НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
368
резултата в
100
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Така разбиратъ тѣ идеаленъ животъ, да грѣшишъ и за всичко да ти се прощава, обаче
животътъ
не се състои въ грѣхове, прѣгрѣшения.
Думата „отмъщение“ звучи нѣкакъ си странно, тя не е на мѣстото си. По-добра дума отъ нея въ български езикъ нѣма, такава нѣма даже и въ другитѣ езици. Тази дума може да се замѣни съ думата „счетъ“, „равносмѣтка“, „ликвидиране“, „равновѣсие“. Христосъ, когото считаха и считатъ за идеалъ по чувства, мисли, стрѣмежъ, е казалъ нѣкои нѣща много горчиви. Християнитѣ разбиратъ християнството в това да грѣшишъ, да правишъ каквото искашъ и да не давашъ никакъв отчетъ прѣдъ Бога.
Така разбиратъ тѣ идеаленъ животъ, да грѣшишъ и за всичко да ти се прощава, обаче
животътъ
не се състои въ грѣхове, прѣгрѣшения.
Грѣхътъ е една случайность въ живота. Тази случайность нѣкога произтича несъзнателно, а нѣкога – съзнателно, тъй че грѣхътъ бива съзнателенъ и несъзнателенъ или както адвокатитѣ често пѫти казватъ, че едно прѣстѫпление е съ умисълъ или безъ умисълъ. Всички хора, които сега сѫществуватъ на земята, сѫществуватъ по една необходимость на своето развитие. Тѣ сѫ опредѣлени да завладѣятъ земята, животнитѣ, птицитѣ, рибитѣ, такова е тѣхното прѣдназначение. Да завладѣешъ значи да туришъ редъ и порядъкъ, да обработвашъ земята.
към беседата >>
2.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Ако тъй разбирате Христовото учение, има смисълъ
животътъ
.
Като си мързеливъ, дяволитѣ ще ти създадатъ работа, едно противорѣчие, едно тъкане. Съврѣменнитѣ хора знаятъ, че за да се образува огънь между два прѣдмета, трѣбва да има търкане. Ти стоишъ, а дохождатъ ангелитѣ и дяволитѣ да те триятъ отвънъ и отвѫтрѣ и така произлиза пламъкъ. Що е пламъкъ, огънь? То е човѣшката мисъль, желание и вие започвате да живѣете съ тази малка топлинка, която се появява въ душата ви.
Ако тъй разбирате Христовото учение, има смисълъ
животътъ
.
Когато любовьта иде, ние сме внимателни и учтиви, а щомъ тя си отиде, започваме да се обиждаме. Всѣкога можемъ да мислимъ, да се изказваме отвънъ, но сѫществено е какво е положението на нашето сърдце. Христосъ казва: „Чистосърдечнитѣ ще видятъ Бога.“ Да видишъ значи да познавашъ, да имашъ отношение съ тази велика вѫтрѣшна връзка. Обрѣменени сте, повикайте Бога. Въ Америка, прѣди години, единъ мисионеръ ходилъ да събира пари.
към беседата >>
Ако вие разбирате отношенията къмъ Бога, вие никога нѣма да Го изкусите и
животътъ
ви ще бѫде едно благословение за другитѣ.
Ние още не сме оформени, не трѣбва да се заблуждаваме отъ сегашното си положение. Когато познаемъ Бога, ще придобиемъ вѫтрѣшенъ миръ, ще ни се отворятъ очитѣ, ще видимъ, че свѣтътъ е живъ, тогава ще знаемъ причината за омразата и любовьта, защо сѫществува доброто и злото, истината и лъжата, ще разберемъ тѣзи отношения и тогава само Истината ще бѫде не мъртва, а жива. Съ тази истина ще може да направимъ всѣкога опитъ. Христосъ казва: „Опитайте.“ „Ако думитѣ ми пребѫдатъ у васъ и вие у Мене, всичко, какво попросите, ще ви се даде.“ Кои думи? Разумнитѣ думи.
Ако вие разбирате отношенията къмъ Бога, вие никога нѣма да Го изкусите и
животътъ
ви ще бѫде едно благословение за другитѣ.
Като казвамъ Отецъ и Синъ, това сѫ двѣ велики числа 1 и 3. Като извадите 1 от 3, ще получите числото 2, което има отношение къмъ Божествената Любовь. Когато казвамъ „едно“, подразбирамъ Първопричината; Синътъ – това е окръжностьта на този диаметъръ; а майката е Божествената Любовь, туй което наричатъ въ християнството Духъ свети, т.е. вътрѣшната сила, която прѣчиства нашитѣ умове. Важното е сега, ние да се свържемъ съ Христа.
към беседата >>
3.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Ако убивате всичко това,
животътъ
ви ще стане безсмисленъ.
(втори вариант)
Подъ „мъртавъ“ се разбира човѣкъ, който не мисли, не чувствува, а у когото има само едно механическо движение. На такъвъ човѣкъ му трѣбватъ хиляди години, за да възкръсне. Вѣрно е това, че има хора въ невидимия свѣтъ, които спятъ, мъртви сѫ, но и въ този свѣтъ има мъртви и спящи хора. Но това не подразбира, че всички хора сѫ мъртви и спатъ. Христосъ казва: „Не убивай.“ Това значи, че въ вашитѣ желания не трѣбва да има мисъль да разрушите всѣко добро желание или всѣка добра мисъль, която Богъ е вложилъ, а напротивъ, трѣбва да ги култивирате.
Ако убивате всичко това,
животътъ
ви ще стане безсмисленъ.
Въ какво се състои смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота се състои въ това да почиташъ майка си и баща си и да любишъ ближнитѣ си. А условията, за да можешъ да почиташъ майка си, баща си и да обичашъ ближнитѣ сѫ тѣзи: да можешъ въ тебе да отстранишъ всички тѣзи първи качества. Най-напрѣдъ трѣбва да започнешъ съ Мойсеевия законъ, да изкоренишъ тѣзи навици, които прѣкѫсватъ връзкитѣ на Божествения свѣтъ и спъватъ нашето развитие на земята. Христосъ, като казва въ Евангелието на Иоана, че Той е лоза, разбира, че всѣка прѫчка у него, която има желание да убива, не принася плодъ, „Отецъ ми я отрѣзва“.
към втори вариант >>
4.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Подъ думата „радость“ се разбира висшето съзнание у човѣка, една вѫтрѣшна връзка съ онѣзи естествени отношения на истинския животъ, гдѣто
животътъ
е непрѣривенъ.
(втори вариант)
Отъ този стихъ ще взема думата „радвайте се“. Тя е дума обикновена, но съ съдържание. Думата „радость“ и идеята, която се съдържа въ нея, има Божественъ произходъ. Радостьта не е едно свойство или качество на животнитѣ, нито на хората отъ този вѣкъ, нито на ученитѣ.
Подъ думата „радость“ се разбира висшето съзнание у човѣка, една вѫтрѣшна връзка съ онѣзи естествени отношения на истинския животъ, гдѣто
животътъ
е непрѣривенъ.
Животътъ, въ своитѣ проявления, принадлежи къмъ три свѣта: животъ на хората на физическото поле, животъ, който сѫществува между ангелитѣ и животъ на Божествения свѣть. Радостьта принадлежи къмъ първичния, Божествения свѣтъ, къмъ тъй наречения номиналенъ, а не феноменаленъ свѣть. Като взема на български езикъ думата „радость“, първата буква е „р“. Въ тази буква има една единица, която показва източника на този малъкъ крѫгь, показва Божественость или идея, която е обрѣменена съ една Божествена мисъль. Когато хората държатъ нѣщо въ рѫката си, то е право това, но тѣ не знаятъ кое трѣбва да се държи.
към втори вариант >>
Животътъ
, въ своитѣ проявления, принадлежи къмъ три свѣта: животъ на хората на физическото поле, животъ, който сѫществува между ангелитѣ и животъ на Божествения свѣть.
(втори вариант)
Отъ този стихъ ще взема думата „радвайте се“. Тя е дума обикновена, но съ съдържание. Думата „радость“ и идеята, която се съдържа въ нея, има Божественъ произходъ. Радостьта не е едно свойство или качество на животнитѣ, нито на хората отъ този вѣкъ, нито на ученитѣ. Подъ думата „радость“ се разбира висшето съзнание у човѣка, една вѫтрѣшна връзка съ онѣзи естествени отношения на истинския животъ, гдѣто животътъ е непрѣривенъ.
Животътъ
, въ своитѣ проявления, принадлежи къмъ три свѣта: животъ на хората на физическото поле, животъ, който сѫществува между ангелитѣ и животъ на Божествения свѣть.
Радостьта принадлежи къмъ първичния, Божествения свѣтъ, къмъ тъй наречения номиналенъ, а не феноменаленъ свѣть. Като взема на български езикъ думата „радость“, първата буква е „р“. Въ тази буква има една единица, която показва източника на този малъкъ крѫгь, показва Божественость или идея, която е обрѣменена съ една Божествена мисъль. Когато хората държатъ нѣщо въ рѫката си, то е право това, но тѣ не знаятъ кое трѣбва да се държи. Трѣбва да държишъ това съ своя духъ, на което ти да си господарь.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть мислите, че
животътъ
нѣма смисълъ.
(втори вариант)
Затова умирате вие, затова умиратъ ваши близки, за да отидете при духоветѣ и да се научите отъ тѣхната култура. Ще попитате: „Кѫдѣ е този духовенъ свѣтъ? “ Това е въпросъ на едно микроскопическо животно, което може да каже тъй: „Кѫдѣ е мѣстото на човѣка, въ какъвъ свѣть живѣе той? “ Той живѣе въ сѫщия свѣтъ, но между схващанията на човѣка и на това микроскопическо животно има голѣма разлика. Свѣтътъ не е това, което само виждаме, той е нѣщо грандиозно, по-голѣмо отъ това, което виждаме.
Нѣкой пѫть мислите, че
животътъ
нѣма смисълъ.
Много моми, момци се обезсърдчаватъ и искатъ да умрат, но като срѣщне нѣкоя мома единъ хубавъ момъкъ, погледне го въ очитѣ и казва: „Сега животътъ има смисълъ.“ Запѣе тази мома и не иска да умре. Така е и съ момъка. Отъ гдѣ дойде този свѣтъ, този смисълъ въ живота? Въ тѣхното сърдце, умъ се открива ново съзнание, тѣхнитѣ сърдца започватъ да туптятъ. Животътъ не е въ туптение.
към втори вариант >>
Много моми, момци се обезсърдчаватъ и искатъ да умрат, но като срѣщне нѣкоя мома единъ хубавъ момъкъ, погледне го въ очитѣ и казва: „Сега
животътъ
има смисълъ.“ Запѣе тази мома и не иска да умре.
(втори вариант)
Ще попитате: „Кѫдѣ е този духовенъ свѣтъ? “ Това е въпросъ на едно микроскопическо животно, което може да каже тъй: „Кѫдѣ е мѣстото на човѣка, въ какъвъ свѣть живѣе той? “ Той живѣе въ сѫщия свѣтъ, но между схващанията на човѣка и на това микроскопическо животно има голѣма разлика. Свѣтътъ не е това, което само виждаме, той е нѣщо грандиозно, по-голѣмо отъ това, което виждаме. Нѣкой пѫть мислите, че животътъ нѣма смисълъ.
Много моми, момци се обезсърдчаватъ и искатъ да умрат, но като срѣщне нѣкоя мома единъ хубавъ момъкъ, погледне го въ очитѣ и казва: „Сега
животътъ
има смисълъ.“ Запѣе тази мома и не иска да умре.
Така е и съ момъка. Отъ гдѣ дойде този свѣтъ, този смисълъ въ живота? Въ тѣхното сърдце, умъ се открива ново съзнание, тѣхнитѣ сърдца започватъ да туптятъ. Животътъ не е въ туптение. Туптенето е само срѣдство да прѣдава мислитѣ, състоянията въ духовния свѣтъ.
към втори вариант >>
Животътъ
не е въ туптение.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть мислите, че животътъ нѣма смисълъ. Много моми, момци се обезсърдчаватъ и искатъ да умрат, но като срѣщне нѣкоя мома единъ хубавъ момъкъ, погледне го въ очитѣ и казва: „Сега животътъ има смисълъ.“ Запѣе тази мома и не иска да умре. Така е и съ момъка. Отъ гдѣ дойде този свѣтъ, този смисълъ въ живота? Въ тѣхното сърдце, умъ се открива ново съзнание, тѣхнитѣ сърдца започватъ да туптятъ.
Животътъ
не е въ туптение.
Туптенето е само срѣдство да прѣдава мислитѣ, състоянията въ духовния свѣтъ. Слѣдователно Христосъ казва: „Радвайте се, за васъ иде една нова култура.“ Азъ свързвамъ хората отъ земята съ тази нова култура. Идете и проповѣдвайте на свѣта новото учение, да устроятъ домоветѣ си безъ кухни и безъ дюкяни. Допуснете, че бихме направили цѣлата земя една голѣма градина съ най-хубави овощни дървета, то тя би позволила на всички дървета да дадатъ най-добри плодове, тогава бихме ли имали нужда отъ сегашнитѣ кухни. Каква нужда ще има човѣкъ да прѣкарва цѣли 8 часа затворенъ въ своя дюкянъ?
към втори вариант >>
Христосъ ви срѣща на пѫтя и ви казва: „Радвайте се.“ – „А, казвате, какъ да се радваме, тамъ на бойнитѣ полета изгниха толкова наши мѫже и синове, какъвъ смисъл има
животътъ
сега зарадъ насъ?
(втори вариант)
Радостьта произтича отъ вѫтрѣшенъ, Божественъ импулсъ на душата, тя дава вдъхновение. И мѫже и жени трѣбва да се стремятъ да култивиратъ тази радость у себе си, а ние, съврѣменнитѣ хора не можемъ да търпимъ такива, които се радватъ. Ние искаме всички да сѫ мрачни, намръщени, но не трѣбва въ човѣшкото сърдце да има нѣкаква тъмнина. Лицето на човѣка може да бѫде прашно, почернѣло, но въ душата, ума и сърдцето трѣбва да има радость. Нѣма причини да нѣма радость у човѣка.
Христосъ ви срѣща на пѫтя и ви казва: „Радвайте се.“ – „А, казвате, какъ да се радваме, тамъ на бойнитѣ полета изгниха толкова наши мѫже и синове, какъвъ смисъл има
животътъ
сега зарадъ насъ?
Обѣдняхме, дългове до уши имаме, всичко е скѫпо и прѣскѫпо, какъ да бѫдемъ радостни? “ Тогава казваме на Христа: „Ти може ли да направишъ камънитѣ на хлѣбъ? “ Христосъ отговорилъ: „Не само съ хлѣбъ, отъ камъни направенъ, може да живѣе човѣкъ, но съ всѣко благо слово, което излиза отъ устата на единъ добъръ човѣкъ.“ Въ Америка бѣха замислили да направятъ по химически начинъ хапчета, които като се изядатъ, да задоволятъ човѣка, но това нѣщо по химически начинъ не може да се създаде. Не е този пѫтя, по който да върви науката. Онзи хлѣбъ, който се добива, добива се чрѣзъ Словото Божие.
към втори вариант >>
Тогава
животътъ
щѣше да бѫде много по-приятенъ и хората не щѣха да умират, а щѣха само да се видоизмѣнятъ и всѣки щѣше да замине за онзи свѣть, когато иска.
(втори вариант)
Христосъ казва: Радвайте се, защото отсега нататъкъ вашитѣ крака нѣма да бѫдатъ счупени; радвайте се, защото отъ сега нататъкъ нѣма да имате нужда отъ несправедливи богатства. Защо? Защото за единъ праведенъ, добъръ човѣкъ Небето работи. Нѣкой казва: „Разработихъ, разорахъ си нивата.“ Не си я ти самъ разработилъ, ако не бѣха тъй многото червеи, орането на човѣка не би принесло никаква полза. Слѣдователно ако приложимъ Христовото учение, разликата ще бѫде тази: малко ще работимъ, а повече резултатъ ще имаме. Споредъ Христовото учение, три часа физически трудъ е достатъченъ, три часа ще сѫ необходими за ума и три часа за сърдцето, всичко 9 часа прѣзъ деня.
Тогава
животътъ
щѣше да бѫде много по-приятенъ и хората не щѣха да умират, а щѣха само да се видоизмѣнятъ и всѣки щѣше да замине за онзи свѣть, когато иска.
Но, за да разберемъ Христовото учение, трѣбва да създадемъ у насъ този необходимъ характеръ на мисъльта, т.е. да освободимъ своята съзнателна душа и да се освободимъ отъ вѫтрѣшния страхъ. Възможно ли е това? Има правила. Не мислете, че въ духовната наука нѣщата вървятъ много бързо.
към втори вариант >>
5.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Животътъ
не е само борба, но и работа, защото борба има само на мегданитѣ, гдѣто се борятъ пехливани.
(втори вариант)
Слѣдователно и въ духовния животъ има микроби, тъй както и въ физическия животъ има микроби на тифуса, на чумата, на холерата и др. Микробитѣ се наброяватъ около 17 000 вида, а нѣкои учени отиватъ до тамъ, като казватъ, че ръждясването на желѣзото се дължи на особени бацили, микроби. Тъй че и желѣзото се яде отъ бацили. Тѣзи бацили, понеже сѫ живи, и тѣ искатъ да сѫществуватъ, тъй както вие и азъ. Това е, което съврѣменнитѣ хора наричатъ състезание или борба за животъ, като нѣкои дори се изразяватъ въ слѣднята формула: „Въ борбата за живота човѣкъ за човѣка е вълкъ.“ Тѣзи твърдения 50% сѫ вѣрни.
Животътъ
не е само борба, но и работа, защото борба има само на мегданитѣ, гдѣто се борятъ пехливани.
Животътъ е и работа, защото съ това се издига човѣчеството. Когато не разбираме живота, работата се обръща въ трудъ и колкото отиваме по-долу, трудътъ се прѣобръща въ мѫчение. Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Чистотата е състояние на материята, едно естествено и праволинейно състояние. Когато материята има това състояние, тази сила, то понеже между духовния и физическия свѣтъ има една прѣграда, една срѣда, та за да може тази чистота, тази сила да прѣминава отъ едно положение въ друго, отъ единъ свѣтъ въ другъ, трѣбва да се нагоди, съобразно законитѣ на този свѣть, трѣбва енергията да се трансформира. Това трансформиране зависи отъ чистотата, прѣзъ която тази сила, тази топлинна енергия ще мине.
към втори вариант >>
Животътъ
е и работа, защото съ това се издига човѣчеството.
(втори вариант)
Микробитѣ се наброяватъ около 17 000 вида, а нѣкои учени отиватъ до тамъ, като казватъ, че ръждясването на желѣзото се дължи на особени бацили, микроби. Тъй че и желѣзото се яде отъ бацили. Тѣзи бацили, понеже сѫ живи, и тѣ искатъ да сѫществуватъ, тъй както вие и азъ. Това е, което съврѣменнитѣ хора наричатъ състезание или борба за животъ, като нѣкои дори се изразяватъ въ слѣднята формула: „Въ борбата за живота човѣкъ за човѣка е вълкъ.“ Тѣзи твърдения 50% сѫ вѣрни. Животътъ не е само борба, но и работа, защото борба има само на мегданитѣ, гдѣто се борятъ пехливани.
Животътъ
е и работа, защото съ това се издига човѣчеството.
Когато не разбираме живота, работата се обръща въ трудъ и колкото отиваме по-долу, трудътъ се прѣобръща въ мѫчение. Христосъ казва: „Блажени чистосърдечнитѣ, защото ще видятъ Бога.“ Чистотата е състояние на материята, едно естествено и праволинейно състояние. Когато материята има това състояние, тази сила, то понеже между духовния и физическия свѣтъ има една прѣграда, една срѣда, та за да може тази чистота, тази сила да прѣминава отъ едно положение въ друго, отъ единъ свѣтъ въ другъ, трѣбва да се нагоди, съобразно законитѣ на този свѣть, трѣбва енергията да се трансформира. Това трансформиране зависи отъ чистотата, прѣзъ която тази сила, тази топлинна енергия ще мине. Да вземемъ за примѣръ какъ слънчевитѣ лѫчи се трансформиратъ.
към втори вариант >>
Влагата, това е
животътъ
, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината.
(втори вариант)
Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата. Когато посѣете едно ябълчно или житно зърно, не само то трѣбва да има сила да расте, не само по-хубава почва му трѣбва, но му трѣбватъ други 3 необходими елементи за растенето му, а именно: свѣтлина, топлина и влага. Сѫщото е и за човѣка. Трѣбва да има стремежъ, но му трѣбватъ и тѣзи три Божествени елементи: топлина, свѣтлина и влага.
Влагата, това е
животътъ
, топлината – Любовьта, свѣтлината – Истината.
Нѣма да ви ги тълкувамъ, защото ако започна да ви тълкувамъ що е Любовь ще отида много далечъ. Бихъ желалъ да дойдете съ мене, да повторите тази дума извѣстно число пѫти и то прѣзъ извѣстно врѣме въ деня и ако това правите само нѣколко мѣсеци, тогава ще разберете какво нѣщо е любовь. Като ме слушате, ще кажете: „Господинъ Дѫновъ говори каквото му скимне.“ Турцитѣ казватъ за човѣкъ, който говори каквото иска, така: „Чокъ билямъ, чокъ...“, т.е.: „Който много знае, много говори, той много страда.“ Сега искамъ да провѣрявате и опитате моята мисъль. Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ? “ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това.
към втори вариант >>
Първиятъ казва: „Дотегна ми
животътъ
, искамъ да се самоубия.“ Питамъ го: „Ти ли създаде този животъ, ако си го ти създалъ, отнеми го.“ Ще бѫдешъ по-голѣмъ герой, ако издържишъ всичко.
(втори вариант)
А сега казваме: „Толстой тъй казалъ, Викторъ Хюго тъй казалъ, Зола и т.н.“ Тѣзи хора наистина много хубаво сѫ казали, моитѣ почитания къмъ тѣхъ. Хубаво е всичко, но трѣбва да прилагате тези нѣща въ живота, а чистотата ще дойде само при едни велики убѣждения. Кога ще дойде чистотата? Когато човѣкъ започне да мисли, че не умира. Прѣди нѣколко дни дойдоха при мене трима младежи: единъ музикантъ, другиятъ се учи за лѣкарь, а трѣтиятъ – съ различни убѣждения.
Първиятъ казва: „Дотегна ми
животътъ
, искамъ да се самоубия.“ Питамъ го: „Ти ли създаде този животъ, ако си го ти създалъ, отнеми го.“ Ще бѫдешъ по-голѣмъ герой, ако издържишъ всичко.
Музикантинътъ казва: „На мене не ми върви, каквото и да направя, не ми излиза.“ Рекохъ му: „Ти си много сухъ, влага ти трѣбва да тебе.“ А какво значи влагата? Трѣбва да обичашъ хората. Трѣтиятъ казва: „Съ мене всѣкога е противното, каквото искамъ, обратното излиза.“ Рекохъ му: „Ти страдашъ отъ много мочурлуци, трѣбва да се канализирашъ, да станешъ по-сухъ.“ Станете тримата една тройца и взаимно ще си помогнете.
към втори вариант >>
6.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Кръвьта, това е само една емблема, една форма, а
животътъ
, облѣченъ въ една обвивка на червенина, това е само единъ ефектъ, който показва, какъвъ е дълбокиятъ смисълъ на тази червена кръвь.
(втори вариант)
Затова релиознитѣ хора трѣбва да разбиратъ духовния езикъ. Постоянно се говори за Христовата кръвь. Каква е тя? Тя е червена, а червенината е признакъ на топлина, топлина въ живота. Слѣдователно азъ изваждамъ слѣдното заключение: Христовиятъ животъ спасява хората, а не кръвьта.
Кръвьта, това е само една емблема, една форма, а
животътъ
, облѣченъ въ една обвивка на червенина, това е само единъ ефектъ, който показва, какъвъ е дълбокиятъ смисълъ на тази червена кръвь.
Сега защо иде крадецътъ да открадне? Кражбата, това е култура на аристокрацията. Азъ ще ви говоря съ строга логика и по форма и по съдържание и по мисъль. Когато говоря на хората истината, говоря въ тѣзи три логики, като при това логиката на мисъльта има прѣимущество у мене прѣдъ другитѣ двѣ. Има и други четири логики, за които нѣма да ви говоря сега.
към втори вариант >>
Сегашнитѣ хора сѫ отъ каль, тѣхната култура е култура отъ каль, тѣ сѫ хората, на които Богъ е вдъхналъ, вкаралъ животъ, за да имъ даде да разбератъ, че
животътъ
има по-дълбокъ смисълъ.
(втори вариант)
– Иде да открадне вашата свѣщь, а въ тъмнина не се чете. Турцитѣ казватъ: „Седемь ката нагорѣ, седемь ката надолу, така е наредено, нѣма какво да се прави.“ И ние често казваме: „Господь е създалъ така свѣта и трѣбва да се примиримъ.“ Това не е прогресъ и такова разсѫждаване не е правилно. Господь не е създалъ мечкитѣ, вълцитѣ, лошитѣ хора. Той е създалъ само добритѣ, мислящитѣ хора, така че всичко, което виждате въ свѣта, не е направено отъ Господа, но Той го е допусналъ, злото Богъ го е само направилъ. Вие съ кои искате да се разговаряте: съ тѣзи, които Богъ е създалъ по образъ и подобие свое или съ тѣзи, които Богъ е направилъ отъ каль?
Сегашнитѣ хора сѫ отъ каль, тѣхната култура е култура отъ каль, тѣ сѫ хората, на които Богъ е вдъхналъ, вкаралъ животъ, за да имъ даде да разбератъ, че
животътъ
има по-дълбокъ смисълъ.
Сегашната култура е повторение на по-раншната. Христосъ казва, че трѣбва да се пазимъ отъ крадеца, който иде да краде, погубва, като се затворимъ вѫтрѣ въ себе си. Това учение има приложение въ възпитанието на нашитѣ дѣца. Направете опитъ. Имате едно упорито, своенравно дѣте, което не ви почита, а вие искате това отъ него, искате почитание.
към втори вариант >>
7.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
За да може единъ човѣкъ, или единъ учитель, или една държава да направи извѣстно съчетание, трѣбва да разполагатъ съ една Божествена Мѫдрость, да разбиратъ дълбоко основния законъ, върху който е съграденъ
животътъ
, разбирамъ органическия животъ, тъй както се изразява той въ природата.
(втори вариант)
Но бракъ ли е това, което хората днесъ правятъ? Сдружатъ се двѣ фамилии, живѣятъ си и момъкътъ и момата ги оженватъ, съчетаятъ ги. Това съчетание бива отъ Бога и отъ хората. Азъ приемамъ, че въ свѣта има три вида съчетания: първото и истинското съчетание е, което Богъ го прави, второто съчетание самъ човѣкъ го прави, а третото съчетание е, което хората правятъ. Слѣдователно всички неприятности въ живота произлизатъ отъ послѣднитѣ двѣ съчетания.
За да може единъ човѣкъ, или единъ учитель, или една държава да направи извѣстно съчетание, трѣбва да разполагатъ съ една Божествена Мѫдрость, да разбиратъ дълбоко основния законъ, върху който е съграденъ
животътъ
, разбирамъ органическия животъ, тъй както се изразява той въ природата.
Обаче Христосъ въ тѣзи думи влага много по-дълбокъ смисълъ. Мнозина четатъ Евангелие, четатъ, че това което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да го не разлѫча, но не го разбиратъ този стихъ. Той има хиляди тълкувания, хиляди проповѣдници сѫ говорили върху него, но нито единъ не е засегналъ основната истина. Има причини за това нѣщо. Азъ виждамъ двѣ причини: едната е невѣжеството, незнанието, което е и оправдателно, защото когато човѣкъ не знае, ще говори това, което знае и както мисли; втората причина е тази: когато човѣкъ знае истината, но не говори, защото тя ще го изобличи.
към втори вариант >>
Животътъ
прилича на музика, инструментитѣ – това сѫ нашитѣ тѣла, струнитѣ – нашитѣ темпераменти.
(втори вариант)
За да се свири, трѣбва да има и лѫкъ, на който сѫ опнати косми, които трѣбва да се мажатъ съ колофониумъ, за да издаватъ тонъ върху цигулката. Всѣки би си помислилъ, че като има цигулка, струни и лѫкъ, ще може да свири. Да свиришъ – това е изкуство. И въ самото свирене има степени, не всички цигулари свирятъ еднакво. Когато дѣцата започватъ да свирятъ на цигулка, тѣ отначало дигатъ голѣмъ шумъ, скрибуцане съ цигулката, докато постепенно тѣ все повече и повече се упражняватъ и станатъ най-послѣ велики артисти.
Животътъ
прилича на музика, инструментитѣ – това сѫ нашитѣ тѣла, струнитѣ – нашитѣ темпераменти.
Хората биватъ по темпераментъ четири вида: сангвинически, холерически, меланхолически и флегматически. Четиритѣ темперамента съотвѣтствуватъ на четиритѣ струни въ цигулката. Не е важно да имате само четиритѣ струни, трѣбва да бѫдатъ тѣ доброкачествени, да иматъ извѣстна дебелина, нѣщо, което цигуларитѣ измѣрватъ съ особени за това инструменти. Тъй че не е достатъчно да бѫдешъ само сангвинически темпераментъ, а доброкачественъ такъвъ да си. Този темпераментъ се равнява на струната „ми“.
към втори вариант >>
8.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Ако искате да напишете въ ума си какво нѣщо е
животътъ
, вие може да напишете: „
Животътъ
е постояненъ трудъ, или постоянно мѫчение, или постоянно разочарование.“ Всички тѣзи нѣща трѣбва да бѫдатъ опрѣдѣлени.
(втори вариант)
Вие съврѣменнитѣ, културнитѣ хора на XX векъ, които сте хванали електричеството, турили сте го въ кѫщитѣ си, направили сте го да движи вашитѣ коли и като влѣзете въ кѫщи хванете ключа на електричеството, завъртите го и кажете: „Да бъде свѣтъ“, и става свѣтлина. Но ще кажете: „Само Господь може да направи това.“ Ако това не го правите вие сами, ще стоите въ тъмнина. Кажѐте: „Да бѫде свѣтлина въ моя умъ, въ моята душа.“ Затворѝ се въ една библиотека, вземи ключа на твоя умъ и започни да работишъ. Ще видишъ какъ въпросътъ ще ти стане ясенъ. Човѣкъ не е дошълъ ученъ на свѣта.
Ако искате да напишете въ ума си какво нѣщо е
животътъ
, вие може да напишете: „
Животътъ
е постояненъ трудъ, или постоянно мѫчение, или постоянно разочарование.“ Всички тѣзи нѣща трѣбва да бѫдатъ опрѣдѣлени.
Ако животътъ е разочарование или мѫчение, трѣбва да се знае въ какво отношение е такъвъ. Казвашъ: „Азъ се мѫча.“ Въ какво отношение? – „На пара съмъ.“ На каква пара? – „Пекатъ ме.“ На какво? На скара ли, на фурна ли?
към втори вариант >>
Ако
животътъ
е разочарование или мѫчение, трѣбва да се знае въ какво отношение е такъвъ.
(втори вариант)
Но ще кажете: „Само Господь може да направи това.“ Ако това не го правите вие сами, ще стоите въ тъмнина. Кажѐте: „Да бѫде свѣтлина въ моя умъ, въ моята душа.“ Затворѝ се въ една библиотека, вземи ключа на твоя умъ и започни да работишъ. Ще видишъ какъ въпросътъ ще ти стане ясенъ. Човѣкъ не е дошълъ ученъ на свѣта. Ако искате да напишете въ ума си какво нѣщо е животътъ, вие може да напишете: „Животътъ е постояненъ трудъ, или постоянно мѫчение, или постоянно разочарование.“ Всички тѣзи нѣща трѣбва да бѫдатъ опрѣдѣлени.
Ако
животътъ
е разочарование или мѫчение, трѣбва да се знае въ какво отношение е такъвъ.
Казвашъ: „Азъ се мѫча.“ Въ какво отношение? – „На пара съмъ.“ На каква пара? – „Пекатъ ме.“ На какво? На скара ли, на фурна ли? Ако вашиятъ кракъ е сухъ, ако сѫ прѣкѫснати съобщенията съ главния мозъкъ, кракътъ ви може да се изгори, безъ да усѣтите нѣкаква болка.
към втори вариант >>
Това е въ дѣйствителность
животътъ
.
(втори вариант)
Остенътъ, съ който бодатъ воловетѣ, показва закона: щомъ се поспратъ воловетѣ, трѣбва да се побутнатъ и споредъ закона се разбира: „Дръжте.“ Има и една бразда. Тя показва, че вие нѣкой пѫть се спирате въ живота и мислите, че сте свободни, а всѫщность всички сте впрегнати, по двама, по трима, по четирима. Нѣкой пѫть ви разпрѣгатъ. Кога? – Когато каже господарьтъ. Ще си починете за малко и послѣ пакъ на работа.
Това е въ дѣйствителность
животътъ
.
Но вие ще кажете: „Това сѫ волове.“ Азъ бихъ попиталъ ученитѣ какво положение заематъ тѣзи волове въ свѣта? Мислите ли, че душитѣ на тѣзи два вола сѫ по-малко интелигентни отъ човѣшката душа? За да ви уясня това, ще прѣдставя една картина съ житното зърно. Допуснете, че имате три житни зрънца. Едното отъ тѣхъ прѣдставлява човѣка, а другитѣ двѣ – двата вола.
към втори вариант >>
Безъ любовь
животътъ
не върви.
(втори вариант)
А у васъ, като се отрѣже крака, нѣма повече израстване. Волята трѣбва да се усили, трѣбва да контролира човѣшката мисъль и желания. Любовьта трѣбва да ги отглежда, да имъ дава храна. Ако имате единъ човѣкъ, който ви работи, трѣбва непрѣменно да го храните, за да имате добра работа отъ него. Слѣдователно любовьта е потрѣбна въ свѣта като храна.
Безъ любовь
животътъ
не върви.
Тази философия или наука е толкова проста! Нѣкои отъ васъ може да ми възразятъ така: „Ти не си опиталъ живота, ние какво сме изпитали съ нашитѣ жени и дѣца, а ти съ жена живѣлъ ли си? “ Чудна работа! Че тази сѫщата Господь я изтегли отъ мѫжа, тя по-напрѣдъ бѣше вѫтрѣ въ него. Азъ не съмъ срѣщалъ жена безъ мѫжъ или мѫжъ безъ жена.
към втори вариант >>
Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ
животътъ
?
(втори вариант)
Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура. Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь. Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена – процесъ, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения. Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна. Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна.
Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ
животътъ
?
Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ. Не трѣбва мѫжътъ да казва: „Ще я парясамъ.“ Нѣма какво да я парясвашъ, тя не е твоя робиня, тя е ученичка въ живота. Това е по отношение на мѫжа, такива трѣбва да бѫдатъ схващанията и по отношение на християнството. Проповѣдвамъ ви християнството тъй, както то трѣбва да се разбира. Това, което досега е проповѣдвано, то не е Христово учение.
към втори вариант >>
–
Животътъ
е вода и кажи: „Азъ направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“
(втори вариант)
Кажешъ ли „мога“, Христосъ е съ тебе; кажешъ „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Кажешъ ли: „Мога да живѣя добъръ християнски животъ“, Христосъ е съ тебе; кажешъ ли: „не мога“, дяволътъ е съ тебе. Ще кажешъ: „Азъ съмъ грѣшенъ.“ Не казвай това! Грѣхътъ е само въ човѣшката воля, изправи волята си и ще се измиешъ. Защо Господь е далъ толкова много вода?
–
Животътъ
е вода и кажи: „Азъ направихъ грѣшки, но мога да се очистя, да се измия.“
Сега вие, жени, дайте миръ на мѫжетѣ. Само вие може да имъ дадете импулсъ да мислятъ, създайте за тѣхъ идеали. Женитѣ трѣбва да бѫдатъ красиви, за да ги обичатъ мѫжетѣ, а мѫжетѣ трѣбва да бѫдатъ умни, силни и което обѣщаятъ да го изпълнятъ. А какво става? Мѫжътъ казва: „Азъ те обичамъ и ще се оженя за тебе,“ а утрѣ, като намѣри друга, напуща първата.
към втори вариант >>
9.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
А
животътъ
има смисълъ.
(втори вариант)
Тъй щото, въ който свѣтъ и да влѣзе сегашния човѣкъ, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото предъ васъ се открива широкъ свѣтъ, съ голѣми възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате отъ единъ свѣтъ въ другъ, вие постепенно отивате отъ незнайното къмъ знайното. Хиляди и милиони години предстоятъ на човѣка да се учи и да придобива знания. Не се обезсърдчавайте, но се насърдчавайте и търсете смисъла на живота.
А
животътъ
има смисълъ.
Ученитѣ правятъ изчисления и намиратъ, че въ човѣшкия мозъкъ има три билиона и 600 милиона клетки, които работятъ въ областьта на неговата умствена дейность. Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги. Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения. Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста.
към втори вариант >>
10.
Доведете го
,
НБ
, София, 30.6.1918г.,
Направете обратното, и
животътъ
ви ще се подобри.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да се подчинява на повеленията на своя духъ, на своя висшъ умъ, а не на нисшето въ себе си. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ живота си. Защо се оплакватъ? — Защото сѫ объркали работитѣ. Днесъ слугитѣ ездятъ ослицата, а господаритѣ вървятъ пешъ; ученицитѣ ездятъ ослицата, а учителитѣ вървятъ пешъ.
Направете обратното, и
животътъ
ви ще се подобри.
Господаритѣ и учителитѣ трѣбва да ездятъ ослицата, а не слугитѣ и ученицитѣ. Кой управлява парахода? — Капитанътъ, т. е. най-умниятъ и опитенъ човѣкъ отъ екипажа. Когато Богъ създалъ човѣка, най-великото си творение, Той го предалъ въ рѫцетѣ на неговия капитанъ — духа, той да го управлява.
към втори вариант >>
11.
Трите положения
,
НБ
, София, 7.7.1918г.,
Цѣлъ день работите, и вечерь се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че свѣтътъ е лошъ, че
животътъ
нѣма смисълъ.
(втори вариант)
— Каквото дава на коня, който цѣлъ день работи. Коньтъ работи неуморно, а отгоре на това и камшикъ играе по гърба му. Вечерь, като се прибере въ обора, ще му дадатъ малко сѣно или ечемикъ. Адептътъ на злото, който се шири въ свѣта, постѫпва съ хората, както лошиятъ господарь съ коня си. Кой не е билъ уморенъ, огорченъ и вързанъ?
Цѣлъ день работите, и вечерь се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че свѣтътъ е лошъ, че
животътъ
нѣма смисълъ.
Като възнаграждение за работата си получавате торба съ ечемикъ. Защо ви е тази торба? Богъ не ви е пратилъ за нея. — Какво да се прави тогава? — Ще се държите за Божествения свѣтъ, въ който сте потопени, като срѣда за вашата душа.
към втори вариант >>
Животътъ
може да се използува като благо за растене и развиване на човѣка, но не и като развлѣчение.
(втори вариант)
Съградятъ ли се отново разрушенитѣ храмове и влѣзе ли богинята въ тѣхъ, хората се изпълватъ съ възвишени мисли и чувства, радватъ се на вѫтрешенъ миръ и спокойствие — нищо не е въ състояние да размѫти тѣхния животъ. И тогава, между хората и сѫществата отъ разумния невидимъ свѣтъ се създава здрава вѫтрешна връзка. Мнозина искатъ да проникнатъ въ невидимия свѣтъ, но за това сѫ нуждни специфични условия. Повечето хора нѣматъ ясна представа за живота и мислятъ, че, като живѣятъ на земята, трѣбва да използуватъ живота, както разбиратъ. Не е така.
Животътъ
може да се използува като благо за растене и развиване на човѣка, но не и като развлѣчение.
Животътъ е свѣщь, за нѣкои восъчна, за други — лоена. Не е важно отъ какъвъ материалъ е свѣщьта; важно е да се запали и да гори, за да можете да четете на нейната свѣтлина. Ако я запалите и само се радвате на свѣтлината ѝ, безъ да я използувате, всичко е загубено за васъ. Докато свѣщьта ви гори, непремѣнно трѣбва да се ползувате отъ свѣтлината ѝ. Има ли смисълъ да запалите свѣщьта си и да излѣзете вънъ, да се хвалите, че сте богати, учени, че свѣтлината ви е голѣма.
към втори вариант >>
Животътъ
е свѣщь, за нѣкои восъчна, за други — лоена.
(втори вариант)
И тогава, между хората и сѫществата отъ разумния невидимъ свѣтъ се създава здрава вѫтрешна връзка. Мнозина искатъ да проникнатъ въ невидимия свѣтъ, но за това сѫ нуждни специфични условия. Повечето хора нѣматъ ясна представа за живота и мислятъ, че, като живѣятъ на земята, трѣбва да използуватъ живота, както разбиратъ. Не е така. Животътъ може да се използува като благо за растене и развиване на човѣка, но не и като развлѣчение.
Животътъ
е свѣщь, за нѣкои восъчна, за други — лоена.
Не е важно отъ какъвъ материалъ е свѣщьта; важно е да се запали и да гори, за да можете да четете на нейната свѣтлина. Ако я запалите и само се радвате на свѣтлината ѝ, безъ да я използувате, всичко е загубено за васъ. Докато свѣщьта ви гори, непремѣнно трѣбва да се ползувате отъ свѣтлината ѝ. Има ли смисълъ да запалите свѣщьта си и да излѣзете вънъ, да се хвалите, че сте богати, учени, че свѣтлината ви е голѣма. Ако постѫпвате така, свѣщьта ви ще изгори, и вие ще останете въ тъмнина.
към втори вариант >>
Животътъ
придобива великъ смисълъ за него.
(втори вариант)
— Кога ще бѫде това? — Още днесъ — отъ васъ зависи. Този день е Божественъ, безъ начало и безъ край. Човѣшкиятъ день представя една секунда отъ Божествения. Щастливъ е онзи, който може да прекара една секунда отъ Божествения день.
Животътъ
придобива великъ смисълъ за него.
Той постепенно се измѣня и става новъ човѣкъ. Започнала е вече промѣната съ всички хора. Като се върнете у дома си, приложете новата програма на живота си: да работите за Бога, за своя ближенъ и за себе си. Това е смисълътъ на Христовото учение. Бѫдете готови за това учение и, дето ви праща Богъ, тамъ ходете.
към втори вариант >>
12.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня,
животътъ
губи смисълъ за него.
(втори вариант)
Такъвъ човѣкъ е лишенъ отъ свѣтлина въ мозъка си, поради което нѣма животъ въ себе си и интенсивность въ мислитѣ си. Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята. Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота. Много естествено. Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ?
Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня,
животътъ
губи смисълъ за него.
Дайте му хлѣбъ и вода, животътъ му веднага ще се осмисли. Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава, животътъ му се обезсмисля. Значи, Духътъ се проявява чрезъ яденето, пиенето и дишането. Мнозина се запитватъ, не е ли могълъ Богъ да създаде свѣта така, че да не се нуждаятъ хората отъ ядене, пиене и дишане? Наистина, какво би представялъ свѣта безъ ядене, пиене и дишане?
към втори вариант >>
Дайте му хлѣбъ и вода,
животътъ
му веднага ще се осмисли.
(втори вариант)
Що се отнася до живота на неговата мисъль, може да го уподобимъ на живота въ пустинята. Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота. Много естествено. Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ? Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня, животътъ губи смисълъ за него.
Дайте му хлѣбъ и вода,
животътъ
му веднага ще се осмисли.
Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава, животътъ му се обезсмисля. Значи, Духътъ се проявява чрезъ яденето, пиенето и дишането. Мнозина се запитватъ, не е ли могълъ Богъ да създаде свѣта така, че да не се нуждаятъ хората отъ ядене, пиене и дишане? Наистина, какво би представялъ свѣта безъ ядене, пиене и дишане? Кое ще бѫде красивото въ такъвъ свѣтъ?
към втори вариант >>
Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава,
животътъ
му се обезсмисля.
(втори вариант)
Такъвъ човѣкъ отрича смисъла на живота. Много естествено. Какъвъ животъ може да се очаква тамъ, дето Духътъ не е далъ нито единъ плодъ? Ако човѣкъ не яде и не пие вода нѣколко деня, животътъ губи смисълъ за него. Дайте му хлѣбъ и вода, животътъ му веднага ще се осмисли.
Докато диша, човѣкъ се радва на живота; щомъ започне да се задушава,
животътъ
му се обезсмисля.
Значи, Духътъ се проявява чрезъ яденето, пиенето и дишането. Мнозина се запитватъ, не е ли могълъ Богъ да създаде свѣта така, че да не се нуждаятъ хората отъ ядене, пиене и дишане? Наистина, какво би представялъ свѣта безъ ядене, пиене и дишане? Кое ще бѫде красивото въ такъвъ свѣтъ? Днесъ, дишането, яденето, пиенето представятъ истинска красота въ живота.
към втори вариант >>
13.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Вѣрата е принципъ, който създава условия за проява на жертвата, съ цель да се прояви
животътъ
.
(втори вариант)
Като говоримъ за надеждата, непремѣнно трѣбва да се спремъ и върху вѣрата и любовьта. Какво представя любовьта? — Принципъ на самопожертвуване. Богъ, Който се изявява въ свѣта, се жертвува за малкото. Значи, любовьта подразбира жертва на Великото за малкото.
Вѣрата е принципъ, който създава условия за проява на жертвата, съ цель да се прояви
животътъ
.
Надеждата пъкъ е принципъ, който облича нѣщата въ съответни форми. Когато нѣкой пита, има ли надежда, казвамъ: Щомъ имашъ тѣло, имашъ надежда. — Имамъ ли вѣра? — Тури рѫката на гърдитѣ си и, ако чуешъ, че нѣщо тупа, имашъ вѣра. Който има сърдце, има вѣра.
към втори вариант >>
Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость
животътъ
ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството.
(втори вариант)
Методитѣ, съ които хората си служатъ при самовъзпитанието, иматъ смисълъ, ако донасятъ желанитѣ и очаквани плодове. Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други. Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ.
Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость
животътъ
ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството.
Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и животътъ му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата. При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма.
към втори вариант >>
Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и
животътъ
му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата.
(втори вариант)
Не донасятъ ли тѣзи плодове, трѣбва да се замѣстватъ съ други. Ако старитѣ методи при възпитанието и въ религията не сѫ дали добри плодове, откажете се отъ тѣхъ. Замѣстете старитѣ методи съ нови и очаквайте тѣхнитѣ плодове. Ако посадишъ плодове и зеленчуци въ градината си по единъ начинъ и нѣмашъ добри плодове, следната година приложи другъ начинъ. Павелъ казва: „Ако чрезъ надежда и радость животътъ ти не се подобри, влѣзъ въ скръбьта и търпението; ако и тамъ нѣмашъ резултатъ, влѣзъ въ молитвата и постоянството.
Ако нѣкой е започналъ отъ молитвата и постоянството, и
животътъ
му не се е подобрилъ, да влѣзе въ скръбьта и търпението, а оттамъ — въ радостьта и надеждата.
При това положение, непремѣнно ще има добри резултати. Това сѫ опитвали сѫществата преди васъ и сѫ придобили положителни резултати. Опитайте и вие, да видите, че въ приложението на надеждата, на вѣрата и на молитвате, като методи, нѣма изключения. Ако прилагашъ само молитвата, въ този методъ има 50% изключения; ако прилагашъ само скръбьта и търпението, има 25% изключения; ако прилагашъ любовьта и радостьта, никакви изключения нѣма. Въ любовьта и въ радостьта влизатъ вѣрата, надеждата, молитвата, постоянството и търпението.
към втори вариант >>
14.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
Дето е
животътъ
, тамъ има и движение.
(втори вариант)
„Пристѫпи при Него на Заведеевитѣ синове майка имъ, съ синоветѣ си, та Му се кланяше и искаше нѣщо отъ Него”. Искането е потикъ, движение въ живота, въ една или въ друга посока, предизвикано отъ човѣшкитѣ желания.
Дето е
животътъ
, тамъ има и движение.
Движението може да бѫде или въ хармония, или въ дисхармония съ Божиитѣ закони. Сѫщото може да се каже и за човѣшкитѣ мисли и желания. И тѣ се дължатъ на нѣкаква причина, външна или вѫтрешна. Майката на Заведеевитѣ синове искаше нѣщо важно отъ Христа, а именно: единиятъ отъ синоветѣ ѝ да седне отдѣсно на Христа, а другиятъ— отлѣво. Христосъ има само една дѣсна и една лѣва страна.
към втори вариант >>
15.
Доброто вино
,
НБ
, София, 4.8.1918г.,
Това не е за упрѣкъ, нито за обида, но знайте, че
животътъ
изпитва човѣка и следъ като го прекара презъ различни изпитания, той самъ ще познае, какъвъ е, но и другитѣ ще го познаятъ.
(втори вариант)
Виното ферментира, започва да действува върху тѣхъ, и тѣ си размѣнятъ обидни и горчиви думи. На земята човѣкъ започва добре, свършва зле; въ духовния свѣтъ започва зле, свършва добре, а въ Божествения свѣтъ започва добре и свършва добре. Ето защо, отъ гледището на по-високитѣ свѣтове, първо се дава лошото вино, а после — доброто. Дръжте въ ума си правилото: който започва добре съ васъ, зле свършва; който започва зле, свършва добре. Не вѣрвайте на хора, които започватъ меко, любезно.
Това не е за упрѣкъ, нито за обида, но знайте, че
животътъ
изпитва човѣка и следъ като го прекара презъ различни изпитания, той самъ ще познае, какъвъ е, но и другитѣ ще го познаятъ.
Човѣкъ не е пратенъ на земята, като червея, само да гложди листата, но да учи, да придобива знания и опитности. Споредъ българския обичай, като умре нѣкой, поливатъ гроба му съ вода и вино. Какво се крие въ този обичай? Съ това искатъ да кажатъ на умрѣлия: Като дойдешъ втори пѫть на земята, трѣбва да бѫдешъ чистъ, да не грѣшишъ. „Ти си задържалъ доброто вино досега”.
към втори вариант >>
Като живѣятъ известно време така,
животътъ
имъ се разваля.
(втори вариант)
Умирането не е нищо друго, освенъ потъване на човѣка дълбоко въ земята, докато стигне пѣсъчливи пластове, презъ които да се прецеди и пречисти. Следъ това той излиза на друго мѣсто, като чистъ изворъ, н започва да пѣе пѣсеньта на новия животъ. И младоженцитѣ трѣбва да минатъ презъ пѣсъчливитѣ пластове, да се пречистятъ и да излѣзатъ като два чисти, кристални извора, да се разбиратъ и да прилагатъ Христовото учение. Какво правятъ съвременнитѣ младоженци? Първата имъ работа е да наредятъ кухнята си, да започнатъ да си готвятъ.
Като живѣятъ известно време така,
животътъ
имъ се разваля.
Окрѫжаващитѣ казватъ: Какво стана съ тѣзи млади хора, че работитѣ имъ не вървятъ добре? — Тѣ започнаха съ онзи животъ, който ферментира. И тъй, както Христосъ превърна водата въ добро, сладко вино, което не ферментира, така и вие превърнете вашитѣ лоши и изопачени мисли и чувства въ добри, които не могатъ да ферментиратъ. Приложете този законъ не само къмъ себе си, но и къмъ своитѣ деца. Видите ли, че мислитѣ и чувствата на децата ви ферментиратъ, турете ги въ сѫдъ, да ги варите единъ-два часа на Божествения огънь, т. е.
към втори вариант >>
Слънцето казва: Отворете прозорцитѣ на вашия умъ и на вашето сърдце, и
животътъ
ви ще се преобрази.
