НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
259
резултата в
82
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Да не разсъждавате като Настрадин
Ходжа
, който казал: “Когато жена ми умре, половината свят умира, а като умра аз, всичкият свят умира”.
И той пада на земята, изсмуква соковете й и възкресява всичките. Тогава къде е краят на нещата? Този процес е постоянен. Край във вечността няма. Когато листата паднат на земята, да не мислите, че е дошъл краят на целия свят.
Да не разсъждавате като Настрадин
Ходжа
, който казал: “Когато жена ми умре, половината свят умира, а като умра аз, всичкият свят умира”.
Този свят може да умре, но онзи, Божественият свят – ни най-малко. Защо претърпяваме умиране, защо нашият свят не е съвършен? Дойдем ли до едно място, трябва да се преобразим в нова плът, за да ни се даде нов подтик за работа на душата. Корнилий не е бил прост човек. По мое схващане той трябва да е имал дълбоки познания, бил е посветен, защото Господ на глупави хора не се явява.
към беседата >>
2.
Разсмотрете криновете в полето как растат
,
ИБ
, София, 19.11.1916г.,
Видял един
ходжа
, че се моли.
Окъпал се и нямал пари да плати. Баняджията обаче искал си таксата. Дервишинът се помолил: "Господи, дай ми или грош да си платя, или събори тая баня! " Ето нещо се разтресло. Баняджията влязъл да види какво става и дервишинът се освободил.
Видял един
ходжа
, че се моли.
Казал му, че се моли за грош. И хората се молят все за пари от Господ, а те не са Негови, Той не ги е създал. В земята ги има. Като знаем закона, ще ги изкопаем в злато и ще ги насечем на пари. Но за криновете... Христос при тяхги праща.
към беседата >>
3.
Спаси ни
,
НБ
, София, 17.12.1916г.,
Ще си послужа с един пример: веднъж Настрадин
Ходжа
се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който бил седнал.
И вие като този отшелник искате да дадете преимущество на низшето, но ще дойдат Ангелите да ви набият и тогава ще трябва да издигнете висшето в човека. Аз ви говоря това, за да бъдете напълно добродетелни, напълно справедливи, тъй истинни и тъй мъдри, както е сам Господ. В нашия живот трябва да постъпваме тъй, както Господ постъпва спрямо нас. Често ние сме недоволни, но Той веднага изпраща Своето благословение. И винаги самите ние ставаме причина за своето нещастие.
Ще си послужа с един пример: веднъж Настрадин
Ходжа
се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който бил седнал.
Като го видял, един минувач му казал: “Не прави това, защото ще паднеш! ” – “Ти отгде знаеш това? ” – го запитал Настрадин Ходжа и продължил работата си. И наистина – отсякъл клона и паднал на земята. Тогава ходжата станал, настигнал минувача и го запитал: “Щом можа да ми кажеш, че ще падна, я ми кажи кога ще умра”.
към беседата >>
” – го запитал Настрадин
Ходжа
и продължил работата си.
Често ние сме недоволни, но Той веднага изпраща Своето благословение. И винаги самите ние ставаме причина за своето нещастие. Ще си послужа с един пример: веднъж Настрадин Ходжа се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който бил седнал. Като го видял, един минувач му казал: “Не прави това, защото ще паднеш! ” – “Ти отгде знаеш това?
” – го запитал Настрадин
Ходжа
и продължил работата си.
И наистина – отсякъл клона и паднал на земята. Тогава ходжата станал, настигнал минувача и го запитал: “Щом можа да ми кажеш, че ще падна, я ми кажи кога ще умра”. Минувачът отговорил: “Ще умреш след три дни, затова си изкопай гроб под една круша, легни там и чакай”. Настрадин Ходжа се простил с жена си, изкопал гроб под една круша, легнал, от дървото падали плодове, а той ги вземал и си похапвал. Така три дни чакал да умре, а на третия ден минало покрай него стадо камили.
към беседата >>
Тогава
ходжата
станал, настигнал минувача и го запитал: “Щом можа да ми кажеш, че ще падна, я ми кажи кога ще умра”.
Ще си послужа с един пример: веднъж Настрадин Ходжа се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който бил седнал. Като го видял, един минувач му казал: “Не прави това, защото ще паднеш! ” – “Ти отгде знаеш това? ” – го запитал Настрадин Ходжа и продължил работата си. И наистина – отсякъл клона и паднал на земята.
Тогава
ходжата
станал, настигнал минувача и го запитал: “Щом можа да ми кажеш, че ще падна, я ми кажи кога ще умра”.
Минувачът отговорил: “Ще умреш след три дни, затова си изкопай гроб под една круша, легни там и чакай”. Настрадин Ходжа се простил с жена си, изкопал гроб под една круша, легнал, от дървото падали плодове, а той ги вземал и си похапвал. Така три дни чакал да умре, а на третия ден минало покрай него стадо камили. Когато го видели, животните се подплашили и се разбягали, за което пастирите хванали ходжата и го набили добре. Тогава той се върнал вкъщи, а жена му го запитала: “Какво има на онзи свят?
към беседата >>
Настрадин
Ходжа
се простил с жена си, изкопал гроб под една круша, легнал, от дървото падали плодове, а той ги вземал и си похапвал.
” – “Ти отгде знаеш това? ” – го запитал Настрадин Ходжа и продължил работата си. И наистина – отсякъл клона и паднал на земята. Тогава ходжата станал, настигнал минувача и го запитал: “Щом можа да ми кажеш, че ще падна, я ми кажи кога ще умра”. Минувачът отговорил: “Ще умреш след три дни, затова си изкопай гроб под една круша, легни там и чакай”.
Настрадин
Ходжа
се простил с жена си, изкопал гроб под една круша, легнал, от дървото падали плодове, а той ги вземал и си похапвал.
Така три дни чакал да умре, а на третия ден минало покрай него стадо камили. Когато го видели, животните се подплашили и се разбягали, за което пастирите хванали ходжата и го набили добре. Тогава той се върнал вкъщи, а жена му го запитала: “Какво има на онзи свят? ” – “Много е хубаво на онзи свят – крушите падат и ти ядеш, но когато подплашиш камилите, тогава е лошо”. Често пъти и вие подплашвате камили, често пъти вкарвате комар в носа си, често пъти сечете клона, на който седите.
към беседата >>
Когато го видели, животните се подплашили и се разбягали, за което пастирите хванали
ходжата
и го набили добре.
И наистина – отсякъл клона и паднал на земята. Тогава ходжата станал, настигнал минувача и го запитал: “Щом можа да ми кажеш, че ще падна, я ми кажи кога ще умра”. Минувачът отговорил: “Ще умреш след три дни, затова си изкопай гроб под една круша, легни там и чакай”. Настрадин Ходжа се простил с жена си, изкопал гроб под една круша, легнал, от дървото падали плодове, а той ги вземал и си похапвал. Така три дни чакал да умре, а на третия ден минало покрай него стадо камили.
Когато го видели, животните се подплашили и се разбягали, за което пастирите хванали
ходжата
и го набили добре.
Тогава той се върнал вкъщи, а жена му го запитала: “Какво има на онзи свят? ” – “Много е хубаво на онзи свят – крушите падат и ти ядеш, но когато подплашиш камилите, тогава е лошо”. Често пъти и вие подплашвате камили, често пъти вкарвате комар в носа си, често пъти сечете клона, на който седите. Събудете Христа и Той ще ви научи как да живеете. Който не е събудил Христа, той не знае как да живее.
към беседата >>
4.
Без товар
,
ИБ
,
БС
, , 22.3.1917г.,
Както Настрадин
Ходжа
, който си направил къща на колела и я обръщал, както му кажели хората.
И вие ще можете да Го видите и приказвате с Него, но ако имате тези три елемента на кръста. Човек трябва да участва в Божествените блага. Христос казва: "Вам е дадено." Притча за сеятеля. Първото семе са хората без убеждения, каквото чуят, и все си менят убежденията.
Както Настрадин
Ходжа
, който си направил къща на колела и я обръщал, както му кажели хората.
Такова положение на физическия свят е удобно, но като дойдем до душата, тя не трябва да се върти. Само движение към Бога. Първото семе са хора на най-нисшето стъпало. Втората категория са съвременните учени хора с разни теории, които всеки 20-50 години се менят. Изникват, но основа нямат.
към беседата >>
5.
Кръстът
,
НБ
, София, 22.3.1917г.,
Мязат на пещта, която си направил Настрадин
Ходжа
.
Нищо. Каква полза има оня, чийто вкус и стомах са разстроени, ако му сервирате най-хубави ястия? Следователно, за да познаят, хората трябва да притежават необходимия им за това елемент. В това отношение, те трябва да бъдат на правия път. Хора без убеждение са като друм, по който минават всички – кой каквото им каже, всичко слушат и на всичко вярват. Днес им кажат: “Има Господ” – е, има; утре им кажат: “Няма Господ” – няма.
Мязат на пещта, която си направил Настрадин
Ходжа
.
Дошъл един приятел и рекъл: “Оттук духа вятър, трябва вратата на пещта да бъде от другата страна”. Настрадин Ходжа съборил пещта и я направил така, както му препоръчал приятелят. Дошъл втори: “Вратата трябва да бъде на изток”. Съборил ходжата пещта и я направил според тоя съвет. Дошъл трети: “Вратата трябва да бъде на запад”.
към беседата >>
Настрадин
Ходжа
съборил пещта и я направил така, както му препоръчал приятелят.
В това отношение, те трябва да бъдат на правия път. Хора без убеждение са като друм, по който минават всички – кой каквото им каже, всичко слушат и на всичко вярват. Днес им кажат: “Има Господ” – е, има; утре им кажат: “Няма Господ” – няма. Мязат на пещта, която си направил Настрадин Ходжа. Дошъл един приятел и рекъл: “Оттук духа вятър, трябва вратата на пещта да бъде от другата страна”.
Настрадин
Ходжа
съборил пещта и я направил така, както му препоръчал приятелят.
Дошъл втори: “Вратата трябва да бъде на изток”. Съборил ходжата пещта и я направил според тоя съвет. Дошъл трети: “Вратата трябва да бъде на запад”. Накрая Настрадин Ходжа взел, че съградил пещта върху една кола и я въртял на която страна пожелавали тия, които си давали мнението. Във физическия свят това може да е умно, но когато дойдем в Духовния свят, трябва да се движим само в едно направление – нагоре към Бога.
към беседата >>
Съборил
ходжата
пещта и я направил според тоя съвет.
Днес им кажат: “Има Господ” – е, има; утре им кажат: “Няма Господ” – няма. Мязат на пещта, която си направил Настрадин Ходжа. Дошъл един приятел и рекъл: “Оттук духа вятър, трябва вратата на пещта да бъде от другата страна”. Настрадин Ходжа съборил пещта и я направил така, както му препоръчал приятелят. Дошъл втори: “Вратата трябва да бъде на изток”.
Съборил
ходжата
пещта и я направил според тоя съвет.
Дошъл трети: “Вратата трябва да бъде на запад”. Накрая Настрадин Ходжа взел, че съградил пещта върху една кола и я въртял на която страна пожелавали тия, които си давали мнението. Във физическия свят това може да е умно, но когато дойдем в Духовния свят, трябва да се движим само в едно направление – нагоре към Бога. Натам е правилната посока. Ще попитате само в тази ли посока трябва да вървим.
към беседата >>
Накрая Настрадин
Ходжа
взел, че съградил пещта върху една кола и я въртял на която страна пожелавали тия, които си давали мнението.
Дошъл един приятел и рекъл: “Оттук духа вятър, трябва вратата на пещта да бъде от другата страна”. Настрадин Ходжа съборил пещта и я направил така, както му препоръчал приятелят. Дошъл втори: “Вратата трябва да бъде на изток”. Съборил ходжата пещта и я направил според тоя съвет. Дошъл трети: “Вратата трябва да бъде на запад”.
Накрая Настрадин
Ходжа
взел, че съградил пещта върху една кола и я въртял на която страна пожелавали тия, които си давали мнението.
Във физическия свят това може да е умно, но когато дойдем в Духовния свят, трябва да се движим само в едно направление – нагоре към Бога. Натам е правилната посока. Ще попитате само в тази ли посока трябва да вървим. Посоката към Бога е посока към всички направления. Ако в това отношение нямате определено убеждение, ще бъдете, както вече казах, друм, по който всички ще минават.
към беседата >>
6.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Една вечер, Настрадин
Ходжа
отишъл да обере един дюкян, но, за да отвори вратата, трябвало да изпили ключа.
Тя внася радост в човешките сърца. Всяка дума е мощна, когато се приложи навреме и намясто. Радвайте се, когато думите и делата ви са на своето място и време. По какво се познава истинският християнин? – По делата си.
Една вечер, Настрадин
Ходжа
отишъл да обере един дюкян, но, за да отвори вратата, трябвало да изпили ключа.
Един минувач го запитал: Какво правиш, Настрадин Ходжа, там? – Свиря на кемане. – Защо не се чува гласът му? – Утре ще го чуете. Наистина, на другия ден се разнесло из града, че дюкянът на еди-кого си бил обран.
към беседата >>
Един минувач го запитал: Какво правиш, Настрадин
Ходжа
, там?
Всяка дума е мощна, когато се приложи навреме и намясто. Радвайте се, когато думите и делата ви са на своето място и време. По какво се познава истинският християнин? – По делата си. Една вечер, Настрадин Ходжа отишъл да обере един дюкян, но, за да отвори вратата, трябвало да изпили ключа.
Един минувач го запитал: Какво правиш, Настрадин
Ходжа
, там?
– Свиря на кемане. – Защо не се чува гласът му? – Утре ще го чуете. Наистина, на другия ден се разнесло из града, че дюкянът на еди-кого си бил обран. Помнете: каквото правите, каквато работа вършите, един ден, гласът й ще се чуе.
към беседата >>
Единъ день Настрадинъ
Ходжа
отива да обере единъ дюкянъ и взелъ да изпилява ключа на вратата.
(втори вариант)
Всѣка дума е мощна сила, само че тя трѣбва да се приложи. Христосъ казва: Радвайте се, защото силата на радостьта е любовьта. Едно врѣме проповѣдницитѣ казваха, че човѣкъ трѣбва да бѫде благочестивъ. По какво ще се познаятъ християнитѣ? – По дѣлата имъ.
Единъ день Настрадинъ
Ходжа
отива да обере единъ дюкянъ и взелъ да изпилява ключа на вратата.
Питатъ го: „Какво правишъ тамъ? “ – „Свиря на кемане.“ – „Кѫде е гласътъ му, та не се чува? “ – „Утрѣ ще му чуете гласа,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Гласътъ на това, което работите, ще го чуете послѣ, въ една или друга смисъль, то има своята сила. Ако ние внесемъ въ себе си тази дума „радость“, всѣки ще ни пита: „Какъ придобихте тази сила?
към втори вариант >>
“ – „Утрѣ ще му чуете гласа,“ отговорилъ Настрадинъ
Ходжа
.
(втори вариант)
По какво ще се познаятъ християнитѣ? – По дѣлата имъ. Единъ день Настрадинъ Ходжа отива да обере единъ дюкянъ и взелъ да изпилява ключа на вратата. Питатъ го: „Какво правишъ тамъ? “ – „Свиря на кемане.“ – „Кѫде е гласътъ му, та не се чува?
“ – „Утрѣ ще му чуете гласа,“ отговорилъ Настрадинъ
Ходжа
.
Гласътъ на това, което работите, ще го чуете послѣ, въ една или друга смисъль, то има своята сила. Ако ние внесемъ въ себе си тази дума „радость“, всѣки ще ни пита: „Какъ придобихте тази сила? “ А сега хората казватъ: „Свѣтътъ не е добъръ, мрачни сѫ хората.“ Нѣкой день моятъ свѣтъ се поразмѫти, запретна се и казвамъ: „Сега ще влѣза въ моята нива, между моитѣ дѣца и тамъ ще поработя.“ И азъ имамъ дѣца. Нѣкои ще кажатъ: „Господинъ Дѫновъ нѣма дѣца, не знае какъ се отглеждатъ тѣ.“ Е, вие много пъкъ ги отглеждате. Вие трѣбва да отхранвате тѣло, сърдце, умъ и душа, всичко това е необходимо за васъ.
към втори вариант >>
7.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Един ден Настрадин
Ходжа
възседнал стария си вол, отивал с него на нивата.
Ако държите Божиите заповеди и пребъдвате в любовта, не вярвайте в онзи, който ви казва, че не вървите в правия път. Не вярвайте, ако ви казва, че плодът, който сте изработили, е горчив или кисел. В миналото, преди да узрее, плодът е бил кисел и горчив, но днес е сладък. Не живейте с вашето минало. Важно е настоящето, през което днес минавате.
Един ден Настрадин
Ходжа
възседнал стария си вол, отивал с него на нивата.
Срещнал го един познат и го запитал: Ходжа, защо си възседнал този стар вол? Ходжата не отговорил, че направил това по нямане на кон, но казал: Не гледай, какво днес представя моят вол. Трябваше да го видиш преди няколко години, когато скачаше и играеше пъргаво като младо и силно конче. Според мене, не е важно, какъв е бил волът в миналото; важно е, какво днес представя. Миналото е отживяло времето си.
към беседата >>
Срещнал го един познат и го запитал:
Ходжа
, защо си възседнал този стар вол?
Не вярвайте, ако ви казва, че плодът, който сте изработили, е горчив или кисел. В миналото, преди да узрее, плодът е бил кисел и горчив, но днес е сладък. Не живейте с вашето минало. Важно е настоящето, през което днес минавате. Един ден Настрадин Ходжа възседнал стария си вол, отивал с него на нивата.
Срещнал го един познат и го запитал:
Ходжа
, защо си възседнал този стар вол?
Ходжата не отговорил, че направил това по нямане на кон, но казал: Не гледай, какво днес представя моят вол. Трябваше да го видиш преди няколко години, когато скачаше и играеше пъргаво като младо и силно конче. Според мене, не е важно, какъв е бил волът в миналото; важно е, какво днес представя. Миналото е отживяло времето си. Сегашният ни живот е израз на миналия, затова сме недоволни от него.
към беседата >>
Ходжата
не отговорил, че направил това по нямане на кон, но казал: Не гледай, какво днес представя моят вол.
В миналото, преди да узрее, плодът е бил кисел и горчив, но днес е сладък. Не живейте с вашето минало. Важно е настоящето, през което днес минавате. Един ден Настрадин Ходжа възседнал стария си вол, отивал с него на нивата. Срещнал го един познат и го запитал: Ходжа, защо си възседнал този стар вол?
Ходжата
не отговорил, че направил това по нямане на кон, но казал: Не гледай, какво днес представя моят вол.
Трябваше да го видиш преди няколко години, когато скачаше и играеше пъргаво като младо и силно конче. Според мене, не е важно, какъв е бил волът в миналото; важно е, какво днес представя. Миналото е отживяло времето си. Сегашният ни живот е израз на миналия, затова сме недоволни от него. Новото, което днес възприемаме и прилагаме, ще определи бъдещия ни живот.
към беседата >>
Единъ день Настрадинъ
Ходжа
излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь.
(втори вариант)
А виждалъ съмъ и хубави моми, които се амбицирватъ, явява се у тѣхъ желание да станатъ още по-хубави, у тѣхъ заработва дяволътъ и тѣ изгубватъ красотата си. Не вѣрвайте на лъжливитѣ учения, които казватъ: „Не мога.“ Ще дойде нѣкой и ще ви запита: „Този пѫть, въ който сте трѣгнали, правъ ли е? “ Ето иде подирѣ ви дяволътъ съ опашка. Ще кажете: „Ела да ми кажешъ този плодъ сладъкъ ли е сега? “ – „Не, но ще стане.“ Е, така трѣбва да отговорите, а не да го заведете при нѣкоя изсъхнала ябълка и да му кажете: „Е, едно врѣме тази ябълка каква бѣше, макаръ че сега я гледашъ изсъхнала.“
Единъ день Настрадинъ
Ходжа
излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь.
Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ? “ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ Ходжа. Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало. Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ. Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ?
към втори вариант >>
“ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ
Ходжа
.
(втори вариант)
“ Ето иде подирѣ ви дяволътъ съ опашка. Ще кажете: „Ела да ми кажешъ този плодъ сладъкъ ли е сега? “ – „Не, но ще стане.“ Е, така трѣбва да отговорите, а не да го заведете при нѣкоя изсъхнала ябълка и да му кажете: „Е, едно врѣме тази ябълка каква бѣше, макаръ че сега я гледашъ изсъхнала.“ Единъ день Настрадинъ Ходжа излѣзълъ на кушия съ своя старъ волъ, защото нѣмалъ конь. Нѣкои го запитали: „Ами защо съ този старъ волъ си излѣзълъ?
“ – „Не го гледайте, че сега е старъ, какво хубаво, младо и пъргаво теле бѣше той,“ отговорилъ Настрадинъ
Ходжа
.
Така и нѣкои хора живѣятъ съ своето минало. Нашиятъ сегашенъ животъ е изразъ на миналия ни животъ, а това, което сега приготовляваме, ще бѫде изразъ на бѫдещия ни животъ. Нѣкои питатъ: „Какъвъ ли е билъ моя миналъ животъ? “ Такъвъ какъвто сега живѣешъ. „Какъвъ ли ще бѫде бѫдещиятъ ми животъ?
към втори вариант >>
8.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Един ден Настрадин
Ходжа
се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който стъпил.
Както една обидна дума може да отрови и разруши човешкия организъм, така страхът и омразата на животните, които човек коли, тровят неговия организъм. В този смисъл, и човек има възможност да руши, но има възможност и да гради. Ще кажете, че някой проповедник подронва основите на църквата. Ако проповедникът е клон на едно дърво, а хората – плодове, които черпят сокове от клона, те нямат право да вадят криви заключения. Кривите заключения са нож или трион в ръката на неразумния, който отсича клона, на който е стъпил.
Един ден Настрадин
Ходжа
се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който стъпил.
Един минувач забелязал това и казал: – Ходжа, не сечи клона, на който си стъпил, защото ще паднеш. – Не е твоя работа! – отговорил Ходжата, – аз зная какво правя. Ако и съвременните хора стъпят на един клон и започнат да го секат, сами ще си напакостят.
към беседата >>
–
Ходжа
, не сечи клона, на който си стъпил, защото ще паднеш.
Ще кажете, че някой проповедник подронва основите на църквата. Ако проповедникът е клон на едно дърво, а хората – плодове, които черпят сокове от клона, те нямат право да вадят криви заключения. Кривите заключения са нож или трион в ръката на неразумния, който отсича клона, на който е стъпил. Един ден Настрадин Ходжа се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който стъпил. Един минувач забелязал това и казал:
–
Ходжа
, не сечи клона, на който си стъпил, защото ще паднеш.
– Не е твоя работа! – отговорил Ходжата, – аз зная какво правя. Ако и съвременните хора стъпят на един клон и започнат да го секат, сами ще си напакостят. Тъй щото, слушайте този, който проповядва Истината. Не е важно, кой е той и отде е дошъл.
към беседата >>
– отговорил
Ходжата
, – аз зная какво правя.
Кривите заключения са нож или трион в ръката на неразумния, който отсича клона, на който е стъпил. Един ден Настрадин Ходжа се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който стъпил. Един минувач забелязал това и казал: – Ходжа, не сечи клона, на който си стъпил, защото ще паднеш. – Не е твоя работа!
– отговорил
Ходжата
, – аз зная какво правя.
Ако и съвременните хора стъпят на един клон и започнат да го секат, сами ще си напакостят. Тъй щото, слушайте този, който проповядва Истината. Не е важно, кой е той и отде е дошъл. Докато Христос живее във вас, и вие ще живеете. Разпнете ли вашия Христос, и себе си разпъвате.
към беседата >>
Аз няма да постъпя, като Настрадин
Ходжа
, който казва едно нещо, а върши друго.
Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем! ” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. В това отношение, аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив. По-умрял човек от мене няма, но и по-жив няма. Можете да ме опитате, да видите, че е така.
Аз няма да постъпя, като Настрадин
Ходжа
, който казва едно нещо, а върши друго.
Един ден Настрадин Ходжа казвал на едного, че ако намери 99 лв., няма да ги вземе, щом не са сто. Като чул това, събеседникът му решил да го изпита. На другия ден той турил на пътя, дето Ходжата минавал, 99 лв. Като ги видял, Ходжата се навел и взел парите. – Какво намери?
към беседата >>
Един ден Настрадин
Ходжа
казвал на едного, че ако намери 99 лв., няма да ги вземе, щом не са сто.
” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. В това отношение, аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив. По-умрял човек от мене няма, но и по-жив няма. Можете да ме опитате, да видите, че е така. Аз няма да постъпя, като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго.
Един ден Настрадин
Ходжа
казвал на едного, че ако намери 99 лв., няма да ги вземе, щом не са сто.
Като чул това, събеседникът му решил да го изпита. На другия ден той турил на пътя, дето Ходжата минавал, 99 лв. Като ги видял, Ходжата се навел и взел парите. – Какво намери? – запитал го съседът му.
към беседата >>
На другия ден той турил на пътя, дето
Ходжата
минавал, 99 лв.
По-умрял човек от мене няма, но и по-жив няма. Можете да ме опитате, да видите, че е така. Аз няма да постъпя, като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго. Един ден Настрадин Ходжа казвал на едного, че ако намери 99 лв., няма да ги вземе, щом не са сто. Като чул това, събеседникът му решил да го изпита.
На другия ден той турил на пътя, дето
Ходжата
минавал, 99 лв.
Като ги видял, Ходжата се навел и взел парите. – Какво намери? – запитал го съседът му. – Намерих 99 лв. – Нали каза, че и 99 лв.
към беседата >>
Като ги видял,
Ходжата
се навел и взел парите.
Можете да ме опитате, да видите, че е така. Аз няма да постъпя, като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго. Един ден Настрадин Ходжа казвал на едного, че ако намери 99 лв., няма да ги вземе, щом не са сто. Като чул това, събеседникът му решил да го изпита. На другия ден той турил на пътя, дето Ходжата минавал, 99 лв.
Като ги видял,
Ходжата
се навел и взел парите.
– Какво намери? – запитал го съседът му. – Намерих 99 лв. – Нали каза, че и 99 лв. да намериш, няма да ги вземеш, ако не са сто.
към беседата >>
С това Настрадин
Ходжа
искал да каже: “Ако водя лош живот, мога да живея и добър, и праведен.” Добрият, Божественият живот се заключава в единицата.
– Нали каза, че и 99 лв. да намериш, няма да ги вземеш, ако не са сто. – Така е, но аз зная, че който е дал 99 лева, ще даде още един. Какво показва числото 99? То е мистично число, означава лош, грешен живот.
С това Настрадин
Ходжа
искал да каже: “Ако водя лош живот, мога да живея и добър, и праведен.” Добрият, Божественият живот се заключава в единицата.
Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взема, може и да дава. Тъй щото, може да се говори за положителен живот, когато човек носи в себе си положителни качества. Тогава може да се говори за Божествена Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В който момент изневери на Божествения живот, човек става обикновен, като всички хора. Той е подобен на желязото: като се нагрява, ще бъде топъл; като се извади от огъня, изстива.
към беседата >>
Единъ день Настрадинъ
Ходжа
се качилъ на едно дърво и започналъ да сѣче клона, на който стѫпилъ.
(втори вариант)
Както една обидна дума може да отрови и разруши човѣшкия организъмъ, така страхътъ и омразата на животнитѣ, които човѣкъ коли, тровятъ неговия организъмъ. Въ този смисълъ, и човѣкъ има възможность да руши, но има възможность и да гради. Ще кажете, че нѣкой проповѣдникъ подронва основитѣ на църквата. Ако проповѣдникътъ е клонъ на едно дърво, а хората — плодове, които черпятъ сокове отъ клона, тѣ нѣматъ право да вадятъ криви заключения. Кривитѣ заключения сѫ ножъ или трионъ въ рѫката на неразумния, който отсича клона, на който е стѫпилъ.
Единъ день Настрадинъ
Ходжа
се качилъ на едно дърво и започналъ да сѣче клона, на който стѫпилъ.
Единъ минувачъ забелязалъ това и казалъ: Ходжа, не сѣчи клона, на който си стѫпилъ, защото ще паднешъ. — Не е твоя работа! — отговорилъ Ходжата, — азъ зная, какво правя. Ако и съвременнитѣ хора стѫпятъ на единъ клонъ и започнатъ да го сѣкатъ, сами ще си напакостятъ. Тъй щото, слушайте този, който проповѣдва истината.
към втори вариант >>
Единъ минувачъ забелязалъ това и казалъ:
Ходжа
, не сѣчи клона, на който си стѫпилъ, защото ще паднешъ.
(втори вариант)
Въ този смисълъ, и човѣкъ има възможность да руши, но има възможность и да гради. Ще кажете, че нѣкой проповѣдникъ подронва основитѣ на църквата. Ако проповѣдникътъ е клонъ на едно дърво, а хората — плодове, които черпятъ сокове отъ клона, тѣ нѣматъ право да вадятъ криви заключения. Кривитѣ заключения сѫ ножъ или трионъ въ рѫката на неразумния, който отсича клона, на който е стѫпилъ. Единъ день Настрадинъ Ходжа се качилъ на едно дърво и започналъ да сѣче клона, на който стѫпилъ.
Единъ минувачъ забелязалъ това и казалъ:
Ходжа
, не сѣчи клона, на който си стѫпилъ, защото ще паднешъ.
— Не е твоя работа! — отговорилъ Ходжата, — азъ зная, какво правя. Ако и съвременнитѣ хора стѫпятъ на единъ клонъ и започнатъ да го сѣкатъ, сами ще си напакостятъ. Тъй щото, слушайте този, който проповѣдва истината. Не е важно, кой е той и отде е дошълъ.
към втори вариант >>
— отговорилъ
Ходжата
, — азъ зная, какво правя.
(втори вариант)
Ако проповѣдникътъ е клонъ на едно дърво, а хората — плодове, които черпятъ сокове отъ клона, тѣ нѣматъ право да вадятъ криви заключения. Кривитѣ заключения сѫ ножъ или трионъ въ рѫката на неразумния, който отсича клона, на който е стѫпилъ. Единъ день Настрадинъ Ходжа се качилъ на едно дърво и започналъ да сѣче клона, на който стѫпилъ. Единъ минувачъ забелязалъ това и казалъ: Ходжа, не сѣчи клона, на който си стѫпилъ, защото ще паднешъ. — Не е твоя работа!
— отговорилъ
Ходжата
, — азъ зная, какво правя.
Ако и съвременнитѣ хора стѫпятъ на единъ клонъ и започнатъ да го сѣкатъ, сами ще си напакостятъ. Тъй щото, слушайте този, който проповѣдва истината. Не е важно, кой е той и отде е дошълъ. Докато Христосъ живѣе въ васъ, и вие ще живѣете. Разпнете ли вашия Христосъ, и себе си разпъвате.
към втори вариант >>
Азъ нѣма да постѫпя, като Настрадинъ
Ходжа
, който казва едно нѣщо, а върши друго.
(втори вариант)
Като знаете, какво нѣщо е смъртьта, не казвайте, като умремъ, но кажете въ себе си: Ще живѣемъ, или ще възкръснемъ! Има смисълъ човѣкъ да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. Въ това отношение, азъ съмъ умрѣлъ човѣкъ, но сѫщевременно съмъ и живъ. По-умрѣлъ човѣкъ отъ мене нѣма, но и по-живъ нѣма. Можете да ме опитате, да видите, че е така.
Азъ нѣма да постѫпя, като Настрадинъ
Ходжа
, който казва едно нѣщо, а върши друго.
Единъ день Настрадинъ Ходжа казвалъ на едного, че ако намѣри 99 лв., нѣма да ги вземе, щомъ не сѫ сто. Като чулъ това, събеседникътъ му решилъ да го изпита. На другия день той турилъ на пѫтя, дето Ходжата минавалъ, 99 лв. Като ги видѣлъ, Ходжата се навелъ и взелъ паритѣ. — Какво намѣри, запиталъ го съседътъ му.
към втори вариант >>
Единъ день Настрадинъ
Ходжа
казвалъ на едного, че ако намѣри 99 лв., нѣма да ги вземе, щомъ не сѫ сто.
(втори вариант)
Има смисълъ човѣкъ да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. Въ това отношение, азъ съмъ умрѣлъ човѣкъ, но сѫщевременно съмъ и живъ. По-умрѣлъ човѣкъ отъ мене нѣма, но и по-живъ нѣма. Можете да ме опитате, да видите, че е така. Азъ нѣма да постѫпя, като Настрадинъ Ходжа, който казва едно нѣщо, а върши друго.
Единъ день Настрадинъ
Ходжа
казвалъ на едного, че ако намѣри 99 лв., нѣма да ги вземе, щомъ не сѫ сто.
Като чулъ това, събеседникътъ му решилъ да го изпита. На другия день той турилъ на пѫтя, дето Ходжата минавалъ, 99 лв. Като ги видѣлъ, Ходжата се навелъ и взелъ паритѣ. — Какво намѣри, запиталъ го съседътъ му. — Намѣрихъ 99 лв.
към втори вариант >>
На другия день той турилъ на пѫтя, дето
Ходжата
минавалъ, 99 лв.
(втори вариант)
По-умрѣлъ човѣкъ отъ мене нѣма, но и по-живъ нѣма. Можете да ме опитате, да видите, че е така. Азъ нѣма да постѫпя, като Настрадинъ Ходжа, който казва едно нѣщо, а върши друго. Единъ день Настрадинъ Ходжа казвалъ на едного, че ако намѣри 99 лв., нѣма да ги вземе, щомъ не сѫ сто. Като чулъ това, събеседникътъ му решилъ да го изпита.
На другия день той турилъ на пѫтя, дето
Ходжата
минавалъ, 99 лв.
