НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
21
резултата в
14
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
ИБ
, В.Търново, 17.8.1922г.,
Дисаги не му трябват и
просене
на брашно не му трябва.
Защо го правите? Защото сте бедни. А, не, вие си представяте, че сте бедни, че сте в миналото положение, преди да се ожените за царския син. В пътя на ученика няма никаква беднотия. Ученикът не може да бъде беден.
Дисаги не му трябват и
просене
на брашно не му трябва.
Той трябва да напусне този навик! Хлябът му и всичко му е готово. Той трябва да напусне тия дисаги и туй брашно. Понеже сте тръгнали, сега аз ви казвам какво може да се случи на пътя ви, да ви спъне. Сега някои ще кажат: "Дали ние не сме се спрели?
към беседата >>
2.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и
просене
на брашно не му трябва.
Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно. Защо го правите? – Защото сме бедни. Не, вие сте в миналото си състояние, преди да се ожените за царския син. В Пътя на ученика няма никаква беднотия!
Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и
просене
на брашно не му трябва.
Той трябва да напусне този навик. Хлябът и всичко друго му е предоставено. Той трябва да напусне тези дисаги и това брашно. Понеже сте тръгнали, аз ви казвам какво може да се случи на Пътя и да ви спъне. Някои ще се запитат дали не са се спрели.
към беседата >>
3.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 20.4.1924г.,
Просенето
показва, че на човека му липсва нещо.
Закъснелите пътници, които хлопат по хотелите, разбират смисъла на думата „хлопам". В тези думи Христос е предал една идея, която не е напълно изразена чрез тях. И на еврейски тази идея не е изразена, както трябва. Какво се разбира под думата „прося"? – Искам нещо.
Просенето
показва, че на човека му липсва нещо.
Не само хората просят, но и животните, както и растенията. Просенето е вътрешна нужда, вътрешен подтик на живата природа, която иска нещо. Какво просят растенията? – Светлина и влага. Като пренесем този процес в човешкия живот, виждаме, че човек, в едно отношение, е като растението.
към беседата >>
Просенето
е вътрешна нужда, вътрешен подтик на живата природа, която иска нещо.
И на еврейски тази идея не е изразена, както трябва. Какво се разбира под думата „прося"? – Искам нещо. Просенето показва, че на човека му липсва нещо. Не само хората просят, но и животните, както и растенията.
Просенето
е вътрешна нужда, вътрешен подтик на живата природа, която иска нещо.
Какво просят растенията? – Светлина и влага. Като пренесем този процес в човешкия живот, виждаме, че човек, в едно отношение, е като растението. – Какво му липсва тогава? – Липсва му нещо съществено, не само днес, но още от създаването на света.
към беседата >>
Изобщо, в религията се изучава закона на
просенето
.
Религията ни говори за един живот, извън някъде; незнаен, непонятен. Някога ни го представят като този на земята. Както и да описват другия живот, все ще го опишат в същите форми, както и земният. И философите, които търсят смисъла на нещата, искат да проникнат в дълбокия смисъл на живота. И те ни запознават с онзи свят.
Изобщо, в религията се изучава закона на
просенето
.
И богомолците изучават този закон. Те просят, с цел да постигнат нещо. Значи, религиозните просят, а философите търсят, ровят в природата, изучават я и казват: Ние ще ви покажем истината. Според мене, най-умни са онези, които хлопат. В това отношение, децата знаят най-добре това изкуство.
към беседата >>
Следователно,
просенето
има смисъл само при любовта.
Придобива ли той нещо съществено? – Не, пак просяк си остава. – Като прося, все ще получа нещо. – Обработил ли си даденото? Ученикът иска от Учителя си да го осведоми върху тайните сили на природата, но ако не обработи силите, вложени в него, той не би могъл да се ползва от силите на природата.
Следователно,
просенето
има смисъл само при любовта.
Ще просиш от онзи, когото обичаш, и като ти даде нещо, ще го обработиш. Така ти ще се свържеш с този човек. В живота съществува механическа връзка между хората, както са свързани дъските на кацата с обръчи; съществува и органическа връзка – между мисли и чувства; най-после, съществува връзка и между човешките души. Важно е, с какво е свързан човек. Ако е свързан с железен обръч, това е едно нещо – механическо свързване.
към беседата >>
Христос казва: „Просете, и ще ви се даде."