(втори вариант)
— Да се превари. Така трѣбва да се проповѣдва на сегашнитѣ хора, да знаятъ, че има вино, което никога не ферментира. Вижте, какъвъ е днешниятъ день. Изтокъ е чистъ, нѣма нито едно облаче на небето. Това показва, че всичко, което ви говоря, може да се реализира.
Слънцето казва: Отворете прозорцитѣ на вашия умъ и на вашето сърдце, и
животътъ
ви ще се преобрази.
Днесъ на фронта умиратъ хиляди хора, за да се родятъ отново. Новото учение приготвя нови условия за идването на добри, умни и благи хора. Прочетете 20 и 21 глава отъ Откровението, да видите, какво Господъ готви за човѣчеството. Сега азъ проповѣдвамъ на българитѣ, защото Богъ е решилъ да ги благослови. Всички ще се подобрятъ, ще станатъ добри хора.
към втори вариант >>
16.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Ще кажете, че днесъ дрехитѣ и обущата сѫ скѫпи, че
животътъ
е тежъкъ.
(втори вариант)
Никой никого не може да обере и да изсмуче, освенъ самъ себе си. Ако сте здрави, радвамъ се, че ще можете да давате на болнитѣ и на слабитѣ; ако сте болни, трѣбва да калите волята си, сами да си помагате. Кой има силна воля? — Който не се изненадва отъ нищо и може да издържа на всички изпитания. Че го ограбили, че ходи босъ и окѫсанъ, че боледува — нищо не го плаши.
Ще кажете, че днесъ дрехитѣ и обущата сѫ скѫпи, че
животътъ
е тежъкъ.
За волевия човѣкъ и това не е страшно. Ще дойде день, когато ще правятъ обуща отъ дърво, а не отъ кожа и гьонъ, както сега ги правятъ. Сегашнитѣ хора трѣбва да организиратъ желанията си, а не да ходятъ по течението имъ. Мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ на хората се диктуватъ отъ разумни сѫщества, които се различаватъ едни отъ други по степеньта на своята интелигентность. Даже и клеткитѣ, като малки сѫщества, се отличаватъ съ известна разумность.
към втори вариант >>
17.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
Само така
животътъ
ви ще тече правилно, безъ катастрофи и нещастия.
(втори вариант)
Тѣ трѣбва да приложатъ добродетелитѣ въ живота си и върху тѣхъ да съградятъ бѫдещия си домъ. Кѫде пѣятъ сегашнитѣ пѣтли? — Въ курници, или на сухи дървета. Въ първичния животъ не е било така — пѣтлитѣ сѫ били свободни и сѫ пѣли на високи дървета. Желая, вашитѣ пѣтли да напуснатъ курницитѣ и да пѣятъ постоянно.
Само така
животътъ
ви ще тече правилно, безъ катастрофи и нещастия.
Кой пѣе днесъ въ домоветѣ? — Ту жената, ту мѫжътъ. Не е лошо пѣнието, но то трѣбва да става сутринь, когато се пробужда Божественото съзнание въ човѣка. Нека всички хора си поставятъ за задача въ живота, да освободятъ Христа въ себе си и никога да не се отричатъ отъ Него. Който се отрекълъ, да бѫде буденъ.
към втори вариант >>
18.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Царьтъ заминалъ, но оттогава и
животътъ
на игумена се измѣнилъ.
(втори вариант)
Следъ това се обърналъ къмъ игумена и му казалъ: Ще ти дамъ три въпроса, на които искамъ отговоръ следъ една година. Въпроситѣ били следнитѣ: Колко струвамъ азъ? За колко часа мога да обиколя цѣлата земя? Какво мисля за тебе въ дадения моментъ? Следъ това царьтъ заминалъ за столицата си.
Царьтъ заминалъ, но оттогава и
животътъ
на игумена се измѣнилъ.
Той започналъ да мисли усилено върху дадената задача и си казвалъ: Ако отговоря вѣрно на тритѣ въпроса, ще бѫда възнаграденъ; ако не мога да отговоря, наказание ме чака. Като мислѣлъ усилено върху разрешението на задачата, той забравялъ често да яде и да пие, поради което отслабналъ толкова много, че станалъ почти неузнаваемъ. Всички калугери се питали помежду си: Какво стана съ нашия игуменъ, че отслабна толкова много? Какво го мѫчи? Единъ день магерътъ на монастира го запиталъ, какво го измѫчва, каква мисъль го безпокои.
към втори вариант >>
19.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
Човѣкъ не може да се развива правилно, ако
животътъ
му не е чистъ и светъ.
(втори вариант)
— Защото връзката е прекѫсната. Затова е казано въ Писанието: „Не огорчавайте Духа, съ Когото сте свързани.” Ако жената има нисши наклонности, а мѫжътъ е духовенъ, но се увлѣче по желанията на жена си, той поробва душата си. Ако жената е благородна, съ духовни стремежи, и се увлѣче по нисшитѣ желания на мѫжа си, тя поробва душата си. Христосъ казва на ученицитѣ си: За този грѣхъ, именно, духътъ напуща душата. За да не изпаднатъ въ грѣхъ, на всички се препорѫчва чистъ и светъ животъ.
Човѣкъ не може да се развива правилно, ако
животътъ
му не е чистъ и светъ.
Чистиятъ и светъ човѣкъ е всѣкога доволенъ отъ живота си, той е готовъ на всѣкакви услуги и жертви за благото на своята душа и на своитѣ ближни. Който прелюбодействува, той е опетнилъ душата си. Той е готовъ на всички престѫпления. Като прелюбодействува, човѣкъ служи на плътьта си. Тя взима надмощие въ човѣшкия животъ.
към втори вариант >>
Ще кажете, че
животътъ
на земята е лошъ.
(втори вариант)
Това, което човѣкъ прави на земята, добро или зло, не може да го направи на небето — тамъ нѣма съответни условия. Ако отидете на небето и допуснете една лоша мисъль, ще ви изпѫдятъ вънъ за хиляди години. — Тамъ не прощаватъ ли? — Не е въпросъ за прощаване, но тамъ, изобщо, не приематъ грѣшници. Човѣкъ ще живѣе на земята хиляди години, докато научи Божественитѣ закони и престане да грѣши.
Ще кажете, че
животътъ
на земята е лошъ.
— Има по-лошъ животъ отъ земния. Казано е, че, който напусне жена си безъ причина, ще мине презъ втората смърть. За да се избѣгне тази смърть, мѫжътъ и жената трѣбва да живѣятъ въ една кѫща, т. е. въ едно тѣло. Двойственостьта въ човѣка — дветѣ очи, уши, ноздри, дветѣ половини на мозъка показватъ това, именно, че едното отъ тѣхъ е за мѫжа, т. е.
към втори вариант >>
20.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че
животътъ
е тежъкъ.
(втори вариант)
Даже само анатомически разгледано, човѣшкото тѣло представя чудна и величествена картина. „Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Излѣзте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онѣзи знания, чрезъ които можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Днесъ хората мѫчно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, защото сами си внушили тази мисъль. Отъ осемь хиляди години насамъ тѣ държатъ тази мисъль въ главата си.
Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че
животътъ
е тежъкъ.
Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята. Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване.
към втори вариант >>
Животътъ
се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ.
(втори вариант)
Когато Исусъ влѣзе въ вашитѣ домове, ще пречисти въздуха, който се е наситилъ отъ електричеството на мѫжа и на жената. Първия день ще се прояви електричеството на мѫжа, а втория день — електричеството на жената. И тя ще започне да гърми, да свѣтка, да буботи, докато дойде Исусъ да пречисти въздуха. Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ. Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно.
Животътъ
се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ.
Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено. Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва. Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви. Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко. Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка.
към втори вариант >>
Следъ време тѣ се оженили, но
животътъ
имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ.
(втори вариант)
Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ, съзнателно я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе. Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность.
Следъ време тѣ се оженили, но
животътъ
имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ.
Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна. Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна? Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви? — Това бѣше външната страна на моето поведение. Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми образъ.
към втори вариант >>
21.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Животътъ
въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали.
(втори вариант)
Единъ богатъ американецъ се влюбилъ въ една красива мома и се оженилъ за нея. Следъ сватбата си тѣ предприели едно голѣмо пѫтешествие. По пѫтя имъ се случило нещастие: тренътъ, съ който пѫтували, се сблъскалъ съ другъ, който идѣлъ срещу него. Младоженикътъ се уплашилъ много и скочилъ презъ прозореца, но отъ голѣмото сътресение на мозъка и отъ уплахата той полудѣлъ. Турили го въ лудница, дето прекаралъ цѣли 16 години.
Животътъ
въ лудницата му дотегналъ и той искалъ да избѣга, но не могълъ, понеже болничнитѣ слуги постоянно го надзиравали.
Единъ день успѣлъ да излѣзе отъ лудницата и хукналъ да бѣга. Неусѣтно той се озовалъ на една отъ близкитѣ гари. Като видѣлъ единъ тренъ, той влѣзълъ вѫтре и седналъ, безъ да знае, кѫде отива. Скоро тренътъ потеглилъ, и лудиятъ останалъ вѫтре. Той предпочелъ да пѫтува, дето и да е, отколкото да остане въ лудницата.
към втори вариант >>
Животътъ
е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ.
(втори вариант)
Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ? Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день? Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане. Въпрѣки това, постоянно чувате да се говори: Не ставай глупавъ, да живѣешъ за другитѣ.
Животътъ
е тежъкъ, мисли за себе си, да се осигуришъ.
— Ако нѣмашъ баща и майка, има смисълъ да се осигурявашъ; понеже имашъ родители, работи честно и съ любовь за тѣхъ и не мисли за осигуряване. Честно и почтено трѣбва да работимъ всички за нашия Баща, Който е всемѫдъръ, вселюбещъ и всеблагъ. Той пита ангелитѣ: Какво правятъ децата ми на земята? — Биятъ се, чупятъ коститѣ си, вадятъ очитѣ си, разрушаватъ градове, а следъ това започватъ да намѣстватъ счупенитѣ кости, да турятъ дървени рѫце и крака и т. н. — Нищо, казва Богъ, — тѣ правятъ опити да замѣстватъ счупенитѣ кости съ здрави; тѣ правятъ опити да създаватъ нови части, да се домогнатъ до начина, по който е създаденъ свѣтътъ.
към втори вариант >>
Понеже наемателитѣ сѫ влѣзли преди войната, плащатъ малки наеми, а
животътъ
е поскѫпналъ; искатъ да увеличатъ наема, но законътъ не позволява.
(втори вариант)
За Бога възрастнитѣ и старитѣ хора сѫ голѣми деца. Отъ време на време Той запитва ангелитѣ, какво правятъ децата му на земята. Ангелитѣ отговарятъ: Строятъ голѣми кѫщи. — Добре правятъ, нека прилагатъ занаята си. — Често се оплакватъ отъ наемателитѣ си, търсятъ адвокатъ, да ги посъветва, какъ да обиколятъ закона, да се освободятъ отъ тѣхъ.
Понеже наемателитѣ сѫ влѣзли преди войната, плащатъ малки наеми, а
животътъ
е поскѫпналъ; искатъ да увеличатъ наема, но законътъ не позволява.
Хората трѣбва да си създадатъ нова философия, да знаятъ, какъ да разрешаватъ мѫчнотиитѣ си. Като ви пѫди нѣкой, ще се научите да търпите. Ако ви ограбватъ, ще благодарите, че взиматъ излишния ви товаръ. Влѣзете ли съ товара си въ морето, ще се удавите. Безъ товара си, ще плувате по-лесно и ще се спасите отъ удавяне.
към втори вариант >>
Ако нищо не родятъ, и
животътъ
имъ нѣма да се оправи.
(втори вариант)
Какво показва този примѣръ? — Че не е златниятъ часовникъ, който може да измѣни сѫдбата на човѣка. И Христосъ ни показва, че пѫтьтъ, по който върви сегашното човѣчество, не е въ състояние да смекчи сѫдбата му. Всички българи искатъ да знаятъ, какво ще стане съ България. —Ако догодина всички българи родятъ изобилно плодъ, работитѣ имъ ще вървятъ добре.
Ако нищо не родятъ, и
животътъ
имъ нѣма да се оправи.
Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ дошли на земята да служатъ на Господа, да бѫдатъ слуги, а не господари. Българскиятъ народъ е единъ отъ слугитѣ на Господа. Той е на възрасть 15 — 16 годишно момче, което обича да прескача презъ плета. Всички народи сѫ синове на Господа, по- стари и по млади по възрасть, затова тѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя. И българитѣ трѣбва да живѣятъ помежду си като братя и да се откажатъ отъ изкуството си да прескачатъ плета.
към втори вариант >>
22.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Като вади криви заключения, човѣкъ мисли, че
животътъ
сѫществува, докато той живѣе; щомъ умре,
животътъ
се свършва.
(втори вариант)
Ще кажете: Защо Богъ допусна тази операция? Кой, въ сѫщность, е причина за операцията? Значи, хората сами допуснаха войната, а Богъ имъ прави операции, вади костилкитѣ на черешитѣ отъ корема имъ. Единъ день, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днесъ въ свѣта. А сега, докато мислите, че знаете много нѣща, всѣкога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвалъ: Франция не е голѣма, но селата ѝ сѫ голѣми.
Като вади криви заключения, човѣкъ мисли, че
животътъ
сѫществува, докато той живѣе; щомъ умре,
животътъ
се свършва.
Не е така. Животътъ нѣма край. Свършването на единъ животъ е начало на другъ. Всѣка смърть подразбира умиране на злото и на престѫпленията и започване на новъ животъ, пъленъ съ добрини. Смъртьта не е нищо друго, освенъ разводъ на духа отъ плътьта, или напущане на плътьта отъ душата.
към втори вариант >>
Животътъ
нѣма край.
(втори вариант)
Значи, хората сами допуснаха войната, а Богъ имъ прави операции, вади костилкитѣ на черешитѣ отъ корема имъ. Единъ день, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днесъ въ свѣта. А сега, докато мислите, че знаете много нѣща, всѣкога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвалъ: Франция не е голѣма, но селата ѝ сѫ голѣми. Като вади криви заключения, човѣкъ мисли, че животътъ сѫществува, докато той живѣе; щомъ умре, животътъ се свършва. Не е така.
Животътъ
нѣма край.
Свършването на единъ животъ е начало на другъ. Всѣка смърть подразбира умиране на злото и на престѫпленията и започване на новъ животъ, пъленъ съ добрини. Смъртьта не е нищо друго, освенъ разводъ на духа отъ плътьта, или напущане на плътьта отъ душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвамъ: Човѣкъ умира, защото душата или духътъ го е напусналъ. Духътъ напуща жената, а душата — мѫжа.
към втори вариант >>
23.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
„Въ Него бѣ
животътъ
; и
животътъ
бѣ виделина на человѣцитѣ.” ,И виделината свѣти въ тъмнината; и тъмнината я не обзе”.
(втори вариант)
Чрезъ страданията и изпитанията, Той заставя всички хора да отворятъ прозорцитѣ си, да влѣзе отвънъ необходимата свѣтлина за живота имъ. Казано е въ Писанието: ,Въ начало бѣ Словото.” Азъ казвамъ: Отначалото излѣзе Словото, и Словото бѣ у Бога. — Защо Словото бѣше у Бога? — Защото Неговитѣ прозорци сѫ всѣкога отворени. „И Словото бѣ Богъ.”
„Въ Него бѣ
животътъ
; и
животътъ
бѣ виделина на человѣцитѣ.” ,И виделината свѣти въ тъмнината; и тъмнината я не обзе”.
Ако виделината се подаде на тъмнината, това показва, че или тъмнината е по- голѣма, или прозорцитѣ ѝ сѫ затворени. Въ сѫщность, тъмнината не обзе виделината. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име.” Въ този стихъ, знакътъ за събиране — плюсътъ, ще бѫде замѣстенъ съ думитѣ ,въ мое име” или „въ името Божие.” Знакътъ за събирането е плюсъ, за изваждането — минусъ, за умножението — полегатъ кръстъ, а за дѣлението — две точки. Безъ тѣзи знаци не може да се опредѣли, какво действие трѣбва да се извърши между числата. Когато Христосъ казва „дето сѫ двама или трима, събрани, следва знакътъ „въ мое име”, тамъ съмъ и Азъ срѣдъ тѣхъ”.
към втори вариант >>
Животътъ
е колело, по което всички хора се качватъ и слизатъ; слизатъ да нагребатъ вода, качватъ се, изливатъ водата и отново слизатъ.
(втори вариант)
Нѣкой се проявява въ началото на живота си, другъ — къмъ срѣдата, а трети — на края. Много години ще тъпчешъ земята, докато нѣкой се сѣти да извади запушалката на твоето шише и излѣе съдържанието ти. Като се изпразни, пакъ по сѫщото колело се качва горе, да се напълни отново. Нѣкой пита, ще дойде ли втори пѫть на земята. Много пѫти си дохождалъ и още много пѫти ще дохождашъ.
Животътъ
е колело, по което всички хора се качватъ и слизатъ; слизатъ да нагребатъ вода, качватъ се, изливатъ водата и отново слизатъ.
Нѣкой казва, че не иска да се ражда втори пѫть. Това не зависи отъ него. Щомъ се движи колелото, ти непремѣнно ще слизашъ и ще се качвашъ. Ако не искашъ да се раждашъ, твоето колело ще спре движението си, и ти си осѫденъ на израждане. Това наричаме ретроградство, т. е.
към втори вариант >>
— Какъвъ ще бѫде
животътъ
на действуващитѣ лица?
(втори вариант)
Когато умътъ, сърдцето и тѣлото ни сѫ бременни съ Божествени идеи, Богъ ще бѫде срѣдъ насъ, и, каквато работа започнемъ, тя ще се благослови. Ще кажете, че човѣшкиятъ животъ е пъленъ съ нещастия и съ приключения. — Драма е това, все ще се случи нѣщо. Така е писалъ авторътъ. Той е писалъ, колко действуващи лица трѣбва да участвуватъ въ драмата, какъ да бѫдатъ облѣчени, кѫде да ставатъ действията, какви роли да се играятъ и, както е писалъ, точно така се изпълнява.
— Какъвъ ще бѫде
животътъ
на действуващитѣ лица?
— Ще минатъ презъ огънь, ще страдатъ и най- после ще се спасятъ. Така е писалъ авторътъ, така става. Днесъ ние присѫтствуваме като зрители на една велика Божествена драма. — Какво ще стане съ действуващитѣ лица? — Каквото Авторътъ е написалъ.
към втори вариант >>
Животътъ
е драма, а не трагедия.
(втори вариант)
Като дойде краятъ, въпросътъ се решава така, както Богъ иска. Като дойде краятъ на драмата, всички казватъ: Авторътъ е написалъ драмата си точно споредъ законитѣ на живота. Публиката рѫкоплѣска, доволна е отъ развръзката на драмата, и всички си отиватъ по домоветѣ. Един отъ присѫтствуващитѣ използуватъ добре това, което сѫ чули и видѣли; други — нищо не използуватъ, тѣ гледатъ на действията като на картини. Всѣка драма трѣбва да остави въ ума и въ сърдцето на човѣка нѣщо, което да го ползува.
Животътъ
е драма, а не трагедия.
Героитѣ могатъ да бѫдатъ изпѫдени отъ отечеството си, да изгубятъ имането си, да бѫдатъ опозорени, да страдатъ съ години, но, въ края на краищата, сѫдбата имъ се подобрява, и тѣ отново придобиватъ всичко изгубено. Сега вие сте сгодени за Господа, за Христа, искате да се ожените за Него, но свѣтътъ не е съгласенъ, не позволява. Момата настоява, майката и бащата се противопоставятъ и казватъ: Не може, не позволяваме да стане тази връзка. По-скоро ти ще умрешъ, или ние, но нѣма да дадемъ съгласието си. Едната страна настоява, другата се противопоставя, докато най-после работата се нарежда така, както Богъ иска.
към втори вариант >>
Чрезъ дървото се изявява
животътъ
, като виделина.
(втори вариант)
Живи сѫ листата на Божествената книга. Тѣ се наричатъ още „листа на дървото на живота”. Хората сѫ листа на живото дърво, светиитѣ сѫ цвѣтоветѣ, ангелитѣ — завързалитѣ, но още неузрѣли плодове, а херувимитѣ и серафимитѣ — узрѣлитѣ и сладки вече плодове. Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, съставятъ дървото на живота, въ което текатъ Божественитѣ сокове. Цѣлото дърво пъкъ живѣе въ Бога.
Чрезъ дървото се изявява
животътъ
, като виделина.
Казано е въ Евангелието: „Виделината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе.” Виделината е Христосъ, проявенъ въ свѣта. Щомъ се проявява Христосъ, всички трѣбва да Го познаватъ. Той е говорилъ на всички. Нѣма човѣкъ, който да е лишенъ отъ тази опитность. Нѣкои хора не обичатъ да говорятъ за своитѣ опитности и минаватъ за безвѣрници; други говорятъ повече, отколкото трѣбва, и минаватъ за лъжци, не имъ вѣрватъ.
към втори вариант >>
24.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Страшенъ е
животътъ
въ ада.
(втори вариант)
Той е господарь на своя животъ и владѣе изкуството да се качва на небето и да слиза въ ада по свое желание. Като чуватъ да се говори за ада, хората се страхуватъ, плашатъ се отъ лошитѣ духове, не искатъ да ги срѣщатъ на пѫтя си. Който се е новородилъ, не се страхува отъ ада. И да слѣзе тамъ, жителитѣ му го посрѣщатъ добре, всички му ставатъ на крака и му се подчиняватъ. Щомъ напусне ада, тѣ си въздъхватъ спокойно и казватъ: Дано не дойде пакъ между насъ.
Страшенъ е
животътъ
въ ада.
За да излѣзе оттамъ и да придобие безсмъртието, човѣкъ трѣбва да се новороди. Каква е разликата между васъ и близкитѣ ви, които сѫ заминали за онзи свѣтъ? Вие сте облѣчени въ дрехи отъ гѫста материя, а тѣ — въ дрехи отъ порѣдка и фина материя; вие ядете и пиете, четете, разговаряте се, а тѣ не могатъ — нѣматъ органи за това. Съ една дума, вашиятъ животъ се различава коренно отъ тѣхния. Каквато е разликата между гѫсеницата и пеперудата, такава е и между васъ и астралнитѣ сѫщества.
към втори вариант >>
Той опитва вкуса на зрѣлата ябълка и казва, че
животътъ
има смисълъ.
(втори вариант)
Така ще си спомните за връзката, която сѫществува между възвишения свѣтъ и васъ. Само така ще разберете, че не сте свободни да мислите, да чувствувате и да действувате, както искате. „Ако се не роди нѣкой изново.” Какво представя новораждането? — Съвокупность отъ последователни процеси. Новородениятъ държи зрѣла ябълка въ рѫката и вижда въ нея редица процеси, извършени единъ следъ другъ.
Той опитва вкуса на зрѣлата ябълка и казва, че
животътъ
има смисълъ.
Докато дойде до новораждането, човѣкъ разбира живота дотолкова, доколкото познава процеситѣ, презъ които е миналъ, които наблюдава и изучава. Който е проследилъ покълването на ябълката и преждевременно я отскубналъ, той знае само този процесъ. Обаче, ябълчната сѣмка минава презъ покълване, разлистване, цъвтене, връзване и узрѣване на плода. Изучавайте всички процеси, които ставатъ въ природата, за да разберете себе си и своитѣ ближни. Който е миналъ презъ процеситѣ на развитата ябълка, той се е новородилъ, той е ученъ човѣкъ.
към втори вариант >>
При това положение, той не може да каже, че
животътъ
е горчивъ, че нѣма смисълъ.
(втори вариант)
Който е проследилъ покълването на ябълката и преждевременно я отскубналъ, той знае само този процесъ. Обаче, ябълчната сѣмка минава презъ покълване, разлистване, цъвтене, връзване и узрѣване на плода. Изучавайте всички процеси, които ставатъ въ природата, за да разберете себе си и своитѣ ближни. Който е миналъ презъ процеситѣ на развитата ябълка, той се е новородилъ, той е ученъ човѣкъ. Той не се страхува отъ горчивата н кисела ябълка, защото знае, че процеситѣ въ нея не сѫ завършени.
При това положение, той не може да каже, че
животътъ
е горчивъ, че нѣма смисълъ.
Всички хора познаватъ живота, но отчасти. Всѣки го опиталъ донѣкѫде, както ученитѣ, които познаватъ развитието на ябълчната сѣмка само въ нѣкои отъ нейнитѣ фази. Малцина сѫ имали търпение да наблюдаватъ всичкитѣ процеси отначало докрай. Такива сѫ познанията на хората и въ различнитѣ области на науката. Нѣкой възприеме идеитѣ на новото учение, на любовьта, върви до едно мѣсто и казва: Кой ще чака края на това учение?
към втори вариант >>
Животътъ
на съвременнитѣ хора е пъленъ съ изненади: на всѣка стѫпка могатъ да го срещнатъ разбойници и да го нападнатъ.
(втори вариант)
Хората изневѣряватъ на доброто, когато искатъ да придобиятъ повече знания, богатства, сила, отколкото могатъ да носятъ. Право ли е това? Има ли смисълъ, богатиятъ да се облѣче съ новитѣ си и скѫпи дрехи, да тури на рѫцетѣ си златни пръстени, на гърба си раница, пълна съ скѫпоценности и така да мине презъ гѫста гора, дето има разбойници. Тѣ ще го пресрещнатъ, ще го убиятъ и ще го обератъ. За да мине спокойно презъ гората, той трѣбва да облѣче старитѣ си дрехи и на гърба си да носи раница съ малко хлѣбъ.
Животътъ
на съвременнитѣ хора е пъленъ съ изненади: на всѣка стѫпка могатъ да го срещнатъ разбойници и да го нападнатъ.
Животътъ носи и добри условия, и изненади. За всички хора, за всички народи има богати условия за развитие, които и днесъ могатъ да се използуватъ. Който е дошълъ до състоянието на пеперудата, ще се ползува отъ добритѣ условия на живота; който не е излѣзълъ отъ състоянието на гѫсеницата, ще гризе листата на дърветата и ще се оплаква отъ условията на живота. „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.” Съ други думи казано: Ако не поправите мозъка, бѣлия дробъ, стомаха, жлъчката, черния дробъ, бъбрецитѣ си и ако не раждате, не можете да бѫдете добъръ, силенъ, разуменъ и благороденъ човѣкъ. Това е учението, което можете да приложите въ живота си.
към втори вариант >>
Животътъ
носи и добри условия, и изненади.
(втори вариант)
Право ли е това? Има ли смисълъ, богатиятъ да се облѣче съ новитѣ си и скѫпи дрехи, да тури на рѫцетѣ си златни пръстени, на гърба си раница, пълна съ скѫпоценности и така да мине презъ гѫста гора, дето има разбойници. Тѣ ще го пресрещнатъ, ще го убиятъ и ще го обератъ. За да мине спокойно презъ гората, той трѣбва да облѣче старитѣ си дрехи и на гърба си да носи раница съ малко хлѣбъ. Животътъ на съвременнитѣ хора е пъленъ съ изненади: на всѣка стѫпка могатъ да го срещнатъ разбойници и да го нападнатъ.
Животътъ
носи и добри условия, и изненади.
За всички хора, за всички народи има богати условия за развитие, които и днесъ могатъ да се използуватъ. Който е дошълъ до състоянието на пеперудата, ще се ползува отъ добритѣ условия на живота; който не е излѣзълъ отъ състоянието на гѫсеницата, ще гризе листата на дърветата и ще се оплаква отъ условията на живота. „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.” Съ други думи казано: Ако не поправите мозъка, бѣлия дробъ, стомаха, жлъчката, черния дробъ, бъбрецитѣ си и ако не раждате, не можете да бѫдете добъръ, силенъ, разуменъ и благороденъ човѣкъ. Това е учението, което можете да приложите въ живота си. Ако нѣкой се оплаква, че мозъкътъ му не работи, както трѣбва, кека мисли усилено, да прочисти пѫтищата, по които текатъ умственитѣ енергии.
към втори вариант >>
Животътъ
ви ще се преобрази, ако видите само една частица отъ Бога.
(втори вариант)
И малкото дете минава за ангелче, но между него и истинския ангелъ има голѣма разлика. Да видишъ ангелъ, това значи, да се преобрази цѣлия ти животъ. Ти ставашъ по-добъръ, разширявашъ се, придобивашъ по-голѣма свѣтлина. Да видишъ Бога, това значи, да станешъ светия. „Само чистиятъ по сърдце може да види Бога.” Мойсей, който бѣше чистъ и светъ човѣкъ, само единъ пѫть видѣ Бога, и то гърба, а не лицето Му.
Животътъ
ви ще се преобрази, ако видите само една частица отъ Бога.
За да видите поне частица отъ дрехата Му, вие трѣбва да се освободите отъ своитѣ отрицателни прояви: злоба, зависть, омраза, гнѣвъ и др. Защо не изслушвате спокойно вашата сестра или вашия братъ, когато ви разправятъ свои красиви опитности? Не завиждайте на никого. Ако днесъ нѣкой има една хубава опитность, вие ще имате на другия день. Нѣма човѣкъ въ свѣта, на когото да не се дава известно благо.
към втори вариант >>
25.
Двата полюса
,
НБ
, София, 13.10.1918г.,
Божественъ е
животътъ
на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо.
(втори вариант)
Въ това време той ще го обере и ще избѣга. Като виждатъ противоречията въ живота, хората се отегчаватъ, искатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Божествениятъ животъ е изправенъ, но човѣшкиятъ не е. Ако се намирате предъ водопадъ, задъ който свири оркестъръ, ще чуете ли нѣщо отъ това, което свирятъ? Ако и въ душата ви има подобенъ водопадъ, ще чуете ли нѣщо отъ нейната хармонична музика?
Божественъ е
животътъ
на душата, но нищо не можете да разберете отъ него, защото предъ нея има водопадъ, който бучи, вдига шумъ наоколо.
Ще кажете, че и водопадътъ е необходимъ. — Необходимъ е, но когато изучава Божествения животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде далечъ отъ всѣкакви водопади. Влѣзъ въ душата си, въ хармонията на живота и ще видишъ, че свѣтътъ е оправенъ. Влѣзъ въ нѣкоя цвѣтна или, въ нѣкоя овощна градина, да видишъ, каква красота, какви блага сѫществуватъ въ природата. Качи се на високъ планински връхъ и оттамъ разглеждай величието на природата.
към втори вариант >>
26.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
—
Животътъ
ще изпита тѣхната готовность.
(втори вариант)
— Какво ще стане съ старото учение? — Турете го около коренитѣ на дърветата и не мислете за него. „Да благовествувамъ на сиромаситѣ.” Желая всички хора да бѫдатъ сиромаси, въ широкъ смисълъ на думата, за да имъ се благовествува. Желая всички хора да обърнатъ кесиитѣ си надолу и да ги изпразнатъ. Нѣкои казватъ, че заради Бога сѫ готови на всѣкакви жертви.
—
Животътъ
ще изпита тѣхната готовность.
Да говоришъ нѣщо, и да го изпълнишъ, това сѫ две различни положения. Да гледашъ нарисуванъ плодъ, и да вкусишъ отъ него, това сѫ две различни нѣща. Намислите ли да направите нѣкакво добро, не го отлагайте, веднага пристѫпете къмъ реализиране. „Проводи ме да изцѣля съкрушенитѣ по сърдце.” Съкрушенитѣ по сърдце сѫ болни, защото болеститѣ иматъ отношение къмъ човѣшкото сърдце. Кой човѣкъ не е боленъ днесъ?
към втори вариант >>
Въ бѫдеще, когато
животътъ
на хората се подобри, всички ще взиматъ участие и въ физическата работа.
(втори вариант)
Ако челото на човѣка се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добъръ проводникъ на любовьта. Ако рѫцетѣ на човѣка не станатъ по-деликатни, и чъртитѣ на лицето му по-меки, той не е далъ пѫть на Божественото Начало въ себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки рѫце. Така е, работникътъ има груби, корави рѫце, но това не се позволява. Не е позволено на човѣка да злоупотрѣбява съ силитѣ на своя организъмъ.
Въ бѫдеще, когато
животътъ
на хората се подобри, всички ще взиматъ участие и въ физическата работа.
Тогава времето ще бѫде така разпредѣлено, че ще се застѫпятъ всички сили: физически, сърдечни и умствени. Човѣкъ ще употрѣбява три часа за физическа работа, три часа работа върху сърдцето, три часа умствена работа, три часа за хранене, седемь часа сънь, т. е. за разходка отъ физическия въ духовния свѣтъ. Останалитѣ петь часа сѫ за благотворителни дѣла: садене на плодове, отглеждане на цвѣтя, посещаване на болни и др. „Духъ Господенъ е надъ мене.” Така казва Христосъ.
към втори вариант >>
Лекъ и приятенъ е
животътъ
на онзи, който се качва по планинитѣ.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ идеи, въ които да изобилствува свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ. Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ. Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове. На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита.
Лекъ и приятенъ е
животътъ
на онзи, който се качва по планинитѣ.
Тежъкъ е животътъ въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ. Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия. Той води къмъ израждане. И животнитѣ водятъ лекъ животъ; на него, именно, се дължи деформирането имъ. И животнитѣ ще се повдигнатъ, ще излѣзатъ отъ сегашната си еволюция.
към втори вариант >>
Тежъкъ е
животътъ
въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ.
(втори вариант)
Тѣ се нуждаятъ отъ свобода, да могатъ по желание да посещаватъ високитѣ планински върхове, да се ползуватъ отъ изобилието на свѣтлина и въздухъ. Софиянци сѫ близо до Витоша, до Черния връхъ, но малцина го посещаватъ. Не може да бѫде носитель на свѣтли и нови идеи онзи, който не посещава планинскитѣ върхове. На планинцитѣ, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лекъ и приятенъ е животътъ на онзи, който се качва по планинитѣ.
Тежъкъ е
животътъ
въ долинитѣ, макаръ че външно изглежда лекъ.
Въ сѫщность, лекиятъ и повръхностенъ животъ е тежъкъ и носи страшни последствия. Той води къмъ израждане. И животнитѣ водятъ лекъ животъ; на него, именно, се дължи деформирането имъ. И животнитѣ ще се повдигнатъ, ще излѣзатъ отъ сегашната си еволюция. Кога ще бѫде това?
към втори вариант >>
Тогава всички хора ще разбератъ, че
животътъ
има смисълъ при всички условия — при скърби и радости, при богатство и сиромашия.
(втори вариант)
Докато постигнете това, ще минете презъ голѣми мѫчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бѫде. Оставете се на влиянието на разумнитѣ сѫщества, които работятъ днесъ въ свѣта. Тѣ правятъ превратъ въ човѣшкитѣ умове. Тѣ носятъ великитѣ, Божествени идеи за братство, равенство и свобода. Онѣзи, които сѫ готови по умъ и по сърдце, ще приематъ тѣхнитѣ идеи и ще ги реализиратъ най-много следъ десеть години; други ще ги реализиратъ следъ сто години, а нѣкои — следъ хиляда години.
Тогава всички хора ще разбератъ, че
животътъ
има смисълъ при всички условия — при скърби и радости, при богатство и сиромашия.
Радвайте се, че имате скърби, защото тѣ предхождатъ идването на любовьта. Чрезъ страдания и скърби човѣкъ се чисти и приготвя за великия Божественъ животъ, който иде на земята. Който се домогне до този животъ, ще благодари на Бога за благото, което му е далъ, и ще си отиде отъ този свѣтъ доволенъ и ситъ. Близкитѣ му нѣма да го оплакватъ, нѣма да му четатъ надгробни речи. Преди да си замине, той ще ги извика при себе си, ще се сбогува, ще остави кѫщата и нивата си, тѣ да я обработватъ и ще каже: Отивамъ при Господа.
към втори вариант >>
27.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
Обаче, майката го взима въ рѫцетѣ си, окѫпва го, нахранва го и, като задоволи нуждитѣ му, то се успокоява и казва: Сега съмъ доволенъ, има смисълъ
животътъ
.
(втори вариант)
Това не е любовь къмъ Бога, това е неразбиране на великия Божи законъ. Защо плаче детето? — Защото вижда, че се излъгало. То казва; Нѣма любовь въ този свѣтъ. Много платихъ, малко получихъ.
Обаче, майката го взима въ рѫцетѣ си, окѫпва го, нахранва го и, като задоволи нуждитѣ му, то се успокоява и казва: Сега съмъ доволенъ, има смисълъ
животътъ
.
Човѣкъ има наематели и вѫтре въ себе си, които го правятъ недоволенъ. Днесъ жената е недоволна, не ѝ се живѣе. Мѫжътъ ѝ купи нѣщо, залъже я. Утре мѫжътъ е недоволенъ. Жената му направи баница, задоволи го.
към втори вариант >>
28.
Призваните
,
НБ
, София, 3.11.1918г.,
Животътъ
е търговия за тѣхъ.
(втори вариант)
Не ги вѣрвайте, тѣ мислятъ само за нови дрехи и обуща, за кѫщи и имоти. Такива патриоти има днесъ по цѣлия свѣтъ, въ всички държави, Тѣ говорятъ за величието на своето отечество, а, въ сѫщность, за своето величие работятъ. Втората категория хора сѫ тѣзи, които се отрекоха отъ вечерята, за да опитатъ петтѣ чифта волове. Петтѣ чифта волове сѫ петтѣ сѣтива на човѣка. Това сѫ хора на удоволствията.
Животътъ
е търговия за тѣхъ.
Тѣ поставятъ на първо мѣсто паритѣ. Тѣхниятъ девизъ въ живота е парата. И тѣ казватъ, както Петко Славейковъ, въ една своя ода: „Парице, парице, всесилна царице; безъ тебе въ ада, съ тебе въ рая.” Тѣ постѫпватъ така, както имъ е приятно. Дето и да влѣзете — въ гостилница, въ театъръ, на концертъ, тѣ сѫ на първо мѣсто. Дето има удоволствия и веселби, тѣ сѫ първи.
към втори вариант >>
Обаче,
животътъ
не се ограничава само въ коренитѣ и клонетѣ.
(втори вариант)
Значи, хората започватъ да разглеждатъ и своя животъ, както този на растенията: животъ на коренитѣ, т. е. нисшъ, земенъ, материаленъ животъ и животъ на клонетѣ — висшъ, духовенъ. Земниятъ животъ отива къмъ центъра на земята, а духовниятъ — къмъ центъра на слънцето. Жителитѣ на земята, които живѣятъ въ коренитѣ на живота, иматъ едно разбиране за живота. Жителитѣ на духовния свѣтъ, които живѣятъ въ клонетѣ, иматъ диаметрално противоположно разбиране за живота.
Обаче,
животътъ
не се ограничава само въ коренитѣ и клонетѣ.
Има и другъ животъ: на цвѣтоветѣ и на плодоветѣ. Като дойдете до живота на плода, може вече да се говори за процеса на узрѣването. Христосъ говори на ученицитѣ си съ Притчи, за да имъ обясни причинитѣ, дето хората не могатъ още да влѣзатъ въ Царството Божие. Причинитѣ се криятъ въ това, че вниманието на хората се привлича отъ нивитѣ, отъ воловетѣ имъ и отъ службитѣ, съ които се занимаватъ. Нивата си е нива, воловетѣ — волове, службата — служба.
към втори вариант >>
Като се натъкватъ на мѫчнотии, хората казватъ, че
животътъ
е борба, следователно, тѣ трѣбва да се борятъ.
(втори вариант)
Съвременниятъ мѫжъ се раздѣля отъ своята жена и се жени за разведена. Сѫщото прави и жената. Следъ това тѣ минаватъ за културни хора. Каква култура има въ живота на разведенитѣ мѫже и жени? Да се разведешъ съ този, съ когото Богъ те е съчеталъ, и да се свържешъ съ чуждъ мѫжъ, или чужда жена, това не е истинска култура.
Като се натъкватъ на мѫчнотии, хората казватъ, че
животътъ
е борба, следователно, тѣ трѣбва да се борятъ.
Да се бори агнето съ вълка, има смисълъ. Но какъвъ смисълъ има да се борятъ две сестри, или двама братя въ единъ домъ? Да се биятъ хората, когато служатъ на различни богове, има смисълъ; но трѣбва ли да се биятъ, когато служатъ на единъ и сѫщъ Богъ? Стопанинътъ на кѫщата, за когото говори Христосъ, поканилъ много хора на вечерята, но тѣ се отказали. Казва се, че тѣзи хора не сѫ готови за новата култура.
към втори вариант >>
Животътъ
на всѣки човѣкъ трѣбва да се влѣе въ живота на Цѣлото, и всички заедно да образувате бѫдещата велика сграда.
(втори вариант)
Следователно, слизането на Христа на земята ще се ознаменува съ придобиване свобода на народитѣ. Всѣки народъ, който се опитва да ограничи другъ, като отнеме свободата му, се лишава отъ Божието благословение. Не мислете, че сте нѣщо отдѣлно отъ Цѣлото. Ако се отречете отъ поканата и кажете, че отивате на нивата си, че опитвате воловетѣ си или се жените, това ни най-малко не ви спасява. Това не ви освобождава отъ задължението къмъ Цѣлото.
Животътъ
на всѣки човѣкъ трѣбва да се влѣе въ живота на Цѣлото, и всички заедно да образувате бѫдещата велика сграда.
Желая, всички българи да сѫ отъ слѣпитѣ, призвани отъ Христа на вечерята. За кои слѣпи говори Христосъ? — За онѣзи, на които очитѣ сѫ затворени за злото, а отворени за доброто и възвишеното. Българинътъ обича нивицата си, но на всѣки човѣкъ е дадено толкова, колкото му трѣбва. Вземе ли повече отъ опредѣленото, лесно ще го изгуби.
към втори вариант >>
Животътъ
на небето и подъ небето е пъленъ съ тайни.
(втори вариант)
Има ли нѣщо невъзможно въ това? И Христосъ казва за себе си: „Азъ и Отецъ ми едно сме.” Който живѣе като Бога, той е едно съ Него. При това положение, Христовиятъ Духъ ще живѣе въ всички хора: единъ въ многото, и многото въ единъ. Ще кажете, че има тайни, скрити нѣща въ човѣшкия животъ. — Има тайни въ живота, но това не значи, че сѫ нечисти.
Животътъ
на небето и подъ небето е пъленъ съ тайни.
Природата е пълна съ тайни. Самъ човѣкъ, неговото тѣло е велика тайна. Който е възлюбилъ Бога и ближния си, който учи и работи, той постепенно се домогва до тайнитѣ на природата, както и на своя организъмъ. Въ този смисълъ, свето нѣщо е човѣшкото тѣло. Пристѫпвайте къмъ него съ благоговѣние и светость.
към втори вариант >>
29.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората,
животътъ
на земята щѣше да се прекрати.
(втори вариант)
Който не съдействува за задоволяване необходимитѣ нужди на ума, на сърдцето и на душата си, той върши зло и престѫпление. Всѣки човѣкъ трѣбва да има на първо мѣсто необходимото, после — потрѣбното и най-после — излишното. То се дава по благодать. Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ. Оть своитѣ излишъци тѣ пращатъ на насъ.
Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората,
животътъ
на земята щѣше да се прекрати.
Благодарение на тѣхната щедрость, ние живѣемъ въ изобилие. Да бѫдемъ щедри, и ние да изпращаме отъ своитѣ излишъци на сѫществата, които живѣятъ подъ насъ. За насъ тѣхниятъ животъ е адъ; за тѣхъ нашиятъ животъ е рай. Каквото е отношението между насъ и нисшитѣ сѫщества, такова е отношението между ангелитѣ и насъ. За ангелитѣ нашиятъ свѣтъ е адъ.
към втори вариант >>
30.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което
животътъ
ти носи.
(втори вариант)
Утрешниятъ день не е твой.” Кесарьтъ казва точно обратно: Ще се погрижишъ за утрешния день. Нѣкой се натъква на друга опасность. Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща си. Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ. Това не е правилно.
Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което
животътъ
ти носи.
Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено. Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка. Бѣгашъ ли отъ условията, които животътъ ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря. Въ първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вѣрва на думитѣ ми, лесно може да ги провѣри.
към втори вариант >>
Бѣгашъ ли отъ условията, които
животътъ
ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря.
(втори вариант)
Това значи, да забиешъ ноктитѣ си въ кожата на баща си, като кърлежъ. Това не е правилно. Ще разчиташъ на себе си и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи. Каквато работа и да ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено. Туришъ ли тази мисъль за основа на живота си, ти си намѣрилъ Божествената банка.
Бѣгашъ ли отъ условията, които
животътъ
ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря.
Въ първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вѣрва на думитѣ ми, лесно може да ги провѣри. Нека отиде на гробищата и види, какво е останало отъ онѣзи богаташи, учени и философи, които вѣрваха, че могатъ да се спасятъ съ пари, съ наука и съ философия. Има едно богатство, една наука и една философия, които могатъ да спасятъ човѣка, но тѣ сѫ извънъ човѣшкитѣ разбирания. Докато хората служатъ на закона на Кесаря, всички ще отидатъ на онзи свѣтъ, безъ да се спасятъ.
към втори вариант >>
Тогава и
животътъ
имъ ще се подобри 99%.
(втори вариант)
Какво ще кажете за свое оправдание? — Че така сѫ ви учили, така сѫ ви възпитавали. Както да се оправдавате, Адамъ вижда, съ какви криви преводи си служите. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ преводъ на нѣщата. Щомъ го намѣрятъ, и науката, и философията, и знанието имъ ще се измѣнятъ.
Тогава и
животътъ
имъ ще се подобри 99%.
Правилното изговаряне на думитѣ произвежда специфично въздействие върху човѣка. Както лимонътъ събужда въ човѣка усѣщане за кисело, така и всѣка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човѣка. Какво се крие въ лимона, всички знаете. Но ако изговоря предъ васъ думитѣ „правда, добродетель, истина”, вие ще свиете рамене. Защо? — Не знаете съдържанието имъ.
към втори вариант >>
31.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Нѣкой се оплаква, че откакъ жена му се опредѣлила като Христова последователка,
животътъ
имъ се развалилъ.
(втори вариант)
— За спасение можешъ да питашъ, но далечъ си още отъ набожностьта. Който се покае, той ще бѫде спасенъ. Обаче, само онзи може да се покае, който е разбралъ дълбокия смисълъ на живота. Той си е поставилъ за задача да изгони крадеца отъ своята държава. Да се покаешъ, това значи, да тръгнешъ въ Божествения пѫть.
Нѣкой се оплаква, че откакъ жена му се опредѣлила като Христова последователка,
животътъ
имъ се развалилъ.
Много естествено, сега ператъ дрехитѣ ѝ. Може ли да перете нечисти дрехи, и водата да остане чиста? Щомъ перете нечиститѣ си дрехи, водата непремѣнно ще се размѫти. Следъ като прекарате дрехитѣ презъ десеть води, едва тогава водата ще бѫде чисто. Значи, мѫжътъ трѣбва да има търпение, да почака, докато жена му мине презъ десеть води, да се изчисти съвършено.
към втори вариант >>
Щомъ го види,
животътъ
му е въ опасность.
(втори вариант)
Който не е съгласенъ на това, той е човѣкъ и половина. Съ такива хора не правете съдружие. Отнасяйте се и къмъ себе си, и къмъ другитѣ хора критически, безъ да се обезсърдчавате. Ако искате да запазите живота си, стремете се да бѫдете невидими. Агнето е здраво, и кожата му цѣла, докато вълкътъ не го е видѣлъ.
Щомъ го види,
животътъ
му е въ опасность.
Който иска да се запази чистъ на земята, пакъ трѣбва да бѫде невидимъ. Мнозина искатъ да видятъ и познаятъ Христа; преди да сѫ Му приготвили мѣсто въ себе си. Ако знаете азбуката — азъ, буки, веди, глаголи — това е достатъчно за васъ. Какво означаватъ буквитѣ? „Азъ” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца.
към втори вариант >>
Той е животъ, а
животътъ
е невидимъ.
(втори вариант)
Житното зрънце съдържа голѣма сила въ себе си. Христосъ се проявява и чрезъ сѣмкитѣ, и чрезъ растенията. За да опитате силата Му, трѣбва да ги посадите. — Не Го виждаме. — Не можете да Го видите.
Той е животъ, а
животътъ
е невидимъ.
Казано е, че Богъ живѣе въ сърдцата на смиренитѣ Дето е Богъ, тамъ е и Христосъ. Следователно, търсете Го въ умоветѣ, въ сърдцата и въ душитѣ на смиренитѣ, но не и въ тѣлата имъ. — Казано е, че тѣлото е храмъ Божи. — Казано е, обаче, че има тѣло естествено, има и тѣло духовно. Значи, духовното тѣло е храмъ Божи, а не тѣлесното.
към втори вариант >>
32.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Всички даватъ мнението си, какъ по-добре да се нареди
животътъ
; създаватъ се закони, наредби и правила.
(втори вариант)
Духовниятъ животъ представя стремежъ на човѣка да намѣри смисъла на живота. Съ други думи казано, духовниятъ животъ е плодътъ на живота. Индивидуалниятъ и обществениятъ животъ представятъ сѣмето, посѣто въ почвата, за да израсте и даде признакъ на животъ. Щомъ се явятъ листа и клоне, проявява се политическиятъ животъ, който се изразява въ несъгласие между листата и клонетѣ. Явява се вѣтъръ, буря, шумолене на листа, което наричаме разискване въ живота.
Всички даватъ мнението си, какъ по-добре да се нареди
животътъ
; създаватъ се закони, наредби и правила.
Най-после вѣтърътъ утихва, всички си почиватъ и казватъ: Уредихме вече своята държава, турихме редъ и порядъкъ. Не се минава много време, новъ вѣтъръ повѣва, новъ шумъ, нови разисквания, новъ споръ между синоветѣ и дъщеритѣ. Като мине и това смушение, хората утихватъ и се питатъ, кои сѫ причинитѣ за спороветѣ и недоразуменията помежду имъ. Много просто, вѣтърътъ вѣе и заставя хората да правятъ гимнастика. Който не разбира законитѣ, търси вината вънъ отъ себе си, или въ природата.
към втори вариант >>
Обаче,
животътъ
не се подчинява на никого.
(втори вариант)
Това и ние правимъ съ беднитѣ и съ онѣзи, които обичаме. Не, така постѫпватъ само великитѣ хора. Обикновенитѣ хора, обаче, казватъ, че всичко въ живота е праздна работа. Тѣ си иматъ своя философия и живѣятъ споредъ нея. Тѣ искатъ, всички да имъ се подчиняватъ.
Обаче,
животътъ
не се подчинява на никого.
И тогава, като се натъкватъ на противоречия, тѣ търсятъ вината тукъ или тамъ, въ окрѫжаващитѣ, въ природата. Не обвинявайте никого за вашитѣ неуспѣхи. Всички хора сѫ направени отъ една и сѫща каль, въ жилитѣ имъ тече една и сѫща кръвь. Разликата се заключава само въ това, че кръвьта на нѣкои хора е по-близо до извора, а на други — по-далечъ. Споредъ едно предание, следъ създаването на свѣта, отъ единъ планински връхъ извиралъ чистъ изворъ, съ бистра планинска вода.
към втори вариант >>
Ще кажете, че времената сѫ тежки, че не можете да мислите за наука и знание, докато се живѣе съ купони, докато
животътъ
отъ день на день поскѫпва.
(втори вариант)
Знанието, а оттамъ и възгледитѣ на хората, нѣматъ начало, нѣматъ и край. Не се чудете, когато нѣкой ви говори за своя букварь, другъ — за своята читанка, трети — за действията съ числата, четвърти — за задачитѣ съ едно, две и повече неизвестни. Не е важно, какви възгледи има човѣкъ, важно е да върви напредъ, да не спира на едно мѣсто. Понеже въ училищата.на земята има закони, които не позволяватъ на ученика да потретва класа, ангели слизатъ отъ небето, да помагатъ на слабитѣ ученици да минаватъ въ по-горенъ класъ. Има ученици, които повтарятъ класоветѣ и не могатъ да напредватъ безъ чужда помощь.
