървото само по себе си може ли да се счупи? Причината най-първо е вятърът. Подбудителната причина за счупването е вятърът. Втората причина: Може да се качи някое животно или човек, или някоя птичка и да счупи някой клон. Но първата причина е вятърът. Вятърът има ли намерение да счупи този клон? Следователно, ако ние дадем следното разсъждение, да уподобим вятъра на човешката мисъл. Само човешката мисъл дава условие да се пречупи някой клон. Значи, човешката мисъл може да даде един подтик да измените вашето направление. Да кажем, вие мислите, вървите по известна посока, друга мисъл се зароди и може да измени посоката на вашия път. Ако тази посока не е хармонична, тогава става пречупване. Дървета, които с хиляди години са имали тази опитност, някои от тях са направили клоните си гъвкави. Както и да ги увивате, може да направите цял кръг, не се чупят. Изисква се голямо упражнение, иска се да направят някое акробатство. Онези, които не могат да правят акробатство, се пречупват. Считат туй пречупване вреда. Растението, след като правило хиляди пъти тия упражнения, станало толкоз гъвкаво, клоните започват да се превиват. Онази крива линия, която показва гъвкавостта, колкото и да се превиват, да се не чупят.
Ако човешкият характер може да се пречупи, какво показва? Какъв е характерът, ако може да се пречупи? – Показва, че не е гъвкав. Не може да устои на външните условия. На духането на вятъра не може да устои. Духането на вятъра както у растенията.