ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО

Орфей, заедно със Заратустра, Хермес, Мойсей и други Посветени е бил служител в храма на Слънцето в древна Атлантида. И приблизително тринадесет века преди Христа той се ражда в Тракия, за да даде духовен импулс на жителите на Балканския полуостров и оттам на цяла Европа впоследствие.

На Балканския полуостров от незапомнени времена са съществували храмове на мистериите, които са имали центъра си в Рило-Родопския масив с център Мусала. Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област се намира най-старата, най-древната окултна школа на Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия, Персия, Египет и всички източни мистерии и школи. Защото Мусала, казва Учителят, никога не е потъвал под вода. И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив. И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон. Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика.

Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия Балкански полуостров са били издигнати храмове най-вече по планините. Светилищата са носили имената на различни богове, но всички тези имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово, което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез Дионисий, и чрез Уранус и Кронус. Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове.

Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия полуостров са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр. Освен това много от жителите на тези страни са се заселили и навътре в Гърция и Тракия. Всички те носили със себе си и своите божества, своите религии, своите култури и обичаи, които като дошли в контакт с местните жители, постепенно им повлияли. С тези колонизатори постепенно прониква на полуострова и Светлината на мистериите на тези страни, най-вече тези на Египет и Финикия, които са били най-близко.

Местното население на полуострова е било от Бялата раса, сродно с гетите, скитите и първобитните келти. Сент Ив д'Алвейдър казва, че тази раса е принадлежала към славянското семейство, към което са принадлежали и тракийците, от които произхожда Орфей. И д'Алвейдър казва, че творческият дух на древна Елада се дължи на славянския елемент в нея. Впоследствие тази раса се смесва, както казах, с различните преселници и колонизатори, дошли от изток, от което се оформява гръцкият народ с неговия специален език, смес от първобитния келтски, зенския, санскритския и финикийския.

Над местните божества господствуваха мъжките богове Зевс и Аполон - богът на Слънцето. Според тракийското преданйе, казва Фабр д'Оливие, поезията е била изобретена от бог Олен. Това име на финикийски език означава Всемирното Същество. Името Аполон има същия корен. Ап-олен, Ап-вхолен, което означава Всемирния Баща. И първоначално в Делфи са се покланяли на Всемирното Същество от името Олен. Обожаването на Аполон било въведено от един Жрец, любител на нововъведенията, под влияние на учението за слънчевото Слово, което идваше от Египет. Тази реформация уподобява Всемирния Отец с двойното Му проявление: свръхфизическата Светлина и видимото Слънце. Но тази реформа не излязла извън светилището. Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа. Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина.

Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава. Мелодичният му глас произвеждал странно обаяние. Той говорел с поетичен език и изглеждал вдъхновен. Русата му коса, гордост на дорийците, падала на златисти вълни на рамената му. И музикалният му глас му придавал нежни и тъжни очертания. Тъмносините му и дълбоки очи сияели от сила, кротост и вълшебство. Свирепите тракийци отбягвали погледа му. Но жените го обожавали и лудували по него.

Внезапно той изчезва от Тракия, като отива в Самотраки, оттам в Египет, воден от жаждата за придобиване на Мъдрост и знание. След като изучил тайните на египетските мистерии, след 20 години той се връща в Тракия с името на Посветен в тайните, което си бе извоювал, като беше преминал през всички изпитания и Посвещения и което име му беше дадено от Учителите му като знак за мисията, която му предстоеше. Сега той се наричаше Орфей или Арфа - финикийска дума, съставена от сричките аур - светлина, и орофае - лекуване, което означава: онзи, който лекува със Светлина.

Преди смъртта си той казва на своя любим ученик: „От Любов аз се облякох в ленена дреха, обричайки се на Великото Посвещение и на аскетически живот. От Любов вникнах в тайните на магията и подирих Божествената наука. От Любов преминах през пещерите на Самотраки, през кладенците на пирамидите и гробниците на Египет. Аз потърсих смъртта, за да намеря в нея живота и отвъд живота видях и прозрачните сфери, видях етера на боговете. Земята разтвори пред мен пропастта си, небето - блестящите си храмове. Аз изтръгнах скритата под мумиите наука. Жреците на Изида и Озирис ми разкриха тайните си. Те имаха само тези богове. Аз имах за свой бог Ерос, Любовта. Вдъхновен от него аз говорих, пях и победих. Благодарение на него аз усвоих Словото на Хермес и Словото на Заратустра. В Негово Име аз произнесох онова на Юпитер и Аполон."

Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства.

По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух.

На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др. Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи. В присъствието на всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна доктрина. Той казва на ученика си:

„Събери грижливо всичките си мисли, за да се издигнеш до началото на нещата, до Великата Троица, която блести в чистия етер. Изгори тялото си с огъня на мисълта си, отдели се от материята, както пламъкът се отделя от дървото, което гори. Тогава духът ти ще полети към чистия етер на Вечните Причини, както Орелът се спуска от престола на Юпитер. Аз ще ти открия тайната на световете, душата на природата, същността на Бога. Слушай най-напред великата тайна: Само едно Същество царува в Безкрайното Небе и в дълбините на Земята - Зевс гърмовержец, етерният Зевс. Той царува в дълбините на Земята и във висините на звездното Небе. Дъх на нещата, огън неугасим, мъж и жена, Един Цар, Една Власт, Един Бог, Един Велик Учител.

