НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
284
резултата в
73
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Разбира се, този
процес
не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77.
По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе. Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е. спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора.
Разбира се, този
процес
не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77.
Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години. Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Значи, всичкият този
процес
на нашето развитие трябва да се изпълни и, следователно, през тази година то трябва да бъде мотото в живота ни.
Това пък число е числото 10. То е преповторение на човешкото политическо развитие. Двайсет и девет. Числото 29 е равно на 11. То е изпълнението.
Значи, всичкият този
процес
на нашето развитие трябва да се изпълни и, следователно, през тази година то трябва да бъде мотото в живота ни.
Тази книжка, върху която написахте 28+1=29 думи, ще я поставим пред Господа да се освети, а след това ще си я препишете всякой един от вас, ще се постави под думите знакът на Веригата и след това ще си ги вземете да си ги носите у вас през годината. Това ще е словото, което ви се дава тази година. По направено предложение помолиха се г-н Т. Бъчваров и Н. Ватпев да препишат книжката с 29-те думи в 29 екземпляра — за всекиго по един.
към беседата >>
Като се обезсоли, ще се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго, освен един
процес
за възобновление, необходимо за спазването на неговите чувства, и така ще се възстанови това, което е изгубил.
В духовния свят е същото — вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например, глицеринът9, съединен с памук, образува динамит и пр. Веднъж аз попитах един химик какво струва една сол, когато се обезсоли, а той отговори, че трябва да се хвърли. „Но ако искате да :е поправи, добави химикът, трябва основа или киселина „ Така е и с човека.
Като се обезсоли, ще се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго, освен един
процес
за възобновление, необходимо за спазването на неговите чувства, и така ще се възстанови това, което е изгубил.
Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се питате какво Господ иска да възстанови у вас. Затова не бива да се плашите при страдания, а размислете какво иска да ви учи Господ. После, съединявайте се с всичките в света — не отбягвайте хората в света, а се съединявайте с всички тях. Всички гледайте да се срещнете с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато стигнете до друг оазис. Затова, свързвайте се с добрите хора в света, за да се ползувате от тях.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
В
процеса
на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл.
Обаче, напротив — чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, унищоженото зърно принася плод. Така трябва да се стараем да изработваме, щото да живеем едновременно в два свята, защото, както дървото живее едновременно в два свята, така и душата човешка живее на две места. От изпитите и страданията ние не бива да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на земята, да работим, да се развиваме и да принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всякой друг път е фатален. Ако плодовете на една ябълка, например, искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме.
В
процеса
на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако приложим, нашият живот ще стане по-светъл.
Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, най-много не може да се закачи на духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа иска с едно свое желание да влезе в небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите ми да пребъдат във вас.“ Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче, както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания. А всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може да ви подтикне и към добро. И когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата; а да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат.
към беседата >>
4.
Любов и единство
,
ИБ
, , 17.3.1912г.,
Процесът
на разрушението, злото е необходим, но пък необходим е и
процесът
на доброто, който
процес
гради.
Думата "учител" означава този, който нагласява нещата. И на нас е необходим учител, който да ни научи как да приложим нещата в живота, защото ние още не знаем да прилагаме Божествените закони.
Процесът
на разрушението, злото е необходим, но пък необходим е и
процесът
на доброто, който
процес
гради.
А като имате любов, то тоя закон ще тури в действие вашите знания на законите. Така, най-напред вие трябва да се вкиснете, защото, докато се не вкиснете, не можете да станете сладки. Най-напред вие ставате горчиви, после ставате кисели, а най-после дохожда сладчината. Излиза, че най-първият учител на човека е злото. Вие сега минавате през пътя на подсладчаването и вие сте, които ще подсладите света.
към беседата >>
Добрите хора са солта, която е
процесът
, който крепи равновесието в света.
А като имате любов, то тоя закон ще тури в действие вашите знания на законите. Така, най-напред вие трябва да се вкиснете, защото, докато се не вкиснете, не можете да станете сладки. Най-напред вие ставате горчиви, после ставате кисели, а най-после дохожда сладчината. Излиза, че най-първият учител на човека е злото. Вие сега минавате през пътя на подсладчаването и вие сте, които ще подсладите света.
Добрите хора са солта, която е
процесът
, който крепи равновесието в света.
Прочие, ако ме слушате, аз ви казвам и съветвам: имайте любов. Любов значи, че имате единство, сливане, а не обезличаване, с еднакви интереси и въобще да поставяте този, когото любите, повече от себе си; любов значи да въздигнете другиго повече от себе си. И тогава настъпва неволно въпросът: "Готов ли съм да направя за другиго повече от онова, което ще направя за себе си? " Въдворете любовта у себе си, защото тя ще внесе във вас новата светлина. Исус Христос уми нозете на своите ученици.
към беседата >>
5.
Що значи съдба?
,
ИБ
, , 31.3.1912г.,
В продължение на горните мисли и когато отговаряме на въпроса, що е съдба, неволно заставаме пред истината, че за да можем да намерим правилен отговор, необходимо е да знаем по-напред, че ще настъпи
процесът
, за да се изпитаме.
Да се отсъди право на един човек. Но тази дума значи и определение на нещата – да се определи отношението на хората, което имат помежду си, и да се определи качествеността на едно нещо, като се уясни каква именно работа може да изпълни. Всякой един от нас трябва да намери място в Христовото тяло. Кармата е първото разбиране на съдбата. Например онеправдал съм някого, трябва да ми го върне.
В продължение на горните мисли и когато отговаряме на въпроса, що е съдба, неволно заставаме пред истината, че за да можем да намерим правилен отговор, необходимо е да знаем по-напред, че ще настъпи
процесът
, за да се изпитаме.
Така, най-първо, пред нас е Арарат, т.е. че трябва да намерим за нас едно пристанище. Ние сме в потопа и първото място, което трябва да намерим, е планина, на която да можем да застанем. Вторият етап е гората Мория, гдето да принесем жертва на Бога. Третата стъпка е Синай, гдето се даде законът Божий.
към беседата >>
6.
Умни и силни
,
ИБ
, , 28.11.1913г.,
В събирането се разбира
процес
механически – туряме нещо, някого събираме с другиго и пр.
То е в дадения момент какви мисли има в нас. Който има опитността от това, той ще разбере всичко и още ще му се допринесе. Но ако нямаме опитност, то не ще ни бъде ясно, защото не ще имаме мярка за определяне по-сложни отношения. Ако децата не знаят основните действия от математиката, не могат разбра висшата математика. В живота има математика.
В събирането се разбира
процес
механически – туряме нещо, някого събираме с другиго и пр.
И изваждането е процес механически – вадим някого из къщата му, махаме нещо, вадим мисли. С кавгите си съседките си вадят кирливите мисли и желания. Кавга – събиране и изваждане, но щом дойде процесът на умножение, то вече иска ум. Да умножим, значи да турим зърно житно в земята, но да сметнем как, кога и къде да го посеем, за да даде много плод. От едно зърно – 300.
към беседата >>
И изваждането е
процес
механически – вадим някого из къщата му, махаме нещо, вадим мисли.
Който има опитността от това, той ще разбере всичко и още ще му се допринесе. Но ако нямаме опитност, то не ще ни бъде ясно, защото не ще имаме мярка за определяне по-сложни отношения. Ако децата не знаят основните действия от математиката, не могат разбра висшата математика. В живота има математика. В събирането се разбира процес механически – туряме нещо, някого събираме с другиго и пр.
И изваждането е
процес
механически – вадим някого из къщата му, махаме нещо, вадим мисли.
С кавгите си съседките си вадят кирливите мисли и желания. Кавга – събиране и изваждане, но щом дойде процесът на умножение, то вече иска ум. Да умножим, значи да турим зърно житно в земята, но да сметнем как, кога и къде да го посеем, за да даде много плод. От едно зърно – 300. Ако не можем оцени някого, то не знаем как да делим.
към беседата >>
Кавга – събиране и изваждане, но щом дойде
процесът
на умножение, то вече иска ум.
Ако децата не знаят основните действия от математиката, не могат разбра висшата математика. В живота има математика. В събирането се разбира процес механически – туряме нещо, някого събираме с другиго и пр. И изваждането е процес механически – вадим някого из къщата му, махаме нещо, вадим мисли. С кавгите си съседките си вадят кирливите мисли и желания.
Кавга – събиране и изваждане, но щом дойде
процесът
на умножение, то вече иска ум.
Да умножим, значи да турим зърно житно в земята, но да сметнем как, кога и къде да го посеем, за да даде много плод. От едно зърно – 300. Ако не можем оцени някого, то не знаем как да делим. Умът е сила, която трябва да знаем да умножаваме и делим, за да я използуваме и да ни даде богатство, което да умножаваме и делим. Умът е добродетел от Бога.
към беседата >>
7.
Онова, което ще повдигне човека
,
ИБ
, , 30.12.1913г.,
Единият
процес
обхваща външната страна – механическа; а другият – вътрешната - органическа.
Церът на всичките неща трябва да се търси другаде. "Роденото от плътта е плът" – казва Христос – сегашното положение; а "роденото от Духа – дух" – то е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждание, чрез възкресение и безсмъртие. Тук е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост. Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни. Тъй различни в своето естество, както събирание и изваждание, и умножение и деление.
Единият
процес
обхваща външната страна – механическа; а другият – вътрешната - органическа.
Който се е учил само да събира и изважда, той не е разбрал живота. Първите човеци съгрешиха там – в събирането и изваждането. Ева направи първото събирание на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете, и Господ направи изваждането – изпъждането. В началото беше им казано да умножават и разплодяват. Правя ви намек, намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот.
към беседата >>
8.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
И след това ще дойде
процесът
на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта.
Но може да попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно.
И след това ще дойде
процесът
на растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта.
Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата. Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата.
към беседата >>
Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този
процес
на развитие.
Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? – Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста.
Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този
процес
на развитие.
Говоря ви алегорично. Преди тоя процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно. А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата.
към беседата >>
Преди тоя
процес
на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал.
– Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично.
Преди тоя
процес
на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал.
Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно. А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата. И да избягваме недостатъци като посочените в следния разказ: в Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия, с дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята. Намира най-после едно окъсано дете, което му прилегнало на сърцето, и си казва: „Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината!
към беседата >>
“ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи
процес
: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества.
Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро! “ Къде е тогава тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: „Е, разбра ли Живота, разбра ли какъв е смисълът на Живота, който Аз ти пратих?
“ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи
процес
: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества.
Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес. На едно място казва: „Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди Ангели да ме избавят? Но ако не изпълня това, за което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците? “ Па и сам Той искаше да се издигне.
към беседата >>
Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен
процес
.
Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: „Е, разбра ли Живота, разбра ли какъв е смисълът на Живота, който Аз ти пратих? “ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества. Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях.
Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен
процес
.
На едно място казва: „Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди Ангели да ме избавят? Но ако не изпълня това, за което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците? “ Па и сам Той искаше да се издигне. Вие сте на Земята, един ден и за вас ще дойдат бури, мъчнотии и може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там, където няма страдание, няма и забогатяване. Там, дето има скърби, има и радости; дето има смърт, има и възкресение.
към беседата >>
Тия именно грешки се изправят чрез
процеса
на страданието.
Вие сте на Земята, един ден и за вас ще дойдат бури, мъчнотии и може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там, където няма страдание, няма и забогатяване. Там, дето има скърби, има и радости; дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участва в страданията на човечеството, не ще спечели нищо. Па и що са страданията? Следствия от грешки, причинени някога по наше неумение.
Тия именно грешки се изправят чрез
процеса
на страданието.
Този процес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето. Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва онази радост и ще я задържим. И затуй Господ започва със страданията, за да ни кали (както железарят калява желязото, за да го направи годно за работа) да издържим радостта, която ще дойде отпосле. Всеки от нас е нужен, много нужен на Господа.
към беседата >>
Този
процес
е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето.
Там, дето има скърби, има и радости; дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участва в страданията на човечеството, не ще спечели нищо. Па и що са страданията? Следствия от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието.
Този
процес
е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето.
Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва онази радост и ще я задържим. И затуй Господ започва със страданията, за да ни кали (както железарят калява желязото, за да го направи годно за работа) да издържим радостта, която ще дойде отпосле. Всеки от нас е нужен, много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица.
към беседата >>
Господ прави операция, вижда, че вие ще изгубите много, съкратява
процеса
на вашия живот: „За да не направи повече дългове, вземете му капитала, който Съм му дал, времената не са сега благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мен.“ И в този
процес
ние мислим, че светът ни е забравил.
Само Господ, който ви е пратил на Земята, оценява вашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас; Онзи, който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога. Ако Господ е с вас, вие ще бъдете красиви, а светът обича красивото; ако Той е с вас, вие ще бъдете богати, силни, добри, а доброто всякога се почита. Сега ще ви говоря за Бога, не като за същество, както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството, което не знаете къде е, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича – кара да се раждаме и умираме. Що е умиране?
Господ прави операция, вижда, че вие ще изгубите много, съкратява
процеса
на вашия живот: „За да не направи повече дългове, вземете му капитала, който Съм му дал, времената не са сега благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мен.“ И в този
процес
ние мислим, че светът ни е забравил.
Но ако светът ни е забравил, Господ мисли за нас. А светът трябва непременно да ни забрави. Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: „Това е моят свят.“ Та и в живота този факт е също тъй верен – вие трябва да имате само един Господ. Има много богове в света, които ще искат да ви приберат; но вие трябва да намерите вашия Бог, с когото можете да живеете, да се развивате, богатеете. Писанието казва: „Бог не е само на Небето, Той живее в сърцата на смирените.“ Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението.
към беседата >>
Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този
процес
и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга.
“ Не, Господ никога не иска насила жертви от нас. Хората казват: „Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света? “ Как да го оправи? – „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора?
Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този
процес
и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга.
Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга – да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник.
към беседата >>
Тоя
процес
се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче
процесът
е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват.
Хората казват: „Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света? “ Как да го оправи? – „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга.
Тоя
процес
се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче
процесът
е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват.
Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга – да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания?
към беседата >>
И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този
процес
работи Господ.
Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга – да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас.
И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този
процес
работи Господ.
Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания? “ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло.
към беседата >>
9.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
През този
процес
минава и човешкият живот.
Завързва, узрява. Но хората не го оставят: вземат сърп и го изрязват. Неговите страдания не се свършват тук: след като го ожънат, стягат го в снопи, после бодват го с вили и го мятат в колата, занасят го на гумното и го слагат едно върху друго на големи, като планини, купи. След това прекарват над него коне и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място?
През този
процес
минава и човешкият живот.
Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този процес? “ – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали?
към беседата >>
Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този
процес
?
Но хората не го оставят: вземат сърп и го изрязват. Неговите страдания не се свършват тук: след като го ожънат, стягат го в снопи, после бодват го с вили и го мятат в колата, занасят го на гумното и го слагат едно върху друго на големи, като планини, купи. След това прекарват над него коне и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият живот.
Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този
процес
?
“ – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал!
към беседата >>
И ако това зърно не беше прекарало
процеса
на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо?
“ Но като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно.
И ако това зърно не беше прекарало
процеса
на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо?
Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб“. А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин. И жертвоприношението не е толкова тежко.
към беседата >>
Както житното зърно е минало през този
процес
, и ние трябва да се жертваме по същия начин.
Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб“. А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат.
Както житното зърно е минало през този
процес
, и ние трябва да се жертваме по същия начин.
И жертвоприношението не е толкова тежко. Сега нека се обърнем към историята на Христовия живот, към историята на еврейския народ. Как ще си обясните това противоречие: един народ чака с хиляди години своя Избавител, своя Цар да дойде и му даде свобода, а в това време, когато Той се явява, именно еврейските първосвещеници и князе се оплакват против Него? Вие бихте казали, че ако Христос би дошъл в наше време, щяхте да постъпите по-добре. Съмнявам се.
към беседата >>
Физиолозите не могат да обяснят този
процес
.
Но има и друг закон в света, който се проявява в слънчевата светлина. Когато слънцето почне да свети върху всички зародиши и същества на земята, тази светлина, която у човека произвежда радост и веселие, у други произвежда омраза и злоба. Светлината, която у едни докарва разположение, прави други свирепи! Светлината и топлината върху един вълк го карат да мисли къде може да намери овце, да ги изяде; като паднат същите върху един крадец, той ще почне да мисли как да ви открадне пари; паднат ли върху човек, който се стреми да прави добро, той ще помисли да намери някой беден човек, да му помогне. Дайте едно житно зърно на кокошката, тя ще образува хубави пера; дайте го на свиня, тя ще образува хубава четина; дайте го на вълк, той ще образува хубави зъби и нокти; дайте го на рибата, тя ще образува хубави люспи.
Физиолозите не могат да обяснят този
процес
.
Всяко същество приспособява храната, топлината и светлинта съобразно със своето развитие и понятие. Тоя закон може да разберете, като опитате тия два противоположни свята. Не може да ви се обясни защо у хората съществува злото, защо те предпочитат омразата пред любовта, лъжата пред истината. Това не можем да обясним; много въпроси „защо“ ще останат необяснени. Българската дума „защо“ е една въпросителна, която подразбира: „Аз искам“.
към беседата >>
Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал целия
процес
на житното зърно“, и когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както слънцето съживява посятото житно зърно.
Аз го похвалявам само в едно нещо – че е много работлив, не се обезсърчава: ако го изпъдите из една врата, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти. Ето една отлична и насърчителна негова черта. И Господ казва: „Вземете пример от него: той е учител на хората, учи ги и ще научи всинца“; като ви лъже, лъже, най-сетне вие ще кажете: „Научихме твоите лъжи, и не можеш вече ни излъга“. Един рекъл на един свой приятел: „Моята маймуна не можеш я излъга“; отива приятелят му при маймуната, почва да се преструва, че спи, зажумява и маймуната, а той задига парите; връща се господарят ѝ и я набива хубаво; втори път маймуната си отваря хубаво очите, не замижава, защото знае, че има дърво. С опитността, която имаме в света, след страдания, когато дяволът дойде, ще му кажем: „Моите очи са отворени“.
Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал целия
процес
на житното зърно“, и когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както слънцето съживява посятото житно зърно.
към беседата >>
10.
Познайте Истината и Истината ще ви
,
ИБ
, Бургас, 29.4.1914г.,
Обществото само с права или само със задължения не може да вирее, а са необходими двата
процеса
, които трябва да вървят заедно.
Има духове, които ни продават от всички материали скъпо или евтино; когато ни ги продадат по-скъпо, излъгали ни са колко струват. Христос иска да ни направи свободни. Ние сме обвързани с хиляди задължения - първите от тях са към родителите, сетне към братятасестрите, по-подир, когато встъпим в брак, към жената и децата, по-подир към обществото и пр. Изкуството е да знаем как да постъпваме към всеки един от тях. Свободата има права и задължения.
Обществото само с права или само със задължения не може да вирее, а са необходими двата
процеса
, които трябва да вървят заедно.
Правата се ограничават според изискванията на нашите нужди. Искаме ли повече, ще се появи обратна реакция Гдето има повече мед, ще се съберат и повече пчели, да го ядат. Гдето има повече богатство, около нас ще дойдат всички лоши духове. Богатството е необходимо за свободата - то, като дава блага, дава и злини, може да стане човек мързелив, горделив и прочее. В Христовото учение стойността на човешката душа зависи от вътрешните качества - да бъдем свързани с Господа, т.е да бъдем облечени в Истината, а то е да бъдем облечени в Любовта.
към беседата >>
Обръщението, покаянието и прочие, и тук става
процесът
на новораждане.
Христос в света е учил хората как да намерят своята заровена душа- скритото богатство. Много от нашите души са заложени и трябва да ги намерим. Когато човек е слязъл от небето към земята, той е заложил своята душа, затова трябва да я откупим. Всички живели преди нас хора са работили земята, натрупали са пръст, и ние трябва да работим с душата си върху същата почва. Затова се иска да имаме условията за мярката - пробния камък.
Обръщението, покаянието и прочие, и тук става
процесът
на новораждане.
За да се сдобием с пробния камък, трябва да бъдем свободни; за да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва - добро, лошо, и това е Христос да живее в нас. Тогава всички длъжности за нас са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре. Бог и ангелите изпраща да слугуват на някоя грешна душа за изправлението й. Всякога трябва да започваме от по-малките работи и да отиваме към по-големите, а не да казваме, че като сме свободни, не сме длъжни да извършваме някоя работа.
към беседата >>
11.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Че трябва да намерите
процеса
на пречистването на вашия живот.
Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни да създадат основа за пет таланта. А пет таланта малцина имат. Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога да кажа, че всинца имате по два таланта. Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго. А какво означава числото 4?
Че трябва да намерите
процеса
на пречистването на вашия живот.
Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите? Ако я пиете с калта, ще ви повреди. Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат. Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва? Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката.
към беседата >>
Значи числото 4 е Божественият
процес
, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат.
Но ако превърнете тия два таланта в четири, ще бъде друго. А какво означава числото 4? Че трябва да намерите процеса на пречистването на вашия живот. Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва да намерите средство да я прецедите? Ако я пиете с калта, ще ви повреди.
Значи числото 4 е Божественият
процес
, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат.
Онзи, който има два таланта, трябва да работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва? Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката. През нея може да излезе само суроватката. Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва да имате за нещата на живота. Когато казват за някого, че е критик, трябва да подразбирате, че той има цедилка, в която като тури да прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу.
към беседата >>
Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с истината, и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през
процеса
на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания.
“ – Вие я имате, но трябва да знаете как да подквасвате, да подсирвате млякото. Ако млякото е много студено, може ли да се подкваси? Не може. Ако е много горещо може ли? Пак не може.
Трябва да спазвате един основен закон при подквасването: трябва да имате добри чувства, добри желания, да подквасвате човека с добра мая, да го подквасвате така, че да не се вкисне, да го заквасвате с истината, и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през
процеса
на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания.
Това са двата таланта, които трябва да приложите в живота си. Може да сте слушали и други проповеди върху талантите. Те означават пари, способности, сила; те са нещо обективно, не субективно. Талантът е всякога сила, внесена извън, която може да ни се даде и пак да ни се вземе. Талантите не може да бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме.
към беседата >>
12.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
След като вашите очи свършат този
процес
, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз.
В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може да реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат „мъчно храносмилане“ и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото тяло. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може да реагира върху нашия мозък, и умът ни не може да я възприеме, образува се и у нас същото състояние. Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може да реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може да го възприеме, образува се пак едно подобно състояние. Човешкото естество има трояко разбиране върху нещата. Вземете един плод, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще си съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея.
След като вашите очи свършат този
процес
, ще приближите ябълката до носа си, да видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз.
Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби да опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма да остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна“. Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората. Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н. Какъвто е умът на човека, такъв му е и халът, дето се казва; следователно според него ще бъде и схващането му за Любовта. За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н.
към беседата >>
Но преди растенето на зъбите става известен
процес
– детето боледува.
За да познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за да познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за да познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за да познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за да познаете един учител, трябва да го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н. Всяко нещо трябва да бъде изпитано на неговото място. Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма. Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем. Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му.
Но преди растенето на зъбите става известен
процес
– детето боледува.
И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава. И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през процеса на страданията. Следователно, когато казваме: „Страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда храна. Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите страдания в света, то е признак, че са почнали да ви никнат зъби. Когато минете през този процес, вие сте вече сформирани, имате 32 зъба, и сте във възрастта на Христа – 32 години.
към беседата >>
И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през
процеса
на страданията.
Следователно, когато дойдем да говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови да разберете това, което мога да ви кажа, и за да мога да предам тази мисъл, да ви бъде понятна, трябва да я облека в проста форма. Мога да говоря на език непонятен вам, не защото имам желание да бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може да бъде неразбираем. Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за да му даде майката обаче по-твърда храна, трябва да му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му. Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува. И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава.
И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през
процеса
на страданията.
Следователно, когато казваме: „Страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда храна. Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите страдания в света, то е признак, че са почнали да ви никнат зъби. Когато минете през този процес, вие сте вече сформирани, имате 32 зъба, и сте във възрастта на Христа – 32 години. Сега, да направя един малък разбор как апостол Павел е схващал Любовта. За да разберем Любовта, трябва да сравним това понятие с противоположните нему понятия.
към беседата >>
Когато минете през този
процес
, вие сте вече сформирани, имате 32 зъба, и сте във възрастта на Христа – 32 години.
Но преди растенето на зъбите става известен процес – детето боледува. И тогава майката си казва: „Детето има огница, дали няма да умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава. И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през процеса на страданията. Следователно, когато казваме: „Страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо да ги минем, да израснат нашите зъби, за да можем да се нахраним с тази твърда храна. Какви са тия зъби – после мога да ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите страдания в света, то е признак, че са почнали да ви никнат зъби.
Когато минете през този
процес
, вие сте вече сформирани, имате 32 зъба, и сте във възрастта на Христа – 32 години.
Сега, да направя един малък разбор как апостол Павел е схващал Любовта. За да разберем Любовта, трябва да сравним това понятие с противоположните нему понятия. Когато човек иска да опише някой предмет, трябва да намери отличителните му белези; описва, например, един кон, една крава, овца, вълк и т.н. – трябва да намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни. В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем да направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях.
към беседата >>
А страданието е един
процес
, чрез който може да се придобие търпението; този е методът за придобиване на търпение.
Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението – това е волевост“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека, трябва да се добие; Любовта може да ни дойде даром, но търпението трябва да го придобием.
А страданието е един
процес
, чрез който може да се придобие търпението; този е методът за придобиване на търпение.
За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, Истина и Добродетел. Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? Тя предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, човек, полезен на своя дом и на своята родина. Именно като предвижда това, майката си казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“. И тя умно постъпва.
към беседата >>
Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате да изучите
процеса
на търпението, вижте търпението на житното зърно.
Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява. Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма да посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма да ни съдят; работата е да не правим приятелство с тях. Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва да се пазите от него“, и правим живота на човека нещастен. Завистта не е нещо отвлечено, както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на земята хора, които са олицетворение на завистта. Само след като научим тия две качества – търпението и благосклонността – ние ще научим историята на нашия живот, ще научим защо сме слезли на земята.
Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате да изучите
процеса
на търпението, вижте търпението на житното зърно.
Без търпение ще имате разочарование. Много хора няма да ви повярват. Ще кажете: „Мене не ме следват хората“. Защо ще ви следват: хората не са родени вас да следват? Ще слушат вашето учение, но да ви следват – никога.
към беседата >>
Смъртта е
процес
на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили.
Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може да се използва. Хората са себелюбиви – като дойде Любовта, искат да я затворят в себе си. Но ако тя беше затворена в нас, ще разруши нашите стени и ще излезе навън. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да стои. И се ражда смърт.
Смъртта е
процес
на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили.
Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да я възприемат. Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна. Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта. И затова хората от практика казват: „Който много обича, много и мрази“. Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва да бъдем с нея много внимателни.
към беседата >>
13.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два
процеса
в Природата, които се сменят.
Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала да го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за да опетни името си, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше да остане. Забележете, първо жената, Ева, бе турена на изпитание и не устоя, а след туй – и нейният мъж; сега се туря мъжът на изпитание. Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога да го сторя“, защото то беше формено изневеряване. Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“. След това дойдоха страданията, но дойде и издигането.
Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два
процеса
в Природата, които се сменят.
Бог не всякога дава, понякога взема. Той в едно отношение дава, в друго взема. От една страна, океанът изпраща влага на сушата, от друга, чрез реките тази влага пак се връща в океана. В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи.
към беседата >>
Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е
процес
, който изработва нашия характер.
Ако бащата не направи самоотречение на своя индивидуален живот, би ли се радвал? Учител, който не полага усилия, може ли да има ученици да го уважават? Кой, като е лежал на гърба си, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение? От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания. Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя.
Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е
процес
, който изработва нашия характер.
И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот. Ние се готвим да отидем на Небето. Какво ще занесем там? Своя характер – той е нашето богатство. Вие обичате да сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер?
към беседата >>
Зеленината е
процес
, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат, почва зреенето.
Ама казват някои: „Хората са грешни“. – От тия грешници именно си създайте приятели: в тях има благородни души. Съвременният християнин казва: „Той не е вярващ, той е още зелен“. – Ами че докато не бъде зелен, може ли да узрее? Нещата, които изникват от земята, първо са зелени, не узряват веднага.
Зеленината е
процес
, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат, почва зреенето.
„Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш. Който не е зелен, не може да узрее. Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма процес на развитие. Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато. Всички обичат парите – узряването.
към беседата >>
Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма
процес
на развитие.
– Ами че докато не бъде зелен, може ли да узрее? Нещата, които изникват от земята, първо са зелени, не узряват веднага. Зеленината е процес, чрез който се изсмукват соковете, и когато се наберат, почва зреенето. „Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че си зелен; той не те обижда; ако си благороден човек, с труд, един ден ще узрееш. Който не е зелен, не може да узрее.
Ако не е зелен, ще бъде сух, а в сухото няма
процес
на развитие.
Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато. Всички обичат парите – узряването. Има някои хора, които не са узрели. Парите знаете ли какво са? Да сте узрели.
към беседата >>
Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен
процес
се нарича в науката еволюция, развитие.
Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта да бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато. Всички обичат парите – узряването. Има някои хора, които не са узрели. Парите знаете ли какво са? Да сте узрели.
Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен
процес
се нарича в науката еволюция, развитие.
Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце. Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни.
към беседата >>
Той е необходим, докогато всички хора завършат
процеса
на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце.
Всички обичат парите – узряването. Има някои хора, които не са узрели. Парите знаете ли какво са? Да сте узрели. Животът се състои в постепенно развитие на зеленината до узряването; този постепенен процес се нарича в науката еволюция, развитие.
Той е необходим, докогато всички хора завършат
процеса
на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце.
Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят. Тогава ще се яви Господ. Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему. Когато почнете да разбирате, да отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат да узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят да си кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни. Тогава истината ще ви бъде венец на главата, а снопите на нивата ще ви се поклонят, и слънцето и луната и единадесетте звезди на Небето ще ви поздравят.
към беседата >>
14.
Важността на малките неща
,
НБ
, София, 16.8.1914г.,
И в света целият
процес
на развитието върви отначало с тия дребни неща, които вие презирате; на тях се дължи всичкият прогрес на вселената.
Но Христос се обръща към Своите ученици и ги предупреждава да не презират малките. Защо? „Не ги презирайте, защото вие обиждате техните ангели, които им служат на Небесата. Ако презирате тия малките, вие презирате ангелите, на които малките са деца.“ Когато искаме да разцепим едно дърво, най-първо издялваме малки остри клинове, и те, като влязат, отварят място за големите. Ако клиновете бъдат големи и тъпи, как ще се забият? Тъй че малките неща отварят път на големите.
И в света целият
процес
на развитието върви отначало с тия дребни неща, които вие презирате; на тях се дължи всичкият прогрес на вселената.
Ние казваме, че ралото цял свят храни, че като изоре орачът добре нивата и я посее, тя дава голямо плодородие. Това е тъй, но не бива да забравяме и ролята, която играят онези милиарди червейчета, които също преорават нивата. Понеже сме възпитани тъй, че да презираме слабите, ние, и като влезем в Християнството, носим, под овчата кожа, инстинктите на вълка, и виж, че по едно време, под тая невинна премяна си покажем своите нокти; не забравяме своите стари навици: щом някой ни вземе един грош – скоро прошение в съда. Открадне ли 5–10,000 лева – „А, браво! “, му речем.
към беседата >>
Той е онзи вътрешен Божествен
процес
, който въздига и обновява човешкото сърце, човешкия ум, човешката душа, човешкия дух.
Например, ако бих ви попитал: Можете ли да кажете как са се сформирали вашето тяло, вашето сърце, вашият ум, можете ли да кажете как са станали тия неща? Първоначално човек, когато се е появил на земята, не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и е станал човек, който е сега милион пъти по-грандиозен, отколкото е бил. Неговата сила първоначално е била скрита в зародиш. Така и в съвременния наш живот мисълта съдържа велика Божествена основа, и ако тя падне на добра почва, може да възроди нашия живот. Туй, което ние наричаме „възраждане“, съществува като закон на духа.
Той е онзи вътрешен Божествен
процес
, който въздига и обновява човешкото сърце, човешкия ум, човешката душа, човешкия дух.
Това е процес на възлизане отдолу нагоре. И в този Божествен стремеж се изработва нашето повдигане, избавление и спасение. Ето защо всички същества, от най-големите до най-малките, се стремят да се обновят, да се повдигнат, и в младостта се крие процъфтяването на човешката душа. Когато говорим, че трябва да бъдем снизходителни към малките, то произхожда от принципа да не огорчаваме Господа, защото когато огорчаваме един човек, не огорчаваме собствено него, а Господа, Който е в него. Па и когато правим добро, ние помагаме на Господа.
към беседата >>
Това е
процес
на възлизане отдолу нагоре.
Първоначално човек, когато се е появил на земята, не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и е станал човек, който е сега милион пъти по-грандиозен, отколкото е бил. Неговата сила първоначално е била скрита в зародиш. Така и в съвременния наш живот мисълта съдържа велика Божествена основа, и ако тя падне на добра почва, може да възроди нашия живот. Туй, което ние наричаме „възраждане“, съществува като закон на духа. Той е онзи вътрешен Божествен процес, който въздига и обновява човешкото сърце, човешкия ум, човешката душа, човешкия дух.
Това е
процес
на възлизане отдолу нагоре.
И в този Божествен стремеж се изработва нашето повдигане, избавление и спасение. Ето защо всички същества, от най-големите до най-малките, се стремят да се обновят, да се повдигнат, и в младостта се крие процъфтяването на човешката душа. Когато говорим, че трябва да бъдем снизходителни към малките, то произхожда от принципа да не огорчаваме Господа, защото когато огорчаваме един човек, не огорчаваме собствено него, а Господа, Който е в него. Па и когато правим добро, ние помагаме на Господа. Когато помогнем на някой, и неговият ангел, който е на Небето, ще бъде в наша услуга.
към беседата >>
15.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
те говорят за
процеса
на един и същ предмет, който минава своето развитие.
На пръв поглед всякой мисли, че има познание за черешата или крушата или сливата, но ако ни запитат в що се състои нашето познание, едва ли можем да дадем точно съответствуващ на истината отговор. Защото ако вземете сливата, да кажем, в нейния зародиш, вашето понятие ще е, че тя е със стипчив вкус; когато наедрее, ще и се приложи известна киселина, а пък в края същата слива ще намерите, че е приложила сладчина. Значи, в тия три периода имате диаметрално противоположни неща и следователно вие ще турите една и съща слива в три категории и като че ли ще имате пред себе си три различни сливи. И ако тая слива един философ я видеше в нейния зародиш със стипчивия и вкус, друг я видеше, когато е наедряла с киселичкия и вкус, а трети философ -- когато вече е узряла и има приятна сладчина, та питам аз нямаше ли тия трима философи да започнат да спорят? А между това, най-вярното в този спор ще е, че всякой един от тях има пред себе си по една трета от същата слива, т.е.
те говорят за
процеса
на един и същ предмет, който минава своето развитие.
Следователно, ние трябва да разбираме и знаем основния закон на познанието, т.е. когато искаме да изследваме един предмет, трябва да намерим двете му крайни точки: неговото начало, зародиша му, и неговото пълно развитие, както и да изследваме вътрешната му междина. Във връзка с познанието, аз ще ви говоря сега и върху първата глава на Битието, което е и битие на човешката душа. Казва се там (Битие, гл.1, ст.1), че: „В началото създаде Бог Небето и земята", т.е., Бог е определил двете крайни точки, в които е искал да работи, като е направил Небето и земята. И то подразбира не тази земя, която видите, защото тя, в сравнение със Земята, за която аз ще ви говоря, е един малък остров.
към беседата >>
Така
процесът
на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а
процесът
на клоните показва пътя, през който ангелите са минали.
Защо Господ направи тази "твърд"? Да не би тези напреднали същества, толкова красиви, да се увлекат от земните неща. Защото, ако вие, които имате лаборатория, заграждате я, да не би някое дете да влезе и я угрози; то колко повече Господ трябваше да направи преграда между земното и небесното, като с това определи развитието на човешките души! Да, тази преграда показва мястото, отгдето са започнали хората да слизат надолу, също както пък екваторът е мястото, през което хората отиват на север и са започнали да се отдалечават. Образуват се два противоположни полюса.
