Добрата молитва
Молитвата на Царството
91 псалом
“Духът Божий”
Ще прочета част от 10 глава от Лука до десетия стих.
Размишление.
Има неща, които хиляди години са занимавали човешкия ум и са останали неразрешени. Всеки човек има известен въпрос неразрешен. Има нещо, към което човек се стреми, неопределено вътре. Всеки човек се стреми и търси някакво си благо, има си някаква идея. Този стремеж е както онзи човек - диша, търси чистия въздух и работата не става. В всяка минута човек трябва да направи най-малко 15-20 вдишки. И забелязано е, че когато човек заболее, вдишките стават по-бързи. Някой човек диша много бързо. Не е за предпочитане. Значи има един ритъм или едно състояние, което е здравословно. Някои болни хора дишат много бързо и мислят, че с бързото дишане ще поправят работата, пък то, освен че не се поправя, но се разваля. В живота някои хора бързат, искат да станат добри. То е едно специфично разбиране. Но в стиха се казва: “Наближило е Царството Божие.” Царството Божие е разрешението на въпроса. Докато Царството Божие не дойде в нас или докато ние не усвоим тази идея, въпросът остава неразрешен.
Казва, че е наближило Царството Божие. Съществуват някои противоречия, които от хиляди години не могат да се поправят. Често някой казва: “Кажи му на него да си поправи работата.” Но и като кажеш на човека, работата не се поправя. Казва: “Да ми даде парите. Кажи му, да ми върне парите.” Дойде някой, каже му и пак не ги дава. Казва: “Няма да му ги дам.” Тогава пита: “Защо прави така?” И мене питате: “Защо човек яде?” Така е направен, че трябва да яде. Ако можеше другояче да бъде направен, но понеже е така направен, не може. Казва: “Защо е злото в света?” Защото не може другояче. Ако можете, вие направете другояче, покажете на Господа. Вие намирате, че злото е несъвместимо с живота. Покажете на Господа един проект, който да направи, и животът по друг начин да се изяви. Вие казвате: “Еди който човек, защо така постъпва?” Но дайте си очет, че в даден случай и вие постъпвате точно тъй, както не трябва да постъпвате. Запример ако ти се намираш пред една мечка, ти не може да бъдеш тъй спокоен. Тебе те срещне една мечка, веднага ти трепне сърдцето. Защо не може да седиш хладнокръвен? Теоретически казваш, че Господ е в мечката. Но като те срещне Господ, ще ти даде един урок, че ще го помниш.
Сега запример това са изяснения, за да се изяснят сегашните положения, които имате. Запример някой път вие сте недоволен. Не може да си дадете очет, защо сте недоволен. В какво се крие същинската причина на вашето недоволство. Щом една игла е много приятелка с мене, влезе в интимния живот на моето тяло, аз съм недоволен. Представете си, тази игла толкоз много ме обича, забие се в крака ми. Мен не ми е приятно присътствието на тази игла. Искам по който и да е начин да я изпъдя. Ако ме попита: “Защо не си любезен малко с мене, защо не ме обичаш, защо ме изхвърляш, аз искам да живея с тебе.” Рекох, не бъдете игла за хората, нито пък игла за самите вас. Не може ли в света без игли? За шиенето трябват иглите. Защо не си изтъчете цяла рокля, ами ги правите от части. Какви са съображенията, че имате теркове[1], трябва да се скрояват, че трябва да се зашиват. Най-първо ще вземете един плат, ще го разрежете, след туй ще го шиете наново.
Питат ме, казват: “Я, ни кажи как вярваш ти, какво ти мислиш за Господа?” - Рекох, нищо не мисля. Какво ще мисля? Казва: “Колко е голямо Слънцето.” - Не го зная. Аз нямам представа, че то е един милион и петстотин пъти по-голямо. Даже в съзнанието си го нямам. И земята не съм видял. Взема земята като мярка, но и за земята нямаме ясна представа, колко е голяма. Една идея имаме, която съвсем не е така реална, както в същност. Всичките хора на земята имат такива понятия, които в същност не отговарят на самата реалност. Казват, че има същества, които в своето съзнание обгръщат земята. Има същества, които като хванат земята обгръщат я като една ябълка, отвсякъде я разглеждат. Има хора, които отдалече гледат с микроскоп една малка частица.