Юпитер е Божествен съпруг и съпруга, мъж и жена, баща и майка. От техния свещен брак, от тяхната вечна сватба произлизат непрестанно огън и вода, земя и етер, нощта и деня, гордите титани, неизменните богове и плаващият зародиш на хората.

Любовта на небето и земята не е известна на невежите. Тайната на съпруга и съпругата се откриват само на просветените хора. Но аз ще ти съобщя онова, което е Истина.

Сега погледни небесната твърд. Виж този блестящ кръг от съзвездия, върху който е хвърлена тънката и прозрачна плащеница на Млечния път, прах от слънца и цветове. Виж как пламти Орион, как блестят Близнаците и колко сияе Лирата. Това е тялото на Божествената съпруга, която хармонично се движи към песента на съпруга. Гледай с духовните си очи и ще видиш опънатата й назад глава, протегнатите й ръце и полека ще повдигнеш нейното осеяно със звезди було. Юпитер е Божествен съпруг и Божествена съпруга. Ето първата тайна.

Но сега, дете на Делфи, приготви се за второто Посвещение в тайните. Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай. Защото твоят дух ще се вмъкне в пламтящата област, където Великият Творец размесва душата на света в чашата на живота. Като пият от тази упоителна чаша, всички същества забравят Божественото жилище и слизат в печалната и мрачна пропаст на преражданията.

Зевс е Великият Творец. Дионисиус е Неговият Син, Неговото проявено Слово. Дионисиус, дух лъчезарен, жив разум, сияещ в жилището на Баща си, в двореца на неизменния етер. Един прекрасен ден, когато надвесен той съзерцава небесните простори през съзвездията, видял отразена в сияйната глъбина собствения си образ, който му протягал ръце. Влюбен в този хубав призрак, влюбен в своя двойник, той се спуснал, за да го улови. Но образът бягал, безспирно бягал и го привличал към дъното на пропастта. Най-сетне той се намерил в една сенчеста и ароматна долина, наслаждавайки се на лъхането на ветреца, който милвал тялото му. В една пещера той съгледал Персефона, Мая, хубавата тъкачка, която тъкала едно було, в което се виждали образите на всички същества. Той застанал пред Божествената девица, занемял от очарование. В този момент гордите титани и свободните титанки го забелязали. Първите, завиждайки на хубостта му, а вторите влюбени с лудешка страст, се нахвърлили върху него като беснееща стихия, и го разкъсали. Сетне, като си поделили членовете му, те ги сварили и закопали сърцето му. Юпитер поразил с гръмотевица титаните и Минерва отнесла в етера сърцето на Дионисиус. То станало там пламтящо слънце. А от дима на тялото на Дионисий произлезли душите на хората, които отново се изкачват към небето. Когато бледните сенки стигнат до пламтящото сърце на Бога, те ще светнат и ще станат като пламъци и целият Дионисиус ще възкръсне по-жив от всеки друг път във висините на седмото небе. Това е тайната за смъртта и възкресението на Дионисиус.

Сега слушай тайната на неговото възкресение. Хората са плът и кръв на Дионисиус. Нещастните човеци са неговите пръснати членове, които се дирят, гърчейки се всред престъпления и омраза, всред скръб и любов. Но ние, Посветените в тайните, ние, които знаем какво има горе и какво долу, ние сме спасителите на душите, херме- совците на хората. Като магнит ние ги привличаме към себе си, когато пък самите ние се привличаме от боговете. По този начин с небесните чарове ние възпроизвеждаме живото тяло на Божеството. Ние, които караме небето да плаче и Земята да се радва. И като скъпоценни накити ние носим в сърцата си сълзите на всички същества, за да ги преобърнем на усмивки. Бог умира в нас и той отново се ражда в нас.

След това Орфей се обръща към ученика си със следните думи:

„Нека неизразимият Зевс и трижди откриващият се Дионисиус - в ада, на Земята и на небето - да бъдат благосклонни към твоята младост и нека влеят в сърцето ти науката на боговете."

Това е учението за въплотеното Слово, което прониква цялата природа и всички същества, които са членове и органи на Божественото Тяло. Това учение под различни форми е предадено във всички мистерии на древността. В Египет имаме същото учение, предадено почти под същата форма - разкъсване тялото на Озирис на части от Тифон и възкресението му чрез събиране на членовете му от сина му Хорус.

След това изложение на Свещената доктрина от Орфей, ученикът му го пита за пътя, който води към боговете. Орфей му отговаря: „Страшен и труден е пътят, който води от тук, долу, към боговете. Пътят започва с една цветиста пътека, след това идва един страшен хълм и сетне скали, посещавани от гръмотевици и заобиколени от безкрайни пропасти - ето каква е участта на ясновидеца и пророка на Земята. Затова, мило дете, остани в цветистата пътека на полето и не дири какво има зад нея.