Като ги видѣлъ, Ходжата се навелъ и взелъ паритѣ. — Какво намѣри, запиталъ го съседътъ му. — Намѣрихъ 99 лв. — Нали каза, че и 99 лв. да намѣришъ, нѣма да ги вземешъ, ако не сѫ сто.
към втори вариант >>
Като ги видѣлъ,
Ходжата
се навелъ и взелъ паритѣ.
(втори вариант)
Можете да ме опитате, да видите, че е така. Азъ нѣма да постѫпя, като Настрадинъ Ходжа, който казва едно нѣщо, а върши друго. Единъ день Настрадинъ Ходжа казвалъ на едного, че ако намѣри 99 лв., нѣма да ги вземе, щомъ не сѫ сто. Като чулъ това, събеседникътъ му решилъ да го изпита. На другия день той турилъ на пѫтя, дето Ходжата минавалъ, 99 лв.
Като ги видѣлъ,
Ходжата
се навелъ и взелъ паритѣ.
— Какво намѣри, запиталъ го съседътъ му. — Намѣрихъ 99 лв. — Нали каза, че и 99 лв. да намѣришъ, нѣма да ги вземешъ, ако не сѫ сто. — Така е, но азъ зная, че който е далъ 99 лева, ще даде още единъ.
към втори вариант >>
Съ това Настрадинъ
Ходжа
искалъ да каже: Ако водя лошъ животъ, мога да живѣя и добъръ, и праведенъ.
(втори вариант)
— Нали каза, че и 99 лв. да намѣришъ, нѣма да ги вземешъ, ако не сѫ сто. — Така е, но азъ зная, че който е далъ 99 лева, ще даде още единъ. Какво показва числото 99? То е мистично число, означава лошъ, грѣшенъ животъ.
Съ това Настрадинъ
Ходжа
искалъ да каже: Ако водя лошъ животъ, мога да живѣя и добъръ, и праведенъ.
Добриятъ, Божествениятъ животъ се заключава въ единицата. Ако човѣкъ лъже, той може да говори и истината; ако мрази, може и да обича; ако взима, може и да дава. Тъй щото, може да се говори за положителенъ животъ, когато човѣкъ носи въ себе си положителни качества. Тогава може да се говори за Божествена Любовь, Мѫдрость, Истина, Правда и Добродетель. Въ който моментъ изневѣри на Божествения животъ, човѣкъ става обикновенъ, като всички хора.
към втори вариант >>
9.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Който мисли за себе си, прилича на Настрадин
ходжа
, който казва: „Когато жена ми умре, половината свят е загубен за мене; когато умра аз, целият свят е загубен.“
Много пъти човек слиза на земята, докато бъде готов да стане жител на небето. Небето е място за любов, мъдрост и истина, а не за събиране на сламки и пари. Жителите на небето представят голямо семейство, членовете на което се стремят към прилагане на любовта и самопожертването. Да се отречеш от себе си, това значи, да се откажеш от излишния си товар. Затова Христос казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си, който няма нито една.“ Страшно е, когато цял свят гладува, а ти мислиш за своето благоденствие.
Който мисли за себе си, прилича на Настрадин
ходжа
, който казва: „Когато жена ми умре, половината свят е загубен за мене; когато умра аз, целият свят е загубен.“
Време е вече хората да се справят с противоречията си и да престанат да се залъгват едни други. И простите, и учените хора трябва да се сближат, да се почувстват братя помежду си. Народът представя мъжете, а владиците, свещениците и учителите – жените. – Кой разваля народа? – Неговите служители.
към беседата >>
10.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
Един ден Настрадин
Ходжа
карал за дома си 10 магарета, натоварени с дърва, но като се уморили, те не искали да вървят.
Навсякъде – между мъже, жени и деца, – във всички домове трябва да има хармония. Някои казват: „И да няма хармония между мене и мъжа ми, пак ще може да живеем“. Не, не може така да се живее. Колко мъже съм виждал да бягат от такъв живот! Знаете ли на какво приличат тези мъже?
Един ден Настрадин
Ходжа
карал за дома си 10 магарета, натоварени с дърва, но като се уморили, те не искали да вървят.
Настрадин Ходжа се чудел какво да прави с тях, за да ги накара да тръгнат. Минал покрай него един пътник и казал на Настрадин Ходжа, че има цяр против тези упорити магарета. Дал му една лютива чушка и му казал да ги намаже около опашката. Настрадин Ходжа послушал съвета, намазал магаретата и действително те отишли у дома си. Не взимайте този пример в лош смисъл.
към беседата >>
Настрадин
Ходжа
се чудел какво да прави с тях, за да ги накара да тръгнат.
Някои казват: „И да няма хармония между мене и мъжа ми, пак ще може да живеем“. Не, не може така да се живее. Колко мъже съм виждал да бягат от такъв живот! Знаете ли на какво приличат тези мъже? Един ден Настрадин Ходжа карал за дома си 10 магарета, натоварени с дърва, но като се уморили, те не искали да вървят.
Настрадин
Ходжа
се чудел какво да прави с тях, за да ги накара да тръгнат.
Минал покрай него един пътник и казал на Настрадин Ходжа, че има цяр против тези упорити магарета. Дал му една лютива чушка и му казал да ги намаже около опашката. Настрадин Ходжа послушал съвета, намазал магаретата и действително те отишли у дома си. Не взимайте този пример в лош смисъл. Същото нещо се прилага и по отношение на вас.
към беседата >>
Минал покрай него един пътник и казал на Настрадин
Ходжа
, че има цяр против тези упорити магарета.
Не, не може така да се живее. Колко мъже съм виждал да бягат от такъв живот! Знаете ли на какво приличат тези мъже? Един ден Настрадин Ходжа карал за дома си 10 магарета, натоварени с дърва, но като се уморили, те не искали да вървят. Настрадин Ходжа се чудел какво да прави с тях, за да ги накара да тръгнат.
Минал покрай него един пътник и казал на Настрадин
Ходжа
, че има цяр против тези упорити магарета.
Дал му една лютива чушка и му казал да ги намаже около опашката. Настрадин Ходжа послушал съвета, намазал магаретата и действително те отишли у дома си. Не взимайте този пример в лош смисъл. Същото нещо се прилага и по отношение на вас. Заболи ви гърлото, възпали се силно и за да оздравеете, дават ви някой лют цяр.
към беседата >>
Настрадин
Ходжа
послушал съвета, намазал магаретата и действително те отишли у дома си.
Знаете ли на какво приличат тези мъже? Един ден Настрадин Ходжа карал за дома си 10 магарета, натоварени с дърва, но като се уморили, те не искали да вървят. Настрадин Ходжа се чудел какво да прави с тях, за да ги накара да тръгнат. Минал покрай него един пътник и казал на Настрадин Ходжа, че има цяр против тези упорити магарета. Дал му една лютива чушка и му казал да ги намаже около опашката.
Настрадин
Ходжа
послушал съвета, намазал магаретата и действително те отишли у дома си.
Не взимайте този пример в лош смисъл. Същото нещо се прилага и по отношение на вас. Заболи ви гърлото, възпали се силно и за да оздравеете, дават ви някой лют цяр. Взимате цяра и си отивате у дома. За да се постигне целта, трябва да ви се даде нещо горчиво, нещо лютиво.
към беседата >>
11.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
Като вървял по-нататък, той видял един
ходжа
да се моли и му казал:
- Боже! Или ми дай пари, или събори тази баня. В този момент се чува голям шум. Банята се съборила и баняджията притърчал да види какво става. Дервишът си заминал спокойно.
Като вървял по-нататък, той видял един
ходжа
да се моли и му казал:
- Аз зная за какво се молиш - за пари. Съвременното човечество страда все от желание за много пари. И България сега напечатала толкова много банкноти, но где е ефективът? Трябва ефектив. Това, обаче, което Природата дава, е ефектив.
към беседата >>
12.
Денят на доброто
,
НБ
, София, 21.12.1919г.,
Един турчин си купил овен за байряма и го турил на гърба си, за да го занесе на
ходжата
, да му чете.
Може да съм заинтересуван, може да проучвам Евангелието от интерес, за да видя дали ще мога да се прехранвам с него, и т.н. Евангелистите ще кажат: „Православните свещеници изнудват“. Ами другите не изнудват ли? Да, православните изнудват с котлето на лице, а протестантите по скрит начин, отзад. Това на какво прилича?
Един турчин си купил овен за байряма и го турил на гърба си, за да го занесе на
ходжата
, да му чете.
По пътя овенът го ритал много по гърба. Тучинът се ядосал и през целия път го ругал, казвал му домуз (свиня), гяур и прочие. Като стигнал при ходжата, той му казал: „Аз нося един овен, да му четеш; ще го коля за курбан, но из пътя го ругах много, защото той ме рита по гърба. Става ли той за курбан? “ Ходжата му отговорил, че този овен е негоден и ще трябва да донесе друг.
към беседата >>
Като стигнал при
ходжата
, той му казал: „Аз нося един овен, да му четеш; ще го коля за курбан, но из пътя го ругах много, защото той ме рита по гърба.
Да, православните изнудват с котлето на лице, а протестантите по скрит начин, отзад. Това на какво прилича? Един турчин си купил овен за байряма и го турил на гърба си, за да го занесе на ходжата, да му чете. По пътя овенът го ритал много по гърба. Тучинът се ядосал и през целия път го ругал, казвал му домуз (свиня), гяур и прочие.
Като стигнал при
ходжата
, той му казал: „Аз нося един овен, да му четеш; ще го коля за курбан, но из пътя го ругах много, защото той ме рита по гърба.
Става ли той за курбан? “ Ходжата му отговорил, че този овен е негоден и ще трябва да донесе друг. Купува турчинът втори овен и го занася на ходжата. Из пътя овенът пак ритал, но турчинът си мълчал и си мислил: „И ти си като онзи, и ти риташ, но няма да ти казвам нищо, защото ще трябва да купувам трети“. Аз казвам: Ако риташ, и ти си от тях.
към беседата >>
“
Ходжата
му отговорил, че този овен е негоден и ще трябва да донесе друг.
Един турчин си купил овен за байряма и го турил на гърба си, за да го занесе на ходжата, да му чете. По пътя овенът го ритал много по гърба. Тучинът се ядосал и през целия път го ругал, казвал му домуз (свиня), гяур и прочие. Като стигнал при ходжата, той му казал: „Аз нося един овен, да му четеш; ще го коля за курбан, но из пътя го ругах много, защото той ме рита по гърба. Става ли той за курбан?
“
Ходжата
му отговорил, че този овен е негоден и ще трябва да донесе друг.
Купува турчинът втори овен и го занася на ходжата. Из пътя овенът пак ритал, но турчинът си мълчал и си мислил: „И ти си като онзи, и ти риташ, но няма да ти казвам нищо, защото ще трябва да купувам трети“. Аз казвам: Ако риташ, и ти си от тях. „Затова е дозволено човеку да прави добро в съботен ден.“ – Човек трябва да излезе извън своя егоизъм, да отвори душата си на Божественото слънце, да излезе из рамките на сегашните си възгледи. Сегашното човечество е пълно с лицемери.
към беседата >>
Купува турчинът втори овен и го занася на
ходжата
.
По пътя овенът го ритал много по гърба. Тучинът се ядосал и през целия път го ругал, казвал му домуз (свиня), гяур и прочие. Като стигнал при ходжата, той му казал: „Аз нося един овен, да му четеш; ще го коля за курбан, но из пътя го ругах много, защото той ме рита по гърба. Става ли той за курбан? “ Ходжата му отговорил, че този овен е негоден и ще трябва да донесе друг.
Купува турчинът втори овен и го занася на
ходжата
.
Из пътя овенът пак ритал, но турчинът си мълчал и си мислил: „И ти си като онзи, и ти риташ, но няма да ти казвам нищо, защото ще трябва да купувам трети“. Аз казвам: Ако риташ, и ти си от тях. „Затова е дозволено човеку да прави добро в съботен ден.“ – Човек трябва да излезе извън своя егоизъм, да отвори душата си на Божественото слънце, да излезе из рамките на сегашните си възгледи. Сегашното човечество е пълно с лицемери. Гледам, мъж и жена вървят тихо, благочестиво, но едновременно и двамата се контролират, да не би единият или другият да поглежда тук-там. „Религия!
към беседата >>
13.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
Всички ще кажат: “Ще бъде точно тъй, както във всеки един век.” Аз казвам: “Ще бъде такава, каквато никога не сте виждали.” Аз не искам да ви пророчествувам като онзи персийски
ходжа
, който бил бедняк.
Ако искате да знаете какво ще направи Господ с българския народ, отворете историята на еврейския народ и ще видите какво направи Господ. Хората искат да грешат и Бог все да бъде милостив, но онзи, който не покаже милост, и спрямо него няма да се покаже такава. Като сте толкова учени всички, кажете ми какво ще стане в света след 10 години? Попитайте учените хора в България, попитайте свещениците какво ще бъде след 10 години от днес? В 30-те години на този век какво ще бъде?
Всички ще кажат: “Ще бъде точно тъй, както във всеки един век.” Аз казвам: “Ще бъде такава, каквато никога не сте виждали.” Аз не искам да ви пророчествувам като онзи персийски
ходжа
, който бил бедняк.
Като не могъл да се прехрани, жена му го накарала да стане гледач, да предсказва на хората съдбата им. И действително предсказвал той. Веднъж сполучил, дали му няколко монети. Всеки ден почнал да излиза и се прочул. Дочуло се, че той е ясновидец, гледач и можел да открива тайните.
към беседата >>
И почнал той да се окайва: “Що ми трябваше да ставам пророк, защо не си седях на стария занаят като
ходжа
.” Разбойниците, които извършили кражбата, пратили един да слуша какво ще каже
ходжата
.
Всеки ден почнал да излиза и се прочул. Дочуло се, че той е ясновидец, гледач и можел да открива тайните. Станали големи кражби в Персийския дворец и го повикали да открие престъпниците. Казва той на жена си: “Каква беда ти ми създаде на главата. Досега беше много лесно, но тук главата ми ще отива, ако не мога да ги намеря.” Затуй поискал той от шаха 30 дена срок и 30 зърна от мамул.
И почнал той да се окайва: “Що ми трябваше да ставам пророк, защо не си седях на стария занаят като
ходжа
.” Разбойниците, които извършили кражбата, пратили един да слуша какво ще каже
ходжата
.
Надвечер при залез слънце ходжата хвърлил едното зърно от царевицата и казал: “Ето единият мина.” Като подразбирал, че единият ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него. На другия ден вторият разбойник отива да подслушва и ходжата надвечер хвърлил едно зърно и казал: “Ето и вторият мина.” Разбойниците си помислили, че той ги е познал и отишли при него да го молят да не ги издава. Това е едно съвпадение на гледачество. Такива пророци ги има навсякъде. Като каже 20–30 думи, като онзи ловец, който стрелял с картечница, се ще удари нещо.
към беседата >>
Надвечер при залез слънце
ходжата
хвърлил едното зърно от царевицата и казал: “Ето единият мина.” Като подразбирал, че единият ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него.
Дочуло се, че той е ясновидец, гледач и можел да открива тайните. Станали големи кражби в Персийския дворец и го повикали да открие престъпниците. Казва той на жена си: “Каква беда ти ми създаде на главата. Досега беше много лесно, но тук главата ми ще отива, ако не мога да ги намеря.” Затуй поискал той от шаха 30 дена срок и 30 зърна от мамул. И почнал той да се окайва: “Що ми трябваше да ставам пророк, защо не си седях на стария занаят като ходжа.” Разбойниците, които извършили кражбата, пратили един да слуша какво ще каже ходжата.
Надвечер при залез слънце
ходжата
хвърлил едното зърно от царевицата и казал: “Ето единият мина.” Като подразбирал, че единият ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него.
На другия ден вторият разбойник отива да подслушва и ходжата надвечер хвърлил едно зърно и казал: “Ето и вторият мина.” Разбойниците си помислили, че той ги е познал и отишли при него да го молят да не ги издава. Това е едно съвпадение на гледачество. Такива пророци ги има навсякъде. Като каже 20–30 думи, като онзи ловец, който стрелял с картечница, се ще удари нещо. Казва: “Моята дума се сбъдна.”
към беседата >>
На другия ден вторият разбойник отива да подслушва и
ходжата
надвечер хвърлил едно зърно и казал: “Ето и вторият мина.” Разбойниците си помислили, че той ги е познал и отишли при него да го молят да не ги издава.
Станали големи кражби в Персийския дворец и го повикали да открие престъпниците. Казва той на жена си: “Каква беда ти ми създаде на главата. Досега беше много лесно, но тук главата ми ще отива, ако не мога да ги намеря.” Затуй поискал той от шаха 30 дена срок и 30 зърна от мамул. И почнал той да се окайва: “Що ми трябваше да ставам пророк, защо не си седях на стария занаят като ходжа.” Разбойниците, които извършили кражбата, пратили един да слуша какво ще каже ходжата. Надвечер при залез слънце ходжата хвърлил едното зърно от царевицата и казал: “Ето единият мина.” Като подразбирал, че единият ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него.
На другия ден вторият разбойник отива да подслушва и
ходжата
надвечер хвърлил едно зърно и казал: “Ето и вторият мина.” Разбойниците си помислили, че той ги е познал и отишли при него да го молят да не ги издава.
Това е едно съвпадение на гледачество. Такива пророци ги има навсякъде. Като каже 20–30 думи, като онзи ловец, който стрелял с картечница, се ще удари нещо. Казва: “Моята дума се сбъдна.” Пророчеството почива на един велик Божествен закон, в който има изключение само едно на сто.
към беседата >>
14.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
След това той срещнал техния
ходжа
и го запитал: Знаеш ли, кога се разваля времето?
Ще дойде голям студ, бързай да си отидеш. – Отде знаеш? – Свинята ми каза. Кадията го послушал и си отишъл. Веднага времето се застудило.
След това той срещнал техния
ходжа
и го запитал: Знаеш ли, кога се разваля времето?
– Не зная. – Чудно нещо, свинята на чорбаджията знае това, а ти не знаеш. Какво се иска сега от човека? Той трябва да знае отношението, което съществува между мислите и ума, чувствата и сърцето, постъпките и волята, както и между душата и духа. Ще кажете, че не вярвате в тия отношения.
към беседата >>
И
ходжата
не вярва, че времето може да се предсказва, но свинята го предсказва.
– Не зная. – Чудно нещо, свинята на чорбаджията знае това, а ти не знаеш. Какво се иска сега от човека? Той трябва да знае отношението, което съществува между мислите и ума, чувствата и сърцето, постъпките и волята, както и между душата и духа. Ще кажете, че не вярвате в тия отношения.
И
ходжата
не вярва, че времето може да се предсказва, но свинята го предсказва.
Не само свинята предсказва времето, но и паякът, и пчелата. Който наблюдава тия неща, той се убеждава в предсказването, не като сляпо гадание, но като естествен закон. Човек трябва да наблюдава природата и да изучава явленията й. Когато казвам, че чета от книгата на природата, това значи, че наблюдавам явленията и ги изучавам. Аз търся причината на всяко явление.
към беседата >>
Кадията отива при
ходжата
и го запитва: „Знаеш ли кога ще се развали времето?
(втори вариант)
" Може. Вие казвате: „Само Господ може." Знаете ли на какво мязате? Един български кадия отива при един турчин чорбаджия. Турчинът му заклал една кокошка, приел го добре, но по едно време му казва: „Бързай по-скоро да си отидеш, че времето ще се развали, голям студ ще има." „Отде знаеш? " „Свинята ми показва." Кадията го послушва, отива си, и наистина времето след него се развалило.
Кадията отива при
ходжата
и го запитва: „Знаеш ли кога ще се развали времето?
" „Отде ще зная? " „На попа свинята знае кога ще се развали времето, а ти не знаеш." Вие трябва да разбирате съотношенията, които съществуват между предметите, между нашите чувства и сърца, между нашата воля и действия, между нашите души и духове. Ще кажете: „Не вярваме във всичко това." И ходжата не вярва, че свинята на попа предсказва, но наистина тя предсказва. Не само свинята предсказва времето, но и паякът го предсказва.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Не вярваме във всичко това." И
ходжата
не вярва, че свинята на попа предсказва, но наистина тя предсказва.
(втори вариант)
" „Свинята ми показва." Кадията го послушва, отива си, и наистина времето след него се развалило. Кадията отива при ходжата и го запитва: „Знаеш ли кога ще се развали времето? " „Отде ще зная? " „На попа свинята знае кога ще се развали времето, а ти не знаеш." Вие трябва да разбирате съотношенията, които съществуват между предметите, между нашите чувства и сърца, между нашата воля и действия, между нашите души и духове.
Ще кажете: „Не вярваме във всичко това." И
ходжата
не вярва, че свинята на попа предсказва, но наистина тя предсказва.
Не само свинята предсказва времето, но и паякът го предсказва. И пчелите предсказват кога ще се развали времето. Който е наблюдателен, ще разбере тези съотношения. Това не е гадание, а е обосновано на един естествен закон. Всичко трябва да се наблюдава.
към втори вариант >>
15.
Когато посрещате
,
НБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
Турчинът купил овен за курбан и като го носил из пътя, за да го занесе при
ходжата
, овенът мърдал и той го наричал всякак – домус, гяур, кьопек и пр.
Църквата – това е общение на хората, които живеят по любов и по мъдрост, които не се лъжат, а живеят братски. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие. Свещеници сме и ние. Вие, които осъждате свещениците, трябва на дело да покажете какви трябва да бъдат истинските свещеници, ако ли сте като тях, ще се намерите в противоречие. Пример: противоречието на турчина за курбана.
Турчинът купил овен за курбан и като го носил из пътя, за да го занесе при
ходжата
, овенът мърдал и той го наричал всякак – домус, гяур, кьопек и пр.
Когато го занесъл при ходжата и му казал всичко какво е казал на овена, попитал ходжата става ли за курбан, ходжата като му казал, че не става, той го върнал и продал, като купил вместо него друг овен и го понесъл из пътя. И тоя овен започнал да мърда. Турчинът се разядосал и казал на овена: „И ти си като онзи, ама нейсе, от мене да замине“ и не смеел да му каже нищо, и когато го занесъл, овенът бил одобрен за курбан. Исус представлява човека, т.е. Божествената душа, онова състояние, когато ние сме готови да изпълним волята Божия по форма, по съдържание и по смисъл и сме готови за всички жертви.
към беседата >>
Когато го занесъл при
ходжата
и му казал всичко какво е казал на овена, попитал
ходжата
става ли за курбан,
ходжата
като му казал, че не става, той го върнал и продал, като купил вместо него друг овен и го понесъл из пътя.
Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие. Свещеници сме и ние. Вие, които осъждате свещениците, трябва на дело да покажете какви трябва да бъдат истинските свещеници, ако ли сте като тях, ще се намерите в противоречие. Пример: противоречието на турчина за курбана. Турчинът купил овен за курбан и като го носил из пътя, за да го занесе при ходжата, овенът мърдал и той го наричал всякак – домус, гяур, кьопек и пр.
Когато го занесъл при
ходжата
и му казал всичко какво е казал на овена, попитал
ходжата
става ли за курбан,
ходжата
като му казал, че не става, той го върнал и продал, като купил вместо него друг овен и го понесъл из пътя.
И тоя овен започнал да мърда. Турчинът се разядосал и казал на овена: „И ти си като онзи, ама нейсе, от мене да замине“ и не смеел да му каже нищо, и когато го занесъл, овенът бил одобрен за курбан. Исус представлява човека, т.е. Божествената душа, онова състояние, когато ние сме готови да изпълним волята Божия по форма, по съдържание и по смисъл и сме готови за всички жертви. Онова състояние в нас, което ни прави готови да изпълним волята Божия, тъй както е законът вътре в нас, се казва Исус.
към беседата >>
16.
Което се променя, без да се изменя
,
НБ
, В.Търново, 17.10.1920г.,
Настрадин
Ходжа
е казвал, ако жена му умре, то половината от света изчезвал и ако сам той заминел, то целият свят щял да се свърши.
Всеки брат обича собствения си брат повече от чуждия. Когато някой запита защо трябва ние да живеем този духовен живот, да се стремим към невидимата реалност, когато тази реалност е пред нас видима, материална? Това възражение би имало смисъл, ако хората не умираха. Аз бих желал някой да е хванал този свят и да го задържи. Тези, които казват, че този свят е реален, след своята смърт какво задържат от него?
Настрадин
Ходжа
е казвал, ако жена му умре, то половината от света изчезвал и ако сам той заминел, то целият свят щял да се свърши.
Питам тогава где е тази реалност? Когато ние говорим за света като за една реалност, вземаме ли ние под съображение промените, които стават с него. Реално в света е това, което се променя, без да се изменя. Например, ако вземете вода, вие може или да я замразите, или да я изпарите. Питам: В кое състояние е тя реална?
към беседата >>
17.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Учителят разказва примера за онзи
ходжа
, който отишъл в банята да се окъпе, но след като се окъпал и облякъл, като нямал пари да плати, на излизане казал на баняджията: "Благодаря, много хубава беше банята." Обаче баняджията му казал, че трябва да си плати банята, а не да благодари.
Слънцето ви оздравява. Бог Господ пари взема ли за това оздравяване? Хората се лекуват на лекар. Един дал шейсет хиляди лева за лечение при лекар и умрял, друг дал десет хиляди лева при лекар и тоже умрял. Не ви казвам да не ходите при лекар, всеки човек има нужда от лекар, но намерете своя лекар и ходете при него.
Учителят разказва примера за онзи
ходжа
, който отишъл в банята да се окъпе, но след като се окъпал и облякъл, като нямал пари да плати, на излизане казал на баняджията: "Благодаря, много хубава беше банята." Обаче баняджията му казал, че трябва да си плати банята, а не да благодари.
Ходжата, като нямал пари в себе си, за да плати, помолил се на Господа да се събори банята и в този смут да може да си отиде, без да плати. Действително в банята става смут. Баняджията набързо отишъл в банята, да види какво има, а ходжата се възползувал от случая и си отишъл, без да плати. Всякога трябва да си плащаме банята в света - това е закон във физическия свят. Обаче в Божествения свят не е така, там е обратното-там пари не вземат.
към беседата >>
Ходжата
, като нямал пари в себе си, за да плати, помолил се на Господа да се събори банята и в този смут да може да си отиде, без да плати.
Бог Господ пари взема ли за това оздравяване? Хората се лекуват на лекар. Един дал шейсет хиляди лева за лечение при лекар и умрял, друг дал десет хиляди лева при лекар и тоже умрял. Не ви казвам да не ходите при лекар, всеки човек има нужда от лекар, но намерете своя лекар и ходете при него. Учителят разказва примера за онзи ходжа, който отишъл в банята да се окъпе, но след като се окъпал и облякъл, като нямал пари да плати, на излизане казал на баняджията: "Благодаря, много хубава беше банята." Обаче баняджията му казал, че трябва да си плати банята, а не да благодари.
Ходжата
, като нямал пари в себе си, за да плати, помолил се на Господа да се събори банята и в този смут да може да си отиде, без да плати.
Действително в банята става смут. Баняджията набързо отишъл в банята, да види какво има, а ходжата се възползувал от случая и си отишъл, без да плати. Всякога трябва да си плащаме банята в света - това е закон във физическия свят. Обаче в Божествения свят не е така, там е обратното-там пари не вземат. Ще те изпъдят, ако искаш да платиш.
към беседата >>
Баняджията набързо отишъл в банята, да види какво има, а
ходжата
се възползувал от случая и си отишъл, без да плати.
Един дал шейсет хиляди лева за лечение при лекар и умрял, друг дал десет хиляди лева при лекар и тоже умрял. Не ви казвам да не ходите при лекар, всеки човек има нужда от лекар, но намерете своя лекар и ходете при него. Учителят разказва примера за онзи ходжа, който отишъл в банята да се окъпе, но след като се окъпал и облякъл, като нямал пари да плати, на излизане казал на баняджията: "Благодаря, много хубава беше банята." Обаче баняджията му казал, че трябва да си плати банята, а не да благодари. Ходжата, като нямал пари в себе си, за да плати, помолил се на Господа да се събори банята и в този смут да може да си отиде, без да плати. Действително в банята става смут.
Баняджията набързо отишъл в банята, да види какво има, а
ходжата
се възползувал от случая и си отишъл, без да плати.
Всякога трябва да си плащаме банята в света - това е закон във физическия свят. Обаче в Божествения свят не е така, там е обратното-там пари не вземат. Ще те изпъдят, ако искаш да платиш. Ще ти кажат: "Иди, понаправи същото." Ако едно учение иска за всяко добро, което ние правим, да ни се заплаща, това не е ново учение. Даром сте взели, даром давайте!
към беседата >>
18.
Изтълкувай ни тази притча
,
НБ
, София, 15.5.1921г.,
Тяхната кола се обръща на всички страни, като колата на Настрадин
Ходжа
.
Какво показват ветровете? – Че има глупави хора на земята. Между тях се образуват празнини, които произвеждат ветровете. Следователно, когато веят ветрове и дърветата се огъват, казвам: Глупавите хора царуват. От тях всичко може да се очаква.
Тяхната кола се обръща на всички страни, като колата на Настрадин
Ходжа
.
Те нямат никакъв морал. Според тях правото принадлежи на силния. Моралът на живота е в яденето и пиенето. Като живееш трябва да бъдеш богат и силен. Ако някой те удари един път, ти го удари два пъти.
към беседата >>
На такива хора колата имъ се обръща като Настрадинъ
Ходжа
.
(втори вариант)
Тѣ казватъ: „Духовниятъ животъ е нѣщо като въздуха, като вѣтъра.“ Да, вѣтъръ има само на земята, но въ Духовния свѣтъ нѣма вѣтъръ. Знаете ли защо се образуватъ вѣтроветѣ? То е, защото глупавитѣ хора иматъ много празнини. Явява се вѣтъръ, увиватъ се дърветата, казватъ: „Глупавитѣ хора царуватъ.“ Щомъ има затишие, умнитѣ хора царуватъ. Щомъ има вѣтъръ, глупавитѣ хора царуватъ, между тѣхъ може да стане всичко.
На такива хора колата имъ се обръща като Настрадинъ
Ходжа
.
Въ такъвъ човѣкъ нѣма никакъвъ моралъ. Такъвъ човѣкъ казва: „Правото въ свѣта е да ядешъ и пиешъ, нищо друго нѣма. Богатъ да бѫдешъ, силенъ да бѫдешъ, който те удари, удари го и ти, въ затворъ го тури.“ Това е философията на хората съ празнитѣ глави. Навсѣкѫдѣ ги има такива. И ние всинца страдаме отъ тѣхъ.
към втори вариант >>
19.
Правилният развой на човешките енергии
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
В това отношение те приличат на Настрадин
Ходжа
, който искал да отвикне магарето си да яде, но като го отучил да яде, то умряло и след това трябвало той да ходи да си носи вода сам.
Ако гърдите ви са притиснати, ако не дишате правилно, ако нямате достатъчно кислород, ако нямате тази фосфорна енергия в организма ви, веднага ще се образува у вас едно вътрешно помрачаване. Защо? Защото не сте ходили изправени. Правдата и правотата са свързани. Бих желал, когато догодина дойдете тук, всички да имате по-малки гърбици. Сега съвременните религиозни хора изтощават тялото си, докато накрая според този закон стават нещастни и умират.
В това отношение те приличат на Настрадин
Ходжа
, който искал да отвикне магарето си да яде, но като го отучил да яде, то умряло и след това трябвало той да ходи да си носи вода сам.
Аз не бих желал вашето магаре да умре. „Има – казва апостол Павел – тела естествени и тела духовни.“ Има магаре естествено, има и магаре духовно. Думата магаре може да ви се види вулгарна, но тя значи и осел, а оселът е емблема на четвъртото посвещение – смирението. Когато дойдеш до положението да пораснеш много, Бог те смирява и ти идваш в положението на магаре. Казват: „Той е магаре.“ Каквото и да говориш, все магаре те наричат, каквото и да правиш, все за твоите уши ще говорят: „Магаре е той.“ Туй е посвещение за смирение и търпение.
към беседата >>
20.
Защо твоите ученици ядат и пият?
,
НБ
, , 15.1.1922г.,
Един от турските султани дал три въпроса на един свой учен
ходжа
да ги разреши:
В онзи свят хората са тъй майстори да те облекат с нови дрехи, когато тук са най-големи майстори да те съблекат в Борисовата градина и да се върнеш по долни дрехи. Тълкувайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният живот. Точно тъй е, няма никакво изключение. Ако някой ми оспорва, аз ще му докажа. Как ще му докажа?
Един от турските султани дал три въпроса на един свой учен
ходжа
да ги разреши:
1) Колко е далеч слънцето? 2) Колко е далеч онзи свят и 3) Колко има от земята до месечината? Върнал се ходжата и отговаря: „Слънцето е далеч 12 часа, защото след 12 часа изгрява пак. За онзи свят е много дълъг пътя, защото баща ми отпреди 33 години е заминал, и още не е стигнал.
към беседата >>
Върнал се
ходжата
и отговаря: „Слънцето е далеч 12 часа, защото след 12 часа изгрява пак.
Как ще му докажа? Един от турските султани дал три въпроса на един свой учен ходжа да ги разреши: 1) Колко е далеч слънцето? 2) Колко е далеч онзи свят и 3) Колко има от земята до месечината?
Върнал се
ходжата
и отговаря: „Слънцето е далеч 12 часа, защото след 12 часа изгрява пак.
За онзи свят е много дълъг пътя, защото баща ми отпреди 33 години е заминал, и още не е стигнал. А разстоянието от месечината до земята е толкова голямо, колкото е дълъг конецът на това кълбо. И ако не вярваш, дръж края му и върви“. Това са косвени доказателства, а не прями. Сега, туй правило, което ви дадох за тези четири ключа: спрете се и направете един опит, само една манипулация направете.
