НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
58
резултата в
45
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Когато един крадец открадне
петачета
, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват?
Нека отиде да се лута из света. Ще кажете: „Не е ли това жестоко? “ Вземете му таланта, защото не е знаял да го оползотвори. Имате син с един талант, пращате го в странство да следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата си казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията си, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде? “ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе?
Когато един крадец открадне
петачета
, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват?
Не, сам крадецът, който ги е откраднал. Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва. Разбира се, със своята беседа аз не искам да ви плаша, защото моята цел не е такава. Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва да му обясни свойствата на разните неща и да му каже, че ако не внимава, един опит може да му коства много скъпо. Защото мнозина от невнимание са изгубвали своето зрение и други сетива.
към беседата >>
2.
Важността на малките неща
,
НБ
, София, 16.8.1914г.,
Дават ви едно
петаче
, казвате: „Не струва нищо; да са хиляда, 10, 100 хиляди лева, разбирам, но
петаче
– аз не съм просяк!
Изобщо хората от двата пола имат стремеж към велики неща, към големи работи; всеки, по една вътрешна слабост, презира малките работи.
Дават ви едно
петаче
, казвате: „Не струва нищо; да са хиляда, 10, 100 хиляди лева, разбирам, но
петаче
– аз не съм просяк!
“ Дават ви един орех – „Ти ме обиждаш; да ми дадеш 5–10 килограма, разбирам, но с един орех ти, господине, подиграваш ли се с мене? “ Като се стремим към големи работи, ние гледаме да се запознаем и с високостоящи хора – с царе, министър-председатели, началници, учени, философи; за по-нискостоящите социално хора казваме: „Той е невежа, простак! “ От единия до другия край на нашия живот виждаме презрение към малките работи и търсене само на големи неща. Но Христос се обръща към Своите ученици и ги предупреждава да не презират малките. Защо? „Не ги презирайте, защото вие обиждате техните ангели, които им служат на Небесата.
към беседата >>
Обаче онзи, който краде много, не е придобил този навик изведнъж; най-напред той е взел от баща си едно
петаче
, после – един гологан, после – грош, 5 гроша, 10 гроша и т.н.
Ние казваме, че ралото цял свят храни, че като изоре орачът добре нивата и я посее, тя дава голямо плодородие. Това е тъй, но не бива да забравяме и ролята, която играят онези милиарди червейчета, които също преорават нивата. Понеже сме възпитани тъй, че да презираме слабите, ние, и като влезем в Християнството, носим, под овчата кожа, инстинктите на вълка, и виж, че по едно време, под тая невинна премяна си покажем своите нокти; не забравяме своите стари навици: щом някой ни вземе един грош – скоро прошение в съда. Открадне ли 5–10,000 лева – „А, браво! “, му речем.
Обаче онзи, който краде много, не е придобил този навик изведнъж; най-напред той е взел от баща си едно
петаче
, после – един гологан, после – грош, 5 гроша, 10 гроша и т.н.
Във всяко отношение този закон е верен. Когато презираме малките причини, ние пропускаме големите последствия в работата. Мога да кажа, че всички сегашни наши нещастия, общи и частни, се дължат на това презрение на малките неща в миналото. И затуй Христос се обръща към Своите ученици и им казва да не презират „тия малките“. Сега, кои са „тия малките“?
към беседата >>
3.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
Младите хора в това отношение са щедри; от 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти, докато дадат едно
петаче
, защото те имат природен страх, чувстват се слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства, както младите.
Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, потребни са нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърце възприемчиви за новата истина. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли, чувства, новото не може да проникне в него; с други думи, в старите форми не може да се очаква да се прояви сила за подвиг.
Младите хора в това отношение са щедри; от 90-годишните хора трябва да искаш 90 пъти, докато дадат едно
петаче
, защото те имат природен страх, чувстват се слаби и недъгави да разполагат със своите сили и средства, както младите.
И затова Христос казва, че новото вино трябва да се налива в нови мехове. Когато новото учение се влее в света, поражда реакция у старите – те мислят, че не е добро и че ще развали света. При все това, няма баща, който иска да му се роди син със стари идеи; всеки мечтае син му да бъде съвременен, да възприеме мислите и идеите на века. Виното само по себе си представлява сила. За да се даде подтик на човешката еволюция, трябва сила; тази сила не е друго, а човешкият дух, взет в широк смисъл, сила разумна, която работи и гради съобразно с Божествените закони.
към беседата >>
4.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
Колкото пари имам, аз съм ги вдигнал за другите; следователно за българите не мисля да дам нито
петаче
.
– Защото ние не разбираме Словото Божие, туй разумното. За пример, ако аз имах 4–5 милиарда лева, бих обърнал всички в цяла София да станат мои последователи. Пет милиарда да имам и да кажа: „500 лева ще ти дам на месеца“. На вестникарите – всички най-хубаво ще пишат, ще кажат: „Като господин Дънов човек няма, човек и половина е“. Защо? – „Пет милиарда дава, в него сърце има, като него човек няма.“ Но жалкото е, че толкова пари нямам аз, па и да ги имам, няма да ви ги дам.
Колкото пари имам, аз съм ги вдигнал за другите; следователно за българите не мисля да дам нито
петаче
.
Единственото наследство, което ще им оставя, то е: „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява“. И, следователно, който разбира, само той ще се ползва – аз ви говоря за неща много важни, велики. Аз пак съм поставен сега на едно изкушение, но ще победя туй изкушение и няма да ви го кажа, видите, няма да ви го кажа – бях на едно изкушение да ви кажа нещо, но няма да ви го кажа. Сега ще ви приведа един пример, т.е. стих, но няма да ви го кажа, ще мълча, Сега ще ви кажа: можете ли да разберете, какво скрих аз?
към беседата >>
5.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
Той ви се моли, вие вместо да му дадете едно
петаче
, разсъждавате, философствате: „Велик е Господ, колко чудна е природата!
Аз нямам нищо против тия форми, които съществуват. Те са изгубили онова вътрешно значение. Тия форми сега трябва да се изчистят и да се създадат нови форми в света. За пример, каква трябва да бъде нашата форма за милосърдието? Вие минавате покрай пътя, виждате един беден, сакат, слаб човек.
Той ви се моли, вие вместо да му дадете едно
петаче
, разсъждавате, философствате: „Велик е Господ, колко чудна е природата!
“ А утре, като ви се счупи кракът, питате защо се счупил. Когато си счупят другите крака, то е в реда на нещата, а ако се счупят с хиляди крака за отечеството, хора измряха, питам: Тия, измрелите, като мъченици, подтикнаха ли този народ? Аз не казвам, че не са го подтикнали никак, но често даваме жертви не на място. И ние, съвременните хора, не сме се оправили още. Войните – това е жертва.
