АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ШКОЛА

Както Слънцето напролет събужда живота в цялата природа, така и Божествената Светлина, носена от Братството, което пътува по света, създава културата в различните области в света. Когато това Братство се установи в Палестина и Египет, за да подготви условията за Словото, което слизаше към Земята, тази Светлина предизвика към живот и стимулира носителите на древната Мъдрост, която имаше за задача да подготви човечеството за идването на Христа. Затова в началото на християнството, което беше плод на един мощен импулс, който нямаше равен на себе си в историята на земното развитие, се появиха ред мислители и философи, със седалище град Александрия, които възкресиха древната херметична Мъдрост. Те си поставиха за задача да открият Истината във всяка религия и философия, и да ги обединят в едно стройно цяло, защото всъщност те са части на цялата Истина, разпръсната в различните философии и религии. По такъв начин възникна така наречената александрийска школа. Тук възниква също така и християнската александрийска школа, която също разглежда християнството във връзка с древната Мъдрост. Като най-главни представители на тази християнска александрийска школа се явяват Климент Александрийски и Ориген. За нейните идеи и дейност ще спомена по-късно, когато ще разгледаме християнството. Сега ще се спрем накратко на другата александрийска школа, която иска да обедини и открие хубавото, доброто и Истината във всички философии и религии. В нея има два етапа. Първият етап обикновено не го причисляват към тази школа, но понеже нейният представител, евреинът Филон е работил в Александрия в началото на първи век, затова причисляваме и неговата дейност към александрийската школа. Всъщност той е истински основател на александрийската школа. Вторият етап или период от тази школа са така наречените неоплатоници. Най-напред ще се спра на Филон Александрийски и Клавдий Птоломей, а след това на неоплатониците.