към беседата >>
21.
Дъще Сионова
,
НБ
, София, 14.5.1922г.,
Ще ви приведа една поговорка: Настрадин
Ходжа
живял честен живот, но не му вървяло.
Вие казвате, че обичате Христос, а вас мъжът ви е обидил и Христос казва: „Заради мене, прости му“. – „Как, да му простя ли, не искам да го видя.“ Питам: Е, къде е вашата любов? Христос сега казва на българските свещеници – аз много пъти съм срещал Христа, Той казва: „Аз им казах да бъдат по-осторожни“. Ако аз им кажа, че Христос е казал така, те ще възразят: „Ти искаш да ни лъжеш“. Христос казва: „Бъдете внимателни, учението на този човек ще се съди по неговите резултати, чакайте какво ще покаже, няма скрито-покрито, ще видите каква е целта“.
Ще ви приведа една поговорка: Настрадин
Ходжа
живял честен живот, но не му вървяло.
И един ден той казал: „С честност не се живее“. Най-после решил да извърши една кражба. Отива вечерта. Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака. Питат го: „Какво правиш там, Настрадин Ходжа?
към беседата >>
Питат го: „Какво правиш там, Настрадин
Ходжа
?
Ще ви приведа една поговорка: Настрадин Ходжа живял честен живот, но не му вървяло. И един ден той казал: „С честност не се живее“. Най-после решил да извърши една кражба. Отива вечерта. Намира си една пила и почва да реже: трака-трака-трака.
Питат го: „Какво правиш там, Настрадин
Ходжа
?
“ – „Свиря на цигулка.“ – „Ами де е гласът? “ – „Гласът ѝ утре ще го чуете.“ След като свирите, след като извършите едно действие, то само по себе си ще даде своите резултати. Смешна е тази приказка, но така е: всички наши думи, всички наши вярвания, в каквото и да е направление, ще дадат резултати. И в бъдеще всяко дърво от своя плод ще се познава. Сега ще ви приведа друг един пример, за да обясня по-добре моята мисъл.
към беседата >>
22.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
Един ден, кадията срещнал техния
ходжа
и го запитал: Ефенди, кажи, какво ще бъде времето.
Като прави така, времето всякога се разваля. Кадията послушал попа и сутринта си заминал. По пътя, той си мислел: Чудно нещо! И попът е учен, но и свинята му не е проста – предсказва времето. Едва стигнал у дома си, завалял силен сняг и затрупал пътя.
Един ден, кадията срещнал техния
ходжа
и го запитал: Ефенди, кажи, какво ще бъде времето.
– Бог знае, това не е моя работа. – Чудно, свинята на попа предсказва времето, а ти не можеш да предскажеш. Сега и вие казвате: Бог знае, какво ще стане. Обаче, в природата, в животните има един дух, който показва, че условията ще се изменят, т.е. ще се подобрят, или влошат.
към беседата >>
По-късно кадията запитва местния
ходжа
какво ще бъде утре времето, а той му отговаря, че само Господ знае.
(втори вариант)
След като го нагостил добре, попът му казва: "Кади ефенди, утре ще има голяма буря, ще падне дълбок сняг, затова като съмне, трябва да си вървиш. Показва го моята свиня - взема пръчици и ги разнася из двора". Кадията послушал и си заминал. И наистина, на другия ден завалял сняг и цяла седмица трупало. Освен че попът бил много учен, но и свинята му била много умна и предсказвала.
По-късно кадията запитва местния
ходжа
какво ще бъде утре времето, а той му отговаря, че само Господ знае.
Учудва се кадията: "Как така само Господ; и попската свиня знае, а ти не знаеш! " По същия начин и ние казваме "Господ знае". Но който проникновено наблюдава външния свят - пчелите, птиците и другите неща, вижда, че има един Дух вътре в тях, който показва, че условията ще се изменят. Когато предстои да падне сняг, дълбок един-два метра, у птиците се явява едно предчувствие и ще ги видите да се събират по много и да пълнят в гушата си храна в двоен и троен размер, за да могат да преживеят. Когато ще се разваля времето, пет-шест часа преди бурята, ще видите, че пчелите бързат натук-натам, връщат се, отиват, а паякът двойни нишки тъче и казва: "Буря ще има, трябва да взема мерки, за да не се развали къщата ми".
към втори вариант >>
23.
Вяра и съмнение
,
ООК
, София, 17.6.1923г.,
Най-после, като излиза от там обезсърчен, среща го един
ходжа
и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърчен?
Аз ще ви говоря някой път за него. Някои казват: „Духът ми говори“. В Цариград на един осиромашал евангелист проговорил Духът и му казва: „Ще отидеш при един от мисионерите, ще му поискаш 3,000 лева и той ще ти даде“. Отива при един мисионер и му казва: „Духът ми каза, че ще ми дадеш 3,000 лева“. – „Криво си дошъл до мене, напразно ти е говорил, защото ако ти беше казал така, аз щях да имам 3,000 лева, а всъщност нямам такива.“ Връща се той у дома си, почесва се, поседял малко, отива при друг мисионер и нему казва същото, но той му отговаря: „Не, аз нямам пари, ти не си разбрал“.
Най-после, като излиза от там обезсърчен, среща го един
ходжа
и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърчен?
“ – „Остави се, Духът ми говори да отида при един от мисионерите да ми даде 3,000 лева, но не мога да разбера при кого да отида.“ – „А, напразно си отишъл при мисионерите, аз съм този човек, ела, аз ще ти дам“ – изважда 3 хиляди лева и му ги дава. „Аз съм човекът, за когото ти е казано, не са те.“ Ние мислим, че онзи, който трябва да ни помогне, трябва да е от нашето верую. Туй не е право схващане. Един ходжа срещаш и виждаш, че той е човекът, който може да ти помогне. Та ние трябва да различаваме Божественото от човешкото.
към беседата >>
Един
ходжа
срещаш и виждаш, че той е човекът, който може да ти помогне.
– „Криво си дошъл до мене, напразно ти е говорил, защото ако ти беше казал така, аз щях да имам 3,000 лева, а всъщност нямам такива.“ Връща се той у дома си, почесва се, поседял малко, отива при друг мисионер и нему казва същото, но той му отговаря: „Не, аз нямам пари, ти не си разбрал“. Най-после, като излиза от там обезсърчен, среща го един ходжа и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърчен? “ – „Остави се, Духът ми говори да отида при един от мисионерите да ми даде 3,000 лева, но не мога да разбера при кого да отида.“ – „А, напразно си отишъл при мисионерите, аз съм този човек, ела, аз ще ти дам“ – изважда 3 хиляди лева и му ги дава. „Аз съм човекът, за когото ти е казано, не са те.“ Ние мислим, че онзи, който трябва да ни помогне, трябва да е от нашето верую. Туй не е право схващане.
Един
ходжа
срещаш и виждаш, че той е човекът, който може да ти помогне.
Та ние трябва да различаваме Божественото от човешкото. Има начини на различаване. Божественото не говори отгоре, от главата ти. Някой път казвате, че Духът ви говори, а усещате едно стягане при слепите очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на крив път, 99% е лъжа.
към беседата >>
Най-послѣ, като излиза отъ тамъ обезсърченъ, срѣща го единъ
ходжа
и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърдченъ?
(втори вариант)
Азъ ще ви говоря нѣкой пѫть за него. Нѣкои казватъ: Духътъ ми говори. Въ Цариградъ, на единъ осиромашелъ евангелистъ проговорилъ Духътъ и му казва: „Ще отидешъ при единъ отъ мисионеритѣ, ще му поискашъ 3,000 лв., и той ще ти даде”. Отива при единъ мисионеръ и му казва: „Духътъ ми, каза, че ще ми дадешъ 3,000 лв.” — Криво си дошълъ до мене, напразно ти е говорилъ, защото, ако ти беше казалъ така, азъ щѣхъ да имамъ 3,000 лв, а въ сѫщность нѣмамъ такива. Връща се той дома си, почесва се, поседѣлъ малко, отива при другъ мисионеръ и нему казва сѫщото, но той му отговаря: „Не, азъ нѣмамъ пари, ти не си разбралъ”.
Най-послѣ, като излиза отъ тамъ обезсърченъ, срѣща го единъ
ходжа
и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърдченъ?
” — Остави се, Духътъ ми говори да отида при единъ отъ мисионеритѣ да ми даде 3,000 лв., но не мога да разбера при кого да отида. „А, напразно си отишълъ при мисионеритѣ, азъ съмъ този човѣкъ, ела, азъ ще ти дамъ” — изважда 3,000 лв. и му ги дава. Азъ съмъ човѣкътъ, за когото ти е казано, не сѫ тѣ. Ние мислимъ, че онзи, който трѣбва да ни помогне, трѣбва да е отъ нашето вѣрую.
към втори вариант >>
Единъ
ходжа
срѣщашъ и виждашъ, че той е човѣкътъ, който може да ти помогне.
(втори вариант)
„А, напразно си отишълъ при мисионеритѣ, азъ съмъ този човѣкъ, ела, азъ ще ти дамъ” — изважда 3,000 лв. и му ги дава. Азъ съмъ човѣкътъ, за когото ти е казано, не сѫ тѣ. Ние мислимъ, че онзи, който трѣбва да ни помогне, трѣбва да е отъ нашето вѣрую. Туй не е право схващане.
Единъ
ходжа
срѣщашъ и виждашъ, че той е човѣкътъ, който може да ти помогне.
Та, ние, трѣбва да различаваме Божественото отъ човѣшкото. Има начини, на различаване. Божественото не говори отъ горѣ, отъ главата ти. Нѣкой пѫть казвате, че Духътъ ви говори, а усѣщате едно стѣгане при слѣпитѣ очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на кривъ пѫть, 99% е лъжа.
към втори вариант >>
24.
Окултната музика в живота
,
ООК
, София, 19.12.1923г.,
Те казват: „
Ходжата
си пее това, което си знае.“ И три викала да има, все същото си пее: „Аллах, Аллах!
Туй е Учение! Сега тази беседа няма да ви направи по-добри, вие пак ще си вървите по вашия път. Това не е беседа, това са малки забележки. Вие ще ме изслушате и ще си кажете като турците. Знаете ли какво казват турците?
Те казват: „
Ходжата
си пее това, което си знае.“ И три викала да има, все същото си пее: „Аллах, Аллах!
“ На първото викало се качва – едно си пее. На второто викало се качва – същото си пее, на третото – същото, все същото си пее, макар че нагоре се качва. Една и съща молитва си пее той. Защо има три викала? Не е виновен ходжата, такъв е редът на нещата.
към беседата >>
Не е виновен
ходжата
, такъв е редът на нещата.
Те казват: „Ходжата си пее това, което си знае.“ И три викала да има, все същото си пее: „Аллах, Аллах! “ На първото викало се качва – едно си пее. На второто викало се качва – същото си пее, на третото – същото, все същото си пее, макар че нагоре се качва. Една и съща молитва си пее той. Защо има три викала?
Не е виновен
ходжата
, такъв е редът на нещата.
На онзи, който е дал идеята за направа на джамията с три викала, не му е дошло наум да съчини три различни молитви. Вследствие на това ходжата, като не може да съчини молитвите, пее, каквото си знае. Не че е забранено да се четат и други молитви, но на този, който е направил викалата, му е дошла на ума само една молитва. Та казвам: вие за първото викало имате вече една молитва, но за второто и третото нямате, затова или вие ще измислите, или ще повикате друг някой да ви направи по една молитва за всяко викало. Ще се стремите.
към беседата >>
Вследствие на това
ходжата
, като не може да съчини молитвите, пее, каквото си знае.
На второто викало се качва – същото си пее, на третото – същото, все същото си пее, макар че нагоре се качва. Една и съща молитва си пее той. Защо има три викала? Не е виновен ходжата, такъв е редът на нещата. На онзи, който е дал идеята за направа на джамията с три викала, не му е дошло наум да съчини три различни молитви.
Вследствие на това
ходжата
, като не може да съчини молитвите, пее, каквото си знае.
Не че е забранено да се четат и други молитви, но на този, който е направил викалата, му е дошла на ума само една молитва. Та казвам: вие за първото викало имате вече една молитва, но за второто и третото нямате, затова или вие ще измислите, или ще повикате друг някой да ви направи по една молитва за всяко викало. Ще се стремите. Някой път мнозина правят погрешки, казват: „Виж, изчезна от нас туй въодушевление! “ Изчезнало въодушевлението!
към беседата >>
25.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Аз ще ви приведа онзи анекдот за Нострадин
Ходжа
, който ходил да проси тук-там, но никой нищо не му давал.
Онези велики процеси, които стават вътре в мозъка, наяве ли стават? – В тайна. Кръвообръщението наяве ли става или в тайна? – В тайна. Процесите стават в тайна, а плодовете – наяве.
Аз ще ви приведа онзи анекдот за Нострадин
Ходжа
, който ходил да проси тук-там, но никой нищо не му давал.
Останал му само един бешлик в джоба и с него отишъл да си купи една пила. Отива една вечер с нея пред дома на един богат търговец и започва да пили вратата. Като започнал да пили ключа отвън, минава един стражар и го пита: „Какво правиш тук? “ – „Е, свиря на цигулка.“ – „Ами защо гласът ѝ не се чува? “ – „Утре ще го чуеш.“ Следователно всички неща имат свои плодове.
към беседата >>
26.
Моралният тип
,
МОК
, София, 24.2.1924г.,
Такъв човек ще изпадне в положението на Настрадин
Ходжа
, който си направил една пещ, но дохожда някой и му казва: Защо си я обърнал към изток?
Ако пък приемете светлината от север, ще обичате Истината, но ще станете чрезмерно студени и хладнокръвни, тъй че няма да се интересувате за страданията на хората. Ако вие възприемете светлината от юг, у вас ще се роди една топлота и разширение, но има друга една опасност – ще станете мекушав и гъвкав. За такъв човек турците казват: Той може да се спогоди с всички хора. Дето и да иде, той може да прекара добре. Всичко прави, на всички угажда: и месо яде, и винце пие, и леща яде – навсякъде се бута.
Такъв човек ще изпадне в положението на Настрадин
Ходжа
, който си направил една пещ, но дохожда някой и му казва: Защо си я обърнал към изток?
– Ами накъде? – Към запад, по-хубаво гори. Обърнал я той на запад. Идва друг: Онзи, който ти каза да я обърнеш към запад, толкова разбира той, не знае ли – към север гори по-хубаво? Обърнал я Настрадин Ходжа към север.
към беседата >>
Обърнал я Настрадин
Ходжа
към север.
Такъв човек ще изпадне в положението на Настрадин Ходжа, който си направил една пещ, но дохожда някой и му казва: Защо си я обърнал към изток? – Ами накъде? – Към запад, по-хубаво гори. Обърнал я той на запад. Идва друг: Онзи, който ти каза да я обърнеш към запад, толкова разбира той, не знае ли – към север гори по-хубаво?
Обърнал я Настрадин
Ходжа
към север.
Трети идва и му казва да я обърне на юг. Обръща я на юг. После, за да угоди на всички взима, една кола с четири колелета и направо върху нея пещта. Дойде някой, той го пита: Накъде искаш да бъде обърната пещта – На север. Обръща колата на север.
към беседата >>
Често характерът у някои хора е такъв, като пещта на Настрадин
Ходжа
– на колелета.
Обръща колата на север. Дойде друг, пита го: Накъде искаш да бъде обърната пещта? – На запад. Обръща я на запад. Каквото положение искат, това прави и на всички угажда.
Често характерът у някои хора е такъв, като пещта на Настрадин
Ходжа
– на колелета.
Този човек вие наричате умен. Когато моралният характер вземе такъв израз, човек се демагнетизирва, колкото и да е силен. Ако вие турите на едно растение тор повече, отколкото може да асимилира, туй растение прегаря, изсъхва. Лошите влияния на хората някой път може да ни подпушат. Никой в света не е толкова силен, щото във всички моменти да може да отбие злото.
към беседата >>
27.
Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
В това отношение съвременните хора приличат на Настрадин
Ходжа
.
Не е време сега за добрини. Отложи доброто за друг път. Този човек се поддава на влиянието на вятъра и казва: Я, да се върна назад. Не е време сега за добрини. Щом каже така, слънцето се скрива от неговия хоризонт, и той остава в тъмнина, в залез на слънцето, в запада на живота.
В това отношение съвременните хора приличат на Настрадин
Ходжа
.
Един ден той си направил една хубава пещ и я обърнал с устата на изток. В това време го срещнал един познат и му казал: Настрадин Ходжа, защо си поставил устата на пещта към изток? – Накъде трябваше да я поставя? – Към юг. – Добре, ще я поправя.
към беседата >>
В това време го срещнал един познат и му казал: Настрадин
Ходжа
, защо си поставил устата на пещта към изток?
Този човек се поддава на влиянието на вятъра и казва: Я, да се върна назад. Не е време сега за добрини. Щом каже така, слънцето се скрива от неговия хоризонт, и той остава в тъмнина, в залез на слънцето, в запада на живота. В това отношение съвременните хора приличат на Настрадин Ходжа. Един ден той си направил една хубава пещ и я обърнал с устата на изток.
В това време го срещнал един познат и му казал: Настрадин
Ходжа
, защо си поставил устата на пещта към изток?
– Накъде трябваше да я поставя? – Към юг. – Добре, ще я поправя. Той поставил устата на пещта на юг и мислил, че всички хора ще бъдат доволни от поправката. Обаче, в скоро време друг познат му казал: Настрадин Ходжа, защо не обърнеш пещта си с устата към север?
към беседата >>
Обаче, в скоро време друг познат му казал: Настрадин
Ходжа
, защо не обърнеш пещта си с устата към север?
В това време го срещнал един познат и му казал: Настрадин Ходжа, защо си поставил устата на пещта към изток? – Накъде трябваше да я поставя? – Към юг. – Добре, ще я поправя. Той поставил устата на пещта на юг и мислил, че всички хора ще бъдат доволни от поправката.
Обаче, в скоро време друг познат му казал: Настрадин
Ходжа
, защо не обърнеш пещта си с устата към север?
– Ще я обърна и към север, казал Настрадин Ходжа. И това не задоволило хората. Трети познат му казал да обърне пещта си на запад. И това направил Настрадин Ходжа. Като видял, че тези поправки му струват пари и пак не задоволил хората, той направил следното: Турил пещта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи.
към беседата >>
– Ще я обърна и към север, казал Настрадин
Ходжа
.
– Накъде трябваше да я поставя? – Към юг. – Добре, ще я поправя. Той поставил устата на пещта на юг и мислил, че всички хора ще бъдат доволни от поправката. Обаче, в скоро време друг познат му казал: Настрадин Ходжа, защо не обърнеш пещта си с устата към север?
– Ще я обърна и към север, казал Настрадин
Ходжа
.
И това не задоволило хората. Трети познат му казал да обърне пещта си на запад. И това направил Настрадин Ходжа. Като видял, че тези поправки му струват пари и пак не задоволил хората, той направил следното: Турил пещта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаят хората да обърне пещта си, да го направи.
към беседата >>
И това направил Настрадин
Ходжа
.
Той поставил устата на пещта на юг и мислил, че всички хора ще бъдат доволни от поправката. Обаче, в скоро време друг познат му казал: Настрадин Ходжа, защо не обърнеш пещта си с устата към север? – Ще я обърна и към север, казал Настрадин Ходжа. И това не задоволило хората. Трети познат му казал да обърне пещта си на запад.
И това направил Настрадин
Ходжа
.
Като видял, че тези поправки му струват пари и пак не задоволил хората, той направил следното: Турил пещта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаят хората да обърне пещта си, да го направи. Така той задоволил всички хора. Казвам: Устата на неразумната пещ е отправена в различни посоки, според желанието и разбирането на хората. Обаче, устата на разумната пещ е отправена само към една посока.
към беседата >>
28.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Вие мязате на онзи турчин, който ходил в Цариград, и като се връща,
ходжата
го пита: „Е, какво има в Цариград?
Например онази жена, която иска да бъде обичана от мъжа си, тя се облича хубаво. Но въпросът не е в обличането – всичко е в нейното сърце. Дрехите не трябва да представляват важността на нещата. Някой път мъжът казва: „Ти трябва да разчиташ на ръцете ми.“ – Да, ако разчиташ на Божествените ръце, разбирам, но ако разчиташ на физическите, те още утре могат да отслабнат. Някой казва: „Аз разчитам на себе си.“ – Не, кажи: „Господи, аз разчитам на Тебе, Ти си силният в мене.“ А ти казваш: „Аз съм силен.“ – Не, това е игра на думи.
Вие мязате на онзи турчин, който ходил в Цариград, и като се връща,
ходжата
го пита: „Е, какво има в Цариград?
“ – „Решили са да те направят шахюлислям.“ Среща го ходжата друг път и пак го пита: „Какво има в Цариград? – „Ще те направят шахюлислям.“ – „Е, добре ми е на ухото, като ми говориш така.“ Изобщо, у всинца ви има обичай, приятно ви е да чуете нещо хубаво за себе си. Казва някой: „Ти си много добър човек.“ – „Я пак кажи какво мнение имаш за мене! “ – Не, шахюлислям ти не можеш да бъдеш, но ако си един скромен работник в Царството Божие, това е велико нещо! Най-скромният работник да си в Царството Божие струва десет пъти, сто пъти, сто хиляди пъти повече, отколкото да си цар в царството на Земята.
към беседата >>
“ – „Решили са да те направят шахюлислям.“ Среща го
ходжата
друг път и пак го пита: „Какво има в Цариград?
Но въпросът не е в обличането – всичко е в нейното сърце. Дрехите не трябва да представляват важността на нещата. Някой път мъжът казва: „Ти трябва да разчиташ на ръцете ми.“ – Да, ако разчиташ на Божествените ръце, разбирам, но ако разчиташ на физическите, те още утре могат да отслабнат. Някой казва: „Аз разчитам на себе си.“ – Не, кажи: „Господи, аз разчитам на Тебе, Ти си силният в мене.“ А ти казваш: „Аз съм силен.“ – Не, това е игра на думи. Вие мязате на онзи турчин, който ходил в Цариград, и като се връща, ходжата го пита: „Е, какво има в Цариград?
“ – „Решили са да те направят шахюлислям.“ Среща го
ходжата
друг път и пак го пита: „Какво има в Цариград?
– „Ще те направят шахюлислям.“ – „Е, добре ми е на ухото, като ми говориш така.“ Изобщо, у всинца ви има обичай, приятно ви е да чуете нещо хубаво за себе си. Казва някой: „Ти си много добър човек.“ – „Я пак кажи какво мнение имаш за мене! “ – Не, шахюлислям ти не можеш да бъдеш, но ако си един скромен работник в Царството Божие, това е велико нещо! Най-скромният работник да си в Царството Божие струва десет пъти, сто пъти, сто хиляди пъти повече, отколкото да си цар в царството на Земята. Аз предпочитам първото положение пред второто.
към беседата >>
Вие мязаше на онзи турчин, който ходил в Цариград и като се връща,
ходжата
го пита: е, какво има в Цариград?
(втори вариант)
Да, ако разчиташ на Божествените ръце, разбирам, но ако разчиташ на физическите, те още утре могат да отслабнат. Някой казва: аз разчитам на себе си. Не, кажи: Господи, аз разчитам на Тебе, Ти си силният в мене. А ти казваш: аз съм силен. Не, това е игра на думи.
Вие мязаше на онзи турчин, който ходил в Цариград и като се връща,
ходжата
го пита: е, какво има в Цариград?
- Решили са да те направят шахюлислям. Среща го друг път и пак го пита: какво има в Цариград? - Ще те направят шахюлислям. Е, добре ми е на ухото, като ми говориш така. Изобщо, у всинца ви има обичай, приятно ви е да чуете нещо хубаво за себе си.
към втори вариант >>
29.
Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията
,
МОК
, София, 2.11.1924г.,
Но тогава вашата работа ще мяза на един турски
ходжа
.
Но старостта е нещо странично за човешката душа, то е нещо външно. И всичките стари чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло от вън. Не е свойствено на душата да остарява, това са вторични състояния. Те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората си внушавали, че с стари и остаряват, че и другите ще остареят и като мине човек 45, 50, 60 години, мислите на хиляди поколения идат при тебе и ти казват: „Ти си вече стар.“ И ти кажеш: „Хайде, да бъде тъй както вие казвате.“ Или трябва да бъдеш някой гений да се бориш с тези мисли.
Но тогава вашата работа ще мяза на един турски
ходжа
.
Донесли му едно дете да го кръсти по православному, понеже попове нямало, били избягали, а понеже и той е поп – да го кръсти. Той взел детето, потопил го в водата и казал: „Тъй да бъде, както вашия поп кръщава.“ Извадил детето и пак го потопил във водата. Той, както попа, казва: „Тъй да стане“. И още веднъж направил същото и го кръстил. Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света и много добродетели се поддържат от внушението.
към беседата >>
Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски
ходжа
.
(втори вариант)
Не, старостта е нещо посторонно за човешката душа, то е нещо външно. И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън. На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват. Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли.
Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски
ходжа
.
Донесли на този ходжа едно дете – да го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали. Той взел детето, потопил го във водата и казал: „Тъй да бъде, както вашият поп кръщава! “ Извадил детето от водата и пак го потопил, като повторил същото. Направил това три пъти и така кръстил детето. Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света, както и много добродетели, се поддържат от него.
към втори вариант >>
Донесли на този
ходжа
едно дете – да го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали.
(втори вариант)
И наистина, всички стари хора чувстват, че са млади, а само тялото им е остаряло отвън. На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват. Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли. Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски ходжа.
Донесли на този
ходжа
едно дете – да го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали.
Той взел детето, потопил го във водата и казал: „Тъй да бъде, както вашият поп кръщава! “ Извадил детето от водата и пак го потопил, като повторил същото. Направил това три пъти и така кръстил детето. Законът на внушението има тази мощна сила, че много пороци в света, както и много добродетели, се поддържат от него. Техният подтик иде от внушението.
към втори вариант >>
30.
Моето царство
,
НБ
, София, 8.3.1925г.,
Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ
ходжа
, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането.
Прѣди нѣколко години, единъ българинъ, милджия, отъ ново-загорскитѣ села, идва при менъ да се освѣдоми за Истината, да намѣри Божия пѫть, но гледамъ, въ неговия умъ седи мисъльта, какъ да използува моята дарба, да научи гдѣ има пари, та като му кажа, гдѣ има пари, да отиде да ги разкопае и да си поправи работитѣ. Каза ми: еди на кое си мѣсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да намѣря до сега. Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за да прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше да имашъ голѣмо богатство. Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси. Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство.
Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ
ходжа
, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането.
Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева. Казва му: плати ми дълга си! – Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане. – Не, сега ще ми платишъ! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая.
към беседата >>
Тръгва той слѣдъ
ходжата
, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева.
Каза ми: еди на кое си мѣсто отъ 20 години азъ търся имане и отъ прѣди една година успѣхъ да изкопая единъ трапъ отъ половин километър дълбочина, но нищо не можахъ да намѣря до сега. Казвамъ му: ако ти бѣше използувалъ тия 20 години, за да прѣкопаешъ и обработишъ едно лозе отъ 10–20 декара, до сега щѣше да имашъ голѣмо богатство. Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси. Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство. Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането.
Тръгва той слѣдъ
ходжата
, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева.
Казва му: плати ми дълга си! – Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане. – Не, сега ще ми платишъ! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или нѣма да те пусна.
към беседата >>
– Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този
ходжа
ми показва, гдѣ има заровено имане.
Но, казали му нѣкои, че нѣкѫдѣ си има заровено голѣмо богатство, и той търси. Дълго врѣме се молилъ, молилъ на Бога, да му покаже, гдѣ е заровено това богатство. Една вечерь сънува слѣдния сънь: дохожда при него единъ ходжа, който му казва: ела слѣдъ мене, азъ ще ти покажа, кѫдѣ е заровено имането. Тръгва той слѣдъ ходжата, и тъкмо дохожда до онова мѣсто, дѣто били заровени паритѣ, прѣдъ него се изпрѣчва единъ българинъ комуто ималъ да дава нѣколко хиляди лева. Казва му: плати ми дълга си!
– Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този
ходжа
ми показва, гдѣ има заровено имане.
– Не, сега ще ми платишъ! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или нѣма да те пусна. Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма ходжата. Гдѣ се намѣри този българинъ съ дълга си?
към беседата >>
Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма
ходжата
.
Казва му: плати ми дълга си! – Остави ме сега, послѣ ще ти платя, този ходжа ми показва, гдѣ има заровено имане. – Не, сега ще ми платишъ! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или нѣма да те пусна.
Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма
ходжата
.
Гдѣ се намѣри този българинъ съ дълга си? Такива сѫ нашитѣ разсѫждения, като на този българинъ, който дохожда да си иска дълга. Та, този малджия ме пита: ти не можешъ ли да ми кажешъ гдѣ е това мѣсто, което ходжата искаше да ми покаже? Стремежътъ за богатство е единъ вѫтрѣшенъ потикъ. Ние, обаче, трѣбва да изяснимъ на хората въпроса, защо искатъ да бѫдатъ богати.
към беседата >>
Та, този малджия ме пита: ти не можешъ ли да ми кажешъ гдѣ е това мѣсто, което
ходжата
искаше да ми покаже?
Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или нѣма да те пусна. Заглавичкватъ се двамата, и той, като се стресва, събужда се, поглежда наоколо си, нѣма ходжата. Гдѣ се намѣри този българинъ съ дълга си? Такива сѫ нашитѣ разсѫждения, като на този българинъ, който дохожда да си иска дълга.
Та, този малджия ме пита: ти не можешъ ли да ми кажешъ гдѣ е това мѣсто, което
ходжата
искаше да ми покаже?
Стремежътъ за богатство е единъ вѫтрѣшенъ потикъ. Ние, обаче, трѣбва да изяснимъ на хората въпроса, защо искатъ да бѫдатъ богати. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ знатни въ свѣта? – Иматъ извѣстенъ вѫтрѣшенъ стремежъ. Защо нѣкои хора искатъ да бѫдатъ музиканти, писатели, поети?
към беседата >>
Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ
ходжа
при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари!
Това сѫ разсъждения само за онѣзи отъ васъ, у които съзнанието е пробудено; вие трѣбва да знаете, че има велики въпроси, съ които трѣбва да се занимавате и да рѣшавате; да се радвате, че знаете, какво има неразрѣшени въпроси, въ които седи щастието на земята. Щастието ви, богатството ви не е въ това, което имате сега. Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който ми разправяше единъ мой приятель. Дълго врѣме се молилъ той на Бога, дано му изпрати пари по нѣкакъвъ начинъ.
Най-послѣ, една вечерь, въ врѣме на сънь, идва единъ
ходжа
при него, донася му една торба съ злато и му казва: чухъ молбата ти, дръжъ тѣзи пари!
Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: е, помогна ми най-послѣ Господь. Но, като се събужда, какво вижда? – Хваналъ чаршафа на леглото си и го държи. Всичкото ви богатство е въ вашия чаршафъ. Щомъ се събудите, ще видите, че то е една илюзия.
към беседата >>
Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един
ходжа
, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането.
(втори вариант)
Каза ми: Еди на кое си място от 20 години аз търся имане и от преди една година успях да изкопая един трап от 1/2 км. дълбочина, но нищо не можах да намеря досега. Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за да прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше да имаш голямо богатство. Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси. Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство.
Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един
ходжа
, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането.
Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева. Казва му: Плати ми дълга си! – Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане. – Не, сега ще ми платиш! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая.
към втори вариант >>
Тръгва той след
ходжата
и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева.
(втори вариант)
дълбочина, но нищо не можах да намеря досега. Казвам му: Ако ти беше използвал тия 20 години, за да прекопаеш и обработиш едно лозе от 10–20 декара, досега щеше да имаш голямо богатство. Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси. Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство. Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането.
Тръгва той след
ходжата
и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева.
Казва му: Плати ми дълга си! – Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане. – Не, сега ще ми платиш! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или няма да те пусна.
към втори вариант >>
– Остави ме сега, после ще ти платя, този
ходжа
ми показва, къде има заровено имане.
(втори вариант)
Но, казали му някои, че някъде си имало заровено голямо богатство, и той търси. Дълго време се молил, молил на Бога, да му покаже, где е заровено това богатство. Една вечер сънува следния сън: дохожда при него един ходжа, който му казва: Ела след мене, аз ще ти покажа къде е заровено имането. Тръгва той след ходжата и тъкмо дохожда до онова място, дето били заровени парите, пред него се изпречва един българин, комуто имал да дава няколко хиляди лева. Казва му: Плати ми дълга си!
– Остави ме сега, после ще ти платя, този
ходжа
ми показва, къде има заровено имане.
– Не, сега ще ми платиш! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или няма да те пусна. Заглавичкват се двамата и той, като се стрясва, събужда се, поглежда наоколо си, няма [го] ходжата. Къде се намери този българин с дълга си?
към втори вариант >>
Заглавичкват се двамата и той, като се стрясва, събужда се, поглежда наоколо си, няма [го]
ходжата
.
(втори вариант)
Казва му: Плати ми дълга си! – Остави ме сега, после ще ти платя, този ходжа ми показва, къде има заровено имане. – Не, сега ще ми платиш! Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или няма да те пусна.
Заглавичкват се двамата и той, като се стрясва, събужда се, поглежда наоколо си, няма [го]
ходжата
.
Къде се намери този българин с дълга си? Такива са нашите разсъждения, като на този българин, който дохожда да си иска дълга. Та, този малджия ме пита: Ти не можеш ли да ми кажеш къде е това място, което ходжата искаше да ми покаже? Стремежът за богатство е един вътрешен подтик. Ние, обаче, трябва да изясним на хората въпроса, защо искат да бъдат богати.
към втори вариант >>
Та, този малджия ме пита: Ти не можеш ли да ми кажеш къде е това място, което
ходжата
искаше да ми покаже?
