НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Три връзки

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Три връзки

Най-често използвани думи в беседата: има, бог, дойде, любов, човек, аз, сега, всичко, може, казвам, казва, всички, път, добре, хора, стане, работа, мисли, бъде ,

 Утрини Слова , София, 6 Юли 1941г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

91 Псалом

Молитвата на царството

Ще прочета 21 глава от Евангелието на Матея

Духът Божий

Прочете се от „Пътят на ученика“ от страница 125 до края на беседата.

Когато човек има да взема, радва се. Когато има много да дава, скърби. Който взема много, натоварва се, който не взема нищо, разтоварва се. Животът не може да се обясни. Болният човек не може да разреши какво нещо е здравето, той има стремеж към здравето. Той усеща болките и те го измъчват. Като говорим за ученика, разбирам здрав човек, от когото са изчезнали болките. Във всяко отношение е здрав. Човек, който не е здрав, не може да бъде ученик. Същевременно всички имате едно понятие, вие очаквате да умрете, че тогава да се измените. Ако човек като живее, не може да умре съзнателно и да възкръсне, той не разбира. Ти искаш да умреш, да те заровят в гроба. Как ще възкръснеш? Трябва да дойде някой да те възкресява. Хубаво, кой ще те възкреси тогава. Някои питат: Защо трябва да любим Бога? Защото ако не Го любиш, няма кой да те възкреси, ще седиш в гроба. Ако си обичан от Бога, Той ще те възкреси. Защо Христа го възкреси Бог? Христос казва: „Не дойдох да извърша моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил.“ Казва: „Аз дойдох да покажа Неговата Любов.“ Казваше, че само Той е пълната Любов. Когато Го заровиха в гроба, Този, Който го обичаше, дойде и го възкреси. Вие казвате по някой път, да живеем. Ако любите Бога, има кой да ви възкреси; ако не Го любите, няма кой да дойде при вас. Въпросът за любовта е един щекотлив въпрос. Вие всички мислите, че обичате. Обичате, вярно е. Запример, вие се нахраните и мислите, че сте се наяли. Не се минат 4–5 часа, пак ви се яде. Като се нахраните, казвате, че вече не ви се яде, не ви трябва никаква храна. След 4–5 часа веднага се заражда желание да се храните. Такова хранене не е хранене, с бонбони. Дойде някой гладен, дадеш му бонбончета, едно бонбонче, две. Не върви така, хляб се изисква.

Под думата Любов ние разбираме съществената храна за живота. Всеки един от вас, ако няма един опит, той няма да разбира. Казвате: Аз обичам Бога. Обичаш Бога, но дойде ти най-малкото противоречие, веднага кипваш. Вие любовта не можете да я намерите. Ученикът трябва да остане сам със себе си. Запример, какъв е законът за яденето? Когато ядеш, ако гледаш наляво и надясно, не можеш да ядеш. Като дойде до яденето, всичко ще забравиш, ще мислиш само за яденето и така ще ядеш. Ако питаш този и онзи: „Това да ям или не?“ Проверяваш, питаш гостилничаря той сготвил ли е хубаво, колко време ще ти вземе. Питам: Като дойде да ядеш, от кого трябва да ядеш? Докато ние ядем от гостилничаря, мислите ли, че ние сме на правия път? Ти трябва да ядеш само онова, което Бог е създал. И в съвременната храна не всичко, което ядем е полезно. И в житото всичко не е Божествено. Ние като приемем Божествената част, тя носи живот. Някой път ядем без любов, (тогава) не остава Божественото, но остава само човешкото.

Дотогава, докато ние искаме нещата да ни се доказват, ние не разбираме нещата. Доказателството е нещо външно. Представете си, че аз ви нося едина бучка хлебец, нали знаете нафора – свещен хляб, и ви казвам: „В този хляб има живот.“ Вие сте болен. Ако сте спазили правилата, след като изядете хляба, вие оздравявате, вие сте го изяли добре. След като изядеш хляба и нищо не остави във вас, вие боледувате. Едно от двете: или вие не сте мислили както трябва, или хлябът има някакъв недоимък.

