НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
66
резултата в
37
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Хио Ели Мели Месаил
,
ИБ
, София, 14.9.1897г.,
Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на
силитѣ
скоро ще ви призове.
(втори вариант)
Печатница „Напрѣдъкъ“ 1912 Онзи който стои ще устои; и твърдия въ истйната, ще е твърдъ винаги. Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня. Бъдете готови да услужите на всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята на Отца вашего, който е горѣ на небето.
Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на
силитѣ
скоро ще ви призове.
Защото, Богъ който се е открилъ не ще ли да покаже своята сила, своята слава, своето величие? Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима любовъ? Да, безъ всѣко съмнение. Защото кой е онзи който ще се испречи и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля? Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони?
към втори вариант >>
О, народъ и народи, вий които спите — събудете се и пригответе се за да посрѣщнитѣ Господа Бога на
силитѣ
.
(втори вариант)
По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство. Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината. Ето той иде да посѣти земята. Денъть на неговото посѣщение ще бѫде день страшенъ. Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда.
О, народъ и народи, вий които спите — събудете се и пригответе се за да посрѣщнитѣ Господа Бога на
силитѣ
.
Защото Богъ нашъ нѣма да пощади нечестивитѣ. Царството му на земята ще бѫде царство на миръ и правда. Синове человѣчески, синове Божий, пригответе сърдцата си за да го посрѣщнитѣ и приемите въ сила и слава. Колко сѫ сладки мислитѣ Господни!
към втори вариант >>
Защото самъ Богъ на
силитѣ
е вече който испълнява своята ветозавѣтна воля.
(втори вариант)
Всѣкой угнетенъ, ще бѫде подкрѣпенъ. Огорчений духомъ, ще бѫде утѣшенъ. И както майка милва свойтѣ си, така и Господъ ще помилва онзѣи които го чакатъ. Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ. Халелъ ве бихаръ хошамаимъ, хенени, хени, фенахъ фенимъ, хаберимъ кошетъ ви хадони — В: — М: —
Защото самъ Богъ на
силитѣ
е вече който испълнява своята ветозавѣтна воля.
Той е крѣпкиятъ Господенъ, синътъ Давидовъ, който иде да вземе своето царство съ сила. И ето той отъ дълго врѣме е тукъ, новороденъ въ сила и слава да поеме юздитѣ на царството Божие и да управлява съ правда, святосъ и истина. Богъ е който го въздига и неще да закъснее да се яви о врѣме. Но пази се, бѫди скроменъ, смиренъ и чистосърдечонъ, понеже Богъ е който върши, а ти си който испълнявашъ. Святъ си ти Боже мой, Отче праведний, който си и който ще бѫдешъ единъ въ вѣкъ, вѣчний, всѣсилний и всѣмѫдрий.
към втори вариант >>
И силата на ели — мели е съ онзи, който е избранъ отъ Господа на
силитѣ
.
(втори вариант)
Слава, честь, хваление и поклонение тебъ подобава всѣкога. Богъ който говори въ тайно е вече помѣжду вази той е войнъ силенъ които се подвизава за правдата. Той е Отецъ нашъ Богъ крѣпкий, който ни води. Радвай се царь сионовъ, защото Богъ твой тя помаза за да сѫдишъ народитѣ. Духътъ на Господа Иехова е връхъ тебе, защото Богъ е царь всесиленъ и крѣпъкъ.
И силата на ели — мели е съ онзи, който е избранъ отъ Господа на
силитѣ
.
Веселете ся вий които го любитѣ и радвайте се въ неговата слава, понеже той е крѣпъкъ, кротъкъ и смиренъ на сърдце. Възвеселися небе, и възпѣй земя на Господа твоего, твоя спасъ. Той е Богъ благий, Богъ праведний и святий. Единъ въ вѣкъ, испълняющъ все и въ все. Благословено да бѫде неговото име.
към втори вариант >>
Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа Ангелъ на
силитѣ
.
(втори вариант)
Защото истина ви казвамъ, че войнството небесно ще прѣдхожда прѣдъ него и той ще прѣходи прѣдъ тѣхъ. Той ще бѫде непобѣдимъ. Ето ще заповѣда и ще стане споредъ желанието на сърдцето му, защото правдата Господня обитава въ ного. Той е скроменъ и смиренъ по сърдце, но строгъ въ сѫдъ и правда. Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника.
Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа Ангелъ на
силитѣ
.
Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си. Той е единъ който ни обеднява съ Бога на силитѣ и Отца на духоветѣ и любовьта. Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето.
към втори вариант >>
Той е единъ който ни обеднява съ Бога на
силитѣ
и Отца на духоветѣ и любовьта.
(втори вариант)
Ето ще заповѣда и ще стане споредъ желанието на сърдцето му, защото правдата Господня обитава въ ного. Той е скроменъ и смиренъ по сърдце, но строгъ въ сѫдъ и правда. Когото благослови ще бѫде благословенъ, и къмъ когото се подигне неговото негодувание за безаконие, ще бѫде пояденъ: Защото истина ви казвамъ, че земята нѣма вѣчно да се облива съ человѣшка кръвь, защото самъ Богъ не благоволява въ погинванието на грѣшника. Ето скоро ще чуете гласъ отъ небето, Гласъ на приходящий и исходящий отъ Господа Ангелъ на силитѣ. Така говори онзи който ни е изкупилъ съ своята кръвъ, който е нашь Братъ; плътъ отъ плътьта ни, и кость отъ костьта ни и духъ отъ духътъ ни, на когото душата е обединена съ нашата душа, и сърдцето му жали и тъжи за своитѣ си.
Той е единъ който ни обеднява съ Бога на
силитѣ
и Отца на духоветѣ и любовьта.
Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето. Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява.
към втори вариант >>
Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ
силитѣ
Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ.
(втори вариант)
Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ. Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си. Боже мой, дано твоитѣ мисли прѣвъзмогнатъ и дано твоята благодатъ преодолѣе въ сърдцето на тия мои братя. Ето говорилъ си и повѣрвахъ. Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ.
Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ
силитѣ
Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ.
Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ.
към втори вариант >>
2.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
Ще дойде Мъдростьта въ васъ, ще
усилитѣ
волята си, и работитѣ въ свѣта ще се оправѣтъ.
(втори вариант)
Това ви вѫзвестявамъ за новата година – не свършвамъ, но сега започвамъ. Това трѣбва да знаетѣ. Това, което ви говоря, е начало. Още колко по-вѣлики нѣща има! Ако слушатѣ какво ви казватъ тѣзи малкитѣ, ще почувстватѣ Божията сила.
Ще дойде Мъдростьта въ васъ, ще
усилитѣ
волята си, и работитѣ въ свѣта ще се оправѣтъ.
Отсега нататъкъ се отваря вѣлика работа за малкитѣ. Учението за малкитѣ е вѣлико. То е най-подходящото за васъ. То е основа за онова, което вѣликото бѫдеще носи за вашата душа. Това е Божествената мисъль прѣзъ 1917 г.
към втори вариант >>
3.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Задачата на съвременнитѣ хора е да работятъ върху своя умъ, да организиратъ
силитѣ
му, да ги поставятъ въ хармония.
(втори вариант)
Отъ тѣхъ зависи да възприематъ новото, Божественото разбиране за нѣщата. Мѫжътъ казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-низко стѫпало отъ себе си. Досега жената е работила повече съ нисшия си умъ, но тя започва да работи вече наравно съ мѫжа и може да възприеме новото и да бѫде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие., И отъ мѫжа, и отъ жената се изисква работа, да държатъ въ равновесие своитѣ мисли и чувства. Щомъ изгубятъ равновесието си, тѣ губятъ всичко, което сѫ изработили и придобили.
Задачата на съвременнитѣ хора е да работятъ върху своя умъ, да организиратъ
силитѣ
му, да ги поставятъ въ хармония.
Когато умътъ се развива правилно, мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ хармонични, Той се чувствува бодъръ, силенъ, готовъ за работа. Най-малкото нарушаване въ дейностьта на човѣшкия умъ създава известна дисхармония между мислитѣ и чувствата на човѣка. Той е постоянно уморенъ и, дето седне, веднага заспива. Много хора не успѣватъ въ живота си и скоро отпадатъ, защото се силятъ да разрешатъ задачитѣ си въ единъ день. Това е невъзможно.
към втори вариант >>
4.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Той изпитва вѫтрешенъ миръ, подемъ на
силитѣ
си и енергия.
(втори вариант)
Това било сѣнката на нѣкоя круша, отражение на реалностьта, а не самата круша. Христосъ не се лъжеше съ сѣнкитѣ. Той казваше: „Човѣкъ може да се храни и да подържа живота си съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога”. Какъвъ е ефектътъ отъ това Слово? — Който се храни съ Божието Слово, има животъ въ себе си.
Той изпитва вѫтрешенъ миръ, подемъ на
силитѣ
си и енергия.