После хората казват, питат: “Откъде е дошъл той?” Сега дойде някой пророк да пророкува. Пророците са на степени, има малки, има и големи пророци. Как ще познаете един пророк от Бога ли е излязъл или не е от Бога излязъл? Как ще проверите, че туй, което говори, дали е вярно или не? Казва Христос за себе си: “Аз дойдох да им дам живот.” Този, който иде да даде живот, е от Бога; този, който не иде от Бога, той взема живота. Влезете в един дом и виждате, че има овци, говеда, патици, казвате: “Голяма домакиня.” Покаже се, че е щедра, излезе с своята крина, хвърли жита на всичките. Най-първо те мислят, че господарката е много добра, храна дава на кокошките, всички са добре охранени, като излязат, вървят с нея, имат добра господарка. Но вечерно време току погледнеш, българите как постъпват. Влезе в курника, хване една за врата, извади я навън, тури я на дръвника и главата на една страна. После домакинята, тази много благородната и добре възпитаната, която е свършила най-малко един факултет, тури я в тенджерата, опари я, оскубе я. После тя разбира от хирургия, извади ножа, разтърбушини я, извади червата, извади черния дроб, белия дроб, сготви я и всички са радостни и весели. Казват: “Много добро семейство, много добре живеят. И домакинът - добър и домакинята - добра и децата, всички ядат сладко.” Виждате една красота. Хубаво, това е от вашето гледище, от вашето становище. Но поставете се в положението на една кокошка.
Питам сега, можеше ли нещата в света да стават по друг начин. Ако можеше, светът би бил направен. Но за тия хора в дадения случай светът не може другояче да бъде освен така. Искате да оправите живота. Отивате в друго място, дето хората са минали в една друга степен на развитие, те не колят кокошките, но чакат кокошката да снесе яйцето. Те имат вече понятието на свраката. Като крекне кокошката, седне в трънето и мисли. Седи така и рекох, какво ли мисли? Гледал съм, седи сериозна онази кокошка, понеже снасянето на яйцето за кокошката е сериозна работа. Ти не си снасял яйца, да знаеш, колко мъчно се снасят яйцата. Щом снесе яйцето, като каже “кудкудяк”, свраките започнат да хвъркат. Като стане кокошката, свраката ще дойде, ще клъвне яйцето и го изпие. Рекох, най-първо дойде малкото господарче и малката господарка. Щом крекне кокошката, ще вземе яйцето, ще го чукне с малко масълце. Рекох, кокошката не ядат, но яйцата на кокошката ядат. Казват: “Не може ли другояче?” - Не може. Идеш на друго място, кокошки не колят, яйцата им не ядат, плодове вече събират и ядат, минават за вегетарианци. Някои намират, че и туй не е право. Казва: “Без плодове не може ли?” - Как? Аз съм привеждал онзи пример за Паганини, когото питали, не може ли да свири на три струни. Той казва: “Може и на три струни.” Явява се и свири на три струни. Казват: “Паганини, на две струни може ли?” Дава концерт и на две струни. Казват: “Ами на една струна, може ли?” И на една струна дава концерт. - “Ами без струни може ли?” - Как? Не се явява. Дошли всички, чакат. Че как може на една струна? Може да свириш на сол. Но без струни как ще свириш, кажете ми?
Сега вие сами ще си правите сравненията, за да се изяснят противоречията, които съществуват в света. Тогава имаме една война в Далечния Изток, една война, която сега се заражда между китайци и японци. В Шанхай японците с своите възпалителни бомби запалили града и загубите възлизат на милиарди. Цял един квартал гори, изгаря и всичко туй пометено. Ако попитате, защо тия хора воюват? Ако четете пророците, ще видите, че и по-рано са ставали. Казва пророкът: “Още веднъж ще събера народите и ще излея гнева си върху тях и вече няма.” Ние наближаваме една епоха, когато Господ иде да излее гнева си върху непокорното човечество. На всичките хора иде да излее гнева си, за да поправи всичките народи. Сега вие казвате: “Защо тия събития така се развиват?” Защо хората воюват? Туй отдавна е предказано, че ще дойдат тия събития, защото ако не дойде тази, голямата война, ако Бог не се яви в света да оправи света, никой не може да го оправи. Но тази борба е вътрешна. Сега и вие се борите в себе си. Всеки ден една вътрешна борба става в вас. Води се една борба в малък размер. В ума ви се води една борба и в сърдцето ви става една борба, имате две мисли, имате две чувства, които се борят. Едновременно се борят тия чувства.