към беседата >>
6.
Истината
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
Я вижте онзи баща, който няма
петаче
в джоба си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е.
Имаш Любовта – подмладяваш се; губиш Любовта – остаряваш. Имаш Любовта – придобиваш знания; губиш Любовта – оглупяваш. Имаш Любовта – добър ставаш; губиш Любовта – лош ставаш. И ние обясняваме нещата тъй: щом си неразположен, щом си лош, изгубил си Любовта, значи липсва ти нещо. Кой се дразни?
Я вижте онзи баща, който няма
петаче
в джоба си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е.
Но я му турете в джоба няколкостотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели и всички вкъщи ще бъдат весели, радостни, нали? Нали туй е факт? Да, сега някои казват, че животът бил много идеален. Как е идеален? На Великден, ако има козунаци, яйца, кокошки, пуйчици, ядене, пиене, всички са весели – „Христос возкресе“ има там; но ако няма яйца, козунаци, ядене, пиене, хлебец, агънце – „смертию смерт“.
към беседата >>
7.
Вяра и съмнение
,
ООК
, София, 17.6.1923г.,
Той имаше един стиснат характер за пари,
петаче
не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си.
Отива до Сливен, връща се в Бургас, няма никакъв дъжд. Това са символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра“. Той е много лъган от тия духове.
Той имаше един стиснат характер за пари,
петаче
не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си.
Кажеш ли: „Аз искам пари“, той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка“. Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си. Дойде при него един изпаднал евангелист, младо момче, и духовете му казват: „Да помогнеш на това момче“. Викна го той вкъщи, цял месец го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарант, да му дават книги да чете, да се развива. Казва: „Духовете тъй казват, не може другояче“.
към беседата >>
Той имаше единъ стиснатъ характеръ за пари,
петаче
не даваше, но щомъ говорятъ духоветѣ, отваряше кесията си.
(втори вариант)
Отива до Сливенъ, връща се въ Бургазъ, нѣма никакъвъ дъждъ. Това сѫ символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Азъ му казвамъ: блаженъ си че имашъ такава вѣра. Той е много лъганъ отъ тия духове.
Той имаше единъ стиснатъ характеръ за пари,
петаче
не даваше, но щомъ говорятъ духоветѣ, отваряше кесията си.
Кажешъ ли „азъ искамъ пари”, той казваше: „Е, не може, тукъ има смѣтка”. Но като му говорятъ духоветѣ, широки отваряше кесията си. Дойде при него единъ изпадналъ евангелистъ, младо момче, и духоветѣ му казватъ: „Да помогнешъ на това момче”. Викна го той въ кѫщи, цѣлъ мѣсецъ го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарантъ да му даватъ книги да чете, да се развива. Казва: „Духоветѣ тъй казватъ, не може другояче”.
към втори вариант >>
8.
Ще дойдем при Него
,
НБ
, София, 1.7.1923г.,
Старият казва на внучето си: „Хайде, дядовото, ще ти дам едно
петаче
, донеси на дядо малко водица и малко хляб.
– Защото старите са родили младите, а в бъдеще младите ще родят старите. Понеже старите не вървяха по Божия път, затова и младите приличат на тях. Когато младият срещне стар, мушне го и казва: „Вие, старите, трябва да си вървите, да останат само младите“. Тази идея е предадена от старите. Аз желая младите да родят старите и да им кажат: „Останете между нас, да видите как живеем ние, младите“.
Старият казва на внучето си: „Хайде, дядовото, ще ти дам едно
петаче
, донеси на дядо малко водица и малко хляб.
Добро момче си ти, няма друго, подобно на тебе“. Утре, като те види, пак ще иска малко хлебец и малко водица. Дядото седи на едно място и не се мърда. Той седи, а младият му слугува, затова е добър. Ако се откаже да слугува на стария, ще стане лош.
към беседата >>
9.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Доброто не седи в това, да дадеш едно
петаче
.
Казвате: „Вълкът не е сега такъв, да правим добро. Трябва да се грижим за себе си.“ Но знаете ли как аз определям доброто за себе си? Някой казва: „Да правим добро.“ Доброто, това е сенки. Когато някой каже, че трябва да правим добро, аз разбирам, че както земеделецът трябва да посее петдесет-шестдесет декара земя с жито и да я обработва, защото от това зависи реколтата, така и всеки човек трябва да посее нивите си и от обработването им зависи тяхната реколта.
Доброто не седи в това, да дадеш едно
петаче
.
Доброто е засяване, разширение на човешката душа. А що е злото? Злото е обратен процес – когато оставиш своите ниви необработени. Какво ще донесат те? Глад. Туй е вярно.
към беседата >>
10.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно
петаче
.
Аз бих желал да видя един благороден човек. Нека някой философ напише в какво седи благородството на един човек. В неговото знание ли, в неговата философия ли, в неговото произхождение ли? Не, благородството на човека е извън времето и пространството. То е един момент, който не заема даже една стомилиона част от секундата.
За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно
петаче
.
Имаш ли едно петаче, ти си опетнен. Твоят ум е опетнен с онзи образ, който носиш, с образа на един идеал. Аз говоря по принип за благородството, не за това обикновено благородство, за което се говори. Така всеки може да бъде благороден. Благородството, то е една дума – трябва да бъдеш абсолютно чист.
към беседата >>
Имаш ли едно
петаче
, ти си опетнен.
Нека някой философ напише в какво седи благородството на един човек. В неговото знание ли, в неговата философия ли, в неговото произхождение ли? Не, благородството на човека е извън времето и пространството. То е един момент, който не заема даже една стомилиона част от секундата. За да бъдеш благороден, трябва да си извън времето и пространството, в джоба ти да няма нито едно петаче.
Имаш ли едно
петаче
, ти си опетнен.
Твоят ум е опетнен с онзи образ, който носиш, с образа на един идеал. Аз говоря по принип за благородството, не за това обикновено благородство, за което се говори. Така всеки може да бъде благороден. Благородството, то е една дума – трябва да бъдеш абсолютно чист. Сега вие ще дойдете да ми говорите: „Можем ли да бъдем чисти?
към беседата >>
11.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Ще раздадеш всичкото си имане, къщи,
петаче
да нямаш в джоба си.
„Ами ако ме сграбче, ако направи това-онова? “ Казвам на някои: Хубаво, да направим друг опит. Ще си раздадете всичкото имане. А, мечката идва сега. Това е опит, метод само за силните ученици.
Ще раздадеш всичкото си имане, къщи,
петаче
да нямаш в джоба си.
Тогава ще отидеш в един град, като Лондон или Ню Йорк, и там ще изкарваш прехраната си. Ето где е голямата мечка, която ще срещнеш. Ще уповаваш на себе си. Или, отиваш там, казваш: „Аз вярвам в Бога“, но кесията си държиш пълна – ти не си срещнал мечката. Вярваш в Бога, но пръстенът си държиш.
