МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ

На Изгрева имаше градина, в която бяха посадени много плодни дръвчета и лозички. При засаждането им Учителя вземаше дейно участие. Там му беше любимото място за почивка. По средата на мястото бяха направили една беседка от лози. Имаше масичка и пейки, на които Учителя обичаше да сяда и там често разговаряше с приятели. Това беше неговото място за отмора и размишление.

Като се върнахме от Мърчаево през есента на 1944 година, ние бяхме се събрали пак в градината и насядали около Учителя в беседката. Тогава той се обърна към мен и д-р Жеков и каза: „Рекох, тук ще бъде моето място!" Посочи ни с ръка и определи точно къде да го поставим, след като си замине.

В двора имаше няколко големи дъски и братята искаха да ги употребят за нещо. Учителя им каза да оставят тези дъски и след това се обърна към един от дърводелците: „Приберете тези дъски, защото ще ви потрябват." Той знаеше своя край и че си заминава от Земята - и се приготвяше за него. Не го споделяше явно, но се чувстваше как се сбогува с любими места. По-късно се разбра, че той предварително е подготвил за своето заминаване много братя и сестри по различен начин - къде явно, къде по своя символичен начин на изразяване.

Веднъж отивам при Учителя малко сърдита и казвам: „Учителю, сестрите ми се сърдят, че само аз ви готвя и само аз ви почиствам." Той взе цигулката и започна да свири и да пее едновременно следната песничка: „Тя няма край, тя няма край, тя няма край!" Учителя изпя песента, прибра си цигулката и аз отидох в кухнята. Там заварих онези сестри, които протестираха. Разказах им какво съм запитала Учителя и как той ми е отговорил с песен и как с нейните думи ми е обяснил, че човешките работи нямат край.

На мястото ма Учителя със сестри Янка от Бъкстон и Граматикова
(съседката на Йорданка Жекова)