Той съзнава, че живѣе. Като дойдатъ до Божественото учение, до учението на любовьта, великитѣ писатели и философи казватъ, че, за да успѣе въ това учение, човѣкъ не трѣбва да раздвоява съзнанието си, но да бѫде всѣкога тихъ и спокоенъ. Дойде ли до злото, да не го търси въ Божествения свѣтъ, но да знае, че то царува въ свѣта на сѣнкитѣ. Безпокоите ли се, влѣзте дълбоко въ душата си, дето е мирътъ и тишината, и Словото ще ви се изяви. Мнозина търсятъ смисъла на живота въ силата, въ красотата, въ богатството, въ ученостьта, но и при тѣзи придобивки смъртьта ги дебне и отнася съ себе си.
към втори вариант >>
5.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
За триѫгълникъ, въ който
силитѣ
се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща.
(втори вариант)
Въ природата има изобилно хлѣбъ, изобилно енергия, човѣкъ лесно може да се прехрани. Казано е въ Писанието: „Духъ Свети ще ви научи въ истия часъ, що трѣбва да речете”. Понеже Духътъ е тѣсно свързанъ съ човѣшката душа, Той учи ума и сърдцето, какъ да се проявяватъ. На български езикъ думата „Духъ” се пише съ четири букви. Буквата „Д” представя триѫгълникъ, който уравновесява противоречията.
За триѫгълникъ, въ който
силитѣ
се уравновесяватъ, нѣма невъзможни нѣща.
Затова е казано, че за Бога всичко е възможно. Буквата „У” има отношение къмъ човѣшкия умъ. Въ тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи отъ ума. Буквата „X” означава човѣшкитѣ чувства. Тя е образувана отъ буквата „С”, взета въ право и обратно положение.
към втори вариант >>
6.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Той прилага
силитѣ
на ума, на сърдцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбьта и да я превърне въ радость.
(втори вариант)
Търпението, напримѣръ, е една добродетель. Затова, когато сте скръбни, приложете търпението си, да опитате неговата сила и влияние. Който не прилага търпението си, прилага неволята, но тя е тежесть. Неволята подразбира закона на необходимостьта, а търпението — закона на любовьта. Само любещиятъ търпи.
Той прилага
силитѣ
на ума, на сърдцето и на волята едновременно, за да обработи материята на скръбьта и да я превърне въ радость.
Само търпението е въ състояние да превърне грубата материя на скръбьта въ фина; това значи, превръщане на скръбьта въ радость. „Въ молитва бивайте постоянни.” Защо е нуждна молитвата? Тя е връзка на човѣшката душа съ възвишения разуменъ свѣтъ, отдето човѣкъ черпи сили за подържане на живота. За да се моли постоянно, той трѣбва да има търпение. Ако нѣкой се разболѣе, веднага му препорѫчватъ силна храна и да лежи.
към втори вариант >>
Следъ това ще му препорѫчамъ да съедини
силитѣ
на ума, на сърдцето и на волята си, да действуватъ едновременно и въ съгласие.
(втори вариант)
Тя е връзка на човѣшката душа съ възвишения разуменъ свѣтъ, отдето човѣкъ черпи сили за подържане на живота. За да се моли постоянно, той трѣбва да има търпение. Ако нѣкой се разболѣе, веднага му препорѫчватъ силна храна и да лежи. На слабъ стомахъ препорѫчватъ да пие малко винце. На болния азъ бихъ препорѫчалъ чистъ въздухъ, търпение и молитва.
Следъ това ще му препорѫчамъ да съедини
силитѣ
на ума, на сърдцето и на волята си, да действуватъ едновременно и въ съгласие.
— Може ли така да се лѣкува човѣкъ? — Може. Така е било отъ създаването на свѣта. Ако днесъ не е така, причината е въ самия човѣкъ. Той живѣлъ така, че е разединилъ връзката между силитѣ на своето тѣло.
към втори вариант >>
Той живѣлъ така, че е разединилъ връзката между
силитѣ
на своето тѣло.
(втори вариант)
Следъ това ще му препорѫчамъ да съедини силитѣ на ума, на сърдцето и на волята си, да действуватъ едновременно и въ съгласие. — Може ли така да се лѣкува човѣкъ? — Може. Така е било отъ създаването на свѣта. Ако днесъ не е така, причината е въ самия човѣкъ.
Той живѣлъ така, че е разединилъ връзката между
силитѣ
на своето тѣло.
За да възстанови тази връзка, той трѣбва да се моли и да търпи. Молитвата е духовенъ процесъ. Каквото е дишането на физическия свѣтъ, такова нѣщо е молитвата въ Божествения свѣтъ. Значи, молитвата е духовно дишане, т. е. зрѣене на Божественитѣ блага.
към втори вариант >>
— Правилно съгласуване на
силитѣ
, които действуватъ въ организма.
(втори вариант)
Въ това отношение, хората приличатъ на онзи руснакъ, който казвалъ: „Есть деньги, Христосъ воскресъ; нѣтъ денегъ — смертию смерть.” „Въ молитва бивайте постоянни”. Защо трѣбва да бѫдете постоянни въ молитва? — За да организирате ума, сърдцето и волята си. — Какво представя радостьта?
— Правилно съгласуване на
силитѣ
, които действуватъ въ организма.
Както здравата машина се движи спокойно, равномѣрно, безъ никакво сътресение и търкане, така и човѣкътъ на радостьта се развива правилно и хармонично. Скръбьта е масло, необходимо за намазване на машиннитѣ части. Както не можемъ безъ машина, така не може и безъ масло. Значи, човѣкъ не може да живѣе нито безъ радости, нито безъ скърби. Докато е на земята, той се радва и скърби.
към втори вариант >>
7.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Посадете плодни дървета и зеленчуци въ градината си, за да ги изучавате и да се ползувате отъ
силитѣ
, които се криятъ въ тѣхъ.
(втори вариант)
Приемете Христа въ себе си. Ако не можете да направите това изведнъжъ, докоснете се до дрехата Му. Дрехата на Христа представя вѣрата. Докосвайте се до всичко, което Богъ е създалъ — до цвѣтята, до плоднитѣ дървета. За да бѫдете здрави, посадете нѣколко цвѣтя въ саксии или въ градината си и ги отглеждайте.
Посадете плодни дървета и зеленчуци въ градината си, за да ги изучавате и да се ползувате отъ
силитѣ
, които се криятъ въ тѣхъ.
Влѣзте въ съприкосновение и съ слънчевитѣ лѫчи. Ако търсите Христа, ще Го намѣрите въ всичко, което Богъ е създалъ. Това значи да се докоснете до Неговата дреха, и кръвотечението ви да престане. Тогава ще чуете гласа на Христа: „Дерзай, дъще, твоята вѣра те изцѣли”. Правете опити, да видите, че всѣко нѣщо крие известна сила въ себе си.
към втори вариант >>
8.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Всѣко негодуване завършва съ примиряване на
силитѣ
, които сѫ го предизвикали.
(втори вариант)
— Кротъкъ си, защото нѣмашъ енергия. Изкуство е да имашъ черна коса и да бѫдешъ кротъкъ, да не риташъ. Като побѣлѣе косата ти, и да искашъ да риташъ, не можешъ. Да риташъ, това не значи негодуване. Негодуването се изразява въ две противоложни посоки — надолу и нагоре.
Всѣко негодуване завършва съ примиряване на
силитѣ
, които сѫ го предизвикали.
И въ човѣка има вѫтрешно раздвояване, което се изразява въ негодуване. Искашъ да направишъ едно добро, но вѫтре въ тебе нѣщо ти казва да не правишъ доброто. Ти се раздвоявашъ и, следъ известна борба, решавашъ въпроса въ единъ или въ другъ смисълъ. „Възнегодуваха за двамата братя.” Ще кажете, че Заведеевитѣ синове обичаха Христа, затова останалитѣ ученици негодуваха. — Защо обичаха тѣ Христа?
към втори вариант >>
9.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Никой нѣма право да малтретира майка си, която е посветила здравето,
силитѣ
си, живота си заради него.
(втори вариант)
Не е мѫчно да подобри човѣкъ живота си и живота на своето семейство, но той трѣбва да се освободи отъ съмнението. Единъ е пѫтьтъ за посѣване на добри мисли и желания — да работите въ името Божие. Постигнете ли това, Богъ е срѣдъ вашитѣ мисли и желания. Лошитѣ мисли не могатъ да се обработватъ въ името Божие. Който се опита да направи това, ще плати скѫпо.
Никой нѣма право да малтретира майка си, която е посветила здравето,
силитѣ
си, живота си заради него.
Позволи ли си да се отнася грубо и жестоко съ нея, скѫпо ще плати. Ако бащата и майката не изпълняватъ съ любовь задълженията си къмъ своитѣ деца, ще платятъ четверократно. Болеститѣ на съвременнитѣ хора не сѫ нищо друго, освенъ полици, които тѣ изплащатъ за неизпълненъ дългъ къмъ децата си, когато били родители, или къмъ родителитѣ си, когато сѫ били тѣхни деца. — Какво да правимъ, за да се излѣкуваме? — Да обичаме родителитѣ си, да обичаме своитѣ братя и сестри.
към втори вариант >>
10.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Това е законъ, който регулира отношенията между
силитѣ
.