(втори вариант)
Остави ме, моля ти се, ще пропусна случая. – Не, или сега, или няма да те пусна. Заглавичкват се двамата и той, като се стрясва, събужда се, поглежда наоколо си, няма [го] ходжата. Къде се намери този българин с дълга си? Такива са нашите разсъждения, като на този българин, който дохожда да си иска дълга.
Та, този малджия ме пита: Ти не можеш ли да ми кажеш къде е това място, което
ходжата
искаше да ми покаже?
Стремежът за богатство е един вътрешен подтик. Ние, обаче, трябва да изясним на хората въпроса, защо искат да бъдат богати. Защо някои хора искат да бъдат знатни в света? – Имат известен вътрешен стремеж. Защо някои хора искат да бъдат музиканти, писатели, поети?
към втори вариант >>
Най-после, една вечер, по време на сън, идва един
ходжа
при него, донася му една торба със злато и му казва: Чух молбата ти, дръж тези пари!
(втори вариант)
Вие трябва да знаете, че има велики въпроси, с които трябва да се занимавате и да решавате; да се радвате, че знаете, че има неразрешени въпроси, в които седи щастието на земята. Щастието ви, богатството ви не е в това, което имате сега. Знаете ли на какво мяза сегашното ваше богатство? Аз ще ви приведа един пример, който ми разправяше един мой приятел. Дълго време се молил той на Бога, дано му изпрати пари по някакъв начин.
Най-после, една вечер, по време на сън, идва един
ходжа
при него, донася му една торба със злато и му казва: Чух молбата ти, дръж тези пари!
Хваща той тази торба, държи я здраво и си казва: Е, помогна ми най-после Господ. Но, като се събужда, какво вижда? – Хванал чаршафа на леглото си и го държи. Всичкото ви богатство е във вашия чаршаф. Щом се събудите, ще видите, че то е една илюзия.
към втори вариант >>
31.
Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща)
,
ИБ
,
БС
, София, 18.12.1925г.,
(Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета
ходжата
на което и стъпало да се качи, все едно си говори.
Та първото нещо, когато дойде Божественото в човека, в ума му трябва да стане поне една малка промяна и той да е доволен от всичко онова, което Бог му дава, да работи най-малките работи и да гледа да реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и да е, защото хилядите, милионите камъни образуват изворите. Много извори образуват реките. Многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може да направи. Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали?
(Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета
ходжата
на което и стъпало да се качи, все едно си говори.
Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва. Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш.
към беседата >>
Не, то е говорене на
ходжата
от минарето.
Многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може да направи. Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали? (Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори. Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото.
Не, то е говорене на
ходжата
от минарето.
Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва. Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям. А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам.
към беседата >>
32.
Три вида служене
,
ООК
, София, 23.12.1925г.,
Сега ще ви приведа един анекдот за Настрадин
Ходжа
, да видите доколко много от съвременните хора не издържат на думите си.
Има ли морал в света? " - „Морал има само за слабите хора, но не и за силните. Последните, т.е. силните хора в света създават морала." Обаче ние казваме: Ако този човек беше истински учен, той не трябваше да бърка в чуждата каса. Турците имат една поговорка, която казва: „Ако нещо ми се дава от Бога, да дойде само при краката ми." Ще излезе, че и този учен, като е видял касата, казал: „Щом касата е пред краката ми, Бог ми я изпраща." Не, човекът на положителния морал не може да разсъждава така, а още повече не трябва да постъпва така.
Сега ще ви приведа един анекдот за Настрадин
Ходжа
, да видите доколко много от съвременните хора не издържат на думите си.
Върви Настрадин Ходжа по улиците без пет пари в джоба си и казва: „Ако рече сега някой да ми даде 99 турски лири, няма да ги взема; или 100 да са, или никак." Дочува го един богат човек и решава да направи един опит, да види дали Настрадин Ходжа ще устои на думите си. Изважда от джоба си 99 турски лири и ги туря на пътя му. Минава Настрадин Ходжа през това място и забелязва парите; веднага се навежда, взима парите, преброява ги и ги туря в джоба си. Богатият върви след него и като вижда, че Настрадин Ходжа взима парите, запитва го: „Колко са парите? " -„ 99 лири." „Ти нали казваше, че ако някой ти даде 99 турски лири няма да ги вземеш, ако не са сто?
към беседата >>
Върви Настрадин
Ходжа
по улиците без пет пари в джоба си и казва: „Ако рече сега някой да ми даде 99 турски лири, няма да ги взема; или 100 да са, или никак." Дочува го един богат човек и решава да направи един опит, да види дали Настрадин
Ходжа
ще устои на думите си.
" - „Морал има само за слабите хора, но не и за силните. Последните, т.е. силните хора в света създават морала." Обаче ние казваме: Ако този човек беше истински учен, той не трябваше да бърка в чуждата каса. Турците имат една поговорка, която казва: „Ако нещо ми се дава от Бога, да дойде само при краката ми." Ще излезе, че и този учен, като е видял касата, казал: „Щом касата е пред краката ми, Бог ми я изпраща." Не, човекът на положителния морал не може да разсъждава така, а още повече не трябва да постъпва така. Сега ще ви приведа един анекдот за Настрадин Ходжа, да видите доколко много от съвременните хора не издържат на думите си.
Върви Настрадин
Ходжа
по улиците без пет пари в джоба си и казва: „Ако рече сега някой да ми даде 99 турски лири, няма да ги взема; или 100 да са, или никак." Дочува го един богат човек и решава да направи един опит, да види дали Настрадин
Ходжа
ще устои на думите си.
Изважда от джоба си 99 турски лири и ги туря на пътя му. Минава Настрадин Ходжа през това място и забелязва парите; веднага се навежда, взима парите, преброява ги и ги туря в джоба си. Богатият върви след него и като вижда, че Настрадин Ходжа взима парите, запитва го: „Колко са парите? " -„ 99 лири." „Ти нали казваше, че ако някой ти даде 99 турски лири няма да ги вземеш, ако не са сто? " Настрадин Ходжа му отговорил: „Аз зная, че този, който е оставил 99 лири, ще бъде толкова благороден да остави още една."
към беседата >>
Минава Настрадин
Ходжа
през това място и забелязва парите; веднага се навежда, взима парите, преброява ги и ги туря в джоба си.
силните хора в света създават морала." Обаче ние казваме: Ако този човек беше истински учен, той не трябваше да бърка в чуждата каса. Турците имат една поговорка, която казва: „Ако нещо ми се дава от Бога, да дойде само при краката ми." Ще излезе, че и този учен, като е видял касата, казал: „Щом касата е пред краката ми, Бог ми я изпраща." Не, човекът на положителния морал не може да разсъждава така, а още повече не трябва да постъпва така. Сега ще ви приведа един анекдот за Настрадин Ходжа, да видите доколко много от съвременните хора не издържат на думите си. Върви Настрадин Ходжа по улиците без пет пари в джоба си и казва: „Ако рече сега някой да ми даде 99 турски лири, няма да ги взема; или 100 да са, или никак." Дочува го един богат човек и решава да направи един опит, да види дали Настрадин Ходжа ще устои на думите си. Изважда от джоба си 99 турски лири и ги туря на пътя му.
Минава Настрадин
Ходжа
през това място и забелязва парите; веднага се навежда, взима парите, преброява ги и ги туря в джоба си.
Богатият върви след него и като вижда, че Настрадин Ходжа взима парите, запитва го: „Колко са парите? " -„ 99 лири." „Ти нали казваше, че ако някой ти даде 99 турски лири няма да ги вземеш, ако не са сто? " Настрадин Ходжа му отговорил: „Аз зная, че този, който е оставил 99 лири, ще бъде толкова благороден да остави още една." И сега трябва да знаете, че всичко, каквото ви се случва в живота, е точно определено. Щом е така, справяйте се разумно с всички ваши мъчнотии.
към беседата >>
Богатият върви след него и като вижда, че Настрадин
Ходжа
взима парите, запитва го: „Колко са парите?
Турците имат една поговорка, която казва: „Ако нещо ми се дава от Бога, да дойде само при краката ми." Ще излезе, че и този учен, като е видял касата, казал: „Щом касата е пред краката ми, Бог ми я изпраща." Не, човекът на положителния морал не може да разсъждава така, а още повече не трябва да постъпва така. Сега ще ви приведа един анекдот за Настрадин Ходжа, да видите доколко много от съвременните хора не издържат на думите си. Върви Настрадин Ходжа по улиците без пет пари в джоба си и казва: „Ако рече сега някой да ми даде 99 турски лири, няма да ги взема; или 100 да са, или никак." Дочува го един богат човек и решава да направи един опит, да види дали Настрадин Ходжа ще устои на думите си. Изважда от джоба си 99 турски лири и ги туря на пътя му. Минава Настрадин Ходжа през това място и забелязва парите; веднага се навежда, взима парите, преброява ги и ги туря в джоба си.
Богатият върви след него и като вижда, че Настрадин
Ходжа
взима парите, запитва го: „Колко са парите?
" -„ 99 лири." „Ти нали казваше, че ако някой ти даде 99 турски лири няма да ги вземеш, ако не са сто? " Настрадин Ходжа му отговорил: „Аз зная, че този, който е оставил 99 лири, ще бъде толкова благороден да остави още една." И сега трябва да знаете, че всичко, каквото ви се случва в живота, е точно определено. Щом е така, справяйте се разумно с всички ваши мъчнотии. Искаш да поговориш с някой човек.
към беседата >>
" Настрадин
Ходжа
му отговорил: „Аз зная, че този, който е оставил 99 лири, ще бъде толкова благороден да остави още една."
Върви Настрадин Ходжа по улиците без пет пари в джоба си и казва: „Ако рече сега някой да ми даде 99 турски лири, няма да ги взема; или 100 да са, или никак." Дочува го един богат човек и решава да направи един опит, да види дали Настрадин Ходжа ще устои на думите си. Изважда от джоба си 99 турски лири и ги туря на пътя му. Минава Настрадин Ходжа през това място и забелязва парите; веднага се навежда, взима парите, преброява ги и ги туря в джоба си. Богатият върви след него и като вижда, че Настрадин Ходжа взима парите, запитва го: „Колко са парите? " -„ 99 лири." „Ти нали казваше, че ако някой ти даде 99 турски лири няма да ги вземеш, ако не са сто?
" Настрадин
Ходжа
му отговорил: „Аз зная, че този, който е оставил 99 лири, ще бъде толкова благороден да остави още една."
И сега трябва да знаете, че всичко, каквото ви се случва в живота, е точно определено. Щом е така, справяйте се разумно с всички ваши мъчнотии. Искаш да поговориш с някой човек. Спри се малко, помисли в себе си за какво ще му говориш. Веднъж си го срещнал, има причини за това.
към беседата >>
33.
Позвах сина си
,
НБ
, София, 14.2.1926г.,
Исуф-Али Белхами, тъй се наричал един
ходжа
, се занимавал с окултните науки.
Да, дяволът е един адепт, един учен човек. Дяволът има своя лаборатория, туря в нея мъже, жени и деца, коли ги, пече ги вътре и те блеят. Щом проблее една човешка душа, гласът й е толкова силен, че всички други братя и сестри ще я чуят. Призовеш ли Бога, призовеш ли божието име, проблееш ли, всички водни капки от цялата Вселена ще се притекат, ще се оживят и ти ще бъдеш свободен. Сега ще ви приведа един анекдот, предаден по моему.
Исуф-Али Белхами, тъй се наричал един
ходжа
, се занимавал с окултните науки.
У него се зародила идеята, да напише една велика книга, с която да се прослави, че да стане пръв между живите. Цели 20 години той ‘’’иждивил’’’ за книгата си и когато я завършил казал: благото на моя живот дойде. Тъй както се радвал на своята книга, дохожда при него един странник наречен Муса-Един и със своята малка тояжка мръднал към тази книга. Тя изведнъж потънала във водата. Исуф-Али Белхами се хваща за главата и си казва: отиде ми книгата!
към беседата >>
Той си помислил: аз, такъв виден
ходжа
да тръгна с гърне мляко на главата си и да играя из пътя кючек!
Аз ще ти покажа едно ново изкуство. Този странник бил от видните адепти учители. Той поставил жезъла си над водата като Мойсей и веднага книгата изскочила из водата суха, неповредена, с нито една буква заличена или зацапана. Аз ще ти покажа един по-добър път, по който ще можеш да постигнеш своята цел в живота, но за да ти покажа истинското изкуство да станеш най-видния човек в света, ето какво трябва да направиш: ще отидеш в града, ще купиш едно гърне с мляко, ще го туриш на главата си и през целия път докато го носиш ще играеш кючек. На Исуф-Али се доискало това благо, но го досрамяло да направи тъй, както адепта му казал.
Той си помислил: аз, такъв виден
ходжа
да тръгна с гърне мляко на главата си и да играя из пътя кючек!
Това му се видяло невъзможно и взел да мисли каква хитрина да намери, как да изпълни тази задача, да се добере до това изкуство, без обаче да се изложи сам в тази работа. Той дава пари на един от своите слуги и му казва: ти ще купиш едно кило мляко, ще го туриш в едно гърне на главата си и тъй ще ми го донесеш. Слугата изпълнил всичко според заповедта и донесъл млякото на ходжата. Той го взема от него и го занася на Муса-Един, който веднага познал хитрината и му казва: слушай, ти няма да ме лъжеш! Туй гърне не го донеси ти на главата си, затова, ако искаш да научиш изкуството, което мога да ти дам, ще трябва сам да донесеш едно гърне с мляко на главата си, като играеш по пътя.
към беседата >>
Слугата изпълнил всичко според заповедта и донесъл млякото на
ходжата
.
Аз ще ти покажа един по-добър път, по който ще можеш да постигнеш своята цел в живота, но за да ти покажа истинското изкуство да станеш най-видния човек в света, ето какво трябва да направиш: ще отидеш в града, ще купиш едно гърне с мляко, ще го туриш на главата си и през целия път докато го носиш ще играеш кючек. На Исуф-Али се доискало това благо, но го досрамяло да направи тъй, както адепта му казал. Той си помислил: аз, такъв виден ходжа да тръгна с гърне мляко на главата си и да играя из пътя кючек! Това му се видяло невъзможно и взел да мисли каква хитрина да намери, как да изпълни тази задача, да се добере до това изкуство, без обаче да се изложи сам в тази работа. Той дава пари на един от своите слуги и му казва: ти ще купиш едно кило мляко, ще го туриш в едно гърне на главата си и тъй ще ми го донесеш.
Слугата изпълнил всичко според заповедта и донесъл млякото на
ходжата
.
Той го взема от него и го занася на Муса-Един, който веднага познал хитрината и му казва: слушай, ти няма да ме лъжеш! Туй гърне не го донеси ти на главата си, затова, ако искаш да научиш изкуството, което мога да ти дам, ще трябва сам да донесеш едно гърне с мляко на главата си, като играеш по пътя. Взема той гърнето, което слугата донесъл, хвърля го на земята и го счупва. Ти или ще донесеш гърнето с млякото и човек ще станеш, или няма да го донесеш, но от тебе нищо няма да остане. Тогава ходжата си казва: няма нищо най-после, цели 20 години изкарах в тази работа, няма какво да се прави, ще донеса едно гърне с мляко.
към беседата >>
Тогава
ходжата
си казва: няма нищо най-после, цели 20 години изкарах в тази работа, няма какво да се прави, ще донеса едно гърне с мляко.
Слугата изпълнил всичко според заповедта и донесъл млякото на ходжата. Той го взема от него и го занася на Муса-Един, който веднага познал хитрината и му казва: слушай, ти няма да ме лъжеш! Туй гърне не го донеси ти на главата си, затова, ако искаш да научиш изкуството, което мога да ти дам, ще трябва сам да донесеш едно гърне с мляко на главата си, като играеш по пътя. Взема той гърнето, което слугата донесъл, хвърля го на земята и го счупва. Ти или ще донесеш гърнето с млякото и човек ще станеш, или няма да го донесеш, но от тебе нищо няма да остане.
Тогава
ходжата
си казва: няма нищо най-после, цели 20 години изкарах в тази работа, няма какво да се прави, ще донеса едно гърне с мляко.
Взел гърнето с млякото, но понеже се срамувал много, вързал очите си с кърпа, но веднага се сетил, че не трябва по този начин, за това хвърлил превръзката и започнал да играе по пътя. Така донесъл млякото на своя учител. Учителят му казва: понеже ти пожертва своето честолюбие и своята гордост, ти си достоен за истината. Така и вие все трябва да пожертвате нещо в света. Какво трябва да пожертвате?
към беседата >>
34.
Здраво мислене
,
МОК
, София, 16.5.1926г.,
Като се върнал оттам,
ходжата
го запитал: „Какво ново има в Цариград?
Сега всички се радвате, като че действително сте станали наследници на тази голяма сума. Всеки от вас си мисли, че може наследникът да е той. Всъщност никой не е наследник. И да не станете наследник на този голям богаташ, все ще ви бъде приятно да се говори по този въпрос. Един турчин отишъл в Цариград по работа.
Като се върнал оттам,
ходжата
го запитал: „Какво ново има в Цариград?
“ – „Последната новина е за тебе. Там се говори, че ще те направят шейх-юл-ислям.“ – „Не говори такива работи.“ След няколко дни ходжата срещнал същия турчин и му казал: „Я разправи пак, какво се говори в Цариград за мене.“ Ходжата знае, че това не е вярно, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си. Сега и вие знаете, че няма да получите пет милиона долара, но ви е приятно да слушате. Мисълта за петте милиона долара весели всички. Един познат разправял, че ако спечели милион, щял да купи два автомобила: единия щял да дари на Братството, а другия щял да остави за себе си.
към беседата >>
Там се говори, че ще те направят шейх-юл-ислям.“ – „Не говори такива работи.“ След няколко дни
ходжата
срещнал същия турчин и му казал: „Я разправи пак, какво се говори в Цариград за мене.“
Ходжата
знае, че това не е вярно, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си.
Всъщност никой не е наследник. И да не станете наследник на този голям богаташ, все ще ви бъде приятно да се говори по този въпрос. Един турчин отишъл в Цариград по работа. Като се върнал оттам, ходжата го запитал: „Какво ново има в Цариград? “ – „Последната новина е за тебе.
Там се говори, че ще те направят шейх-юл-ислям.“ – „Не говори такива работи.“ След няколко дни
ходжата
срещнал същия турчин и му казал: „Я разправи пак, какво се говори в Цариград за мене.“
Ходжата
знае, че това не е вярно, но все му се иска да чуе нещо приятно за себе си.
Сега и вие знаете, че няма да получите пет милиона долара, но ви е приятно да слушате. Мисълта за петте милиона долара весели всички. Един познат разправял, че ако спечели милион, щял да купи два автомобила: единия щял да дари на Братството, а другия щял да остави за себе си. Това показва, че парите са сила, която действа на човека. Под влияние на мисълта за забогатяване човек става весел.
към беседата >>
И в края на краищата ще си кажете: „Който е обещавал, той ще има грижата да ги достави.“ Ще кажете като Настрадин
Ходжа
, че който е оставил 99 лири, ще остави още една.
Желанието на Бога е да бъдем здрави, умни, силни. Не мислите ли така, каквото и да спечелите, ще го изгубите. Ако сте здрави, ще изгубите здравето си; ако сте богати, ще изгубите богатството си. Сега, ако някой ви обещае пет милиона лева, как ще се справите с тях? Преди още да сте ги получили, вие веднага ще им намерите място.
И в края на краищата ще си кажете: „Който е обещавал, той ще има грижата да ги достави.“ Ще кажете като Настрадин
Ходжа
, че който е оставил 99 лири, ще остави още една.
Един ден Настрадин Ходжа минавал през един мост и понеже имал нужда от сто лири, въздъхнал дълбоко и казал: „Ако някой ми даде сега 99 лири, няма да ги взема, щом не са сто.“ Чул го един богат турчин и на другия ден, преди да мине Настрадин Ходжа през моста, той му оставил 99 лири и се скрил да види какво ще прави. Като видял парите, Настрадин Ходжа ги взел, преброил ги и продължил пътя си. Турчинът го настигнал и го запитал: „Колко лири намери? “ – „Деветдесет и девет.“ – „Нали каза, че ако не са сто лири, няма да ги вземеш? “ – „Аз зная, че който е оставил 99 лири, той ще даде още една.”
към беседата >>
Един ден Настрадин
Ходжа
минавал през един мост и понеже имал нужда от сто лири, въздъхнал дълбоко и казал: „Ако някой ми даде сега 99 лири, няма да ги взема, щом не са сто.“ Чул го един богат турчин и на другия ден, преди да мине Настрадин
Ходжа
през моста, той му оставил 99 лири и се скрил да види какво ще прави.
Не мислите ли така, каквото и да спечелите, ще го изгубите. Ако сте здрави, ще изгубите здравето си; ако сте богати, ще изгубите богатството си. Сега, ако някой ви обещае пет милиона лева, как ще се справите с тях? Преди още да сте ги получили, вие веднага ще им намерите място. И в края на краищата ще си кажете: „Който е обещавал, той ще има грижата да ги достави.“ Ще кажете като Настрадин Ходжа, че който е оставил 99 лири, ще остави още една.
Един ден Настрадин
Ходжа
минавал през един мост и понеже имал нужда от сто лири, въздъхнал дълбоко и казал: „Ако някой ми даде сега 99 лири, няма да ги взема, щом не са сто.“ Чул го един богат турчин и на другия ден, преди да мине Настрадин
Ходжа
през моста, той му оставил 99 лири и се скрил да види какво ще прави.
Като видял парите, Настрадин Ходжа ги взел, преброил ги и продължил пътя си. Турчинът го настигнал и го запитал: „Колко лири намери? “ – „Деветдесет и девет.“ – „Нали каза, че ако не са сто лири, няма да ги вземеш? “ – „Аз зная, че който е оставил 99 лири, той ще даде още една.” Сега и вас питам: готови ли сте да вземете петте милиона, които американецът се готви да изпрати на някого от вас?
към беседата >>
Като видял парите, Настрадин
Ходжа
ги взел, преброил ги и продължил пътя си.
Ако сте здрави, ще изгубите здравето си; ако сте богати, ще изгубите богатството си. Сега, ако някой ви обещае пет милиона лева, как ще се справите с тях? Преди още да сте ги получили, вие веднага ще им намерите място. И в края на краищата ще си кажете: „Който е обещавал, той ще има грижата да ги достави.“ Ще кажете като Настрадин Ходжа, че който е оставил 99 лири, ще остави още една. Един ден Настрадин Ходжа минавал през един мост и понеже имал нужда от сто лири, въздъхнал дълбоко и казал: „Ако някой ми даде сега 99 лири, няма да ги взема, щом не са сто.“ Чул го един богат турчин и на другия ден, преди да мине Настрадин Ходжа през моста, той му оставил 99 лири и се скрил да види какво ще прави.
Като видял парите, Настрадин
Ходжа
ги взел, преброил ги и продължил пътя си.
Турчинът го настигнал и го запитал: „Колко лири намери? “ – „Деветдесет и девет.“ – „Нали каза, че ако не са сто лири, няма да ги вземеш? “ – „Аз зная, че който е оставил 99 лири, той ще даде още една.” Сега и вас питам: готови ли сте да вземете петте милиона, които американецът се готви да изпрати на някого от вас? Можете ли да се справите с тях?
към беседата >>
И вие като Настрадин
Ходжа
ще кажете, че щом веднъж Провидението е намислило да ви облагодетелства, то знае, че вие ще можете правилно да използвате тази сума.
Турчинът го настигнал и го запитал: „Колко лири намери? “ – „Деветдесет и девет.“ – „Нали каза, че ако не са сто лири, няма да ги вземеш? “ – „Аз зная, че който е оставил 99 лири, той ще даде още една.” Сега и вас питам: готови ли сте да вземете петте милиона, които американецът се готви да изпрати на някого от вас? Можете ли да се справите с тях?
И вие като Настрадин
Ходжа
ще кажете, че щом веднъж Провидението е намислило да ви облагодетелства, то знае, че вие ще можете правилно да използвате тази сума.
Петте милиона представляват дарбите и способностите, които Бог е вложил в човека.
към беседата >>
35.
Новите типове / Нови типове
,
МОК
, София, 27.6.1926г.,
Като мислил все за имане, молил се, молил се, идва най-после при него един
ходжа
и му казва: "Ти толкова време се моли, аз ще ти покажа едно място, където има много пари, върви след мене.
" "Две хиляди рубли. " - "Е, казвам, ако от двадесет години би посял едно лозе от шестдесет декара, твойто имане щеше да бъде най-малко 5 – 6 000 лева златни. " Казва: "Кажи ми сега къде да намеря. Казвам: "И да зная, няма да ти кажа. " Разправи ми той един сън.
Като мислил все за имане, молил се, молил се, идва най-после при него един
ходжа
и му казва: "Ти толкова време се моли, аз ще ти покажа едно място, където има много пари, върви след мене.
Но не щеш ли, тъкмо пристигат до мястото и ходжата ще му показва парите, идва един негов съсед, на когото имал да дава 2000 лева, и го задължава да му даде парите и докато се разправяли, събудил се. И в живота е така. Дойде една велика идея, дойде да те поведе към една велика посока – човек да станеш, идва една малка мъчнотия в света, задържа те. Малките мъчнотии в живота стават причина да загубите вашето богатство. Ти може да се молиш, но този съсед пак ще дойде, ще ти иска парите.
към беседата >>
Но не щеш ли, тъкмо пристигат до мястото и
ходжата
ще му показва парите, идва един негов съсед, на когото имал да дава 2000 лева, и го задължава да му даде парите и докато се разправяли, събудил се.
" - "Е, казвам, ако от двадесет години би посял едно лозе от шестдесет декара, твойто имане щеше да бъде най-малко 5 – 6 000 лева златни. " Казва: "Кажи ми сега къде да намеря. Казвам: "И да зная, няма да ти кажа. " Разправи ми той един сън. Като мислил все за имане, молил се, молил се, идва най-после при него един ходжа и му казва: "Ти толкова време се моли, аз ще ти покажа едно място, където има много пари, върви след мене.
Но не щеш ли, тъкмо пристигат до мястото и
ходжата
ще му показва парите, идва един негов съсед, на когото имал да дава 2000 лева, и го задължава да му даде парите и докато се разправяли, събудил се.
И в живота е така. Дойде една велика идея, дойде да те поведе към една велика посока – човек да станеш, идва една малка мъчнотия в света, задържа те. Малките мъчнотии в живота стават причина да загубите вашето богатство. Ти може да се молиш, но този съсед пак ще дойде, ще ти иска парите. Ти трябва да си платиш парите по-рано – та ходжата щеше да ти покаже къде са парите, туй е един факт.
към беседата >>
Ти трябва да си платиш парите по-рано – та
ходжата
щеше да ти покаже къде са парите, туй е един факт.
Но не щеш ли, тъкмо пристигат до мястото и ходжата ще му показва парите, идва един негов съсед, на когото имал да дава 2000 лева, и го задължава да му даде парите и докато се разправяли, събудил се. И в живота е така. Дойде една велика идея, дойде да те поведе към една велика посока – човек да станеш, идва една малка мъчнотия в света, задържа те. Малките мъчнотии в живота стават причина да загубите вашето богатство. Ти може да се молиш, но този съсед пак ще дойде, ще ти иска парите.
Ти трябва да си платиш парите по-рано – та
ходжата
щеше да ти покаже къде са парите, туй е един факт.
Защо се явява неговият съсед в самия момент – остава една загадка. Питам тогава, може ли човек, без да страда, да има страдания? Може ли да се радва, без да има радости? (Не може. ) Тогава, щом има страдания, защо иска да не страда?
към беседата >>
Както този с
ходжата
.
А безидейните страдания остават за ваша сметка. Казва: "Много страдах! " - За идея ли? - "Не, направих една глупост. " - Ще плащаш на кръчмаря.
Както този с
ходжата
.
Ще си платиш дълга. Първото, всички лекции – колко лекции имате тази година? (Тридесет и две.) – за идната седмица (след ваканцията) ще извадите кой каквото е запомнил. Бележки нали имате. Общо, само основните положения на всяка една лекция.
към беседата >>
И наистина, една вечер сънувал, че един
ходжа
дошъл при него и му предложил да го заведе на мястото, дето има много заровени пари.
(втори вариант)
Това е велика наука! Мнозина не успяват в живота, защото не работят, не учат. Те си купуват лотарийни билети и чакат - дано им се падне някаква печалба. Вместо да очакват печалби от лотарията, по-добре нека вземат мотика на рамо и да започнат да работят. Един малджия се молил усърдно на Бога да му покаже по някакъв начин къде има заровени пари в земята, за да ги извади и с тях да построи няколко богоугодни заведения.
И наистина, една вечер сънувал, че един
ходжа
дошъл при него и му предложил да го заведе на мястото, дето има много заровени пари.
Доволен от това предложение, той тръгнал заедно с ходжата към определеното място. В момента, когато ходжата щял да покаже мястото, дето парите били заровени, един от кредиторите хванал иманяря за дрехата и му казал: „Слушай, изплати дълга си." Той се обърнал към кредитора си и започнал да се разправя с него. Като се разправяли, иманярят се стреснал, събудил се и като с огледал наоколо, видял, че е сам - никакъв ходжа нямало при него. След това този иманяр дойде при мене и ме попита: „Можеш ли да ми кажеш кое е мястото, дето са заровени тия пари? Ето, 20 години вече как копая на това място.
към втори вариант >>
Доволен от това предложение, той тръгнал заедно с
ходжата
към определеното място.
(втори вариант)
Мнозина не успяват в живота, защото не работят, не учат. Те си купуват лотарийни билети и чакат - дано им се падне някаква печалба. Вместо да очакват печалби от лотарията, по-добре нека вземат мотика на рамо и да започнат да работят. Един малджия се молил усърдно на Бога да му покаже по някакъв начин къде има заровени пари в земята, за да ги извади и с тях да построи няколко богоугодни заведения. И наистина, една вечер сънувал, че един ходжа дошъл при него и му предложил да го заведе на мястото, дето има много заровени пари.
Доволен от това предложение, той тръгнал заедно с
ходжата
към определеното място.
В момента, когато ходжата щял да покаже мястото, дето парите били заровени, един от кредиторите хванал иманяря за дрехата и му казал: „Слушай, изплати дълга си." Той се обърнал към кредитора си и започнал да се разправя с него. Като се разправяли, иманярят се стреснал, събудил се и като с огледал наоколо, видял, че е сам - никакъв ходжа нямало при него. След това този иманяр дойде при мене и ме попита: „Можеш ли да ми кажеш кое е мястото, дето са заровени тия пари? Ето, 20 години вече как копая на това място. Изкопах един ров, дълъг един километър, но намерих само две хиляди лева." Казвам му: „Ако ти би купил няколко декара земя и би посадил и отгледал лозе, досега би имал десетократно повече, отколкото двете хиляди лева, които си намерил в земята."
към втори вариант >>
В момента, когато
ходжата
щял да покаже мястото, дето парите били заровени, един от кредиторите хванал иманяря за дрехата и му казал: „Слушай, изплати дълга си." Той се обърнал към кредитора си и започнал да се разправя с него.
(втори вариант)
Те си купуват лотарийни билети и чакат - дано им се падне някаква печалба. Вместо да очакват печалби от лотарията, по-добре нека вземат мотика на рамо и да започнат да работят. Един малджия се молил усърдно на Бога да му покаже по някакъв начин къде има заровени пари в земята, за да ги извади и с тях да построи няколко богоугодни заведения. И наистина, една вечер сънувал, че един ходжа дошъл при него и му предложил да го заведе на мястото, дето има много заровени пари. Доволен от това предложение, той тръгнал заедно с ходжата към определеното място.
В момента, когато
ходжата
щял да покаже мястото, дето парите били заровени, един от кредиторите хванал иманяря за дрехата и му казал: „Слушай, изплати дълга си." Той се обърнал към кредитора си и започнал да се разправя с него.
Като се разправяли, иманярят се стреснал, събудил се и като с огледал наоколо, видял, че е сам - никакъв ходжа нямало при него. След това този иманяр дойде при мене и ме попита: „Можеш ли да ми кажеш кое е мястото, дето са заровени тия пари? Ето, 20 години вече как копая на това място. Изкопах един ров, дълъг един километър, но намерих само две хиляди лева." Казвам му: „Ако ти би купил няколко декара земя и би посадил и отгледал лозе, досега би имал десетократно повече, отколкото двете хиляди лева, които си намерил в земята." Лакомията, алчността на хората към лесно забогатяване е причина за техните неуспехи, за загубване на Божественото.
към втори вариант >>
Като се разправяли, иманярят се стреснал, събудил се и като с огледал наоколо, видял, че е сам - никакъв
ходжа
нямало при него.
(втори вариант)
Вместо да очакват печалби от лотарията, по-добре нека вземат мотика на рамо и да започнат да работят. Един малджия се молил усърдно на Бога да му покаже по някакъв начин къде има заровени пари в земята, за да ги извади и с тях да построи няколко богоугодни заведения. И наистина, една вечер сънувал, че един ходжа дошъл при него и му предложил да го заведе на мястото, дето има много заровени пари. Доволен от това предложение, той тръгнал заедно с ходжата към определеното място. В момента, когато ходжата щял да покаже мястото, дето парите били заровени, един от кредиторите хванал иманяря за дрехата и му казал: „Слушай, изплати дълга си." Той се обърнал към кредитора си и започнал да се разправя с него.
Като се разправяли, иманярят се стреснал, събудил се и като с огледал наоколо, видял, че е сам - никакъв
ходжа
нямало при него.