Просенето
подразбира интензивно желание на човека да разбере дълбокия смисъл на живота.
– Възможно е да е така, но кажете ми нещо, което да не е залъгалка. Преди няколко деня четох едно хубаво описание на Рилската пустиня, от виден български писател. Като описва пустинята, той пише: „Скалите оросяват хребета на планината." Мисля си: Да пише, че скалите са разхвърляни или пръснати по хребета на планината, разбирам, но да пише, че оросяват хребета, това не подхожда. Обаче, турчинът ще каже, че така дошло на калема. Значи, и това е залъгване.
Христос казва: „Просете, и ще ви се даде."
Просенето
подразбира интензивно желание на човека да разбере дълбокия смисъл на живота.
Като го разбере, той трябва да изучи законите, които поддържат живота. Детето на една майка заболява. Уплашена, тя веднага вика лекар. – И това не е лошо, но понякога лекарят влошава положението на болния. Чрез инжекции той внася в нежния детски организъм отрова, с която той не може да се справи.
към беседата >>
Аз свързвам
просенето
с любовта, с обичта, с всички блага за душата.
– Какво да търсим? – Светлината и знанието. – „Хлопайте! " – При кого да хлопаме? – Хлопайте на вратата на Истината, която ще ви донесе свободата.
Аз свързвам
просенето
с любовта, с обичта, с всички блага за душата.
Търсенето свързвам с мъдростта, която носи светлина и знание в истинския смисъл на думата. Хлопането свързвам с истината, която освобождава човека от всички ограничения. Истината е велика, мощна, жива сила, затова освобождава всички същества от робството и ограничението. Достатъчно е при мъчнотиите си човек да се вслушва в себе си, за да чуе тихият глас на истината, който му казва: Не се страхувай, аз ще те освободя от мъчнотиите, ще те освободя от всички ограничения. Някой мисли, че е свободен.
към беседата >>
4.
Трите зрънца
,
МОК
, София, 20.2.1927г.,
Лотария,
просене
на пари да няма у вас – тогава посредствени хора ще станете.
(втори вариант)
» Човекът му взема 10 лири – тази работа няма да успее. Той седи, после дойде пак. Ще издавате списание – отивате при врачките, само че учени врачки са те. (-... Лотария.) Аз ви давам един съвет: да не правите лотария. Те са методи на света, които са опетнени.
Лотария,
просене
на пари да няма у вас – тогава посредствени хора ще станете.
Според мен, никаква лотария, никакво просене пари от този, от онзи. Турците имат една поговорка – в една работа трябва да има няколко души, които да се заинтересуват. Трябва да има един, който да е заинтересуван дълбоко в работата. В списанието ви трябва да има един фактор – като зародиш. Кой е душата?
към втори вариант >>
Според мен, никаква лотария, никакво
просене
пари от този, от онзи.
(втори вариант)
Той седи, после дойде пак. Ще издавате списание – отивате при врачките, само че учени врачки са те. (-... Лотария.) Аз ви давам един съвет: да не правите лотария. Те са методи на света, които са опетнени. Лотария, просене на пари да няма у вас – тогава посредствени хора ще станете.
Според мен, никаква лотария, никакво
просене
пари от този, от онзи.
Турците имат една поговорка – в една работа трябва да има няколко души, които да се заинтересуват. Трябва да има един, който да е заинтересуван дълбоко в работата. В списанието ви трябва да има един фактор – като зародиш. Кой е душата? Аз не съм я видял още.
към втори вариант >>
5.
По-долен от ангелите
,
НБ
, София, 23.10.1927г.,
Всяко
просене
вън от Бога е унижение за човешката душа.
Нека гладният умре от глад, но да не проси. За предпочитане е гладен да умреш, но да не просиш. Обаче, това да става не от гордост, но от любов към Бога. А тъй, да говориш за Бога, да проповядваш за Него и да считаш, че хората са длъжни да те гледат, това не е любов, това е изнудване. В Писанието е позволено на човека да проси, но само от Бога, от никого другиго.
Всяко
просене
вън от Бога е унижение за човешката душа.
Днес става точно обратното: от всички други просим, но не и от Бога. Да просим от Бога, това считаме за унижение; да просим от хората, това било в реда на нещата. Някой е на смъртно легло, бърза да извика лекар, да му помогне. Моли се на лекаря, проси от него помощ и не му дохожда на ум да се обърне към Бога. Питам: на колко болни лекарят е помогнал, след като те са изпълнили абсолютно техните предписания?
