НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
80
резултата в
60
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Това ще си пазите за вечно
възпоменание
.
Когато вникнем в тия закони и ги почувстваме, тогава ще намерим и разберем какво нещо е Вечният живот и какво нещо е изворът на всичките блага. За вас сега остава следната емблема (посочва на всички Пръчката, разделена на три с четири подразделения43). (Фиг. 6) Липсва Фигура 6. Фотография на Пръчката – свещен символ на Веригата.
Това ще си пазите за вечно
възпоменание
.
Първото подразделение е Божественият свят, второто – Светът на духовете, третото е човешкият свят, четвъртото – естествата, които има човекът. Четирите халки на тази емблематична Пръчка са четирите естества, които има човек. Първата халка показва Божествената частица, която човек има у себе си в началния зародиш. Втората показва Майката, която може да възприема – макрокосмоса, големия свят, духовете, които слизат от Бога надолу, за да работят. Трето иде човекът, Синът на Бога45.
към беседата >>
Но аз зная, че моите
възпоменания
не са се изгладили из вашите умове.
Вие мислите, че много работа вършите, нали е така? Така мислех и аз, но не е въпросът колко голяма работа сме захванали, но колко добро от нея е свършено. Как мислите, в колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпроса, който мъчи духовете. Няма ли аз често да бъда разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки?
Но аз зная, че моите
възпоменания
не са се изгладили из вашите умове.
А че това е един факт, явства от туй, че ако аз бях се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди. Щяхте да ме наричате или бихте ме наричали „малко смахната, налудничава“, която не знае мярка на устата си, говори дето не трябва, дърдори много, оставя глупави протоколи след себе си, говори за неща, за които не трябвало да говори, а за които трябва да говори, не говори и прочее, и прочее. Това е то „работата на Казакова“. Такива са и вашите работи – да не мислите, че вие вършите много умни работи. Блажени верующите!
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е
възпоменание
, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал, вършил; да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил.
Защо е сложено тук гроздето? От него се образува вино, а виното дава сила и в него има енергия грамадна. Но и виждаме сега, че човек като пие вино, опива се и пада в грях, докато, ако беше чисто виното, то неговите сокове щяха да дадат човеку грамадна сила. В първоначалния език виното означава енергия, огън, както и думата „Серафим" значи огън. И тъй, да пием вино, эначи да бъдем така огнени, както Серафимите; да, Любовта следва да бъде така огнена.
Това, което става тази вечер тук, не е пречистване, както може някои да мислят, а е
възпоменание
, защото ние трябва да си спомним това, което Христос е казал, вършил; да си спомним онези възвишени мисли, за онази велика Любов, чрез която Той ни е избавил.
Туй е то, което ни се казва чрез всичко туй, което имаме тук таэи вечер. Та значи, ако искаме ние да бъдем ученици Христови, то е нещо вътрешно. Хлябът означава учението Христово, а виното – Неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното эърно, това е именно Христос. И днес, когато това житно зърно е толкова в употребление, значи целият свят се храни от Христос.
към беседата >>
3.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Те са само едно далечно
възпоменание
за величието на миналото.
Когато аз живея при Бога, когато никого не мразя на земята, и се старая да обичам всичко чистосърдечно, може ли някой да ме изхвърли? Може да ме изхвърли само един Бог. Това е учението, което ви проповядвам. И казвам ви, че само в деня, в който съгрешите, вие сте изпъдени от Божествената църква – рая. Що са съвременните църкви?
Те са само едно далечно
възпоменание
за величието на миналото.
Знаете ли какви тайни крият в тия църкви? Ако бих седнал да ви тълкувам какво значи църква, какво значат тия камъни, от които са съградени черквите, да ви разправям за свещеническите одежди, за свещите, които се палят, във всичко туй има дълбока философия. Върху тия дрехи на свещениците са написани всичките Божи закони. Те всеки ден ги обличат, но забравят да четат какво пише върху тях. Знаете ли какво значат тия дрехи, които носи владиката – короната, патерицата, завъртяна отгоре с нещо като две змии и т.н.?
към беседата >>
4.
Мъдростта
,
НБ
, София, 29.10.1916г.,
В това будно състояние няма ни спомен от всички земни страдания, които човек е преминал, а остават само едни приятни
възпоменания
за нещата, които са се случили.
След няколко дни тя ще съблече и втората обвивка и ще влезе в своето Астрално тяло, т. е. в чистилището, докато се пречисти. Когато се пречисти, ще напусне Астралното си тяло и ще се качи в своето Ментално тяло – една много по-фина обвивка и дреха, която не се къса тъй лесно. И когато пристигне в Рая, душата идва в т. нар. будическо състояние – човек, който напълно се е събудил и разбира Божествената Мъдрост и Любов.
В това будно състояние няма ни спомен от всички земни страдания, които човек е преминал, а остават само едни приятни
възпоменания
за нещата, които са се случили.
И от тази висота човек ще вижда защо всичко е станало така. Съвременните хора не разбират себе си. Някои казват: “И аз знам Христос”. Питам го: “Ти излизал ли си от тялото си? ” – “Не съм”.
към беседата >>
5.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Той има трояко разделение: първо, обективен или преднамерен ум, второ, по-висш разум и трето, ум на
възпоменание
или на паметта.
(втори вариант)
Следователно не трябва да мислите дали ще бъдете от избраните. Ако остане отсега да ви избират, то се свърши - вие трябва да сте избрани отдавна. По-добре е да не знаете избрани ли сте, или не. Стремежът да богатеете, без да знаете, че сте богати, е по-добър. Сега, тези пет деви имат съотношение с човешкия ум.
Той има трояко разделение: първо, обективен или преднамерен ум, второ, по-висш разум и трето, ум на
възпоменание
или на паметта.
След това у човека има висши чувства - неговите морални чувства и обичта, която той има към ближните си. Тези са петте деви. Едната дева е отзад на главата, другата е на горната част, а останалите три са отпред на челото. Всички образуват един триъгълник. Тези деви са у нас, те са, които ни карат да мислим, те са това възвишеното, благородното.
към втори вариант >>
6.
Великата майка
,
ИБ
,
БС
, София, 26.2.1920г.,
Докато мине през този път, той ще напълни десет джобура * със сълзи, ще продължи да носи своите
възпоменания
за тях, та срещне ли го някой и го запита: "Ти няма ли да сгрешаваш вече?
Живата Природа се противи на своите горделиви деца, като ги хваща с трите си пръста, дига ги нагоре, после ги хвърля и казва: "Вие познавате ли ме, знаете ли какво мога да направя с вас, ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малкото микроскопическо животно! " Вие ще кажете: "Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция и да стане животно." Не е вярно, човек може да се върне в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката. Християните казват: "Човек, който се е родил веднъж човек, остава си винаги човек". Да, но ако престъпи правилата на Майката, тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго пътешествие от форма във форма и ще минат милиони години, докато се пречисти.
Докато мине през този път, той ще напълни десет джобура * със сълзи, ще продължи да носи своите
възпоменания
за тях, та срещне ли го някой и го запита: "Ти няма ли да сгрешаваш вече?
", той ще му отговори: "Ти пълнил ли си джобури със сълзи? " Когато Христос казва, че ще прати някого на вечно мъчение, аз пояснявам, че ще изпрати всички духовници, учени, философи, както и техните слуги да се мъчат, да пълнят джобурите си със сълзи. Те ще минат през голям огън. Този огън не е такъв, какъвто го описват, той е тих има си своите приятности, той е огън на чистене и смирение.
към беседата >>
7.
Истината
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
Турете името му на книга, запишете го за
възпоменание
, та като дойде при Мен, Аз ще имам един обяд с него.“ Тъй пише Господ в книгата Си.
“ И Божествената мисъл се предава от най-висшите светове, докато дойде до Земята. И тази мисъл хлопа някому, но той не иска да изпълни Волята Божия. Друг пък казва: „Мен ме имайте отречен.“ Иде при друг, той казва: „Готов съм, Господи! “ – „Кой си ти? “ – „Иван Стоянов.“ Господ пише: „Иван Стоянов извърши Волята Ми.
Турете името му на книга, запишете го за
възпоменание
, та като дойде при Мен, Аз ще имам един обяд с него.“ Тъй пише Господ в книгата Си.
Това е правило в Школата. Това са морални правила, които дълбоко ще вложите. И само така ще дойдем до другата страна на Школата – за изучаване на природните сили и впрягането им в работа. Само когато образуваме във вас диамантена воля и белия цвят, тогава ще пристъпим към втората част на Школата, която се нарича бяла магия. Но там се иска диамантена воля, която пред нищо не се огъва.
към беседата >>
8.
Най-добрият метод / Най-добрият метод в природата за човека
,
МОК
, София, 4.4.1923г.,
Ако вие произнесете една дума и тя ви даде ехо, тази дума кармически от миналото ли е, имате ли някакво
възпоменание
към нея?
(втори вариант)
Представете си, че вие сте обърнати на изток и произнесете нещо, ехото в каква посока ще се върне? Обратно към запад. Значи отговорът на вашето ехо ще бъде в точно противоположна посока. Сега, какъв е смисълът на ехото? Мислили ли сте върху това?
Ако вие произнесете една дума и тя ви даде ехо, тази дума кармически от миналото ли е, имате ли някакво
възпоменание
към нея?
Ами че как се ражда това ехо? Добре, аз ще ви задам същия въпрос. Ако във вас се заражда желание да имате едно огледало да се огледате и получите едно отражение на себе си, кои са подбудителните причини? То е пак ехо, отражение. Ехо наричаме отражението на словесната реч, звука, а „отражение" в тесен смисъл - отражението на вашия образ в огледалото.
