Храната на Учителя беше растителна, прясна, семпла. Той обядваше в братския стол, а закусваше и вечеряше в стаята си. В разстояние на 25-30 години имах възможност да наблюдавам, как той, предимно сам, приготовляваше своята закуска и вечеря - супа от „картошки", както ги наричаше, чай или плодове. Хранеше се бавно, с разположение.
Един ден бързах към Изгрева да покажа на Учителя моята нова книга „Игри с песни за деца". Наближаваше залез слънце и той ме прие горе, в своята стая, където белеше картофи. Разказах му подробности по отпечатването на книгата. Той се радваше на успеха ми.
На вратата се почука. Една сестра му подаде чиния с крем карамел. Разтревожена му говореше нещо. Учителя отговаряше тихо, а тя молеше настоятелно.
След като жената си отиде, Учителя постави крем карамела на етажерката и продължи да бели картофи. Хвърлих апетитен поглед към него и другите питателни яденета на етажерката и запитах:
- Учителю, защо не си вечеряте с крем карамела? Той е тъй хубав!
- Виж да ти кажа. Тази сестра иска да й услужа нещо. Ако ям от крема, аз се свързвам и задължавам, а тя в случая не е права. Всяка храна предава както своята енергия, така и своите връзки. Не всяка приятна храна е полезна. Храненето е важен процес, при който трябва много да се внимава. Ти обичаш ли крем карамел? -весело ме попита той. И като отряза едно голямо парче, поля го обилно със сироп и ми го подаде.
Малко засрамена, благодарих и го изядох с удоволствие. А Учителя вечеря от картофената супа, която сам си бе приготвил.
- Подбирай чиста и прясна храна - продължи той наставленията си за храненето. - Пий вода от чист извор, меси хляб от прясно жито и приемай узрели и пресни плодове само от добри хора. Храненето трансформира състоянието на човека в положителни или отрицателни енергии. Дай от храната си на гладния, и ти ще се наситиш дори с малко от нея. Храненето е математическа задача, която трябва правилно да бъде решена. Ако един човек разрешава правилно въпроса за своята храна и своя сън, това показва, че той е достигнал до известна хармония между своите чувства и мисли. Щом е постигнал това, той е готов да разрешава всички останали въпроси. Свежест и бодрост са нужни на човешката мисъл. А един от важните фактори за мисълта е храненето.
Така ми говори Учителя в онази далечна вечер, когато вечеряхме заедно.
Спомням си, веднъж занесох на Учителя хубави праскови.
- Учителю, Слънцето Ви изпраща своите поздрави.
Той се усмихна, благодари и погледна плодовете. Те бяха толкова красиви, че всички се загледаха в тях. Той подаде една праскова на сестрата, която стоеше най-близко до него, след това подаде втората на един брат, третата на следния и т.н. Раздаде всички праскови и за себе си задържа само една. Тогава ме погледна, усмихна се и каза:
- Сега за мен остава най-много и най-хубавото.
Спомних си думите му: нахрани гладния и малкото, което ти остане, ще бъде предостатъчно да те насити.
Учителя винаги прилагаше онова, на което ни учеше и всякога, във всичко беше внимателен и последователен.