Ще кажете, че времената сѫ тежки, че не можете да мислите за наука и знание, докато се живѣе съ купони, докато
животътъ
отъ день на день поскѫпва.
Животътъ си тече, а човѣкъ трѣбва да учи, да придобива знания и да се развива. Радвайте се, че сегашнитѣ времена представятъ благоприятни условия за работа. На християнитѣ е дадена задача да работятъ върху себе си и върху своитѣ ближни, да съдействуватъ за приемане на Бога въ себе си. Всѣки трѣбва да отвори сърдцето си за Бога, да се примири съ всички хора. Така ще се премахне онази ненависть, която сѫществува между граждани и селяни, между учени и прости, между богати и сиромаси.
към втори вариант >>
Животътъ
си тече, а човѣкъ трѣбва да учи, да придобива знания и да се развива.
(втори вариант)
Не се чудете, когато нѣкой ви говори за своя букварь, другъ — за своята читанка, трети — за действията съ числата, четвърти — за задачитѣ съ едно, две и повече неизвестни. Не е важно, какви възгледи има човѣкъ, важно е да върви напредъ, да не спира на едно мѣсто. Понеже въ училищата.на земята има закони, които не позволяватъ на ученика да потретва класа, ангели слизатъ отъ небето, да помагатъ на слабитѣ ученици да минаватъ въ по-горенъ класъ. Има ученици, които повтарятъ класоветѣ и не могатъ да напредватъ безъ чужда помощь. Ще кажете, че времената сѫ тежки, че не можете да мислите за наука и знание, докато се живѣе съ купони, докато животътъ отъ день на день поскѫпва.
Животътъ
си тече, а човѣкъ трѣбва да учи, да придобива знания и да се развива.
Радвайте се, че сегашнитѣ времена представятъ благоприятни условия за работа. На християнитѣ е дадена задача да работятъ върху себе си и върху своитѣ ближни, да съдействуватъ за приемане на Бога въ себе си. Всѣки трѣбва да отвори сърдцето си за Бога, да се примири съ всички хора. Така ще се премахне онази ненависть, която сѫществува между граждани и селяни, между учени и прости, между богати и сиромаси. Когато Богъ живѣе въ човѣка, той е добъръ, независимо отъ това, дали е общественикъ, или политикъ, ученъ или философъ, свѣтски или духовенъ.
към втори вариант >>
33.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
Значи,
животътъ
се придобива чрезъ надеждата, възкресението — чрезъ вѣрата, а съединението — чрезъ любовьта.
(втори вариант)
Тя има отношение къмъ човѣшкия умъ. Следователно, възкресението подразбира придобиване на свѣтлина. Когато имашъ нужда отъ вѣра, ще кажешъ: Господи, изпълни ме съ вѣра. Вѣрата не се дава, тя изпълва човѣка. Когато имашъ нужда отъ любовь, ще кажешъ: Господи, съедини ме съ любовьта.
Значи,
животътъ
се придобива чрезъ надеждата, възкресението — чрезъ вѣрата, а съединението — чрезъ любовьта.
Българитѣ казватъ: „Съединението прави силата.” Тукъ липсва нѣщо. Правилно е да се каже: „Любовьта прави съединението, а съединението прави силата.” Ако българитѣ искатъ работитѣ имъ да вървятъ добре, трѣбва да си служатъ съ цѣлия изразъ, а не само съ последния — съединението прави силата. За да бѫдемъ силни като народъ, като вѣрващи, трѣбва да сме съединени въ любовьта. Това съединение ще ни направи силни. Казватъ: Да се съединимъ, да образуваме дружество.
към втори вариант >>
Затова казваме, че какъвто е
животътъ
на човѣка на земята, на физическия свѣтъ, такъвъ ще бѫде и на небето, въ Божествения свѣтъ.
(втори вариант)
Той е въ първата фаза на живота, нѣма надежда, нѣма и любовь въ себе си. Той трепери отъ студъ, затова трѣбва да влѣзе вкѫщи, да го облѣчемъ и угостимъ. Първо ще стоплите човѣка, ще го облѣчете и нахраните, а следъ това ще го въведете въ по-високъ свѣтъ. Той ще върви отъ надеждата къмъ любовьта, т. е. отъ физическия свѣтъ къмъ Божествения.
Затова казваме, че какъвто е
животътъ
на човѣка на земята, на физическия свѣтъ, такъвъ ще бѫде и на небето, въ Божествения свѣтъ.
Не се лъжете, че, ако живѣете на земята зле, на небето ще бѫдете добре. Така мислятъ нѣкои ученици. Тѣ не слушатъ, какво имъ се преподава въ училището и разчитатъ на частни учители. Ученикътъ трѣбва да слуша, какво му се преподава и самъ да учи. Тогава и учительтъ му ще бѫде гениаленъ.
към втори вариант >>
34.
Новият човек / Новиятъ човѣкъ
,
НБ
, София, 13.3.1921г.,
Животътъ
безъ слюнки е по-страшенъ отъ този въ ада.
(втори вариант)
Тъкането става по права линия, всички точки едноврѣменно вървятъ въ три посоки. Освѣнъ това движение, има и други движения, които вие не виждате, тѣ ставатъ въ вашитѣ мисли и чувства. Всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, се намиратъ въ движение, тъй че всички ние вървимъ по ритъма на този Божественъ законъ. Вие не може да се спрете нито за една секунда отъ своя пѫть, спрете ли се, ще разстроите цѣлия Божественъ свѣтъ. Не, нѣма да се спирате и когато страдате, казвайте: „Радвамъ се, че страдамъ.“ При най-голѣмитѣ окови, като се намѣрите, или когато ви заплюватъ, казвайте: „Радвамъ се, че съмъ окованъ, радвамъ се, че ме плюятъ.“ По-добрѣ да те плюятъ, отколкото да не те плюятъ.
Животътъ
безъ слюнки е по-страшенъ отъ този въ ада.
Затова Христосъ казва: „Блажени сте, когато хората говорятъ всичко върху васъ на лъжа, радвайте се, защото е голѣма вашата заплата на небеса, т.е. въ свѣта на хармонията.“ Та сега вие, ако чакате да се оправи този свѣтъ отвънка, нищо нѣма да стане. Каквото управление и да дойде отвънъ, и то ще коли и бѣси, както и другитѣ. Свѣтътъ трѣбва да се поправи отъ вѫтрѣ, всички хора да дойдатъ до съзнанието, че сѫ братя и да изправятъ своитѣ недѫзи.
към втори вариант >>
35.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
– „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че
животътъ
билъ скѫпъ. Защо?
(втори вариант)
И слѣдъ всичко това прѣпорѫчватъ яденето на месо. По този въпросъ азъ говоря принципално, а не отъ вегетарианско гледище. Смѣшно ми е да се считамъ и да ме наричатъ вегетарианецъ. Азъ съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ. Местната храна носи ли щастие, здраве на хората?
– „Не, но нѣма какво друго да се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво да се яде, че
животътъ
билъ скѫпъ. Защо?
– Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи. Минавамъ покрай пазаря, слушамъ пазаруватъ се една селянка и една госпожа – купува масло. Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо. Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг. жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр.
към втори вариант >>
Плащате за едно-друго около 50–60 лева, а послѣ се оплаквате, че
животътъ
билъ скѫпъ.
(втори вариант)
Селянката иска за нѣколко килограма 200 лева, госпожата намира, че ѝ е скѫпо. Вѣрно е това, но направете си друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг. жито струва 4 лв., на васъ дневно ви е потрѣбно 250 грама, значи 1 левъ; 100 гр. оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня. А сега по колко харчите на день?
Плащате за едно-друго около 50–60 лева, а послѣ се оплаквате, че
животътъ
билъ скѫпъ.
Нѣмамъ нищо противъ това, какъ се храните и какъ живѣете, но не се оплаквайте. Математиката трѣбва да приложите въ живота си. А сега лѣкаритѣ казватъ че, ако не ядете месо, въ тъканитѣ ви ще стане нѣкакво видоизмѣнение и ще отслабнете. Ами майката, като роди нѣкое дѣте, не отслабва ли? Отслабването е отличенъ процесъ.
към втори вариант >>
36.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Ако
животътъ
ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ.
(втори вариант)
Като ме слушате, ще си кажете: „Много строгъ моралистъ е този човѣкъ“. Това не е моралъ, това сѫ неизбѣжни закони. Каквато е почвата, такова е и зрѣенето на сѣмето. Каквито условия давате на плодоветѣ, който зрѣятъ у васъ, такива добродѣтели ще имате. Христосъ казва на слушателитѣ си: „Сѣмето, което е паднало на добра почва, дало добри резултати.“ Ако вашиятъ животъ е егоистиченъ, плодоветѣ му ще бѫдатъ като сѣмето, което е паднало на пѫтя.
Ако
животътъ
ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ.
Такива случаи съмъ ималъ много. Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“. Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо. Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“. Не си герой, ти, приятелю!
към втори вариант >>
Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто
животътъ
и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува.
(втори вариант)
На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява да се съмнѣватъ, а всичко трѣбва да провѣряватъ и да подлагатъ на опитъ. Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки. То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не. Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свѣтътъ е оправенъ и че съврѣменнитѣ хора не се поправятъ по причина на своенравието си. Нѣкои ще кажатъ: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо.
Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто
животътъ
и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува.
Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие. Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката. Всѣки отъ васъ може да отиде въ този свѣтъ. Какъ? Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влѣзете въ този свѣтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него. Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живѣе на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи.
към втори вариант >>
37.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Животътъ
започва съ противорѣчия и свършва съ противорѣчия.
(втори вариант)
Ако би било казано така: „Ако не ядете, нѣма да имате животъ въ себе си“, всички бихте разбрали тази мисъль много добрѣ. Но вмѣтнатитѣ думи – „ако не ядете плътьта на Сина Человѣческаго и не пиете кръвьта Му“, прѣчатъ за разбирането на този стихъ. Цѣлиятъ човѣшки животъ, разгледанъ въ кое и да е направление, седи въ редъ противорѣчия.
Животътъ
започва съ противорѣчия и свършва съ противорѣчия.
Тѣзи противорѣчия сѫществуватъ въ свѣта, но въпрѣки това хората ги изключватъ отъ изчисленията си, не ги взиматъ въ внимание, а търсятъ само положителното въ живота, вслѣдствие на което се натъкватъ на редъ мѫчнотии. Въпрѣки всички опитности на майкитѣ и бащитѣ, въпрѣки всички горчивини, които сѫ изпитали, въпрѣки тѣхния моралъ, дѣцата имъ никога не взиматъ въ внимание противорѣчията, които се явяватъ въ живота, а се държатъ само за положителното. Въ това отношение дѣцата – синътъ и дъщерята, прѣдставляватъ положителна величина, плюсъ, а майката и бащата – отрицателна величина, минусъ. За да разбере човѣкъ живота, най-напрѣдъ трѣбва да разбере противорѣчията въ живота, защото само тѣ го заставятъ да мисли. Всички страдания въ свѣта, отъ каквото естество и да сѫ, тѣ сѫ заставили съврѣменното човѣчество да мисли, тѣ сѫ дали потикъ за създаване на днешната философия, поезия, музика, а въ най-послѣдно врѣме – и трудовата повинность.
към втори вариант >>
И тъй,
животътъ
трѣбва да се разбере въ всичкитѣ си противорѣчия, да се намѣрятъ причинитѣ на тѣзи противорѣчия.
(втори вариант)
Жената казва: „Моятъ мѫжъ отъ едно врѣме мълчи като кютюкъ, не си отваря устата“. Дай му лъжица, сложи му чорба, да видишъ какъ ще си отвори устата! Защо? – Защото въ яденето има една положителна истина, съдържа нѣщо въ себе си. Ето защо, човѣкъ при ядене си отваря устата.
И тъй,
животътъ
трѣбва да се разбере въ всичкитѣ си противорѣчия, да се намѣрятъ причинитѣ на тѣзи противорѣчия.
Надъ всѣка причина има причина, надъ всѣко слѣдствие има слѣдствие, надъ всѣки резултатъ има резултатъ. Христосъ казва: „Ако не ядете моята плъть, нѣмате животъ въ себе си.“ Важно е „ако не ядете“. Но азъ казвамъ: ако не ядете, ако не чувствувате, ако не мислите, ако не се подвизавате, ако не работите, нѣмате животъ въ себе си. Всичко това турямъ подъ еднакъвъ знаменатель. Въ какво седи всичко?
към втори вариант >>
И тъй
животътъ
е съвкупность отъ редъ причини.
(втори вариант)
Иска повече маслице, за да затлъстѣе, да се заглади лицето ѝ; иска повече месце, за да спечели мускули; за да бъдатъ очитѣ ѝ по-свѣтли, яде повече деликатеси, точено, пасти и др. И всичкото това ядене е да се боядиса хубаво лицето ѝ. Всѣки день туря тя отъ менюто върху лицето си. Хубаво прави момата, знае какъ да мажи лицето си. Тя използува яденето въ това отношение, да замажи добрѣ кѫщата си, та да я харесатъ нейнитѣ другарки и другари.
И тъй
животътъ
е съвкупность отъ редъ причини.
Яденето е слѣдствие на една велика причина въ свѣта. Единъ отъ най-важнитѣ стимули за цѣлата съврѣменна култура се дължи на яденето. Всички войни, всички спорове между хората, въ каквото и да е направление, се дължатъ почти изключително на яденето. Нѣкой философствува, пише нѣкоя книга и все мисли да спечели нѣщо отъ нея за ядене. Свещеникъ държи нѣкоя проповѣдь, за яденето мисли, него да осигури.
към втори вариант >>
Единъ день когато
животътъ
се измѣни органически, когато се постави на друга база, ще разберете всички противорѣчия.
(втори вариант)
Хората могатъ да живѣятъ много добрѣ помежду си, като си помагатъ. А сега съврѣменнитѣ хора сѫ объркали този законъ, понеже не искатъ да ядатъ плътьта и кръвьта на Сина Человѣческаго, а затова и страдатъ. Днесъ има борба между висшитѣ и нисшитѣ животни. Единъ день, обаче, ще разберете каква е задачата на висшата природа и ще разберете защо сѫществуватъ тѣзи голѣми противорѣчия въ свѣта. Днесъ ще има болести, страдания, войни, разни противорѣчия, не може безъ тѣхъ.
Единъ день когато
животътъ
се измѣни органически, когато се постави на друга база, ще разберете всички противорѣчия.
Вие искате да съгласувате настоящето съ бѫдещето. Това не може. Тѣ могатъ да се съгласуватъ само въ крайнитѣ си резултати. Затова всѣки трѣбва да възприеме Духа, Разумната воля, Словото. Словото, това е разбиране на закона, защо трѣбва да ядемъ и какъ да ядемъ.
към втори вариант >>
Щомъ не давате, ще има положителни и отрицателни величини въ вашия животъ, ще се сърдите, че
животътъ
е скѫпъ, постройкитѣ на кѫщитѣ струватъ скѫпо и т.н.
(втори вариант)
Казва: „Когато дойде при тебе неприятельтъ ти и е гладенъ, жеденъ, нахрани го, напой го, дай на него, дай на всички сиромаси, щомъ си богатъ“. Ако постѫпвате така, ще има навсѣкѫдѣ радость и веселие. Христосъ казва: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми, нѣма животъ въ себе си“. И тъй, Христосъ дава всичко, каквото има. Сега хората казватъ: „Христосъ дава, но ние не даваме“.
Щомъ не давате, ще има положителни и отрицателни величини въ вашия животъ, ще се сърдите, че
животътъ
е скѫпъ, постройкитѣ на кѫщитѣ струватъ скѫпо и т.н.
Тъй ще бѫде за тѣзи, който не даватъ, а който даватъ, както Христа, животътъ имъ ще се оправи и ще се ползуватъ отъ плодоветѣ на това велико учение. Като ме слушате, вие си казвате: „Говори, каквото искашъ, ние си знаемъ нашето“. Азъ ви казвамъ: „Правете, каквото искате, но ще си плащате“. Най-простото учение, което можете още сега да приложите на земята, то е науката за яденето. Прѣпорѫчвамъ на всинца ви да слѣзете до учението за яденето, да не мислите, че сте на небето.
към втори вариант >>
Тъй ще бѫде за тѣзи, който не даватъ, а който даватъ, както Христа,
животътъ
имъ ще се оправи и ще се ползуватъ отъ плодоветѣ на това велико учение.
(втори вариант)
Ако постѫпвате така, ще има навсѣкѫдѣ радость и веселие. Христосъ казва: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми, нѣма животъ въ себе си“. И тъй, Христосъ дава всичко, каквото има. Сега хората казватъ: „Христосъ дава, но ние не даваме“. Щомъ не давате, ще има положителни и отрицателни величини въ вашия животъ, ще се сърдите, че животътъ е скѫпъ, постройкитѣ на кѫщитѣ струватъ скѫпо и т.н.
Тъй ще бѫде за тѣзи, който не даватъ, а който даватъ, както Христа,
животътъ
имъ ще се оправи и ще се ползуватъ отъ плодоветѣ на това велико учение.
Като ме слушате, вие си казвате: „Говори, каквото искашъ, ние си знаемъ нашето“. Азъ ви казвамъ: „Правете, каквото искате, но ще си плащате“. Най-простото учение, което можете още сега да приложите на земята, то е науката за яденето. Прѣпорѫчвамъ на всинца ви да слѣзете до учението за яденето, да не мислите, че сте на небето. Никой не е на небето.
към втори вариант >>
38.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Безъ щастие,
животътъ
ви ще бѫде редъ разочарования, редъ нещастия и тогава ще кажете: „
Животътъ
нѣма смисъль“.
(втори вариант)
“ Мѫжътъ си дохожда отъ работа, сѣда на масата, казва: „Е, слава Богу, хубаво е направила жената! “ Ако жената имаше търпѣнието да изслушва тъй дълго мѫжа си, ако той имаше търпѣнието да разказва какъ се готви пълнена кокошка, какъ да нѣматъ търпѣнието да изслушатъ и двамата какъ се приготвя щастието? Това е единъ методъ, това сѫ закони, който сѫществуватъ дълбоко въ нашата душа. Какъ ще наредите живота си, ако нѣмате щастие?
Безъ щастие,
животътъ
ви ще бѫде редъ разочарования, редъ нещастия и тогава ще кажете: „
Животътъ
нѣма смисъль“.
Азъ не говоря за свѣтскитѣ хора, а за васъ, които ме слушате. Колко пѫти и при най-малкитѣ изпити се спъвате, не може да ги издържите! Христосъ казва: „По-блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото.“ Словото включва всичко въ себе си, То носи любовь. Само въ разумния животъ може да има любовь, само между разумни сѫщества може да се проявява любовьта. Въ неразумния животъ нѣма никаква любовь.
към втори вариант >>
“ За да се обичаме, най-напрѣдъ
животътъ
ни трѣбва да стане разуменъ и тогава ще дойде любовьта, която съ единъ магически замахъ ще изправи всичко.
(втори вариант)
Колко пѫти и при най-малкитѣ изпити се спъвате, не може да ги издържите! Христосъ казва: „По-блаженъ е онзи, който слуша и пази Словото.“ Словото включва всичко въ себе си, То носи любовь. Само въ разумния животъ може да има любовь, само между разумни сѫщества може да се проявява любовьта. Въ неразумния животъ нѣма никаква любовь. Вие казвате: „Трѣбва да се обичаме, трѣбва да се любимъ!
“ За да се обичаме, най-напрѣдъ
животътъ
ни трѣбва да стане разуменъ и тогава ще дойде любовьта, която съ единъ магически замахъ ще изправи всичко.
Идването на разумната любовь трѣбва да се прѣдшествува отъ разумния животъ. Често съврѣменнитѣ хора се надлъгватъ. Тѣ не знаятъ истината. Онзи, който проповѣдва и онзи, който пише и онзи, който твори, всички не знаятъ истината, но се прѣдставятъ като че ли я знаятъ. Има една приказка за надлъгванията на хората въ свѣта.
към втори вариант >>
Свѣтътъ за васъ ще бѫде изметъ, всичко ще ви се вижда играчка и ще разберете, че
животътъ
е другъ.
(втори вариант)
Така се изредили шесть души, на всички се прѣдставила въ разни краски и никой отъ тѣхъ не я харесалъ. Най-послѣ дохожда седмиятъ, истинскиятъ ѝ избраникъ, прѣдъ когото снела всичкитѣ си забрадки и му се прѣдставила въ такава форма, въ каквато се прѣдставя горѣ на небето. Сега и вие търсите истината, но тя ви се прѣдставя понѣкога червена, понѣкога черна, понѣкога зелена, жълта, синя, въ всевъзможни цвѣтове, но това не е истината още. Когато видите израза на царската дъщеря, т.е. на истината, въ васъ ще стане такъвъ прѣвратъ, че цѣлъ свѣтъ да се събере, нѣма да може да ви мръдне нито 1/100 000 000 мм отъ пѫтя ви, тъй силни ще бѫдете.
Свѣтътъ за васъ ще бѫде изметъ, всичко ще ви се вижда играчка и ще разберете, че
животътъ
е другъ.
Често правя наблюдения върху живота на мравкитѣ и върху други буболечки. Има едни черни буболечки, които, като срѣщнатъ по пѫтя си извержения отъ трѣвопасни животни, правятъ си чрѣзъ търкаляне топчици отъ тѣхъ и си играятъ съ топчицитѣ. Едната се изправя съ прѣднитѣ си крака на тѣхъ, другата съ заднитѣ, търкалятъ ги и т.н. Нѣкой като мине покрай мене и ме гледа какъ наблюдавамъ тази игра на буболечкитѣ, мисли си: „Не струва човѣкъ да се занимава съ такива работи.“ Казвамъ и хората много пѫти се занимаватъ съ такива топки, мѫже и жени си играятъ съ тѣхъ. За невидимия свѣтъ тѣзи топки сѫ извержения и цѣлъ животъ се занимаваме съ такива нечистотии.
към втори вариант >>
39.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че
животътъ
на сцената е вашъ животъ.
(втори вариант)
Споредъ мене, всѣки човѣкъ, който търси щастието извънъ себе си е Донъ Кихотъ. И тъй, ние съврѣменнитѣ хора мязаме на Донъ Кихота. Нѣкой пѫть мѫжътъ е Донъ Кихотъ, а жената Санчо Панчо, а нѣкога жената е Донъ Кихотъ, мѫжътъ – Санчо Панчо. Нѣма да се обиждате отъ това, защото азъ не ви считамъ за личности, а ви взимамъ като идейни хора. Азъ разглеждамъ живота на сцената, а не тъй, както е реалниятъ животъ.
Азъ разглеждамъ драмата на вашия баща, затова нѣма да се обиждате, да мислите, че
животътъ
на сцената е вашъ животъ.
Не, да се разберемъ. Трѣбва правилно мислене, правилно разбиране на живота. Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране. Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни. Ще ви приведа единъ разказъ.
към втори вариант >>
Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че
животътъ
му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му.
(втори вариант)
Всички трѣбва да се стремите къмъ това правилно разбиране. Сега не искамъ да критикуваме безпощадно нѣщата, а казвамъ, че нѣкои нѣща могатъ да бѫдатъ нѣкога истинни, а нѣкога неистинни. Ще ви приведа единъ разказъ. Въ древностьта, въ едно царство се явилъ единъ красивъ момъкъ, толкова красивъ – единственъ по своята красота въ цѣлата държава. Всички заговорили за него, поети и поетки започнали да пишатъ за него, придворни, държавници взели да го заобикалятъ.
Това се продължило 10 години, обаче, по едно врѣме започнали да говорятъ, че
животътъ
му не билъ тъй чистъ, имало тайнствени работи въ живота му.
Кои започнали да говорятъ за него? – Женитѣ. Мѫжетѣ се държали настрана, а женитѣ говорили, че неговата честность е съмнителна, че еди-коя си, еди-коя си била онещастливена отъ него. Дали го подъ сѫдъ, 40 моми се явили, които пострадали отъ него. Царьтъ рѣшилъ да го обезглавятъ.
към втори вариант >>
Кой животъ е по-приятенъ,
животътъ
на съня или да се пробудите;
животътъ
на пиянството или трѣзвиятъ животъ?
(втори вариант)
“ – „Да.“ – „Е, тогава ти не си като мене диване.“ Да ви разтълкувамъ какво значи думата „диване“. Диване, диванъ значи човѣкъ, който стои правъ, нагорѣ и мисли много работи. Той казва: „Има още много работи да мисля, докато намѣря този послѣденъ знакъ.“ Послѣдниятъ знакъ е потрѣбенъ за вашата еволюция, потрѣбенъ е за вашата душа и за вашия умъ. Само така вие ще може да разрѣшите този великъ общественъ въпросъ, който се задава сега лично на всички пробудени души: да си легнете наново или да започнете новия животъ.
Кой животъ е по-приятенъ,
животътъ
на съня или да се пробудите;
животътъ
на пиянството или трѣзвиятъ животъ?
Сега пияницитѣ постоянно дигатъ пълни чаши: „Хайде за здравето на България! Нашитѣ побѣждаватъ. Хайде наздравица! Дай ми още едно кило! “ Послѣ се върнатъ, казватъ: „Ами, какъ стана тази работа?
към втори вариант >>
“ Но съ такъвъ законъ
животътъ
не се урежда.
(втори вариант)
“ Ако другъ царь дойдеше и издадеше друга заповѣдь: всички мѫже да напуснатъ женитѣ си и онѣзи, който не ги напуснатъ – въ огъня! Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си? Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я! “ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни! “ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ!
“ Но съ такъвъ законъ
животътъ
не се урежда.
Животътъ има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Въпросъ е кѫдѣ ще бѫдете вие слѣдъ 100 години и какво ще бѫде вашето положение. Важно е слѣдъ 100 години дали ще бѫдете нѣкакъвъ листъ или нѣкакъвъ цвѣтъ на това дърво или ще бѫдете долу да ви тъпчатъ. Сега религиознитѣ хора, които проповѣдватъ учението, турятъ половината хора въ пѫкъла, а другата половина – въ рая. И наистина, животътъ е така: половината отъ хората сѫ въ ада, а половината – въ рая.
към втори вариант >>
Животътъ
има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ.
(втори вариант)
Колко мѫже ще останатъ съ женитѣ си? Мъжетѣ ще кажатъ: „Че ние това търсихме, я! “ Тогава женитѣ ще направятъ едно царско дине, ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ мѫжетѣ ни! “ И мѫжетѣ ще дадатъ едно царско дине и ще кажатъ: „Господь да поживи този царь, че ни избави отъ женитѣ! “ Но съ такъвъ законъ животътъ не се урежда.
Животътъ
има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ.
Въпросъ е кѫдѣ ще бѫдете вие слѣдъ 100 години и какво ще бѫде вашето положение. Важно е слѣдъ 100 години дали ще бѫдете нѣкакъвъ листъ или нѣкакъвъ цвѣтъ на това дърво или ще бѫдете долу да ви тъпчатъ. Сега религиознитѣ хора, които проповѣдватъ учението, турятъ половината хора въ пѫкъла, а другата половина – въ рая. И наистина, животътъ е така: половината отъ хората сѫ въ ада, а половината – въ рая. Онѣзи, които ядатъ и пиятъ сѫ въ рая, а онѣзи, които гладуватъ сѫ въ пѫкъла.
към втори вариант >>
И наистина,
животътъ
е така: половината отъ хората сѫ въ ада, а половината – въ рая.
(втори вариант)
“ Но съ такъвъ законъ животътъ не се урежда. Животътъ има дълбокъ вѫтрѣшенъ смисълъ. Въпросъ е кѫдѣ ще бѫдете вие слѣдъ 100 години и какво ще бѫде вашето положение. Важно е слѣдъ 100 години дали ще бѫдете нѣкакъвъ листъ или нѣкакъвъ цвѣтъ на това дърво или ще бѫдете долу да ви тъпчатъ. Сега религиознитѣ хора, които проповѣдватъ учението, турятъ половината хора въ пѫкъла, а другата половина – въ рая.
И наистина,
животътъ
е така: половината отъ хората сѫ въ ада, а половината – въ рая.
Онѣзи, които ядатъ и пиятъ сѫ въ рая, а онѣзи, които гладуватъ сѫ въ пѫкъла. Това de factum е тъй, но такъвъ адъ Господь не е създалъ. Въ свѣта сѫществува единъ адъ, който хората сами сѫ създали. Той е адътъ, въ който живѣятъ души, които не сѫ издържали изпита си. Адътъ, това сѫ нашитѣ лоши потаени мисли, които търсятъ условия да се проявятъ.
към втори вариант >>
Животътъ
на всички народи, на всички племена се движи по единъ опрѣдѣленъ математически законъ.
(втори вариант)
Ами, ако тази държава утрѣ фалира, ами ако мѫжътъ ѝ не може да ѝ осигури една пенсия? Всичко това може да се видоизмѣни, въ този свѣтъ нищо не е абсолютно. Тогава на какво може да бѫде обоснованъ нашия животъ? Въ свѣта има единъ Божественъ законъ, който може да регулира отношенията на нѣщата. Този законъ е толкова великъ, че въ него нѣма никакво изключение.
Животътъ
на всички народи, на всички племена се движи по единъ опрѣдѣленъ математически законъ.
Сега виждамъ, че всички народи единъ день ще стигнатъ къмъ цѣльта, която този законъ е опрѣдѣлилъ. И вие, съ всичкитѣ ваши недоразумѣния ще пристигнете до тази цѣль. Когато дойдете до тази цѣль, всички ще бѫдете събудени и нѣма да имате сегашнитѣ си тѣла. Нѣма да ходите по този начинъ, като сега, съ два крака, нито като животнитѣ съ четири крака, нито като птицитѣ ще хвъркате. Като хора нѣма да се движите, като животни нѣма да ходите и като птици нѣма да хвъркате.
към втори вариант >>
“ Да, но вие виждате ли какво нѣщо е
животътъ
?
(втори вариант)
А отъ свѣтлината излизатъ всички живи сѫщества, които пропѫтуватъ цѣлото пространство. Всѣки лѫчъ отъ свѣтлината е едно живо сѫщество, което се протака отъ слънцето до крайния прѣдѣлъ, дѣто ще стигне. Като стигне до крайния прѣдѣлъ, започва да се свива и послѣ излиза втори лѫчъ. Ние виждаме, че лѫчитѣ сѫ живи сѫщества. Ще кажете: „Какъ, може ли да бѫде това?
“ Да, но вие виждате ли какво нѣщо е
животътъ
?
Единственото нѣщо, върху което нѣма споръ, то е живота. философитѣ спорятъ върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващатъ еднакво. Животътъ подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено. Богъ е най-голѣмата реалность.
към втори вариант >>
Животътъ
подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля.
(втори вариант)
Ние виждаме, че лѫчитѣ сѫ живи сѫщества. Ще кажете: „Какъ, може ли да бѫде това? “ Да, но вие виждате ли какво нѣщо е животътъ? Единственото нѣщо, върху което нѣма споръ, то е живота. философитѣ спорятъ върху всички въпроси, но дойде ли до живота, почти всички го схващатъ еднакво.
Животътъ
подразбира всички онѣзи благоприятни условия, които може да се дадатъ за изразъ на нашия умъ, на нашето сърце и на нашата воля.
Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се създаде една жива вѣра по отношение на самата реалность, да не мислимъ, че реалното е нѣщо отвлѣчено. Богъ е най-голѣмата реалность. Той е невидимъ, защото ние сме Го направили невидимъ. Защо? – Защото ние се движимъ по противоположна посока. Затова съврѣменнитѣ философи казватъ: „Бога никой никога не Го е видѣлъ.“ И прави сѫ, защото човѣкъ не може да види Бога безъ свѣтлина.
към втори вариант >>
40.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Сега вашата душа е при тѣзи лъвове –
животътъ
съ всички негови изпитания, съ всички противорѣчия на безвѣрие, т.е.
(втори вариант)
Сегашниятъ животъ на земята е едно приготовление за бѫдещия, за този, къмъ който се готвимъ. Слѣдъ заминаването си отъ този свѣтъ, ще влѣзете въ другъ свѣтъ или слѣдъ като излѣзете отъ училището, ще влѣзете въ обществото, но понеже това общество, въ което ще влѣзете, се състои отъ хора високо интелигентни, то въ този свѣтъ не може да влѣзете съ лъжи. Не мислете, че може тъй. Не, не. Щомъ не можешъ да кръстишъ една мома, слабъ ти е ангелътъ.
Сега вашата душа е при тѣзи лъвове –
животътъ
съ всички негови изпитания, съ всички противорѣчия на безвѣрие, т.е.
не това официално безвѣрие, но това вѫтрешно безвѣрие, че хората не вѣрватъ единъ въ другъ. Съврѣменнитѣ хора нѣматъ вѣра – днесъ ти говорятъ едно, утрѣ казватъ, че не вѣрватъ въ това, което ти говорили, отрицаватъ го и мѫже и жени. Е, кой губи въ това отрицание? Вие сами губите, отдалечавате се отъ първоизточника на живота, изгубвате силитѣ си и съ това осакатявате своя умъ. Всѣка една жена, всѣки единъ мѫжъ трѣбва да се стреми да дружи съ най-благороднитѣ души на земята.
към втори вариант >>
41.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Най-важната притча въ живота, това е самиятъ животъ, какъ е произлѣзълъ
животътъ
, какъ се обуславя, какъ се е развилъ, какви сѫ били неговитѣ първоначални състояния, кое е неговото начало на проявяване, кой е бащата и коя майката на този животъ?
(втори вариант)
Ако попитате нѣкой свещеникъ и той ще ви каже, че попъ или владика ще бѫде или нѣкой патриархъ. Тъй щото всѣки единъ човѣкъ си има по една притча въ свѣта, която разрѣшава. И всички я разрешаватъ и мѫже и жени. И днесъ вие, които ме слушате, имате по една притча. Азъ ще разгледамъ само една, а има и още много други.
Най-важната притча въ живота, това е самиятъ животъ, какъ е произлѣзълъ
животътъ
, какъ се обуславя, какъ се е развилъ, какви сѫ били неговитѣ първоначални състояния, кое е неговото начало на проявяване, кой е бащата и коя майката на този животъ?
Ще кажете „Господь“. Но Господь, това е само една идея, не е една конкретна идея. И тъй, вие си задавате въпросъ, запитвате се по нѣкой пѫть какво ще бѫде вашето положение. Ако си нѣкой воененъ, който се готви за война, ще кажешъ: „Какво ли ще бѫде моето бѫдеще? “ Ще извадишъ сабитѣ, пушкитѣ, конетѣ, за да ги прѣгледашъ и споредъ това ще започнешъ да смѣташъ позициитѣ, какъ да атакувашъ своя неприятель, дали ще сполучишъ или не.
към втори вариант >>
–
Животътъ
.
(втори вариант)
Войната е едно старо вѣрване, идолитѣ сѫ едно старо вѣрване. Това е стара култура, която се явява въ нови форми. Казвате: „Ние, който можемъ да се биемъ по единъ модеренъ начинъ, сме културни хора! “ Въ Америка употрѣбяватъ електричеството за убийство, въ Франция рѣжатъ глави. Онѣзи отъ васъ, който сѫ заинтересувани съ самия животъ, трѣбва да разрѣшатъ въпроса за себе си, каква е тази притча и коя е основната задача на притчата.
–
Животътъ
.
Отъ дѣ произтича животътъ? Ще кажете: „Отъ Любовьта.“ Но тази Любовь, отъ която произтича животътъ, въ свръзка ли сте съ нея? Азъ говоря за Любовьта въ особена смисъль. Тази Любовь, която е родила живота, го е родила прѣди много години и сега не се ражда вече. Ако всички житни зрънца се унищожатъ, нѣма да има повече.
към втори вариант >>
Отъ дѣ произтича
животътъ
?
(втори вариант)
Това е стара култура, която се явява въ нови форми. Казвате: „Ние, който можемъ да се биемъ по единъ модеренъ начинъ, сме културни хора! “ Въ Америка употрѣбяватъ електричеството за убийство, въ Франция рѣжатъ глави. Онѣзи отъ васъ, който сѫ заинтересувани съ самия животъ, трѣбва да разрѣшатъ въпроса за себе си, каква е тази притча и коя е основната задача на притчата. – Животътъ.
Отъ дѣ произтича
животътъ
?
Ще кажете: „Отъ Любовьта.“ Но тази Любовь, отъ която произтича животътъ, въ свръзка ли сте съ нея? Азъ говоря за Любовьта въ особена смисъль. Тази Любовь, която е родила живота, го е родила прѣди много години и сега не се ражда вече. Ако всички житни зрънца се унищожатъ, нѣма да има повече. Тѣзи клѣтки, които сега имаме въ организъма си, не се раждатъ сега, тѣ сѫ родени прѣди милиони години и ако се унищожатъ, втори пѫть не се раждатъ.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Отъ Любовьта.“ Но тази Любовь, отъ която произтича
животътъ
, въ свръзка ли сте съ нея?
(втори вариант)
Казвате: „Ние, който можемъ да се биемъ по единъ модеренъ начинъ, сме културни хора! “ Въ Америка употрѣбяватъ електричеството за убийство, въ Франция рѣжатъ глави. Онѣзи отъ васъ, който сѫ заинтересувани съ самия животъ, трѣбва да разрѣшатъ въпроса за себе си, каква е тази притча и коя е основната задача на притчата. – Животътъ. Отъ дѣ произтича животътъ?
Ще кажете: „Отъ Любовьта.“ Но тази Любовь, отъ която произтича
животътъ
, въ свръзка ли сте съ нея?
Азъ говоря за Любовьта въ особена смисъль. Тази Любовь, която е родила живота, го е родила прѣди много години и сега не се ражда вече. Ако всички житни зрънца се унищожатъ, нѣма да има повече. Тѣзи клѣтки, които сега имаме въ организъма си, не се раждатъ сега, тѣ сѫ родени прѣди милиони години и ако се унищожатъ, втори пѫть не се раждатъ. За всѣко нѣщо се изискватъ особени условия, които ние не можемъ да си ги създадемъ.
към втори вариант >>
Единственото нѣщо, което може да оправи живота, то е
животътъ
да се обуслови разумно.
(втори вариант)
Богатъ да бѫдешъ, силенъ да бѫдешъ, който те удари, удари го и ти, въ затворъ го тури.“ Това е философията на хората съ празнитѣ глави. Навсѣкѫдѣ ги има такива. И ние всинца страдаме отъ тѣхъ. Понѣкога ние се завладаме отъ тѣхнитѣ мисли. Азъ не говоря конкретно за нѣкой човѣкъ.
Единственото нѣщо, което може да оправи живота, то е
животътъ
да се обуслови разумно.
Ако въ днешната си бесѣда имамъ желание да ви направя адепти на моето учение, ако имамъ желание да ви направя послѣдователи на моето учение, не е право. Азъ имамъ желание слѣдъ хиляди и милиони години да кажете, че това учение е право. Да, защото въ свѣта право е само Божественото. Всички човѣшки вѣрвания иматъ извѣстни недостатъци. Човѣшкиятъ езикъ не е тъй пластиченъ, за да изкаже това Божествено.
към втори вариант >>
42.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
Ако това разбиране въ свѣта не се промѣни,
животътъ
за въ бѫдеще може да стане 100 пѫти по-ужасенъ отколкото е сега.
(втори вариант)
Слѣдователно, това, което хората направиха, ние трѣбва да го оправимъ. Ако нѣкой е развалилъ кѫщата на нѣкого, умнитѣ трѣбва да я поправятъ. Затова у насъ трѣбва да влѣзе този великъ импулсъ, а не само да се числимъ къмъ нѣкоя школа и да казваме, че такъвъ билъ Богъ, онакъвъ билъ Богъ. Питамъ: въ вашия градъ хлѣбътъ продава ли се? – „Да, ние сме културни хора, черниятъ хлѣбъ е по-ефтинъ, бѣлиятъ – по-скѫпъ.“ Казвамъ: азъ имамъ по-особено мнѣние за васъ.
Ако това разбиране въ свѣта не се промѣни,
животътъ
за въ бѫдеще може да стане 100 пѫти по-ужасенъ отколкото е сега.
Въ 100 години хората ще се изродятъ само отъ тази фалшификация на хлѣбъ съ примѣси отъ варъ, пѣсъкъ, бобъ и други. Защо го фалшифициратъ? Всѣки иска да спечели. Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“. Когато въ свѣта дойде онзи облакъ, който плава на небето, отъ една капка ли е?
към втори вариант >>
Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е
животътъ
тогава?
(втори вариант)
Да, въ този крѫгъ на движение неприятельтъ идва отвсѣкѫдѣ, но тази жива енергия не идва отвсѣкѫдѣ. По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть. Тя е особена жива енергия. Тогава какво казва духовенството? Васъ не ви трѣбва да търсите сутринь въ природата, ами тукъ въ църквата.
Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е
животътъ
тогава?
Въ коя църква е тя? Я ми кажете една църква въ България, въ която, като внесемъ единъ човѣкъ, да оживѣе? Да, тя е въ църквата, но дѣ е тази църква? Тя е въ църква, дѣто живѣе тази жива енергия. Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ.
към втори вариант >>
Доброто не идва всѣкога,
животътъ
не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила.
(втори вариант)
Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ. Това може да провѣрите. Ще ви обясня закона, дѣто често се раждатъ нѣкои добри дѣца, светии или гении. То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала. Понѣкога, като попадне тази велика струя върху нѣкого, се ражда и нѣкоя хубава, велика идея.
Доброто не идва всѣкога,
животътъ
не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила.
Достатъчно е само единъ пѫть да я посрѣщнешъ, ти ще получишъ благото на свѣта. Стига единъ пѫть да посрѣщнешъ тази царска дъщеря и ще кажешъ: „Разбирамъ смисъла на живота, готовъ съмъ, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писалъ така, онзи писалъ така, толкова полета имало, такъвъ бил раятъ. Кѫдѣ е раятъ? Били ли сте вие тамъ? Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете.
към втори вариант >>
43.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Животътъ
самъ по себе си е една велика задача, нейното разрѣшение трѣбва да започне съ събирането, умножението, изваждането и дѣлението.
(втори вариант)
– Къмъ умножението, тѣ се умножаватъ. Слѣдователно, тѣ трѣбва да бѫдатъ равни. Равенство може да има само въ умножението. Но за да се подигне човѣкъ на едно по-високо равнище на степенуване, тогава множителитѣ, които произвеждатъ произведението, трѣбва да бѫдатъ равни. Сега да пристѫпя къмъ прѣдмета.
Животътъ
самъ по себе си е една велика задача, нейното разрѣшение трѣбва да започне съ събирането, умножението, изваждането и дѣлението.
Така може да се разрѣши. Най-първо трѣбва да започнемъ съ двата процеса: събиране и умножение. Слѣдъ това, като изучимъ този великъ законъ на живота, ще пристѫпимъ къмъ другитѣ двѣ дѣйствия – изваждане и дѣление. Вие сте учили тѣзи дѣйствия. Какви велики тайни се криятъ въ тѣзи процеси на математиката!
към втори вариант >>
Като казвамъ конеченъ, не значи, че се свършва
животътъ
.
(втори вариант)
Сега философитѣ питатъ кое е конечно. формено е това, което е свързано съ безформеното; именно е това, което е свързано съ безименното; конечно е това, което е свързано съ безконечното. Тукъ нѣма никакво противорѣчие. За да можемъ да разберемъ нѣщата на земята, за да ги изучаваме, трѣбва да се оформятъ, трѣбва да иматъ име, трѣбва да се ограничатъ. Слѣдователно, нашиятъ животъ е форменъ, имененъ и конеченъ.
Като казвамъ конеченъ, не значи, че се свършва
животътъ
.
философия се изисква тукъ, да мислите. Нѣкои искатъ да влѣзатъ въ безформения свѣтъ. Ако въ Господа отъ безкрайната вѣчность се заражда желание да създаде една форма, да създаде едно име и единъ край, конецъ, ние по-умни ли сме да искаме да станемъ безформени, безименни и безконечни? Това показва, че сме най-голѣмитѣ глупци. Отъ тукъ произлизатъ страданията.
към втори вариант >>
Като наближи да умирашъ, казвашъ: „Свърши се
животътъ
, стана конеченъ.“ Защо наближава да умирашъ?
(втори вариант)
Какъ разбирате конечнитѣ нѣща? Когато имате кредитъ въ една банка, вие постоянно ходите, изваждате си пари и процесътъ върви благополучно, но направите едно прѣстѫпление, вашиятъ благодѣтель казва на банката: „Не му давайте“ и вашата помощь става конечна, свършва се, прѣкратява се. Защо? – Защото сте извършили едно прѣстѫпление. И всѣкога, когато благото се прѣкратява, идватъ нѣкои нещастия, хората сѫ извършили едно прѣстѫпление; слѣдователно въ Божествената банка на живота се дава заповѣдь да станатъ нѣщата конечни. Всѣко нѣщо става конечно само тогава, когато го изгубите.
Като наближи да умирашъ, казвашъ: „Свърши се
животътъ
, стана конеченъ.“ Защо наближава да умирашъ?
Викатъ те да дадешъ отговоръ на Божествената банка, да знаятъ какъ си изживѣлъ. Ама хората казватъ: „Ние имаме право да ядемъ, да пиемъ, да живѣемъ.“ Нѣмате право, не сте свободни. Свободенъ човѣкъ може да бѫде само онзи, който е научилъ да събира, умножава и степенува. Свободна майка е само онази, която може да ражда добри и умни дѣца. Защото тѣзи дѣца какви ще бѫдатъ?
към втори вариант >>
Животътъ
е важното въ свѣта.
(втори вариант)
Слѣдователно, всички нещастия въ свѣта произлизатъ отъ този законъ на концентриране, който не е въ съгласие съ Божествения законъ на Любовьта. Въ стиха се казва, че Христосъ знаялъ какво да направи. Тѣзи петь хлѣба, безъ пари, умножилъ ги споредъ закона, който Той знаялъ и отъ тѣхъ 5000 мѫже се наяли, като останали 12 коша укрухи. Съ тѣзи 12 коша и вие, които ме слушате, може да се наядете, и ще останатъ още 12 коша. Но да се повърна къмъ сѫществената мисъль.
Животътъ
е важното въ свѣта.
Чрѣзъ живота вие ще намѣрите вашата душа; чрѣзъ живота ще намѣрите вашия умъ; чрѣзъ живота ще намѣрите вашето сърце, защото животътъ ще даде необходимото, за да познаете душата си. Животътъ ще даде форма, за да се оформи вашата душа. Азъ взимамъ думата „оформена“ по закона на развитието. Когато вашата душа се развие, тогава тя може да бѫде видима; когато умътъ се развие, само тогава ще стане видимъ. Хубостьта на нѣщата се вижда само тогава, когато сѫ видими.
към втори вариант >>
Чрѣзъ живота вие ще намѣрите вашата душа; чрѣзъ живота ще намѣрите вашия умъ; чрѣзъ живота ще намѣрите вашето сърце, защото
животътъ
ще даде необходимото, за да познаете душата си.
(втори вариант)
Въ стиха се казва, че Христосъ знаялъ какво да направи. Тѣзи петь хлѣба, безъ пари, умножилъ ги споредъ закона, който Той знаялъ и отъ тѣхъ 5000 мѫже се наяли, като останали 12 коша укрухи. Съ тѣзи 12 коша и вие, които ме слушате, може да се наядете, и ще останатъ още 12 коша. Но да се повърна къмъ сѫществената мисъль. Животътъ е важното въ свѣта.
Чрѣзъ живота вие ще намѣрите вашата душа; чрѣзъ живота ще намѣрите вашия умъ; чрѣзъ живота ще намѣрите вашето сърце, защото
животътъ
ще даде необходимото, за да познаете душата си.
Животътъ ще даде форма, за да се оформи вашата душа. Азъ взимамъ думата „оформена“ по закона на развитието. Когато вашата душа се развие, тогава тя може да бѫде видима; когато умътъ се развие, само тогава ще стане видимъ. Хубостьта на нѣщата се вижда само тогава, когато сѫ видими. философитѣ твърдятъ, че нѣкои нѣща сѫ видими, а нѣкои – невидими, т.е.
към втори вариант >>
Животътъ
ще даде форма, за да се оформи вашата душа.
(втори вариант)
Тѣзи петь хлѣба, безъ пари, умножилъ ги споредъ закона, който Той знаялъ и отъ тѣхъ 5000 мѫже се наяли, като останали 12 коша укрухи. Съ тѣзи 12 коша и вие, които ме слушате, може да се наядете, и ще останатъ още 12 коша. Но да се повърна къмъ сѫществената мисъль. Животътъ е важното въ свѣта. Чрѣзъ живота вие ще намѣрите вашата душа; чрѣзъ живота ще намѣрите вашия умъ; чрѣзъ живота ще намѣрите вашето сърце, защото животътъ ще даде необходимото, за да познаете душата си.
Животътъ
ще даде форма, за да се оформи вашата душа.
Азъ взимамъ думата „оформена“ по закона на развитието. Когато вашата душа се развие, тогава тя може да бѫде видима; когато умътъ се развие, само тогава ще стане видимъ. Хубостьта на нѣщата се вижда само тогава, когато сѫ видими. философитѣ твърдятъ, че нѣкои нѣща сѫ видими, а нѣкои – невидими, т.е. споредъ виждането, видими разбиратъ само тѣзи нѣща, които се пипатъ.
към втори вариант >>
Имайте прѣдъ видъ вашето сърце, вашия умъ, вашата душа и тогава
животътъ
, който е у васъ, може да го използувате.
(втори вариант)
А сега дѣцата искатъ щастие отъ майкитѣ, майкитѣ отъ дѣцата; слугитѣ искатъ щастие отъ господаритѣ, господаритѣ отъ слугитѣ, слѣдователно имаме една лъжлива философия, всички обѣщаватъ това, което не могатъ да ти дадатъ. Никоя форма, никоя организация не може да ви направи щастливи, а може да ви служи като условие да растете, да укрѣпвате. Казвате: „За въ бѫдеше може.“ Допустимо, но въпросътъ е може ли на физическото поле това? – Не може. Слѣдователно, на физическия свѣтъ нѣмате щастие като обектъ, а само като една далечна цѣль.
Имайте прѣдъ видъ вашето сърце, вашия умъ, вашата душа и тогава
животътъ
, който е у васъ, може да го използувате.
Хубаво, онази мома която иска де се ожени за нѣкой момъкъ, той е царьтъ съ едното око. Голѣма привилегия е за нѣкои жени да се оженятъ. Казватъ: „Какъ може да останемъ неженени? “ Щомъ искашъ да се оженишъ за твоя царь, трѣбва да извадишъ дѣсното си око. Нѣкой пѫть мѫжътъ казва: „Азъ трѣбва да се оженя.“ Да, но трѣбва да се смачка малко носа ти.
към втори вариант >>
Тѣзи закони не сѫ мои, тѣ сѫществуватъ отъ безпрѣдѣлната вѣчность, тѣ всѣкога сѫ сѫществували, върху тѣхъ почива
животътъ
.
(втори вариант)
Азъ като говоря сега, нѣкой ме погледне и казва: „Ама че е хитъръ този човѣкъ, какъвъ шмекеръ е той, но не се лъжемъ ние; ние сме минали тѣзи.“ Тъй чета азъ въ очитѣ ви. Казвамъ: Братко, и азъ съмъ миналъ прѣзъ тамъ. Изкуството не е да ви лъжа, всѣки знае да лъже, а да живѣе човѣкъ добъръ животъ, това е изкуство. Азъ ви уча истинското изкуство на живота. Азъ никому не казвамъ „вѣрвай“, а „провѣри го“.