Сега забелязах, докато братът четеше, единственото нещо, което аз бих коригирал, ако беше проповедник, щях да му кажа, че много пъти спомена името на Бога, повече от 30–40 пъти – Бог, Бог. Кой е виновен? Онзи, който е писал туй. Той турил на много места Бог, че пресолил – Бог, Бог, Бог. Бог е туй, което расте. Бог е туй, което живее. Бог е туй, което твори в света. Бог е това, което дава всичките условия. Бог е туй, което държи всичко в ръцете си и никога не греши. То е Бог. Щом вие растете, Бог е във вас. Щом имате условия да живеете, Бог е във вас. Щом никой не може да ви измести из онова, което вие мислите да направите, Бог е във вас. Щом престанете да растете, Бог не е във вас. Щом изгубите условията за живота, Бог не е с вас. Щом няма за какво да се държите, Бог не е с вас. Вие ще кажете: Къде отиде Господ? Тук имаме електрическа инсталация, като се завърти онзи ключ, веднага изгаснат лампите. Мислите ли, че електричеството се е изгубило? Прекъснал се е този контакт, това разстояние – надали има една десета от милиметъра между двете съединителни нишки. Много малко е разстоянието. И когато някой път мислите, че Бог е далече от вас то е ваше вътрешно понятие.

Често аз се запитвам, когато някой дойде и ми каже, че иска да бъде богат, казвам: Трябва ли аз да бъда богат? Защо искам да бъда богат? Целият свят е на мое разположение. Всичко, каквото Бог е оставил, е заради мене, пък аз искам да бъда богат. Под думата богатство ние какво разбираме? Как ще се добие богатството? Може цял хамбар да имаш пълен с жито и да ядеш, всичкото няма да изядеш. Малко ще ядеш. Половин кило на ден ти трябва. То е Божественото. Ти си се осигурил за 120 години. Туй показва, че в тебе има едно недоверие вътре. Ние казваме: Ние трябва да се погрижим за себе си. В човешкия порядък – да, но в Божествения порядък всичко е подготвено. Къде ще туриш въздуха? Накъдето и да ходиш, вземеш си въздух колкото ти трябва. В Божествения свят и хлябът така се взема. Ако ние живеем по Божествената любов, ти като помислиш за хляба и хлябът ще дойде при тебе. Като помислиш за здравето и здравето ще дойде при тебе. За всичко само като помислиш, всичко ще дойде. Сега мислиш и (нищо) не иде. Ще търсиш от този на заем, от онзи. И то не е лошо. Сега се запознават хората кой какъв е. Но казвам: Ако бихте станали богати, какво бихте направили? Представете си, че имате 500 милиона английски лири, какво ще направите сега? Колко души от вас, като имат това богатство, ще задържат туй си състояние? Вие ще мислите, че всичко може да направите. 500 милиона лири, то не е ваш капитал, то е капитал на природата. Вие мислите, че тия пари всичко могат да направят. Ами че вижте в съвременния свят всичките книги написани то е едно богатство. Всеки ден слънцето ни изпраща несметни богатства. Ние седим, печем си гърба на слънцето и не знаем как да се печем. Туриш шапка на главата, да се пазиш от слънчевите лъчи, да не слънчасаш. Духа вятър, страх те е да не изстинеш. Измени се малко температурата, страх те е. Тогава научно обяснявам, че температурата се е изменила, понижила се. Всякога, когато температурата се понижава, температурата се понижава по две причини у човека, ако се уплаши, температурата се намалява. Щом се намали температурата, в замяна на това се увеличава силата. Човек като се уплаши, бяга. Защо бяга човек? Той бяга да се образува триене, да се достави топлина, понеже, ако не се достави топлина, можеш да свършиш. Хората като се уплашат,веднага се образува повече триене. Има една треска, в която най-първо треперят хората, тракат зъбите. Но в това триене няма да мине и половин час и ще се образува температура. Тази температура е потребна, понеже става разширение на капилярните съдове и човек се лекува.