(втори вариант)
Следователно, изгубването на доброто въ човѣка и пукването на жлъчката, това сѫ синоними. Казватъ за нѣкого, че е много жлъченъ. За да се намали жлъчностьта, трѣбва да се увеличи добротата на човѣка. Когато жлъчката е въ нормално състояние, добротата и любовьта се увеличаватъ. Ако омразата се увеличава, любовьта се намалява.
Това е законъ, който регулира отношенията между
силитѣ
.
Никой не може да избѣгне този законъ. Каже ли нѣкой, че не иска да бѫде добъръ, той ще бѫде лошъ. Ако не иска да бѫде ученъ, ще бѫде невежа. Всѣки трѣбва да се стреми къмъ възвишеното, което може да го предпази отъ деградиране. Следъ черния дробъ се отива въ далака, чрезъ който човѣкъ се свързва съ друга иерархия — Началствата, наречени Божествена Правда и победа въ свѣта.
към втори вариант >>
11.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
По едно време въ него се явява желание да преброди рѣката и се впуща по течението ѝ, безъ да познава
силитѣ
си, може ли да издържи на вълнитѣ ѝ.
(втори вариант)
Защо Богъ създаде болеститѣ? — Не ги създаде Богъ, но колективниятъ човѣкъ, т. е. човѣкътъ въ своето колективно съзнание. Представете си, че нѣкой седи на брѣга на една буйна рѣка и тихо си припѣва. Той наблюдава бързото течение на рѣката и се любува на пѣнливата ѝ вода.
По едно време въ него се явява желание да преброди рѣката и се впуща по течението ѝ, безъ да познава
силитѣ
си, може ли да издържи на вълнитѣ ѝ.
Водата го повлича и си играе съ него. Като не може да плава, нито да се бори съ вълнитѣ, той започва да се моли на Господа и Го запитва: Защо допусна това, Господи? Защо позволявашъ на рѣката да ме влѣче по течението си? — Ти защо влѣзе въ рѣката? — Искахъ да опитамъ, каква сила иматъ вълнитѣ.
към втори вариант >>
По своитѣ стремежи и по вибрациитѣ на
силитѣ
, които ги управляватъ.
(втори вариант)
Ако тѣлото е здраво, и рѫката ще бѫде здрава; ако тѣлото е болно, и рѫката е болна. Защо е така? — Защото рѫката е часть отъ тѣлото. Болното и здравото тѣло коренно се различаватъ. По какво?
По своитѣ стремежи и по вибрациитѣ на
силитѣ
, които ги управляватъ.
Силитѣ, които действуватъ въ болния човѣкъ, разрушаватъ, а въ здравия — градятъ. Тѣзи сили даватъ потикъ къмъ разширяване на ума и на сърдцето. Много естествено. За да гради, човѣкъ трѣбва да разполага съ мѣсто. Колкото е по-голѣмо мѣстото, толкова по голѣма кѫща може човѣкъ да съгради.
към втори вариант >>
Силитѣ
, които действуватъ въ болния човѣкъ, разрушаватъ, а въ здравия — градятъ.
(втори вариант)
Защо е така? — Защото рѫката е часть отъ тѣлото. Болното и здравото тѣло коренно се различаватъ. По какво? По своитѣ стремежи и по вибрациитѣ на силитѣ, които ги управляватъ.
Силитѣ
, които действуватъ въ болния човѣкъ, разрушаватъ, а въ здравия — градятъ.
Тѣзи сили даватъ потикъ къмъ разширяване на ума и на сърдцето. Много естествено. За да гради, човѣкъ трѣбва да разполага съ мѣсто. Колкото е по-голѣмо мѣстото, толкова по голѣма кѫща може човѣкъ да съгради. Колкото повече платъ има, толкова по-дълга и по- широка дреха може да се ушие.
към втори вариант >>
Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя
силитѣ
да се проявятъ.
(втори вариант)
Каквото имали, всичко изгубили. И малкото се благославя, както голѣмото. Ако имашъ въ себе си условия за животъ и за развитие, нищо друго не ти трѣбва. Отъ баща си трѣбва да имашъ само една клечка кибритъ, чифтъ волове, рало и остенъ. Имашъ ли това, нищо друго не ти трѣбва.
Воловетѣ представятъ живота, ралото — човѣшкото тѣло, остенътъ — законитѣ, които управляватъ свѣта, а кибритената клечка — външната причина или потикъ, който заставя
силитѣ
да се проявятъ.
Ще кажете, че не може безъ закони. Воловетѣ не могатъ безъ законъ, т. е. безъ остенъ, но защо е нуженъ остенъ за човѣка, който си знае работата. По отношение на човѣка, остенътъ играе роля на символъ. „Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ тридесеть и осемь години.” Какво очаквалъ той предъ кѫпалнята?
към втори вариант >>
Здравето е постоянно явление въ човѣшкия животъ, то е нагласяване на
силитѣ
въ човѣшкия организъмъ, а болестьта е сѣнка на живота.
(втори вариант)
Ние ще възкръснемъ, и тя ще възкръсне заедно съ насъ. Тогава и животнитѣ, и растенията ще проговорятъ. Ще се запитате, какво отношение иматъ тѣзи нѣща къмъ васъ. Какво отношение има болниятъ отъ 38 години къмъ васъ? Азъ говоря за болестьта като за временно състояние.
Здравето е постоянно явление въ човѣшкия животъ, то е нагласяване на
силитѣ
въ човѣшкия организъмъ, а болестьта е сѣнка на живота.
Цигуларьтъ свири само на здрава, добре нагласена цигулка. И Духътъ се проявява само чрезъ онзи, на когото умътъ, сърдцето и волята сѫ здрави и добре нагласени. Стремете се да придобиете здравето си още днесъ, въ този животъ. Не отлагайте нѣщата за другъ животъ. Въ днешния день, въ сегашния животъ сѫ вложени условията за вашето повдигане.
към втори вариант >>
12.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Не е позволено на човѣка да злоупотрѣбява съ
силитѣ
на своя организъмъ.
(втори вариант)
Какъ се познава, кой човѣкъ възприема и предава Божията Любовь? Ако челото на човѣка се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добъръ проводникъ на любовьта. Ако рѫцетѣ на човѣка не станатъ по-деликатни, и чъртитѣ на лицето му по-меки, той не е далъ пѫть на Божественото Начало въ себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки рѫце. Така е, работникътъ има груби, корави рѫце, но това не се позволява.
Не е позволено на човѣка да злоупотрѣбява съ
силитѣ
на своя организъмъ.
Въ бѫдеще, когато животътъ на хората се подобри, всички ще взиматъ участие и въ физическата работа. Тогава времето ще бѫде така разпредѣлено, че ще се застѫпятъ всички сили: физически, сърдечни и умствени. Човѣкъ ще употрѣбява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърдцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седемь часа сънь, т. е. за разходка отъ физическия въ духовния свѣтъ. Останалитѣ петь часа сѫ за благотворителни дѣла: садене на плодове, отглеждане на цвѣтя, посещаване на болни и др.
към втори вариант >>
13.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
Чрезъ любовьта човѣкъ постепенно организира
силитѣ
си.
(втори вариант)
Като градимъ кѫща, даваме ѝ съответенъ стилъ. На училището даваме съответенъ стилъ, а не като на болница. Христосъ опредѣля, колко елемента взиматъ участие въ съграждане на човѣшкото тѣло: умъ, сърдце, душа и сила, т. е. воля. Не можешъ да любишъ Господа само съ сърдцето, или само съ душата, или само съ ума си, или само съ волята си; трѣбва да Го любишъ заедно съ четиритѣ елемента.
Чрезъ любовьта човѣкъ постепенно организира
силитѣ
си.
Първо ще организира сърдцето си, а после ума и душата. Когато се организира душата, казваме, че човѣкъ оживява. Въ духовния свѣтъ представятъ човѣка въ видъ на жива кѫща, която говори и се движи. Трима майстори — скулпторъ, художникъ и магъ се сдружили да направятъ една обща работа. Скулпторътъ взелъ единъ камъкъ, издѣлалъ го и отъ него изваялъ човѣкъ.
към втори вариант >>
Това е вѫтрешната връзка между
силитѣ
въ човѣка, чрезъ които той се възпитава.
(втори вариант)
Обаче, това сѫ залъгалки, съ които хората временно се успокояватъ. Недоволството не трѣбва да се залъгва, а трѣбва да се възпита. Това се постига чрезъ прилагане на любовьта. Ние трѣбва да възлюбимъ Бога съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Ако сърдцето не работи, и душата нѣма да работи; ако умътъ не работи, и волята нѣма да работи.
Това е вѫтрешната връзка между
силитѣ
въ човѣка, чрезъ които той се възпитава.
Да възпиташъ единъ човѣкъ, това значи, да го поставишъ въ правия пѫть на живота, да може самъ той да работи. Хората се възпитаватъ и самовъзпитаватъ, но нѣматъ резултати. Защо? — Защото сѫ започнали да работятъ първо съ сърдцето си, после съ ума си, а сѫ пренебрегнали душата си. Въ това, именно, се заключава погрѣшката на сегашния вѣкъ. Сегашнитѣ хора не сѫ минали презъ еволюцията на душата си, а само презъ еволюцията на ума и на сърдцето си.