Така
процесът
на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а
процесът
на клоните показва пътя, през който ангелите са минали.
Но понеже има диаметрално различие, то ангелите идват, когато слизат надолу, а ние идваме, когато отиваме отдолу – нагоре. Ние сме започнали да учим отгоре – надолу и затова ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за учители на човечеството. (Чете стихове 9 до 13.) „И стана вечер, и стана утро, ден третий", а то значи; първият ден – за първото тяло, вторият – за второто, а третият – за третото тяло. (Чете стихове 14 до 18.) Чудят се някои хора и учени, как е възможно да се направи това, за толкова малко време. У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно.
към беседата >>
И искайте, щото Господ да направи твърд във вас; и всичкият този
процес
, описан в първата глава на Битието, искайте да стане във вас.
Христос иде и ако излезете да Го посрещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще My дадат каляска. И всяко царство ще My даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, Царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, царствата на ундините и силфите. Започнете, прочее, да размишлявате така: дали е устроено за вас Небето и Земята.
И искайте, щото Господ да направи твърд във вас; и всичкият този
процес
, описан в първата глава на Битието, искайте да стане във вас.
Гледайте сега колкото можете да се освободите от вашия тежък багаж, щото, като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови. А за времето сега не можете да знаете – като идем там, ще ви доизкажа това, което не съм ви казал. А сега гледайте да си досвършите работата на земята, та да ви каже Христос: „Добре, рабе добрий и верний; на малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на Господаря си." (Матея: 25; 21) Иэпяхме всички „Възкресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителя продължи: Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, мъжа и жената?
към беседата >>
Значи, за да познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен
процес
, който само ние можем да си го усещаме и познаваме.
Значи, Божественият глас може да го приемете от три посоки: горната част на главата, центъра на носа и откъм лъжичката. Като влезете в духовния свят, ще видите, че когато се появят два гласа, ще забележите едно движение – светло и черно; и ако надделее светлият дух, веднага черното петно ще изчезне. Лошите мисли винаги идат от лява страна на човека, а добрите мисли идат от дясната страна, защото тя не е заинтересована. За да познаете Христа, трябва да се освободите от всичко, което хората са казали за Него. Виждате, че учениците Христови бяха докрай все с Него, но и те се усъмниха в Него.
Значи, за да познаем Христа, то е един вътрешен, чисто духовен
процес
, който само ние можем да си го усещаме и познаваме.
Сега, думата „познаване"; и тя носи своето разяснение. Буквата "п" е чашка, обърната надолу; тя е цвете, което иска да възприеме зародиш от слънцето. Прочее, за да можеш да познаеш Христа, трябва да се обърнеш надолу, за да се оплодотвориш, защото, ако гледаш само нагоре, то ти само ще очакваш, без да приемаш. Буквата „о„ показва условията, при които може да се оплодотворява. Буквата „з„ показва надежда, показва и онова велико желание, което нам трябва, да го използваме.
към беседата >>
Когото Христос обсеби и се всели в него за ден, два, десет дни, месец и за редица години (а между това, помнете, че вселяването е един
процес
), казвам: чертите на Христа започват да се отразяват върху лицето на този човек, който същевременно става нежен към вас, обича ви и гледа да ви помогне.
Например, аз мога да ви посоча известен ден за известна мисъл, та чрез това да се постигне изменение на ума и сърцето ви, защото вие още сте с груби желания и мисли, и това аз го чувствам като едно налягане върху гърдите ми. И много често пъти усещам мислите на свещениците, които те изпращат на мен. Този Христос, за Който ви казвам, обявява: „Отец пребъдва в Мен и ако не вярвате в Мен, вярвайте в Отца! " И сега пак: как можете да познаете Христа?
Когото Христос обсеби и се всели в него за ден, два, десет дни, месец и за редица години (а между това, помнете, че вселяването е един
процес
), казвам: чертите на Христа започват да се отразяват върху лицето на този човек, който същевременно става нежен към вас, обича ви и гледа да ви помогне.
Той няма, може би, да говори с вас, но в душата си той се моли за вас и иска, желае всячески да ви се помогне. И тъй, значи, че щом очистим нашите мисли и желания, Христос ще започне да се вселява в нас. А най-първо, на първо място, изхвърлете вашето съмнение – то е на първи план. Когато Христос се докосне до вас, вие вече ще започнете да имате друго понятие за света и ще ви се открият известни методи, по които да живеете в света. Например, всякой ден се съсредоточвайте по известен въпрос, четете Евангелието и мислете за Христа, Когото, уверявам ви, ще можете да си Го представяте, стига в това отношение да постоянствате.
към беседата >>
16.
Мир вам!
,
НБ
, София, 24.9.1914г.,
Възкресението е един
процес
, който Духът Божи извършва в нашия живот, един велик
процес
, чрез който Бог възстановява тази първоначална хармония.
И когато вдигаш мотиката и копаеш, и тогава трябва да мислиш, трябва да си казваш: „Господарят ме гледа – трябва да зная ритмически да слагам тази мотика“. Сечи дърва, но ги сечи по всички правила на изкуството. Ние казваме: „Това е безсмислено, онова е безсмислено“. Че тогава кое има смисъл в живота? Най-малките наглед работи, на които отдаваме най-малко значение, имат най-голямо съдържание в себе си.
Възкресението е един
процес
, който Духът Божи извършва в нашия живот, един велик
процес
, чрез който Бог възстановява тази първоначална хармония.
Един ден, когато вашите уши се отворят и почнете да слушате малко повече и по-отдалеч, отколкото сега слушате – сега те са много дебели, нямате даже музикална способност, схващате само най-грубите тонове – вие ще забележите, че в цялата вселена се движат известни тонове, които предметите – изворите, дърветата, листата – издават, и ще чуете велика музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота. И Христос чрез Своето възкресение иска да ви въведе в тая концертна зала. Той ще плати за вас, ще ви даде по един билет, но ще имате ли ухо да разберете тази Божествена музика, когато влезете в онази зала и видите онзи концерт, онова свирене? Това е вътрешният дълбок смисъл на Христовото възкресение. Това е животът, който се развива между ангелите, от най-низшите до най-висшите.
към беседата >>
17.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
Затова е необходимо онова знание, което може да ни запознае със законите на тоя
процес
за придобиване на живота.
Ако именно този млад овчар представлява разумния непокварен човек; ако неговата баба представлява Божествената Любов, която постоянно говори в нашата душа, че свободата е човешко право; и ако дядото представлява Божествената Мъдрост, която изнася тоягата, т.е. Божествените закони, и я поверява в ръцете на това разумно същество, да брани своята душа от заробване; и ако ножът представлява природните сили в разрез на човешкия прогрес; и ако ръката показва покварената човешка воля, а левият крак – поквареното човешко сърце; – ние мислим, че като се реагира върху тия сили в дадена посока, можем да отстраним разрушителните действия. В този именно смисъл трябва да се разбират думите: „Който победи докрай, той спасен ще бъде“. Победата е условие за придобиване на живота. И думите Христови: „По-силният, като влезе в дома на силния и го върже, само тогава може да разграби неговия дом“, подразбират същата идея.
Затова е необходимо онова знание, което може да ни запознае със законите на тоя
процес
за придобиване на живота.
Жена, която иска да изтъче плат, преди всичко трябва да знае да опере и изпреде вълната; да приготви своя стан, своите нищелки, бърдо, ватали и след това да наснове основата и да я навие на кросното, да я опне и да почне тъкането според определените правила на това изкуство. Совалката постоянно трябва да се хвърля ту от лявата, ту от дясната страна, да носи жичките на вътъка, които като се преплетат с основата, образуват желания плат. Художникът, който иска да нарисува някоя ценна картина, трябва да разбира законите на това изкуство, да разбира съчетанието на боите и да владее своята четка. Скулпторът, който иска да извае някоя велика статуя, трябва да владее своя чук. Който гради къща, трябва да знае как да я съгради, издигне и нареди.
към беседата >>
18.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Може този плод да падне преждевременно, но тогава той пак трябва да повтори
процеса
на развитието и узряването, защото без мъка няма сполука.
Цветето, когато расте, стои като чаша отворено нагоре, докогато възприеме зародиша; щом го възприеме, почва да се обръща надолу и най-сетне увисва – образува буквата „П“. И аз казвам: в познанието чашата е обърната към Бога да ѝ налее нещо и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита, или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее. Значи не може да имате познание, докато не заченете. Инак вие ще бъдете празна душа, обърната нагоре. Когато душата се обърне надолу, ще кажем, че Господ е турил нещо във вас.
Може този плод да падне преждевременно, но тогава той пак трябва да повтори
процеса
на развитието и узряването, защото без мъка няма сполука.
„О“-то, нулата, казват, е нищо; но в математиката тя има сила да увеличава и да намалява по 10 пъти, ако я турим пред или зад една цифра. Ако, например, подир 1 турим 0, получаваме число 10 пъти по-голямо, а ако я турим пред 1 – 10 пъти по-малко. Значи и нищото е нещо. Как може сега туй, което няма нищо в себе си, да увеличава и намалява нещата? В моите схващания, в нищото съществува времето и пространството като два елемента за нашето органическо развитие; в пространството действа светлината и топлината.
към беседата >>
19.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
И затуй Херберт Спенсер казва на едно място: „Когато външните сили на природата се уравновесят с вътрешните
процеси
на човешкия организъм, ние ще имаме вечен живот във физическия свят“.
Христос се обръща към Своите ученици, които искат да Го следват, да разберат тия тайни на Царството Божие. И мисля, че методът за дълъг живот седи тук. Сега ще ви наведа един факт. Вземете хора, които страдат и които се ядосват, които преминават живота си през много бури. Техният живот е кратковременен; ония пък, които са спокойни, както казват, хора „разложени“, и не се ядосват, не се терзаят, те имат дълъг живот.
И затуй Херберт Спенсер казва на едно място: „Когато външните сили на природата се уравновесят с вътрешните
процеси
на човешкия организъм, ние ще имаме вечен живот във физическия свят“.
Кои са тия външни сили? Те са тия вредни елементи. Когато се уравновесим, когато дойдем да разбираме какво желаем, какво искаме, и знаем как да реагираме срещу вредните елементи и да ги подчиним, ще можем да живеем на земята колкото време искаме – 100, 500, 1000 години, и ще можем да заминем пак, когато искаме – от нас ще зависи. След като живеем няколко хиляди години, ще кажем: „Наживяхме се и сега искаме да заминем на дълга разходка за другия свят“. Тогава ще ни придружат нашите роднини и приятели, както ни изпращат сега при тръгване на трена.
към беседата >>
Възраждането ще обясня с друг
процес
от земеделието.
Прощение и спасение са две неща свързани. Туй, което наричаме спасение в Християнството, настъпва, след като сме минали двата периода на обръщане и покаяние към Христа. Той казва: „Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш“. Пак отвориш фирмата: Еди-кой пак започва да функционира, дава и „взема“. Четвъртата стъпка е възраждане.
Възраждането ще обясня с друг
процес
от земеделието.
Един земеделец има една градина, разваля я и наново я посажда; когато започнат да изникват новите ябълки, то е възраждане; в него има надежда, че новата градина пак ще му даде плод. И в Християнството, след като мине този процес, става у нас възраждане – новото е почнало да никне нагоре. Възраждането е процес на цъфтене и връзване. Има покаяние, прощение, спасение, възраждане и ново раждане – петото. В новото раждане човекът се освобождава от кармичния закон на причините и последствията: вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас.
към беседата >>
И в Християнството, след като мине този
процес
, става у нас възраждане – новото е почнало да никне нагоре.
Той казва: „Давам ти нов кредит и те пращам пак в света да работиш“. Пак отвориш фирмата: Еди-кой пак започва да функционира, дава и „взема“. Четвъртата стъпка е възраждане. Възраждането ще обясня с друг процес от земеделието. Един земеделец има една градина, разваля я и наново я посажда; когато започнат да изникват новите ябълки, то е възраждане; в него има надежда, че новата градина пак ще му даде плод.
И в Християнството, след като мине този
процес
, става у нас възраждане – новото е почнало да никне нагоре.
Възраждането е процес на цъфтене и връзване. Има покаяние, прощение, спасение, възраждане и ново раждане – петото. В новото раждане човекът се освобождава от кармичния закон на причините и последствията: вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас. Само в тази пета стъпка може да господарувате над лошите духове; само когато сте на мястото на Христа можете да заповядвате на тия духове. Тогава ще бъдете ученик Христов.
към беседата >>
Възраждането е
процес
на цъфтене и връзване.
Пак отвориш фирмата: Еди-кой пак започва да функционира, дава и „взема“. Четвъртата стъпка е възраждане. Възраждането ще обясня с друг процес от земеделието. Един земеделец има една градина, разваля я и наново я посажда; когато започнат да изникват новите ябълки, то е възраждане; в него има надежда, че новата градина пак ще му даде плод. И в Християнството, след като мине този процес, става у нас възраждане – новото е почнало да никне нагоре.
Възраждането е
процес
на цъфтене и връзване.
Има покаяние, прощение, спасение, възраждане и ново раждане – петото. В новото раждане човекът се освобождава от кармичния закон на причините и последствията: вие сте тогава свободни граждани, господари, никой не може да властва над вас. Само в тази пета стъпка може да господарувате над лошите духове; само когато сте на мястото на Христа можете да заповядвате на тия духове. Тогава ще бъдете ученик Христов. А то е високо нещо.
към беседата >>
20.
В начало бе
,
НБ
, София, 21.11.1914г.,
Тогава играйте си с вашите забавачки на Земята – къщи ли ще си строите, ще се жените ли, търговци ли ще ставате, войни ли ще правите... Само когато минете през целия този
процес
на развитие, когато израснете, поумнеете и кажете: „Долу куклите!
Онези, които могат да ме разберат, ще си стиснат устните и ще им кажа: „Елате с мен да отидем там”. По този начин аз вече съм обяснил въпроса философски. Щом си стисна устните, това вече е практическо разрешение на въпроса, а не теоретическо. И когато хората ме питат какво е Началото, какво е било Словото в момента на далечното минало, аз ги зова: „Елате да идем там”. – „Не можем”.
Тогава играйте си с вашите забавачки на Земята – къщи ли ще си строите, ще се жените ли, търговци ли ще ставате, войни ли ще правите... Само когато минете през целия този
процес
на развитие, когато израснете, поумнеете и кажете: „Долу куклите!
”, тогава ще се намери Учител, който ще стисне устни и ще рече: „Елате с мен”. Онези, които искат да следват Христовия път, трябва да имат определен възглед за Истината. Не мислете, че тя може да се добие много лесно, не мислете, че пътят, по който сега сте тръгнали, е лесен. Не, има трудности. Не казвам, че е крайно труден, но има големи спънки.
към беседата >>
А думата ''очистване'' в един друг смисъл означава ''олекване'', което пък е
процес
на организиране, т.е.
Картината, за която казват, че имала образ и подобие Божие, е развалена, не е такава, каквато е била. И когато Словото, чрез което всичко е станало, видяло, че това, което е направило по образ и подобие Божие, се е превърнало на карикатура, то пратило Христос да слезе от Невидимия във видимия свят и да каже на заблудените: „Стига сте лъгали, това, което имате сега, не е образ Божи, това е вашият образ.” Ще възразят: „Ама в Началото аз съм създаден от Бога, роден съм от Него”. Как си роден от Бога? Това Начало е било в себе си бистро и чисто, а във вас сега има известен примес. И тъй, за да можем да разберем дълбокия смисъл на учението, което Христос е проповядвал, трябва да се очистим.
А думата ''очистване'' в един друг смисъл означава ''олекване'', което пък е
процес
на организиране, т.е.
разумният процес в нашия строеж. Телесното произлиза от закона, според който в Природата има известно стълкновение между силите У нас съществува известна сила, известен стремеж да се приближим към Бога, но едновременно съществува и едно друго начало, което ни притегля към Земята. Следователно, главата ни е свързана с Небето и ни тегли нагоре, а тялото ни тегли надолу към Земята. По този начин ние сме разпнати. И как може човек да мисли разпнат?
към беседата >>
разумният
процес
в нашия строеж.
И когато Словото, чрез което всичко е станало, видяло, че това, което е направило по образ и подобие Божие, се е превърнало на карикатура, то пратило Христос да слезе от Невидимия във видимия свят и да каже на заблудените: „Стига сте лъгали, това, което имате сега, не е образ Божи, това е вашият образ.” Ще възразят: „Ама в Началото аз съм създаден от Бога, роден съм от Него”. Как си роден от Бога? Това Начало е било в себе си бистро и чисто, а във вас сега има известен примес. И тъй, за да можем да разберем дълбокия смисъл на учението, което Христос е проповядвал, трябва да се очистим. А думата ''очистване'' в един друг смисъл означава ''олекване'', което пък е процес на организиране, т.е.
разумният
процес
в нашия строеж.
Телесното произлиза от закона, според който в Природата има известно стълкновение между силите У нас съществува известна сила, известен стремеж да се приближим към Бога, но едновременно съществува и едно друго начало, което ни притегля към Земята. Следователно, главата ни е свързана с Небето и ни тегли нагоре, а тялото ни тегли надолу към Земята. По този начин ние сме разпнати. И как може човек да мисли разпнат? След като умрем, трябва да дойде един Никодим, да извади гвоздеите, да ни снеме от кръста, да ни увие в плащаницата и след като олекнем, ние ще се повдигнем нагоре.
към беседата >>
Такава е свободата на хората – трябва да минат през
процеса
на страданията, пример за които е дал сам Христос.
Какво да ви разказвам, когато още сте разпнати, още не сте олекнали. Казвате: „Разкажете за Любовта”. Какво да ви разправям за нея, когато сте разпнати и изпитвате болки. Единственото нещо, което мога да кажа на един разпнат човек, е да търпи, да страда и да бъде герой в страданието. Мога да му дам само това утешение.
Такава е свободата на хората – трябва да минат през
процеса
на страданията, пример за които е дал сам Христос.
И тъй, Христос е поставил в нашия мозък Началото за Словото. Словото е проявление на Бога в Духовния свят, Словото подразбира Ангелите. Значи, първоначално Ангелите се движат от Бога и Той е в тях. И когато евангелистът казва: ”И Словото стана плът и всели се между нас”, той подразбира, че от Ангелите Словото следва надолу, приема друга форма и слиза в човека. Когато говорим за Словото, което в начало е било у Бога и е било Бог, подразбираме всички ония Същества, които имат еволюция, различна от тази на хората.
към беседата >>
По същата тази аналогия за Слънцето и Луната, в първа глава от "Битие" се казва, че Бог създаде тези две начала и че в тях се крие цялата истина – Луната е
процес
на слизане към Земята, а Слънцето е
процес
на възкачване към Бога.
Някои казват, че не искат да се самоотрекат. Добре, но те слизат по наклона и отиват към океаните. Други път няма – или възлизане нагоре, или търкаляне надолу. А за да се издигнем, за да олекнем, трябва Слънцето да огрее в нас. Луната не може да ни изпари, дори обратно – често е причина, която сгъстява парите.
По същата тази аналогия за Слънцето и Луната, в първа глава от "Битие" се казва, че Бог създаде тези две начала и че в тях се крие цялата истина – Луната е
процес
на слизане към Земята, а Слънцето е
процес
на възкачване към Бога.
Залязването на Слънцето подразбира също слизане, а изгряването му подразбира процес на нова еволюция. И затова Луната на всеки двадесет и осем дни ви разказва историята на вашето падане. Ако се запитате защо сте паднали, защо не можете да мислите, защо нямате воля, Луната ще ви каже. Всичките нейни фази ще ви разкажат причината на вашето падане. И тогава някой ще попита как може да се повдигне и да отиде към Бога.
към беседата >>
Залязването на Слънцето подразбира също слизане, а изгряването му подразбира
процес
на нова еволюция.
Добре, но те слизат по наклона и отиват към океаните. Други път няма – или възлизане нагоре, или търкаляне надолу. А за да се издигнем, за да олекнем, трябва Слънцето да огрее в нас. Луната не може да ни изпари, дори обратно – често е причина, която сгъстява парите. По същата тази аналогия за Слънцето и Луната, в първа глава от "Битие" се казва, че Бог създаде тези две начала и че в тях се крие цялата истина – Луната е процес на слизане към Земята, а Слънцето е процес на възкачване към Бога.
Залязването на Слънцето подразбира също слизане, а изгряването му подразбира
процес
на нова еволюция.
И затова Луната на всеки двадесет и осем дни ви разказва историята на вашето падане. Ако се запитате защо сте паднали, защо не можете да мислите, защо нямате воля, Луната ще ви каже. Всичките нейни фази ще ви разкажат причината на вашето падане. И тогава някой ще попита как може да се повдигне и да отиде към Бога. – Ставайте сутрин, когато Слънцето изгрява, наблюдавайте Бога и ще намерите пътя.
към беседата >>
21.
Словесното мляко
,
НБ
, София, 29.11.1914г.,
Под думата „камък“ в духовен смисъл се разбира завършен характер, в който всички сили са уравновесени,
процесът
на развитието върви хармонично, мозъкът, дробовете, стомахът, нервната система са в ред и функционират добре.
– „Ами като не знаете залъците, които вие сами дробите, как ще знаете какво става на Небето? “ Петър в цитираните стихове по-нататък отправя слушателите си към живия камък. Ние знаем, че има само мъртви камъни, от които правят къщи; ала както виждате, има и живи камъни. Ако можете да изтълкувате думата „камък“ на духовен език, ще намерите, че има друго значение.
Под думата „камък“ в духовен смисъл се разбира завършен характер, в който всички сили са уравновесени,
процесът
на развитието върви хармонично, мозъкът, дробовете, стомахът, нервната система са в ред и функционират добре.
Ето защо и Христос казва: „Бъдете камък, който може да расте и се развива“, и на друго място: „Трябва да съградиш дом Божествен“ – подразбира – от такъв камък. Но да дойда пак на думите „словесно мляко“. Някои често казват: „Искаме да бъдем духовни“. Какво подразбират те под това – дали да се затворят в себе си, да бъдат спокойни и да мислят и съзерцават? Това не ги прави духовни.
към беседата >>
Сега, когато Петър казва „пожелай“, иска да изрази този вътрешен
процес
на опичане, да се образуват в ума ония висши форми, които чрез
процеса
на разредяването ще могат да минат от един в друг свят.
Най-високото положение, което може да заеме човек, то е, когато умът, сърцето, душата – всички тия сили – защото те са сили – са на своята висота, в максималното си развитие. Камъкът, в своето естествено състояние, не може да възприеме течно вещество; но опече ли се във варница, той служи за белосване. И Господ, когато иска да белоса Своя дом, опича камъка, туря малко вода и като се образува реакция, замазва го с белота, наричана духовно – чистота и доброта в живота. Дойдат ли страдания, това ще рече: Вас са ви пуснали в пещта, да се превърнете в необходимата духовна вар. Има някои твърди камъни, които и след като ги турят в пещ, не се опичат; тях считат съвсем безполезни, вземат ги и ги изхвърлят на пътя.
Сега, когато Петър казва „пожелай“, иска да изрази този вътрешен
процес
на опичане, да се образуват в ума ония висши форми, които чрез
процеса
на разредяването ще могат да минат от един в друг свят.
Имате две мисли в ума си, които ви безпокоят, вземете едната, не я жалете, ами я турете във варницата, турете отдолу дърва и я опечете. И като опечете така всяка мисъл от хилядите, които налитат върху вас, ще бъде също като да изпечете няколко хиляди килограма вар и да я продадете. С туй, освен дето ще се отървете от един голям багаж, който ви тежи, но ще имате и голяма печалба. Туй, което става във физическия свят, става, по аналогия, и в духовния свят: всеки процес на физическото поле едновременно е процес и на Небето и обратното. Ако разберете правилно това нещо, ще знаете, че когато страдате на земята, на Небето се радват; защото когато ви пекат във варницата, вие, като не разбирате дълбоките причини, казвате: „Изгоря ни животът!
към беседата >>
Туй, което става във физическия свят, става, по аналогия, и в духовния свят: всеки
процес
на физическото поле едновременно е
процес
и на Небето и обратното.
Има някои твърди камъни, които и след като ги турят в пещ, не се опичат; тях считат съвсем безполезни, вземат ги и ги изхвърлят на пътя. Сега, когато Петър казва „пожелай“, иска да изрази този вътрешен процес на опичане, да се образуват в ума ония висши форми, които чрез процеса на разредяването ще могат да минат от един в друг свят. Имате две мисли в ума си, които ви безпокоят, вземете едната, не я жалете, ами я турете във варницата, турете отдолу дърва и я опечете. И като опечете така всяка мисъл от хилядите, които налитат върху вас, ще бъде също като да изпечете няколко хиляди килограма вар и да я продадете. С туй, освен дето ще се отървете от един голям багаж, който ви тежи, но ще имате и голяма печалба.
Туй, което става във физическия свят, става, по аналогия, и в духовния свят: всеки
процес
на физическото поле едновременно е
процес
и на Небето и обратното.
Ако разберете правилно това нещо, ще знаете, че когато страдате на земята, на Небето се радват; защото когато ви пекат във варницата, вие, като не разбирате дълбоките причини, казвате: „Изгоря ни животът! “, а на Небето викат: „Колко се радваме, че този камък ще се превърне на вар! “ Когато си мислите: „Тези ангели горе нямат никакво състрадание към нас“, те отговарят: „Имаме, имаме; ние виждаме, че и вие, като нас, ставате бели и чисти“. Та трябва да желаем не ония неща, които сгъстяват и втвърдяват, а ония, които разширяват нашите души, ум, сили и способности. Но ще зададете въпрос: „Как можем да приложим това на практика в живота?
към беседата >>
В това подвизаване искам да изчезне от вас всеки страх: който иска да се подвизава в Христа, не трябва да се плаши от всеки
процес
.
Следователно, за да можем да израстем, трябва да влезем в пътя на развитието. Тогава ангелите ще вземат участие в нашата работа. за да вземат участие, трябва да им платим нещо. За да ни посеят един ден наново, при по-добри условия на живот, трябва още отсега, докато живеем на земята, да приготвим наградата. Ако се храним със словесно мляко, ще се приближим към тях и най-сетне към Христа.
В това подвизаване искам да изчезне от вас всеки страх: който иска да се подвизава в Христа, не трябва да се плаши от всеки
процес
.
Опечете вашите съвести в Божествения огън, както рибата, която ловите. Рибата – едно от двете – или трябва да се опече, или да се осоли; същото е и с човека: среден път няма; инак ще се вмирише. Христос, като казва: „Ако солта е обезсолена“, разбира, че ако не сте обсолени, ще бъдете изхвърлени вън, когато инак ще ви турят в кацата. Аз бих предпочел да ме опекат, а не да ме осолят: за света е солта, а за нас е огънят; процесът на огъня е по-добър, защото той е процес на растене – на живот; осолването е процес на съхранение – да се спастри зародишът, за да се не развали. Ще рече, вие може да бъдете в две положения: или в положението на растене в Божествената градина, или зародиш в Божествения хамбар.
към беседата >>
Аз бих предпочел да ме опекат, а не да ме осолят: за света е солта, а за нас е огънят;
процесът
на огъня е по-добър, защото той е
процес
на растене – на живот; осолването е
процес
на съхранение – да се спастри зародишът, за да се не развали.
Ако се храним със словесно мляко, ще се приближим към тях и най-сетне към Христа. В това подвизаване искам да изчезне от вас всеки страх: който иска да се подвизава в Христа, не трябва да се плаши от всеки процес. Опечете вашите съвести в Божествения огън, както рибата, която ловите. Рибата – едно от двете – или трябва да се опече, или да се осоли; същото е и с човека: среден път няма; инак ще се вмирише. Христос, като казва: „Ако солта е обезсолена“, разбира, че ако не сте обсолени, ще бъдете изхвърлени вън, когато инак ще ви турят в кацата.
Аз бих предпочел да ме опекат, а не да ме осолят: за света е солта, а за нас е огънят;
процесът
на огъня е по-добър, защото той е
процес
на растене – на живот; осолването е
процес
на съхранение – да се спастри зародишът, за да се не развали.
Ще рече, вие може да бъдете в две положения: или в положението на растене в Божествената градина, или зародиш в Божествения хамбар. Направете опит върху себе си, но опит върху този стих, който ви прочетох: той има дълбоко значение. Би могло да се напишат томове върху туй: как да се съгради животът, как да се възпитават децата, мъжете, жените, учениците, обществото и т.н. Всичко е в този стих. Но той трябва да се посее хубаво – къде?
към беседата >>
22.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
При майчиното възпитание
процесът
е в корена; там той образува и видоизменя ума и сърцето; при дресирането имате само една външна полировка.
Под думата „кръв“ подразбирам не обикновената кръв, а оная кръв, която във всички случки на живота остава неизменна, една и съща. Няма да се спирам сега да обяснявам разликата между тази двояка кръв; едно само мога да кажа – че тя не е оная преходна изменяема кръв, но другата, която като есенция розово масло излиза над розовата вода и която собствено има същинска цена. Благородните зародиши, които майката влага в кръвта на детето, са ценна есенция, която отсетне се разлива и разнася благоуханно у окръжаващите това вече порасло дете. Отподире нищо не може да се вложи и посее в човека. Туй, което съвременните хора наричат „възпитание“, то е просто дресиране.
При майчиното възпитание
процесът
е в корена; там той образува и видоизменя ума и сърцето; при дресирането имате само една външна полировка.
Може да дресирате маймуна, може да дресирате гълъб, но щом пак ги поставите в естественото им положение, те ще заживеят първия си живот. В американските Съединени щати са правили опити: правителството е отпущало грамадни суми за възпитанието на местни индианци; някои от тези индианци са свършили разни колегии и университети, но върнат ли се при своя народ, забравят това, що са учили, и пак подивяват. Само ако някой от тях се обърне и усвои коренно християнството, в него става промяна. Такова е положението на учителя по отношение на духовния живот. Да бъдеш учител, то значи да родиш някого.
към беседата >>
Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен
процес
, между учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва.
Господ не е поставил тези хора за учители, те са самозвани такива. Във всяка църква има такива учители, които са седели, като споменатия българин, само една седмица в училището и са тръгнали да проповядват. Сега какво трябва да подразбирате под думата „учител“? Тази дума има отношение към чисто духовния свят. Не е учителстване да учиш хората как да градят църкви, как да посяват цветя, зеле; това не е учителстване.
Доброто учителстване подразбира един акт на висше самосъзнание – трябва да се извърши един чисто духовен
процес
, между учителя и ученика трябва да има едно пълно съзнание върху задачата, която има да изпълнят, да съществува една обмяна, каквато съществува между майката и отглежданото от нея дете; учителят да предаде известни истини и ученикът да ги използва както трябва.
Ще ви приведа за обяснение друг пример. Разправят за един англичанин, ходил на лов в Индия, че когато завивал по една пътека, усетил един силен удар на лявата ръка – удар, нанесен от една тигрица. Тя се задоволила само да му счупи лявата ръка, за да не стреля с пушката, която била окачена на дясната. Задига го и го отнася в леговището си при своите малки 3–4 тигърчета; слага го, натиска му главата и му казва: „Ще кротуваш, защото ще обучавам малките си“. Кара тигърчетата да се опитват да го давят; те обикалят наоколо му, но ги е страх да се приближат.
към беседата >>
23.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
Ще има и двата
процеса
: субективен и обективен.
"Син Человечески, кога дойде...." Този "Син Человечески" иде. Той се изразява в особени признаци, така както пролетта познаваме по това, че имаме едно възкачване на слънцето. А лятото, есента, зимата също си имат своите положения и ние ги определяме даже по слънцето. В същия смисъл, като очакваме Син Человечески, имаме признаци, за да определим идването Му. Явява се въпросът, ще бъде ли Неговото идване едно субективно явление, или обратното - обективно такова.
Ще има и двата
процеса
: субективен и обективен.
В началото на пролетта, през март, когато слънцето започва своето възкачване, явяват се болести: всички микроби, които са били в калта, разните миазми се повдигат във въздуха и отравят хората, затова тогава има много болни - едни оздравяват, други умират. И при едно ново учение, при започване на една нова епоха е същото. Слабите хора и в единия, и в другия случай могат да претърпят криза. С появяване на учението става повдигане. Така и ние да се справим с тази вяра и да видим в какво се състои.
към беседата >>
Числото 2 показва
процеса
, чрез който природата работи и че
процесът
на раздвоението е
процес
на еволюцията.
- Казваме: един кон, една къща и пр., но с първоначално създадената единица, с нея какво е искал да означи Творецът? - Който е създал числата, казал е, че в света има една мярка, която ще служи за определение: само един принцип, който наричаме Бог. С Него мерим, с числото 1 - единицата. Във физическия свят числото 2 означава, че животът, за да се прояви, трябва да има две опорни точки, трябва две сили да действуват една към друга. Затова се събират мъжът и жената и от това гледище десет мъже, сто мъже, хиляда мъже са пак един мъж.
Числото 2 показва
процеса
, чрез който природата работи и че
процесът
на раздвоението е
процес
на еволюцията.
Едно дърво дава клоне, обаче всичките произлизат от едно място и са свързани помежду си. В разклонението на нещата те трябва да са свързани със своята основа. Всички ваши мисли и желания трябва да са свързани с вашата душа. Защо клоните растат нагоре, а корените надолу? Този въпрос е висящ, но трябва да има и растене нагоре, и надолу.
към беседата >>
24.
Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли
,
ИБ
, Бургас, 28.1.1915г.,
Солта е един
процес
в природата, който предпазва от гниене.
Солта е една необходимост в органическия свят. Необходима е в строежа на органическия живот. Учените хора са я изследвали и знаят състава й. Има три вида соли в света. Отношението между трите вида соли е едно и също.
Солта е един
процес
в природата, който предпазва от гниене.
Човешкият живот е съединение на два елемента: киселина и основа. В човека има дух и материя, които, съединени, образуват живота. Той бива свръхсъзнателен, самосъзнателен, съзнателен и подсъзнателен. Самосъзнателният живот е: "Познай себе си", както определя старата философия, т е. да се пази равновесие.
към беседата >>
25.
Великден
,
НБ
, , 4.4.1915г.,
Именно затова Христос дойде на земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния поток на живота, в обратния
процес
, който ние наричаме възкресение.
Ако пуснем два влака от две противоположни страни да се движат към една и съща точка, какво ще стане? – Катастрофа. Адам се намери между два такива влака и като не знаеше как да избегне катастрофата, умря. И всякой от вас по същия начин ще завърши, ако пипне от забраненото дърво – в деня, в който пипне, същото нещо ще се случи с него. Но понеже, когато пипне, той ще влезе в това велико течение отгоре надолу – към земята, него може само Божествената сила да избави от това течение.
Именно затова Христос дойде на земята, за да вмъкне хората пак в първоначалния поток на живота, в обратния
процес
, който ние наричаме възкресение.
За да можем да разберем това учение, трябва да разберем учението на Отца и Сина и Светаго Духа. Какво трябва да се разбира по Отца? – Учението на Божествената Мъдрост. Под Сина? – Учението на Божествената Любов.
към беседата >>
Като Духа не сте, но ще бъдете; сега сте именно в
процеса
на Духа, този именно Дух, който въздига хората и който сега трябва да въздигне Христа в нас.
И казва се в Писанието: „Който повярва в това учение, спасен ще бъде“. Трябва да разберем законите на туй учение. Какво се изисква от нас? Всякой от вас е баща; но разбирате ли като бащи своето призвание? Всякой е бил в положението на син, но знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на сина към бащата?
Като Духа не сте, но ще бъдете; сега сте именно в
процеса
на Духа, този именно Дух, който въздига хората и който сега трябва да въздигне Христа в нас.
За да можем да разберем правилно Христовото учение, трябва да се освободим от много закачки в този свят; не да се отречем от света, защото това би било криво разбиране. Светът има две лица: едно чисто Божествено лице и едно вънкашно лице на нещата, и когато се говори, че трябва да се отречем от света, трябва да се разбира – да се отречем от всички ония елементи, които имат преходен, измамлив характер, които не носят нищо съществено в нашия живот; обаче всичко онова, което служи за нашето повдигане на земята, ние трябва да го пазим, защото на друго място Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Си Единороднаго, за да му помогне“. Че светът има две страни, се разбира от друг стих на Апостол Павел, който казва: „Образът на този свят прехожда, а има образ, който не се мени“. Човек се роди, израсте и мисли, че ще оправи света, но дойде към 45–50 годишна възраст и забележи известно отслабване, почуства, че силите му го напущат, и той поумнява и почне да кара младите да работят за него. Стане по-мек, по-любезен, защото е слаб и защото в него се заражда мисъл, че той остарява и че утре може да умре; в него не се зараждат такива мисли, които могат да го направят да възкръсне: съвременните хора са заразени изобщо от възгледа, че човек не може да възкръсне, да оживее отново.
