Студът свободно нахлуваше през процепите в дървените стени на стаичката. Печката не гореше. От студ не заспивах. Когато стрелките на часовника показваха 2 ч. след полунощ, реших да отида в салона на топло. Това правех често, когато преспивах на Изгрева срещу беседа.
За няколко минути се приготвих и тръгнах. На пръсти преминах преметената пред салона площадка и влязох вътре. Разпалената печка ме посрещна радушно и аз седнах съвсем близо до нея. Стоплих се, поотпуснах се и започнах да си мисля. Винаги, когато идвам насам нощем, всички лампи на полилея на Учителя светят. На светло ли спи, или? ...
В този момент нещо тропна горе в стаята му, която беше точно над салона.
„На каква силна синя светлина спи! Защо ли не си оставя само нощната лампа?" - продължавах да разсъждавам аз.
В този момент повторно, по съвсем същия начин, горе в стаята на Учителя се тропна.
„Навярно е станал да слага дърва в печката", продължавах да разсъждавам. Но ето че, за голямо мое учудване, за трети път се тропна по съвсем същия начин, както предишните два пъти.
Стреснах се, престанах да мисля и се огледах наоколо.
Салонът беше тъмен, проблясваха само светлинки от горящата печка. От време на време се чуваха леки стъпки и едва чуто прелистване на книга
Разбрах, че не случайно светеха десеттях крушки на полилея му. Учителя работеше и през нощта.