След това Орфей завежда ученика си в един мистичен храм за Посвещение, като предварително му казва, че цяла година трябва да работи, за да се пречисти, защото там ще му се отворят очите и ще се срещне с боговете и със самия Дионисиус.

В този храм Орфей пак разкрива много тайни на ученика си в присъствието на много Посветени и посвещаващи се, и след този дълъг разговор той казва да запеят песента „Евохе". Всички запяват тази Свещена песен и целият храм, и цялата долина екват от нея.

Едуард Шуре казва: „Викът „Евохе", който всъщност се произнасяше Хе-во-хе, беше свещен вик на всички Посветени в тайните - в Египет, в Юдея, във Финикия, в Мала Азия и в Гърция. Четирите свещени букви, произнесени както следва: Йод-хе-во-хе, представя Бога във Вечното му сливане с природата. Те обгръщат целостта на Божественото съществувание, живота и вселената. Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко. Хе-во-хе представя вечната жена, Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима страна и всички форми, оплодотворявани от Бога.

Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените науки и на четворните изкуства съответствува на буквата Йод. Една друга редица от науки съответстваше на всяка от буквите на думата Ииове, както Мойсей я произнасяше. Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни.

В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните. Орфей беше влюбен в природата и прославяше името на Бога, който се намира в нея, и Когото иска да накара да се прояви в човечеството. Ето защо викът Евохе е станал Свещен вик при всички тайни на Гърция."

През време на празненствата в този мистичен храм Орфей говори пред Посветените и пред своя любим ученик и казва: „Слушайте Истините, които не трябва да се казват на множеството, които са силата на светилищата:

Бог е един и винаги подобен Сам на Себе Си. Той царува навсякъде - и на Небето, и на Земята.

Но полубоговете са безбройни и различни. Защото Божествеността е Вечна и Безкрайна. Най-велики са душите на звездите. Слънцето, звездите, Земята и Луната, всяко тяло има своя душа и всички са произлезли от Свещения Огън на Зевс, от Първоначалната Светлина. Тези велики души управляват великото творение с правилните му движения.

Всяка движеща се планета повлича в етерната си сфера цели отряди от полубогове или сияещи души, които някога са били хора, и които след като са слезли по стълбата на царствата със слава, и отново са се изкачили през циклите на развитието, за да излязат най-сетне от кръга на земните поколения. Чрез тези Божествени духове Бог диша, движи се, проявява се. Те са дъхът на Неговата жива душа, лъчи на Вечния Разум. Те командват армията по-долни духове, които движат стихиите. Те управляват световете. Отдалеко и отблизо те ни заобикалят, и макар да са безсмъртни по същество, те се обличат в постоянно изменяващи се форми според народите, времената и страните. Нечестивият, който се отрича, се бои от тях. Благочестивият човек им се покланя, без да ги познава. Посветените в тайните ги познават, привличат ги и ги виждат. Ако съм се борил, за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая демоните на пропастта, за да поставя закрилата на боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована да чува Божествените гласове. Небесната хубост ще се въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в кръвта на героите.

Душата е дъщеря на Небето. Когато душата слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре.

Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд. И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия. Тъй щото, тази дума имала за тях философски и исторически смисъл. Философски е означавала една духовна страна, място на учение и традиции, които доказват произхода на света от Божествения Разум. Исторически това име е припомняло за страната на расата, където дорийското учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в Гърция, където е светилището на Аполон. В Делхи имало една класа Жреци, наречени тракии. Те са били пазители на висшето знание. Съдилището на Анфитрионите в древността се е бранило от тракийска гвардия, т.е. от войници, Посветени в тайните.

Според преданието Орфей е написал много книги, в които изложил учението си, но които са изгубени. Останали са само заглавията им и отделни части. Орфическите писатели на Гърция приписват на Орфей следните книги: Аргонавтики, в която се описва Великото дело на Хермес. След това Деметриада - поема за майката на боговете, в която се излага една космогония, както и Свещените песни на Бакхус или Чистия дух, които се запълваха от една теогония. След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия. Координатите или земните тайни и земетресенията, Анемосконията - науката за атмосферата, Една естествена и магическа ботаника и др.

С учението си, с цялото си дело и творчество на Велик Посветен Орфей съумя да предаде на Гърция един мощен тласък към духовно развитие, което се предаде на цяла Европа. Душата на Орфей беше процепила като Божествен метеор бурното небе на раждаща се Гърция. С неговото изчезване тъмнината отново го обви. Тираните на Тракия изгориха книгите му, разориха храмовете му и изгониха учениците му. Гърците също последваха примера им. Искаха да заличат паметта му и да унищожат и последните му следи. И всичко това така добре бе извършено, щото няколко века след смъртта на Орфея гърците се съмняваха в неговото съществуване. Но Посветените в тайните като Питагор, Платон и други подеха учението му и разпръснаха отново мрака, в който се беше обвила Гърция.