към втори вариант >>
9.
Качества на разумния живот
,
СБ
, , 24.8.1924г.,
И тъй, сега да ви кажа: тия приятели екскурзианти от Невидимия свят ще дойдат, ще направят едно посещение и като се върнат назад, нека имат едно добро
възпоменание
за вас.
“ Ако направите това посещение, то ще бъде Божествено, защото само когато Бог присъства, може да направите посещението. Човек не може да върши някое добро дело, ако Бог не присъства в него. Проявата на всяка Добродетел, проявата на всяка Мъдрост, Правда и Истина – всичко туй се дължи на Бога, който действа в нас. И когато Той действа, ние трябва да се радваме, че Той е започнал Своето велико дело. Започне ли го, Неговото дело е завършено, защото няма по-голяма сила от Него.
И тъй, сега да ви кажа: тия приятели екскурзианти от Невидимия свят ще дойдат, ще направят едно посещение и като се върнат назад, нека имат едно добро
възпоменание
за вас.
Те помнят, и много неща помнят. Като дойдат един път, те ще дойдат и втори, и трети път. Като дойдат, те носят много хубави неща със себе си. Писанието казва: „Дето е Духът, там е и свободата.“ И тъй, за вас е потребна една вътрешна обнова.
към беседата >>
И тъй, сега да ви кажа: тия приятели - екскурзианти от невидимия свят ще дойдат, ще направят едно посещение, и като се върнат назад, нека имат едно добро
възпоменание
за вас.
(втори вариант)
Ако направите това посещение, то ще бъде Божествено защото само когато Бог присъстсвува може да направите посещението. Човек не може да върши някое добро дело, ако Бог не присътствува в него. Проявата на всяка добродетел, проявата на всяка Мъдрост, Правда и Истина, всичко туй се дължи на Бога, Който действува в нас. И когато той действува, ние трябва да се радваме, че той е започнал своето велико дело. Започне ли го, Неговото дело е завършено, защото няма по-голяма сила от Него.
И тъй, сега да ви кажа: тия приятели - екскурзианти от невидимия свят ще дойдат, ще направят едно посещение, и като се върнат назад, нека имат едно добро
възпоменание
за вас.
Те помнят, и много неща помнят. Като дойдат един път, те ще дойдат и втори, и трети път. Като дойдат, те носят много хубави неща със себе си. Писанието казва: "Дето е духът, там е и свободата". И тъй, за вас е потребна една вътрешна обнова.
към втори вариант >>
10.
Абсолютна справедливост
,
ООК
, София, 15.10.1924г.,
Поне най-малкото
възпоменание
за него имате ли?
Следователно влизате в светла, осветена стая, която е светът, но излизате вън, т.е. в другия свят – пак тъмнина настава за вас. Как сте влезли в светлата стая и как сте излезли вън в тъмнината, нищо не знаете. Това показва, че вие не знаете отношението на този свят към онзи. Казвате, че има друг свят, но не го знаете.
Поне най-малкото
възпоменание
за него имате ли?
На кое място в онзи свят сте били? – Не помните. Защо не помните? Аз ще ви обясня защо не помните нищо. Могат ли известни клетки, които живеят в моето сърце, да излязат оттам и да отидат в театъра да гледат някакво представление?
към беседата >>
11.
Проявленията на ума
,
МОК
, София, 21.6.1925г.,
Сега сте в природния, в творческия ум, дето са складирани всички ваши
възпоменания
, мисли и желания на миналото.
Когато искате да превърнете едно неприятно чувство в приятно, искате например да превърнете злобата или омразата в положително чувство, вие трябва да слезете във вашия естествен ум или във вашия индивидуален живот. Само при такова състояние ще може да трансформирате събралата се отрицателна енергия у вас. Такива са законите на Висшата Разумна Природа. И тъй, вие вече сте минали първия етап на вашия ум, т.е. минали сте през естествения ум.
Сега сте в природния, в творческия ум, дето са складирани всички ваши
възпоменания
, мисли и желания на миналото.
В разумния живот изобщо преобладават кривите линии. Те се виждат ясно по челото на разумния човек. По него се забелязват много изпъкналости. На тия хора, у които е развит природният ум, предната част на челото им – Фигура 2 (3), понякога е вдлъбната, а някой път е издадена – Фигура 3 (3). Вдлъбнатината произтича от това, че двете страни на мозъка (1, 2) са повече развити – Фигура 2; понякога става обратното: челото в средата е много издадено (3), а двете му страни (1, 2) са вдлъбнати – Фигура 3.
към беседата >>
12.
Двете свещени положения
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
Това е толкова далечно време, че почти никакво
възпоменание
нямате от него.
В такъв смисъл именно трябва да бъдем в съгласие с всичко в Бога. Ще ви запитам: кога сте излезли от Небето? Вие не помните от колко хиляди години сте излезли от Небето. Вие даже не помните ония хиляди блага, които са ви дадени оттам. Вие сте забравили, когато ангелите са ви изпращали с венци.
Това е толкова далечно време, че почти никакво
възпоменание
нямате от него.
Тържествено ви изпратиха оттам. Тогава бяхте облечени великолепно: с красиви дрехи, с гирлянди и със светли лица. А сега сте се сгушили като някоя разбита армия. Някой от вас облякъл офицерски мундир, но еполетите му ги няма; шинелът му е промушен оттук-оттам и той си казва: „Как стана тази работа? “ След такова едно разнебитване на армията военните казват: „Ще има нова обмундировка.“ Сега светът претърпява едно вътрешно преобразование, едно коренно преустройване.
към беседата >>
13.
Що искате?
,
НБ
, София, 22.5.1927г.,
Някой казва: знаете ли, как ме посрещнаха комарите И до днес още имам
възпоменание
от техните медали.
– Аз съм се отрекъл от много неща. – Ти можеш да се отречеш от всички твои глупости, но не можеш да се отречеш от любовта, от мъдростта, от истината, от кротостта, от въздържанието и от ред още добродетели – с тях ще богатееш. Когато казвате, че не искате някои неща, казвам: не трябва да искате стари неща, които са отживели времето си. Не трябва да искате стари дългове, стари полици, с тях да се разправяте. Не искайте комарите да ви посрещат.
Някой казва: знаете ли, как ме посрещнаха комарите И до днес още имам
възпоменание
от техните медали.
„Що искате: С тояга ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух? " Питам: по какво конкретно се отличава Божественият живот, по какво – ангелският и по какво – земният живот? В човешкия живот има два полюса: полюс на доброто и полюс на злото. Когато злото е отвътре и преодолява, а доброто е отвън, тогава има зло на земята. Значи, адът господствува на земята.
към беседата >>
14.
Явно говорих
,
СБ
, София, 24.8.1927г.,
– За да се изгладят, да изчезнат всички
възпоменания
от разпъването Му на дървения кръст.
До това време вие работете на земята. Като ви приготвя жилище, ще дойда да ви взема“. Христос не се отказа да дойде и втори път на земята. Той видя де е погрешката, поради която не може да се живее в този свят, и затова каза на учениците си, че ще отиде да им приготви жилище на небето и ще дойде втори път тук на земята да ги вземе. Но като дойде Христос втори път на земята, Той цяла ще я запали. Защо?
– За да се изгладят, да изчезнат всички
възпоменания
от разпъването Му на дървения кръст.
За този акт днес свидетелстват страданията на цялото човечество, а всички тия страдания трябва да изчезнат, никакъв спомен от тях да не остане. Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура, с нови образи. Като дойдат тия нови образи, няма да остане помен нито от страданията на Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: „Камък на камък няма да остане“. Това е вярно, не само в буквален смисъл, но и в преносен.
към беседата >>
15.
И рече Бог
,
НБ
, София, 6.11.1927г.,
Моята задача не седи в това, но аз искам да събудя
възпоменанията
ви за вашето минало, които да свържете с настоящето си, за да имате възможност някога да проникнете във вашето бъдеще.
Съвременните хора са крайно индивидуализирани, вследствие на което любовта им е толкова отслабнала, че всеки мисли само за себе си. Днес почти всички хора си служат с насилие, всеки иска да се наложи на другия. Вие имате известна идея, известно верую, и като срещнете някой човек, искате той да възприеме вашето верую, да мисли като вас. Ако този човек е създаден по образ и подобие Божие, той ще ви слуша, ще ви се радва, няма защо непременно да мисли и да вярва като вас. Като ви говоря по този начин, аз нямам за цел да ви карам да вярвате в Бога, нито пък да ви заставям да мислите като мене.
Моята задача не седи в това, но аз искам да събудя
възпоменанията
ви за вашето минало, които да свържете с настоящето си, за да имате възможност някога да проникнете във вашето бъдеще.
Бъдещето е новият свят, който сега се създава. Този свят определя условията за новия човек, за новия Адам, който също така сега се създава. С това се преповтаря историята на миналото. Новият Адам ще бъде създаден по образ и подобие Божие. Той няма да убива, няма да лъже, няма да се съмнява.
към беседата >>
16.
Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 15.9.1929г.,
Спомняш ли си го, спомни си го само като някакво далечно
възпоменание
.
(втори вариант)
Дотогава неговата земя не се въртеше, тя се беше спряла като месечината, но щом дойде Христос, завъртя се неговата земя, завъртя се и неговото съзнание, и всички други планети дойдоха в своя изгрев. И тогава и слънцето зае известно място в живота на неговата душа. Затова Христос му каза: „Вдигни одъра си, напусни всички свои стари идеи, излез от това, което си живял досега." И ако ние искаме да се освободим от старото, от онова, което ни е терзало дълго време, като дойде великият човек за нас, ние трябва да напуснем старото място и да се освободим от всички стари неприятни спомени. Никога не си спомняй за някоя своя болест, никога не си спомняй за някое свое нещастие, ако искаш да бъдеш здрав човек.