Ами представете си онзи митичен разказ за хубавата Елена. Кой беше онзи княз Парис, който я открадна? (който отиде в дома на домакина, приеха го хубаво, той задигна красивата Елена и десет години имаше война заради нея.)[2] За една жена два народа се биха десет години. Сега някои спорят върху този факт, но да оставим това, да го приемем тъй както е. Не можеше ли той да не вземе красивата Елена? - Можеше, как не.
И тогава ще ви приведа друг един български анекдот. Той е малко по-невероятен. Отива един българин на гости в друг българин. Вижда една от големите патици, не от малките, но от големите, една патка тамън заклана тази патка и очистена. Той като влязъл, те скриват патката в голямата тенджера и започват да ядат чесън. Поканват и него и казват: “Елате да ядем, каквото дал Господ.” Той яде чесъна, но си мисли за патицата в тенджерата. Наяли се с лук и лягат да спят. Той станал през нощта, извадил патката от тенджерата, турил я в торбата и захлюпил тенджерата. На сутринта става и казва: “Много бързам, много спешна работа имам, трябва да я свърша.” Той иска да не се научат, че взел патицата. Казва: “Докато царуваше цар Патуран, добре вървеше, но като снемат цар Патуран от трона, работата е зле.” Затова отива да си оправи работата. Те казват: “Иди да си оправиш работата.” Казват: “Какъв е този цар Патуран, който царува?” Като заминал, гледат в тенджерата, патицата я няма. Отиват да го търсят, но цар Патуран го няма вече. Цялото семейство казва, да видят на каква далечина е, задигнал патицата. Но той отишъл толкова далеч, че не си струва да си губят времето. Казват: “Отиде патката. Но друг път, като дойде гост, няма така да правим. Няма да оставяме патката на същото място.” Урок научили, че като дойде гост, теджерата да взимат при тях, да не я оставят при госта. Рекох, може вторият път тенджерата с патката да бъде при вас. Щом оставите тенджерата с патката при госта, тогава отиде цар Патуран.
Явява се една аналогия. Като отишъл на гости Парис, не трябваше да оставят красивата Елена с Париса. Според мене, разрешението беше там. Как ще разрешите въпроса, ако двама мъже излизат и една жена, къде ще турите жената? Единият начин е - жената по средата, единият мъж от едната и другият - от другата страна. Три начина има. Единият начин е единият мъж от лявата страна на жената, другият от дясната. Вие отде ги туряте, като дойдат? Сега не зная, аз как бих постъпил ако бях женен, не зная, къде щях да туря. Там беше разрешението. Елена да бъде в средата. Може домакинът да бъде в средата и Елена от едната страна и Парис от другата. Пък можеше Парис да бъде по средата между домакина и Елена. Аз ще ви поставя сега въпроса така: Преставете си, че дойде на гости една опечена кокошка, къде ще поставите кокошката? Как я туряте? По средата, мъжът от едната страна и жената от другата страна, кокошката по средата. Тогава жената хване едното крило и мъжът другото крило. Използувам сега кокошката.
Та рекох, когато дойде един гостенин, турете го на мястото на кокошката. Мъжът едното крило и жената другото крило. Един гостенин, когото вие не може да изпапате. Туй не е за новото. Добрите гости, които дойдат при вас, като дойдат, за да ви бъдат благоприятни, джобовете трябва да се изпразнят, трябва да донесат нещо, не да вземат. В даден случай този гост, който дошъл, къде е погрешката? Той задигна туй, което не беше негово. Той нямаше право. Туй показва какъв беше характера на Елена. Парис на половина има погрешката. Има една погрешка в тази Елена. Не е ли същата история, която сега се разиграва в човешката душа. Дойде ви на гости един от светлите духове. Има два вида светли духове: едните са без кадеж, другите са с кадеж[3]. Има хора, които като дойдат в дома, се зарадваш, но като си заминат скърбиш.