към беседата >>
Най-първо, трябва да разберем кой живот ни води към спасението; след туй трябва да минем през друг
процес
, – за което Той казва: „Ако се не родиш свише, няма да видиш Царството Божие“.
Една вечер излиза тихичко, докопва се и влиза в храма, вдига завесата, обаче сутринта го намерили паднал мъртъв пред статуята. Какво е научил той? Някой казва: „Я вдигнете завесата, искам да видя Истината“. Опасно е, ако се вдигне булото: човек трябва да е готов за момента. Христос е дошъл да ни приготви да посрещнем без страх този момент.
Най-първо, трябва да разберем кой живот ни води към спасението; след туй трябва да минем през друг
процес
, – за което Той казва: „Ако се не родиш свише, няма да видиш Царството Божие“.
И на Никодим е казал, че ако не се роди от вода и дух, не може да влезе в Царството Божие. Значи има две раждания, но не прераждания, защото прераждането подразбира всеки процес на пресекването. Прераждането е закон на дисхармонията в света: да се преродиш, то значи да почнеш отново работата, която си напуснал. Улавят те, затварят те и като излежиш 20 години, останат ти 15, избягаш, връщат те и те турят още 10 години, та стават пак 25 за излежаване: след 5 години пак избягаш, хващат те наново, затварят те за трети път и ти налагат още по-голямо наказание. Туй е и прераждането – човек, който не иска да си излежи затвора; или в друг смисъл – когато вие сте пратен на земята и не искате да живеете както Бог е определил, а искате по лесен начин да избягате, тогава ще ви хванат и ще ви турят в затвора, и ако все бягате, няма да се свърши вашето затваряне во веки веков.
към беседата >>
Значи има две раждания, но не прераждания, защото прераждането подразбира всеки
процес
на пресекването.
Някой казва: „Я вдигнете завесата, искам да видя Истината“. Опасно е, ако се вдигне булото: човек трябва да е готов за момента. Христос е дошъл да ни приготви да посрещнем без страх този момент. Най-първо, трябва да разберем кой живот ни води към спасението; след туй трябва да минем през друг процес, – за което Той казва: „Ако се не родиш свише, няма да видиш Царството Божие“. И на Никодим е казал, че ако не се роди от вода и дух, не може да влезе в Царството Божие.
Значи има две раждания, но не прераждания, защото прераждането подразбира всеки
процес
на пресекването.
Прераждането е закон на дисхармонията в света: да се преродиш, то значи да почнеш отново работата, която си напуснал. Улавят те, затварят те и като излежиш 20 години, останат ти 15, избягаш, връщат те и те турят още 10 години, та стават пак 25 за излежаване: след 5 години пак избягаш, хващат те наново, затварят те за трети път и ти налагат още по-голямо наказание. Туй е и прераждането – човек, който не иска да си излежи затвора; или в друг смисъл – когато вие сте пратен на земята и не искате да живеете както Бог е определил, а искате по лесен начин да избягате, тогава ще ви хванат и ще ви турят в затвора, и ако все бягате, няма да се свърши вашето затваряне во веки веков. Законът на новото раждане подразбира – да изпълни човек волята Божия. И не е мъчно да я изпълните.
към беседата >>
Христос възкръсна; Той показа пътя, по който трябва да минем – през
процеса
на раждането.
Христос иска всинца ви да тури на власт, да станете господар над живота и смъртта. И знаете ли кой създава смъртта? Тия милиарди духове, които постоянно разрушават. Всеки ден вие се изпълвате със съмнения, зависти, и искате при това да бъдете хора на прогреса! Срещат се дори хора, които за окултизъм говорят, а мисълта им не е свободна, и те не разбират живота.
Христос възкръсна; Той показа пътя, по който трябва да минем – през
процеса
на раждането.
А знаете ли що е раждане? Толстой разправя за един свой сън – как сънувал една нощ, че е труден и се мъчил да роди, и усещал такива болки, щото когато на сутринта се събудил, попитал такива ли болки усещат жените при раждането, и като му отговорили утвърдително, рекъл: „Мъчно е човек да бъде жена“. Във вашия ум се зароди една мисъл, докато родите, колко страдания тя ще ви причини. Но да не мислите, че страданията са лош признак: както майката, така и вие трябва да дадете нещо от себе си на вашата рожба, трябва да дадете живот и сила на някоя благородна мисъл – и най-после, трябва да имате смелостта да отвалите камъка, да не седите като съвременните философи и да питате и разсъждавате дали може да възкръсне Христос или не. Има хора, които са били там, когато Христос възкръсна.
към беседата >>
26.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
И тъй се яви на сцената този велик закон, този
процес
, който движи света.
Някой път жената иска да стане мъж, но мъжът се отвръща да стане жена. Ако ви попитам какви искате да се родите, всички ще пожелаете да се родите мъже. Какъв прогрес би имало тогава в света, ако всички биха се родили мъже? Нали Бог най-първо направи мъжа; последният обаче каза: „Тази работа не може да я бъде, сам не мога да я свърша, как ще обработвам сам тази толкова голяма градина – раят, дърветата, които са в нея, па и животните, които са в нея, не могат да ме разберат“. Тогава Бог каза: „Много добре, аз ще ти направя другар, като тебе, да ти помага“.
И тъй се яви на сцената този велик закон, този
процес
, който движи света.
Никакъв прогрес, никакво развитие, никакво облагородяване не би имало, ако не съществуваше този закон. Вие гледате само външната страна на нещата, но в тях има много по-дълбок смисъл. Единственото нещо, което знаете в природата, то е само женски пол: мъжкият пол е невидим. Туй слънце, което виждате, то е женско слънце – мъжкото слънце не се вижда; това слънце черпи енергия от мъжкото слънце. И съвременната наука го потвърждава – че всякога енергията се проявява в отрицателния полюс на електрическите токове.
към беседата >>
27.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
Най-дълбоката мисъл, до която ние проникваме, то е първата основа, първата опорна точка; желанията – това са втората основа, втората опорна точка, а това, което ние наричаме воля, това е
процесът
на градене.
Следователно аз ви говоря за един основен закон: никой не може да измени това основание, което Христос е турил. Това основание е, че ние се намираме под властта на един закон, под една основа на Добро и зло; ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и Радост, и страдание, и въздигане, и падане, и забогатяване, и осиромашаване, и здраве, и болест. Туй основание, което Христос е положил (и по тази причина той слезе от Небето на Земята), има две опорни точки – това е принцип. Когато вие правите един мост върху някоя река, може да построите този мост само върху двете опорни точки – двете крайнини и всичката тежест ще пада или върху едната, или върху другата страна. Е, добре, Небето и Земята са двете опорни точки, върху които е съграден човешкият Живот.
Най-дълбоката мисъл, до която ние проникваме, то е първата основа, първата опорна точка; желанията – това са втората основа, втората опорна точка, а това, което ние наричаме воля, това е
процесът
на градене.
Когато някой говори за човешката воля, ние подразбираме, че трябват всякога две опорни точки – когато почнем да градим върху тях, ще се прояви нашата воля. Следователно според този принцип човешката воля никога не може да се прояви, ако няма две опорни точки – само при граденето може да се прояви. Ние трябва да разбираме добре дълбокия смисъл на Христовото учение – да не си мислим само, че го разбираме, а всъщност да не го разбираме. Една госпожа ми разправяше следния анекдот за една мома софиянка, която преди да се ожени, учила всичко, но по готварство не свършила и като се оженила, искала да сготви на мъжа си боб, но не знаела как; отива при една своя съседка и я пита: – Как готвите вие боб?
към беседата >>
Когато Христос е казал: „Аз съм пътят и истината“, с това Той е посочил двете опорни точки, а Животът е един
процес
, който произтича от този Път и от Истината – върху тази основа ние не можем да градим другояче.
Ако пуснем електрически ток под купчина железни стърготини, известна стърготина, която е най-близо до тока, ще се намагнетизира и ще привлече към себе си всички други; тая стърготина се обръща към другите с думите: „Видите ли как аз със своята сила ви привлякох; ако аз не съм тук, и вие няма да бъдете около мен.“ Но ако преместим тока, друга стърготина ще се намагнитиса и ще стане център, около който ще се съберат всички други. И когато казвате: „Аз мога да направя това“ или „Хората се събират около мен, аз съм влиятелен“, това значи, че токът действа близо до вас; в момента, когато токът се измени, вие ще идете към периферията. Следователно трябва да знаете, че основата не е вътре във вас, в туй, което вие мислите и чувствате в даден момент. За да можете да познаете дали имате основа, дали сте я намерили, трябва в момента, когато намерите своите опорни точки, да почувствате в себе си дълбок Мир. Ред философи учат света, а самите те не са намерили своите опорни точки, не са спокойни.
Когато Христос е казал: „Аз съм пътят и истината“, с това Той е посочил двете опорни точки, а Животът е един
процес
, който произтича от този Път и от Истината – върху тази основа ние не можем да градим другояче.
Например какво нещо е стремеж? Стремежът на един дух в пространството е да се въплъти; стремежът на едно дете, което се е въплътило, е растенето; в този растеж то захваща от едната точка, стига до известна височина, после почва да слиза, образува крива линия, която се свършва на другата опорна точка – младина и старина са двете опорни точки от Живота. Когато минете от детинство до старост, ще намерите двете опорни точки на вашия живот; след туй, като се върнете втори път, ще градите върху тия точки, ако не сте ги забравили, но ако сте ги забравили, ще почнете отново – има хора, които само кръстосват, но никога не градят. Върху двете опорни точки трябва да се тури една крива линия – това е законът на движението. Туй движение се изразява в човешката мисъл, то е законът на полагане, на трупане материал върху тия две основи – трябва да градим пак по един известен план.
към беседата >>
28.
Изкушението
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
Имаше нещо изкусително за дявола в това да можеше да види
процеса
как Христос преобръща един камък в растение.
Затова трябва да се осветлите върху мъчнотиите, които ще срещнете тогава. Не мислете, че лесно може да се добие безсмъртие; който проповядва такова учение, той не проповядва Истината. Когато говорим за безсмъртието, за изпълнението на Волята Божия, ние разбираме друго нещо. Следователно трябва да разбираме тези три велики падания във всяка душа. Дяволът казва на Христа: „Ако си Син Божи, речи тези камъни да станат хлябове.“ Думата ако предполага едно условие: „Ако си син Божи…“ Но имаше ли нещо грешно, ако Христос можеше да преобърне камъните в брашно?
Имаше нещо изкусително за дявола в това да можеше да види
процеса
как Христос преобръща един камък в растение.
Но Христос, който разбираше много добре заповедите Божии, знаеше, че всяко нещо има свое предназначение, т.е. че и камъните имат свое предназначение. Сега аз няма да се спра върху езотеричната страна; един ден, когато дойдете до състоянието да бъдете чисти по ум и сърце, само тогава ще ви се разкрие тази Истина. Всеки един ваш изпит доказва колко сте чисти... Знаете ли какво би станало с Христа, ако беше се поддал на това изкушение?
към беседата >>
Яденето е важен
процес
в Живота.
Христос казва, че хората се оправят само тогава, когато сърцето им приеме Словото Божие. Сега, някои ми казват: „Ти идваш да оправиш света, ти ще имаш последователи.“ – Да, ще има такива развратни последователи, но така светът няма да се оправи. Светът ще се оправи с всяко Слово, което излиза из Божиите уста. И когато човешката душа го възприеме, тя ще бъде жива. Разбира се този принцип засяга и една друга страна – например яденето, което засега е един от най-низките принципи в света.
Яденето е важен
процес
в Живота.
А знаете ли колко скрити сили се крият в камъните, знаете ли какво е затворено вътре в тези малки шишенца? Христос казва: „Който може да излиза от устата Божия, той има право да разпечата тези малки шишенца.“ Често слушам хората да казват: „Защо Бог не ми е дал такава сила, че да оправя света? “ Това прилича на онази царица, която казала на мъжа си: „Дай ми да управлявам три дни, за да оправя света.“ Тя царувала три дни и знаете ли какво направила най-напред? Първо обесила мъжа си. Онези, които тълкуват Писанието, казват, че с първото изкушение дяволът изпитал дали Христос ще се уплаши от глада.
към беседата >>
29.
Блудният син
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
Ние се борим против
процеса
на смъртта с
процесът
на Възкресението: „Татко, съгреших.“ И този син възкръсва – бащата му тури пръстена, облече го и той възкръсна.
Когато ние почнем така да разбираме нещата, ще станем светии; вие трябва да живеете и тогава ще бъдете светии – ако можете да се самоотричате, вие сте светии. Когато светията влезе в едно общество, той дава Радост навсякъде – това е светия! Ако става въпрос за умрели, тогава много светии има в България: Стамболов е един светия за стамболовистите, Караве-лов е един светия за демократите и прочее. Разбира се, и тези хора имат своето право... И тъй, не мислете, че когато умрете, ще станете светия; не, вие ще умрете и ще страдате.
Ние се борим против
процеса
на смъртта с
процесът
на Възкресението: „Татко, съгреших.“ И този син възкръсва – бащата му тури пръстена, облече го и той възкръсна.
Затова заколването на телето е една емблема – телето е дете: когато едно дете се праща в Невидимия свят, заколват едно теле; когато детето се връща, това е блудният син. Това е вярно както във физическия, така е и в Душевния свят; и когато един човек се ражда, той става жертва. Сега искам да ви оставя в ума две неща. Първо, да вложа във вас убеждението да не седите на два стола. Ако сте вярващи християни, казвайте, че сте.
към беседата >>
30.
Молитва
,
НБ
, София, 17.7.1915г.,
Само в този
процес
развитието върви нормално и правилно.
Когато говорим за Бога, зависи как разглеждаме въпроса: когато разглеждаме Бога по отношение на молитвата, ние имаме предвид думите в Писанието: „Призови Го в скръбен ден“; на друго място се казва да отхвърлите греховете си. Ако отидете при Бога със скрити грехове, вие не сте родени; преди всичко трябва да се изповядате пред Бога и ако Той ви каже да се изповядате и на своите братя, само тогава ще направите това пред тогова, когото сте обидили. Това е изповед към хората – този е пътят за всеки, който иска да стане християнин. Сега у вас се заражда въпросът как да намерите подходящ изповедник: ще намерите най-напред душите, които живеят в Небето, т.е. когато намерите Бога, ще отидете при духовете и там ще изповядате своите грехове; и тогава техните Ангели ще ви дадат да се изповядвате, ако е потребно, и пред физическия свят.
Само в този
процес
развитието върви нормално и правилно.
Когато по този начин се съединим с Бога и бъдем в съгласие с всички праведни души, в нашите действия няма да има препятствия; ако сте обичали някоя душа, тази мисъл се предава на духовете. Никой не може да придобие богатство, същински Знания и същинска Добродетел, ако не е изповядал своите грехове чрез молитва. Ще кажете: „Щом малко укрепнем, ние ще заставим Бога“ – не можете да Го заставите, Бог няма да ви послуша. Аз ви говоря от опитността на всички минали и на всички съвременни поколения. Молитвата е нещо, което е съобразно с нашия живот и колкото човек е по-високоразвит, толкова той ще влиза в по-голямо съобщение с Бога.
към беседата >>
31.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
Възпитанието е
процес
, който трябва да върви едновременно за всички – бащата, майката и децата: когато бащата и майката се възпитат, ще се възпитат и децата.
Оплаквате се от вашите страдания и казвате, че са необикновени, непоносими; но вие приличате на онзи, който се оплаквал от тежината на своя кръст, и ето какво станало с него. Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“; човекът, като избирал, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“ – „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“; рекъл Господ. Често ние преувеличаваме нашите страдания и искаме да изменим своята съдба; не можем да я изменим, да изхвърлим товара, който трябва да носим. Вие казвате: „Като си поуредя работите, аз и жена ми, па и децата ми, ще тръгнем в новия път, и тогава новото вино ще ферментира“. Ако мислите да уредите житейските си работи и тогава да последвате Господа, вие се льжете.
Възпитанието е
процес
, който трябва да върви едновременно за всички – бащата, майката и децата: когато бащата и майката се възпитат, ще се възпитат и децата.
Ще приведа друг пример. Разправят за американския проповедник Муди, че когато проповядвал, едно дете, което го слушало, попитало баща си: „Татко, защо не пееш? “ – „Аз съм утвърден във вярата, вие трябва да пеете. Тия работи са за вас, ние старите сме слушали, слушали“, отговорил той. И детето си казва: „Много добре, че имам баща утвърден“.
към беседата >>
Спрете се 5 минути и мислете за Бога, за добрите хора на земята, които безспирно работят; за добрите майки, които отглеждат с търпение своите деца; за добрите бащи, които се грижат за семействата си – ще видите какъв
процес
ще произведе това ново вино.
Това е Христовото учение. Казват, че то не било приложимо. Приложимо е. Я спрете се на ден по 5 минути и мислете върху него. Вземете тази притча, прочетете я и спирайте се на ден по 5 минути да помисляте върху новото вино, ще видите какви резултати ще има.
Спрете се 5 минути и мислете за Бога, за добрите хора на земята, които безспирно работят; за добрите майки, които отглеждат с търпение своите деца; за добрите бащи, които се грижат за семействата си – ще видите какъв
процес
ще произведе това ново вино.
Жената казва: „Омъжих се, но мъж ми не струва“. Е, кой ви накара да вземете стар мях? Знаете ли, че с това приличате на онзи, който в турско време откраднал магарето и казал на съдията: „Аз бях на крушата и паднах на магарето, и то ме отнесе“? Кажете си: „Мене ми трябва ново вино“, и в идеите, и в сърцето, и в света. Станал 60–80-годишен, ще се жени и деца ще има!
към беседата >>
32.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Затова, именно,
процесът
на развитието е медлен.
Писанието казва: „Не огорчавай Божествения Дух". Ние може да Го огорчаваме с много дребни работи; тогава ще дойдат при нас духове на този същия уровен, на който бяхме ние. Господ ще прати духове груби, приблизително като нас, и други по-напреднали; и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тия качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една-две хиляди ще бъдат малко. Тия думи трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори.
Затова, именно,
процесът
на развитието е медлен.
И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да работи в нас. В Любовта трябва да има утеха. Не си нежен – утеши се; ще дойде Божественият Дух, ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи, или изработи в нас; нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато Духът дойде, ще внесе тази нежност.
към беседата >>
За много хора е механически, но то показва
процеса
на растенето – казваме на Господа, че искаме да растем, да се стремим нагоре.
Видите едно нещо и не можете да го разберете. Онуй ли, което не сте видели, ще разберете? Някога, когато искаме да си дадем отчет какво знаем, виждаме, че нищо не е останало в нашия ум. Всяка истина трябва да има известна форма, която, като хванете, да съдържа тази истина в своята видима черупка. Запример, ние дигаме ръцете си нагоре, според някой, механически.
За много хора е механически, но то показва
процеса
на растенето – казваме на Господа, че искаме да растем, да се стремим нагоре.
Турим ли си ръцете тъй (''изправени над главата с длани,'' ''обърнати нагоре''), това показва цъфтене; след туй съединим ли ги тъй (''допрени'' ''пръсти над главата''), показва завръзване. Някой казва: „Това е глупава работа"; щом казвате, че е глупаво, вие създавате лоша форма, която ще ви опропасти. Кажете тогава, кое е умно? Да клекнем – глупаво, да си вдигнем ръцете – глупаво, кое е умното? Коя форма тогава изразява истината?
към беседата >>
В магията има два
процеса
; ако един маг направи кръг и излезе половина сантиметър, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма.
Най-простият начин, за да създадете една добра форма е, когато ви дойде една мисъл, спрете се за 1-2-3 деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете; имайте предвид само едно нещо – да намерите красива форма, без да мислите колко време ще ви вземе – 10-20-100 години, може би. Имате известно смущение; може би вкъщи – от жена, деца. Знайте, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог и направете един кръг, кажете, че днес ще работите в Името Божие и влезте умствено в този кръг. Ама никога не влизайте в такъв кръг, ако не сте чист.
В магията има два
процеса
; ако един маг направи кръг и излезе половина сантиметър, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма.
Формата трябва да съответства на Реалността. Трябва да се научите да не лъжете. Истината трябва да бъде най-главна и за всяко нещо да се допитвате до нея. Питаме мозъка какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим. Когато се спрем и проектираме своя разум към Истината и чакаме за действията й, тя ще каже как да настроим ума си.
към беседата >>
Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез
процеса
на печенето и тогава да замажете къщите, да станат чисти и бели.
Микроби, извержения от буболечки, паяци и глисти. Кой от вас би замазал къщата си с човешки лайна? Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят.
Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез
процеса
на печенето и тогава да замажете къщите, да станат чисти и бели.
Често се заражда въпрос – какъв трябва да бъде нашият обход към хората. Ние сме турили известни правила – толкоз, колкото са космите на моята глава – за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците. Дъщерята е развита, майката и бащата й турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех, тя става нещастна. Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл.
към беседата >>
Но ти си в
процес
.
Не си туряй илюзията, че някой може да те научи на това. Христос спасява. Но за да те спаси, трябва първо да пукнеш своя стар мех. Христос, когато хване, все стари мехове хваща. Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата".
Но ти си в
процес
.
И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с тебе, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар". Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думите „бяла вар" подразбираме – да дадем отражение на Божественото – бялата краска дава най-силното отражение. Сега, за приложението му в живота: вие страдате в живота – как можете да приложите закона?
към беседата >>
33.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
Когато двама се събират, трябва да са на един и същ уровен, за да става обмяна на магнетически сили; инак се раждат спорове, понеже във всички хора духът на свободата преобладава и те нямат еднакво въззрение; затова и в християнството е даден
процесът
на очистването преди да се отиде при Господа.
Вземете едно дете, което още не е развито; то почва да плаче и да си криви лицето и със своя плач налага волята си на майка си; най-после майката му даде цицка и то ѝ казва: „Ето така трябва да ме слушаш“, и майката постоянно изпълнява волята на детето. Това дете защо ти е пратено: ти ли да се подчиняваш, или то? Ако си дух свободен, трябва да научиш отношенията на нещата. Как можем да добием тази вътрешна свобода? Често и в молитвите, и в събранията има добра и лоша страна.
Когато двама се събират, трябва да са на един и същ уровен, за да става обмяна на магнетически сили; инак се раждат спорове, понеже във всички хора духът на свободата преобладава и те нямат еднакво въззрение; затова и в християнството е даден
процесът
на очистването преди да се отиде при Господа.
Първото нещо е – да се утаите в себе си. Как става това утаяване? Преди да се молиш купно с хората, моли се сам, защото когато влезеш между хората, трябва да бъдеш донейде готов. Най-напред трябва да се молиш сам, после с двама, трима и т.н. И всички трябва да съзерцавате.
към беседата >>
34.
Рождението
,
НБ
, , 7.1.1916г.,
Прераждането е
процес
, а раждането – един завършен цикъл от този
процес
.
Често запитват: „Как може да се влезе в Царството Божие? “, „Как можем да се освободим от ограниченията на законите, на природата, и можем ли да ги владеем? “ Аз отговарям: Когато се родите. Говоря за думата „раждане“, а не за „прераждане“: човек се е прераждал хиляди и милиони пъти. Започнал своя живот от микроб, увеличавал се, преработвал се, за да се роди, най-сетне, като човек в пълния смисъл на думата.
Прераждането е
процес
, а раждането – един завършен цикъл от този
процес
.
Като се казва в Евангелието „Днес се роди“, разбира се, че Онзи, Който е заченат преди милиони години, най-сетне Се е родил. Кой се е родил? Христос Господ – Той Се е родил. Думата „раждане“ съдържа велика идея, която Бог е вложил в Духа. И когато всеки от вас почувства, че се е родил, тогава ще се избавите и ще разберете смисъла на живота.
към беседата >>
Тогава е царял
процесът
на „вдъхването“, а сега –
процеса
на „раждането“.
Може да се роди само онзи, който носи мир – вие не можете да се родите, докато не разберете тези дълбоки истини, докато не придобиете мир в себе си. Сега нека разгледаме психологически думата „раждане“. Тази дума има отношение към мистицизма. Един християнин, който иска да стане мистик, да проучи Божествената природа, да се удостои с името „човек“, трябва да разбира добре думата „раждане“. Чели сте в Битието, че Бог направи човек от пръст, вдъхна в него и той стана жива душа.
Тогава е царял
процесът
на „вдъхването“, а сега –
процеса
на „раждането“.
Аз бих ви обяснил думата „вдъхване“, но и моето обяснение ще бъде непонятно, защото в тая дума има нещо необяснимо за сегашните хора. Обаче ще дойде ден да я разберете. Сега да преминем на противоположностите, които изисква законът за раждането, който е закон за вечното развитие. Чрез тоя закон Господ напълно се изявява на нашата душа и чрез него Духът положително работи. Всичките ви въжделения са под закона на раждането; чрез него се проявява и усъвършенства висшето, Божественото съзнание у човека.
към беседата >>
зачеването на онзи Божествен зародиш, за който ви говорих, и раждането му, и когато кажем: „Роди се човек“, освен
процеса
на завързването и растенето, ние подразбираме и
процеса
на знанието и мъдростта.
Всичките ви въжделения са под закона на раждането; чрез него се проявява и усъвършенства висшето, Божественото съзнание у човека. Обикновеното човешко съзнание е тъмно понятия. Върху раждането има различни схващания. Ако ви попитат за тази дума, ще кажете: „Раждане значи да се зачене и роди дете“. Раждането не се разбира по отношение на тялото, а по отношение на човешката душа, т.е.
зачеването на онзи Божествен зародиш, за който ви говорих, и раждането му, и когато кажем: „Роди се човек“, освен
процеса
на завързването и растенето, ние подразбираме и
процеса
на знанието и мъдростта.
Докато няма знание човек, не може да каже, че се е родил. И животните, и рибите, и микробите се прераждат и имат стремеж да завършат този цикъл на прераждането. В българския език думата „прераждане“ подразбира преработване на нещата. Да преживяш, като вола, не е нищо друго, освен да преработваш. Значи и ние тука на земята не вършим друго, освен да преработваме известна опитност, която сме придобили от милиони години.
към беседата >>
То е обратният
процес
; изстрелът на светлината е отдолу нагоре, а движението на тъмнотата, което достига крайния предел – е движение отгоре надолу, т.е.
Според физиците те са 300,000 километра в секунда. Можете ли да си представите тази сила? Тия лъчи постепенно отслабват и намаляват светлината, понеже светлината зависи от силата на движението. Колкото по-силно е движението, толкова по-силна е и светлината, докато този изстрел срещне крайния предел и се спре и преобърне на тъмнота. А знаете ли що е тъмнота?
То е обратният
процес
; изстрелът на светлината е отдолу нагоре, а движението на тъмнотата, което достига крайния предел – е движение отгоре надолу, т.е.
от периферията към центъра. То е най-слабото движение. И тъй, тъмнотата е горе, а светлината е долу. Ама ще кажете: „Нали знаем, тъмното място – това е адът“. Адът що е?
към беседата >>
В този
процес
е обратното: 1000 години е най-малкото число, 100 години е по-голямото.
“ – Като те хвърлят на земята, не само ще се развиеш, но и оттатък ще минеш. „Колко време трябва? “ – 1000 години. – „Много е.“ Но 1000 е човешко число; то не е много голямо число. 100 години е много пъти повече от 1000; 10 години е още повече.
В този
процес
е обратното: 1000 години е най-малкото число, 100 години е по-голямото.
Вие сте смутени. Числото 1000 има три нули, които показват трите условия, трите етапа, през които ще минете. В 1000 години трябва да формирате три тела – в крайната нула ще формирате вашето физическо тяло, като минете във втората нула, ще формирате вашето сърце, а като влезете в третата, ще формирате вашия ум. Като дойдете при единицата, вие ще се родите, ще възлезете нагоре и ще кажете на Господа: „Ето ни пред Тебе, Отче – сега и ние можем да работим за Тебе“. Това е раждането.
към беседата >>
Когато почнем да схващаме, да разбираме вътрешно страданието, ще дойдем до истинския
процес
, който християнинът нарича „спасение“.
Когато някой ми се оплаче от своите страдания, аз му казвам: „Дай ми от твоите страдания, аз ти давам моята радост“. И прибавям: „Сега усещам приятност от живота“. Той си казва: „Този човек е много добър“, но и аз казвам в себе си: „Благодаря, защото ми даде повече, отколкото взе; за мен скръбта повече струва“. И Господ предпочете да напусне Своето величие, Своята слава, да слезе на земята да страда. За това има причини и то е най-великата Любов, която Господ изяви.
Когато почнем да схващаме, да разбираме вътрешно страданието, ще дойдем до истинския
процес
, който християнинът нарича „спасение“.
Не можем да бъдем спасени, ако не признаем, че страданията са благословение. Спри се и кажи: „Страдание, ти си ми потребно, за да се родя“. Ако страдаш повече, туй показва, че си по-близо до Бога. Когато страданието дойде до крайния предел, веднага се ражда радост. Майката изпитва най-големите страдания, когато ражда; в този краен момент всички бягат и се крият: но когато се роди детето, всички се радват.
към беседата >>
35.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Този
процес
е постоянен.
Когато дойде пролет, ставате хубави, прекрасни, а щом дойде есента и падне сланата, повяхвате и казвате: “Свърши се вече нашето”. Един ден бурята ще скърши клончетата от вашето дърво, най-сетне и цялото дърво ще се повали. Но и тогава там, в почвата, остава един жълъд, който носи Живота и казва: “Аз имам силата да ви възкреся”. И той пада на земята, изсмуква соковете й и възкресява всичките. Тогава къде е краят на нещата?
Този
процес
е постоянен.
Край във вечността няма. Когато листата паднат на земята, да не мислите, че е дошъл краят на целия свят. Да не разсъждавате като Настрадин Ходжа, който казал: “Когато жена ми умре, половината свят умира, а като умра аз, всичкият свят умира”. Този свят може да умре, но онзи, Божественият свят – ни най-малко. Защо претърпяваме умиране, защо нашият свят не е съвършен?
към беседата >>
36.
Поради радостта
,
НБ
, София, 8.10.1916г.,
Интересен е
процесът
на зачатие.
Душата на този млад човек е била бременна, родила в шатрата и тогава в нея настанала радост. Христос казва на учениците си: “Вие имате скръб, защото е заченато нещо у вас”. И Христос трябваше да умре. В света има раждане и смърт. Когато човек слиза от Небето на Земята, той се ражда.
Интересен е
процесът
на зачатие.
Когато се зачене човек, той е във високите кръгове на Божествения свят. След това душата започва да слиза, минавайки девет кръга за девет месеца, т. е. за всеки кръг по един месец. На детето му трябват тридесет и шест седмици, които правят девет месеца, или 362 880 минути или 21 772 800 секунди. Девет показва, че когато човек слезе, трябва да воюва на Земята, трябва да води борба, трябва да е в движение.
към беседата >>
37.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
Яденето не е само физичен
процес
.
Бог не се нуждае от праведни хора. Влезте в Божествения огън да се очистите и кажете : Видяхме Господа и Го познахме. В Стария Завет се казва за Моисея, че ял заедно с Господа. – Възможно ли е това? – Възможно е.
Яденето не е само физичен
процес
.
Човек яде и на физичния свят, и в умствения свят, и в сърдечния. Мислите и чувствата са храна, подобна на хляба за физичния свят. Мнозина искат да бъдат обичани. – Защо трябва да ги обичат? – Гладни са, искат да ги нахранят.
към беседата >>
Яденето не е само физичен
процес
.
(втори вариант)
Бог не се нуждае от праведни хора. Влезте в Божествения огън да се очистите и кажете: „Видяхме Господа и Го познахме." В Стария Завет се казва за Мойсея, че ял заедно с Господа. Възможно ли е това? Възможно е.
Яденето не е само физичен
процес
.
Човек яде и на физичния свят, и в умствения свят, и в сърдечния. Мислите и чувствата са храна, подобна на хляба за физичния свят. Мнозина искат да бъдат обичани. Защо трябва да ги обичат? Гладни са, искат да ги нахранят.
към втори вариант >>
38.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
" Тая чаша представя
процес
на човешкото развитие; тя е емблема на нещо.
Тя е нужна при всички увеселения и забави. В нея наливат вино, ракия, разни спиртни питиета. И лекарите си служат със същата чаша. Те разтварят лекарствата в нея и ги дават на малките деца, които се отвращават от тях. Христос казва на учениците си: „Чашата, която ми дава Отец, да я не пия ли?
" Тая чаша представя
процес
на човешкото развитие; тя е емблема на нещо.
Забелязано е, че цветовете на всички явнобрачни растения имат форма на чаша. Да пиеш от Христовата чаша, това значи, да минеш през известен процес, вътрешен или външен – физичен, сърдечен или умствен. Тримата младежи – Седрах, Мисах и Авденаго, хвърлени от Навуходоносора в огнената пещ, представят прояви на три различни характера. Рядко се срещат трима души с еднакъв характер, или на един ум. Тия младежи се отличаваха с високо умствено, нравствено и духовно развитие, което се провери в живота им.
към беседата >>
Да пиеш от Христовата чаша, това значи, да минеш през известен
процес
, вътрешен или външен – физичен, сърдечен или умствен.
И лекарите си служат със същата чаша. Те разтварят лекарствата в нея и ги дават на малките деца, които се отвращават от тях. Христос казва на учениците си: „Чашата, която ми дава Отец, да я не пия ли? " Тая чаша представя процес на човешкото развитие; тя е емблема на нещо. Забелязано е, че цветовете на всички явнобрачни растения имат форма на чаша.
Да пиеш от Христовата чаша, това значи, да минеш през известен
процес
, вътрешен или външен – физичен, сърдечен или умствен.
Тримата младежи – Седрах, Мисах и Авденаго, хвърлени от Навуходоносора в огнената пещ, представят прояви на три различни характера. Рядко се срещат трима души с еднакъв характер, или на един ум. Тия младежи се отличаваха с високо умствено, нравствено и духовно развитие, което се провери в живота им. Те останаха верни на своите убеждения. Когато Вивилоняните искаха да им наложат своите обществени и религиозни възгледи, те не се подчиниха.
към беседата >>
За да развие основната черта на характера си – устойчивостта, човек минава през четири
процеса
, т.е.
Устойчив характер е оня, който, при всички условия на живота, е един и същ, т.е. не се изменя. Ако при изпитанията човек мени характера си, казваме, че той няма характер. Всички същества, които нямат характер, са безлични, т.е. лишени от индивидуалност.
За да развие основната черта на характера си – устойчивостта, човек минава през четири
процеса
, т.е.
през четири степени на развитие: процес на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието или така нареченото космическо, Божествено съзнание. Сегашният човек е дошъл до самосъзнанието. В това съзнание се крият условията за човешкото падане. Човек има желание да владее света и казва: Само аз живея, затова всички трябва да ми служат. Като е добре на мене, на всички е добре; щом е зле на мене, на всички е зле.
към беседата >>
през четири степени на развитие:
процес
на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието или така нареченото космическо, Божествено съзнание.
не се изменя. Ако при изпитанията човек мени характера си, казваме, че той няма характер. Всички същества, които нямат характер, са безлични, т.е. лишени от индивидуалност. За да развие основната черта на характера си – устойчивостта, човек минава през четири процеса, т.е.
през четири степени на развитие:
процес
на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието или така нареченото космическо, Божествено съзнание.
Сегашният човек е дошъл до самосъзнанието. В това съзнание се крият условията за човешкото падане. Човек има желание да владее света и казва: Само аз живея, затова всички трябва да ми служат. Като е добре на мене, на всички е добре; щом е зле на мене, на всички е зле. Това гледище на човека е създало двете философски учения: песимизъм и оптимизъм.
към беседата >>
Богатството е затлъстяване отвътре навън, а сиромашията –
процес
на развитие отвътре навън.