към беседата >>
6.
Космически възприятия
,
ООК
, София, 9.11.1927г.,
Всяка молитва е
просене
нещо от Бога.
Това значи безкористна любов. Безкористието е онази връзка на любовта, която поддържа живота на цялото битие. Никое живо същество на земята, от най-малкото до най-голямото, до човека даже, не познава тази връзка. Единствен Бог проявява Любовта си към всички същества, без да очаква нещо от тях. Защо се молят хората?
Всяка молитва е
просене
нещо от Бога.
Като се моли, човек все иска нещо. Молитвите на хората са повече искания, а не изказване на някаква благодарност. Колцина от вас четат "Господнята молитва – Отче наш", когато са болни? Щом ви заболи нещо, вие веднага започвате да викате "олеле, Божичко, моля Ти се, намали болката ми! " И с тези думи на уста заспивате.
към беседата >>
7.
Състояния на материята
,
ООК
, София, 2.2.1928г.,
В този стих се говори за
просене
от Господа.
Няма да очакваш наготово, но ще работиш. Каквото изкуство имаш, ще го приложиш и ще получиш Божието благословение. Просията е наказание. Обаче казано е в Писанието: „Просете и ще ви се даде! " Тази просия коренно се различава от обикновената.
В този стих се говори за
просене
от Господа.
Да просите от Господа е едно, да просите от хората е друго. Щом е дал живот на човека, Бог му е дал и хляб. Щом му е дал ум, Той е дал и храна за този ум. Щом му е дал сърце, Той е дал и храна за това сърце. Веднъж човек дошъл на земята, Бог е предвидил всички негови нужди.
към беседата >>
8.
Светли и тъмни действия / Двамата бакали
,
ООК
, София, 15.1.1930г.,
- Хлопането, търсенето и
просенето
са вътрешни процеси.
Ако обещанието им е искрено, така ще се нареди, че те ще спечелят отнякъде - било от работата си, било от някакво наследство. Ако при това положение не изпълнят обещанието си, те ще изгубят това, което са придобили. Човек трябва да бъде честен и изпълнителен в обещанията си. Един от великите закони на природата гласи: човек успява, ако работи разумно и с постоянство. - Ама нали е казано, че човек трябва да хлопа, да търси и да проси?
- Хлопането, търсенето и
просенето
са вътрешни процеси.
Това не значи, че човек трябва да спре пред вратата на ближния си и с часове да хлопа. Добрият ученик не хлопа на вратата на учителя си, но учи. Хлопа ли на вратата му, това показва, че е празен, нищо няма в главата си. Той постоянно ще пита, кое е вярно и кое не е. За да разбере, кое е вярно и кое не е вярно, ученикът трябва да учи, да има разумна вяра, да изпитва нещата.
към беседата >>
9.
Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл
,
МОК
, София, 26.9.1930г.,
Просенето
е работа.
(втори вариант)
В какво седи доброто? Да допуснем вие отивате на работа, взели сте един чук, среща ви на пътя един студент, и ви казва, дай ми един лев на заем. Питам, трябва ли да извадите и да му дадете един лев? Не. Вземи тогава два чука и му кажи: ела с мене. Нали искаш работа?
Просенето
е работа.
И след като чука той два часа, три, 4, 5 часа, на всеки час по един лев, и работата му ще се уреди. Хората трябва да се учат всички на труд! Има една статистика сега, която показва, че парите на всички тия благотворителни дружества, които съществуват в Англия и другаде, не постигат целта си. Защото тези пари никак не отиват при страдующите, а пак отиват при богатите. Значи, този морал, да се помага на бедните, не помага.
към втори вариант >>
10.
Влизане и излизане / Влизане и излизане. Изборът на числата и природата
,
МОК
, София, 21.11.1930г.,
(Препоръчва ли се
просенето
на един ученик?) Това са изключителни работи.
(втори вариант)
Иде ви едно от двете положения на ум. Да намерите работа или да откраднете нещо. Питам сега, кое трябва да изберете? Е, допуснете, че нямате работа, остава ви последното положение – да откраднете. Какво ще правите тогава?
(Препоръчва ли се
просенето
на един ученик?) Това са изключителни работи.