към беседата >>
12.
Скръб и радост
,
НБ
, София, 23.12.1923г.,
“ Има хора, на които като им снемете дрехите и ги оставите без
петаче
, те ще обиколят света и приятели ще си създадат.
Слушайте, приятели, аз зная тази Истина, зная я и не искам нито себе си да лъжа, нито вас. Вие можете само да изнесете един факт, но докато като този Сафио не изпитате дълбочината на всичките страдания, докато не се откажете от всичките ваши минали животи, докато не се домогнете да възприемете тази висша Любов, дотогава не можете да бъдете свободни. Някой ще каже: „Има добри хора днес“. Добрите хора, които разбират този закон, навсякъде могат да си пробият път. „Ама как ще живеят?
“ Има хора, на които като им снемете дрехите и ги оставите без
петаче
, те ще обиколят света и приятели ще си създадат.
Ще кажете: „А, той има приятели от другия свят“. От кой свят? – От света на безсмъртието. Някой път аз говоря с живата природа. Казвате: „Как може човек да говори с живата природа?
към беседата >>
13.
Господи, да прогледам!
,
НБ
, София, 9.3.1924г.,
Когато сме сиромаси и нямаме
петаче
в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от сиромашията, то е Истината!
Сега вие сте доволни, но не е само доволството. Туй е едно угощение. Изисква се учение, знание, присаждане, че всички тия добродетели да заживеят във вашите души! Всички тия капризи, честолюбие, недоволство, над всичко туй да се подигнем. Да се подигнем над обикновения живот!
Когато сме сиромаси и нямаме
петаче
в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от сиромашията, то е Истината!
Да знаем, че има нещо по-високо от богатството, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от властта, от величието, то е Истината, която трябва да живее в нас. Тази Истина ще ни отвори великия простор да прогледаме. Това значи да бъдем свободни, велики хора. Преди 2,000 години Христос е казал: „Когато дойде Син Человечески на земята, ще намери ли достатъчно вяра или още ще се съмнявате?
към беседата >>
14.
Правилни отношения / Правилните отношения. Добрата педагогика
,
МОК
, София, 31.10.1930г.,
Запример, ако милионерът години наред дава на просяците по едно
петаче
, непременно ще бъде бит.
Учениците нямат нужда от шията на човека, те искат и главата му. Нулата с единицата заедно образуват числото 9. Днес най-висока бележка в училищата е шесторката. Би могла да бъде и девятката, но засега шесторката е приета като най-висока бележка на земята. Законът за единицата и шесторката има отношение не само към учители и ученици, но и в живота на всички хора.
Запример, ако милионерът години наред дава на просяците по едно
петаче
, непременно ще бъде бит.
Ако дава щедро, просяците ще го обичат. Който дава щедро, просяците ще го обичат. Който дава изобилно, получава изобилно; който дава оскъдно, получава оскъдно. Някои учители пишат на учениците си единици, за да ги стреснат. Добър е този метод, но всякога не дава добри резултати.
към беседата >>
Сега да дойдем до закона, аз го изнасям, намеря някой милионер, минава някой просяк и той му дава
петаче
.
(втори вариант)
А сега понеже живеят на земята, те са турили 6. Това е едно съчетание, едно съвпадение; значи при единицата учениците дават едно педагогическо възпитание на учителя. А при 6-те го носят на ръце. Не искат той даже да стъпи на земята. За светия го считат.
Сега да дойдем до закона, аз го изнасям, намеря някой милионер, минава някой просяк и той му дава
петаче
.
Ако един милионер си позволи 2, 3 години да дава само петачета, пак ще го бият. Но ако той е щедър и извади от джоба си сто или хиляда лева, и където минава все дава, тогава пак всички ще го носят на ръце. Същият закон е това: Който дава изобилно, и приема изобилно. Който дава скръжаво, и приема скръжаво, плащат му скръжаво. На учителя единицата, учениците ще я върнат по същия начин.
към втори вариант >>
Ако един милионер си позволи 2, 3 години да дава само
петачета
, пак ще го бият.
(втори вариант)
Това е едно съчетание, едно съвпадение; значи при единицата учениците дават едно педагогическо възпитание на учителя. А при 6-те го носят на ръце. Не искат той даже да стъпи на земята. За светия го считат. Сега да дойдем до закона, аз го изнасям, намеря някой милионер, минава някой просяк и той му дава петаче.
Ако един милионер си позволи 2, 3 години да дава само
петачета
, пак ще го бият.
Но ако той е щедър и извади от джоба си сто или хиляда лева, и където минава все дава, тогава пак всички ще го носят на ръце. Същият закон е това: Който дава изобилно, и приема изобилно. Който дава скръжаво, и приема скръжаво, плащат му скръжаво. На учителя единицата, учениците ще я върнат по същия начин. Нали с тояга се бие.
към втори вариант >>
15.
Разумност и светлина / Съотношение между разумността и светлината. Спане и тъмнина
,
МОК
, София, 17.4.1931г.,
Добрите хора трябва да имат пари в кесията си, а лошите хора не трябва да имат ни
петаче
.
(втори вариант)
Нали тогава е приятна пушката. А ако вие кажете, горката пушка, обезумяла! Ако кажеш, пушката е много умна, тогава какво подразбирате? – Че при тази умна пушка, никой не може да се приближи. Та казвам, разумните хора или добрите хора, те трябва да бъдат пълни пушки, а лошите хора трябва да бъдат празни пушки, пушки без патрони.
Добрите хора трябва да имат пари в кесията си, а лошите хора не трябва да имат ни
петаче
.
Тъй седи законът! А сега е обратното – че парите са влезли в ръцете на лошите хора. И сега виждаме, че добрите хора носят празните пушки, а лошите хора носят пълните пушки, и казват: Бамбачко е! И прави са. Тогава друго средство.
към втори вариант >>
16.
Човекът на новото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1931г.,
“ – Продайте го на мене, аз ще го купя като антика, ще дам за него едно
петаче
.
Искате ли да се освободите от старото, приемете Любовта в себе си. Днес старото не струва нищо. Едно време е имало цена, но сега никой не го търси. Който иска да се освободи от старото учение, той трябва да го замести с новото, от което човек може да стане. – „Какво ще правим със старото учение?
“ – Продайте го на мене, аз ще го купя като антика, ще дам за него едно
петаче
.
От когото го купя, ще напиша името му. Казвате: „Тогава кое е сигурното в живота? “ Сигурно е само това, което може да издържи на всички изпитания в живота. Някой казва: „Аз боледувах известно време и се обърнах към Бога, като към най-сигурно място, но молитвата ми не се прие.“ – Значи, има някаква причина за това. Ти не се обезсърчавай, пак се помоли, докато получиш отговор на молитвата си.