Спомняш ли си го, спомни си го само като някакво далечно
възпоменание
.
Допусни, че някой голям разбойник те е обрал. Носил си петдесет килограма злато на гърба си и този разбойник те обира. Ти считаш това нещо за голямо нещастие. Не, считай, че този човек ти е направил голямо добро. Ако ти трябваше да носиш този голям товар на гърба си, щеше да стане някакъв разрив на сърцето ти, а той те е освободил от това нещастие.
към втори вариант >>
17.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Чудното с, че слизате в другия свят и да нямате никакво
възпоменание
от него.
(втори вариант)
Казва Христос: „Роденото от плътта плът е." Значи роденото от такива бащи и майки - непременно ще правят престъпление. И вследствие на това хората остаряват, умират, погребват ги, разлагат се. Костите им се разхвърлят по лицето на земята. И тогава ни проповядват, че ще идем в онзи свят. Това са предположения, но мито един от вас няма опитността на онзи свят.
Чудното с, че слизате в другия свят и да нямате никакво
възпоменание
от него.
Сега аз тук развивам тази научна теория, понеже вие се намирате като [в] една лодка в морето. И не ви казвам да излезнете от вашата лодка, да се хвърляте, но ви казвам: с вашата лодка можете да функционирате само покрай брега на морето, но ако влезете вътре в морето, нищо няма да остане от вас. Тя не мяза на онзи голям кораб, който пропътува през целия океан. Та в живота, със сегашните ваши разбирания, вие не можете да издържите изпитите, които може да ви дойдат. Защото герой е онзи, който може да премине целия живот с всичките несгоди.
към втори вариант >>
18.
Състояние на материята / Четирите състояния на материята. Точност и работа
,
МОК
, София, 9.5.1930г.,
И той е помислил заради вас, и вие сте помислили заради него, и веднага се възстановяват старите
възпоменания
.
(втори вариант)
Не че човекът сам по себе си не може да живее, но връзка между този човек и тебе няма. И следователно ние считаме, че тия хора между себе си са мъртви. Щом се направи първата връзка, те оживяват. Да кажем, вие сте били двама съкласници в училището, 8 години сте били приятели и след като свършите гимназията, единият иде на една страна, а другият на друга. Десет години вие не си помисляте за вашите приятели, нито си пишете, но един ден ти казваш: „Спомням си за еди-кой си приятел" и не се минават няколко дена, вие се срещате.
И той е помислил заради вас, и вие сте помислили заради него, и веднага се възстановяват старите
възпоменания
.
Изпъкне цялата гимназия и приятелството между двама ви. В сегашния живот, като се срещнете, това е едно възстановяване на известни връзки от миналото. Някъде сте били например, сега това е проекция, приложение, вие се събирате в един клас. Може тези да са различни класове. Дали някога в миналото сте били така събрани?
към втори вариант >>
19.
Връзване и развързване
,
МС
, София, 13.7.1930г.,
Пасхата е
възпоменание
за освобождение от епоха на робство.
Сборът на цифрите в числото 378 дава 18. Това е 18 глава от Евангелието на Матея, която четох днес. Сега ще ви прочета 18 стих на 378 страница от Библията: „И не стана пасха като нея в Израил от дните на пророк Самуила; нито направиха всичките Израелеви царе като пасхата, която направи Иосия и свещениците, и Левитите, и всичкият Юда и Израил, които се намериха, и Ерусалимските жители." (II кн. на лътовн. 35 :18).
Пасхата е
възпоменание
за освобождение от епоха на робство.
С пасхата евреите ознаменуваха своето освобождение от робството си в Египет. Когато човек люби, той трябва да направи пасха. Тя е възпоменание за освобождение от робство. Когато човек иска да се освободи от какво и да е робство, той трябва да направи пасха. Пасхата може да се направи само по закона на Любовта.
към беседата >>
Тя е
възпоменание
за освобождение от робство.
на лътовн. 35 :18). Пасхата е възпоменание за освобождение от епоха на робство. С пасхата евреите ознаменуваха своето освобождение от робството си в Египет. Когато човек люби, той трябва да направи пасха.
Тя е
възпоменание
за освобождение от робство.
Когато човек иска да се освободи от какво и да е робство, той трябва да направи пасха. Пасхата може да се направи само по закона на Любовта. Ако ти не любиш, никога не можеш да направиш пасха. Защо ? – Защото в Любовта всякога има жертва.
към беседата >>
20.
Първият ден / Три въпроса за Бога
,
МОК
,
СБ
, 7-те езера, 8.8.1930г.,
Като дойде живата вода - тя е най-важната, тя е нужната; и ако я няма водата, всичките тези камъни стават като нещо старо - една стара сграда, и остават за едно
възпоменание
.
(втори вариант)
И какво щеше да струва той? Ще ни се чудят хората на ума - как сме имали време да се бавим с такива украшения, като няма вода. А сега това, което дава смисъл на този извор - най-ценното на него, това е животът вътре - живата вода, която излиза. Тя осмисля всичките тия камъни наоколо. Та сега всичко, което правим, е на мястото си.
Като дойде живата вода - тя е най-важната, тя е нужната; и ако я няма водата, всичките тези камъни стават като нещо старо - една стара сграда, и остават за едно
възпоменание
.
И хората ще си вземат само за спомен от тези бели камъчета. Аз говоря за живота - не за обикновения живот, за обикновеното знание; обикновеното всеки го има. Вашите щерни са пълни с вода - дъждовна вода имате само; ще си извадите вода, ще се миете, ще пиете - но дъждовна е водата ви. После, и друго нещо има. Когато годината е дъждовна, работите ви вървят; но когато се случи четири-пет години да няма дъжд, тогава какво ще правите?
към втори вариант >>
21.
Упътвания и наставления / Поучения, преживявания и наставления на планината
,
МОК
,
СБ
, 7-те езера, 15.8.1930г.,
И докато тези образи остават в съзнанието- на човек и са хармонични наредени, ши поне имаш едно
възпоменание
, на което се радваш.
(втори вариант)
Запример снощи имаше земетресение 2-3 труса силни. Ще видим докъде е стигнало. Сега краят на екскурзията трябва да го свършим добре. И в духовния свят съществува същият закон. Когато човек има известна опитност, у него вече остават известни образи.
И докато тези образи остават в съзнанието- на човек и са хармонични наредени, ши поне имаш едно
възпоменание
, на което се радваш.
Но някой път вътрешният живот изглажда всичките тези образи и хубави възпоменания и у тебе нищо не остава. Остава само една тъмнота. И тогава човек става кисел и неразположен духом, а при сегашните земни условия човек все трябва да има една малка светлина в живота си, за да знае пътя си. У всинца ви има едно желание, вие искате все да ви се открие нещо. Но откриването върви последователно.
към втори вариант >>
Но някой път вътрешният живот изглажда всичките тези образи и хубави
възпоменания
и у тебе нищо не остава.
(втори вариант)
Ще видим докъде е стигнало. Сега краят на екскурзията трябва да го свършим добре. И в духовния свят съществува същият закон. Когато човек има известна опитност, у него вече остават известни образи. И докато тези образи остават в съзнанието- на човек и са хармонични наредени, ши поне имаш едно възпоменание, на което се радваш.
Но някой път вътрешният живот изглажда всичките тези образи и хубави
възпоменания
и у тебе нищо не остава.
Остава само една тъмнота. И тогава човек става кисел и неразположен духом, а при сегашните земни условия човек все трябва да има една малка светлина в живота си, за да знае пътя си. У всинца ви има едно желание, вие искате все да ви се открие нещо. Но откриването върви последователно. Представете си, че вие се движите към един планински връх.
към втори вариант >>
22.
Ако всичкия свят спечеля
,
НБ
, София, 22.5.1932г.,
Който е ходил и носи в себе си известни
възпоменания
, и може и на другите да разправи, това показва, че той е наистина ходил на онзи свят.
Ако искате къщи от стъкло, или от сребро, или от злато – ще имате, каквито искате, стига да имате такъв ум. Ще ми възразите: "Кой е ходил в онзи свят, да знае всичко това? " Казвам: Нито един не е ходил, нито един от софиянци не е ходил. Все-таки може да е ходил някой, но аз наричам ходене само тогава, когато човек е запомнил, че е ходил. Който е ходил, и нищо не помни, той все едно, че не е ходил.
Който е ходил и носи в себе си известни
възпоменания
, и може и на другите да разправи, това показва, че той е наистина ходил на онзи свят.
Ако някой е ходил и казва "бях там, но нищо не помня", той не е ходил в онзи свят, той е бил в света на тъмнината. До моите уши са дохождали разни примери за отиване на хора в онзи свят, но всъщност, приемам като истински случай на отиване в онзи свят само един от тях. Не е въпросът, какво светиите разправят за отиването в онзи свят, но важно е какви действителни случаи имаме, които сами да сме слушали и проверили. Случаят, за който ще ви говоря, е станал някъде в Северна България с една стара жена, около 60-годишна. Този случай ми разправяше нейният син преди 20 години.
към беседата >>
23.
Погледът на Бога
,
МОК
, София, 17.6.1932г.,
Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли
възпоменание
?
(втори вариант)
Нямате право да спите. И то сте спали денем, когато не се спи. Вечерно време се позволява. Но денем сте заспали и там в тази област вързал ви е вашият неприятел, издебнал ви е. Големи герои сте, но са ви вързали.
Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли
възпоменание
?
– Какво възпоменание имате. На кое място сте вързани, не знаете. Но че сте вързани знаете. Вие седите и не сте мислили. Мисълта ви не е както трябва.
към втори вариант >>
– Какво
възпоменание
имате.
(втори вариант)
И то сте спали денем, когато не се спи. Вечерно време се позволява. Но денем сте заспали и там в тази област вързал ви е вашият неприятел, издебнал ви е. Големи герои сте, но са ви вързали. Питам сега, за този разказ, който ви разказвам, имате ли възпоменание?
– Какво
възпоменание
имате.
На кое място сте вързани, не знаете. Но че сте вързани знаете. Вие седите и не сте мислили. Мисълта ви не е както трябва. Да разполагаме с големи възможности в света.
към втори вариант >>
24.
Живот и благо
,
МОК
, София, 18.11.1932г.,
А вие казвате: „Излязох от Бога и се връщам при Бога.“ У вас идеята е друга, но нито един от вас няма
възпоменание
как е излязъл.
(втори вариант)
Излизането е процес, започнал си да вършиш някаква работа. Като се казва, че си излязъл от Бога, значи започнал си да работиш нещо. Когато моят пръст започва да работи, той значи е извън спокойствието. Не се разбира, че излязъл вън от Бога. Христос казва: „Излязох от Отца и се връщам при Отца.“ Но той не казва „Излязох от Бога и се връщам при Бога.“ Неговите думи са други.
А вие казвате: „Излязох от Бога и се връщам при Бога.“ У вас идеята е друга, но нито един от вас няма
възпоменание
как е излязъл.
Не помни нищо за своето излизане - нито началото, нито края. Не зная дали ще помните, дали ще си спомните и края, като се върнете. Ако един човек е започнал една задача да я решава, без да я разбира, след като е работил дълго време върху нея, дали ще има повече познания Върху задачата. Вземете думата „сензу“. Думата „сензу“, след като я изследвате дълго и си направите заключение, какво ще разберете?
към втори вариант >>
25.
Честното ухо
,
ООК
, София, 8.2.1933г.,
Може в миналото да сте ходили, но сега не сте ходили и нямате
възпоменание
от там.
(втори вариант)
Виждам едно красиво дърво, и това е човек. Сега, когато се занимавате с една наука, не тургайте пред вид резултатите, които сега имате. Ще кажете: „Ние толкова години сме учили.“ Е, какво сте научили от толкова години? Да вярвате, че има Господ, че има онзи свят и как живеят там. Но нито един от вас още не е ходил там.
Може в миналото да сте ходили, но сега не сте ходили и нямате
възпоменание
от там.
После, не сте били и поканвани на гости там, както ви канят сега в този свят, да отидете на някое угощение. А всички ония, които са били поканвани там, не са се върнали от там. То е жалко. Не зная коя е причината. Ще иде някой, а не се връща.
към втори вариант >>
26.
Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието
,
ООК
, София, 17.1.1934г.,
Дошъл е на земята, има
възпоменание
и търси парите, а пък богатството се мести.
От где накъде един англичанин ще дойде от Англия и ще обикне този българин и ще му остави това место? Как ще обясните това? Някой път гледайте онези, които са заровили съкровищата, те да дойдат при вас и да ви заведат при него. Много съкровища има заровени. Онези, което са ги заровили, идват в плът на земята и не знаят къде са.
Дошъл е на земята, има
възпоменание
и търси парите, а пък богатството се мести.
Казвам, най-важното богатство в света е животът. Всички други неща са само условия. Богатството е условие, знанието е условие. Щом придобиете живота, то ще имате условията. Изпитайте едно правило: Когато положите една мисъл в Божествения свят, тя винаги ще ви донесе десетократно повече, отколкото сте вложили.
към беседата >>
27.
Огнената пещ
,
НБ
, София, 28.1.1934г.,
Дай ѝ всичкото внимание, да остане [в нея] най-хубавото
възпоменание
, да е радостна, че те е срещнала.
Никога не изменяй една хубава мисъл, която е дошла отнякъде. Изпълни я тъй, както е дошла. Да си радостен, че си я изпълнил. Че ти си един млад момък, срещнеш една млада мома, изгубена в гората. Окажи ѝ всичкото добро внимание, никога не използувай този случай за свои лични облаги.
Дай ѝ всичкото внимание, да остане [в нея] най-хубавото
възпоменание
, да е радостна, че те е срещнала.
Ти си един богат човек, виждаш един беден човек. Посрещни го и му помогни така, че този беден човек всякога да си спомня, че е срещнал един богат човек, да ти благодари и да измени своето мнение, че богатите са лоши. Един студент, нека той да бъде винаги радостен, че е срещнал един професор, който живее по Бога. Казвам: Ако така вие всички – и млади, и стари, прилагате, това е. Малката дъщеря нека да не отказва това, което майката иска.
към беседата >>
28.
Пред шестата врата
,
ООК
, София, 23.5.1934г.,
Соломон казва, че в смъртта нямало
възпоменание
.
Да си представим, че прекъснеш връзката си с всички хора. Тогава можеш ли да живееш на земята? Щом прекъснеш връзката си с другите хора, тогава трябва да заминеш за онзи свят. Има една връзка, която ни държи във връзка с добрите и лошите хора. И ако прекъснем тази връзка с тях, веднага, непременно ще заминем от този свят и там после ще се създадат други връзки.
Соломон казва, че в смъртта нямало
възпоменание
.
Соломон е бил много добре запознат със света на илюзиите. И всичко, което той описва в Еклесиаст, това се отнася до астралния свят. „Суета на суетите, всичко е суета“ – това е астралния свят. Той казва, че едно и също нещо се случва с всичките там. Нали на един тон-филм и царят и другите хора ще видят еднакво нещата.
към беседата >>
29.
Великото в живота
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 5.8.1934г.,
Остава му само
възпоменанието
, че е обичал някого и че някой го е обичал.
Съвременните хора обаче разбират Любовта по съвсем друг начин. Тяхната любов е любов на Земята. Тя е наречена земна любов, а тази любов носи разочарования във всички направления. При тази любов човек всичко губи: и знание, и сила, и богатство, и здраве. Какво му остава тогава?
Остава му само
възпоменанието
, че е обичал някого и че някой го е обичал.
Какво остава на трапезата, след като хората се нахранят? Ако са месоядци, на трапезата остават само кокалите, а месото се изяжда. Ако са плодоядци, в първо време трапезата е красива, пълна със зрели вкусни плодове, но щом плодовете се изядат, нищо не остава от тази красота. Ризата, която човек е носил цяла седмица на гърба си, трябва да се свали, да се тури във вода и да се изпере. От дългото носене тя се е изцапала и непременно трябва да се изпере.
към беседата >>
30.
Помни Създателя си!
,
НБ
, София, 2.12.1934г.,
Неговият поглед говори за някакво далечно
възпоменание
.
Казвам: Ти обичай първо майка си и баща си, после брат си и сестра си, а най-после остави за мене. Казвам: Това дете има известни представи, то си мисли нещо. Това дете казва, че ме обича, но онези, които не разбират живота, те не знаят, че за тази Любов има своите причини. Още като ме погледне това дете, аз виждам в очите му един Божествен поглед, то вижда, като че ме познава. Неговият поглед е такъв, какъвто никога не е бил.
Неговият поглед говори за някакво далечно
възпоменание
.
Казвате: Това са детински отвлечени работи. Няма нищо отвлечено в това. Това са реални неща. Реална е само онази Любов, която не се е променила. Разправили са ми много случаи, при които деца са спасявали хора в отчаяние.
към беседата >>
31.
Здравословното положение на човешката душа
,
ООК
, София, 13.2.1935г.,
Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар.” Има едно
възпоменание
в човека.
Щом налети в тебе една мъчнотия, как ще я избегнеш? Например налетиш на мечка, какво ще правиш? Може да имаш много теории да не налетяваш на мечка. Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка? Много естествено, човекът е живял при мечките.
Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар.” Има едно
възпоменание
в човека.
Тази мечка е била господар. И това, от което те е страх, то е било твой господар и ти си му слугувал, и не си забравил този еврейски страх. Евреите, като живяха в Египет, наплашиха се от египтяните и четирийсет години Мойсей трябваше да ги води в пустинята, за да се освободят от еврейския страх. Да кажем, че тебе не те е страх от змията. А пък това, от което не те е страх, ти си му бил господар.
към беседата >>
32.
Един от дванадесетте
,
НБ
, София, 28.4.1935г.,
Опитвали сте я, но реално е само това, което никога не остарява и за което имаш
възпоменание
всякога.
Всички недоразумения, всичко в живота се дължи на това, че хората вървят по пътя на човешката Любов, а животът по този начин не може да се поправи. Досега хората са вървели по пътя на човешката, на личната Любов, която е създала много работи в света, но тя не може да донесе щастието на хората. А човек трябва да дойде до така наречената космическа Любов или Любов на душата. Любовта на душата трябва да се прояви, за да се оправи светът. Като говоря по този въпрос, вие се натъквате на друго едно противоречие и казвате: Ние досега не сме познали Любовта?
Опитвали сте я, но реално е само това, което никога не остарява и за което имаш
възпоменание
всякога.
Запример ти имаш един приятел, който е жив, с когото постоянно можеш да се обменяш, но може да имаш един приятел, който е умрял. Живият приятел представя Божията Любов, а умрелият е човешката Любов. Ти може да обичаш един мъж и да го считаш за божество, за приятел, което всякога да е с тебе и да се обменяте. Казва се за Аврама, че бил приятел Божи. Това показва, че Бог всякога може да ви бъде приятел със Своята Любов.