Съществува известна аналогия между живота на Христа и тоя на тримата момци, които Навуходоносор заповяда да хвърлят в огнената пещ. Пещта била толкова нагорещена, че палачът, който ги хвърлил вътре, изгорял. Казано е, че Бог е огън, който изгаря. Обаче, който живее в съгласие с Божията Любов и с Христовия Дух, е в пълна безопасност. Божията сила се проявява в трудните моменти на живота, не когато човек е сиромах, но когато е богат.
Богатството е затлъстяване отвътре навън, а сиромашията –
процес
на развитие отвътре навън.
Богатството трябва да се превърне на тор, а сиромашията в честен труд. Без богатство не може, но и без сиромашия не може. Те са два процеса, които работят задружно за човешкото развитие. Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив. Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата.
към беседата >>
Те са два
процеса
, които работят задружно за човешкото развитие.
Обаче, който живее в съгласие с Божията Любов и с Христовия Дух, е в пълна безопасност. Божията сила се проявява в трудните моменти на живота, не когато човек е сиромах, но когато е богат. Богатството е затлъстяване отвътре навън, а сиромашията – процес на развитие отвътре навън. Богатството трябва да се превърне на тор, а сиромашията в честен труд. Без богатство не може, но и без сиромашия не може.
Те са два
процеса
, които работят задружно за човешкото развитие.
Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив. Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата. Трябва да подложите три-четири хиляди килограма розов цвят на дестилация, за да извлечете от него едва един килограм гюлово масло. Това значи, да превърнете земното щастие в небесно. Това значи: Ако земният живот не се превърне в духовен, човек не може да намери истинското щастие.
към беседата >>
Но чашата вътре в себе си съдържа
процес
на известно развитие, тя е емблема в живота, и ако забележим в природата, всички онези растения, на които цветовете са явни, не тайнобрачни, изобщо имат такава форма - форма на чаша.
(втори вариант)
" С думата „чаша" са запознати всички. В съвременния живот изобщо чашата играе важна рол. При всички увеселения чашата служи - най-хубавите вина трябва да се наливат в тази чаша. Сега именно Христос казва на учениците Си: „Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли? " Често и лекарите, и те дават чаша; и малките деца, които не са свикнали към тази чаша, изпитват отвращение към нея.
Но чашата вътре в себе си съдържа
процес
на известно развитие, тя е емблема в живота, и ако забележим в природата, всички онези растения, на които цветовете са явни, не тайнобрачни, изобщо имат такава форма - форма на чаша.
И в този смисъл, да пиеш известна чаша, значи да претърпиш известен процес, вътрешен или външен, сърдечен, телесен или умствен. Аз взимам на друга страна тези трима младежи, които били хвърлени по заповед на Навуходоносора в огнената пещ, понеже те изразяват три различни характера. Рядко се срещат трима души с еднакъв ум. Но виждаме в тази глава, че тези трима младежи стояха толкова високо в умствено, нравствено и духовно отношение, обичаха своя народ и когато вавилоняните искаха да им наложат своите възгледи в обществения живот, те се отказаха от тях, не се подчиниха. Тъй че в живота има известни принципи, които трябва да държим всякога, ако искаме да се развием.
към втори вариант >>
И в този смисъл, да пиеш известна чаша, значи да претърпиш известен
процес
, вътрешен или външен, сърдечен, телесен или умствен.
(втори вариант)
В съвременния живот изобщо чашата играе важна рол. При всички увеселения чашата служи - най-хубавите вина трябва да се наливат в тази чаша. Сега именно Христос казва на учениците Си: „Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли? " Често и лекарите, и те дават чаша; и малките деца, които не са свикнали към тази чаша, изпитват отвращение към нея. Но чашата вътре в себе си съдържа процес на известно развитие, тя е емблема в живота, и ако забележим в природата, всички онези растения, на които цветовете са явни, не тайнобрачни, изобщо имат такава форма - форма на чаша.
И в този смисъл, да пиеш известна чаша, значи да претърпиш известен
процес
, вътрешен или външен, сърдечен, телесен или умствен.
Аз взимам на друга страна тези трима младежи, които били хвърлени по заповед на Навуходоносора в огнената пещ, понеже те изразяват три различни характера. Рядко се срещат трима души с еднакъв ум. Но виждаме в тази глава, че тези трима младежи стояха толкова високо в умствено, нравствено и духовно отношение, обичаха своя народ и когато вавилоняните искаха да им наложат своите възгледи в обществения живот, те се отказаха от тях, не се подчиниха. Тъй че в живота има известни принципи, които трябва да държим всякога, ако искаме да се развием. Сега изпитанието е не само за един индивид, за един дом, но и за цял народ, за цялото човечество.
към втори вариант >>
Всички най-малки до най-велики животни трябва да минат под този
процес
и само тогава да заемат своето място.
(втори вариант)
Ако няма единство между човешкия дух, душа и тяло, никакъв резултат не може да се постигне. Мнозина са говорили върху този стих и го взимат в друг смисъл, но той има тро- яко значение. В един смисъл тези младежи представляват известен характер, известна устойчивост, защото човек се познава, че е човек, само тогава, когато може да издържи своя изпит. Онези ученици, които свършват гимназия или университет, трябва да издържат своя изпит и само тогава взимат диплома. Така е и в обществения живот.
Всички най-малки до най-велики животни трябва да минат под този
процес
и само тогава да заемат своето място.
Съвременните хора имат едно повърхностно понятие за живота. Те искат блага от живота, искат да дойде щастие. Но знаете ли какво нещо е щастието? За да търсиш щастие, трябва да знаеш какво нещо е щастие и да го пазиш. Мнозина търсят любовта, но знаете ли какво нещо е любовта?
към втори вариант >>
Богатството е затлъстяване отвътре, а сиромашията е вътрешен
процес
на развитие, затова богатството трябва да се обърне на тор, а сиромашията - на един честен труд.
(втори вариант)
Навуходоносор е накарал тези младежи да се покланят на този изкуствен образ, който той е заповядал да направят. Но те отказали и той им казал, че ще ги хвърли в огнената пещ. Пещта била толкова нагорещена, че слугата, който ги хвърлил, от пламъка на огъня изгорял. Така че, който живее с Христовия дух, ще бъде в безопасност. Божествената сила се проявява в най-силните страни на живота, но когато хората са богати, а не сиромаси.
Богатството е затлъстяване отвътре, а сиромашията е вътрешен
процес
на развитие, затова богатството трябва да се обърне на тор, а сиромашията - на един честен труд.
И тогава тези два процеса работят за нашето развитие. Щастието трябва да се обърне на тор. Докато човек не изгуби всичко на света, той не може да намери Бога. Този процес е навсякъде. Ако не вземете розови листа - три-четири хиляди килограма, ако не ги сварите в големи казани, вие не можете да изкарате от тях екстракт.
към втори вариант >>
И тогава тези два
процеса
работят за нашето развитие.
(втори вариант)
Но те отказали и той им казал, че ще ги хвърли в огнената пещ. Пещта била толкова нагорещена, че слугата, който ги хвърлил, от пламъка на огъня изгорял. Така че, който живее с Христовия дух, ще бъде в безопасност. Божествената сила се проявява в най-силните страни на живота, но когато хората са богати, а не сиромаси. Богатството е затлъстяване отвътре, а сиромашията е вътрешен процес на развитие, затова богатството трябва да се обърне на тор, а сиромашията - на един честен труд.
И тогава тези два
процеса
работят за нашето развитие.
Щастието трябва да се обърне на тор. Докато човек не изгуби всичко на света, той не може да намери Бога. Този процес е навсякъде. Ако не вземете розови листа - три-четири хиляди килограма, ако не ги сварите в големи казани, вие не можете да изкарате от тях екстракт. Тъй че земното щастие трябва да се изгуби, трябва да се замени.
към втори вариант >>
Този
процес
е навсякъде.
(втори вариант)
Божествената сила се проявява в най-силните страни на живота, но когато хората са богати, а не сиромаси. Богатството е затлъстяване отвътре, а сиромашията е вътрешен процес на развитие, затова богатството трябва да се обърне на тор, а сиромашията - на един честен труд. И тогава тези два процеса работят за нашето развитие. Щастието трябва да се обърне на тор. Докато човек не изгуби всичко на света, той не може да намери Бога.
Този
процес
е навсякъде.
Ако не вземете розови листа - три-четири хиляди килограма, ако не ги сварите в големи казани, вие не можете да изкарате от тях екстракт. Тъй че земното щастие трябва да се изгуби, трябва да се замени. Христос казва: „Ако ти не се превърнеш в един духовен живот, не можеш да намериш щастието." Христос пи от тази чаша и Той сега е един велик човек, съединил се е с Бога, и там е Неговата воля. Той казва: „Аз изпълних волята на Отца Си и ако не бях изпълнил Неговата воля и Аз щях да бъда с вас." Но често в религиозните хора се заражда една друга мисъл: кой е по-свят, по-умен.
към втори вариант >>
Колкото пъти е дошъл, все нещастие носи." Но това е един лъжлив
процес
.
(втори вариант)
Те отдалеч се разбират. Един американец искал да угости един свой приятел, с когото не се бил виждал десет години. Той съобщил за това нещо на жена си по телефона. Но тя му отговорила: „Да не ми водиш този мазник." Той си казал: „Видиш ли, тя е." Познал по телефона жена си. Ние говорим за Бога, но ние казваме: „Да не Го довеждаш!
Колкото пъти е дошъл, все нещастие носи." Но това е един лъжлив
процес
.
Ние се лъжем в живота. Често пъти масоните, преди да приемат някого като свой член, те го подлагат на изпит. Излиза срещу него един човек и насочва една сабя. Ако се уплаши, те не го приемат. Сабята е книжна и веднага се прегъва.
към втори вариант >>
39.
Мъдростта
,
НБ
, София, 29.10.1916г.,
Идва, аз виждам в човечеството една велика
процесия
– всички идват и пеят.
Христос слиза сега от Небето. Какво множество от Велики души идва с Него! “Елате да видите Божественото” – казват те на хората. Те носят Чистота, Мир, Божественост. Някои питат кога ще дойде този мир.
Идва, аз виждам в човечеството една велика
процесия
– всички идват и пеят.
И когато те дойдат, ще има хармония в света, а заедно с това ще има Мир и Любов. Това е Второто пришествие. Няма да има свършек на света, но светът ще се очисти. Така бих желал всички да посрещнете Христа. И с Радост и Веселие да Го чакате!
към беседата >>
40.
Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви
,
НБ
, София, 16.11.1916г.,
Тоя
процес
наричаме гниене, разлагане, вкисване, ферментация.
Химията говори за устойчиви и неустойчиви съединения, каквито са азотните. Значи, както порите правят материята неустойчива, така и неустойчивите съединения правят човека лош. В тоя смисъл, ние наричаме умрелия човек лош, защото материята му се разлага и се превръща в миризливи газове. При разлагането на тая материя, елементите се отделят, и всеки отива на мястото си. Когато човек напусне тялото си, всеки елемент се освобождава и отива там, отдето е дошъл.
Тоя
процес
наричаме гниене, разлагане, вкисване, ферментация.
Той се извършва на земята. Затова казваме, че земята е място, дето се образуват различни физични и химични процеси. Какво представя небето? – Място на чистота и на разумност. Като казвам, че небето е място на чистота, това не значи, че земята е място изключително на нечистота.
към беседата >>
Затова казваме, че земята е място, дето се образуват различни физични и химични
процеси
.
В тоя смисъл, ние наричаме умрелия човек лош, защото материята му се разлага и се превръща в миризливи газове. При разлагането на тая материя, елементите се отделят, и всеки отива на мястото си. Когато човек напусне тялото си, всеки елемент се освобождава и отива там, отдето е дошъл. Тоя процес наричаме гниене, разлагане, вкисване, ферментация. Той се извършва на земята.
Затова казваме, че земята е място, дето се образуват различни физични и химични
процеси
.
Какво представя небето? – Място на чистота и на разумност. Като казвам, че небето е място на чистота, това не значи, че земята е място изключително на нечистота. Добре разсъждавайте, да не изпаднете в заблуждение. Истината е една, но тя трябва да се приеме с любов.
към беседата >>
Една е земята, но и тя минава през различни
процеси
на развитие.
Светлина е нужна за тях. Без тая светлина те нищо не могат да направят. А като не работят, те не могат да влязат в Царството Божие. – Де е Царството Божие? – Пак на земята, но не на сегашната земя, а тая, която ще бъде след хиляди години.
Една е земята, но и тя минава през различни
процеси
на развитие.
Първоначално земята не е била такава, каквато днес я виждаме. За нея се казва, че е била неустроена и пуста, и Дух Божи се носел върху бездната. Първоначално земята е била пара и огън – това са процеси, през които тя е минала. Значи, земята е минала през вода и огън, докато дойде до това положение, в което я виждаме днес. И човек е минал и продължава да минава през тия процеси.
към беседата >>
Първоначално земята е била пара и огън – това са
процеси
, през които тя е минала.
– Де е Царството Божие? – Пак на земята, но не на сегашната земя, а тая, която ще бъде след хиляди години. Една е земята, но и тя минава през различни процеси на развитие. Първоначално земята не е била такава, каквато днес я виждаме. За нея се казва, че е била неустроена и пуста, и Дух Божи се носел върху бездната.
Първоначално земята е била пара и огън – това са
процеси
, през които тя е минала.
Значи, земята е минала през вода и огън, докато дойде до това положение, в което я виждаме днес. И човек е минал и продължава да минава през тия процеси. Той има в себе си и кръв, и вода, и топлина, но това не е човешката душа. По отношение на Божествения живот, човешката душа и земята са синоними. – Защо?
към беседата >>
И човек е минал и продължава да минава през тия
процеси
.
Една е земята, но и тя минава през различни процеси на развитие. Първоначално земята не е била такава, каквато днес я виждаме. За нея се казва, че е била неустроена и пуста, и Дух Божи се носел върху бездната. Първоначално земята е била пара и огън – това са процеси, през които тя е минала. Значи, земята е минала през вода и огън, докато дойде до това положение, в което я виждаме днес.
И човек е минал и продължава да минава през тия
процеси
.
Той има в себе си и кръв, и вода, и топлина, но това не е човешката душа. По отношение на Божествения живот, човешката душа и земята са синоними. – Защо? – Защото душата и земята минават през едни и същи процеси на развитие. И тъй, петте разумни и петте неразумни деви са в самите вас.
към беседата >>
– Защото душата и земята минават през едни и същи
процеси
на развитие.
Значи, земята е минала през вода и огън, докато дойде до това положение, в което я виждаме днес. И човек е минал и продължава да минава през тия процеси. Той има в себе си и кръв, и вода, и топлина, но това не е човешката душа. По отношение на Божествения живот, човешката душа и земята са синоними. – Защо?
– Защото душата и земята минават през едни и същи
процеси
на развитие.
И тъй, петте разумни и петте неразумни деви са в самите вас. От френологично гледище, човек има две половини, две естества в себе си – във всяка половина по пет центъра, т.е. по пет чувства. Значи, човек има всичко десет чувства, т.е. десет сетива: петте са в действие, активни, а петте са пасивни, в запас.
към беседата >>
То е един
процес
, през който е минало развитието на земята.
(втори вариант)
Не. Значи тази светлина е необходима за самите тях. Който влезе в Царството Божие, той пак ще бъде на същата земя. Не подразбирам, че е тази земя, която вие познавате. Ще ви попитам: знаете ли каква е била земята десет хиляди, двайсет хиляди, един милион години и т.н. Ще кажат някои, че тя е била пари, но то не е земята.
То е един
процес
, през който е минало развитието на земята.
Тази пара е служила за растенето на земята. Огън е имало тогава и той е служил за развитието на земята. Но парата и огънят - това не е земята, това е един процес вътрешен и необходим, както и у нас са ставали такива процеси. Имаме ние и кръв, и топлина, и влага, но всичко това не е човешката душа. Човешката душа и земята са синоними по отношение на Божествения живот.
към втори вариант >>
Но парата и огънят - това не е земята, това е един
процес
вътрешен и необходим, както и у нас са ставали такива
процеси
.
(втори вариант)
Ще ви попитам: знаете ли каква е била земята десет хиляди, двайсет хиляди, един милион години и т.н. Ще кажат някои, че тя е била пари, но то не е земята. То е един процес, през който е минало развитието на земята. Тази пара е служила за растенето на земята. Огън е имало тогава и той е служил за развитието на земята.
Но парата и огънят - това не е земята, това е един
процес
вътрешен и необходим, както и у нас са ставали такива
процеси
.
Имаме ние и кръв, и топлина, и влага, но всичко това не е човешката душа. Човешката душа и земята са синоними по отношение на Божествения живот. И тъй, тези пет деви са вътре във вас. Вие имате пет чувства, но от чисто френологическо гледище човек има две половини, и във всяка половина - по пет центъра, значи всичко десет чувства. Петте чувства стоят в пасивно състояние, в запас.
към втори вариант >>
41.
Ще ви въздигна
,
НБ
, София, 3.12.1916г.,
Следователно, методите за разбиране на тези две култури имат двояко значение и тези, които не са запознати с този двояк
процес
, често намират противоречие.
Подобно на змията, която Мойсей е издигнал, така и Син Человечески ще бъде издигнат... Западните народи изобщо не са запознати със символичния език на източните. Културата на Изтока се различава от тази на Запада. Може да се каже, че културата на източните народи е била инволюционна, т. е. тя слиза отгоре надолу, а нашата, западната култура, е еволюционна, т. е. върви отдолу нагоре.
Следователно, методите за разбиране на тези две култури имат двояко значение и тези, които не са запознати с този двояк
процес
, често намират противоречие.
Следователно, противоречието не е в културите, а в нашите разбирания. И тъй, имаме две култури – култура на змията и култура на Сина Человечески. И двете трябва да бъдат издигнати. Ще попитате каква култура може да има в змията. Във всички народи змията е играла важната роля на една велика култура.
към беседата >>
Трябва да въздигнете Христа и Той ще произведе точно обратен
процес
.
Щом имате свободна воля, у вас ще се явят най-благородните зачатъци, които от милиони години стоят в дремещо състояние. Затова трябваше да бъде въздигнат Христос! Змията се въздигна у вас, когато започнахте да страдате, за да придобиете съзнание, за да бъдете в съгласие с провидението. Вие не сте хора, вие сте роби на вашите желания и страсти и затова ще страдате. Влезте в съгласие с провидението и вашите страдания ще се превърнат в удоволствие.
Трябва да въздигнете Христа и Той ще произведе точно обратен
процес
.
Когато влезе във вас, Христос ще роди всички Добродетели. Мойсей издигна змията в пустинята, за да отмахне порока, невежеството, озверяването, ненавистта, заблуждението и страданието. Трябваше Христос да бъде въздигнат като тази змия, за да се роди у нас тази Добродетел, Знание, Истина, Любов и истинско удоволствие. Добродетелта е по отношение на душата, Знанието е по отношение на разума, Любовта – по отношение на чувствата, Истината – по отношение на съгласието, а удоволствието – по отношение на усещането. Христос трябваше да бъде въздигнат, за да се възползват хората от тези велики блага.
към беседата >>
42.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Ако наклоняваш цигулката, ти си в един от активните
процеси
.
Всеки ще си отговори и, ако не е доволен, ще се изправи. Ще държиш цигулката в хоризонтално положение, т.е. в пасивно, възприемащо положение. – Какво ще възприемаш? – Божествените тонове.
Ако наклоняваш цигулката, ти си в един от активните
процеси
.
Тоновете, които излизат от ръката ти, това са светлинните лъчи, които постоянно се развиват. „Ще бъдат научени от Господа." Веднъж имаш стремеж, знанието иде само по себе си. Ако стремежът е насочен нагоре, човек започва да се учи от Господа. За такъв човек казваме, че е музикален. Колкото по-силен е стремежът на човека, толкова по-голямо е съдействието му.
към беседата >>
Това положение означава един пасивен
процес
, който е в състояние да възприеме една Божествена благодат.
(втори вариант)
Следователно Бог на всеки е дал по един лък. Питам сега: „Теглите ли този лък, теглите ли го правилно? " Не искам на мене да отговаряте. Вие се запитайте и отговорете на себе си. Държите цигулката хоризонтално.
Това положение означава един пасивен
процес
, който е в състояние да възприеме една Божествена благодат.
А наклоненото положение означава един активен процес. Светлината - това е звукът, това са тоновете на светлината. Ние служим в света във вид на една светлина, която се развива. Тази светлина, която се развива, това е Бог, Който ни учи, защото всички външни предмети ни привличат, защото Бог ни е научил. Ако не бяхме научени от Бога, нямаше нищо да се научи, ако нямаше и у нас стремеж.
към втори вариант >>
А наклоненото положение означава един активен
процес
.
(втори вариант)
Питам сега: „Теглите ли този лък, теглите ли го правилно? " Не искам на мене да отговаряте. Вие се запитайте и отговорете на себе си. Държите цигулката хоризонтално. Това положение означава един пасивен процес, който е в състояние да възприеме една Божествена благодат.
А наклоненото положение означава един активен
процес
.
Светлината - това е звукът, това са тоновете на светлината. Ние служим в света във вид на една светлина, която се развива. Тази светлина, която се развива, това е Бог, Който ни учи, защото всички външни предмети ни привличат, защото Бог ни е научил. Ако не бяхме научени от Бога, нямаше нищо да се научи, ако нямаше и у нас стремеж. Ако няма музикален стремеж у вас, значи не си музикален.
към втори вариант >>
43.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
В механичното съзнание
процесите
се извършват отвън – навътре.
Поправяйте коритата им, свободно да текат. Не пресушавайте вашите реки. Не изсичайте вашите гори. Много трябва да се говори на съвременния човек, за да разбере той нещата според степента на своето развитие. Съзнанието се проявява в три посоки: като механично, физиологично и психично.
В механичното съзнание
процесите
се извършват отвън – навътре.
Тия процеси стават и в природата. Много реки отвън се стичат в едно и образуват една голяма, мътна река. В механичното съзнание процесите не са Божествени. В физиологичното и психичното съзнание процесите се извършват отвътре-навън, няма нужда да пущате кофата си вътре, да вадите вода. Тя сама по себе си изтича.
към беседата >>
Тия
процеси
стават и в природата.
Не пресушавайте вашите реки. Не изсичайте вашите гори. Много трябва да се говори на съвременния човек, за да разбере той нещата според степента на своето развитие. Съзнанието се проявява в три посоки: като механично, физиологично и психично. В механичното съзнание процесите се извършват отвън – навътре.
Тия
процеси
стават и в природата.
Много реки отвън се стичат в едно и образуват една голяма, мътна река. В механичното съзнание процесите не са Божествени. В физиологичното и психичното съзнание процесите се извършват отвътре-навън, няма нужда да пущате кофата си вътре, да вадите вода. Тя сама по себе си изтича. Благодарение на това течение отвътре-навън, мътилките излизат навън, и изворът се изчиства.
към беседата >>
В механичното съзнание
процесите
не са Божествени.
Много трябва да се говори на съвременния човек, за да разбере той нещата според степента на своето развитие. Съзнанието се проявява в три посоки: като механично, физиологично и психично. В механичното съзнание процесите се извършват отвън – навътре. Тия процеси стават и в природата. Много реки отвън се стичат в едно и образуват една голяма, мътна река.
В механичното съзнание
процесите
не са Божествени.
В физиологичното и психичното съзнание процесите се извършват отвътре-навън, няма нужда да пущате кофата си вътре, да вадите вода. Тя сама по себе си изтича. Благодарение на това течение отвътре-навън, мътилките излизат навън, и изворът се изчиства. Върху тоя извор работи Христос, него иска да прокара у вас. Щом видите това желание на Христа, вие веднага се противопоставяте и запушвате извора.
към беседата >>
В физиологичното и психичното съзнание
процесите
се извършват отвътре-навън, няма нужда да пущате кофата си вътре, да вадите вода.
Съзнанието се проявява в три посоки: като механично, физиологично и психично. В механичното съзнание процесите се извършват отвън – навътре. Тия процеси стават и в природата. Много реки отвън се стичат в едно и образуват една голяма, мътна река. В механичното съзнание процесите не са Божествени.
В физиологичното и психичното съзнание
процесите
се извършват отвътре-навън, няма нужда да пущате кофата си вътре, да вадите вода.
Тя сама по себе си изтича. Благодарение на това течение отвътре-навън, мътилките излизат навън, и изворът се изчиства. Върху тоя извор работи Христос, него иска да прокара у вас. Щом видите това желание на Христа, вие веднага се противопоставяте и запушвате извора. И, в края на краищата, вие се задоволявате с малките рекички, които се сливат в една по-голяма, и казвате: Достатъчно съм голям.
към беседата >>
В механическото съзнание
процесите
всякога отвън отиват навътре, както много реки отвън образуват една голяма река, но тази река е мътна - тя не е едно Божествено учение.
(втори вариант)
Никога не спирайте вашите извори от техните течения, не спирайте реките от пътя им, поправяйте коритата им. Не пресушавайте вашите реки, не събаряйте вашите гори. Ще ви приведа една аналогия, която е отвлечена, но - които разберат. Съзнанието у човека е двояко: то е механическо и физиологическо. Ако го вземете, съзнанието може да бъде и психическо.
В механическото съзнание
процесите
всякога отвън отиват навътре, както много реки отвън образуват една голяма река, но тази река е мътна - тя не е едно Божествено учение.
А физиологическото, психическо съзнание е това, което изтича отвътре навън. Няма нужда вие да спущате вашите кофи, но да имате едно съзнание, което правилно да изпъжда тези мътни течения и да избистря извора. Този извор трябва да се поправи, този извор е, който Христос иска да вложи у вас. Колкото пъти дойде Христос да вложи у вас този извор, вие се скарвате, запушвате го. Тогава малките реки се събират и вие казвате: „Аз съм голям." Голям, но мътен.
към втори вариант >>
44.
Братът на най-малките
,
ИБ
НБ
, София, 1.1.1917г.,
По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен
процес
.
По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка.
По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен
процес
.
От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката, на окултизма, на висшите ангелски йерархии, както и висшите йерархии на боговете в миналото и сега не могат да я разберат напълно. Под богове не разбирам Единния Бог, но висшите чинове от ангелската йерархия. Но днес думата Бог е обезсолена, защото с това име се наричат и същества, които не са богове, но които заблуждават хората. В тях няма нищо Божествено.
към беседата >>
По отношение на реалностьта човѣшкиятъ свѣтъ е прѣходенъ, а еволюцията въ свѣта е Божественъ
процесъ
.
(втори вариант)
По сѫщина въ двѣтѣ школи нѣма никакво вѫтрѣшно различие. Споредъ вѫтрешния смисълъ на Христовото учение човѣкъ има три сѫществени, неизмѣнни тѣла и седемь обвивки. Въ теософската литература се говори за седемтѣ обвивки на човѣшкото тѣло, а за тритѣ неизмѣнни тѣла само се загатва. Тамъ наричатъ обвивкитѣ „тѣла“, но тѣ не сѫ тѣла. По-подходящо име за тѣхъ е обвивка.
По отношение на реалностьта човѣшкиятъ свѣтъ е прѣходенъ, а еволюцията въ свѣта е Божественъ
процесъ
.
Отъ Божествѣно гледище стрѣмежътъ на човѣшкия духъ е да придобие тритѣ неизмѣнни тѣла. Тази идѣя е толкова обширна и необятна, че и гениалнитѣ хора, великитѣ умове на науката, на окултизма, на висшитѣ ангелски йерархии, както и висшитѣ йерархии на боговѣтѣ въ миналото и сега не могатъ да я разбератъ напълно. Подъ богове не разбирамъ Единния Богъ, но висшитѣ чинове отъ ангелската йерархия. Но днесъ думата Богъ е обезсолена, защото съ това име се наричатъ и сѫщества, които не сѫ богове, но които заблуждаватъ хората. Въ тѣхъ нѣма нищо Божествѣно.
към втори вариант >>
45.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Растенето е
процес
на развитие.
Растенето е
процес
на развитие.
Кое трябва да расте? Често казват: „Трябва да расте ябълка, дърво, клончета, листа, цветове“ – трябва да растат и да се развиват. Но в цитирания стих се подразбира, че трябва да расте човешката душа. Човешката душа да расте, а човешкият дух да достигне познанието на благодатта. Коя благодат?
към беседата >>
То е един приятен живот, но в него няма никакъв растеж, няма никакъв Божествен
процес
.
И тази светлина ще внесе във вас онзи идеал, за който копнеете. Човек се ражда малко детенце, става голям – все е недоволен; иска да се ожени, търси хубава мома, мисли, докато я намери, но като я намери, пак е недоволен – била зла като змия. След това искат деца, имат ги, но се оказва, че и те били лоши; надяват се на децата, дано те, като се оженят, да се оправят, но и от това нищо не излиза. И тъй, животът на съвременните хора е само в сенките. А в сенките няма никаква реалност.
То е един приятен живот, но в него няма никакъв растеж, няма никакъв Божествен
процес
.
И тъй, под думата „растене“ подразбирам: Духът да расте и се развива – само реалното, неизменното. Може да стават милиони, вечни промени в тази субстанция, която е вложена в нас, тя се изменя сама по себе си. Това е велик, Божествен закон. Някой път ви се навява лоша мисъл – това е сянка. Казвате: „Аз мразя някого, например, мразя Иван“.
към беседата >>
И тъй, растенето е един
процес
, необходим за съграждане на нашето духовно тяло.
да проверим нещата. Когато едно учение е съгласно със самата реалност на битието, или е съгласно със законите, които Бог е вложил в света, всякога може да се направи опит. Дойде един лекар и казва: „Аз имам едно лекарство, което може да лекува тази болест“; ако това лекарство е истинско, трябва, щом се даде, да излекува болния; ако то не стане, то не е лекарство, и този лекар заблуждава. Дойде един човек и каже: „Аз имам едно учение и като го приемете, ще се подигнете“. Ако ви подигне, то е истинско.
И тъй, растенето е един
процес
, необходим за съграждане на нашето духовно тяло.
Физическото тяло е необходимо като една скеля отвън – ако то се не подигне, духовното тяло не може също да се подигне. И най-напред е направен физическият свят, като една скеля, а духовният свят постоянно се съгражда и устройва. Има в Писанието стихове, които казват, че първоначално е било създадено Небето, а то е Божествен свят; после е създадена земята – физическият свят. Земята не е била още устроена, Господ и до днес я строи. Той създаде света в шест дни, в шестия направи човека, а в седмия си почина.
към беседата >>
Всички същества имат съзнателен и несъзнателен
процес
.
Изядеш някоя кокошка, овца, агне – това съставлява частица от тебе, и всичко отива да съгради света. Един ден всички страдания ще се оправдаят от това гледище. Всички в света сме страдали, но затова пък ще живеем всички заедно. Някога ще видите, че и бубулечките са ваши братя. Когато бубулечка ви ухапе и смучи от вас кръв, тя казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на тази къща“.
Всички същества имат съзнателен и несъзнателен
процес
.
Съзнателният процес е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете, защото растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода. Растенето е живот, в него се проявява цъфтенето, връзването и узряването. Без цвета няма плод и узряване. Цъфтиш ли? – „Не.“ – Няма да се проявиш.
към беседата >>
Съзнателният
процес
е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете, защото растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода.
Един ден всички страдания ще се оправдаят от това гледище. Всички в света сме страдали, но затова пък ще живеем всички заедно. Някога ще видите, че и бубулечките са ваши братя. Когато бубулечка ви ухапе и смучи от вас кръв, тя казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на тази къща“. Всички същества имат съзнателен и несъзнателен процес.
Съзнателният
процес
е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете, защото растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода.
Растенето е живот, в него се проявява цъфтенето, връзването и узряването. Без цвета няма плод и узряване. Цъфтиш ли? – „Не.“ – Няма да се проявиш. И в хората, както в цветята, само тогава има проявление, когато те цъфнат и завържат плод.
към беседата >>
Когато има цъфтене на физическо поле, има физическо узряване, физическа любов; когато мине този
процес
, има духовно цъфтене и узряване в човека.
Без цвета няма плод и узряване. Цъфтиш ли? – „Не.“ – Няма да се проявиш. И в хората, както в цветята, само тогава има проявление, когато те цъфнат и завържат плод. Любовта се проявява само когато растенията цъфтят; така е у хората.
Когато има цъфтене на физическо поле, има физическо узряване, физическа любов; когато мине този
процес
, има духовно цъфтене и узряване в човека.
Човек трябва да цъфне най-малко 7 пъти, т.е. да завърже най-малко 7 плода; трябва да цъфне едновременно в 7 светове, а това цъфтене става последователно. И тъй, когато у вас цъфтенето във физическото поле изгуби смисъл, вие ще трябва да пренесете това цъфтене горе. Защо умираме? Умирането не е нищо друго, освен отиване в по-висок свят на растеж.
към беседата >>
В този
процес
– търсенето името Божие, царството Божие и волята Божия – ще дойде царството Небесно.
А когато Господ направи това, казвайте Му: „Дай ни сила да растем – да се освободим от преходните неща, да познаем Твоята воля“, а не казвайте: „Те се нахвърлиха върху мене, ама ще видят“. Често четем Господнята молитва: „Да бъде волята Твоя“. Ти не познаваш името Божие, царството Божие, а искаш да изпълниш волята Божия. Човек, който не познава името Божие, не може да изпълни волята Божия. Ти ще приличаш на онази майка, която прави ризи и гащички за деца, които няма още на света.
В този
процес
– търсенето името Божие, царството Божие и волята Божия – ще дойде царството Небесно.
Трябва да имаме доблестта на онзи руски цар, за когото Толстой разказва една легенда. Убийството на Петър I, в което бил замесен Александър I, възбудило съвестогризене и помрачило душата на последния, който нийде не намирал покой. Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки.
към беседата >>
Това е
процесът
, по който трябва да работим в себе си.
Елате при мене, аз ще ви науча, ще ви кажа как да бъдете добри. Ще взема един гвоздей, ще го нагорещя, той ще стане добър. Де е огнището? – То е вътре във вашето сърце. Вземете огъня, духалото, въглища, турете гвоздея – вашите мисли – и ги сгорещете.
Това е
процесът
, по който трябва да работим в себе си.
Християнството в този смисъл е алхимическа наука. Вие ме слушате и си казвате: „Мене ми е тежко, мъчно ми е“. Защо? Защото сте затворили прозорците и не пущате Божествената светлина през тях. Господ живее, но не сте Му отворили прозорците да влезе. Някой път Той може да ви плесне, кажете: „Боже, благодаря, че си ме посетил“.
към беседата >>
Защо растенето е
процес
?
(втори вариант)
Цялата глава съдържа много важни работи, но ако бих се впуснал да разправям за тези отвлечени неща, както ще станат, вашите крака отвън ще измръзнат и ще хванете ревматизъм. Аз ще взема този последен стих, който е най-важен. С този стих ще взема и още един, ще го намерите някъде в Писанието - „Първо послание към коринтяните", глава 15, стих 44. „Сее се тяло естествено, възкръсва тяло духовно. Има тяло естествено, има и тяло духовно."
Защо растенето е
процес
?
Кое трябва да расте? Често казват: „Трябва да расте ябълка, трябва да расте круша, трябва да расте дърво, клончета, листа, цветове - трябва да растат и да се развиват." Следователно подразбира се, че трябва да расте човешката душа. Човешката душа трябва да расте, а човешкият дух - да иде в познание на благодатта. Коя благодат? Болшаята. Думата „благодат" е обширна, тя подразбира условията, в които човек може да живее горе на небето и долу на земята.
към втори вариант >>
То е един приятен живот, но в него няма никакъв растеж, няма никакъв Божествен
процес
, а само механически.
(втори вариант)
Човек се ражда малко детенце, става голям - пак е недоволен; иска да се ожени - търси хубава мома, мисли, докато я намери, но като я намери, пак е недоволен - била лоша като змия. След това искат деца - имат ги, но се оказва, че и те лоши. Очакват на техните деца - дано те, като се оженят, да се оправят, но и от това нищо не излиза. И тъй, животът е само в сенки. Да, в сенките няма никаква реалност в света.
То е един приятен живот, но в него няма никакъв растеж, няма никакъв Божествен
процес
, а само механически.
И тъй, под думата „растене" подразбирам, че духът расте. Растат и се развиват само реалните, неизменните неща. Може да стават милиони промени, вечни промени в тази субстанция, която е вложена в нас - тя се изменя сама по себе си. Това е велик Божествен закон. Може да кажете, че ви е влязла лоша мисъл - това е сянка.