Аз искам сега да ви наведа на един въпрос, да го разберете съществено, не тъй както по обикновено. Не е от тия въпроси, дето хората искат да бъдат добри, защото в същност благ е само Един Бог в света. Единствен, който не прави погрешки е Бог, понеже всичко създал, всичко е негово. Той не прави погрешки. Ние правим погрешки, понеже всичко в нас не е наше. Нас ни липсва, ние взимаме неща, които не ни трябват, ние правим една погрешка. В света има три вида погрешки. Човек може да направи една погрешка по отношение на другите. И другият тоя брат и той може да направи една погрешка. И двамата може да направят погрешка спрямо трети. Бащата може да прави погрешка, майката може да прави погрешка, децата може да правят погрешка, но едновременно и бащата, и майката, и децата може да правят погрешки. Тогава какви са погрешките на мъжа? Мъжът не може да направи една погрешка, която жената прави. Жената никога не може да направи една погрешка, която мъжът прави. Детето не може да направи никога една погрешка, която жената прави. Жената не може да направи никога една погрешка, която детето прави. И детето не прави такива погрешки, които бащата прави.
Сега нека вземем най-малката погрешка. Върви някой, питаш го: “Как си?” Казва: “Добре съм.” - “Топло ли е?” - “Да.” Той се е стиснал и казва, че му е добре. Казва, че е добре, пък краката му истинали. Той не говори истината. Питам как е, казва, че е добре, пък не му е добре. Ти в присътствието на един човек може да го познаеш, какъв е човекът. Може да го познаеш човека само в неговото присътствие. Една жена може да познае един мъж, само когато той е насаме с нея. Няма никакъв закон, тогава може да го познае, какъв е. Когато една жена е при един мъж, той може да я познае, каква е. Когато двама души са насаме, няма никакво ограничение, тогава може да познаят, каква е обходата. Да допуснем, че аз минавам покрай едно плодно дърво и съм изправен. Погледна, кажа: “Хубаво е дървото.” В желанието ми няма нищо лошо. Какво има от това, че съм пожелал да откъсна една круша. Ако аз си позволя да откъсна една круша, считам, че съм нарушил едно правило. Рекох, ако нямаше никой да пази тази градина, нямаше никакъв закон, щеше ли да бъде престъпление, ако откъсна. Един наш приятел, той беше Пеньо Киров - много честен, един от примерната българска честност, ама педант. Минава покрай един бостан, няма човек, който да го пази, казва му един българин: “Влез и си откъсни.” Казва: “Подир мене върви един стражар постоянно и ме гледа какво правя. От него ме е страх.” - “Къде е той?” - “Вътре в мене.” - “Че как го носиш, изхвърли го навън, защо да те безпокои.”
Та, аз понякой път забелязвам, следя в най-малките работи, с които светът някой път иска да ме изненада. Гледаш някой човек. Видиш друг, който ти е неприятен, една неприязън се явява към него. Погледнеш го по лицето, искаш колкото се може по-скоро да се освободиш от него. Питам: защо в единия случай ти е приятен човек, в другия случай не ти е приятен? Иде някой човек, гладувал три деня, приятно ти е, че иде да му услужиш. Иде някой, който освен че нищо не носи, но и той гладен като онзи, той търси и казва: “Няма ли малко хляб да ми дадеш.” Тебе ти е неприятно. - “И аз три деня не съм ял.” Той ти прави една забележка, казва: “Че как, не си ли толкова учен да носиш малко повече хляб и на мене да дадеш?” И в мене се явява идеята: “Ами ти защо не си толкова учен, ти да носиш, че ти да дадеш на мене.” Дойде някой, иска да му услужа. Рекох, ти трябва да бъдеш по-умен от мене, ти да носиш, ти да услужиш, че и двамата да се освободим от туй състояние.
Рекох, ние се намираме при един въпрос много деликатен за разрешение. Мене са ме питали: “Защо еди коя си сестра така постъпи?” Рекох, защото не може да постъпи другояче. - “Защо еди кой си брат постъпи така?” - Защото не може да постъпи другояче. Бог ни е дал известна свобода и иска да ни опита, доколко ние ще употребим тази свобода за нашето добро и за доброто на нашите ближни. Всички ние до един, навсякъде се опитва свободата, която ни е дал Бог. Та рекох, тази свобода седи в Царството Божие. Ако искате да прогресирате в света, не обвинявайте никого! Никого не съдете в себе си. Ако има някого да съдите, най-първо съдете себе си. Вие всички сте монархисти. Един човек, който съди, е монархист. В сегашния съд има цял състав на един съвет, който заседава, няколко съдии заседават. В старо време съдът беше от един съдия, той осъждаше и прилагаше законите. Сега има много съдии, ще се съвещават, ще има адвокати, ще защищават делото, ще има свидетели, цял един процес, за да излезе работата тъй както трябва.
