НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
8
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
8
:
335
резултата в
73
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
В български език
думата
„помилвани“ се употребява в различни случаи.
(втори вариант)
Следователно, само кроткият човек може да забогатява. Само кроткият човек може да има туй велико търпение. Това е вярно. Всички учени хора, които са били кротки, са имали този резултат. „Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат“, казва Христос.
В български език
думата
„помилвани“ се употребява в различни случаи.
Някой осъден може да бъде помилван; и детето може да бъде помилвано от своята майка. Всеки човек, който иска да бъде помилван, трябва да бъде милостив. Някой казва: Аз не искам да бъда милостив. Слушай, ако искаш да бъдеш помилван, непременно трябва да имаш милостиво сърце. Ами че това е едно велико качество у човека, това е един благороден импулс!
към втори вариант >>
2.
Малката радост
,
ООК
, София, 31.12.1924г.,
Критиката трябва да оставите за мъдреците, за адептите, за най-учените хора, а ученикът – ни
дума
за критика.
Фабриките също тъй са потребни за нашите тела, за да се обличаме; те не са потребни за душите ни. Оттук изваждам заключението: когато служим на нашето тяло, все ще има чернило, все ще има огън. Този огън някой път ще бъде приятен, друг път няма да бъде приятен, зависи в какво положение ще се намериш. Сега мнозина от учените – вие още не сте от учените – по някой път обичат да критикуват. Обаче не всеки е роден да критикува.
Критиката трябва да оставите за мъдреците, за адептите, за най-учените хора, а ученикът – ни
дума
за критика.
Започне ли ученикът да критикува, от него нищо няма да излезе, защото ще се ангажира само в една посока. Критиката не донася никакво благо за човека, особено за ученика. Да допуснем, че ученикът се съмнява, често има такива примери, и казва: „Нали имам право да се съмнявам? “ – Не, понеже животът ни на Земята е къс, ние нямаме време да разискваме, да разсъждаваме с години, с векове, да се съмняваме дали някой въпрос е прав, или крив. Един въпрос може да се разреши в 2-3-5 минути дали е прав, или крив.
към беседата >>
По някой път слушаме себе си много хубаво, но има едно послушание, което носи знание, мъдрост – аз употребявам
думата
мъдрост като практически метод, чрез който животът може да стане по-сносен.
Всичко, което вършим за Бога, е хубаво. Когато измажете вашите кухни отвътре, все ще изпитате едно приятно настроение, не само настроение, но ще изживеете едно вътрешно вдъхновение. Сега пред вас седи една от малките работи: вложете в себе си тази година като принцип всички да бъдете абсолютно послушни! Няма нищо по-хубаво от това, човек да бъде послушен! Можем да бъдем послушни само по отношение на великата, Божествената Мъдрост.
По някой път слушаме себе си много хубаво, но има едно послушание, което носи знание, мъдрост – аз употребявам
думата
мъдрост като практически метод, чрез който животът може да стане по-сносен.
Под знание разбирам силата, която може да даде мъдрост. Та като ученици на тази Божествена школа гледайте да я използвате. Не казвам, че не я използвате, но бъдете по-ревностни, още по-ревностни в себе си. Ще видим, като се съберем идущата година, какво ще кажете. Тези ябълки, всички тия плодове, са свидетели на нашия живот: че всички ние сме дошли на Земята като ученици, за да оправдаем онова благоволение, което Бог ни дава.
към беседата >>
3.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
Подъ
думата
„глупавъ животъ“ разбирамъ единъ обикновенъ животъ, въ който състоянията не сѫ разяснени.
– Съ обикновенитѣ нѣща въ живота. Философията е за философитѣ. Е, нѣма съмнение, че туй изречение е право. Философията е за философитѣ. Мѫдростьта е за мѫдритѣ хора, глупостьта е за глупавитѣ хора.
Подъ
думата
„глупавъ животъ“ разбирамъ единъ обикновенъ животъ, въ който състоянията не сѫ разяснени.
Ние не знаемъ, защо трѣбва да живѣемъ. Ние не знаемъ, причинитѣ на страданията. Раждаме се като дѣца, растемъ и остарѣваме, а при това, ако ни запитатъ, защо се раждаме и защо остарѣваме, ще кажемъ: такъвъ е законътъ на природата. Е, какъвъ е този законъ? – Законъ се дава само на разумнитѣ сѫщества, а на неразумнитѣ сѫщества се туря юларъ, никакъвъ законъ не имъ се дава.
към беседата >>
Под
думата
„глупав живот“ разбирам един обикновен живот, в който състоянията не са разяснени.
(втори вариант)
– С обикновените неща в живота. Философията е за философите. Е, няма съмнение, че туй изречение е право. Философията е за философите. Мъдростта е за мъдрите хора, глупостта е за глупавите хора.
Под
думата
„глупав живот“ разбирам един обикновен живот, в който състоянията не са разяснени.
Ние не знаем, защо трябва да живеем. Ние не знаем, причините на страданията. Раждаме се като деца, растем и остаряваме, а при това, ако ни запитат, защо се раждаме и защо остаряваме, ще кажем: Такъв е законът на природата. Е, какъв е този закон? – Закон се дава само на разумните същества, а на неразумните същества се туря юлар, никакъв закон не им се дава.
към втори вариант >>
4.
Насока и направление на енергията / Направление на енергиите
,
МОК
, София, 4.1.1925г.,
Ето един умствен начин за укрепване на волята: няма да отидеш в гората при мечката, че да изгубиш и ума и
дума
, но ще си представиш, че тя иде в къщата ти.
И след туй трябва да си служите с геометрията. Всякога трябва да превръщате математическите величини в геометрически форми, в най-красивите геометрически форми. Без това вашата воля ще бъде всякога слаба. Например как може да уякчиш волята си? Да кажем, страх те е от мечка.
Ето един умствен начин за укрепване на волята: няма да отидеш в гората при мечката, че да изгубиш и ума и
дума
, но ще си представиш, че тя иде в къщата ти.
Мислено това ще става. И ти ще се постараеш да я погладиш по главата. Това е вече един опит и този страх, който естествено те обладава, постепенно ще почне да се самовъзпитава. Или някой път те е страх от сиромашия. Представи си, че ти си богат човек, имаш 10 милиона, имаш замък, къща, градина, всичко това на твое разположение; после, представи си, че почнете да изгубвате това-онова, станете последен голтак, нямате нито пет пари и се стремете да бъдете спокоен, като ходите при другите хора да не губите равновесието си.
към беседата >>
За да се калите, не трябва да отидете в гората, да ви срещне някоя мечка, че да изгубите и ума, и
дума
, но ще си представите мислено, че мечката иде у дома ви.
(втори вариант)
Вие може да турите в нея друг символ, но като количество, като сила вие в даден случай не може да я замените с нищо друго. Освен с математиката вие трябва да си служите и с геометрията: да превръщате математическите величини в най-красиви геометрически форми – без това нещо вашата воля ще остане завинаги слаба. Ще ме питате: „Как можем да уякчим волята си? “ Ще ви дам един умствен начин за уякчаване на волята. Например страх ви е от мечка.
За да се калите, не трябва да отидете в гората, да ви срещне някоя мечка, че да изгубите и ума, и
дума
, но ще си представите мислено, че мечката иде у дома ви.
Вие ще си представите, че я гладите по главата. При този опит страхът, който се поражда естествено у вас, започва постепенно да се възпитава. После, направете друг опит. Страх ви е от сиромашия. За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десет милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба.
към втори вариант >>
5.
Проекции
,
ООК
, София, 7.1.1925г.,
Но ти кажеш на този твой приятел една обидна
дума
и той става положителен.
Защо се ражда спор? – Защото и двамата искат да задържат тия пари. Единият от двамата трябва да отстъпи. Но има друг случай, дето няма задържане на пари, и пак се явява спор. Да кажем, че имаш един приятел, с когото си живял много добре.
Но ти кажеш на този твой приятел една обидна
дума
и той става положителен.
Веднага се яви спор, той казва: „Защо ми каза така? “ Първият спор лесно може да се изравни: ще му върнеш парите, но как ще се изравни вторият спор? Казвате: „Ще искаме извинение.“ Добре, някой път искате извинение, но спорът пак не се изравнява. Вземете пример от светските хора, вижте колко са умни те, как изравняват споровете си. В първия случай те разрешават въпроса с лихва.
към беседата >>
6.
Квадратурата на кръга
,
МОК
, София, 11.1.1925г.,
(– Че са лоши; -Че са добри.) Защото и
думата
лош някои я употребяват в смисъл, че са добри.
Ще ми каже някой: "Всичко мога да направя! " Като казваме "всичко" трябва да разбираме онова, което е разумно, което е в кръга на нашия живот и в неговите възможности. Така като разбираме, законите са верни, тогава вече можеш да действаш и разумно да работиш. В съвременния свят коя мисъл е по-силна у хората: че са лоши или са добри? Някои казват: "Ние сме добри хора"; други казват: "Ние сме лоши хора." Коя мисъл преобладава сега повече?
(– Че са лоши; -Че са добри.) Защото и
думата
лош някои я употребяват в смисъл, че са добри.
Някои хора, когато искат да се похвалят, казват: "Аз съм лош човек", а подразбира в същото време, че е добър човек. Друг казва: "Аз съм добър човек" и подразбира, че само в известни случаи е добър. Трети казва: "Аз съм от много добрите хора", т.е. разбира в известни условия съм добър. Ще се стремите всякога към единство на мислите си.
към беседата >>
Щом произнесете тази
дума
, веднага природата ще ви отговори.
Великите учители знаят колко е оттук до Слънцето, но те не бива да им го кажат. Тя е една задача, която те сами трябва да разрешат. Разбира се, най-първо се изучават малките мистерии, изучава се вътрешното устройство на земята какво е, след като свършат това, тогава ще се занимаят с вътрешната страна на математиката и геометрията и след туй се пристъпва към великите мистерии на Слънцето. Тогава изучават какво е разстоянието до Слънцето. Да знаеш колко има от Земята до Слънцето, това е един лозунг, парола, ще го дадеш, то значи: знаеш една мистика, знаеш нещата тъй, както са в природата.
Щом произнесете тази
дума
, веднага природата ще ви отговори.
Щом почнеш да говориш на езика на природата, тя веднага обръща внимание на теб, но щом не говориш на нейния език, тя си мълчи, не обръща внимание. Затуй, когато пристъпим към законите на природата, трябва да бъдем крайно внимателни при изучаването на нейния език. Тя е много строга, нейният език е крайно прецизен и по форма и по съдържание и по смисъл. Например индусите имат ред методи, които са придобили в много поколения. Те, като са изучавали физиологическите закони на тялото, са изучили много закони.
към беседата >>
Някои употребяват
думата
лош човек в смисъл на добър човек.
(втори вариант)
Цялата Земя от диамант можеш ли да направиш? Та като казваме, че можем да направим всичко, трябва да разбираме, че можем да направим онова, което е разумно, което е в кръга на възможностите в нашия живот. Като разбираме така нещата, и законите са верни за нас, и ние можем вече да работим разумно. Ще ви запитам следното: коя мисъл е по-силна в съвременните хора – че те са лоши или че са добри? Някои казват: „Ние сме добри хора.“ Други казват: „Ние сме лоши хора.“ Коя от двете мисли преобладава в света?
Някои употребяват
думата
лош човек в смисъл на добър човек.
Кога именно? – Когато някой човек иска да се похвали, той казва, че е лош човек, а подразбира, че е добър. Друг казва, че е добър човек, а подразбира, че само в известни случаи е добър. Трети казва, че е от много добрите хора – това подразбира, че в известни условия е добър. Първото нещо: всеки от вас трябва да се стреми да научи закона на единството – единство на мисълта.
към втори вариант >>
Щом произнесете тази
дума
, Природата веднага ще ви отговори.
(втори вариант)
Великите Учители знаят колко е разстоянието от Земята до Слънцето, но не казват никому. Разбира се, най-първо се изучават малките мистерии: например изучава се вътрешното устройство на Земята. След това се изучава вътрешната страна на математиката и геометрията и най-после се пристъпва към великите мистерии на Слънцето, към изучаване разстоянието от Земята до Слънцето. Да знаеш какво е разстоянието от Земята до Слънцето – това е един лозунг, една парола. Това значи, че знаеш една Истина, знаеш как са нещата в Природата.
Щом произнесете тази
дума
, Природата веднага ще ви отговори.
Говорите ли на езика на Природата, тя веднага обръща внимание на вас; не говорите ли на нейния език, тя си мълчи, не ви обръща внимание. Затуй, когато изучаваме законите на Природата, когато изучаваме нейния език, трябва да бъдем крайно внимателни. Тя е много строга. Нейният език е крайно изразителен и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Индусите например изучавали законите на Природата в ред поколения и са придобили ценни методи.
към втори вариант >>
7.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Когато човѣкъ говори разумно, той трѣбва да разбира, какво означава
думата
„напълване“.
Тѣ казватъ: като вдъхне веднъжъ Господь въ ноздритѣ на човѣка, откровението ще дойде. Какво нѣщо е откровението? – Е, тъй, напълва се човѣкъ изведнъжъ, като нѣкое шише. Шише ли е човѣкъ? Не, това сѫ думи, това сѫ фрази, празни приказки, които нѣматъ никакъвъ смисълъ.
Когато човѣкъ говори разумно, той трѣбва да разбира, какво означава
думата
„напълване“.
Такова напълване и въ природата не сѫществува. Какъ ще се пълни природата? – Цѣлата природа е пълна. Нѣкой казва: азъ съмъ пъленъ. Съ какво?
към беседата >>
Съ
думата
„кръвь“ Христосъ иска да означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва да възприеме отъ духовниятъ свѣтъ.
Разлѣно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега ставатъ ясни думитѣ на Христа: „Ако не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Е, какъ ще разберете този стихъ? Буквално ли? – Не.
Съ
думата
„кръвь“ Христосъ иска да означи онова живо Слово, което човѣкъ трѣбва да възприеме отъ духовниятъ свѣтъ.
Ако обичашъ нѣкого, ти ще станешъ едно съ него, нѣма да бѫдешъ обектъ за него. Станешъ ли обектъ, ти го излагашъ на изкушение. Нѣща които се виждатъ и пипатъ, се покваряватъ. Човѣкъ самъ се покваря. Въ старо врѣме обвиняваха християнското общество, че правѣло оргии.
към беседата >>
Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и да е положение да сѫ били, които да сѫ имали материална връзка и до 100 години да сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ да сѫ си казали една горчива
дума
.
Нѣща които се виждатъ и пипатъ, се покваряватъ. Човѣкъ самъ се покваря. Въ старо врѣме обвиняваха християнското общество, че правѣло оргии. Да, въ врѣмето на Нерона римското общество правѣше оргии, но християнството изключва външната, физическа любовь. Християнството изключва прѣдметната любовь, понеже тя не може да бѫде постоянна.
Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и да е положение да сѫ били, които да сѫ имали материална връзка и до 100 години да сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ да сѫ си казали една горчива
дума
.
Даже между Христовитѣ ученици имаше голѣма бъркотия, понеже въ тѣхъ се яви извѣстенъ обектъ. Павелъ стана обектъ за езичницитѣ, Петъръ за евреитѣ, и тогава стана едно спречкване, докато най-послѣ Павелъ каза: азъ не съмъ за васъ обектъ, нито Петъръ, нито Аполосъ. Така постѫпватъ и днесъ – на всѣко учение ще турятъ по единъ обектъ, за да го опетнятъ. Божественото учение не може да бѫде обектно! То не е учение на обекта.
към беседата >>
Онзи, който служи на Божията Любовь, нито
дума
нѣма да каже за богатството на хората.
Нѣкои сега казватъ: братко, раздай си имането! Не, азъ считамъ насилие да проповѣдвате на хората да си раздаватъ имането. Ако нѣкой е богатъ, азъ нѣма да обърна внимание на това. Считамъ че това сѫ въпроси за него и азъ нѣма защо да се бъркамъ въ работитѣ му. За себе си азъ имамъ други въпроси, които трѣбва да разрѣша.
Онзи, който служи на Божията Любовь, нито
дума
нѣма да каже за богатството на хората.
Ако нѣкой е богатъ, ако нѣкой е красивъ, нито дума нѣма да му кажа. Това сѫ условия за него, които той самъ трѣбва да разрѣши. А сега хората се намѣсватъ да уреждатъ чуждитѣ работи и сѫ ги разбъркали. Не, това сѫ все обекти! Ще се върнемъ и ще живѣемъ безъ обекти!
към беседата >>
Ако нѣкой е богатъ, ако нѣкой е красивъ, нито
дума
нѣма да му кажа.
Не, азъ считамъ насилие да проповѣдвате на хората да си раздаватъ имането. Ако нѣкой е богатъ, азъ нѣма да обърна внимание на това. Считамъ че това сѫ въпроси за него и азъ нѣма защо да се бъркамъ въ работитѣ му. За себе си азъ имамъ други въпроси, които трѣбва да разрѣша. Онзи, който служи на Божията Любовь, нито дума нѣма да каже за богатството на хората.
Ако нѣкой е богатъ, ако нѣкой е красивъ, нито
дума
нѣма да му кажа.
Това сѫ условия за него, които той самъ трѣбва да разрѣши. А сега хората се намѣсватъ да уреждатъ чуждитѣ работи и сѫ ги разбъркали. Не, това сѫ все обекти! Ще се върнемъ и ще живѣемъ безъ обекти! Отъ Божествено гледище ще разрѣшаваме нѣщата.
към беседата >>
Подъ
думата
„смърть“ ние разбираме друго нѣщо, а не обикновената смърть.
Питате ме, какво мисли Господь. Това мисли Господь, казахъ ви. Вашиятъ умъ може ли да схване това нѣщо? – Не може да го схване. Слѣдъ като се освободитѣ отъ тлѣнното въ васъ, слѣдъ като се освободитѣ отъ тази материя, съ която сте обгърнати, тогава ще разберете великото въ живота, ще се облѣчете въ радость и веселие, и ще си кажете въ себе си: ние знаемъ защо живѣемъ; ние знаемъ защо страдаме; ние знаемъ защо умираме.
Подъ
думата
„смърть“ ние разбираме друго нѣщо, а не обикновената смърть.
Тѣсенъ е пѫтьтъ, който води въ живота. Всички вие, които ме слушате, трѣбва да имате единъ трѣзвъ умъ. Вие, казвате: врѣмето не е дошло още. Врѣмето е дошло, то е сега; и слѣдъ 10 милиона години, то е пакъ сѫщото. Врѣмето нѣма да се измѣни.
към беседата >>
Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава
думата
„напълване“.
(втори вариант)
Те казват: Като вдъхне веднъж Господ в ноздрите на човека, откровението ще дойде. Какво нещо е откровението? – Е, тъй, напълва се човек изведнъж, като някакво шише. Шише ли е човек? Не, това са думи, това са фрази, празни приказки, които нямат никакъв смисъл.
Когато човек говори разумно, той трябва да разбира, какво означава
думата
„напълване“.
Такова напълване и в природата не съществува. Как ще се пълни природата? – Цялата природа е пълна. Някой казва: Аз съм пълен. С какво?
към втори вариант >>
С
думата
„кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят.
(втори вариант)
Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега стават ясни думите на Христос: „Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Е, как ще разберете този стих? Буквално ли? – Не.
С
думата
„кръв“ Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовният свят.
Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение. Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии.
към втори вариант >>
Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива
дума
.
(втори вариант)
Неща които се виждат и пипат, се покваряват. Човек сам се покварява. В старо време обвиняваха християнското общество, че правело оргии. Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна.
Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива
дума
.
Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос. Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обектно! То не е учение на обекта.
към втори вариант >>
Онзи, който служи на Божията Любов, нито
дума
няма да каже за богатството на хората.
(втори вариант)
Някои сега казват: Братко, раздай си имането! Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането. Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това. Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му. За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша.
Онзи, който служи на Божията Любов, нито
дума
няма да каже за богатството на хората.
Ако някой е богат, ако някой е красив, нито дума няма да му кажа. Това са условия за него, които той сам трябва да разреши. А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали. Не, това са все обекти! Ще се върнем и ще живеем без обекти!
към втори вариант >>
Ако някой е богат, ако някой е красив, нито
дума
няма да му кажа.
(втори вариант)
Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането. Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това. Считам че това са въпроси за него и аз няма защо да се бъркам в работите му. За себе си аз имам други въпроси, които трябва да разреша. Онзи, който служи на Божията Любов, нито дума няма да каже за богатството на хората.
Ако някой е богат, ако някой е красив, нито
дума
няма да му кажа.
Това са условия за него, които той сам трябва да разреши. А сега хората се намесват да уреждат чуждите работи и са ги разбъркали. Не, това са все обекти! Ще се върнем и ще живеем без обекти! От Божествено гледище ще разрешаваме нещата.
към втори вариант >>
Под
думата
„смърт“ ние разбираме друго нещо, а не обикновената смърт.
(втори вариант)
Питате ме, какво мисли Господ. Това мисли Господ, казах ви. Вашият ум може ли да схване това нещо? – Не може да го схване. След като се освободите от тленното във вас, след като се освободите от тази материя, с която сте обгърнати, тогава ще разберете великото в живота, ще се облечете в радост и веселие, и ще си кажете в себе си: Ние знаем защо живеем; ние знаем защо страдаме; ние знаем защо умираме.
Под
думата
„смърт“ ние разбираме друго нещо, а не обикновената смърт.
Тесен е пътят, който води в живота. Всички вие, които ме слушате, трябва да имате един трезв ум. Вие, казвате: Времето не е дошло още. Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото. Времето няма да се измени.
към втори вариант >>
8.
Положителни и отрицателни състояния на живота
,
ООК
, София, 14.1.1925г.,
Ще ви запитам сега: какво се подразбира под
думата
проекция?
Който може да пише върху този въпрос, нека пише, а който не може, нека си помисли малко.
Ще ви запитам сега: какво се подразбира под
думата
проекция?
Тя не е българска. В тази дума се среща сричката ек, еко, което означава отзвук, отклик на нещо. Проектирам – значи отправям се към нещо. Англичанинът употребява думата сей, която значи „кажи на мене“. В българския език пък имаме думата сее.
към беседата >>
В тази
дума
се среща сричката ек, еко, което означава отзвук, отклик на нещо.
Който може да пише върху този въпрос, нека пише, а който не може, нека си помисли малко. Ще ви запитам сега: какво се подразбира под думата проекция? Тя не е българска.
В тази
дума
се среща сричката ек, еко, което означава отзвук, отклик на нещо.
Проектирам – значи отправям се към нещо. Англичанинът употребява думата сей, която значи „кажи на мене“. В българския език пък имаме думата сее. Значи българинът се отправя към земята. И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие.
към беседата >>
Англичанинът употребява
думата
сей, която значи „кажи на мене“.
Който може да пише върху този въпрос, нека пише, а който не може, нека си помисли малко. Ще ви запитам сега: какво се подразбира под думата проекция? Тя не е българска. В тази дума се среща сричката ек, еко, което означава отзвук, отклик на нещо. Проектирам – значи отправям се към нещо.
Англичанинът употребява
думата
сей, която значи „кажи на мене“.
В българския език пък имаме думата сее. Значи българинът се отправя към земята. И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие. Да сее нещо или да каже някому нещо е почти едно и също, само че в единия случай се говори на земята, а в другия случай се говори на човека. Първоначалният език е включвал всичко в себе си.
към беседата >>
В българския език пък имаме
думата
сее.
Ще ви запитам сега: какво се подразбира под думата проекция? Тя не е българска. В тази дума се среща сричката ек, еко, което означава отзвук, отклик на нещо. Проектирам – значи отправям се към нещо. Англичанинът употребява думата сей, която значи „кажи на мене“.
В българския език пък имаме
думата
сее.
Значи българинът се отправя към земята. И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие. Да сее нещо или да каже някому нещо е почти едно и също, само че в единия случай се говори на земята, а в другия случай се говори на човека. Първоначалният език е включвал всичко в себе си. Сегашният език включва формите, той е изгубил две свои качества, а именно съдържанието и смисъла.
към беседата >>
Какво се разбира под
думата
проекция?
И в единия, и в другия случай това изразява активност, действие. Да сее нещо или да каже някому нещо е почти едно и също, само че в единия случай се говори на земята, а в другия случай се говори на човека. Първоначалният език е включвал всичко в себе си. Сегашният език включва формите, той е изгубил две свои качества, а именно съдържанието и смисъла. Всички трябва да се стремим да се върнем към първоначалния език, който наричам Божествен, или език на ангелите.
Какво се разбира под
думата
проекция?
Отговор: Тя е латинска дума и буквално означава „хвърлям“. Какво е човекът на Земята? Проекция ли е? Щом е проекция, тогава де е неговата точка, от която се проектира? Един математик трябва да знае за себе си отде се проектира.
към беседата >>
Отговор: Тя е латинска
дума
и буквално означава „хвърлям“.
Да сее нещо или да каже някому нещо е почти едно и също, само че в единия случай се говори на земята, а в другия случай се говори на човека. Първоначалният език е включвал всичко в себе си. Сегашният език включва формите, той е изгубил две свои качества, а именно съдържанието и смисъла. Всички трябва да се стремим да се върнем към първоначалния език, който наричам Божествен, или език на ангелите. Какво се разбира под думата проекция?
Отговор: Тя е латинска
дума
и буквално означава „хвърлям“.
Какво е човекът на Земята? Проекция ли е? Щом е проекция, тогава де е неговата точка, от която се проектира? Един математик трябва да знае за себе си отде се проектира. Например учените трябва да знаят от коя точка се проектира Слънцето, което изпраща своята светлина.
