12.I.1951 г. Изгрев

Писма от Боян Боев 1950г-1953г - Боян Боев (1883 – 1963)

12.I.1951 г. Изгрев Любезни брат, Тук желая да ви опиша един ден на Изгрева с Учителя. Пролетен ден. Цъфналите овощни градини правят Изгрева приказно красив. Сутринта рано при изгряващите слънчеви лъчи играем с Учителя паневритмия на полянката. След свършване на паневритмията всички се приближаваме при Учителя, поздравяваме го с новия ден, заобикаляме го и непринудено започва разговор както винаги след паневритмията. По едно време Учителя казва: „Иде глад на земята! Пригответе се, та когато дойде гладът да сте готови.” Една сестра казва: „Много Ви благодарим, Учителю, че ни казахте това, та да можем навреме да се приготвим - ще си набавим жито, картофи, фасул, ориз, брашно и пр.” Учителя каза: „Не говоря за такъв глад. Иде глад за Словото Божие. Пригответе се за него. Та като дойдат гладните при вас да ги нахраните.” След това разговорът премина на други теми. Стана доста топло и Учителя предложи да седнем на тревата и да продължим разговора. Тревата беше суха и топла. Красива беше картината така, насядали около Учителя, огрени от топлите слънчеви лъчи. Всред разговора Учителя каза: „Мнозина искат да са близо до мене, като вървят след мене. Обаче кой е най-близо до мен? Човек може да е физически близо до мене, а всъщност да е далеч от мен. Други може да са физически далеч, а да са най-близо до мене. Най-близо до мене е онзи, който чете Словото, което съм дал, защото тогава той се свързва с онзи Божествен Дух, Който е говорил чрез мен. Ето защо четенето на беседите и лекциите е най-доброто средство за сближение с мен.” Един брат попита Учителя: „Учителю, Вие толкова говорите говорите за вярата. Каква трябва да бъде тя?” Учителя отговори: „Детинска.” И после продължи: „Ние тук се печем на слънцето. Знаете ли колко много е спечелил всеки от вас, като е огряван така един час от слънчевите лъчи? Той е спечелил за един час такова богатство, което е равно на една кола, натоварена догоре със злато и кюлчета.” Учителя стана, понеже дойдоха и му казаха, че са дошли гости от града, които желаят да говорят с него. Учителя отиде в гостната стая и прие гостите. След като прие още няколко души, Учителя се прибра горе. Всичко утихна на Изгрева. Към 10.30 часа Учителя слезе от стаята си, влезе в големия салон, седна на пианото и почна да свири. Музиката, която излизаше от пръстите му, беше съвсем нова, импровизирана в момента, но проникната от мощ и сила, които повдигаха душата към вечното и възвишеното. Постепенно се събраха около Учителя доста ученици. Преди всичко дойдоха доста от свободните братя и сестри музиканти с нотни листове и почнаха да нотират това, което Учителя свиреше. Той по едно време започна да пее едновременно със свиренето. Така се създаде нова песен с текст и музика. Песента се повтори много пъти от всички присъстващи. Музикантите бяха успели да я нотират. Този е един от начините, по който се създаваха новите песни на Братството. След това започнахме интересен разговор върху музиката. Учителя каза: „Някой иска да развие гласа си. Знаете ли как може да направи това? При пеене ще си представи живо, че е пред гениите на музиката. И когато той живо си ги представи при пеене, то гласът му коренно се изменя. Той се изпълва с вдъхновение и пее по съвсем нов начин. Как се обяснява това? - Той е направил вътрешна връзка с тези гении. И техните музикални сили се приемат и предават чрез него. Но като казвам музикални гении не разбирам хора, но същества от невидимия свят. България сега е страна, където се твори новата музика. Откакто почна в България да се усилва музикалността, небето почна да става синьо като италианското.” Обедът отдавна беше готов. Всички в столовата очакваха идването на Учителя. Учителя редовно идваше на общите обеди. Той държеше много на тях, за да може по този начин да се възпита колективното съзнание и да стане сближение между всички ни. Тук ще кажа една интересна подробност, която ясно подчертава вниманието на Учителя към всички братя и сестри. Обедът беше свършен и тъкмо щяхме да четем молитва, дойде един закъснял брат. Учителя чака да свърши и той обеда си и каза: „За него изпейте една песен.” След свършването на обяда Учителя стана и се упъти към стаята си. Един брат се приближи към него и му каза: „Учителю, желая да говоря с Вас, но не сега, а след като си починете горе.” Учителя му отговори: „Аз не отивам горе за почивка, а за работа. На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата.” Надвечер, след като беше приел доста хора от града и от Изгрева, Учителя се упъти сам към полянката. Там срещна една сестра близо до котвата. На минаване край нея той се приближи и й каза няколко думи. Ето какво й каза: „Всеки ден размишлявайте по 10 минути върху думите: „Бог е Любов.” Това ще ви ползва. При всяка мисъл за Бога човек получава нещо.” След като направи една обиколка на полянката Учителя се върна, взе една лейка от склада, напълни я с вода и почна да полива зеленчуците. Мнозина братя и сестри като видяха това последваха Учителя, взеха лейки и почнаха да поливат цветята и зеленчуците. Учителя постъпваше по този начин. Той никога не караше братята и сестрите да работят, но сам почваше работа. И после мнозина го последваха. Някой път вземаше мотичка и отиваше да прекопава някои зеленчуци. Почна да се мръква. Учителя каза да запалят големите лампи на полянката. Тя се освети като денем. И там се събра целият Изгрев. Заедно с Учителя почнахме новите упражнения, които всички не владееха добре, а именно „Слънчеви лъчи” и „Пентаграм”. „Слънчеви лъчи” минаха през няколко форми, догдето дойдат до окончателния си вид. Изпърво нямаше дванадесет лъча, насочени към един център и един външен кръг около тях, тъй че всичко се оформи постепенно. До късно играхме тези упражнения на осветената полянка. Всичко имаше приказен вид. Така се завърши този ден, богат с впечатления, с нови идеи и работа за делото. През нощта наблюдавам стаята на Учителя. Той се е прибрал в стаята си, но колко често в течение на нощта той запалва лампата и работи! Набират се няколко часа за спане, а останалите часове на нощта той е буден и работи за общото. Красив пример за един живот, посветен през деня и нощта в работа за Бога. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Със сърдечен, братски поздрав: Ваш верен Б. Боев

НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.)	Хронологичен списък	Азбучен списък
СБ - Съборни беседи (1906-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ООК - Общ Окултен клас (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ИБ - Извънредни беседи (1897-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
КД - Клас на Добродетелите (1920-1926)	Хронологичен списък	Азбучен списък
МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
УС - Утрини Слова (1930-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932)	Хронологичен списък	Азбучен списък
БР - Беседи пред ръководителите (1921-1930)	Хронологичен списък	Азбучен списък
ПС - Последното Слово (1943-1944)	Хронологичен списък	Азбучен списък