ПОРФИРИЙ

Порфирий е роден през 233 година след Христа, в Сирия и е умрял през 304 година. Той е един от най- прославените неоплатоници. В ранните години на своя живот той бил ученик на знаменития Ориген. Той бил дълбоко религиозна натура. Той бил добре запознат с християнството и според някои бил написал съчинения от 15 книги под заглавие Против християнството. От него са останали само откъслеци, запазени в съчиненията на християнските писатели. В това си съчинение той въстава против рационализирането на християнството и изгубването на мистичния елемент в него. Но всъщност той, както и всички неоплатоници, се намирали под силното влияние на християнството, неговия мистичен смисъл, но изглежда, че не са могли да схванат неговото историческо значение и неговия космичен произход. Те са считали Христа за един Велик Посветен, за един Велик Учител, без да са виждали в него въплотения Логос, станал плът, както го е бил схванал Дионисий Аеропагит и гностиците. Това се вижда от следната мисъл на Порфирий, изказана в книгата му За философията и оракулите, като в устата на един оракул той влага следните думи, отнасящи се до Исуса Христа: „Украсеният с Мъдрост знае, че душата след раздялата с тялото остава безсмъртна, а душата на онзи мъж (отнася се за Христа), има най-висока степен на благочестие. Исус Христос, казва по-нататък Порфирий, е мъж благочестив, достоен за небето. Невъзможно е да го порицае човек. Не можем да не съжаляваме за безумството на хората, почитащи го като бог. Тази благочестива и достойна за небето душа, невинно станала предмет на ослепяване за онези хора, на които от природата не е съдено да познаят Предвечния Бог."

Че е бил под силното влияние на християнството се вижда и от следното писмо до жена му Марцела, която някои считат за християнка. То е изпълнено с мисли, които са взети от Свещените книги на християните.

Такива са например следните: „Роденото от плътта плът е. Ние се възвишаваме към Бога по пътя на вярата, надеждата и Любовта, но мъртвата вяра непроявена в дела, е безплодна. Бог е Свят, затова ние сме длъжни да бъдем святи. На Бога е угодна само такава молитва, която произлиза от чисто сърце. Невъзможно е да служим на Бога и в същото време да угаждаме на страстите. Злото не е грях само по себе си, но човек извършва грях, когато избира злото. За да спасим душата си, трябва да сме готови за смърт, защото по-добре да умре човек, отколкото да оскверни душата си с порок. Ние ще достигнем нашето истинско отечество само тогава, когато се освободим от нашата смъртна природа."

Порфирий е написал няколко съчинения, най- капиталното от които е За въздържанието, в което той излага разбиранията си за Бога и природата на нещата, и своите разбирания и практики върху теургията, с която се е занимавал и която го е вдъхновила да напише посоченото съчинение. Други негови съчинения са Пещерата на нимфите, Биография на Плотин и Биографията на Питагор. Също е написал един Коментар върху категориите на Аристотел, който е като увод в аристотеловата логика, относно родовете, видовете, съжденията, в които се излага логиката на Аристотел в нейните главни положения. Това съчинение го направило знаменит в Средните векове, когато Аристотел е бил на голяма почит. Това съчинение през всички времена е било учебник, по който са предавали аристотеловата логика и източник, от който са черпили формата на тази логика. Нашите обикновени учебници по логика съдържат малко повече от онова, което се намира в този увод. Хегел казва: „Заниманията на Порфирий с логиката показват, че определеното мислене проникнало повече у неопла- тониците. Това е нещо твърде разсъдъчно, формално, а своеобразно е, че по този начин у неоплатониците логиката на разсъдъка и съвсем разсъдъчно емпиричната трактовка на науката се намира съединена със съвсем спекулативната идея, а по отношение на практиката - с вярата в теургията, в чудноватото и странното."

Порфирий се е занимавал и с астрология и другите области на херметичната наука.

Ще предам няколко мисли от книгата му За въздържанието:

„Първичният Бог е безтелесен, неподвижен и неделим. Той не е ограничен в никое място. Той няма нужда от нищо, което би било извън Него, както е казано, нито даже от душата на света. Последната има три свойства: тя има възможност сама да се движи и измежду тези движения избира най-хубавото и най-доброто, за да движи тялото на света според предписаните закони. А това тяло, лишено от душа и тази душа, безтелесна и свободна от всяка страст, се събрали заедно. Що се отнася до другите богове, до духовете на неподвижните звезди и планети, съставени от тяло и душа, на тях трябва да принасяме само неодушевени жертви. Освен това съществуват безкрайно множество невидими същества, които Платон нарича без разлика даймони (духове). Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете. Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди.

Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят. В реда на добрите духове трябва да се поставят онези, които, както казва Платон, са натоварени да донасят от последните на хората предупреждения, поучения и познаване на бъдещите неща.

Всички души не господствуват над духа, който е съединен с тях. Те допускат той да ги управлява, докато бъдат обхванати от ярост и от страсти, които духове се наричат с право злотворни духове. Те са невидими и макар, че притежават противна на хората сила, но биват усещани от техните сетива, но са облечени в твърде различни тела и всички нямат една и съща форма, но имат различни облици. Формите, които обгръщат духа им, понякога се виждат , понякога са невидими. Понякога най-злите променят формата си. Техният дух, доколкото е телесен, подлежи на страсти, разврат и при всичко че е свързан с душата им за твърде дълго време, не е вечен, защото изглежда, че той постоянно изсмуква от нея нещо, с което се храни.

Очевидна съразмерност има между добрите духове и техните тела. Но не съществува тази съразмерност и у злите духове, населяващи намиращото се около земята пространство. Не съществуват злини, които те да не предприемат, в зависимост от буйната и скрита природа, особено когато те не биват наблюдавани, като задържани в затвор от по-добри и по-силни от тях духове. Те си служат с насилие и често вършат нападение, понякога криейки се, а понякога действуват направо и насилствено. Така те причиняват на хората големи злини и лекарствата, които добрите духове ни доставят, не дохождат бързо, защото добрите духове действуват винаги правилно и с ред, съобразявайки се със законите на природата. Щом разбереш това, никога не ще изпадаш в заблуждение, благодарение на което хората очакват благодеяния от лошите духове и се опасяват от добрите духове."

В Пещерата на нимфите Порфирий развива следната идея: Светът в своята външна страна е създаден от материята, от веществото, което по природа е тъмно и мрачно. Но формата му, която му е дадена от душата на света, му придава известно устройство, откъдето и името на света - космос, което означава ред, хармония, закономерност и красота - всичко онова, което го прави хубав и приятен. Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери. И пещерата била считана не само за символ на сетивния свят, но също и на всички невидими сили, защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само себе си и символ на същността на тези невидими сили. Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в нимфите - които действуват в него. Затова и заглавието на книгата е Пещерата на нимфите, т.е. полето на действие на разумните същества.