към беседата >>
Думата
хармония означава още и съзвучие.
Всеки от вас си има проекция. Допуснете, че се образува едно общество. Какво ще представлява това общество? – Сбор от проекции. Всички тия хора говорят за хармонията.
Думата
хармония означава още и съзвучие.
Например в колко плоскости, в колко свята функционират седемте музикални тонове? – В един свят, нали? В какво седи съзвучието на два тона? Отговор: В съотношението на вибрациите. Когато два тона се допълнят, образуват съзвучие; когато два тона не могат да се допълнят, ражда се дисонанс.
към беседата >>
“ Вие сега ще си кажете: „Тогава ще отидем на Небето.“ В английски език
думата
небе означава още и пристанище.
Това са упражнения за ума, които често трябва да правите. Ще седнеш някой път на едно място и ще се запиташ: „Като свърша училището на Земята, къде ще отида? Ако стана професор, осигурен съм на Земята, но нямам това щастие. Подадох заявление – не ме приеха. Къде ще отида сега?
“ Вие сега ще си кажете: „Тогава ще отидем на Небето.“ В английски език
думата
небе означава още и пристанище.
Съчетанието на тия две думи случайно ли е, или има за това някаква причина? Аз бих желал някои от вас да проучват филологията, да знаят произхода на думите. Често, след като говориш на българина много чудни работи, той цъка. Отде е произлязъл този звук? Това цъкане произлиза от вземането на въздуха вътре в устатата.
към беседата >>
Какво се подразбира под
думата
движение?
Как ще ме разберете? – Това не може да се разбере. Ето как се разбира тази идея: голяма е силата на Земята, а не количеството на материята. Да, силата на Земята е голяма, но силата на Слънцето е още по-голяма. Вие ще кажете: „Сега разбрахме това.“ Това обаче са математически вероятности, които трябва да се докажат, за да се разбере каква идея крият в себе си.
Какво се подразбира под
думата
движение?
Като ви зададох темата Сила и материя, подразбрах да определите отношенията между духовното и материалното. Материята има форма, а силата няма форма. Тогава как може силата, която е нематериална, да има допирни точки с туй, което е материално? С този въпрос от хиляди години насам са се занимавали най-видните философи в Индия, в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина; и съвременните учени се занимават, но той още не е разрешен. И след хиляди години още ще остане неразрешен.
към беседата >>
9.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
Подъ
думата
„необикновенъ човѣкъ“ разбираме човѣкъ, който започва съ живота, а подъ „животъ“ разбираме всички онѣзи велики условия, които сѫ скрити въ човѣка.
Великото въ Божествения свѣтъ е достѫпно само за хора, които мислятъ. Благородното въ свѣта е достѫпно само за хора, които иматъ сърдце. Възвишениятъ животъ е достѫпенъ само за хора, които иматъ свещена воля, азъ я наричамъ Божествена воля. Има обикновени разбирания за повседневния животъ, има и необикновени разбирания. Обикновеното винаги свършва съ смърть, а необикновеното винаги започва съ животъ.
Подъ
думата
„необикновенъ човѣкъ“ разбираме човѣкъ, който започва съ живота, а подъ „животъ“ разбираме всички онѣзи велики условия, които сѫ скрити въ човѣка.
Може да има споръ върху това, какво нѣщо е животътъ, какво е неговото проявление, но върху самия животъ не може да се спори. Много често хората запитватъ за произхода на живота, какъ е произлѣзълъ той. Животътъ нѣма никакъвъ произходъ. Той има начало, но началото не е произходъ. Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява.
към беседата >>
Азъ взимамъ
думата
„простъ езикъ“ въ съвсѣмъ другъ смисълъ.
Животътъ произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса. Какъ произтича живота отъ Любовьта, това никой не знае; какъ произтича Любовьта отъ Духа това никой не знае. Ние можемъ да знаемъ нѣщата отчасти. За да можемъ да разберемъ великото въ природата, трѣбва ни съотвѣтствуващъ езикъ. Учениятъ човѣкъ не може да говори на простъ езикъ. Защо?
Азъ взимамъ
думата
„простъ езикъ“ въ съвсѣмъ другъ смисълъ.
Съврѣменнитѣ хора казватъ, че едно врѣме имало тайни, а сега нѣма тайни. Едно врѣме най-ученитѣ хора въ древностьта говорили на особенъ свещенъ езикъ, а сега вече се говори на единъ езикъ, който всѣки могълъ да разбере. Не е така. Математикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира!
към беседата >>
Подъ
думата
„човѣкъ“ ние разбираме единъ синтезъ, единъ изводъ на всички прѣдшествуващи форми, на всички прѣдшествуващи животи.
Вълкътъ яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ. Кой, обаче, е най-здравословниятъ начинъ? Казватъ, че човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по яденето – нѣмало друго животно, което могло да си готви. Дѣйствително, този фактъ може да означава извѣстна култура, но туй което отличава човѣка, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие.
Подъ
думата
„човѣкъ“ ние разбираме единъ синтезъ, единъ изводъ на всички прѣдшествуващи форми, на всички прѣдшествуващи животи.
Човѣкъ е плодъ, изводъ на всичко което сѫществува сега и въ растителния животъ, и въ животинския животъ. Онѣзи, който не разбиратъ това нѣщо, ще кажатъ: а, това сѫ дървета, онова тамъ сѫ животни! – Като че въ живота на растенията и животнитѣ нѣма туй благородното. Не е така. Въ всѣко едно животно има нѣщо неопетнено, има единъ Божественъ, неопетненъ животъ, но туй нѣщо животното не знае.
към беседата >>
Подъ
думата
„тръсть“ Христосъ подразбира слабитѣ хора въ свѣта, който сѫ като дѣца,които още не могатъ да мислятъ, който още не сѫ застанали на своитѣ крака.
Въ всѣко едно животно има нѣщо неопетнено, има единъ Божественъ, неопетненъ животъ, но туй нѣщо животното не знае. Въ всѣко растение има единъ обикновенъ животъ, който се проявява, но има и единъ необикновенъ животъ, който не се проявява. Слѣдователно, когато единъ ученъ човѣкъ дойде на земята, той почва да изучава необикновенитѣ нѣща въ живота. И въ растенията той вижда единъ необикновенъ животъ. Сега, азъ ще пристѫпя къмъ прочетения стихъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“.
Подъ
думата
„тръсть“ Христосъ подразбира слабитѣ хора въ свѣта, който сѫ като дѣца,които още не могатъ да мислятъ, който още не сѫ застанали на своитѣ крака.
„Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“ – то значи, че нѣма да имъ даде изведнъжъ такова знание, или такъвъ животъ, който може да ги развали. Той ще имъ даде това, което съответствува на тѣхното развитие – нѣма да смаже никого; ще имъ даде животъ, какъвто могатъ да носятъ, ще се погрижи за всички. „И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси“ То значи, че колкото и да е слаба мисъльта, свѣщилото, т.е. колкото и да е малка интелигентностьта, която човѣкъ има, нѣма да се угаси. Защото, въ сегашнитѣ религиозни системи има единъ култъ, който отъ хиляди години сѫществува: тѣ всѣкога сѫ се опитвали да угасятъ Божественото въ човѣка.
към беседата >>
Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и
думата
му ще бѫде силна.
Туй злато е мощно! Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта си, бихме вършили чудеса. Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода. Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло да се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта, да работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь. Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма.
Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и
думата
му ще бѫде силна.
Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ Господа. Да, ти повѣрва въ Господа, но цѣли 3,000 години трѣбва да работишъ, за да придобиешъ нѣщо отъ тази първична материя на Божественитѣ сили и да можешъ да се проявишъ като човѣкъ. Нѣкой казва: Духътъ може да направи всичко отъ мене. Чудни сѫ хората! Та прѣстани да мислишъ, какво може да направи Духътъ.
към беседата >>
Подъ
думата
„Богъ“ хората разбиратъ нѣщо физическо, външно.
Радвамъ се на една искрена душа защото въ нея има една свещена мисъль, едно свещено желание, на което ти можешъ да разчиташъ. Свещениятъ, Божествениятъ животъ изисква отъ насъ да бѫдемъ вѣрни. На кого? – Вѣрность къмъ Бога! Ще прѣведа тия думи „Вѣрность къмъ Бога“ – Вѣрность къмъ великия, безграничния животъ, който дава всичкитѣ блага.
Подъ
думата
„Богъ“ хората разбиратъ нѣщо физическо, външно.
Не е така. Ще ви приведа единъ примѣръ, за да хвърля малко свѣтлина върху прѣдмета. Често, малкитѣ нѣща въ свѣта ставатъ причина да ни спъватъ въ нашия вървежъ. Вилморъ, туй било псевдонимътъ на единъ писатель, работилъ цѣли 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю.
към беседата >>
Под
думата
„необикновен човек“ разбираме човек, който започва с живота, а под „живот“ разбираме всички онези велики условия, които са скрити в човека.
(втори вариант)
Великото в Божествения свят е достъпно само за хора, които мислят. Благородното в света е достъпно само за хора, които имат сърце. Възвишеният живот е достъпен само за хора, които имат свещена воля, аз я наричам Божествена воля. Има обикновени разбирания за повседневния живот, има и необикновени разбирания. Обикновеното винаги свършва със смърт, а необикновеното винаги започва с живот.
Под
думата
„необикновен човек“ разбираме човек, който започва с живота, а под „живот“ разбираме всички онези велики условия, които са скрити в човека.
Може да има спор върху това, какво нещо е животът, какво е неговото проявление, но върху самия живот не може да се спори. Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява.
към втори вариант >>
Аз взимам
думата
„прост език“ в съвсем друг смисъл.
(втори вариант)
Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса. Как произтича живота от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа това никой не знае. Ние можем да знаем нещата отчасти. За да можем да разберем великото в природата, трябва ни съответстващ език. Ученият човек не може да говори на прост език. Защо?
Аз взимам
думата
„прост език“ в съвсем друг смисъл.
Съвременните хора казват, че едно време имало тайни, а сега няма тайни. Едно време най-учените хора в древността говорили на особен свещен език, а сега вече се говори на един език, който всеки могъл да разбере. Не е така. Математикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира!
към втори вариант >>
Под
думата
„човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи.
(втори вариант)
Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин. Кой, обаче, е най-здравословният начин? Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви. Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие.
Под
думата
„човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи.
Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот. Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни! – Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното. Не е така. Във всяко едно животно има нещо неопетнено, има един Божествен, неопетнен живот, но туй нещо животното не знае.
към втори вариант >>
Под
думата
„тръст“ Христос подразбира слабите хора в света, които са като деца,които още не могат да мислят, които още не са застанали на своите крака.
(втори вариант)
Във всяко едно животно има нещо неопетнено, има един Божествен, неопетнен живот, но туй нещо животното не знае. Във всяко растение има един обикновен живот, който се проявява, но има и един необикновен живот, който не се проявява. Следователно, когато един учен човек дойде на земята, той почва да изучава необикновените неща в живота. И в растенията той вижда един необикновен живот. Сега, аз ще пристъпя към прочетения стих: „Тръст смазана няма да пречупи“.
Под
думата
„тръст“ Христос подразбира слабите хора в света, които са като деца,които още не могат да мислят, които още не са застанали на своите крака.
„Тръст смазана няма да пречупи“ – то значи, че няма да им даде изведнъж такова знание, или такъв живот, който може да ги развали. Той ще им даде това, което съответства на тяхното развитие – няма да смаже никого; ще им даде живот, какъвто могат да носят, ще се погрижи за всички. „И от лен свещило замъждяло няма да угаси“. То значи, че колкото и да е слаба мисълта, свещилото, т.е. колкото и да е малка интелигентността, която човек има, няма да се угаси.
към втори вариант >>
Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и
думата
му ще бъде силна.
(втори вариант)
Туй злато е мощно! Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса. Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ. Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма.
Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и
думата
му ще бъде силна.
Някой казва: Аз повярвах в Господа. Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек. Някой казва: Духът може да направи всичко от мене. Чудни са хората! Та престани да мислиш, какво може да направи Духът.
към втори вариант >>
Под
думата
„Бог“ хората разбират нещо физическо, външно.
(втори вариант)
Радвам се на една искрена душа, защото в нея има една свещена мисъл, едно свещено желание, на което ти можеш да разчиташ. Свещеният, Божественият живот изисква от нас да бъдем верни. На кого? – Вярност към Бога! Ще преведа тия думи „Вярност към Бога“ – Вярност към великия, безграничния живот, който дава всичките блага.
Под
думата
„Бог“ хората разбират нещо физическо, външно.
Не е така. Ще ви приведа един пример, за да хвърля малко светлина върху предмета. Често, малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж. Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю.
към втори вариант >>
10.
Значение на изслушването
,
ООК
, София, 21.1.1925г.,
Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка
дума
, те в живота под
думата
душа разбират една определена идея.
“ Как ще определите? – Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ. От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие. Или например ние говорим за духа, за душата. Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа.
Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка
дума
, те в живота под
думата
душа разбират една определена идея.
В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл. Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно. По същия начин разглеждаме духа като нещо отделно. Значи щом можем да разглеждаме душата и духа като нещо отделно от себе си, те са материални неща. Щом разгледаме ума като нещо отделно от себе си, значи и той е нещо материално.
към беседата >>
В тях също тъй е точно определен смисълът на
думата
ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл.
– Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ. От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие. Или например ние говорим за духа, за душата. Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа. Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея.
В тях също тъй е точно определен смисълът на
думата
ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл.
Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно. По същия начин разглеждаме духа като нещо отделно. Значи щом можем да разглеждаме душата и духа като нещо отделно от себе си, те са материални неща. Щом разгледаме ума като нещо отделно от себе си, значи и той е нещо материално. Тогава какво нещо е човекът?
към беседата >>
Значи в този смисъл ние под
думата
истина не разбираме самата Истина.
Говорим за Мъдростта извън нас – и тя е нещо материално Кое тогава е духовното? – Туй, за което не можем да мислим, е духовно. Щом можем да мислим за нещо, то е материално. Това са антиподи, противоположности. Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот.
Значи в този смисъл ние под
думата
истина не разбираме самата Истина.
Под думата мъдрост не разбираме самата Мъдрост. Под думата душа не разбираме самата душа. Ние разбираме съвсем други неща. Сега например с коя буква започват новородените деца? С каква буква изразявате вашата скръб?
към беседата >>
Под
думата
мъдрост не разбираме самата Мъдрост.
– Туй, за което не можем да мислим, е духовно. Щом можем да мислим за нещо, то е материално. Това са антиподи, противоположности. Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот. Значи в този смисъл ние под думата истина не разбираме самата Истина.
Под
думата
мъдрост не разбираме самата Мъдрост.
Под думата душа не разбираме самата душа. Ние разбираме съвсем други неща. Сега например с коя буква започват новородените деца? С каква буква изразявате вашата скръб? Като кажете ух и ох, тия две възклицания имат ли едно и също значение?
към беседата >>
Под
думата
душа не разбираме самата душа.
Щом можем да мислим за нещо, то е материално. Това са антиподи, противоположности. Трябва да има нещо в нас, с което ние да разглеждаме същината на проявения живот. Значи в този смисъл ние под думата истина не разбираме самата Истина. Под думата мъдрост не разбираме самата Мъдрост.
Под
думата
душа не разбираме самата душа.
Ние разбираме съвсем други неща. Сега например с коя буква започват новородените деца? С каква буква изразявате вашата скръб? Като кажете ух и ох, тия две възклицания имат ли едно и също значение? Всеки ученик трябва да има едно основно качество над другите си качества.
към беседата >>
Ти вярваш в този, когото любиш – неговата
дума
е закон.
Вярване и вяра не е едно и също нещо. Щом слушам някого, аз ще започна да вярвам, ще кажа: това е така. Преди това аз имах вяра в себе си, а не вярване. По какво се отличава вярата? – Вярата е качество на Любовта.
Ти вярваш в този, когото любиш – неговата
дума
е закон.
Кажеш ли, че не е така, че не може така и т.н., това е любовта, която вие имате – обикновената любов. На онзи, когото обичаш, на онзи, комуто вярваш, ти не можеш да припишеш никаква слабост. Имаш ли обаче вярване в този човек, ти веднага можеш да му припишеш някаква слабост. Тъй че между вярване и вяра има едно вътрешно различие. Често хората повтарят изречението, което Сократ6 бе казал някога: „Познай себе си!
към беседата >>
Българските пословици казват: „
Дума
дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже.
По някой път във вас има желание да търсите отрицателното. Досега вие сте вървели с отрицателната философия, но необходимо е положителното в живота. Казах ви, че хората може някой път да ви набедят, но що от това? Те могат да ви презират, да кажат нещо лошо за вас, но що от това? Ще си минете, без да се спрете.
Българските пословици казват: „
Дума
дупка не прави.“ Ако някой мисли, че след като ви оцапа, ще може да пробие дупка в морето, той се лъже.
Никой не може да ви оцапа. Божественият принцип в човека по никой начин не може да се изцапа. Тялото може да се оцапа, дрехите могат да се оцапат, но Божественият принцип, същественото в човека, никой не може да го засегне. „Ами защо трябва да излагам честта си? “ Ако моята чест може всеки да я цапа, това е безчестие.
към беседата >>
Човекът мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намери подходяща
дума
за това, казва: „Вие не можахте да ме разберете.“ В такъв случай казваме: когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат да се изкажат, има една спънка – не могат да се изкажат добре.
Няма какво да се срамувам. Ако една идея се е родила в нас и сме ѝ дали форма, няма какво да се стесняваме. Ще изнесем тази идея тъй, както е, и ще кажем: „Хубаво е това стихотворение, изразително е, но не е най-красиво.“ Да кажем, че някой чете много хубави работи. Ние няма да кажем, че той не разсъждава философски, защото всъщност той разсъждава философски, но не може да се изкаже философски. Мнозина разсъждават философски, но не могат да се изкажат философски.
Човекът мисли философски, но не може да се изкаже философски, не може да намери подходяща
дума
за това, казва: „Вие не можахте да ме разберете.“ В такъв случай казваме: когато хората повече мислят, по-добре разбират нещата, но щом рекат да се изкажат, има една спънка – не могат да се изкажат добре.
Сега какво е общото заключение? Заключение не трябва да има. Общото заключение подразбира общия знаменател. Кой е общият знаменател? Велик, способен е онзи ученик, който може да изслушва другите ученици.
към беседата >>
Хардалията е сила, която може да произведе голям ефект само върху една мисъл или върху една
дума
.
– Хардалията вино направи това нещо. Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят. Често хората в живота си попадат под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са. Казвате: „Как стана тази работа? “ – Хардалията е причина, нищо повече.
Хардалията е сила, която може да произведе голям ефект само върху една мисъл или върху една
дума
.
После се дохожда в нормално състояние: Казват: „Предлагат ли ти хардалия някъде, ще го опиташ дали е сладко, или не. Ако е сладко и не реже – пий; ако реже – не пий! “ Не е виновен онзи, който дава, но ти ще пиеш малко. Мнозина от вас казват: „Ние като ученици трябва да направим това, трябва да направим онова.“ Но нещата остават ненаправени. И като погледнем върху историята на човешкото развитие, цялата е съставена от такива нудни проекти.
към беседата >>
11.
Който иска славата
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша
дума
помежду.
Ако ви вкарамъ въ една съврѣменна европейска лаборатория, въ която всички елементи сѫ наредени въ около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарамъ да ги побутате, какъ мислите, какво ще бѫде вашето състояние слѣдъ като излѣзете отъ тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно съ азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви прѣдаде до извѣстна степень своята сила, своитѣ качества. Ако похванете едно шишенце съ сѣрна киселина, и тя ще ви прѣдаде своитѣ качества. Тъй щото, всички вещи, съ които ние, съврѣменнитѣ хора, се занимаваме, упражняватъ извѣстно влияние върху насъ. И за въ бѫдаще, ако искаме да въведемъ едно нормално възпитание въ свѣта, когато се създава едно училище, ще трѣбва да се повикатъ най-добритѣ хора, най-добритѣ майстори да направятъ училището, чиновете, маситѣ, всички пособия.
Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша
дума
помежду.
Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни. Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е. Да, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. Послѣ, искате да си направите една хубава кѫща. Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша дума.
към беседата >>
Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша
дума
.
Като казвамъ, че трѣбва да се извикатъ най-добритѣ майстори, не разбирамъ майстори на изкуството, но подразбирамъ добритѣ хора, които, като работятъ, да не си кажатъ една лоша дума помежду. Послѣ тетрадкитѣ, книгитѣ, всички училищни принадлежности, трѣбва да бѫдатъ направени отъ незаинтересовани хора, които да сѫ напълно безкористни. Хората казватъ: е, столоветѣ, маситѣ, може да ги прави кой и да е. Да, до сега тѣ сѫ правени все отъ кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. Послѣ, искате да си направите една хубава кѫща.
Извикайте за това нѣщо не само най-добритѣ майстори по изкуство, но и най-добритѣ по характеръ, по естество, та като градятъ вашата кѫща, да не си кажатъ нито една лоша
дума
.
Иначе, вие може да имате нѣкоя хубава, хигиенична кѫща, но тя ще бѫде пропита отъ лошитѣ неразположения на работницитѣ, около която тѣ сѫ изпили до 100-ина клгр. бира, 50 клгр. вино и ракия, и тази отровена кръвь на работницитѣ е влѣзла, чрѣзъ енергията имъ, въ камънитѣ. По такъвъ начинъ вие никога не ще може да се освободите отъ лошитѣ влияния на тази кѫща. Вие може да учите какъвто моралъ искате, но отъ лошитѣ влияния нѣма да се освободите.
към беседата >>
Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша
дума
помежду.
(втори вариант)
Ако ви вкарам в една съвременна европейска лаборатория, в която всички елементи са наредени в около 10–20,000 малки шишенца, и ви накарам да ги побутате, как мислите, какво ще бъде вашето състояние след като излезете от тази лаборатория? Ако хванете едно шишенце пълно с азотна киселина и го подържите малко, тя ще ви предаде до известна степен своята сила, своите качества. Ако похванете едно шишенце със сярна киселина, и тя ще ви предаде своите качества. Тъй щото, всички вещи, с които ние, съвременните хора, се занимаваме, упражняват известно влияние върху нас. И за в бъдеще, ако искаме да въведем едно нормално възпитание в света, когато се създава едно училище, ще трябва да се повикат най-добрите хора, най-добрите майстори да направят училището, чиновете, масите, всички пособия.
Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша
дума
помежду.
После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е. Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. После, искате да си направите една хубава къща. Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша дума.
към втори вариант >>
Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша
дума
.
(втори вариант)
Като казвам, че трябва да се извикат най-добрите майстори, не разбирам майстори на изкуството, но подразбирам добрите хора, които, като работят, да не си кажат една лоша дума помежду. После тетрадките, книгите, всички училищни принадлежности, трябва да бъдат направени от незаинтересовани хора, които да са напълно безкористни. Хората казват: Е, столовете, масите, може да ги прави кой и да е. Да, досега те са правени все от кой и да е, но виждаме, какво възпитание имаме. После, искате да си направите една хубава къща.
Извикайте за това нещо не само най-добрите майстори по изкуство, но и най-добрите по характер, по естество, та като градят вашата къща, да не си кажат нито една лоша
дума
.
Иначе, вие може да имате някоя хубава, хигиенична къща, но тя ще бъде пропита от лошите неразположения на работниците, около която те са изпили до 100-тина кг. бира, 50 кг. вино и ракия, и тази отровена кръв на работниците е влязла, чрез енергията им, в камъните. По такъв начин вие никога не ще може да се освободите от лошите влияния на тази къща. Вие може да учите какъвто морал искате, но от лошите влияния няма да се освободите.
към втори вариант >>
12.
Правилно пение
,
ООК
, София, 28.1.1925г.,
Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред
думата
, а в българския език членът се поставя на края на думите?
Този език, на който днес говорим, един ден даже и децата няма да го говорят. Днес той е хубав, красив за нас, но един ден, когато съзнанието на хората се пробуди, в него ще се образуват нови форми. Сега ще говорим тъй, както езикът изисква. Ако кажем, че сегашният език не е хубав, хората ще се докачат. При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим.
Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред
думата
, а в българския език членът се поставя на края на думите?
Причините за това могат да се обяснят филологически. Някои ще кажат, че това е свойство на езика. Върху туй имат думата всичките филолози, езиковеди. Има закони, които регулират езиците. Онези от вас, които са езиковеди, имат способността да разбират законите, по които се развиват езиците.
към беседата >>
Върху туй имат
думата
всичките филолози, езиковеди.
Ако кажем, че сегашният език не е хубав, хората ще се докачат. При сегашните условия на живота този език е най-хубав, защото съответства на нашия орган; засега друг език не можем да говорим. Например защо в английския, в гръцкия и в славянските езици членът се поставя пред думата, а в българския език членът се поставя на края на думите? Причините за това могат да се обяснят филологически. Някои ще кажат, че това е свойство на езика.
Върху туй имат
думата
всичките филолози, езиковеди.
Има закони, които регулират езиците. Онези от вас, които са езиковеди, имат способността да разбират законите, по които се развиват езиците. Кабалистите са най-добрите езиковеди. Те делят и запетаята. Мъчно е да се създаде един картинен език.
към беседата >>
Аз вземам
думата
баница в широк смисъл.