Тѣзи закони не сѫ мои, тѣ сѫществуватъ отъ безпрѣдѣлната вѣчность, тѣ всѣкога сѫ сѫществували, върху тѣхъ почива
животътъ
.
Азъ съмъ ги казвалъ и мнозина ще ги казватъ. Истината и Любовьта не сѫ монополъ, тѣ сѫ принципъ на всички ни и всички може да се ползуватъ отъ тѣхъ. Нѣкои казватъ: „Вижъ какъ ни гледа, фиксира очитѣ си, иска да ни хипнотизира.“ Не, ако искахъ да ви хипнотизирамъ, щѣхъ да извадя револвера си и щѣхъ да кажа: „Дай тукъ кесията си! “ А послѣ ще си извадя бакенбардитѣ и нѣма да ме познаете. Хора, които хипнотизирватъ, ходятъ съ маски, а азъ съмъ безъ маска.
към втори вариант >>
44.
Ангелът отговори / Ангелътъ отговори
,
НБ
, София, 5.6.1921г.,
Хората схващатъ, че
животътъ
седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове.
(втори вариант)
– Защото сѫ въ тѣхна полза. А нѣкой пѫть подържатъ, че не трѣбва да има закони. Защо? – Защото не сѫ въ тѣхна полза. За богатия човѣкъ, по отношение на паритѣ, законътъ е потрѣбенъ, но за сиромаха – не е потрѣбенъ. Слѣдователно, това сѫ двѣ различни схващания.
Хората схващатъ, че
животътъ
седи въ богатството, когато богатството е само единъ резултатъ на дѣйность, която хората сѫ употрѣбили въ миналитѣ вѣкове.
Богатството показва до каква степень е достигналъ човѣкъ. Въ природата има най-голѣми богатства. Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство! Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ.
към втори вариант >>
Казвамъ: „Да, тежъкъ е
животътъ
, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми.
(втори вариант)
Не подразбирамъ конкретно вашитѣ души, не. Ето какъ разбирамъ азъ вашето състояние. Онзи затворникъ, който е въ затвора, постоянно му треперятъ гащитѣ. Има причини да го е страхъ, бои се всѣки моментъ да не дойде нѣкой да го улови и изведе навънъ и накаже, Така и жената има причина да се страхува. И когато ми казвате, че условията на живота сѫ много тежки, това го разбирамъ.
Казвамъ: „Да, тежъкъ е
животътъ
, много затвори, стражари има тамъ, храната не е здравословна, пъкъ и въшки какви ли не гадинки има тамъ.“ Само че, въ този затворъ, понѣкога турятъ на женитѣ красиви форми.
Когато искатъ да турятъ нѣкоя жена въ затвора, ще ѝ турятъ пръстени, гривни, ще я облѣкатъ съ хубава рокля, ще дойдатъ сватове, докато я затворятъ. Като я закаратъ въ затвора, кръстница, сватове, всички изчезватъ, оставатъ само двамата затворници и стражаритѣ наоколо. Ще ме извините, азъ разглеждамъ съврѣменния животъ по форма, както сега се проявява, а не бѫдещата идеална форма. Азъ ни най-малко не засѣгамъ вашитѣ красиви копнежи, дѣто искате да излѣзете отъ затвора. Сега, както виждате, и Христосъ билъ туренъ въ единъ такъвъ затворъ и трѣбвало да слѣзе ангелъ да отвори вратата на затвора, да излѣзе Христосъ и като дошли женитѣ да Го търсятъ, той имъ казва: „Зная кого търсите, нѣма Го вече, Той излѣзе навънъ.“ Знаете ли колко сватове ходиха на небето да молятъ да дойде Христосъ.
към втори вариант >>
животътъ
не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи,
животътъ
не е тукъ.
(втори вариант)
Има нѣкои отъ васъ, който още не сѫ влѣзли въ затвора. Затворътъ, това е отвлѣчено понятие. Този ангелъ, тази красива форма всѣкога подразбира разумностьта, която иде да помогне на човѣчеството. Този ангелъ не е само една външна форма, той е едно вѫтрѣшно съдържание, той е една идея, която прониква въ всички хора. Този ангелъ днесъ навсѣкѫдѣ хлопа и казва на всички: „Не е тукъ“, т.е.
животътъ
не е тукъ на земята, това дѣто градитѣ кѫщи, дѣто образувате държави, това-онова, това сѫ все празни работи,
животътъ
не е тукъ.
Този затворъ е потрѣбенъ дотогава, докато затворникътъ излежи наказанието си. Училището е потрѣбно дотогава, докато ученикътъ свърши наукитѣ си. Църквата е потрѣбна дотогава, докато богомолцитѣ свършатъ молитвата си. Не мислите ли, че за въ бѫдеще нѣма да има другъ начинъ за възпитание? – Ще има.
към втори вариант >>
Животътъ
седи въ това: да познаваме нашата душа.
(втори вариант)
Въ жененитѣ нѣма ангели и ангелици. Докато не се познаватъ, казватъ: „Благороденъ е този човѣкъ.“ Щомъ се познаятъ, казватъ: „Той не е благороденъ.“ – „Великъ човѣкъ е! “ Защо? – Защото не го познаваме. А великата наука въ това стои да познаваме Единнаго Великаго Бога.
Животътъ
седи въ това: да познаваме нашата душа.
И тъй, този ангелъ сега стои прѣдъ вратата на всички. Ще изучавате формитѣ, ще изучавате съдържанието. Ще изучавате не външната форма, тя е привидна, тя ще се смъкне. Ако сте ясновидци ще видите, че въ това лице друго лице се приготовлява. И тъй, като гледамъ сегашнитѣ ви лица, забѣлѣзвамъ какви лица ще имате за въ бѫдеще.
към втори вариант >>
И тъй,
животътъ
сега за васъ започва.
(втори вариант)
Затова всички сѫщества трѣбва да се въплотятъ, да дойдатъ да страдатъ тукъ, съ милиони години, да се научатъ на музика, та като се изтънчатъ тѣхнитѣ слухове, ще разбератъ Божия гласъ. Затова именно сте дошли тукъ, да научите Божия гласъ. Едно врѣме бѣхте на небето, знаяхте много нѣща, но ги забравихте. Защо? – Защото сте били много добри. Като сте били много благонадеждни, Господь казва: „Изпращамъ ви да се научите, да минете прѣзъ цѣлата вселена.“
И тъй,
животътъ
сега за васъ започва.
А вие казвате: „Да отидемъ на небето.“ Важното е днесъ, днесъ Господь пакъ ще проговори, да видимъ колцина ще чуете гласа Му и колцина ще заспите. Като се върнете, ще се запитате: „Какъ може да говори Господь? “ Нѣкои ще кажатъ: „Ние сме Го чули.“ Не се заблуждавайте! Азъ не мога да ви опиша какъ говори Господь. Любовьта не може да се опише въ своитѣ проявления.
към втори вариант >>
45.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Азъ съмъ ви казалъ и другъ пѫть, че единственото, реалното на този свѣтъ е
животътъ
, т.е.
(втори вариант)
„Двѣ жени ще наедно да мелятъ“ – значи на мелницата ще бѫдатъ. „Едната ще се вземе, а другата ще се остави.“ Това сѫ иносказателни изречения, т.е. висшиятъ животъ, Божествениятъ животъ може да се разбере, само чрѣзъ символи. Той е абсолютно недостѫпенъ да са опише, да се поясни съ думи.
Азъ съмъ ви казалъ и другъ пѫть, че единственото, реалното на този свѣтъ е
животътъ
, т.е.
съзнателниятъ животъ, животъ, въ който има мисъль, животъ, който е придруженъ съ чувства, животъ, въ който има благородни подвизи. Земята е пълна съ разни видове отъ живота: вълкътъ има свой животъ, рибитѣ, буболечкитѣ, птицитѣ, пеперудитѣ си иматъ свой животъ, растенията си иматъ свой животъ и т.н., всички си иматъ свой животъ, всички иматъ желание да запазятъ този животъ. Но интересно е, когато започнешъ да говоришъ на съврѣменнитѣ хора за Божественъ животъ, тѣ мислятъ, че въ този Божественъ животъ нѣма никакво съдържание, никакъвъ смисълъ. И всѣкога казватъ тъй: „Е, азъ нѣма да живѣя калугерски животъ? “ И тѣ мислятъ, че калугерскиятъ животъ е Божественъ.
към втори вариант >>
Приятното чувство, това не е
животътъ
и неприятното чувство и то не е признакъ отъ лишение на животъ, защото въ живота има много халюцинации.
(втори вариант)
Сега отъ тѣзи двѣ жени едната се взима, а другата се оставя. Която се взима, тя върши работа. Онова, което се оставя, което е излишъкъ въ васъ, то е негодно, то е за въ бѫдеще. То е единствениятъ животъ у васъ, който може да положите сега, за да разберете вѫтрѣшния смисълъ. Вѫтрѣшниятъ смисълъ на живота носи разбиране на онѣзи приятни чувства, които изпитваме всѣки день.
Приятното чувство, това не е
животътъ
и неприятното чувство и то не е признакъ отъ лишение на животъ, защото въ живота има много халюцинации.
На сънь васъ ви бѣсятъ, гонятъ, голѣма тревога, събудите се послѣ, казвате: „Слава Богу, това било сънь.“ Слѣдователно въ съня си се смущавате за нѣща, които нѣматъ никаква реалность. Питамъ: Колко отъ тѣзи ваши смущения сѫ реални? Реални нѣща сѫ само тѣзи, което не се измѣнятъ. Ако едно страдание остави у васъ дълбоко впечатление и го помните и слѣдъ като умрете, това е реално страдание; но ако слѣдъ като се събудите, забравите вашето страдание, ние казваме, че това е едно въображение, въ него нѣма нищо реално. Сега ние трѣбва да разберемъ духовния религиозния животъ отъ гледището на сегашния нашъ животъ, не на нашия миналъ животъ, нито на нашия бѫдещъ животъ, а отъ гледището на сегашния, реалния, който ние имаме, И религията въ това грѣши, като казва, че за въ бѫдеще ние ще живѣемъ такъвъ духовенъ животъ.
към втори вариант >>
Като говоримъ за минало, пакъ подразбираме условия, а
животътъ
се изразява реално въ настоящето.
(втори вариант)
Питамъ: Колко отъ тѣзи ваши смущения сѫ реални? Реални нѣща сѫ само тѣзи, което не се измѣнятъ. Ако едно страдание остави у васъ дълбоко впечатление и го помните и слѣдъ като умрете, това е реално страдание; но ако слѣдъ като се събудите, забравите вашето страдание, ние казваме, че това е едно въображение, въ него нѣма нищо реално. Сега ние трѣбва да разберемъ духовния религиозния животъ отъ гледището на сегашния нашъ животъ, не на нашия миналъ животъ, нито на нашия бѫдещъ животъ, а отъ гледището на сегашния, реалния, който ние имаме, И религията въ това грѣши, като казва, че за въ бѫдеще ние ще живѣемъ такъвъ духовенъ животъ. Бѫдещето разбира само условията, които за въ бѫдеще ще се дадатъ.
Като говоримъ за минало, пакъ подразбираме условия, а
животътъ
се изразява реално въ настоящето.
Слѣдователно, трѣбва да гледаме какви ще бѫдатъ нашитѣ убѣждения, нашитѣ вѣрвания. Свободни ли сме отъ нашитѣ вѣрвания. Ние четемъ извѣстна книга, заразяваме се отъ нѣкои идеи, заразяваме се отъ извѣстни прѣдания на миналото. Нѣкой казва: „Азъ вѣрвамъ.“ Да, но това вѣрване не е твое, ти си челъ нѣщо и си го възприелъ. Нѣкои ясновидци казватъ, че ходили горѣ, видѣли това-онова и ти му вѣрвашъ.
към втори вариант >>
Други общества казватъ, че
животътъ
е отличенъ.
(втори вариант)
Ако не стане извѣстна промѣна въ вашето сърце, не може да стане съотвѣтна промѣна и въ умствения свѣтъ. Нѣкой пѫть сърцето функционира въ миньорна гама, а умътъ въ мажорна, а нѣкога обратно – умътъ въ миньорна, а сърцето – въ мажорна гама. И сега, всички религиозни хора функциониратъ все въ миньорна гама. Всички религиозни хора гледатъ на свѣта много мрачкаво. Защо? – Защото нѣкои отъ тѣзи религиозни хора изгубили жена си, други изгубили имането си, кѫщата си и казватъ: „Лошъ е свѣтътъ.“ За тѣхъ е вѣрно, тѣхниятъ животъ не е въ хармония, обаче ако вземемъ тѣхната опитность, ще попаднемъ въ една крайность.
Други общества казватъ, че
животътъ
е отличенъ.
То е друга крайность. Азъ не наричамъ този животъ много щастливъ, но не и много нещастенъ. Питамъ: Ако този възлюбенъ дойде да вземе дъщеря ви, вие ще се радвате ли? Ако той дойде да живѣе при васъ, да се умножите, ще се радвате, но той оставя хилавата дъщеря, а взима другата. Майката казва: „Отиде си наша Марийка, а остана тази нескопосаната.“ Тя това казва на себе си, а кога дойдатъ да искатъ и нея, тя казва, че е много скопосана.
към втори вариант >>
И Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и
животътъ
.“ И на гръцки думата „зои“, отдѣто е произлѣзла думата „жена“, „живе“ на санскритски означава животъ.
(втори вариант)
Питамъ: На кѫдѣ ще отидете сега отъ тукъ? Всички сте дошли до едно мѣсто – мѫже и жени, събрали сте се тамъ и казватъ: „Нѣма какво да се прави.“ Оженили се, разговарятъ се, биятъ се, четатъ всѣки день в.„Таймсъ“. Единъ день мѫжътъ чете „Таймсъ“, жената казва: „Дай го на мене послѣ.“ Мѫжътъ казва: „Ето какво пише Таймсъ.“ Жената казва: „Не си довидѣлъ добрѣ, има нѣщо пропуснато.“ И по нѣкой пѫть спорятъ, кой е прочелъ вѣстника право. Но това произтича отъ кривото разбиране, кой животъ прѣобладава вѫтрѣ въ насъ. Ако въ насъ, въ нашия духъ прѣобладава онзи животъ на жената, която се взима, ние сме кандидати за новата култура, която иде или тъй казано, ние сме кандидати за Царството Божие.
И Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и
животътъ
.“ И на гръцки думата „зои“, отдѣто е произлѣзла думата „жена“, „живе“ на санскритски означава животъ.
Слѣдователно, жената е единъ обектъ да я изучава мѫжа. Тя е прѣдметно обучение за него. Затова се казва: „Тя е кость отъ плътьта му.“ Значи, жената – животътъ вѫтрѣ у насъ трѣбва да го изучаваме, да го използуваме, защото сѫщиятъ този животъ тече вѫтрѣ въ насъ. Не мислете, че жената има единъ животъ, а мѫжътъ – другъ. Поставете мѫжа при сѫщитѣ условия, при които се намира жената и той ще прояви сѫщия животъ.
към втори вариант >>
Затова се казва: „Тя е кость отъ плътьта му.“ Значи, жената –
животътъ
вѫтрѣ у насъ трѣбва да го изучаваме, да го използуваме, защото сѫщиятъ този животъ тече вѫтрѣ въ насъ.
(втори вариант)
Но това произтича отъ кривото разбиране, кой животъ прѣобладава вѫтрѣ въ насъ. Ако въ насъ, въ нашия духъ прѣобладава онзи животъ на жената, която се взима, ние сме кандидати за новата култура, която иде или тъй казано, ние сме кандидати за Царството Божие. И Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ И на гръцки думата „зои“, отдѣто е произлѣзла думата „жена“, „живе“ на санскритски означава животъ. Слѣдователно, жената е единъ обектъ да я изучава мѫжа. Тя е прѣдметно обучение за него.
Затова се казва: „Тя е кость отъ плътьта му.“ Значи, жената –
животътъ
вѫтрѣ у насъ трѣбва да го изучаваме, да го използуваме, защото сѫщиятъ този животъ тече вѫтрѣ въ насъ.
Не мислете, че жената има единъ животъ, а мѫжътъ – другъ. Поставете мѫжа при сѫщитѣ условия, при които се намира жената и той ще прояви сѫщия животъ. Жената като се намѣри въ мѫчнотия, поплаква си, разтѫжава се, а мѫжътъ гледа малко саркастично и казва: „Женско сърце! “ А утрѣ, като го набиятъ на бойното поле, видишъ и неговитѣ сълзи текатъ. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да заеме всички условия на живота, а тѣзи условия сѫ безбройни и ние трѣбва да ги разбираме.
към втори вариант >>
Животътъ
, който баща ви е далъ, не е вашъ животъ;
животътъ
, който майка ви е дала, не е вашъ животъ.
(втори вариант)
Жената като се намѣри въ мѫчнотия, поплаква си, разтѫжава се, а мѫжътъ гледа малко саркастично и казва: „Женско сърце! “ А утрѣ, като го набиятъ на бойното поле, видишъ и неговитѣ сълзи текатъ. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да заеме всички условия на живота, а тѣзи условия сѫ безбройни и ние трѣбва да ги разбираме. Не трѣбва да разбираме само доброто настроение, което имаме. Доброто настроение, което имате, то още не е ваше.
Животътъ
, който баща ви е далъ, не е вашъ животъ;
животътъ
, който майка ви е дала, не е вашъ животъ.
Вие трѣбва да имате въ съзнанието си нѣщо пробудено, да знаете, че сте спечелили нѣщо. Питамъ тѣзи, които сѫ живѣли 30–40–50 години, какво сѫществено нѣщо сте научили? Жената казва: „Дошла съмъ тукъ на земята мома, трѣбва да се ожена.“ Женитбата е сѫществено нѣщо, но женене, съчетание не може да стане на земята. Тукъ се прави само предговоръ на жененето, а женене става въ духовния свѣтъ. Като ви говоря за женене, вие казвате: „Знаемъ го жененето, дѣца трѣбва да се раждатъ.“ Въ духовния свѣтъ е обратно, тамъ женитѣ раждатъ безъ страдания, а на земята раждатъ съ страдания.
към втори вариант >>
Ако жената схваща своя животъ като Божественъ, като сѫщество, което е излѣзло отъ Бога, ако разбира, че
животътъ
не я ограничава, че мѫжътъ не я ограничава, тя ще издържа прѣспокойно всички нещастия.
(втори вариант)
А на праведнитѣ казва: „Вие, които живѣете по Бога, ще имате градини и ниви, ще орете, ще сѣете и по 10 пръчки на задницата ще ви удрятъ.“ Казвате: „Това значи да правишъ добро! “ Днес царува царь Алмаръ и хората не сѫ го разбрали. И Писанието казва: „Когото Господь обича, наказва го, а когото не обича – не го наказва.“ Въ какво седи наказанието? Тази единица, тази пръчка показва, че всички нѣща въ свѣта трѣбва да се мѣрятъ съ тази единица, която нито увеличава, нито намалява нѣщата. Слѣдователно, всѣки, който разсѫждава съ тази единица, ще има най-вѣрни схващания за живота.
Ако жената схваща своя животъ като Божественъ, като сѫщество, което е излѣзло отъ Бога, ако разбира, че
животътъ
не я ограничава, че мѫжътъ не я ограничава, тя ще издържа прѣспокойно всички нещастия.
И за мѫжа е сѫщото. Но когато започнемъ да мислимъ, че свѣтътъ е такъвъ-онакъвъ, когато го измѣрваме съ числото 2, нещастията започватъ да се увеличаватъ. Вие казвате: „Ние това го знаемъ.“ Не го знаете, опитъ не сте направили. Не казвамъ за всинца, нѣкои сѫ направили опити, но нѣкои сѫ спрѣли на живота и казватъ: „Не си струва много да живѣе така човѣкъ, да изгубваме едно-друго: канапетата, килимитѣ си изгубихме, бѣдни станахме.“ Е, щомъ сте бѣдни, вие сте между праведнитѣ, а щомъ сте богати, царьтъ ви изпраща въ този мобелиранъ затворъ. Царьтъ си ималъ двѣ книги, въ които си записвалъ, държалъ смѣтка, какво взималъ отъ богатитѣ и какво заемалъ на сиромаситѣ.
към втори вариант >>
Ще ви дамъ едно твърдение: сега най-лошиятъ животъ,
животътъ
на най-лошия грѣшникъ има хиляди пѫти повече условия за развитие, отколкото единъ ангелъ.
(втори вариант)
Когато ви говоря, нѣкои казватъ: „Защо не обхваща нѣщата отъ по-висша область? “ А други казватъ: „Защо не снеме по-долу? “ Азъ се старая да ме разбиратъ поне 25%, повече отъ това не мога да направя нѣщата ясни. Казвамъ: вие трѣбва да прѣживѣвате нѣщата, защото имате всички способности, всички чувства, имате всички условия, всичко е скрито у васъ. Вашиятъ животъ е едно отъ най-голѣмитѣ блага, които Богъ ви е далъ.
Ще ви дамъ едно твърдение: сега най-лошиятъ животъ,
животътъ
на най-лошия грѣшникъ има хиляди пѫти повече условия за развитие, отколкото единъ ангелъ.
Какво ще кажете сега? Единъ ангелъ ако иска да мине прѣзъ една по-висока йерархия на развитие, трѣбва да слѣзе на земята, да мине прѣзъ всички страдания на човѣка. Ангелътъ мяза на едно дърво, което може да стане само по-обемисто, но нагорѣ не може да расте. Вие казвате: „Ние да сме ангели.“ Слѣдователно, ангелитѣ ламтятъ, иматъ стремежъ да изпитатъ човѣшкия животъ. Тѣ биха замѣнили своя животъ съ вашия, за да изпитатъ вашитѣ най-голѣми страдания, но Божествениятъ законъ не имъ позволява това.
към втори вариант >>
Не считайте, че
животътъ
, който имате не струва нищо.
(втори вариант)
Щомъ ви ударятъ по 10 тояжки, да знаете, че сте отъ избранитѣ. Първото нѣщо е да видите, имате ли на задницата си нѣщо нашарено. Ако имате нѣщо нашарено, вие сте отъ новата култура, нѣмате ли нищо нашарено, вие сте отъ старитѣ, отъ останалитѣ и нищо нѣма да остане отъ васъ. Облажавамъ тѣзи съ нашаренитѣ задници или на другъ езикъ казано: Облажавамъ всички тѣзи, които геройски сѫ прѣкарали всички страдания. Това, което ви казвамъ, може да се постави на единъ наученъ опитъ.
Не считайте, че
животътъ
, който имате не струва нищо.
Това е едно голѣмо заблуждение. Вашиятъ животъ е едно голѣмо богатство. Заблуждение е когато онзи философъ е дошълъ при вълците и казва: „Не само съ трѣва, но и съ месце може да се живѣе.“ Той казва на человѣцитѣ: „Не само съ трудъ, но и съ пари ще се живѣе.“ Отъ дѣ се взиматъ парите. Паритѣ днесъ сѫ месцето, което причинява най-голѣмитѣ страдания на хората. Много хора сѫ изгубили умоветѣ си зарадъ паритѣ.
към втори вариант >>
Ако кажатъ 22, показва, че се движат въ двѣ измѣрения, въ единъ квадратъ, въ по-широка плоскость; ако кажатъ 23, показва, че се движатъ въ кубъ, има и широчина и дълбочина и височина, а 24 показва, че
животътъ
се разширява още повече.
(втори вариант)
Първо е билъ направенъ по образъ и подобие Божие, послѣ билъ направенъ отъ каль и най-послѣ отъ едно криво ребро била направена жената и като оголѣли, Господь имъ направилъ една кожа отъ звѣръ, съ която да се облѣкатъ. И сега този човѣкъ, който е облѣченъ съ кожа отъ звѣръ, казва: „Азъ съмъ направенъ по образъ и подобие Божие.“ Ще бѫде смѣшно да мислите така. Вие трѣбва да прѣвърнете човѣка два пѫти. Тогава ще ви приведа слѣдното разяснение отъ геометрията: ако ви кажа 2 въ първа степень, 22, 23, 24 и ви питамъ: кое отъ тѣзи числа разбирате – 21, 22, 23 или 24? Ако разберете 2 въ първа степень, то значи: мѫжътъ и жената, които вървятъ въ една права линия, ходятъ като войници.
Ако кажатъ 22, показва, че се движат въ двѣ измѣрения, въ единъ квадратъ, въ по-широка плоскость; ако кажатъ 23, показва, че се движатъ въ кубъ, има и широчина и дълбочина и височина, а 24 показва, че
животътъ
се разширява още повече.
Какъ ще се върви, като се каже 24? Ето кѫдѣ не стига човѣшката пипка. Тогава трѣбва да ви кажа да си затворите сегашнитѣ очи, за да ви покажа накѫдѣ да вървите. Като си затворите сегашнитѣ очи, ще се подвижите въ тази посока, въ посоката на 24, а докато ви сѫ отворени очитѣ, ще се движите само въ три посоки, А това, казано въ научна форма, значи да концентрирашъ съзнанието си вѫтрѣ. Какво значи да концентрирашъ съзнанието си?
към втори вариант >>
Турете разнообразието въ живота и
животътъ
ви ще стане добъръ.
(втори вариант)
Трѣбва да имате знания, но да разбирате законитѣ, да разбирате защо свѣтътъ е създаденъ така и защо се появили тѣзи науки. Всичко е потрѣбно. Вашиятъ обективенъ умъ, като работи, ще създаде вѣждитѣ ви, вашиятъ разсѫдъкъ, ще създаде челото ви; творческиятъ умъ ще създаде друго нѣщо. Слѣдователно, ако не се развивате правилно, вашата глава ще бѫде деформирана, нѣкѫдѣ ще има издатини, другадѣ сплеснати мѣста. Къмъ всичко човѣкъ трѣбва да се стреми, разнообразие трѣбва да има – само тогава вашиятъ организъмъ ще се развива правилно, симетрично.
Турете разнообразието въ живота и
животътъ
ви ще стане добъръ.
Турете една жена въ мелницата, тамъ двѣ жени не трѣбватъ. Чудни сѫ хората, когато нѣкой ви пита, какво е вашето учение! Нѣма двѣ учения, едно учение има въ свѣта. Ще кажете тъй: „Ние искаме да бѫдемъ трудолюбиви честни ученици на великото Божествено училище въ свѣта, да оправдаемъ всички разноски, които сѫ положили за насъ нашитѣ братя и сестри, да оправдаемъ всичкото довѣрие, да използуваме всичко въ свѣта.“ Не трѣбва да влѣзете въ затвори съ килими и канапета, а да изучавате всѣки изворъ, всѣко цвѣте, всички условия въ природата, защо сѫ създадени така. Ако вашитѣ очи сѫ сини, защо е така?
към втори вариант >>
46.
Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“
,
НБ
, София, 19.6.1921г.,
Вие ще ми кажете: „Тази работа е малко забатачена, дълбока е тя,
животътъ
не седи въ такива нѣща, той е реаленъ.“ Вие ще ме извините, вие още не сте стѫпили на границата на реалния животъ.
(втори вариант)
За да се събератъ въ този великъ центъръ на истинската любовь, трѣбва отдолу друга една линия да ги прѣсича, да ги съединява. Азъ наричамъ тази сила равнодѣйствуваща. Тя е жива сила и тя е, която примирява всички противорѣчия въ свѣта. Тази линия азъ наричамъ […] (Въ оригинала е оставено мѣсто колкото една дума) човѣкъ, който не е нито мѫжъ нито жена. Това е човѣкътъ безъ никакъвъ полъ, или тъй, както нѣкѫдѣ въ Писанието го наричатъ Синъ Человѣчески, по отношение неговитѣ връзки съ хората, а нѣкѫдѣ го наричатъ Синъ Божий, по отношение на неговото произхождение.
Вие ще ми кажете: „Тази работа е малко забатачена, дълбока е тя,
животътъ
не седи въ такива нѣща, той е реаленъ.“ Вие ще ме извините, вие още не сте стѫпили на границата на реалния животъ.
Щомъ дойдете въ реалното, въ неизмѣнното, страдания нѣма да има вече. Вие ще имате страдания, но тѣзи страдания ще ви причиняватъ радость, а сега понеже още живѣете въ живота на промѣнчивото, всички радости въ живота ви причиняватъ само страдания. Даже и онова малко момиченце, което ви се ражда, първо го приемате съ радость, радвате му се, а послѣ казвате: „Да, но като порастне това дѣте, ще трѣбва да се жени, защо ни го изпрати Господь, беля е то? “ Пари ще трѣбватъ за него, прикя ще трѣбва да му се готви, ами ако улови този пѫть, ако улови онзи пѫть! Защо допущате това?
към втори вариант >>
Сега искамъ да ви кажа, че всичко добро въ свѣта идва по законъ,
животътъ
идва по законъ.
(втори вариант)
Вие ще имате страдания, но тѣзи страдания ще ви причиняватъ радость, а сега понеже още живѣете въ живота на промѣнчивото, всички радости въ живота ви причиняватъ само страдания. Даже и онова малко момиченце, което ви се ражда, първо го приемате съ радость, радвате му се, а послѣ казвате: „Да, но като порастне това дѣте, ще трѣбва да се жени, защо ни го изпрати Господь, беля е то? “ Пари ще трѣбватъ за него, прикя ще трѣбва да му се готви, ами ако улови този пѫть, ако улови онзи пѫть! Защо допущате това? – Защото още не сте в свѣта, не сте въ реалния свѣтъ, дѣто сѫ Божественитѣ закони.
Сега искамъ да ви кажа, че всичко добро въ свѣта идва по законъ,
животътъ
идва по законъ.
Но има нѣща, които ставатъ и безъ законъ. Смъртьта е безъ законъ, умразата е безъ законъ, ненавистьта е безъ законъ, прѣстѫплението е безъ законъ. Не се мамете! Казвате: „Законъ има за прѣстѫпленията.“ Никакъвъ законъ нѣма за прѣстѫпленията. Да живѣемъ има законъ, Господь е поставилъ този законъ, Той иска да живѣемъ, но нѣма абсолютно никакъвъ законъ въ свѣта, който опрѣдѣля да умираме.
към втори вариант >>
Споредъ тази наука нѣма нищо случайно, всички нѣща са строго математически опрѣдѣлени и когато ние дѣйствуваме въ унисонъ съ тѣзи велики свѣтове настава хармония,
животътъ
ни тече по особенъ начинъ, а когато сме въ дисхармония, въ контрастъ, тогава настѫпватъ противорѣчия, страдания въ живота.
(втори вариант)
По-нататъкъ нѣма да се спирамъ това сѫ грамадни числа. Всички тѣзи живи частици образуватъ сегашния човѣкъ. Нѣкои отъ тѣхъ образуватъ външната страна, физическата страна, физическото тѣло на човѣка, други образуватъ неговия етеренъ двойникъ, нѣкои образуватъ неговата чувствена душа, астралното му тѣло, а трети образуватъ неговия нисшъ и висшъ умъ, а всички заедно образуватъ неговото тѣло, влизатъ вѫтрѣ въ състава му. И тъй, отъ насъ съврѣменнитѣ хора се изискватъ дълбоки познания по тази велика окултна наука, да научимъ какъ е създаденъ досега човѣкътъ, докѫдѣ е достигналъ днесъ той въ своето развитие. Като научите тази външна конструкция на човѣка, ще разберете защо нѣкои нѣща въ неговия животъ се случватъ по единъ начинъ, а нѣкои – по другъ начинъ.
Споредъ тази наука нѣма нищо случайно, всички нѣща са строго математически опрѣдѣлени и когато ние дѣйствуваме въ унисонъ съ тѣзи велики свѣтове настава хармония,
животътъ
ни тече по особенъ начинъ, а когато сме въ дисхармония, въ контрастъ, тогава настѫпватъ противорѣчия, страдания въ живота.
Страданията ни показватъ, че ние сме въ разрѣзъ съ живитѣ закони на живата природа. Христосъ му каза: „Ела слѣдъ мене! “ Тукъ вече не става въпросъ за физическото, за физическия човѣкъ да иде. Вие спрѣгали ли сте глагола „ида“, „отивамъ“. „И отиде“, казва.
към втори вариант >>
Човѣкъ, който е прѣкаралъ живота си въ абсолютно безсмислие, на когото шишето е тъй празно, че
животътъ
му нѣма никакъвъ смисълъ, отъ него започва Христосъ.
(втори вариант)
Прави сте и не сте прави. По духъ е тъй, но ако дойде Христосъ по плъть, вие нѣма да бѫдете първи. Тъй щото, този митарь имаше една привилегия. Тѣзи нѣща сѫ изключения. Ние ги наричаме изключения вѫтрѣ въ битието.
Човѣкъ, който е прѣкаралъ живота си въ абсолютно безсмислие, на когото шишето е тъй празно, че
животътъ
му нѣма никакъвъ смисълъ, отъ него започва Христосъ.
„Ела, каза, слѣдъ мене! “ И той стана и отиде. Но този митарь бѣше човѣкъ смѣлъ и рѣшителенъ, въ него нѣмаше съмнѣние. Уменъ човѣкъ бѣше той. За да бѫде човѣкъ митарь, трѣбва да бѫде уменъ.
към втори вариант >>
Когато този пламъкъ се запали, тогава само и
животътъ
се осмисля.
(втори вариант)
Като погледнете въ сърцето на човѣкъ, който е пъленъ съ любовь, знаете ли каква свѣтлина, каква топлина има тамъ? Нѣкой казва: „Азъ ви обичамъ.“ Погледна на сърцето му, колко градуса огънь, топлина има той и познавамъ колко обича. Нѣкой казва: „Азъ съмъ мѫдъръ.“ Гледамъ колко градуса има ума му. Това не е фигура. Най-красивиятъ пламъкъ на живота, който човѣшкото око може да види, това е любовьта.
Когато този пламъкъ се запали, тогава само и
животътъ
се осмисля.
Когато единъ момъкъ се жертвува за нѣкоя мома, дали за нея се жертвува? – Не, за пламъка, който гори. Докато пламъкътъ гори, тя е; изгасне ли пламъкътъ, не е тя. Докато пламъкътъ гори, той е; изгасне ли пламъкътъ, не е той. Докато пламъкътъ гори, той е Христосъ, изгасне ли пламъкътъ, той не е Христосъ.
към втори вариант >>
Ако възприемете любовьта и мѫдростьта,
животътъ
ви ще бѫде отъ сега нататъкъ такъвъ, какъвто и днесъ деньтъ.
(втори вариант)
Станалъ е вече, само си трие очитѣ. У нѣкои е оживѣлъ, раздвижилъ се е. Матей днесъ трѣбва да възкръсне! Това е едно велико учение. Както е хубавъ днесъ деньтъ, това ви очаква за въ бѫдеше.
Ако възприемете любовьта и мѫдростьта,
животътъ
ви ще бѫде отъ сега нататъкъ такъвъ, какъвто и днесъ деньтъ.
Тъй ясно ще бѫде всичко, ще бѫдете тъй свѣжи. Не заличавайте стария животъ, заличете всички ваши недоразумѣния, всички ваши криви разбирания, речено-казано, това било-онова било, заличете всички ваши смущения и др. Всичко това турете въ архивата и напишете отгорѣ: „Матей, напусни митарницата и ела слѣдъ мене! – Ида, Господи! “
към втори вариант >>
47.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Това е единъ разказъ само, съ който нѣкои искатъ да дадатъ лѣкъ за хората, но ако вземемъ този въпросъ буквално, ще срѣщнемъ много хора въ свѣта съ извадѣни очи, безъ да е подобрѣнъ
животътъ
имъ.
(втори вариант)
Дойде при тѣхъ нѣкоя слугиня, пипа ги, тѣ всѣ мислятъ, че царската дъщеря е при тѣхъ. А онѣзи, на които царската дъщеря не е извадила очитѣ и сѫ останали съ отворѣни очи, в тѣхнитѣ домове, въ тѣхнитѣ фамилии има спорове. И тъй, известни хора въ този свѣтъ сѫ слѣпи за злото, а други – не сѫ. Ако ме попитате, защо царува злото въ свѣта, ще ви кажа. Злото царува въ свѣта, защото всички тѣзи хора не сѫ ходили при царската дъщеря, не сѫ се влюбили въ нея, не знаятъ какво иска тя отъ тѣхъ и тя не е извадила очитѣ имъ, но единъ день, когато се явятъ при нея, тя ще постѫпи съ тѣхъ тъй, както съ всичкитѣ си кандидати и тѣ ще пожертвуватъ за нея очитѣ си.
Това е единъ разказъ само, съ който нѣкои искатъ да дадатъ лѣкъ за хората, но ако вземемъ този въпросъ буквално, ще срѣщнемъ много хора въ свѣта съ извадѣни очи, безъ да е подобрѣнъ
животътъ
имъ.
Може човѣкъ да извади и двѣтѣ си очи, при всѣ това пакъ да си остане лошъ. Тази слѣпота въ окултна смисъль подразбира човѣшката воля, която е въ състояние да направлява ума отъ едно положение въ друго, отъ едно състояние въ друго, т.е. да имашъ волята да гледашъ само онѣзи нѣща, които ти принасятъ добро, а не и онѣзи, които ти принасятъ зло. Или както казватъ съврѣменнитѣ хора – да разбирашъ сѫщностьта на нѣщата, тѣхната сѫщинска цена, защото на всѣки човѣкъ, като му дадатъ една златна монета, разглежда се и като се увѣри въ цената ѝ, туря я въ джеба си, а ако я види, че е фалшива, не ѝ обръща внимание. И тъй, съ своята постѫпка царската дъщеря искала да каже, че за да се оправи човѣшкото зрение въ права смисъль, трѣбва да извади очитѣ на своитѣ кандидати, за да могатъ, като нейни възлюбени, да гледатъ прѣзъ нейнитѣ очи.
към втори вариант >>
Животътъ
на земята трѣбва да се приложи по земному, а като отидете горѣ, тамъ ще приложите всичко по Божествено.
(втори вариант)
Ако пъкъ още днесъ вложите правдата въ сърцата си, истината въ умоветѣ си и светостьта въ волята си, Христосъ веднага ще дойде. Но, за да влѣзе правдата въ сърцата ви, какви грамадни усилия се изискватъ. Сега се издаватъ редъ брошури да се защищава истината, да се защищава църквата, но до днесъ обаче, не съмъ срещалъ брошура, която да защищава друго освѣнъ своитѣ интереси: евангелиститѣ своитѣ интереси, православнитѣ – сѫщо и т.н. Казвате: „Прави сѫ тѣзи хора.“ – Да, прави сѫ, прави – безъ правда, истинни – безъ истина, свѣти – безъ светость въ свѣта. Апостолъ Павелъ казва: „Да се облѣчете въ новия човѣкъ създадения по образъ Божий въ правда, светость и истина.“ Слѣдователно, сегашнитѣ християни не трѣбва да си правятъ илюзии, тѣ трѣбва коренно да изменятъ своя животъ, но не съ плачъ, ада изменятъ коренно своя животъ съобразно Божественитѣ закони.
Животътъ
на земята трѣбва да се приложи по земному, а като отидете горѣ, тамъ ще приложите всичко по Божествено.
Ако искате да приложите Христовото учение на земята, ако искате да бѫдете силни, търсете грѣшката въ сърцето, въ ума и въ волята си. Това не е упрѣкъ, но ви казвамъ, тъй постѫпвайте, това е проповѣдвалъ Христосъ. Слѣдъ като влѣзатъ у васъ тѣзи три елемента – правда, истина и светость – ще дойде у васъ новия животъ, който е потрѣбенъ за всички. Този новъ животъ нѣма да отрече народитѣ, той ще ги възроди; той ще възроди обществата, домоветѣ, бащитѣ, майкитѣ, свещеницитѣ, той нѣма да разруши свѣта, а ще го преобразува, ще претърпи една коренна промѣна. Когато се въдвори правдата въ нашитѣ сърца, истината въ нашитѣ умове и светостьта въ волята ни, тогава въ всички народи ще дойде новия животъ.
към втори вариант >>
48.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
И човѣкъ, като усвои това изкуство, той ще каже: „
Животътъ
има смисълъ.“ Великиятъ цигуларь, като излѣзе на сцената, всички го признаватъ.
(втори вариант)
Значи, ще знаемъ, кой класъ сте. „Ама ние сме свършили аритметиката.“ Всѣки знае, че ти си трети класъ. Ако познавашъ алгебрата, пакъ споредъ материала ще знаемъ кой класъ сте. Тъй е и въ духовния свѣтъ – споредъ задачата, споредъ добродѣтельта, тамъ знаятъ, кѫдѣ сте достигнали. За да бѫде човѣкъ добродѣтеленъ, то е една цѣла велика наука.
И човѣкъ, като усвои това изкуство, той ще каже: „
Животътъ
има смисълъ.“ Великиятъ цигуларь, като излѣзе на сцената, всички го признаватъ.
Но колко години му сѫ трѣбвали додѣто да усвои това изкуство. И колко врѣме трѣбва да иждиви ученикътъ, за да може да стане уменъ, не само да знае формитѣ на нѣщата, но и да тури въ формата и съдържанието и смисъла. И тъй, ще се поздравлявате. Съ какво? Като срѣщнешъ ти брата си, ще кажешъ: „Нѣма Любовь като Божията Любовь.“ И братъ ти ще отговори: „Само Божията Любовь е Любовь.“
към втори вариант >>
49.
Окултна хигиена / Природна хигиена
,
ООК
, София, 8.6.1922г.,
Не е тамъ
животътъ
.
(втори вариант)
Ще мине нѣкой: „А, учительтъ и той е простъ като насъ“. – Като васъ! Далечъ не, въ моето съзнание други нѣща има, които вие даже не подозирате. Вие не подозирате какво е скрито въ моето съзнание. Обикновенъ съмъ, нося такива дрехи като васъ, ямъ и спа като васъ, но ако това подразбира живота?
Не е тамъ
животътъ
.
Вие не подозирате какво съмъ азъ. Моятъ конь е като вашиятъ, но когато слѣза отъ коня си, между васъ и менъ има грамадна разлика. И азъ мога да се направя невидимъ, за хиляди години да ме търсите по небето и да не ме познаете. Какъ ще познаете нѣкого? Може да познавате нѣкого само чрѣзъ закона на Любовьта.
към втори вариант >>
50.
И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги
,
НБ
, София, 7.1.1923г.,
Животътъ
е една такава пиеса.
Азъ казвамъ: Онзи, който е направилъ тази музика, той е турилъ всичкитѣ тия ноти, той е прѣдвидилъ, всѣки трѣбва да чака врѣмето си, да стѫпне тази рѫка върху него. Щомъ си въ органа, този великиятъ артистъ нѣма да те забрави. Щомъ дойде врѣмето ти, той ще стѫпи върху тебе. Тогава какво трѣбва да мислятъ тия клавиши! Тѣ трѣбва да глѣдатъ рѫцѣтѣ на този великъ артистъ на кѫдѣ по пианото отиватъ, и да слушатъ ехото на всички клавиши, които свирятъ на тази велика пиеса.
Животътъ
е една такава пиеса.
Тъй както сега сме наредени, всѣки единъ човѣкъ е единъ клавишъ, всѣка една душа си има особенъ тон, и когато Божественото дойде у васъ, ако вие сте вѣрно нагласени, а вѣрно трѣбва да бѫдете нагласени, и като стѫпи на васъ, трѣбва да има единъ отгласъ. Какъвъ трѣбва да бѫде този отгласъ? Въ душата ви трѣбва да има три неумолими качества, за които да копнѣетѣ. Вие трѣбва да копнѣетѣ за свободата, която подразбира абсолютната Истина, за свѣтлината, която подразбира мѫдростьта и за чистотата, която подразбира любовьта. Слѣдователно, ако вие искате да познавате дали любовьта дѣйствува въ васъ, трѣбва да видите, имате ли чистота, не само физическа, но и духовна и Божествена.
към беседата >>
51.
И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето
,
НБ
, София, 21.1.1923г.,
Животътъ
не е тукъ.
Всѣка лоша мисъль, всѣка алчна мисъль трѣбва да излѣзе навънка отъ нашия умъ, и да останатъ само тия благороднитѣ мисли, въ които силитѣ, благородството, което имаме, да излѣзе, да се прояви навънъ. Ако търговецътъ търгува не само за да забогатѣе, а за да помогне на другитѣ, той ще придобие туй, което желае. Ако учительтъ учи не само за да печели, но за подигането на своитѣ ученици, туй е правилно положение. Ако свѣщеникътъ печели не само за прѣхраната си, но и за повдигането на своята душа, той е въ правия пѫть. Туй положение това е една практическа философия.
Животътъ
не е тукъ.
Туй, което сега вие живѣете, това не е животъ. Ами нима мислитѣ, че това за мене е животъ? Нѣкой пѫть, като седя, азъ трѣбва да правя усилия върху себе си. Усилия върху какво? – За да търпя.
към беседата >>
Тамъ е
животътъ
.
– За да търпя. Нѣкой пѫть, като говоря съ васъ, вие не знаете какъвъ смрадъ иде отъ всички ви. Е, питамъ сега: За мене не е ли по-добрѣ да се дигна азъ съ своитѣ крилца, че да си влѣза въ онзи свѣтъ между умнитѣ, благороднитѣ, съ които мога да се разбирамъ и живѣя? Не е ли по-хубаво това за мене? Хиляди пѫти е по-хубаво.
Тамъ е
животътъ
.
Но, по необходимость, при сегашното развитие, коренитѣ трѣбва да влѣзатъ въ земята, за да приематъ сокове. Това е една тайна философия. Защо трѣбваше Христосъ да слезе на земята, азъ нѣма да го обѣсня. Защо трѣбваше да страда, и него нѣма да обѣсня. А защо трѣбва да приемемъ Любовьта му, ще ви обѣсня.
към беседата >>
52.
Кое е това ново учение? / Кое е това учение?
,
НБ
, София, 4.2.1923г.,
Добре, казвамъ тогава: „
Животътъ
, това е едно велико изкуство“.
Тѣ иматъ основни правила. И тѣхнитѣ цигулки трѣбва да бѫдатъ нагласени по тия правила, Азъ не мога да държа лѫка по единъ или другъ начинъ. Не, само по единъ начинъ правиленъ ще държа лѫка, цигулката. Двама художници за да рисуватъ еднакво, и тѣ си иматъ правила въ художеството, по които могатъ да рисуватъ. Не е достатъчно само да цапатъ, и тукъ си има правила.
Добре, казвамъ тогава: „
Животътъ
, това е едно велико изкуство“.
Какви сѫ законите, по които ние трѣбва да живѣемъ? Какъ трѣбва да живѣемъ? Казвате: „Ние трѣбва да се обичаме“. Много добре казвате, но въ какво седи любовьта? Първиятъ актъ на любовьта, съ който тя се опрѣдѣля, това е законътъ на самопожертвуването.
към беседата >>
53.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Единъ день тя му казва: „Синко, азъ ще ти дамъ едно изкуство, та когато се намирашъ въ голѣмо затруднение въ живота си, и не можешъ да се избавишъ, употрѣбявай туй мое изкуство, и
животътъ
ти ще бѫде въ безопасность“.
Тази помощьтъ е свѣта, обаче, нѣма да дойде по начинъ, по който ние я искаме. Единъ философъ се питалъ: Защо сѫ тия страдания? Той билъ единъ съврѣмененъ философъ, но не могълъ да си обѣсни защо сѫ страданията. Безъ страдания не можеше ли да се направи свѣта? Той ималъ една, 100-годишна баба, която го научила на едно изкуство да лѣкува циреи, такива голѣми подутини.
Единъ день тя му казва: „Синко, азъ ще ти дамъ едно изкуство, та когато се намирашъ въ голѣмо затруднение въ живота си, и не можешъ да се избавишъ, употрѣбявай туй мое изкуство, и
животътъ
ти ще бѫде въ безопасность“.
„Бабина работа“, казалъ той, да се занимавамъ съ лѣкуване циреитѣ на хората, нѣматъ други философски работи. Обаче, единъ день, при една своя разходка, попадатъ въ една разбойническа шайка, вързватъ го, и го завѣждатъ при своя господарь. Това било въ съврѣменния вѣкъ. Но случило се, че на рѫката на този главатаръ излѣзалъ единъ голѣмъ цирей, и той пъшкалъ отъ болки, та като довели философа прѣдъ него, той не казалъ „взѣмете главата му“, но казалъ: „Отвържете го, олеле, олеле…“ Ето на, ако този цирей не бѣше тамъ на рѫката му, щеше да каже: отрѣжете главата на този философъ. Философътъ като глѣдалъ тия болки на главатаря, казва му: „Азъ мога да ти помогна“.
към беседата >>
54.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Сега, мнозина може да кажете, че сте достигнали до извѣстни познания, но тия познания не сѫ достатъчни, защото за въ бѫдеще
животътъ
ще се усложни, ще стане по-сложенъ, ще се измѣни.
И сега, ние съврѣменнитѣ хора, сме дошли до една фаза, дѣто за всѣки човѣкъ трѣбва да се дадатъ специални условия, за да се проявятъ неговитѣ способности. Ние живѣемъ въ тъй наречения „вѣкъ на огъня“. И сега се иска много малко, за да се прояви този огънъ у всѣки човѣкъ. Сега, второто положение: пророцитѣ трѣбва да дойдатъ, да се пробуди у насъ разумното, и тия закони трѣбва да се приложатъ. За да се приложатъ законитѣ, ние трѣбва да почнемъ да разучаваме себе си.
Сега, мнозина може да кажете, че сте достигнали до извѣстни познания, но тия познания не сѫ достатъчни, защото за въ бѫдеще
животътъ
ще се усложни, ще стане по-сложенъ, ще се измѣни.
Какво е положението на съврѣменнитѣ млѣкопитающи? Едно врѣме тѣ сѫ били господари, сега сѫ слуги. Едно врѣме черната раса сѫ били господари, сега тѣ сѫ слуги, а бялата раса господари. Но сега друга раса ще дойде. Всѣка една раса е дала нещо, тя проявява своя законъ.
към беседата >>
Не, ние сме се отбили отъ онзи естественъ, великъ пѫть на нашето развитие, че заради нашитѣ грѣхове
животътъ
ни е станалъ толкова напрегнатъ, толкова нещастенъ, че не можемъ да си отдъхнемъ, и като си легнемъ, цѣла нощь не можемъ да си починемъ спокойно.
Азъ зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ. Ако азъ взѣма да обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара. Въ моето жито, изкарано отъ единъ декаръ земя, ще има повече енергия складирана, повече прана, отколкото въ житото отъ вашите 100 декара. Има начини, какъ да спестяваме врѣмето, и пакъ ще ни остане още доста много врѣме. А сега, при нашето невежѣство, ние казваме: „Тъй е казалъ Господь“.
Не, ние сме се отбили отъ онзи естественъ, великъ пѫть на нашето развитие, че заради нашитѣ грѣхове
животътъ
ни е станалъ толкова напрегнатъ, толкова нещастенъ, че не можемъ да си отдъхнемъ, и като си легнемъ, цѣла нощь не можемъ да си починемъ спокойно.
И Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да разруша закона и пророцитѣ, но дойдохъ да изпълня закона“. Сега, разбирайте ме какво казвамъ. Азъ казвамъ: „Вие, които сте готови, ще направимъ една крачка напредъ.“ Не трѣбва да се спремъ тукъ долу, защото, ако се спремъ тукъ, нищо не сме спечелили. Слѣдующата стъпка е още по-велика. Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва да дойде.