Та рекох, решенията в нас трябва да бъдат по този демократичен начин. Ние сме в един метод, когато трябва пълен състав на съда вътре. При това трябва да се даде едно правилно разрешение на въпроса, който разрешаваме. Ако съберете на едно място здравите хора, ще има едно разрешение; ако съберете болните хора, ще има друго разрешение. Ако влезете в една болница, всеки болен ще седи, според степента на своята болест ще му услужват. На един ще му прислужва един, на други - двама, на трети - трима, че всеки да бъде задоволен. Те ще кажат, ако са доволни, че болницата е много добра. Но ако човек е здрав и с него започват да се отнасят както с един болен, мислите ли, че туй положение ще бъде приятно? Да те хванат двама санитари, един за главата, други за краката и да те преместят от едно легло на друго, да дойде лекар да те гледа, езика да ти гледа, стомаха да ти премива с цев, това приятно ли ще бъде? Неестествено е това положение. Много пъти аз съм виждал религиозни хора, които предписват цярове на здрави хора. Рекох, здравият човек как трябва да ги приеме? Аз нямам нужда от тия церове. Той ми предписва, как трябва да вярвам в Бога, как трябва да живея. Аз виждам, че живея по-добре от него.
Веднъж дойде при мене един български лекар и ми казва: “Болен съм.” Рекох: “Че ти си лекар.” Рекох: “Защо идеш при мене, защо не идеш при другите лекари?” - “Страх ме е, аз нямам доверие.” Рекох на този лекар: “Лекувай се с вяра! Мисли, че не си болен.” - “Че как да мисля, че не съм болен, чувствувам болка в себе си.” Рекох: “Ти си заблуден, понеже ти лекуваш болните хора и същите признаци мислиш, че и ти си болен.” Всеки лекар, като погледне болния, ще гледа езика му, пулса и по някои белези ще каже, че е болен от такава и такава болест. Та сега в съвременния живот хората обръщат повече внимание на болезнените признаци на болестите. Рекох, кой човек е добър? Здравият човек има една диагноза. Когато човек е здрав по тяло, здрав по сърдце и здрав по ум от него излизат три ухания. Има едно ухание, което излиза от тялото, е приятно. Има ли малка миризма, болен е човекът. Има едно ухание на чувствата, как да ви го представя. Има и едно ухание, което иде от ума. Умът и той заболява. Та рекох, когато умът има едно ухание, което е приятно, отлично, има и едно ухание на сърдцето, което е приятно, има и едно ухание на тялото, което е приятно. Когато човек има тия три ухания, той е здрав човек. Когато тия трите ухания не присътствуват, човек е в едно болезнено състояние.
Та когато вие заболеете физически, вие може да се лекувате с Истината. И когато установите туй ухание, болният оздравява. Ти никога не може да си лекуваш тялото, ако не обичаш Истината. От каквато и болест да сте болен, решете абсолютно да обичате Истината, в душата ви да не остане абсолютно никаква лъжа, ще видите как ще се лекува вашата болест. А пък уханието на сърдцето се придобива с Любовта. За сърдцето се казва: да обичаме хората. Когато се изгуби уханието на сърдцето, непременно трябва да внесеш Любовта като метод, за да внесеш туй ухание, което Бог турил. Любовта е единствената сила, която може да тури истинско равновесие на сърдцето. Равновесие на ума може да установи само Божествената Мъдрост. Когато говоря за Истината, аз искам да възстановя равновесието на своя организъм. Когато говоря за Любовта, аз искам да възстановя равновесието на своето сърдце, когато говоря за Божията Мъдрост, аз искам да установя равновесието на своя ум. Понеже ако в моето тяло няма туй ухание, ако в моето сърдце и ако в моя ум няма туй ухание, аз не мога да бъда благоприятен за Бога.