Докато те ти отпущат кредит, какви ли не проекти имате. Казвате: „Аз ще живея, както разбирам.“ Щом затворят крана, всички проекти се прекратяват. Казвам сега: всички вие знаете да ядете точени баници, нали? Някои казват: „Ние престанахме да ядем точени баници.“ – Не, не сте престанали. Други казват: „Ние ядем само баници със сирене.“ Баница става със зеле и с орехи, и с бадеми, и с много други неща.
Аз вземам
думата
баница в широк смисъл.
Опитвали ли сте се вие сами да си направите баница? Не е достатъчно само да ядете наготово. Казвате: „Жената нека я направи.“ Ами ти не си ли жена? Я се опретни ти да наточиш една баница! Хората мислят, че само жената може да готви.
към беседата >>
Вземете за пример
думата
Хаушбънн – зут.
Няма да мислите за себе си, за вашите дребни желания, за вашите несгоди. Всички тия неща нека идват, но вие трябва да насочите мислите си към великото, към възвишеното в света. Изпейте упражненията Малкият извор и Вечер, сутрин. В българския език липсват някои слогове. Следователно музиката не може да се изрази в нейната пълнота.
Вземете за пример
думата
Хаушбънн – зут.
Това показва начало и край на нещата. Но то не е алфа и омега. Самите слогове показват работа, която е започната добре и добре може да се свърши. В българския език няма такава мощна дума, за да се възпроизведе този окултен тон.
към беседата >>
В българския език няма такава мощна
дума
, за да се възпроизведе този окултен тон.
Следователно музиката не може да се изрази в нейната пълнота. Вземете за пример думата Хаушбънн – зут. Това показва начало и край на нещата. Но то не е алфа и омега. Самите слогове показват работа, която е започната добре и добре може да се свърши.
В българския език няма такава мощна
дума
, за да се възпроизведе този окултен тон.
към беседата >>
13.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Думата
„плъть“ подразбира нисшето, животинското у човѣка, или това, което не е организирано.
„Да Те прослави и синъ Ти“. „Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха. Онзи, който не разбира добрѣ нѣщата, ще разбере само материялната страна. „Синътъ“, това означава вѫтрѣшното отношение, което сѫществува между човѣшкия и Божествения Духъ. „Както си Му далъ власть надъ всѣка плъть“.
Думата
„плъть“ подразбира нисшето, животинското у човѣка, или това, което не е организирано.
„Власть има“ – то значи: власть има да направи нѣщо, както и грънчарьтъ има власть надъ кальта, да направи нѣщо отъ нея. „И Исуса Христа, когото Си проводилъ“. Нѣкои разбиратъ външната страна на въпроса. Кое е хубавото въ слънцето: неговитѣ прями лѫчи, или когато то дава своя образъ въ рѣкитѣ? – Разбира се, че неговитѣ лѫчи, а не образътъ му, който се отразява въ водата.
към беседата >>
Като изречемъ
думата
„вълкъ“, казвате: познавамъ вълка.
Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата. Съ какво ги познавате? – Съ вашитѣ очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше да стане по другъ начинъ. Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е?
Като изречемъ
думата
„вълкъ“, казвате: познавамъ вълка.
Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка. Въ познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть.
към беседата >>
Като изречемъ
думата
„човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка.
Съ какво ги познавате? – Съ вашитѣ очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше да стане по другъ начинъ. Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка.
Като изречемъ
думата
„човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка.
Въ познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христосъ употрѣбява думата „познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть. Това е истинско познаване.
към беседата >>
Когато Христосъ употрѣбява
думата
„познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть.
Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка. Като изречемъ думата „човѣкъ“, казвате: познавамъ човѣка. Въ познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човѣка по форма, нѣма разлика. Туй е повърхностно познаване.
Когато Христосъ употрѣбява
думата
„познавамъ“ то значи да познавашъ, че единъ човѣкъ те люби, че е готовъ да се жертвува за тебе въ всичкитѣ условия на живота; да познавашъ, че онзи учитель е готовъ да ти даде всичкото си познание и да те тури въ правия пѫть.
Това е истинско познаване. Слѣдователно, законитѣ на вѫтрѣшното познаване сѫ различни отъ тия на външното познаване. Запримѣръ, всички вие, които ме слушате тази сутринь, ще кажете: ние познаваме този проповѣдникъ. Азъ не отказвамъ това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусалла, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океанъ, или Индийския океанъ, колкото познавате слънцето, или мѣсечината.
към беседата >>
Думата
„плът“ подразбира нисшето, животинското у човека, или това, което не е организирано.
(втори вариант)
„Да Те прослави и синът Ти“. „Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха. Онзи, който не разбира добре нещата, ще разбере само материалната страна. „Синът“, това означава вътрешното отношение, което съществува между човешкия и Божествения Дух. „Както си Му дал власт над всяка плът“.
Думата
„плът“ подразбира нисшето, животинското у човека, или това, което не е организирано.
„Власт има“ – то значи: власт има да направи нещо, както и грънчарят има власт над калта, да направи нещо от нея. „И Исуса Христа, когото Си проводил“. Някои разбират външната страна на въпроса. Кое е хубавото в слънцето: неговите прями лъчи, или когато то дава своя образ в реките? – Разбира се, че неговите лъчи, а не образът му, който се отразява във водата.
към втори вариант >>
Като изречем
думата
„вълк“, казвате: Познавам вълка.
(втори вариант)
Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата. С какво ги познавате? – С вашите очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин. Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е?
Като изречем
думата
„вълк“, казвате: Познавам вълка.
Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека. В познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път.
към втори вариант >>
Като изречем
думата
„човек“, казвате: Познавам човека.
(втори вариант)
С какво ги познавате? – С вашите очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин. Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка.
Като изречем
думата
„човек“, казвате: Познавам човека.
В познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика. Туй е повърхностно познаване. Когато Христос употребява думата „познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път. Това е истинско познаване.
към втори вариант >>
Когато Христос употребява
думата
„познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път.
(втори вариант)
Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка. Като изречем думата „човек“, казвате: Познавам човека. В познаването има категории, степени. При познаването на вълка и на човека по форма, няма разлика. Туй е повърхностно познаване.
Когато Христос употребява
думата
„познавам“ то значи да познаваш, че един човек те люби, че е готов да се жертва за тебе във всичките условия на живота; да познаваш, че онзи учител е готов да ти даде всичкото си познание и да те тури в правия път.
Това е истинско познаване. Следователно, законите на вътрешното познаване са различни от тия на външното познаване. Например, всички вие, които ме слушате тази сутрин, ще кажете: Ние познаваме този проповедник. Аз не отказвам това, но то не е дълбоко познаване. Вие ме познавате толкова, колкото познавате Витоша, колкото познавате Мусала, колкото познавате Дунава, колкото познавате Черно море, Великия или Тихия океан, или Индийския океан, колкото познавате слънцето, или месечината.
към втори вариант >>
14.
Чудните предположения
,
МОК
, София, 1.2.1925г.,
Какво разбирате под
думата
пространство?
Съществуването на нещата не се свързва всякога с пространството. В този смисъл има същества, които са в пространството и извън пространството. Има други същества, които са и във времето, и извън времето. Такова същество например е човекът. Той е във времето и извън времето; и в пространството, и извън пространството.
Какво разбирате под
думата
пространство?
Пространството подразбира, че нещо се простира, проточва. Пространството не може да бъде нещо абстрактно, все се обосновава на нещо. Ако под това понятие се разбира някаква идея, пространството може ли да съществува? Някои казват, че пространството не съществува. Обаче ние не можем да говорим за неща, които не съществуват – в това няма никаква логика.
към беседата >>
15.
Отворената и затворената чаша
,
ООК
, София, 4.2.1925г.,
“
Думата
страдание е двусмислена, двояка.
Какво се разбира под израза безкраен живот? Кои неща имат край? Често хората казват: „Страданията нямат ли край?
“
Думата
страдание е двусмислена, двояка.
Ако се направи превод на тази дума, тя означава промяна от едно състояние в друго. Все-таки ние казваме: „Моите страдания няма ли да престанат? “ То е равносилно да се каже: „Няма ли да се смени състоянието ми? “ Когато те бият, ти казваш: „Този бой няма ли край? Или този, който ме бие, няма ли да престане?
към беседата >>
Ако се направи превод на тази
дума
, тя означава промяна от едно състояние в друго.
Какво се разбира под израза безкраен живот? Кои неща имат край? Често хората казват: „Страданията нямат ли край? “ Думата страдание е двусмислена, двояка.
Ако се направи превод на тази
дума
, тя означава промяна от едно състояние в друго.
Все-таки ние казваме: „Моите страдания няма ли да престанат? “ То е равносилно да се каже: „Няма ли да се смени състоянието ми? “ Когато те бият, ти казваш: „Този бой няма ли край? Или този, който ме бие, няма ли да престане? “ – Има начин, по който може да се смени състоянието ти, от тебе зависи.
към беседата >>
Думата
лош трябва да се изясни.
Можете ли да бъдете щастливи при следното положение? Представете си, че сте в един чужд град и нямате дори пет пари в джоба си. Какво ще правите? Ще си кажете: „Аз не съм беден, имам сили в себе си, мога да спечеля 2000 лева.“ Всички трябва да се заемете с разрешението на най-мъчната задача. Най-първо трябва да разберете живота от неговата лоша страна.
Думата
лош трябва да се изясни.
Казват за някого: „Той е лош човек.“ Някой път вие казвате за себе си: „Аз съм лош човек.“ Какво означава това? Буквата л означава слизане. Буквата о показва стремеж нагоре, към Бога. Значи в лошия човек има условия за добър живот, той започва по Бога. Буквата ш показва, че този човек свършва по материалному.
към беседата >>
Думата
добър сама по себе си не означава Добро.
Той започва добре, а свършва зле, т.е. започва с един милионен кредит, а накрая свършва с фалит. За такъв човек казват: „Той е изял, завлякъл е парите на хората.“ Всъщност този човек не е изял парите, но нищо не е спечелил. Той е харчил, ял, пил, този е обрал – онзи е обрал, този е закачил – онзи е закачил, а сам нищо не е придобил. Ние казваме: лош човек е всеки, който започва добре и свършва зле, а добър човек е този, който започва добре и свършва добре.
Думата
добър сама по себе си не означава Добро.
Буквата Д в тази дума е съставена от един триъгълник. Както виждате, геометрия има в тази дума! Триъгълникът означава равновесие на сили, т.е. богатство, един уравновесен характер. Човек с такъв характер е разумен, добре използва условията на живота.
към беседата >>
Буквата Д в тази
дума
е съставена от един триъгълник.
започва с един милионен кредит, а накрая свършва с фалит. За такъв човек казват: „Той е изял, завлякъл е парите на хората.“ Всъщност този човек не е изял парите, но нищо не е спечелил. Той е харчил, ял, пил, този е обрал – онзи е обрал, този е закачил – онзи е закачил, а сам нищо не е придобил. Ние казваме: лош човек е всеки, който започва добре и свършва зле, а добър човек е този, който започва добре и свършва добре. Думата добър сама по себе си не означава Добро.
Буквата Д в тази
дума
е съставена от един триъгълник.
Както виждате, геометрия има в тази дума! Триъгълникът означава равновесие на сили, т.е. богатство, един уравновесен характер. Човек с такъв характер е разумен, добре използва условията на живота. Това се вижда и от буквата о.
към беседата >>
Както виждате, геометрия има в тази
дума
!
За такъв човек казват: „Той е изял, завлякъл е парите на хората.“ Всъщност този човек не е изял парите, но нищо не е спечелил. Той е харчил, ял, пил, този е обрал – онзи е обрал, този е закачил – онзи е закачил, а сам нищо не е придобил. Ние казваме: лош човек е всеки, който започва добре и свършва зле, а добър човек е този, който започва добре и свършва добре. Думата добър сама по себе си не означава Добро. Буквата Д в тази дума е съставена от един триъгълник.
Както виждате, геометрия има в тази
дума
!
Триъгълникът означава равновесие на сили, т.е. богатство, един уравновесен характер. Човек с такъв характер е разумен, добре използва условията на живота. Това се вижда и от буквата о. И буквата б също изразява стремеж към Бога.
към беседата >>
Какво разбирате под
думата
организация?
Вие казвате: „Аз имам ум.“ – Много добре, но кое е ценното във вашия ум? Ако съмнението в твоя ум господства и направлява всичките ти мисли, има ли нещо ценно в него? Каква държава е тази? С този ум, който имат съвременните учени, и в Европа, и в Америка, и в Индия от няколко хиляди години насам не могат да разрешат и най-елементарните работи. Един въпрос има за разрешение: вие не знаете дали сте организирани, или не; имате ли сили, или нямате; можете ли да се повдигнете, или не.
Какво разбирате под
думата
организация?
Нали има удове във всеки организъм? Там те са организирани. Как са се организирали тия удове? Онези, които изучават биологията, анатомията, физиологията, когато изучават всички процеси на тялото, трябва да проучат първоначално как е станало организирането на материята. Организиране значи съотношение на нещата, а не допиране на нещата.
към беседата >>
Думата
Бог сама по себе си не е силен слог.
Следователно ние трябва да се повдигнем над тях, но засега те са естествени, ние не можем да ги избегнем. Ние живеем в материален свят – не мога да ви кажа, че не трябва да ядете. Този живот обаче трябва да се свърже с нещо по-висше. Питам ви: кой е най-силният слог? Вие казвате, че е Бог.
Думата
Бог сама по себе си не е силен слог.
Тази дума дори е много слаб слог. Тя е толкоз слаб слог, че трябва да се аргументира, да се доказва с часове. Хората казват: „Я ми докажи този слог, т.е. докажи ми, че съществува Бог.“ Някои слогове са по-силни, а други – по-слаби. Слогът ах е силен.
към беседата >>
Тази
дума
дори е много слаб слог.
Ние живеем в материален свят – не мога да ви кажа, че не трябва да ядете. Този живот обаче трябва да се свърже с нещо по-висше. Питам ви: кой е най-силният слог? Вие казвате, че е Бог. Думата Бог сама по себе си не е силен слог.
Тази
дума
дори е много слаб слог.
Тя е толкоз слаб слог, че трябва да се аргументира, да се доказва с часове. Хората казват: „Я ми докажи този слог, т.е. докажи ми, че съществува Бог.“ Някои слогове са по-силни, а други – по-слаби. Слогът ах е силен. Като кажеш ах, веднага те питат какво ти е, какво те мъчи.
към беседата >>
“ Значи
думата
Бог има скрит смисъл.
докажи ми, че съществува Бог.“ Някои слогове са по-силни, а други – по-слаби. Слогът ах е силен. Като кажеш ах, веднага те питат какво ти е, какво те мъчи. Детето като каже ах, майката веднага тича, казва: „Какво ти е, мама? “ Кажеш ли Бог, питат те: „Какво искаш да кажеш?
“ Значи
думата
Бог има скрит смисъл.
Тази дума трябва да се замести с думата Любов. Любовта трябва да се изясни чрез живота, а животът трябва да се изясни чрез други работи. Значи трябва да направим цяла процедура от уравнения, за да докажем на хората какво е отношението на Бога спрямо Любовта, какво е отношението на Любовта спрямо Живота, какво е отношението на живота спрямо жертвата и т.н. Та не трябва да се откажем от живота, но трябва да го разбираме. Вие още нямате живот, затова най-първо трябва да придобиете Божествения, истинския живот, че тогава да го разберете.
към беседата >>
Тази
дума
трябва да се замести с
думата
Любов.
Слогът ах е силен. Като кажеш ах, веднага те питат какво ти е, какво те мъчи. Детето като каже ах, майката веднага тича, казва: „Какво ти е, мама? “ Кажеш ли Бог, питат те: „Какво искаш да кажеш? “ Значи думата Бог има скрит смисъл.
Тази
дума
трябва да се замести с
думата
Любов.
Любовта трябва да се изясни чрез живота, а животът трябва да се изясни чрез други работи. Значи трябва да направим цяла процедура от уравнения, за да докажем на хората какво е отношението на Бога спрямо Любовта, какво е отношението на Любовта спрямо Живота, какво е отношението на живота спрямо жертвата и т.н. Та не трябва да се откажем от живота, но трябва да го разбираме. Вие още нямате живот, затова най-първо трябва да придобиете Божествения, истинския живот, че тогава да го разберете. Животът, който сега имате, не е живот.
към беседата >>
Ще кажете: „Тежка е тази
дума
!
Ако са им вярвали, де са последователите им? Всеки човек в света има едно верую. Кое е то? Едно нещо е вярно – че хората вярват само в себе си. Да вярваш в един велик Учител или в Христа, това е само мода.
Ще кажете: „Тежка е тази
дума
!
“ Ами ако вие вярвахте, де е вашият живот? Ако вие вярвате в Христа, де е вашата светлина? Възможно ли е да бъда в един огън от десет хиляди градуса и да не светя? Ако парче желязо, поставено при този огън, е още черно и не свети, питам: какъв е този огън? – Този огън не е истински.
към беседата >>
Например има ли смисъл
думата
давам?
Неучените казват: „Няма какво да се занимаваме с правата линия, това е за децата, нещо по-хубаво ни кажи! “ Това е материалната страна на въпроса. Какво означава правата линия? Сама по себе си тя нищо не означава, но може да се осмисли. Има известни величини, които могат да се осмислят.
Например има ли смисъл
думата
давам?
Ако кажа, че ви давам 20 000 лева още тази вечер, тази дума ще придобие ли смисъл? – Да, изведнъж придобива смисъл. Значи думата давам може да стане динамическа. Така също правата линия сама по себе си няма смисъл, но ако си я представите, че е от злато, че е златна тояжка, тя придобива вече смисъл. Казвам ви: ето, аз ви давам тази тояжка.
към беседата >>
Ако кажа, че ви давам 20 000 лева още тази вечер, тази
дума
ще придобие ли смисъл?
“ Това е материалната страна на въпроса. Какво означава правата линия? Сама по себе си тя нищо не означава, но може да се осмисли. Има известни величини, които могат да се осмислят. Например има ли смисъл думата давам?
Ако кажа, че ви давам 20 000 лева още тази вечер, тази
дума
ще придобие ли смисъл?
– Да, изведнъж придобива смисъл. Значи думата давам може да стане динамическа. Така също правата линия сама по себе си няма смисъл, но ако си я представите, че е от злато, че е златна тояжка, тя придобива вече смисъл. Казвам ви: ето, аз ви давам тази тояжка. Даваш ли?
към беседата >>
Значи
думата
давам може да стане динамическа.
Сама по себе си тя нищо не означава, но може да се осмисли. Има известни величини, които могат да се осмислят. Например има ли смисъл думата давам? Ако кажа, че ви давам 20 000 лева още тази вечер, тази дума ще придобие ли смисъл? – Да, изведнъж придобива смисъл.
Значи
думата
давам може да стане динамическа.
Така също правата линия сама по себе си няма смисъл, но ако си я представите, че е от злато, че е златна тояжка, тя придобива вече смисъл. Казвам ви: ето, аз ви давам тази тояжка. Даваш ли? Слогът вече стана много силен. Значи правата линия е възможност в живота, която може да се преведе, за да се усили значението ѝ.
към беседата >>
16.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
Като казвамъ, че ще полудѣятъ, не подразбирамъ полудяване въ абсолютната смисълъ на
думата
че ще си изгубятъ ума, но ще станатъ като халосани.
И сега това нѣщо се учи криво, защото хората всѣкога обичатъ да изопачаватъ Истината. Тѣ изопачаватъ Истината по простата причина, понеже очитѣ имъ, като не сѫ приспособени къмъ тази силна свѣтлина, каквато прѣдставлява Истината, съзнателно турятъ една или друга прѣграда, за да отслабятъ дѣйствието ѝ върху очитѣ си, та по този начинъ да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, тѣ ще полудѣятъ. Единъ французки ученъ казалъ веднъжъ: ако на съврѣменнитѣ парижани бихъ казалъ Истината, половината отъ тѣхъ ще полудѣятъ. Това нѣщо може да ви се вижда чудно.
Като казвамъ, че ще полудѣятъ, не подразбирамъ полудяване въ абсолютната смисълъ на
думата
че ще си изгубятъ ума, но ще станатъ като халосани.
Мислите ли, че ако вие приемете въ стомаха си онова вино, което е стояло въ бѫчвата цѣли 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, дигане рѫцѣ нагорѣ-надолу, махане кърпи, както българитѣ правятъ. Защо? Българитѣ казватъ, че виното като влѣзе въ стомаха не седѣло тъй спокойно, както когато е въ бъчвата. То като влѣзе въ организма, все ще се прояви. Значи, въ виното има извѣстни динамически сили, които се проявяватъ.
към беседата >>
Подъ
думата
„бѣлина“ азъ разбирамъ свѣтлината, която излиза отъ живота.
Онѣзи, които иматъ бѣли коси на главата си, ще кажатъ: ние сме стари. Ако бѣлитѣ косми правѣха главитѣ мѫдри, тогава всичкитѣ волове, които сѫ бѣли, трѣбваше да бѫдатъ мѫдреци. Казватъ нѣкои: ние сме побѣлѣли хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е бѣлината, която прави човѣка мѫдъръ.
Подъ
думата
„бѣлина“ азъ разбирамъ свѣтлината, която излиза отъ живота.
Разумниятъ животъ е отражение на вѫтрѣшния човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде благороденъ въ своитѣ прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убѣдите, че въ свѣта има една разумна материя, азъ говоря на вашъ езикъ, която прониква 8ъ всички клѣтки по цѣлото ни тѣло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двѣтѣ.
към беседата >>
Подъ
думата
„смърть“ Въ най-широкъ смисълъ ние разбираме оживѣване отново.
Човѣкъ, който умира, трѣбва да умрѣ съзнателно. И като умрѣ, да бѫде живъ. Онзи човѣкъ, който като умрѣ, не е живъ, той е умрѣлъ безвъзвратно. Ние похваляваме само тази смърть, която носи животъ слѣдъ себе си. И онѣзи хора, който умиратъ, а не възкръсвать, сѫ изгубени хора.
Подъ
думата
„смърть“ Въ най-широкъ смисълъ ние разбираме оживѣване отново.
Езикътъ на Писанието въ този случай е слѣдниятъ: отъ смърть трѣбва да минемъ въ животъ. Значи, новиятъ животъ се изразява въ това, че при прѣминаването отъ стария къмъ новия животъ, ще се прѣмине прѣзъ смъртьта. И сегашнитѣ страдания сѫ прѣдвѣстникъ на този новъ животъ, за който е нуждно тази финна материя, отъ която трѣбва да се образува бѫдещето тѣло на човѣка. Такъвъ единъ процесъ сега става и въ мозъка, и въ сърдцето на човѣка. Сега ще ви попитамъ: по какво се познава единъ човѣкъ?
към беседата >>
Ние, подъ
думата
„Христосъ“ разбираме онзи великъ Божественъ Духъ, който е слѣзълъ отгорѣ, за да покаже разумния животъ на човѣчеството.
Защо се увеличаватъ болеститѣ? – Най-първо хората сѫ изгубили правия начинъ да се хранятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да пиятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да мислятъ; хората сѫ изгубили правия начинъ да чувствуватъ. Сега всичко въ насъ е изопачено, и ние виждаме нѣщата тъй, както не сѫ. Нека дойде сега нѣкой, да ви покаже, какъ трѣбва да се живѣе! На, питайте нѣкой отъ съврѣменнитѣ учени, ще видите – колкото учени хора има, толкова и теории.
Ние, подъ
думата
„Христосъ“ разбираме онзи великъ Божественъ Духъ, който е слѣзълъ отгорѣ, за да покаже разумния животъ на човѣчеството.
Този Духъ сега не е скритъ. Съ тази материя и сила, която съдържа въ себе си, Той е проникналъ и обгърналъ всички клѣтки на човѣшкия организъмъ. Той дѣйствува вѫтрѣ въ насъ и приготовлява пѫтя ни. Когато ние сме въ тихо, спокойно настроение на Духа, тази звѣзда проговаря вѫтрѣ въ насъ. Ние още не разбираме езика на Духа.
към беседата >>
Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на
думата
, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани.
(втори вариант)
И сега това нещо се учи криво, защото хората всякога обичат да изопачават Истината. Те изопачават Истината по простата причина, понеже очите им, като не са приспособени към тази силна светлина, каквато представлява Истината, съзнателно турят една или друга преграда, за да отслабят действието ѝ върху очите си, та по този начин да не ги дразни. Ако на хората се каже самата Истина, те ще полудеят. Един френски учен казал веднъж: Ако на съвременните парижани бих казал Истината, половината от тях ще полудеят. Това нещо може да ви се вижда чудно.
Като казвам, че ще полудеят, не подразбирам полудяване в абсолютния смисъл на
думата
, че ще си изгубят ума, но ще станат като халосани.
Мислите ли, че ако вие приемете в стомаха си онова вино, което е стояло в бъчвата цели 20 години, та ще можете да ме слушате така, както сега ме слушате? Не, ще има скачане, вдигане на ръце нагоре-надолу, махане с кърпи, както българите правят. Защо? Българите казват, че виното като влезе в стомаха не седяло тъй спокойно, както когато е в бъчвата. То като влезе в организма, все ще се прояви. Значи, във виното има известни динамически сили, които се проявяват.
към втори вариант >>
Под
думата
„белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота.
(втори вариант)
Онези, които имат бели коси на главата си, ще кажат: Ние сме стари. Ако белите косми правеха главите мъдри, тогава всичките волове, които са бели, трябваше да бъдат мъдреци. Казват някои: Ние сме побелели хора, стари сме. Лесно е възражението на тази философия. Не е белината, която прави човека мъдър.
Под
думата
„белина“ аз разбирам светлината, която излиза от живота.