към втори вариант >>
Онзи, на когото ще направите доброто, е обектъ; начинътъ, по който ще направите доброто, трѣбва да включва
силитѣ
на ума, на сърдцето, на душата и на волята.
(втори вариант)
Следователно, ако искашъ да бѫдешъ здравъ, волята ти трѣбва да бѫде свързана съ сърдцето ти; за да бѫдешъ уменъ, волята ти трѣбва да бѫде свързана съ твоя умъ; за да имашъ правилни отношения къмъ всички хора, волята ти трѣбва да бѫде свързана съ твоята душа; за да имашъ устойчива и силна воля, душата ти трѣбва да бѫде свързана съ Божествения Духъ. Правете всѣки день опити, да видите, обичате ли Бога съ ума, съ душата, съ сърдцето и съ силата си. Какъ ще направите опита? Представете си, че искате да направите добро на нѣкого. Ще се стремите, въ доброто да участвуватъ и четиритѣ елемента: умътъ, сърдцето, волята и душата.
Онзи, на когото ще направите доброто, е обектъ; начинътъ, по който ще направите доброто, трѣбва да включва
силитѣ
на ума, на сърдцето, на душата и на волята.
Така направено, то е Божествено добро, т. е. вие сте се свързали съ сърдцето, съ ума, съ душата и съ силата на Бога. Мислете за Него като за абсолютна реалность. Като се свържете съ Бога, за моментъ Той може да ви вземе въ своя свѣтъ, да видите и разберете, какво значи любовь. Опасно е да влѣзете въ този свѣтъ, защото не бихте желали да се върнете обратно на земята.
към втори вариант >>
Въ първо време той се обезсърдчава, но после
силитѣ
на ума, на душата и на волята му идатъ на помощь, и той се насърдчава.
(втори вариант)
Скръстенитѣ рѫце показватъ покаяние. Човѣкъ се разкайва и казва, че нѣма повече да грѣши. Нѣкои хора, като умиратъ, обръщатъ се съ гърба нагоре, срамъ ги е да гледатъ Бога. Смъртьта учи човѣка да живѣе по умъ, по сърдце, по душа и по воля. Като мине презъ зоната на смъртьта, той все ще научи нѣщо.
Въ първо време той се обезсърдчава, но после
силитѣ
на ума, на душата и на волята му идатъ на помощь, и той се насърдчава.
Какво трѣбва да се прави днесъ, за да може човѣкъ да преодолява мѫчнотиитѣ въ живота си? Единственото спасение е въ прилагането на Христовото учение. Като прилага, човѣкъ дохожда до познаване на себе си. Така той разбира, съ какъвъ капиталъ разполага и какво му липсва. Христовото учение дава методи за справяне съ отрицателнитѣ сили въ себе си.
към втори вариант >>
По сѫщия начинъ, достатъчно е да погледнете линиитѣ и
силитѣ
, които действуватъ въ ума, сърдцето, душата и волята на човѣка, за да познаете, какви чувства, мисли и желания го стимулиратъ.
(втори вариант)
Така той разбира, съ какъвъ капиталъ разполага и какво му липсва. Христовото учение дава методи за справяне съ отрицателнитѣ сили въ себе си. Напримѣръ, омразата, завистьта сѫ отрицателни сили, които тровятъ човѣшкия организъмъ. Достатъчно е да погледнете въ спектроскопа, за да познаете, какви елементи или съединения наблюдавате чрезъ него. По свѣтлитѣ и тъмни линии въ спектъра познавате присѫтствието на известни елементи.
По сѫщия начинъ, достатъчно е да погледнете линиитѣ и
силитѣ
, които действуватъ въ ума, сърдцето, душата и волята на човѣка, за да познаете, какви чувства, мисли и желания го стимулиратъ.
Страданията на човѣка показватъ степеньта на дисхармонията между елементитѣ умъ, сърдце, душа и воля. Щомъ се премахне дисхармонията, и страданията изчезватъ. Както водата въ природата играе важна роля за живота на организмитѣ — растения, животни и хора, така и навлизането на човѣка по-дълбоко въ гѫстата материя на живота води къмъ израждане. Водата е потрѣбна за организмитѣ въ опредѣлено количество. Увеличи ли се количеството ѝ, тѣ се удавятъ.
към втори вариант >>
Правете опити да се свързвате съ
силитѣ
на разумната природа чрезъ ума, сърдцето, душата и волята си.
(втори вариант)
За да не се блъскатъ въ предметитѣ, които сѫ поставени на пѫтя имъ, тѣ турятъ рѫцетѣ си напредъ, опитватъ околната обстановка. Това сѫ хора, които работятъ съ душата си. Ето защо, когато попаднете въ тъмнина, правете и вие сѫщото. Не въртете бастона си на една и на друга страна, но опитвайте съ него, да нѣма нѣкаква опасность предъ васъ. Използувайте днесъ вашия бастонъ да минете въ по-високо положение, да станете човѣкъ-ангелъ.
Правете опити да се свързвате съ
силитѣ
на разумната природа чрезъ ума, сърдцето, душата и волята си.
Така ще разберете живота на минералитѣ, на растенията, на животнитѣ, на всички хора и ще се учите отъ всичко. Ако първиятъ опитъ излѣзе несполучливъ, направете втори, трети и т. н. Не се обезсърдчавайте, защото Богъ работи въ свѣта, въ всѣка жива душа. Той ги обединява. Той самъ може да свърши работата си и безъ мене, но като ви говоря, азъ ускорявамъ вашата еволюция.
към втори вариант >>
14.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Силитѣ
, необходими за развитието на човѣка, сѫ скрити въ самия него, а условията за проявата имъ сѫ вънъ нѣкѫде.
(втори вариант)
Природата е пълна съ тайни. Самъ човѣкъ, неговото тѣло е велика тайна. Който е възлюбилъ Бога и ближния си, който учи и работи, той постепенно се домогва до тайнитѣ на природата, както и на своя организъмъ. Въ този смисълъ, свето нѣщо е човѣшкото тѣло. Пристѫпвайте къмъ него съ благоговѣние и светость.
Силитѣ
, необходими за развитието на човѣка, сѫ скрити въ самия него, а условията за проявата имъ сѫ вънъ нѣкѫде.
Въ влагата, въ водата се крие Божествениятъ животъ, въ топлината — любовьта, а въ свѣтлината — истината. Ползувайте се отъ тѣзи условия, за да растете и да се развивате. — Искаме да бѫдемъ радостни и весели. — И това е възможно. — Какъ?
към втори вариант >>
15.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
силитѣ
, които работятъ въ човѣка.
(втори вариант)
— Богъ, Създательтъ на свѣта. Той изпратилъ всички хора на земята да работятъ. Господарьтъ пазарява работници на петь пѫти, въ различни часове на деня, които отговарятъ на петь категории хора. Тѣ се срѣщатъ не само въ живота, но и въ всѣки човѣкъ. Първата категория представя човѣшкия разумъ, втората категория — човѣшкия интелектъ, третата категория — човѣшката душа, четвъртата — човѣшкото сърдце, петата — човѣшкия умъ, т. е.
силитѣ
, които работятъ въ човѣка.
— Защо господарьтъ платилъ на всички работници по равно, все по единъ пенезъ? Числото едно, единицата е мѣрка, съ която отмѣрваме своитѣ действия. Който иска два пенеза, той не разбира основния законъ на живота. Не можешъ да ездишъ едновременно два коня. Ако имашъ два коня, единия ще ездишъ, а другия ще водишъ подиръ себе си.
към втори вариант >>
16.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
Този братъ е благороденъ, но неговитѣ слуги – способноститѣ, чувствата и
силитѣ
му вършатъ прѣстѫпления.
(втори вариант)
Не, слабости не виждамъ, тѣ стоятъ подъ мене, съ дреболии не се занимавамъ. Азъ виждамъ само доброто. Казватъ ми за нѣкого, че е голѣмъ вагабонтинъ. Казвам: това нѣщо не виждамъ, не съмъ го провѣрилъ. Както виждамъ душата на този човѣкъ, тя е добра, но въ ума му се върши извѣстно прѣстѫпление.
Този братъ е благороденъ, но неговитѣ слуги – способноститѣ, чувствата и
силитѣ
му вършатъ прѣстѫпления.
Слѣдователно, вие трѣбва да влѣзете и да му помогнете. Това е разбиралъ Христосъ въ своето учение. Мислите, че ще ви прѣситя, нали? И си казвате: „Ти ни кажи нѣщо сѫществено, какъ да се оправи България“. Както виждамъ свѣта, той е оправенъ, но свѣтътъ, въ който вие живѣете, не е още оправенъ.
към втори вариант >>
17.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Вие сами губите, отдалечавате се отъ първоизточника на живота, изгубвате
силитѣ
си и съ това осакатявате своя умъ.