към беседата >>
55.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
И този българинъ, този младъ момъкъ, който по-рано не е ходилъ много спретнатъ, сега е съ стегнати гащи, напетъ, калпакътъ му тъй малко накривенъ… обаче, щомъ се ожени, отпусне се пакъ, не е тъй стегнатъ, не е тъй спретнатъ, после, главата му не е тъй дигната нагорѣ, малко наведѣна седи, и като го питашъ какво му е, казва: „Майка ми ме прати на хорото, поумнѣхъ, сега вече мисля, не играя,
животътъ
е нещо сериозно“.
Жената казва на мѫжа си: „Тамъ въ курника има единъ младъ петелъ, я го заколи“. Вече не мислятъ за хорото, а че месце трѣбва да се тури вѫтрѣ. Сега, всички хора, които не мислятъ сѫ все на хорото, човѣци още не сѫ станали. У българитѣ има обичай, бащата казва на майката: „Този нашиятъ синъ за да поумнѣе, трѣбва да го пратимъ на хорото“. Защо? Той тамъ ще намѣри своя професоръ, ще намѣри нѣкоя мома, ще се влюби въ нея, и тя ще почне да му чете лекции, нѣкои молитви.
И този българинъ, този младъ момъкъ, който по-рано не е ходилъ много спретнатъ, сега е съ стегнати гащи, напетъ, калпакътъ му тъй малко накривенъ… обаче, щомъ се ожени, отпусне се пакъ, не е тъй стегнатъ, не е тъй спретнатъ, после, главата му не е тъй дигната нагорѣ, малко наведѣна седи, и като го питашъ какво му е, казва: „Майка ми ме прати на хорото, поумнѣхъ, сега вече мисля, не играя,
животътъ
е нещо сериозно“.
Често ние си задаваме въпроса: Какво нещо е животътъ? Всичко това азъ не го взимамъ въ смешна форма. Това сѫ упражнения, това сѫ най-хубавитѣ неща. Хорото е необходимо упражнение. И когато казвамъ, че трѣбва да се играе, подразбирамъ, че едно отъ качествата на дѣтето, е игрането.
към беседата >>
Често ние си задаваме въпроса: Какво нещо е
животътъ
?
Вече не мислятъ за хорото, а че месце трѣбва да се тури вѫтрѣ. Сега, всички хора, които не мислятъ сѫ все на хорото, човѣци още не сѫ станали. У българитѣ има обичай, бащата казва на майката: „Този нашиятъ синъ за да поумнѣе, трѣбва да го пратимъ на хорото“. Защо? Той тамъ ще намѣри своя професоръ, ще намѣри нѣкоя мома, ще се влюби въ нея, и тя ще почне да му чете лекции, нѣкои молитви. И този българинъ, този младъ момъкъ, който по-рано не е ходилъ много спретнатъ, сега е съ стегнати гащи, напетъ, калпакътъ му тъй малко накривенъ… обаче, щомъ се ожени, отпусне се пакъ, не е тъй стегнатъ, не е тъй спретнатъ, после, главата му не е тъй дигната нагорѣ, малко наведѣна седи, и като го питашъ какво му е, казва: „Майка ми ме прати на хорото, поумнѣхъ, сега вече мисля, не играя, животътъ е нещо сериозно“.
Често ние си задаваме въпроса: Какво нещо е
животътъ
?
Всичко това азъ не го взимамъ въ смешна форма. Това сѫ упражнения, това сѫ най-хубавитѣ неща. Хорото е необходимо упражнение. И когато казвамъ, че трѣбва да се играе, подразбирамъ, че едно отъ качествата на дѣтето, е игрането. То трѣбва да играе, и като уякне неговото физическо тѣло, ще спре играта, и ще почне да мисли.
към беседата >>
Ако
животътъ
ни тукъ е само една забавачница, и тя пакъ си има закони, не е само забавлѣние.
После, като се качваме по тази планина, задъхваме се. Казватъ: Не можешъ да се задъхвашъ, не трѣбва да клякашъ. Какъ? И 100 пѫти може да клекна, планина е това! Важно е да се мине тя. Питамъ сега: каква е задачата на нашия животъ тукъ на земята, общо и частно?
Ако
животътъ
ни тукъ е само една забавачница, и тя пакъ си има закони, не е само забавлѣние.
Въ тия забавлѣния ще дадемъ извѣстни познания, които ще бѫдатъ основа на онѣзи познания, които за въ бѫдеще се прѣподаватъ. И въ съврѣменния животъ ние се спираме само върху отрицателната страна на живота. Въ единъ векъ насъ ще ни убѣдятъ, че има Господь, че еди-коя си вѣра е най-права, ще разглѣжда всички религии. Защо сѫ религиитѣ? Религиитѣ, това сѫ форми, забавлѣния на тия забавачници; тѣ сѫ начини, по които тия дѣца се забавлѣватъ.
към беседата >>
56.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Казва тази гъсеница:
животътъ
не е въ лакомията.
Тукъ сѫ моитѣ тъжкала, азъ ще измисля нещо. Покачи се тукъ, покачи се тамъ. Казватъ: „Каква мисъль има гъсеницата? “ – Тя е инженеръ, архитектъ, насамъ глава, натамъ, като пъпли, тури нишка на едно мѣсто, на второ, на трето и най-послѣ започне да снове, докато направи своя пашкулъ. Направи своята лаборатория и като влѣзе, започне да разсъждава.
Казва тази гъсеница:
животътъ
не е въ лакомията.
Човѣкъ трѣбва да се избави, малко му трѣбва. Трѣбва да се откажемъ отъ листата. На гъсеницата казваме: „Даваме ви всичкитѣ листа“, и започваме работа. Господь казва: „Понеже, ти правилно разрѣши въпросътъ, ще те облека въ много хубави краски, съ много хубави дрехи, понеже, съмъ много доволенъ, че се отказа отъ своята лакомия“. И слѣзе единъ ангелъ съ своята четка, напъстри пеперудата.
към беседата >>
Той ще внесе Любовь, Мѫдрость, Той ще внесе Истина, ще внесе този розовиятъ цвятъ, и тогава сърдцето затуптява,
животътъ
ви ще се осмисли, ще внесе свѣтлина, много въпроси ще се разрѣшатъ.
Религиозния човѣкъ, когато го запитваха има ли задгробенъ животъ, казва: „Не вѣрвамъ, че има задгробенъ животъ, че има души“. Но съ спиритизма показаха на опитъ, че има душа. „Видѣхме Господа“. И азъ вѣрвамъ, че всеки единъ отъ васъ може да го види. И първото нещо.
Той ще внесе Любовь, Мѫдрость, Той ще внесе Истина, ще внесе този розовиятъ цвятъ, и тогава сърдцето затуптява,
животътъ
ви ще се осмисли, ще внесе свѣтлина, много въпроси ще се разрѣшатъ.
Ще внесе бѣлия цвятъ и вашата воля ще се кали. Да се не опасяваме отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Мѫчнотиитѣ, това сѫ една привилегия, заради насъ. И всички трѣбва да си подадетѣ рѫка и да мислитѣ добро единъ за другъ. И тъй, азъ какво мисля?
към беседата >>
И ако биха възприели новото учение, щѣха да се възобновятъ –
животътъ
имъ щѣше да има смисълъ.
За всички е възможно. Това сѫ най-малкитѣ опити, Нѣкои мислятъ да напуснатъ свѣта. Не напущане на свѣта, но трѣбва да се оправи този свѣтъ, и за оправянето на този свѣтъ трѣбватъ хора. Ако тия български духовници – виждамъ колко способни има между тѣхъ, между владицитѣ – колко способни хора има съ васъ – войнствени сѫ, генерали има между тѣхъ. Послѣ учители има, каква енергия се крие, но тия хора седятъ съ своите заблуждѣния и се парализиратъ едни други.
И ако биха възприели новото учение, щѣха да се възобновятъ –
животътъ
имъ щѣше да има смисълъ.
Сега виждамъ опасность. Казватъ: „Църквата се руши, нашиятъ народъ отпада“. Но българитѣ отъ сега нататъкъ ще живѣятъ. Господь ги пита: „Вие мене ще слушате ли? “ – Единъ день азъ ще кажа туй на българитѣ – ето какво казва Господь заради васъ.
към беседата >>
57.
Тритѣ допирни точки / Трите допирни точки
,
НБ
,
ИБ
, София, 22.3.1923г.,
Животътъ
не започва съ необходимостьта,
животътъ
започва съ свободата на духа.
Три нѣща сѫ необходими въ живота. Тѣзи необходимитѣ нѣща изтичатъ вънка отъ нашата воля. Тѣ не представляватъ още сѫщинския животъ.
Животътъ
не започва съ необходимостьта,
животътъ
започва съ свободата на духа.
Необходимостьта е едно условие за проявление на живота, тя е само условие, почва, а духътъ е, който развива живота. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме три допирни точки съ Бога. Сега, вие, които ме слушате тази вечерь, можете да кажете, че вѣрвате въ Бога, но това вѣрване не е ваше. Баща ви е говорилъ, майка ви е говорила, много философи сѫ ви говорили, но всичко това е чуждо. Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали.
към беседата >>
Почнете ли вие да не вървите по този пѫть,
животътъ
ви почва да става по-тежъкъ, да отслабва.
И отъ това гледище, нѣма зло. Той постепенно всичко може да превърне, и злото може да превърне въ добро. Ще знаемъ всички Истината, че въ Бога всичко е добро, ама въ Бога; и вънъ отъ Бога всичко е зло. И ние се връщаме да живѣемъ въ този великия законъ. Този е Пѫтьтъ.
Почнете ли вие да не вървите по този пѫть,
животътъ
ви почва да става по-тежъкъ, да отслабва.
Сега, тази вечерь азъ вѣрвамъ въ едно нѣщо. Отъ вашето гледище вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се. Мислите нѣкой пѫть, че сте много умни, тъй ви схващамъ. Като се мислите за умни, страхувате се да не би да ви измамятъ нѣщо. Нѣма какво да ви мамимъ, лъжете се.
към беседата >>
Днешниятъ день показва, че Господь говори така: Азъ днесъ мисля да говоря и да имъ кажа, че ако тѣ иматъ съ мене първата, втората и третата допирна точка,
животътъ
имъ ще бѫде тъй улесненъ и приятенъ, както никога други пѫть.
Каквото и да направимъ, ние ще се обърнемъ къмъ НЕГО. Сега, ще искамъ да идете, да турите контакта си на Любовьта, да дойде живота; да турите вашия контактъ на Мѫдростьта, да дойде знанието и ума; да турите контакта на Истината съ Бога, да дойде силната воля. И тогава, ние ще бѫдемъ въ състояние да разрешимъ всичко въ свѣта. Туй е учението на този день. Този день е подигнатъ, хубавъ е, сухота има.
Днешниятъ день показва, че Господь говори така: Азъ днесъ мисля да говоря и да имъ кажа, че ако тѣ иматъ съ мене първата, втората и третата допирна точка,
животътъ
имъ ще бѫде тъй улесненъ и приятенъ, както никога други пѫть.
Туй е емблема, но ако се малко усъмняватъ (на изтокъ има малки облачета), нещастията ще почнатъ да извиратъ, само малко ако се усъмнятъ. И утрѣ времето ще бѫде хубаво. Ние имаме нужда отъ абсолютна воля, мѫдрость и любовь, да осмислимъ, нашия животъ. Този животъ ще го осмислимъ, тъй, както никога до сега. И ние трѣбва да бѫдемъ единъ образецъ, единъ примѣръ, да покажемъ на този свѣтъ какъ трѣбва да се живѣе.
към беседата >>
58.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Животътъ
у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа.
Сега, запримѣръ, има толкова религиозни вѣрвания, и нѣкой пѫть вие сте увѣрени, че има Господь, но дойде день и вие се усъмните въ Бога. Имате нѣкой вашъ приятель, когото обичате, идеализирате го, но дойде день, че изгубите това упование въ него, и казвате: „Излъгалъ съмъ се“. Имате синъ или дъщеря, на които възлагате голѣма надежда, но се усъмните. Слѣдъ туй идватъ тия крушения. Всѣкога съмнѣнието въ Бога е съмнѣние въ самите насъ.
Животътъ
у насъ не е положенъ на една сѫщинска основа.
Причината на крушението не е външна, не е вънка отъ насъ. Защо за примѣръ ще искамъ да живѣетѣ вие по-добрѣ отъ мене, защо ще искамъ да живѣетѣ вие единъ животъ по чисто, по-святъ, отколкото азъ самия? Защо ще бѫда къмъ васъ по-взискателенъ, отколкото къмъ себе си? Запримѣръ, къмъ себе си ние сме по-малко взискателни, а къмъ външнитѣ сме по-строги. Когато направимъ нѣкоя погрѣшка ние я извиняваме, а погрѣшката на другитѣ не я извиняваме.
към беседата >>
59.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Кръвьта въ този случай е символъ на живота, и когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми, и не пиете кръвьта ми“, Той подразбира – кръвьта е
животътъ
.
Ако Христосъ дойде сега въ България между софиянци, или въ Англия – въ Лондонъ, въ Америка – въ Ню-Йоркъ, или въ Франция, ще каже: „Съ толкова хиляди години се занимавате съ такива въпроси, какво сте решили? “ Не е това важното въ живота. На единъ умирающъ човѣкъ не сѫ важни паритѣ. На единъ умирающъ човѣкъ, може би, въ дадения моментъ неговата кръвь е покварена, и ако може отъ единъ здравъ човѣкъ да се прекара малко кръвчица въ неговитѣ артерии, той ще получи новъ потикъ за животъ. Кръвчица се изисква!
Кръвьта въ този случай е символъ на живота, и когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми, и не пиете кръвьта ми“, Той подразбира – кръвьта е
животътъ
.
Сега, казва Той: „Защо сте тѫжни? “ Има причини да сме тѫжни. Домъ, въ който нѣма любовь, може ли човѣкъ да не бѫде тѫженъ? Църква, въ която нѣма любовь, могатъ ли хората да не сѫ тѫжни? Сега, на съврѣменния християнски свѣтъ, които проповѣдватъ, че Христосъ е дошълъ, възкръсналъ е, живъ е, Христосъ имъ казва тъй: „Който иска да ме послѣдва, да раздаде всичкото си имане, и да дойде да ме послѣдва“.
към беседата >>
Човѣкъ може да развие своитѣ духовни очи, та да види, че има една отлична култура, съ всичко красиво въ себе си, толкова висока, сѫществата и сѫ съ такава висока култура, тѣ стоятъ на единъ уровенъ много по-високъ отъ нашия, и ако влѣземъ между тѣхъ и видимъ, какъ живѣятъ тѣ, какъ се учатъ, какъ построяватъ своитѣ градове, какъ възпитаватъ своитѣ дѣца, ние ще въздъхнемъ, и ще кажемъ: „Да, това е култура, това е
животътъ
.“
Духътъ може да влиза въ разни положения, разни обстановки. Духътъ всѣки Божественъ день се явява, въ разни епохи, за да използува великия законъ въ свѣта, и да съзнаемъ, че цѣлата вселенна, въ която сега живѣемъ, това е едно обективно училище, прѣзъ което всички човѣшки души ще минатъ. Тъй учи тази велика наука, че слѣдъ като минете тукъ учението на земята, ще отидете въ друга нѣкоя планета отъ слънчевата система, послѣ ще напуснете това мѣсто и ще отидете въ други планети. Сега, затова можемъ да говоримъ, можемъ и да не говоримъ, но има хора, които вече сѫ напрѣднали, на които трѣбва да се говори, и трѣбва да знаятъ смисъла на живота. Туй е още външната страна на въпроса, но има друга една духовна, вѫтрѣшна страна на въпроса.
Човѣкъ може да развие своитѣ духовни очи, та да види, че има една отлична култура, съ всичко красиво въ себе си, толкова висока, сѫществата и сѫ съ такава висока култура, тѣ стоятъ на единъ уровенъ много по-високъ отъ нашия, и ако влѣземъ между тѣхъ и видимъ, какъ живѣятъ тѣ, какъ се учатъ, какъ построяватъ своитѣ градове, какъ възпитаватъ своитѣ дѣца, ние ще въздъхнемъ, и ще кажемъ: „Да, това е култура, това е
животътъ
.“
И Христосъ е казалъ: „Въ дома на Отца моего много жилища има, и тѣ сѫ жилища на тая култура“. И сега Христосъ казва: „Азъ ще ви завѣда въ тия жилища, тамъ да се поучите, и пакъ ще ви върна на земята, като дойдете на земята, да я разберете, да имъ я предадете“. Сега казвате: „Христосъ възкръсна“. Е, какъ възкръсна Христосъ? Азъ казвамъ: „Христосъ възкръсна чрѣзъ Божествената Любовь, чрѣзъ Божествената Мѫдрость, чрѣзъ Божествената Истина“.
към беседата >>
60.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Сега съ всинца ви искамъ да направя единъ опитъ, да ви потопя въ 35 милиона градуса на Божествената Любовь, и като се върнете, да покажете на всички тия религиозни хора, на този народъ, какво нещо е религия, и какво нещо е
животътъ
въ Бога.
Това не е подигравка. Той е плачъ – какъ да не сме знаяли тази велика Истина! Гдѣ е тази велика Истина? И азъ се обръщамъ сега къмъ васъ: слушайте, младо поколение, герои се изискватъ сега отъ васъ! Азъ бихъ желалъ сега отъ васъ да се създадатъ моми и момци съ диамантена воля и кристални добродѣтели.
Сега съ всинца ви искамъ да направя единъ опитъ, да ви потопя въ 35 милиона градуса на Божествената Любовь, и като се върнете, да покажете на всички тия религиозни хора, на този народъ, какво нещо е религия, и какво нещо е
животътъ
въ Бога.
И единъ день, като извадя тия младитѣ, ако сѫ живи тия старци, ще ги посетя, да ги видятъ. И тия 16 души владици и тѣхъ ще ги туря на този 35 милиона градуса огънь, и като ги извадя, ще ги питамъ: Кой владика си ти? Нѣма да има нито софийски, нито видински, нито варненски, България ще остане безъ владици. Ние страдаме отъ много владици. Намъ ни трѣбва само единъ владика – владика на Любовьта.
към беседата >>
И като го имашъ,
животътъ
е свещенъ; и като го имашъ,
животътъ
е радость,
животътъ
е песѣнъ, музика, богатство.
Има друга сила по-велика отъ това! И когато момата търси Любовьта, тя търси този свещенъ образъ. И когато момъкътъ търси Любовьта, той търси този свещенъ образъ. Всинца ние търсимъ този свещенъ образъ. Ще кажете: „Да, този образъ е на моя възлюбленъ, възлюблениятъ на моята душа.
И като го имашъ,
животътъ
е свещенъ; и като го имашъ,
животътъ
е радость,
животътъ
е песѣнъ, музика, богатство.
Нѣма ли този образъ…“ Придобиете ли този образъ, стомахъ нѣма да ви боли, глава нѣма да те боли, ишиасъ нѣма да имашъ, сърдцебиене нѣма да имашъ, изкривяване на гръбнака нѣма да имашъ, подлудяване нѣма да имашъ. Хората подлудяватъ. Защо? – Защото нѣматъ този образъ, свѣщениятъ образъ трѣбва да се придобие отъ всички! Трѣбва да се проповѣдва сега тази положителна, Божествена наука.
към беседата >>
61.
Вяра и съмнение
,
ООК
, София, 17.6.1923г.,
Като погледнешъ главата на нѣкой човѣкъ, виждашъ неговиятъ миналъ животъ напечатенъ върху нея, Ние трѣбва да се повърнемъ, да изправимъ живота си отъ всички тия недѫзи, и да се свържемъ съ сѫществата отъ тия висши иерархии, защото иначе нѣма отъ гдѣ да черпимъ сили, а
животътъ
на земята е скаченъ съ тия иерархии.
(втори вариант)
— Причини има. Изклинчвали сте да учите въ Божественото училище и сте слѣзли надолу, челото ви е слѣзло надолу. У нѣкои религиозни хора главитѣ имъ горѣ не сѫ развити. Защо? — Не сте ходили въ миналото на църква, не сте мислили. И вижте, главата на нѣкой човѣкъ е станала такава, каквато не е трѣбвало да бѫде.
Като погледнешъ главата на нѣкой човѣкъ, виждашъ неговиятъ миналъ животъ напечатенъ върху нея, Ние трѣбва да се повърнемъ, да изправимъ живота си отъ всички тия недѫзи, и да се свържемъ съ сѫществата отъ тия висши иерархии, защото иначе нѣма отъ гдѣ да черпимъ сили, а
животътъ
на земята е скаченъ съ тия иерархии.
Ние не можемъ да прогресираме, безъ да спечелимъ благоволението на когото и да е отъ тѣхъ. Да не мислите, че можете въ свѣта да си пробиете пѫть друго яче. За да си пробиете пѫть въ свѣта, въ каквото и да е направление, непрѣменно трѣбва да имате едно горещо желание за това. Освѣнъ туй трѣбва да придобиете закона на пълното смирение, и само така да искате да придобиете туй знание, да искате да се учите. Нѣкой отъ васъ иматъ горещото желание да сѫ богати.
към втори вариант >>
62.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
Значи,
животътъ
на хората бѣше студенъ.
(втори вариант)
„Бѣше зима студена”. Поетътъ описва една далечна епоха на живота. Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши. Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”.
Значи,
животътъ
на хората бѣше студенъ.
Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ. Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”. И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията си. Нощьта е била тъмна. Значи хората много малко сѫ разсъждавали.
към втори вариант >>
Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава
животътъ
на хората не е билъ като този на животнитѣ.
(втори вариант)
Тѣ сѫ майстори въ това. То е навикъ останалъ отъ миналитѣ, далечни епохи, прѣзъ които сѫ живѣли. Тъ описватъ много хубаво зимата. Нѣкои поети пъкъ описватъ полето. Тия поети сѫ живѣли въ епохи, когато хората сѫ били добри.
Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава
животътъ
на хората не е билъ като този на животнитѣ.
Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ себе си, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена. Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва да се живѣе! И тъй, туй, което е ставало нѣкога въ живота, става и сега. Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството? Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може да разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи.
към втори вариант >>
Ние все уреждаме живота си, а
животътъ
, си остава неуреденъ.
(втори вариант)
Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме. Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено. Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ? Какво ще ви каже? — Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя.
Ние все уреждаме живота си, а
животътъ
, си остава неуреденъ.
Не, животътъ за ученика е уреденъ. Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено. Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата. Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ. Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали.
към втори вариант >>
Не,
животътъ
за ученика е уреденъ.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено. Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ? Какво ще ви каже? — Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя. Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ.
Не,
животътъ
за ученика е уреденъ.
Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено. Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата. Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ. Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска.
към втори вариант >>
Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е
животътъ
имъ, убѣждения нѣматъ.
(втори вариант)
По любовъ ще ти направятъ едно добро, по любовь ще отговоришъ. Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва да сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва да разсѫждавате, за да се освободите отъ дребнавоститѣ на живота. Нѣкои отъ васъ страдате. Защо? — Парички нѣмате. Всички страдате за пари.
Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е
животътъ
имъ, убѣждения нѣматъ.
Тѣ иматъ вѣра, която не издържа критика. Разправяше ми единъ евангелски проповѣдникъ единъ дѣйствителенъ примѣръ отъ своя животъ. Той билъ проповѣдникъ въ Русе, но живѣлъ въ едно близко село. Единъ день отивалъ въ Русе, прѣди Великденъ, придружавалъ го единъ селянинъ. Селянинътъ каралъ една крава и едно теле.
към втори вариант >>
63.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Въпрѣки всичко това, ние виждаме, че цѣлиятъ свѣтъ е потъналъ въ безправие,
животътъ
е потъналъ въ болѣсти и мисъльта е обградена само съ глупости.
На съврѣменнитѣ хора трѣбва една права философия, едно право вѣрую, единъ правъ животъ. Когото и да запитате, всѣки твърди, че живѣе добрѣ. Когото и да запитате, всѣки твърди, че мисли добрѣ. Когото и да запитате, всѣки твърди, че постѫпва добрѣ.
Въпрѣки всичко това, ние виждаме, че цѣлиятъ свѣтъ е потъналъ въ безправие,
животътъ
е потъналъ въ болѣсти и мисъльта е обградена само съ глупости.
Колцина сѫ онѣзи въ сегашния вѣкъ, които иматъ ясна прѣдстава за живота? Колцина отъ тѣхъ знаятъ отъ гдѣ, какъ и отъ кое мѣсто сѫ дошли на земята? Тия хора твърдятъ, че науката казва, какво човѣкътъ е произлѣзълъ отъ една малка животинка и тъй се развилъ на земното кълбо. Току речи, изникналъ като нѣкоя гѫба. Една турска пословица казва: „И да е тъй, пакъ не вѣрвайте“.
към беседата >>
Ние не трѣбва да проучаваме сѫщностьта на Бога, като едно сѫщество извънъ насъ: не сѫщностьта на Бога както ние Го знаемъ е, че Той е Любовь, отъ Него излиза
животътъ
.
Тъй като всѣко едно дърво дава единъ малъкъ опитъ за своя произходъ, така и всѣко едно учение, всѣко едно вѣрую, каквото и да е то, по сѫщия законъ, трѣбва да покаже единъ малъкъ опитъ. И ние, които вѣрваме въ това учение, трѣбва да дадемъ единъ опитъ за себе си. Ако ние вѣрваме въ нѣщо, трѣбва да знаемъ положително, туй реално ли е, така ли е. Запримѣръ, вземете въпроса: въ какво седи сѫщностьта на Бога? – Че Богъ е Любовь въ свѣта.
Ние не трѣбва да проучаваме сѫщностьта на Бога, като едно сѫщество извънъ насъ: не сѫщностьта на Бога както ние Го знаемъ е, че Той е Любовь, отъ Него излиза
животътъ
.
Сѫщностьта на живота пъкъ дава възможность да се прояви разумното, а въ разумното се проявява човѣшката свобода. Сега, ние не можемъ да отдѣлимъ любовьта отъ живота, не можемъ да кажемъ, че любовьта е глупава, както казватъ нѣкои. Не, не смѣсвайте любовьта съ глупостьта. Любовьта с най-разумниятъ актъ въ свѣта, а това, че ние вършимъ нѣкакви глупости, то е другъ въпросъ. И защо да казваме, че любовьта е глупость?
към беседата >>
64.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Затуй
животътъ
на човѣка се продължилъ по-вече, отколкото на другитѣ животни.
“ – „Много ми сѫ тия 30 години, да ходя да се скитамъ натукъ-натамъ, да зъзня на студа, посъкрати ги малко“. Съгласилъ се Господь, взелъ 15 години отъ живота на кучето и пакъ ги далъ на човѣка, та му станали 60 години. Най-послѣ Господь извиква и маймуната: „Ти благодарна ли си, че ще живѣешъ 30 години? “ – Не, не искамъ, Господи, да бѫда подигравка на свѣта, да ме каратъ да се качвамъ и да слизамъ отъ върлинитѣ, много ми сѫ тия години, посъкрати ги малко. И отъ нея взелъ Господь 15 години, та ги далъ на човѣка.
Затуй
животътъ
на човѣка се продължилъ по-вече, отколкото на другитѣ животни.
Питамъ сега: какво искалъ да каже този, който е създалъ анекдота, каква идея е скрилъ въ него? Ако питате турцитѣ, защо страдатъ хората, тѣ казватъ, че хората страдатъ, защото сѫ серсеми. Отъ този анекдотъ, споредъ арабитѣ, до 30 годишната си възрасть човѣкъ живѣе добъръ човѣшки животъ; отъ 30 годишната си възрасть нататъкъ, до 45 години живѣе магарешки животъ; отъ 45–60 годишната си възрасть живѣе кучешки животъ, а отъ насетнѣ – маймунски. Щомъ дойде човѣкъ до годинитѣ, които е взелъ назаемъ отъ магарето, казватъ: е, отъ магарето си взелъ. Като дойдатъ въ живота на човѣка много страдания, казватъ: е, отъ кучешкия животъ си взелъ, нищо, ще теглишъ.
към беседата >>
65.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Азъ зная, какво нѣщо е
животътъ
, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя.
Разбира се, ние не оправдаваме този философъ. Ако той бѣше уменъ, нѣмаше защо да троши краката на тази кукла; ако пъкъ по невнимание е направилъ това ние ще кажемъ: нѣма нищо; обаче, и въ единия и въ другия случай той е нарушилъ спокойствието на туй малко момиченце. Тукъ, обаче нѣма никакво морално нарушение. Питамъ: ние, съврѣменнитѣ културни хора, тъй, както живѣемъ, не мязаме ли на туй малко момиченце, което се занимава съ своята кукла, и на туй малко момченце, което се занимава съ своето конче? Всѣки единъ отъ васъ ще каже: какъ тъй, азъ зная това!
Азъ зная, какво нѣщо е
животътъ
, разбирамъ отъ него, зная и да свиря и да пѣя.
Знаешъ, но това азъ не наричамъ знание. Често, ние се намираме въ положението на онзи турчинъ, който като дошълъ въ България, постоянно се хвалилъ, че като билъ въ Багдатъ, могълъ да прѣскача трапове отъ по 10 м. широчина. Единъ день, единъ старъ турчинъ му казва: щомъ си могълъ въ Багдатъ да прѣскачашъ такива трапове, и ние тукъ имаме такива, прѣскочи нѣкой пѫть. – Не, тукъ не мога да прѣскачамъ такива трапове, защото климатътъ тукъ не е такъвъ, какъвто бѣше въ Багдатъ, тукъ е съвсѣмъ другъ. Сега, да се повърнемъ къмъ 13-ти стихъ отъ прочетената глава: „Които не отъ кръвь, нито отъ похоть плътска, нито отъ похоть мѫжка, но отъ Бога се родиха“.
към беседата >>
Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че
животътъ
ти се намира въ опасность, нѣма да бѣгашъ прѣдъ нея, т.е.
Ако ги носи, и никѫдѣ не ги употрѣбява, тѣ нѣматъ смисълъ. Навсѣкѫдѣ трѣбва да ги употрѣбява! Този аршинъ му трѣбва за мѣрене платове, а ножицитѣ – за кроене. Отвѣстната линия на кръста показва, че имаме едно козмическо течение въ свѣта, което иде отгорѣ-надолу, по инволюционенъ пѫть. То е една сила, която повлича всичко въ свѣта, унищожава всичко, безъ да иска да знае, защото тя си има свой опрѣдѣленъ пѫть.
Хоризонталната линия на кръста означава слѣдното: когато виждашъ, че тази козмическа сила слиза прѣдъ тебе, когато виждашъ, че
животътъ
ти се намира въ опасность, нѣма да бѣгашъ прѣдъ нея, т.е.
въ посоката, въ която отива тази козмическа сила. нито срѣщу нея. защото и въ двата случая ще изгубишъ живота си, а ще бѣгашъ или въ лѣво, или въ дѣсно – тамъ е твоето спасение. То значи: ще бѣгашъ или въ свѣта, или при Бога. Трѣбва да се занимавашъ съ нѣщо, за да избѣгнешъ туй противорѣчие.
към беседата >>
Ако ние живѣемъ за себе си, за своето обикновено себе, и умираме – и въ това
животътъ
се проявилъ.
Защото, на лѣво, на дѣсно, има и обратна посока – надолу, къмъ центъра на земята. Това води къмъ грѣха, къмъ прѣстѫплението, и тогава, нито посоката на лѣво, нито посоката на дѣсно ме спасява. Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва да има една единствена мисъль: да служимъ само на Бога! Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене. Всѣки единъ отъ васъ живѣе за себе си, но толкова живѣе и за другитѣ.
Ако ние живѣемъ за себе си, за своето обикновено себе, и умираме – и въ това
животътъ
се проявилъ.
Ако ние се отказваме да живѣемъ за себе си и умираме, и това пакъ е проявление на живота, обаче истинскиятъ животъ не се самоопрѣдѣля въ тѣзи двѣ проявления. Ако живѣемъ за своето висше азъ, за своята Божествена душа, само така животътъ ни се разширява. Този животъ включва живота на всички наши ближни. Слѣдователно, нашето благо е тѣхно благо, и тѣхното благо е и наше благо. Въ Любовьта, въ Божествения свѣтъ има три методи.
към беседата >>
Ако живѣемъ за своето висше азъ, за своята Божествена душа, само така
животътъ
ни се разширява.
Тогава, дълбоко въ нашето съзнание трѣбва да има една единствена мисъль: да служимъ само на Бога! Ти, като дойдешъ при мене, азъ трѣбва да зная, че си една душа излѣзла отъ Бога, и да съмъ готовъ да направя за тебе това, което свещеното Божие име изисква отъ мене. Всѣки единъ отъ васъ живѣе за себе си, но толкова живѣе и за другитѣ. Ако ние живѣемъ за себе си, за своето обикновено себе, и умираме – и въ това животътъ се проявилъ. Ако ние се отказваме да живѣемъ за себе си и умираме, и това пакъ е проявление на живота, обаче истинскиятъ животъ не се самоопрѣдѣля въ тѣзи двѣ проявления.
Ако живѣемъ за своето висше азъ, за своята Божествена душа, само така
животътъ
ни се разширява.
Този животъ включва живота на всички наши ближни. Слѣдователно, нашето благо е тѣхно благо, и тѣхното благо е и наше благо. Въ Любовьта, въ Божествения свѣтъ има три методи. Първиятъ методъ азъ наричамъ „методъ на въздуха, или въздухообразенъ“, вториятъ методъ е „методъ на водата, или воденъ“, и третиятъ е твърдиятъ методъ. При всѣки единъ методъ трѣбва да разбирашъ законитѣ.
към беседата >>
Не,
животътъ
отъ сега започва.
– Много хубаво! Ние сме все отъ хилядата лева. Азъ не казвамъ, че вие не сте добри. Много по-добри сте отколкото въ миналото, но това е една фаза. Нима ние трѣбва да се спремъ?
Не,
животътъ
отъ сега започва.
Нима онова малкото растение, което е израсло само четири пръста надъ земята, трѣбва да спре и да каже: азъ израснахъ вече четири пръста. Не, то може да израсне и 10, и 15 пръста. Много възможности за растене има въ човѣшката душа! „Ама ние сме по-добри отъ свѣта! “ Не се сравнявайте съ свѣта!
към беседата >>
–
Животътъ
, който имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; умътъ, който носишъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; сърдцето, което имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь.
Когато човѣкъ говори за любовьта си, той се поставя на неправилна основа. Сега, ще дойдете до другото правило: ти ще изявявашъ любовьта си тъй, както Богъ изявява своята Любовь. Какъ изявява Богъ Любовьта си? – Богъ е създалъ цѣлия свѣтъ, съ това изявява Любовьта си, но Той самъ седи на заденъ планъ. Нѣкой питатъ: какво нѣщо е Божията Любовь?
–
Животътъ
, който имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; умътъ, който носишъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь; сърдцето, което имашъ, въ него Богъ е изявилъ своята Любовь.
Волята, която имашъ, въ нея Богъ е изявилъ своята Любовь. Какво има да питашъ още? Употрѣби своя животъ, употрѣби своя умъ, употрѣби своето сърдце, употрѣби своята воля, и ти ще намѣришъ, какво Богъ е казалъ вѫтрѣ въ тѣхъ! Сега, за какво трѣбва да мислимъ? Вие, като станете сутринь, колко минути мислите за Бога, я ми кажете?
към беседата >>
66.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
Животътъ
частично е неразрѣшимъ.
– То не е ваша работа, за васъ това не е важно. За мене е важно да изсуша човѣка на плета, и като го изсуша, ще дигна плета. Изобщо, такава е и нашата философия. Всички ние, и свѣтски, и религиозни хора, се стремимъ да разрѣшимъ въпроситѣ частично. Никога не можете да разрѣшите живота частично.
Животътъ
частично е неразрѣшимъ.
Кое число е цѣло? Цѣло число е това, което съдържа всички части въ себе си. Ако въ извѣстенъ случай въ живота сте въ дисхармония, т.е. съ една часть на цѣлото, защо ще се карате съ тази часть? Не сте вие, който може да изправите тази грѣшка.
към беседата >>
Ако ти, като нѣкой търговецъ, като нѣкой земледѣлецъ, или като нѣкой учитель душата ти е пълна съ онази Божествена Любовь и се разширява,
животътъ
ти ще се осмисли.
“ Ако живѣемъ за Бога, ние ще имаме условията на този безграниченъ и безпрѣдѣленъ животъ. Защо е така? Защото отношенията на тѣзи малки коренчета се опрѣдѣлятъ отъ отношенията ни къмъ Бога. Прави ли сѫ моитѣ отношения къмъ Бога, въ каквото и да е направление, азъ ще бѫда живъ. Ако моитѣ отношения и къмъ най-малкото коренче сѫ любовни, ще имамъ всичкото съдѣйствие на Бога.
Ако ти, като нѣкой търговецъ, като нѣкой земледѣлецъ, или като нѣкой учитель душата ти е пълна съ онази Божествена Любовь и се разширява,
животътъ
ти ще се осмисли.
Но, ако ти си царь даже, а нѣмашъ тази Любовь короната на главата ти ще бѫде тежка. Нѣкой казва: азъ ще се откажа отъ това учение, азъ ще се откажа отъ Любовьта, Мѫдростьта, и Истината. Да се откажешъ отъ Любовьта, значи да се откажешъ отъ живота. Да се откажешъ отъ Мѫдростьта, значи да изпаднешъ въ робство, въ безумие. Да се откажешъ отъ Истината, значи да влѣзешъ въ ада.
към беседата >>
Животътъ
е едно благо, той не е мѫчение.
Нѣкои отъ васъ казватъ: ние се мѫчимъ да живѣемъ. Азъ не вѣрвамъ въ това. Нѣма защо да се мѫчите да живѣете. Това не се изисква отъ васъ. Богъ те е пратилъ на земята да изпълнишъ Неговата воля, и ти трѣбва да живѣешъ!
Животътъ
е едно благо, той не е мѫчение.
Ако ние се мѫчимъ, то е, защото не разбираме условията на Божията благость, която ни води къмъ общата любовь. Вие искате да обичате нѣкого въ свѣта и той да ви обича, да имате едно вѣрно лице. Азъ питамъ всѣки едного отъ васъ: намѣрилъ ли е туй вѣрното лице? Азъ наричамъ вѣрно лице туй, което не умира. Ако той умира и послѣ трѣбва да търсишъ друго нѣкое, значи то не е било вѣрното лице.
към беседата >>
67.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Такова нѣщо е
животътъ
!
Често, вие се поставяте на пѫтя на злото, изпитвате неговото влияние, усѣщате неговитѣ послѣдствия, но да ви попитатъ, какво нѣщо е само по себе си злото, нищо не можете да кажете. Когато злото дойде да дѣйствува въ свѣта, човѣкъ се намира въ положението на едно живо агне, което не закалатъ изведнъжъ, а бавно го пекатъ на шишъ. Попекатъ, попекатъ го малко на огъня, слѣдъ това го извадятъ отъ шиша, отрѣжатъ едно парче отъ бута му и го оставятъ да зарасне малко. Слѣдъ като позарастне, пакъ го взематъ, пакъ го попекатъ малко, отрѣжатъ едно парче отъ него и слѣдъ това пакъ го оставятъ да зараства. Дълго врѣме го пекатъ – рѣжатъ, пекатъ – рѣжатъ и не умира.
Такова нѣщо е
животътъ
!
Питамъ: кои сѫ тѣзи, които пекатъ човѣка? Сега, мнозина казватъ: всичко е отъ Бога. Е, какво всичко е отъ Бога? Кривитѣ заключения седятъ въ слѣдующето. Запримѣръ, Иванъ Драгановъ казва, че си направилъ една петь етажна кѫща.
към беседата >>
Ние сме живѣли и по единия, и по другия начинъ, и ако до сега
животътъ
е вървѣлъ добрѣ, то е благодарение на невидимия свѣтъ, който работи надъ насъ; то е благодарение на онѣзи разумни сѫщества, на ангелитѣ, които сѫ тѣсно свързани съ насъ и работятъ, грижатъ се за насъ.
А, смърть! – А бе ти не чакай да направишъ опита, че тогава да видишъ защото ще вземешъ да риташъ на земята. Този манафинъ опитва, и свършва. Питамъ: като направимъ този опитъ, какво сме добили? – Нищо.
Ние сме живѣли и по единия, и по другия начинъ, и ако до сега
животътъ
е вървѣлъ добрѣ, то е благодарение на невидимия свѣтъ, който работи надъ насъ; то е благодарение на онѣзи разумни сѫщества, на ангелитѣ, които сѫ тѣсно свързани съ насъ и работятъ, грижатъ се за насъ.
Тѣхното желание е човѣчеството да добие онѣзи свѣтли идеи, онѣзи велики закони, споредъ които тѣ живѣятъ. Най-разумнитѣ закони въ свѣта се употрѣбяватъ отъ тѣхъ. Най-чистиятъ, най-благородниятъ животъ се прилага отъ тѣхъ. Животъ на самоотверженость ще се види само отъ тѣхъ. Често тѣ изпращатъ свои посланици на земята, въ една или въ друга форма.
към беседата >>
И сега, всички хора се спиратъ и казватъ: тежъкъ е
животътъ
!
Народътъ го очаква смърть, обществото го очаква смърть, индивидътъ го очаква смърть. Дѣто бутне този ножъ на Ешавора, всичко ще се разруши. Защо всичко ще се разруши? – За да покаже, че има една лъжа, въ която нищо не може да се съгради, за да покаже, че има една злоба, въ която нищо не може да расте; за да покаже, че има едно лицемѣрие, което никого не е облѣкло. Лицемѣрието е една дреха, но никой не може да живѣе съ тази дреха.
И сега, всички хора се спиратъ и казватъ: тежъкъ е
животътъ
!
Непоносимъ е животътъ! Защо е тежъкъ животътъ? – Усложнения има. Защо е непоносимъ животътъ? – Е, такава е волята Божия.
към беседата >>
Непоносимъ е
животътъ
!
Дѣто бутне този ножъ на Ешавора, всичко ще се разруши. Защо всичко ще се разруши? – За да покаже, че има една лъжа, въ която нищо не може да се съгради, за да покаже, че има една злоба, въ която нищо не може да расте; за да покаже, че има едно лицемѣрие, което никого не е облѣкло. Лицемѣрието е една дреха, но никой не може да живѣе съ тази дреха. И сега, всички хора се спиратъ и казватъ: тежъкъ е животътъ!
Непоносимъ е
животътъ
!
Защо е тежъкъ животътъ? – Усложнения има. Защо е непоносимъ животътъ? – Е, такава е волята Божия. Не ни се живѣе.
към беседата >>
Защо е тежъкъ
животътъ
?
Защо всичко ще се разруши? – За да покаже, че има една лъжа, въ която нищо не може да се съгради, за да покаже, че има една злоба, въ която нищо не може да расте; за да покаже, че има едно лицемѣрие, което никого не е облѣкло. Лицемѣрието е една дреха, но никой не може да живѣе съ тази дреха. И сега, всички хора се спиратъ и казватъ: тежъкъ е животътъ! Непоносимъ е животътъ!
Защо е тежъкъ
животътъ
?
– Усложнения има. Защо е непоносимъ животътъ? – Е, такава е волята Божия. Не ни се живѣе. Да умремъ, да си заминемъ!
към беседата >>
Защо е непоносимъ
животътъ
?
Лицемѣрието е една дреха, но никой не може да живѣе съ тази дреха. И сега, всички хора се спиратъ и казватъ: тежъкъ е животътъ! Непоносимъ е животътъ! Защо е тежъкъ животътъ? – Усложнения има.
Защо е непоносимъ
животътъ
?
– Е, такава е волята Божия. Не ни се живѣе. Да умремъ, да си заминемъ! Защо? – Е, карма е това.
към беседата >>
Щомъ почнете да мислите за него, не е важно, дали той знае това, или не, веднага вашето недоволство ще почне да се топи, вашиятъ умъ ще се просвѣтли, и вие ще кажете: сега разбрахъ че
животътъ
има смисълъ.
Ако вие се съмнѣвате, направете единъ малъкъ психологически опитъ. Като направите този опитъ, ще видите, че въ свѣта има извѣстни сили, които дѣйствуватъ въ едно направление, и други сили, които дѣйствуватъ въ обратно направление. Запримѣръ, вие сте неразположени, крайно недоволни сте отъ живота си. Намѣрете тогава единъ много добъръ човѣкъ, пъленъ съ любовь. Концентрирайте ума си къмъ него и вижте, каква промѣна ще стане у васъ.
Щомъ почнете да мислите за него, не е важно, дали той знае това, или не, веднага вашето недоволство ще почне да се топи, вашиятъ умъ ще се просвѣтли, и вие ще кажете: сега разбрахъ че
животътъ
има смисълъ.
Защо става това? Понеже въ този добъръ човѣкъ има други сили, противоположни на вашитѣ, та като се докоснете до него, той измѣня направлението на вашитѣ сили къмъ добро. Послѣ, направете и другъ опитъ. Нѣкой пѫть сте разположени много, радостни сте. Веднага концентрирайте ума си къмъ единъ лошъ човѣкъ и ще видите, че нѣма да се мине е половинъ часъ, и ще ви обхване голѣма тѫга, голѣма мѫка, която ще измѣни настроението ви.
към беседата >>
Хората, които сѫ около васъ ще омекнатъ, и
животътъ
ви ще стане по-сносенъ.
Нали така постѫпватъ и сегашнитѣ лѣкари? Като се явятъ нѣкои заразени мѣста, или като се яви нѣкоя инфекция по тѣлото, тѣ си служатъ съ лѣкарства, които изгарятъ инфектираната часть. И вие ще употрѣбявате принципа на Любовьта като една положителна сила навсѣкѫдѣ въ живота си. Употрѣбите ли тази сила, каквото и колкото неблагоприятно положение или условие да срещнете, тя всѣкога ще укаже едно смекчающе дѣйствие и ще облекчи положението ви. Най-първо тя ще произведе една промѣна въ ума, въ сърдцето и въ волята ви, а послѣ ще произведе една смекчающа атмосфера и наоколо ви.
Хората, които сѫ около васъ ще омекнатъ, и
животътъ
ви ще стане по-сносенъ.
Азъ не ви говоря за Любовьта, като една мека сила. Не, не, вие съзнателно трѣбва да опитате, какъ дѣйствува Божията Любовь въ васъ. Та, казвамъ сега на всинца ви: вложете въ сърдцата си Божията Любовь и не чакайте да дойде тя слѣдъ хиляди години! На онѣзи пъкъ, които сѫ я вложили, казвамъ: разширете вашата канализация: Любовьта е една велика сила и вие можете да я опитате. Вие още не сте опитвали величието на Божията Любовь, въ която има едно голѣмо разнообразие.
към беседата >>
68.
Да угоди на народа
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
Тъй върви
животътъ
.
Обаче, единъ день, тъй както ги наобикаляшъ, погледнешъ на една, на друга отъ тѣхъ, докато хвърлишъ око върху нѣкоя мазничка, приличничка кокошка и си казвашъ: тази ще ме развесели. Нали, най-послѣ, и азъ ще трѣбва да живѣя? Обиколишъ около нея 1–2 пѫти, докато я хванешъ, а тя мисли, че я обичашъ. Заколишъ я, занесешъ я на жена си и казвашъ: жено, мазничка е тази кокошка! Ще я опечемъ съ малко картошки, ще купимъ малко винце, ще извикаме и музиканти, ще поканимъ приятели на гости, та едно хубаво угощение ще си устроимъ!
Тъй върви
животътъ
.
Това е любовь! И вие, като наблюдавате, виждате, че като хванатъ тази кокошка, тя си покрѣка малко, но нѣма законъ, който да я защищава. Турятъ ножа на гърлото ѝ, и тя млъква. Значи, когато ние се радваме, всички други сѫщества наоколо ни страдатъ. Утрѣ, по сѫщия законъ ще хванешъ една малка пуйка, едно младо теленце или едно малко агънце и ще го заколишъ.
към беседата >>
Животътъ
седи ли въ яденето?
Слѣдователно, камънитѣ ще бѫдатъ вашиятъ компасъ. Ще вземете едно камъче и то ще ви покаже накѫдѣ е изтокъ. Като намѣрите изтокъ, по особени математически прѣдположения ще намѣрите и другитѣ три посоки, а отъ тамъ и своя пѫть. Сега, вие казвате, че трѣбва да живѣете. Въ какво седи сегашниятъ ви животъ?
Животътъ
седи ли въ яденето?
Не, яденето е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ спането? Не, спането е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ мисленето? Не, мисленето е само едно условие за животъ.
към беседата >>
Животътъ
седи ли въ спането?
Като намѣрите изтокъ, по особени математически прѣдположения ще намѣрите и другитѣ три посоки, а отъ тамъ и своя пѫть. Сега, вие казвате, че трѣбва да живѣете. Въ какво седи сегашниятъ ви животъ? Животътъ седи ли въ яденето? Не, яденето е само едно условие за животъ.
Животътъ
седи ли въ спането?
Не, спането е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ мисленето? Не, мисленето е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ чувствата? Не, чувствата сѫ само едно условие за животъ.
към беседата >>
Животътъ
седи ли въ мисленето?
Въ какво седи сегашниятъ ви животъ? Животътъ седи ли въ яденето? Не, яденето е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ спането? Не, спането е само едно условие за животъ.
Животътъ
седи ли въ мисленето?
Не, мисленето е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ чувствата? Не, чувствата сѫ само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ работата? Не, работата е само едно условие за животъ.
към беседата >>
Животътъ
седи ли въ чувствата?
Не, яденето е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ спането? Не, спането е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ мисленето? Не, мисленето е само едно условие за животъ.
Животътъ
седи ли въ чувствата?
Не, чувствата сѫ само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ работата? Не, работата е само едно условие за животъ. Е, тогава въ какво седи самиятъ животъ? Животътъ ние не го разглеждаме вънъ отъ насъ.
към беседата >>
Животътъ
седи ли въ работата?
Не, спането е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ мисленето? Не, мисленето е само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ чувствата? Не, чувствата сѫ само едно условие за животъ.
Животътъ
седи ли въ работата?
Не, работата е само едно условие за животъ. Е, тогава въ какво седи самиятъ животъ? Животътъ ние не го разглеждаме вънъ отъ насъ. Животътъ сме ние. Нѣкои искатъ да разглеждатъ живота обективно.
към беседата >>
Животътъ
ние не го разглеждаме вънъ отъ насъ.
Животътъ седи ли въ чувствата? Не, чувствата сѫ само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ работата? Не, работата е само едно условие за животъ. Е, тогава въ какво седи самиятъ животъ?
Животътъ
ние не го разглеждаме вънъ отъ насъ.
Животътъ сме ние. Нѣкои искатъ да разглеждатъ живота обективно. Вие не можете да разглеждате живота обективно. Щомъ извадите живота вънъ отъ себе си, вие сте мъртви. И тогава, за какво може да разсѫждава, за какво може да мисли мъртвиятъ човѣкъ?
към беседата >>
Животътъ
сме ние.
Не, чувствата сѫ само едно условие за животъ. Животътъ седи ли въ работата? Не, работата е само едно условие за животъ. Е, тогава въ какво седи самиятъ животъ? Животътъ ние не го разглеждаме вънъ отъ насъ.
Животътъ
сме ние.
Нѣкои искатъ да разглеждатъ живота обективно. Вие не можете да разглеждате живота обективно. Щомъ извадите живота вънъ отъ себе си, вие сте мъртви. И тогава, за какво може да разсѫждава, за какво може да мисли мъртвиятъ човѣкъ? Слѣдователно, посоката, въ която ние се движимъ сега е да придобиемъ живота.
към беседата >>
Други се спиратъ и казватъ: такъвъ е
животътъ
!
Коя отъ васъ не е тичала и плакала подиръ него съ четири реда сълзи и казвала: безъ тебе не мога да живѣя – умирамъ! Съ тебе само мога да живѣя. Е, защо слѣдъ като го вземе пакъ умира? И той казва, че безъ нея не може да живѣе – умира, а само съ нея може да живѣе, но слѣдъ като я вземе, пакъ умира. Отъ гдѣ произлиза това противорѣчие?