След това този иманяр дойде при мене и ме попита: „Можеш ли да ми кажеш кое е мястото, дето са заровени тия пари? Ето, 20 години вече как копая на това място. Изкопах един ров, дълъг един километър, но намерих само две хиляди лева." Казвам му: „Ако ти би купил няколко декара земя и би посадил и отгледал лозе, досега би имал десетократно повече, отколкото двете хиляди лева, които си намерил в земята." Лакомията, алчността на хората към лесно забогатяване е причина за техните неуспехи, за загубване на Божественото. Някой се моли да придобие нещо съществено в живота си и в момента, когато някоя Божествена идея го посети, някаква малка мъчнотия се изправи на пътя му и той изгубва всичко.
към втори вариант >>
Когато дължи на някого, човек първо трябва да си плати дълга, а после да отива с
ходжата
да търси пари в земята.
(втори вариант)
Ето, 20 години вече как копая на това място. Изкопах един ров, дълъг един километър, но намерих само две хиляди лева." Казвам му: „Ако ти би купил няколко декара земя и би посадил и отгледал лозе, досега би имал десетократно повече, отколкото двете хиляди лева, които си намерил в земята." Лакомията, алчността на хората към лесно забогатяване е причина за техните неуспехи, за загубване на Божественото. Някой се моли да придобие нещо съществено в живота си и в момента, когато някоя Божествена идея го посети, някаква малка мъчнотия се изправи на пътя му и той изгубва всичко. Малката мъчнотия - това е вашият кредитор, който иска да му дадете парите, да изплатите задълженията си по отношение на него.
Когато дължи на някого, човек първо трябва да си плати дълга, а после да отива с
ходжата
да търси пари в земята.
Както виждате, не е случайно явяването на кредитора тъкмо в момента, когато ходжата отива да покаже на иманяря мястото на заровените пари. Питам: може ли човек, без да страда, да има страдания? Може ли, без да се радва, да има радости? - И едното, и другото са неща невъзможни. Следователно, щом има страдания, човек непременно ще страда.
към втори вариант >>
Както виждате, не е случайно явяването на кредитора тъкмо в момента, когато
ходжата
отива да покаже на иманяря мястото на заровените пари.
(втори вариант)
Изкопах един ров, дълъг един километър, но намерих само две хиляди лева." Казвам му: „Ако ти би купил няколко декара земя и би посадил и отгледал лозе, досега би имал десетократно повече, отколкото двете хиляди лева, които си намерил в земята." Лакомията, алчността на хората към лесно забогатяване е причина за техните неуспехи, за загубване на Божественото. Някой се моли да придобие нещо съществено в живота си и в момента, когато някоя Божествена идея го посети, някаква малка мъчнотия се изправи на пътя му и той изгубва всичко. Малката мъчнотия - това е вашият кредитор, който иска да му дадете парите, да изплатите задълженията си по отношение на него. Когато дължи на някого, човек първо трябва да си плати дълга, а после да отива с ходжата да търси пари в земята.
Както виждате, не е случайно явяването на кредитора тъкмо в момента, когато
ходжата
отива да покаже на иманяря мястото на заровените пари.
Питам: може ли човек, без да страда, да има страдания? Може ли, без да се радва, да има радости? - И едното, и другото са неща невъзможни. Следователно, щом има страдания, човек непременно ще страда. Щом има радости, той непременно ще се радва.
към втори вариант >>
36.
Педагогически правила
,
МС
, София, 9.7.1926г.,
Те мязат на Настрадин-
ходжа
, който казвал, че когато умре жена му, половината свят ще се свърши, а когато умре той целият свят ще се свърши.
на златото, което имате в себе си. Казвам ви тогава: вие имате 10 грама злато в себе си, извадете го навън! Сега ще разгледаме другото положение, в което хората често изпадат. Те казват, че светът е неуреден. Това е тяхното субективно схващане.
Те мязат на Настрадин-
ходжа
, който казвал, че когато умре жена му, половината свят ще се свърши, а когато умре той целият свят ще се свърши.
Това е вътрешно, субективно схващане. Спечелиш малко пари, направиш си къща, сВетът, малко се е оправил. Изгубиш къщата си, изгубиш здравето си, уволнят те от служба, казваш: светът се е развалил. Действително, твоят субективен свят се е разстроил. Но тия промени, които може да станат в твоя субективен свят, външният свят даже не ги е почувствал.
към беседата >>
37.
Най-голямото веселие и най-малката радост
,
ООК
, София, 20.10.1926г.,
Ако се върнете от небето с опитностите на Настрадин
Ходжа
, все пак сте научили нещо.
Някой казва: „Дотегнаха ми тези състояния. Искам да се освободя от тях, да отида на небето." Най-лесната работа е да отидете на небето. Достатъчно е човек да заспи с тази мисъл, за да може за едно кратко време да се пренесе там. И като умре, той пак може да отиде на небето. Не е въпросът само да отиде човек на небето, но там той трябва да научи нещо, да се върне богат с опитности и знания.
Ако се върнете от небето с опитностите на Настрадин
Ходжа
, все пак сте научили нещо.
Обаче, върнете ли се без опитности, нищо не сте придобили. Един ден жената на Настрадин Ходжа му казала: „Хайде, иди в гората да насечеш малко дърва! " – „Срамота е, жена, ходжа съм, не ми прилича да сека дърва в гората." – „Не, ще отидеш, няма какво." Най-после Настрадин Ходжа взел брадвата си и отишъл в гората, дето започнал да избира кое дърво да отсече. Избрал едно дърво, качил се на един клон и започнал да удря клона с брадвата. По това време минавал през гората един селянин и му казал: „Слушай, Настрадин Ходжа, тъй както сечеш клона, на който си седнал, ще го отсечеш, но и ти заедно с него ще се намериш на земята." – „Това не е твоя работа", рекъл Настрадин Ходжа, и продължил да сече.
към беседата >>
Един ден жената на Настрадин
Ходжа
му казала: „Хайде, иди в гората да насечеш малко дърва!
Достатъчно е човек да заспи с тази мисъл, за да може за едно кратко време да се пренесе там. И като умре, той пак може да отиде на небето. Не е въпросът само да отиде човек на небето, но там той трябва да научи нещо, да се върне богат с опитности и знания. Ако се върнете от небето с опитностите на Настрадин Ходжа, все пак сте научили нещо. Обаче, върнете ли се без опитности, нищо не сте придобили.
Един ден жената на Настрадин
Ходжа
му казала: „Хайде, иди в гората да насечеш малко дърва!
" – „Срамота е, жена, ходжа съм, не ми прилича да сека дърва в гората." – „Не, ще отидеш, няма какво." Най-после Настрадин Ходжа взел брадвата си и отишъл в гората, дето започнал да избира кое дърво да отсече. Избрал едно дърво, качил се на един клон и започнал да удря клона с брадвата. По това време минавал през гората един селянин и му казал: „Слушай, Настрадин Ходжа, тъй както сечеш клона, на който си седнал, ще го отсечеш, но и ти заедно с него ще се намериш на земята." – „Това не е твоя работа", рекъл Настрадин Ходжа, и продължил да сече. Едва отсякъл клона и с него заедно и той паднал на земята. Позамислил се малко и казал: „Умен беше този селянин.
към беседата >>
" – „Срамота е, жена,
ходжа
съм, не ми прилича да сека дърва в гората." – „Не, ще отидеш, няма какво." Най-после Настрадин
Ходжа
взел брадвата си и отишъл в гората, дето започнал да избира кое дърво да отсече.
И като умре, той пак може да отиде на небето. Не е въпросът само да отиде човек на небето, но там той трябва да научи нещо, да се върне богат с опитности и знания. Ако се върнете от небето с опитностите на Настрадин Ходжа, все пак сте научили нещо. Обаче, върнете ли се без опитности, нищо не сте придобили. Един ден жената на Настрадин Ходжа му казала: „Хайде, иди в гората да насечеш малко дърва!
" – „Срамота е, жена,
ходжа
съм, не ми прилича да сека дърва в гората." – „Не, ще отидеш, няма какво." Най-после Настрадин
Ходжа
взел брадвата си и отишъл в гората, дето започнал да избира кое дърво да отсече.
Избрал едно дърво, качил се на един клон и започнал да удря клона с брадвата. По това време минавал през гората един селянин и му казал: „Слушай, Настрадин Ходжа, тъй както сечеш клона, на който си седнал, ще го отсечеш, но и ти заедно с него ще се намериш на земята." – „Това не е твоя работа", рекъл Настрадин Ходжа, и продължил да сече. Едва отсякъл клона и с него заедно и той паднал на земята. Позамислил се малко и казал: „Умен беше този селянин. Щом знае това нещо, той ще знае и кога ще умра.
към беседата >>
По това време минавал през гората един селянин и му казал: „Слушай, Настрадин
Ходжа
, тъй както сечеш клона, на който си седнал, ще го отсечеш, но и ти заедно с него ще се намериш на земята." – „Това не е твоя работа", рекъл Настрадин
Ходжа
, и продължил да сече.
Ако се върнете от небето с опитностите на Настрадин Ходжа, все пак сте научили нещо. Обаче, върнете ли се без опитности, нищо не сте придобили. Един ден жената на Настрадин Ходжа му казала: „Хайде, иди в гората да насечеш малко дърва! " – „Срамота е, жена, ходжа съм, не ми прилича да сека дърва в гората." – „Не, ще отидеш, няма какво." Най-после Настрадин Ходжа взел брадвата си и отишъл в гората, дето започнал да избира кое дърво да отсече. Избрал едно дърво, качил се на един клон и започнал да удря клона с брадвата.
По това време минавал през гората един селянин и му казал: „Слушай, Настрадин
Ходжа
, тъй както сечеш клона, на който си седнал, ще го отсечеш, но и ти заедно с него ще се намериш на земята." – „Това не е твоя работа", рекъл Настрадин
Ходжа
, и продължил да сече.
Едва отсякъл клона и с него заедно и той паднал на земята. Позамислил се малко и казал: „Умен беше този селянин. Щом знае това нещо, той ще знае и кога ще умра. Я чакай да го настигна, да видя какво ще ми каже." Той оставил дървото в гората и настигнал селянина: „Приятелю, като знаеш толкова, кажи ми кога ще умра." „След три дена." Тръгнал Настрадин Ходжа за дома си замислен, тъжен и казал на жена си: „Срещна ме в гората един ангел и ми каза, че след три дена ще умра." Наскърбила се жена му, затъжила се и заплакала. Той отишъл да си изкопае гроб под една круша, да влезе там и да чака смъртта си.
към беседата >>
Я чакай да го настигна, да видя какво ще ми каже." Той оставил дървото в гората и настигнал селянина: „Приятелю, като знаеш толкова, кажи ми кога ще умра." „След три дена." Тръгнал Настрадин
Ходжа
за дома си замислен, тъжен и казал на жена си: „Срещна ме в гората един ангел и ми каза, че след три дена ще умра." Наскърбила се жена му, затъжила се и заплакала.
Избрал едно дърво, качил се на един клон и започнал да удря клона с брадвата. По това време минавал през гората един селянин и му казал: „Слушай, Настрадин Ходжа, тъй както сечеш клона, на който си седнал, ще го отсечеш, но и ти заедно с него ще се намериш на земята." – „Това не е твоя работа", рекъл Настрадин Ходжа, и продължил да сече. Едва отсякъл клона и с него заедно и той паднал на земята. Позамислил се малко и казал: „Умен беше този селянин. Щом знае това нещо, той ще знае и кога ще умра.
Я чакай да го настигна, да видя какво ще ми каже." Той оставил дървото в гората и настигнал селянина: „Приятелю, като знаеш толкова, кажи ми кога ще умра." „След три дена." Тръгнал Настрадин
Ходжа
за дома си замислен, тъжен и казал на жена си: „Срещна ме в гората един ангел и ми каза, че след три дена ще умра." Наскърбила се жена му, затъжила се и заплакала.
Той отишъл да си изкопае гроб под една круша, да влезе там и да чака смъртта си. Като изкопал гроба си, легнал в него и чакал да дойдат от онзи свят да го вземат. От време на време круши падали от дървото, той си похапвал и чакал смъртта. На третия ден той чул отдалеч някакво дрънкане на звънци и си казал: „Навярно идат вече с колесница от онзи свят да ме вземат." Той надигнал малко главата си да види какво ще стане, но видял, че към него иде стадо камили с камиларите си. Като го видели, камилите се изплашили, хукнали да бягат и изпотрошили много грънци.
към беседата >>
38.
Любов – колективност
,
ООК
, София, 24.11.1926г.,
Нейното пророчество мяза на пророчеството на един
ходжа
, когото жена му направила пророк.
Тогава първата приятелка се чувствува изоставена, самотна, иска да бяга, да се махне от света. В случая и от двете се изисква благородство, да приемат третата между тях свободно, с широта на сърцето, без да накърнят с нещо чувствата си. Всъщност така ли става? Обикновено новодошлата се държи надменно, със съзнание за себе си и даже заявява пред приятелката си: „Аз знаех, че първата ти приятелка ще страда, ще се почувствува изоставена." С това тя иска да каже, че могла да пророкува какво става в душата на другата. Ако наистина умее да предсказва, значи тя разполага с една от висшите науки.
Нейното пророчество мяза на пророчеството на един
ходжа
, когото жена му направила пророк.
Той предсказвал това-онова, но щом го запитвали за крайния резултат в живота на някой човек, той нищо не могъл да каже. Не, човек може да пада, да става, но важно е как ще свърши живота си. Ако някой може това да предскаже, туй е наука. Според вътрешната наука за числата в края на краищата всеки човек ще свърши живота си добре. Той може да мине през много перипетии, но най-после ще свърши добре.
към беседата >>
39.
Обективен и субективен ум
,
ООК
, София, 22.12.1926г.,
Този ум схваща нещата материалистично и се върти навсякъде, както се въртяла пещта на Настрадин
Ходжа
.
Любовта е среда, през която се пречупват лъчите, които идат от Божествения свят. Щом умът гледа през очите на Любовта,той ще разбира Божия закон и порядък в света. При сегашното развитие на човека, умът има две проявления, които учените наричат обективно и субективно проявление, т.е. обективен и субективен ум. Обективният ум живее само в миналото, той не прозира в бъдещето.
Този ум схваща нещата материалистично и се върти навсякъде, както се въртяла пещта на Настрадин
Ходжа
.
Един ден Настрадин Ходжа си направил една пещ. Дошъл при него един познат и му казал: Защо си турил устата на пещта на изток? – Де да я туря? – На юг. Настрадин Ходжа го послушал, турил устата на пещта на юг.
към беседата >>
Един ден Настрадин
Ходжа
си направил една пещ.
Щом умът гледа през очите на Любовта,той ще разбира Божия закон и порядък в света. При сегашното развитие на човека, умът има две проявления, които учените наричат обективно и субективно проявление, т.е. обективен и субективен ум. Обективният ум живее само в миналото, той не прозира в бъдещето. Този ум схваща нещата материалистично и се върти навсякъде, както се въртяла пещта на Настрадин Ходжа.
Един ден Настрадин
Ходжа
си направил една пещ.
Дошъл при него един познат и му казал: Защо си турил устата на пещта на изток? – Де да я туря? – На юг. Настрадин Ходжа го послушал, турил устата на пещта на юг. След това дошъл друг познат и му казал: Защо си турил устата на пещта на юг?
към беседата >>
Настрадин
Ходжа
го послушал, турил устата на пещта на юг.
Този ум схваща нещата материалистично и се върти навсякъде, както се въртяла пещта на Настрадин Ходжа. Един ден Настрадин Ходжа си направил една пещ. Дошъл при него един познат и му казал: Защо си турил устата на пещта на изток? – Де да я туря? – На юг.
Настрадин
Ходжа
го послушал, турил устата на пещта на юг.
След това дошъл друг познат и му казал: Защо си турил устата на пещта на юг? – Де да я туря? – На север. – И така може. Той турил устата на пещта на север.
към беседата >>
За да угоди на всички свои познати, Настрадин
Ходжа
турил пещта си на две колелета, че кой накъдето пожелае, на там да я обръща.
– Де да я туря? – На север. – И така може. Той турил устата на пещта на север. Дошъл трети и му казал, че по-добре ще бъде, ако тури устата на пещта на запад.
За да угоди на всички свои познати, Настрадин
Ходжа
турил пещта си на две колелета, че кой накъдето пожелае, на там да я обръща.
Казвам: такова нещо представлява пещта на обективния ум. Тя е построена на две колелета, че да може да се обръща на всички посоки. Всички неуспехи в живота, всички морални падения се дължат все на обективния ум на човека. Това не се дължи на злата воля на човека, но в обективния ум се включва съдържанието на миналия живот. Когато види, че направите нещо, което не е по негово желание, обективният ум ще донесе хиляди доказателства, за да ви разубеди, да не го правите.
към беседата >>
40.
Сам с ума си
,
НБ
, София, 9.1.1927г.,
Казвам: Мечтае ли човек да стане пръв министър в някоя държава, той прилича на онзи турчин от делиорманските села, който ходил в Цариград на разходка, и като се върнал в селото си, отишъл при
ходжата
да му разправи, какво видял и чул в Цариград.
Значи, тази светлина не идва от слънцето. Тя минава само през слънцето, но не е нито слънчева топлина, нито слънчева светлина. Забелязано е, че всички хора не приемат еднакво количество морална светлина и топлина: някои приемат повече, някои – по-малко. Когато на съвременните хора се говори за моралния свят, за моралните чувства, някои от тях казват: Защо не ни говорят за реални неща – за къщи, за богатства, за щастие, за високи длъжности, но ни говорят за работи, които не съществуват. Те се отнасят с присмех и насмешка за моралния живот.
Казвам: Мечтае ли човек да стане пръв министър в някоя държава, той прилича на онзи турчин от делиорманските села, който ходил в Цариград на разходка, и като се върнал в селото си, отишъл при
ходжата
да му разправи, какво видял и чул в Цариград.
Ходжата го запитал: Какви новини има в Цариград? – Мислят да те направят шейхюлислям. – Не ми говори такива неща, друго нещо кажи! – Няма какво друго да ти кажа, тази е най-голямата новина. Обаче ходжата знаел, че това нещо е невъзможно.
към беседата >>
Ходжата
го запитал: Какви новини има в Цариград?
Тя минава само през слънцето, но не е нито слънчева топлина, нито слънчева светлина. Забелязано е, че всички хора не приемат еднакво количество морална светлина и топлина: някои приемат повече, някои – по-малко. Когато на съвременните хора се говори за моралния свят, за моралните чувства, някои от тях казват: Защо не ни говорят за реални неща – за къщи, за богатства, за щастие, за високи длъжности, но ни говорят за работи, които не съществуват. Те се отнасят с присмех и насмешка за моралния живот. Казвам: Мечтае ли човек да стане пръв министър в някоя държава, той прилича на онзи турчин от делиорманските села, който ходил в Цариград на разходка, и като се върнал в селото си, отишъл при ходжата да му разправи, какво видял и чул в Цариград.
Ходжата
го запитал: Какви новини има в Цариград?
– Мислят да те направят шейхюлислям. – Не ми говори такива неща, друго нещо кажи! – Няма какво друго да ти кажа, тази е най-голямата новина. Обаче ходжата знаел, че това нещо е невъзможно. След една седмица той пак среща турчина и му казва: Кажи ми пак онази новина!
към беседата >>
Обаче
ходжата
знаел, че това нещо е невъзможно.
Казвам: Мечтае ли човек да стане пръв министър в някоя държава, той прилича на онзи турчин от делиорманските села, който ходил в Цариград на разходка, и като се върнал в селото си, отишъл при ходжата да му разправи, какво видял и чул в Цариград. Ходжата го запитал: Какви новини има в Цариград? – Мислят да те направят шейхюлислям. – Не ми говори такива неща, друго нещо кажи! – Няма какво друго да ти кажа, тази е най-голямата новина.
Обаче
ходжата
знаел, че това нещо е невъзможно.
След една седмица той пак среща турчина и му казва: Кажи ми пак онази новина! Той знае, че това е измислица, но си казва: Нека пак повтори същото, приятно е да го слушам. И този ходжа ходи натук-натам обикаля, мечтае си, дано го направят шейхюлислям. И тъй, кажете на някой съвременен човек, че може да стане шейхюлислям или пръв министър, или велик музикант, или художник, или велик учен, или философ, и той ще подскочи от радост, макар и да не стане такъв. Той казва: Кажете ми онази стара новина, па макар и да не се сбъдне!
към беседата >>
И този
ходжа
ходи натук-натам обикаля, мечтае си, дано го направят шейхюлислям.
– Не ми говори такива неща, друго нещо кажи! – Няма какво друго да ти кажа, тази е най-голямата новина. Обаче ходжата знаел, че това нещо е невъзможно. След една седмица той пак среща турчина и му казва: Кажи ми пак онази новина! Той знае, че това е измислица, но си казва: Нека пак повтори същото, приятно е да го слушам.
И този
ходжа
ходи натук-натам обикаля, мечтае си, дано го направят шейхюлислям.
И тъй, кажете на някой съвременен човек, че може да стане шейхюлислям или пръв министър, или велик музикант, или художник, или велик учен, или философ, и той ще подскочи от радост, макар и да не стане такъв. Той казва: Кажете ми онази стара новина, па макар и да не се сбъдне! Не е лошо това. Добре е да се насърчават хората. Всичко е възможно да стане в света.
към беседата >>
41.
Трите зрънца
,
МОК
, София, 20.2.1927г.,
Пък като минеш край витрината, ще кажеш мислено: «Бих желал да ти доставя удоволствие – но нямам пари, пък ти не даваш на вересия.» Ето философия, тогава ще имаш свеж и бодър ум – няма да правите като Настрадин
Ходжа
, да ви бият.
(втори вариант)
Защо ще ходиш да си губиш времето? Радвай се, че е дошъл. И като минеш край витрината, радвай се, че този човек има дрехите. Ако бих имал пари, бих доставил на този човек едно малко удоволствие. Не че ти да се зарадваш.
Пък като минеш край витрината, ще кажеш мислено: «Бих желал да ти доставя удоволствие – но нямам пари, пък ти не даваш на вересия.» Ето философия, тогава ще имаш свеж и бодър ум – няма да правите като Настрадин
Ходжа
, да ви бият.
Няма да седите под крушата отдолу, да чакате отгоре да падне. Ще работите, разумно ще работите. Ще имате едно трезво разбиране за живота. Ще примирите физическия, духовния и Божествения свят, да вървят паралелно. Тези светове са свързани един с други.
към втори вариант >>
42.
Няма тайно
,
НБ
, София, 13.3.1927г.,
Един
ходжа
бил заставен от султана да измери разстоянието от небето до земята.
Например, от външния вид на растенията и на дърветата, вие можете с точност да определите, какви са били условията в природата и живота преди много векове. По кръговете на някое старо дърво, вие ще можете да определите, какъв е бил животът във времето, когато това дърво се е развивало, от какви болести е страдало самото дърво, какви са били хората по това време, какъв е бил техният морал, какви животни са живели по това време и т. н. Ще кажете: Вярно ли е това? Как можем да проверим истинността на тези думи? Ако не вярвате, аз ще ви кажа, как да проверите тези факти.
Един
ходжа
бил заставен от султана да измери разстоянието от небето до земята.
Ходжата донесъл пред султана едно голямо кълбо и му казал: Разстоянието от земята до небето е толкова, колкото е дълъг този конец, навит на кълбото. Ако не вярваш, ето, аз ще държа единият край на конеца, а ти вземи другия и се качвай с него нагоре. И аз ще ви кажа по същия начин: Аз ще държа единия край на конеца, а вие вземете другия и се качвайте нагоре! Конецът представлява мисълта. В този смисъл всички неща могат да се проверят, обаче, не буквално.
към беседата >>
Ходжата
донесъл пред султана едно голямо кълбо и му казал: Разстоянието от земята до небето е толкова, колкото е дълъг този конец, навит на кълбото.
По кръговете на някое старо дърво, вие ще можете да определите, какъв е бил животът във времето, когато това дърво се е развивало, от какви болести е страдало самото дърво, какви са били хората по това време, какъв е бил техният морал, какви животни са живели по това време и т. н. Ще кажете: Вярно ли е това? Как можем да проверим истинността на тези думи? Ако не вярвате, аз ще ви кажа, как да проверите тези факти. Един ходжа бил заставен от султана да измери разстоянието от небето до земята.
Ходжата
донесъл пред султана едно голямо кълбо и му казал: Разстоянието от земята до небето е толкова, колкото е дълъг този конец, навит на кълбото.
Ако не вярваш, ето, аз ще държа единият край на конеца, а ти вземи другия и се качвай с него нагоре. И аз ще ви кажа по същия начин: Аз ще държа единия край на конеца, а вие вземете другия и се качвайте нагоре! Конецът представлява мисълта. В този смисъл всички неща могат да се проверят, обаче, не буквално. И в съвременната математика много истини са предадени в преносен смисъл.
към беседата >>
43.
Четирите кръга
,
ООК
, София, 11.5.1927г.,
Колкото високо да е минарето,
ходжата
все една и съща молитва чете.
Колкото високо да е минарето,
ходжата
все една и съща молитва чете.
Сега, ще начертая четири кръга с различни големини. Защо тия четири кръга А, В, С и Д, или 1, 2, 3 и 4 са различно големи, а при това постепенно се увеличават? Те растат и се увеличават според закона на природата. Всяко нещо в природата расте и се развива постепенно. Значи, за да разбираме нещата, трябва да знаем езика на природата.
към беседата >>
44.
Трениране
,
МОК
, София, 5.6.1927г.,
Един ден Настрадин
Ходжа
се разхождал из града без пет пари в джоба си; обиколил пазара, но нищо не могъл да си купи и недоволен от положението си, той гласно извикал: „Ако сега намеря 99 жълтици на земята, щом не са сто, не ги взимам".
Да тренира човек тялото си, това значи да го пречисти, да го освободи от всички утайки и наслоявания на миналото; не е ли чисто тялото, не е ли чиста кръвта, човек всякога може да се поддаде на чужди влияния, на желания, останали от преди хиляди години. Човек трябва да пречисти и съзнанието си, да се освободи от своите стари разбирания. Като се изучава, човек вижда как се проявяват някои атавистични чувства в него и ако е съзнателен, той може да се освободи от тях. Слушате някой човек да упорства в нещо, не иска да го направи; защо проявява упоритост в дадения случай - и той не знае. Ако човек проявява твърдост, това е друг въпрос - твърдостта е намясто, ако човек има убеждение; да бъдеш твърд и упорит в убежденията си има смисъл, но да бъдеш упорит там, където трябва да отстъпиш - това не е намясто.
Един ден Настрадин
Ходжа
се разхождал из града без пет пари в джоба си; обиколил пазара, но нищо не могъл да си купи и недоволен от положението си, той гласно извикал: „Ако сега намеря 99 жълтици на земята, щом не са сто, не ги взимам".
Един търговец чул заканата му и решил да изпита неговата упоритост - той сложил 99 жълтици на пътя, откъдето Настрадин Ходжа щял да мине, и се скрил да види как ще постъпи. Като стигнал до мястото, където били парите, Настрадин Ходжа се навел, взел жълтиците в ръка, преброил ги, сложил ги в джоба си и казал: „Който е дал 99 жълтици, той ще даде още една". Защо Настрадин Ходжа не упорствал и в този случай, но прибрал парите в джоба си? Злато е това, не е нещо въображаемо, златото събужда мисъл; Настрадин Ходжа помислил и си казал, че пред златото всякакво упорство трябва да отстъпи. Като ученици на окултна школа, всеки от вас трябва да научи някакъв занаят.
към беседата >>
Един търговец чул заканата му и решил да изпита неговата упоритост - той сложил 99 жълтици на пътя, откъдето Настрадин
Ходжа
щял да мине, и се скрил да види как ще постъпи.
Човек трябва да пречисти и съзнанието си, да се освободи от своите стари разбирания. Като се изучава, човек вижда как се проявяват някои атавистични чувства в него и ако е съзнателен, той може да се освободи от тях. Слушате някой човек да упорства в нещо, не иска да го направи; защо проявява упоритост в дадения случай - и той не знае. Ако човек проявява твърдост, това е друг въпрос - твърдостта е намясто, ако човек има убеждение; да бъдеш твърд и упорит в убежденията си има смисъл, но да бъдеш упорит там, където трябва да отстъпиш - това не е намясто. Един ден Настрадин Ходжа се разхождал из града без пет пари в джоба си; обиколил пазара, но нищо не могъл да си купи и недоволен от положението си, той гласно извикал: „Ако сега намеря 99 жълтици на земята, щом не са сто, не ги взимам".
Един търговец чул заканата му и решил да изпита неговата упоритост - той сложил 99 жълтици на пътя, откъдето Настрадин
Ходжа
щял да мине, и се скрил да види как ще постъпи.
Като стигнал до мястото, където били парите, Настрадин Ходжа се навел, взел жълтиците в ръка, преброил ги, сложил ги в джоба си и казал: „Който е дал 99 жълтици, той ще даде още една". Защо Настрадин Ходжа не упорствал и в този случай, но прибрал парите в джоба си? Злато е това, не е нещо въображаемо, златото събужда мисъл; Настрадин Ходжа помислил и си казал, че пред златото всякакво упорство трябва да отстъпи. Като ученици на окултна школа, всеки от вас трябва да научи някакъв занаят. Всяко празно време трябва да бъде добре използвано.
към беседата >>
Като стигнал до мястото, където били парите, Настрадин
Ходжа
се навел, взел жълтиците в ръка, преброил ги, сложил ги в джоба си и казал: „Който е дал 99 жълтици, той ще даде още една".
Като се изучава, човек вижда как се проявяват някои атавистични чувства в него и ако е съзнателен, той може да се освободи от тях. Слушате някой човек да упорства в нещо, не иска да го направи; защо проявява упоритост в дадения случай - и той не знае. Ако човек проявява твърдост, това е друг въпрос - твърдостта е намясто, ако човек има убеждение; да бъдеш твърд и упорит в убежденията си има смисъл, но да бъдеш упорит там, където трябва да отстъпиш - това не е намясто. Един ден Настрадин Ходжа се разхождал из града без пет пари в джоба си; обиколил пазара, но нищо не могъл да си купи и недоволен от положението си, той гласно извикал: „Ако сега намеря 99 жълтици на земята, щом не са сто, не ги взимам". Един търговец чул заканата му и решил да изпита неговата упоритост - той сложил 99 жълтици на пътя, откъдето Настрадин Ходжа щял да мине, и се скрил да види как ще постъпи.
Като стигнал до мястото, където били парите, Настрадин
Ходжа
се навел, взел жълтиците в ръка, преброил ги, сложил ги в джоба си и казал: „Който е дал 99 жълтици, той ще даде още една".
Защо Настрадин Ходжа не упорствал и в този случай, но прибрал парите в джоба си? Злато е това, не е нещо въображаемо, златото събужда мисъл; Настрадин Ходжа помислил и си казал, че пред златото всякакво упорство трябва да отстъпи. Като ученици на окултна школа, всеки от вас трябва да научи някакъв занаят. Всяко празно време трябва да бъде добре използвано. Всички велики хора са работили и физически, за трениране на тялото си - например Гладстон36 е рязал дърва в дома си по един-два часа на ден, затова имал добър сън; на каквито и бурни заседания да присъствал в парламента, щом лягал, веднага заспивал - тренирано било неговото тяло.
към беседата >>
Защо Настрадин
Ходжа
не упорствал и в този случай, но прибрал парите в джоба си?
Слушате някой човек да упорства в нещо, не иска да го направи; защо проявява упоритост в дадения случай - и той не знае. Ако човек проявява твърдост, това е друг въпрос - твърдостта е намясто, ако човек има убеждение; да бъдеш твърд и упорит в убежденията си има смисъл, но да бъдеш упорит там, където трябва да отстъпиш - това не е намясто. Един ден Настрадин Ходжа се разхождал из града без пет пари в джоба си; обиколил пазара, но нищо не могъл да си купи и недоволен от положението си, той гласно извикал: „Ако сега намеря 99 жълтици на земята, щом не са сто, не ги взимам". Един търговец чул заканата му и решил да изпита неговата упоритост - той сложил 99 жълтици на пътя, откъдето Настрадин Ходжа щял да мине, и се скрил да види как ще постъпи. Като стигнал до мястото, където били парите, Настрадин Ходжа се навел, взел жълтиците в ръка, преброил ги, сложил ги в джоба си и казал: „Който е дал 99 жълтици, той ще даде още една".
Защо Настрадин
Ходжа
не упорствал и в този случай, но прибрал парите в джоба си?
Злато е това, не е нещо въображаемо, златото събужда мисъл; Настрадин Ходжа помислил и си казал, че пред златото всякакво упорство трябва да отстъпи. Като ученици на окултна школа, всеки от вас трябва да научи някакъв занаят. Всяко празно време трябва да бъде добре използвано. Всички велики хора са работили и физически, за трениране на тялото си - например Гладстон36 е рязал дърва в дома си по един-два часа на ден, затова имал добър сън; на каквито и бурни заседания да присъствал в парламента, щом лягал, веднага заспивал - тренирано било неговото тяло. Днес много хора се оплакват, че не могат да спят добре; за да заспят, трябва да мине половин, един, а някога и два часа - това показва, че не са тренирани физически.
към беседата >>
Злато е това, не е нещо въображаемо, златото събужда мисъл; Настрадин
Ходжа
помислил и си казал, че пред златото всякакво упорство трябва да отстъпи.
Ако човек проявява твърдост, това е друг въпрос - твърдостта е намясто, ако човек има убеждение; да бъдеш твърд и упорит в убежденията си има смисъл, но да бъдеш упорит там, където трябва да отстъпиш - това не е намясто. Един ден Настрадин Ходжа се разхождал из града без пет пари в джоба си; обиколил пазара, но нищо не могъл да си купи и недоволен от положението си, той гласно извикал: „Ако сега намеря 99 жълтици на земята, щом не са сто, не ги взимам". Един търговец чул заканата му и решил да изпита неговата упоритост - той сложил 99 жълтици на пътя, откъдето Настрадин Ходжа щял да мине, и се скрил да види как ще постъпи. Като стигнал до мястото, където били парите, Настрадин Ходжа се навел, взел жълтиците в ръка, преброил ги, сложил ги в джоба си и казал: „Който е дал 99 жълтици, той ще даде още една". Защо Настрадин Ходжа не упорствал и в този случай, но прибрал парите в джоба си?