Казвам: Сегашните страдания не са нищо друго, освен да се образува известна вътрешна топлина и тази топлина вече служи, за да се появят човешките чувства. Човешките чувства стават проводници на Божествената мисъл, която трябва да приемем съзнателно или несъзнателно. Ние говорим само за съзнателното. Животът на ученика е съзнателен. Той съзнава Божията Любов. Старозаветните може би на годината веднъж събуждат чувството на Любов. В новозаветните в месеца веднъж се събужда чувство за любов. В праведните – в седмицата веднъж, а в ученика – всеки ден.

Любовта седи в онова вечното изобилие. Трябва да има човек вътрешна Любов. Обичаме някого, а си създаваме нещастие. Казвате: Едно време ме обичаше, сега не ме обича. Ако вземете едно шише с едно кило вода, за колко време може да ви обича. Като се изпразни пак трябва да се напълни. Всички от вас, които се намразвате от любов, не може да любите, какво правите вие? Щом не можете да любите, идете при някой да ви люби. Щом желязото изстине, турят го в огъня да се стопли и пак го извадят навън. Всички правите една погрешка и мъже, и жени, и деца, и учители. В дома няма любов, между бащата и майката няма любов. Имат дъщеря и син. Синът се влюбил в една мома, онези всички наскачат отгоре му. Как така да се влюби? Или бащата се влюбил. Как тъй да се влюби? Майката залюбила някого, как тъй да люби? Всички наскачат отгоре ѝ. (Които) се влюбват те са проводници на Божествените блага. Радвайте се на всички онези, които се влюбват.

Снощи пяхме в салона. На една млада сестра дошла любовта в сърцето ѝ, че обича някого, пък се глади около мен. Туря лицето си на рамото, глади ме любовно. Пък другите не могат да я търпят. Защо да се допира? Мислят си: Защо той я допуща, защо не ѝ казва? Все трябва да се опре главата някъде – на въздуха, на светлината. Чудни са хората. Все ще си опре главата някъде, или на светлината, или на въздуха, или на възглавницата. Като се влюби някой и си тури главата на възглавницата, какво ще каже възглавницата? Ще каже: Много добре си направил. На въздуха като си тури главата, въздухът ще каже: Много добре си направил. Като дойдеш до хората, туриш си главата, казват: Не си направил добре.

Та когато някой постъпи така, аз се питам: Ако аз съм на неговото място, как ще постъпя? В любовта има начини на постъпване. В неразбраната любов има щестлавие. Някой път искаме да се покажем, че обичаме. Срещнеш един просяк, едва ти се откъсва един лев да му дадеш. Любовта ви е еднолевчена. Срещнеш друг, дадеш два лева – двулевова е любовта ти, три, четири, пет, десет, петнадесет левова, то са степени. Като обичаш, даваш, колкото можеш. Колкото любовта намалява – по-малко даваш. Сега дойде някой при тебе, иска много.

Дойде един при мене, в събота иде. Аз не приемам никого, защото си имам някаква работа да свърша. В събота ще ида на баня да се къпя. Ще дойде някой да ме търси в банята, не може да изляза от банята. Затова не приемам в събота. Защо? Трябва да се окъпя. Иде една сестра и казва: Учителю, иде един човек на кон, търси ви, иска да дойде при вас, казва: Непременно трябва да видя Учителя. Казвам: В банята съм. Ще му се пръсне сърцето, бърза. Правя едно изключение, обличам се и излизам. Най-после да му се не пръсне сърцето, излизам из банята, нахлувам халата. Казвам: Какво обичате? Почете ме като войник и казва: Дойдох да ми дадеш 450 лева, половин час имам на разположение. Рекох: Много бързаш, тия пари трябва да ги намеря. Трябваше да ме предупредиш, от банята излизам, нямам 450лв. Казва: Ще ми дадеш парите, до сряда ще ги върна, дава честна дума. Казвам: Не искам да се кълнеш. Ти каквото казваш, до сряда, аз ще го зная. Рекох: Бих желал да ме не лъжеш.