Аз искам да ви наведа на една здрава мисъл. Сега във вашите умове се е зародила една идея, вие мислите, че като влезнете в една окултна школа, ще станете светии. Нас не ни е целта да ставате светии, то ще бъде цяло нещастие тогава; тъй както се разбира, трябва да се разбере животът и да се работи съобразно този живот. Питам сега, излизането из този замък в какво се състои? Но на пътя си имате един камък тъй турен, че вие не можете да излезнете; какво трябва да правите тогава?
към втори вариант >>
11.
Приложението като източник на знанието / Източник на знанието
,
УС
, София, 27.10.1935г.,
Един апаш, това в Англия се случва, понеже в Англия не е позволено
просенето
, да просиш.
Има някаква печалба. Но в какво седи печалбата, не знаеш. Или, ако не го обичате, тогава? Имате една малка загуба. Но не знаете в какво седи загубата.
Един апаш, това в Англия се случва, понеже в Англия не е позволено
просенето
, да просиш.
И ако те хванат, че просиш, ще те турят в затвора. Пък на просяците, понеже не им позволяват да просят, по-лесно е да станат апаши, отколкото да проси. Ако си просяк, в дрангулника ще идеш. В Англия не можеш да просиш, но можеш да идеш в един ресторант, да се изправиш там и да изпееш нещо. Там имаш вече изкуство!
към беседата >>
12.
Просете, търсете и хлопайте
,
НБ
, София, 4.9.1938г.,
Следователно,
просенето
е за децата, търсенето за младите, за възрастните, а хлопането за старите.
Сега ще направя едно съпоставяне. Казано е: „Просете и ще ви се даде.“ Кои просят? – Децата в ранната си възраст просят. „Търсете.“ – Младият търси. „Хлопайте.“ – Старият хлопа.
Следователно,
просенето
е за децата, търсенето за младите, за възрастните, а хлопането за старите.
Когато се говори за материята, разбираме еднообразието в света. Материята е еднообразна. Силата пък има две страни, т.е. две качества. Силата е подвижна.
към беседата >>
Това се отнася до възрастта на
просенето
.
Та казвам: Мъчнотиите, условията, при които трябва да живеете, трябва да се справите с тях. За да се справите с тях, вие трябва да разчитате на нещо. Има неща, на които никога не можете да разчитате. Запример, вие не можете да разчитате на вашето детинство. През своето детинство ти ще разчиташ на своята майка и на своя баща.
Това се отнася до възрастта на
просенето
.
При търсенето ти ще разчиташ на себе си, понеже си възмъжал. А при хлопането ти ще разчиташ на онези книги, които те учат на новото. Според мене, старият човек е художник. Той е свършил вече всички занаяти и ще рисува само. Най-добрите художници в бъдеще ще са все стари хора.
към беседата >>
13.
Търпението
,
УС
, София, 23.6.1940г.,
Но има едно
просене
от което трябва да се освободите.
Любовен ревматизъм, от който всички страдате. И млади и стари страдате от любовния ревматизъм. Ние, съвременните хора не сме достатъчно изправни със себе си. Тебе те е страх да признаеш, че носиш в себе си Божията любов. Дойде някой и ти говори, иска от тебе, проси ти нещо.
Но има едно
просене
от което трябва да се освободите.
Едно дете постоянно иска: Мамо, това, мамо, онова. Тези деца са своенравни. Има деца, които просят, но носят страдания, три, четири деня гладувало, седи тихо и спокойно, не иска. Усещат, че този човек има нужда, помагаш доброволно, този човек носи търпеливо. Към такъв човек може да имаш любов.
към беседата >>
14.
Трите неща
,
УС
, София, 2.11.1941г.,
Казвам сега: оставете това
просене
на скъсани палта.
Един ден остана доволен от мене игуменът, че ми даде едни нови цървули, моите бяха скъсани. Като ми даде новите, аз подарих моите на един друг калугер. След десет дена сънувам един сън, че съм на оня свят. На всички сложили хубави паници, а пък пред мене моите скъсани цървули, и ядене турили в тях. Казват ми: „Това си дал.“ Намерих в оня свят само цървулите, които дадох, нищо повече.“
Казвам сега: оставете това
просене
на скъсани палта.
Ще дадеш всичко с любов. Онова, което направиш от любов, то е единственото дело, което жертваш. Ти носиш плода на живота. Онова, което направиш с любов, то е с нас заедно. Писанието казва, че ония дела ще бъдат с нас.
към беседата >>
НАГОРЕ