към втори вариант >>
И тъй, растенето е един
процес
, необходим за съграждане на нашето духовно тяло.
(втори вариант)
И тъй, като разберем живота, ние ще дойдем до самата реалност, тоест - да се проверят нещата. Когато едно учение е съгласно със самата реалност на битието или е съгласно със законите, които Бог е вложил в света, всякога може да се направи опит. Дойде един лекар и казва: „Аз имам едно лекарство, което може да лекува тази болест." Ако това лекарство е истинско, трябва, щом се даде, да излекува болния; ако това не стане, то не е лекарство, употребено на мястото си, и този лекар се заблуждава. Дойде един човек и каже: „Аз имам едно учение и вие, като го приемете, ще се подигнете." Ако то те подигне, то е истинско. Подразбирам - това лекарство, употребено на мястото си.
И тъй, растенето е един
процес
, необходим за съграждане на нашето духовно тяло.
физическото тяло е необходимо като една скеля отвън. Ако то не се подигне, духовното тяло не може да се подигне. И тъй, най-напред ангелите са направили физическия свят като една скеля, а духовният свят постоянно се съгражда; а нашият духовен свят сега се гради и преустройва. Има в Писанието стихове, които казват, че първоначално е било създадено небето, а то е Божественият свят; после е създадена земята - физическият свят. Земята не е била още устроена, Господ и до днес я строи.
към втори вариант >>
Всички същества имат съзнателен и несъзнателен
процес
.
(втори вариант)
Ние сме фабриките, които трябва да работят; възприемаме материалите, които ни дава Господ. Изядеш някоя кокошка, овца, агне - всичко съставлява частици от тебе, всичко отива да съгради света. Един ден всички страдания ще се определят с това, че всички в света са страдали, но затова пък ще живеем всички заедно и ще видим, че и комарите са наши братя. Всички ще бъдете братя. Когато комарът ви ухапе и смуче от вас кръв, той казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на своята къща."
Всички същества имат съзнателен и несъзнателен
процес
.
Съзнателният е психически процес. Съзнателният процес е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете. Защо растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода? Растенето е живот - в него се проявява цъфтенето, връзването и узряването. Без цвят няма узряване.
към втори вариант >>
Съзнателният е психически
процес
.
(втори вариант)
Изядеш някоя кокошка, овца, агне - всичко съставлява частици от тебе, всичко отива да съгради света. Един ден всички страдания ще се определят с това, че всички в света са страдали, но затова пък ще живеем всички заедно и ще видим, че и комарите са наши братя. Всички ще бъдете братя. Когато комарът ви ухапе и смуче от вас кръв, той казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на своята къща." Всички същества имат съзнателен и несъзнателен процес.
Съзнателният е психически
процес
.
Съзнателният процес е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете. Защо растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода? Растенето е живот - в него се проявява цъфтенето, връзването и узряването. Без цвят няма узряване. Цъфтиш ли?
към втори вариант >>
Съзнателният
процес
е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете.
(втори вариант)
Един ден всички страдания ще се определят с това, че всички в света са страдали, но затова пък ще живеем всички заедно и ще видим, че и комарите са наши братя. Всички ще бъдете братя. Когато комарът ви ухапе и смуче от вас кръв, той казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на своята къща." Всички същества имат съзнателен и несъзнателен процес. Съзнателният е психически процес.
Съзнателният
процес
е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете.
Защо растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода? Растенето е живот - в него се проявява цъфтенето, връзването и узряването. Без цвят няма узряване. Цъфтиш ли? „Не." Няма да се проявиш.
към втори вариант >>
Но когато мине този
процес
, има духовно цъфтене у човека.
(втори вариант)
Цъфтиш ли? „Не." Няма да се проявиш. И в хората, и в цветята само тогава има проявление. Любовта се проявява само когато растенията цъфтят, така е и у хората. Когато има цъфтене на физическото поле, има физическо узряване, физическа любов.
Но когато мине този
процес
, има духовно цъфтене у човека.
Човек трябва да цъфне най- малко седем пъти, тоест да завърже седем плода едновременно. Трябва да цъфне едновременно в седем светове, а това цъфтене става последователно. Следователно, когато у вас цъфтенето във физическото поле изгуби смисъл, вие ще трябва да пренесете това цъфтене горе. Защо умираме? Умирането не е нищо друго освен отиване в по-високо поле да растеш.
към втори вариант >>
В този
процес
- търсене Името Божие, Царството Божие и волята Божия, ще дойде Царството Небесно.
(втори вариант)
Господ всякога намира по няколко минути свободни да посети някого, да остави една добра мисъл, да остави Своята помощ. И когато всички се нахвърлят отгоре ви, както често комарите се нахвърлят отгоре ви, Господ се явява и казва: „Не бой се, Аз съм тук, Аз съм с тебе, и всички, които биха вършили лошо с тебе - Аз ще ти помогна." А когато Господ направи това, казвайте Му: „Дай ни сила да растем, да се освободим от преходните неща, да познаваме реалния живот, да познаем Твоята воля", а не казвайте: „Те се нахвърлиха върху мене, ама ще видят." Често четем Божията молитва: „Да се свети Името Ти, да бъде волята Твоя." Ти не познаваш Името Божие, Царството Божие, а искаш да изпълниш волята Божия. Човек, който не познава Името Божие, не може да изпълни волята Божия. Ти ще приличаш на онази майка, която прави ризи и гащички за деца, които ги няма още на света.
В този
процес
- търсене Името Божие, Царството Божие и волята Божия, ще дойде Царството Небесно.
Ние трябва да имаме смелостта на онзи руски цар, за когото Толстой говори. Доколкото е вярно, то е разказът за Александър Първи, който бил замесен в убийството на баща си [Павел] Първи. Той искал да се очисти от престъпленията си - короната му станала много тягостна, и като виждал как бедните хора живеят, познават Бога и са радостни, намислил да се оттегли и заживее един прост живот. Отива той в един руски град и вижда много въоръжени хора, че карат един войник. Запитва за причината на това нещо и му отговарят, че този войник избягал без позволение, за да се види с умиращия си баща.
към втори вариант >>
Любовта не търпи страх - подразбирам един
процес
Божествен.
(втори вариант)
И Франция, и Англия, и Германия ще изчезнат из вашия ум; няма да има никакви войни, като отидете при Господа. Ще забравите и за захар, и за ориз, ще забравите вашите дългове; ще забравите и това, когато някой мъж: бие жена си - всичко ще забравите, защото всичко това са сенки. За да познаваш човека в същинския смисъл, трябва да го любиш. Само който люби, той познава всъщност хората, а който не люби, той не ги познава. Но ще каже някой: „Аз любя, но страдам, страхувам се." Щом се страхуваш, няма любов.
Любовта не търпи страх - подразбирам един
процес
Божествен.
И всички противоречия в едно или друго направление съставляват приятност в човешката душа. Човешкият дух без мъчнотии в света не може да отива, да върви. Ето защо трябва да се проповядва това учение на сегашните, на културните хора - само тогава домовете ще се освободят от сегашните страдания, те са фиктивни страдания. Сегашните хипнотизатори, магнетизатори, като хипнотизират някого, теглят пред него една линия и му казват, че щом дойде дотам, ще срещне една стена; и действително, той не може да я премине. Пред вас обаче няма никаква стена.
към втори вариант >>
Ако това дърво беше започнало да се движи все в една посока, растенето щеше да дойде до известна степен само и ще настъпи след това друг един
процес
.
(втори вариант)
Например, ако съм гладувал няколко дни и се помоля на Бога за парче хляб, Той ще ми даде; но ако Му искам седем-осем самуна, Той няма да ми ги даде. Но ще каже някой: „Да не изкушавам Господа." Тук има верни неща, които вие може да опитате, да проверите. Съвременните хора трябва да се откажат от своята лакомия, да не искат повече. Например имаш едно кило захар - задоволи се с него, а ти искаш два, три и повече килограма. Могат ли всички хора да бъдат едновременно милионери?
Ако това дърво беше започнало да се движи все в една посока, растенето щеше да дойде до известна степен само и ще настъпи след това друг един
процес
.
Така е и на физическото поле с човека - като стигне човек на една височина до двайсет и първата си година, след това започва да расте неговият ум, душа и дух. Те са велики неща и ако Господ би ви отворил очите, ще ги проверите, а аз някой път трябва да се помоля на Бога да ви отвори очите, тъй както едно време направи един от израилските пророци - Елисей. Сирийският цар изпратил против Елисея през една нощ голямо войнство, за да го уловят и доведат при него. Слугата на Елисея на сутринта, като видя това голямо войнство, уплаши се и каза: „Какво ще правим сега, господарю? " „Не бой се, защото повече са онези, които са с нас, отколкото тези, които са с тях." Помоли се Елисей и рече: „Господи, отвори, моля Ти се, очите му, за да види." Отвори Господ очите на слугата и видя той гората, пълна с коне и колесници около Елисея.
към втори вариант >>
Това е
процесът
, по който трябва да работим със себе си.
(втори вариант)
Казвате: „Да бъдем добри." Елате при мене, аз ще ви науча, ще ви кажа как да бъдете добри. Ще взема един гвоздей, ще го нагорещя - той ще стане добър. „Къде е огнището? " То е вътре във вас - вашето сърце. Вземете огъня, духалото, въглища; турете гвоздея - вашите мисли, и ги сгорещете.
Това е
процесът
, по който трябва да работим със себе си.
Християнството в този смисъл е алхимическа наука. Някои от вас имате тягости, вие ме слушате и си казвате: „Мене ми е тежко, мъчно ми е." Тежко ви е защо? Защото вие сте затворили прозорците си и не пущате Божествената светлина през себе си. Господ живее у всинца ви, някой път Господ ви плесне - кажете: „Более, благодаря, че си ме посетил." Защо не тълкувате и плесницата на мъжа си така? Като брулите ореха, защо правите това?
към втори вариант >>
46.
Двамата господари
,
НБ
, , 21.1.1917г.,
Тази борба е естествена, тя е един велик Божествен
процес
, през който са минали всички ангели.
На физическо поле не е възможно да има много столове до олтара, и ако речете да си наредите всички горе пред олтара столове, свещеникът няма да се вижда. Същите въпроси се пораждат и между учители, кой да бъде директор. Колко директори може да има? – Само един. Подобни въпроси се пораждат между военни, между проповедници – все за първенство.
Тази борба е естествена, тя е един велик Божествен
процес
, през който са минали всички ангели.
Много от тях са минали изпита, минали са през първия принцип и са влезли във втория, и сега служат на Бога, а други не са го минали, паднали са и са останали да служат на първия принцип, на мамона, затуй ги наричат демони. И между хората има служители на първия и на втория принцип. След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на мястото си. Затова Христос казва: „Без Мене – подразбира втория принцип – нищо няма да направите“. Тук е дълбок смисъл – останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на първия принцип и тогава ще се проявят във вас всички отрицателни качества: умора, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават.
към беседата >>
Процесът
е отляво надясно.
Тя се явява във всички слоеве на обществото, в умовете на философите, в религиозните общества – навсякъде. Тя ще се явява, докато вторият принцип вземе надмощие и организира нашите сърца, нашите тела, и ние станем безсмъртни. Желанието на Христа, желанието на втория принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите, и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното, ще влезем в областта на вечното съединение – вечната Божествена хармония. Затова е създаден светът, за да минат сърцата и умовете на хората от първия принцип във втория.
Процесът
е отляво надясно.
Как работите вие, например? Отивате наляво, за да действа дясната ръка по-силно. Има и изключения, някои са левичари, но изобщо, когато се работи, отива се отляво надясно. Този принцип е станал причина да се измести сърцето малко на лява страна. Съвременните физиолози обясняват изместването на сърцето с това как е лежало детето в утробата на майка си.
към беседата >>
47.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Онѣзи отъ васъ, които искатъ знания, нека взематъ единъ микроскопъ и да наблюдаватъ подъ него едно бубено сѣме, да видят неговото развитие, да видятъ какъвъ
процесъ
ще стане вѫтрѣ въ него.
Месояднитѣ животни, които сѫ добили голѣма сила, добили сѫ я само чрѣзъ упражнение. Силата постепенно иде въ свѣта, сѫщо така и всички дарби, способности, които човѣкъ има, постепенно се развиватъ, не изникватъ изведнъжъ. Знаете ли, колко хиляди години, колко милиони години сѫ потрѣбни на гѫсеницата, за да достигне отъ яйце въ пеперуда? Съврѣменнитѣ естественици не може да опрѣдѣлятъ колко години е потрѣбно на гѫсеницата да научи това изкуство да си прави пера, да се научи да преде и т.н. Ще кажете: „То ѝ е дадено отъ Бога.“ Не, тази гѫсеница се учила милиони години и се прѣраждала, прѣраждала, докато достигнала положение отъ гѫсеница въ пеперуда.
Онѣзи отъ васъ, които искатъ знания, нека взематъ единъ микроскопъ и да наблюдаватъ подъ него едно бубено сѣме, да видят неговото развитие, да видятъ какъвъ
процесъ
ще стане вѫтрѣ въ него.
За да се измѣни положението на това сѣменце, необходимо е малко топлина, която да диференцира тѣзи клѣтки и тѣ ще започнатъ да се дѣлятъ по на двѣ и ще се образува едно малко червейче, въ което ще се развие едно малко стомахче, нерви, артерии, нервна система и то ще започне да живѣе единъ съзнателенъ животъ на небето, а несъзнателенъ на земята. Съ това се обуславя разликата между хората и червеитѣ, гѫсеницитѣ. Хората живѣятъ на земята съзнателенъ животъ, а червеитѣ живѣятъ на земята несъзнателенъ, а на небето съзнателенъ животъ. Христосъ казва: „Кѫдѣто ти бѫде сърдцето, тамъ ще бѫдешъ и ти.“ Човѣкъ се отдѣлилъ отъ Бога и излѣзълъ да странствува, като блудния синъ въ притчата. Има право да странствува; има право да изяде богатството на баща си, има право да живѣе между разпуснати жени и приятели; има право, слѣдъ всичко това, да стане свинарь и да остане голъ, съ разпокѫсани гащи и най-послѣ, като дойде въ съзнание, да каже; „На колко ратаи баща ми дава хлѣбъ, а азъ ходя голъ и босъ.“ Ще си вземе тояжката и ще отиде при баща си и ще каже: „Съгрѣшихъ прѣдъ тебе и прѣдъ Бога, прости ме!
към беседата >>
И братъ му има право да се сърди и да каже: „Този изядникъ изхарчи толкова пари, завърши странствуването си и като дойде, баща му заколи най-хубавото теле за него.“ Това е сѫдбата на всѣки човѣкъ, този
процесъ
става сега въ свѣта.
Съ това се обуславя разликата между хората и червеитѣ, гѫсеницитѣ. Хората живѣятъ на земята съзнателенъ животъ, а червеитѣ живѣятъ на земята несъзнателенъ, а на небето съзнателенъ животъ. Христосъ казва: „Кѫдѣто ти бѫде сърдцето, тамъ ще бѫдешъ и ти.“ Човѣкъ се отдѣлилъ отъ Бога и излѣзълъ да странствува, като блудния синъ въ притчата. Има право да странствува; има право да изяде богатството на баща си, има право да живѣе между разпуснати жени и приятели; има право, слѣдъ всичко това, да стане свинарь и да остане голъ, съ разпокѫсани гащи и най-послѣ, като дойде въ съзнание, да каже; „На колко ратаи баща ми дава хлѣбъ, а азъ ходя голъ и босъ.“ Ще си вземе тояжката и ще отиде при баща си и ще каже: „Съгрѣшихъ прѣдъ тебе и прѣдъ Бога, прости ме! “ И баща му има право да заколи едно теле и да приеме сина си.
И братъ му има право да се сърди и да каже: „Този изядникъ изхарчи толкова пари, завърши странствуването си и като дойде, баща му заколи най-хубавото теле за него.“ Това е сѫдбата на всѣки човѣкъ, този
процесъ
става сега въ свѣта.
Идването на Сина человѣчески ще се тълкува съ онова велико съзнание, което съ голѣма сила ще дойде отгорѣ и тогава ще плачете. Разбира се, като се намѣришъ голъ, босъ, гладенъ, ще плачешъ. Нѣкои казватъ: „Като дойде Христосъ, ще бѫде много лошо, много страшно.“ Ама три дни като стоишъ гладенъ, ще почнешъ да плачешъ, ще размишлявашъ, че идва Синъ человѣчески съ ангели. Кои сѫ ангелитѣ? Ще видишъ тогава послѣдствията на онзи животъ, който си живѣлъ.
към беседата >>
Който иска да проследи пътя на развитието, което става с някои същества, нека вземе едно бубено семе и го наблюдава: първо под микроскоп, после с лупа, да види, през какви
процеси
минава, как се диференцират клетките, докато се превърне в малко червейче, след това в буба, в какавида и най-после, в пеперуда.
(втори вариант)
Силата, както дарбите и способностите на човека, се придобиват постепенно, с развитието на човека, а не изведнъж. Знаете ли, колко хиляди години е работила гъсеницата, докато придобие изкуството да преде, да се завива в пашкул и да се превърне в пеперуда. Които не са запознати с естествената история, ще кажат, че Бог е създал всичко. Бог е дал условия на всички живи същества да се развиват, но те сами трябва да правят усилия, да подобрят живота си, т.е. да минават от по-низко на по-високо стъпало.
Който иска да проследи пътя на развитието, което става с някои същества, нека вземе едно бубено семе и го наблюдава: първо под микроскоп, после с лупа, да види, през какви
процеси
минава, как се диференцират клетките, докато се превърне в малко червейче, след това в буба, в какавида и най-после, в пеперуда.
Ще кажете, че развитието на бубеното семе е несъзнателен процес. На земята, бубата живее несъзнателно, но в друг някой свят, по-висок от този, на земята, бубата е съзнателно същество. Затова е казано в Писанието: „Където е сърцето ти, там ще бъдеш и ти". С други думи казано: Където е съзнанието ти, там живееш. Ако съзнанието на бубата не присъства на земята, тя минава за нас като несъзнателно същество.
към втори вариант >>
Ще кажете, че развитието на бубеното семе е несъзнателен
процес
.
(втори вариант)
Знаете ли, колко хиляди години е работила гъсеницата, докато придобие изкуството да преде, да се завива в пашкул и да се превърне в пеперуда. Които не са запознати с естествената история, ще кажат, че Бог е създал всичко. Бог е дал условия на всички живи същества да се развиват, но те сами трябва да правят усилия, да подобрят живота си, т.е. да минават от по-низко на по-високо стъпало. Който иска да проследи пътя на развитието, което става с някои същества, нека вземе едно бубено семе и го наблюдава: първо под микроскоп, после с лупа, да види, през какви процеси минава, как се диференцират клетките, докато се превърне в малко червейче, след това в буба, в какавида и най-после, в пеперуда.
Ще кажете, че развитието на бубеното семе е несъзнателен
процес
.
На земята, бубата живее несъзнателно, но в друг някой свят, по-висок от този, на земята, бубата е съзнателно същество. Затова е казано в Писанието: „Където е сърцето ти, там ще бъдеш и ти". С други думи казано: Където е съзнанието ти, там живееш. Ако съзнанието на бубата не присъства на земята, тя минава за нас като несъзнателно същество. Бубата живее, несъзнателно, на земята, но какво ще кажем за човека, който минава през опитността на блудния син?
към втори вариант >>
Това е
процес
, който се налага вече на хората.
(втори вариант)
Казано е в Писанието, че Син Человечески ще дойде втори път на земята. С какво ще се ознаменува идването на Христа? – С пробуждане на човешкото съзнание. Когато човек осиромашее, когато изгуби всичкото си багатство и тръгне гладен, гол и бос по света, тогава ще съзнае, че е сгрешил, че е взел крив път и ще започне да очаква идването на Христа. Това означава - пробуждане на човешкото съзнание.
Това е
процес
, който се налага вече на хората.
Всеки трябва да се върне при своя Баща, да съзнае погрешката си и да се разкае. Само така, човек ще види последствията на своя живот, както в миналото, така и в настоящето. И блудният син си даде сметка за своя минал живот, разбра, какво е придобил и какво загубил, и едва тогава реши, да се върне при баща си. Той разбра, че със свинарство нищо не се постига. Най-после, гладът го застави да се върне при баща си, да стане негов слуга.
към втори вариант >>
Процесът
на узряването е свършен.
(втори вариант)
Така, именно, тя става годна за посяване на чисти мисли и чувства. Хиляди години наред, Божията Любов трябва да действа върху човешката душа, за да върже, най-после, плодове. Докато узреят плодовете, естествено е, човек да бъде недоволен, кисел. Първоначално плодът е кисел и горчив. Колкото по-дълго време се излага на слънцето, той става все по-сладък, докато узрее напълно и стане сладък и ароматен.
Процесът
на узряването е свършен.
Тъй щото, когато някой човек е кисел и недоволен, ще знаете, че той се намира в началото на своя живот – в зародишно състояние, едва е завързал. След няколко Божествени години, той ще узрее и ще стане сладък – недоволството му ще се превърне в доволство. Не е лошо човек да се гневи и да е недоволен. Гневът и недоволството са намясто, когато почиват на принципална основа. Всяко нещо има смисъл, когато е намясто, т.е.
към втори вариант >>
Разбира се, това е дълъг
процес
, който се извършва в продължение на хиляди години.
(втори вариант)
Той е изложен на големи страдания, за да се пробуди съзнанието му. Същият закон се отнася и до животните. Тази е причината, дето едни животни страдат повече от други. Колкото по-тежки са страданията на едно същество, толкова повече има да плаща. Като изучавате естествена история, виждате, как формите постепенно минават от една в друга и се усъвършенстват.
Разбира се, това е дълъг
процес
, който се извършва в продължение на хиляди години.
За нас не важи времето, а резултатите. Ето защо, като дойдете до животните, не гледайте на тях с пренебрежение, но знайте, че един ден и те ще се изменят, ще се повдигнат. По съзнание, по материални условия, животните са по-долу от човека, но и те, един ден, ще се повдигнат. Ако знае, как да влезе във връзка с тях, човек може да се разговаря и с коня, и с вола, и с кучето, даже и с по-низкостоящите животни. Овчарят, който живее в колиба, и царят, който живее в палат, се намират при различни физически и духовни условия, но вие можете да се разговаряте и с двамата.
към втори вариант >>
48.
Хигиена на човешката душа
,
ИБ
,
БС
, София, 8.2.1917г.,
– Молитвата е
процес
на дишане.
Вашето сърце е много сухо, трябва му малко влага. Без вода, знаете, не може да се чисти, вдига се прах. На първо място трябва да имате вяра. Всяко нещо, което ви е дадено, трябва да го проверите, за да се ползвате. Защо се молите, защо ядете, защо пиете?
– Молитвата е
процес
на дишане.
Ако мислите дали Господ ще чуе молитвата ви, значи се молите със съмнение в Бога. Макар и да не виждате къде е, вие можете да Го усещате. Във всяко желание и мисъл има три неща – ширина, дълбочина и височина. Който има дълбочина, шум не вдига. Трябва да се отучите да заповядвате на другите, а да се научите да заповядвате на себе си.
към беседата >>
49.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Христос е говорил за жертвата, като велик
процес
, който се извършва в човешкото съзнание.
(втори вариант)
Да мислиш за Бога, това значи, да живееш за най-великото нещо в света. Да мислиш за себе си, това значи, да живееш в ограничения. Няма по-тежко нещо за човека от затвора и ограниченията. В самопожертвуването се крие познаването на Сина. Който познава Сина, той е свободен.
Христос е говорил за жертвата, като велик
процес
, който се извършва в човешкото съзнание.
Докато не стане този процес в човека, не може да се говори за познаване на Христа. Какво познаване е това, ако не разбираш дълбокия смисъл на Христовите думи? Христос казва: „Аз съм истинската лоза”. Кой знае историята на лозата? Всяка година лозата се жертвува, но малцина признават нейните жертви.
към втори вариант >>
Докато не стане този
процес
в човека, не може да се говори за познаване на Христа.
(втори вариант)
Да мислиш за себе си, това значи, да живееш в ограничения. Няма по-тежко нещо за човека от затвора и ограниченията. В самопожертвуването се крие познаването на Сина. Който познава Сина, той е свободен. Христос е говорил за жертвата, като велик процес, който се извършва в човешкото съзнание.
Докато не стане този
процес
в човека, не може да се говори за познаване на Христа.
Какво познаване е това, ако не разбираш дълбокия смисъл на Христовите думи? Христос казва: „Аз съм истинската лоза”. Кой знае историята на лозата? Всяка година лозата се жертвува, но малцина признават нейните жертви. Христос казва още: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето”.
към втори вариант >>
50.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Значи, спасението е многократен, вечен
процес
.
Който не разбира спасението така, той сам се заблуждава: той ще греши, ще пада и става, ще се обезверява и т.н. Законът за спасението е постоянно действуващ закон. Някои мислят, че човек се спасява само веднъж. Спасен един път, повече не трябва да мисли за спасението. Човек трябва да се спасява всеки момент.
Значи, спасението е многократен, вечен
процес
.
Ние не вярваме в еднократните процеси. Както яде, пие вода и диша постоянно, така човек трябва постоянно да се спасява. Между човешката душа и Бога съществува постоянна връзка, наречена, „връзка на спасение". Често хората се запитват: Спасен ли съм? – Днес може да си спасен, но утре ще те хване някой за врата; днес може да си сит, но утре ще бъдеш гладен; днес имаш добра мисъл, но утре ще те нападне някоя лоша мисъл.
към беседата >>
Ние не вярваме в еднократните
процеси
.
Законът за спасението е постоянно действуващ закон. Някои мислят, че човек се спасява само веднъж. Спасен един път, повече не трябва да мисли за спасението. Човек трябва да се спасява всеки момент. Значи, спасението е многократен, вечен процес.
Ние не вярваме в еднократните
процеси
.
Както яде, пие вода и диша постоянно, така човек трябва постоянно да се спасява. Между човешката душа и Бога съществува постоянна връзка, наречена, „връзка на спасение". Често хората се запитват: Спасен ли съм? – Днес може да си спасен, но утре ще те хване някой за врата; днес може да си сит, но утре ще бъдеш гладен; днес имаш добра мисъл, но утре ще те нападне някоя лоша мисъл. За да не бъдете днес в едно положение, утре – в друго, пазете връзката си с Бога.
към беседата >>
Но това е
процесъ
само за умнитѣ, за магитѣ, за благороднитѣ хора.
(втори вариант)
“ Рекохъ, чакай, ти едва си ги започнала. Така като гледаме на живота, ще разберемъ, че цѣльта, дълбокиятъ смисълъ на живота е да бѫдемъ здрави, силни. Всички може да бѫдете здрави, силни, всички може да имате добри мисли и желания, добри дѣца, мѫже и т.н. Тогава обществото може да го създадемъ магически. Като казвамъ магически, разбирамъ единъ законъ, чрѣзъ който нѣщата можемъ да ги създадемъ въ нѣколко часа.
Но това е
процесъ
само за умнитѣ, за магитѣ, за благороднитѣ хора.
Ако сега ви се даде това знание, вие ще обърнете свѣта наопаки. Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото това синапово сѣме, вие ще можете да прѣнесете една планина отъ едно мѣсто на друго.“ Ето защо Господь не дава тѣзи знания на сегашнитѣ хора, защото у тѣхъ има желания да убиватъ, да крадатъ и т.н. Кое не имъ стига? – Почить къмъ майка ви, къмъ баща ви. Нѣкои отъ васъ сѫ започнали много добрѣ.
към втори вариант >>
51.
Без товар
,
ИБ
,
БС
, , 22.3.1917г.,
Щастието е вътрешен
процес
: например говориш умно - то е щастие.
Само движение към Бога. Първото семе са хора на най-нисшето стъпало. Втората категория са съвременните учени хора с разни теории, които всеки 20-50 години се менят. Изникват, но основа нямат. Третото семе - богатите хора, които искат голяма слава, щастие на земята.
Щастието е вътрешен
процес
: например говориш умно - то е щастие.
Говори ти Бог - то е щастие. Засяга те Божественият Дух - щастие. Господ говори само на тези, които Го слушат, а упоритите ги кове. Още един елемент има в кръста: двамата разбойници с пречупени колене и на Христа прободено ребро. Двамата разбойници бяха Адам и Ева, пречупиха им краката, защото се казва в Мойсеевия закон: "Проклети са всички, които ходят да крадат." Съвременната добродетел, понеже краде, й пречупват краката.
към беседата >>
52.
Кръстът
,
НБ
, София, 22.3.1917г.,
Щастието е вътрешен
процес
в Духовния свят, в разумното отношение на душите една към друга.
В продължение на целия 19-ти век във Френската академия се представиха стотина теории по геология за устройството на Земята. Всички спорят, доказват и поддържат дадена теория, но след пет-десет години идва друга, според която Земята не била тъй, а другояче устроена, пробива си път и измества предната, за да даде след някоя година място на съвсем друга. Но как тогава да им вярваме, когато никоя няма трайна почва? Учените и богатите, които искат голяма слава, удоволствия и щастие в света, са между тръните. На Земята няма условия за щастие.
Щастието е вътрешен
процес
в Духовния свят, в разумното отношение на душите една към друга.
Обичате ли, ще ви обичат; правите ли добро, ще ви правят добро; справедливи ли сте към другите, ще бъдат справедливи към вас; обичате ли Истината, така ще се отнасят и другите към вас. Тъй говори, тъй отговаря и Господ. Той говори меко, нежно, кротко към разумните, а упоритите кове чрез страданията, които им праща. В кръста има и още един елемент, който ще ви изясня. От двете страни на Христа имаше двама разбойника.
към беседата >>
53.
Солта
,
НБ
, София, 25.3.1917г.,
Може да опитате всичко, но тогава ще бъдете изхвърлени и тъпкани от всички разумни хора, докато се осолите, и след това ще дойде вторият
процес
, ще дойде светлината, ще просветне в ума ви и тогава ще разберете защо страдате.
Тъпкането е реакция, за да се осоли пак солта. Когато страдате, това е тъпкане; изхвърлят ви ангелите навън между хората, и вие ставате слаби, защото сте обезсолели. Ако сте били богати, осиромашавате; ако сте били умни, оглупявате. Изгубвате солта си, а щом изгубите солта, изгубвате и смисъла на живота, и тогава се явяват всички противоречиви учения, дали хората да се женят, да имат ли деца, да обичат ли жените си и т.н. Явява се епикурейската философия, според която човек трябва да има много жени, да опита всичко.
Може да опитате всичко, но тогава ще бъдете изхвърлени и тъпкани от всички разумни хора, докато се осолите, и след това ще дойде вторият
процес
, ще дойде светлината, ще просветне в ума ви и тогава ще разберете защо страдате.
Ще разберете, че тези неща не са в съгласие с живота. Всяка мисъл, всяко желание, което не служи за съграждане на човешката душа, което руши, то не е необходимо желание, то е обезсоляване. Турете това желание да се потъпче малко, да се осоли. Когато някой мъж тъпче жена си, нека тя си каже: „Тъпчи ме, за да се осоля“. Мъж, който е тъпкан от жена си, показва, че няма сол.
към беседата >>
54.
Виделината
,
НБ
, София, 1.4.1917г.,
Виделината е един вътрешен
процес
.
Думите „светлина“ и „виделина“ са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, т.е. който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл. В съвременната наука физиците спорят върху светлината, дали иде от слънцето или е нещо друго. Има учени, които оспорват, че иде от слънцето, а поддържат, че тя е особена енергия, която като дойде до земната повърхност, разбива се о нея и дава отражение на светлина.
Виделината е един вътрешен
процес
.
Тя е един елемент, който може да се опита всякога. Виделината е най-реалното нещо в света. Тя е хиляди пъти по-реална от този свят: тя създава човешката мисъл, желанията, тя е проводник в духовния свят и съществува във вид на съвремения етер; тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум, и без нея никой не може да мисли и да чувства. Всички, които са следвали в училище, минали са през гимназия, изпитали са трудности при решаване на някои задачи, знаят, че отношенията на тези задачи не се проясняват от един път, но като поработят няколко време върху тях, светне им някаква светлина и отношенията се проясняват. Виделината именно прояснява.
към беседата >>
55.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Които излизатъ сѫ очистени, а които влѣзатъ, ще се очистятъ и пакъ ще се радваме на този
процесъ
.
(втори вариант)
Учитель си – прѣкарай една малка струя отъ този животъ, жена си, свещеникъ, пррповѣдникъ, сѫдия, прѣкарай една малка струя отъ този животъ и ще видите какъ ще се измѣни вашиятъ животъ. Това ново учение, прилича на мѣсецъ май, когато се измѫтватъ бубитѣ. Сега вие излизате отъ вашитѣ гробища и ще възкръснете. Казано е на едно мѣсто въ Писанието: „Излѣзте вие мъртви да влѣземъ ние живитѣ.“ Рекохъ, излѣзте вие мъртви, които сте живи, да влѣземъ ние мъртвитѣ, да се осолимъ вѫтрѣ въ земята. Не се бойте, и за еднитѣ, и за другитѣ ще бѫде добрѣ.
Които излизатъ сѫ очистени, а които влѣзатъ, ще се очистятъ и пакъ ще се радваме на този
процесъ
.
Това е сега новата Рахиль. Тя е единствения идеаленъ типъ между седемтѣ. Бихъ желалъ и мѫже и жени, всички да я подражаватъ, красивата Рахиль. Бихъ желалъ всички жени да бѫдатъ като Рахиль, да вдъхватъ тѣзи Божествени идеали и на мѫже, и на дѣца и да носятъ съ себе си пѣсни. Това е учението на Христа, което Той носи чрѣзъ женитѣ и то ще отрие сълзитѣ на страждущитѣ.
към втори вариант >>
56.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Обаче, при сегашното развитие на човечеството, войната се явява като неизбежен
процес
.
Време е вече да се приложи Христовото учение и да се прекратят всички спорове и недоразумения. Нека всички майки и бащи, всички деца, управници, свещеници, учители, работници пожелаят да изпълнят Божията воля, да влязат в Царството Божие като негови граждани, и мирът ще дойде. Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат, какво е представяла сегашната култура. Те сами ще се чудят, как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си.
Обаче, при сегашното развитие на човечеството, войната се явява като неизбежен
процес
.
Тя представя минаване на човека от едно състояние в друго, както гъсеницата неизбежно минава в пеперуда. Няма сила в света, която може да спре този процес. Следователно, няма сила в света, която може да спре войната. Докато човечеството не мине от състояние на гъсеница в състояние на пеперуда, войната ще продължава. По какво ще се различават хората на новата култура от сегашните?
към беседата >>
Няма сила в света, която може да спре този
процес
.
Новата култура, която иде сега, ще постави основа за изпълнение на Божията воля. Когато се приложи тази култура, тогава хората ще разберат, какво е представяла сегашната култура. Те сами ще се чудят, как са живели, как са допущали войните и самоизтреблението помежду си. Обаче, при сегашното развитие на човечеството, войната се явява като неизбежен процес. Тя представя минаване на човека от едно състояние в друго, както гъсеницата неизбежно минава в пеперуда.
Няма сила в света, която може да спре този
процес
.
Следователно, няма сила в света, която може да спре войната. Докато човечеството не мине от състояние на гъсеница в състояние на пеперуда, войната ще продължава. По какво ще се различават хората на новата култура от сегашните? Те ще бъдат със силна воля, разумни и добри. За такива хора няма невъзможни неща.
към беседата >>
Нѣма друга сила, която да спре този
процесъ
.
(втори вариант)
А знаете ли какво жалко положение прѣдставлява културата на съврѣменна Европа? Какъ ще я опише бѫдещото поколение? Ще трѣбва много да пише, за да обясни причинитѣ на днешнитѣ събития. Сегашната война има чисто духовенъ характеръ. Тя е положение на прѣминаване [на] гѫсеница[та] въ пеперуда.
Нѣма друга сила, която да спре този
процесъ
.
