ЖИВОТЪТ Е БЕЗКРАЙНА НИЗА ОТ БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ПРОЯВИ
Отидох при Учителя да получа благословението му, тъй като на другия ден щях да имам показна лекция пред инспектор и курсистки. Този път Учителя беше свободен и веднага ме прие. Преди да заговоря, той започна:
- Виделината ражда светлина в ума, топлина в сърцето и живот в душата. Виделината е първата дума на Бога, тя е началото на живота. Материалният живот, външните условия са отражения на вътрешния мир, на потребността за вашето растене в момента. Най-същественото за ученика е да се учи. Какво е и какво ще бъде - това са теории. Да се учи от всичко: от движение, стойка, обхода, хранене. Съотношението на мислите и чувствата у ученика трябва да е определено. Всичко трябва да бъде определено, ясно, чисто и светло.
Жадно поглъщах мъдростта на Учителя и я записвах в момента.
- Научи се да разбираш и да живееш живота по съдържание, а не по форма.
- Учителю, не ми се тръгва и бих Ви слушала до безкрайност, но утре имам открит урок пред 40 курсистки и инспектор. Трябва да се подготвя от тази вечер - казах неохотно, продължавайки да записвам думите му.
- Няма важни и неважни неща. Има само Божествени и човешки прояви. Човек на Земята е свободен да избира. Слушай да ти кажа: Никога не изпускай Божественото заради човешкото.
- Прав сте, Учителю, но ... утре какво ще правя, ако не се подготвя?
- Когато човек предпочете Божественото, Бог сам ще му уреди утрешния ден. Може утре и да нямаш гости.
В стаята на Учителя трептеше мека виолетова светлина. Чудна тайнственост ме потапяше в някаква хармония и някакво прозрение, което не ми беше ясно.
- Всяко чуто Божествено слово остава да трепти в съзнанието, докато узрее и оживее в душата ти. Колкото повече Божествени истини възприемеш, толкова по-добре за теб.
Учителя продължаваше да говори тихо, проникновено. Тогава не можах да разбера смисъла на всичко, но почти всичко записвах в тетрадката си.
- Красивите моменти в живота не се повтарят.
Когато Учителя свърши да говори, навън беше вече съвсем тъмно. В душата ми беше така светло, че не усетих как стигнах у дома.
На сутринта отидох на училище много рано, за да подредя материалите си. В 8.00 ч. започнах работа с децата. Часът стана 9.00, дори и 10.00, но гостите не идваха. Защо?
Към 12.00 ч. дойде една курсистка да ми каже, че при мене ще дойдат на другия ден, тъй като инспекторът закъснял поради друга работа и решили да посетят по-близка детска градина.
„Когато човек предпочете Божественото, Бог сам ще му нареди утрешния ден."