Злато е това, не е нещо въображаемо, златото събужда мисъл; Настрадин
Ходжа
помислил и си казал, че пред златото всякакво упорство трябва да отстъпи.
Като ученици на окултна школа, всеки от вас трябва да научи някакъв занаят. Всяко празно време трябва да бъде добре използвано. Всички велики хора са работили и физически, за трениране на тялото си - например Гладстон36 е рязал дърва в дома си по един-два часа на ден, затова имал добър сън; на каквито и бурни заседания да присъствал в парламента, щом лягал, веднага заспивал - тренирано било неговото тяло. Днес много хора се оплакват, че не могат да спят добре; за да заспят, трябва да мине половин, един, а някога и два часа - това показва, че не са тренирани физически. В такива случаи добре е човек да стане от леглото си, да изтрие тялото си с кърпа, потопена в топла вода, да измие краката си също с топла вода и без да се изтрива със суха кърпа, да си легне; като си легне и се затопли, той ще усети приятно раздвижване на кръвта и сънят ще дойде.
към беседата >>
«Няма да го правя това» – но положението мяза като на Настрадин
Ходжа
, който нямал пари.
(втори вариант)
Аз зная, сега, причините и лесно може да ги отстраня. В дадения случай можех да мина от друго място. Но като предизвикам туй атавистично чувство, същевременно ще се създаде един прецедент за говорене. У вас често се явява едно чувство на упорство. Човек казва: «Няма да го правя това» – не че неговата воля сега участва.
«Няма да го правя това» – но положението мяза като на Настрадин
Ходжа
, който нямал пари.
Като минавал през чаршията, казал: «100 жълтици да намеря, ще ги взема, но ако са 99, няма да ги взема.» Чува го един търговец и за да го изпита, подхвърлил му 99 жълтици. Ходжата ги прибрал и рекъл: «Онзи, който даде 99, ще даде и едната.» Тук вече умът работи в него. Той опитва. – «Няма да ги взема.» Той подразбира: «Ако не ги сложите на земята, няма да ги взема.» Всичките учени хора, най-видните хора, са работили.
към втори вариант >>
Ходжата
ги прибрал и рекъл: «Онзи, който даде 99, ще даде и едната.» Тук вече умът работи в него.
(втори вариант)
Но като предизвикам туй атавистично чувство, същевременно ще се създаде един прецедент за говорене. У вас често се явява едно чувство на упорство. Човек казва: «Няма да го правя това» – не че неговата воля сега участва. «Няма да го правя това» – но положението мяза като на Настрадин Ходжа, който нямал пари. Като минавал през чаршията, казал: «100 жълтици да намеря, ще ги взема, но ако са 99, няма да ги взема.» Чува го един търговец и за да го изпита, подхвърлил му 99 жълтици.
Ходжата
ги прибрал и рекъл: «Онзи, който даде 99, ще даде и едната.» Тук вече умът работи в него.
Той опитва. – «Няма да ги взема.» Той подразбира: «Ако не ги сложите на земята, няма да ги взема.» Всичките учени хора, най-видните хора, са работили. Гладстон всеки ден по един-два часа е рязал дърва. Всички тези велики хора са имали по някое физическо упражнение, това е трениране на тялото.
към втори вариант >>
45.
Правата мисъл
,
МС
, София, 15.8.1927г.,
Ще ви приведа един пример за един персийски
ходжа
, когото жена му произвела гледач.
Аз взимам думата "циганин" като прозвище на пропаднал, на ленив, на лъжлив човек. Той гледа на хората на кафе, на карти, хвърля боб - виждал разни образи. - Никакъв образ няма. Да гледаш на кафе, това не е наука. Да врачуваш на боб, това не е наука.
Ще ви приведа един пример за един персийски
ходжа
, когото жена му произвела гледач.
Казва му тя: "Стани гледач, за да се оправят работите в живота ни"! Той й казва: "Не разбирам от това изкуство". Най-после, тя го убедила да стане гледач. Първият ден той успял в предсказанията си. На втория ден дохожда един човек при него, носи лисица в едни гащи и го пита: "я ми кажи, какво нося в гащите?
към беседата >>
" Името на
ходжата
било Чашир.
Казва му тя: "Стани гледач, за да се оправят работите в живота ни"! Той й казва: "Не разбирам от това изкуство". Най-после, тя го убедила да стане гледач. Първият ден той успял в предсказанията си. На втория ден дохожда един човек при него, носи лисица в едни гащи и го пита: "я ми кажи, какво нося в гащите?
" Името на
ходжата
било Чашир.
На турски "чашир" значи гащи. Ходжата седи, мисли и си казва: "Веднъж Чашир, т.е. лисица на пазар, втори път Чашир на пазар, докато го хванат". Човекът, като го слушал, казал си: "Ето, позна, че нося лисица". И така прочул се той за гледач.
към беседата >>
Ходжата
седи, мисли и си казва: "Веднъж Чашир, т.е.
Най-после, тя го убедила да стане гледач. Първият ден той успял в предсказанията си. На втория ден дохожда един човек при него, носи лисица в едни гащи и го пита: "я ми кажи, какво нося в гащите? " Името на ходжата било Чашир. На турски "чашир" значи гащи.
Ходжата
седи, мисли и си казва: "Веднъж Чашир, т.е.
лисица на пазар, втори път Чашир на пазар, докато го хванат". Човекът, като го слушал, казал си: "Ето, позна, че нося лисица". И така прочул се той за гледач. По едно време крадци влизат в двореца на шаха и ограбват всичките му богатства. Викат ходжата и му казват да открие крадците.
към беседата >>
Викат
ходжата
и му казват да открие крадците.
Ходжата седи, мисли и си казва: "Веднъж Чашир, т.е. лисица на пазар, втори път Чашир на пазар, докато го хванат". Човекът, като го слушал, казал си: "Ето, позна, че нося лисица". И така прочул се той за гледач. По едно време крадци влизат в двореца на шаха и ограбват всичките му богатства.
Викат
ходжата
и му казват да открие крадците.
Той казва на жена си: "Отиде ми главата! Ти ми създаде най-голямата беда в света. Де ще намеря тия крадци." Той поискал от шаха 30 деня срок, докато намери крадците, а в това време да си оплаче съдбата. Взима със себе си 30 зърна от царевица и отива в една гора. Сяда под едно дърво и след като залязло слънцето, отделил едно от царевичните зърна и си казал: "Ето първият ден мина".
към беседата >>
Като чул, че
ходжата
си казал "един мина", помислил си: "позна ме, че аз съм един от крадците".
Ти ми създаде най-голямата беда в света. Де ще намеря тия крадци." Той поискал от шаха 30 деня срок, докато намери крадците, а в това време да си оплаче съдбата. Взима със себе си 30 зърна от царевица и отива в една гора. Сяда под едно дърво и след като залязло слънцето, отделил едно от царевичните зърна и си казал: "Ето първият ден мина". Крадците, понеже знаели, че той е добър гледач, изпратили един от тях да слуша, какво ще говори.
Като чул, че
ходжата
си казал "един мина", помислил си: "позна ме, че аз съм един от крадците".
Вторият ден ходжата пак отделил другото зърно и си казал: "Ето, и вторият мина! " Чул го вторият крадец и си казал: "И мене позна! " И така ходжата си отделял всеки ден по едно зърно и броял изминалите се дни, а крадците мислили, че тях брои. Затова, отиват при него и му казват: "Молим ти се, ще ти дадем всичкото богатство, само да не ни издадеш! " Тъй се прочул той за виден гледач.
към беседата >>
Вторият ден
ходжата
пак отделил другото зърно и си казал: "Ето, и вторият мина!
Де ще намеря тия крадци." Той поискал от шаха 30 деня срок, докато намери крадците, а в това време да си оплаче съдбата. Взима със себе си 30 зърна от царевица и отива в една гора. Сяда под едно дърво и след като залязло слънцето, отделил едно от царевичните зърна и си казал: "Ето първият ден мина". Крадците, понеже знаели, че той е добър гледач, изпратили един от тях да слуша, какво ще говори. Като чул, че ходжата си казал "един мина", помислил си: "позна ме, че аз съм един от крадците".
Вторият ден
ходжата
пак отделил другото зърно и си казал: "Ето, и вторият мина!
" Чул го вторият крадец и си казал: "И мене позна! " И така ходжата си отделял всеки ден по едно зърно и броял изминалите се дни, а крадците мислили, че тях брои. Затова, отиват при него и му казват: "Молим ти се, ще ти дадем всичкото богатство, само да не ни издадеш! " Тъй се прочул той за виден гледач. Това не е гледане, това е едно приятно съвпадение на нещата.
към беседата >>
" И така
ходжата
си отделял всеки ден по едно зърно и броял изминалите се дни, а крадците мислили, че тях брои.
Сяда под едно дърво и след като залязло слънцето, отделил едно от царевичните зърна и си казал: "Ето първият ден мина". Крадците, понеже знаели, че той е добър гледач, изпратили един от тях да слуша, какво ще говори. Като чул, че ходжата си казал "един мина", помислил си: "позна ме, че аз съм един от крадците". Вторият ден ходжата пак отделил другото зърно и си казал: "Ето, и вторият мина! " Чул го вторият крадец и си казал: "И мене позна!
" И така
ходжата
си отделял всеки ден по едно зърно и броял изминалите се дни, а крадците мислили, че тях брои.
Затова, отиват при него и му казват: "Молим ти се, ще ти дадем всичкото богатство, само да не ни издадеш! " Тъй се прочул той за виден гледач. Това не е гледане, това е едно приятно съвпадение на нещата. Аз не искам да бъдете като този гледач. Това е само едно приятно забавление.
към беседата >>
46.
Ще се превърне в радост
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
Ходжата
като ги чувал, казвал им: „Опетнихте джамията, употребихте българската дума „кривичко“.
Няколко помаци се заели да правят една турска джамия. Правилото там било, през всичкото време, докато правят джамията, да не се употреби нито една българска дума. Тръгнали тия помаци из близката гора, да търсят дървета за строежа на джамията. Като търсили дървета из гората, говорели помежду си само на турски, казвали си: „Това дърво е хубаво, високо, валчесто, но на върха е малко „кривичко“. Щом дохождали при думата „кривичко“, казвали я на български.
Ходжата
като ги чувал, казвал им: „Опетнихте джамията, употребихте българската дума „кривичко“.
Тръгвали отново да търсят дървета из гората, но не намирали прави дървета, всички били на върха малко „кривички“, и джамията останала недовършена само заради българската дума „кривичко“. Казвам: Всичко хора започват работите си добре, но на върха излизат малко кривички. Значи всичките ни работи са като на помаците, на върха малко кривички, затова и до днес още не можем да направим джамията. Защо? Защото употребяваме българската дума „кривичко“. Не взимайте думата „кривичко“ в буквален смисъл.
към беседата >>
47.
Озлобяване, мъка, скръб
,
ООК
, София, 9.2.1928г.,
Тогава ще заприличате на
ходжата
,който се качва на джамията и почва да вика: „Един е Бог.” Ако джамията има три минарета, той се качва и на трите и все едно и също говори: „Един е Бог.” Съществата от невидимия свят имат търпение да изслушат тия еднообразни молитви, но има нещо в света, което трябва да се приложи.Еднообразието създава нещастията в живота.Старото в живота прави хората нещастни.Казвате: „Остаряхме, не знаем какво да правим”- Това е стара идея.
Ето защо не трябва да казвате: „Аз ще бъда добър или аз ще бъда учен.”- Не, днес, сега още човек може да бъде добър, може да бъде и учен – от него зависи. Това са ред положения,които всеки може да приложи в живота си. Като ученици вие трябва да се пазите от втвърдяване,т.е. да не дойдете до положение да се оградите с правила, със закони, от които не можете да се освободите. Те ще ви доведат до голямо еднообразие.
Тогава ще заприличате на
ходжата
,който се качва на джамията и почва да вика: „Един е Бог.” Ако джамията има три минарета, той се качва и на трите и все едно и също говори: „Един е Бог.” Съществата от невидимия свят имат търпение да изслушат тия еднообразни молитви, но има нещо в света, което трябва да се приложи.Еднообразието създава нещастията в живота.Старото в живота прави хората нещастни.Казвате: „Остаряхме, не знаем какво да правим”- Това е стара идея.
- „Как ще преживеят децата ни? ” - Това е стара идея.- „Има ли друг свят? ”Това е стара идея.- „В рая ли ще отидем, или в ада? ” - Това е стара идея.- „Ще ни посрещнат ли нашите близки на онзи свят? ”-И това е стара идея.Откажете се от старите идеи, които носят нещастия, които умъртвяват.
към беседата >>
48.
Баща си и майка си
,
НБ
, София, 11.3.1928г.,
Неправилността на това положение е изнесено в един анекдот за Настрадин
Ходжа
.
Погледне дрехите си, въздъхне си и казва: Ех, да имах и аз такива дрехи, и мене щяха да почитат! Но сега, никой не ми обръща внимание. Много от съвременните хора са дошли до убеждението, че за да бъде почитан и уважаван, човек трябва да бъде богато облечен. Това не е право. Дрехите не правят човека.
Неправилността на това положение е изнесено в един анекдот за Настрадин
Ходжа
.
Един ден той се облякъл в най-простите си дрехи и отишъл в едно кафене да пие кафе. Влязъл в кафенето, но никой не му обърнал внимание. Заръчал си кафе, изпил го, платил за него и си излязъл, пак тъй от никого незабелязан. След няколко деня той облякъл новите си дрехи, турил си нова шапка, нови пантофи, напръскал се с гюлова вода, и отишъл в същото кафене. Още с влизането му, започнали да го канят да седне ту на една, ту на друга маса.
към беседата >>
49.
Помаза ме
,
НБ
, София, 18.3.1928г.,
Като се върнал,
ходжата
го запитал: Какви новини има в Цариград?
През времето, докато чакате доказателства и умът ви ще бъде празен. Някой иска да му докажат, че Бог съществува. Докато чака да му се докаже, много време ще мине. Хората обичат да им казват приятни неща, макар и да не са верни. Един турчин от Делиорман отишъл по работа в Цариград.
Като се върнал,
ходжата
го запитал: Какви новини има в Цариград?
Последната новина е, че са взели решение да те направят Шейх – Юл - Ислям. – А, не говори такива работи. Не вярвам в това. След две седмици ходжата пак отишъл при този турчин и му казал: Я кажи нещо ново от Цариград. – Макар че не е вярно, все било приятно на ухото му да чуе, че щели да го правят Шейх – Юл - Ислям.
към беседата >>
След две седмици
ходжата
пак отишъл при този турчин и му казал: Я кажи нещо ново от Цариград.
Един турчин от Делиорман отишъл по работа в Цариград. Като се върнал, ходжата го запитал: Какви новини има в Цариград? Последната новина е, че са взели решение да те направят Шейх – Юл - Ислям. – А, не говори такива работи. Не вярвам в това.
След две седмици
ходжата
пак отишъл при този турчин и му казал: Я кажи нещо ново от Цариград.
– Макар че не е вярно, все било приятно на ухото му да чуе, че щели да го правят Шейх – Юл - Ислям. Даже и за утеха да е, все някога е приятно на човека да го позалъжат, че в друго някое прераждане има възможност да стане Шейх – Юл - Ислям. Сега и на вас казвам: не търсете доказателства да ви убеждават хората, че сте помазани. Като повярвате, не ходете да разправяте на хората, че сте помазани. Преди да им разправяте, направете един – два или повече опита, докато сами дойдете до Истината.
към беседата >>
50.
Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)
,
МОК
, София, 1.2.1929г.,
Всеки поотделно се намира в положението на Настрадин
Ходжа
, който се качил на къщата си, да я покрива.
Той е перце, което не може да се задържи на едно место. Онзи, който има морален устой, не се поддава на слабите ветрове. Той се задържа за дълго време на мястото си и не разбира, защо другият е в постоянно движение. Те едни-други не се разбират и са готови да се критикуват. Всъщност, вината не е нито в първия, нито във втория, който не се помества, но в теглото им.
Всеки поотделно се намира в положението на Настрадин
Ходжа
, който се качил на къщата си, да я покрива.
По невнимание, той паднал от покрива и изкълчил крака си. Който го видял, че куца, запитвал го, защо куца, защо не е внимавал, като се качил на покрива. Той отговарял на еднообразните въпроси на минувачите и най-после, като му дотегнало да им отговаря по един и същ начин, казал си: Как не се намери един човек да се е качвал на покрив, да е падал отгоре, да си е изкълчвал крака, да знае, как става това и да не запитва. Като ученици, работете и учете съзнателно, да придобиете толкова енергия, че да не страдате нито от недоимък, нито от излишък. Самата наука, към която се стремите, е общ, колективен резултат, който се изразява в натрупване на знания.
към беседата >>
51.
Закон за действие и противодействие / Силите на противодействието и законът на съпротивлението
,
МОК
, София, 22.2.1929г.,
При един турски
ходжа
, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем.
Професорът му задава въпроси, а той мисли, колебае се, не знае, какво да каже, и пропада на изпита. Докато е на земята, човек се изпитва постоянно, сам да види, колко е устойчив в морално, или във физическо отношение. Когато устоява на изпита, той получава добри бележки; когато не устоява, получава двойка, единица или нула. Какво означава нулата? – Пълен фалит.
При един турски
ходжа
, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем.
– Колко искаш? – запитал ходжата? – 500 лири; готов съм да платя 100% лихва. Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина. След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва.
към беседата >>
– запитал
ходжата
?
Когато устоява на изпита, той получава добри бележки; когато не устоява, получава двойка, единица или нула. Какво означава нулата? – Пълен фалит. При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем. – Колко искаш?
– запитал
ходжата
?
– 500 лири; готов съм да платя 100% лихва. Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина. След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва. – Доволен съм, но къде е майката на парите? – И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред ходжата.
към беседата >>
Ходжата
се съгласил, дал 500 лири на мукалитина.
– Пълен фалит. При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем. – Колко искаш? – запитал ходжата? – 500 лири; готов съм да платя 100% лихва.
Ходжата
се съгласил, дал 500 лири на мукалитина.
След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва. – Доволен съм, но къде е майката на парите? – И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред ходжата. Значи, последният не получил никаква сума срещу майката. Дал 500 лири, а получил нула лири.
към беседата >>
След шест месеца мукалитинът се явил при
ходжата
да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва.
При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта да забогатява, се явил един мукалитин да иска пари на заем. – Колко искаш? – запитал ходжата? – 500 лири; готов съм да платя 100% лихва. Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина.
След шест месеца мукалитинът се явил при
ходжата
да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва.
– Доволен съм, но къде е майката на парите? – И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред ходжата. Значи, последният не получил никаква сума срещу майката. Дал 500 лири, а получил нула лири. Какво се изпитва на човека?
към беседата >>
– И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред
ходжата
.
– запитал ходжата? – 500 лири; готов съм да платя 100% лихва. Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина. След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата да плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли си от тази лихва. – Доволен съм, но къде е майката на парите?
– И тя ще дойде, казал мукалитинът, но повече не се явил пред
ходжата
.
Значи, последният не получил никаква сума срещу майката. Дал 500 лири, а получил нула лири. Какво се изпитва на човека? – Знанието, дарбите, способностите, характера и т. н. Когато изпитват някого, колко знае, все едно, че изпитват силата му.
към беседата >>
Имало един турски
ходжа
, който искал да стане много богат.
(втори вариант)
Той се колебае, казва: да го занесе ли или не? Най-после казва: „Да го занеса.“ Тук-там се спира, закъснява. Питам, този господар може да му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0. Щом му тури нула, значи слугата е изчезнал некъде. На какво мяза нулата?
Имало един турски
ходжа
, който искал да стане много богат.
При него отива един мукалитинъ[1]. Турчинът му казва: „Дай ми 500 лири, 100% ще ти давам лихви.“ Той, като чул това, дава му. За 6 месеца той му давал 100%. Пита го: „Доволен ли си? Благодарен ли си?
към втори вариант >>
52.
Променява времената
,
НБ
, София, 24.2.1929г.,
Такава е философията на Настрадин
Ходжа
, който казва: „Докато жена ми и аз сме живи, целият свят ме интересува.
Когато младият се възхищава от една идея, а в старините си намира, че тази идея е празна работа, това показва, че той е станал материалист. В този случай, старият човек се е отдалечил от реалността на нещата. Идеята, която по-рано го е възхищавала, сега е станала толкова малка за него, че той почти не я вижда и намира, че е празна работа. И наистина, докато са млади, хората са идеалисти, интересуват се от всичко, приятно им е да живеят, на всичко се радват. Когато остареят, престават да се интересуват.
Такава е философията на Настрадин
Ходжа
, който казва: „Докато жена ми и аз сме живи, целият свят ме интересува.
Щом жена ми умре, половината свят се свършва за мене; щом и аз умра, целият свят се свършва.” Казвам: в реалността съществува само един Бог, Който не е познат на хората. В Бога няма желание хората да Го познават. Ако Той би имал желание да бъде познат от хората, това значи да има някакви слабости. Това би значило, че на Бога липсва нещо.
към беседата >>
53.
Битие и откровение
,
ООК
, София, 22.5.1929г.,
И вие, както онзи турски
ходжа
, колкото и да му се казва да не пее високо, той все същото си знае.
(втори вариант)
Тогава ние ще бъдем свободни. Съществува една връзка, която ни свързва. Дотогава, докато отношенията ни не бъдат едно е природата, ние няма да бъдем свободни. Когато ние се освободим от тази връзка, нашите отношения ще бъдат други. Сега на вас колкото и да ви разправям, онзи, който не е свободен, как ще се справи?
И вие, както онзи турски
ходжа
, колкото и да му се казва да не пее високо, той все същото си знае.
И вас ако ви взема и ви заведа на небето, където са ангелите, вие ще кажете: "Я да се върнем пак при нашите долу." Вие вземете един прост опит. Вземете една кокошка, или вземете едно гълъбче, отхранете го и го пуснете. Щом туй гълъбче види своите, веднага отива при тях. Туй гълъбче по- добре се спогажда със своите, отколкото с тебе.
към втори вариант >>
54.
Абсолютна чистота
,
ООК
,
СБ
, Рила, 21.8.1929г.,
Рано сутринта той отива да се изповяда пред
ходжата
.
(втори вариант)
Понякога и жената е силна: като види мъжа си, че е пиян и се хвърля да я бие, тя го блъсне и той падне на земята. Той стане и пак започне да се хвърля върху нея да я бие. Като го блъсне тя три-четири пъти на земята, той казва: „Какво искаш да кажеш с това? “ – „Че си пил много.“ – „Е, човек трябва да си поживее малко.“ Той счита, че виното е дадено от Бога и човек трябва да си пийне, колкото му се иска. Като се напие, турчинът счита, че е направил грях.
Рано сутринта той отива да се изповяда пред
ходжата
.
Казвам: пиянството е нечистота. Лакомията е нечистота. Одумването е нечистота. Завистта и ред още пороци са нечистота. Следователно, от чисто хигиенично гледище, нечистотата трябва да се изхвърли навън, ако искаме да бъдем свободни.
към втори вариант >>
55.
По Бога направени
,
СБ
, София, 25.8.1929г.,
Някъде из България, един
ходжа
имал способността със свиренето си да събира гъсениците от дърветата.
Когато двама души се молят, те градят нещо. Ако единият се моли, другият ще слуша; той се учи, как трябва да се моли. Има факири в Индия, които чрез музика влияят на змиите. Като засвирят на своя дървен инструмент, подобен на флейта, всички змии се събират наоколо им. Мнозина могат да свирят, но не могат да събират змиите наоколо си.
Някъде из България, един
ходжа
имал способността със свиренето си да събира гъсениците от дърветата.
Един българин се оплакал на ходжата, че дърветата в градината му били нападнати от гъсеници. Ходжата обещал, че ще му помогне да ги събере на едно място. И, наистина, един ден той отишъл в градината на този българин и започнал да свири. В скоро време гъсениците от дърветата започнали да лазят надолу и се събрали на едно място. Българинът, като ги видял така събрани, веднага се приготвил да ги убие, но ходжата го задържал, като му казал: „Изхвърли ги вън нейде, далеч от градината си, защото, ако ги убиеш, те ще се наплодят много повече”.
към беседата >>
Един българин се оплакал на
ходжата
, че дърветата в градината му били нападнати от гъсеници.
Ако единият се моли, другият ще слуша; той се учи, как трябва да се моли. Има факири в Индия, които чрез музика влияят на змиите. Като засвирят на своя дървен инструмент, подобен на флейта, всички змии се събират наоколо им. Мнозина могат да свирят, но не могат да събират змиите наоколо си. Някъде из България, един ходжа имал способността със свиренето си да събира гъсениците от дърветата.
Един българин се оплакал на
ходжата
, че дърветата в градината му били нападнати от гъсеници.
Ходжата обещал, че ще му помогне да ги събере на едно място. И, наистина, един ден той отишъл в градината на този българин и започнал да свири. В скоро време гъсениците от дърветата започнали да лазят надолу и се събрали на едно място. Българинът, като ги видял така събрани, веднага се приготвил да ги убие, но ходжата го задържал, като му казал: „Изхвърли ги вън нейде, далеч от градината си, защото, ако ги убиеш, те ще се наплодят много повече”. Със свиренето си ходжата им показал, че дърветата не са място, дето те могат да живеят.
към беседата >>
Ходжата
обещал, че ще му помогне да ги събере на едно място.
Има факири в Индия, които чрез музика влияят на змиите. Като засвирят на своя дървен инструмент, подобен на флейта, всички змии се събират наоколо им. Мнозина могат да свирят, но не могат да събират змиите наоколо си. Някъде из България, един ходжа имал способността със свиренето си да събира гъсениците от дърветата. Един българин се оплакал на ходжата, че дърветата в градината му били нападнати от гъсеници.
Ходжата
обещал, че ще му помогне да ги събере на едно място.
И, наистина, един ден той отишъл в градината на този българин и започнал да свири. В скоро време гъсениците от дърветата започнали да лазят надолу и се събрали на едно място. Българинът, като ги видял така събрани, веднага се приготвил да ги убие, но ходжата го задържал, като му казал: „Изхвърли ги вън нейде, далеч от градината си, защото, ако ги убиеш, те ще се наплодят много повече”. Със свиренето си ходжата им показал, че дърветата не са място, дето те могат да живеят. Следователно, както българинът искал да постъпи с гъсениците, по същия начин и съвременните хора искат да унищожат злото, греха в себе си.
към беседата >>
Българинът, като ги видял така събрани, веднага се приготвил да ги убие, но
ходжата
го задържал, като му казал: „Изхвърли ги вън нейде, далеч от градината си, защото, ако ги убиеш, те ще се наплодят много повече”.
Някъде из България, един ходжа имал способността със свиренето си да събира гъсениците от дърветата. Един българин се оплакал на ходжата, че дърветата в градината му били нападнати от гъсеници. Ходжата обещал, че ще му помогне да ги събере на едно място. И, наистина, един ден той отишъл в градината на този българин и започнал да свири. В скоро време гъсениците от дърветата започнали да лазят надолу и се събрали на едно място.
Българинът, като ги видял така събрани, веднага се приготвил да ги убие, но
ходжата
го задържал, като му казал: „Изхвърли ги вън нейде, далеч от градината си, защото, ако ги убиеш, те ще се наплодят много повече”.
Със свиренето си ходжата им показал, че дърветата не са място, дето те могат да живеят. Следователно, както българинът искал да постъпи с гъсениците, по същия начин и съвременните хора искат да унищожат злото, греха в себе си. Не, човек трябва да посвири на злото, на греха, както ходжата свири на гъсениците, и да му каже: това място не е за тебе. То е за Бога. Този е новият начин, по който Божият Дух работи върху душите на хората.
към беседата >>
Със свиренето си
ходжата
им показал, че дърветата не са място, дето те могат да живеят.
Един българин се оплакал на ходжата, че дърветата в градината му били нападнати от гъсеници. Ходжата обещал, че ще му помогне да ги събере на едно място. И, наистина, един ден той отишъл в градината на този българин и започнал да свири. В скоро време гъсениците от дърветата започнали да лазят надолу и се събрали на едно място. Българинът, като ги видял така събрани, веднага се приготвил да ги убие, но ходжата го задържал, като му казал: „Изхвърли ги вън нейде, далеч от градината си, защото, ако ги убиеш, те ще се наплодят много повече”.
Със свиренето си
ходжата
им показал, че дърветата не са място, дето те могат да живеят.
Следователно, както българинът искал да постъпи с гъсениците, по същия начин и съвременните хора искат да унищожат злото, греха в себе си. Не, човек трябва да посвири на злото, на греха, както ходжата свири на гъсениците, и да му каже: това място не е за тебе. То е за Бога. Този е новият начин, по който Божият Дух работи върху душите на хората. И тъй, всички хора трябва да имат вече нов идеал.
към беседата >>
Не, човек трябва да посвири на злото, на греха, както
ходжата
свири на гъсениците, и да му каже: това място не е за тебе.
И, наистина, един ден той отишъл в градината на този българин и започнал да свири. В скоро време гъсениците от дърветата започнали да лазят надолу и се събрали на едно място. Българинът, като ги видял така събрани, веднага се приготвил да ги убие, но ходжата го задържал, като му казал: „Изхвърли ги вън нейде, далеч от градината си, защото, ако ги убиеш, те ще се наплодят много повече”. Със свиренето си ходжата им показал, че дърветата не са място, дето те могат да живеят. Следователно, както българинът искал да постъпи с гъсениците, по същия начин и съвременните хора искат да унищожат злото, греха в себе си.
Не, човек трябва да посвири на злото, на греха, както
ходжата
свири на гъсениците, и да му каже: това място не е за тебе.
То е за Бога. Този е новият начин, по който Божият Дух работи върху душите на хората. И тъй, всички хора трябва да имат вече нов идеал. Това, което те наричат любов към Бога, ние наричаме служене на Бога. Обичате ли никого, вие трябва да му служите вече по нов начин.
към беседата >>
56.
Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете
,
НБ
, София, 29.12.1929г.,
Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин
Ходжа
, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде.
Като умре, праведният се освобождава от всички противоречия и заблуждения в живота си. Мнозина казват, че без заблуждения и противоречия не може да се живее. Да се мисли така, то е все едно да се поддържа твърдението, че без ядене не може. Вярно е, че без ядене не може, но трябва точно да се определи без какво ядене не може. Без хляб не може да се живее, но без кокошки, агънца и прасета може.
Рече ли съвсем да се откаже от ядене, човек ще се намери в положението на Настрадин
Ходжа
, който всеки ден намалявал храната на магарето си, докато го отвикнал да яде.
Обаче, в който ден магарето престанало да яде, и животът му се прекратил. Като знаете това, не се стремете да научите магарето си да не яде, защото ще го изгубите. Останете ли без магаре, вие ще се принудите сами да носите товара си. „Понеже аз живея, и вие ще живеете.“ Като живее, човек ще дойде до вътрешния смисъл на живота. Да разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи да се свърже със закона на любовта.
към беседата >>
Тогава ще дойдем до положението на Настрадин
Ходжа
, който научил магарето си да не яде.
(втори вариант)
Той веднъж завинаги се освобождава от всички лъжливи положения на неговия ум. Ние казваме: „Без ядене не може." Без какво ядене не може? Без да ядеш кокошки не можеш ли да живееш? Можеш. Без да ядеш агънца не можеш ли да живееш? Можеш.
Тогава ще дойдем до положението на Настрадин
Ходжа
, който научил магарето си да не яде.
Той постепенно намалявал дажбите му, докато най-после престанал и да го храни съвсем. Тогава магарето му умряло. Настрадин Ходжа казал: „Тъкмо научих магарето си да не яде, и то умря и ме напусна." Затова казвам на вас: никога не учете магарето си да не яде, защото ще умре, ще ви напусне и тогава вие сами ще си носите товара. Сега ние ще дойдем до вътрешния смисъл на живота. В живота има една специфичност, то е връзка със закона на любовта.
към втори вариант >>
Настрадин
Ходжа
казал: „Тъкмо научих магарето си да не яде, и то умря и ме напусна." Затова казвам на вас: никога не учете магарето си да не яде, защото ще умре, ще ви напусне и тогава вие сами ще си носите товара.
(втори вариант)
Можеш. Без да ядеш агънца не можеш ли да живееш? Можеш. Тогава ще дойдем до положението на Настрадин Ходжа, който научил магарето си да не яде. Той постепенно намалявал дажбите му, докато най-после престанал и да го храни съвсем. Тогава магарето му умряло.
Настрадин
Ходжа
казал: „Тъкмо научих магарето си да не яде, и то умря и ме напусна." Затова казвам на вас: никога не учете магарето си да не яде, защото ще умре, ще ви напусне и тогава вие сами ще си носите товара.
Сега ние ще дойдем до вътрешния смисъл на живота. В живота има една специфичност, то е връзка със закона на любовта. Сега аз говоря за любовта, за онази първична сила, която внася живота и която го осмисля. Тогава човек става силен, мощен, учен, както в старо време са го наричали маг, а сега го наричат княз или цар, или божество. Този, който има тази сила, за него животът е лесен, той може да живее.
към втори вариант >>
57.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Един ден
ходжата
намислил да го уплаши и му казал: Синко, знаеш ли, какво те очаква на онзи свят?
Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения. Синът на един турски бей бил голям пияница. Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят.