Разумният живот е отражение на вътрешния човек. Човек трябва да бъде благороден в своите прояви, а не да говори едно, друго да разбира. Всички вие ще се убедите, че в света има една разумна материя, аз говоря на ваш език, която прониква във всички клетки по цялото ни тяло, за която материя ние даже и не подозираме. Тази материя сега ни чака. Около тази разумна материя има друга една разумна сила, която обгръща и двете.
към втори вариант >>
Под
думата
„смърт“ в най-широк смисъл ние разбираме оживяване отново.
(втори вариант)
Човек, който умира, трябва да умре съзнателно. И като умре, да бъде жив. Онзи човек, който като умре, не е жив, той е умрял безвъзвратно. Ние похвалваме само тази смърт, която носи живот след себе си. И онези хора, които умират, а не възкръсват, са изгубени хора.
Под
думата
„смърт“ в най-широк смисъл ние разбираме оживяване отново.
Езикът на Писанието в този случай е следният: от смърт трябва да минем в живот. Значи, новият живот се изразява в това, че при преминаването от стария към новия живот, ще се премине през смъртта. И сегашните страдания са предвестник на този нов живот, за който е нужна тази фина материя, от която трябва да се образува бъдещето тяло на човека. Такъв един процес сега става и в мозъка, и в сърцето на човека. Сега ще ви попитам: По какво се познава един човек?
към втори вариант >>
Ние, под
думата
„Христос“ разбираме онзи велик Божествен Дух, който е слязъл отгоре, за да покаже разумния живот на човечеството.
(втори вариант)
Защо се увеличават болестите? – Най-първо хората са изгубили правия начин да се хранят; хората са изгубили правия начин да пият; хората са изгубили правия начин да мислят; хората са изгубили правия начин да чувстват. Сега всичко в нас е изопачено, и ние виждаме нещата тъй, както не са. Нека дойде сега някой, да ви покаже, как трябва да се живее! На, питайте някой от съвременните учени, ще видите – колкото учени хора има, толкова и теории.
Ние, под
думата
„Христос“ разбираме онзи велик Божествен Дух, който е слязъл отгоре, за да покаже разумния живот на човечеството.
Този Дух сега не е скрит. С тази материя и сила, която съдържа в себе си, Той е проникнал и обгърнал всички клетки на човешкия организъм. Той действа вътре в нас и приготвя пътя ни. Когато ние сме в тихо, спокойно настроение на Духа, тази звезда проговаря вътре в нас. Ние още не разбираме езика на Духа.
към втори вариант >>
17.
Продължаване на живота
,
ООК
, София, 11.2.1925г.,
Значи една
дума
, употребена в два различни смисъла, дава и два различни резултата.
Като казваме „продължаване на живота“, трябва да обясним какъв смисъл има дължината. Когато кажем, че пътят е дълъг, краката ни се прекъсват, а когато кажем, че животът е дълъг, краката ни се продължават. Защо именно в първия случай краката ни се прекъсват, а във втория случай краката ни се продължават?
Значи една
дума
, употребена в два различни смисъла, дава и два различни резултата.
Може ли едно същество, което не е живо, да продължава своя път? Може ли в Природата да съществува движение без живот? Сега например всички може да четете някой философ и да кажете какво мисли този философ. Какво мисли някой философ знаете, обаче рядко срещам ученици, които мислят. Даже срещам и философи, които не мислят.
към беседата >>
Сега всички вие вземате
думата
живот, но не сте мислили върху това, как се продължава човешкият живот.
Един философ чел съчиненията на друг някой философ и написва какво казва този, последният. Значи взема философията на другия философ и с малко перифразиране създава някаква нова философия. Така в евангелския свят между хилядите проповедници много рядко ще намерите някого, който мисли. В Америка има повече от 20 хиляди проповедници, но едва ли ще намерите 10 души от тях, които могат да мислят. Останалите перифразират, заемат един от друг.
Сега всички вие вземате
думата
живот, но не сте мислили върху това, как се продължава човешкият живот.
Вие сте го вземали назаем, тъй както се вземат пари назаем, без да сте го печелили. Казваме: „продължаване и съкращаване на живота“. Има ли съкращаване на живота? Да вземем един човек, който е живял 10 години, и един шаран, който е живял 400 години. Как мислите, в какво седи разликата между този човек и шарана?
към беседата >>
Не, цялата Вселена може да стане на каша, но от Божиите закони нито една резка, нито една
дума
няма да се измени.
“ – Чудни сте вие! Има известен Божествен план, който не търпи никакво отклонение. Ти можеш да се отклониш от този план, но Божественото всякога се нарежда според определения отгоре план. Ти не можеш да направиш от Божественото нито йота отклонение. Някой път Господ може да мълчи, а ти мислиш, че Той отстъпва.
Не, цялата Вселена може да стане на каша, но от Божиите закони нито една резка, нито една
дума
няма да се измени.
Тъй щото всеки от вас ще си каже: „Това нещо, което трябва да направя, Божествено ли е, или не? Ако е Божествено, ще го направя. Каквото Господ е казал, ще го направя.“ Туй е в плана на Бога. Та сега, когато някой ме критикува, казвам му: „Ти си погрешил – туй, което вършиш, е чужд план. Това е някаква чужда мисъл, влязла в главата ти.“
към беседата >>
18.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Какво разбираме подъ
думата
еднородни?
Често, въ геометрията се опрѣдѣлятъ проекциитѣ на разнитѣ силови линии, които дѣйствуватъ въ разни посоки, въ разни направления – въ лѣво – въ дѣсно, нагорѣ – надолѣ. По нѣкой пѫть 6–7 линии, като се срещнатъ означаватъ сили, които дѣйствуватъ въ разни посоки. Тѣзи силови линии не могатъ да дойдатъ до едно споразумѣние, освѣнъ ако иматъ една равнодѣйствующа, която да ги приведе въ една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение. Слѣдователно, разнороднитѣ енергии трѣбва да се прѣвърнатъ въ еднородни.
Какво разбираме подъ
думата
еднородни?
Тази дума е двузначеща. Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трѣбва да иматъ една посока на движение. Запримѣръ, всички овци сѫ еднородни. По какво? Че всички пасатъ трѣва.
към беседата >>
Тази
дума
е двузначеща.
По нѣкой пѫть 6–7 линии, като се срещнатъ означаватъ сили, които дѣйствуватъ въ разни посоки. Тѣзи силови линии не могатъ да дойдатъ до едно споразумѣние, освѣнъ ако иматъ една равнодѣйствующа, която да ги приведе въ една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видимъ каква е реалностьта на нѣщата въ това движение. Слѣдователно, разнороднитѣ енергии трѣбва да се прѣвърнатъ въ еднородни. Какво разбираме подъ думата еднородни?
Тази
дума
е двузначеща.
Въ най-ограниченъ смисълъ, това значи, че тия сили трѣбва да иматъ една посока на движение. Запримѣръ, всички овци сѫ еднородни. По какво? Че всички пасатъ трѣва. Всички вълци сѫ еднородни.
към беседата >>
Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на
думата
.
Растенето е законъ на разширение. Хиляди хора сѫ ангажирани съ тази научна мисъль, и ние трѣбва да благодаримъ на Бога за това. Тѣ работятъ за доброто на човѣчеството. Не мислете, че азъ говоря за онѣзи учени хора, които сѫществуватъ днесъ въ науката. Не, азъ говоря за онѣзи учени хора, които привидно минаватъ за прости хора, които науката не познава като учени, но които сѫ просвѣтени, които сѫ пожертвували цѣлия си животъ само за работа.
Азъ говоря за онѣзи хора, които сѫ просвѣтили ума си за духовенъ животъ, въ най-широкъ смисълъ на
думата
.
Въ такава мисъль азъ включвамъ всички онѣзи благородни потици за правене добро, които сегашното човѣчество има. Въ тази мисъль азъ включвамъ и всички енергични хора, които правятъ пѫтища, улици, които съграждатъ градове. Въ всички тия хора, които сѫ посвѣтили живота си за Бога, за благото на цѣлото човѣчество работи и е работилъ Божиятъ Духъ. Ние сме само противъ онѣзи хора, които и въ Божествения свѣтъ не сѫ искрени, и въ духовния свѣтъ не сѫ искрени, и въ физическия свѣтъ не сѫ искрени. Ние не обичаме лъжата.
към беседата >>
Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази
дума
, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто.
Ние не обичаме лъжата. И всѣки човѣкъ, който работи въ физическия свѣтъ честно, ние сме съ него, ние го похваляваме. Всѣки човѣкъ, който работи въ духовния свѣтъ честно, както и всѣки човѣкъ, който работи честно, безъ изопачение на своята мисъль въ умствения свѣтъ, ние имаме къмъ него нашето почитание, нашата любовь и уважение. Къмъ всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любовь, и всѣкога ще приемаме тѣхното мнѣние. Дали тѣ ще се проявятъ въ науката, въ образованието, въ изкуството, въ музиката, ние съ радость ще отворимъ тѣхната книга и ще четемъ.
Всички тия хора, отъ памти-вѣка и до сега които работиха отъ душа, въ пълната смисълъ на тази
дума
, не взеха първото мѣсто, а послѣдното мѣсто.
Кои взеха първото мѣсто? Ако оставимъ едно перце надъ водата, то ще остане на повърхностьта ѝ, нѣма да потъне, но ако пуснемъ едно парче злато въ водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсятъ богатството, нѣма да взематъ перцата, които плуватъ по повърхнината на водата, а ще взематъ златото – тѣ него търсятъ по свѣта. Онзи, който намѣри това злато, това богатство, казва: слушай, приятелю, излѣзъ отгорѣ. На перцето пъкъ казва: ти остани отдолу!
към беседата >>
Какво разбираме под
думата
„еднородни“?
(втори вариант)
Често, в геометрията се определят проекциите на разните силови линии, които действат в разни посоки, в разни направления – вляво-вдясно, нагоре-надолу. Понякога 6–7 линии, като се срещнат означават сили, които действат в разни посоки. Тези силови линии не могат да дойдат до едно споразумение, освен ако имат една равнодействаща, която да ги приведе в една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение. Следователно, разнородните енергии трябва да се превърнат в еднородни.
Какво разбираме под
думата
„еднородни“?
Тази дума е двузначна. В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва да имат една посока на движение. Например, всички овце са еднородни. По какво? Че всички пасат трева.
към втори вариант >>
Тази
дума
е двузначна.
(втори вариант)
Понякога 6–7 линии, като се срещнат означават сили, които действат в разни посоки. Тези силови линии не могат да дойдат до едно споразумение, освен ако имат една равнодействаща, която да ги приведе в една посока, за да се образува едно движение. Това е необходимо, за да видим каква е реалността на нещата в това движение. Следователно, разнородните енергии трябва да се превърнат в еднородни. Какво разбираме под думата „еднородни“?
Тази
дума
е двузначна.
В най-ограничен смисъл, това значи, че тия сили трябва да имат една посока на движение. Например, всички овце са еднородни. По какво? Че всички пасат трева. Всички вълци са еднородни.
към втори вариант >>
Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на
думата
.
(втори вариант)
Растежът е закон на разширение. Хиляди хора са ангажирани с тази научна мисъл, и ние трябва да благодарим на Бога за това. Те работят за доброто на човечеството. Не мислете, че аз говоря за онези учени хора, които съществуват днес в науката. Не, аз говоря за онези учени хора, които привидно минават за прости хора, които науката не познава като учени, но които са просветени, които са пожертвали целия си живот само за работа.
Аз говоря за онези хора, които са просветили ума си за духовен живот, в най-широк смисъл на
думата
.
В такава мисъл аз включвам всички онези благородни подтици за правене на добро, които сегашното човечество има. В тази мисъл аз включвам и всички енергични хора, които правят пътища, улици, които изграждат градове. Във всички тия хора, които са посветили живота си за Бога, за благото на цялото човечество, работи и е работил Божият Дух. Ние сме само против онези хора, които и в Божествения свят не са искрени, и в духовния свят не са искрени, и във физическия свят не са искрени. Ние не обичаме лъжата.
към втори вариант >>
Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази
дума
, не взеха първото място, а последното място.
(втори вариант)
Ние не обичаме лъжата. И всеки човек, който работи във физическия свят честно, ние сме с него, ние го похвалваме. Всеки човек, който работи в духовния свят честно, както и всеки човек, който работи честно, без изопачение на своята мисъл в умствения свят, ние имаме към него нашето почитание, нашата любов и уважение. Към всички тия хора ние ще имаме уважение, почитание, любов, и винаги ще приемаме тяхното мнение. Дали те ще се проявят в науката, в образованието, в изкуството, в музиката, ние с радост ще отворим тяхната книга и ще четем.
Всички тия хора, от памтивека и до сега които работиха от душа, в пълния смисъл на тази
дума
, не взеха първото място, а последното място.
Кои взеха първото място? Ако оставим едно перце над водата, то ще остане на повърхността ѝ, няма да потъне, но ако пуснем едно парче злато във водата, то ще потъне на дъното. Хората, които търсят богатството, няма да вземат перцата, които плуват по повърхността на водата, а ще вземат златото – те него търсят по света. Онзи, който намери това злато, това богатство, казва: Слушай, приятелю, излез отгоре. На перцето пък казва: Ти остани отдолу!
към втори вариант >>
19.
Причини за противоречия
,
ООК
, София, 18.2.1925г.,
В този случай
думата
как показва, че човек страда. Защо?
Той се обогатява с една малка придобивка. Разбрахте ли сега? Ще приложите ли това знание? Разбира се, у вас ще се яви един противоположен метод и ще кажете: „Как? “ Значи не сте напълно съгласни.
В този случай
думата
как показва, че човек страда. Защо?
Защото има противоречие – той не е в съгласие с Природата. Ъгълът АОД в буквата Кпоказва едно отклонение около 45°. Този човек е в противоречие със аконите на Природата. Тогава, за да се победи туй противоречие, имаме друг ъгъл в К ( също има знак), който представлява човека, обърнат с противоречията си към центъра на Земята: главата му е надолу, а краката – нагоре. Този въпрос – как, показва как да изправим човека на краката му и да го заставим да мисли.
към беседата >>
Казвам „умни“, но не в обикновения смисъл на
думата
.
Човек не може да работи над хората: той работи само над себе си. Този човек, който мисли, че работи над хората, прилича на онзи, който, като гледал как един човек кашлял и се мъчел да чука кафето, мислел, че той го чука, и затова поискал кафе и за себе си. Според мене това не е наука. Вземи и ти да чукаш своето кафе или като чука той, и ти вземи участие в чукането, или най-после върши нещо полезно. Аз искам вие да бъдете умни ученици.
Казвам „умни“, но не в обикновения смисъл на
думата
.
Щом сте умни за себе си, тогава тия противоречия, които се явяват в един клас, в едно общество, в един народ, ще се разрешат правилно. Големите противоречия са неизбежни и те ще дойдат, но вие трябва да бъдете много умни, за да решите задачите си. Много хора трябва да се явят, за да поемат една работа, докато се оправи. И при това всички трябва да вложите ума си на работа. Има неща, които трябва да се разрешат умствено, те не могат да се разрешат физически.
към беседата >>
Коя е най-силната
дума
в това упражнение?
Говорете вътре в себе си! Всяка идея, която дойде във вас, не е нищо друго освен едно разумно същество, което ви е посетило. Затова говорете му разумно веднъж, дваж, докато ви разбере. Щом ви разбере, то ще си замине. Изпейте упражнението Вечер, сутрин отиде, дойде...
Коя е най-силната
дума
в това упражнение?
Трябва ли всички думи да се пеят еднакво? Може ли някой от вас да изпее упражнението прочувствено, по всички правила на музиката? Думата вечер се пее тихо. Вечерно време обикновено всичко утихва. Мнозина от вас повече критикувате, отколкото пеете.
към беседата >>
Думата
вечер се пее тихо.
Щом ви разбере, то ще си замине. Изпейте упражнението Вечер, сутрин отиде, дойде... Коя е най-силната дума в това упражнение? Трябва ли всички думи да се пеят еднакво? Може ли някой от вас да изпее упражнението прочувствено, по всички правила на музиката?
Думата
вечер се пее тихо.
Вечерно време обикновено всичко утихва. Мнозина от вас повече критикувате, отколкото пеете. Вие тъй критикувате, като че разбирате музиката. Действително критиката е по-лесна, отколкото изпълнението.
към беседата >>
20.
И пишеше на земята
,
НБ
, София, 22.2.1925г.,
Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на
думата
.
Едни отъ тяхъ принадлежатъ на Любовьта, наричатъ се „Братя на Любовьта“. Други отъ тѣхъ принадлежатъ на Мѫдростьта, наричатъ се „Братя на Мѫдростьта“. Тѣ подържатъ науката и изкуството, носятъ знание на човѣчеството. Трети отъ тяхъ се наричатъ „Братя на Истината“. Тѣ внасятъ свобода въ човѣшкитѣ умове и сърдца, внасятъ свобода въ технитѣ мисли и чувства.
Тѣ внасятъ онази свобода, която прави човѣшкия духъ, човѣшката душа, човѣшкия умъ, и човѣшкото сърдце напълно свободни – свободни въ пълната смисълъ на
думата
.
Други се наричатъ „Братя на Справедливостьта“, които носятъ Правда на човѣчеството, и които се разправятъ съ онѣзи невидими блага, отъ които съврѣменнитѣ хора иматъ нужда. Други братя се наричатъ „Братя на добродѣтельта“. Други се наричатъ „Братя на Красотата“. И най-послѣ идватъ послѣднитѣ, които се казватъ Иеховисти. Това не сѫ сѫщинскитѣ имена на тия Братя.
към беседата >>
Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка
дума
, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега.
И тия благородни хора се подигравали съ единъ човѣкъ, като Христа! Питамъ: Христосъ, въ днешния свѣтъ на по-голѣмо почитание ли е? Вие, служителитѣ Христови, Неговитѣ ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Богъ, че Той е Синъ Божий, че Той е човѣкътъ на Любовьта, изпълнили ли сте Неговия законъ? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовьта; показали ли сте любовьта си къмъ своитѣ братя на земята? Знаете ли, колко бѣдни, колко страждущи искатъ любовь отъ насъ?
Всѣка една бѣдна вдовица, всѣки единъ страждущъ, всѣко едно обезсърдчено сираче, искатъ да чуятъ по една сладка
дума
, искатъ да имъ кажешъ, че има условия за тѣхното спасение отъ положението имъ още сега, а не за въ бѫдеще, защото животътъ е сега.
Когато Христосъ се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осѫди никой“? Никой, Господи. „Нито азъ те осѫждамъ. Иди, и не грѣши повече, не слѣдвай грѣха! “Отъ какво произлиза грѣхътъ?
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ
думата
„Истина“.
Божествениятъ животъ, самъ по себе си е чисть. Питамъ сега: кое е онова, което трѣбва да ни подигне въ очитѣ на другитѣ? Азъ се чудя, запримѣръ, като наблюдавамъ хората и чета мислитѣ имъ. Тѣ си казватъ: този човѣкъ тамъ, какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвамъ: научете се да мислите право!
Азъ бихъ желалъ да видя, какво разбирате вие подъ
думата
„Истина“.
Който и да е отъ васъ, елате при мене, да направимъ единъ опитъ и да видимъ, кой говори Истината. Правдата азъ я разбирамъ съвсѣмъ друго-яче. Врѣме е вече, когато ние трѣбва да бѫдемъ искрени. Въ нашитѣ очи всѣки човѣкъ трѣбва да прочете човѣшкото; душата трѣбва да проглежда прѣзъ тѣхъ. Като си погледна очитѣ, азъ трѣбва да съмъ доволенъ отъ себе си, отъ очитѣ ми да лъха искреность, и азъ да зная, че къмъ всички постѫпвамъ тъй, както и къмъ себе си.
към беседата >>
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на
думата
.
(втори вариант)
Едни от тях принадлежат на Любовта, наричат се „Братя на Любовта“. Други от тях принадлежат на Мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта“. Те поддържат науката и изкуството, носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината“. Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства.
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни – свободни в пълния смисъл на
думата
.
Други се наричат „Братя на Справедливостта“, които носят Правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други братя се наричат „Братя на добродетелта“. Други се наричат „Братя на Красотата“. И най-после идват последните, които се казват Иеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя.
към втори вариант >>
Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка
дума
, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега.
(втори вариант)
И тия благородни хора се подигравали с един човек като Христа! Питам: Христос в днешния свят на по-голямо почитание ли е? Вие, служителите Христови, Неговите ученици, които Го обичате сега, които говорите, че Той е Бог, че Той е Син Божий, че Той е човекът на Любовта, изпълнили ли сте Неговия закон? Не говоря за закона на обществото, но за закона на Любовта; показали ли сте любовта си към своите братя на земята? Знаете ли, колко бедни, колко страдащи искат любов от нас?
Всяка една бедна вдовица, всеки един страдащ, всяко едно обезсърчено сираче искат да чуят по една сладка
дума
, искат да им кажеш, че има условия за тяхното спасение от положението им още сега, а не за в бъдеще, защото животът е сега.
Когато Христос се наведе долу и пишеше, Той подкрепи една паднала жена и я попита: „Не те ли осъди никой? “ Никой, Господи. „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече, не следвай греха! “ От какво произлиза грехът?
към втори вариант >>
Аз бих желал да видя какво разбирате вие под
думата
„Истина“.
(втори вариант)
Божественият живот сам по себе си е чист. Питам сега: Кое е онова, което трябва да ни повдигне в очите на другите? Аз се чудя, например, като наблюдавам хората и чета мислите им. Те си казват: Този човек там какво ни говори, какво иска да ни лъже? Казвам: Научете се да мислите право!
Аз бих желал да видя какво разбирате вие под
думата
„Истина“.
Който и да е от вас, елате при мене да направим един опит и да видим кой говори Истината. Правдата аз я разбирам съвсем другояче. Време е вече, когато ние трябва да бъдем искрени. В нашите очи всеки човек трябва да прочете човешкото; душата трябва да проглежда през тях. Като си погледна очите, аз трябва да съм доволен от себе си, от очите ми да лъха искреност и аз да зная, че към всички постъпвам тъй, както и към себе си.
към втори вариант >>
21.
Най-важното
,
МОК
, София, 22.2.1925г.,
Значи всяка
дума
трябва да бъде не само една неизменна форма, но и една неизменна реалност.
По същия начин, когато някой човек каже на своя приятел, че го обича, то е все едно, че отрича тази любов или че мрази приятеля си. Това подразбира, че той току-що е взел от приятеля си хиляда лева и не мисли да ги връща. Има изключение от това правило, но пропорцията е малка. Тук не се изискват никакви думи. Един ангел никога няма да изкаже с думи това, което е в сърцето му.
Значи всяка
дума
трябва да бъде не само една неизменна форма, но и една неизменна реалност.
Каквото е в ума на човека, това трябва да бъде и в сърцето му, и във волята му. Като се стремите към това, ще създадете в себе си характер. От друга страна, вие не трябва да се държите за буквата на нещата. Например ако някой ви каже нещо, но не го изпълни, както го е казал, или не го изпълни навреме, не го дръжте отговорен за думите, оставете го той сам да се държи отговорен за всичко, което е казал. Аз ви навеждам на всички тия мисли, за да се развие у вас висшата интелигентност.
към беседата >>
22.
Отличителните черти на човешката интелигентност
,
ООК
, София, 25.2.1925г.,
Какво разбирате под
думата
лакомство?
Това не е правилно разрешение на въпроса. В раздаването на парите има една опасност. С тях се събужда лакомство и тия хора, на които са раздадени пари, се спъват. В такъв случай сиромашията е за предпочитане. Ако сиромашията може да ни отвикне от лакомството, тя е за предпочитане.
Какво разбирате под
думата
лакомство?
– Туряне в стомаха повече, отколкото той може да асимилира; туряне на гърба повече, отколкото може да носи; заемане с работи, които не са по силите ни: например в училището изучаваме предмети, които не са по силите ни; учим много предмети, от които нямаме нужда, и бързаме, не чакаме да дойде времето, искаме да знаем много. Съществената разлика значи между бялата и шестата раса е главно тази, че в шестата раса няма да има лакомия. Земята няма да има никакви граници, никакви прегради, няма да има наказателни закони, няма да има затвори и т.н. Ако някой се провини, ако направи някаква погрешка, ще му дадат да яде само жито и царевица. Хубавото в шестата раса ще бъде още и това, че хората ще имат доверие едни към други.
към беседата >>
23.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Разбира се, ние за живота ще говоримъ въ по-другъ смисълъ отъ този, подъ който съврѣменнитѣ учени хора разбиратъ
думата
животъ.
Скърбьта, това е спѫтница, другарка на живота. Така и радостьта е друга спѫтница, другарка на самия животъ.
Разбира се, ние за живота ще говоримъ въ по-другъ смисълъ отъ този, подъ който съврѣменнитѣ учени хора разбиратъ
думата
животъ.
Подъ думата животъ ние разбираме не това, което се проявява и изчезва. Ако животътъ се проявява като свѣтлината въ една малка лампичка и послѣ изчезва, като завъртимъ ключа, това не е животъ. Хората казватъ: такива сѫ законитѣ на свѣтлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъвъ законъ на свѣтлината нѣма. Това е законъ на хората.
към беседата >>
Подъ
думата
животъ ние разбираме не това, което се проявява и изчезва.
Скърбьта, това е спѫтница, другарка на живота. Така и радостьта е друга спѫтница, другарка на самия животъ. Разбира се, ние за живота ще говоримъ въ по-другъ смисълъ отъ този, подъ който съврѣменнитѣ учени хора разбиратъ думата животъ.