към беседата >>
33.
Правилното пеене
,
ООК
, София, 5.6.1935г.,
Ако вие целунете някого и в ума му остане едно лошо
възпоменание
от тази целувка, значи, че тя е нечиста.
Но ето аз какво разбирам. Когато вашите ръце са нечисти, не пипайте чистите дрехи на когото и да е. Нямате лошо желание, но всякога ще оставите едно петно. Този човек е лош. Когато искате да пипнете плата, измийте си ръцете, за да не оставите петно.
Ако вие целунете някого и в ума му остане едно лошо
възпоменание
от тази целувка, значи, че тя е нечиста.
Аз в широк смисъл вземам тази постъпка. Някои верующи и всички ученици ще бъдете подложени на изпитание. Дойде някоя сестра и ми казва: "Дай ми сто лева на заем." То е една целувка. Дадеш ти сто лева, тя каже, че след един месец ще ги върне. Мине месец - не връща, минат два, три, не връща нищо, не държи на думата си.
към беседата >>
34.
Прав и крив път
,
ООК
, София, 12.6.1935г.,
Повечето от хората живеят със своето минало, с миналите
възпоменания
, със своите религиозни вярвания, как са живели едно време светиите, героите.
Аз си представям, че сте били на морския бряг. Каквото сте писали, морските вълни са го заличили, трябва отново да се пише. Малко хора има, които живеят с настоящето.
Повечето от хората живеят със своето минало, с миналите
възпоменания
, със своите религиозни вярвания, как са живели едно време светиите, героите.
За тях говорят. Пък за нас бъдещите поколения, те за нас ще говорят. Не зная с какво ще се похвали бъдещото поколение, със сегашните изобретения, фабрики, със своите топове, с големите здания. Но това са съвсем външни неща. Такива големи здания са оставили египтяните, техните пирамиди.
към беседата >>
35.
Плевели
,
НБ
, София, 17.11.1935г.,
Той си носи своите
възпоменания
от детинството си.
До известна възраст детето се различава от баща си, но после започва да мяза на него. Гледате един млад човек, сравнявате неговата физиономия с тази в детинството му и след време с тази от детинството му, неговата старост и виждате колко се различават тия физиономии. Грамадна разлика съществува! Вие не можете да намерите спомен от онези благородни черти, които е имал някога. Като че друго някакво същество е сега.
Той си носи своите
възпоменания
от детинството си.
Сега да оставим тия неща настрана. Аз наричам тия неща необясними. Според мене нещата, които ние не можем да обясним, са по-приятни за изследване от тези, които можем да изследваме и да обясним. По-приятно е да бъдеш при една голяма река, отколкото при едно малко ручейче, което едва цицирика, че образува само кал. В това малко ручейче нищо няма за обяснение.
към беседата >>
36.
Опити
,
ООК
, София, 20.11.1935г.,
То ще бъде един кошмар, едно
възпоменание
за сиромашията.
Мислите ли, че като отидете на Небето, ще бъдете такива, каквито сте тук? От вас нито помен няма да остане, от настоящето ви, както не остава помен от един болен човек, когато оздравее; като е болен, той е пожълтял, очите и бузите му са хлътнали, устните му са почернели, а като оздравее, всичко това изчезва. Ще кажете: "Като влезем в Небето, ще се познаем ли, ще бъдем ли такива, каквито сме сега? "Ако в Небето ще бъдеш такъв, какъвто си на Земята, тогава хич не влизай там. Забрави тия работи!
То ще бъде един кошмар, едно
възпоменание
за сиромашията.
И като си спомниш, ще ти бъде приятно, че си бил сиромах. Сега сте остарели, набръчкало се е лицето ви. Ако ви кажа да си изберете една възраст, в която да бъдете като постоянна форма, каква възраст ще си изберете? Като дете да изглеждаш, няма да искаш. Ако останеш все млад, с момите да се любиш, байгън ще ти дойде.
към беседата >>
37.
Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги
,
УС
, София, 8.12.1935г.,
Не заставяйте Господа да отвори книгата на
възпоменанието
, да види какви неща има там.
Някой път вие искате да знаете какво е то – да спи зло под камък. И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги помена.“ Не извиквайте вашето минало. Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба Си, не го извиквайте сега. Не правете нови погрешки. Да не би, като види Господ сега новите ви погрешки, да види и старите.
Не заставяйте Господа да отвори книгата на
възпоменанието
, да види какви неща има там.
Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша. Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте и грехът дойде във вас. Питам: Какво се ползувате тогава? По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда добрите работи, които сте направили, че като си спомни за тях, да вижда доброто. Когато вие сте радостен, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на възпоменанията и ще помене вашите деяния.
към беседата >>
Когато вие сте радостен, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на
възпоменанията
и ще помене вашите деяния.
Не заставяйте Господа да отвори книгата на възпоменанието, да види какви неща има там. Защото Господ, като затвори, Той не иска да ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата да запише, пък като види там, работата става лоша. Щом Господ започне да мисли за вашето минало, и вие започнете да си спомняте и грехът дойде във вас. Питам: Какво се ползувате тогава? По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда добрите работи, които сте направили, че като си спомни за тях, да вижда доброто.
Когато вие сте радостен, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на
възпоменанията
и ще помене вашите деяния.
Тогава скръб и страдание прониква в душата ви. Защо са тия скърби? Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията. Не Го заставяйте да отваря тази книга. Наука е това.
към беседата >>
Защото заставяте Господа да отвори книгата на
възпоменанията
.
Питам: Какво се ползувате тогава? По-добре Господ да отвори книгата на живота, да вижда добрите работи, които сте направили, че като си спомни за тях, да вижда доброто. Когато вие сте радостен, Господ е отворил книгата на живота, пък когато вие сте скръбен, Господ е отворил книгата на възпоменанията и ще помене вашите деяния. Тогава скръб и страдание прониква в душата ви. Защо са тия скърби?
Защото заставяте Господа да отвори книгата на
възпоменанията
.
Не Го заставяйте да отваря тази книга. Наука е това. И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова. Идва някой и се оплаква, че страда. Не заставяйте Господа да отваря книгата на възпоменанията.
към беседата >>
Не заставяйте Господа да отваря книгата на
възпоменанията
.
Защото заставяте Господа да отвори книгата на възпоменанията. Не Го заставяйте да отваря тази книга. Наука е това. И не ходете да разправяте, че този направил това, онзи – онова. Идва някой и се оплаква, че страда.
Не заставяйте Господа да отваря книгата на
възпоменанията
.
Нека отвори Господ книгата на живота, на хубавото. Защото Господ има три книги. В едната записва хубавите постъпки, в другата записва лошите и в третата книга записва какво възнаграждение има да даде, какво благословение да даде. Това са трите книги: за вашите постъпки, за добрите чувства и за вашите мисли. Ако така разбирахте живота, тук щеше да бъде едно общество на светии.
към беседата >>
Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на
възпоменанията
на вашите минали погрешки и благодарете за това.
Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за себе си. Благословението Божие следва с него. Гениите аз наричам хора на доброто. А светиите носят Божието възнаграждение. А обикновените хора носят своите погрешки и страдания.
Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на
възпоменанията
на вашите минали погрешки и благодарете за това.
Като страдате, трябва да се изправите; ако не страдате, няма изправление. Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо. Да страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо. То е една неизбежност. Ако твоите страдания не могат да те внесат в пътя на доброто, страданието не е на място.
към беседата >>
Ако страдате, радвайте се, че влизате в книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се – ще дойдете до книгата на
възпоменанията
, ще имате Божиите благословения.
Не мислете, че каквото аз казвам, то става. Аз говоря за неща, които са станали. И за онова, което за бъдеще искате да правите. Вашето бъдеще се определя от онова, което сте написали в едната и другата книга. В постъпките, в чувствата и в мислите всичко е написано.
Ако страдате, радвайте се, че влизате в книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се – ще дойдете до книгата на
възпоменанията
, ще имате Божиите благословения.
Защото Любовта е в първата книга – на прегрешенията, Мъдростта е във втората книга – на доброто, а Истината е място на възнагражденията. Като дойдете до Истината, тя определя кой как да се възнагради. Любовта ще ти покаже пътя за доброто, Мъдростта ще ти покаже пътя за Истината, какво възнаграждение ще има. Ти при Любовта не оставай, ще влезеш при Мъдростта и при Истината. Ще обиколиш тия, Божествените книги.
към беседата >>
Не заставяйте Господа да отваря книгата на старите
възпоменания
, да види какво е писано там.
(втори вариант)
Не се ровете в миналото си. Спомнете си пословицата „Да спи зло под камък“ и вървете напред. Казано е в Писанието: „Ще залича греховете им и няма повече да ги споменавам“. Следователно не извиквайте в паметта си това, което Бог е хвърлил зад гърба си. Забравете старите си погрешки и не правете нови, да не би, Господ като види новите, да види и старите.
Не заставяйте Господа да отваря книгата на старите
възпоменания
, да види какво е писано там.
Тогава положението ви ще стане по-лошо, отколко е било първоначално. Ако Господ си спомни за вашето минало, и вие ще си спомните. Така ще дойде грехът. По-добре е Бог да отваря книгата на живота, да вижда доброто, което сте направили, и да си спомняте за него. Човек се радва, когато Бог отваря книгата на живота и преглежда добрините, които е направил.