Един ден
ходжата
намислил да го уплаши и му казал: Синко, знаеш ли, какво те очаква на онзи свят?
- Не зная. - Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил. - Пълни ли ще бъдат или празни? - Пълни, разбира се. - Щом е тъй, радвам се, че там ще мога да пия.
към беседата >>
Един ден Настрадин
Ходжа
покривал къщата си и по невнимание, паднал и навехнал крака си.
Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. - Ама защо паднал? Как стана това падане?
Един ден Настрадин
Ходжа
покривал къщата си и по невнимание, паднал и навехнал крака си.
Който го срещнал, все го питал: Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен? На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада?
към беседата >>
Който го срещнал, все го питал: Как падна, Настрадин
Ходжа
?
Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. - Ама защо паднал? Как стана това падане? Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание, паднал и навехнал крака си.
Който го срещнал, все го питал: Как падна, Настрадин
Ходжа
?
Не можа ли да бъдеш по-внимателен? На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си и като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае, как се пада? Бях невнимателен, паднах, навехнах крака си.
към беседата >>
Един ден
ходжата
намислил да го уплаши и му казал: „Синко, знаеш ли какво те очаква на онзи свят?
(втори вариант)
Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е да се откаже човек да пие при пълни бъчви. Изкуство е да престане човек да греши при изпитания и изкушения. Синът на един турски бей бил голям пияница. Бащата го съветвал по един, по друг начин да не пие, но той си продължавал своя занаят.
Един ден
ходжата
намислил да го уплаши и му казал: „Синко, знаеш ли какво те очаква на онзи свят?
" „Не зная." „Като заминеш на онзи свят, ще те турят в ада и на врата ти ще закачат всички бъчви, които си изпил." „Пълни ли ще бъдат, или празни? " „Пълни, разбира се." „Щом е тъй, радвам се, че и там ще мога да пия. Когато бъчвите се изпразнят, и аз ще престана да пия." Както виждате, със заплашване погрешките не се изправят. Трябва да се намери начин, по който бъчвите или да се изпразват, или да се напълват със сладко вино, което да не упоява. Човек трябва да живее разумно, да премахне всички съблазни от пътя си.
към втори вариант >>
Един ден Настрадин
Ходжа
покривал къщата си и по невнимание паднал и навехнал крака си.
(втори вариант)
Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. Ама защо паднал? Как стана това падане?
Един ден Настрадин
Ходжа
покривал къщата си и по невнимание паднал и навехнал крака си.
Който го срещал, все го питал: „Как падна, Настрадин Ходжа? Не можа ли да бъдеш по-внимателен? " На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си. Като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: „Чудно нещо!
към втори вариант >>
Който го срещал, все го питал: „Как падна, Настрадин
Ходжа
?
(втори вариант)
Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. Ама защо паднал? Как стана това падане? Един ден Настрадин Ходжа покривал къщата си и по невнимание паднал и навехнал крака си.
Който го срещал, все го питал: „Как падна, Настрадин
Ходжа
?
Не можа ли да бъдеш по-внимателен? " На всички той обяснявал как паднал, как навехнал крака си. Най-после се отегчил да дава обяснения за падането си. Като дошъл стотният със същия въпрос, той го запитал: „Чудно нещо! Не се ли намери досега поне един човек, който да е падал и да знае как се пада?
към втори вариант >>
На един млад турчин, който се е научил да пие,
ходжата
казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал
ходжата
: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни?
(втори вариант)
Той след като се напие, кръчмарят го набие. Повече се застоял в кръчмата и към дванайсет часа кръчмарят му каже веднъж да си излезне: „Искам да си иде вече", каже му два пъти, три пъти: „Искам да си иде вече", а той не го дочува. А щом не си излиза, тогава той ще го изрита из кръчмата навън и ще си отиде. Сега, понеже той е бил пиян, неговото честолюбие каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били. И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие.
На един млад турчин, който се е научил да пие,
ходжата
казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал
ходжата
: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни?
" „Пълни." „Е, хубаво тогава. Искам да пия." След като се изпразнят бъчвите, ще престане пиянството, но да се изпразнят бъчвите. Сега, да се намери онзи начин, с който можете да изпразните бъчвите или пък да бъдат бъчвите пълни със сладко вино. Да не е онова вино, което упоява. Следователно разумният живот трябва да дойде до онова положение, да премахне всички съблазни от нашия живот.
към втори вариант >>
Един честен
ходжа
, като си правил къщата, паднал и си счупил крака.
(втори вариант)
Човек е онзи, който може да мине и по огъната площ без колизии. С това искам да ви освободя, да ви улесня в живота. Снемам малко от отговорността ви. Ще казвате: „Е, огъната площ е." Ама защо го направи това? Огъната площ.
Един честен
ходжа
, като си правил къщата, паднал и си счупил крака.
Срещнали го едни и го питат: „Как стана тази работа? " „Качих се горе на къщата да си покривам къщата и паднах и си счупих крака." Среща го друг, пита: „Как стана тази работа? " „Е, качих се горе на къщата и паднах." „Е защо не внимаваш? " „Е на, стана." И деветдесет и девет го питали, и най-после той казва: „Няма ли някой от вас, който да е падал и да знае как се пада, как става тази работа? " Сега всеки пита защо и как стана тази работа.
към втори вариант >>
58.
Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)
,
ООК
, София, 9.4.1930г.,
Казва му: „Вино и ракия няма да пиеш, понеже ще идеш в пъкъла, тия големи бъчви ще ги окачат на врата." Той пита
ходжата
с грездей ли ще бъдат, или без грездей.
(втори вариант)
Когато онзи, който е любимец на виното, влезе в избата на кръчмаря, кое го радва - като види, че устата на бурето са отворени или затворени? Че са затворени. Ако са отворени, нищо няма. Като види, че грездеят е изваден, казва: няма нищо за пиене. Един стар турчин забележил на един млад турчин да не пие вино, понеже в корана е забранен.
Казва му: „Вино и ракия няма да пиеш, понеже ще идеш в пъкъла, тия големи бъчви ще ги окачат на врата." Той пита
ходжата
с грездей ли ще бъдат, или без грездей.
С грездей. Ще има, казва, дълго време да пия. Питам, тази уста каква трябва да бъде - отворена или затворена? Отворена трябва да бъде. Но в избата тя трябва да бъде затворена, не да тече постоянно, защото на физическото поле, когато устата е затворена, човек в мисълта си постоянно говори.
към втори вариант >>
59.
Претръпване и претъпяване
,
ООК
, София, 7.5.1930г.,
Отишъл при
ходжа
та, който се молел, ударил му една плесница, онзи се повдигнал, искал да го удари, но се въздържал.
(втори вариант)
Ще ви дам един пример. Отива един ученик при един от великите учители на Индия да иска да го научи на великата тайна на природата. Пратил го да направи един опит. Казал му да удари една плесница на един военен, на друг един религиозен човек, който се моли, и на един адепт. Казва: „Ще идеш, ще удариш на тримата по една плесница.“ Отива той и като ударил на военния една плесница, онзи му ударил две.
Отишъл при
ходжа
та, който се молел, ударил му една плесница, онзи се повдигнал, искал да го удари, но се въздържал.
Отива при адепта, ударил му и на него една плесница. Той стоял като мъртъв, нищо не усетил, като че нищо не усетил. Толкоз бил зает в своята работа, толкоз погълнат от своите мисли, че никакви впечатления от външния свят не увличали неговия ум. Ако една плесница може да го отклони от неговата работа, какво е неговото вдълбочаване? Връща се ученикът при учителя си и казва: „Опасна работа е.
към втори вариант >>
Някои има като
ходжата
.
(втори вариант)
Седите, ходите, как държите главата си, какво правите? Сега вашето внимание къде е? Онзи, който ви ударил плесница, помните всичко. Той ви ударил една, вие сте му ударили две. Не зная дали има някой от вас, който така да е потънал, че да не усети плесницата.
Някои има като
ходжата
.
Сега сте дошли до извода. Ще видите какъв път ще вземете. Някои ще се повърнете пак в света. Светът е забавление за деца. След като се облечете хубаво, като турите тия ланци, връзки, всичко това е хубаво, но то е заради хората.
към втори вариант >>
60.
По-горни от тях
,
НБ
, София, 25.5.1930г.,
Един ден Настрадин
Ходжа
видял, че къщата му протекла отгоре и трябвало да вика зидар да я покрива.
Обаче, след излизането на първите човеци от рая, с тях заедно излязоха и животните и изопачиха естеството си. Тези неща не ви ползват, те са само за обяснение. Не е важно, какво е правил човек в миналото; важно е, как днес живее той. Въпреки това, някои искат да знаят, кои са били причините за грехопадението на първите човеци. Колкото въпроси да се задават, причината все ще остане неизвестна за вас.
Един ден Настрадин
Ходжа
видял, че къщата му протекла отгоре и трябвало да вика зидар да я покрива.
Като разглеждал къщата си, той решил, че може сам да си я покрие. Той си казал: Каквото може да направи зидарят, това мога да направя и аз. Той се качил на покрива и започнал да го поправя. Като работил, той стъпил невнимателно, подхлъзнал се, паднал на земята и си счупил крака. Който го видял със счупен крак, все го питал: Настрадин Ходжа, как стана тази работа, че падна и си счупи крака?
към беседата >>
Който го видял със счупен крак, все го питал: Настрадин
Ходжа
, как стана тази работа, че падна и си счупи крака?
Един ден Настрадин Ходжа видял, че къщата му протекла отгоре и трябвало да вика зидар да я покрива. Като разглеждал къщата си, той решил, че може сам да си я покрие. Той си казал: Каквото може да направи зидарят, това мога да направя и аз. Той се качил на покрива и започнал да го поправя. Като работил, той стъпил невнимателно, подхлъзнал се, паднал на земята и си счупил крака.
Който го видял със счупен крак, все го питал: Настрадин
Ходжа
, как стана тази работа, че падна и си счупи крака?
Той разправял на едного, на втори, на трети и, най-после, като му дотегнало да разправя една и съща история, казал: Чудно нещо, не се ли намери някой от вас да е падал отвисоко и да си е счупвал крака, че да знае, как става тази работа. Подхлъзнах се, паднах и счупих крака си. – Защо не внимаваше? – Там е работата, трябваше да внимавам. – Защо не помисли по-рано, че можеш да паднеш?
към беседата >>
61.
Работа, музика и мисъл / Преводи в природата (Работа, музика, молитва)
,
МОК
, София, 20.6.1930г.,
По отношение на въпроса за квадратурата на кръга, учените изпадат в положението на Настрадин
Ходжа
, който карал десет магарета.
На какво може да се уподоби радиусът в човешкия живот? Според някои, радиусът в човешкия живот е мисълта: според други - чувствата. Мислете по този въпрос, да го решите правилно. Сегашните хора решават и са решили много задачи, но всички не са правилно решени. За пример, и досега още математиците решават въпроса за квадратурата на кръга, но не са го разрешили.
По отношение на въпроса за квадратурата на кръга, учените изпадат в положението на Настрадин
Ходжа
, който карал десет магарета.
Като слизал от магарето, започвал да брои, колко магарета води със себе си. Преброил ги, излизат десет на брой. Качил се на магарето и пак започнал да брои. Сега излизали девет. Пак слизал от магарето, броил ги - десет магарета.
към беседата >>
Като слизал и се качвал на магарето, Настрадин
Ходжа
изпадал в един омагьосан кръг на съзнанието и се обърквал.
Качил се на магарето и пак започнал да брои. Сега излизали девет. Пак слизал от магарето, броил ги - десет магарета. Така той слизал и се качвал на магарето, но не могъл да преброи магаретата. Той се чудел, къде се губи едното магаре - не се сещал, че магарето е под него.
Като слизал и се качвал на магарето, Настрадин
Ходжа
изпадал в един омагьосан кръг на съзнанието и се обърквал.
Като се говори за магарето, веднага си спомняте, че то е символ на нещо. - На какво е символ магарето? - На упоритостта. Обаче, защо е упорито магарето, не знаем. То си има някакви основания, да бъде упорито.
към беседата >>
Аз уподобявам геометриците на Настрадин
Ходжа
и десетте магарета, които той е водил.
(втори вариант)
Щом нещата се превеждат, те трябва да са верни. Сега в живота има много разрешения, само че в дадения случай ние вземаме известни решения, които не могат да се приложат. Има въпроси, които още не са разрешени. Например и досега математиците разрешават каква е квадратурата на кръга. Да допуснем, ако геометриците биха разрешили каква е квадратурата на кръга, какво щяха да разрешат.
Аз уподобявам геометриците на Настрадин
Ходжа
и десетте магарета, които той е водил.
Слезе от магарето, чете ги - 10. Качи се на едното, пак ги чете, те - 9. Не може да намери другото магаре. Пак слезе, пак са 10 и т.н. Не може да си обясни причината.
към втори вариант >>
" Аз ви казвам, както онзи, който е взел от турския
ходжа
200 турски лири, и всеки месец да плаща сто на сто лихва, той, след като му давал 6 месеца лихва, повече не дал.
(втори вариант)
Глупавият човек не може да бъде гладен. Само умният гладува и жадува. Само разумният човек може да знае какво нещо е чистотата, а онзи който е грешник, той няма понятие за това. И когато ние говорим, ние говорим само за разумните хора. Вие можете да кажете: „Ама неразумните?
" Аз ви казвам, както онзи, който е взел от турския
ходжа
200 турски лири, и всеки месец да плаща сто на сто лихва, той, след като му давал 6 месеца лихва, повече не дал.
Ами майката? Майката отишла. Той изял майката. Мислите ли, че ако вие постъпите в училището, че с това сте разрешили въпроса? Че ти едва си се захванал за тази работа.
към втори вариант >>
62.
Благословена между жените
,
СБ
,
РБ
, Рила, 17.8.1930г.,
Един турски
ходжа
се молил на Господа да просвети ума му, за да научи и разбира всичко, каквото се съдържало в Корана.
Великото не се постига по обикновените пътища, по които хората вървят; великото не се постига и с обикновените умове и сърца, с които съвременните хора се домогват в живота; великото не се постига и с обикновените мерки, с които съвременните хора мерят нещата. Това, с което съвременните хора си служат, то е само предисловие към великото, което е разрешено за другите същества, но за вас чака само момент, за да ви се изяви. Засега тази задача за вас не е разрешена още, но разреши ли се един ден, вие ще изпитате в душата си небивала дотогава радост. Казвате: „Ние искаме да знаем как ще постигнем това.“ С този ум, който имате днес, вие не можете да знаете тези неща. Защо не може и не трябва да ги знаете с този ум, ще ви обясня това със следния пример.
Един турски
ходжа
се молил на Господа да просвети ума му, за да научи и разбира всичко, каквото се съдържало в Корана.
Той се молил на Бога: „Господи, 40 дена наред ще постя, само да ми помогнеш да разбирам всичко, което е писано в нашата свещена книга.“ И наистина, той постил 40 дена, след което придобил големи знания. Обаче тези знания му допринесли толкова много страдания, че той започнал пак да се моли на Бога: „Господи, 400 дена ще постя, но моля Те, помогни ми да забравя всичко, каквото съм научил! “ Следователно ние не трябва да бъдем като този ходжа – да искаме да придобием всичкото знание за 40 дена, за да не става нужда после да постим 400 дена, за да забравим това знание, което сме придобили. Казвам: всеки ден човек трябва да придобива толкова знания, колкото е способен да възприеме и асимилира. Всеки ден носи своето благословение.
към беседата >>
“ Следователно ние не трябва да бъдем като този
ходжа
– да искаме да придобием всичкото знание за 40 дена, за да не става нужда после да постим 400 дена, за да забравим това знание, което сме придобили.
Казвате: „Ние искаме да знаем как ще постигнем това.“ С този ум, който имате днес, вие не можете да знаете тези неща. Защо не може и не трябва да ги знаете с този ум, ще ви обясня това със следния пример. Един турски ходжа се молил на Господа да просвети ума му, за да научи и разбира всичко, каквото се съдържало в Корана. Той се молил на Бога: „Господи, 40 дена наред ще постя, само да ми помогнеш да разбирам всичко, което е писано в нашата свещена книга.“ И наистина, той постил 40 дена, след което придобил големи знания. Обаче тези знания му допринесли толкова много страдания, че той започнал пак да се моли на Бога: „Господи, 400 дена ще постя, но моля Те, помогни ми да забравя всичко, каквото съм научил!
“ Следователно ние не трябва да бъдем като този
ходжа
– да искаме да придобием всичкото знание за 40 дена, за да не става нужда после да постим 400 дена, за да забравим това знание, което сме придобили.
Казвам: всеки ден човек трябва да придобива толкова знания, колкото е способен да възприеме и асимилира. Всеки ден носи своето благословение. И тъй, две неща ще имате предвид: когато ангелът ви посети, вие трябва да бъдете готови да го изслушате и разберете; след това гледайте да не се усъмните. По-нататък Бог ще се погрижи за Своето.
към беседата >>
63.
Вътрешна свобода
,
УС
, София, 28.9.1930г.,
Настрадин
Ходжа
имал едно хубаво магаре, с което ходел всеки ден в гората за дърва.
“ – Може и без наряд. Може и да не четете Библията. Може и да не ставате рано сутрин. Както искате, така може. Знаете ли на какво прилича това?
Настрадин
Ходжа
имал едно хубаво магаре, с което ходел всеки ден в гората за дърва.
Дотегнало му постоянно да отива в гората и да се връща в селото, та си рекъл: „Не може ли през два–три дни да слизам в селото? Ще храня магарето си на два–три дни един път. През това време няма да слизам в селото“. Както казал, така направил. Като видял, че магарето издържало на по-малко храна, Настрадин Ходжа започнал да го храни още по-рядко.
към беседата >>
Като видял, че магарето издържало на по-малко храна, Настрадин
Ходжа
започнал да го храни още по-рядко.
Настрадин Ходжа имал едно хубаво магаре, с което ходел всеки ден в гората за дърва. Дотегнало му постоянно да отива в гората и да се връща в селото, та си рекъл: „Не може ли през два–три дни да слизам в селото? Ще храня магарето си на два–три дни един път. През това време няма да слизам в селото“. Както казал, така направил.
Като видял, че магарето издържало на по-малко храна, Настрадин
Ходжа
започнал да го храни още по-рядко.
Обаче магарето му се изтощило толкова много, че престанало да яде и умряло. Като останал без магаре, той се принудил да носи дървата на гърба си. И на вас казвам: Щом престане магарето ви да се храни, вие сами ще носите дърва на гърба си. – „Не искам да слугувам на магарето си.“ – Ако магарето не ти слугува, свободен си, можеш да не му служиш, да не му доставяш сено. Обаче, щом магарето ти слугува, носи дърва на гърба си, ти си длъжен да го храниш.
към беседата >>
Магарето и Настрадин
Ходжа
са символи, които трябва да се преведат.
Като останал без магаре, той се принудил да носи дървата на гърба си. И на вас казвам: Щом престане магарето ви да се храни, вие сами ще носите дърва на гърба си. – „Не искам да слугувам на магарето си.“ – Ако магарето не ти слугува, свободен си, можеш да не му служиш, да не му доставяш сено. Обаче, щом магарето ти слугува, носи дърва на гърба си, ти си длъжен да го храниш. Магарето се ограничава, носи ви дърва, а вие не искате да се ограничавате, да го храните.
Магарето и Настрадин
Ходжа
са символи, които трябва да се преведат.
Без тези преводи човек не може да придобие ново разбиране за живота. – „Как да се подмладя? Как да придобия новото разбиране? “ – Като вършиш волята Божия. Който върши волята на Бога, той се подмладява, става радостен и весел и животът му се осмисля.
към беседата >>
64.
Правилни отношения / Правилните отношения. Добрата педагогика
,
МОК
, София, 31.10.1930г.,
Казали на някой си
ходжа
: ти знаеш ли, че шайслям ще те правят в Цариград – най-големия сан духовен.
(втори вариант)
Кое е хубавото при самовъзпитанието? Вие ще отхвърлите отрицателните мисли. Те са дошли отпосле. Природата е положителна, тя е вложила всичките дарби и способности, тя има доброто желание заради вас и вие, като говорите за себе си тя иска да бъдете в съгласие с нея, това е закон. Тя не иска вие да говорите за себе си, аз съм неспособен човек, вие няма да говорите на хората, че сте гениални, но на себе си ще кажете: в мене има нещо гениално.
Казали на някой си
ходжа
: ти знаеш ли, че шайслям ще те правят в Цариград – най-големия сан духовен.
А – казва – не се подигравай с мене. Не се минава една–две седмици, той се връща при него и му казва: Я ми разправи пак за онзи масал. Вие казвате: Ние толкоз време нищо не сме научили, светът е по-напреднал от нас. Аз се чудя в какво отношение светът е по-напреднал. Вие като казвате, че светът е по-напреднал, то е защото вие го туряте по-напред, турете и себе си в света, та и вие сте от света, и вие сте напреднали.
към втори вариант >>
65.
Две реалности / Отвън и отвътре. Светлината и мисълта
,
МОК
, София, 12.12.1930г.,
И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин
Ходжа
.
Който знае да страда, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва. – „Не може ли без страдания? “ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб.
И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин
Ходжа
.
Той казвал за магарето си: „Чудно нещо! Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“. – Какво представя смъртта? – Лишаване на човека от възможностите за придобиване на блага. Как ще преведете примера с двете разумни същества, които стоят пред и зад вратата?
към беседата >>
Може, но тогава човек ще замяза на магарето на Настрадин
Ходжа
.
(втори вариант)
А онзи, който не знае как да страда, той не може да се радва. Когато ви кажат без страдание не може ли? Това е друго схващане. Който така пита, той няма философия в живота си. Без хляб не може ли човек?
Може, но тогава човек ще замяза на магарето на Настрадин
Ходжа
.
Той казва, таман го научих да не яде, но магарето умре. А що е смъртта? Изгубване на всичките възможности, по които благото може да дойде в света. Що е смъртта? Онова, което те лишава от всичките блага на живота.
към втори вариант >>
66.
Прояви на човешкото съзнание
,
ООК
, София, 28.1.1931г.,
Беят посетил селския
ходжа
и му казал:
ходжа
ефенди, кажи ми какво ще бъде времето след четири-пет дена.
Когато времето ще се развали, свинята ми взима една пръчица и започва да се върти с нея като че танцува. Тя предсказва времето най-малко за два дена. Това се видяло особено странно и невъзможно на бея, но той си казал: щом свещеникът ми казва тази работа, ще вярвам. Беят взел тоягата си и се отправил на път. Като се върнал в селото си,след два дена се явила голяма виелица и буря, която изкоренила десетки дървета.
Беят посетил селския
ходжа
и му казал:
ходжа
ефенди, кажи ми какво ще бъде времето след четири-пет дена.
- Не зная, това е Божия работа. - Чудно нещо, свинята на свещеника в съседното село знае това, а ти не знаеш! Всъщност свещеникът знае това нещо, а не свинята. Като забелязвал, че от време на време свинята се върти, той намерил известно съотношение между въртенето й и бурята, която предстояла да дойде. Съвременните хора трябва да имат в себе си поне по една свиня, която да предсказва времето.
към беседата >>
67.
Път на вътрешно разбиране
,
УС
, София, 21.4.1931г.,
Веднъж султанът запитал един
ходжа
колко е далеч от земята до слънцето?
– Не, като свършите първо отделение, ще влезете във второ отделение – във втора стая; после в трето отделение – в трета стая; в четвърто отделение – в четвърта стая. Оттам ще влезете в друго здание – в прогимназията и в други стаи. Като свършите прогимназията, ще влезете в гимназията – в друго здание, в други стаи. Най-после ще влезете в университета, който се намира на изток. За онзи, който разбира какво представлява другият свят, той знае, че този свят е близо; за онзи, който не го разбира, другият свят е много далеч.
Веднъж султанът запитал един
ходжа
колко е далеч от земята до слънцето?
– „За 24 часа може да се отиде и да се върне.“ – „А колко е далеч онзи свят от земята? “ – „Той е много далеч. Моят баща замина преди 25 години за онзи свят, но и до днес още не се е върнал.“ Всъщност, разстоянието между този и онзи свят е едва една стомилионна част от милиметъра. Така е за разумния човек, а за неразумния от този до онзи свят има милиони километри. Сега да се върнем към главната мисъл.
към беседата >>
68.
Мистично разбиране
,
УС
, София, 21.6.1931г.,
Да ви говоря неверни неща, това значи да ви поставя в положението на
ходжата
, на когото казали, че ще стане шейх-юл-ислям.
Мистикът, като слуша как ви говоря, няма да каже, че тази сутрин ви понарязаха, но ще каже: „Тази сутрин барометърът се повдигна“. Реже се невежия. Ако ви говоря мекичко и сладичко, вашата любов е слаба. Обаче, ако ви нарежа строгичко, ще кажете: „Любовта ни се увеличи малко“. Кое е по-добре за вас: да ви кажа, че утре ще ви дам хубав хляб, че ще станете в бъдеще добри, любещи хора, или да ви кажа истината, както си е?
Да ви говоря неверни неща, това значи да ви поставя в положението на
ходжата
, на когото казали, че ще стане шейх-юл-ислям.
Един турски бей, като се върнал от Цариград, срещнал ходжата и започнали да се разговарят. Ходжата го запитал: „Какво ново има в Цариград? “ – „Там се тъкмят да те направят шейх-юл-ислям.“ Той не повярвал на думите на бея, но въпреки това, станало му приятно. След това, колкото пъти срещал бея, все му се искало да му каже, че ще го направят шейх-юл-ислям. И на вас казвам: Вярно е, че някога сте били с големи титли, но сега не сте.
към беседата >>
Един турски бей, като се върнал от Цариград, срещнал
ходжата
и започнали да се разговарят.
Реже се невежия. Ако ви говоря мекичко и сладичко, вашата любов е слаба. Обаче, ако ви нарежа строгичко, ще кажете: „Любовта ни се увеличи малко“. Кое е по-добре за вас: да ви кажа, че утре ще ви дам хубав хляб, че ще станете в бъдеще добри, любещи хора, или да ви кажа истината, както си е? Да ви говоря неверни неща, това значи да ви поставя в положението на ходжата, на когото казали, че ще стане шейх-юл-ислям.
Един турски бей, като се върнал от Цариград, срещнал
ходжата
и започнали да се разговарят.
Ходжата го запитал: „Какво ново има в Цариград? “ – „Там се тъкмят да те направят шейх-юл-ислям.“ Той не повярвал на думите на бея, но въпреки това, станало му приятно. След това, колкото пъти срещал бея, все му се искало да му каже, че ще го направят шейх-юл-ислям. И на вас казвам: Вярно е, че някога сте били с големи титли, но сега не сте. Било е време, когато на небето нямало хора като вас, но то е минало време.
към беседата >>
Ходжата
го запитал: „Какво ново има в Цариград?
Ако ви говоря мекичко и сладичко, вашата любов е слаба. Обаче, ако ви нарежа строгичко, ще кажете: „Любовта ни се увеличи малко“. Кое е по-добре за вас: да ви кажа, че утре ще ви дам хубав хляб, че ще станете в бъдеще добри, любещи хора, или да ви кажа истината, както си е? Да ви говоря неверни неща, това значи да ви поставя в положението на ходжата, на когото казали, че ще стане шейх-юл-ислям. Един турски бей, като се върнал от Цариград, срещнал ходжата и започнали да се разговарят.
Ходжата
го запитал: „Какво ново има в Цариград?
“ – „Там се тъкмят да те направят шейх-юл-ислям.“ Той не повярвал на думите на бея, но въпреки това, станало му приятно. След това, колкото пъти срещал бея, все му се искало да му каже, че ще го направят шейх-юл-ислям. И на вас казвам: Вярно е, че някога сте били с големи титли, но сега не сте. Било е време, когато на небето нямало хора като вас, но то е минало време. Иде време, когато трябва да се върнете назад.
към беседата >>
69.
Човекът на новото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1931г.,
Срещна ли човек, който говори за небето, за ангелите, за Бога, а на гърба си носи празна торба, казвам: този е един от учениците на Настрадин
Ходжа
.
Днес може да се вярва само на този човек, който има торба. Като видя някой човек, отдалеч още гледам, носи ли торба на гърба си, или не. След това гледам, пълна ли е торбата му, или празна. Ако торбата му е пълна, той е човек на Любовта. И тогава казвам: този е човекът, който вярва в Единния Бог.
Срещна ли човек, който говори за небето, за ангелите, за Бога, а на гърба си носи празна торба, казвам: този е един от учениците на Настрадин
Ходжа
.
Искате ли да станете истински Христови ученици, трябва да се освободите от всичко старо, което ви спъва. Вземете вашите стари теории, вашите стари разбирания, и ги хвърлете в някое от езерата. Ако те устоят на водите, вземете ги назад; не устоят ли, обаче, разтворят ли се в чистите води на езерата, оставете ги там и благодарете, че сте се освободили от преходното, от временното. Тогава вземете нови теории, създайте си нови разбирания, да опитате какво значи приятел в живота. Тези теории и разбирания ще ви следват навсякъде и на този, и на онзи свят.
към беседата >>
70.
Хигиена на живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1931г.,
В това отношение те приличат на Настрадин
Ходжа
, който казвал: „Когато жена ми умре, половината свят умира; когато аз умра, с мен заедно целият свят умира“.
Той нито се дели, нито умира. Външните форми се разрушават, а животът продължава – нищо не е в състояние да го умъртви, т.е. да го унищожи. Животът е по-силен от смъртта. За него няма смърт, но хората мислят, че ще умрат.
В това отношение те приличат на Настрадин
Ходжа
, който казвал: „Когато жена ми умре, половината свят умира; когато аз умра, с мен заедно целият свят умира“.
И съвременните хора мислят по същия начин. Те казват: „Докато ние живеем, целият свят живее; щом ние умрем, заедно с нас и светът умира“. – Това не е никаква философия. Под думата „смърт“ се разбира минаване от една форма в друга, от един живот в друг. Да минеш от по-ниско на по-високо стъпало в живота, тази смърт има смисъл.
към беседата >>
71.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
” – „Ходих някъде, паднах и си счупих крака.” В това положение вие ще мязате на онези, които разпитвали Настрадин
Ходжа
как е паднал, че си изкълчил крака.
Този ден трябва да се освети! Човек е създаден в деня на Божията Любов, той е Неговото възлюбено дете, ето защо човек трябва да бъде израз на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Щом сте изразители на Божията Любов, вие ще можете да помагате на вашите братя и сестри. Срещате една сестра или един брат, паднал някъде, окалял се – вие ще му посочите къде да се измие; ако е счупил крака си, ще го превържете, ще го заведете в дома му. Който няма Любов в себе си, ще го пита: „Защо се окаля, къде ходи, защо счупи крака си?
” – „Ходих някъде, паднах и си счупих крака.” В това положение вие ще мязате на онези, които разпитвали Настрадин
Ходжа
как е паднал, че си изкълчил крака.
Един ден Настрадин Ходжа се качил на една круша да бере от нейните плодове; както берял крушите, той се плъзнал от клона, но който бил стъпил, паднал на земята и си изкълчил крака. Всички, които го срещали след това, все го питали: „Как падна от крушата, как изкълчи крака си? ” Той разправял на един, на втори, на трети и най-после, когато му дотегнало да разправя все една и съща история, казал: „Чудна работа, не се ли намери един между вас да е падал от круша – да знае как се пада, че да престанете да ме разпитвате! ” Следователно красивото, великото в Живота е да помагате на една душа, когато видите, че тя се моли; защо сте дошли на Земята, ако не можете да помогнете на една ваша сестра или на един ваш брат, когато те се намират в нужда?
към беседата >>
Един ден Настрадин
Ходжа
се качил на една круша да бере от нейните плодове; както берял крушите, той се плъзнал от клона, но който бил стъпил, паднал на земята и си изкълчил крака.
Човек е създаден в деня на Божията Любов, той е Неговото възлюбено дете, ето защо човек трябва да бъде израз на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Щом сте изразители на Божията Любов, вие ще можете да помагате на вашите братя и сестри. Срещате една сестра или един брат, паднал някъде, окалял се – вие ще му посочите къде да се измие; ако е счупил крака си, ще го превържете, ще го заведете в дома му. Който няма Любов в себе си, ще го пита: „Защо се окаля, къде ходи, защо счупи крака си? ” – „Ходих някъде, паднах и си счупих крака.” В това положение вие ще мязате на онези, които разпитвали Настрадин Ходжа как е паднал, че си изкълчил крака.
Един ден Настрадин
Ходжа
се качил на една круша да бере от нейните плодове; както берял крушите, той се плъзнал от клона, но който бил стъпил, паднал на земята и си изкълчил крака.
Всички, които го срещали след това, все го питали: „Как падна от крушата, как изкълчи крака си? ” Той разправял на един, на втори, на трети и най-после, когато му дотегнало да разправя все една и съща история, казал: „Чудна работа, не се ли намери един между вас да е падал от круша – да знае как се пада, че да престанете да ме разпитвате! ” Следователно красивото, великото в Живота е да помагате на една душа, когато видите, че тя се моли; защо сте дошли на Земята, ако не можете да помогнете на една ваша сестра или на един ваш брат, когато те се намират в нужда? Любовта изисква дълбоко вътрешно внимание един към друг – да си помагате, когато сте в нужда.
към беседата >>
72.
Душата ми е отегчена от живота ми
,
НБ
, София, 27.9.1931г.,
Вие сте като в положението на Настрадин
Ходжа
.
Това е, защото живеете в илюзиите на живота. Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота. Бих желал да виждам хората около себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло. Искам да виждам хората в един живот без противоречия. Казвате: „Тежък е животът ми." - Както сега живеете, този живот е по-добре да го отпишете - по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама.
Вие сте като в положението на Настрадин
Ходжа
.