Хората отъ новата култура ще бѫдатъ не само интелигентни, но и духовни. Подъ думата „духовенъ човѣкъ“ се разбира човѣкъ съ воля. Волята е качество само на силния, умния и добрия човѣкъ и за такъвъ човѣкъ нѣма невъможни нѣща въ свѣта. Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи ще влѣзе въ Царството небесно, а който изпълнява волята Божия.“ Разсѫждавайте върху този стихъ единъ мѣсецъ и кажете въ себе си: „Азъ ще изпълнявамъ волята Божия.“ Слѣдъ единъ мѣсецъ елате при мене и кажете какво сте забѣлѣзали слѣдъ като 10 пѫти на день сте изказвали тази мисъль. Направете сами този опитъ, защото ако азъ го направя ще кажете: „Той е шмекеръ, фокусникъ.“ Направете този опитъ и Този, Който ви е създалъ, Той ще се прояви и тази воля ще ви покаже начинъ за разбиране на нѣщата.
към втори вариант >>
57.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Това е неизбежен
процес
.
Като се говори за чистотата, човек естествено се натъква на противоположното понятие „нечистота". Има два вида нечистота: физическа и психическа, в която влизат умствената и сърдечна нечистота. За първата нечистота – физическата, човек не е отговорен. Колкото и да се чисти физически, той не може да бъде абсолютно чист. Например, като се храни човек, една част от храната се асимилира от организма и се превръща на хранителни сокове и кръв, а друга част не се асимилира и се изхвърля навън, в вид на нечиста материя.
Това е неизбежен
процес
.
Природата се грижи за освобождаването на човека от нечистата материя. За тази цел тя си служи с различни методи: филтруване или прецеждане, разлагане, сгъстяване, разредяване, дестилиране. Както песъчливите пластове в природата служат като филтри за прецеждане на мътната и нечиста вода, също така, чрез различните органи и системи в своя организъм, човек се пречиства и освобождава от непотребните и нечисти вещества. Това пречистване се постига по физически начин. Обаче, за психическото пречистване на човека служат психическите филтри: семействата, обществата и народите.
към беседата >>
Пречистването на човека е свързано с
процесите
утаяване, прецеждане и дестилиране.
Нечистата вода се освобождава от примесените и разтворени в нея вещества и чрез дестилация, т.е. превръща се във водни пари и парите й отново се охлаждат във вода. Това се постига или чрез огън, или чрез слънчевите лъчи. Следователно, който иска да се пречисти психически, трябва да мине през огън, или да се изложи на действието на слънчевите лъчи. Страданията, нещастията представят огъня, през който човек минава.
Пречистването на човека е свързано с
процесите
утаяване, прецеждане и дестилиране.
Някой изгубил богатството, общественото си положение, жената, децата, приятелите си и казва: Загубих се, потънах дълбоко в земята, нищо не ме радва, никаква светлина не виждам. – Не съжалявай за това. Ти си потънал дълбоко в земята, между земните пластове, за да се пречистиш и след време ще излезеш на повърхността във вид на чист, планински извор. Който мине край тебе, ще се спре да уталожи жаждата си от твоята чиста вода и ще те благослови. Това значи, да те обичат не само хората, но и всички живи същества, да те търсят и да ти благодарят за направената услуга.
към беседата >>
Който е минал през
процеса
на чистенето, той е познал страданието.
Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането. Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може. Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания.
Който е минал през
процеса
на чистенето, той е познал страданието.
Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното. Същият закон се отнася и за възходящите страдания. Щом започне да се повдига, човек трябва непрестанно да се качва, докато дойде до най-високата точка.
към беседата >>
Той разбира
процесите
на слизането и качването.
Не мислете, че думата „чистосърдечен” е отвлечена. Тя има отношение към ума, сърцето и тялото на човека. Блажен е човек, когато има условия да възлиза и да слиза и може да използува тези условия. Думата „чистосърдечен” е съставена от две думи: чист и сърце. Сърцето е център на живота, затова чистосърдечният знае отде иде и накъде отива.
Той разбира
процесите
на слизането и качването.
Той знае, че е дошъл от слънцето и пак ще се върне там. Разликата между него и останалите хора се заключава в това, че той знае, отде иде и къде отива, а те не знаят. Като говоря за Слънцето, имам пред вид седемте планети: Венера, Юпитер, Марс, Сатурн, Меркурий, Уран, като елементи на живота. При слизането си на земята, човек постепенно се сгъстява, след което отново се разредява, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това наричат хората „смърт", а ние го наричаме „заминаване".
към беседата >>
Всѣки отъ насъ трѣбва да изработи за себе си този вѫтрѣшенъ
процесъ
на чистене.
(втори вариант)
Подъ думата „сърдце“ Христосъ разбира онази вѫтрѣшна срѣда въ човѣка, въ видъ на физически етеръ, която е проводникъ на възвишенитѣ сили въ духовния свѣтъ. Тъй че, когато централната страна на човѣшкото сърдце е чиста, тѣзи хора ще видятъ Бога. Какво се разбира подъ думата „Богъ“? Подъ „Богъ“ Христосъ разбира всички разумни възможности, които се криятъ въ тѣзи сили, и които като минатъ прѣзъ тази срѣда, човѣкъ като види Бога, става блажен, щастливъ и здравъ. Като казва Христосъ, че човѣкъ може да види Бога, Той не подразбира да видимъ Бога като извѣстна форма, но разбира извѣстно благо, което трѣбва да влѣзе въ насъ и да ни въздигне умствено и духовно.
Всѣки отъ насъ трѣбва да изработи за себе си този вѫтрѣшенъ
процесъ
на чистене.
Думата „чистота“ подразбира нечистота. За нечистотата, която може да се събере вѫтрѣ въ насъ, ние не сме отговорни, защото човѣкъ, като взима храна, една часть отъ нея се обръща въ сокове и кръвь, а другата часть, която не може да се асимилира, се изхвърля навънъ. За тази необработена храна природата се е погрижила, като чрѣзъ различни начини я изхвърля навънъ. За да се избавимъ отъ своитѣ нечистотии има два начина: начинъ на разредяване и начинъ на сгѫстяване. Азъ ще ви обясня какъ стои тази мисъль въ моя умъ.
към втори вариант >>
Прѣзъ тѣзи два
процеса
на прѣчистване и вие трѣбва да минете.
(втори вариант)
Слѣдователно пѣсъкътъ е условие за прѣчистване. За човѣка, обществото е условие за прѣцѣждане. Щомъ се прѣцѣдите, вие не трѣбва да прѣстоите въ тѣзи пластове, а трѣбва да излѣзете навънъ. Другъ начинъ за прѣчистване е изпаряването. Напримѣръ мѫтна вода, за да се прѣчисти, може да се остави на слънчевитѣ лѫчи, отъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи водата се изпарява и се вдига въ видъ на пари нагорѣ, гдѣто отново се сгѫстяватъ и въ видъ на водни капчици пакъ падат на земята, а нечистотиитѣ оставатъ на земята.
Прѣзъ тѣзи два
процеса
на прѣчистване и вие трѣбва да минете.
Нѣкой пѫть ще попаднете при най-неблагоприятни условия, напримѣръ когато ви дойдатъ нещастия. А нещастията сѫ процесъ на прѣцѣждане. Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу. Вие не може да разберете какъвъ е смисълътъ на прѣцѣждането, но трѣбва да знаете, че на бѣлъ свѣтъ трѣбва да излѣзете чисти, прозрачни. Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди.
към втори вариант >>
А нещастията сѫ
процесъ
на прѣцѣждане.
(втори вариант)
Щомъ се прѣцѣдите, вие не трѣбва да прѣстоите въ тѣзи пластове, а трѣбва да излѣзете навънъ. Другъ начинъ за прѣчистване е изпаряването. Напримѣръ мѫтна вода, за да се прѣчисти, може да се остави на слънчевитѣ лѫчи, отъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи водата се изпарява и се вдига въ видъ на пари нагорѣ, гдѣто отново се сгѫстяватъ и въ видъ на водни капчици пакъ падат на земята, а нечистотиитѣ оставатъ на земята. Прѣзъ тѣзи два процеса на прѣчистване и вие трѣбва да минете. Нѣкой пѫть ще попаднете при най-неблагоприятни условия, напримѣръ когато ви дойдатъ нещастия.
А нещастията сѫ
процесъ
на прѣцѣждане.
Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е процесъ на прѣцѣждане, потѫване надолу. Вие не може да разберете какъвъ е смисълътъ на прѣцѣждането, но трѣбва да знаете, че на бѣлъ свѣтъ трѣбва да излѣзете чисти, прозрачни. Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди. Всѣки човѣкъ въ своя животъ е единъ изворъ, билъ той мѫжъ, жена, свещеникъ, учитель и др. И ние трѣбва да пиемъ отъ тѣзи извори.
към втори вариант >>
Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е
процесъ
на прѣцѣждане, потѫване надолу.
(втори вариант)
Другъ начинъ за прѣчистване е изпаряването. Напримѣръ мѫтна вода, за да се прѣчисти, може да се остави на слънчевитѣ лѫчи, отъ дѣйствието на слънчевитѣ лѫчи водата се изпарява и се вдига въ видъ на пари нагорѣ, гдѣто отново се сгѫстяватъ и въ видъ на водни капчици пакъ падат на земята, а нечистотиитѣ оставатъ на земята. Прѣзъ тѣзи два процеса на прѣчистване и вие трѣбва да минете. Нѣкой пѫть ще попаднете при най-неблагоприятни условия, напримѣръ когато ви дойдатъ нещастия. А нещастията сѫ процесъ на прѣцѣждане.
Вие изгубвате кѫщата си, богатството си, здравето си, жената си, дѣцата си, приятелитѣ си, това всичко е
процесъ
на прѣцѣждане, потѫване надолу.
Вие не може да разберете какъвъ е смисълътъ на прѣцѣждането, но трѣбва да знаете, че на бѣлъ свѣтъ трѣбва да излѣзете чисти, прозрачни. Когато дойде нѣкой уморенъ пѫтникъ при нѣкой прѣчистенъ изворъ и уталожи своята жажда, тогава ще разбере защо човѣкъ трѣбва да се прѣцѣди. Всѣки човѣкъ въ своя животъ е единъ изворъ, билъ той мѫжъ, жена, свещеникъ, учитель и др. И ние трѣбва да пиемъ отъ тѣзи извори. Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“ Азъ тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна, не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече, докато се прѣцѣдя и като мина прѣзъ нѣкоя планина, тогава ще ти дамъ всичката своя любовь.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ.
към втори вариант >>
Всѣкога, при
процеса
на чистенето, има два вида страдания: При единия видъ страдания настѫпва облагородяване, а при другия – озлобление, ожесточаване.
(втори вариант)
Но трѣбва да се знае, че не на всѣко врѣме се присажда, а само тогава, когато има сокове. Тѣзи сокове се казватъ „млъзга“. Слѣдъ като турите тази пѫпчица подъ кожата на това растение, това ново клонче ще придобие новъ животъ. Така ще заживѣе у васъ и всѣка добра мисъль, все по сѫщия законъ. При това присаждане, при това цѣпване ще има болка, но безъ това не може.
Всѣкога, при
процеса
на чистенето, има два вида страдания: При единия видъ страдания настѫпва облагородяване, а при другия – озлобление, ожесточаване.
Вториятъ случай е, когато ние слизаме вѫтрѣ въ живота, при което се ожесточаваме, ставаме груби, искаме да разрушимъ свѣта и по този начинъ на присаждане сѫ се родили всички прѣстѫпници, защото тѣ, като не разбиратъ закона, спрѣли сѫ се въ една посока, а е трѣбвало да слѣзатъ до дъното. Такъвъ е случаятъ съ онзи пѫтникъ, който е пѫтувалъ нощно врѣме прѣзъ една пропасть и падналъ тамъ. Успѣлъ да се залови за единъ клонъ и така е прѣстоялъ закаченъ за клона цѣли 7 часа, прѣзъ което врѣме е прѣкаралъ най-ужасно състояние. Започналъ да вика, да плаче и казвалъ: „Свърши се моятъ животъ, подъ мене има грамадна пропасть.“ Какво било неговото очудване обаче, когато на сутриньта вижда, че подъ него пропастьта, която той си въображавалъ, била само 15 см. Затова ако си падналъ, ако си грѣшенъ, падни до дъното.
към втори вариант >>
Съ този
процесъ
на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ.
(втори вариант)
Ако нѣкой нѣма циреи, нека дойде при мене, азъ ще му дамъ 1000, 2000, 5000 лева, ще му ги наброя веднага. Ще кажете: „Отъ гдѣ ще ги намѣришъ? “ Азъ ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ. Велико нѣщо е да признаешъ грѣха си. Що е религия?
Съ този
процесъ
на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ.
Що е присаждане? То е такъвъ процесъ, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ. Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“ Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“? Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ.
към втори вариант >>
То е такъвъ
процесъ
, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ.
(втори вариант)
“ Азъ ще устоя на думата си, стига да се намѣри такъвъ човѣкъ. Велико нѣщо е да признаешъ грѣха си. Що е религия? Съ този процесъ на религията ние ще трѣбва да подигнемъ ума, сърдцето си нагорѣ. Що е присаждане?
То е такъвъ
процесъ
, чрѣзъ който човѣкъ да се жертвува за другитѣ, да търпи всички несгоди, лишения, гонения и единъ день, всички тѣзи хора, за които той е направилъ нѣщо, да кажатъ: „Имахме единъ великъ човѣкъ, той направи много нѣщо за насъ и за нашия народъ.
Той бѣше единъ изворъ, отъ който нашиятъ народъ уталожваше жаждата си.“ Сега на въпроса на думитѣ Христови: „Блажени чистосърдечнитѣ.“ Какво подразбира Христосъ под думата „блаженъ“? Той разбира първо: стремежъ на човѣка нагорѣ. Второ: този стремежъ да е точно наврѣме, за да има съотвѣтствующъ стремежъ отгорѣ надолу. Сѫщиятъ законъ дѣйствува и въ природата.
към втори вариант >>
А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ
процеса
на слизането и качването.
(втори вариант)
Но ще кажете: „Къмъ какво да се стремимъ? “ Посѣйте една ябълчна сѣмка и наблюдавайте какъ тя ще изникне, какъ въ нѣколко години тя ще се оформи, а вие проучвайте всичко това. Затова и азъ ви рекохъ: „Посѣйте въ себе си думитѣ „блажени чистосърдечнитѣ“. Не считайте тази мисъль отвлѣчена, тя има отношение къмъ вашето тѣло, сърдце и умъ. Блаженъ е човѣкъ, когато има условия отдолу нагорѣ да се качва, а има условия и да слиза отгорѣ надолу и може да използуватъ тѣзи условия.
А чистосърдечни сѫ тѣзи, които разбиратъ
процеса
на слизането и качването.
Сърдце – значи центъръ, да знаешъ отъ кѫдѣ произлиза твоятъ животъ. Пѫтувахъ единъ пѫть отъ София за Варна. Българитѣ иматъ обичай да питатъ за кѫдѣ пѫтувашъ, отъ кѫдѣ идешъ и т.н. Хубавъ, обичай е, но когато често те питатъ – омръзва. Сѣдя въ едно купе, а въ сѫщото нѣколко души български адвокати се разговарятъ по нѣкои важни политически въпроси.
към втори вариант >>
Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ
процеси
на сгѫстяване.
(втори вариант)
“ – Отъ Слънцето. Въ живота има 7 елемента, азъ говоря само за единия елементъ, т.е. по-право само за неговото състояние. Старитѣ окултисти го наричатъ елементъ на Слънцето, на Луната, на Сатурна, на Юпитера, на Венера, на Марсъ. Знаете ли какви сѫ тѣзи елементи?
Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ
процеси
на сгѫстяване.
Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго. Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния процесъ на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ. Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети? “ Тѣ иматъ прѣдназначение. Защо се яви Халеевата комета?
към втори вариант >>
Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния
процесъ
на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ.
(втори вариант)
по-право само за неговото състояние. Старитѣ окултисти го наричатъ елементъ на Слънцето, на Луната, на Сатурна, на Юпитера, на Венера, на Марсъ. Знаете ли какви сѫ тѣзи елементи? Сатурнъ, Луна, Слънце, тѣ сѫ процеси на сгѫстяване. Сатурнъ значи да знаешъ какъ да се сгѫстишъ, да прѣминешъ отъ едно състояние въ друго.
Като дойдешъ до земята, слѣдъ това ще започнешъ обратния
процесъ
на Юпитера, Венера, Марсъ и ще се върнешъ откѫдѣто си дошълъ, съ което ще направишъ единъ такъвъ крѫгъ, какъвто правятъ кометитѣ.
Нѣкои питатъ: „Защо се явяватъ тѣзи комети? “ Тѣ иматъ прѣдназначение. Защо се яви Халеевата комета? Всички прѣдполагаха, че свѣтътъ ще се свърши. Тя означаваше тази голѣма война, тази катастрофа, която дойде.
към втори вариант >>
58.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
В
процеса
на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина.
Щом затлъстее и порасне, той взема ножа, туря го на врата й, и докато свинята извика няколко пъти, всичко се свършва с нея. Тя е опитала на гърба си културата на своя господар. Докато стане свиня, прасето представя фабрика за господаря си: събира материал на гърба си. Господарят пък е крадецът, който иде с ножа си да обере материалите, които работникът е придобил. От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога.
В
процеса
на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина.
Христос определя качествата на крадеца като човек, който краде, коли и погубва. Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли. Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма. Важно е, каква логика търсят.
към беседата >>
Логиката на формите е механически
процес
.
Срещне ли те такъв човек, първо ще те погуби, ще отнеме живота ти, и след това ще те обере. Различаваме три вида крадци: крадци във физическия свят, които обират касите и кесиите на хората; в духовния свят, които обират сърцата и чувствата на хората и в умствения свят, които обират човешките мисли. Когато се разглежда известен въпрос, както ние разглеждаме въпроса за крадеца, хората се спират върху логиката и търсят, има ли такава в мисълта, или няма. Важно е, каква логика търсят. Има три вида логика: на формите, на съдържанието и на смисъла.
Логиката на формите е механически
процес
.
Например, казваме: Човек е двукрако същество; и кокошката е двукрако. Следователно, кокошката е човек. Религиозните пък казват: Кръвта Христова спасява. Човек се умил с тази кръв, следователно, той е спасен. Питам: Кръвта, в която човек се умил, принадлежи ли, наистина, на Христа?
към беседата >>
Човѣкъ, който се отдалечава отъ Бога, той губи отъ своята сила, топлина, свѣтлина, той е въ
процеса
на отдалечаването.
(втори вариант)
Култура, която взима повече, а дава по-малко, тя е култура на крадци. Когато хранишъ нѣкое прасе, ставашъ три пѫти прѣзъ нощьта да му давашъ храна и прасето си казва: „Колко е добъръ моя господарь! “ Но като дойде Коледа, турвашъ ножа на шията на това прасе, извиква то нѣколко пѫти и опитвашъ културата на храненето. Това прасе е било като една фабрика, която е събирала материалъ за своя господарь. Крадцитѣ нѣматъ земно произхождение, произлизатъ отъ едни много възвишени сѫщества, които сѫ научили хората да крадатъ, прѣди тѣ да сѫ знаяли това изкуство.
Човѣкъ, който се отдалечава отъ Бога, той губи отъ своята сила, топлина, свѣтлина, той е въ
процеса
на отдалечаването.
Христосъ опрѣдѣля въ какво се състои този процесъ. Първо: това, което имашъ, ще се открадне; второ: взематъ се и живи сѫщества, като ги заколватъ, отниматъ имъ главата и ги погубватъ най-послѣ. Въ свѣта има три вида крадци. На физическото поле: които крадатъ каси, кесии на хората; други, въ духовния свѣтъ: които крадатъ сърдца на хората и трети, въ умствения свѣтъ, въ Божествения свѣтъ: които крадатъ мислитѣ на хората. Когато нѣкои хора говорятъ за логика, за логическо говорене.
към втори вариант >>
Христосъ опрѣдѣля въ какво се състои този
процесъ
.
(втори вариант)
Когато хранишъ нѣкое прасе, ставашъ три пѫти прѣзъ нощьта да му давашъ храна и прасето си казва: „Колко е добъръ моя господарь! “ Но като дойде Коледа, турвашъ ножа на шията на това прасе, извиква то нѣколко пѫти и опитвашъ културата на храненето. Това прасе е било като една фабрика, която е събирала материалъ за своя господарь. Крадцитѣ нѣматъ земно произхождение, произлизатъ отъ едни много възвишени сѫщества, които сѫ научили хората да крадатъ, прѣди тѣ да сѫ знаяли това изкуство. Човѣкъ, който се отдалечава отъ Бога, той губи отъ своята сила, топлина, свѣтлина, той е въ процеса на отдалечаването.
Христосъ опрѣдѣля въ какво се състои този
процесъ
.
Първо: това, което имашъ, ще се открадне; второ: взематъ се и живи сѫщества, като ги заколватъ, отниматъ имъ главата и ги погубватъ най-послѣ. Въ свѣта има три вида крадци. На физическото поле: които крадатъ каси, кесии на хората; други, въ духовния свѣтъ: които крадатъ сърдца на хората и трети, въ умствения свѣтъ, въ Божествения свѣтъ: които крадатъ мислитѣ на хората. Когато нѣкои хора говорятъ за логика, за логическо говорене. Споредъ моитѣ схващания, споредъ науката, която съмъ училъ, има три вида логика: логика на формата, логика на съдържанието и логика на мисъльта.
към втори вариант >>
Логиката на формата е единъ механически
процесъ
.
(втори вариант)
Първо: това, което имашъ, ще се открадне; второ: взематъ се и живи сѫщества, като ги заколватъ, отниматъ имъ главата и ги погубватъ най-послѣ. Въ свѣта има три вида крадци. На физическото поле: които крадатъ каси, кесии на хората; други, въ духовния свѣтъ: които крадатъ сърдца на хората и трети, въ умствения свѣтъ, въ Божествения свѣтъ: които крадатъ мислитѣ на хората. Когато нѣкои хора говорятъ за логика, за логическо говорене. Споредъ моитѣ схващания, споредъ науката, която съмъ училъ, има три вида логика: логика на формата, логика на съдържанието и логика на мисъльта.
Логиката на формата е единъ механически
процесъ
.
Да ви прѣдставя една мисъль отъ този,видъ логика. Напримѣръ човѣкъ е сѫщество, което има два крака. Кокошката сѫщо има два крака, слѣдователно, кокошката е човѣкъ. По форма това прѣдложение е вѣрно, но по съдържание и по смисълъ не е вѣрно. У религиознитѣ хора има друга логика.
към втори вариант >>
59.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
Узряването на черешата и на дряна представят
процеси
, които се извършват и в човешкия живот.
Като дошъл ред на дявола, той избрал за себе си дряна, като дърво, което първо цъфти. Той си казал: Щом дрянът цъфти пръв - и ще узрее пръв. Обаче, останал излъган: дрянът узрял последен. И човек може, като черешата - да узрее рано, и като дряна - да узрее последен. Защо едни плодове узряват рано, а други – късно, и затова има причини.
Узряването на черешата и на дряна представят
процеси
, които се извършват и в човешкия живот.
„Това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча". С този стих, Христос обръща внимание на хората - да не развалят това, което Бог е направил. Що се отнася до развалянето, сегашните хора са майстори. Между който народ да попаднете, ще видите, че всички хора са майстори в разваляне на нещата. Виждате, какво правят някои селяни, като минават край хубава, каменна чешма.
към беседата >>
Подъ думитѣ „дрѣнъ“ и „черѣша“ се разбира
процеса
, който става вѫтрѣ въ човѣшкия животъ.
(втори вариант)
Всѣки си вземалъ по едно дърво, а дяволътъ, като дошълъ, избралъ си дрѣна, като си казалъ, че той, понеже рано цъфти, рано и ще вързва, но останалъ излъганъ. Всичкитѣ други плодни дървета цъфнали и вързали, а дрѣнътъ най-късно узрѣлъ. Така и човѣка може да узрѣе въ половинъ часъ, като черѣшата, а може и по-късно. Защо едни плодове узрѣватъ по-рано, а други – по-късно? За това има дълбоки причини.
Подъ думитѣ „дрѣнъ“ и „черѣша“ се разбира
процеса
, който става вѫтрѣ въ човѣшкия животъ.
Христосъ иска да обърне внимание на хората отъ XX вѣкъ, да не развалятъ това, което Богъ тъй умно е съчеталъ. Особено ние, днешнитѣ хора, сме майстори да разваляме. И българитѣ сѫ майстори за това. Като направятъ нѣкѫдѣ нѣкоя чешма, всѣки селянинъ, като мине прѣзъ нея, ще опита да наточи своята брадва на коритото ѝ. Като минаватъ слѣдъ 4–5 мѣсеца прѣзъ нея, казватъ: „Бре-е, развали се това корито!
към втори вариант >>
60.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Близостта към Бога не е външен, но вътрешен
процес
.
Те заместват употребата на йод. «Доброто съкровище." Които не разбират смисъла на духовния живот, казват, че не се нуждаят от богатство, но искат да бъдат по-близо до Бога. Да бъде човек близо до Бога, това значи, да бъде здрав по тяло, по ум и сърце, т.е. силите в него да бъдат добре организирани. Не е ли здрав, не са ли организирани силите му, той е далеч от Бога.
Близостта към Бога не е външен, но вътрешен
процес
.
Същото се отнася и до обикновените хора. Външно можеш да бъдеш близо до някого, но вътрешно далеч да отстоиш от него. Какво тръбва да прави човек, за да се организира? – Да пази външната си обвивка, докато узрее. Без нея той ще наруши здравината на вътрешното си съдържание.
към беседата >>
Стремете се към възкресението, като вътрешен
процес
.
Събудиш ли се, развържи повоя, махни пелените и кажи: Благодаря Ти, Господи, че си ми дал свобода, да се движа и да работя, да приложа волята, ума и сърцето си, да Ти служа, да изпълнявам Твоята воля. Гответе се за небето, докато сте още на земята, защото там няма спане, няма пелени и повой. Работете върху себе си, за да облагородите душата си, да развиете духовното си тяло, с което ще възкръснете. Има хора, които ще възкръснат, докато са още на земята. - За тях, именно, апостол Павел казва, че външната им обвивка ще падне; те ще възкръснат и ще се изменят.
Стремете се към възкресението, като вътрешен
процес
.
Това значи, да се освободи човек от всички съмнения и ограничения. Вярвайте в ума и в сърцето, в духа и в душата си, които Бог е вложил във вас, и вие ще възкръснете. Следователно, ако носите добро съкровище в себе си, трябва да го признаете; ако носите зло съкровище, наторете нивата си с него, за да го превърнете в добро. Тази е мисълта, която Христос вложил в стиха за доброто и за злото съкровище. Време е вече човек да мине от преходното и ограниченото, към вечното; от пелените и повоя към свободата ; от млякото към твърдата храна.
към беседата >>
Малкото дете да се храни с мляко, това е в реда на нещата, но ако младата мома и младият момък искат още да бозаят, това не е естествен
процес
.
Това значи, да се освободи човек от всички съмнения и ограничения. Вярвайте в ума и в сърцето, в духа и в душата си, които Бог е вложил във вас, и вие ще възкръснете. Следователно, ако носите добро съкровище в себе си, трябва да го признаете; ако носите зло съкровище, наторете нивата си с него, за да го превърнете в добро. Тази е мисълта, която Христос вложил в стиха за доброто и за злото съкровище. Време е вече човек да мине от преходното и ограниченото, към вечното; от пелените и повоя към свободата ; от млякото към твърдата храна.
Малкото дете да се храни с мляко, това е в реда на нещата, но ако младата мома и младият момък искат още да бозаят, това не е естествен
процес
.
Щом проходи, детето може вече да се храни с твърда храна. Свободата е необходима за неговото растене и развитие. Пуснете коня на свобода, да видите, как знае той да скача и да рита. На полето скачането му е на място, но в града не е на място, той може да смачка някое дете, даже и възрастен човек. Свобода е нужна на всички живи същества, но на време и на определено място.
към беседата >>
И въ ежедневния животъ забѣлѣзваме сѫщия
процесъ
.
(втори вариант)
Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ природата. Може двама души да сѣятъ на нивата, но резултатитѣ сѫ различни. Какво е разбиралъ Христосъ подъ тѣзи думи? Той е скривалъ единъ дълбокъ смисълъ подъ думата „съкровище“. За да придобие човѣкъ такова добро съкровище, трѣбва да работи съ хиляди години, за да бѫде богатъ и за да вади отъ своето съкровище.
И въ ежедневния животъ забѣлѣзваме сѫщия
процесъ
.
Има хора, които богатѣятъ двояко. Има търговци, които забогатѣватъ слѣдъ като работятъ съ години, едни забогатѣватъ съ плюсове, а други – съ минуси. Богатство е потрѣбно, но трѣбва да разберемъ въ какво се състои истинското богатство. Съврѣменнитѣ хора сѫ обърнали внимание само върху физическото богатство, но то е само една черупка. Тя е необходима само до извѣстно врѣме.
към втори вариант >>
Всѣки, който проучва дълбокото християнство, трѣбва да разбере този вѫтрѣшенъ
процесъ
на развитие, защото споредъ моето схващане духовната наука или религия изисква такова.
(втори вариант)
Има хора, които богатѣятъ двояко. Има търговци, които забогатѣватъ слѣдъ като работятъ съ години, едни забогатѣватъ съ плюсове, а други – съ минуси. Богатство е потрѣбно, но трѣбва да разберемъ въ какво се състои истинското богатство. Съврѣменнитѣ хора сѫ обърнали внимание само върху физическото богатство, но то е само една черупка. Тя е необходима само до извѣстно врѣме.
Всѣки, който проучва дълбокото християнство, трѣбва да разбере този вѫтрѣшенъ
процесъ
на развитие, защото споредъ моето схващане духовната наука или религия изисква такова.
Ако бихъ намѣрилъ на български езикъ дума по-подходяща отъ „религия“, бихъ я замѣнилъ, защото тази дума се е опетнила. Днесъ подъ религиозенъ човѣкъ схващатъ фанатикъ, тѫпакъ, глупакъ, ограниченъ човѣкъ, човѣкъ, който не знае да мисли, и смѣтатъ, че човѣкъ става религиозенъ, когато започва да остарѣва. Азъ не говоря за религията на стари хора, тя заслужава да бѫде въ музеи, но говоря за Божествената наука. Религията въ моитѣ очи е една велика Божествена наука. Нѣкои я наричатъ „теософия“ и подъ нея разбиратъ наука за прѣраждането, но и тази дума е ограничена.
към втори вариант >>
Какъвъ е
процесътъ
, прѣзъ който тя минава отъ едно състояние въ друго?
(втори вариант)
Има хора, които като сѫ изгубвали своето богатство, веднага сѫ падали отъ ударъ, отъ приливъ на кръвьта въ главата или пъкъ сѫ изгубвали смисъла на живота и сѫ се отчайвали. И тъй, външната черупка е необходима, за да възприеме само онѣзи сокове, които сѫ нужни за душата. Отъ това гледище материята бива въ седемь състояния, но качествени. Ученитѣ хора казватъ, че има неорганическа материя, както имаме и кристали. Тази неорганическа материя може да се прѣвръща въ органическа.
Какъвъ е
процесътъ
, прѣзъ който тя минава отъ едно състояние въ друго?
За да може материята да мине отъ едно състояние въ друго, трѣбва да се измѣнятъ нейнитѣ вибрации, трѣптения или трѣбва да се рафинира, да се прѣчисти. Христосъ казва, че човѣкъ се чисти отъ сърдцето си. Подъ думата „сърдце“ се разбира чувствената душа, това което наричатъ „астрално тѣло“, то е второто тѣло на човѣка. Слѣдъ смъртьта си, у човѣка отпадатъ нѣкои обвивки, Когато влѣзе въ свѣта на душата, и тя има три обвивки, двѣтѣ отъ които отпадатъ, а едната остава. Когато садите орѣхъ, вие го садите безъ външната, зелена обвивка, която е отпаднала, а остава срѣднята корава.
към втори вариант >>
Въ този
процесъ
ние трѣбва да избѣгваме безпокойствие, да имаме търпѣние и да не бързаме да извършимъ скоро този
процесъ
.
(втори вариант)
Но за да имате това съкровище, непрѣменно трѣбва да сформирувате, да организирате вашата душа. Ако се интересувате, може да се занимавате съ окултната наука и да видите, че у човѣка има около седемь центрове, които може да се развиятъ, има извѣстни научни методи, чрѣзъ които може външната енергия отъ въздуха да се възприеме и складира въ тѣзи вѫзли и послѣ да се прѣпрати чрѣзъ гръбначния мозъкъ въ задния мозъкъ, а отъ тамъ въ прѣднята часть на мозъка и той става активенъ. Затова ще трѣбва да научите сѫщия законъ, споредъ който постѫпватъ градинаритѣ? Тѣ, като насѣятъ своята бахча, взиматъ водата отъ главния източникъ и чрѣзъ вадички я прѣнасятъ по цѣлата градина да се полива. По сѫщия законъ човѣкъ трѣбва да събира своята енергия и да я прѣпраща тамъ, на това мѣсто, което не е обработено.
Въ този
процесъ
ние трѣбва да избѣгваме безпокойствие, да имаме търпѣние и да не бързаме да извършимъ скоро този
процесъ
.
Съ бързината си да не изпадаме въ слѣдното положение: единъ американски лѣкарь, билъ повиканъ да лѣкува единъ манафинъ въ Мала Азия. Като го прѣгледалъ, прѣдписалъ му една рецепта, споредъ която да взима по три лъжички на день отъ това лѣкарство и въ десеть дни да го изпие и тогава ще забѣлѣжи резултата. Манафинътъ си казалъ: „Вмѣсто да го пия въ продължение на десеть дни, азъ ще го изпия въ единъ день и веднага ще оздравѣя.“ Дигналъ шишето, изпилъ го, но веднага умрѣлъ. Постѫпвайте споредъ както е прѣпорѫчалъ лѣкарьтъ, по три лъжички на день, както е писалъ и Господь въ своята книга – по три лъжички на день. Ще кажете: „Ама че билъ глупавъ този манафинъ!
към втори вариант >>
Страданията сѫ обратенъ
процесъ
на поправянето, за да може тѣзи сокове на злини, които сѫ у насъ, да се обърнатъ на добро.
(втори вариант)
Ще кажете: „Това е фигуративно прѣдставяне на въпроса.“ Имашъ нѣкоя добра мисъль, не казвай: „Не му е сега врѣме да се прокарва тя“, а си кажи: „Залѣпенъ съмъ сега.“ Дошълъ нѣкой приятель, иска ти се да го цѣлунешъ, не казвай: „Азъ съмъ съ други убѣждения, възгледи“, но кажи на приятеля си: „Азъ съмъ залѣпенъ за стола, ела да ми помогнешъ и тогава ще се разберемъ.“ Христосъ турва въпроса рѣзко: „Добриятъ човѣкъ отъ доброто съкровище на сърдцето си изважда добрини, а злиятъ – злини.“ Подъ добро съкровище Той разбира тази човѣшка душа, която правилно се развива и прѣдставлява това, което въ окултизъма наричатъ „добра карма“. Такъвъ човѣкъ е събиралъ, изпълнявалъ е Божественитѣ закони и може да помага на другитѣ хора. А тѣзи, у които кармата е лоша, тѣ ще направятъ едно прѣстѫпление, второ, трѣто, за което и ще бѫдатъ затворени. Ще прѣстои въ затвора 1,2,4,6,10 години и ще придобие извѣстна опитность.
Страданията сѫ обратенъ
процесъ
на поправянето, за да може тѣзи сокове на злини, които сѫ у насъ, да се обърнатъ на добро.
Идете въ нѣкое българско село, на тѣхнитѣ бунища, ще видите, че тѣ изваждатъ своя торъ на нивитѣ си и обръщатъ по този начинъ лошитѣ сѣмена въ добри. По сѫщия начинъ и вие извадете тора си на вашитѣ бунища. Не е лошо, че злиятъ човѣкъ изважда злото отъ своето съкровище, но трѣбва да го тури на нивата си и да превърне лошото въ добро и тогава ще бѫде богатъ. По този начинъ вашитѣ възгледи ще се разширятъ. Природата никога не изкоренява несъвършенитѣ форми, а ги и тѣхъ използува и прѣобразува.
към втори вариант >>
Възкресението подразбира единъ
процесъ
.
(втори вариант)
Рѫцѣтѣ и краката – това сѫ човѣшката воля. Когато очитѣ, рѫцѣтѣ, краката, язикътъ се освободятъ, това показва, че у човѣка има воля, сърдце и умъ. Като станешъ отъ сънь, хвърли въркозуня си и кажи: „Господи, започвамъ днесъ работата си чрѣзъ свободата и волята, които си ми далъ.“ Съньть е въркозуна. Приготвяй се, защото като отидешъ на Небето, тамъ нѣма пелени, нѣма въркозунъ, нѣма и спане, а има само почивка. Ние трѣбва да се стремимъ да сформируваме тѣлото на своята душа, а по сѫщия начинъ да сформируваме и това тѣло, съ което човѣкъ ще възкръсне.