Значи когато говоря за Любовта, аз искам сърдцето ми да е на място, да усещам туй ухание. То е жертвоприношение, може да понюхне, че тази жертва е хубава, Господ е доволен. Когато дойде в моя дом, тогава на олтаря да нюхне туй ухание на моя ум, че Господ да е доволен. И когато дойде на физическото поле в живота ми вътре, туй ухание пак да го почувствува Господ. Рекох, едновременно търся Любовта, търся Мъдростта, търся и Истината в себе си, за да бъде Господ доволен. Само тогава Господ ще бъде доволен, когато в мене Любовта е жрица в олтаря на моето сърдце, когато Мъдростта е жрица в олтаря на моя ум и когато Истината е жрица в олтаря на моето тяло. Казваме “храм”. Храм разбирам физическото тяло. Рекох, ако Истината функционираше в вашето тяло, и ако Любовта функционираше в вашето сърдце, и ако Мъдростта функционираше в вашия ум, то е пътя на новото учение. Без туй нещо никой не може да бъде свободен, кой каквото и да казва. Аз, като срещна един човек, зная честен ли е, добър ли е или не. Разглеждам Истината в живота му, Любовта в сърдцето му и Мъдростта в ума му. Аз зная, че Господ е там. Ако целият свят се събере да ми каже, че този човек е лош, рекох: “Всичко е възможно.” Аз не подържам никакви външни правила.
Слушай, ако аз имам една жена, аз ви засягам много отблизо и дойде някой, че ми каже, че тя целунала някого, прегърнала някого, аз ще се зарадвам. Защо? Аз зная, че тя, като срещне някой прокажен и като го целуне, той здрав ще стане. Свещена е нейната целувка. Ако прегърне някого, по-хубава прегръдка не зная. Ами светлината, не ни ли прегръща, какво зло има? Ами въздухът, ами храната, ами хлябът не ни ли целуват? Трябва да имаме едно свещено чувство, да обичаме Едного. Вие често се съблазнявате, казвате: “Целунала го.” Че какво лошо има? Писанието казва: “Целунете се с свято целувание.” Един мъж ми казва: “Туй, Учителю, каквото казваш е право, ама тя другите целува, пък мене не целува. Другите, като срещне, целуне ги, прегърне ги, пък мене като види, нахохори се.” Аз взимам живота непреривен, тъй както Бог се изявява. Всеки ден Слънцето ни прегръща и ни целува отдалече. Понякой път от обич лицето почернее. Все таки е хубава прегръдката на Слънцето, все таки допринася нещо. Та рекох, вие обичате някого и той да обича друг. Така наредете се като скачените съдове: ако ти обичаш някого, той да обича друг и всичките хора да образуват една верига на любовта. Не очаквайте вие когото обичате, той вас да обича, понеже той ще ви плати. Не мислете, че ако мене някой обича, аз трябва да го обичам. Някой ме обича и ми дал някой подарък и аз да му дам друг подарък - няма разрешение на въпроса. Да се обичаме едни други в този смисъл, няма разрешение на въпроса.
Вие сте чудни хора. Когато започнеш да пишеш, може ли да пишеш с една буква. Пишеш все “а, а, а”. Трябва да обичаш всичките букви. Колко са буквите в български език? - 30. Всичките букви ще обичаш, че на всяка буква ще даваш място. Когато изговаряш, пак изговоряш всичките букви. Някой ме пита: “Как може да обичаме всичките хора? То е немислимо.” Рекох, ако ти не може да обичаш всичките хора, ти човек не може да станеш. Ако ти не употребяваш всичките букви, ако не знаеш техните закони, да туряш всяка буква на своето място, ти списател не може да бъдеш. Всичките правила трябва да ги знаеш. Ако ти не ги употребяваш правилно, твоята реч ще бъде несъвместима. От нас изискват да живеем. Ти ще поставиш всяка една своя постъпка на нейното място, трябва да поставиш всяко чувство на неговото място и всяка своя мисъл на нейното място. Ти си оставен свободен. Тогава дойдеш и не знаеш, какво ти се случило. Да кажем, вие отивате като Парис в Гърция и задигнете красивата Елена. Господ нищо няма да ви каже. Вие отивате в един дом и задигате дъщерята. Бащата си преглътне, неприятно му е, обича я. Но един ден и вас ще ви се роди дъщеря, която ще ви направи същото, каквото вие направихте. И