Други се спиратъ и казватъ: такъвъ е
животътъ
!
Ами вие какъ можете да се произнасяте, че животътъ е такъвъ? Да, сегашниятъ животъ е такъвъ, но това не е истинскиятъ животъ. Нека придобиемъ истинския животъ, че тогава да говоримъ. И тъй, Пилатъ искаше да угоди на народа. Защо трѣбваше да бие Исуса и да Го прѣдаде на разпятие?
към беседата >>
Ами вие какъ можете да се произнасяте, че
животътъ
е такъвъ?
Съ тебе само мога да живѣя. Е, защо слѣдъ като го вземе пакъ умира? И той казва, че безъ нея не може да живѣе – умира, а само съ нея може да живѣе, но слѣдъ като я вземе, пакъ умира. Отъ гдѣ произлиза това противорѣчие? Други се спиратъ и казватъ: такъвъ е животътъ!
Ами вие какъ можете да се произнасяте, че
животътъ
е такъвъ?
Да, сегашниятъ животъ е такъвъ, но това не е истинскиятъ животъ. Нека придобиемъ истинския животъ, че тогава да говоримъ. И тъй, Пилатъ искаше да угоди на народа. Защо трѣбваше да бие Исуса и да Го прѣдаде на разпятие? Питамъ: защо Господь не се намѣси въ работитѣ на Пилата?
към беседата >>
Другъ случай: единъ американецъ, слѣдъ като живѣлъ извѣстно число години, намѣрилъ, че
животътъ
нѣма смисълъ, омръзналъ му и рѣшилъ по нѣкакъвъ начинъ да се прослави.
Съврѣменното човѣчество се намира на този камъкъ всрѣдъ водопада, както този американецъ – на тази канара. Брѣгове отстрани има, но този водопадъ отдолу реве, и при най-малкото подхлъзване – всичко е свършено! Най-послѣ американцитѣ рѣшили да прѣхвърлятъ съ единъ топъ едно вѫже на канарата, и този тамъ да се завърже здраво съ него. Сега оставямъ по-нататъкъ историята да прѣдаде факта. Вие прочетете историята, да видите, дали този американецъ се спасилъ, или не.
Другъ случай: единъ американецъ, слѣдъ като живѣлъ извѣстно число години, намѣрилъ, че
животътъ
нѣма смисълъ, омръзналъ му и рѣшилъ по нѣкакъвъ начинъ да се прослави.
Да стане поетъ – не може. Да стане ученъ – не може. Слѣдъ като мислилъ дълги години, дохожда му най-послѣ слѣдната идея: да обкове хубаво една бъчва, да я осмоли добрѣ ида я постели съ пластина, че съ нея да слѣзе отъ водопада. Отиватъ неговитѣ приятели заедно съ него, за да пуснатъ бъчвата горѣ отъ водопада. Пущатъ го отгорѣ, и водата го поема.
към беседата >>
Човѣшката слава лесно може да се взема, човѣшкото богатство лесно може да се вземе, но славата отъ Бога,
животътъ
отъ Бога, никой не може да го вземе.
Запримѣръ, ти слѣдъ като умрѣшъ, кѫдѣ ще отидешъ? Какво казваше Христосъ? Слѣдъ като те обезчестятъ, слѣдъ като ти взематъ всичко, отгдѣ ще дойде славата ти? За това нѣщо, казва Христосъ, има кой да се погрижи. Туй е съгласно съ Христовото учение, защото на друго мѣсто Христосъ казва: „Не търсете слава отъ человѣцитѣ, а отъ Бога“.
Човѣшката слава лесно може да се взема, човѣшкото богатство лесно може да се вземе, но славата отъ Бога,
животътъ
отъ Бога, никой не може да го вземе.
Сега, при туй положение, всѣки трѣбва да има опитностьта на Божията Любовь. Всѣки отъ васъ трѣбва да дойде въ съгласие, въ съприкосновение съ тази велика сѫщина. Тогава ще разбере, че човѣшката любовь е въ свръзка съ Божията Любовь. Между Божията и човѣшката любовь има такава връзка, каквато между една бомба и нейната запалка. Въ Божията Любовь има сѫщитѣ резултати, каквито и въ бомбата, а човѣшката любовь е запалката на този вѣченъ животъ.
към беседата >>
И казватъ: при туй положение, при такава обстановка,
животътъ
изгубва всѣкакъвъ смисълъ, въ него нѣма вече никакво задоволство.
Кое е то? – Тѣ трѣбва да възприематъ онази Любовь, чрѣзъ която душата и духътъ бѣха свързани съ Бога. Тамъ, въ Писанието е казано: „Не дойдохъ въ свѣта да сторя моята воля но волята на Отца, който ме е проводилъ“. Каква е волята на Бога, който ни е изпратилъ на земята? Съврѣменнитѣ християни смѣтатъ че за да изпълнимъ волята Божия, трѣбва да се откажемъ отъ всичко.
И казватъ: при туй положение, при такава обстановка,
животътъ
изгубва всѣкакъвъ смисълъ, въ него нѣма вече никакво задоволство.
Ако нѣма ядене, ако нѣма пиене, ако нѣма спане, ако нѣма удоволствия, тогава въ какво седи смисъла на духовния животъ? – На земята има спане, на небето има почивка. Яденето въ небето е свързано съ процеса на придобиване. И ангелитѣ ядатъ, хранятъ се, и тѣ иматъ обѣди като насъ, но слѣдъ като се наядатъ, усѣщатъ едно разширение, тѣхниятъ животъ става по-изобиленъ и тѣ разбогатяватъ. У насъ не е така.
към беседата >>
Когато твоята любовь почне да се разколебава,
животътъ
ти се намалява и свѣтлината ти става мъжделява; когато се усъмнишъ въ Истината, свободата ти се ограничава, и ти изпитвашъ едно голѣмо стѣснение.
Казвамъ: рѫката какъ познава, дали е намѣрила човѣка, или не? Щомъ рѫката е здрава, тя е на човѣка отгорѣ, намѣрила го е. Щомъ е здрава, тя ще се ползува отъ всички сокове. Щомъ рѫката се отсѣче, тя се отдѣля отъ тѣлото, не може да се ползува отъ соковетѣ му и започва да се разваля, да мирише. До тогава, до като имашъ въ себе си миръ, една непоколебима вѣра, ще имашъ свѣтлина, знание, ще имашъ една интелигентность; докато имашъ Истината въ себе си, ще имашъ свобода; докато Любовьта царува въ тебе, ти ще имашъ животъ, ще бѫдешъ свързанъ съ Бога.
Когато твоята любовь почне да се разколебава,
животътъ
ти се намалява и свѣтлината ти става мъжделява; когато се усъмнишъ въ Истината, свободата ти се ограничава, и ти изпитвашъ едно голѣмо стѣснение.
Ако ти не се пазишъ, може да се откѫснешъ отъ Бога и да изгубишъ живота си. Въпросътъ е, че любовьта къмъ Бога дава разширение на душата и обичь къмъ всички хора. Азъ не ви говоря за тази любовь, която вие знаете. Нѣма да се спирамъ да ви обяснявамъ различията между Божията и човѣшката любовь, но казвамъ, че човѣкъ трѣбва да проучи човѣшката любовь въ всички нейни проявления. Вие сте я опитвали въ всичкитѣ ѝ проявления, нѣма какво да я опитвате сега.
към беседата >>
69.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
По нѣкой пѫть намъ се вижда, че
животътъ
е лесенъ за разбиране, то е, защото той така се опростотворява въ ума ни, като че нѣма никакъвъ смисълъ.
„Който се учи, и който го учи“, сѫ двѣтѣ важни думи въ стиха, а другитѣ сѫ обяснения и допълнения. Който се учи е ученикъ, а който го учи е учитель. Който се учи е човѣкътъ на земята, а който го учи е Богъ, горѣ на небето. Който се учи е дѣтето, а който го учи е майката. Това сѫ все сравнения.
По нѣкой пѫть намъ се вижда, че
животътъ
е лесенъ за разбиране, то е, защото той така се опростотворява въ ума ни, като че нѣма никакъвъ смисълъ.
Защо е така? Защото всички нѣща, който се опростотворяватъ, изгубватъ смисъла си. Нѣкой пѫть животътъ ни се вижда толкова сложенъ, че ние съвсѣмъ се оплитаме. Това сѫ двѣ крайности. По нѣкой пѫть нѣкой ученъ човѣкъ мисли, че всичко знае, а другъ нѣкой мисли, че знае много малко.
към беседата >>
Нѣкой пѫть
животътъ
ни се вижда толкова сложенъ, че ние съвсѣмъ се оплитаме.
Който се учи е дѣтето, а който го учи е майката. Това сѫ все сравнения. По нѣкой пѫть намъ се вижда, че животътъ е лесенъ за разбиране, то е, защото той така се опростотворява въ ума ни, като че нѣма никакъвъ смисълъ. Защо е така? Защото всички нѣща, който се опростотворяватъ, изгубватъ смисъла си.
Нѣкой пѫть
животътъ
ни се вижда толкова сложенъ, че ние съвсѣмъ се оплитаме.
Това сѫ двѣ крайности. По нѣкой пѫть нѣкой ученъ човѣкъ мисли, че всичко знае, а другъ нѣкой мисли, че знае много малко. И двамата сѫ подъ единъ знаменатель, но се различаватъ въ съзнанието си. Онзи, който мисли, че знае много, не е виждалъ човѣкъ по-ученъ отъ себе си, за това мисли така. Онзи пъкъ, който е срѣщалъ по-ученъ човѣкъ отъ себе си, казва: има хора, който знаятъ много, тъй че азъ, въ сравнение сѫ тѣхъ, малко зная.
към беседата >>
И тъй, ние дохождаме до слѣдното заключение:
животътъ
е въ пълно разположение на самитѣ насъ.
Възлюбете вѣрата, почнете да проповѣдвате за Бога, изхвърлете съмнѣнието и лицето ви ще просветне, вие ще се подмладите. Подмладите ли се, тогава и знанието ще дойде. Ще кажете: може ли тия нѣща? – Може, ние сме ги опитали. Турете тази мисъль въ себе си.
И тъй, ние дохождаме до слѣдното заключение:
животътъ
е въ пълно разположение на самитѣ насъ.
Щомъ е така, ние можемъ да подобримъ живота си, защото това е волята Божия. Богъ, който живѣе въ насъ, ни казва, че чрѣзъ Него можемъ да подобримъ своя животъ, а не трѣбва да чакаме нашитѣ ближни да подобрятъ живота си, че тогава ние. Всѣки ще подобри своя животъ за себе си и ще приложи закона. Когато всички оправимъ живота си, ще имаме нови отношения единъ къмъ другъ. Тѣзи нови отношения ние не ги знаемъ.
към беседата >>
70.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
–
Животътъ
е една необходимость.
Нѣкой може да те пита защо трѣбва да имаме една идея? – Тя е една необходимость. Защо трѣбва да обичаме? – Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ?
–
Животътъ
е една необходимость.
Защо трѣбва да се учимъ? – Учението е една необходимость. Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия.
към беседата >>
Не,
животътъ
изисква съвсѣмъ друго нѣщо.
Нѣкой казва: ако не бѣхъ любилъ, нѣмаше да имамъ скърби. Не, условията въ живота произвеждатъ и радоститѣ, и скърбитѣ. Щомъ си се наялъ, пипнешъ коремчето си и казвашъ: е, добрѣ ми дойде тази печена кокошка. Това разбирамъ животъ! Но утрѣ въ коремчето ти нѣма печена кокошка, нѣма никакво ядене, нѣма винце, казвашъ тогава: мѫчи ме страданието.
Не,
животътъ
изисква съвсѣмъ друго нѣщо.
Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ. Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия. И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая. Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ! Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема.
към беседата >>
Така
животътъ
ти вкисва.
Е, какво да правя тогава? – Ще ядешъ гроздето тъй, както е създадено, то е сладко въ този естественъ видъ. Слѣдователно, ние можемъ да направимъ нашия животъ горчивъ и киселъ, каквото е самото вино. Ние, съврѣменнитѣ хора, не мислимъ сериозно върху живота. Имашъ да вземашъ отъ нѣкого и постоянно мислишъ за това.
Така
животътъ
ти вкисва.
Вкисва животътъ и на другия. Кажи: заради Бога, заради Любовьта тегля чърта отгорѣ и задрасквамъ този дългъ. Това да сторишъ не за да покажешъ, че си щедъръ, но да постѫпишъ съобразно Божия законъ – заради Бога, заради Любовьта. Тогава и Богъ нѣма да те остави сиромахъ. Забѣлѣжете, въ цѣлата окултна литература въ цѣлата религия, нѣма примѣръ, дѣто човѣкъ да е живѣлъ съобразно Божиитѣ закони и да е умрѣлъ сиромахъ.
към беседата >>
Вкисва
животътъ
и на другия.
– Ще ядешъ гроздето тъй, както е създадено, то е сладко въ този естественъ видъ. Слѣдователно, ние можемъ да направимъ нашия животъ горчивъ и киселъ, каквото е самото вино. Ние, съврѣменнитѣ хора, не мислимъ сериозно върху живота. Имашъ да вземашъ отъ нѣкого и постоянно мислишъ за това. Така животътъ ти вкисва.
Вкисва
животътъ
и на другия.
Кажи: заради Бога, заради Любовьта тегля чърта отгорѣ и задрасквамъ този дългъ. Това да сторишъ не за да покажешъ, че си щедъръ, но да постѫпишъ съобразно Божия законъ – заради Бога, заради Любовьта. Тогава и Богъ нѣма да те остави сиромахъ. Забѣлѣжете, въ цѣлата окултна литература въ цѣлата религия, нѣма примѣръ, дѣто човѣкъ да е живѣлъ съобразно Божиитѣ закони и да е умрѣлъ сиромахъ. Такъвъ човѣкъ всѣкога е билъ богатъ.
към беседата >>
Трѣбва сливане въ Бога на два живота, на четири живота, на осемь живота, на шестнадесетъ живота и т.н., до като
животътъ
на цѣлото човѣчество се слѣе въ едно.
Вие познавате Христа, но само външно, вѫтрѣшно още не сте Го познали. Да викате нѣкого у дома си на гости, това не значи, че го познавате; да живѣете 10–15–20 години заедно съ него, и това още не значи, че го познавате, но когато два живота се слѣятъ въ единъ, да стане сливане, то значи познаване. Това нѣщо въ будическото поле се казва сливане. Тогава всички противорѣчия въ свѣта изчезватъ. Човѣкъ вече не вижда злото и започва да работи тъй, както Богъ работи.
Трѣбва сливане въ Бога на два живота, на четири живота, на осемь живота, на шестнадесетъ живота и т.н., до като
животътъ
на цѣлото човѣчество се слѣе въ едно.
Тогава ще се образува тази хармония, която сегашнитѣ народи очакватъ. И тъй, за всички е нужно сливане и познаване на Христа вѫтрѣшно като Любовь, познаване на Христа вѫтрѣшно като Мѫдрость и познаване на Христа вѫтрѣшно като Истина. Това е дълбокиятъ смисълъ, който трѣбва да залегне въ всѣки умъ, въ всѣко сърдце, въ всѣка душа и въ всѣки духъ.
към беседата >>
71.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
Религиознитѣ хора казватъ, че Господь управлява навсѣкѫдѣ въ свѣта, че Той е всесиленъ, че Той може да направи това-онова, че
животътъ
и всичко друго става все по Неговата воля.
Тѣ имаха една възвишена култура. Тѣ имаха много учени равини, много учени хора, капацитети, както ги казватъ сега. Тѣ имаха такива учени, че каквото кажеха, свѣтътъ се потресваше. Историцитѣ иматъ всичкото добро желание да обяснятъ причинитѣ, защо евреитѣ не приеха Христа, но нѣщата не могатъ да се обяснятъ тъй лесно. Защо? Като се дойде до религиознитѣ, до набожнитѣ хора, като се дойде до духовния свѣтъ, работата се слага малко по-другояче.
Религиознитѣ хора казватъ, че Господь управлява навсѣкѫдѣ въ свѣта, че Той е всесиленъ, че Той може да направи това-онова, че
животътъ
и всичко друго става все по Неговата воля.
Той казва: ти ще воювашъ. Съгласенъ съмъ. И щомъ се свърши сражението, ти се върнешъ дома си. Обаче Богъ праща единъ човѣкъ на земята да каже Неговата Истина, но въ дадения случай този сѫщиятъ Господь не иска да му помогне, щото хората да възприематъ, да разбератъ тази Истина. И тогава, този горкиятъ човѣкъ се чуди, защо не го приели.
към беседата >>
Нѣма да умремъ гладни, но
животътъ
ни ще се измѣни.
Господь е пратилъ изобилно храна на земята. Ако ние кажемъ, че трѣбва да работимъ, за да живѣемъ, тогава всички тия микроскопически сѫщества сѣятъ ли? – Не сѣятъ, за всички има храна. Питамъ: какво мислите ще бѫде, ако ние, съврѣменнитѣ хора, се откажемъ да оремъ и сѣемъ? Ние мислимъ, че ще умремъ гладни.
Нѣма да умремъ гладни, но
животътъ
ни ще се измѣни.
Ние, съврѣменнитѣ хора, ядемъ повече, искаме повече срѣдства, отколкото сѫ ни нужни. Вземете запримѣръ една бѣдна фамилия – мѫжъ, жена и три дѣца, вземете и една богата фамилия – мѫжъ, жена и три дѣца: на богата фамилия не сѫ достатъчни и 10,000 лв. мѣсечно, а бѣдната фамилия минава съ 1,000 лв. Питамъ: какъ е възможно това, еднитѣ да минаватъ съ толкова малко срѣдства, а на другитѣ не стигатъ и 10,000 лв.? Съ какво минаватъ птицитѣ, съ какво минаватъ млѣкопитающитѣ?
към беседата >>
Само така ще видите, че въ свѣта има единъ идеалъ,
животътъ
ви ще придобие единъ вѫтрѣшенъ смисълъ, и вие ще бѫдете полезни не само за васъ, но и за вашитѣ ближни.
Нѣкои отъ васъ сте болни. Отъ гдѣ ще вземете здраве? Нѣкои сте изгубили общественото си положение. Какво трѣбва да правите? – Ще имате една основна идея, ще се свържете съ основния законъ на Любовьта, и вашето положение нѣма изведнъжъ да се подобри, но постепенно ще излѣзете отъ това положение, въ което се намирате.
Само така ще видите, че въ свѣта има единъ идеалъ,
животътъ
ви ще придобие единъ вѫтрѣшенъ смисълъ, и вие ще бѫдете полезни не само за васъ, но и за вашитѣ ближни.
Затова, всѣки отъ насъ трѣбва да работи на Божественото лозе! Сега, нѣкои може да кажатъ: а, той тъй говори! Не, всички трѣбва да говоримъ така, и съ умъ, и съ сърдце, и съ душа, и съ духъ. Всички трѣбва да бѫдемъ тъй искрени, тъй невинни, както дѣцата. И право е казалъ Христосъ: „Ако не станете като малкитѣ дѣца, не можете да влѣзете въ царството Божие“.
към беседата >>
Умътъ мисли едно, сърдцето чувствува друго, а когато дойде тази невинность, тя се свързва съ ума; умътъ се свързва съ душата; душата – съ духа, а духътъ, който носи всички велики блага на козмоса, се свързва съ Бога, и тогава
животътъ
за насъ придобива смисълъ и казваме: ние сме дошли отгорѣ, за да извършимъ волята Божия и ще я извършимъ тъй, както Богъ изисква.
Всички трѣбва да бѫдемъ тъй искрени, тъй невинни, както дѣцата. И право е казалъ Христосъ: „Ако не станете като малкитѣ дѣца, не можете да влѣзете въ царството Божие“. За сегашнитѣ хора, за вѣрующитѣ се иска не само вѣра, не само любовь, но се изисква чистота и невинность, които сѫ една вѫтрѣшна връзка между доброто и Истината. За сега между доброто и Истината нѣма връзка, защото доброто е добро за сърдцето, а Истината е Истина за ума. Между ума и сърдцето нѣма връзка.
Умътъ мисли едно, сърдцето чувствува друго, а когато дойде тази невинность, тя се свързва съ ума; умътъ се свързва съ душата; душата – съ духа, а духътъ, който носи всички велики блага на козмоса, се свързва съ Бога, и тогава
животътъ
за насъ придобива смисълъ и казваме: ние сме дошли отгорѣ, за да извършимъ волята Божия и ще я извършимъ тъй, както Богъ изисква.
И най-послѣ, като напуснемъ земята и тръгнемъ за онзи свѣтъ, всички наши по-голѣми братя, които сѫ изпълнили волята Божия, които сѫ завършили своето развитие ще кажатъ: ние сме доволни, че извършихте волята Божия, елате съ насъ, ние имаме нова култура, разполагайте съ всичко наше. Туй е фактъ! Тъй ще бѫде съ всички, които сѫ извършили волята Божия!
към беседата >>
72.
Божественото буталце
,
МОК
, София, 21.12.1924г.,
Споредъ вашето просто схващане какво нѣщо е
животътъ
, не философската страна на живота, но какво мислите, че е
животътъ
самъ по себе, както вие схващате отъ ваше гледище?
(втори вариант)
(-Азъ бихъ се отказалъ.) И това не е лошо. Има нѣща, отъ които ние можемъ да се откажемъ, но има нѣща, отъ които не се отказваме. Запримѣръ отъ подаряването на единъ добъръ животъ, кой отъ васъ би се отказалъ? Ако бащата и майката ти дадатъ единъ отличенъ животъ, то е единъ капиталъ. Сега, каква е вашата прѣдстава за животъ?
Споредъ вашето просто схващане какво нѣщо е
животътъ
, не философската страна на живота, но какво мислите, че е
животътъ
самъ по себе, както вие схващате отъ ваше гледище?
Всѣкога трѣбва да си съставяте една картина. Прѣдставете си, че това е единъ затворъ, херметически затворенъ - (С), въ който вие сте затворенъ още отъ дѣтинство. Нѣмате съобщение съ никого, т.е. у васъ е само голото съзнание, нѣмате ни чувствувание, ни вкусъ, ни мирисъ, ни слушане, ни зрѣние. Но съзнавате само едно: че сте затворени.
към втори вариант >>
73.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
Ако схванемъ така въпроса, че гладътъ е едно условие, за да може
животътъ
да се развива добрѣ, ние сме на права посока, но ако схващаме, че гладътъ е мѫчение, ние сме на крива посока.
Тѣ всѣкога сѫ били хранени, но въпросътъ пакъ не е билъ разрѣшенъ. Не мислете, че тъй лесно можемъ да разрѣшимъ този въпросъ на глада. Защо? – Гладътъ е една сила въ свѣта, която продължава живота. Азъ не говоря за мѫчението, но казвамъ, че гладътъ е сила въ природата която продължава живота, прави го по-интенсивенъ, а тази интенсивность именно го продължава. Гладътъ внася едно разширение въ живота.
Ако схванемъ така въпроса, че гладътъ е едно условие, за да може
животътъ
да се развива добрѣ, ние сме на права посока, но ако схващаме, че гладътъ е мѫчение, ние сме на крива посока.
И тогава ние ще се намираме въ единъ условенъ свѣтъ, въ който нѣма никаква разумность. Нима онази първична разумна сила, която е създала цѣлия козмосъ, която е допуснала да се прояви туй чувство на гладъ, нѣма свой дълбокъ замисъль? Ще умра отъ гладъ, казва нѣкой. Е, то е наше прѣдположение. Умирането въ природата подразбира минаване отъ едно състояние въ друго.
към беседата >>
74.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Питамъ тогава:
животътъ
ще има ли смисълъ?
Ще кажете: е, какво идеално има въ такъвъ животъ? Какво идеално ли? Око не е видѣло, и ухо не е чуло възможноститѣ, които се съдържатъ въ такъвъ единъ животъ. Първата възможность, която съществува е слѣдната: ти ще имашъ carte-blanche, свободенъ билетъ за пѫтуване. Съ този свободенъ билетъ ти ще имашъ възможность да посѣтишъ всички слънчеви системи, да гостувашъ, дѣто искашъ и по колкото врѣме искашъ, и въ която слънчева система да отидешъ, ще бѫдешъ добрѣ дошълъ.
Питамъ тогава:
животътъ
ще има ли смисълъ?
– Ще има, разбира се. Но ще кажете вие: това сѫ далечни работи, това сѫ приказки изъ 1001 нощь. Това сѫ Аладиновитѣ приказки. Не, това сѫ възможноститѣ, къмъ които човѣшката душа се стреми, и които единъ день ще постигне. Това е висшиятъ идеалъ – да се съединимъ съ Бога, да бѫдемъ служители нему, да влѣземъ въ Божествения свѣтъ, да изявимъ любовьта си къмъ Него.
към беседата >>
75.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Животътъ
е основа на онова велико проявление на битието.
Въ свѣта всичко се свежда къмъ живота.
Животътъ
е основа на онова велико проявление на битието.
Въ живота ние провѣряваме всичкитѣ истини. Какво е битието извънъ живота, това е непознато за човѣка. Разбира се, ние не говоримъ за обикновения, за ограничения животъ, който има обекти. Всѣки животъ, който има извѣстни обекти, е ограниченъ. Слѣдователно, индивидътъ, или човѣкътъ, или душата, които иматъ извѣстенъ обектъ, не могатъ да разбератъ пълнотата на онзи животъ, за който азъ говоря.
към беседата >>
Нѣкой може да философствува, да говори че
животътъ
се изразява въ това, въ онова, но я ми кажете, щомъ се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, въ какво седи вашиятъ идеаленъ животъ?
Постигнете и това – свършите университета, заемете високо обществено положение и слѣдъ това заминавате отъ този свѣтъ. Тамъ, дѣто сѫществува обектъ, какъвто и да е, въ каквото направление и да е, той спъва човѣка въ разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, съ други думи казано, това ще донесе свобода въ живота му, а не за неговата душа, защото за васъ душата е нѣщо непознато; споръ има още за нейното сѫществуване. А върху живота нѣма споръ: и простиятъ, и учениятъ, еднакво го разбиратъ. Учениятъ може да философствува върху живота, простиятъ може да говори за живота, но и единиятъ, и другиятъ, когато си счупятъ крака, еднакво чувствуватъ болката; и единиятъ, и другиятъ, еднакво чувствуватъ радостьта; и единиятъ, и другиятъ, щомъ седнатъ на трапезата, еднакво чувствуватъ благата на храната.
Нѣкой може да философствува, да говори че
животътъ
се изразява въ това, въ онова, но я ми кажете, щомъ се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, въ какво седи вашиятъ идеаленъ животъ?
– Извънъ тия форми животътъ ви не може да се изрази. Не е достатъчно да казвате, че има идеаленъ животъ, но въ какво се изразява този животъ, въ какво се изразява тази идея? Нѣкой пѫть религиознитѣ хора мислятъ, че знаятъ всичко. Какво нѣщо сѫ религиознитѣ хора? – Тѣ сѫ хора, които сѫ свършили училище, безъ да сѫ учени.
към беседата >>
– Извънъ тия форми
животътъ
ви не може да се изрази.
Тамъ, дѣто сѫществува обектъ, какъвто и да е, въ каквото направление и да е, той спъва човѣка въ разбирането на онази велика Истина, която носи свобода за неговата душа. Или, съ други думи казано, това ще донесе свобода въ живота му, а не за неговата душа, защото за васъ душата е нѣщо непознато; споръ има още за нейното сѫществуване. А върху живота нѣма споръ: и простиятъ, и учениятъ, еднакво го разбиратъ. Учениятъ може да философствува върху живота, простиятъ може да говори за живота, но и единиятъ, и другиятъ, когато си счупятъ крака, еднакво чувствуватъ болката; и единиятъ, и другиятъ, еднакво чувствуватъ радостьта; и единиятъ, и другиятъ, щомъ седнатъ на трапезата, еднакво чувствуватъ благата на храната. Нѣкой може да философствува, да говори че животътъ се изразява въ това, въ онова, но я ми кажете, щомъ се изключи яденето, пиенето, обличането, заемането на разни служби, дишането, гледането, въ какво седи вашиятъ идеаленъ животъ?
– Извънъ тия форми
животътъ
ви не може да се изрази.
Не е достатъчно да казвате, че има идеаленъ животъ, но въ какво се изразява този животъ, въ какво се изразява тази идея? Нѣкой пѫть религиознитѣ хора мислятъ, че знаятъ всичко. Какво нѣщо сѫ религиознитѣ хора? – Тѣ сѫ хора, които сѫ свършили училище, безъ да сѫ учени. Тѣ казватъ: като вдъхне веднъжъ Господь въ ноздритѣ на човѣка, откровението ще дойде.
към беседата >>
Върху свѣта вие имате извѣстно познание, но за да се разбере, какво нѣщо е
животътъ
самъ по себе си, за да се види, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията, изисква се повече свѣтлина.
Питамъ: радостьта може ли да влиза и да излиза? Скърбьта може ли да влиза и да излиза? – Не, скърбьта нито влиза, нито излиза; и радостьта сѫщо – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изяснимъ добрѣ нѣщата, ние си ги прѣдставяме въ образци, като че радостьта и скърбьта влизатъ и излизатъ. Това сѫ редъ обяснения, които не изразяватъ самия животъ.
Върху свѣта вие имате извѣстно познание, но за да се разбере, какво нѣщо е
животътъ
самъ по себе си, за да се види, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията, изисква се повече свѣтлина.
Има нѣщо, което спъва хората въ живота и тогава животътъ имъ е изложенъ на извѣстна опасность. Прѣдставете си, че вие пѫтувате вечерно врѣме, въ тъмнина прѣзъ едно планинско мѣсто. Вашиятъ животъ е изложенъ на опасность, и 99% има шансъ да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, въ случая тъмнината е, която ви ограничава, и може да ви попрѣчи да постигнете вашитѣ проекти на земята. Идването на свѣтлината, обаче, ще улесни пѫтуването ви.
към беседата >>
Има нѣщо, което спъва хората въ живота и тогава
животътъ
имъ е изложенъ на извѣстна опасность.
Скърбьта може ли да влиза и да излиза? – Не, скърбьта нито влиза, нито излиза; и радостьта сѫщо – нито влиза, нито излиза. Обаче, за да си изяснимъ добрѣ нѣщата, ние си ги прѣдставяме въ образци, като че радостьта и скърбьта влизатъ и излизатъ. Това сѫ редъ обяснения, които не изразяватъ самия животъ. Върху свѣта вие имате извѣстно познание, но за да се разбере, какво нѣщо е животътъ самъ по себе си, за да се види, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията, изисква се повече свѣтлина.
Има нѣщо, което спъва хората въ живота и тогава
животътъ
имъ е изложенъ на извѣстна опасность.
Прѣдставете си, че вие пѫтувате вечерно врѣме, въ тъмнина прѣзъ едно планинско мѣсто. Вашиятъ животъ е изложенъ на опасность, и 99% има шансъ да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, въ случая тъмнината е, която ви ограничава, и може да ви попрѣчи да постигнете вашитѣ проекти на земята. Идването на свѣтлината, обаче, ще улесни пѫтуването ви. Планинското мѣсто за васъ не е обектъ.
към беседата >>
Защо трѣбва да се добие
животътъ
?
– Къмъ истинския животъ. Какъ се намира този животъ? Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ къмъ живота! “ То значи: само въ тѣсния пѫть, само въ мъчнотиитѣ се намира истинския животъ. Онзи човѣкъ, който иска да добие истински смисълъ на живота само той ще намѣри тѣсния пѫть.
Защо трѣбва да се добие
животътъ
?
Защото, ако не добиете живота, никога нѣма да бѫдете запознати съ проявитѣ на Любовьта. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че иматъ Любовь. Не, мога да ви докажа и математически, и геометрически, че туй, което хората наричатъ любовь, не е никаква любовь! Това е илюзия на обектитѣ, не е сѫщинската любовь. Жена обича мѫжа си, умира заради него.
към беседата >>
Днесъ всички питатъ: гдѣ е
животътъ
?
Да кажемъ, че сте учитель нѣкѫдѣ. Ако вие обичате отъ сърдце вашитѣ ученици и почнете да имъ прѣдавате тази Божествена Истина, мислите ли, че днесъ ще ви държатъ въ това училище? Мислите ли, че ако почнете като държавникъ да прилагате тази Любовь, ще ви държатъ на този пость! Даже единъ Толстой, който бѣше такъвъ великанъ, гигантъ като писатель съ своя художественъ стилъ, щомъ се осмѣли да заяви великата идея за Любовьта, всички казаха, че неговата гениалность се потъмнила, че той вече е остарѣлъ и оглупѣлъ. Значи, споредъ схващанията на съврѣменнитѣ хора, всички ония, които иматъ обекти въ живота си, сѫ умни хора, а всички ония, които нѣматъ обекти въ живота си, сѫ малко смахнати, оглупѣли, обезумѣли хора.
Днесъ всички питатъ: гдѣ е
животътъ
?
Гдѣ е смисълътъ на живота? – Животътъ е въ тѣсния пѫть; въ тѣсния пѫть е смисълътъ му. Отъ тукъ изваждамъ единъ законъ: ние изгубваме живота си, понеже ходимъ въ широкия пѫть. И колкото повече хората остаряватъ, толкова повече изгубватъ смисъла на живота си. Докато сѫ млади, животътъ за тѣхъ има смисълъ – това погледне, онова погледне, радва се на всичко.
към беседата >>
–
Животътъ
е въ тѣсния пѫть; въ тѣсния пѫть е смисълътъ му.
Мислите ли, че ако почнете като държавникъ да прилагате тази Любовь, ще ви държатъ на този пость! Даже единъ Толстой, който бѣше такъвъ великанъ, гигантъ като писатель съ своя художественъ стилъ, щомъ се осмѣли да заяви великата идея за Любовьта, всички казаха, че неговата гениалность се потъмнила, че той вече е остарѣлъ и оглупѣлъ. Значи, споредъ схващанията на съврѣменнитѣ хора, всички ония, които иматъ обекти въ живота си, сѫ умни хора, а всички ония, които нѣматъ обекти въ живота си, сѫ малко смахнати, оглупѣли, обезумѣли хора. Днесъ всички питатъ: гдѣ е животътъ? Гдѣ е смисълътъ на живота?
–
Животътъ
е въ тѣсния пѫть; въ тѣсния пѫть е смисълътъ му.
Отъ тукъ изваждамъ единъ законъ: ние изгубваме живота си, понеже ходимъ въ широкия пѫть. И колкото повече хората остаряватъ, толкова повече изгубватъ смисъла на живота си. Докато сѫ млади, животътъ за тѣхъ има смисълъ – това погледне, онова погледне, радва се на всичко. Но като остарѣятъ, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тия външни обекти.
към беседата >>
Докато сѫ млади,
животътъ
за тѣхъ има смисълъ – това погледне, онова погледне, радва се на всичко.
Днесъ всички питатъ: гдѣ е животътъ? Гдѣ е смисълътъ на живота? – Животътъ е въ тѣсния пѫть; въ тѣсния пѫть е смисълътъ му. Отъ тукъ изваждамъ единъ законъ: ние изгубваме живота си, понеже ходимъ въ широкия пѫть. И колкото повече хората остаряватъ, толкова повече изгубватъ смисъла на живота си.
Докато сѫ млади,
животътъ
за тѣхъ има смисълъ – това погледне, онова погледне, радва се на всичко.
Но като остарѣятъ, нищо вече не ги задоволява. Това се дължи все на тия външни обекти. И понеже човѣкъ не е запознатъ съ истинския животъ, той усѣща едно вѫтрѣшно стискане, едно вкисване, едно прѣсищане отъ тия обекти. Сегашниятъ животъ трѣбва да се трансформира и човѣкъ трѣбва да прѣмине отъ едно състояние въ друго. Това е съзнателниятъ животъ; това е, къмъ което ние се стремимъ.
към беседата >>
Че
животътъ
никога не се свършва.
Тамъ трѣбва да се правятъ само опити. Защото само въ тѣлото вие ще намѣрите тия елементи, съ които можете да прѣмахнете недѫзитѣ си. Обаче, да не мислите, че безъ тази лаборатория вие не можете да сѫществувате. То е друго, заблуждение. И тогава хората питатъ: азъ като умра ще живѣя ли пакъ?
Че
животътъ
никога не се свършва.
Той е единъ у всички хора, не е раздѣленъ. Чудни сѫ хората! Ако азъ взема една голѣма рѣка и я раздѣля на хиляди малки рѣкички, какъ мислите, тази вода ще бѫде ли различна отъ първата? – Като я слѣешъ, тя пакъ се съединява и става една и сѫща. Азъ казвамъ: водата се е раздѣлила, понеже се яви твърда почва помежду ѝ, но като прѣмине тази почва, водата пакъ се побратимява, съединява се.
към беседата >>
Животътъ
който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубавъ отъ колкото живота който асимилира повече материя а придобива по-малко сила.
По човѣшки живѣешъ, а при това минавашъ за културенъ. Че азъ като изямъ едно симидче, защо да не съмъ благодаренъ? Съ моето симидче, може би, 10,000 пеперуди биха се нахранили. Даже за тѣхъ е много туй симидче. Питамъ тогава: кой животъ е по-красивъ – този на пеперудата, или моятъ животъ?
Животътъ
който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубавъ отъ колкото живота който асимилира повече материя а придобива по-малко сила.
Какво сме придобили ние отъ многото храна? Гдѣ е нашата сила днесъ? Кой би станалъ мѫченикъ днесъ за Любовьта? Всички треперятъ сега отъ страхъ, единъ на другъ нѣматъ вѣра. Когато единъ постѫпва по единъ начинъ, всички му приписватъ качества, за които не знаятъ, дали сѫ въ дѣйствителность такива.
към беседата >>
Ако азъ ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е
животътъ
на единъ волъ.
Кому ще го раздадешъ? Азъ държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ. Азъ не се нуждая отъ вашитѣ подаръци. Азъ мога да живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение. Това е обикновеното въ свѣта.
Ако азъ ви проповѣдвамъ, за да ме облагодѣтелствувате, това е
животътъ
на единъ волъ.
Ако искате да знаете, въ това отношение, бихъ проповѣдвалъ слѣдното нѣщо: слѣдъ като нахранитѣ всички, които ядатъ много, слѣдъ като вие се нахранитѣ, на вашия Учитель ще дадете по възможность най-малкото, туй, което никой не взима. Защо му е тази изобилна храна? Той нека живѣе като Учитель! – Безъ хлѣбъ. Пъкъ и защо му е шапка?
към беседата >>
Животътъ
седи въ това: като помисля за Бога, да почувствувамъ най-възвишеното и благородното въ себе си, да почувствувамъ живота.
Затова всички трѣбва да имаме само едно убѣждение: Любовь безъ никакъвъ обектъ! Бога да не виждаме въ никаква форма! Христа да не виждаме разпнатъ! Богъ е, който носи животъ въ насъ. Като помислимъ за Него, да почувствуваме животъ въ себе си, да почувстваме подемъ въ мислитѣ и въ желанията си.
Животътъ
седи въ това: като помисля за Бога, да почувствувамъ най-възвишеното и благородното въ себе си, да почувствувамъ живота.
Тогава само ще позная, че Богъ живѣе въ менъ. И всѣки единъ отъ насъ трѣбва да живѣе, че да познае, какво дѣйствително Христосъ е сега на земята, не разпнатиятъ Христосъ, но живиятъ. Живъ е Христосъ на земята! Ще кажете едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ. Да разпнатъ бѣше човѣкътъ, но Христосъ е живъ!
към беседата >>
76.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
Може да има споръ върху това, какво нѣщо е
животътъ
, какво е неговото проявление, но върху самия животъ не може да се спори.
Благородното въ свѣта е достѫпно само за хора, които иматъ сърдце. Възвишениятъ животъ е достѫпенъ само за хора, които иматъ свещена воля, азъ я наричамъ Божествена воля. Има обикновени разбирания за повседневния животъ, има и необикновени разбирания. Обикновеното винаги свършва съ смърть, а необикновеното винаги започва съ животъ. Подъ думата „необикновенъ човѣкъ“ разбираме човѣкъ, който започва съ живота, а подъ „животъ“ разбираме всички онѣзи велики условия, които сѫ скрити въ човѣка.
Може да има споръ върху това, какво нѣщо е
животътъ
, какво е неговото проявление, но върху самия животъ не може да се спори.
Много често хората запитватъ за произхода на живота, какъ е произлѣзълъ той. Животътъ нѣма никакъвъ произходъ. Той има начало, но началото не е произходъ. Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява. Кѫдѣ се образува животътъ, това никой не знае.
към беседата >>
Животътъ
нѣма никакъвъ произходъ.
Има обикновени разбирания за повседневния животъ, има и необикновени разбирания. Обикновеното винаги свършва съ смърть, а необикновеното винаги започва съ животъ. Подъ думата „необикновенъ човѣкъ“ разбираме човѣкъ, който започва съ живота, а подъ „животъ“ разбираме всички онѣзи велики условия, които сѫ скрити въ човѣка. Може да има споръ върху това, какво нѣщо е животътъ, какво е неговото проявление, но върху самия животъ не може да се спори. Много често хората запитватъ за произхода на живота, какъ е произлѣзълъ той.
Животътъ
нѣма никакъвъ произходъ.
Той има начало, но началото не е произходъ. Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява. Кѫдѣ се образува животътъ, това никой не знае. Даже и най-великитѣ умове, даже и най-великитѣ Учители, не знаятъ нищо за произхода на живота. Това е една загадка.
към беседата >>
Кѫдѣ се образува
животътъ
, това никой не знае.
Може да има споръ върху това, какво нѣщо е животътъ, какво е неговото проявление, но върху самия животъ не може да се спори. Много често хората запитватъ за произхода на живота, какъ е произлѣзълъ той. Животътъ нѣма никакъвъ произходъ. Той има начало, но началото не е произходъ. Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява.
Кѫдѣ се образува
животътъ
, това никой не знае.
Даже и най-великитѣ умове, даже и най-великитѣ Учители, не знаятъ нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човѣкъ може да се занимава съ този въпросъ, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разрѣши великата загадка на битието, не е въ състояние. Ако хората биха разрѣшили великата задача на живота, тѣ биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: защо да не разрѣшимъ една велика задача?
към беседата >>
– Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е
животътъ
, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ.
– Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрѣшите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите? – Всички, които сѫ наоколо ви, ще бѫдатъ избити. Когато хората искатъ да разрѣшатъ въпроса за живота, какво ги интересува?
– Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е
животътъ
, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ.
Животътъ произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса. Какъ произтича живота отъ Любовьта, това никой не знае; какъ произтича Любовьта отъ Духа това никой не знае. Ние можемъ да знаемъ нѣщата отчасти. За да можемъ да разберемъ великото въ природата, трѣбва ни съотвѣтствуващъ езикъ. Учениятъ човѣкъ не може да говори на простъ езикъ. Защо?
към беседата >>
Животътъ
произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса.
Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите? – Всички, които сѫ наоколо ви, ще бѫдатъ избити. Когато хората искатъ да разрѣшатъ въпроса за живота, какво ги интересува? – Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е животътъ, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ.
Животътъ
произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса.
Какъ произтича живота отъ Любовьта, това никой не знае; какъ произтича Любовьта отъ Духа това никой не знае. Ние можемъ да знаемъ нѣщата отчасти. За да можемъ да разберемъ великото въ природата, трѣбва ни съотвѣтствуващъ езикъ. Учениятъ човѣкъ не може да говори на простъ езикъ. Защо? Азъ взимамъ думата „простъ езикъ“ въ съвсѣмъ другъ смисълъ.
към беседата >>
Животътъ
, който Богъ е вложилъ въ тебе, е единъ капиталъ, и ти трѣбва да работишъ.
Не, ще си кажешъ Истината: имамъ 5,000 лв. скѫтани нѣкѫдѣ, но ми трѣбватъ за мои нужди. Иначе, като казвашъ, че нѣмашъ петь пари даже, казалъ ли си самата Истина? Казвашъ: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ. Че си грѣшникъ, това е вѣрно, но че нѣмашъ нито петь пари, това не е Истина.
Животътъ
, който Богъ е вложилъ въ тебе, е единъ капиталъ, и ти трѣбва да работишъ.
Имашъ сѫщо и умъ, който трѣбва да работи. Тебе те пратиха на земята да работишъ. Днесъ мнозина взиматъ прѣдъ видъ живота на Христа и Го величаятъ. Казватъ: Христосъ бѣше такъвъ-онакъвъ – хвалебни пѣсни Му пѣятъ. Гърцитѣ иматъ такива хвалебни слова, който държатъ като надгробни рѣчи, когато умрѣ нѣкой.
към беседата >>
Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ
животътъ
, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма.
Има, обаче, въ кръвьта на нѣкои хора една десеть милионна часть отъ милиграма отъ това живо злато. Туй злато е мощно! Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта си, бихме вършили чудеса. Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода. Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло да се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта, да работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь.
Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ
животътъ
, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма.
Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и думата му ще бѫде силна. Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ Господа. Да, ти повѣрва въ Господа, но цѣли 3,000 години трѣбва да работишъ, за да придобиешъ нѣщо отъ тази първична материя на Божественитѣ сили и да можешъ да се проявишъ като човѣкъ. Нѣкой казва: Духътъ може да направи всичко отъ мене. Чудни сѫ хората!
към беседата >>
И човѣкъ трѣбва да знае, че
животътъ
, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега.
Той трѣбва да знае, каква е онази първична материя, въ която функционира мисъльта. Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човѣкъ го има, изпитва една малка радость въ душата си, както се радва онзи бѣдниятъ човѣкъ, когато му донесатъ една торбичка съ злато. Човѣкъ, въ когото има Божественото, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи. Това е първиятъ животъ.
И човѣкъ трѣбва да знае, че
животътъ
, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега.
Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни. Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ. Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка. Затова, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да развие въ себе си всички онѣзи възможни сили, които сѫ скрити въ него.
към беседата >>
Нашето тѣло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което
животътъ
се проявява.
Кой е онзи грънчарь, който не наказва своята пръсть, отъ която ще направи единъ прѣдметъ? Кой е онзи скулпторъ, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикантъ, които не наказва своето произведение? – Всички наказватъ. Слѣдователно, мощното седи въ нашитѣ мисли, въ нашитѣ желания, а тѣ не сѫ вложени въ нашето тѣло.
Нашето тѣло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което
животътъ
се проявява.
Вие имате една съврѣменна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага свѣтва. Питамъ: тази свѣтлина сега ли се образува, или е била вѫтрѣ въ жицата? – Не, всичкитѣ жици, всичкитѣ бутончета сѫ само условия, за да се прояви тази енергия. Тукъ има едно съчетание на сили, което единъ интелигентенъ духъ е използувалъ.
към беседата >>
За да се новороди човѣкъ, не значи, че неговиятъ животъ още сега трѣбва да се създаде отново, но
животътъ
му първо трѣбва да се прояви.
Тя не е послѣдна форма. Това е само една черупка, която единъ день ще падне, и отъ тази черупка ще излѣзе онзи красивъ орѣхъ, който, като се посѣе въ земята, единъ день отъ него ще поникне онзи голѣмъ, вѣличественъ орѣхъ. Или пъкъ, отъ тази черупка ще падне една сѣмка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвѣтъ и ароматъ. Онѣзи, които се занимаватъ съ Свещеното Писание, ще кажатъ: човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се покае и да се новороди. Това сѫ само състояния на живота.
За да се новороди човѣкъ, не значи, че неговиятъ животъ още сега трѣбва да се създаде отново, но
животътъ
му първо трѣбва да се прояви.
Онѣзи, които не разбиратъ Писанието, изваждатъ най-криви заключения. Какви сѫ послѣдствията отъ това? Между всички учени въ свѣта, били тѣ религиозни, окултисти, или каквито и да сѫ, тамъ, дѣто истинитѣ не сѫ вѣрни, човѣкъ, като възприеме една отъ тѣхнитѣ истини, слѣдъ 10–15 години въ него настава една реакция, и той започва да се съмнѣва въ тия истини. Съмнѣнието е признакъ, че животътъ, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление. Дѣтето въ първо врѣме започва да казва на майка си: мамо, искамъ да отида на училище да се уча.
към беседата >>
Съмнѣнието е признакъ, че
животътъ
, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление.
Това сѫ само състояния на живота. За да се новороди човѣкъ, не значи, че неговиятъ животъ още сега трѣбва да се създаде отново, но животътъ му първо трѣбва да се прояви. Онѣзи, които не разбиратъ Писанието, изваждатъ най-криви заключения. Какви сѫ послѣдствията отъ това? Между всички учени въ свѣта, били тѣ религиозни, окултисти, или каквито и да сѫ, тамъ, дѣто истинитѣ не сѫ вѣрни, човѣкъ, като възприеме една отъ тѣхнитѣ истини, слѣдъ 10–15 години въ него настава една реакция, и той започва да се съмнѣва въ тия истини.
Съмнѣнието е признакъ, че
животътъ
, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление.
Дѣтето въ първо врѣме започва да казва на майка си: мамо, искамъ да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много врѣме, то става недоволно отъ училището. Ние трѣбва да се учимъ! Учимъ се, но дойдемъ до едно положение, че се възгордяваме.
към беседата >>
Гдѣ е
животътъ
?
Срещнешъ една бѣдна душа, тури я на мѣстото и ѝ кажи: Богъ е вложилъ въ тебе нѣщо много хубаво, мощенъ животъ има въ тебе, много нѣщо може да стане отъ тебе, ще вѣрвашъ въ Божественото! Ще дойдатъ страдания, но Божественото въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ. Ние започваме: е, тѣзи младитѣ сѫ глупави! Като дойдемъ до старитѣ казваме: е, тѣзи старитѣ сѫ обезумѣли! Младитѣ сѫ глупави, старитѣ сѫ обезумѣли.
Гдѣ е
животътъ
?
Не, младитѣ започватъ съ силния, съ разумния животъ, а старитѣ съ какво започватъ? – На тѣхъ е свойствена Мѫдростьта. Тѣ сѫ придобили нѣщо отъ живота и трѣбва да покажатъ на младитѣ пѫтя, по който да вървятъ. Като казвамъ, че трѣбва да вѣрваме въ Бога, азъ подразбирамъ съвсѣмъ друго нѣщо. За да вѣрвамъ въ Бога, азъ трѣбва да отворя своята душа – не разбирамъ туй обикновено вѣрване.
към беседата >>
Истината и малкитѣ дѣца я разбиратъ;
животътъ
и малкитѣ дѣца го възприематъ; Мѫдростьта е достѫпна именно за малкитѣ дѣца.
– Всички онѣзи мисли, всички онѣзи желания, на който не сме дали възможность въ миналитѣ си сѫществувания да се проявятъ, сега произвеждатъ страданията. Тѣ сѫ единъ напоръ, на който не е даденъ пѫть, и вслѣдствие на този напоръ се произвеждатъ страданията. Слѣдователно, ако не дадешъ условия да се прояви онзи напоръ въ тебе, то всичко онова, което днесъ ти създава радость и веселие, утрѣ ще произведе страдания, и ти тогава ще разберешъ, кога не си далъ възможность да се проявятъ въ тебе всички Божествени мисли и желания, кога си имъ противодѣйствувалъ. Нѣма нищо по-хубаво отъ това, да бѫдешъ тъй отзивчивъ къмъ всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както сѫ отзивчиви малкитѣ дѣца. Затова казва Христосъ: „Ако не станетѣ като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“.
Истината и малкитѣ дѣца я разбиратъ;
животътъ
и малкитѣ дѣца го възприематъ; Мѫдростьта е достѫпна именно за малкитѣ дѣца.