Възкресението подразбира единъ
процесъ
.
Има хора, които както сѫ тукъ на земята, ще възкръснатъ, ще се метаморфозиратъ. Апостолъ Павелъ за такива хора казва, че ще имъ падне външната обвивка и ще се измѣнятъ, ще възкръснатъ. Къмъ този процесъ ще трѣбва да се стремимъ и затова трѣбва да хвърлимъ отъ насъ всѣкакви съмнѣния, всѣкакви ограничения. Азъ рекохъ, вѣрвай въ твоя Господь, Който е вложенъ въ тебе, вѣрвай въ твоя умъ, въ твоето сърдце, въ твоя духъ и ти ще възкръснешъ. Слѣдователно ако Богъ е вложилъ едно добро съкровище въ мене, азъ трѣбва да го призная.
към втори вариант >>
Къмъ този
процесъ
ще трѣбва да се стремимъ и затова трѣбва да хвърлимъ отъ насъ всѣкакви съмнѣния, всѣкакви ограничения.
(втори вариант)
Приготвяй се, защото като отидешъ на Небето, тамъ нѣма пелени, нѣма въркозунъ, нѣма и спане, а има само почивка. Ние трѣбва да се стремимъ да сформируваме тѣлото на своята душа, а по сѫщия начинъ да сформируваме и това тѣло, съ което човѣкъ ще възкръсне. Възкресението подразбира единъ процесъ. Има хора, които както сѫ тукъ на земята, ще възкръснатъ, ще се метаморфозиратъ. Апостолъ Павелъ за такива хора казва, че ще имъ падне външната обвивка и ще се измѣнятъ, ще възкръснатъ.
Къмъ този
процесъ
ще трѣбва да се стремимъ и затова трѣбва да хвърлимъ отъ насъ всѣкакви съмнѣния, всѣкакви ограничения.
Азъ рекохъ, вѣрвай въ твоя Господь, Който е вложенъ въ тебе, вѣрвай въ твоя умъ, въ твоето сърдце, въ твоя духъ и ти ще възкръснешъ. Слѣдователно ако Богъ е вложилъ едно добро съкровище въ мене, азъ трѣбва да го призная. Ако призная, че у мене има едно зло, трѣбва да го изнеса на своята нива и него да прѣвърна въ добро. Това е мисъльта, която Богъ е вложилъ въ този стихъ. И тъй, трѣбва да минемъ отъ врѣменното, отъ ограниченото, отъ пеленитѣ, отъ въркозуня къмъ свободата, отъ млѣкото къмъ твърдата храна.
към втори вариант >>
61.
Пребъдете / Пръбѫдване
,
НБ
, София, 27.5.1917г.,
Едни от
процесите
, които се извършват в човешкия организъм, наричаме свободни или зависещи от нашата воля; другите са ограничени, независещи от волята ни.
Ако духът и душата не държат ръцете, краката, мозъка, дробовете и стомаха, нищо не би останало от човека. Духът държи всички органи на тялото в пълен ред и порядък. Душата пък пребъдва в функциите, които изпълняват органите, и се ползува от енергиите, които те възприемат и предават. Душата не държи въздуха, но пребъдва в него. Дишането, мисленето, чувствуването представят пребъдване, а действията, които ги придружават, наричаме държане.
Едни от
процесите
, които се извършват в човешкия организъм, наричаме свободни или зависещи от нашата воля; другите са ограничени, независещи от волята ни.
Движението на ръцете и на краката зависи от нашата воля, но биенето на сърцето, дишането, храносмилането не зависят от нас. „Ще пребъдете в любовта ми". Който не разбира основния закон на живота – любовта, мисли, че може да я ограничи. Любовта не се ограничава, тя се отнася към свободните действия. Човек може да пребъдва в любовта, но не и да я ограничава.
към беседата >>
В разбирането, като вътрешен
процес
, се крие известно движение.
Ако затвори очите си, естествено е, че той не може да вижда. Щом не вижда, не може и да разбира нещата. От човека зависи да вижда и да не вижда. Като затвори духовните си очи, нито ще вижда, нито ще разбира. Следователно, ако искаш да виждаш и да разбираш, отвори очите си.
В разбирането, като вътрешен
процес
, се крие известно движение.
Например, за да изучите една местност и да я разберете, вие трябва да я пропътувате. За да проучите някой неясен въпрос, трябва да направите малко усилие. Какво правите, когато искате да запалите една електрическа лампа? Хванете ключа, завъртите го и си казвате: Да бъде светлина! - и става светло около вас.
към беседата >>
Умът представя волевите
процеси
, а сърцето – рефлексните.
Ум без сърце не може, и сърце без ум не може. Те вървят всякога заедно и взаимно се допълват. И тъй, когато хората страдат и се мъчат, причината не е нито в мъжа, нито в жената, но в това, че човек не държи Божиите заповеди и не пребъдва в Божията Любов. Под думата "мъж” разбирам още Божествения ум, а под „жена" – Божественото сърце. Умът представя човешката воля, която се проявява в неговото тяло, а сърцето – движение.
Умът представя волевите
процеси
, а сърцето – рефлексните.
Ако мъжът иска да живее добре с жена си, нека я остави свободна, да се проявява като самостоятелен човек, а не да изпълнява чужда воля и чужди предписания. Нека двама мъже направят следния опит: единият да напише закони и правила, по които да се ръководи жена му, а другият да я остави свободна, да живее по свое вътрешно, дълбоко разбиране. Когато човек се ръководи не от писани закони, а от своето разумно сърце, всякога резултатите са добри. Ако мъжът е недоволен от жена си, че не върви по неговите лични изисквания, той е на крив път. Това не е Христовото учение.
към беседата >>
Яденето, пеенето и моленето представят един и същ
процес
– отваряне на ума и на сърцето за любовта, която единствена повдига човека и го прави доволен от всичко, което му е дадено.
Много естествено, когато любовта посети човека, той иска да пее, да свири, да се прояви. Дето любовта отсъствува, там няма песен, няма и музика. Когато се казва на хората, че трябва да пеят, това значи, да отворят сърцата си за любовта. Пеенето е врата, през която любовта влиза в човека. Когато се казва на хората, че трябва да се молят, подразбираме същото – да отворят умовете и сърцата си за любовта.
Яденето, пеенето и моленето представят един и същ
процес
– отваряне на ума и на сърцето за любовта, която единствена повдига човека и го прави доволен от всичко, което му е дадено.
Те са тясно свързани помежду си. Като пее, човек трябва да задоволи първо себе си, а после окръжаващите. Какво мислят хората за него, доволни ли са, или не, това е второстепенна работа. Първо той трябва да бъде доволен от себе си. Това означават думите: „Ако държите заповедите ми, ще пребъдете в моята любов".
към беседата >>
да възприема храна, а това е вѫтрѣшенъ
процесъ
.
(втори вариант)
Тѣзи заповѣди, тѣ сѫ закони и въ обширна и въ тѣсна смисъль, всѣкога даватъ единъ и сѫщъ резултатъ. Външниятъ свѣтъ, който виждате, вашиятъ външенъ изразъ, това е едно съчетание на нѣщата, държи ви нѣкой. Ако вашата душа, вашиятъ духъ не биха държали вашитѣ рѫцѣ, крака, мозъкъ, дробове, стомахъ и др., какво би станало съ васъ? Слѣдователно духътъ ви трѣбва да държи всичко това въ редъ и порядъкъ. А при това вашата душа трѣбва да прѣбѫдва, т.е.
да възприема храна, а това е вѫтрѣшенъ
процесъ
.
Ти не можешъ да държишъ въздуха, но може да прѣбѫдвашъ въ него. Дишането, мисленето, чувствуването е прѣбѫдване, а всѣко дѣйствие въ свѣта е държане. Слѣдователно има нѣща въ свѣта, които сѫ зависими отъ нашата воля и други, които не сѫ зависими. Психолозитѣ наричатъ еднитѣ свободни, волеви дѣйствия, а другитѣ – ограничени, несвободни. За да си движимъ рѫката, крака, това зависи отъ нашата воля, но биенето на сърдцето, дишането, храносмилането не зависятъ отъ насъ.
към втори вариант >>
Но въ думата „разбиране“ има
процесъ
на движение.
(втори вариант)
Въ прѣбѫдването всѣки възприема, но и дава, има обмѣна. Въ държането на заповѣдитѣ има изпълнение, давание значи има, изразходване на енергия. Може нѣкои отъ васъ да мислятъ, че този въпросъ е много отвлѣченъ. Самата мисъль, че е отвлѣченъ въпросътъ, може да го направи такъвъ. Когато нѣкой мисли, че не може да разбере единъ въпросъ, азъ това обяснявамъ логически така: ако затворимъ очитѣ си и кажемъ, че не може да виждаме, това невиждане зависи отъ нашата воля, да виждаме или не и когато човѣкъ има умъ и каже, че не разбира нѣщо, то значи той си е затворилъ очитѣ.
Но въ думата „разбиране“ има
процесъ
на движение.
Напримѣръ за да изучите една мѣстность, трѣбва да я пропѫтувате и тогава ще я разучите. Нѣкой въпросъ може да ви е тъменъ, но не казвайте, че не мога да го разбера, задайте си малко трудъ и той ще ви стане ясенъ. Вие съврѣменнитѣ, културнитѣ хора на XX векъ, които сте хванали електричеството, турили сте го въ кѫщитѣ си, направили сте го да движи вашитѣ коли и като влѣзете въ кѫщи хванете ключа на електричеството, завъртите го и кажете: „Да бъде свѣтъ“, и става свѣтлина. Но ще кажете: „Само Господь може да направи това.“ Ако това не го правите вие сами, ще стоите въ тъмнина. Кажѐте: „Да бѫде свѣтлина въ моя умъ, въ моята душа.“ Затворѝ се въ една библиотека, вземи ключа на твоя умъ и започни да работишъ.
към втори вариант >>
Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена –
процесъ
, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения.
(втори вариант)
Нѣкоя жена може да е парясана отъ мѫжа си, но все за него мисли. Или пъкъ мѫжътъ се оплаква отъ жена си, че била такава-онакава, а все за нея мисли. Единствениятъ стимулъ между мѫже и жени сѫ тѣ сами едни за други. Отнемете женитѣ – култура нѣма да има, отнемете мѫжетѣ – пакъ нѣма да има култура. Това, отъ което се оплакваме, то е, че не изпълняваме заповѣдитѣ Божии и не прѣбѫдваме въ Неговата любовь.
Подъ думата мѫжъ подразбирамъ Божествения духъ, подъ жена – сърдце; подъ мѫжъ – човѣшката воля, проявена въ тѣлото; подъ жена –
процесъ
, движение, което става въ това тѣло; подъ мѫжъ подразбирамъ волеви движения, които ставатъ въ нервната система, въ стомаха; подъ жена – неволнитѣ движения.
Мѫжъ, който иска да живѣе добрѣ съ жена си, не трѣбва да ѝ опрѣдѣля никакви правила, а да я остави свободна. Нека двама мѫже да направятъ опитъ: единиятъ нека напише закони, които ще трѣбва да изпълнява жената, а другиятъ да я остави свободна. Кѫдѣ ще бѫде по-добъръ животътъ? Тамъ кѫдѣто жената изпълнява само своитѣ закони, а не тѣзи, които ѝ се налагатъ отвънъ. Не трѣбва мѫжътъ да казва: „Ще я парясамъ.“ Нѣма какво да я парясвашъ, тя не е твоя робиня, тя е ученичка въ живота.
към втори вариант >>
62.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Кланянето, като
процес
, представя идването на детето в света.
Това е неправилно схващане на нещата. „Дух и истина". Това са два елемента, които могат да се уподобят на мъжа и на жената. Духът е жената, истината – мъжът. Ето защо, всички мъже и жени, които служат на Бога, трябва да се обединят в дух и истина.
Кланянето, като
процес
, представя идването на детето в света.
Следователно, когато мъжът, жената и детето се съединят в дух и истина, те ще се кланят на Бога правилно. Това наричаме истинско кланяне. Дето е Духът, Истината и служенето, там е Бог. Плодовете на Духа са любов, радост, милосърдие, кротост, въздържание. Такива плодове трябва да ражда жената.
към беседата >>
Като изучава
процесите
в живота, човек трябва да знае закона за превръщането.
С други думи казано: Изворът трябва да извира, да дава от своята чиста, кристална вода. Реката трябва да бъде дълга; дето минава, да пои всички треви и растения, даже и онези, които хората не обичат. Като тече, реката пои и залива всичко, каквото среща на пътя си. Тя не прави разлика между цветята и дърветата, не ги дели на красиви и грозни, на полезни и вредни – всички напоява. Тъй щото, ако сте извор, раздавайте от изобилието си на всички, които ви посещават; ако сте река, напоявайте всички цветя и дървета, които срещате на пътя си; ако сте цвете, развивайте се правилно; ако сте дърво, цъфтете; ако сте плод, зрейте; ако сте човек, изпълнявайте Божията воля.
Като изучава
процесите
в живота, човек трябва да знае закона за превръщането.
Ако чувате някой да казва, че иска да расте, вие трябва да му дадете нежните условия – влага, топлина и светлина; ако иска да цъфти, той се нуждае от топлина и светлина, влага не му е нужна. Когато зрее, нужна му е също светлина и топлина. Изкуство е, да знае човек, от какво се нуждае във всеки даден момент и да си достави нужното. Това значи, познаване и прилагане на закона за превръщане на енергиите. Казано е, че Духът преобразява нещата.
към беседата >>
Който не разбира
процесите
на живота, той сам се излага на мъчнотии и страдания.
И той трябва да познава естеството на жената и да й помага. Ако е цвете, което расте, да я полива; ако е дърво, което цъфти, да я разкопава, но вятърът и дъждът да престанат – всички спорове и недоразумения да се прекратят; ако е плод, който зрее, да я огрява, т.е. да я обгърне с любов. И най-после, ако е човек, който изпълнява Божията воля, да й съдейства в служенето на Бога, с дух и с истина. Тогава и двамата ще се разбират, ще живеят в любов и съгласие.
Който не разбира
процесите
на живота, той сам се излага на мъчнотии и страдания.
Някой цъфти, а вие искате от него плод. Оставете го, спокойно да прецъфти, да завърже и след това, очаквайте от него плод. Друг човек, едва е завързал, а вие искате от него сладък плод. Оставете го свободно да зрее. Първоначално плодът ще бъде горчив, кисел, но, след време, ще стане сладък, вкусен.
към беседата >>
Тъй че, служенето на Бога не е отвлѣченъ, но жизненъ
процесъ
.
(втори вариант)
Всѣки отъ васъ, ако приеме тѣзи два принципа: да служи на Бога въ духъ и истина, може да направи единъ опитъ, вѫтрѣ въ себе си, да намѣри такива допирни точки, съ които да дойде въ контактъ съ Бога, съ онова Разумно начало, Което ние наричаме Богъ. Какви ще бѫдатъ слѣдствията, когато дойдешъ въ контактъ съ Бога? Ако сте мъртви – ще възкръснете; ако сте болни – ще оздравѣете; ако сте глупави – ще поумнѣете; ако сте изгубили смисъла на живота – веднага любовьта ще се разгори вѫтрѣ въ васъ. Въ момента, когато прѣкѫснете отношенията между Бога и васъ, ще настѫпи обратна реакция. Въ всички съврѣменни науки, които сѫ събрали богатъ материалъ, този прѣдметъ е добрѣ изясненъ.
Тъй че, служенето на Бога не е отвлѣченъ, но жизненъ
процесъ
.
Ако може да разрѣшите какво трѣбва да бѫде служенето на Бога, вие разрѣшавате смисъла на вашия индивидуаленъ животъ и съ това ще придобиете една отлична философия за себе си. Върху този въпросъ философитѣ сѫ писали дълги и широки студии. Онѣзи отъ васъ, които се ползуватъ отъ чужди язици и се интересуватъ отъ въпроса, могатъ да четатъ и на френски, и на английски, и на италиански, по този въпросъ има богата литература. Но този въпросъ има една вѫтрѣшна, опитна страна. Реалностьта, споредъ моето схващане, е двояка: едната страна ученитѣ я наричатъ обективна, външна, която има форма и субективна, вѫтрѣшна, която е безформена.
към втори вариант >>
63.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
Молитвата е духовен
процес
.
” – Може. Така е било от създаването на света. Ако днес не е така, причината е в самия човек. Той живял така, че е разединил връзката между силите на своето тяло. За да възстанови тази връзка, той трябва да се моли и да търпи.
Молитвата е духовен
процес
.
Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят. Значи, молитвата е духовно дишане, т.е. зреене на Божествените блага. Като отправя сърцето си към Бога, човек диша от еликсира на Живота. Прилагайте често молитвата, за да видите каква лекота ще настане в душата ви.
към беседата >>
Молитвата е духовенъ
процесъ
.
(втори вариант)
— Може. Така е било отъ създаването на свѣта. Ако днесъ не е така, причината е въ самия човѣкъ. Той живѣлъ така, че е разединилъ връзката между силитѣ на своето тѣло. За да възстанови тази връзка, той трѣбва да се моли и да търпи.
Молитвата е духовенъ
процесъ
.
Каквото е дишането на физическия свѣтъ, такова нѣщо е молитвата въ Божествения свѣтъ. Значи, молитвата е духовно дишане, т. е. зрѣене на Божественитѣ блага. Като отправя сърдцето си къмъ Бога, човѣкъ диша отъ еликсира на живота. Прилагайте често молитвате, за да видите, каква лекота ще настане въ душата ви.
към втори вариант >>
64.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
Този
процес
наричаме съдба.
Напуснете стария си живот, идете при комисията да ви изпита, да видите какво знаете и какво не знаете. Онова знание, което влиза в работа, ще задържите; непотребното ще изхвърлите. След това ще ви пратят при Бога, Той да даде последната си дума. Ако сте готови за Небето, там ще ви задържат. Ако не сте готови, ще ви дадат ново тяло и ще ви изпратят на земята, там да учите и работите.
Този
процес
наричаме съдба.
Човек сам кове съдбата си. Затова, именно, Христос казал на Заведеевата майка: „Не знаете какво искате". Това значи: не разбирате Божиите пътища. Хората гледат само на външната страна на Живота, а онова, което Бог е наредил да се върши, него забравят. Както и да мислят хората, ще знаят, че това, което Отец е наредил да стане, ще се изпълни.
към беседата >>
Този
процесъ
наричаме „сѫдба”.
(втори вариант)
Напуснете стария си животъ, идете при комисията да ви изпита, да видите, какво знаете и какво не знаете. Онова знание, което влиза въ работа, ще задържите; непотрѣбното ще изхвърлите. Следъ това ще ви пратятъ при Бога, Той да даде последната си дума. Ако сте готови за небето, тамъ ще ви задържатъ. Ако не сте готови, ще ви дадатъ ново тѣло и ще ви изпратятъ на земята, тамъ да учите и работите.
Този
процесъ
наричаме „сѫдба”.
Човѣкъ самъ кове сѫдбата си. Затова, именно, Христосъ казалъ на Заведеевата майка: „Не знаете, какво искате”. Това значи: Не разбирате Божиитѣ пѫтища. Хората гледатъ само на външната страна на живота, а онова, което Богъ е наредилъ да се върши, него забравятъ. Както и да мислятъ хората, ще знаятъ, че това, което Отецъ е наредилъ да стане, ще се изпълни.
към втори вариант >>
65.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
Това са
процеси
, които се извършват и в самата Природа.
Събличането и обличането представляват велики закони на развитие.
Това са
процеси
, които се извършват и в самата Природа.
Който не спазва тези процеси, сам се излага на страдания. Какво става през есента и през зимата с растенията? Постепенно събличат старата си дреха. Слана попарва листата, и те постепенно окапват. Ветровете оголват клоните, обрулват листата им, докато най-после дървото се освободи напълно от старата си дреха.
към беседата >>
Който не спазва тези
процеси
, сам се излага на страдания.
Събличането и обличането представляват велики закони на развитие. Това са процеси, които се извършват и в самата Природа.
Който не спазва тези
процеси
, сам се излага на страдания.
Какво става през есента и през зимата с растенията? Постепенно събличат старата си дреха. Слана попарва листата, и те постепенно окапват. Ветровете оголват клоните, обрулват листата им, докато най-после дървото се освободи напълно от старата си дреха. Щом дойде пролетта, дърветата започват да се покриват с нови листа; нови клончета израстват, нови цветове се явяват.
към беседата >>
Като отидете на черква, и там виждате същите
процеси
.
Щом дойде пролетта, дърветата започват да се покриват с нови листа; нови клончета израстват, нови цветове се явяват. Дървото се облича с нова дреха, т.е. с нова премяна. Ще кажете, че това е обикновено нещо. Събличането и обличането не са обикновени работи.
Като отидете на черква, и там виждате същите
процеси
.
Свещеникът иде отвън със старата си, вехта дреха, но щом влезе в олтара, съблича я и облича нова – нов човек става. Той се освобождава от старите листа и се облича с нови. Добре е, свещеникът да не съблича новите си дрехи. Щом е станал нов човек, нов да си остане. Така правят всички хора.
към беседата >>
Бъдете верни на
процесите
, с които става събличане и обличане.
И Сара се усмихна в знак на недоверие, когато Господ й каза, че ще роди син. Той я запита защо се смее, но тя скри Истината и каза, че не се смее. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Облечете новите си дрехи и не мислете за последствията. Отворете крана на чешмата, и водата ще започне да тече.
Бъдете верни на
процесите
, с които става събличане и обличане.
Ако си паднал някъде и си се окалял, върни се у дома си. Съблечи старата и нечиста дреха и облечи нова. Не е достатъчно само да съзнаеш, че си сгрешил, но трябва да облечеш нова дреха. Ако днес си направил една погрешка, кажи си: "Утре ще облека нова дреха, т.е. ще направя едно добро".
към беседата >>
Това сѫ
процеси
, които се извършватъ и въ самата природа.
(втори вариант)
Събличането и обличането представятъ велики закони на развитие.
Това сѫ
процеси
, които се извършватъ и въ самата природа.
Който не спазва тѣзи процеси, самъ се излага на страдания. Какво става презъ есеньта и презъ зимата съ растенията? — Постепенно събличатъ старата си дреха. Слана попарва листата, и тѣ постепенно окапватъ. Вѣтроветѣ оголватъ клонетѣ, обрулватъ листата имъ, докато най-после дървото се освободи напълно отъ старата си дреха.
към втори вариант >>
Който не спазва тѣзи
процеси
, самъ се излага на страдания.
(втори вариант)
Събличането и обличането представятъ велики закони на развитие. Това сѫ процеси, които се извършватъ и въ самата природа.
Който не спазва тѣзи
процеси
, самъ се излага на страдания.
Какво става презъ есеньта и презъ зимата съ растенията? — Постепенно събличатъ старата си дреха. Слана попарва листата, и тѣ постепенно окапватъ. Вѣтроветѣ оголватъ клонетѣ, обрулватъ листата имъ, докато най-после дървото се освободи напълно отъ старата си дреха. Щомъ дойде пролѣтьта, дърветата започватъ да се покриватъ съ нови листа; нови клончета израстватъ, нови цвѣтове се явяватъ.
към втори вариант >>
Като отидете на черква, и тамъ виждате сѫщитѣ
процеси
.
(втори вариант)
Щомъ дойде пролѣтьта, дърветата започватъ да се покриватъ съ нови листа; нови клончета израстватъ, нови цвѣтове се явяватъ. Дървото се облича съ нова дреха, т. е. съ нова премѣна. Ще кажете, че това е обикновено нѣщо. Събличането и обличането не сѫ обикновени работи.
Като отидете на черква, и тамъ виждате сѫщитѣ
процеси
.
Свещеникътъ иде отвънъ съ старата си, вехта дреха, но щомъ влѣзе въ олтаря, съблича я и облича нова — новъ човѣкъ става. Той се освобождава отъ старитѣ листа и се облича съ нови. Добре е, свещеникътъ да не съблича новитѣ си дрехи. Щомъ е станалъ новъ човѣкъ, новъ да си остане. Така правятъ всички хора.
към втори вариант >>
Бѫдете вѣрни на
процеситѣ
, съ които става събличане и обличане.
(втори вариант)
И Сара се усмихна въ знакъ на недовѣрие, когато Господъ ѝ каза, че ще роди синъ. Той я запита, защо се смѣе, но тя скри истината и каза, че не се смѣе. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Облѣчете новитѣ си дрехи и не мислете за последствията. Отворете крана на чешмата, и водата ще започне да тече.
Бѫдете вѣрни на
процеситѣ
, съ които става събличане и обличане.
Ако си падналъ нѣкѫде и си се окалялъ, върни се у дома си. Съблѣчи старата и нечиста дреха и облѣчи нова. Не е достатъчно само да съзнаешъ, че си сгрѣшилъ, но трѣбва да облѣчешъ нова дреха. Ако днесъ си направилъ една погрѣшка, кажи си: Утре ще облѣка нова дреха, т. е. ще направя едно добро.
към втори вариант >>
66.
Доброто вино
,
НБ
, София, 4.8.1918г.,
В този смисъл, ферментирането не е нищо друго, освен
процес
на разлагане, при който се образуват отровни вещества.
Значи, има два вида вино: ферментирало, което се взема като емблема на смъртта, и сладко – емблема на Живота. Химиците знаят състава на сладкото вино и разбират защо ферментира то. Гроздовата захар в сладкото вино, от действието на спиртните ферменти, се разлага на спирт и въглероден двуокис. Последният излетява(***излита), а спиртът остава във виното и му придава упоително свойство. Всички знаят, че спиртът, който се намира във виното, е отровен: той е причина за вредното действие на виното върху човешкия организъм.
В този смисъл, ферментирането не е нищо друго, освен
процес
на разлагане, при който се образуват отровни вещества.
Както виното бива сладко и ферментирало, така имаме два вида живот: сладък, в който захарта запазва свойствата си и остава неразложена, и ферментирал, в който захарта се разлага на спирт и въглероден двуокис. Христос беше поканен на сватба в Кана Галилейска, дето превърна водата в добро вино. Какво представлява сватбата? Отглеждане на гроздето. Невестата и младоженецът са лозите, от които трябва да се роди гроздето.
към беседата >>
Този
процес
наричаме кипене, врене или ферментиране.
Желанието на родителите не е нищо друго, освен наливане на новото вино в стари мехове. Какъв ще бъде резултатът? Новото вино ще ферментира и ще пукне старите мехове. Как познаваме, че някоя течност ферментира? По повърхността й се явяват мехурчета, които се дължат на отделянето на някакъв газ; повърхността на течността първоначално е тиха, гладка, спокойна, а после започва да се гърчи.
Този
процес
наричаме кипене, врене или ферментиране.
Кога се гърчи човек? Когато умира. Започне ли течността да се гърчи, да ферментира, от нея излизат нови вещества, които развалят вкуса й, т.е. вътрешната хармония. С превръщането на водата във вино, Христос посочи на човека нов метод, чрез който виното запазва вкуса си и не ферментира.
към беседата >>
Те казват, че ферментирането е естествен
процес
в живота, че човек трябва да се ражда и умира; да пада и става, да се бори, да коли животни – кокошки, агънца, прасенца.
С превръщането на водата във вино, Христос посочи на човека нов метод, чрез който виното запазва вкуса си и не ферментира. Наистина, ако преварите гроздовия сок, той става устойчив, придобива имунитет и не се поддава на ферментиране. И да попадат ферменти в него, той не се разлага. В този смисъл, Новото учение – Учението на Любовта, което донесе Христос, представлява нов метод, чрез който човешкият живот се предпазва от ферментиране. Какъв е старият възглед на хората за живота?
Те казват, че ферментирането е естествен
процес
в живота, че човек трябва да се ражда и умира; да пада и става, да се бори, да коли животни – кокошки, агънца, прасенца.
Те намират, че всичко това е в реда на нещата, че така е наредено от Бога. Всъщност, на Бога и на ум не е дохождало да нарежда живота така, както философите го нареждат. Така изявен, човешкият живот е дело на човешкия гений, на човека-бог, а не на онзи Бог, Който първоначално е създал света. Както сладкото вино се превръща във ферментирало, под влиянието на особени ферменти, попаднали от въздуха, така и естественият човешки живот се е изопачил и ферментирал под влияние на особени елементи, създадени от самия човек. Едно трябва да се знае: който греши, който води лош живот и ферментира, той не е с Бога.
към беседата >>
Невъзможно е човек да бъде богат, без да е губил, без да е минал през дълбоки вътрешни
процеси
.
Той ще вн научи да превръщате отрицателното в положително. Ако сте страхливи, да станете безстрашни; ако сте лоши, да станете добри; ако сте слаби, да станете силни. – Как се познава силният човек? Ако може да се бори с бик. Сегашните хора не успяват в живота си, защото искат да бъдат богати, без да са били сиромаси; искат да бъдат добри, без да са били лоши.
Невъзможно е човек да бъде богат, без да е губил, без да е минал през дълбоки вътрешни
процеси
.
Какво направи Христос на сватбата? Той превърна водата във вино. Да превърнеш сладкото вино във ферментирало, това е възможно; да превърнеш ферментиралото в сладко, и това е донякъде възможно. Обаче, да превърнеш водата на вино, това за човека е невъзможно. Знаем, че невъзможното за човека е възможно за Бога.
към беседата >>
След 14 дни ще започна да се пълня – тогава ще бъда съвършен." В
процеса
на усъвършенстването си, човек започва с човешкото, а свършва с Божественото.
Какво означава думата несъвършен? Противоположна на нея е думата съвършен. Понеже човек на земята минава през различни състояния, както и Луната, казваме, че и той, като нея, на всеки 14 дни се пълни и празни. Щом се пълни, той е съвършен. Следователно, ако някой ти каже, че си несъвършен, ще направиш превод на тази дума и ще си кажеш: „Понеже сега се изпразвам, несъвършен съм.
След 14 дни ще започна да се пълня – тогава ще бъда съвършен." В
процеса
на усъвършенстването си, човек започва с човешкото, а свършва с Божественото.
Казват за някого, че е в пълнотата на Живота. Това означава процес, обратен на съвършенството. Тук човек започва с Божественото, а свършва с човешкото. Думата съвършенство започва с буквата с, която означава процес на пълнене и празнене. Положението на тази буква представлява Луната в процеса на пълненето й.
към беседата >>
Това означава
процес
, обратен на съвършенството.
Понеже човек на земята минава през различни състояния, както и Луната, казваме, че и той, като нея, на всеки 14 дни се пълни и празни. Щом се пълни, той е съвършен. Следователно, ако някой ти каже, че си несъвършен, ще направиш превод на тази дума и ще си кажеш: „Понеже сега се изпразвам, несъвършен съм. След 14 дни ще започна да се пълня – тогава ще бъда съвършен." В процеса на усъвършенстването си, човек започва с човешкото, а свършва с Божественото. Казват за някого, че е в пълнотата на Живота.
Това означава
процес
, обратен на съвършенството.
Тук човек започва с Божественото, а свършва с човешкото. Думата съвършенство започва с буквата с, която означава процес на пълнене и празнене. Положението на тази буква представлява Луната в процеса на пълненето й. Думата пълнота започва с буквата п, която означава плод, който зрее. Втората буква на същата дума е ъ.
към беседата >>
Думата съвършенство започва с буквата с, която означава
процес
на пълнене и празнене.
Следователно, ако някой ти каже, че си несъвършен, ще направиш превод на тази дума и ще си кажеш: „Понеже сега се изпразвам, несъвършен съм. След 14 дни ще започна да се пълня – тогава ще бъда съвършен." В процеса на усъвършенстването си, човек започва с човешкото, а свършва с Божественото. Казват за някого, че е в пълнотата на Живота. Това означава процес, обратен на съвършенството. Тук човек започва с Божественото, а свършва с човешкото.
Думата съвършенство започва с буквата с, която означава
процес
на пълнене и празнене.
Положението на тази буква представлява Луната в процеса на пълненето й. Думата пълнота започва с буквата п, която означава плод, който зрее. Втората буква на същата дума е ъ. Тя означава бременност. Като изучавате думите и буквите, от които те са съставени, ще видите, че всяка дума съдържа в себе си известни закони.
към беседата >>
Положението на тази буква представлява Луната в
процеса
на пълненето й.
След 14 дни ще започна да се пълня – тогава ще бъда съвършен." В процеса на усъвършенстването си, човек започва с човешкото, а свършва с Божественото. Казват за някого, че е в пълнотата на Живота. Това означава процес, обратен на съвършенството. Тук човек започва с Божественото, а свършва с човешкото. Думата съвършенство започва с буквата с, която означава процес на пълнене и празнене.
Положението на тази буква представлява Луната в
процеса
на пълненето й.
Думата пълнота започва с буквата п, която означава плод, който зрее. Втората буква на същата дума е ъ. Тя означава бременност. Като изучавате думите и буквите, от които те са съставени, ще видите, че всяка дума съдържа в себе си известни закони. Това показва, че имената на хората, с които те си служат, имат дълбок смисъл и значение.
към беседата >>
В слънчевото учение се забелязват два
процеса
: разлагане на светлината и усилване на светлината.
Колко светли и възвишени идеи е изказал Христос, но едва ли една стотна от тях са приложени. Повечето хора мислят, че знаят много неща, но ако ги накарате да свършат някаква работа, виждаме, че или малко знаят, или нищо не знаят. Това не е за упрек, но аз изнасям истинското положение на нещата. За да придобие истинското, т.е. слънчевото Учение, човек трябва да потърси Онзи Учител, Който може да го научи да превръща лошото в добро и горчивото в сладко.
В слънчевото учение се забелязват два
процеса
: разлагане на светлината и усилване на светлината.
За да се създадат всички камъни, растения, животни и хора, светлината трябва да се разложи на съставните си елементи. От съчетанието на тези елементи зависи устойчивостта или неустойчивостта на телата. Неустойчивите тела ферментират, а устойчивите се запазват за вечни времена. Цветове с различна гъстота също така променят състоянията на телата, особено на живите. Например, ако към яснозеления цвят прибавите тъмночервена боя, ще се получи смес, която ще измени състоянието ви.
към беседата >>
Въ този смисълъ, ферментирането не е нищо друго, освенъ
процесъ
на разлагане, при който се образуватъ отровни вещества.
(втори вариант)
Химицитѣ знаятъ състава на сладкото вино. и разбиратъ, защо ферментира то. Гроздената захарь въ сладкото вино, отъ действието на спиртнитѣ ферменти, се разлага на спиртъ и вѫглероденъ двуокисъ. Последниятъ излетява, а спиртътъ остава въ виното и му предава упоително свойство. Всички знаятъ, че спиртътъ, който се намира въ виното, е отровенъ: той е причина за вредното действие на виното върху човѣшкия организъмъ.
Въ този смисълъ, ферментирането не е нищо друго, освенъ
процесъ
на разлагане, при който се образуватъ отровни вещества.
Както виното бива сладко и ферментирало, така имаме два вида животъ: сладъкъ, въ който захарьта запазва свойствата си и остава неразложена, и ферментиралъ, въ който захарьта се разлага на спиртъ и вѫглероденъ двуокисъ. Христосъ бѣше поканенъ на сватба въ Кана Галилейска, дето превърна водата въ добро вино. Какво представя сватбата? — Отглеждане на гроздето. Невѣстата и младоженикътъ сѫ лозитѣ, отъ които трѣбва да се роди гроздето.
към втори вариант >>
Този
процесъ
наричаме „кипение, врение или ферментиране”.
(втори вариант)
Желанието на родителитѣ не е нищо друго, освенъ наливане на новото вино въ стари мѣхове. Какъвъ ще бѫде резултатътъ? — Новото вино ще ферментира и ще пукне старитѣ мѣхове. Какъ познаваме, че нѣкоя течностъ ферментира? — По повръхностьта ѝ се явяватъ мѣхурчета, които се дължатъ на отдѣлянето на нѣкакъвъ газъ; повръхностьта на течностьта първоначално е тиха, гладка, спокойна, а после започва да се гърчи.
Този
процесъ
наричаме „кипение, врение или ферментиране”.