По едно време той осиромашал; тръгнал един ден по улицата, като се разговарял с един турчин богаташ. Настрадин Ходжа казал: – Сега да намеря 99 турски лири, няма да ги взема, ако не са сто. Турчинът решил да го изпита. Турил на земята една кесия, в която имало 99 турски лири.
към беседата >>
Настрадин
Ходжа
казал:
Бих желал да виждам хората около себе си здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло. Искам да виждам хората в един живот без противоречия. Казвате: „Тежък е животът ми." - Както сега живеете, този живот е по-добре да го отпишете - по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама. Вие сте като в положението на Настрадин Ходжа. По едно време той осиромашал; тръгнал един ден по улицата, като се разговарял с един турчин богаташ.
Настрадин
Ходжа
казал:
– Сега да намеря 99 турски лири, няма да ги взема, ако не са сто. Турчинът решил да го изпита. Турил на земята една кесия, в която имало 99 турски лири. Настрадин Ходжа като видял кесията с парите, я взел, турил я в джоба си и продължил. Турчинът му рекъл:
към беседата >>
Настрадин
Ходжа
като видял кесията с парите, я взел, турил я в джоба си и продължил.
По едно време той осиромашал; тръгнал един ден по улицата, като се разговарял с един турчин богаташ. Настрадин Ходжа казал: – Сега да намеря 99 турски лири, няма да ги взема, ако не са сто. Турчинът решил да го изпита. Турил на земята една кесия, в която имало 99 турски лири.
Настрадин
Ходжа
като видял кесията с парите, я взел, турил я в джоба си и продължил.
Турчинът му рекъл: – Ти не знаеш ли, че в кесията са 99 лири, а не сто? – Няма нищо, който е турил 99, той ще тури и още една. И на вас ви трябва сега само още една лира. И вие като Настрадин Ходжа взимате кесията, туряте я в джоба си, като казвате: онзи, който е турил 99, той ще тури още една.
към беседата >>
И вие като Настрадин
Ходжа
взимате кесията, туряте я в джоба си, като казвате: онзи, който е турил 99, той ще тури още една.
Настрадин Ходжа като видял кесията с парите, я взел, турил я в джоба си и продължил. Турчинът му рекъл: – Ти не знаеш ли, че в кесията са 99 лири, а не сто? – Няма нищо, който е турил 99, той ще тури и още една. И на вас ви трябва сега само още една лира.
И вие като Настрадин
Ходжа
взимате кесията, туряте я в джоба си, като казвате: онзи, който е турил 99, той ще тури още една.
Казвам сега: освободете се от вашите стари лъжливи схващания за живота. Най-първо, вие мислите, че сте нещастни - то е илюзия; мислите, че сте щастливи - то е друга илюзия; мислите, че сте болни - то е пак илюзия; мислите, че сте здрави - и то е илюзия. Мислите, че вярвате - то е една илюзия; после мислите, че не вярвате - и то е пак илюзия. Мислите, че сте учени - то е една илюзия; после мислите, че сте невежи - то е друга илюзия. Коя е реалността тогава?
към беседата >>
73.
Дайте ни от вашето масло
,
НБ
, София, 11.10.1931г.,
Един турски султан повикал един дервиш, един
ходжа
, много умен човек и му казал:
Приятелят му веднага бръква в джоба си и му дава една банкнота. – Много ти благодаря, тази е последната лъжа, която ти казах. Това се нарича умен човек. Това на турски се казва „масал". Да ви приведа сега този „масал" на турски.
Един турски султан повикал един дервиш, един
ходжа
, много умен човек и му казал:
– Я ми кажи една дубара. – Такъми нямам. – Какво ти трябва за тези такъми? – Трябват ми 200 турски лири да си купя такъмите, че после ще ти кажа една дубара. Тогава султанът изпратил с него заедно своя пръв министър да го придружи, да купят заедно такъмите.
към беседата >>
74.
Син Человечески отхожда
,
НБ
, София, 8.11.1931г.,
Тогава ние ще бъдем в положението на онзи турски младеж, когото един
ходжа
съветвал да не пие, понеже младежът имал голяма слабост към пиенето.
В някои отношения и ние трябва да бъдем китайци. Питам: кой човек досега, като си е наложил волята, е направил нещо? Ако извърша моята воля и ако това мое желание внесе в мен нов живот и аз придобия безсмъртие, тогава има смисъл да изпълня своята воля. Но ако една моя постъпка ме лиши от живота, ако изгубвам живота си и преждевременно остарявам, какво ми коства тази моя постъпка или това мое богатство? Или ще каже някой, че поне е ял и пил в този живот.
Тогава ние ще бъдем в положението на онзи турски младеж, когото един
ходжа
съветвал да не пие, понеже младежът имал голяма слабост към пиенето.
Той пиел особено много ракия. Един ден ходжата му проповядвал: – Ти не трябва да пиеш, трябва да се откажеш от тази слабост. – Какво да правя, като ми е удоволствие да пия, не мога без това. – Но така не става.
към беседата >>
Един ден
ходжата
му проповядвал:
Ако извърша моята воля и ако това мое желание внесе в мен нов живот и аз придобия безсмъртие, тогава има смисъл да изпълня своята воля. Но ако една моя постъпка ме лиши от живота, ако изгубвам живота си и преждевременно остарявам, какво ми коства тази моя постъпка или това мое богатство? Или ще каже някой, че поне е ял и пил в този живот. Тогава ние ще бъдем в положението на онзи турски младеж, когото един ходжа съветвал да не пие, понеже младежът имал голяма слабост към пиенето. Той пиел особено много ракия.
Един ден
ходжата
му проповядвал:
– Ти не трябва да пиеш, трябва да се откажеш от тази слабост. – Какво да правя, като ми е удоволствие да пия, не мога без това. – Но така не става. Ти знаеш ли какво те чака, като отидеш в онзи свят? – Какво ме чака?
към беседата >>
75.
За кого ме мислите
,
НБ
, София, 22.11.1931г.,
Отива един турски
ходжа
на гости на един български свещеник.
После, светлината има съвсем различно влияние, когато е студено времето и когато е топло. Ние разбираме нещата много обикновено, по някой път „а ла турка". Какво значи „а ла турка"? - „Седем ката нагоре, седем ката надолу, повече от това е от лукаваго". Ще ви приведа един анекдот.
Отива един турски
ходжа
на гости на един български свещеник.
Зимно време било. Когато решил да се връща, българинът му казва: – Ефенди, сега времето ще се развали, затова трябва да останете цяла седмица, иначе не може да се мръднете, ще падне голям сняг, повече от един метър. – Че отде знаеш това? – Моята свиня ми каза.
към беседата >>
Послушал го турският
ходжа
и рекъл:
– Моята свиня ми каза. Той забелязал, че когато времето ще се разваля, свинята взимала клечки в устата си и се въртяла, въртяла из двора като някоя кокона. Върти се, върти се и след това хвърли клечката. – Като модерна дама играе свинята. Казвам ви да не заминавате, послушайте ме.
Послушал го турският
ходжа
и рекъл:
– Я ми кажи, кога ще се оправи времето? – Господ знае. – Как Господ знае? Свинята знае кога ще се развали времето, пък ти да не знаеш кога ще се оправи времето! Не че свинята знае, но попът знае как да тълкува.
към беседата >>
76.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Тия положения мязат на случая с Настрадин
Ходжа
: като обеднял, той тръгнал да иска пари на заем от този и от онзи богат.
Вие някой път се мъчите да плачете. Не ви се плаче, но искате да представите пред хората, че плачете. Една ученичка в гимназията имала много забележки; директорът на гимназията й прави бележка и тя, за да покаже, че е много чувствителна, иска да заплаче, но не може; започнала тогава да плюе и маже очите си, за да се представи, че плаче. Питам: един човек, крито е наплюнчил очите си, за да се покаже, че плаче, какъв плач е този? После, някой въздъхне, но не е никакво въздишане.
Тия положения мязат на случая с Настрадин
Ходжа
: като обеднял, той тръгнал да иска пари на заем от този и от онзи богат.
Накрая един ден си купил една пила. Отишъл при един магазин, заключен с кофар и започнал да реже кофара. Питат го: – Какво правиш, Настрадин Ходжа? – Свиря на кемане.
към беседата >>
– Какво правиш, Настрадин
Ходжа
?
После, някой въздъхне, но не е никакво въздишане. Тия положения мязат на случая с Настрадин Ходжа: като обеднял, той тръгнал да иска пари на заем от този и от онзи богат. Накрая един ден си купил една пила. Отишъл при един магазин, заключен с кофар и започнал да реже кофара. Питат го:
– Какво правиш, Настрадин
Ходжа
?
– Свиря на кемане. – Ами гласът му къде е? – Гласът му утре ще излезе... Разбира се, все таки, за един музикант имат авторитет критиците. За един, който нарежда законите, и за него имат авторитет критиците.
към беседата >>
Тогава работите мязат на онази приказка за Настрадин
Ходжа
, който ходил някога да събира дърва.
Приятно е да умира човек, не е голямо нещастие. Почива си. Казваш: „Изчезна нашият брат" – а пък той е под юргана отдолу. „Какво ще стане? " – Ами като се наспи хубаво, ще си почине и като се събуди, ще стане и ще се върне от оня свят.
Тогава работите мязат на онази приказка за Настрадин
Ходжа
, който ходил някога да събира дърва.
Казва си: „Да ида и аз да набера дърва." Но никога не бил сякъл. Качил се на един клон и започнал да пее, хем сече клона под себе си, хем пее: „Ето че и аз мога нещо да правя." Минава един човек и казва: – Господин Настрадин Ходжа, ще паднеш. – Ти – отговоря Настрадин Ходжа, – не казвай такова нещо, аз не падам. Но като отсякъл клона, паднал.
към беседата >>
– Господин Настрадин
Ходжа
, ще паднеш.
„Какво ще стане? " – Ами като се наспи хубаво, ще си почине и като се събуди, ще стане и ще се върне от оня свят. Тогава работите мязат на онази приказка за Настрадин Ходжа, който ходил някога да събира дърва. Казва си: „Да ида и аз да набера дърва." Но никога не бил сякъл. Качил се на един клон и започнал да пее, хем сече клона под себе си, хем пее: „Ето че и аз мога нещо да правя." Минава един човек и казва:
– Господин Настрадин
Ходжа
, ще паднеш.
– Ти – отговоря Настрадин Ходжа, – не казвай такова нещо, аз не падам. Но като отсякъл клона, паднал. Тогава Настрадин Ходжа казва: – Аз такъв учен човек търся. Ти като знаеш кога ще падна от клона, ще знаеш и кога ще умра.
към беседата >>
– Ти – отговоря Настрадин
Ходжа
, – не казвай такова нещо, аз не падам.
" – Ами като се наспи хубаво, ще си почине и като се събуди, ще стане и ще се върне от оня свят. Тогава работите мязат на онази приказка за Настрадин Ходжа, който ходил някога да събира дърва. Казва си: „Да ида и аз да набера дърва." Но никога не бил сякъл. Качил се на един клон и започнал да пее, хем сече клона под себе си, хем пее: „Ето че и аз мога нещо да правя." Минава един човек и казва: – Господин Настрадин Ходжа, ще паднеш.
– Ти – отговоря Настрадин
Ходжа
, – не казвай такова нещо, аз не падам.
Но като отсякъл клона, паднал. Тогава Настрадин Ходжа казва: – Аз такъв учен човек търся. Ти като знаеш кога ще падна от клона, ще знаеш и кога ще умра. – След три дена – рекъл онзи.
към беседата >>
Тогава Настрадин
Ходжа
казва:
Казва си: „Да ида и аз да набера дърва." Но никога не бил сякъл. Качил се на един клон и започнал да пее, хем сече клона под себе си, хем пее: „Ето че и аз мога нещо да правя." Минава един човек и казва: – Господин Настрадин Ходжа, ще паднеш. – Ти – отговоря Настрадин Ходжа, – не казвай такова нещо, аз не падам. Но като отсякъл клона, паднал.
Тогава Настрадин
Ходжа
казва:
– Аз такъв учен човек търся. Ти като знаеш кога ще падна от клона, ще знаеш и кога ще умра. – След три дена – рекъл онзи. Върнал се той и казва на жена си: – Отсякох дървото, но три дни ми остават да живея.
към беседата >>
Връща се той при жена си и тя го пита: „Как е на оня свят, Настрадин
Ходжа
?
Падне една круша, той я вземе, изяде я, падне втора, пак я изяде и казва: „В този овят много добре върви." Но след три дни чува шум от звънци. И от любопитство повдига си главата да види. В това време минавали камили, натоварени с грънци и той като си подал главата, изплашили се камилите, хукнали да бягат и счупили грънците. Хванали го грънчарите и го набили. Той си казва: „Под крушата беше много добре." - Много добре е да седиш, но опасно е да си покажеш главата.
Връща се той при жена си и тя го пита: „Как е на оня свят, Настрадин
Ходжа
?
– Всичко е хубаво, крушите падат от горе направо в устата ти, но ако подплашиш камилите, бой има." Ние можем да се смеем на Настрадин Ходжа, но същите неща стават я с нас. Колко пъти плашим ние камилите от гроба и си създаваме сами нещастията. Разтупало се сърцето ти - подплашиш камилите. Викаш един лекар, втори лекар, инжекции, разправяш на този, на онзи, че сърцето ти се е разиграло. Казвам: аз зная защо се е разиграло сърцето ти.
към беседата >>
– Всичко е хубаво, крушите падат от горе направо в устата ти, но ако подплашиш камилите, бой има." Ние можем да се смеем на Настрадин
Ходжа
, но същите неща стават я с нас.
И от любопитство повдига си главата да види. В това време минавали камили, натоварени с грънци и той като си подал главата, изплашили се камилите, хукнали да бягат и счупили грънците. Хванали го грънчарите и го набили. Той си казва: „Под крушата беше много добре." - Много добре е да седиш, но опасно е да си покажеш главата. Връща се той при жена си и тя го пита: „Как е на оня свят, Настрадин Ходжа?
– Всичко е хубаво, крушите падат от горе направо в устата ти, но ако подплашиш камилите, бой има." Ние можем да се смеем на Настрадин
Ходжа
, но същите неща стават я с нас.
Колко пъти плашим ние камилите от гроба и си създаваме сами нещастията. Разтупало се сърцето ти - подплашиш камилите. Викаш един лекар, втори лекар, инжекции, разправяш на този, на онзи, че сърцето ти се е разиграло. Казвам: аз зная защо се е разиграло сърцето ти. Ти си нарушил енергията за регулирането на твоето сърце.
към беседата >>
77.
Свещеното място
,
МОК
, София, 5.2.1932г.,
Един турски
ходжа
, много набожен, постоянно чел Корана и се молел на Господа.
– Той няма право да разполага с парите си, други му държат парите. Само свободният човек може да разполага с пари. Само свободният, който има знание, може да бъде богат и да разполага със своето богатство. На какво прилича оня, който не е свободен и който не разбира новото учение? Ще ви приведа един анекдот из турския живот.
Един турски
ходжа
, много набожен, постоянно чел Корана и се молел на Господа.
Като му трябвали пари, пак се обръщал към Господа с молитва, да му задоволи по някакъв начин нуждите. Обаче, не получавал отговор на молитвите си. Това продължавало цели 20 години. Най-после, случило се, че получил двеста лири наследство от дядо си. Той си казал: Ще дам парите с лихва 100%, да спечеля нещо от тях.
към беседата >>
Един турчин отишъл при
ходжата
да му иска на заем 200 лири.
Обаче, не получавал отговор на молитвите си. Това продължавало цели 20 години. Най-после, случило се, че получил двеста лири наследство от дядо си. Той си казал: Ще дам парите с лихва 100%, да спечеля нещо от тях. Господ не плаща за молитвите, поне така да забогатея.
Един турчин отишъл при
ходжата
да му иска на заем 200 лири.
Ходжата му дал всичките си пари, със 100% лихва, при условие, след шест месеца да изплати всичкия си дълг. Турчинът се съгласил, взел парите и си отишъл. Шест месеца редовно плащал лихвите. След това ходжата го запитал: Ами майката на парите? – За тях не мисли.
към беседата >>
Ходжата
му дал всичките си пари, със 100% лихва, при условие, след шест месеца да изплати всичкия си дълг.
Това продължавало цели 20 години. Най-после, случило се, че получил двеста лири наследство от дядо си. Той си казал: Ще дам парите с лихва 100%, да спечеля нещо от тях. Господ не плаща за молитвите, поне така да забогатея. Един турчин отишъл при ходжата да му иска на заем 200 лири.
Ходжата
му дал всичките си пари, със 100% лихва, при условие, след шест месеца да изплати всичкия си дълг.
Турчинът се съгласил, взел парите и си отишъл. Шест месеца редовно плащал лихвите. След това ходжата го запитал: Ами майката на парите? – За тях не мисли. Значи, за шест месеца турчинът дал на ходжата само сто лири.
към беседата >>
След това
ходжата
го запитал: Ами майката на парите?
Господ не плаща за молитвите, поне така да забогатея. Един турчин отишъл при ходжата да му иска на заем 200 лири. Ходжата му дал всичките си пари, със 100% лихва, при условие, след шест месеца да изплати всичкия си дълг. Турчинът се съгласил, взел парите и си отишъл. Шест месеца редовно плащал лихвите.
След това
ходжата
го запитал: Ами майката на парите?
– За тях не мисли. Значи, за шест месеца турчинът дал на ходжата само сто лири. Останалите сто задържал за себе си. Помнете: Светът ще постъпи с вас така, както турчинът постъпил с ходжата. Ще вземе всичкия ви капитал и ще ви върне само половината от него.
към беседата >>
Значи, за шест месеца турчинът дал на
ходжата
само сто лири.
Ходжата му дал всичките си пари, със 100% лихва, при условие, след шест месеца да изплати всичкия си дълг. Турчинът се съгласил, взел парите и си отишъл. Шест месеца редовно плащал лихвите. След това ходжата го запитал: Ами майката на парите? – За тях не мисли.
Значи, за шест месеца турчинът дал на
ходжата
само сто лири.
Останалите сто задържал за себе си. Помнете: Светът ще постъпи с вас така, както турчинът постъпил с ходжата. Ще вземе всичкия ви капитал и ще ви върне само половината от него. След това ще ви запита: Доволни ли сте? – Ами майката на парите?
към беседата >>
Помнете: Светът ще постъпи с вас така, както турчинът постъпил с
ходжата
.
Шест месеца редовно плащал лихвите. След това ходжата го запитал: Ами майката на парите? – За тях не мисли. Значи, за шест месеца турчинът дал на ходжата само сто лири. Останалите сто задържал за себе си.
Помнете: Светът ще постъпи с вас така, както турчинът постъпил с
ходжата
.
Ще вземе всичкия ви капитал и ще ви върне само половината от него. След това ще ви запита: Доволни ли сте? – Ами майката на парите? – За майката не мислете. Казвам: Докато човек очаква нещо от света, всякога ще се разочарова.
към беседата >>
Един турски
ходжа
изучавал корана.
(втори вариант)
Морал е това, не си правете илюзии. Само човек, който има знание, свободният човек, само той може да бъде богат и да разполага със своето богатство. Щом сте затворник, друг ще разполага. Знаете ли на какво прилича несвободният човек, който не разбира новото. Да ви приведа друг един анекдот на вас, младите.
Един турски
ходжа
изучавал корана.
Много се молил, молил и казал: Аллах, трябват ми много пари. 20 години се молил на Господа, но Господ пари не му дал. И той казал: Не плаща Господ за молитвите. 20 години се молих и не дава. Един ден му се пада едно наследство от дядо му 200 наполеона.
към втори вариант >>
78.
Да известят на учениците Му
,
НБ
, София, 14.2.1932г.,
Твоята философия може да бъде тогава като на Настрадин
Ходжа
, който казва: "Като умре жена ми, половината свят ще се свърши, като умра аз, целият свят умира."
Когато се казва, че трябва да живеем за Бога, това е идеята - Той е цялото в света, от което зависи нашето щастие. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако тая идея за Бога е вън тебе, ако в себе си ти не Го съзнаваш. Ако ти не съзнаваш Бога в себе си, ще мязаш на един сух клон, тогава ще разбереш, че знание не може да имаш, нищо не може да те интересува. Ще те интересува само твоята личност. Ще се гледаш в огледалото за дрехите, за връзката, за обущата.
Твоята философия може да бъде тогава като на Настрадин
Ходжа
, който казва: "Като умре жена ми, половината свят ще се свърши, като умра аз, целият свят умира."
Сега, въпросът седи другояче. В света смъртта е привидна. Смъртта е лишаване от граждански права. Смъртта е затвор, лишаване от всички възможности. Смъртта подразбира: съществуваш в битието, но нямаш никаква възможност да се проявиш.
към беседата >>
79.
Приложете Добродетел
,
НБ
, София, 13.3.1932г.,
То е като онзи турчин, който ходил в Цариград и като се върнал, дошъл при него турският
ходжа
, имамина и го пита: „Какво ново има в Цариград?
Тези живи клетки да ги накараш да начертаят тия линии, никак не е проста тази работа. Ако вие знаете как да я миете тази ръка, как да я движите, какви упражнения да правите с нея, бихте имали големи резултати. Ако отидете при един банкер, да искате пари, и един красив жест с ръката е достатъчен, за да каже той: „Дадено! ” Аз не искам да ви убеждавам в това. Считам го дори това като едно забавление.
То е като онзи турчин, който ходил в Цариград и като се върнал, дошъл при него турският
ходжа
, имамина и го пита: „Какво ново има в Цариград?
” „Тебе те готвят за шейх юл ислям.” „Не ме подигравай.” След известно време имаминът пак го среща и пак го пита: „Какво казват в Цариград? ” Дори и да не е вярно, на човека е приятно да му се каже нещо похвално. Някой път като хванете някой човек за ръката, трябва да знаете как да се ръкувате, колко да стиснете ръката, в какво положение да я поставите. Един разумен акт е то, но да знаеш как. Ние взимаме нещата все в материален смисъл.
към беседата >>
80.
Живот, светлина и свобода
,
НБ
, София, 10.4.1932г.,
Един турски
ходжа
искал да морализира един младеж, който много пиел, та му казвал: ти не трябва да пиеш, защото лошо те очаква на онзи свят.
– Ако беше взел тези торби, Господ щеше да каже да ти ги вържат на врата, да те съблекат гол и да те пуснат в морето. С тези торби щеше да отидеш на дъното на морето и от тебе нищо нямаше да остане. Така прави и Господ в живота. Той казва: вържете откраднатите торби на врата на хората и ги пуснете с тях в морето. Съвременните хора нямат разбирания.
Един турски
ходжа
искал да морализира един младеж, който много пиел, та му казвал: ти не трябва да пиеш, защото лошо те очаква на онзи свят.
– Какво ме очаква? – Всички тия бъчви, от които си пил, ще ти ги окачат на врата и постоянно ще ги носиш. – Ама тези бъчви пълни ли ще бъдат? – Пълни, разбира се. – Тогава нека ги окачат, нека окачат колкото бъчви искат на врата ми, ще има поне какво да пия.
към беседата >>
81.
Вечният порядък
,
НБ
, София, 29.5.1932г.,
Настрадин
Ходжа
минавал за авторитет, за много учен човек.
Данте ходил ли е в ада? Той само е надникнал в ада, Милтон само е надникнал в рая. В рая живеят най-разумните същества. За да влезеш там, трябва да знаеш техния език, да се разговаряш с тях, да влезеш в техните заведения, да слушаш техните сказки, да виждаш общественото положение, и като се върнеш, да кажеш: "Много хубаво нещо е раят! "
Настрадин
Ходжа
минавал за авторитет, за много учен човек.
Един ден, понеже времето не е било топло, отива да сече дърва. Казва си: "Много лесна работа е." Взема брадвата, качва се на едно дърво и почва да сече клона на който стои. Минава един селянин и му казва: "Настрадин Ходжа, ще паднеш." "Това не е твоя работа. Настрадин Ходжа си знае работата." Отсича клона и бухва долу. Тогава казва на селянина: "Отде знаеше, че ще падна?
към беседата >>
Минава един селянин и му казва: "Настрадин
Ходжа
, ще паднеш." "Това не е твоя работа.
За да влезеш там, трябва да знаеш техния език, да се разговаряш с тях, да влезеш в техните заведения, да слушаш техните сказки, да виждаш общественото положение, и като се върнеш, да кажеш: "Много хубаво нещо е раят! " Настрадин Ходжа минавал за авторитет, за много учен човек. Един ден, понеже времето не е било топло, отива да сече дърва. Казва си: "Много лесна работа е." Взема брадвата, качва се на едно дърво и почва да сече клона на който стои.
Минава един селянин и му казва: "Настрадин
Ходжа
, ще паднеш." "Това не е твоя работа.
Настрадин Ходжа си знае работата." Отсича клона и бухва долу. Тогава казва на селянина: "Отде знаеше, че ще падна? Ако знаеш това, кажи ми кога ще умра? " "След три дни ще умреш. Иди да се помириш с жена си." Отива Настрадин Ходжа при жена си и казва: "Паднах от едно дърво.
към беседата >>
Настрадин
Ходжа
си знае работата." Отсича клона и бухва долу.
" Настрадин Ходжа минавал за авторитет, за много учен човек. Един ден, понеже времето не е било топло, отива да сече дърва. Казва си: "Много лесна работа е." Взема брадвата, качва се на едно дърво и почва да сече клона на който стои. Минава един селянин и му казва: "Настрадин Ходжа, ще паднеш." "Това не е твоя работа.
Настрадин
Ходжа
си знае работата." Отсича клона и бухва долу.
Тогава казва на селянина: "Отде знаеше, че ще падна? Ако знаеш това, кажи ми кога ще умра? " "След три дни ще умреш. Иди да се помириш с жена си." Отива Настрадин Ходжа при жена си и казва: "Паднах от едно дърво. В съдбата ми е решено, викат ме в онзи свят.
към беседата >>
Иди да се помириш с жена си." Отива Настрадин
Ходжа
при жена си и казва: "Паднах от едно дърво.
Минава един селянин и му казва: "Настрадин Ходжа, ще паднеш." "Това не е твоя работа. Настрадин Ходжа си знае работата." Отсича клона и бухва долу. Тогава казва на селянина: "Отде знаеше, че ще падна? Ако знаеш това, кажи ми кога ще умра? " "След три дни ще умреш.
Иди да се помириш с жена си." Отива Настрадин
Ходжа
при жена си и казва: "Паднах от едно дърво.
В съдбата ми е решено, викат ме в онзи свят. След три дни ще умра." Прощава се с жена си и отива в полето, при една круша, да чака смъртта си. Ляга в един трап под крушата – чака ангелите да го вземат. Круши падали отгоре и той си хапвал. Три дена вече минали, Настрадин Ходжа все чака да дойдат да го вземат.
към беседата >>
Три дена вече минали, Настрадин
Ходжа
все чака да дойдат да го вземат.
Иди да се помириш с жена си." Отива Настрадин Ходжа при жена си и казва: "Паднах от едно дърво. В съдбата ми е решено, викат ме в онзи свят. След три дни ще умра." Прощава се с жена си и отива в полето, при една круша, да чака смъртта си. Ляга в един трап под крушата – чака ангелите да го вземат. Круши падали отгоре и той си хапвал.
Три дена вече минали, Настрадин
Ходжа
все чака да дойдат да го вземат.
По едно време чува шум, звънци. Надига глава и гледа – минават камили, натоварени с грънци. Но като се надигнал от трапа, подплашил камилите. Хванали го камиларите и му ударили един бой. Връща се при жена си и тя го пита: "Какво има на онзи свят?
към беседата >>
Сега може да се смеем на рая на Настрадин
Ходжа
, но всеки от нас все плаши камилите.
Надига глава и гледа – минават камили, натоварени с грънци. Но като се надигнал от трапа, подплашил камилите. Хванали го камиларите и му ударили един бой. Връща се при жена си и тя го пита: "Какво има на онзи свят? " "Много хубаво е, круши падат от небето, но като подплашиш камилите, бой има." - отговорил той философски.
Сега може да се смеем на рая на Настрадин
Ходжа
, но всеки от нас все плаши камилите.
Всички нещастия в света произтичат от уплашването на камилите. Лошите условия, това са камилите, неразбирането на положителната наука. Положителната наука според мен трябва да започне с децата, с дишането. Първото нещо като станеш сутрин е да знаеш, че трябва да имаш едно правилно дишане, да имаш един правилен ритмус. Онзи, който има правилно дишане, той като легне да спи, мъркане няма, хъркане няма, запушване няма, отваряне на устата няма, при него има една плавност в дишането, един ритъм.
към беседата >>
В Персия имало един
ходжа
, който не могъл да си намери занаят.
Щом са дадени нещата няма нужда да се вкарват в кошарата. И Христос казва: "Добрият пастир е, който изкарва стадото от кошарата навън и го води при бистрите потоци и зелените пасбища." Не който го вкарва в кошарата, но който го изкарва от кошарата. Значи кой е умният пастир: който води хората в църквата, или който ги изкарва навън и ги води към простора на живота? За пример някой ще седне да гадае. Ако е за гадание, аз мога лесно да гадая.
В Персия имало един
ходжа
, който не могъл да си намери занаят.
Търсил човекът, правил, струвал, но не му върви. Най-после жена му казала: "Стани гадател." "Как? " Дала му тя един охлюв и почнал да гадае. Казал той нещо, случило се. Един ден иде един турчин и носи нещо в потурите и му казва: "Познай какво има в потурите." Гадателят като гледал охлюва, казал на себе си: "Веднъж ще идеш на пазар, два пъти, но и ти като лисицата ще влезеш в гащите." И наистина в потурите имало лисица.
към беседата >>
Ако не намеря крадците до 30 деня ще ме обесят." Той си взел 30 зрънца и почнал да брои дните: първия ден гледал слънцето да изгрява, хвърля едното зърно и казва: "Ето, единият мина." В това време минавал единият от разбойниците и си казал: "Той ме позна." Втория ден пак чака
ходжата
да изгрее слънцето и хвърля второто зърно, казва: "И вторият ден мина." Него ден друг от разбойниците бил там.
Един ден иде един турчин и носи нещо в потурите и му казва: "Познай какво има в потурите." Гадателят като гледал охлюва, казал на себе си: "Веднъж ще идеш на пазар, два пъти, но и ти като лисицата ще влезеш в гащите." И наистина в потурите имало лисица. Турчинът казал: "Добре, позна." Прочул се гадателят. В Персия обрали шаха. Шахът чул за този гадател, вика го и му казва да намери крадците. Гадателят казал на жена си: "Ето, създаде ми беля на главата.
Ако не намеря крадците до 30 деня ще ме обесят." Той си взел 30 зрънца и почнал да брои дните: първия ден гледал слънцето да изгрява, хвърля едното зърно и казва: "Ето, единият мина." В това време минавал единият от разбойниците и си казал: "Той ме позна." Втория ден пак чака
ходжата
да изгрее слънцето и хвърля второто зърно, казва: "И вторият ден мина." Него ден друг от разбойниците бил там.
Като чул какво казал ходжата, казал си: "И мене позна! " Така всеки ден гадателят чакал слънцето да изгрява и хвърлял по едно зрънце, а разбойниците, които минавали покрай него, чували да казва: "И този мина." На 29-я ден дошли всички разбойници при него и казали: "Много ти се молим, не ни издавай, ето всичките откраднати неща, дай ги на шаха". Той отива, занася нещата на шаха и минава за голям гадател. Но хубавото в тази приказка ето къде е: в това присъствие на духа. Той си казва: "Като не знаеш това изкуство, защо ли се залавяш?
към беседата >>
Като чул какво казал
ходжата
, казал си: "И мене позна!
Турчинът казал: "Добре, позна." Прочул се гадателят. В Персия обрали шаха. Шахът чул за този гадател, вика го и му казва да намери крадците. Гадателят казал на жена си: "Ето, създаде ми беля на главата. Ако не намеря крадците до 30 деня ще ме обесят." Той си взел 30 зрънца и почнал да брои дните: първия ден гледал слънцето да изгрява, хвърля едното зърно и казва: "Ето, единият мина." В това време минавал единият от разбойниците и си казал: "Той ме позна." Втория ден пак чака ходжата да изгрее слънцето и хвърля второто зърно, казва: "И вторият ден мина." Него ден друг от разбойниците бил там.
Като чул какво казал
ходжата
, казал си: "И мене позна!
" Така всеки ден гадателят чакал слънцето да изгрява и хвърлял по едно зрънце, а разбойниците, които минавали покрай него, чували да казва: "И този мина." На 29-я ден дошли всички разбойници при него и казали: "Много ти се молим, не ни издавай, ето всичките откраднати неща, дай ги на шаха". Той отива, занася нещата на шаха и минава за голям гадател. Но хубавото в тази приказка ето къде е: в това присъствие на духа. Той си казва: "Като не знаеш това изкуство, защо ли се залавяш? " Най-после невидимият свят му помага.
към беседата >>
82.
Една задача / Задача за самовъзпитание
,
ИБ
,
БС
, София, 2.6.1932г.,
Тогава вие ще заприличате на Настрадин
Ходжа
.
Красивият човек нищо не го интересува. Той като влезе в стаята, всичко вижда, после не обръща внимание, нито столовете вижда, нито другите вещи. Който вижда столовете и другите неща, очите му не са красиви, занимават го дреболии. Щом го занимава каква е твоята рокля, той няма красиви очи. Ако утре твоята рокля овехтее, той ще каже, че не е хубава роклята.
Тогава вие ще заприличате на Настрадин
Ходжа
.
Отишли да препускат с конете си, а той се качил на стария си вол да препуска. Те казали: "С този стар вол не може. "Той казал: "Като беше младо теле, много бягаше." И вие ще кажете: "Едно време какви бяхме, като тръгнахме в този път. През целия ден се молехме, сърцата ни горяха, но то едно време беше.
към беседата >>
НАГОРЕ