вие ще направите същото и вие ще си преглътнете. Ще кажете: “Не е хубаво това нещо.” Правете добро, за да се върне при вас доброто. Ако вашето добро се върне при вас, вие ще бъдете доволни. Ако вашето добро се върне и вие не сте доволни, не сте го направили както трябва. Всякога, когато доброто се върне при мене и аз не съм доволен, аз корегирам постъпката си. Има неща, които аз корегирам, за които вие не сте сънували. Слушам някой човек говорил за мене. Рекох, хубаво, ако аз съм на неговото място в дадения случай, какво ще направя? Той човекът ми говори за жена си, че е лоша: “Извива ме като свредел.” Сега аз може да кажа: “Де е този свредел, каква бургия има?” Казва: “По-лоша от онази, с която завъртат.” Рекох, ти си щастлив човек, понеже знаеш тази бургия, пък аз не зная, каква е. Онази, лошата жена то е недоволството, което ние имаме. Седя аз и съм недоволен. Седя аз и съм недоволен, от много малко съм недоволен, от много малка работа съм недоволен. Бъдете доволни от това, което Бог ви прати в света и отделяйте една малка част от великото предприятие, което имате. Понякой път ще обърне внимание, дали ти добре живееш. Бъди благодарен. Ти гледаш, искаш от Господа Той да обърне внимание, да те задоволи. Бъдете благодарни на онова положение, което сега имате.
Мен често ме питат, казват: “Ти как ги събра наоколо си?” Рекох, аз не ги събрах, ами те се събраха. - “Как ги търпиш?” - Рекох, аз никак не ги търпя, сами се търпят. На гърба си не ги нося. Казва: “Как ги търпиш?” - Не ги знаете, рекох, те са първокласни светии, те са много скромни. Казват: “Как ги търпиш, толкоз недъзи имат.” - Рекох, не ги знаете, по-добри хора не сте срещали. Казват какво: “Те, задигнаха ме.” - Не, те те опитват, те никога не обичат да задигат работите. Той, рекох, пет ще вземе, десет ще донесе. Ти не си ги виждал. Какво ти направи, чакай - ще върнат. Те са все умни. Много големи философи са, не ги считайте, че са глупави, учени са, те и на мене ми преподават. Казва: “Сериозно ли говориш или се шегуваш?” - Не се шегувам, ами учени хора са те, от тях съм научил толкова ценни работи. Благодаря на Бога, че ги прати, да ме научат на толкова ценни работи. Ами че един учител, кой го прави да бъде учител? Една майка, кой я прави да бъде майка? Децата я направиха майка. Децата внесоха туй майчинство. Майката трябва да благодари на децата. Един мъж стана мъж благодарение на жената. Ако не беше тази жена, не можеше да стане мъж. И една жена стана жена, благодарение на мъжа, ако не беше мъжът, тя нямаше да стане жена. Тогава мъжът казва: “Аз познах какво нещо е животът.” Благодарете на Бога.
Едно правило давам: Благодарете на Бога, че живеете в този живот, такъв какъвто е, с всичките негови противоречия. След време ще познаете, че онова, което става в вашия ум, онова, което става в вашето сърдце, онова, което става в вашия живот, е за ваше добро. Туй аз ви го подписвам сто процента на сто, че всичко онова, което става, е за ваше добро. Няма да се мине дълго време и вие ще проверите. Защото Бог е приготвил нещо, което вие не подозирате. Нещо ви очаква всинца ви.
Та рекох, тази е новата философия на Любовта, за да влезете в Царството Божие. Царството Божие, дето Истината царува. Царството Божие дето Мъдростта царува, Царството Божие дето Любовта царува. Любовта царува в сърдцето, Мъдростта царува в ума, Истината царува в нашия живот. Пожелавам ви това. То е новото в света. С Истината, с Мъдростта, с Любовта, с Духа си Бог ще примири всички неща. Тогава ще обърше сълзите, които текат от нашите очи и всички ще бъдем радостни и весели.
Отче наш
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната любов.
Втори ден на събора
Понеделник, 23 август 1937 г.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
[1] терк - (ар.-тур.) образец, кройка
[2] в скобите е втори вариант, вероятно допълнен от стенографката (бел.ред.)
[3] кадеж - (диал.) дим, пушек, сажди