Казвам: Като идем при Господа ние искаме за половин час Господ да ни помогне – бързо. Не трябва да бързаме. Кой е истинският начин на постъпване в любовта? Ти по любов като дойдеш при мене, не трябва да искаш пари от мене. Трябваше аз да вляза в положението му. Той казва, да му дам. Не съм банкер да му давам пари. Тия пари сега нямам в джоба си. Казва ми: Ти си запознат, уважение имаш, може да вземеш назаем. Това е срамота от моя страна да ида да искам пари от хората. Това го вземам за поука. Всички ние бързаме неестествено. Колко мъчно е да останеш спокоен в себе си, да не смущаваш Господа. Често се явяват много противоречия в нас. Тия противоречия са външен шум на физическия свят. Когато утихне умът и сърцето, ти си в духовния свят. Трябва да утихнат умът и сърцето ти, за да влезеш в Божествения свят. Щом се смущаваш, трябва да знаеш, че си във физическото поле.

Някой пита, какво ще стане с войната. Това е Божия работа. Питам: Какво ще стане със земята? То е Божия работа. Питам: Какво ще стане със слънцето? То е Божия работа. Питам: Какво ще стане с растенията? Растенията ще растат. То е Божия работа. Господ ги е турил да растат, аз не се меся. В движението на земята не се меся. В движението на слънцето не се меся. Та казвам: Вие по някой път се месите и искате да станете добри. Няма защо да станете добри. Щом човек започне да се мъчи да стане добър, нищо няма да излезе от него. В Любовта не трябва да има мъчение. От едно нещо се пазете. Щом дойдете до закона на любовта, всичките противоречия престават – то е Божия работа. Влюбил се някой човек, оставете тази работа. Вие ще вземете участие. Гледайте, следете какво ще стане с онзи, който обича. Кое е по-хубаво, да обичаш, или да не обичаш? Цялото нещастие на съвременното човечество е в това, че нямат любов. Ако цялото човечество днес имаше любов, лесно ще се разреши въпросът. Защо се бият хората? – Любов нямат. Всеки народ сега иска да има много земя, да бъде силен, да заповядва, никой да му не препятствува, да бъде божество. Всички народи, които са вземали такава власт, те са изгубвали силата си. Бог не иска да правим насилие върху Неговото царство. Ние правим насилие, правим насилие и върху себе си.

Та по някой път аз като ви говоря, вие мислите, че имате един живот и никакъв прогрес не правите. В Любовта съществува следният закон: Ако сте един обикновен човек, ще ви пратят при един гениален човек. Пък ако сте гениален, ще ви пратят при един обикновен, за да има кого да учите. Ако сте обикновен, ще ви пратят при един гениален човек, за да има какво да учите. Пък, ако сте гениален ще ви пратят при един обикновен, за да бъдете полезни. Вие искате, ако сте гениален да отидете при друг гениален човек. Този гениалният човек няма нужда от вас. Обикновеният човек има нужда от гениалния; гениалният има нужда от обикновения; грешникът има нужда от светията; светията има нужда от грешника. Защото грешникът носи суров материал за светията. Светията носи обработен материал за грешника. И двамата като дойдат, търговска работа: единият купува суров материал, другият купува обработен материал.

Сега ние най-първо трябва да имаме една основа. Докато ти чувствуваш, че си болен, умът ти не работи, сърцето ти не работи, ти нямаш основа. Ако чувствуваш, че постоянно остаряваш и оглупяваш, ти справедливост в себе си нямаш. После чувствуваш, че не знаеш как да се отнасяш с хората, груб ставаш. Виждам сега опасността.

Аз следя нещата. Идват хората и ни най-малко не ме питат. Дойде някой и заради нищо и никакво ще ме държи половин час. Понеже имам правило да оставям хората свободни, да излизат когато те искат. По английски трябваше 5 минути. Сега той седи и пита ме за жена си, за децата, какво ще бъде тяхното бъдеще. Що ми влиза в работа? Той ме пита за себе си, ще бъде ли щастлив. Аз зная какво иска да му кажа. Дойде някой ученик и пита, ще бъде ли щастлив, ще свърши ли добре училището. Ако кажа, че ще свърши, казва: Много знае. Но, ако той не е учил и не може да свърши училището, ще каже: Той не знае да пророкува. Моето пророкуване зависи от него. Той трябваше добре да учи. В пророкуването има следния закон: Някъде фактите се подчиняват на пророчеството, някъде пророчеството се подчинява на фактите. Следователно има едно пророчество, което ще се обуслови от фактите, някъде фактите ще се обусловят от пророчеството.