И казва още Христосъ: „Укрилъ си Мѫдростьта отъ този свѣтъ, а открилъ си я на младенцитѣ.“ Не на младенцитѣ а на онѣзи, който изпълняватъ Божия законъ. Тѣхъ ги очакватъ велики възможности. Сега всѣки единъ отъ васъ казва: да стана пръвъ министъръ въ България! Че за тебе Господь е опрѣдѣлилъ много по-високъ постъ, отколкото министъръ въ България! Виждамъ, Господь ти е опрѣдѣлилъ да станешъ управитель на една цѣла планета, далъ ти е единъ псевдонимъ и подъ това име ще работишъ, ще правишъ своитѣ изчисления.
към беседата >>
Животътъ
е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ.
За сега, обаче, вие ще държите тукъ на земята изпита си. Ще минете прѣзъ пещьта и щомъ издържите послѣдния си изпитъ, ще ви прѣведатъ прѣзъ онова мѣсто, да вземете своето наслѣдство. И казва Писанието: „Ние сме сънаслѣдници съ Христа“. Щомъ си сънаслѣдникъ, ще вземешъ нѣщо, ще видишъ славата Божия, която се е крила. Тогава ще разберешъ, защо си дошълъ на земята, защо си ходилъ тукъ-тамъ, защо сѫ страданията, защо сѫ противорѣчията и тогава ще кажешъ: Великиятъ животъ има великъ смисъль!
Животътъ
е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ.
Необикновениятъ животъ е за великитѣ души, за силнитѣ души, за благороднитѣ души, които жертвуватъ всичко. Цѣлиятъ свѣтъ сега се нуждае отъ тия души. Вие, които сте призвани, нѣма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете дома си, отворете каситѣ си. Вие казвате: чакайте, ние сме сиромаси.
към беседата >>
77.
Който иска славата
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
Нѣкои питатъ: кѫдѣ е
животътъ
?
Тъй щото ние, съврѣменнитѣ хора, се различаваме единъ отъ другъ. Всѣки човѣкъ има извѣстенъ крѫгъ на своята дѣятелность; за всѣки човѣкъ има извѣстни ограничения, който природата е наложила; всѣки човѣкъ, отъ свое гледище, трѣбва да размисли, какъ да употрѣби разумно живота си. Всѣки трѣбва да се опрѣдѣли, своята слава ли търси, или славата на Оногози, който го е проводилъ. Сега, ако ви зададатъ въпроса, отъ гдѣ сте дошли? – Ще кажете: не знаемъ, навѣрно отъ живота.
Нѣкои питатъ: кѫдѣ е
животътъ
?
– Общиятъ животъ прониква цѣлата природа, той е едно велико течение, скрито вѫтрѣ въ природата, но истинскиятъ животъ е достѫпенъ само за високо културнитѣ, за високо разумнитѣ сѫщества. Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта? Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е. чрѣзъ закона на сравнението. Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата.
към беседата >>
Слѣдователно, много хора, на който
животътъ
протича, т.е.
– Общиятъ животъ прониква цѣлата природа, той е едно велико течение, скрито вѫтрѣ въ природата, но истинскиятъ животъ е достѫпенъ само за високо културнитѣ, за високо разумнитѣ сѫщества. Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта? Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е. чрѣзъ закона на сравнението. Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата.
Слѣдователно, много хора, на който
животътъ
протича, т.е.
не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който животътъ има изобилно притоци, пристигатъ. И всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, трѣбва да изучи този великъ законъ въ себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята. Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва да има нѣкой, който да ни научи. Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую? – Не, той нѣма едно положително вѣрую.
към беседата >>
не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който
животътъ
има изобилно притоци, пристигатъ.
Нѣкои питатъ: ами какво нѣщо е смъртьта? Азъ мога да ви обясня смъртьта, умирането, само чрѣзъ закона на аналогията, т.е. чрѣзъ закона на сравнението. Когато една рѣкичка трѣбва да мине прѣзъ пустинята, дѣто топлината е силна, тази малка рѣка не може да достигне до своето прѣдназначение, защото часть отъ водата ѝ се изпарява, а часть отъ водата ѝ се просмуква отъ почвата. Слѣдователно, много хора, на който животътъ протича, т.е.
не може да достигне до великия животъ, до великото море, умиратъ; а онѣзи, великитѣ хора, на който
животътъ
има изобилно притоци, пристигатъ.
И всѣки човѣкъ, който иска да се подигне, трѣбва да изучи този великъ законъ въ себе си, да знае: познава ли Оногози, който го е пратилъ на земята. Нѣкой отъ васъ ще каже: трѣбва да има нѣкой, който да ни научи. Всички ви учатъ, че прѣди 2,000 години е дошълъ Христосъ, но я запитайте този, който учи за Бога, дали има едно положително вѣрую? – Не, той нѣма едно положително вѣрую. Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може да ви каже нѣщо за тази реалность, дали може да ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога?
към беседата >>
Ако се домогнемъ до тази велика Истина,
животътъ
ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата.
Я запитайте този, който има една положителна връзка съ Бога дали може да ви каже нѣщо за тази реалность, дали може да ви докаже, че действително е свързанъ съ Бога? Има мнозина вѣрующи, който иматъ тази опитность; има други, който сѫ на пѫть да я добиятъ, но тази опитность се добива чрѣзъ голѣми жертви. Ние, при сегашното си състояние, не можемъ да добиемъ тази истина. Тъй както сме сега въ живота, ние мислимъ, че за да се домогнемъ до тази велика Истина, трѣбва да се лишимъ, да се откажемъ отъ благата на живота. Това не е вѣрно.
Ако се домогнемъ до тази велика Истина,
животътъ
ни ще се осмисли, защото ще придобиемъ и Любовьта, а Любовьта е, която осмисля нѣщата.
Забѣлѣжете, има единъ великъ законъ въ Любовьта: онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малкитѣ нѣща, който му давате. Онзи, който те обича, може да ти даде една малка сѣмка, и ти ще се радвашъ на тази сѣмка, защото отъ нея ще излѣзе нѣщо велико. Само Любовьта може отъ малките нѣща да прави велики работи. Като посадишъ тази сѣмка, слѣдъ година отъ нея ще излѣзе цѣло дърво. Великитѣ нѣща вънъ отъ Любовьта постоянно се смаляватъ, разрушаватъ и въ края на краищата, нищо не остава отъ тѣхъ.
към беседата >>
Животътъ
ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования.
Осигурихте ли се? Не, ни най малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ да лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо? Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви.
Животътъ
ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования.
Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото животътъ да не е пъленъ съ разочарования. Ние живѣемъ единъ чисто търговски животъ. Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ си. Тѣ отгледватъ дѣцата си, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ си на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ да мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно си заминаватъ за онзи свѣтъ. Питамъ: кѫдѣ сѫ вашитѣ родители?
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото
животътъ
да не е пъленъ съ разочарования.
Не, ни най малко не се осигурихте. Вие се заблуждавате. Нима ако ме затворятъ въ нѣкой затворъ да лежа една година или десетъ години, та е все едно и сѫщо нѣщо? Не, материялнитѣ блага въ този свѣтъ само ще усилятъ страданията ви. Животътъ ви отъ единия до другия край ще бѫде само разочарования.
Азъ бихъ желалъ да срещна единъ човѣкъ, на когото
животътъ
да не е пъленъ съ разочарования.
Ние живѣемъ единъ чисто търговски животъ. Майкитѣ и бащитѣ днесъ сѫ търговци въ домоветѣ си. Тѣ отгледватъ дѣцата си, продаватъ дъщеритѣ и синоветѣ си на нѣкой богатъ момъкъ или мома, безъ да мислятъ дали сѫ добри, или не и спокойно си заминаватъ за онзи свѣтъ. Питамъ: кѫдѣ сѫ вашитѣ родители? – На онзи свѣтъ.
към беседата >>
Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е
животътъ
; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена.
Станете изведнъжъ и отворете! Така трѣбва да постѫпи онзи който очаква приятеля си; така трѣбва да постѫпи онази приятелка, която очаква приятелката си. Сега вие ще направите една пермутация, ще кажете: не може ли да се каже, че така трѣбва приятеля да очаква своята приятелка? – Не, такава пермутация не можемъ да направимъ. Защо? Чудни сѫ хората, когато изнасятъ своитѣ криви образи.
Човѣкъ, който иска да се домогне до тази велика Истина, трѣбва да знае, какво нѣщо е
животътъ
; трѣбва да знае, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията му къмъ Бога, и къмъ хората; той не трѣбва да бѫде нито мѫжъ, нито жена.
Той трѣбва да съедини тѣзи два принципа въ едно тѣло, да нѣма никакви съблазни. Ще кажете: ами въ онзи свѣтъ нѣма ли жени? – Нѣма. Ами мѫже? – И мѫже нѣма.
към беседата >>
Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава
животътъ
?
Ще кажете: ами въ онзи свѣтъ нѣма ли жени? – Нѣма. Ами мѫже? – И мѫже нѣма. Въ онзи свѣтъ нѣма нито мѫже, нито жени, тамъ има благородни човѣци, тамъ има само души.
Ще кажете: ами какъвъ ще бѫде тогава
животътъ
?
Казва Писанието: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Кое ухо, и кое око? – Очитѣ и ушитѣ на глупавитѣ никога не сѫ видѣли и чули това, което Господь е приготвилъ за тѣхъ. Но очитѣ и ушитѣ на разумнитѣ ще видятъ и чуятъ това, което е приготвено за великитѣ души. Слѣдователно, ние се намираме прѣдъ великата Истина на живота, и трѣбва да я търсимъ.
към беседата >>
78.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе
животътъ
е цѣненъ.
Квакерътъ влиза при него, запитва го: защо не искашъ да живѣешъ? – Заборчлѣхъ не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живѣя. Колко дължишъ? – Еди-колко си, отговаря италиянецътъ. Квакерътъ изважда единъ чекъ прѣдъ него, подписва го и му казва: заповѣдай тия 200,000 шилинга за твоя револверъ.
Този револверъ е цѣненъ за мене, а за тебе
животътъ
е цѣненъ.
При това, виждамъ, че ти си много страхливъ човѣкъ. Въ тебе нѣма убѣждения, ти не смѣешъ да се самоубиешъ. Азъ ще ти покажа другъ, по-хубавъ начинъ, по който ще можешъ да умрѣшъ, и то съ слава да умрѣшъ. Това правятъ квакеритѣ, тъй постѫпватъ тѣ съ хората. Днесъ нѣкой казва: да отидемъ на бойното поле!
към беседата >>
Отъ тозъ моментъ азъ си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е
животътъ
!
Разправяше ми единъ младъ българинъ слѣдната своя опитность: намирамъ се, казва той, една тъмна нощь, усамотенъ, въ едно отчаяно положение, готовъ да се самоубия, но отправямъ ума си къмъ Бога, съ молба, да ми дойде свѣтлина, да освѣтля пѫтя си. И какво виждамъ тогава? – Доста далечъ прѣдъ мене се движи едно голѣмо, свѣтло кълбо. Азъ вървя и то прѣдъ мене, но постепенно положението се все повече и повече измѣня. Най-напрѣдъ то бѣше по-далечъ, послѣ взе да се приближава, докато почувствувахъ една приятна, мека, свѣтлинка и познахъ Бога въ душата си.
Отъ тозъ моментъ азъ си казахъ: разбирамъ, какво нѣщо е
животътъ
!
Отъ това кълбо почна да излиза гласъ, който ми каза: „Готовъ ли си, какво мислишъ да правишъ“. Вие ще кажете сега, това сѫ приказки само. Не, това не сѫ приказки, това сѫ само реалности. Та, казвамъ: азъ бихъ желалъ всички вие да имате тази свѣтлина и да ви проговори тя. По нѣкой пѫть вие интуитивно чувствувате, схващате, че нѣщо ви говори въ ума или въ сърдцето, но то е тъй разбъркано!
към беседата >>
79.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Ученикътъ запитва:
животътъ
не може ли да мине безъ плаване?
Защо змията гълта жабата цѣла? – Защото и жабата гълта мухитѣ цѣли. Има единъ законъ въ природата: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри. Сега, ще ви приведа единъ малъкъ примѣръ. Единъ великъ Учитель изпраща своя ученикъ да се учи да плава.
Ученикътъ запитва:
животътъ
не може ли да мине безъ плаване?
– Не може, отговаря Учительтъ. Плаването е една необходимость, и ако ти не се научишъ да плавашъ, то единъ день ще ти потрѣбва въ живота, и като не умѣешъ да плавашъ, ще изгубишъ живота си. Ученикътъ казва: „Азъ нѣмамъ свободно врѣме да отивамъ сега да се уча да плавамъ. Имамъ много важна работа. Поканенъ съмъ да заема единъ много важенъ постъ.
към беседата >>
80.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото
животътъ
е сега.
И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ?
Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка дума, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото
животътъ
е сега.
Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“? Никой, Господи. „Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха! “Отъ какво произлиза грѣхътъ?
към беседата >>
Казватъ: е, такъвъ е
животътъ
.
Господь ще събере тѣлото на праведния човѣкъ въ едно шишенце, и въ онзи свѣтъ ангелитѣ отъ нѣговото тѣло ще направятъ една хубава ваза. Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния. А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта. Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре. Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ.
Казватъ: е, такъвъ е
животътъ
.
Какъвъ е животътъ? Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть. Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ? Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ. Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже?
към беседата >>
Какъвъ е
животътъ
?
Отъ тѣлото на праведнитѣ хора ще направятъ по една хубава ваза и ще кажатъ: тази ваза е направена отъ тѣлото на праведния. А отъ тѣлото на грѣшния нѣма да остане никакъвъ помень, ще го хвърлятъ на сметьта. Казва нѣкой: е, азъ ще умра, и праведниятъ ще умре. Да, но отъ моето тѣло ще направятъ една хубава ваза, а отъ твоето тѣло нищо нѣма да направятъ. Казватъ: е, такъвъ е животътъ.
Какъвъ е
животътъ
?
Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть. Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ? Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ. Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвамъ: научете се да мислите право!
към беседата >>
81.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Ако
животътъ
се проявява като свѣтлината въ една малка лампичка и послѣ изчезва, като завъртимъ ключа, това не е животъ.
Скърбьта, това е спѫтница, другарка на живота. Така и радостьта е друга спѫтница, другарка на самия животъ. Разбира се, ние за живота ще говоримъ въ по-другъ смисълъ отъ този, подъ който съврѣменнитѣ учени хора разбиратъ думата животъ. Подъ думата животъ ние разбираме не това, което се проявява и изчезва.
Ако
животътъ
се проявява като свѣтлината въ една малка лампичка и послѣ изчезва, като завъртимъ ключа, това не е животъ.
Хората казватъ: такива сѫ законитѣ на свѣтлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъвъ законъ на свѣтлината нѣма. Това е законъ на хората. Само тѣ се проявяватъ така. Само тѣ сѫ направени така, да се явяватъ и изчезватъ.
към беседата >>
Животътъ
, въ сегашната си фаза, разрѣшава една отъ най-труднитѣ задачи: да прѣвърне скърбьта въ радость.
Отъ тукъ да извадимъ и другото заключение: щомъ човѣкъ се разболѣе, несъмнѣно трѣбва да има нѣкой, който да го лѣкува. Христосъ казва: „Скърби ще има въ свѣта“. И дѣйствително, сегашниятъ животъ е животъ само на скърби, т.е. не изключително на скърби, но скърбьта е прѣобладаващиятъ елементъ. Тази мисъль трѣбва да държите въ ума си, за да имате правилно разрѣшение на живота.
Животътъ
, въ сегашната си фаза, разрѣшава една отъ най-труднитѣ задачи: да прѣвърне скърбьта въ радость.
И Христосъ казва: „Сега имате скърбь“. Защо? Защото азъ ви оставямъ и си заминавамъ. Послѣ азъ отново ще ви видя и ще имате нова радость, която никой не може да ви отнеме. Подъ думата „радость“ разбираме онзи възвишенъ Божественъ животъ у човѣка, онова велико съзнание въ него, съ което той прониква цѣлата природа, изучава нейнитѣ сили и закони. Сега, азъ ще се спра малко, ще прѣкѫсна мисъльта си.
към беседата >>
Прѣдставете си, какъвъ ще е билъ
животътъ
въ туй царство!
Въ царството на този Бенъ-Адетъ законитѣ били много строги, и за най-малкото прѣстѫпление всѣки се наказвалъ съ смъртно наказание. Всѣки, който прѣяждалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се усмихвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който въздъхвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се оплаквалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не работилъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не си лѣгалъ точно на опрѣдѣленото врѣме, въ 9 часа вечерта, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, въ джоба на когото се намери празна кесия, безъ златна парица, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който пѫтувалъ босъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който ходилъ гологлавъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки мѫжъ, който казвалъ лоша дума на жена си, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣка жена, която казвала лоша дума на мѫжа си, се наказвала съ смъртно наказание. Такива били законитѣ въ царството на Бенъ-Адета. И турцитѣ иматъ думата „адетъ“. Всички поданици въ неговото царство се намирали въ много тежко положение.
Прѣдставете си, какъвъ ще е билъ
животътъ
въ туй царство!
Вие, съврѣменнитѣ хора, се оплаквате отъ сегашнитѣ режими. Хората въ България се оплакватъ отъ своето сегашно положение. Туй, което става сега въ България, е цвѣте прѣдъ положението на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета. Казвате: какво става въ България! Не, България още не е дошла до такова окаяно положение.
към беседата >>
Приятенъ е
животътъ
!
Майстори сѫ тия хора! Друго нѣщо има въ този симфонически оркестъръ. Като се вслушашъ въ него, като че нѣщо отдолу свири, като че се разлива нѣкаква хармония и пакъ се губи; приближава се и се отдалечава. Владѣятъ тия хора своето изкуство! Подъ тѣхнитѣ тонове като че забравяшъ всичко и казвашъ: колко е хубаво да се живѣе!
Приятенъ е
животътъ
!
Има смисълъ да се живѣе! Но, колко скърби имаха тѣзи музиканти, колко пѫти се кѫсаха тѣхнитѣ струни! И затова днесъ всички казватъ: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, но плодоветѣ – сладки“. Въ началото ще имате скърбь, а въ края ще имате радость. Сега, азъ искамъ всѣки единъ отъ васъ да има своя цигулка, че като засвирите всички подъ онзи хармониченъ тактъ на великия капелмайсторъ, да се проявите като майстори и така да засвирите, че вашата скърбь да се прѣвърне на радость!
към беседата >>
82.
Моето царство
,
НБ
, София, 8.3.1925г.,
Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който
животътъ
идва въ свѣта.
Нѣкои казватъ, че въ царството Божие може да се влѣзе прѣзъ много пѫтища. – Може. И привеждатъ онази поговорка, че всички пѫтища водятъ за Римъ. Не, само чрѣзъ единъ пѫть може да се отиде до Римъ, не чрѣзъ много пѫтища. За развиване на органическитѣ сѫщества има само единъ пѫть.
Начинитѣ, срѣдствата сѫ различни, но единъ е пѫтьтъ, по който
животътъ
идва въ свѣта.
Всички онѣзи хора, у които съзнанието е пробудено, които искатъ да разрѣшатъ не задачата за небето, но които искатъ да разрѣшатъ задачата на земята, задачата на земния животъ, трѣбва да я разрѣшатъ по пѫтя на Истината. По нѣкой пѫть сѫ много смѣшни разсѫжденията на всички хора изобщо: както разсѫжденията на всички философи, тъй и разсѫжденията на всички вѣрующи хора. Запримѣръ, човѣкътъ, на когото Господь е далъ очи да вижда, както и свѣтлина да различава, казва: дали ще мога да виждамъ, като излѣза вънъ? Чудно нѣщо! Че отъ тебе зависи!
към беседата >>
Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ
животътъ
, въ което е вложено безсмъртието.
Слѣдователно, всички онѣзи думи, съ които Христосъ си е служилъ, сѫ иносказателни. Запримѣръ, Той употрѣбява думитѣ: „Ако се не родите отъ Духъ и вода“. Какво означава водата за онѣзи, които не сѫ запознати съ онази дълбока източна философия? – Нищо особено. Не, водата е носителка на живота.
Тя означава онова възвишено състояние, на Нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, въ което е вложенъ
животътъ
, въ което е вложено безсмъртието.
Значи, водата изразява будическото състояние, будическото тѣло на човѣка. Казватъ: „водица“ – будическо. Слѣдователно, ако не се роди нѣкой отъ онова будическо състояние, нѣма да има животъ въ себе си. Казва се: отъ вода родень. Какво означаватъ у нас думитѣ „отъ вода родень“?
към беседата >>
83.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Животътъ
е общо качество за всички живи сѫщества.
Ако се зададе тема, да се опрѣдѣли, какво нѣщо е човѣкътъ, философитѣ ще дадатъ едно свое опрѣдѣление, ученитѣ хора ще дадатъ второ опрѣдѣление, религиознитѣ и проститѣ хора ще дадатъ трето опрѣдѣление – всѣки има свое разбиране, свое опрѣдѣление за човѣка. Нѣкой ще каже: човѣкътъ е едно живо сѫщество. Да, но сѫщо тъй съ живи и мравкитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и птицитѣ, сѫщо тъй сѫ живи и дърветата.
Животътъ
е общо качество за всички живи сѫщества.
Че човѣкъ е едно живо сѫщество, има нѣщо вѣрно въ това, но че и у човѣка има единъ особенъ животъ, какъвто въ животнитѣ нѣма и това е вѣрно. Второто твърдение, което хората даватъ за човѣка е слѣдното. Тѣ казватъ: човѣкъ е едно мисляще сѫщество. Мислящи сѫщества сѫ и животнитѣ. Да, но у човѣка има едно особено качество въ мисъльта, каквото нѣма въ другитѣ животни.
към беседата >>
Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате:
животътъ
нѣма смисъль.
Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме изъ въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети изъ въздуха. Голѣма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облацитѣ отъ лицето на земята. Този законъ е вѣренъ именно въ това отношение, че когато въ човѣка прѣдстои да се създаде нѣщо ново, нѣщо много велико, нѣщо много хубаво, въ него наставатъ такива именно бури, такива пертурбации, докато въ четвъртия день въ него изгрѣе слънцето. Това става около 30-тата му годишна възрасть.
Всички сте били млади, изживѣвали сте разни състояния и въ резултатъ казвате:
животътъ
нѣма смисъль.
Всичкитѣ ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-послѣ слънцето у васъ изгрѣва, вие се подигате и казвате: има слънце въ живота, има смисълъ да се живѣе! Казва се въ Писанието:„ Той заповѣда на слънцето да грѣе и на добритѣ, и на злитѣ.“ Мислите ли, че днешнитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ произволни? Ние казваме: Защо хората сѫ толкова жестоки? Азъ казвамъ: защо майкитѣ сѫ толкова жестоки? Споредъ мене не трѣбва да се наказватъ дѣцата, а трѣбва да се наказватъ майкитѣ и бащитѣ.
към беседата >>
Животътъ
, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него.
Другъ нѣкой, който е по-смелъ, готовъ на послушание, дойде до опасното мѣсто, хвърли се. Тъй трѣбва да е съ всеки, който е рѣшилъ да се жертвува за своята идея. И Писанието казва: „Господь ще заповѣда на ангелитѣ си на рѫцѣ да те подигатъ.“ Това ще бѫде, но кога? – Когато Господь ти заповѣда да се хвърлишъ а не когато дяволътъ ти заповѣда. Сега Господь е заповѣдалъ на слънцето да грѣе зарадъ насъ.
Животътъ
, който Богъ ни е далъ, е даръ отъ Него.
Но какво сме направили ние за този нашъ Баща? Цѣлиятъ свѣтъ трѣбва да си даде отчетъ за това нѣщо! Казваме: ние сме българи. Че сме българи, то е хубаво, но да бѫдемъ българи на разумностьта и на Любовьта! Можешъ да си англичанинъ, но да бѫдешъ англичанинъ на разумностьта и на Любовьта!
към беседата >>
84.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Ти си любовьта азъ съмъ
животътъ
, произлѣзълъ отъ тебе.
Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото азъ трѣбва да живѣя. Ти трѣбва да работишъ заради мене. Това бѣше твоята първа заповѣдъ. Може да се възпроизведе единъ разговоръ между майката и дѣтето. Дѣтето казва: „Понеже ти обѣща, че ще ме обичашъ, че ще ме любишъ, трѣбва да работишъ заради мене.
Ти си любовьта азъ съмъ
животътъ
, произлѣзълъ отъ тебе.
Работи, защото азъ искамъ да живѣя! “ Това сѫ аргументи много на мѣсто. Ако майката се смущава, дали ще може да отгледа дѣтето си, тя именно ще го проводи на онзи свѣтъ. Често смущенията ставатъ причина да се образуватъ извѣстни подпушвания на енергии, които текатъ въ човѣшкото тѣло: въ неговото сърдце, въ неговия умъ – изобщо въ цѣлата нервна система. Човѣкъ е единъ акумулаторъ, или единъ кръстопѫть, дѣто се прѣплитатъ милиони козмически течения.
към беседата >>
Хората казватъ: нѣма Господь,
животътъ
нѣма смисълъ.
Да се вълнува 10–15–20–50–100 метра отгорѣ, това е потрѣбно, но да се вълнува отъ дъно, това не трѣбва да става. Туй вълнение е потрѣбно не само за водата, то е потрѣбно и за въздуха. Тъй, че не трѣбва цѣлиятъ океанъ да се размътва а само отгорѣ, по повърхностьта. Слѣдователно, ако отгорѣ въ вашия животъ дойдатъ смушения, тѣ не сѫ опасни. Христосъ когато казва да не се смущава сърдцето ви, Той разбира това смущение, което измива основитѣ на живота.
Хората казватъ: нѣма Господь,
животътъ
нѣма смисълъ.
Мислишъ ли така, ти измивашъ основитѣ на своя животъ. Ти си първокласенъ глупецъ. Като казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ? – Че кѫщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгорѣла. Затуй ли животътъ нѣма смисълъ?
към беседата >>
Като казвашъ, че
животътъ
нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ?
Слѣдователно, ако отгорѣ въ вашия животъ дойдатъ смушения, тѣ не сѫ опасни. Христосъ когато казва да не се смущава сърдцето ви, Той разбира това смущение, което измива основитѣ на живота. Хората казватъ: нѣма Господь, животътъ нѣма смисълъ. Мислишъ ли така, ти измивашъ основитѣ на своя животъ. Ти си първокласенъ глупецъ.
Като казвашъ, че
животътъ
нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ?
– Че кѫщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгорѣла. Затуй ли животътъ нѣма смисълъ? Ами, ако те туря въ нѣкой модеренъ затворъ, или ако те пратя да живѣешъ въ гората, какво би прѣдпочелъ? Пъкъ ако те туря въ едно подземие, много добрѣ украсено, безъ, обаче да прониква свѣтлината, хубаво ли ще ти бѫде? Всичко това е резултатъ на съврѣменната култура.
към беседата >>
Затуй ли
животътъ
нѣма смисълъ?
Хората казватъ: нѣма Господь, животътъ нѣма смисълъ. Мислишъ ли така, ти измивашъ основитѣ на своя животъ. Ти си първокласенъ глупецъ. Като казвашъ, че животътъ нѣма смисълъ, питамъ: на какви факти се базирашъ? – Че кѫщата на Ивана, на Петко, на Драгана, на еди-кого си изгорѣла.
Затуй ли
животътъ
нѣма смисълъ?
Ами, ако те туря въ нѣкой модеренъ затворъ, или ако те пратя да живѣешъ въ гората, какво би прѣдпочелъ? Пъкъ ако те туря въ едно подземие, много добрѣ украсено, безъ, обаче да прониква свѣтлината, хубаво ли ще ти бѫде? Всичко това е резултатъ на съврѣменната култура. Всички пѫтни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човѣшки изобрѣтения, това сѫ само начини за упражнение на човѣшкия умъ. Въ това, обаче, не е смисълътъ на живота.
към беседата >>
85.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Животътъ
може да прояви своята скрита сила въ него само при слънчевата свѣтлина.
Друго-яче, ако нѣма разумность, ще се образува единъ конгломератъ, тъй като изъ между скалитѣ има множество набутани частици, безразборно разхвърляни. Тия частици може да образуватъ такива цѣли градове. Не, подъ думата „градъ“ разбирамъ съвокупность отъ разумни същества, събрани на едно мѣсто. Казвайте: „Наближило е Царството Божие! “ То значи: наближиха онѣзи условия, при които човѣшката душа може да прояви онова скритото въ себе си.
Животътъ
може да прояви своята скрита сила въ него само при слънчевата свѣтлина.
Човѣшкия умъ може да се прояви само при великитѣ мисли. Да кажемъ, че въ нѣкоя страна се яви нѣкой великъ поетъ, или нѣкой великъ художникъ, или нѣкой великъ музикантъ, какво значение ще иматъ тия велики хора за тази страна? – Тѣ ще ѝ дадатъ великъ потикъ. Азъ не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти. Аз не говоря за обикновенитѣ художници, за обикновенитѣ писатели и поети.
към беседата >>
Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че
животътъ
е добъръ.
Всички казватъ: ние трѣбва да се освободимъ отъ този животъ и да влѣземъ въ другия животъ. Всички казватъ, че този животъ е лошъ. Питамъ: въ какво седи лошото на този животъ? Или въ какво седи доброто на този животъ? – Лошото и доброто, това сѫ наши схващания.
Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че
животътъ
е добъръ.
Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ. Но какъвъ е животътъ самъ по себе си? Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ? Какъ ще го посрещне това вълче общество? Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“.
към беседата >>
Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че
животътъ
е лошъ.
Всички казватъ, че този животъ е лошъ. Питамъ: въ какво седи лошото на този животъ? Или въ какво седи доброто на този животъ? – Лошото и доброто, това сѫ наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ.
Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че
животътъ
е лошъ.
Но какъвъ е животътъ самъ по себе си? Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ? Какъ ще го посрещне това вълче общество? Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“. Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница?
към беседата >>
Но какъвъ е
животътъ
самъ по себе си?
Питамъ: въ какво седи лошото на този животъ? Или въ какво седи доброто на този животъ? – Лошото и доброто, това сѫ наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ. Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ.
Но какъвъ е
животътъ
самъ по себе си?
Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ? Какъ ще го посрещне това вълче общество? Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“. Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница? – Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость?
към беседата >>
Отъ Божествено гледище
животътъ
е подобенъ на водата – нищо повече.
Е, въ какво седятъ тѣзи два живота, въ какво се проявява той между свѣта на жидката материя и между свѣта на твърдата материя? Прѣдставете си, че вие имате вода, а нѣмате твърда почва. Вие казвате: най-важното нѣщо въ свѣта е водата. Добрѣ, приемамъ това, но прѣдставете си, че нѣмате почва, кѫдѣ ще отиде всичката тази вода? Допуснете сега, че имате животъ въ себе си.
Отъ Божествено гледище
животътъ
е подобенъ на водата – нищо повече.
Такава е аналогията. Какво е отношението на водата къмъ твърдата почва и къмъ въздухообразната материя, такива сѫ и отношенията на Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ живота. Любовьта е естественото състояние на водата въ живота. Мѫдростьта прѣдставлява твърдото ѝ състояние, а Истината прѣдставлява параобразното състояние на водата. Слѣдователно, за да може водата да се прояви, трѣбватъ ѝ и твърда, и параобразна материя.
към беседата >>
86.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
И всѣки единъ човѣкъ, на когото
животътъ
е пъленъ съ хипотези и теории, той е една празна кратуна.
Прокопсаха ли? Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима съврѣменнитѣ учени хора въ свѣта днесъ не живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? До тогава, докато сѫществуватъ теории и хипотези и хората се рѫководятъ отъ тѣхъ, свѣтътъ нѣма да прокопса.
И всѣки единъ човѣкъ, на когото
животътъ
е пъленъ съ хипотези и теории, той е една празна кратуна.
Ще ме извините за силното изречение, но ако бих казалъ празна тиква, още по-добрѣ щѣхъ да изразя мисъльта си. Азъ мисля, че вие сте толкова благородни, нѣма да се обиждате отъ този силенъ изразъ; то не се отнася до васъ. То се отнася само до онѣзи, на които главитѣ сѫ пълни съ теории и хипотези. Азъ прѣдполагамъ, че вашитѣ глави не сѫ пълни съ теории и хипотези; слѣдователно, то не се отнася до васъ, нѣма защо да се обиждате. Азъ искамъ да обясня факта, защо хората страдатъ.
към беседата >>
Водата считамъ като символъ на живота, защото
животътъ
се намира въ сѫщо такова състояние, въ каквото и водата.
– Когато земята е изгубила своята естествена топлина на полюситѣ си. Слѣдователно, отъ липсата на топлина по полюситѣ на земята се образувалъ леда. Единъ день, когато земята придобие тази си естествена топлина, ледътъ ще изчезне и нито поменъ нѣма да остане отъ него. Питамъ ви: тогава дѣ ще търсите този ледъ? – Ще го търсите въ водата.
Водата считамъ като символъ на живота, защото
животътъ
се намира въ сѫщо такова състояние, въ каквото и водата.
Думата „вода“ не е българска. Тя не може да се прѣведе. Отъ какво произлиза думата вода? Отъ „вади“ ли? Не, тя е една отъ много съдържателнитѣ думи, която не може да се прѣведе на български езикъ.
към беседата >>
Не, нека
животътъ
си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна.
Не, тя е една отъ много съдържателнитѣ думи, която не може да се прѣведе на български езикъ. На български езикъ нѣма такъв прѣводъ. Но, да оставимъ сега, откѫдѣ е произлѣзла думата вода, защото ще дойдем до хипотези, а тѣ сѫ опасни. Слѣдователно, разумниятъ животъ не трѣбва да допуща никаква хипотеза, никаква теория! Като казвамъ, че разумниятъ животъ не трѣбва да допуща хипотези и теории, не разбирамъ, че тѣ абсолютно не трѣбва да сѫществуватъ.
Не, нека
животътъ
си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна.
Всѣка една теория и хипотеза може да води къмъ извѣстна Истина, но това е само едно приготовление. Какви сѫ послѣднитѣ теории и хипотези за живота, ние можемъ да споримъ по тѣхъ. Каква е послѣдната теория и хипотеза за произхода на човѣка, как е произлѣзълъ той, за всичко това ученитѣ искатъ да ни убѣдятъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ една много малка клѣтка. Тогава слушайте, азъ ви доказвамъ, че всички слънца въ вселената сѫ произлѣзли отъ единъ микроскопически атомъ. Ще ми повѣрвате ли?
към беседата >>
Всички ние трѣбва да живѣемъ разумно, споредъ както изискватъ тѣзи велики закони, чрѣзъ които
животътъ
е нареденъ.
Да не признавамъ частната собственость, азъ разбирамъ, като имамъ нѣщо за себе си, да дамъ и на другитѣ да ядатъ отъ него. Идея трѣбва да има човѣкъ при отхвърляне частната собственость отъ себе си! Щомъ той е привилегированъ, а за другитѣ не признава тази привилегия, това не е правилна философия вече. Слѣдователно, ако постѫпваме и разсѫждаваме по този начинъ, ние ще разпрѣдѣляме неправилно благата, които Богъ ни е далъ въ този свѣтъ. Тогава ще каже нѣкой: е, какъ трѣбва да се живѣе споредъ това учение?
Всички ние трѣбва да живѣемъ разумно, споредъ както изискватъ тѣзи велики закони, чрѣзъ които
животътъ
е нареденъ.
Въ този свѣтъ Богъ всичко е промислилъ заради насъ. Основнитѣ нѣща за живота сѫ промислени. Отъ какво се нуждае умътъ, това е промислено; отъ какво се нуждае сърдцето, това е промислено; отъ какво се нуждае тѣлото, всичко това е промислено. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да намѣри това, което е промислено заради него. Той ще употрѣби своя животъ тъй разумно, както постѫпва бащата на онзи младъ момъкъ и на онази млада мома, когато имъ порѫчва нови дрехи при нѣкой виденъ шивачъ или шивачка.
към беседата >>
87.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
Животътъ
е проявление на една отъ най-великитѣ сили въ свѣта.
Щомъ вземемъ да имъ говоримъ нѣщо по-високо, тѣ казватъ: остави тѣзи работи, тѣ сѫ отвлечени, тѣ сѫ непостижими, тѣ сѫ неразумни нѣща. Ти кажи нѣщо близко, близко до живота. Чудното е, че съврѣменнитѣ хора говорятъ за близкитѣ нѣща до живота, а нѣматъ самия животъ. Кое е близкото нѣщо до живота? – Близкото нѣщо до живота е разумното.
Животътъ
е проявление на една отъ най-великитѣ сили въ свѣта.
И слѣдователно, по живота ние ще изучаваме тази велика сила не само като движение, но като една разумна проява. И тъй, нетърпѣнието въ съврѣменнитѣ хора, въ всички свои разклонения, показва именно този вѫтрѣшенъ, азъ го наричамъ, органически недѫгъ въ човѣшкото развитие – користолюбието. Той произтича отъ простия фактъ, дѣто хората мислятъ, че знаятъ, какво нѣщо е животътъ. Всѣки разсѫждава, мисли, казва за себе си: азъ съмъ човѣкъ. Но я го запитайте, въ какво седи човѣкътъ, кои сѫ качествата му?
към беседата >>
Той произтича отъ простия фактъ, дѣто хората мислятъ, че знаятъ, какво нѣщо е
животътъ
.
Кое е близкото нѣщо до живота? – Близкото нѣщо до живота е разумното. Животътъ е проявление на една отъ най-великитѣ сили въ свѣта. И слѣдователно, по живота ние ще изучаваме тази велика сила не само като движение, но като една разумна проява. И тъй, нетърпѣнието въ съврѣменнитѣ хора, въ всички свои разклонения, показва именно този вѫтрѣшенъ, азъ го наричамъ, органически недѫгъ въ човѣшкото развитие – користолюбието.
Той произтича отъ простия фактъ, дѣто хората мислятъ, че знаятъ, какво нѣщо е
животътъ
.
Всѣки разсѫждава, мисли, казва за себе си: азъ съмъ човѣкъ. Но я го запитайте, въ какво седи човѣкътъ, кои сѫ качествата му? – Достойнство имамъ. Добрѣ, въ какво седи човѣшкото достойнство? Ти казвашъ: азъ съмъ човѣкъ, значи азъ мисля.
към беседата >>
Животътъ
не е задача, която можемъ да изучимъ за една, за 100, за 1’000 или даже и за нѣколко милиона години.
Затова, въ великата Божествена наука, всѣко сѫщество, което има име, е разумно. То само трѣбва да си тури това име. Великиятъ цигуларь самъ трѣбва да се кръсти, че е великъ цигуларь, а не да чака отвънъ да го кръстятъ. Казва Писанието: „Той ще ви кръсти съ Духъ Свѣтъ.“ Под думата „святъ“ се разбира онзи разуменъ духъ въ човѣка, който ще го опѫти въ разбирането на вѫтрѣшния дълбокъ смисълъ на живота. За сега, въ самия животъ има много усложнения, много сложни въпроси за разрѣшение.
Животътъ
не е задача, която можемъ да изучимъ за една, за 100, за 1’000 или даже и за нѣколко милиона години.
Той е задача, която само вѣчностьта, въ своитѣ проявления, може да разрѣши. И когато ние разрѣшимъ тази задача въ нейната първа степень, какво нѣщо, е физическия животъ на земята, ние ще разберемъ до извѣстна степень, какво нѣщо е и великата Мѫдрость, която подига съврѣменното човѣчество. Иоанъ Кръститель, който бѣ дошълъ малко прѣди Христа бѣ запознатъ съ основата на дълбоката окултна наука, съ Божественото учение. Той не е билъ отъ проститѣ, отъ невѣжитѣ пророци. Той е билъ просветенъ, училъ се е въ едно отъ училищата на древностьта.
към беседата >>
Тъй, както ме слушате, вие казвате: а,
животътъ
е много строгъ.
Кой ще ви кръсти? Иоанъ кръсти Христа съ вода, но отпослѣ кръстиха Христа отгорѣ съ Духъ. Значи, не е единъ кръстникътъ, който кръщава. Онзи великиятъ, Който създаде свѣта, Той кръщава и казва: „Твоето име отсега нататъкъ е слѣдното“. Той ти дава цѣлата програма на твоя животъ, какво трѣбва да вършишъ.
Тъй, както ме слушате, вие казвате: а,
животътъ
е много строгъ.
Не, великъ е животътъ! Ами че ако ти знаешъ да свиришъ хубаво, това не е ли животъ? Ако ти знаешъ да рисувашъ хубаво, това не е ли животъ? Ако ти знаешъ да отглеждашъ лозитѣ и да ги използвашъ разумно, това не е ли животъ? Да имашъ лозе, градина и да ги отглеждашъ добрѣ, а не тъй както сега ги обработвашъ, за да ги използвашъ само, това не е ли животъ?
към беседата >>
Не, великъ е
животътъ
!
Иоанъ кръсти Христа съ вода, но отпослѣ кръстиха Христа отгорѣ съ Духъ. Значи, не е единъ кръстникътъ, който кръщава. Онзи великиятъ, Който създаде свѣта, Той кръщава и казва: „Твоето име отсега нататъкъ е слѣдното“. Той ти дава цѣлата програма на твоя животъ, какво трѣбва да вършишъ. Тъй, както ме слушате, вие казвате: а, животътъ е много строгъ.
Не, великъ е
животътъ
!
Ами че ако ти знаешъ да свиришъ хубаво, това не е ли животъ? Ако ти знаешъ да рисувашъ хубаво, това не е ли животъ? Ако ти знаешъ да отглеждашъ лозитѣ и да ги използвашъ разумно, това не е ли животъ? Да имашъ лозе, градина и да ги отглеждашъ добрѣ, а не тъй както сега ги обработвашъ, за да ги използвашъ само, това не е ли животъ? Да обработвашъ лозя, това е добрѣ, но трѣбва да знаешъ изкуството да правишъ тѣхнитѣ сокове сладки, а не да ги прѣвръщашъ въ вино.
към беседата >>
88.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
Това е
животътъ
на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава си.
Слѣдъ като сте готвили, готвили и сте се научили да готвите хубаво, какво сте придобили? Прѣдставете си, че утрѣ вашето състояние се измѣни, минете отъ една форма въ друга, понеже човѣкъ не седи на едно положение, тогава вашето изкуство, готвачество, нѣма да струва нито петь пари. Ами че колко струва онова усилие на гѫсеницата да направи своитѣ челюсти, слѣдъ като е прѣминала въ пеперуда? Значи, има друго нѣщо важно. Слѣдователно, волевиятъ законъ е законъ на материята, азъ го наричамъ „почвенитѣ условия на живота“.
Това е
животътъ
на човѣка, който проучава материята, какви елементи има тя въ състава си.
Това сѫ условия, за да се прояви човѣкътъ. Почвата е необходима за коренитѣ на вашия животъ. Ние нѣма да кажемъ, че тигани не ни трѣбватъ, че хлѣбъ не ни трѣбва, но тѣзи нѣща трѣбва да дойдатъ послѣдователно. Всички тия форми, които сега сѫществуватъ въ живота, човѣкъ е заимствувалъ отъ природата, понеже и самата природа готви. Не мислете, че природата нѣма тигани.
към беседата >>
Образитѣ, това сѫ
животътъ
на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства.
Поезия се ражда! Я покажете на този момъкъ единъ умрѣлъ конь, който се разлага, въ когото нѣма никаква красива форма, вижте, ще пише ли той? Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша! Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо. Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста.
Образитѣ, това сѫ
животътъ
на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства.
Тѣ се обрѣзватъ и даватъ плодъ. Че наистина образниятъ животъ е животътъ на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка дума на човѣка той дава плодъ. Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човѣкъ ще ви нагости добрѣ, ще ви приеме дома си – плодъ има вече. И тъй, образниятъ езикъ е необходимъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ него.
към беседата >>
Че наистина образниятъ животъ е
животътъ
на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка дума на човѣка той дава плодъ.
Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша! Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо. Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста. Образитѣ, това сѫ животътъ на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства. Тѣ се обрѣзватъ и даватъ плодъ.
Че наистина образниятъ животъ е
животътъ
на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка дума на човѣка той дава плодъ.
Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човѣкъ ще ви нагости добрѣ, ще ви приеме дома си – плодъ има вече. И тъй, образниятъ езикъ е необходимъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ него. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да говори образно, подразбирамъ, че трѣбва да говори разумно. Не трѣбва да се подчинявате на онѣзи горчиви чувства, които се пораждатъ въ вашия животъ.
към беседата >>
Подъ думата „свѣтъ“, Писанието разбира онѣзи прѣходни форми, които ни заблуждаватъ, които хората сѫ създали въ свѣта, но на които
животътъ
е кратковрѣмененъ.
Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората. Това е човѣшкото щестлавие. Ами за какво искашъ да знаешъ? Нѣкой казва: да напуснемъ свѣта! Да напуснете свѣта, това не значи, че трѣбва да напуснете хората.
Подъ думата „свѣтъ“, Писанието разбира онѣзи прѣходни форми, които ни заблуждаватъ, които хората сѫ създали въ свѣта, но на които
животътъ
е кратковрѣмененъ.
Допуснете слѣдното изяснение. Влизате въ една кръчма, и кръчмарьтъ ви дава една чаша ракия. Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човѣкъ.“ Вие я изпивате, приятно ви е. Слѣдъ това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. Слѣдъ нѣколко години вашиятъ организъмъ съвсѣмъ се разнебити.
към беседата >>
89.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
Значи, щомъ растението прѣстане да расте, и
животътъ
прѣстава.
И дѣйствително, като се разгледа човѣкъ чисто органически, той е двояко растение. Въ него сѫществуватъ двѣ растения, които се прѣплитатъ. Клонетѣ на едното растение сѫ горѣ въ мозъка, а коренчетата – долу въ стомаха. Коренитѣ на другото растение сѫ въ симпатичната нервна система, или въ тъй наречения стомашенъ мозъкъ, а клонетѣ му отиватъ горѣ въ мозъка, тъй щото тѣзи двѣ растения сѫ прѣплетени. И между това двойно растение, именно, живѣе човѣкътъ, като мисляще сѫщество.
Значи, щомъ растението прѣстане да расте, и
животътъ
прѣстава.
Щомъ човѣкътъ прѣстане да мисли, по сѫщия законъ и растението умира. До тогава, докато човѣкъ мисли, и растението живѣе. И обратното е вѣрно. До като човѣкъ живѣе, до като има чувства въ сърдцето си, до като има мисъль въ ума си, той е човѣкъ. Когато сърдцето на човѣка изсъхне, той прѣстава да е растение.
към беседата >>
Когато човѣкъ развива живота си, той трѣбва да има разположение на духа, за да може
животътъ
му да се оформи.
Човѣкъ трѣбва да си лѣга съ разположение; да става съ разположение; да яде съ разположение. Азъ не казвамъ, че човѣкъ трѣбва да мисли съ разположение на чувствата си. При мисъльта, законътъ е обратенъ. Мисъльта не се проявява при разположение на духа. Най-хубавата мисъль се проявява при обратния законъ, а разположението е необходимо за живота.
Когато човѣкъ развива живота си, той трѣбва да има разположение на духа, за да може
животътъ
му да се оформи.
Щомъ животътъ образува тия форми, отъ които мисъльта се проявява, тогава именно ще дойдатъ най-силнитѣ налѣгания въ живота, тогава именно ще дойдатъ скърбитѣ, страданията. Скърбитѣ и страданията сѫ Божественитѣ рала, които разораватъ почвата и създаватъ благоприятни условия да поникнатъ Божественитѣ сѣмена на Добродѣтельта. Само така се ражда мисъльта. Кое заставя да мисли онази майка, на която прѣдстои да ражда? Дѣтето. Това дѣте, щомъ влезе въ почвата, т.е.
към беседата >>
Щомъ
животътъ
образува тия форми, отъ които мисъльта се проявява, тогава именно ще дойдатъ най-силнитѣ налѣгания въ живота, тогава именно ще дойдатъ скърбитѣ, страданията.
Азъ не казвамъ, че човѣкъ трѣбва да мисли съ разположение на чувствата си. При мисъльта, законътъ е обратенъ. Мисъльта не се проявява при разположение на духа. Най-хубавата мисъль се проявява при обратния законъ, а разположението е необходимо за живота. Когато човѣкъ развива живота си, той трѣбва да има разположение на духа, за да може животътъ му да се оформи.
Щомъ
животътъ
образува тия форми, отъ които мисъльта се проявява, тогава именно ще дойдатъ най-силнитѣ налѣгания въ живота, тогава именно ще дойдатъ скърбитѣ, страданията.
Скърбитѣ и страданията сѫ Божественитѣ рала, които разораватъ почвата и създаватъ благоприятни условия да поникнатъ Божественитѣ сѣмена на Добродѣтельта. Само така се ражда мисъльта. Кое заставя да мисли онази майка, на която прѣдстои да ражда? Дѣтето. Това дѣте, щомъ влезе въ почвата, т.е. въ утробата на майка си, заставя я да мисли, пъкъ ако ще да е най-глупавата майка.
към беседата >>
Животътъ
, напротивъ, трѣбва да се прояви въ нѣжни, хармонични чувства.
Когато една птичка ще снесе яйцата си, тя веднага започва да мисли, дѣ да направи гнѣздото си, какъ да го направи. Щомъ се нареди, тя знае вече, колко врѣме да лежи върху яйцата си, знае какъ да отглежда малкитѣ си, всичко това знае. Разбира тя тѣзи закони! Всички тия грижи внасятъ въ нея Божествени мисли. Та казвамъ: при страданията този законъ нѣма нищо общо съ живота.
Животътъ
, напротивъ, трѣбва да се прояви въ нѣжни, хармонични чувства.
Въ какво седатъ хармоничнитѣ чувства? Ще ви дамъ едно малко сравнение. Въ живота има три категории фактори. Тѣ сѫ слѣднитѣ: вземете за примѣръ хартията на която се напечатва нѣкоя свещена мисъль. Тази хартия е направена отъ хора, които не се интересуватъ, не искатъ да знаятъ, какво ще се печати на нея.
към беседата >>
Когато
животътъ
не се проявява въ своето Божествено естество, а се проявява по човѣшката мисъль, той е всѣкога лошъ.
Питамъ: защо е всичко това? Ще кажете: хората сѫ лоши. Това не е разрѣшение на въпроса. Ако хората сѫ създадени отъ Бога, какъ е възможно да сѫ лоши? Я ми обяснете това нѣщо!
Когато
животътъ
не се проявява въ своето Божествено естество, а се проявява по човѣшката мисъль, той е всѣкога лошъ.
Лошевината произтича отъ това, че ние искаме да употрѣбимъ Божествения животъ за човѣшки изгоди, и вслѣдствие на това този животъ лесно се изпарява. Прѣди нѣколко дни азъ взехъ въ едно шишенце етеръ и го запушихъ отгорѣ съ малко памучецъ. Слѣдъ извѣстно врѣме отидохъ да го взема, но го нѣмаше тамъ. Имало една малка дупчица, и той изфирясълъ отъ тамъ. Така и ние, по сѫщия начинъ, затваряме Божествения животъ въ едно шишенце, туряме му запушалка, но слѣдъ врѣме виждаме, че го нѣма.
към беседата >>
Нека опрѣдѣли, какъвъ е
животътъ
при Любовьта.
„Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Първия плодъ на Духа, това е Любовьта. Отъ основното разбиране на Любовьта зависи смисъла на вашия животъ; отъ основното разбиране на Любовьта, зависи и вашето щастие. Сега вие ще кажете, че разбирате Любовьта. Азъ бихъ желалъ да дойде при менъ този, който казва, че разбира Любовьта и да я опрѣдѣли.
Нека опрѣдѣли, какъвъ е
животътъ
при Любовьта.