Подъ
думата
животъ ние разбираме не това, което се проявява и изчезва.
Ако животътъ се проявява като свѣтлината въ една малка лампичка и послѣ изчезва, като завъртимъ ключа, това не е животъ. Хората казватъ: такива сѫ законитѣ на свѣтлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъвъ законъ на свѣтлината нѣма. Това е законъ на хората. Само тѣ се проявяватъ така.
към беседата >>
Подъ
думата
„радость“ разбираме онзи възвишенъ Божественъ животъ у човѣка, онова велико съзнание въ него, съ което той прониква цѣлата природа, изучава нейнитѣ сили и закони.
Тази мисъль трѣбва да държите въ ума си, за да имате правилно разрѣшение на живота. Животътъ, въ сегашната си фаза, разрѣшава една отъ най-труднитѣ задачи: да прѣвърне скърбьта въ радость. И Христосъ казва: „Сега имате скърбь“. Защо? Защото азъ ви оставямъ и си заминавамъ. Послѣ азъ отново ще ви видя и ще имате нова радость, която никой не може да ви отнеме.
Подъ
думата
„радость“ разбираме онзи възвишенъ Божественъ животъ у човѣка, онова велико съзнание въ него, съ което той прониква цѣлата природа, изучава нейнитѣ сили и закони.
Сега, азъ ще се спра малко, ще прѣкѫсна мисъльта си. Тъй както прѣкѫсвамъ мисъльта си, има една нелогическа връзка, както когато нѣкой крои, вземе ножицитѣ, но послѣ изведнъжъ спира. Спре се седи мисли. Казватъ: защо се спрѣлъ? – Нѣкакъвъ новъ теркъ му дошло на умъ, нѣкакъвъ новъ моделъ иска да внесе.
към беседата >>
Христосъ отиде при гроба на умрѣлия Лазаръ и му каза само една
дума
: „Лазаре, стани!
Но, я го дайте на нѣкой майсторъ, той ще знае, какъ да го бутне. Тъй е и съ човѣшкото сърдце – има лѣкари, които знаятъ какъ да го бутнатъ. Щомъ го бутнатъ, и то тръгва. И Христосъ срещна една майка, на която дѣтето бѣше умрѣло. Той бутна сърдцето му, и то оздравѣ.
Христосъ отиде при гроба на умрѣлия Лазаръ и му каза само една
дума
: „Лазаре, стани!
“ Лазаръ тръгна. Сърдцето на този човѣкъ тръгна само отъ една дума. Ученитѣ ще кажатъ, че Лазаръ не билъ умрѣлъ, но заспалъ летаргически сънь. Хубаво, този човѣкъ е лежалъ три дни въ гроба. Но, ако Христосъ може да направи да тръгне сърдцето на човѣкъ, който е лежалъ цѣла година въ гроба, какво ще кажете тогава?
към беседата >>
Сърдцето на този човѣкъ тръгна само отъ една
дума
.
Щомъ го бутнатъ, и то тръгва. И Христосъ срещна една майка, на която дѣтето бѣше умрѣло. Той бутна сърдцето му, и то оздравѣ. Христосъ отиде при гроба на умрѣлия Лазаръ и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазаръ тръгна.
Сърдцето на този човѣкъ тръгна само отъ една
дума
.
Ученитѣ ще кажатъ, че Лазаръ не билъ умрѣлъ, но заспалъ летаргически сънь. Хубаво, този човѣкъ е лежалъ три дни въ гроба. Но, ако Христосъ може да направи да тръгне сърдцето на човѣкъ, който е лежалъ цѣла година въ гроба, какво ще кажете тогава? – Е, и то е летаргически сънь. Сегашнитѣ хора сѫ смѣшни въ своитѣ възражения.
към беседата >>
Всѣки, който прѣяждалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се усмихвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който въздъхвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се оплаквалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не работилъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не си лѣгалъ точно на опрѣдѣленото врѣме, въ 9 часа вечерта, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, въ джоба на когото се намери празна кесия, безъ златна парица, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който пѫтувалъ босъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който ходилъ гологлавъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки мѫжъ, който казвалъ лоша
дума
на жена си, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣка жена, която казвала лоша
дума
на мѫжа си, се наказвала съ смъртно наказание.
Реалностьта всѣкога извършва една коренна промѣна въ човѣка: тя усилва човѣшката интелигентность, усилва човѣшката любовь, усилва любовьта му къмъ Истината. Ще ви разправя единъ отъ фантастичнитѣ, отъ въображаемитѣ разкази. Ние наричаме тия разкази символи. Живѣлъ единъ царь, нареченъ Бенъ-Адетъ и дъщеря му Зебру-Меди. Въ царството на този Бенъ-Адетъ законитѣ били много строги, и за най-малкото прѣстѫпление всѣки се наказвалъ съ смъртно наказание.
Всѣки, който прѣяждалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се усмихвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който въздъхвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се оплаквалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не работилъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не си лѣгалъ точно на опрѣдѣленото врѣме, въ 9 часа вечерта, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, въ джоба на когото се намери празна кесия, безъ златна парица, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който пѫтувалъ босъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който ходилъ гологлавъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки мѫжъ, който казвалъ лоша
дума
на жена си, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣка жена, която казвала лоша
дума
на мѫжа си, се наказвала съ смъртно наказание.
Такива били законитѣ въ царството на Бенъ-Адета. И турцитѣ иматъ думата „адетъ“. Всички поданици въ неговото царство се намирали въ много тежко положение. Прѣдставете си, какъвъ ще е билъ животътъ въ туй царство! Вие, съврѣменнитѣ хора, се оплаквате отъ сегашнитѣ режими.
към беседата >>
И турцитѣ иматъ
думата
„адетъ“.
Ние наричаме тия разкази символи. Живѣлъ единъ царь, нареченъ Бенъ-Адетъ и дъщеря му Зебру-Меди. Въ царството на този Бенъ-Адетъ законитѣ били много строги, и за най-малкото прѣстѫпление всѣки се наказвалъ съ смъртно наказание. Всѣки, който прѣяждалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се усмихвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който въздъхвалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който се оплаквалъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не работилъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който не си лѣгалъ точно на опрѣдѣленото врѣме, въ 9 часа вечерта, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, въ джоба на когото се намери празна кесия, безъ златна парица, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който пѫтувалъ босъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки, който ходилъ гологлавъ, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣки мѫжъ, който казвалъ лоша дума на жена си, се наказвалъ съ смъртно наказание; всѣка жена, която казвала лоша дума на мѫжа си, се наказвала съ смъртно наказание. Такива били законитѣ въ царството на Бенъ-Адета.
И турцитѣ иматъ
думата
„адетъ“.
Всички поданици въ неговото царство се намирали въ много тежко положение. Прѣдставете си, какъвъ ще е билъ животътъ въ туй царство! Вие, съврѣменнитѣ хора, се оплаквате отъ сегашнитѣ режими. Хората въ България се оплакватъ отъ своето сегашно положение. Туй, което става сега въ България, е цвѣте прѣдъ положението на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета.
към беседата >>
Нѣма такава свещена
дума
, съ която биха могли да се замѣнятъ, затова, колкото схванете.
Като казвамъ, че Богъ е въ насъ, ние не подразбираме външния законъ. Не, Богъ ще заговори въ душитѣ на всички. И като видимъ Неговото Лице, ние ще бѫдемъ въ положение на Забру-Меди, ще пиемъ отъ извора на живота и ще четемъ при свѣтлината на Мѫдростьта великата книга Бенъ-Адетъ-Исабетъ и Исабетъ-Бенъ-Адетъ. Тия думи сѫ толкова свещени, че не заслужава да се прѣведатъ. На български езикъ не могатъ да се прѣведатъ.
Нѣма такава свещена
дума
, съ която биха могли да се замѣнятъ, затова, колкото схванете.
Вие може да схванете нѣщо, когато у васъ има единъ потикъ да вѣрвате. Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като повѣрватъ, за тѣхъ вече не трѣбва наука, не трѣбва изкуство. Чудни сѫ хората съ своитѣ вѣрвания за Бога и за вѣрата! Че не е ли този великиятъ Богъ на Мѫдростьта, Който е създалъ всички свѣтове; не е ли Той, Който е създалъ ангелитѣ? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други свѣтове, хиляди пѫти по-хубави отъ тѣзи около насъ, има други организми, хиляди пѫти по-хубави отъ човѣшкия – има какво да се учи.
към беседата >>
Какво значи на български езикъ
думата
свещеникъ?
Казватъ нѣкои: Господь не се занимава съ духовни въпроси. Не, занимава се Той, но не тъй, както духовницитѣ. Господь се занимава съ науката, но не тъй както ученитѣ. Господь се занимава съ философия, но не тъй, както философитѣ. Нѣкой считатъ свещеника за нѣщо особено.
Какво значи на български езикъ
думата
свещеникъ?
То значи: проявениятъ човѣкъ търси, ище нѣщо. Българитѣ подъ свещеникъ подразбиратъ святъ човѣкъ – неръ де Шамъ, неръ де Багдатъ. Свещеникътъ е човѣкъ, който се проявява, който търси Истината, който трѣбва да изпълнява волята Божия. Проповѣдникътъ е човѣкъ, който разправя на хората Истината, разказва имъ, какъ трѣбва да живѣятъ. Който иска да служи на Бога, трѣбва да служи даромъ, а не за нѣкакви пари, да се надѣва на онѣзи 10–20,000 лева.
към беседата >>
Разбира се, ние за живота ще говорим в по-друг смисъл от този, под който съвременните учени хора разбират
думата
живот.
(втори вариант)
Скръбта, това е спътница, другарка на живота. Така и радостта е друга спътница, другарка на самия живот.
Разбира се, ние за живота ще говорим в по-друг смисъл от този, под който съвременните учени хора разбират
думата
живот.
Под думата живот ние разбираме не това, което се проявява и изчезва. Ако животът се проявява като светлината в една малка лампичка и после изчезва, като завъртим ключа, това не е живот. Хората казват: такива са законите на светлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъв закон на светлината няма. Това е закон на хората.
към втори вариант >>
Под
думата
живот ние разбираме не това, което се проявява и изчезва.
(втори вариант)
Скръбта, това е спътница, другарка на живота. Така и радостта е друга спътница, другарка на самия живот. Разбира се, ние за живота ще говорим в по-друг смисъл от този, под който съвременните учени хора разбират думата живот.
Под
думата
живот ние разбираме не това, което се проявява и изчезва.
Ако животът се проявява като светлината в една малка лампичка и после изчезва, като завъртим ключа, това не е живот. Хората казват: такива са законите на светлината, да изчезва и да се проявява. Не, такъв закон на светлината няма. Това е закон на хората. Само те се проявяват така.
към втори вариант >>
Под
думата
„радост“ разбираме онзи възвишен Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата природа, изучава нейните сили и закони.
(втори вариант)
Тази мисъл трябва да държите в ума си, за да имате правилно разрешение на живота. Животът, в сегашната си фаза, разрешава една от най-трудните задачи: да превърне скръбта в радост. И Христос казва: „Сега имате скръб“. Защо? Защото аз ви оставям и си заминавам. После аз отново ще ви видя и ще имате нова радост, която никой не може да ви отнеме.
Под
думата
„радост“ разбираме онзи възвишен Божествен живот у човека, онова велико съзнание в него, с което той прониква цялата природа, изучава нейните сили и закони.
Сега, аз ще се спра малко, ще прекъсна мисълта си. Тъй както прекъсвам мисълта си, има една нелогическа връзка, както когато някой крои, вземе ножиците, но после изведнъж спира. Спре се седи мисли. Казват: защо се спрял? – Някакъв нов терк му дошло на ум, някакъв нов модел иска да внесе.
към втори вариант >>
Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една
дума
: „Лазаре, стани!
(втори вариант)
Но, я го дайте на някой майстор, той ще знае, как да го бутне. Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как да го бутнат. Щом го бутнат, и то тръгва. И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло. Той бутна сърцето му, и то оздравя.
Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една
дума
: „Лазаре, стани!
“ Лазар тръгна. Сърцето на този човек тръгна само от една дума. Учените ще кажат, че Лазар не бил умрял, но заспал летаргически сън. Хубаво, този човек е лежал три дни в гроба. Но, ако Христос може да направи да тръгне сърцето на човек, който е лежал цяла година в гроба, какво ще кажете тогава?
към втори вариант >>
Сърцето на този човек тръгна само от една
дума
.
(втори вариант)
Щом го бутнат, и то тръгва. И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло. Той бутна сърцето му, и то оздравя. Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: „Лазаре, стани! “ Лазар тръгна.
Сърцето на този човек тръгна само от една
дума
.
Учените ще кажат, че Лазар не бил умрял, но заспал летаргически сън. Хубаво, този човек е лежал три дни в гроба. Но, ако Христос може да направи да тръгне сърцето на човек, който е лежал цяла година в гроба, какво ще кажете тогава? – Е, и то е летаргически сън. Сегашните хора са смешни в своите възражения.
към втори вариант >>
Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша
дума
на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша
дума
на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание.
(втори вариант)
Реалността всякога извършва една коренна промяна в човека: тя усилва човешката интелигентност, усилва човешката любов, усилва любовта му към Истината. Ще ви разправя един от фантастичните, от въображаемите разкази. Ние наричаме тия разкази символи. Живял един цар, наречен Бен-Адет и дъщеря му Зебру-Меди. В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за най-малкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание.
Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша
дума
на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша
дума
на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание.
Такива били законите в царството на Бен-Адета. И турците имат думата „адет“. Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение. Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство! Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими.
към втори вариант >>
И турците имат
думата
„адет“.
(втори вариант)
Ние наричаме тия разкази символи. Живял един цар, наречен Бен-Адет и дъщеря му Зебру-Меди. В царството на този Бен-Адет законите били много строги, и за най-малкото престъпление всеки се наказвал със смъртно наказание. Всеки, който преяждал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се усмихвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който въздъхвал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който се оплаквал, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не работел, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който не си лягал точно на определеното време, в 9 часа вечерта, се наказвал със смъртно наказание; всеки, в джоба на когото се намери празна кесия, без златна парица, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който пътувал бос, се наказвал със смъртно наказание; всеки, който ходел гологлав, се наказвал със смъртно наказание; всеки мъж, който казвал лоша дума на жена си, се наказвал със смъртно наказание; всяка жена, която казвала лоша дума на мъжа си, се наказвала със смъртно наказание. Такива били законите в царството на Бен-Адета.
И турците имат
думата
„адет“.
Всички поданици в неговото царство се намирали в много тежко положение. Представете си, какъв ще е бил животът в туй царство! Вие, съвременните хора, се оплаквате от сегашните режими. Хората в България се оплакват от своето сегашно положение. Туй, което става сега в България, е цвете пред положението на поданиците от царството на Бен-Адета.
към втори вариант >>
Няма такава свещена
дума
, с която биха могли да се заменят, затова, колкото схванете.
(втори вариант)
Като казвам, че Бог е в нас, ние не подразбираме външния закон. Не, Бог ще заговори в душите на всички. И като видим Неговото Лице, ние ще бъдем в положение на Забру-Меди, ще пием от извора на живота и ще четем при светлината на Мъдростта великата книга Бен-Адет-Исабет и Исабет-Бен-Адет. Тия думи са толкова свещени, че не заслужава да се преведат. На български език не могат да се преведат.
Няма такава свещена
дума
, с която биха могли да се заменят, затова, колкото схванете.
Вие може да схванете нещо, когато у вас има един подтик да вярвате. Съвременните хора мислят, че като повярват, за тях вече не трябва наука, не трябва изкуство. Чудни са хората със своите вярвания за Бога и за вярата! Че не е ли този великият Бог на Мъдростта, Който е създал всички светове; не е ли Той, Който е създал ангелите? Не, има друга наука, има друга музика, има друга поезия, има друго изкуство, има други светове, хиляди пъти по-хубави от тези около нас, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешкия – има какво да се учи.
към втори вариант >>
Какво значи на български език
думата
свещеник?
(втори вариант)
Казват някои: Господ не се занимава с духовни въпроси. Не, занимава се Той, но не тъй, както духовниците. Господ се занимава с науката, но не тъй както учените. Господ се занимава с философия, но не тъй, както философите. Някой считат свещеника за нещо особено.
Какво значи на български език
думата
свещеник?
То значи: проявеният човек търси, ище нещо. Българите под свещеник подразбират свят човек – нер де Шам, нер де Багдат. Свещеникът е човек, който се проявява, който търси Истината, който трябва да изпълнява волята Божия. Проповедникът е човек, който разправя на хората Истината, разказва им, как трябва да живеят. Който иска да служи на Бога, трябва да служи даром, а не за някакви пари, да се надява на онези 10–20,000 лева.
към втори вариант >>
24.
Честността
,
МОК
, София, 1.3.1925г.,
И тъй, какво разбирате под
думата
честност?
– Не. Ученикът мълчи, защото тъкмо в този момент си е хапнал малко от гевречето, което е купил в междучасието. Ако ученикът не е честен, бързо ще извади хапката от устата си и ще почне да говори, като че нищо не е било. Обаче това е лъжа. Ако е честен, той ще каже: „Извинете ме, учителю, аз току-що бях хапнал малко от гевречето си, затова не можах веднага да ви отговоря.“ Честният ученик трябва направо, смело да говори Истината пред учителя си, да му каже: „Извинете ме, аз пристъпих едно от правилата в класа, не трябваше да ям в клас.“ Учителят от своя страна трябва да бъде много благоразумен и добър, да позволи на ученика да си изяде гевречето пред всички свои другари и с това да се свърши въпросът.
И тъй, какво разбирате под
думата
честност?
– Честността подразбира справедливост, абсолютно никаква лъжа у човека. Затова и вие трябва да се стремите да говорите Истината. Коя Истина? Има общи неща, които ние сме длъжни да кажем; има неща, които се отнасят само до нас – тях не сме длъжни да казваме. Никой няма право да знае тайните на вашата душа – те са от личен, а не от общ характер.
към беседата >>
Отличителните черти на честния човек са следните: в каквото общество и да влезе, с когото и да дружи, той не причинява абсолютно никаква вреда, а всекиму е полезен; освен това той нито се дразни, нито другите дразни; никому обидна
дума
не казва; каквото вземе от другите, навреме го връща – никому длъжен не остава.
Питам ви: чиста ли е водата от дрехата ви? – Не, мътна е. Значи дрехата ви е била нечиста. Следователно всяка дреха, която при пране дава мътна вода, не е чиста. Честността подразбира такава дреха, която, като се пере, не прави водата мътна, нито пък тъканта Ă се изменя.
Отличителните черти на честния човек са следните: в каквото общество и да влезе, с когото и да дружи, той не причинява абсолютно никаква вреда, а всекиму е полезен; освен това той нито се дразни, нито другите дразни; никому обидна
дума
не казва; каквото вземе от другите, навреме го връща – никому длъжен не остава.
А сега и млади, и стари хора се дразнят, гневят. Всички искат да бъдат честни, но не разбират основните елементи на честността. Щом липсват тия елементи в човека, той не може да бъде честен. Ако се отнеме или повреди центърът на честността в мозъка на някой човек, той не може да бъде честен. В центъра на честността влизат няколко елемента: отношенията на честния човек като разумно същество спрямо всички окръжаващи са прями, в тях няма нищо изопачено; каквото обещае, изпълнява – той е точен, изпълнителен във всичко; пари назаем обикновено не взема, но ако се случи да вземе, обещае ли, че след три месеца ще ги върне, на определеното време ги връща.
към беседата >>
Сега да разгледаме
думата
честност.
В триъгълника на честността физическата страна надделява – тя е основата и е най-дълга. Понеже човек на Земята е зает с много материални работи, той трябва да образува своите физически сили. В тази дълга линия – основата на триъгълника ЧОС – действат мощни сили, които човек трябва да регулира със силата на волята си. Във втория триъгълник – на справедливостта – енергиите се уравновесяват; той е почти равностранен триъгълник. В триъгълника на интелигентността – третият триъгълник – на човека пак предстои да се бори с материята; и в него основата е по-дълга от височината.
Сега да разгледаме
думата
честност.
Ясна ли ви е тази дума? Може ли някой от вас да каже нещо върху честността? – Ако под думата честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си. Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си.
към беседата >>
Ясна ли ви е тази
дума
?
Понеже човек на Земята е зает с много материални работи, той трябва да образува своите физически сили. В тази дълга линия – основата на триъгълника ЧОС – действат мощни сили, които човек трябва да регулира със силата на волята си. Във втория триъгълник – на справедливостта – енергиите се уравновесяват; той е почти равностранен триъгълник. В триъгълника на интелигентността – третият триъгълник – на човека пак предстои да се бори с материята; и в него основата е по-дълга от височината. Сега да разгледаме думата честност.
Ясна ли ви е тази
дума
?
Може ли някой от вас да каже нещо върху честността? – Ако под думата честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си. Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си. Наистина човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва.
към беседата >>
– Ако под
думата
честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си.
Във втория триъгълник – на справедливостта – енергиите се уравновесяват; той е почти равностранен триъгълник. В триъгълника на интелигентността – третият триъгълник – на човека пак предстои да се бори с материята; и в него основата е по-дълга от височината. Сега да разгледаме думата честност. Ясна ли ви е тази дума? Може ли някой от вас да каже нещо върху честността?
– Ако под
думата
честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си.
Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си. Наистина човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва. Щом кажем някому, че не е честен, ние не сме справедливи. Достойнството засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си.
към беседата >>
25.
Истинско служене
,
ООК
, София, 4.3.1925г.,
И сега някои казват: „Човек трябва да се отдели от света, от хората.“ Ако вие искате да развивате вашето тяло, аз вземам тази
дума
в широк смисъл, вие трябва да имате връзка не само с народа си, но с цялото човечество.
Втората са тия, които служат на Природата, и третата категория са тия, които служат на Бога. Да служиш на човечеството, значи да се занимаваш с физическата страна на живота. Да служиш на Природата, значи да се занимаваш с духовната, с отвлечената, с умствената страна на живота. И най-после, да служиш на Бога, това подразбира дълбокия смисъл на истинския живот. Когато човек иска да развие своето тяло, той трябва да служи на човечеството, оттам ще почерпи всичките енергии, но и човечеството едновременно ще почерпи нещо от него.
И сега някои казват: „Човек трябва да се отдели от света, от хората.“ Ако вие искате да развивате вашето тяло, аз вземам тази
дума
в широк смисъл, вие трябва да имате връзка не само с народа си, но с цялото човечество.
Пък ако искате да развивате силите на вашия ум, вие трябва да имате връзка с Живата Природа. Ако искате най-после да разбирате вътрешния смисъл на живота, вие трябва да служите на Бога. Сега много окултни ученици, както и много религиозни хора, издребняват толкова много, че се занимават с въпроси от съвършено страничен характер. При това положение тия хора могат да прекарат и хиляда години в едно училище, но нищо няма да научат. Какво значи човек да служи на човечеството?
към беседата >>
Като ученици вие ще гледате да се освободите от
думата
стар.
Ако не сте направили нищо, не сте стари. Под думите стар човек аз подразбирам човек, който е направил нещо. Щом не е направил нищо, той не е стар човек. Той е човек, който напразно е изгубил своите години. Такъв като него често си казва: „Аз съм човек на 80 лазарника.“ Казвам му: да, на 80 лазарника си, но нищо не си научил.
Като ученици вие ще гледате да се освободите от
думата
стар.
Няма да мислите, че сте стар човек, но че сте изпратени да се учите. Като ви питат на колко сте години, вие ще кажете: „Аз съм на 33 години.“ Тия, които не са дошли до тази възраст, ще задържат в ума си 21-та си година, а тия, които са минали тия години, ще задържат в ума си 33-та година. „На колко години сте? “ – „На 33 години.“ „Как тъй? “ – „Е, моите години не се менят.“ Тогава питам: ако ти имаш 33 слънчеви години, на колко наши години се равняват те?
към беседата >>
Думата
всички подразбира, че и ти си един от тях.
Но той ти заповядва и ти вършиш всичко, каквото те накара. Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една кофа, казваш: „Как смее той да ми заповядва? “ И той заповядва тъй, както живият човек, когото виждаш. Питам: колко от нашите действия, мисли и чувства са собствени наши? Например често слушам да казват: „Всички хора са лицемери.“ Щом всички хора са лицемери, тогава и ти си между тях, и ти си лицемер.
Думата
всички подразбира, че и ти си един от тях.
Не, няма да кажеш, че всички хора са лицемери, но ще кажеш, че лицемерието е свойствено на хората. Не бива да правите такива твърдения. Не трябва да казвате и че всички хора са лоши. „Ама тъй казва Писанието.“ Ако е така, и ти си между тях, и ти си лош. Не, такъв стих в Писанието няма.
към беседата >>
26.
Равностранният триъгълник
,
МОК
, София, 8.3.1925г.,
Под
думата
вяра всички ще разбирате мястото, отдето може да черпите сили в живота си, за да реализирате своите идеи.
Тогава енергията на вашата идея, ако е вода, ще изтече навън; ако е пара, пак ще излезе навън, без да извърши определената работа. Та когато казваме, че не трябва да се съмнявате, ние подразбираме нещо много реално – шишето ви трябва да бъде много здраво, нийде да не е пукнато. Защо? – За да не изтече водата – нищо повече! Ако се съмнявате, това показва, че формата, в която е вложена вашата идея, е пукната и в такава форма не можете да задържите идеята си. Когато казваме, че трябва да имате вяра, подразбираме да имате един извор, от който постоянно да наливате своето шише.