Та сега на всички ви казвам така: Всички ще свършите добре. Някой от вас, ако не свърши, какво ще кажете? Ако не свършите добре, заключавам, че не сте учили добре. Щом приложим Божията любов в живота си в нейната пълнота, щом приложим Божието знание в пълнота и щом приложим и истината в своята пълнота, ние ще имаме всичко. Щом приложим истината във волята си, щом приложим разумността в ума си, щом приложим справедливостта в сърцето си, ние ще имаме всичко онова, което желаем.

Сега нали имахме градушка. Идат да ме питат, защо стана тази градушка? В София ли се намери да стане? Казвам: Парашутисти слязоха в София да я земат, навлязоха, превзеха, отвориха прозорците, вали вътре, завзеха всичко. Всички се примириха, сгушиха се за известно време. Казват: Да мълчите, шум да не вдигате. Когато бият някой гвоздей на наковалнята, защо го бият? Какво ще кажете ? Да стане на свят, да се употреби. Може ли гвоздей да стане без наковалня и без чук? Трябва място за огнище, за огън.

Азви казвам сега: Русия е наковалнята, Германия е чукът, англичаните представят един огън. Каквото онзи тури, все ще направи нещо. Той мях има, та от английския огън ще се нажежи като тури гвоздей. Германия с чука, удря на наковалнята, която представя Русия. Тя противодействува да изкара хубав гвоздей. Защо е тази война? Гвоздеи трябват. В света сега се коват най-хубавите мисли, най-хубавите постъпки, най-хубавите чувства. То е сега Божествена война, да излезе хубавото. Казвате: Лошо е да се бият. Лошо е в началото, добре е в края. Всяко желязо в началото не е хубаво, но като излезе от наковалнята от чука и от огъня на огнището, след като се обработи, излиза най-хубавият гвоздей. Някой път, когато искам да си почина, тогава ще дойдат при мене, когато не искам да си почивам, тогава никой не иде. Когато искам да си почивам и тогава ще дойдат за нищо и никакво ще ме намерят. Ще (ми) дойде нещо да кипна да кажа: Днес ли намерихте? Дойде някой, аз го зная, но някой път при всичко, че го зная, аз го зная защо иде, казвам: Свободният човек да има свобода е да намери Господа.

450 лева иска. Викам една сестра, казвам да иде при един брат да му каже, че на Учителя трябват 450 лева. Един час ми трябва, докато намеря някое гърне. Той има само половин час, мене ще ми вземе един час да намеря гърнето. Срещам един млад брат, изважда 450 лева, давам му. След един час от моето гърне бръквам и плащам 450 лева. Вие ще кажете: Как този да дойде да безпокои Учителя. Той ме безпокои, за да ви дам този пример. Той дава повече от 450 лева. Дошъл с коня си, после бели нашивки има около врата, казва: От сега нататък бялото. Казва: Освободиха ме като войник, отивам си в дома и казва: Кажете на всички ученици, че ги освобождават от набора на света, да се възкачат на коня, да си турят белите нашивки, да имат 450 лева. На всеки от вас 4 и 5 ви трябват. Дето имате бащи, майки, братя, сестри, то е домът. То е четири и пет ви трябват, то са Божествените условия на света, дето Бог да бъде на ваша страна.

Пътят на ученика е път на Божествен огън, пътят на ученика е път на огъня на Божествената любов, пътят на ученика е път на огъня на Божествената истина и пътят на ученика е път на Божествената мъдрост.

Това е живот вечен да позная Тебе, единаго, истинаго Бога и Христа, когото Си изпратил.

28. Утринно слово
6.VII.1941 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, бог, дойде, любов, човек, аз, сега, всичко, може, казвам, казва, всички, път, добре, хора, стане, работа, мисли, бъде ,

 Утрини Слова , София, 6 Юли 1941г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder
V1-ON