Кога се гърчи човѣкъ? — Когато умира. Започне ли течностьта да се гърчи, да ферментира, отъ нея излизатъ нови вещества, които развалятъ вкуса ѝ, т. е. вѫтрешната хармония. Съ превръщането на водата въ вино, Христосъ посочи на човѣка новъ методъ, чрезъ който виното запазва вкуса си и не ферментира.
към втори вариант >>
Тѣ казватъ, че ферментирането е естественъ
процесъ
въ живота, че човѣкъ трѣбва да се ражда и умира; да пада и става, да се бори, да коли животни — кокошки, агънца, прасенца.
(втори вариант)
Съ превръщането на водата въ вино, Христосъ посочи на човѣка новъ методъ, чрезъ който виното запазва вкуса си и не ферментира. Наистина, ако преварите гроздения сокъ, той става устойчивъ, придобива имунитетъ и не се подава на ферментиране. И да попадатъ ферменти въ него, той не се разлага. Въ този смисълъ, новото учение — учението на любовьта, което донесе Христосъ, представя новъ методъ, чрезъ който човѣшкиятъ животъ се предпазва отъ ферментиране. Какъвъ е стариятъ възгледъ на хората за живота?
Тѣ казватъ, че ферментирането е естественъ
процесъ
въ живота, че човѣкъ трѣбва да се ражда и умира; да пада и става, да се бори, да коли животни — кокошки, агънца, прасенца.
Тѣ намиратъ, че всичко това е въ реда на нѣщата, че така е наредено отъ Бога. Въ сѫщность, на Бога и на умъ не е дохождало да нарежда живота така, както философитѣ го нареждатъ. Така изявенъ, човѣшкиятъ животъ е дѣло на човѣшкия гений, на човѣка — Богъ, а не на Онзи Богъ, Който първоначално е създалъ свѣта. Както сладкото вино се превръща въ ферментирало, подъ влиянието на особени ферменти, попаднали отъ въздуха, така и естествениятъ човѣшки животъ се изопачилъ и ферментиралъ подъ влияние на особени елементи, създадени отъ самия човѣкъ. Едно трѣбва да се знае: който грѣши, който води лошъ животъ и ферментира, той не е съ Бога.
към втори вариант >>
Невъзможно е човѣкъ да бѫде богатъ, безъ да е губилъ, безъ да е миналъ презъ дълбоки вѫтрешни
процеси
.
(втори вариант)
Той ще ви научи да превръщате отрицателното въ положително. Ако сте страхливи, да станете безстрашни; ако сте лоши, да станете добри; ако сте слаби, да станете силни. — Какъ се познава силниятъ човѣкъ? — Ако може да се бори съ бикъ. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото искатъ да бѫдатъ богати, безъ да сѫ били сиромаси; искатъ да бѫдатъ добри, безъ да сѫ били лоши.
Невъзможно е човѣкъ да бѫде богатъ, безъ да е губилъ, безъ да е миналъ презъ дълбоки вѫтрешни
процеси
.
Какво направи Христосъ на сватбата? — Той превърна водата въ вино. Да превърнешъ сладкото вино въ ферментирало, това е възможно; да превърнешъ ферментиралото въ сладко, и това е донѣкѫде възможно. Обаче, да превърнешъ водата на вино, това за човѣка е невъзможно. Знаемъ, че невъзможното за човѣка е възможно за Бога.
към втори вариант >>
Въ
процеса
на усъвършенствуването си, човѣкъ започва съ човѣшкото, а свършва съ Божественото.
(втори вариант)
Противоположна на нея е думата „съвършенъ”. Понеже човѣкъ на земята минава презъ различни състояния, както и луната, казваме, че и той, като нея, на всѣки 14 деня се пълни и празни. Щомъ се пълни, той е съвършенъ. Следователно, ако нѣкой ти каже, че си несъвършенъ, ще направишъ преводъ па тази дума и ще си кажешъ: Понеже сега се изпразвамъ, несъвършенъ съмъ. Следъ 14 деня ще започна да се пълня — тогава ще бѫда съвършенъ.
Въ
процеса
на усъвършенствуването си, човѣкъ започва съ човѣшкото, а свършва съ Божественото.
Казватъ за нѣкого, че е въ пълнотата на живота. Това означава процесъ, обратенъ на съвършенството. Тукъ човѣкъ започва съ Божественото, а свършва съ човѣшкото. Думата „съвършенство” започва съ буквата „с”, която означава процесъ на пълнене и празнене. Положението на тази буква представя луната въ процеса на пълненето ѝ.
към втори вариант >>
Това означава
процесъ
, обратенъ на съвършенството.
(втори вариант)
Щомъ се пълни, той е съвършенъ. Следователно, ако нѣкой ти каже, че си несъвършенъ, ще направишъ преводъ па тази дума и ще си кажешъ: Понеже сега се изпразвамъ, несъвършенъ съмъ. Следъ 14 деня ще започна да се пълня — тогава ще бѫда съвършенъ. Въ процеса на усъвършенствуването си, човѣкъ започва съ човѣшкото, а свършва съ Божественото. Казватъ за нѣкого, че е въ пълнотата на живота.
Това означава
процесъ
, обратенъ на съвършенството.
Тукъ човѣкъ започва съ Божественото, а свършва съ човѣшкото. Думата „съвършенство” започва съ буквата „с”, която означава процесъ на пълнене и празнене. Положението на тази буква представя луната въ процеса на пълненето ѝ. Думата „пълнота” започва съ буквата „п”, която означава плодъ, който зрѣе. Втората буква на сѫщата дума е „ъ”.
към втори вариант >>
Думата „съвършенство” започва съ буквата „с”, която означава
процесъ
на пълнене и празнене.
(втори вариант)
Следъ 14 деня ще започна да се пълня — тогава ще бѫда съвършенъ. Въ процеса на усъвършенствуването си, човѣкъ започва съ човѣшкото, а свършва съ Божественото. Казватъ за нѣкого, че е въ пълнотата на живота. Това означава процесъ, обратенъ на съвършенството. Тукъ човѣкъ започва съ Божественото, а свършва съ човѣшкото.
Думата „съвършенство” започва съ буквата „с”, която означава
процесъ
на пълнене и празнене.
Положението на тази буква представя луната въ процеса на пълненето ѝ. Думата „пълнота” започва съ буквата „п”, която означава плодъ, който зрѣе. Втората буква на сѫщата дума е „ъ”. Тя означава бременность. Като изучавате думитѣ и буквитѣ, отъ които тѣ сѫ съставени, ще видите, че всѣка дума съдържа въ себе си известни закони.
към втори вариант >>
Положението на тази буква представя луната въ
процеса
на пълненето ѝ.
(втори вариант)
Въ процеса на усъвършенствуването си, човѣкъ започва съ човѣшкото, а свършва съ Божественото. Казватъ за нѣкого, че е въ пълнотата на живота. Това означава процесъ, обратенъ на съвършенството. Тукъ човѣкъ започва съ Божественото, а свършва съ човѣшкото. Думата „съвършенство” започва съ буквата „с”, която означава процесъ на пълнене и празнене.
Положението на тази буква представя луната въ
процеса
на пълненето ѝ.
Думата „пълнота” започва съ буквата „п”, която означава плодъ, който зрѣе. Втората буква на сѫщата дума е „ъ”. Тя означава бременность. Като изучавате думитѣ и буквитѣ, отъ които тѣ сѫ съставени, ще видите, че всѣка дума съдържа въ себе си известни закони. Това показва, че имената на хората, съ които тѣ си служатъ, иматъ дълбокъ смисълъ и значение.
към втори вариант >>
Въ слънчевото учение се забелязватъ два
процеса
: разлагане на свѣтлината и усилване на свѣтлината.
(втори вариант)
Колко свѣтли и възвишени идеи е изказалъ Христосъ, но едва ли една стотна отъ тѣхъ сѫ приложени. Повечето хора мислятъ, че знаятъ много нѣща, но ако ги накарате да свършатъ нѣкаква работа, виждаме, че или малко знаятъ, или нищо не знаятъ. Това не е за упрѣкъ, но азъ изнасямъ истинското положение на нѣщата. За да придобие истинското, т. е. слънчевото учение, човѣкъ трѣбва да потърси Онзи Учитель, Който може да го научи да превръща лошото въ добро и горчивото въ сладко.
Въ слънчевото учение се забелязватъ два
процеса
: разлагане на свѣтлината и усилване на свѣтлината.
За да се създадатъ всички камъни, растения, животни и хора, свѣтлината трѣбва да се разложи на съставнитѣ си елементи. Отъ съчетанието на тѣзи елементи зависи устойчивостьта или неустойчивостьта на тѣлата. Неустойчивитѣ тѣла ферментиратъ, а устойчивитѣ се запазватъ за вѣчни времена. Цвѣтове съ различна гѫстота сѫщо така промѣнятъ състоянията на тѣлата, особено на живитѣ. Напримѣръ, ако къмъ яснозеления цвѣтъ прибавите тъмночервена боя, ще се получи смѣсь, която ще измѣни състоянието ви.
към втори вариант >>
67.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Развитието на душата е индивидуален
процес
, който зависи от условията, дадени на човека.
Двете болни жени представляват болестите и недъзите на съвременното човечество: първата – недъзите и болестите на сърцето, а втората – недъзите на ума. Думата жена според първичния език означава живот. Жената, която боледувала дванадесет години, означава живот, който не върви в съгласие с Божествените закони. Ето защо, всеки човек, който не е в съгласие с тези закони, страда от кръвотечение. За да се домогне до Божествените закони, човек трябва да изучава дълбокия смисъл на Природата, чиито закони имат отношение към нашия личен живот, както и към живота на нашата душа.
Развитието на душата е индивидуален
процес
, който зависи от условията, дадени на човека.
Народът, в който живеете, е едно от условията, които ви са дадени. Колкото по-благороден е този народ, толкова по-благоприятни са условията за вашето развитие. "И ето, жена, която страдаше от кръвотечение". Да страдаш от кръвотечение, това показва, че кръвта не върви по своя определен път, но изтича навън. Кръвта има отношение към желанията.
към беседата >>
Развитието на душата е индивидуаленъ
процесъ
, който зависи отъ условията, дадени на човѣка.
(втори вариант)
Дветѣ болни жени представятъ болеститѣ и недѫзитѣ на съвременното човѣчество: първата — недѫзитѣ и болеститѣ на сърдцето, а втората — недѫзитѣ на ума. Думата „жена” споредъ първичния езикъ означава животъ. Жената, която боледувала 12 години, означава животъ, който не върви въ съгласие съ Божественитѣ закони. Ето защо, всѣки човѣкъ, който не е въ съгласие съ тѣзи закони, страда отъ кръвотечение. За да се домогне до Божественитѣ закони, човѣкъ трѣбва да изучава дълбокия смисълъ на природата, чиито закони иматъ отношение къмъ нашия личенъ животъ, както и къмъ живота на нашата душа.
Развитието на душата е индивидуаленъ
процесъ
, който зависи отъ условията, дадени на човѣка.
Народътъ, въ който живѣете, е едно отъ условията, които ви сѫ дадени. Колкото по-благороденъ е този народъ, толкова по-благоприятни сѫ условията за вашето развитие. „И ето, жена която страдаше отъ кръвотечение”. Да страдашъ отъ кръвотечение, това показва, че кръвьта не върви по своя опредѣленъ пѫть, но изтича навънъ. Кръвьта има отношение къмъ желанията.
към втори вариант >>
68.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
Значи, първото отказване е резултат на умствен
процес
.
Защо Петър се отрече три пъти от Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само един път? Първия път Петър се отказа от страх. Като го запитаха и той ли е ученик на Христа, Петър се замисли и се отказа.
Значи, първото отказване е резултат на умствен
процес
.
Втория път се отрече със сърцето си. Той беше малодушен и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия път се отказа поради слабата си воля. Понеже умът и сърцето на Петра не бяха в съгласие, първо умът отпадна. Като остана само с волята си, Петър не беше в състояние да съгласува ума и сърцето си, понеже бяха вече разколебани.
към беседата >>
Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ
процесъ
.
(втори вариант)
Защо Петъръ се отрече три пѫти отъ Христа? Какво означава трикратното отказване? Защо не се отказа само единъ пѫть? Първия пѫть Петъръ се отказа отъ страхъ. Като го запитаха, и той ли е ученикъ на Христа, Петъръ се замисли и се отказа.
Значи, първото отказване е резултатъ на умственъ
процесъ
.
Втория пѫть се отрече съ сърдцето си. Той бѣше малодушенъ и се уплаши да не изгуби общественото мнение. Третия пѫть се отказа поради слабата си воля. Понеже умътъ и сърдцето на Петра не бѣха въ съгласие, първо умътъ отпадна. Като остана само съ волята си, Петъръ не бѣше въ състояние да съгласува ума и сърдцето си, понеже бѣха вече разколебани.
към втори вариант >>
69.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Всъщност, активно участие в този
процес
вземат живите организми, които се размножават непрекъснато.
Хлебният квас произвежда хляба, от който се нуждаят всички живи същества. Който го яде, той се развива правилно. Спиртният квас произвежда спиртни питиета, които упояват човека и се отразяват вредно върху нервната му система. Много болести се дължат също така на различни заквасвания. Намерено е, че при създаването на човешкия организъм вземат участие два вида квасни гъбички: едни полуорганизовани(зирани) и други – организовани(зирани) или живи.
Всъщност, активно участие в този
процес
вземат живите организми, които се размножават непрекъснато.
Квасът, от който е образувано брашното, т.е. материята на човешкия организъм, е средата, в която попадналите микроби се развиват при благоприятни условия, ту образуват известни съединения, ту се разлагат. Значи, процесите на съединяването и разлагането, които се извършват в организма, не са нищо друго, освен вкисване, т.е. втасване на живата материя. Когато процесите в организма причиняват растене, размножаване, цъфтене и връзване, казваме, че човек живее; когато процесите причиняват разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човек умира.
към беседата >>
Значи,
процесите
на съединяването и разлагането, които се извършват в организма, не са нищо друго, освен вкисване, т.е.
Много болести се дължат също така на различни заквасвания. Намерено е, че при създаването на човешкия организъм вземат участие два вида квасни гъбички: едни полуорганизовани(зирани) и други – организовани(зирани) или живи. Всъщност, активно участие в този процес вземат живите организми, които се размножават непрекъснато. Квасът, от който е образувано брашното, т.е. материята на човешкия организъм, е средата, в която попадналите микроби се развиват при благоприятни условия, ту образуват известни съединения, ту се разлагат.
Значи,
процесите
на съединяването и разлагането, които се извършват в организма, не са нищо друго, освен вкисване, т.е.
втасване на живата материя. Когато процесите в организма причиняват растене, размножаване, цъфтене и връзване, казваме, че човек живее; когато процесите причиняват разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човек умира. При месене на хляб с квас, живите ферменти се размножават и живеят, като отделят непотребни вещества. Затова Мойсей е забранявал на евреите да месят квасен хляб. За да не се развалят чувствата и мислите на хората, те трябва да се пазят от квас, при който се отделят непотребни вещества.
към беседата >>
Когато
процесите
в организма причиняват растене, размножаване, цъфтене и връзване, казваме, че човек живее; когато
процесите
причиняват разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човек умира.
Всъщност, активно участие в този процес вземат живите организми, които се размножават непрекъснато. Квасът, от който е образувано брашното, т.е. материята на човешкия организъм, е средата, в която попадналите микроби се развиват при благоприятни условия, ту образуват известни съединения, ту се разлагат. Значи, процесите на съединяването и разлагането, които се извършват в организма, не са нищо друго, освен вкисване, т.е. втасване на живата материя.
Когато
процесите
в организма причиняват растене, размножаване, цъфтене и връзване, казваме, че човек живее; когато
процесите
причиняват разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човек умира.
При месене на хляб с квас, живите ферменти се размножават и живеят, като отделят непотребни вещества. Затова Мойсей е забранявал на евреите да месят квасен хляб. За да не се развалят чувствата и мислите на хората, те трябва да се пазят от квас, при който се отделят непотребни вещества. С това се обяснява защо някои мисли и чувства умъртвяват човека. Срещате една мома, която е заквасена с любовно чувство.
към беседата >>
В
процеса
на зачеването и създаването на детето, Божественото още не присъства – това е нисш
процес
.
Следователно, каже ли някоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законите. Преди всичко, тя трябва да пречисти и пресее добре брашното, с което ще работи, и тогава да пристъпи към майчинството. От чистата или нечиста материя, с която майката разполага, зависи какво дете ще роди – светия или престъпник. Ще кажете, че само в добрите деца е вложено Божественото. Не е така.
В
процеса
на зачеването и създаването на детето, Божественото още не присъства – това е нисш
процес
.
Божественото в човека иде отпосле, след раждането на детето, когато то се диференцира като материя и Дух. Докато е само материя, в него няма нищо възвишено. Казано е в стиха, че жената замесила кваса в три мери брашно. Това показва, че замесването се извършва в трите свята: във физическия, Духовния и Божествения. Ако замесването става правилно на физическия свят, ще се извършва правилно и в другите два свята; ако замесването не е станало правилно на земята, и в другите светове не става правилно.
към беседата >>
Въ сѫщность, активно участие въ този
процесъ
взиматъ живитѣ организми, които се размножаватъ непрекѫснато.
(втори вариант)
Хлѣбниятъ квасъ произвежда хлѣба, отъ който се нуждаятъ всички живи сѫщества. Който го яде, той се развива правилно. Спиртниятъ квасъ произвежда спиртни питиета, които упояватъ човѣка и се отразяватъ вредно върху нервната му система. Много болести се дължатъ сѫщо така на различни заквасвания. Намѣрено е, че при създаването на човѣшкия организъмъ взиматъ участие два вида квасни гѫбички: едни полуорганизовани и други — организовани или живи.
Въ сѫщность, активно участие въ този
процесъ
взиматъ живитѣ организми, които се размножаватъ непрекѫснато.
Квасътъ, отъ който е образувано брашното, т. е. материята на човѣшкия организъмъ, е срѣдата, въ която, попадналитѣ микроби се развиватъ при благоприятни условия, ту образуватъ известни съединения, ту се разлагатъ. Значи, процеситѣ на съединяването и разлагането, които се извършватъ въ организма, не сѫ нищо друго, освенъ вкисване, т. е. втасване на живата материя. Когато процеситѣ въ организма причиняватъ растене, размножаване, цъвтене и връзване, казваме, че човѣкъ живѣе; когато процеситѣ причиняватъ разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човѣкъ умира.
към втори вариант >>
Значи,
процеситѣ
на съединяването и разлагането, които се извършватъ въ организма, не сѫ нищо друго, освенъ вкисване, т. е.
(втори вариант)
Много болести се дължатъ сѫщо така на различни заквасвания. Намѣрено е, че при създаването на човѣшкия организъмъ взиматъ участие два вида квасни гѫбички: едни полуорганизовани и други — организовани или живи. Въ сѫщность, активно участие въ този процесъ взиматъ живитѣ организми, които се размножаватъ непрекѫснато. Квасътъ, отъ който е образувано брашното, т. е. материята на човѣшкия организъмъ, е срѣдата, въ която, попадналитѣ микроби се развиватъ при благоприятни условия, ту образуватъ известни съединения, ту се разлагатъ.
Значи,
процеситѣ
на съединяването и разлагането, които се извършватъ въ организма, не сѫ нищо друго, освенъ вкисване, т. е.
втасване на живата материя. Когато процеситѣ въ организма причиняватъ растене, размножаване, цъвтене и връзване, казваме, че човѣкъ живѣе; когато процеситѣ причиняватъ разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човѣкъ умира. При мѣсене на хлѣбъ съ квасъ, живитѣ ферменти се размножаватъ и живѣятъ, като отдѣлятъ непотрѣбни вещества. Затова Мойсей е забранявалъ на евреитѣ да мѣсятъ квасенъ хлѣбъ. За да не се развалятъ чувствата и мислитѣ на хората, тѣ трѣбва да се пазятъ отъ квасъ, при който се отдѣлятъ непотрѣбни вещества.
към втори вариант >>
Когато
процеситѣ
въ организма причиняватъ растене, размножаване, цъвтене и връзване, казваме, че човѣкъ живѣе; когато
процеситѣ
причиняватъ разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човѣкъ умира.
(втори вариант)
Въ сѫщность, активно участие въ този процесъ взиматъ живитѣ организми, които се размножаватъ непрекѫснато. Квасътъ, отъ който е образувано брашното, т. е. материята на човѣшкия организъмъ, е срѣдата, въ която, попадналитѣ микроби се развиватъ при благоприятни условия, ту образуватъ известни съединения, ту се разлагатъ. Значи, процеситѣ на съединяването и разлагането, които се извършватъ въ организма, не сѫ нищо друго, освенъ вкисване, т. е. втасване на живата материя.
Когато
процеситѣ
въ организма причиняватъ растене, размножаване, цъвтене и връзване, казваме, че човѣкъ живѣе; когато
процеситѣ
причиняватъ разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човѣкъ умира.
При мѣсене на хлѣбъ съ квасъ, живитѣ ферменти се размножаватъ и живѣятъ, като отдѣлятъ непотрѣбни вещества. Затова Мойсей е забранявалъ на евреитѣ да мѣсятъ квасенъ хлѣбъ. За да не се развалятъ чувствата и мислитѣ на хората, тѣ трѣбва да се пазятъ отъ квасъ, при който се отдѣлятъ непотрѣбни вещества. Съ това се обяснява, защо нѣкои мисли и чувства умъртвяватъ човѣка. Срѣщате една мома, която е заквасена съ любовно чувство.
към втори вариант >>
Въ
процеса
на зачеването и създаването на детето, Божественото още не присѫтствува.
(втори вариант)
Следователно, каже ли нѣкоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законитѣ. Преди всичко, тя трѣбва да пречисти и пресѣе добре брашното, съ което ще работи, и тогава да пристѫпи къмъ майчинството. Отъ чистата или нечиста материя, съ която майката разполага, зависи, какво дете ще роди — светия или престѫпникъ. Ще кажете, че само въ добритѣ деца е вложено Божественото. Не е така.
Въ
процеса
на зачеването и създаването на детето, Божественото още не присѫтствува.
Това е нисшъ процесъ. Божественото въ човѣка иде отпосле, следъ раждането на детето, когато то се диференцира като материя и духъ. Докато е само материя, въ него нѣма нищо възвишено. Казано е въ стиха, че жената замѣсила кваса въ три мѣри брашно. Това показва, че замѣсването се извършва въ тритѣ свѣта: въ физическия, духовния и Божествения.
към втори вариант >>
Това е нисшъ
процесъ
.
(втори вариант)
Преди всичко, тя трѣбва да пречисти и пресѣе добре брашното, съ което ще работи, и тогава да пристѫпи къмъ майчинството. Отъ чистата или нечиста материя, съ която майката разполага, зависи, какво дете ще роди — светия или престѫпникъ. Ще кажете, че само въ добритѣ деца е вложено Божественото. Не е така. Въ процеса на зачеването и създаването на детето, Божественото още не присѫтствува.
Това е нисшъ
процесъ
.
Божественото въ човѣка иде отпосле, следъ раждането на детето, когато то се диференцира като материя и духъ. Докато е само материя, въ него нѣма нищо възвишено. Казано е въ стиха, че жената замѣсила кваса въ три мѣри брашно. Това показва, че замѣсването се извършва въ тритѣ свѣта: въ физическия, духовния и Божествения. Ако замѣсването става правилно на физическия свѣтъ, ще се извършва правилно и въ другитѣ два свѣта.
към втори вариант >>
70.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
Женитбата е духовен
процес
.
Човек се жени или за Христа, или за младия момък. Който се ожени за Христа, завинаги верен Му остава. Който се ожени за младия момък, в скоро време ще се развенчае. На земята женитба не съществува. Който иска да се жени, да отиде в Духовния свят.
Женитбата е духовен
процес
.
Момък и мома се обичат и казват, че ще си бъдат верни до гроба. Това не е Любов. Любовта следва човека и зад гроба. Христос казва: „Вие сте гробища варосани". Това показва, че Той въстава против гроба.
към беседата >>
Женитбата е духовенъ
процесъ
.
(втори вариант)
Човѣкъ се жени или за Христа, или за младия момъкъ. Който се ожени за Христа, завинаги вѣренъ Му остава. Който се ожени за младия момъкъ, въ скоро време ще се развѣнчае. На земята женитба не сѫществува. Който иска да се жени, да отиде въ духовния свѣтъ.
Женитбата е духовенъ
процесъ
.
Момъкъ и мома се обичатъ и казватъ, че ще си бѫдатъ вѣрни до гроба. — Това не е любовь. Любовьта следва човѣка и задъ гроба. Христосъ казва: „Вие сте гробища варосани”. Това показва, че Той възстава противъ гроба.
към втори вариант >>
71.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Следователно, за да мине през тези
процеси
, човешката душа очаква слизането на този принцип, на този Исус, на този Христос.
И Христа посрещнаха с финикови вейки в ръце. „Чуха, че иде Исус в Ерусалим”. Думата Исус не означава обикновен човек, които се е родил само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновеният човек е кукла в живота, а Исус е човек с велико предназначение. Исус подразбира принцип, който носи в себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нещата и да възкресява мъртвите.
Следователно, за да мине през тези
процеси
, човешката душа очаква слизането на този принцип, на този Исус, на този Христос.
Когато истинският човек се прояви във вас, сърцето и умът ви ще се разширят и повдигнат. Той ще внесе във вас онова, от което се нуждаете. Всяко друго разбиране на принципа Исус е празна, мъртва буква на живота. Къде ще срещнем Исуса? Навсякъде. Младата мома ще го срещне в своя възлюбен, който никога няма да й каже обидна дума, никога няма да я погледне накриво.
към беседата >>
Земният живот е сбор от
процеси
на слизане и качване.
Дето и да отидете днес, все едно и също чувате – че мъчно се живее, че животът е тежък. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите от мисълта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мъчнотиите не са препятствия в живота, но чрез тях действа Божията ръка, която ви повдига. Мъчнотиите теглят човека нагоре така, както въжето, за което е вързан падналият в кладенеца човек. Наистина, той изпитва мъчнотия, докато го извадят, защото собствената му тежест го тегли към центъра на Земята.
Земният живот е сбор от
процеси
на слизане и качване.
Всеки слиза и излиза от кладенеца. Ще каже някой, че не е слизал в кладенец. Ако не е слизал, ще слезе. Няма човек в света, който да не е слизал в кладенец. Като се казва, че човек трябва да има Вяра, ние разбираме под вяра онова въже, с което човек ще излезе от кладенеца.
към беседата >>
В този
процес
има слизане и качване, посяване на Божествения плод в земята и израстване.
Това са формули, които новата наука и религия обясняват. Без да ви се преподават външно, тези формули излизат от душата ви, понеже истинското Знание се крие в нея. Който придобие Новото, коренно се преобразява. Желая ви още днес да влезете в областта на Новото, да станете нов човек. Първото нещо, с което ще започнете, е приложението на Любовта, като велик Божествен акт.
В този
процес
има слизане и качване, посяване на Божествения плод в земята и израстване.
След това ще дойде радостта, която показва, че си бременен с една Божествена идея. Най-после ще дойде вътрешният мир, който показва, че си готов вече за истинска работа. Никой не може да влезе в новия, в Божествения живот, докато не приложи Любовта, докато не стане бременен и докато не придобие вътрешен Мир. Това е достояние само на здравия човек. Болният не може да влезе в Новия живот, той не може да възприеме и приложи Любовта.
към беседата >>
Следователно, за да мине презъ тѣзи
процеси
, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ.
(втори вариант)
И Христа посрещнаха съ финикови вейки въ рѫце. „Чуха, че иде Исусъ въ Ерусалимъ”. Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение. Исусъ подразбира принципъ, който носи въ себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нѣщата и да възкресява мъртвитѣ.
Следователно, за да мине презъ тѣзи
процеси
, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ.
Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ. Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете. Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота. — Кѫде ще срещнемъ Исуса? — Навсѣкѫде.
към втори вариант >>
Земниятъ животъ е сборъ отъ
процеси
на слизане и качване.
(втори вариант)
Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята.
Земниятъ животъ е сборъ отъ
процеси
на слизане и качване.
Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца. Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ. Ако не е слизалъ, ще слѣзе. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ кладенецъ. Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ кладенеца.
към втори вариант >>
Въ този
процесъ
има слизане и качване, посѣване на Божествения плодъ въ земята и израстване.
(втори вариант)
Това сѫ формули, които новата наука и религия обясняватъ. Безъ да ви се преподаватъ външно, тѣзи формули излизатъ отъ душата ви, понеже истинското знание се крие въ нея. Който придобие новото, коренно се преобразява. Желая ви още днесъ да влѣзете въ областьта на новото, да станете новъ човѣкъ. Първото нѣщо, съ което ще започнете, е приложението на любовьта, като великъ Божественъ актъ.
Въ този
процесъ
има слизане и качване, посѣване на Божествения плодъ въ земята и израстване.
Следъ това ще дойде радостьта, която показва, че си бремененъ съ една Божествена идея. Най-после ще дойде вѫтрешниятъ миръ, който показва, че си готовъ вече за истинска работа. Никой не може да влѣзе въ новия, въ Божествения животъ, докато не приложи любовьта, докато не стане бремененъ и докато не придобие вѫтрешенъ миръ. Това е достояние само за здравия човѣкъ. Болниятъ не може да влѣзе въ новия животъ.
към втори вариант >>
72.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
В
процеса
на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек.
Какво нещо е философията? Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служат като ръководни начала в Живота. Тя е съществувала още при създаването на човека. Първоначално тя съдържала по-голяма Мъдрост, отколкото днес. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива.
В
процеса
на инволюцията, той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек.
Затова сегашните му знания, в сравнение с миналите, се намират в отношение 5:12. И петте сетива, с които днес разполагат хората, не са достатъчно развити. Например, зрението на човека не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния. Ако би могъл да вижда на хиляди километри, той би отправил погледа си нагоре, да види какво правят Възвишените същества.
към беседата >>
Кажете ли за нещо, че е празна работа, аз разбирам някакъв
процес
.
Например, зрението на човека не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния. Ако би могъл да вижда на хиляди километри, той би отправил погледа си нагоре, да види какво правят Възвишените същества. Ще кажете, че това е невъзможно, че това са празни думи. Нещата в живота могат да бъдат пълни или празни.
Кажете ли за нещо, че е празна работа, аз разбирам някакъв
процес
.
Шишето може да се пълни и да се изпразва – това зависи от вас. В Божествения свят има само пълни неща, а в човешкия – и пълни, и празни. Когато греши, човек се изпразва; когато живее добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човек; важно е с какво се пълни, с добро или с лошо съдържание. Казват за някого, че главата му е празна.
към беседата >>
страданието не е нищо друго, освен
процес
на пречистване.
И човек, като същество на физическия свят, се представя във вид на куб. Мрежата на куба е кръстът, т.е. разпнатият човек. Когато трябва да пречистят човека, отварят куба и образуват кръст. Следователно, кръстът, т.е.
страданието не е нищо друго, освен
процес
на пречистване.
Щом се пречисти, събират кръста, сглобяват го и отново образуват куб. Защо трябва да страда човек? За да пречистят къщата му, т.е. неговото тяло. Щом се пречисти добре, поставят вратите и прозорците на местата им и пак получават куб.
към беседата >>
Въ
процеса
на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ.
(втори вариант)
Какво нѣщо е философията? — Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служатъ като рѫководни начала въ живота. Тя е сѫществувала още при създаването на човѣка. Първоначално тя съдържала по-голѣма мѫдрость, отколкото днесъ. Първиятъ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, разполагалъ съ 12 сѣтива.
Въ
процеса
на инволюцията, той постепенно загубвалъ сѣтивата си, докато най-после останалъ съ петь сѣтива, както е сегашниятъ човѣкъ.
Затова сегашнитѣ му знания, въ сравнение съ миналитѣ, се намиратъ въ отношение 5:12. И петтѣ сѣтива, съ които днесъ разполагатъ хората, не сѫ достатъчно развити. Напримѣръ, зрението на човѣка не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния. Ако би могълъ да вижда на хиляди километри, той би отправилъ погледа си нагоре, да види, какво правятъ възвишенитѣ сѫщества.
към втори вариант >>
Кажете ли за нѣщо, че е праздна работа, азъ разбирамъ нѣкакъвъ
процесъ
.
(втори вариант)
Напримѣръ, зрението на човѣка не е напълно развито. Той вижда на ограничени разстояния. Ако би могълъ да вижда на хиляди километри, той би отправилъ погледа си нагоре, да види, какво правятъ възвишенитѣ сѫщества. Ще кажете, че това е невъзможно, че това сѫ праздни думи. Нѣщата въ живота могатъ да бѫдатъ пълни, или праздни.
Кажете ли за нѣщо, че е праздна работа, азъ разбирамъ нѣкакъвъ
процесъ
.
Шишето може да се пълни и да се изпразва — това зависи отъ васъ. Въ Божествения свѣтъ има само пълни нѣща, а въ човѣшкия — и пълни, и праздни. Когато грѣши, човѣкъ се изпразва; когато живѣе добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човѣкъ; важно е, съ какво се пълни, съ добро или съ лошо съдържание. Казватъ за нѣкого, че главата му е праздна.
към втори вариант >>
страданието не е нищо друго, освенъ
процесъ
на пречистване.
(втори вариант)
И човѣкъ, като сѫщество на физическия свѣтъ, се представя въ видъ на кубъ. Мрежата на куба е кръстътъ, т. е. разпнатиятъ човѣкъ. Когато трѣбва да пречистятъ човѣка, отварятъ куба и образуватъ кръстъ. Следователно, кръстътъ, т. е.
страданието не е нищо друго, освенъ
процесъ
на пречистване.
Щомъ се пречисти, събиратъ кръста, сглобяватъ го и отново образуватъ кубъ. — Защо трѣбва да страда човѣкъ? — За да пречистятъ кѫщата му, т. е. неговото тѣло. Щомъ се пречисти добре, поставятъ вратитѣ и прозорцитѣ на мѣстата имъ и пакъ получаватъ кубъ.
към втори вариант >>
73.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Когато Бог говори, всякога имаме творчески
процес
.
Единният, от Когото всичко произлиза. Нека всеки се запита: "Бременен ли е умът ми с възвишени и светли мисли, сърцето – с творческите енергии на Доброто и волята – с прояви на Доброто? " Когато казваме, че Бог създаде света, разбираме Доброто, защото творчество има само в Доброто. Когато отнемете живота на човека, вие му причинявате зло; когато му върнете живота, причинявате му Добро. Когато Христос изказа мисълта "Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз", Бог говореше чрез Него.
Когато Бог говори, всякога имаме творчески
процес
.
Как различаваме Божествените неща от човешките? Ако отидете на някаква проповед или на концерт, на театър и след това изпитате стремеж или импулс към възвишеното, вие сте слушали нещо Божествено; ако не почувствате никакъв стремеж към възвишеното, вие сте попаднали на нещо човешко. Ще кажете, че сте правоверни, разбирате нещата. Какво е вашето верую, това не ме интересува; колко е голяма вашата градина, и това не ме интересува. За мене е важно да зная какви плодове ражда вашата градина.
към беседата >>
Когато Богъ говори, всѣкога имаме творчески
процесъ
.
(втори вариант)
— Единниятъ, отъ Когото всичко произлиза. Нека всѣки се запита: Бремененъ ли е умътъ ми съ възвишени и свѣтли мисли, сърдцето — съ творческитѣ енергии на доброто и волята — съ прояви на доброто? Когато казваме, че Богъ създаде свѣта, разбираме доброто, защото творчество има само въ доброто. Когато отнемете живота на човѣка, вие му причинявате зло; когато му върнете живота, причинявате му добро. Когато Христосъ изказа мисъльта — Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и Азъ, — Богъ говорѣше чрезъ Него.
Когато Богъ говори, всѣкога имаме творчески
процесъ
.
Какъ различаваме Божественитѣ нѣща отъ човѣшкитѣ? Ако отидете на нѣкаква проповѣдь или на концертъ, на театъръ и следъ това изпитате стремежъ или импулсъ къмъ възвишеното, вие сте слушали нѣщо Божествено. Ако не почувствувате никакъвъ стремежъ къмъ възвишеното, вие сте попаднали на нѣщо човѣшко. Ще кажете, че сте правовѣрни, разбирате нѣщата. Какво е вашето вѣрую, това не ме интересува; колко е голѣма вашата градина, и това не ме интересува.
към втори вариант >>
НАГОРЕ