към беседата >>
17.
Делата Божии
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.8.1932г.,
Ако си на угощение, в океана си; ако си на забавление, в морето си; ако се клатушкаш като лист, в езерото си; ако си без
петаче
в джоба, в локвата си.
Понякога хубавите семена и в калта добре растат. Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, показва твоето невежество. Кал, която можеш да впрегнеш на работа, показва твоето знание. Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява. В океана водата дава угощение на големите риби, в морето – младите забавлява, в езерото – малките отглежда, в локвите – жабите всред лято на сухо оставя.
Ако си на угощение, в океана си; ако си на забавление, в морето си; ако се клатушкаш като лист, в езерото си; ако си без
петаче
в джоба, в локвата си.
Когато локвата изсъхне, жабите започват да скачат от едно място на друго. Те приличат на малките деца, които прескачат въжето от едната и от другата страна. Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието? Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението? Следвай пътя на жабите.
към беседата >>
18.
Младост и старост
,
УС
, София, 13.11.1932г.,
Какво ще направите, ако намерите торба, пълна с
петачета
или с каравелчета?
Аз се интересувам от всяко дърво, което дава хубави плодове. Дърво, което не дава хубави плодове, не ме интересува. Кой човек не се интересува от златото? И духовният, и светският човек се интересуват от златото. Всеки, който намери на пътя торба със злато, ще я занесе у дома си.
Какво ще направите, ако намерите торба, пълна с
петачета
или с каравелчета?
Колкото много да са на брой, те не ви интересуват. Със златото всичко можете да направите: къща ще си направите, нови дрехи ще си купите, храната ще си подобрите и т. н. Торбата със златото представя сърце, пълно с добродетели. То е извор на всички блага в живота. Всеки човек трябва да намери един такъв извор.
към беседата >>
19.
Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата)
,
МОК
, София, 2.12.1932г.,
За пет пари той ще изгуби хиляда, но като дойде за едно
петаче
, той седи там и скандал прави.
(втори вариант)
- и той си прави заключения. Но всичко това са много общи знания. Ако дойде някой човек, той казва: „Ти си малко сприхав.“ Но това е много общо казано. За пример има една черта у човека, положителни черти има, вие трябва да ги изучавате. Казва някой: „Ти обичаш да обръщаш много внимание на дребните неща в живота, толкова дребни работи, че някой път за пет пари ти ще направиш цял скандал.“ И действително няма изключение в това.
За пет пари той ще изгуби хиляда, но като дойде за едно
петаче
, той седи там и скандал прави.
А друг - той е съвсем небрежен, на нищо не обръща внимание. Питам, защо единият обръща внимание, а другият на нищо не обръща внимание? Какви са съображенията им? Мислите ли, че единият е щедър, а другият е скъперник? Допуснете сега, у вас се зарежда едно чувство, някой ви каже нещо до ухото, и вие кипнете.
към втори вариант >>
20.
Новото съзнание
,
УС
, София, 4.12.1932г.,
Обаче, сиромахът, който няма
петаче
в джоба си, като го оберат, вдига олелия около себе си, всички знаят, че са го обрали.
Той е богатият, Който дава изобилно. Само богатият е сляп за погрешките на хората. Той е сляп, като го обират. Щом види, че някой го обира, той казва: Вземи си, колкото искаш. Богатият разполага с милиарди.
Обаче, сиромахът, който няма
петаче
в джоба си, като го оберат, вдига олелия около себе си, всички знаят, че са го обрали.
Богатият само се усмихва и си казва: Какво от това, че някой ми взел 50 или 100,000 лева? Той не прави въпрос за това. Сега и Бог не ни счита престъпници. Ние правим големи престъпления, но Той знае, че това се дължи на нашата слепота и глухота. Ние не сме дали ухо на Неговите думи и не сме изпълнили волята Му.
към беседата >>
21.
А друго падна на добрата земя / А другото падна
,
НБ
, София, 19.2.1933г.,
Откак станал евангелист той постепенно изгубвал всичко и изгубил всичко до
петаче
.
Ти ще се ожениш за богата мома, но не по любов, а за парите ѝ. Казвам, ти си дошъл на суха капия за вода. И аз съм от тези бедните моми и на мене ми трябват пари.“ И сега според мене и съвременните християни правят същата погрешка. Като станат християни, те мислят, че всичко ще им тръгне надобре, напред. Имаше във Варна един бакалин, евангелист.
Откак станал евангелист той постепенно изгубвал всичко и изгубил всичко до
петаче
.
Той се казваше Яка, бакалницата му беше на балъкпазар. Той ми казваше: „Аз знам защо трябва да изгубя всички тия пари. Господ не ги иска, понеже всички бяха спечелени все чрез лъжа. Аз лъжех турците от Делиормана. Ще взема пет кила кафе, ще ги направя на десет, но отсега нататък съм решил да работя честно.
към беседата >>
Откак станал евангелист, той постепенно изгубвал всичко и изгубил всичко до
петаче
.
(втори вариант)
Ти ще се ожениш за богата мома, но не е по любов, а за парите й. Казвам: Ти си дошъл на суха капия за вода. И аз съм от тези, бедните моми, и на мене ми трябват пари. И сега, според мене, и съвременните християни правят същата погрешка, като станат християни, те мислят, че всичко ще им тръгне на добре, напред. Имаше във Варна един бакалин, евангелист.
Откак станал евангелист, той постепенно изгубвал всичко и изгубил всичко до
петаче
.
Той се казваше Яка. Бакалницата му беше на Балък-пазар. Той ми казваше: Аз знам защо трябва да изгубя всички тия пари. Господ не ги иска, понеже всички бяха спечелени все чрез лъжа. Аз лъжех турците от Делиормана.
към втори вариант >>
22.
Новите положения. Мислова централа / Новите положения на живота. Мисловата централа
,
ООК
, София, 2.8.1933г.,
Той бил много честолюбив, останал без
петаче
.
(втори вариант)
Какво значи осребряване. Преди повече от 50 години във Варна един българин, който свършил по музика на запад. Върнал се във Варна. Варненските богаташи го хванали да учи дъщерите им, да свири на пиано, на китара на цигулка, да ги учи да танцуват, да играят. Но станало недоразумение между богатите и не искал да преподава.
Той бил много честолюбив, останал без
петаче
.
Да копае не може, да жъне не може, да прави обуща, дошъл до престъпна мисъл. Среща го един свещеник, най-умният човек у българите, казва му: „Много ми е приятно, че ви виждам. Ела с мене в дома.“ Поразговарят се, угощава го хубаво и онзи му разправя за безизходното си положение. Свещеникът изважда и му дава едно турско меджидие[4] и му казва: „Пак ще ти помогна.“ Историята седи в това, че този млад българин, след 2-3 месеца, го назначават за секретар при турския паша. Пашата го харесал, видял, че е умен и направил го за секретар с голяма заплата и заема голямо положение.