Тамъ, дѣто има Любовь, има и животъ. Дѣто има животъ, има и радость. Гледашъ, нѣкоя домакиня, въ чийто домъ царува Любовьта, цѣлъ день пѣе, всичко въ кѫщи е въ хармония – дѣцата ѝ сѫ радостни, мѫжътъ ѝ е радостенъ и слугитѣ ѝ сѫ радостни – всички въ кѫщи сѫ радостни. Щомъ Любовьта излѣзе отъ кѫщи тя ходи съ сгърчени вѣжди, намръщена, отваря Писанието и като нѣкой моралистъ рови се въ отдѣлни стихове, цитира, кой какъ писалъ, за какво писалъ и т.н. Все ще намѣри нѣкакви специални стихове за случая и ще ги цитира, като казва: така е писано въ Евангелието.
към беседата >>
И въ рая сега
животътъ
е тежъкъ.
И двамата нарушиха закона на послушанието и съгрѣшиха. Слѣдъ сгрѣшаването у Адама се пробужда друго едно чувство: въ него нѣмаше доблестьта да остави жена си сама да бѫде наказана по Божиитѣ закони, но си каза: хайде, и азъ ще страдамъ съ нея, да намаля малко страданията ѝ“. Въ него имаше борба, казваше си: „Да оставя ли рая, или да отида съ нея? Съ нея тежко, но безъ нея по-тежко. Тя ми взе сърдцето и кѫдето и да отида, самъ не мога.
И въ рая сега
животътъ
е тежъкъ.
Хайде, ще отида съ нея, поне жертва ще направя, че каквато ще да става! “ Жената сгрѣши, а той се лиши отъ благата. Господь не ги изпѫди, но ги прати вънъ отъ Божественото училище, да растатъ и да се развиватъ. И тъй, 8,000 години вече откакъ вие се намирате извънъ рая, но всичко сте забравили. Всички сегашни жени по цѣлия свѣтъ бѣха събрани тогава въ Ева вѫтрѣ като душички, и всички сегашни мѫже по цѣлия свѣтъ бѣха събрани вѫтрѣ въ Адама като душички.
към беседата >>
Тази е отличната черта на извора, която трѣбва да бѫде черта и на родения отъ Духъ и вода,
животътъ
на когото трѣбва да минава прѣзъ ония наскърбени души и ги утѣшава.
Азъ харесвамъ въ извора една отлична черта – неговото пълно безкористие. Той хиляди години наредъ извира и никога не казва „дайте“! Но, кой какъ дойде при него, той все казва: „братко, идвайте, взимайте си когато и колкото искате! “ Този изворъ е заради васъ. Той минава прѣзъ села и градове, пои гори и градини, всички пои и чисти, докато най-послѣ се влѣе въ морето.
Тази е отличната черта на извора, която трѣбва да бѫде черта и на родения отъ Духъ и вода,
животътъ
на когото трѣбва да минава прѣзъ ония наскърбени души и ги утѣшава.
Който нѣма този животъ въ себе си, какъ ще утеши тия наскърбени души? Той ще каже: е, Господь казалъ така. Не, не е казалъ Господь така. Родениятъ отъ Духъ и вода, като види наскърбени души, нѣма да каже, волята Божия е такава, а ще ги утѣши. Нѣкоя майка плаче.
към беседата >>
90.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че
животътъ
използува това разумно движение.
Въ разумния свѣтъ има единъ великъ законъ, който опрѣдѣля отношенията на всички разумни сѫщества. Този великъ законъ въ науката наричатъ развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока.
Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че
животътъ
използува това разумно движение.
И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль. Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание. Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ думата „желание“ въ двояко значение. Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ. Ние не говоримъ за илюзиитѣ.
към беседата >>
Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че
животътъ
може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка.
Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо. Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“. Защо трѣбва да вкусимъ? – За да видимъ Божията благость.
Обаче ако ние се спремъ върху думата вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че
животътъ
може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка.
Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ. Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му. Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ.
към беседата >>
Животътъ
не седи въ физическитѣ блага.
Казвамъ: голѣмъ, голѣмъ е той за тебе, трѣбва ти нѣкой малъкъ, като орѣхъ, или като лѣшникъ. Тя казва: не, безъ него не мога да живѣя. Казвамъ: отъ него ще умрешъ. Умирамъ отъ него, умирамъ безъ него. Защо ще умрешъ за него?
Животътъ
не седи въ физическитѣ блага.
Като обикнешъ една душа, тя нѣма да има никаква тяжесть въ себе си. Душата, обаче, може да бѫде тежка колкото земята; една душа може да бѫде тежка колкото слънцето; една душа може да бѫде тежка колкото цѣлата слънчева система; пъкъ една душа може да тежи и колкото цѣлия козмосъ. Това е допустимо. Защо? Защото душата прѣдставлява интенсивностьта на силитѣ, които дѣйствуватъ въ нея. Това значи, че въ човѣшката душа има сили, които сѫ въ състояние да движатъ цѣлия козмосъ.
към беседата >>
Какво нѣщо е
животътъ
?
Не е въпросътъ за заблужденията на миналитѣ вѣкове. Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога. Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога! Ами какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която дава живота.
Какво нѣщо е
животътъ
?
– Животътъ създава съзнателното движение. Какво нѣщо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нѣщо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль.
към беседата >>
–
Животътъ
създава съзнателното движение.
Не се спирайте върху въпроса, какъ трѣбва да се служи на Бога. Съ Любовь трѣбва да се служи на Бога! Ами какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която дава живота. Какво нѣщо е животътъ?
–
Животътъ
създава съзнателното движение.
Какво нѣщо е съзнателното движение? – Съзнателното движение дава съзнателни чувства. Какво нѣщо е съзнателното чувство? – Съзнателното чувство дава съзнателна мисъль. Това сѫ положения, които мога да обобща логически.
към беседата >>
91.
Което вие видите
,
НБ
, София, 19.7.1925г.,
При онзи отъ васъ, който е изгубилъ смисъла на живота си, който е дошълъ до отчаянието, до края на живота си, до края на бездната и се колебае, дали да се самоубие, или да остане да живѣе, не струва ли да дойде при него онзи великъ Учитель, който носи свѣтлината и да му каже: „
Животътъ
има смисълъ, струва да се живѣе, защото това, което виждашъ прѣдъ себе си, то е самоизмама, това още не е самиятъ животъ“.
Въ истинския животъ човѣкъ може да има съобщения съ сѫщества по-разумни отъ себе си, а не такива хилави като него. Ще кажете: защо ни сѫ тия разумни сѫщества? Нима не е красиво, когато сте на смъртно легло да дойде единъ отъ тия разумнитѣ лѣкари на безсмъртието, да ви капне нѣколко капки отъ безсмъртието на живота, и вие да възкръснете? Не е ли хубаво да имате познанство съ него? – Струва си това познанство.
При онзи отъ васъ, който е изгубилъ смисъла на живота си, който е дошълъ до отчаянието, до края на живота си, до края на бездната и се колебае, дали да се самоубие, или да остане да живѣе, не струва ли да дойде при него онзи великъ Учитель, който носи свѣтлината и да му каже: „
Животътъ
има смисълъ, струва да се живѣе, защото това, което виждашъ прѣдъ себе си, то е самоизмама, това още не е самиятъ животъ“.
Казва Христосъ: „блажени очитѣ, които виждатъ това, което вие видите“. Какво видѣха Неговитѣ ученици? – Ученицитѣ Христови виждаха Божията Любовь, тѣ виждаха Бога въ Христа, виждаха, че тамъ Богъ се проявява. Единъ отъ староврѣменнитѣ светии дълго врѣме се молилъ на Бога, да надзърне за малко нѣкѫдѣ, да види, какво нѣщо е небето, какво нѣщо е бѫдещиятъ животъ. Дошълъ неговиятъ Учитель, завелъ го въ една стая и поставилъ окото му да гледа онзи свѣтъ прѣзъ една малка дупчица, гледалъ той прѣзъ тази дупчица цѣли 250 години, докато дошълъ неговиятъ Учитель, бутналъ го и му казалъ: стига вече!
към беседата >>
92.
Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта
,
НБ
, София, 25.7.1925г.,
Животътъ
, това е най-великото благо, което човѣкъ познава.
(втори вариант)
Азъ ще се спра само върху думата „животъ“.
Животътъ
, това е най-великото благо, което човѣкъ познава.
И всички други блага се познаватъ само чрѣзъ живота. Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи. Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними. Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ. Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня.
към втори вариант >>
Животътъ
има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно.
(втори вариант)
И всички други блага се познаватъ само чрѣзъ живота. Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи. Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними. Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ. Но както външното се промѣня, така и вѫтрѣшното се промѣня.
Животътъ
има двѣ фази, и той се мѣни външно и вѫтрѣшно.
Слѣдователно, външнитѣ промѣни на живота съотвѣтствуватъ на вѫтрѣшнитѣ. А вѫтрѣшното измѣнение на живота всѣкога носи велико разширение въ съзнателния животъ. Нѣкой пѫть ние казваме, че еди-кой си човѣкъ се е измѣнилъ. Какъ, външно или вѫтрѣшно? Има измѣнения въ свѣта, които ставатъ механически, безъ да взима участие съзнанието въ тѣхъ.
към втори вариант >>
И тъй,
животътъ
трѣбва да се разбира!
(втори вариант)
И когато ние говоримъ за това велико, Божествено начало въ човѣка, нѣкои мислятъ, че то е нѣщо специфично. Не е така. Божественото именно е сѫщественото въ живота. То е безсмъртниятъ животъ, а безсмъртниятъ животъ подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони. Слѣдователно, никоя външна сила не е въ състояние да видоизмѣни живота и да внесе нѣкаква дисхармония въ него.
И тъй,
животътъ
трѣбва да се разбира!
Вие не можете да разберете Любовьта, докато не разберете живота. Животътъ е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта. Значи, животътъ е най-малката величина въ козмоса. Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че животътъ се измѣнилъ. Ако измѣрвамъ единъ платъ съ аршина и мѣстя аршина по неговата дължина, аршина ли се мѣни или плата по него?
към втори вариант >>
Животътъ
е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта.
(втори вариант)
Божественото именно е сѫщественото въ живота. То е безсмъртниятъ животъ, а безсмъртниятъ животъ подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони. Слѣдователно, никоя външна сила не е въ състояние да видоизмѣни живота и да внесе нѣкаква дисхармония въ него. И тъй, животътъ трѣбва да се разбира! Вие не можете да разберете Любовьта, докато не разберете живота.
Животътъ
е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта.
Значи, животътъ е най-малката величина въ козмоса. Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че животътъ се измѣнилъ. Ако измѣрвамъ единъ платъ съ аршина и мѣстя аршина по неговата дължина, аршина ли се мѣни или плата по него? Аршинътъ не се мѣни, той остава единъ и сѫщъ, но само минава отъ една позиция въ друга, движи се по плата. И затова, когато нѣкой казватъ, че животътъ се измѣнилъ, азъ подразбирамъ слѣдното: животътъ не се е измѣнилъ, но измѣнила се е само материята, която се измѣрва, която се организирва чрѣзъ живота; измѣнятъ се мислитѣ, които се проявяватъ чрѣзъ живота; измѣнятъ се чувствата, които се изразяватъ чрѣзъ живота.
към втори вариант >>
Значи,
животътъ
е най-малката величина въ козмоса.
(втори вариант)
То е безсмъртниятъ животъ, а безсмъртниятъ животъ подразбира онова висше съзнание, което обхваща всички закони. Слѣдователно, никоя външна сила не е въ състояние да видоизмѣни живота и да внесе нѣкаква дисхармония въ него. И тъй, животътъ трѣбва да се разбира! Вие не можете да разберете Любовьта, докато не разберете живота. Животътъ е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта.
Значи,
животътъ
е най-малката величина въ козмоса.
Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че животътъ се измѣнилъ. Ако измѣрвамъ единъ платъ съ аршина и мѣстя аршина по неговата дължина, аршина ли се мѣни или плата по него? Аршинътъ не се мѣни, той остава единъ и сѫщъ, но само минава отъ една позиция въ друга, движи се по плата. И затова, когато нѣкой казватъ, че животътъ се измѣнилъ, азъ подразбирамъ слѣдното: животътъ не се е измѣнилъ, но измѣнила се е само материята, която се измѣрва, която се организирва чрѣзъ живота; измѣнятъ се мислитѣ, които се проявяватъ чрѣзъ живота; измѣнятъ се чувствата, които се изразяватъ чрѣзъ живота. Защото, въ дадения случай всѣка мисъль, всѣко чувство, това сѫ елементи на единъ по-висшъ животъ.
към втори вариант >>
Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че
животътъ
се измѣнилъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, никоя външна сила не е въ състояние да видоизмѣни живота и да внесе нѣкаква дисхармония въ него. И тъй, животътъ трѣбва да се разбира! Вие не можете да разберете Любовьта, докато не разберете живота. Животътъ е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта. Значи, животътъ е най-малката величина въ козмоса.
Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че
животътъ
се измѣнилъ.
Ако измѣрвамъ единъ платъ съ аршина и мѣстя аршина по неговата дължина, аршина ли се мѣни или плата по него? Аршинътъ не се мѣни, той остава единъ и сѫщъ, но само минава отъ една позиция въ друга, движи се по плата. И затова, когато нѣкой казватъ, че животътъ се измѣнилъ, азъ подразбирамъ слѣдното: животътъ не се е измѣнилъ, но измѣнила се е само материята, която се измѣрва, която се организирва чрѣзъ живота; измѣнятъ се мислитѣ, които се проявяватъ чрѣзъ живота; измѣнятъ се чувствата, които се изразяватъ чрѣзъ живота. Защото, въ дадения случай всѣка мисъль, всѣко чувство, това сѫ елементи на единъ по-висшъ животъ. Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ животъ и то прѣизобилно“.
към втори вариант >>
И затова, когато нѣкой казватъ, че
животътъ
се измѣнилъ, азъ подразбирамъ слѣдното:
животътъ
не се е измѣнилъ, но измѣнила се е само материята, която се измѣрва, която се организирва чрѣзъ живота; измѣнятъ се мислитѣ, които се проявяватъ чрѣзъ живота; измѣнятъ се чувствата, които се изразяватъ чрѣзъ живота.
(втори вариант)
Животътъ е най-малката величина, най-малкото проявление, съ което започва Любовьта. Значи, животътъ е най-малката величина въ козмоса. Понеже хората не разбиратъ сѫщината на живота, казватъ, че животътъ се измѣнилъ. Ако измѣрвамъ единъ платъ съ аршина и мѣстя аршина по неговата дължина, аршина ли се мѣни или плата по него? Аршинътъ не се мѣни, той остава единъ и сѫщъ, но само минава отъ една позиция въ друга, движи се по плата.
И затова, когато нѣкой казватъ, че
животътъ
се измѣнилъ, азъ подразбирамъ слѣдното:
животътъ
не се е измѣнилъ, но измѣнила се е само материята, която се измѣрва, която се организирва чрѣзъ живота; измѣнятъ се мислитѣ, които се проявяватъ чрѣзъ живота; измѣнятъ се чувствата, които се изразяватъ чрѣзъ живота.
Защото, въ дадения случай всѣка мисъль, всѣко чувство, това сѫ елементи на единъ по-висшъ животъ. Христосъ казва: „Азъ имъ давамъ животъ и то прѣизобилно“. Какъвъ животъ? Обикновенъ животъ ли? Нима жабата не дава животъ на своитѣ жабчета?
към втори вариант >>
И тогава ученитѣ хора казватъ, че
животътъ
почналъ да се разлага.
(втори вариант)
Ако въ вашата градина се влива една рѣка пълна съ тиня, нима това е вода? Тамъ има вода, но пълна съ тиня. Тази вода, съ своитѣ утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърть, отколкото животъ. Съврѣменниятъ органически животъ, съ който хората се хвалятъ е животъ пъленъ само съ тиня, съ утайки и затова хората умиратъ, разлагатъ се. Материалниятъ животъ на хората азъ наричамъ „тинестия животъ“, съ който хората като се поливатъ, разлагатъ се и умиратъ на общо основание.
И тогава ученитѣ хора казватъ, че
животътъ
почналъ да се разлага.
Разлагане има въ материята, но въ самия животъ нѣма разлагане. Животътъ разлага нѣщата, но той самъ не се разлага. Слѣдователно, първото проявление въ живота е, че въ него се проявява единъ съразмѣренъ ритмусъ, едно разумно движение. Ето защо първиятъ ритмусъ въ живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмѣрено.
към втори вариант >>
Животътъ
разлага нѣщата, но той самъ не се разлага.
(втори вариант)
Тази вода, съ своитѣ утайки по-скоро ще внесе разлагане, смърть, отколкото животъ. Съврѣменниятъ органически животъ, съ който хората се хвалятъ е животъ пъленъ само съ тиня, съ утайки и затова хората умиратъ, разлагатъ се. Материалниятъ животъ на хората азъ наричамъ „тинестия животъ“, съ който хората като се поливатъ, разлагатъ се и умиратъ на общо основание. И тогава ученитѣ хора казватъ, че животътъ почналъ да се разлага. Разлагане има въ материята, но въ самия животъ нѣма разлагане.
Животътъ
разлага нѣщата, но той самъ не се разлага.
Слѣдователно, първото проявление въ живота е, че въ него се проявява единъ съразмѣренъ ритмусъ, едно разумно движение. Ето защо първиятъ ритмусъ въ живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмѣрено. Затова всѣки човѣкъ, който иска да изрази живота, трѣбва да има този ритмусъ на движение въ себе си. Когато човѣкъ дойде да борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва да си прѣдставлява, дали е младъ, или старъ.
към втори вариант >>
Когато стариятъ човѣкъ мисли, че е старъ,
животътъ
му не може да има ритмусъ.
(втори вариант)
Туй движение се нарича волево разумно движение, което е отмѣрено. Затова всѣки човѣкъ, който иска да изрази живота, трѣбва да има този ритмусъ на движение въ себе си. Когато човѣкъ дойде да борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва да си прѣдставлява, дали е младъ, или старъ. Той не трѣбва да мисли, кога е роденъ и кога ще умре. Такива идеи не трѣбва да влизатъ въ ума му.
Когато стариятъ човѣкъ мисли, че е старъ,
животътъ
му не може да има ритмусъ.
Когато младиятъ човѣкъ мисли, че е младъ, животътъ му сѫщо не може да има ритмусъ. Ти ще прѣстанешъ да мислишъ, че си младъ или старъ и ще почнешъ съ опитностьта на великия Божественъ животъ. И тъй, ритмусътъ е първото движение въ живота. Второто движение е разумностьта въ живота. Животътъ е разумно движение на Словото.
към втори вариант >>
Когато младиятъ човѣкъ мисли, че е младъ,
животътъ
му сѫщо не може да има ритмусъ.
(втори вариант)
Затова всѣки човѣкъ, който иска да изрази живота, трѣбва да има този ритмусъ на движение въ себе си. Когато човѣкъ дойде да борави съ ритмуса на живота, той не трѣбва да си прѣдставлява, дали е младъ, или старъ. Той не трѣбва да мисли, кога е роденъ и кога ще умре. Такива идеи не трѣбва да влизатъ въ ума му. Когато стариятъ човѣкъ мисли, че е старъ, животътъ му не може да има ритмусъ.
Когато младиятъ човѣкъ мисли, че е младъ,
животътъ
му сѫщо не може да има ритмусъ.
Ти ще прѣстанешъ да мислишъ, че си младъ или старъ и ще почнешъ съ опитностьта на великия Божественъ животъ. И тъй, ритмусътъ е първото движение въ живота. Второто движение е разумностьта въ живота. Животътъ е разумно движение на Словото. Всѣко движение, всѣко размѣствание, си има особенъ звукъ, и когато човѣкъ направи едно разумно движение, въ това разумно движение има и разумно слово.
към втори вариант >>
Животътъ
е разумно движение на Словото.
(втори вариант)
Когато стариятъ човѣкъ мисли, че е старъ, животътъ му не може да има ритмусъ. Когато младиятъ човѣкъ мисли, че е младъ, животътъ му сѫщо не може да има ритмусъ. Ти ще прѣстанешъ да мислишъ, че си младъ или старъ и ще почнешъ съ опитностьта на великия Божественъ животъ. И тъй, ритмусътъ е първото движение въ живота. Второто движение е разумностьта въ живота.
Животътъ
е разумно движение на Словото.
Всѣко движение, всѣко размѣствание, си има особенъ звукъ, и когато човѣкъ направи едно разумно движение, въ това разумно движение има и разумно слово. Както онзи цигуларь, който си движи разумно рѫката по цигулката, дава смисълъ на музиката, така и човѣшката рѫка като се движи разумно, дава разумния животъ. Много съврѣменни религиозни хора се спиратъ прѣдъ науката и казватъ: насъ ни трѣбва само Божествената наука, не ни трѣбва човѣшка наука. Въ свѣта нѣма никаква човѣшка наука, а има само една, тя е Божествената наука. Науката може да бѫде само въ такъвъ смисъль човѣшка, както когато хората изкопаватъ златото отъ земята и си направятъ отъ него монети и разни други украшения и казватъ: това злато е наше!
към втори вариант >>
Вие казвате:
животътъ
не струва нищо.
(втори вариант)
Ти ще излизашъ отъ едно мѣсто и ще влизашъ въ друго. Не е лошо, че моето лице има отражения, но тия отражения трѣбва да ме познаватъ. Отражението има това качество, че винаги познава реалностьта. Огледалото казва, за да бѫдешъ реаленъ въ моя умъ, винаги трѣбва да седишъ прѣдъ моето лице, защото само тогава може да имамъ истинско понятие за тебе. Ако азъ философствувамъ по този начинъ, мога да извадя такива изводи отъ живота на човѣка и отъ неговата мисъль, че съвсѣмъ да ви обезсърдча.
Вие казвате:
животътъ
не струва нищо.
Значи, мѣрката съ която вие мѣрите нѣщата, не струва нищо. Мѣрката на живота ви не струва нищо. Щомъ казвате, че животътъ не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата? Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ. И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ.
към втори вариант >>
Щомъ казвате, че
животътъ
не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата?
(втори вариант)
Огледалото казва, за да бѫдешъ реаленъ въ моя умъ, винаги трѣбва да седишъ прѣдъ моето лице, защото само тогава може да имамъ истинско понятие за тебе. Ако азъ философствувамъ по този начинъ, мога да извадя такива изводи отъ живота на човѣка и отъ неговата мисъль, че съвсѣмъ да ви обезсърдча. Вие казвате: животътъ не струва нищо. Значи, мѣрката съ която вие мѣрите нѣщата, не струва нищо. Мѣрката на живота ви не струва нищо.
Щомъ казвате, че
животътъ
не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата?
Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ. И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ. Животътъ не може да бѫде нито физически, нито духовенъ. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ. Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ.
към втори вариант >>
И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали
животътъ
е физически или духовенъ.
(втори вариант)
Вие казвате: животътъ не струва нищо. Значи, мѣрката съ която вие мѣрите нѣщата, не струва нищо. Мѣрката на живота ви не струва нищо. Щомъ казвате, че животътъ не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата? Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ.
И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали
животътъ
е физически или духовенъ.
Животътъ не може да бѫде нито физически, нито духовенъ. Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ. Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ. Прѣдставете си, колко много форми още ще сѫществуватъ, като се изкачвате постепенно по лѣствицата на живота. Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви!
към втори вариант >>
Животътъ
не може да бѫде нито физически, нито духовенъ.
(втори вариант)
Значи, мѣрката съ която вие мѣрите нѣщата, не струва нищо. Мѣрката на живота ви не струва нищо. Щомъ казвате, че животътъ не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата? Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ. И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ.
Животътъ
не може да бѫде нито физически, нито духовенъ.
Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но животътъ самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ. Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ. Прѣдставете си, колко много форми още ще сѫществуватъ, като се изкачвате постепенно по лѣствицата на живота. Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви! Но красотата на нѣщата не е въ формитѣ а въ този вѫтрѣшенъ Божествен животъ, който се крие въ тѣхъ.
към втори вариант >>
Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но
животътъ
самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ.
(втори вариант)
Мѣрката на живота ви не струва нищо. Щомъ казвате, че животътъ не струва нищо, тогава коя е вашата мѣрка, съ която меритѣ нѣщата? Нека имаме една единица мѣрка, съ която да мѣримъ. И най-послѣ, ние започваме да споримъ, дали животътъ е физически или духовенъ. Животътъ не може да бѫде нито физически, нито духовенъ.
Той може да има физическа форма, може да има и духовна форма, но
животътъ
самъ по себе си нѣма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелитѣ не знаятъ, колко сѫ.
Ако вие, като естественици разглеждате подъ микроскопъ формитѣ на живота, ще видите, че въ природата сѫществуватъ толкова малки формички, безброй отъ които могатъ да се наредятъ на върха на иглата, и пакъ да не се виждатъ. Прѣдставете си, колко много форми още ще сѫществуватъ, като се изкачвате постепенно по лѣствицата на живота. Неизброими сѫ формитѣ на живота, и то една отъ друга по-красиви! Но красотата на нѣщата не е въ формитѣ а въ този вѫтрѣшенъ Божествен животъ, който се крие въ тѣхъ. Затова, въ всѣки животъ има само единъ моментъ, въ който може да се схване реалностьта.
към втори вариант >>
Животътъ
на хората е сложенъ, но
животътъ
на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния.
(втори вариант)
По какво се отличава живота на човѣка отъ тоя на по-нисшитѣ сѫщества? Неговиятъ животъ е съ хиляди пѫти по-сложенъ отъ тоя на мравитѣ напримѣръ, на птицитѣ, на млѣкопитающитѣ и т.н. Сложенъ е човѣшкиятъ животъ! Въ него има по-други разбирания отъ тия на животнитѣ. И животнитѣ съзнаватъ, но тѣ виждатъ само формата на живота, тѣ не разбиратъ, че въ него има смисълъ че има изобщо по-великъ животъ отъ тѣхния.
Животътъ
на хората е сложенъ, но
животътъ
на ангелитѣ е още по-сложенъ отъ тѣхния.
Тѣ виждатъ нѣща, които ние не виждаме. Тия работи, които съставляватъ за тѣхъ смисълъ, за насъ не съставляватъ нищо, или нѣматъ особенъ смисълъ. Една малка звѣзда за насъ прѣдставлява само единъ малъкъ микроскопически дискъ, когато за единъ ангелъ тя прѣдставлява една планета съ милиони, милиони разумни сѫщества въ нея. За тази звѣзда ние казваме: трепти тази звѣзда. Но не е само това.
към втори вариант >>
Материята се разлага, това е зло, но слѣдъ туй се освобождава
животътъ
, като минава въ една нова фаза.
(втори вариант)
Защо грозната и хубавелката мома не приемаме еднакво? Грозотията въ живота произтича отъ промѣнитѣ на самия животъ. Слѣдователно, грозотията въ живота прѣдставлява материалния животъ, материалнитѣ форми. Злото въ свѣта, това е граница на прѣходното състояние въ развитието на формитѣ. Значи, всички прѣходни стадии въ развитието, това сѫ все зло.
Материята се разлага, това е зло, но слѣдъ туй се освобождава
животътъ
, като минава въ една нова фаза.
Значи, въ първо врѣме се образува линия на деформирането, и слѣдъ това се образува линия на оформяването. Слѣдователно, при линиитѣ на стария животъ образитѣ сѫ грозни, а отъ тамъ дѣто започва новия животъ, образитѣ сѫ красиви, и дохождатъ въ пълната си красота при Божествения животъ. Ние се стремимъ къмъ доброто. Защо? – За да може нашия животъ да намѣри онзи пластиченъ изразъ, който е изразъ на Божествения животъ. Доброто е форма.
към втори вариант >>
Безъ доброто
животътъ
не може да се прояви.
(втори вариант)
Значи, въ първо врѣме се образува линия на деформирането, и слѣдъ това се образува линия на оформяването. Слѣдователно, при линиитѣ на стария животъ образитѣ сѫ грозни, а отъ тамъ дѣто започва новия животъ, образитѣ сѫ красиви, и дохождатъ въ пълната си красота при Божествения животъ. Ние се стремимъ къмъ доброто. Защо? – За да може нашия животъ да намѣри онзи пластиченъ изразъ, който е изразъ на Божествения животъ. Доброто е форма.
Безъ доброто
животътъ
не може да се прояви.
Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисъльта. Животътъ не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта. Безъ тия двѣ форми той не може да стане елементъ на съзнанието ни. Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ.
към втори вариант >>
Животътъ
не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта.
(втори вариант)
– За да може нашия животъ да намѣри онзи пластиченъ изразъ, който е изразъ на Божествения животъ. Доброто е форма. Безъ доброто животътъ не може да се прояви. Първата форма на живота е доброто. Втората форма на живота е мисъльта.
Животътъ
не може да се прояви безъ доброто и безъ мисъльта.
Безъ тия двѣ форми той не може да стане елементъ на съзнанието ни. Азъ не гледамъ какъ Богъ разбира работитѣ. Той ги разбира много добрѣ, но гледамъ, какъ азъ ги разбирамъ, и какъ трѣбва да ги разбера. Доброто за мене е една необходима Божествена форма, за да мога да разбера Божествения животъ и да придобия радостьта. Истинската мисъль е втората форма, сѫщо тъй необходима за моята душа, за да разбера другата половина на сѫщия животъ, за да придобия великото благо, което търся.
към втори вариант >>
93.
Наряд и упътвания / Разяснение за Истината
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Тъй както е поставена Истината,
животътъ
, това е най-приятната пѣсень, която можемъ да слушаме.
Ще ви дамъ едно малко разяснение за Истината. Само съ нагласена цигулка и съ нагласена китара може да се свири. Всѣки инструментъ трѣбва да е нагласенъ, за да свири. Само нагласената цигулка и нагласената китара води къмъ музиката. Това значи Истина.
Тъй както е поставена Истината,
животътъ
, това е най-приятната пѣсень, която можемъ да слушаме.
Слѣдователно, при всѣко нагласяване, човѣкъ придобива Истината. Всѣко нагласяване е Истина. Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяватъ нѣщата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката.
към беседата >>
Животътъ
извиква сърдцето; мисъльта извиква ума; Любовьта събужда душата отъ дълбокия сънь, а Духътъ възкръсява силата на живота.
Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяватъ нѣщата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката. И тъй, ще знаете: Безъ сърдце нѣма животъ. Безъ умъ нѣма мисъль.
Животътъ
извиква сърдцето; мисъльта извиква ума; Любовьта събужда душата отъ дълбокия сънь, а Духътъ възкръсява силата на живота.
Едно обяснение върху Духа. Духътъ, това е най-възвишеното, най-разумното у човѣка. То съединява нишкитѣ на живота, а тия нишки, сами по себе си, носятъ сила. По този законъ, само еднороднитѣ нишки даватъ сила. Силата, това е пѫтьтъ въ живата природа, чрѣзъ който пѫть идватъ всичкитѣ Божии блага.
към беседата >>
94.
Наряд и упътвания / Как да се молим
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Животътъ
, значи, носи Истината въ себе си.
На въпроса „мога ли азъ да бѫда силенъ“, отговарямъ: всичката сила е въ Бога. Азъ и Богъ едно сме. На въпроса „мога ли да имамъ най-красивия животъ“, отговарямъ: живиятъ всѣкога има Истината въ себе си. Всички хора, който нѣматъ Истината, сѫ мъртви – мъртви въ грѣховетѣ си. Живи хора сѫ само тия, който иматъ Истината.
Животътъ
, значи, носи Истината въ себе си.
Безъ Истината нѣма животъ. 5. Гимнастически упражнения.
към беседата >>
95.
Наряд и упътвания / Чистота и святост
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Ако въ всинца ви има тия благородни пориви на човѣшката душа, ако всинца се стремите къмъ онзи великъ, съзнателенъ животъ, тогава
животътъ
ви щѣше да бѫде красивъ.
Когато единъ възвишенъ духъ направи една погрѣшка, знаете ли какво прави? – Той рѣшава да слѣзе на земята, да се въплоти и цѣлъ животъ да прѣкара на земята, за да поправи грѣшката си. Глоба е това! За да изкупи една своя малка погрѣшка, която не е въ съгласие съ Божия законъ, за да въдвори тази нарушена хармония, той се лишава отъ благата, които има горѣ. Та виждате ли, какъвъ примѣръ на доброволно самопожертвуване има въ тия духове?
Ако въ всинца ви има тия благородни пориви на човѣшката душа, ако всинца се стремите къмъ онзи великъ, съзнателенъ животъ, тогава
животътъ
ви щѣше да бѫде красивъ.
Сега, при изпълнение на дадената задача, ще спазвате единъ законъ. Той е слѣдниятъ: прави добро най-първо на този, когото обичашъ. Сутринь, като станешъ, направи добро на този, когото обичашъ, защото къмъ него ти имашъ естествено разположение. Направишъ ли на него доброто, ти ще можешъ да го направишъ и на този, когото не обичашъ. Тази каса ние ще я наречемъ „каса на доброто“.
към беседата >>
96.
Наряд и упътвания / Чистотата
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1925г.,
И тъй, тамъ дѣто се забѣлѣзва извѣстна нечистота, значи
животътъ
не е съвършенъ.
Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Чистотата е външната страна въ изявленията на живота. Само съвършениятъ животъ дава чистотата. Само съвършената Любовь дава топлината. Само Духътъ носи пълната свѣтлина.
И тъй, тамъ дѣто се забѣлѣзва извѣстна нечистота, значи
животътъ
не е съвършенъ.
Слѣдователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И тамъ, дѣто има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена – нищо повече. Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много? – Себе си.
към беседата >>
Съ това
животътъ
не може да се подържа, това е само една залъгалка.
Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме. Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата. Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човѣкъ съ кисели краставици не се храни.
Съ това
животътъ
не може да се подържа, това е само една залъгалка.
Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ. Съ такава храна животътъ не може да се подържа. За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като си хапнешъ, да си доволенъ. Отъ такава храна човѣкъ придобива сила. Туй сѫ нормалнитѣ чувства на човѣка.
към беседата >>
Съ такава храна
животътъ
не може да се подържа.
Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човѣкъ съ кисели краставици не се храни. Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ.
Съ такава храна
животътъ
не може да се подържа.
За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като си хапнешъ, да си доволенъ. Отъ такава храна човѣкъ придобива сила. Туй сѫ нормалнитѣ чувства на човѣка. Та когато говоря за чувствата, у васъ трѣбва да изпѫкватъ хубави образи. Едно чувство, което не се храни съ добра, съ чиста храна, не може и да се проявява напълно.
към беседата >>
97.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
Животътъ
самъ ражда всички тия нѣща.
Слѣдователно, великото въ свѣта не може да се опрѣдѣли напълно. Най-важниятъ въпросъ, който занимава ученитѣ хора въ свѣта, това е въпросътъ за висшия съзнателенъ животъ. Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н. Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ. Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа.
Животътъ
самъ ражда всички тия нѣща.
Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло. Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота? Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ! Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора?
към беседата >>
Животътъ
е нѣщо мощно, когато го разберете.
Вие ще кажете, че този животъ се ражда отъ подкрѣпата на свѣтлината, топлината, храната, облѣклото и т.н. Животъ, който се ражда отъ подкрѣпата на топлината не е животъ. Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа. Животътъ самъ ражда всички тия нѣща. Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло.
Животътъ
е нѣщо мощно, когато го разберете.
Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота? Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е животътъ, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ! Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора? Какво знаятъ за болнитѣ? – Нищо не знаятъ.
към беседата >>
Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е
животътъ
, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ!
Това е известна енергия, която се нуждае отъ подкрѣпа. Животътъ самъ ражда всички тия нѣща. Когато приемемъ живота, той самъ носи въ себе си свѣтлината; той самъ носи въ себе си топлината; той самъ носи храната; той самъ носи своето облѣкло. Животътъ е нѣщо мощно, когато го разберете. Сега вие казвате: ами ученитѣ хора какво говорятъ за живота?
Ученитѣ хора ще ме извинятъ, но тѣ не разбиратъ, какво нѣщо е
животътъ
, ще имъ кажа: заповѣдайте да възкресите този мъртавъ!
Какъ лѣкуватъ тѣ болнитѣ хора? Какво знаятъ за болнитѣ? – Нищо не знаятъ. Болнитѣ днесъ и съ лѣкари умиратъ, и безъ лѣкари умиратъ. Тогава защо ни сѫ лѣкаритѣ?
към беседата >>
Тъй се опрѣдѣля и
животътъ
и на опитъ.
– Смъртьта именно показва, че хората не сѫ разрѣшили истинския въпросъ, за живота, не сѫ намѣрили още живота. Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си.
Тъй се опрѣдѣля и
животътъ
и на опитъ.
Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога! “ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора.
към беседата >>
Сега всички хора признаватъ, че по въпроса, какво нѣщо е
животътъ
, има споръ.
– Отдѣто е дошелъ, тамъ е и отишълъ. Кѫдѣ отива този човѣкъ? Законътъ е слѣдниятъ: нѣщата всѣкога отиватъ тамъ, отдѣто сѫ дошли. И всички нѣща, разумни или каквито и да сѫ, се връщатъ все къмъ Бога. Туй разумно начало, което е безъ край, безконечно, ние наричаме законъ за Любовьта.
Сега всички хора признаватъ, че по въпроса, какво нѣщо е
животътъ
, има споръ.
Ние казваме, че нѣма никакъвъ споръ. Защо? Защото качествата на живота сѫ разумность, свѣтлина, топлина и др. Може ли да има споръ за живота при това положение? Щомъ има споръ животътъ не е разумен. Всички хора иматъ еднакви схващания за живота и всички го желаятъ.
към беседата >>
Щомъ има споръ
животътъ
не е разумен.
Туй разумно начало, което е безъ край, безконечно, ние наричаме законъ за Любовьта. Сега всички хора признаватъ, че по въпроса, какво нѣщо е животътъ, има споръ. Ние казваме, че нѣма никакъвъ споръ. Защо? Защото качествата на живота сѫ разумность, свѣтлина, топлина и др. Може ли да има споръ за живота при това положение?
Щомъ има споръ
животътъ
не е разумен.
Всички хора иматъ еднакви схващания за живота и всички го желаятъ. Всички признаватъ Любовьта и я желаятъ, но кога? – Докато сѫ млади, признаватъ любовьта; щомъ остареятъ, отричатъ я. Въ Любовьта има едно качество, то е слѣдното: когато обикнешъ единъ прѣдметъ, или едно лице, то придобива цѣнность. Защо? Защото ти можешъ да обичашъ само тия прѣдмети, които носятъ животъ въ себе си.
към беседата >>
Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси –
Животътъ
– основнитѣ закони на живота.
Ние се занимаваме съ най-важния въпросъ. Ние не се занимаваме съ въпроса, кой ще дойде въ България на власть. Кой е най-богатиятъ човѣкъ въ свѣта, и съ това не се занимаваме. Кой е най-учениятъ човѣкъ, и съ това не се занимаваме. Защо? Защото това сѫ въпроси, които и дѣцата могатъ да разрѣшатъ.
Ние разрѣшаваме единъ отъ най-важнитѣ въпроси –
Животътъ
– основнитѣ закони на живота.
Искате ли да живѣете, искате ли да се осмисли живота ви, искате ли да се подобри живота ви, ние ще ви посочимъ начинъ. Ще ви кажемъ: възприемете Любовьта! Вие ще ми кажете: коя любовь? Любовьта на младитѣ? – Не.
към беседата >>
Само тогава
животътъ
ни ще придобие смисълъ.
Ледътъ се стопи, нѣма какво да любишъ. Крушата изгни, нѣма какво да любишъ. Когато залюбите Бога, туй безграничното, никога нѣма да изгубите. Той всѣкога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена свѣтлина. И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога!
Само тогава
животътъ
ни ще придобие смисълъ.
Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си. Туй е най-голѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ.
към беседата >>
98.
Чист и светъл! / Чистъ и свѣтълъ!
,
ИБ
, София, 5.4.1926г.,
И тъй, тамъ, дето се забелезва известна нечистота, значи
животътъ
не е съвършенъ.
(втори вариант)
Чистотата е изразъ на съвършения животъ. Това е законъ! Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Само съвършената Любовь дава топлина. Само Духътъ носи пълната свѣтлина.
И тъй, тамъ, дето се забелезва известна нечистота, значи
животътъ
не е съвършенъ.
Следователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. И тамъ, дето има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена. Това е диагноза, която опредѣля състоянията на ума, сърцето и тѣлото. Всичко това съставлява хигиена на душата. Човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ своитѣ мисли, въ своитѣ чувства, въ своитѣ действия.
към втори вариант >>
Щомъ Любовьта дойде,
животътъ
се развива правилно.
(втори вариант)
Той има свѣтли идеи, възвишени чувства и благородни действия. Но щомъ човѣкъ се разболѣе, щомъ отпадне духомъ, съзнанието му потъмнява, свѣтлината му се изгубва. И тъй, за васъ като млади, великото, идейното въ живота ви е да бѫдете чисти, да носитѣ свѣтли мисли. И Христосъ е казалъ: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога”. Да видите Бога, значи да живѣете въ Любовьта.
Щомъ Любовьта дойде,
животътъ
се развива правилно.
Щомъ Животътъ се прояви, ѝ Свѣтлината ще дойде. И следъ като дойде свѣтлината, само тогава ще се придобие Свободата. Свободата сѫществува само за идеалнитѣ, за гениалнитѣ хора. Всички хора въ свѣта трѣбва да бѫдатъ идеални, а не само единъ или двама. Следъ време тъй ще бѫде — всички хора ще бѫдатъ идеални, разумни и чисти.
към втори вариант >>
Щомъ
Животътъ
се прояви, ѝ Свѣтлината ще дойде.
(втори вариант)
Но щомъ човѣкъ се разболѣе, щомъ отпадне духомъ, съзнанието му потъмнява, свѣтлината му се изгубва. И тъй, за васъ като млади, великото, идейното въ живота ви е да бѫдете чисти, да носитѣ свѣтли мисли. И Христосъ е казалъ: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога”. Да видите Бога, значи да живѣете въ Любовьта. Щомъ Любовьта дойде, животътъ се развива правилно.
Щомъ
Животътъ
се прояви, ѝ Свѣтлината ще дойде.
И следъ като дойде свѣтлината, само тогава ще се придобие Свободата. Свободата сѫществува само за идеалнитѣ, за гениалнитѣ хора. Всички хора въ свѣта трѣбва да бѫдатъ идеални, а не само единъ или двама. Следъ време тъй ще бѫде — всички хора ще бѫдатъ идеални, разумни и чисти. Напримѣръ, сега хората идатъ тукъ съ извѣстно предубеждение и си казватъ: тѣзи хора не сѫ като насъ.
към втори вариант >>
Животътъ
по сѫщина е единъ и сѫщъ.
(втори вариант)
Свободата сѫществува само за идеалнитѣ, за гениалнитѣ хора. Всички хора въ свѣта трѣбва да бѫдатъ идеални, а не само единъ или двама. Следъ време тъй ще бѫде — всички хора ще бѫдатъ идеални, разумни и чисти. Напримѣръ, сега хората идатъ тукъ съ извѣстно предубеждение и си казватъ: тѣзи хора не сѫ като насъ. Не, всички хора сѫ едни и сѫщи, понеже произходътъ имъ е отъ единъ и сѫщъ източникъ.
Животътъ
по сѫщина е единъ и сѫщъ.
По какво се отличаваме единъ отъ другъ? По какво се различаватъ, напримеръ, единъ българинъ отъ единъ англичанинъ? По какво се различаватъ животнитѣ отъ хората? И у животнитѣ има до известна степень интелигентность и у тѣхъ има признателность. Разказваха ми единъ случай за една жена, която намѣрила нейде въ гората едно малко, самотно мече.
към втори вариант >>
99.
Умовете им
,
НБ
, София, 5.12.1926г.,
Животътъ
има врѣменни и крайни цѣли.
(втори вариант)
Животътъ
има врѣменни и крайни цѣли.
Това, което сега прѣживяваме, е врѣменно. То е обикновениятъ животъ, обикновенитѣ всѣкидневни дрехи. То е обикновената служба, която изпълняваме день слѣдъ день, както коньтъ се впрѣга въ колата. Както днесъ впрѣгатъ коня въ колата, по сѫщия начинъ го впрѣгатъ и останалитѣ дни прѣзъ седмицата. Крайнитѣ или необикновенитѣ цѣли на живота прѣдставляватъ празнични дни празнични дрехи.
към втори вариант >>
— Защото турятъ ли ти юларя, бодатъ ли те съ остенъ, щешъ не щешъ ще се впрѣгнешъ и ще кажешъ: „Такава е волята Божия, такива сѫ условията, такъвъ е
животътъ
, ще се оре.” Обаче, и воловетѣ, и конетѣ иматъ своя култура, написана на самитѣ тѣхъ.
(втори вариант)
Казвате: „Добъръ е този конь! ” — Опитвали ли сте копитото му? „Добъръ е този волъ! ” — Приближавали ли сте се до него, да опитате рогата му? Слѣдователно, всѣка работа, която извършваме, като коня и вола, тя не е естествена, не е доброволна, не се върши отъ любовь. Защо?
— Защото турятъ ли ти юларя, бодатъ ли те съ остенъ, щешъ не щешъ ще се впрѣгнешъ и ще кажешъ: „Такава е волята Божия, такива сѫ условията, такъвъ е
животътъ
, ще се оре.” Обаче, и воловетѣ, и конетѣ иматъ своя култура, написана на самитѣ тѣхъ.
Днесъ ние живѣемъ въ XX вѣкъ, който наричаме опашка, край на съврѣменната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. Слѣдъ нея иде епохата на Якова. Исавъ прѣдставлява животинското въ човѣка. Подъ думата „животинско” се разбира човѣшкото честолюбие, човѣшкия егоизъмъ.
към втори вариант >>
Животътъ
въ водата е животъ на прѣстѫпления.
(втори вариант)
Между всички животни обаче, сѫществува вѣчна борба за надмощие. Питамъ: какво внесоха животнитѣ съ своя егоизъмъ въ свѣта? Съврѣменнитѣ естественици сѫ описали подробно живота и културата на рибитѣ. Тѣхната култура е забѣлѣжителна съ това, че рибитѣ се гълтатъ едни други. Тамъ нѣма дъвкане, а гълтане.
Животътъ
въ водата е животъ на прѣстѫпления.
Единъ отъ старитѣ пророци опита културата на рибитѣ. Богъ го изпрати въ Ниневия да проповѣдва, но той се отказа. Богъ му каза: „Стани, иди въ Ниневия, голѣмия градъ, та проповѣдвай противъ него.” И отказа се той и побѣгна отъ лицето на Господа въ Тарсисъ; и слезе въ Иопия и намѣри корабъ, който отиваше въ Тарсисъ. Но Господъ подигна голѣмъ вѣтъръ върху морето, и корабътъ бѣдствуваше да се съкруши. Пѫтницитѣ взеха Йона, хвърлиха го въ морето, и морето се спрѣ отъ яростьта си.
към втори вариант >>
100.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Животътъ
, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ.
(втори вариант)
Казвамъ: мислите ли, че Богъ, Който е създалъ свѣта и мислилъ съ вѣкове, какъ и по какъвъ най-добъръ начинъ да го създаде, ще внесе всички тѣзи противорѣчия, мѫчнотии и страдания, отъ които вие да се спъвате? Мислите ли, че Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, не е прѣгледалъ, не е взелъ въ внимание всички най-правилни начини и методи за развитието на всички сѫщества? Мислите ли, че Той не е прѣдвидилъ всички условия за и противъ общото развитие на живота? – Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и ако днесъ изпѫкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сѫ Божие дѣло, но тѣ сѫ сѣнки, които сѫществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сѫщества. Тия сѣнки се дължатъ на други сѫщества, които сѫ влѣзли въ съзнанието на хората и сѫ затъмнили тѣхната първоначална свѣтлина.
Животътъ
, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ.
И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ. Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота. За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие. Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за да му противрдѣйствува въ живота. Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие.
към втори вариант >>
Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво
животътъ
му се измѣня и губи смисъла си.
(втори вариант)
– Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони. Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа. И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка. Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ да се чисти, оставялъ праха на гърба си.
Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво
животътъ
му се измѣня и губи смисъла си.
Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ. Туй натрупване на прашинкитѣ се изразява въ общо затлъстяване на организма. Този човѣкъ затлъстява толкова много, че всичко красиво въ него се обезобразява. Той започва да се чуди на всичко това и казва: какъ тъй, азъ, спокойниятъ човѣкъ да дойда до това положение? Има нѣщо безсмислено въ живота!
към втори вариант >>
Щомъ се явятъ тия отрицателни чърти,
животътъ
става несносенъ, изгубва смисъла си, а съ това и съзнанието на хората потъмнява, и тѣ вече не могатъ да разбиратъ нѣщата.
(втори вариант)
Защо Господъ не задоволи моитѣ нужди? Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова божество, като него! Той мисли, че и Господъ трѣбва да му слугува. Този човѣкъ има голѣмо мнѣние за себе си. Та казвамъ: всички отрицателни чърти въ нашия животъ се раждатъ все отъ лѣностьта.
Щомъ се явятъ тия отрицателни чърти,
животътъ
става несносенъ, изгубва смисъла си, а съ това и съзнанието на хората потъмнява, и тѣ вече не могатъ да разбиратъ нѣщата.
Това е състояние на затваряне очитѣ на човѣка. Обаче, кога трѣбва човѣкъ да затвори очитѣ си? – Само когато спи. Сега, като говоря за лѣностьта и прилежанието, азъ ги разглеждамъ въ тѣхната вѫтрѣшна сѫщина, а не тъй, както се разбиратъ въ живота. Запримѣръ, азъ не взимамъ почивката, като състояние на лѣность, но като състояние, въ което мисъльта взима участие.
към втори вариант >>
Нѣкой казва:
животътъ
нѣма смисълъ.
(втори вариант)
Обаче, кога трѣбва човѣкъ да затвори очитѣ си? – Само когато спи. Сега, като говоря за лѣностьта и прилежанието, азъ ги разглеждамъ въ тѣхната вѫтрѣшна сѫщина, а не тъй, както се разбиратъ въ живота. Запримѣръ, азъ не взимамъ почивката, като състояние на лѣность, но като състояние, въ което мисъльта взима участие. Когато човѣкъ почива, трѣбва да знае причинитѣ, защо трѣбва да почива; когато човѣкъ иска да се моли, трѣбва да знае причинитѣ, защо да се моли; когато човѣкъ иска да мисли, да работи, или да учи, трѣбва да знае причинитѣ, защо иска тия нѣща.
Нѣкой казва:
животътъ
нѣма смисълъ.
Питамъ: какъ е възможно, Богъ, Който е създалъ свѣта и го е осмислилъ, да нѣма никакъвъ смисълъ? Ти какъ дойде до това заключение? Това е философията на лѣнивия човѣкъ отъ която трѣбва да се пазите. Ако искате да придобиете новия животъ, трѣбва да се пазите, трѣбва да се откажете отъ философията на лѣностьта. Който иска да живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва да бѫде благоугоденъ на Бога.
към втори вариант >>
Животътъ
на личностьта, обаче, не прѣдставлява идейния животъ.
(втори вариант)
И въ двата свѣта има нѣщо реално, което не се измѣня. Тази реалность, именно, прѣдставлява вѫтрѣшната връзка между всички прояви на живота. Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сѫществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ. Лѣнивиятъ човѣкъ, обаче, е краенъ индивидуалистъ. Той се отдѣля отъ сѫществата на другитѣ свѣтове, живѣе само на физическия свѣтъ, като се рѫководи главно отъ своята личность.
Животътъ
на личностьта, обаче, не прѣдставлява идейния животъ.
Чрѣзъ лѣностьта у човѣка може да се развие вѫтрѣшното криво разбиране на нѣщата, което да го отклони отъ правия пѫть на онази естествена дѣятелность, потрѣбна за душата. И тъй, ще държите въ ума си идеята за прилежанието и лѣностьта. Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта. Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ. Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта.
към втори вариант >>
НАГОРЕ