(втори вариант)
Щомъ не можешъ да кръстишъ една мома, слабъ ти е ангелътъ. Сега вашата душа е при тѣзи лъвове – животътъ съ всички негови изпитания, съ всички противорѣчия на безвѣрие, т.е. не това официално безвѣрие, но това вѫтрешно безвѣрие, че хората не вѣрватъ единъ въ другъ. Съврѣменнитѣ хора нѣматъ вѣра – днесъ ти говорятъ едно, утрѣ казватъ, че не вѣрватъ въ това, което ти говорили, отрицаватъ го и мѫже и жени. Е, кой губи въ това отрицание?
Вие сами губите, отдалечавате се отъ първоизточника на живота, изгубвате
силитѣ
си и съ това осакатявате своя умъ.
Всѣка една жена, всѣки единъ мѫжъ трѣбва да се стреми да дружи съ най-благороднитѣ души на земята. Не съ най-виднитѣ души, но съ най-благороднитѣ души. Човѣкъ трѣбва да дружи съ най-благородни души, та отъ каквото и да сѫ обществено положение тѣ. А понеже ние имаме общение едни съ други, казваме, че трѣбва да дружимъ съ нѣкой министъръ, съ нѣкой докторъ или професоръ. Тѣзи не сѫ най-благороднитѣ хора.
към втори вариант >>
18.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Слѣдователно, ако ѫгълътъ е остъръ,
силитѣ
тукъ на земята дѣйствуватъ много бързо.
(втори вариант)
Ще гледамъ какъвъ е този триѫгълникъ, какви ѫгли се образуватъ. Ще кажете: „Какво отъ това, колко градуса е ѫгълътъ? “ Колкото ѫгълътъ е по-остъръ, толкова и падането е по-силно; колкото ѫгълътъ е по-тѫпъ, толкова и падането е по-малко. Ако напримѣръ като дѣца се хлъзгате по една площь, която има 45° наклонъ и друга, която има 70° наклонъ, съ каква бързина ще пѫтувате по едната и по другата? Споредъ наклонението на плоскостьта, ще се опрѣдѣли и бързината на пѫтуването.
Слѣдователно, ако ѫгълътъ е остъръ,
силитѣ
тукъ на земята дѣйствуватъ много бързо.
Отъ това азъ ще заключа, че вие сте човѣкъ, който никне тамъ, дѣто не го сѣятъ. Слѣдователно такъвъ човѣкъ и на 9 кола да го вържешъ, той ще се развърже. Азъ разглеждамъ принципално, геометрически въпроса. Тѣзи сили сѫ тъй свързани, че въ тѣхъ не може да се тури никакъвъ бетонъ, всичко се разглобява. На това бучене не може да се постави никаква прѣграда.
към втори вариант >>
19.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Не казвайте, че „азъ съмъ неспособенъ“, а използувайте дарбитѣ и
силитѣ
, които имате, вие не сте използували и 1/100-на часть отъ дарбитѣ си.
(втори вариант)
Това, което изпитваме, това което усѣщаме, че тежи надъ насъ, това е кармата на цѣлото човѣчество. Това е единъ дългъ, който изплащаме. Всички ще бѫдемъ засѣгнати, всѣки, ще понесе нѣщо отъ тази карма. Който се взѣме, той ще бѫде освободенъ, той ликвидира съ тази карма, а онази жена, която остава, показва, че кармата ѝ още не е ликвидирана. И тъй, въ сегашния животъ се изисква смѣлость и разумно използуване на онѣзи условия, при които живѣемъ.
Не казвайте, че „азъ съмъ неспособенъ“, а използувайте дарбитѣ и
силитѣ
, които имате, вие не сте използували и 1/100-на часть отъ дарбитѣ си.
Вие, като срѣщнете нѣкой човѣкъ, не го цѣните за неговитѣ вѫтрѣшни качества, а вие го цѣните по това – високъ ли е, хубавъ ли е, хубаво ли е облѣченъ, има ли високо обществено положение, богатъ ли е и т.н. Щомъ е окѫсанъ, може да е светия, вие казвате: „Бѣденъ е, не си струва съ бѣденъ да дружишъ, белялия човѣкъ е той.“ Така и мѫжътъ оцѣнява своята жена, жената – своя мѫжъ, така и майката оцѣнява своитѣ дѣца, дѣцата – майка си и баща си. Когато бащата е богатъ, ученъ, дъщеритѣ и синоветѣ го цѣнятъ, но когато е бѣденъ, простъ, не искатъ да го знаятъ. И това било християни. Насъ искатъ да ни убѣдятъ, че външниятъ животъ е сила.
към втори вариант >>
20.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
„Си“ значи онѣзи елементи, които трѣбва да изхвърлятъ всички наслоявания отъ ума, за да може
силитѣ
на ума да дѣйствуватъ правилно, понеже, както умътъ дѣйствува върху стомаха, така и стомахътъ дѣйства върху храната.
(втори вариант)
– Да смѣли храната, да отдѣля онѣзи сокове, които сѫ необходими за живота на тѣлото, за проявяването на човѣшкия животъ. Слѣдователно, истината въ най-простата си форма, въ каквато трѣбва да се прояви е за да възстанови онова равновѣсие, вѫтрѣ въ организъма и да държи стомашнитѣ клетки въ най-нормално състояние. Тъй опрѣдѣлямъ истината – тя е необходима да държи стомаситѣ ви въ нормално състояние. Това е моята доза. Пишемъ „истина“ – „иси“, то значи липсва ти нѣщо, липсватъ два елемента или то значи да влѣзе и да излѣзе нѣщо отъ ума ти, да се научишъ да мислишъ.
„Си“ значи онѣзи елементи, които трѣбва да изхвърлятъ всички наслоявания отъ ума, за да може
силитѣ
на ума да дѣйствуватъ правилно, понеже, както умътъ дѣйствува върху стомаха, така и стомахътъ дѣйства върху храната.
Правдата трѣбва да лѣгне въ сърцето или въ човѣшката душа, както искате кажете. Щомъ правдата лѣгне въ човѣшкото сърце, въ човѣшката душа, той ще има здраво сърце, здрава дихателна система, нѣма да има никакво сърцебиене. Всѣки порокъ на сърцето, всѣко заболяване на бѣлитѣ дробове се дължи на липса на правда. Слѣдователно, ако ме попитате, защо ни е потрѣбна правдата въ свѣта, щомъ ние отъ правда страдаме, ще ви кажа: Правдата е необходима да държи въ хармония сърцето и дробоветѣ ви, защото сърцето е необходимо за изправяне на дробоветѣ. Ако нѣмате правда, ще бѫдете изложени да се опорочи сърцето ви, дробоветѣ ви, а щомъ стане това, ще ви налѣгне меланхолия, каквато сегашнитѣ хора преживѣватъ.
към втори вариант >>
21.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които
силитѣ
, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ.
„Покажи ни какъ“? Е, какъ да ви покажа? Най-първо трѣбва да имате свѣтлина, нали? Второ: трѣбва да имате свобода, и трето: трѣбва да имате чистота. Въ съвременната окултна наука казватъ, че човѣкътъ трѣбва да се контролира.
Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които
силитѣ
, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ.
Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае. Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение. Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть. Туй положение това е една практическа философия. Животътъ не е тукъ.
към беседата >>
22.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Всѣка болесть се дължи на това, че организъмътъ е изгубилъ своята първоначална, естествена сила, нервитѣ се колѣбаятъ, нервната система не издържа, слѣдователно външнитѣ сили на природата стоятъ въ разрезъ съ
силитѣ
на човѣка въ организъма му, и разни микроби, разни ферменти го нападатъ, и въ човѣка се ражда една мисъль: Азъ съмъ боленъ, нѣма да оздравѣя.
Е, изпусналъ се, какво? Единъ пѫть, два пѫти, ще го биешъ, не помага. Дѣйствително, и отъ страхъ можешъ да го излѣкувашъ, но това не е истинско лѣкуване, това не е наука. Българитѣ често лѣкуватъ треската чрѣзъ уплаха. Въ какво седи философията на това лѣкуване?
Всѣка болесть се дължи на това, че организъмътъ е изгубилъ своята първоначална, естествена сила, нервитѣ се колѣбаятъ, нервната система не издържа, слѣдователно външнитѣ сили на природата стоятъ въ разрезъ съ
силитѣ
на човѣка въ организъма му, и разни микроби, разни ферменти го нападатъ, и въ човѣка се ражда една мисъль: Азъ съмъ боленъ, нѣма да оздравѣя.
Това е демагнетизиране. Българитѣ казватъ: Да уплашимъ този боленъ. Затова, нѣкои пѫть тѣ завѣждатъ трескавия до една дълбока рѣка, и ненадѣйно за него, го бутатъ вѫтрѣ. Умътъ въ болния така силно заработва, че той си казва: Искамъ да живѣя. Така той самъ си помага.
към беседата >>
Съзнанието на духа у него, че той е единомисляще сѫщество, и трѣбва да влѣзе въ свръзка съ невидимия миръ и съ
силитѣ
на природата, и да използува тия сили.
Запримѣръ, сега у насъ съществува човѣшкия егоизъмъ, човѣшката завистъ, човѣшкото користолюбие, които едно врѣме сѫ били системи, методи, и сѫ допринесли едно благо на човѣчеството, но понеже тия системи сега сѫ отживѣли, тѣ не сѫ необходими въ природата. Други сили действуватъ сега въ природата. Користолюбието за насъ сега става една спънка. Егоизъмътъ, който едно врѣме е билъ една система, сега е една спънка, сега почти е изигралъ своята роль. Сега нещо по-високо се събужда у човѣка. Какво?