към втори вариант >>
23.
Постигни реалността
,
ООК
, София, 27.12.1933г.,
Някои нямате
петаче
, външни и вътрешни дрехи, окъсали сте се.
И ще кажеш: „Не може ли той да почака? Не може ли той да дойде друг ден, а не сега? “ Не, днешния ден не го отлагайте за утре! Сега аз влизам във вашето положение. Някои от вас имате много голямо главоболие, коремоболие, ревматизъм, беднотия.
Някои нямате
петаче
, външни и вътрешни дрехи, окъсали сте се.
Един ден, дойде един брат при мене и ми казва: „Онзи брат се е окъсал.“ Аз казах: „Много обичам хора със окъсани дрехи, с прозорци. Хигиенични са тези дрехи. Те имат проветряване. Въздухът влиза вътре навсякъде.“ Аз, като видя един беден човек, поставям се в неговото положение и казвам: „Аз да съм на неговото место, какво ще направя?
към беседата >>
24.
Тъй мисля аз
,
НБ
, София, 8.4.1934г.,
Аз, който съм бил богат, какво ще се нуждая от
петачетата
на бедните да ги събирам в моята каса?
Вие ще бъдете много повече, отколкото сега. Даже след 1000 години ние по-добре ще се разбираме с всинца ви. Даже с вас, макар привидно, но близките, които се показват, че вярват в моите думи, аз се резервирам, понеже колкото пъти съм ги пипнал за кесията, като погледнат, казват: „Няма какво да делим.“ Аз питам себе си: „Какво се ползувам, ако излъжа един човек? “ От моето гледище по-глупава работа няма. Аз съм богат човек.
Аз, който съм бил богат, какво ще се нуждая от
петачетата
на бедните да ги събирам в моята каса?
Ако ги събирам, тия хора плачат. Защо ми са на мене, богатия човек? Тогава питате: „Ти, като си толкоз богат човек, защо не оправиш света? “ Аз може да го оправя, вие ще го развалите. Аз мога 10 пъти да го оправя, но вие ще го развалите.
към беседата >>
25.
Хвърлѝ хляба
,
НБ
, София, 22.7.1934г.,
“ Давайте дотогава, докато дадете и последното
петаче
.
Вие му се сърдите. Ако му се сърдите, какво печелите? Нима любовта на брата не струва 1000 лева? Дайте му още 1000 лева. – „Къде ще му отиде краят?
“ Давайте дотогава, докато дадете и последното
петаче
.
След като нямате какво да давате, станете му слуга. Ама вие ще кажете тогава: „Къде отиде братството? “ Че сега братството къде е? Сега има ли братство? Ако човек върви по този път, по туй разбиране, той ще обърне брата си.
към беседата >>
26.
Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение
,
НБ
, София, 3.11.1935г.,
“ После му дадат
петаче
, той пак казва: „Господ живот и здраве да ти дава!
Вие се намирате в един свят, в който не разбирате законите. Вие сте в едно преходно положение. Вашето положение мяза на това на просяците, които ходят по улиците да просят. Някой ден се случва някой по-добър човек да даде повече, а някой по-малко. Просякът вземе един лев и казва: „Господ живот и здраве да ти дава!
“ После му дадат
петаче
, той пак казва: „Господ живот и здраве да ти дава!
“ Така и ние ходим цял ден натук-натам, въртим търговия, но като се върнем вечерта, виждаме, че много малко търговия имало. Всичко хора са търговци на дребно. Те си разбират много добре от занаята. Като дойде някой клиент, търговец, казва: Господ живот и здраве да му дава! Клиентът изважда един лев.
към беседата >>
27.
Гласни и съгласни – радости и скърби
,
ООК
, София, 24.3.1937г.,
Ако ти се откъсне едно
петаче
, аз ще го взема“.
Или си играеш с бедните хора, както вие богаташите обичате да лъжете“. – „Не, ти като говореше, в мене се събуди нещо ново, искам да ме извиниш, да ми простиш, направих нещо, което не е хубаво, сега влязох в твоето положение“. Кажете ми, колко пари ще поиска този бедняк. Казва: „Дай ми ти онова, което ти обичаш. Колкото ти се откъсне от сърцето.
Ако ти се откъсне едно
петаче
, аз ще го взема“.
Кажете ми колко пари е дал богатият. Аз да ви кажа. – „Братко, приятно е сега аз да съм богат човек, туй имане останало от баща ми, половината на тебе, половината на мене.“ Това е идея вече. На всичкото половината, аз вече съм ти брат. Казвам: Онзи удареният докато дойде в съзнанието и онзи, който бил, и двамата трябва да намерят един начин на примирение в света.
към беседата >>
28.
Умни, здрави и богати
,
ООК
, София, 28.4.1937г.,
Нито един наполеон, нито едно
петаче
, което е напръскано с човешка кръв не искайте.
– Който работи, или който си почива в затвора? – Трябва да бъдете богати. Че ако ти не си богат, ако ти не си здрав, и ако ти не мислиш, тогава какво можеш да направиш? – За да бъдеш сиромах подразбира се качество богатство, придобито с несправедливост. Всички в туй отношение трябва да бъдем бедни.
Нито един наполеон, нито едно
петаче
, което е напръскано с човешка кръв не искайте.
За предпочитане е да бъдеш беден, но когато дойде да бъдеш богат, трябва да бъдеш богат. Богатството не е едно. Ако Писанието не препоръчва (на) някои богатството, понеже сте още деца, тъй материалното богатство може да ви причини вреда. На едно дете не можем да му дадем пищна храна, ще го храниш с много проста храна, която е лесносмилаема. В богатството има една вътрешна мъчнотия.
към беседата >>
29.
По образ и подобие
,
НБ
, София, 26.9.1937г.,
Отказвам се от всички, започвам да работя с едно
петаче
, само да вляза в новия живот.
“ Ако можеш да се откажеш от всичко това, то значи самоотричане. Щом искаш да се излекуваш, кажи в себе си: „Отказвам се от моята болест, не искам да я видя. Отказвам се от всички слуги, не искам да ги видя. Отказвам се от болницата, не искам да я видя. Отказвам се от стоте си милиона, не искам да си спомня за тях.
Отказвам се от всички, започвам да работя с едно
петаче
, само да вляза в новия живот.
Като оздравея, като изляза вън от болницата, ще почна да работя и да приемам всичко от Бога, ще приемам от онзи чист въздух, ще приемам от онази безсмъртна светлина. Ще приема всичко това в душата си и ще кажа: Господи, благодаря ти за тази светлина, която ми даваш, Благодаря за този живот, който ми даваш. Ти си Бог мой, Господ мой, сега очите ми виждат вече. Ще ходя в Твоята виделина и ще изпълнявам Твоята воля.“ Благословен Господ Бог наш!