към втори вариант >>
Ако страдате, радвайте се, че отваряте книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се, че отваряте книгата на
възпоменанията
, да разберете защо не сте добри и да намерите причината на нещата.
(втори вариант)
Със страдания е лош, но без страдания е два пъти по-лошо. Ако страданията не вкарат човека в пътя на доброто, не са на място; и ако доброто не му донесе благата на живота, и то не е на място. Тогава човек минава през трите книги, за да дойде до убеждението, че всичко, което се случва в живота му, е добро. Всичко, каквото прави човек, се пише; всичко, каквото е правил, е написано вече. Благодарение на това, което е написал и пише в първата и втората книга, се определя неговото бъдеще.
Ако страдате, радвайте се, че отваряте книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се, че отваряте книгата на
възпоменанията
, да разберете защо не сте добри и да намерите причината на нещата.
Любовта се проявява в книгата на миналото, когато човек е правил погрешки; Мъдростта се проявява във втората книга, когато се изправял и вършил добри дела, а Истината – в третата книга – книгата на възмездието, или на възнаграждението. Любовта показва пътя към доброто, а Мъдростта – пътя към Истината. Любовта изправя и повдига човека. Дойдете ли до Любовта, няма да се спрете там, ще продължите по-нататък, да намерите Мъдростта и Истината. Само така ще влезете в Божествения свят и ще се ползвате от Божиите блага.
към втори вариант >>
38.
Стара и нова българска песен
,
МОК
, Витоша, 1.5.1936г.,
Трябва да останат като едно
възпоменание
.
Първоначално са били много хубави, после са се изопачавали, дошли до този край. Защото има известни пасажи, известни изменения, гласът така се изменил и на този глас дошли другите. Българите имат свои песни. Старото трябва да се претопи. Старите песни трябва да се претопят.
Трябва да останат като едно
възпоменание
.
Сенки трябва да бъдат на съвсем новото. На децата може да се пеят песни, за да се види какво влияние има музиката върху тях. Да кажем имаш две–три отделения, ще пееш песните по един начин, на другите ще дадеш друга песен, на третите – трета песен, за да видиш какви ще бъдат резултатите. Може да пеете народни песни. Може да им пеете и други песни от новите от духовните песни, за да се види какво влияние упражняват.
към беседата >>
39.
Трите картини.
,
ООК
, София, 6.1.1937г.,
Не че ще станете богати, но във вас ще станат някои хубави
възпоменания
от тая 1937-а година.
Последният ще каже: „Тъкмо тая роля ми допада на сърцето! “ Фиг. 3 Та казвам: Като се върти Земята, тази година Земята обикаля около Слънцето по особен начин, понеже ние минаваме в една нова област на пространството. И ако вие сте харомонично разположени, то Божието благословение от невиделица ще дойде върху вас!
Не че ще станете богати, но във вас ще станат някои хубави
възпоменания
от тая 1937-а година.
Цифрата 7 на какво прилича? (Фиг. 3) Това е българската гега. Всички тия стари български овчари имат такава седморка. Някоя овца като не върви в правия път, той ще я хване за крака. Седемте ще го вземеш като гега и като намериш някой свой недостатък, ще го отстраниш.
към беседата >>
40.
Единият и многото
,
УС
, София, 9.5.1937г.,
Адам и Ева, има предание, са идвали до райската врата, имали
възпоменание
за рая, после забравили онзи свят и казват - ще живеем в този свят.
(втори вариант)
Доброто е от онзи свят. Ева, която искаше да познае и този и оня свят, да познае какво нещо е лошото и да познае какво е доброто, понеже тя обичаше този свят, тя беше в рая, в онзи свят. И понеже обикна този свят, Господ направи света за тях. Прати няколко души ангели. Пратиха ги от онзи в този свят.
Адам и Ева, има предание, са идвали до райската врата, имали
възпоменание
за рая, после забравили онзи свят и казват - ще живеем в този свят.
Сега вие сте забравили. Имате възпоменание, нещо тъмно. Дошли сте от някъде, какво е, не го знаете. На кой да е от вас, кажат му - ти ще умреш. Туй, което плаши хората, е само „у-то".
към втори вариант >>
Имате
възпоменание
, нещо тъмно.
(втори вариант)
И понеже обикна този свят, Господ направи света за тях. Прати няколко души ангели. Пратиха ги от онзи в този свят. Адам и Ева, има предание, са идвали до райската врата, имали възпоменание за рая, после забравили онзи свят и казват - ще живеем в този свят. Сега вие сте забравили.
Имате
възпоменание
, нещо тъмно.
Дошли сте от някъде, какво е, не го знаете. На кой да е от вас, кажат му - ти ще умреш. Туй, което плаши хората, е само „у-то". Умираш, извадете „у-то", няма нищо страшно вече. Думите „мре за Отечеството", „не умира", „жертва се".
към втори вариант >>
41.
Не нарушавайте свободата
,
ООК
, София, 1.9.1937г.,
Дотогава, докато някой не му даде по-голям хляб, все мисли, едно
възпоменание
има за големия хляб.
Обаче щом вземе големият хляб, махане няма на опашката, взима едно особено положение на едно задоволство. Често съм опитвал, казва някой, след като дам целият хляб на кучето, аз гладувам. Сега каква връзка се образува между кучето и мене? – Кучето, след като му дам хляба, то си спомня заради мене. Аз мисля, до известна степен, че то мисли заради мене.
Дотогава, докато някой не му даде по-голям хляб, все мисли, едно
възпоменание
има за големия хляб.
Сега аз ви навеждам на тези въпроси, защо. Често се заражда във вас едно вътрешно недоволство. Туй недоволство се дължи на това, че вие не сте приели толкоз, колкото вие сте очаквали. Запример, какво очакваме от сегашния си живот? Да кажем, че минете в другият свят, каква ще бъде вашата форма?
към беседата >>
42.
Който приеме свидетелството Негово
,
НБ
, София, 2.1.1938г.,
Ако ви кажа, че вие сте били на Слънцето, или ако вие поддържате това, трябва да имате поне малко
възпоменание
за това.
„Ама ти ходил ли си на Слънцето? “ – Така, както ме виждате, не съм ходил. – „Ама как си ходил? “ – То е моя работа. Ако ви кажа, че съм ходил на Слънцето или вие сте смахнати, че не разбирате добре, или аз не ви говоря както трябва.
Ако ви кажа, че вие сте били на Слънцето, или ако вие поддържате това, трябва да имате поне малко
възпоменание
за това.
Ако днес нямате никакво възпоменание, един ден поне ще имате възпоменание, ще си спомните, че сте излезли от Слънцето. Сега, не е въпрос дали сте излезли от Слънцето или не, но всинца сте излезли от Бога. Помните ли това? Имате ли поне най-малък спомен за онзи момент, когато сте излезли от Слънцето? Нямате, забравили сте този момент.
към беседата >>
Ако днес нямате никакво
възпоменание
, един ден поне ще имате
възпоменание
, ще си спомните, че сте излезли от Слънцето.
“ – Така, както ме виждате, не съм ходил. – „Ама как си ходил? “ – То е моя работа. Ако ви кажа, че съм ходил на Слънцето или вие сте смахнати, че не разбирате добре, или аз не ви говоря както трябва. Ако ви кажа, че вие сте били на Слънцето, или ако вие поддържате това, трябва да имате поне малко възпоменание за това.
Ако днес нямате никакво
възпоменание
, един ден поне ще имате
възпоменание
, ще си спомните, че сте излезли от Слънцето.
Сега, не е въпрос дали сте излезли от Слънцето или не, но всинца сте излезли от Бога. Помните ли това? Имате ли поне най-малък спомен за онзи момент, когато сте излезли от Слънцето? Нямате, забравили сте този момент. Един ден, когато възвишеното, космическото съзнание се пробуди у вас, вие тогава ще си спомните ясно, как сте излезли от Бога и какви са били първите думи, казани на Адама: Да не яде от дървото за познание на доброто и злото.
към беседата >>
43.
Съзвучие
,
ООК
, София, 5.1.1938г.,
Само едно
възпоменание
ще имаш, нищо повече.
Че има един път без любов. Щом останеш без любов, ще изгубиш всичко, което съществува. В живота всичко става без любов. И ти ще останеш като суха кост в света, без никакво отношение. Една суха кост, едно голо съзнание.
Само едно
възпоменание
ще имаш, нищо повече.
Знаете ли какво нещо е възпоменанието? – Няма по-голямо мъчение от (това) да си спомняш за изгубените блага, какво си изгубил, пък не може да го върнеш. Имаме в света някой богат човек, изгубил своето богатство, изгубил жена си, дъщеря си, синовете си, останал сам. Изгубил всичките приятели и той сега казва: „Какво беше едно време“. Той се измъчва в туй положение.
към беседата >>
Знаете ли какво нещо е
възпоменанието
?
Щом останеш без любов, ще изгубиш всичко, което съществува. В живота всичко става без любов. И ти ще останеш като суха кост в света, без никакво отношение. Една суха кост, едно голо съзнание. Само едно възпоменание ще имаш, нищо повече.
Знаете ли какво нещо е
възпоменанието
?
– Няма по-голямо мъчение от (това) да си спомняш за изгубените блага, какво си изгубил, пък не може да го върнеш. Имаме в света някой богат човек, изгубил своето богатство, изгубил жена си, дъщеря си, синовете си, останал сам. Изгубил всичките приятели и той сега казва: „Какво беше едно време“. Той се измъчва в туй положение. Смисълът на живота е онова, което Бог ни е дал, нищо да не изгубим.
към беседата >>
44.
Четиритях точки
,
ООК
, София, 12.1.1938г.,
– На някой от вас е останало само
възпоменанието
.