Под
думата
вяра всички ще разбирате мястото, отдето може да черпите сили в живота си, за да реализирате своите идеи.
Всяка идея може да се реализира само тогава, когато има един източник, който Ă помага. Затова всички величини в живота трябва да се превърнат на сили. И сега ще знаете какво нещо представлява съмнението от окултно гледище и защо не трябва да го подхранвате. Съмнението разрушава всички благородни форми, които имате, а всяка благородна форма е необходима, за да се реализира една ваша възвишена идея. Следователно разруши ли се формата, идеята, сама по себе си, остава нереализирана.
към беседата >>
27.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
У насъ подъ
думата
„духъ“ се разбира друго нѣщо.
Разумностьта е качество на ангелитѣ и се изпраща отъ тѣхъ при творението, при създаването на тази нова вселена. Отъ изобилието на своята разумность тѣ изпращатъ къмъ земята. Казва се въ Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи? – На разумность.
У насъ подъ
думата
„духъ“ се разбира друго нѣщо.
Надъ тази разумность седи закона на Любовьта. Значи връзката между Бога и насъ е Любовьта. Споредъ мене, настроението, това е една срѣда; разумностьта, това е друга срѣда; Любовьта, това е трета срѣда. Значи тия три срѣди ни свързватъ съ три велики свѣта. За да може човѣкъ да разбира дълбокитѣ замисли на живата природа, трѣбва да е свързанъ съ тѣзи три велики свѣта.
към беседата >>
Като говоря майки, азъ не разбирамъ „майка“ въ обикновения смисълъ на
думата
.
Но ще бѫдешъ съ мене много строгъ, тъй, като учитель, нѣма да ме щадишъ. Колкото пръчки се слѣдватъ на сина ми, ще ги наложишъ върху менъ.“ Послѣ се обръща къмъ сина си и му казва: „Синко, ще гледашъ да правишъ по-малко бели, за да освободишъ и моя гърбъ отъ удари.“ Ние, съврѣменнитѣ хора, разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе. Не трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какъ трѣбва да се живѣе, но какъ трѣбва да се раждаме. Ние трѣбва да разрѣшаваме въпроса, какви майки трѣбва да имаме, какви бащи трѣбва да имаме.
Като говоря майки, азъ не разбирамъ „майка“ въ обикновения смисълъ на
думата
.
Днесъ у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабость, всички искатъ да женятъ своитѣ дъщери и синове. Защо да ги женятъ? Въ природата сѫществува слѣдния законъ: не се позволява на кое и да е сѫщество да дойде на земята, докато нѣма условия за него. То трѣбва да чака. Има много души, които трѣбва да чакатъ, нѣма благоприятни условия още за тѣхъ.
към беседата >>
У нас под
думата
„дух“ се разбира друго нещо.
(втори вариант)
Разумността е качество на ангелите и се изпраща от тях при творението, при създаването на тази нова вселена. От изобилието на своята разумност те изпращат към земята. Казва се в Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи? – На разумност.
У нас под
думата
„дух“ се разбира друго нещо.
Над тази разумност седи закона на Любовта. Значи връзката между Бога и нас е Любовта. Според мене, настроението, това е една среда; разумността, това е друга среда; Любовта, това е трета среда. Значи тия три среди ни свързват с три велики свята. За да може човек да разбира дълбоките замисли на живата природа, трябва да е свързан с тези три велики свята.
към втори вариант >>
Като говоря майки, аз не разбирам „майка“ в обикновения смисъл на
думата
.
(втори вариант)
Но ще бъдеш с мене много строг, тъй, като учител, няма да ме щадиш. Колкото пръчки се следват на сина ми, ще ги наложиш върху мен.“ После се обръща към сина си и му казва: „Синко, ще гледаш да правиш по-малко бели, за да освободиш и моя гръб от удари.“ Ние, съвременните хора, разрешаваме въпроса, как трябва да се живее. Не трябва да разрешаваме въпроса, как трябва да се живее, но как трябва да се раждаме. Ние трябва да разрешаваме въпроса, какви майки трябва да имаме, какви бащи трябва да имаме.
Като говоря майки, аз не разбирам „майка“ в обикновения смисъл на
думата
.
Днес у всички културни хора, у всички европейски народи има една слабост, всички искат да женят своите дъщери и синове. Защо да ги женят? В природата съществува следния закон: не се позволява на кое и да е същество да дойде на земята, докато няма условия за него. То трябва да чака. Има много души, които трябва да чакат, няма благоприятни условия още за тях.
към втори вариант >>
28.
Фазите на живота
,
ООК
, София, 18.3.1925г.,
При новото възпитание на децата ще се казва да говорят Истината, а за лъжата и
дума
да не става.
С ума можете да определяте красотата и цените на формите, но не можете да обичате. Вие трябва да работите върху сърцето си, да го поставите на неговото място, защото днес умът е заел мястото на сърцето. То трябва да се повдигне на своята висота, да проявява чувствата си правилно, без да ги стяга, без да ги парализира. Сега хората се учат да живеят правилно, но в това си стремление те по-скоро се научават да грешат, да лъжат. Детето не знае какво нещо е лъжа, какво нещо е кражба, но често майка му му казва: „Слушай, мама, ти не трябва да лъжеш, да крадеш, да мразиш, и т.н.“ Тя му говори за ред отрицателни прояви в живота и по този начин му открива всички тия слабости, а после се мъчи да го отвиква от тях.
При новото възпитание на децата ще се казва да говорят Истината, а за лъжата и
дума
да не става.
Бог каза на първите хора в рая: „В който ден ядете от плодовете на Дървото за познаване доброто и злото, ще умрете.“ Как дойде съблазънта, съмнението в тях? – Чрез дявола. Той ги запита: „Защо не ядете от това дърво? “ Така се внесе първото съмнение в тях. Той им каза: „Аз зная, че Господ ви забрани това, защото, ядете ли от това дърво, ще станете богове.
към беседата >>
29.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 22.3.1925г.,
Питамъ: майка ти съ
думата
„не може“ ли те роди?
Когато смущенията сѫ повече отъ чувственъ характеръ, тѣ засѣгатъ сърдцето ни черния дробъ, дихателната система и кръвоноснитѣ сѫдове. Туй вцѣпеняване на кръвоноснитѣ сѫдове, отъ което хората често умиратъ прѣждеврѣменно, се дължи на тия вѫтрѣшни смущения, които поврѣждатъ нервната ни система. Ето защо Христосъ има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избѣгвайте всички родове смущения. Нѣкой казва: не може да се избѣгнатъ тия смущения.
Питамъ: майка ти съ
думата
„не може“ ли те роди?
Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди съ плача. Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото азъ трѣбва да живѣя. Ти трѣбва да работишъ заради мене. Това бѣше твоята първа заповѣдъ.
към беседата >>
Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази
дума
„не може“!
Туй вцѣпеняване на кръвоноснитѣ сѫдове, отъ което хората често умиратъ прѣждеврѣменно, се дължи на тия вѫтрѣшни смущения, които поврѣждатъ нервната ни система. Ето защо Христосъ има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избѣгвайте всички родове смущения. Нѣкой казва: не може да се избѣгнатъ тия смущения. Питамъ: майка ти съ думата „не може“ ли те роди?
Колко врѣме се мина, докато ти внушиха тази
дума
„не може“!
Ти първо се роди съ плача. Заплака прѣдъ майка си и ѝ каза: дай ми да ямъ защото азъ трѣбва да живѣя. Ти трѣбва да работишъ заради мене. Това бѣше твоята първа заповѣдъ. Може да се възпроизведе единъ разговоръ между майката и дѣтето.
към беседата >>
Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я съ пръчица, та това е послѣдната
дума
на науката?
Всичко това е резултатъ на съврѣменната култура. Всички пѫтни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човѣшки изобрѣтения, това сѫ само начини за упражнение на човѣшкия умъ. Въ това, обаче, не е смисълътъ на живота. Човѣкъ трѣбва да гради кѫщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия умъ. Всички работи, които човѣкъ прави, всички приспособления по земледѣлието или въ каквото и да е направление, всичко служи на човѣка за развиване на неговитѣ способности.
Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я съ пръчица, та това е послѣдната
дума
на науката?
Мислите ли, че тази кукла ще разрѣши всички въпроси на свѣта? Това момиченце казва: мамо, вижъ моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разрѣши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дѣте, ще разрѣши всичкитѣ задачи на живота? Азъ гледамъ, една майка като вземе своето дѣте на рѫцѣ, носи го и казва: вижте моето дѣтенце!
към беседата >>
Азъ държа на слѣдното положение: като ви кажа, че ви обичамъ, въ тази
дума
да има съдържание, пълнота, а не да ви казвамъ само на думи.
При всички трудни положения въ живота си, човѣкъ трѣбва да се моли, да не го е срамъ. И тъй, вѣра ви трѣбва! Азъ не съмъ за онова лековѣрие, което хората считатъ вѣра. Азъ съмъ за онази искреность, за онази абсолютна искреность, която трѣбва да живѣе въ душитѣ на всички. Нѣкой пита: обичашъ ли ме?
Азъ държа на слѣдното положение: като ви кажа, че ви обичамъ, въ тази
дума
да има съдържание, пълнота, а не да ви казвамъ само на думи.
Като ти кажа, че те обичамъ, ти веднага ще кажешъ: щомъ ме обичашъ, дай ми 1,000 лева! Добрѣ, ето ви даже и 10,000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичашъ ли ни? Да, щомъ ти кажа, че те обичамъ, тогава и азъ ще те питамъ, обичашъ ли ме, и азъ ще ти кажа, че имамъ нужда отъ пари.
към беседата >>
Божията
дума
да не правимъ на двѣ!
Да се не смущава сърдцето ви! Въ такава проповѣдь не вѣрвате, а вѣрвате въ една проповѣдь безъ пари. Тъй е, прави сте ако ви проповѣдвамъ безъ пари, това разбирате, но ако ви проповѣдвамъ за 1,000 лева ще се намѣрите въ чудо. Не, азъ не искамъ да ви смущавамъ, но казвамъ, че въ васъ трѣбва да има една вѫтрѣшна готовность. Като дойдемъ до Бога, въ насъ трѣбва да има една вѫтрѣшна увѣреность.
Божията
дума
да не правимъ на двѣ!
Онзи Божественъ импулсъ, онѣзи благородни чувства и желания, които се зараждатъ въ душата ни, трѣбва да ги изпълнимъ. Каквито благородни чувства и желания да дойдатъ, изпълнете ги. Тѣ нѣма да ви костуватъ много. Нѣкой пѫть може да ви костуватъ 1,000 лева, нѣкой пѫть 500, нѣкой пѫть 100, а нѣкога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги! „Да се не смущава сърдцето ви!
към беседата >>
Питам: майка ти с
думата
„не може“ ли те роди?
(втори вариант)
Когато смущенията са повече от чувствен характер, те засягат сърцето и черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. Туй вцепеняване на кръвоносните съдове, от което хората често умират преждевременно, се дължи на тия вътрешни смущения, които повреждат нервната ни система. Ето защо Христос има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избягвайте всички родове смущения. Някой казва: не може да се избягнат тия смущения.
Питам: майка ти с
думата
„не може“ ли те роди?
Колко време се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди с плача. Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея. Ти трябва да работиш заради мене. Това беше твоята първа заповед.
към втори вариант >>
Колко време се мина, докато ти внушиха тази
дума
„не може“!
(втори вариант)
Туй вцепеняване на кръвоносните съдове, от което хората често умират преждевременно, се дължи на тия вътрешни смущения, които повреждат нервната ни система. Ето защо Христос има право да казва: „не се смущавайте“, т.е. избягвайте всички родове смущения. Някой казва: не може да се избягнат тия смущения. Питам: майка ти с думата „не може“ ли те роди?
Колко време се мина, докато ти внушиха тази
дума
„не може“!
Ти първо се роди с плача. Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея. Ти трябва да работиш заради мене. Това беше твоята първа заповед. Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето.
към втори вариант >>
Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната
дума
на науката?
(втори вариант)
Всичко това е резултат на съвременната култура. Всички пътни съобщения, тренове, параходи, фабрики, всички човешки изобретения, това са само начини за упражнение на човешкия ум. В това, обаче, не е смисълът на живота. Човек трябва да гради къщи, да прави фабрики, за да се изостри неговия ум. Всички работи, които човек прави, всички приспособления по земеделието или в каквото и да е направление, всичко служи на човека за развиване на неговите способности.
Мислите ли, че онова малко ваше момиченце, което е взело своята кукла и ѝ прави рокличка, управлява я с пръчица, та това е последната
дума
на науката?
Мислите ли, че тази кукла ще разреши всички въпроси на света? Това момиченце казва: мамо, виж моята кукличка! Това момиченце мисли ли, че ще разреши задачата на живота? Мислите ли, че онази майка, като роди едно дете, ще разреши всичките задачи на живота? Аз гледам, една майка като вземе своето дете на ръце, носи го и казва: вижте моето детенце!
към втори вариант >>
Аз държа на следното положение: като ви кажа, че ви обичам, в тази
дума
да има съдържание, пълнота, а не да ви казвам само на думи.
(втори вариант)
При всички трудни положения в живота си, човек трябва да се моли, да не го е срам. И тъй, вяра ви трябва! Аз не съм за онова лековерие, което хората считат вяра. Аз съм за онази искреност, за онази абсолютна искреност, която трябва да живее в душите на всички. Някой пита: обичаш ли ме?
Аз държа на следното положение: като ви кажа, че ви обичам, в тази
дума
да има съдържание, пълнота, а не да ви казвам само на думи.
Като ти кажа, че те обичам, ти веднага ще кажеш: щом ме обичаш, дай ми 1000 лева! Добре, ето ви даже и 10000 лева. Ще кажете: а, пипнахме го! Кажи ни сега, обичаш ли ни? Да, щом ти кажа, че те обичам, тогава и аз ще те питам, обичаш ли ме и аз ще ти кажа, че имам нужда от пари.
към втори вариант >>
Божията
дума
да не правим на две!
(втори вариант)
Да се не смущава сърцето ви! В такава проповед не вярвате, а вярвате в една проповед без пари. Тъй е, прави сте, ако ви проповядвам без пари, това разбирате, но ако ви проповядвам за 1000 лева ще се намерите в чудо. Не, аз не искам да ви смущавам, но казвам, че във вас трябва да има една вътрешна готовност. Като дойдем до Бога, в нас трябва да има една вътрешна увереност.
Божията
дума
да не правим на две!
Онзи Божествен импулс, онези благородни чувства и желания, които се зараждат в душата ни, трябва да ги изпълним. Каквито благородни чувства и желания да дойдат, изпълнете ги. Те няма да ви костват много. Някой път може да ви костват 1000 лева, някой път 500, някой път 100, а някога може и 5 лева, дори и 5 стотинки – изпълнете ги! „Да се не смущава сърцето ви!
към втори вариант >>
30.
Придатъците на разумния живот
,
ООК
, София, 25.3.1925г.,
Какво подразбирате под
думата
влияние?
Бог, Който е всемъдър, като ни говори най-умните работи, ние не Го разбираме и казваме: „Тази работа не върви.“ Коя е причината за това? Де се крие тя – в нас или вън от нас? Нашите глави са доста дебелички. Господ ни говори на толкова разбран език, а при това ние казваме: „Не можах да разбера защо дойдох на Земята, защо се родих, защо бях млад, защо се жених, че светъл ден не видях, не можах да разбера смисъла на живота“ и т.н. Някой път човек чувства, като че е вътрешно ограничен, и казва: „Хората ми влияят.“ Мислите ли, че влиянието е нещо страшно?
Какво подразбирате под
думата
влияние?
Отде произлиза коренът на тази дума? – От думата вливам. Значи, за да влияеш някому, трябва да му влееш нещо. Тогава какво лошо има в това, ако вливаш? Ти можеш да влееш някому своята мисъл.
към беседата >>
Отде произлиза коренът на тази
дума
?
Де се крие тя – в нас или вън от нас? Нашите глави са доста дебелички. Господ ни говори на толкова разбран език, а при това ние казваме: „Не можах да разбера защо дойдох на Земята, защо се родих, защо бях млад, защо се жених, че светъл ден не видях, не можах да разбера смисъла на живота“ и т.н. Някой път човек чувства, като че е вътрешно ограничен, и казва: „Хората ми влияят.“ Мислите ли, че влиянието е нещо страшно? Какво подразбирате под думата влияние?
Отде произлиза коренът на тази
дума
?
– От думата вливам. Значи, за да влияеш някому, трябва да му влееш нещо. Тогава какво лошо има в това, ако вливаш? Ти можеш да влееш някому своята мисъл. След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело.
към беседата >>
– От
думата
вливам.
Нашите глави са доста дебелички. Господ ни говори на толкова разбран език, а при това ние казваме: „Не можах да разбера защо дойдох на Земята, защо се родих, защо бях млад, защо се жених, че светъл ден не видях, не можах да разбера смисъла на живота“ и т.н. Някой път човек чувства, като че е вътрешно ограничен, и казва: „Хората ми влияят.“ Мислите ли, че влиянието е нещо страшно? Какво подразбирате под думата влияние? Отде произлиза коренът на тази дума?
– От
думата
вливам.
Значи, за да влияеш някому, трябва да му влееш нещо. Тогава какво лошо има в това, ако вливаш? Ти можеш да влееш някому своята мисъл. След това казвате: „Вие сте се повлияли.“ Пролетно време, когато снеговете се топят, придохожда повече вода, която се влива в старата и започва да движи по-бързо воденичното колело. Това нещо лошо ли е?
към беседата >>
31.
Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате
,
НБ
, София, 29.3.1925г.,
Не, подъ
думата
„градъ“ разбирамъ съвокупность отъ разумни същества, събрани на едно мѣсто.
За въ бъдеще ние очакваме да имаме единъ езикъ по-хубавъ, по-изразителенъ, въ който сърдцето ще има прѣобладающе влияние. „Въ който градъ влѣзете“. Градъ може да се образува само отъ разумни хора. Друго-яче, ако нѣма разумность, ще се образува единъ конгломератъ, тъй като изъ между скалитѣ има множество набутани частици, безразборно разхвърляни. Тия частици може да образуватъ такива цѣли градове.
Не, подъ
думата
„градъ“ разбирамъ съвокупность отъ разумни същества, събрани на едно мѣсто.
Казвайте: „Наближило е Царството Божие! “ То значи: наближиха онѣзи условия, при които човѣшката душа може да прояви онова скритото въ себе си. Животътъ може да прояви своята скрита сила въ него само при слънчевата свѣтлина. Човѣшкия умъ може да се прояви само при великитѣ мисли. Да кажемъ, че въ нѣкоя страна се яви нѣкой великъ поетъ, или нѣкой великъ художникъ, или нѣкой великъ музикантъ, какво значение ще иматъ тия велики хора за тази страна?
към беседата >>
Мойсей си мислилъ, че само една
дума
като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ.
Вѣрата на единъ конецъ, или вѣрата на два конеца, или вѣрата на три и повече конци? Вие вѣрвате, че може да се излѣкувате отъ онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вѣра не може да ви излѣкува. Казвате: не може. Такива факти имаме съ Мойсей, когато се явилъ при Фараона, египетския царь. Праща го Господь да избави еврейския народъ, но му казва: „Азъ ще ожесточа сърдцето на Фараона, и той нѣма да пусне евреитѣ“.
Мойсей си мислилъ, че само една
дума
като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреитѣ.
Отива при Фараона. Пита го той: въ чие име идешъ? – В името на Иехова. Е, на колко хора Той е Богъ? – Той е Богъ на Авраама, на Исаака, на Якова.
към беседата >>
Думата
„будистъ“ има почти сѫщото значение, каквото и
думата
християнинъ.
Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде единъ будистъ на гости, какво трѣбва да ти каже? Единъ будистъ не трѣбва да се различава по нищо отъ тебе въ твоето вѫтрѣшно вѣрую, въ твоето стремление къмъ Бога. Всѣки будистъ е християнинъ. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намѣрите много голѣма разлика.
Думата
„будистъ“ има почти сѫщото значение, каквото и
думата
християнинъ.
Едно врѣме, когато Буда е тълкувалъ своето учение на хората, условията сѫ били малко по-други отъ тия, въ които е живѣлъ Христосъ. И Буда, както и Христосъ, прѣпорѫчва на хората да се примиряватъ съ страданията. По кой начинъ? – Да се слѣятъ съ Бога. Туй е, което тѣ наричатъ да влѣземъ въ Нирвана.
към беседата >>
Не, под
думата
"град" разбирам съвкупност от разумни същества, събрани на едно място.
(втори вариант)
За в бъдеще ние очакваме да имаме един език по-хубав, по-изразителен, в който сърцето ще има преобладаващо влияние. "В който град влезете". Град може да се образува само от разумни хора. Другояче, ако няма разумност, ще се образува един конгломерат, така както измежду скалите има множество набутани частици, безразборно разхвърляни. Тези частици може да образуват такива цели градове.
Не, под
думата
"град" разбирам съвкупност от разумни същества, събрани на едно място.
Казвайте: "Наближило е Царството Божие! " Това означава: наближиха онези условия, при които човешката душа може да прояви онова скритото в себе си. Животът може да прояви своята скрита сила в него само при слънчевата светлина. Човешкият ум може да се прояви само при великите мисли. Да кажем, че в някоя страна се яви някой велик поет, или някой велик художник, или някой велик музикант, какво значение ще имат тези велики хора за тази страна?
към втори вариант >>
Мойсей си мислил, че само една
дума
като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите.
(втори вариант)
Вярата на един конец, или вярата на два конеца, или вярата на три и повече конци? Вие вярвате, че може да се излекувате от онази обикновена треска, но като дойде тифузната епидемия, вашата вяра не може да ви излекува. Казвате: Не може. Такива факти имаме с Мойсей, когато се явил при Фараона, египетския цар. Праща го Господ да избави еврейския народ, но му казва: "Аз ще ожесточа сърцето на Фараона и той няма да пусне евреите".
Мойсей си мислил, че само една
дума
като каже на Фараона, и той веднага ще пусне евреите.
Отива при Фараона. Пита го той: В чие име идваш? – В името на Йехова. - Е, на колко хора Той е Бог? – Той е Бог на Авраам, на Исаак, на Яков.
към втори вариант >>
Думата
"будист" има почти същото значение, каквото и
думата
християнин.
(втори вариант)
Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже? Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бог. Всеки будист е християнин. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика.
Думата
"будист" има почти същото значение, каквото и
думата
християнин.
Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тези, в които е живял Христос. И Буда, както и Христос, препоръчва на хората да се примиряват със страданията. По кой начин? – Да се слеят с Бог. Това е, което те наричат да влезем в Нирвана.
към втори вариант >>
32.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Под
думата
единство разбираме, че всички състояния, всички промени на човешката душа трябва да следват хармонично.
За последната казваме, че тази реч не е изразителна. После, и в мисловно отношение имаме същото нещо, т.е. и мисълта има израз. Тя може да е стегната, може да е логическа, може да е разхвърляна и т.н. Едно е важно обаче: в изражението да има единство.
Под
думата
единство разбираме, че всички състояния, всички промени на човешката душа трябва да следват хармонично.
Като казвам „всички състояния“, не подразбирайте, че човекът на Земята всякога трябва да бъде в едно възхитително състояние. Ако мислите така, вие се лъжете. Всички светии и възвишени духове, които са живели на Земята, все са били изложени на ред промени: те са живели на Небето, живели са и в ада. Така и вие: и на Небето ще живеете, и в ада ще живеете, пък някой път ще живеете и в средата – между ада и Небето. Понякога вие влизате ту в Небето, ту в ада.
към беседата >>
Сега с
думата
израз аз засягам петте области на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, понеже искам да се събуди у вас будическото състояние, или тъй нареченото Божествено съзнание.
След туй ще се спрете да видите имате ли израза на Мъдростта: не само лицето ви да има този израз, но и сърцето, и умът ви да изразяват Мъдрост. После вижте дали имате израза на Истината. Човекът всякога трябва да се спира и да наблюдава има ли израза на Любовта, на Мъдростта и Истината в себе си. Това е велика философия, върху която ако работите, ще имате добри резултати. Каквото мисли човек, такъв става.
Сега с
думата
израз аз засягам петте области на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, понеже искам да се събуди у вас будическото състояние, или тъй нареченото Божествено съзнание.
И когато аз говоря, че човек е храм на Бога, т.е. Бог живее в него, аз не подразбирам нито физическото, нито астралното, нито менталното, нито причинното тяло, но подразбирам будическото тяло на човека, което е тяло на Духа. В това тяло именно живее Бог, Божественият Дух. То е направено от най-чиста есенция, от Божествена есенция. Следователно всеки човек, който иска да се повдигне, непременно трябва да има израз: да мисли върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
към беседата >>
33.
Законътъ на внушението
,
МОК
, София, 5.4.1925г.,
Какво подразбират в математиката под
думата
единица?
Какво подразбират в математиката под
думата
единица?
Отговор: Единицата се взема като единица мярка за измерване на нещата. Тя нито ги увеличава, нито ги намалява. Значи единицата е мярка, а сама по себе си е несъизмерима. Ако имате 1 + 1 + 1 + 1 = 4, какво означава четворката в дадения случай? Четворката е резултат, който показва, че единицата е взета като мярка четири пъти.
към беседата >>
34.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Думата
„вода“ не е българска.