към беседата >>
30.
Идеален, реален и материален порядък
,
МОК
, София, 5.11.1937г.,
Двеста
петачета
, ако са сребърни, всеки лев става по десет лева, значи две хиляди правят.
С парите хората на земята се подкупват да работят. Я ти извади на един работник 20–30–40 лева, туй не е подкуп вече, поредна подбудителна причина. Tой казва: „За пет лева не работя“, за 20, 30, 40, 50, 60, 70, за сто лева казва: „Добре готов съм, ще видим“. За 120 ще работи вече. Значи работи вече за 200 лева.
Двеста
петачета
, ако са сребърни, всеки лев става по десет лева, значи две хиляди правят.
Но две банкноти по 200 лева, ако са книжни пари, колко струват? Следователно той работи за книжни пари. Но хората са се ухитрили, тия книжни пари може да се запалят. Може ли книжните пари да заместят сребърните пари? Виното може ли да замести водата?
към беседата >>
31.
Страдание и учение
,
ООК
, София, 9.2.1938г.,
Имаш само едно
петаче
.
Че, ако знаехте да дишате, запример, ако ти може да концентрираш ума си, че Божият живот чрез дишането да влезе в тебе, ти ще забравиш всичките страдания. След като ядеш, ще мислиш, че Бог е в тази храна. Ти обитаваш Неговата благост. Така може да концентрираш ума си. После, ти искаш много пари.
Имаш само едно
петаче
.
Ако мислиш, че туй петаче, което имаш в джоба си, то е достатъчно. Едно левче. Където ходите, дайте това левче, то се увеличава. После бръкнеш в джоба, друг лев, бъркаш и изваждаш. Само по един лев имаш в джоба.
към беседата >>
Ако мислиш, че туй
петаче
, което имаш в джоба си, то е достатъчно.
След като ядеш, ще мислиш, че Бог е в тази храна. Ти обитаваш Неговата благост. Така може да концентрираш ума си. После, ти искаш много пари. Имаш само едно петаче.
Ако мислиш, че туй
петаче
, което имаш в джоба си, то е достатъчно.
Едно левче. Където ходите, дайте това левче, то се увеличава. После бръкнеш в джоба, друг лев, бъркаш и изваждаш. Само по един лев имаш в джоба. Вие казвате: „Лесно е тъй да се говори“.
към беседата >>
32.
Четири погледа
,
УС
, София, 13.2.1938г.,
Ако е скържав,
петачета
дава.
Ако искате цветята да цъфтят, изпейте тона „сол“. Ако искате плодовете да узреят добре, вземете тона „ла“. На музикалните същества е лесно да направят, каквото искат. Те помагат на хората. Лесно е на богатия да извади от джоба си 200–300 лева и да ги даде на просяка.
Ако е скържав,
петачета
дава.
Ако е щедър, той е извор – вади и дава, колкото искате. Музиката е извор, река без канали. Не говоря за кръчмарските канали. Където отсъства всякаква музикалност, там има канали. Пейте без канали.
към беседата >>
33.
Една основна идея
,
МОК
, София, 29.4.1938г.,
Кое е по-хубаво сега, кое е практично, джобът ти да бъде празен, без да имаш
петаче
, или джобът да бъде пълен, кесията ти да бъде постоянно пълна?
Като не искаш да живееш, като не ти се живее, знаеш ли, какво нещо е да не живееш? Аз ви отговорих отчасти, какво е да живееш. Да не живееш, значи, вечно да бъдеш гладен, а пък да живееш, значи вечно да бъдеш сит. Има един вътрешен глад, от който няма никакво разрешение. Да живееш, значи да бъдеш вечно сит.
Кое е по-хубаво сега, кое е практично, джобът ти да бъде празен, без да имаш
петаче
, или джобът да бъде пълен, кесията ти да бъде постоянно пълна?
Кое е по-хубаво? Допуснете, сега казвате, че известен предмет, че го виждате. Ако известен предмет не виждате, показва ли, че този предмет не съществува? Казва: „Ама ти Бога видял ли си? “ Но то е само едната страна на нещата.
към беседата >>
34.
Музикална любов
,
ООК
, София, 4.5.1938г.,
Аз зная цената на английската лира, но ако му дам и той мисли, че е българско
петаче
?
Той иска да се изповяда. Някой ще каже: „Аз не зная ли? “ Аз зная, но той трябва да знае. Той, ако не знае. Сега вие разсъждавате.
Аз зная цената на английската лира, но ако му дам и той мисли, че е българско
петаче
?
И той трябва да знае. Понеже аз като му дам тази лира трябва да я употреби, тя да предаде нещо, защото онзи, комуто се дава едно благо, трябва да разбира, за да оцени благото. Казвам: Ще ми кажеш. Той казва: „Майка ми живееше при мене. Много ме обичаше.
към беседата >>
35.
Надежда, вяра и любов
,
УС
, София, 18.12.1938г.,
Някой път човек е бял, когато всичко раздал, кесията станала бяла, няма нито
петаче
.
Водата, която досега беше безцветна, сега се нагиздила, дошла водата на гости с бяла дреха. При това тази бяла дреха носи студ. Често ние обличаме белия цвят, но ако вие ходите боси по този белия сняг, какво ще стане? Има известен род разсъждения, които трябва да имате предвид. Ако земята беше направена само от бяла пръст, бялото има негативно състояние.
Някой път човек е бял, когато всичко раздал, кесията станала бяла, няма нито
петаче
.
Има бели кесии, които нямат нито петаче; има черни кесии, които са пълни със злато. Питам: При сегашните условия, коя е за предпочитане – бялата кесия или черната? Ако аз нося две кесии сега – една бяла, празна и една черна, пълна, коя предпочитате при сегашните условия – тъй, както е студено? Разглеждам въпроса от едно лично гледище. Ще предпочетете пълната кесия.
към беседата >>
Има бели кесии, които нямат нито
петаче
; има черни кесии, които са пълни със злато.
При това тази бяла дреха носи студ. Често ние обличаме белия цвят, но ако вие ходите боси по този белия сняг, какво ще стане? Има известен род разсъждения, които трябва да имате предвид. Ако земята беше направена само от бяла пръст, бялото има негативно състояние. Някой път човек е бял, когато всичко раздал, кесията станала бяла, няма нито петаче.
Има бели кесии, които нямат нито
петаче
; има черни кесии, които са пълни със злато.