Тебе като те стегнат, в тебе се явява едно желание; всички добри хора са минали през много големи изпитания. Онзи, който не е минал през изпитания, той нищо не знае. Той нищо не е придобил. Но какво сте придобили? – Какво остава във вас?
– На някой от вас е останало само
възпоменанието
.
Аз като изследвам човешките физиономии, виждам в ред поколения преди години, преди векове са били по-красиви, а след туй цялото лице се изменя. Започва физиономията да запада. Фиг. 1 Запример, като изучавам човешките носове, виждам преди хиляди години, носът се е отклонил. В някои хора са прогресирали.
към беседата >>
45.
Богатство и сиромашия
,
ООК
, София, 23.2.1938г.,
Като заминат, ще бъдат като едно
възпоменание
.
Та макар скръбта да ѝ причинява едно изгаряне, на място е. Защото то не е изгаряне. Няма изгаряне в любовта. Любовта никога не изгаря. Животът причинява много страдания, но тия страдания не остават.
Като заминат, ще бъдат като едно
възпоменание
.
По това се отличават. Ти казваш: „Няма да го забравя“. Като мине, като че сън било. Истинските страдания са нещо временно. Минават, те са едно благо за вас.
към беседата >>
46.
Добрият език
,
УС
НБ
, София, 25.9.1938г.,
Не мислете за вашите погрешки, имайте ги като едно добро
възпоменание
.
Сам Христос казва: „Ако ти си отрежеш ръката, като отидеш в онзи свят, ще ти окачат ръка.“ Без ръка не можеш да влезеш. В онзи стих се казва: „По-добре да влезе с един крак в Царството Божие.“ Това подразбира: По-добре да влезеш с една любов към Бога, а другото ще се създаде. Ако имаш Божественото в себе си – Божествената Любов, другото ще се пресъздаде. Божествената Любов е в състояние всички ония недоразумения, които имате, и отрицателни мисли да ги пресъздаде. Та дръжте се за Божественото.
Не мислете за вашите погрешки, имайте ги като едно добро
възпоменание
.
Радвайте се, че сте направили погрешки, защото в тия погрешки ти научи много полезни работи. Радвайте се за вашите добри работи, защото човек и в погрешките, и в добрите работи научава много нещо. Радвайте се за всичко онова, което сте придобили. Не се спирайте върху погрешките, радвайте се върху резултатите, защото радостта, ако не дойде, резултатът е отчасти. И тогава всяка радост, която дава резултат, всяка погрешка, която дава резултат – тази радост и тази погрешка са намясто.
към беседата >>
47.
Да станем едно
,
ООК
, София, 9.11.1938г.,
Да обичаш един човек, да носи той едно
възпоменание
, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък.
Като угощаваш един свой приятел, ще направиш едно ядене, като за цар. Ти угощаваш Господа. Когато правиш добро, ти мисли, че правиш едно добро за Господа. Не оценяваме онова, което [е] излязло от Господа. Оценявайте човешката душа!
Да обичаш един човек, да носи той едно
възпоменание
, че като дошъл в твоя дом, ти си му дал един подарък.
Най-ценният подарък, който можеш да дадеш, то е Любовта. Една любовна мисъл, едно любовно чувство, една любовна постъпка, която можем да дадем на всяка една душа. Да кажем, да идете при нашите, да занесете много здраве. Кажи, че си здрав и читав, живееш в Божествената Любов, в Божествената Мъдрост и в Божествената Истина. Казвам, тогава какъв щеше да бъде Изгревът?
към беседата >>
48.
Разумният път в живота
,
ООК
, София, 23.11.1938г.,
Но щом се събудиш, имаш само едно малко
възпоменание
, че си бил богат, че къща си имал, че си бил облечен добре, че крила си имал, че светлина излизала, че особен аероплан си имал, когато си хвъркал.
Щом се събуди, става необикновен. Тогава, кое е онова състояние, [което] представя спящия живот? Спящият живот има някаква определена цел. Всичко е разхвърляно на едно място, на друго. Събудиш се, ходиш някъде, правиш нещо, уж учил си някъде, богат си бил.
Но щом се събудиш, имаш само едно малко
възпоменание
, че си бил богат, че къща си имал, че си бил облечен добре, че крила си имал, че светлина излизала, че особен аероплан си имал, когато си хвъркал.
Казваш: „Чудно беше по небето“ и пак слезеш на земята. Има такива състояния. И в религиозните хора и в обикновените хора има такива състояния и насън и в действителност. Той мисли, че разбира от всичките работи. Едно особено състояние е.
към беседата >>
49.
Стани ти, който спиш!
,
МОК
, София, 25.11.1938г.,
Пък и ако ви даде 200–300 златни монети за
възпоменание
, че сте идвали в неговата банка, или ако ви даде един прът злато около три сантиметра дебел за спомен, който тежи около един килограм за подарък.
Сгнетена е тази енергия вътре. Това са теории за онези, които не разбирате. Сега аз тия неща ви ги навождам и вие няма да се ползувате. Ако един богат банкерин отвори своята каса и ви покаже златото си, всичките си милиони, вие ще си излезете с какво впечатление? – Че той е много богат човек.
Пък и ако ви даде 200–300 златни монети за
възпоменание
, че сте идвали в неговата банка, или ако ви даде един прът злато около три сантиметра дебел за спомен, който тежи около един килограм за подарък.
Човек, който има няколко милиарда, дава ви един килограм на вас. Той ви дава един килограм, само задето сте видели неговото злато, той ви плаща за усилието, дето сте гледали неговото богатство, един килограм злато. Колко струва? – 120 хиляди лева. Не си ли струва човек само да погледа богатствата на този (богат) човек?
към беседата >>
50.
Най-умни, най-чисти и най-силни
,
ООК
, София, 22.2.1939г.,
Оная храна остава само като едно
възпоменание
, че в миналото по-добре сте яли.
Всички знаете, много работи сте научили. Отрадно е човек да знае. Но знанието е като храната. Преди 5 часа сте яли добре. Но сега, ако не ядете добре, онова ядене не помага.
Оная храна остава само като едно
възпоменание
, че в миналото по-добре сте яли.
В настоящето човек трябва да се храни добре. Как се е хранил в миналото, това е добро, как ще се храни в бъдещето, то е хубаво, но най-хубавото е как да се храни сега. Сега има едно практическо приложение. Да кажем, Бог ти е дал един нос. „Този нос е създаден само да образува лигавини, които излизат от него.“ – Не му е предназначението това.
към беседата >>
51.
Любов и вяра към Бога, вяра към себе си
,
НБ
, София, 19.3.1939г.,
Те ще останат в архивата, като отлично
възпоменание
.
Обаче, хората го хванаха за дългия му нос, впрегнаха го на работа, като му казаха: „Щом си толкова учен, ще дойдеш да ни помагаш.“ Със своя дълъг нос слонът днес дига и слага товари от земята и ги туря на гърба си. Мислите ли, че ако и вие имате такъв дълъг нос, ще ви оставят да седите без работа? Не, веднага ще ви впрегнат на работа. Казвам: днес всички хора се нуждаят от нови възгледи. Старите възгледи бяха прекрасни, но за миналото.
Те ще останат в архивата, като отлично
възпоменание
.
Как ще представите своите стари възгледи на бъдещето поколение, което иде? Те са напреднали души, те са проучили всичко и сега искат нещо ново. Старото седи в това, че човек е обичал себе си. Новото, в което човек сега влиза, показва, че той е излязъл от себе си, той иска да обича и другиго. Това е новото в света.
към беседата >>
52.
Музикалния тон на живота
,
ООК
, София, 17.5.1939г.,
Ти като срещнеш един брат, още отдалече трябва да предизвикаш в ума си най-хубавите
възпоменания
, най-хубавото от неговият ум, най-хубавото от неговото сърдце, най-хубавото от душата му, че тогава ти да гледаш.
Като вървиш, ще вървиш със затворени очи. Кажи: „Може ли да си отворя очите? “ Тези са методите. В себе си ще имате Божествено съзнание. Вие влизате в един свят.
Ти като срещнеш един брат, още отдалече трябва да предизвикаш в ума си най-хубавите
възпоменания
, най-хубавото от неговият ум, най-хубавото от неговото сърдце, най-хубавото от душата му, че тогава ти да гледаш.
Той [да не] ти напомня нещо много лошо. Та казвам, в музиката защо не може да пеете? Щом хванете средния пръст, започва да те безпокои някой от силите. В третият пръст има сили, в първия пръст има благородство. Някой път певците прекръстосват си пръстите.
към беседата >>
53.
Новото в живота
,
НБ
, София, 19.1.1941г.,
Какво е вашето
възпоменание
?
Благодарение на тази Божествена Любов, ти си оживял и чувствуваш всичката негова благост. Какво има да чувствуваш в света, че хората не те обичат? Не е право. То е първата лъжа, в която хората вярват. Аз питам всеки едного от вас, вие преди да слезете на земята, колко души ви обичаха?
Какво е вашето
възпоменание
?
Вие сега ходите тук и там, гледате, че ви обичат. Вие като дойдохте, колко души имаше, които ви обикнаха? Най-първо нямаше никого. Седяхте в една торба, майка ви като дете ви носеше в една цедилка на гърба си – нали цедилки носят майките, в които слагат децата си. Турила цедилката на гърба си, взела хурката и преде.
към беседата >>
54.
Законъ за обнова / Закон за обнова
,
ООК
, София, 29.1.1941г.,
Децата, които плачатъ, иматъ
възпоменание
отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ.