Съзнанието на духа у него, че той е единомисляще сѫщество, и трѣбва да влѣзе въ свръзка съ невидимия миръ и съ
силитѣ
на природата, и да използува тия сили.
Слѣдователно ние не трѣбва да търсимъ щастието си, спасението си другаде, освѣнъ вѫтрѣ въ себе си, да съзнаемъ, че имаме всичко въ себе си. Ние всички искаме дълъгъ животъ. Какъ? Като ядемъ? Не, ти можешъ да ядешъ храна, и пакъ да умрешъ. Азъ зная, че хиляди и милиони хора, умиратъ повече отъ прѣяждане, отколкото отъ гладъ.
към беседата >>
23.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Но, понеже ангелитѣ разполагатъ съ
силитѣ
на природата, то съ своята тояжка докарали всички тия хора въ положение да ослѣпѣятъ.
да се подиграятъ съ тѣхъ. Лотъ имъ казва: „Не правете туй прѣстѫпление, тия хора ми сѫ гости, азъ не позволявамъ да се подигравате съ тѣхъ. Ето, имамъ дъщери, правете съ тѣхъ, каквото искате“. Какъ, ти ли ще ни заповѣдвашъ! Ние искаме тия хора!
Но, понеже ангелитѣ разполагатъ съ
силитѣ
на природата, то съ своята тояжка докарали всички тия хора въ положение да ослѣпѣятъ.
И слѣдъ това тѣ казватъ на Лота: „Бѣгайте отъ дома си, ние ще почакаме докато се отдалечите и слѣдъ това ще погубимъ градоветѣ Содомъ и Гоморъ“. Съврѣменнитѣ философи, съврѣменнитѣ вѣрующи вървятъ въ една противоположна посока. Тѣ, като искатъ да насърчатъ хората, извиняватъ погрѣшкитѣ имъ. Съврѣменното християнство извинява погрѣшкитѣ на хората, като казва: е, Господь ще имъ прости грѣховетѣ. Да, туй е вѣрно, Господь ще прости грѣховетѣ, но на кои?
към беседата >>
Силитѣ
на злото си иматъ свои агенти въ невидимия миръ и ги изпращатъ да слѣдятъ.
Сега, азъ ще отклоня малко мисъльта си, за да дамъ отдихъ на напрѣгнатата мисъль. Защо мисъльта е напрѣгната? Защото, като говоря за доброто и за злото, това сѫ опасни сили. Като говоря за злото, виждамъ, какъ тия сили сѫ вече на щрекъ и казватъ: еди-кѫдѣ си въ София говорятъ за насъ, идете да видите, какво се говори тамъ! Ако се говори нѣщо лошо, вземете мѣрки, ако ли не, нѣма нужда да противодѣйствувате.
Силитѣ
на злото си иматъ свои агенти въ невидимия миръ и ги изпращатъ да слѣдятъ.
Отъ друга страна, и силитѣ на доброто изпращатъ своитѣ агенти и казватъ: идете въ София, да чуете, какво се говори за насъ. Ако говорятъ добро, не противодѣйствувайте, но ако се говори нѣщо лошо, тогава вземете мѣрки. Та, сега азъ съмъ въ опасно положение, между два огъня. И вие сѫщо така сте между два огъня. Като говоримъ за доброто и за злото, ние прѣдизвикваме тия сили да дѣйствуватъ върху насъ.
към беседата >>
Отъ друга страна, и
силитѣ
на доброто изпращатъ своитѣ агенти и казватъ: идете въ София, да чуете, какво се говори за насъ.
Защо мисъльта е напрѣгната? Защото, като говоря за доброто и за злото, това сѫ опасни сили. Като говоря за злото, виждамъ, какъ тия сили сѫ вече на щрекъ и казватъ: еди-кѫдѣ си въ София говорятъ за насъ, идете да видите, какво се говори тамъ! Ако се говори нѣщо лошо, вземете мѣрки, ако ли не, нѣма нужда да противодѣйствувате. Силитѣ на злото си иматъ свои агенти въ невидимия миръ и ги изпращатъ да слѣдятъ.
Отъ друга страна, и
силитѣ
на доброто изпращатъ своитѣ агенти и казватъ: идете въ София, да чуете, какво се говори за насъ.
Ако говорятъ добро, не противодѣйствувайте, но ако се говори нѣщо лошо, тогава вземете мѣрки. Та, сега азъ съмъ въ опасно положение, между два огъня. И вие сѫщо така сте между два огъня. Като говоримъ за доброто и за злото, ние прѣдизвикваме тия сили да дѣйствуватъ върху насъ. Когато се говори за злото и за доброто, човѣкъ трѣбва да бѫде чистъ.
към беседата >>
Тази програма е строго опрѣдѣлена, тя е дадена всекиму споредъ
силитѣ
и затова всѣки може да изпълни волята Божия и да приеме едно благо.
Тя причинява скръбь на хората, когато грѣшатъ. И тъй, само този е великъ ученикъ, който може да издържи послѣдния си изпитъ. Вие казвате: дано Господь бѫде добъръ къмъ насъ, да не бѫде много строгъ, много взискателенъ. Нѣма защо Господь да не е много строгъ. Господь си има програма, и ние трѣбва строго да изпълнимъ Неговата воля, споредъ тази програма.
Тази програма е строго опрѣдѣлена, тя е дадена всекиму споредъ
силитѣ
и затова всѣки може да изпълни волята Божия и да приеме едно благо.
Всѣки единъ отъ васъ може да направи опита, да концентрира ума си къмъ единъ добъръ човѣкъ. Намѣрете въ свѣта единъ добъръ човѣкъ, кѫдѣто и да е той, и направете опита, за да се увѣрите. Щомъ се увѣрите, съединявайте се повече съ добри хора. Не ходете да търсите лошитѣ хора. Азъ гледамъ, нѣкои отъ васъ съ свѣщь търсятъ лошитѣ хора.
към беседата >>
24.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
И при това се явява извѣстна интенсивность на
силитѣ
, които дѣйствуватъ на всички процеси, които сѫществуватъ въ природата.
Ще умра отъ гладъ, казва нѣкой. Е, то е наше прѣдположение. Умирането въ природата подразбира минаване отъ едно състояние въ друго. Споредъ насъ, това е смърть. При тази смърть нѣкой пѫть става разредяване, нѣкой пѫть сгѫстяване на материята.
И при това се явява извѣстна интенсивность на
силитѣ
, които дѣйствуватъ на всички процеси, които сѫществуватъ въ природата.
Трѣбва да дадете едно разумно тълкуване, а не такова, каквото съврѣменниятъ животъ ни налага. Напримѣръ, всички хора искатъ да иматъ удоволствия въ живота. Насищане въ природата сѫществува, но удоволствия не сѫществуватъ. Що е удоволствието? – Удоволствието е сѣнка на насищането.
към беседата >>
Силитѣ
, енергиитѣ, това сѫ способности.
Тя е извънъ живота, а влада живота. Тя е извънъ разумностьта, а влада разумностьта. Сега съврѣменнитѣ учени хора разискватъ по въпроса, що е сила? Всѣка една сила е сглобена отъ нѣколко способности. У човѣка, запримѣръ, като се сглобятъ 4–5 способности, правятъ го силенъ, енергиченъ.
Силитѣ
, енергиитѣ, това сѫ способности.
Слѣдователно, елементитѣ на нѣкоя сила може да бѫдатъ отъ умственъ характеръ; елементитѣ на нѣкоя сила може да бѫдатъ отъ сърдеченъ характеръ. Нѣколко морални чувства, събрани заедно, може да образуватъ една сърдечна сила. Тъй че, ако вие разложите една Божествена сила на ума, може да намѣрите вашитѣ способности на ума. Ако разложите една Божествена сила на сърдцето, може да намѣрите вашитѣ чувства. Сега вие разглеждате силитѣ като чувства, а трѣбва да поставитѣ чувствата като сили.
към беседата >>
Сега вие разглеждате
силитѣ
като чувства, а трѣбва да поставитѣ чувствата като сили.
Силитѣ, енергиитѣ, това сѫ способности. Слѣдователно, елементитѣ на нѣкоя сила може да бѫдатъ отъ умственъ характеръ; елементитѣ на нѣкоя сила може да бѫдатъ отъ сърдеченъ характеръ. Нѣколко морални чувства, събрани заедно, може да образуватъ една сърдечна сила. Тъй че, ако вие разложите една Божествена сила на ума, може да намѣрите вашитѣ способности на ума. Ако разложите една Божествена сила на сърдцето, може да намѣрите вашитѣ чувства.
Сега вие разглеждате
силитѣ
като чувства, а трѣбва да поставитѣ чувствата като сили.
Ако разглеждате умственитѣ сили, трѣбва да ги поставитѣ като способности. Прилагане на силитѣ трѣбва. Та, казвамъ: тази свещена книга трѣбва да се изучава. За това нѣщо и старитѣ гърци сѫ казвали: „Човѣкъ трѣбва да се познае“. Тази написана книга е самиятъ човѣкъ.