Питам: При сегашните условия, коя е за предпочитане – бялата кесия или черната? Ако аз нося две кесии сега – една бяла, празна и една черна, пълна, коя предпочитате при сегашните условия – тъй, както е студено? Разглеждам въпроса от едно лично гледище. Ще предпочетете пълната кесия. Много добре, вие сте прав, вие сте учен в дадения случай, но тази разумност съдържа едно тясно положение, един тесен кръг.
към беседата >>
36.
Обич и преценка
,
ООК
, София, 21.12.1938г.,
Взема едно
петаче
, искам сега да развия чувството на пестеливост.
Икономистът взема за в бъдеще някое перо да се съкрати, че да може да има ресурси. Да дойде да помага. Пък той трябва да бъде пестелив. Аз за пример съм много голям икономист, но не съм пестелив човек. Аз сега се уча като едно дете да пестя работите.
Взема едно
петаче
, искам сега да развия чувството на пестеливост.
Искам да дам цената на туй петаче. Искам в себе си да оценя туй петаче. Като икономист една сума от 100–200 лева, лесно е, но пестеливостта оценява малките работи. Много от вас сте като мене, пестеливост нямате. Някои от вас сте пестеливи, но не сте икономисти.
към беседата >>
Искам да дам цената на туй
петаче
.
Да дойде да помага. Пък той трябва да бъде пестелив. Аз за пример съм много голям икономист, но не съм пестелив човек. Аз сега се уча като едно дете да пестя работите. Взема едно петаче, искам сега да развия чувството на пестеливост.
Искам да дам цената на туй
петаче
.
Искам в себе си да оценя туй петаче. Като икономист една сума от 100–200 лева, лесно е, но пестеливостта оценява малките работи. Много от вас сте като мене, пестеливост нямате. Някои от вас сте пестеливи, но не сте икономисти. То не е един недостатък, понеже, ако сме много пестеливи, пестеливостта ражда едно качество: човек да има, да трупа.
към беседата >>
Искам в себе си да оценя туй
петаче
.
Пък той трябва да бъде пестелив. Аз за пример съм много голям икономист, но не съм пестелив човек. Аз сега се уча като едно дете да пестя работите. Взема едно петаче, искам сега да развия чувството на пестеливост. Искам да дам цената на туй петаче.
Искам в себе си да оценя туй
петаче
.
Като икономист една сума от 100–200 лева, лесно е, но пестеливостта оценява малките работи. Много от вас сте като мене, пестеливост нямате. Някои от вас сте пестеливи, но не сте икономисти. То не е един недостатък, понеже, ако сме много пестеливи, пестеливостта ражда едно качество: човек да има, да трупа. Хора, които са пестеливи, дядо му, баба му, всички пестят.
към беседата >>
37.
Тритѣ връзки / Трите връзки
,
ООК
, София, 26.2.1941г.,
Гледа торбата, нѣма
петаче
.
Този човѣкъ далъ нѣщо, намѣрилъ, че не го далъ, както трѣбва. Този, понеже взелъ, не знае какъ се печели. Отъ този взелъ, отъ онзи взелъ, събралъ като просѣкъ, че вечерно време извади торбата, веселъ е човѣкътъ. А пъкъ онзи, тѫжниятъ, като се върне сутриньта, е излѣзалъ съ пълна торба, на този далъ, на онзи далъ, гледа – торбата празна. Какъ нѣма да е сериозенъ.
Гледа торбата, нѣма
петаче
.
Замисленъ, нѣма какво да прави. Казвамъ: Тѫжнитѣ хора сѫ хора, които помагатъ въ свѣта, въ нуждитѣ имъ. А пъкъ радостнитѣ хора сѫ онѣзи, да намѣрятъ добрата страна. Радостниятъ човѣкъ е като види, че имашъ голѣмъ товаръ на гърба, казва: „Дай ми отъ този товаръ“. Взема го, ще услужи.
към беседата >>
Гледа торбата, няма
петаче
.
(втори вариант)
Този човек дал нещо, намерил, че не го дал, както трябва. Този, понеже взел, не знае как се печели. от този взел, от онзи взел, събрал като просяк, че вечерно време извади торбата, весел е човекът. А пък онзи, тъжният, като се върне сутринта, е излязъл с пълна торба, на този дал, на онзи дал, гледа – торбата празна. Как няма да е сериозен.
Гледа торбата, няма
петаче
.
Замислен, няма какво да прави. Тъжните хора са хора, които помагат в света, в нуждите им. А пък радостните хора са онези, да намерят добрата страна. Радостният човек е като види, че имаш голям товар на гърба, казва: ”Дай ми от този товар”. Взема го, ще услужи.
към втори вариант >>
38.
Не съдете, но садете
,
НБ
, София, 25.1.1942г.,
Какво ще правите, ако идете в оня свят без
петаче
?
– Ако ти обичаш някого и ако тази Любов не дойде с тебе в другия свят, ти нищо не си добил. Как ще разберете стиха, който казва: „Събирайте съкровища на небето“. Съкровища на небето се събират с Любов. Без Любов човек отива в другия свят съвсем бедняк. Нищо няма.
Какво ще правите, ако идете в оня свят без
петаче
?
– Казва някой: Без пари. Пари трябват. Ти си се научил да говориш грубо. Като идеш в оня свят и проговориш, ще те изпъдят само за грубото говорене. Ще ви приведа един пример: Един американски милионер отишел за един знаменит цигулар в Америка, искал да го чуе.
към беседата >>
39.
Основна идея
,
МОК
, София, 17.4.1942г.,
Дойде един просяк, дадеш му едно
петаче
.
Обикновен на физическото поле, талантлив в духовния свят и гениален в Божествения свят. Когато геният е в Божествения свят, талантливият – в духовния и обикновеният на земята, е нормално. Когато гениите слизат на земята, а обикновените идат в небето, тогава работата е обърната с главата надолу. На обикновения човек даваме най-голямото угощение. Дойде някой в името Божие, дадеш му 5, 10 стотинки да си купи хляб.
Дойде един просяк, дадеш му едно
петаче
.
Идеята другояче седи. Парите не се посаждат. Като дойде бедният, дай му едно житено зърно. Кажи: „Посей го.“ Сега каква е основната мисъл?
към беседата >>
40.
Единствената нишка
,
УС
, София, 19.7.1942г.,
Какво зло има, че ти си беден, нямаш
петаче
в джоба си?
Трябва да гледаш хубавата страна. Има една грозота, която е приятна. Нямаш нито пет пари в джоба си, ти може да бъдеш сигурен, че никой няма да те убие. В света на престъпленията, щом имаш най-малката монета в джоба си, разбойниците може да те убият. Нямаш нито пет пари, сигурен си, че никой няма да посегне на живота ти.
Какво зло има, че ти си беден, нямаш
петаче
в джоба си?
Значи сигурен си, че няма да бъдеш убит. Ако ние искаме да бъдем безсмъртни, да не умираме, не трябва да влизат пари в джоба ни. При сегашните условия вие сами се осъждате. Казваш: „Ще живея“, и пари туряш в джоба си. Съдбата ти е решена.