Слѣдователно, отъ липсата на топлина по полюситѣ на земята се образувалъ леда. Единъ день, когато земята придобие тази си естествена топлина, ледътъ ще изчезне и нито поменъ нѣма да остане отъ него. Питамъ ви: тогава дѣ ще търсите този ледъ? – Ще го търсите въ водата. Водата считамъ като символъ на живота, защото животътъ се намира въ сѫщо такова състояние, въ каквото и водата.
Думата
„вода“ не е българска.
Тя не може да се прѣведе. Отъ какво произлиза думата вода? Отъ „вади“ ли? Не, тя е една отъ много съдържателнитѣ думи, която не може да се прѣведе на български езикъ. На български езикъ нѣма такъв прѣводъ.
към беседата >>
Отъ какво произлиза
думата
вода?
Питамъ ви: тогава дѣ ще търсите този ледъ? – Ще го търсите въ водата. Водата считамъ като символъ на живота, защото животътъ се намира въ сѫщо такова състояние, въ каквото и водата. Думата „вода“ не е българска. Тя не може да се прѣведе.
Отъ какво произлиза
думата
вода?
Отъ „вади“ ли? Не, тя е една отъ много съдържателнитѣ думи, която не може да се прѣведе на български езикъ. На български езикъ нѣма такъв прѣводъ. Но, да оставимъ сега, откѫдѣ е произлѣзла думата вода, защото ще дойдем до хипотези, а тѣ сѫ опасни. Слѣдователно, разумниятъ животъ не трѣбва да допуща никаква хипотеза, никаква теория!
към беседата >>
Но, да оставимъ сега, откѫдѣ е произлѣзла
думата
вода, защото ще дойдем до хипотези, а тѣ сѫ опасни.
Тя не може да се прѣведе. Отъ какво произлиза думата вода? Отъ „вади“ ли? Не, тя е една отъ много съдържателнитѣ думи, която не може да се прѣведе на български езикъ. На български езикъ нѣма такъв прѣводъ.
Но, да оставимъ сега, откѫдѣ е произлѣзла
думата
вода, защото ще дойдем до хипотези, а тѣ сѫ опасни.
Слѣдователно, разумниятъ животъ не трѣбва да допуща никаква хипотеза, никаква теория! Като казвамъ, че разумниятъ животъ не трѣбва да допуща хипотези и теории, не разбирамъ, че тѣ абсолютно не трѣбва да сѫществуватъ. Не, нека животътъ си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна. Всѣка една теория и хипотеза може да води къмъ извѣстна Истина, но това е само едно приготовление. Какви сѫ послѣднитѣ теории и хипотези за живота, ние можемъ да споримъ по тѣхъ.
към беседата >>
Тѣ държаха на
думата
си.
Ако дъскитѣ черудясватъ, какво ще стане съ самата каца? – Маслото отъ нея ще се разлѣе. Сегашнитѣ хора не могатъ да видятъ това нѣщо. Хората казватъ: едно врѣме нашитѣ дѣди и прадѣди живѣха религиозенъ животъ, тѣ бѣха честни хора. Да, бащитѣ и дѣдитѣ ви бѣха по-честни хора, отколкото сте вие.
Тѣ държаха на
думата
си.
Вашитѣ бащи не даваха пари съ полица, ами въ тайно даваха нѣкому пари и послѣ, като наближи врѣме да ги връща, този човѣкъ не го търсятъ съ сѫдебенъ приставъ по нѣколко пѫти, ами самъ ги донася. Който даваше, и който взимаше паритѣ, всѣки отъ тѣхъ разбираше задължението си и затуй всѣки живѣеше добрѣ. Сегашнитѣ хора мислятъ, че сѫ станали по-умни. Не, не сѫ станали по-умни. Отъ всички страдания, които хората прѣтърпѣха, придобиха една опитность, но разумностьта въ тѣхъ ще дойде, когато се съградятъ новитѣ условия на живота.
към беседата >>
Тази
дума
всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга
дума
.
Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“? То не е казано отъ Бога. Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь. Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си! Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь.
Тази
дума
всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга
дума
.
Когато човѣкъ е наскърбенъ и изговори това изречение, този стихъ внася животъ въ него. Значи, има Единъ, Който може да внесе въ тебе сила. Значи, има Единъ, Който прѣзъ всички врѣмена, прѣзъ всички култури на миналото и днесъ, въ каквото положение и да се намирашъ, само Той е въ сила да ти помогне. Та сега вие трѣбва да се надѣвате на Този Господь на Любовьта. Той е, Който може да ви въздигне и възкръси.
към беседата >>
Думата
"вода" не е българска.
(втори вариант)
Следователно, от липсата на топлина по полюсите на земята се образувал леда. Един ден, когато земята придобие тази си естествена топлина, ледът ще изчезне и нито помен няма да остане от него. Питам ви: Тогава къде ще търсите този лед? – Ще го търсите във водата. Водата считам като символ на живота, защото животът се намира в също такова състояние, в каквото и водата.
Думата
"вода" не е българска.
Тя не може да се преведе. От какво произлиза думата "вода"? От "вади" ли? Не, тя е една от много съдържателните думи, която не може да се преведе на български език. На български език няма такъв превод.
към втори вариант >>
От какво произлиза
думата
"вода"?
(втори вариант)
Питам ви: Тогава къде ще търсите този лед? – Ще го търсите във водата. Водата считам като символ на живота, защото животът се намира в също такова състояние, в каквото и водата. Думата "вода" не е българска. Тя не може да се преведе.
От какво произлиза
думата
"вода"?
От "вади" ли? Не, тя е една от много съдържателните думи, която не може да се преведе на български език. На български език няма такъв превод. Но, да оставим сега, откъде е произлязла думата "вода", защото ще дойдем до хипотези, а те са опасни. Следователно, разумният живот не трябва да допуска никаква хипотеза, никаква теория!
към втори вариант >>
Но, да оставим сега, откъде е произлязла
думата
"вода", защото ще дойдем до хипотези, а те са опасни.
(втори вариант)
Тя не може да се преведе. От какво произлиза думата "вода"? От "вади" ли? Не, тя е една от много съдържателните думи, която не може да се преведе на български език. На български език няма такъв превод.
Но, да оставим сега, откъде е произлязла
думата
"вода", защото ще дойдем до хипотези, а те са опасни.
Следователно, разумният живот не трябва да допуска никаква хипотеза, никаква теория! Като казвам, че разумният живот не трябва да допуска хипотези и теории, не разбирам, че те абсолютно не трябва да съществуват. Не, нека животът си мисли за теории и хипотези, но само като една скица, която не е толкова важна. Всяка една теория и хипотеза може да води към известна Истина, но това е само едно приготовление. Какви са последните теории и хипотези за живота, ние можем да спорим по тях.
към втори вариант >>
Те държаха на
думата
си.
(втори вариант)
Ако дъските червясват, какво ще стане със самата каца? – Маслото от нея ще се разлее. Сегашните хора не могат да видят това нещо. Хората казват: Едно време нашите деди и прадеди живееха религиозен живот, те бяха честни хора. Да, бащите и дедите ви бяха по-честни хора, отколкото сте вие.
Те държаха на
думата
си.
Вашите бащи не даваха пари с полица, ами тайно даваха на някого пари и после, като наближи време да ги връща, този човек не го търсят със съдебен пристав по няколко пъти, ами сам ги донася. Който даваше, и който вземаше парите, всеки от тях разбираше задължението си и затова всеки живееше добре. Сегашните хора мислят, че са станали по-умни. Не, не са станали по-умни. От всички страдания, които хората претърпяха, придобиха една опитност, но разумността в тях ще дойде, когато се съградят новите условия на живота.
към втори вариант >>
Тази
дума
всякога внася в човешката душа повече сила, отколкото всяка друга
дума
.
(втори вариант)
Ами вие знаете ли, кой е този поет, който е написал изречението "Бог е Любов? " То не е казано от Бог. Бог не е казал за себе си, че е Любов. Ще бъде смешно, аз да възпявам себе си! Онзи, който е написал това изречение, сам е опитал, че Бог е Любов.
Тази
дума
всякога внася в човешката душа повече сила, отколкото всяка друга
дума
.
Когато човек е наскърбен и изговори това изречение, този стих внася живот в него. Значи, има Един, Който може да внесе в тебе сила. Значи, има Един, Който през всички времена, през всички култури на миналото и днес, в каквото положение и да се намираш, само Той е в сила да ти помогне. Та сега вие трябва да се надявате на Този Господ на Любовта. Той е, Който може да ви въздигне и възкреси.
към втори вариант >>
35.
Влияние на вътрешната светлина
,
МОК
, София, 12.4.1925г.,
Всяка
дума
, разгледана от духовно гледище, има свои специфични краски.
И в това отношение се изисква проучване на ухото и на слуха. Същото нещо се забелязва и в обонянието, и във вкуса на човека, т.е. в неговия нос и език. Във всеки човек, който иска да говори на един жив, изящен език, трябва да са развити висшите центрове на говора. Също тъй у него трябва да е развито чувството на схващане и различаване на най-тънките и деликатни звукови вълни.
Всяка
дума
, разгледана от духовно гледище, има свои специфични краски.
Например думата любов, произнесена с най-малък брой вибрации, произвежда червен цвят. Това не е любов, но форма на едно животинско чувство. Произнесе ли се думата любов във висш смисъл, с по-голям брой вибрации, тя произвежда бял цвят. Висшата Любов, която има висши трептения, произвежда в душата на човека бяла, мека светлина. Цветът на Любовта е абсолютно бял.
към беседата >>
Например
думата
любов, произнесена с най-малък брой вибрации, произвежда червен цвят.
Същото нещо се забелязва и в обонянието, и във вкуса на човека, т.е. в неговия нос и език. Във всеки човек, който иска да говори на един жив, изящен език, трябва да са развити висшите центрове на говора. Също тъй у него трябва да е развито чувството на схващане и различаване на най-тънките и деликатни звукови вълни. Всяка дума, разгледана от духовно гледище, има свои специфични краски.
Например
думата
любов, произнесена с най-малък брой вибрации, произвежда червен цвят.
Това не е любов, но форма на едно животинско чувство. Произнесе ли се думата любов във висш смисъл, с по-голям брой вибрации, тя произвежда бял цвят. Висшата Любов, която има висши трептения, произвежда в душата на човека бяла, мека светлина. Цветът на Любовта е абсолютно бял. Цветът на Истината е необикновено светъл.
към беседата >>
Произнесе ли се
думата
любов във висш смисъл, с по-голям брой вибрации, тя произвежда бял цвят.
Във всеки човек, който иска да говори на един жив, изящен език, трябва да са развити висшите центрове на говора. Също тъй у него трябва да е развито чувството на схващане и различаване на най-тънките и деликатни звукови вълни. Всяка дума, разгледана от духовно гледище, има свои специфични краски. Например думата любов, произнесена с най-малък брой вибрации, произвежда червен цвят. Това не е любов, но форма на едно животинско чувство.
Произнесе ли се
думата
любов във висш смисъл, с по-голям брой вибрации, тя произвежда бял цвят.
Висшата Любов, която има висши трептения, произвежда в душата на човека бяла, мека светлина. Цветът на Любовта е абсолютно бял. Цветът на Истината е необикновено светъл. Този цвят е непоносим за сегашния физически свят. Какво приложение има сега за вас знанието за тия цветове и за трептенията, които се произвеждат от думите при изговарянето им?
към беседата >>
36.
Съ Духъ и огънь / С Дух и огън
,
НБ
, София, 12.4.1925г.,
Като каже една
дума
, трѣбва да я изпълни, въ нея да нѣма двѣ мѣрки.
Ти казвашъ: азъ съмъ човѣкъ, значи азъ мисля. Щомъ мисля, азъ имамъ достойнство. Хубаво, като имашъ достойнство, честенъ човѣкъ ли си? Една отъ основнитѣ чърти на достойниятъ човѣкъ е честностьта. Най-първо отъ устата и отъ ума на достойния човѣкъ не трѣбва да излиза абсолютно никаква лъжа.
Като каже една
дума
, трѣбва да я изпълни, въ нея да нѣма двѣ мѣрки.
Въ всички наши съврѣменни разбирания, както и въ разбиранията на миналитѣ, и на настоящитѣ философи, има два вида схващания: едни които сѫ обичали Истината и сѫ живѣли далечъ отъ обикновения свѣтъ и тамъ се подвизавали; други, които сѫ създали площадната, обществената философия и споредъ нея сѫ рѫководели човѣчеството. Какви ли не чудновати философи се явили! Тѣ сѫ вдъхнали сегашната философия на човѣчеството. Споредъ сегашнитѣ си разбирания хората казватъ: човѣкъ се ражда, за да умре. Каква философия има въ това?
към беседата >>
Казва Писанието: „Той ще ви кръсти съ Духъ Свѣтъ.“ Под
думата
„святъ“ се разбира онзи разуменъ духъ въ човѣка, който ще го опѫти въ разбирането на вѫтрѣшния дълбокъ смисълъ на живота.
Когато ученитѣ хора изслѣдватъ, запримѣръ, извѣстни типове растения и ги изучаватъ добрѣ, само тогава ги кръщаватъ съ извѣстни имена и считатъ, че сѫ изучени. Слѣдователно, всѣко едно разумно сѫщество трѣбва да има име, съ което може да се назове. Затова, въ великата Божествена наука, всѣко сѫщество, което има име, е разумно. То само трѣбва да си тури това име. Великиятъ цигуларь самъ трѣбва да се кръсти, че е великъ цигуларь, а не да чака отвънъ да го кръстятъ.
Казва Писанието: „Той ще ви кръсти съ Духъ Свѣтъ.“ Под
думата
„святъ“ се разбира онзи разуменъ духъ въ човѣка, който ще го опѫти въ разбирането на вѫтрѣшния дълбокъ смисълъ на живота.
За сега, въ самия животъ има много усложнения, много сложни въпроси за разрѣшение. Животътъ не е задача, която можемъ да изучимъ за една, за 100, за 1’000 или даже и за нѣколко милиона години. Той е задача, която само вѣчностьта, въ своитѣ проявления, може да разрѣши. И когато ние разрѣшимъ тази задача въ нейната първа степень, какво нѣщо, е физическия животъ на земята, ние ще разберемъ до извѣстна степень, какво нѣщо е и великата Мѫдрость, която подига съврѣменното човѣчество. Иоанъ Кръститель, който бѣ дошълъ малко прѣди Христа бѣ запознатъ съ основата на дълбоката окултна наука, съ Божественото учение.
към беседата >>
Подъ
думата
„гълѫбъ“, азъ разбирамъ културата на онова вѫтрѣшно безкористие.
Туй е едно площадно разбиране на живота, това е една площадна философия. Азъ сега говоря на мѫже и на жени, понеже тази ваша площадна философия може да ви покоси. Въ площадната философия на живота се криятъ всички онѣзи отрови, които днесъ рушатъ обществото. Съ тази философия днесъ правятъ само опити и казватъ: трѣбва да се опитваме. Добрѣ, трѣбва да се правятъ опити, но разумни, а тия разумни опити може да се правятъ само по метода на гълѫба.
Подъ
думата
„гълѫбъ“, азъ разбирамъ културата на онова вѫтрѣшно безкористие.
Месоядството е признакъ на голѣма алчность. Азъ съмъ правилъ редъ наблюдения върху трѣвопаснитѣ, и върху месояднитѣ животни и като ги сравнявамъ психологически, виждамъ, че месояднитѣ животни сѫ крайно жестоки. Единъ паякъ даже, колкото и малъкъ да е, и той е крайно жестокъ. Онази муха, която попадне въ паяжината му, бръмчи, иска да се освободи, но той я убива, изсмуква, послѣ изхвърля навънъ и казва: друга да дойде на нейното мѣсто! Паякътъ постѫпва като нѣкой касапинъ, който взима единъ волъ, втори волъ, забие ножа въ врата имъ и ги закаля.
към беседата >>
Като каже една
дума
, трябва да я изпълни, в нея да няма две мерки.
(втори вариант)
Ти казваш: аз съм човек, значи аз мисля. Щом мисля, аз имам достойнство. Хубаво, като имаш достойнство, честен човек ли си? Една от основните черти на достойният човек е честността. Най-първо от устата и от ума на достойния човек не трябва да излиза абсолютно никаква лъжа.
Като каже една
дума
, трябва да я изпълни, в нея да няма две мерки.
Във всички наши съвременни разбирания, както и в разбиранията на миналите, и на настоящите философи, има два вида схващания: едни които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения свят и там се подвизавали; други, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководели човечеството. Какви ли не чудновати философи се явили! Те са вдъхнали сегашната философия на човечеството. Според сегашните си разбирания хората казват: човек се ражда, за да умре. Каква философия има в това?
към втори вариант >>
Казва Писанието: „Той ще ви кръсти с Дух Свят.“ Под
думата
„свят“ се разбира онзи разумен дух в човека, който ще го упъти в разбирането на вътрешния дълбок смисъл на живота.
(втори вариант)
Когато учените хора изследват, например, известни типове растения и ги изучават добре, само тогава ги кръщават с известни имена и считат, че са изучени. Следователно, всяко едно разумно същество трябва да има име, с което може да се назове. Затова, във великата Божествена наука, всяко същество, което има име, е разумно. То само трябва да си тури това име. Великият цигулар сам трябва да се кръсти, че е велик цигулар, а не да чака отвън да го кръстят.
Казва Писанието: „Той ще ви кръсти с Дух Свят.“ Под
думата
„свят“ се разбира онзи разумен дух в човека, който ще го упъти в разбирането на вътрешния дълбок смисъл на живота.
За сега, в самия живот има много усложнения, много сложни въпроси за разрешение. Животът не е задача, която можем да изучим за една, за 100, за 1’000 или даже и за няколко милиона години. Той е задача, която само вечността, в своите проявления, може да разреши. И когато ние разрешим тази задача в нейната първа степен, какво нещо, е физическия живот на земята, ние ще разберем до известна степен, какво нещо е и великата Мъдрост, която повдига съвременното човечество. Йоан Кръстител, който бе дошъл малко преди Христа бе запознат с основата на дълбоката окултна наука, с Божественото учение.
към втори вариант >>
Под
думата
„гълъб“, аз разбирам културата на онова вътрешно безкористие.
(втори вариант)
Туй е едно площадно разбиране на живота, това е една площадна философия. Аз сега говоря на мъже и на жени, понеже тази ваша площадна философия може да ви покоси. В площадната философия на живота се крият всички онези отрови, които днес рушат обществото. С тази философия днес правят само опити и казват: трябва да се опитваме. Добре, трябва да се правят опити, но разумни, а тия разумни опити може да се правят само по метода на гълъба.
Под
думата
„гълъб“, аз разбирам културата на онова вътрешно безкористие.
Месоядството е признак на голяма алчност. Аз съм правил ред наблюдения върху тревопасните, и върху месоядните животни и като ги сравнявам психологически, виждам, че месоядните животни са крайно жестоки. Един паяк даже, колкото и малък да е, и той е крайно жесток. Онази муха, която попадне в паяжината му, бръмчи, иска да се освободи, но той я убива, изсмуква, после изхвърля навън и казва: друга да дойде на нейното място! Паякът постъпва като някой касапин, който взима един вол, втори вол, забие ножа във врата им и ги заколва.
към втори вариант >>
37.
Закон на съотношения
,
ООК
, София, 15.4.1925г.,
Вие не вземайте за важни неща тия, че някой човек от улицата ви е казал една обидна
дума
.
Знаете ли какви учители има в Божественото училище? Всички тия учители сами са свършили Божественото училище и във всяка своя стъпка са пъплели като охлюви. Един ден дойдете пред един от тия учители, изпъчите се, но те казват: „Едно време и ние правехме като тебе, но сега се смирихме.“ Пътят на възлизане е общ път, но все пак има и своите различния, своето голямо разнообразие. Общността седи в принципите, вложени като основа в Школата.
Вие не вземайте за важни неща тия, че някой човек от улицата ви е казал една обидна
дума
.
Това не трябва да влиза в сметката. Ако една овца се провре през някоя дупка на кошарата и излезе навън, дето някой вълк я нападне, кой е виновен за това: овчарят, вълкът или овцата? Казвате, че тази овца била глупава. Не, глупави овце няма в този свят. В овцата има достойнство.
към беседата >>
38.
Възкресение
,
ИБ
, София, 21.4.1925г.,
Една
дума
да се каже само, но да е на място.
Да, така е. Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък. Във всички векове все една спънка се явява за хората. Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие. Какво да се говори?
Една
дума
да се каже само, но да е на място.
Какво означават думите: “вечер-сутрин”? Ставам сутрин, отивам на работа с песен. Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си. Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес! ” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите.
към беседата >>
39.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 14.6.1925г.,
Подъ
думата
„органическо“ всѣкога разбирамъ съзнателното, защото само съзнателното е органическо.
Въ природата има три състояния, които засѣгатъ отблизо органическия животъ.
Подъ
думата
„органическо“ всѣкога разбирамъ съзнателното, защото само съзнателното е органическо.
Подъ думата „съзнание“ въ широкъ смисълъ, ние разбираме онова вѫтрѣшно единение, което сѫществува между частитѣ на едно живо цѣло. Слѣдователно, въ това отношение има два велики закона, които опрѣдѣлятъ Битието. Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на Безграничното и законъ на граничното. Благото въ свѣта се опрѣдѣля отъ първия законъ, законътъ на цѣлото. Ние наричаме това цѣло „законъ на Бога, законъ на Любовьта“.
към беседата >>
Подъ
думата
„съзнание“ въ широкъ смисълъ, ние разбираме онова вѫтрѣшно единение, което сѫществува между частитѣ на едно живо цѣло.
Въ природата има три състояния, които засѣгатъ отблизо органическия животъ. Подъ думата „органическо“ всѣкога разбирамъ съзнателното, защото само съзнателното е органическо.
Подъ
думата
„съзнание“ въ широкъ смисълъ, ние разбираме онова вѫтрѣшно единение, което сѫществува между частитѣ на едно живо цѣло.
Слѣдователно, въ това отношение има два велики закона, които опрѣдѣлятъ Битието. Азъ ги наричамъ: законъ на цѣлото и законъ на частитѣ; законъ на Безграничното и законъ на граничното. Благото въ свѣта се опрѣдѣля отъ първия законъ, законътъ на цѣлото. Ние наричаме това цѣло „законъ на Бога, законъ на Любовьта“. Безграничното е първото проявление, Любовьта, която се проявява и която всѣкога носи съ себе си благо.
към беседата >>
Че наистина образниятъ животъ е животътъ на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка
дума
на човѣка той дава плодъ.
Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: нищо не мога да пиша! Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо. Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста. Образитѣ, това сѫ животътъ на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства. Тѣ се обрѣзватъ и даватъ плодъ.
Че наистина образниятъ животъ е животътъ на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка
дума
на човѣка той дава плодъ.
Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човѣкъ ще ви нагости добрѣ, ще ви приеме дома си – плодъ има вече. И тъй, образниятъ езикъ е необходимъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ него. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да говори образно, подразбирамъ, че трѣбва да говори разумно. Не трѣбва да се подчинявате на онѣзи горчиви чувства, които се пораждатъ въ вашия животъ.
към беседата >>
Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка
дума
, и този човѣкъ ще ви нагости добрѣ, ще ви приеме дома си – плодъ има вече.
Слѣдователно, образитѣ сѫ съзнателно нѣщо. Образитѣ азъ наричамъ разумния животъ, който трѣбва да се прояви чрѣзъ нашата рѣчь, чрѣзъ нашата уста. Образитѣ, това сѫ животътъ на пръчкитѣ, образниятъ животъ, който постепенно израства. Тѣ се обрѣзватъ и даватъ плодъ. Че наистина образниятъ животъ е животътъ на пръчкитѣ се вижда по това, че само слѣдъ като кажешъ една сладка дума на човѣка той дава плодъ.
Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка
дума
, и този човѣкъ ще ви нагости добрѣ, ще ви приеме дома си – плодъ има вече.
И тъй, образниятъ езикъ е необходимъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ него. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да говори образно, подразбирамъ, че трѣбва да говори разумно. Не трѣбва да се подчинявате на онѣзи горчиви чувства, които се пораждатъ въ вашия животъ. Тѣ сѫ коренитѣ на живота ви.
към беседата >>
Азъ не взимамъ
думата
„Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие.
Допуснете, че азъ съмъ слѣпъ. Щомъ е така, необходима ли ми е свѣтлината и топлината на слънцето? 3а менъ слънчевата топлина и свѣтлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази свѣтлина не е нужна само за очитѣ, тя е необходима и за цѣлия човѣкъ. Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва да се подчиняватъ на Неговитѣ закони.
Азъ не взимамъ
думата
„Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие.
Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ. Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна дума. Това е много естествено. Ти търсишъ Божествения лѫчъ да те озари. Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората.
към беседата >>
Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна
дума
.
3а менъ слънчевата топлина и свѣтлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази свѣтлина не е нужна само за очитѣ, тя е необходима и за цѣлия човѣкъ. Ето защо, и онѣзи хора, които нищо не знаятъ за Христа, както и тѣзи, които познаватъ Христа, еднакво трѣбва да се подчиняватъ на Неговитѣ закони. Азъ не взимамъ думата „Христосъ“ въ този смисълъ, както хората Го разбиратъ, но като единъ великъ вѫтрѣшенъ принципъ, който прониква цѣлото Битие. Въ този случай, ние чувстваме че има интелигентность, която работи вѫтрѣ въ насъ.
Нѣкой пѫть искашъ да те обича нѣкой, да ти каже нѣкоя хубава, насърдчителна
дума
.