към беседата >>
Прилагане на
силитѣ
трѣбва.
Нѣколко морални чувства, събрани заедно, може да образуватъ една сърдечна сила. Тъй че, ако вие разложите една Божествена сила на ума, може да намѣрите вашитѣ способности на ума. Ако разложите една Божествена сила на сърдцето, може да намѣрите вашитѣ чувства. Сега вие разглеждате силитѣ като чувства, а трѣбва да поставитѣ чувствата като сили. Ако разглеждате умственитѣ сили, трѣбва да ги поставитѣ като способности.
Прилагане на
силитѣ
трѣбва.
Та, казвамъ: тази свещена книга трѣбва да се изучава. За това нѣщо и старитѣ гърци сѫ казвали: „Човѣкъ трѣбва да се познае“. Тази написана книга е самиятъ човѣкъ. Колко велики нѣща има написани въ вашия мозъкъ, на вашитѣ очи, на вашитѣ вѣжди, на вашия носъ, на вашето лице, на вашето чело! Това е единъ цѣлъ животъ, който се отразява.
към беседата >>
25.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ
силитѣ
, които се криятъ въ него.
Това е една аналогия, но ние трѣбва да вземемъ въ внимание вѫтрѣшния смисълъ на тази аналогия. Азъ не взимамъ нейната материялна страна. Силата на една свѣщъ не е въ материяла, не е въ лойта, отъ която е направена, но въ свѣтлината, която излиза отъ нея. Силата на водата не е въ шишето, което я съдържа, но въ самата вода. Шишето е само единъ акумулаторъ, а водата, която е въ него, е важна.
Нашата сила не е въ тѣлото ни, но въ
силитѣ
, които се криятъ въ него.
Ако разгледате човѣшкото тѣло отъ чисто физиологическо гледище, ще видитѣ, че то не прѣдставлява нѣкаква разумность. Ако отворите мозъка на единъ човѣкъ, какво ще стане? – Ще видитѣ, че интелигентностьта му съвсемъ ще се изгуби. Като наблюдавате, ще видите, че въ този мозъкъ ставатъ извѣстни приливи и отливи. Ако отворите само едно малко отверстие въ мозъка на нѣкой човѣкъ и му дадете да чете нѣкоя хубава книга, ще забѣлѣжитѣ, че когато у човѣка започнатъ да работятъ тия скрити сили, самиятъ мозъкъ се подига нагорѣ-надолу.
към беседата >>
26.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Банкерътъ е силенъ само поради паритѣ си, но взематъ ли паритѣ му, изгуби ли богатството си, прѣсѣкватъ се
силитѣ
му, всичко отива на вѣтъра.
– И двамата иматъ само по една мисъль. Кой, обаче, е по-силенъ? Цигуларьтъ като отиде въ село, отваря цигулката си и започва да свири, всички хора се събиратъ наоколо му, щедро даватъ. Защо? – Той отваря сърдцата на хората съ своето свирене. Банкерътъ като отиде въ нѣкое село, никой нищо не му дава, всички искатъ да взематъ нѣщо отъ него, всички искатъ да направятъ нѣкакви операции съ него.
Банкерътъ е силенъ само поради паритѣ си, но взематъ ли паритѣ му, изгуби ли богатството си, прѣсѣкватъ се
силитѣ
му, всичко отива на вѣтъра.
Всичкото богатство на цигуларя е въ самия него. Ако ме биха попитали, какво бихъ желалъ да стана – цигуларь, или банкеръ? – Ще отговоря: цигуларь. Като свиря, и мене ще ми е приятно, и на окрѫжаващитѣ сѫщо. Хемъ моето сърдце отварямъ, хемъ сърдцето на окрѫжаващитѣ.
към беседата >>
27.
Моето царство
,
НБ
, София, 8.3.1925г.,
Материята,
силитѣ
у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени.
Казватъ: да не мислишъ нѣщо криво. Ако азъ поддържамъ една крива мисъль въ ума си, тя ще ме подигне ли? – Не, ще пострадамъ. Всѣко едно прѣстѫпление, което направи човѣкъ, не го подига, но го погубва. Може да кажемъ, че всички криви разбирания, всички криви убѣждения у насъ произтичатъ отъ нееднаквото разпрѣдѣление на материята въ нашето тѣло.
Материята,
силитѣ
у насъ не сѫ еднакво разпрѣдѣлени.
Питамъ: ако въ нашата кръвь се намѣри повече желѣзо, какво ще стане? Ще искате да се биете непрѣменно. Онѣзи дѣца, у които има повече желѣзо, все ще намѣрятъ нѣкого, върху когото да опитатъ силата си: ту свои братчета, ту свои сестричета, или нѣкои другарчета изъ махалата все ще има скубане коси, все ще има пръснати глави. Казватъ: много буйно е туй дѣте! Казвамъ: повече желѣзо има.
към беседата >>
28.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Значи, ние имаме единъ мащабъ, по който можемъ да мѣримъ
силитѣ
си.
Дали е имало по-силенъ човѣкъ отъ него, не зная. Казватъ: силенъ човѣкъ е той! Че колко е силенъ? Единъ човѣкъ да може да дига два коня и едно конче, това сила ли е? Не, днесъ има машини, които могатъ да дигатъ тяжести 100 пѫти по-голѣми отъ тия, които може да дигне единъ човѣкъ.
Значи, ние имаме единъ мащабъ, по който можемъ да мѣримъ
силитѣ
си.
Човѣкъ въ физическо отношение не може да се хвали съ силата си. Той е слабъ. Туй, съ което човѣкъ може да се хвали, това е духовната му сила. Тамъ той трѣбва да настоява, тамъ трѣбва да се развива. Силенъ ли е човѣкъ въ духовно отношение, той ще бѫде силенъ и въ всѣко друго отношение, а това е важното.
към беседата >>
29.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
Тѣ сѫ още по напрѣднали отъ първитѣ въ своята еволюция, но не могатъ да ни кажатъ нищо за онази велика Божествена мисъль, която е прѣдшествувала образуването на материялния свѣтъ, образуването на
силитѣ
въ живота.
Тѣзи сѫщества ще ни покажатъ най-хубавитѣ ястия, ще ни научатъ, какъ да приготвимъ храната си, какъ да я добиваме. Тѣ, обаче, нѣма да ни покажатъ извора на живота. Втората категория сѫщества уподобявамъ на тия, които сѫ писали книгата. Тѣ ще ни покажатъ пѫтя на живота, т.е. вѫтрѣшното съдържание.
Тѣ сѫ още по напрѣднали отъ първитѣ въ своята еволюция, но не могатъ да ни кажатъ нищо за онази велика Божествена мисъль, която е прѣдшествувала образуването на материялния свѣтъ, образуването на
силитѣ
въ живота.
Най-послѣ идваме до третата категория сѫщества, които сѫ създали човѣшката мисъль. И понеже човѣкъ сега е свързанъ съ тия сѫщества, за това той се нарича „сѫщество на мисъльта“, но за въ бѫдаще той ще измѣни това си име и ще се нарича „човѣкътъ на Любовьта“ или „възлюбления синъ на Любовьта“. Съ мисъльта си той трѣбва да се съедини съ Божествената Любовь, за да стане цѣлъ човѣкъ, защото за сега човѣкътъ е половинъ. Въ сегашния човѣкъ има борба между неговия духъ и неговата плъть. Защо? Защото вѫтрѣ въ него става единъ процесъ на обновление.
към беседата >>
30.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на
силитѣ
, които дѣйствуватъ въ нея.
Защо ще умрешъ за него? Животътъ не седи въ физическитѣ блага. Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си. Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ. Това е допустимо. Защо?
Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на
силитѣ
, които дѣйствуватъ въ нея.
Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ. Когато казваме, че душата е, която върти земята. Ако взема да ви доказвамъ какъ се движи земята какъ се върти, това ще прѣдизвика цѣлъ катаклизъмъ въ съврѣменната наука. Ученитѣ хора казватъ, че земята се върти, но какъ се е завъртѣла, тѣ не знаятъ това нѣщо. Не е лошо, че не знаятъ.
към беседата >>
31.
Което вие видите
,
НБ
, София, 19.7.1925г.,
Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта,
силитѣ
въ свѣта и т.н.
Виждането това е процесъ на съзнанието. То подразбира будно съзнание, а степеньта на тази будность показва степеньта на разумностьта. Разумностьта пъкъ показва, какъвъ е човѣкътъ. Слѣдователно, възвишеното, благородното, къмъ което ние се стремимъ, показва разумното въ свѣта, което за сега е неопрѣдѣлено въ умоветѣ ни. Всички човѣци иматъ стремежъ къмъ една неопрѣдѣлена идея.
Нѣкои наричатъ тази идея Богъ, нѣкои я наричатъ бѫдещъ животъ, нѣкои я наричатъ реалното въ свѣта,
силитѣ
въ свѣта и т.н.