към беседата >>
41.
Път на доброто – път на Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1942г.,
Ако ти не си готов да проявиш една щедрост, ако имаш последното
петаче
и не си готов да се разделиш с него, Любовта не те посещава.
Любовта върви по пътя в света. Този закон е законът на доброто. Той е пътят на Любовта. Ако ти не си добър, Любовта при тебе не може да се яви в тази форма, в която искаш. Той е пътят на доброто.
Ако ти не си готов да проявиш една щедрост, ако имаш последното
петаче
и не си готов да се разделиш с него, Любовта не те посещава.
Любовта всякога обича хора, които могат да се разделят с всичко, което имат външно. Да няма нещо, за което да можеш да кажеш: Това не мога да го дам. Казвате: Защо е така? Бог е в света, който е дал всичко, Бог ти е дал една душа, която излязла от Него. Ако имал доверие да ти даде тази душа, не мисли, че иска да ти вземе душата.
към беседата >>
42.
Права и крива линия
,
МОК
, София, 31.7.1942г.,
Представете си, че при B човек няма нито
петаче
, нищо не дава.
Ако слизате към D или към C от B какъв резултат ще имате? От C като слизате какво е положението? От B като слизате имате разширение, от DC като слизате имате пак тесен път. Как ще примирите: от тесния път като слизате се разширявате, от широкия път като слизате се стеснявате. Как ще го обясните?
Представете си, че при B човек няма нито
петаче
, нищо не дава.
Надолу като слиза заражда се желание да дава. Като слезе в DC има, но при имането не дава. Как ще обясните, че някой път не искате да давате? Да кажем на детето майка му дала ябълка, иска му, то не иска да даде. Какви са съображенията на детето, че не иска да даде ябълка?
към беседата >>
43.
Хармония и дисхармония
,
НБ
, София, 4.10.1942г.,
После, може да ви кажа, че тази каса едно време беше празна, нямаше
петаче
в нея, сега има 25 000 лири стерлинги и те са предназначени за благотворителни цели.
Вие искате и сега да накарате хората да вярват, че вашите каси са пълни. С празни каси не се занимават хората. [В] пълните колко пари имат, не знаят и в празните колко пари има, не знаят. Какво знание има в това да ви кажа, че нямало нищо в касата? Ако аз ви кажа, че в тази каса има 25 000 лири стерлинги, това е едно знание, но тия пари са изхарчени, касата е празна – какво знание е това?
После, може да ви кажа, че тази каса едно време беше празна, нямаше
петаче
в нея, сега има 25 000 лири стерлинги и те са предназначени за благотворителни цели.
В касата са тия пари, те са собственост на вас, но това не е вярно. Вярно е, че касата е негова, вярно е, че парите са в неговия дом, но че парите са негови, не е вярно. Онзи, който ги постави, ги завеща за благотворителни цели. Тогава скъса документите и той ги счита за негови. Така не се говори.
към беседата >>
44.
Изменена посока
,
ИБ
,
ПС
, София, 27.10.1944г.,
Пак ви наблюдава, третият път като идете ви дава 5, докато най-после ви даде
петаче
.
Ако на вас ви се даде една задача: Някой ви направи една услуга, какво трябва да правите? Този човек е богат, дал ви 10, 20, 30 хиляди лева, вие му благодарите. Този умният човек, след като ви направи доброто, гледа вие ще направите ли доброто. Ако не направите добрината, после той ви дава по-малко. Най-първо ви дал 20 хиляди, после ви дава 10.
Пак ви наблюдава, третият път като идете ви дава 5, докато най-после ви даде
петаче
.
Когато някой се оплаква от съдбата, Господ ти е дал много веднъж, после ви дава по-малко и най-после ви даде петаче. Отвориш сърдцето, ще започнеш да даваш, тогава Господ ще се отвори. Ти вземеш теглиш един чек от 20 хиляди, погледне те бедния човек, казва: Може ли да ми услужиш. Ти махнеш, тръгнеш. Господ те гледа.
към беседата >>
Когато някой се оплаква от съдбата, Господ ти е дал много веднъж, после ви дава по-малко и най-после ви даде
петаче
.
Този човек е богат, дал ви 10, 20, 30 хиляди лева, вие му благодарите. Този умният човек, след като ви направи доброто, гледа вие ще направите ли доброто. Ако не направите добрината, после той ви дава по-малко. Най-първо ви дал 20 хиляди, после ви дава 10. Пак ви наблюдава, третият път като идете ви дава 5, докато най-после ви даде петаче.
Когато някой се оплаква от съдбата, Господ ти е дал много веднъж, после ви дава по-малко и най-после ви даде
петаче
.
Отвориш сърдцето, ще започнеш да даваш, тогава Господ ще се отвори. Ти вземеш теглиш един чек от 20 хиляди, погледне те бедния човек, казва: Може ли да ми услужиш. Ти махнеш, тръгнеш. Господ те гледа. Писанието казва: Без да знаете някой път ангели сте угостили.
към беседата >>
45.
Факти, закони, причини
,
ИБ
,
ПС
, София, 1.11.1944г.,
Щом е беден горкият, няма нито
петаче
, като извади кесията, не говори високо.
Казва: Какво има, че е на първо място? Ако туриш аза на първо място, той е скържав. Човек, който има достойнство, се показва, че е щедър. Вие ще видите тия богатите хора, които имат достойнство, във всичките хора в цяла Европа, като извади парите, щедър е. Той го прави само да рекламира себе си, че разполага.
Щом е беден горкият, няма нито
петаче
, като извади кесията, не говори високо.
Бедният дава право на богатия да заповядва. Някой път богатият като осиромашее и бедният заповядва. Дойде време един работник да го викаш да работи хиляда лева иска на ден. Казва: Ако искаш. Една министерска заплата, хиляда, хиляда и двеста надница.
към беседата >>
Бедният, и да отвори кесията си, мълчи, нищо не говори, няма
петаче
в себе си.
(втори вариант)
Не е все едно, буквите не са произволни. Който туря азъ-т на първо място, той е скържав. Ако туриш азъ-т на второ място, ти си щедър, ти си човек с достойнство. Дето и да отиде човекът с достойнство, навсякъде е един и същ: отваря кесията си и дава. С това той иска да покаже, че разполага.
Бедният, и да отвори кесията си, мълчи, нищо не говори, няма
петаче
в себе си.
Той дава право на богатия да заповядва. Ако богатият осиромашее, и бедният може да заповядва. Викаш един работник, иска ти хиляда лева надница. Това е някогашна министерска заплата. Работникът казва: Ако си съгласен на тая надница, ще ти работя.
към втори вариант >>
НАГОРЕ