ПИСТОЛЕТЪТ НА ОФИЦЕРА

Един ден идва един военен в униформа със сабята си, така както на времето ходеха офицерите. Та този офицер застава пред мен и иска да се срещне с г-н Дънов. Аз отивам и предавам на Учителя, че го търси някакъв военен. Но по изражението на лицето му виждам, че е сърдит и ядосан. Учителя ми каза: „Нека да влезе, но стой и ти тук!"

Йорданка го поканва да влезе при Учителя, но офицерът още от вратата започва да се кара и да го обижда, че подмамил жена му, че заради него тя го напуснала, че идвала при него на събрания, а той бил голям лъжец, мошеник и измамник. След това бърка с дясната си ръка в кобура, изважда пистолета си и го насочва към Учителя, за да го застреля. Като насочил пистолета си към Учителя, Йорданка извикала и се спуснала да му хване ръката, но той, както си вдигнал ръката, така тя и увиснала във въздуха вдървена. Тя грабнала оръжието от ръката му и го хвърлила в клозета. Офицерът се изплашил много, като разбрал, че ръката му стои неподвижна, като вдървена, и не може да я помръдне. Тогава се обръща към Учителя с думите: „Разбрах, че вие наистина сте светец! Извинявайте и ви моля да ме освободите, за да си отида."

След малко ръката сама се спуснала надолу - така той се освободил от неподвижното състояние и си тръгнал...