Изобщо сѫщата тази идея е кръстена съ хиляди имена, но малцина сѫ онѣзи разумни сѫщества, или онѣзи разумни човѣци, които сѫ я виждали. Нѣкой запитва: може ли да се види реалностьта? – Може, стига да е будно съзнанието на човѣка. Въ виждането има два процеса: процесъ на сѣнкитѣ и процесъ на ясното виждане, на реалностьта. Реалностьта има всѣкога сѣнка прѣдъ себе си.
към беседата >>
32.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Когато
силитѣ
въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие.
(втори вариант)
Животътъ, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ. И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ. Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота. За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие. Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за да му противрдѣйствува въ живота.
Когато
силитѣ
въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие.
Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ. Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати. При това положение не може да има вѣчна борба. Смисълътъ на живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение. Въ този случай, на помощь иде прилежанието.
към втори вариант >>
Силитѣ
въ лѣнивия човѣкъ сѫ пасивни.
(втори вариант)
Нито волътъ, нито коньтъ работятъ по своя добра воля. Остенътъ и камшикътъ сѫ причина за тѣхната дѣятелность. Слѣдователно, ако човѣкъ има въ себе си стимулъ, подобенъ на остенъ или камшикъ, който го заставя да работи и върви напрѣдъ, това не е правилна дѣятелность. По този начинъ и лѣнивиятъ може да работи. Когато иска да извърши нѣкоя работа, лѣнивиятъ ще накара нѣкого да го застави насила да работи.
Силитѣ
въ лѣнивия човѣкъ сѫ пасивни.
Той казва: „Кой ще си чупи главата да учи това или онова? Господъ не е създалъ живота за мѫчение. Нѣма защо да се мѫча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вѫтрѣ, легне да си почива. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота. Нѣкой казва: азъ не искамъ да уча.
към втори вариант >>
Като вървя така бързо, мога да изгубя
силитѣ
си, мога да се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щомъ помислилъ така, той взелъ друга посока въ живота си.
(втори вариант)
Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ. Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече. Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене. Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ да върви бързо. Обаче, като изминалъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и си казалъ: „Да не бързамъ толкова много.
Като вървя така бързо, мога да изгубя
силитѣ
си, мога да се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щомъ помислилъ така, той взелъ друга посока въ живота си.
Та казвамъ: тръгнете ли по закона на прилежанието, не се спирайте, не се плашете отъ бързото движение. Въ прилежния човѣкъ съмнѣние, невѣрие не сѫществуватъ. Той е човѣкъ на положителната вѣра. Започне ли една работа, свършва я до край. Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи.
към втори вариант >>
33.
Син и баща / Баща и син
,
МОК
,
ИБ
, София, 1.1.1937г.,
Съединете
силитѣ
на ума съ
силитѣ
на сърдцето си, за да изпѫдите неканения гостъ.
(втори вариант)
Така само той ще изпѫди злото отъ ума и сърдцето си и ще пусне Бога да живѣе въ него. Днесъ Богъ не живѣе въ сърдцето на човѣка, а трѣбва да живѣе. И затова Той се обръща къмъ човѣка съ думитѣ: „Сине мой, дай ми сърдцето си". Богъ иска да изпѫди отъ сърдцето на човѣка онзи, който незаконно се е намѣстилъ вѫтре, и да заеме неговото мѣсто. Желая на всички тази година да служите на Бога съ любовь.
Съединете
силитѣ
на ума съ
силитѣ
на сърдцето си, за да изпѫдите неканения гостъ.
Станете господари на вашето сърдце!
към втори вариант >>
34.
Отворени и затворени фигури
,
ООК
, София, 18.12.1940г.,
Като изучавашъ човѣшкото – ти се ползувашъ, изучавашъ вече
силитѣ
на човѣка.
Въ всѣки казанъ – или мерудия, или соль, или пиперъ да станешъ. Добре е човѣкъ да бѫде любознателенъ. Трѣбва да се изучаватъ човѣшкитѣ добродетели. Трѣбва да изучавашъ хората, да се интересувашъ отъ тѣхния умъ – може да се ползувашъ. Като изучавашъ хората, интересувай се отъ тѣхната душа или отъ тѣхнитѣ чувства – ти се ползувашъ.
Като изучавашъ човѣшкото – ти се ползувашъ, изучавашъ вече
силитѣ
на човѣка.
Щомъ изучавашъ отрицателната страна на човѣка – ти нищо не се ползувашъ, но губишъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде мѫдрецъ съ високи науки, за да може да се ползува отъ отрицателнитѣ страни на човѣка. Какво ще се ползувашъ отъ единъ човѣкъ, който е мързеливъ. Знаете ли кой е образувалъ мързела въ свѣта? – Гениалнитѣ хора.
към беседата >>
Ще си премѣрите
силитѣ
.
Сега, като дойдете при единъ човѣкъ, ще му дадете уважение и почитание, понеже Господь е въ него. Като човѣкъ ще го поставишъ наравно съ себе си. И той, като погледне Господа, който живѣе въ тебе, нека се учи. Вие, като останете като хора, приказвате наравно съ него. Искате да знаете кой е по-силенъ.
Ще си премѣрите
силитѣ
.
Ще се хванете. Единиятъ казва: „Азъ съмъ по-силенъ“. Като се хванатъ да се борятъ децата – това дете, което надвие другото, е по-силно. Битото казва: „Ти си по-силно отъ мене“. То е по човѣшки.
към беседата >>
35.
Слушайте съвета
,
ООК
, София, 19.2.1941г.,
Значи любовьта изисква едно хармониране между
силитѣ
на ума, между
силитѣ
на сърдцето и
силитѣ
на тѣлото.
Мажорната гама е за тѣлото, миньорната гама е за сърдцето, а хроматическата гама е за ума. Всичкитѣ тия гами, които минаватъ рѣзкитѣ промѣни, съдържатъ единственъ процесъ. Мелодиитѣ изобщо, тѣ сѫ образци за сърдцето ви. Въ съвременната хармония идемъ да съединимъ музиката на човѣшката воля, на човѣшкото сърдце и на човѣшкия умъ. Тѣ съставятъ съвременната хармония.
Значи любовьта изисква едно хармониране между
силитѣ
на ума, между
силитѣ
на сърдцето и
силитѣ
на тѣлото.
Това не е единъ простъ процесъ. Говорите за любовьта, да обичашъ нѣкого. Да обичашъ нѣкого, трѣбва да се проявишъ. Най-първо трѣбва да се прояви твоятъ умъ, трѣбва да се прояви твоето сърдце, трѣбва да се прояви твоята воля. Ти ще се проявишъ, като обичашъ.
към беседата >>
36.
Музикални тактове
,
ООК
, София, 12.3.1941г.,
Има закони на
силитѣ
въ природата, които действуватъ.
Първата котва освобождава. Втората котва е на работа. Тази котва е дигната. Първата котва е пѫть на освобождение, а пъкъ втората котва, както е направена, е за движение. Имате образуванъ единъ квадратъ.
Има закони на
силитѣ
въ природата, които действуватъ.
Тази котва е емблема, тя показва пѫтя на ония сили въ природата, които действуватъ. Котвата показва направлението на ония сили въ природата, които действуватъ – силитѣ на ума, силитѣ на сърдцето и силитѣ на тѣлото. Ако вземете кръста, първата линия показва положителнитѣ сили, които работятъ и преодоляватъ мѫчнотиитѣ. Туй сѫ негативнитѣ сили, които трѣбва да се преодолѣятъ. Негативнитѣ сили вървятъ тукъ и трѣбва да знаешъ закона какъ да се справишъ съ тѣхъ.
към беседата >>
Котвата показва направлението на ония сили въ природата, които действуватъ –
силитѣ
на ума,
силитѣ
на сърдцето и
силитѣ
на тѣлото.
Тази котва е дигната. Първата котва е пѫть на освобождение, а пъкъ втората котва, както е направена, е за движение. Имате образуванъ единъ квадратъ. Има закони на силитѣ въ природата, които действуватъ. Тази котва е емблема, тя показва пѫтя на ония сили въ природата, които действуватъ.
Котвата показва направлението на ония сили въ природата, които действуватъ –
силитѣ
на ума,
силитѣ
на сърдцето и
силитѣ
на тѣлото.
Ако вземете кръста, първата линия показва положителнитѣ сили, които работятъ и преодоляватъ мѫчнотиитѣ. Туй сѫ негативнитѣ сили, които трѣбва да се преодолѣятъ. Негативнитѣ сили вървятъ тукъ и трѣбва да знаешъ закона какъ да се справишъ съ тѣхъ. Имашъ единъ дългъ, казвашъ: „Какво трѣбва да правя съ този дългъ? “ Ще го платишъ.
към беседата >>
37.
Божествени закони
,
ООК
, София, 19.3.1941г.,
Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън
силитѣ
имъ.
Нѣкой пѫть човѣкъ може да носи тежесть много по-голѣма, отколкото той тежи. Казвамъ: Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира живота и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ. Човѣкъ никога не трѣбва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви въ живота си. Човѣкъ никога не трѣбва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трѣбва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърдце да възприеме.
Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън
силитѣ
имъ.
Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ. Казватъ: „За всички се молимъ“. Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ? Не сѫ оправени. Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ.
към беседата >>
НАГОРЕ