Има деца, като се изгърбятъ, дигнатъ задницата нагоре, главата надолу и плачатъ, плачатъ. Майка му ще иде нѣколко пѫти, то се плаче. Защо плаче и то не знае. Нѣщо криво му е. Туй дете влѣзло, забъркало се нѣкѫде, то има понятие за оня свѣтъ, отъ който слиза.
Децата, които плачатъ, иматъ
възпоменание
отъ онзи свѣтъ, не харесватъ тия условия, не знаятъ какъ да се върнатъ, не може да се примирятъ.
Първото нѣщо – всички трѣбва да се примирите съ условията, при които живѣете. Не искайте голѣми удобства. Казвате: „Да имамъ пиано, да имамъ цигулка, да имамъ китара или друго нѣщо“. Но то сѫ завършени процеси. Ти, ако имашъ пиано, какво ще стане съ тебе?
към беседата >>
Децата, които плачат, имат
възпоменание
от онзи свят, не харесват тия условия, не знаят как да се върнат, не може да се примирят.
(втори вариант)
Има деца като се изгърбят, дигнат задницата нагоре, главата надолу и плачат, плачат. Майка му ще иде няколко пъти, то все плаче. Защо плаче и то не знае. Нещо криво му е. Туй дете влязло, забъркало се някъде, то има понятие за оня свят, от който слиза.
Децата, които плачат, имат
възпоменание
от онзи свят, не харесват тия условия, не знаят как да се върнат, не може да се примирят.
Първото нещо – всички трябва да се примирите с условията, при които живеете. Не искайте големи удобства. Казвате: „Да имам пиано, да имам цигулка, да имам китара или друго нещо.“ Но то са завършени процеси. Ти ако имаш пиано, какво ще стане с тебе? Какво ще добиеш?
към втори вариант >>
55.
Новото откровение
,
НБ
, София, 13.4.1941г.,
Идат светлите дни, дето хората се
възпоменават
.
Идат светлите дни, дето хората се
възпоменават
.
От две хиляди години християните правят все възпоменания как е дошъл Христос, как е влязъл в Йерусалим. Ние мязаме на онзи, когато дойде някой гостенин. Казват: „Откъде идеш? “ Казва „Ида от Варна.“ „Ами кога ще си ходиш? “ Виждам, някои хора са много прецизни, много чисто се поддържат.
към беседата >>
От две хиляди години християните правят все
възпоменания
как е дошъл Христос, как е влязъл в Йерусалим.
Идат светлите дни, дето хората се възпоменават.
От две хиляди години християните правят все
възпоменания
как е дошъл Христос, как е влязъл в Йерусалим.
Ние мязаме на онзи, когато дойде някой гостенин. Казват: „Откъде идеш? “ Казва „Ида от Варна.“ „Ами кога ще си ходиш? “ Виждам, някои хора са много прецизни, много чисто се поддържат. Обличат се хубаво.
към беседата >>
56.
Добри певци
,
ООК
, София, 7.1.1942г.,
Пеението е останало едно
възпоменание
от рая.
Ако говоря много, пак има буболечици. Ако мисли, има буболечици. Навсякъде буболечици развалят работата. От буболечиците трябва да се освободите. Често казвате: „Така не се пее.“ Как се пее?
Пеението е останало едно
възпоменание
от рая.
Дето са пели райските птици, едва сега хората си спомнят за тяхното пеение как са пели. Пробужда се в тях чувството за пеение. Някой път считате, че е много лесна работа да се обясни някое явление. Как ще обясните по кой начин славеят е достигнал така да пее? В кое училище, в кой университет се е учил?
към беседата >>
Ако слушаш една хубава песен, да ти остане като едно
възпоменание
.
Сега няма да се спирам върху морала. Казвате: „Човек трябва да живее добре.“ Ние трябва да разбираме, че животът, който имаме, сам по себе си е добър. Ние с нашата мисъл, с нашите чувства и с нашите постъпки внасяме някои елементи, които развалят хубавия живот, който имаме. От сега трябва да се приготвим да бъдем най-първо проводници заради себе си. По възможност най-хубавите мисли да възприемаме.
Ако слушаш една хубава песен, да ти остане като едно
възпоменание
.
Ако слушаш гаргите да грачат и ако слушаш славеите да пеят, това са две различни състояния. Вие може да кажете сега: „Без музика не може ли? “ Може без музика. Човек на Земята може да живее с по четири пръсти, на Земята може да живее с по три пръсти, най-после – с по един пръст, някой може с една ръка, някой път може да живее с по едно око, но какви ще бъдат неговите възпоменания за един такъв живот? Всичките си способности и дарования, които имаме, трябва да ги впрегнете на работа.
към беседата >>
Човек на Земята може да живее с по четири пръсти, на Земята може да живее с по три пръсти, най-после – с по един пръст, някой може с една ръка, някой път може да живее с по едно око, но какви ще бъдат неговите
възпоменания
за един такъв живот?
По възможност най-хубавите мисли да възприемаме. Ако слушаш една хубава песен, да ти остане като едно възпоменание. Ако слушаш гаргите да грачат и ако слушаш славеите да пеят, това са две различни състояния. Вие може да кажете сега: „Без музика не може ли? “ Може без музика.
Човек на Земята може да живее с по четири пръсти, на Земята може да живее с по три пръсти, най-после – с по един пръст, някой може с една ръка, някой път може да живее с по едно око, но какви ще бъдат неговите
възпоменания
за един такъв живот?
Всичките си способности и дарования, които имаме, трябва да ги впрегнете на работа. Има опасност за онези, които искат само с един талант да го покрият и да го заровят. Опасност има и за онези с двата таланта. Кои са онези с двата таланта? С пет таланта е човек.
към беседата >>
57.
Припомняне
,
МОК
, София, 20.3.1942г.,
Запример, вие когато сте били деца, имате ли
възпоменание
за плача?
Ако е разбойник, като обуе обущата, да си каже: „Досега каквото съм правил, направил съм го, но отсега ще живея добре.“ Един дрехар, като ушие дрехата на един лош човек, да каже: „Досега съм бил лош, но отсега ще живея добре.“ Този дрехар знае да шие. Един шапкар, като направи шапка и той да каже така. Един писател, като напише книга, който я прочете да промени живота си. След колко години може да стане туй? Много дълъг период.
Запример, вие когато сте били деца, имате ли
възпоменание
за плача?
Като проследите, вие сте заповядвали, кряскали сте, събуждали сте майка си, пяли сте, заповядвали сте, цялата къща сте държали в тревога. Какви са били вашите подбуждения, не знаете. Запример, има известни неща, които стават. Жадният, като минава през пустинята при жаждата може да направи неща, които в друго състояние не ги прави. Хората правят някои насилия и забравят тия работи.
към беседата >>
58.
Врата на Любовта
,
НБ
, София, 10.5.1942г.,
Колцина имате такова
възпоменание
?
Какво е било Неговото понятие, с онази слава ме прослави. Колцина от нас помним де е нашата слава? По какво се отличава Христос? Той е помнил, че е имал слава преди създание мира, и казва да го прослави Бог със славата, която имал, преди създание мира. Колцина от вас помните?
Колцина имате такова
възпоменание
?
Нямате никакво възпоменание, от къде сте дошли не знаете. Искате да знаете къде ще идете? Питам: Дали ние сме много учени хора. Казвате: Аз знаех това, но го забравих. Може ли да разчитаме на един човек, който забравя.
към беседата >>
Нямате никакво
възпоменание
, от къде сте дошли не знаете.
Колцина от нас помним де е нашата слава? По какво се отличава Христос? Той е помнил, че е имал слава преди създание мира, и казва да го прослави Бог със славата, която имал, преди създание мира. Колцина от вас помните? Колцина имате такова възпоменание?
Нямате никакво
възпоменание
, от къде сте дошли не знаете.
Искате да знаете къде ще идете? Питам: Дали ние сме много учени хора. Казвате: Аз знаех това, но го забравих. Може ли да разчитаме на един човек, който забравя. Съвременните хора са забравили дали има Господ или не.
към беседата >>
59.
Положителен живот
,
ООК
, София, 7.10.1942г.,
То е като
възпоменание
на една стара история.
Днес имаш най-добрите условия и казваш: „Утре ще го направя“. За утре – то не е Божествено. Днешният ден е Божествен ден. Миналият Божествен ден е на боговете, а настоящият ден е на Бога. Човешкото е на хората.
То е като
възпоменание
на една стара история.
Бъдещето е важно, но най-важно е настоящето, да се подобрят нещата. Какво сте учили в миналото, то е човешко. Какво ще учите за бъдеще, то е ангелско. Какво сега ще учите, то е Божествено. И миналото трябва да се провери, и бъдещето трябва да се провери, понеже те съществуват.
към беседата >>
60.
Два пъти родени
,
УС
, София, 28.3.1943г.,
Правят
възпоменания
, че той умрял за своето отечество.
Отиваш за Бога да работиш, и там ще пожертваш живота си. Както ти каже Бог, тъй ще живееш. И светът иска самоотричане. Онези, които отиват на бойното поле, не умират ли? Какво добиват онези, които умират на бойното поле?
Правят
възпоменания
, че той умрял за своето отечество.
Онзи, който умира за Царството Божие, Христос казва: „Голяма радост става.“ Ти като умреш, ще те посрещнат светиите и ангелите, ще носиш новия живот. Казваш: „Той умря.“ Умря Лазар и отиде в лоното Авраамово. Посрещнаха го ангелите. Умря и богатият, посрещнаха го дяволите в ада, вътре засъхна гърлото му. Раят и адът са близо.
към беседата >>
НАГОРЕ