Това е много естествено. Ти търсишъ Божествения лѫчъ да те озари. Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората. Това е човѣшкото щестлавие. Ами за какво искашъ да знаешъ?
към беседата >>
Подъ
думата
„свѣтъ“, Писанието разбира онѣзи прѣходни форми, които ни заблуждаватъ, които хората сѫ създали въ свѣта, но на които животътъ е кратковрѣмененъ.
Нѣкой казва: азъ не искамъ да зная за хората. Това е човѣшкото щестлавие. Ами за какво искашъ да знаешъ? Нѣкой казва: да напуснемъ свѣта! Да напуснете свѣта, това не значи, че трѣбва да напуснете хората.
Подъ
думата
„свѣтъ“, Писанието разбира онѣзи прѣходни форми, които ни заблуждаватъ, които хората сѫ създали въ свѣта, но на които животътъ е кратковрѣмененъ.
Допуснете слѣдното изяснение. Влизате въ една кръчма, и кръчмарьтъ ви дава една чаша ракия. Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човѣкъ.“ Вие я изпивате, приятно ви е. Слѣдъ това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. Слѣдъ нѣколко години вашиятъ организъмъ съвсѣмъ се разнебити.
към беседата >>
Само съ една
дума
човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си.
Ти направишъ едно такова угощение и започвашъ послѣ да разсѫждавашъ, като онзи циганинъ, който носилъ въ града една кошница съ яйца за продань. Както си вървялъ изъ пѫтя, прѣсмѣталъ си, колко яйца ималъ, по колко ще ги продаде, колко ще спечели отъ тѣхъ. Като видѣлъ, че много ще спечели, зарадвалъ се, подскочилъ, изтървалъ кошницата съ яйцата, счупилъ всички и останалъ и безъ тѣхъ. До като се надѣвалъ, че ще стане много богатъ човѣкъ, той останалъ безъ всѣкаква стотинка. Така и ние, по този начинъ, унищожаваме Божественото, възвишеното въ насъ.
Само съ една
дума
човѣкъ може да унищожи Божественото въ себе си.
Понѣкой пѫть той се възгордѣе и каже нѣкому: ти знаешъ ли кой съмъ азъ? Не е грѣхъ, ако кажешъ „ти знаешъ ли кой съмъ азъ“, но моралътъ седи въ слѣдното. Излиза единъ богатъ търговецъ съ коня си на разходка въ гората. Напълва дисагитѣ си съ злато и скѫпоценности, прѣдъ него минава съ каруцата си единъ бѣденъ, хилавъ човѣкъ. Богатия като го вижда, казва му: ти знаешъ ли кой съмъ азъ?
към беседата >>
Под
думата
„органическо“ всякога разбирам съзнателното, защото само съзнателното е органическо.
(втори вариант)
В природата има три състояния, които засягат отблизо органическия живот.
Под
думата
„органическо“ всякога разбирам съзнателното, защото само съзнателното е органическо.
Под думата „съзнание“ в широк смисъл, ние разбираме онова вътрешно единение, което съществува между частите на едно живо цяло. Следователно, в това отношение има два велики закона, които определят Битието. Аз ги наричам: закон на цялото и закон на частите; закон на Безграничното и закон на граничното. Благото в света се определя от първия закон, законът на цялото. Ние наричаме това цяло „закон на Бога, закон на Любовта“.
към втори вариант >>
Под
думата
„съзнание“ в широк смисъл, ние разбираме онова вътрешно единение, което съществува между частите на едно живо цяло.
(втори вариант)
В природата има три състояния, които засягат отблизо органическия живот. Под думата „органическо“ всякога разбирам съзнателното, защото само съзнателното е органическо.
Под
думата
„съзнание“ в широк смисъл, ние разбираме онова вътрешно единение, което съществува между частите на едно живо цяло.
Следователно, в това отношение има два велики закона, които определят Битието. Аз ги наричам: закон на цялото и закон на частите; закон на Безграничното и закон на граничното. Благото в света се определя от първия закон, законът на цялото. Ние наричаме това цяло „закон на Бога, закон на Любовта“. Безграничното е първото проявление, Любовта, която се проявява и която всякога носи със себе си благо.
към втори вариант >>
Че наистина образният живот е животът на пръчките се вижда по това, че само след като кажеш една сладка
дума
на човека той дава плод.
(втори вариант)
Не. Той ще затикне носа си, ще се отдалечи и ще каже: Нищо не мога да пиша! Следователно, образите са съзнателно нещо. Образите аз наричам разумния живот, който трябва да се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста. Образите, това са животът на пръчките, образният живот, който постепенно израства. Те се обрязват и дават плод.
Че наистина образният живот е животът на пръчките се вижда по това, че само след като кажеш една сладка
дума
на човека той дава плод.
Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка дума, и този човек ще ви нагости добре, ще ви приеме дома си – плод има вече. И тъй, образният език е необходим. Човек трябва да се стреми към него. Като казвам, че човек трябва да говори образно, подразбирам, че трябва да говори разумно. Не трябва да се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат във вашия живот.
към втори вариант >>
Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка
дума
, и този човек ще ви нагости добре, ще ви приеме дома си – плод има вече.
(втори вариант)
Следователно, образите са съзнателно нещо. Образите аз наричам разумния живот, който трябва да се прояви чрез нашата реч, чрез нашата уста. Образите, това са животът на пръчките, образният живот, който постепенно израства. Те се обрязват и дават плод. Че наистина образният живот е животът на пръчките се вижда по това, че само след като кажеш една сладка дума на човека той дава плод.
Направете едно добро комуто и да е, кажете му една сладка
дума
, и този човек ще ви нагости добре, ще ви приеме дома си – плод има вече.
И тъй, образният език е необходим. Човек трябва да се стреми към него. Като казвам, че човек трябва да говори образно, подразбирам, че трябва да говори разумно. Не трябва да се подчинявате на онези горчиви чувства, които се пораждат във вашия живот. Те са корените на живота ви.
към втори вариант >>
Аз не взимам
думата
„Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие.
(втори вариант)
Допуснете, че аз съм сляп. Щом е така, необходима ли ми е светлината и топлината на слънцето? 3а мен слънчевата топлина и светлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази светлина не е нужна само за очите, тя е необходима и за целия човек. Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони.
Аз не взимам
думата
„Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие.
В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас. Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна дума. Това е много естествено. Ти търсиш Божествения лъч да те озари. Някой казва: Аз не искам да зная за хората.
към втори вариант >>
Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна
дума
.
(втори вариант)
3а мен слънчевата топлина и светлина е тъй необходима, както и за този, който вижда. Тази светлина не е нужна само за очите, тя е необходима и за целия човек. Ето защо, и онези хора, които нищо не знаят за Христа, както и тези, които познават Христа, еднакво трябва да се подчиняват на Неговите закони. Аз не взимам думата „Христос“ в този смисъл, както хората Го разбират, но като един велик вътрешен принцип, който прониква цялото Битие. В този случай, ние чувстваме че има интелигентност, която работи вътре в нас.
Някой път искаш да те обича някой, да ти каже някоя хубава, насърчителна
дума
.
Това е много естествено. Ти търсиш Божествения лъч да те озари. Някой казва: Аз не искам да зная за хората. Това е човешкото щестлавие. Ами за какво искаш да знаеш?
към втори вариант >>
Под
думата
„свят“, Писанието разбира онези преходни форми, които ни заблуждават, които хората са създали в света, но на които животът е кратковременен.
(втори вариант)
Някой казва: Аз не искам да зная за хората. Това е човешкото щестлавие. Ами за какво искаш да знаеш? Някой казва: Да напуснем света! Да напуснете света, това не значи, че трябва да напуснете хората.
Под
думата
„свят“, Писанието разбира онези преходни форми, които ни заблуждават, които хората са създали в света, но на които животът е кратковременен.
Допуснете следното изяснение. Влизате в една кръчма, и кръчмарят ви дава една чаша ракия. Той ви казва: „Вземете тази чаша ракия, тя ще ви даде сила, тя ще ви направи човек.“ Вие я изпивате, приятно ви е. След това вземете втора, трета, четвърта, пета чашка и започвате неговото учение. След няколко години вашият организъм съвсем се разнебити.
към втори вариант >>
Само с една
дума
човек може да унищожи Божественото в себе си.
(втори вариант)
Ти направиш едно такова угощение и започваш после да разсъждаваш, като онзи циганин, който носил в града една кошница с яйца за продан. Както си вървял из пътя, пресмятал си, колко яйца имал, по колко ще ги продаде, колко ще спечели от тях. Като видял, че много ще спечели, зарадвал се, подскочил, изтървал кошницата с яйцата, счупил всички и останал и без тях. До като се надявал, че ще стане много богат човек, той останал без всякаква стотинка. Така и ние, по този начин, унищожаваме Божественото, възвишеното в нас.
Само с една
дума
човек може да унищожи Божественото в себе си.
Понякой път той се възгордее и каже някому: Ти знаеш ли кой съм аз? Не е грях, ако кажеш „ти знаеш ли кой съм аз“, но моралът седи в следното. Излиза един богат търговец с коня си на разходка в гората. Напълва дисагите си с злато и скъпоценности, пред него минава с каруцата си един беден, хилав човек. Богатия като го вижда, казва му: Ти знаеш ли кой съм аз?
към втори вариант >>
40.
Успоредните пътища
,
МОК
, София, 14.6.1925г.,
Буквата М в
думата
мъчение се състои от два върха, между които се намира екваторът.
Без това плоскостта бива пуста, мяза на пустинята Сахара. Върхът е мястото, дето хората почиват. Те се изморяват, докато стигнат до него. Когато човек почива, това показва, че е минал през мъчнотии. Мъчнотиите – това са високите върхове, а високите върхове винаги са подбудителните причини в живота на човека.
Буквата М в
думата
мъчение се състои от два върха, между които се намира екваторът.
Тук всичките енергии се сливат в центъра. Какво показват двете успоредни линии в буквата М? – Те представляват границите на едно разумно същество. Само разумните същества се движат по успоредни линии, а всички други същества се движат по линии, които не са успоредни. Следователно дето има успоредни линии в света, там работи някоя висша интелигентност.
към беседата >>
41.
Успоредните линии
,
ООК
, София, 17.6.1925г.,
Само те образуват „обществото“, в пълния смисъл на
думата
.
Ако вие се заемете с една душа, направете ѝ някое добро, а именно показвате ѝ начин как да повдигне мислите си нагоре към Бога, показвате ѝ как да облагороди сърцето си и как да усили волята си. Всичко това не струва ли повече от десетте хиляди гърнета? – Това нещо струва повече даже от всички общества, които сега съществуват в света. В света има само едно общество. То е общество от такива хора, които имат стремеж към Бога.
Само те образуват „обществото“, в пълния смисъл на
думата
.
Ако някой мисли, че има нещо повече извън това общество, той се лъже. За всинца ви трябва да се създадат благоприятни условия. Това значи да се създаде общество, среда, в която човек може да възроди своя живот. И тъй, имате ли скръб – оглашени сте. Имате ли изпитания – верующи сте.
към беседата >>
Сега да вземем чуждата
дума
Вехади и да я изпеем.
Този дар – да пее, е Божественото нещо. След това намерете трета сестра, която пее още по-хубаво, и двете заедно я изслушайте! Та първо да пеете на себе си. Като дойдете в по-горен стадий, ще пеете за другите и те ще ви слушат. Да се изслушвате един друг с внимание, това е един от добрите възпитателни методи, които трябва да прилагате в живота си.
Сега да вземем чуждата
дума
Вехади и да я изпеем.
Думата Вехади значи започване на една работа. Всяка работа трябва да започваме с най-благородни подтици. Мотивът, на който пеем тази дума, е източен. Тоновете са смесени: мажорни и минорни. Думата Вехади представлява много малък пасаж от една свещена песен.
към беседата >>
Думата
Вехади значи започване на една работа.
След това намерете трета сестра, която пее още по-хубаво, и двете заедно я изслушайте! Та първо да пеете на себе си. Като дойдете в по-горен стадий, ще пеете за другите и те ще ви слушат. Да се изслушвате един друг с внимание, това е един от добрите възпитателни методи, които трябва да прилагате в живота си. Сега да вземем чуждата дума Вехади и да я изпеем.
Думата
Вехади значи започване на една работа.
Всяка работа трябва да започваме с най-благородни подтици. Мотивът, на който пеем тази дума, е източен. Тоновете са смесени: мажорни и минорни. Думата Вехади представлява много малък пасаж от една свещена песен. Като пеете, вие трябва да се стремите към чистота на тоновете.
към беседата >>
Мотивът, на който пеем тази
дума
, е източен.
Като дойдете в по-горен стадий, ще пеете за другите и те ще ви слушат. Да се изслушвате един друг с внимание, това е един от добрите възпитателни методи, които трябва да прилагате в живота си. Сега да вземем чуждата дума Вехади и да я изпеем. Думата Вехади значи започване на една работа. Всяка работа трябва да започваме с най-благородни подтици.
Мотивът, на който пеем тази
дума
, е източен.
Тоновете са смесени: мажорни и минорни. Думата Вехади представлява много малък пасаж от една свещена песен. Като пеете, вие трябва да се стремите към чистота на тоновете.
към беседата >>
Думата
Вехади представлява много малък пасаж от една свещена песен.
Сега да вземем чуждата дума Вехади и да я изпеем. Думата Вехади значи започване на една работа. Всяка работа трябва да започваме с най-благородни подтици. Мотивът, на който пеем тази дума, е източен. Тоновете са смесени: мажорни и минорни.
Думата
Вехади представлява много малък пасаж от една свещена песен.
Като пеете, вие трябва да се стремите към чистота на тоновете.
към беседата >>
42.
И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ
,
НБ
, София, 21.6.1925г.,
Когато азъ кажа
думата
слънце и убѣдя хората, че има слънце, въ сѫщность азъ ли го създадохъ?
Нека тѣзи хора дойдатъ и спасятъ човѣчеството, ние ще ги туримъ на чело. Ако тѣзи хора дѣйствително измислиха идеята за Бога, нека сега измислятъ друга нѣкаква идея, какъ да станатъ хората добри. Тогава между хората ще има добродѣтели, нѣма да има войни, нѣма да има раздори, мѣжду тѣхъ ще сѫществува истинско братство. Щомъ съврѣменнитѣ учени не могатъ да измислятъ такава идея, право ли е, че хората измислиха идеята за Бога? Смѣшни сѫ съврѣменнитѣ хора, като казватъ, че ние не говоримъ логически, че нѣмаме логика въ своитѣ разсѫждения.
Когато азъ кажа
думата
слънце и убѣдя хората, че има слънце, въ сѫщность азъ ли го създадохъ?
Тази идея азъ ли я създадохъ? Не, мухитѣ имаха идея за слънцето прѣди азъ да говоря за него, понеже мухитѣ се явиха по-рано отъ слънцето, така че тази идея тѣ я сѫздадоха. Мухитѣ сѫ по стари отъ човѣка, и млѣкопитающитѣ сѫ по-стари отъ човѣка. Днесъ ученитѣ хора казватъ, че стариятъ човѣкъ оглупѣвалъ. Прави сѫ тѣ, защото наистина много стари хора оглупѣватъ, но азъ казвамъ, че много млади хора се раждатъ глупави.
към беседата >>
А всѣки писатель, който напише една свещена
дума
, едно свещено прѣдложение, чрѣзъ което да научи хората на добро, ще се благослови.
– На вѣчната Божия Правда. Правдата е една необходимость. Всѣки единъ писатель, за да пише добрѣ, трѣбва да бѫде справедливъ. Има единъ законъ, който гласи: всѣки писатель, който напише една незаконна, лъжлива строфа, рѫката му ще изсъхне. Този законъ ще се приложи.
А всѣки писатель, който напише една свещена
дума
, едно свещено прѣдложение, чрѣзъ което да научи хората на добро, ще се благослови.
Па този писатель и рѫцетѣ му, и краката му, и умътъ му ще се разработи. Ще знаете вече този законъ: всѣки писатель, който въ името Божие каже една лъжа и поведе хората въ кривия пѫть, езикътъ му ще изсъхне за цели 10 поколения. Казвате: строгъ е този законъ. Не е строгъ този законъ, той е законъ на Любовьта. Всѣкой отъ васъ, който не се храни, краката му не отслабватъ ли?
към беседата >>
Когато аз кажа
думата
слънце и убедя хората, че има слънце, в същност аз ли го създадох?
(втори вариант)
Нека тези хора дойдат и спасят човечеството, ние ще ги турим на чело. Ако тези хора действително измислиха идеята за Бога, нека сега измислят друга някаква идея, как да станат хората добри. Тогава между хората ще има добродетели, няма да има войни, няма да има раздори, между тях ще съществува истинско братство. Щом съвременните учени не могат да измислят такава идея, право ли е, че хората измислиха идеята за Бога? Смешни са съвременните хора, като казват, че ние не говорим логически, че нямаме логика в своите разсъждения.
Когато аз кажа
думата
слънце и убедя хората, че има слънце, в същност аз ли го създадох?
Тази идея аз ли я създадох? Не, мухите имаха идея за слънцето преди аз да говоря за него, понеже мухите се явиха по-рано от слънцето, така че тази идея те я създадоха. Мухите са по стари от човека, и млекопитаещите са по-стари от човека. Днес учените хора казват, че старият човек оглупявал. Прави са те, защото наистина много стари хора оглупяват, но аз казвам, че много млади хора се раждат глупави.
към втори вариант >>
А всеки писател, който напише една свещена
дума
, едно свещено предложение, чрез което да научи хората на добро, ще се благослови.
(втори вариант)
– На вечната Божия Правда. Правдата е една необходимост. Всеки един писател, за да пише добре, трябва да бъде справедлив. Има един закон, който гласи: всеки писател, който напише една незаконна, лъжлива строфа, ръката му ще изсъхне. Този закон ще се приложи.
А всеки писател, който напише една свещена
дума
, едно свещено предложение, чрез което да научи хората на добро, ще се благослови.
Па този писател и ръцете му, и краката му, и умът му ще се разработи. Ще знаете вече този закон: всеки писател, който в името Божие каже една лъжа и поведе хората в кривия път, езикът му ще изсъхне за цели 10 поколения. Казвате: строг е този закон. Не е строг този закон, той е закон на Любовта. Всякой от вас, който не се храни, краката му не отслабват ли?
към втори вариант >>
43.
Проявленията на ума
,
МОК
, София, 21.6.1925г.,
Ако индивидуалният, личният и моралният живот са правилно развити у човека, може да става
дума
за приятели и приятелство.
При личния живот човек търси доброто мнение, приятелството на цялото общество, не се задоволява с един приятел. Такъв човек почти няма приятели. Хора, които базират живота си върху личния ум, не могат да завързват приятелство. Те могат да правят познанство, но не и приятелство. Само човекът на индивидуалния живот може да завързва приятелство и да задържа приятелите си.
Ако индивидуалният, личният и моралният живот са правилно развити у човека, може да става
дума
за приятели и приятелство.
Ако индивидуалният ум у човека е нормално развит, тогава и личният, и моралният ум ще бъдат нормално развити – те са свързани помежду си. Ако личният живот на човека е силно развит, главата му отзад на темето е висока. Ако моралният живот на човека е силно развит, темето на главата отгоре е високо издигнато. При личния живот семейните чувства са слабо развити. Такъв човек води чергарски живот, няма свой дом.
към беседата >>
Апостол Павел в посланията си употребява почти същите думи: „Да умъртвим тялото си.“ Аз вземам
думата
умъртвяване в смисъл на трансформиране на енергията.
Нищо в Природата не може да се унищожи! В теософската литература често се цитира изречението: „Убий всяко желание в себе си! “ Това е неправилен превод на едно от индуските изречения, който говори за неразбиране на окултизма. В индуската литература мисълта е съвсем другояче поставена. Няма защо човек да убива желанията си.
Апостол Павел в посланията си употребява почти същите думи: „Да умъртвим тялото си.“ Аз вземам
думата
умъртвяване в смисъл на трансформиране на енергията.
Ние трябва да смекчаваме, да намаляваме силната деятелност на експулсивната енергия, а не да я унищожаваме. Така постъпваме и когато искаме да намалим силното течение на водата, която завлича и унищожава всичко, каквото срещне на пътя си – ние изменяме наклона Ă – да стане по-малък, за да се ползват всички от нейните блага. По същия закон, ако насочите силна струя вода върху цветята на една градина, вие ще ги изкорените. За да се намали нейната енергия, вие трябва да турите на пътя едно препятствие. Искате ли да дадете силен напор на водата, махнете наклона Ă, премахнете препятствието от пътя Ă и всички капчици ще се съберат в кръг, ще стане силно изтичане на водата.
към беседата >>
44.
Най-малкото чувство
,
ООК
, София, 24.6.1925г.,
Някой каже някоя лоша
дума
за тях – губят присъствие на духа.
Не само вие, но всички хора губят равновесието си, губят присъствието на духа. Дойде им една малка болест – губят присъствие на духа. Изгубят парите си – губят присъствие на духа. Някой кираджия излезе от къщата им – губят присъствие на духа. Пъдят ги от къщи – губят присъствие на духа.
Някой каже някоя лоша
дума
за тях – губят присъствие на духа.
Хиляди неща в света могат да ви изкарат от равновесие. И след всичко това разисквате какво са казали Кант16, Декарт17, апостол Петър, еди-кой си историк, еди-кой си математик и т.н. Питам ви: какво значи числото 2, числото 3, числото 4 и т.н.? Числото 2n показва след колко милиона години ще се създаде човекът от една клетка. Числото 3n показва след колко милиона години едно момче ще се превърне в момиче според съчетанията, по които Природата работи.
към беседата >>
45.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
Думата
„дърво“ произтича отъ единъ старъ коренъ, не е славянска
дума
.
Едно противорѣчие има тука. Има нѣщо изопачено въ това изречение, или не е казано тъй, както трѣбва, или не е написано, както трѣбва. Въ Писанието на едно мѣсто се казва: „Не се съобразявайте съ модата на този вѣкъ! “ Всѣки вѣкъ си има своя специална мода за живѣние; всѣки вѣкъ си има свои теории, свои схващания, свой врѣмененъ моралъ. „Всѣко дърво се познава отъ плода си“.
Думата
„дърво“ произтича отъ единъ старъ коренъ, не е славянска
дума
.
Дървото означава онзи първиченъ, Божественъ животъ. Коренътъ на думата „дърво“ произтича отъ думата „дѣва“. Въ английски езикъ произтича отъ думата „тера“ – tree (трий); въ гръцки езикъ отъ числото „три“. „Тера“ значи земя, а земята пъкъ означава животъ. Тъй че дървото означава първичния животъ.
към беседата >>
Коренътъ на
думата
„дърво“ произтича отъ
думата
„дѣва“.
Въ Писанието на едно мѣсто се казва: „Не се съобразявайте съ модата на този вѣкъ! “ Всѣки вѣкъ си има своя специална мода за живѣние; всѣки вѣкъ си има свои теории, свои схващания, свой врѣмененъ моралъ. „Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Думата „дърво“ произтича отъ единъ старъ коренъ, не е славянска дума. Дървото означава онзи първиченъ, Божественъ животъ.
Коренътъ на
думата
„дърво“ произтича отъ
думата
„дѣва“.
Въ английски езикъ произтича отъ думата „тера“ – tree (трий); въ гръцки езикъ отъ числото „три“. „Тера“ значи земя, а земята пъкъ означава животъ. Тъй че дървото означава първичния животъ. „Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Има лъжливи дървета, има и истински дървета.
към беседата >>
Въ английски езикъ произтича отъ
думата
„тера“ – tree (трий); въ гръцки езикъ отъ числото „три“.
“ Всѣки вѣкъ си има своя специална мода за живѣние; всѣки вѣкъ си има свои теории, свои схващания, свой врѣмененъ моралъ. „Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Думата „дърво“ произтича отъ единъ старъ коренъ, не е славянска дума. Дървото означава онзи първиченъ, Божественъ животъ. Коренътъ на думата „дърво“ произтича отъ думата „дѣва“.
Въ английски езикъ произтича отъ
думата
„тера“ – tree (трий); въ гръцки езикъ отъ числото „три“.
„Тера“ значи земя, а земята пъкъ означава животъ. Тъй че дървото означава първичния животъ. „Всѣко дърво се познава отъ плода си“. Има лъжливи дървета, има и истински дървета. Свѣтътъ днесъ е пъленъ съ лъжливи дървета.
към беседата >>
Всѣки отъ васъ трѣбваше да каже: не, азъ не давамъ
думата
си, не се съгласявамъ, не искамъ да постѫпя така.
Всички сегашни жени по цѣлия свѣтъ бѣха събрани тогава въ Ева вѫтрѣ като душички, и всички сегашни мѫже по цѣлия свѣтъ бѣха събрани вѫтрѣ въ Адама като душички. Всички мѫже и жени заедно гласувахте и сгрѣшихте. А сега всѣки мѫжъ казва: е, този Адамъ! И всѣка жена казва: е, тази Ева! Не, не мислите право, всички заедно сгрѣшихте, всички бѣхте тамъ.
Всѣки отъ васъ трѣбваше да каже: не, азъ не давамъ
думата
си, не се съгласявамъ, не искамъ да постѫпя така.
Разрѣшението на въпроса сега седи въ признаванието ви. Кажете: „Господи, сгрѣшихме! Ние не упазихме Твоитѣ велики закони на Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Ще ги упазимъ сега“. Туй е благородството на човѣка!
към беседата >>
Не само днесъ, но всѣкога трѣбва да бѫдешъ вдъхновенъ отъ Божественото, и всѣка твоя
дума
да произвежда чудеса.
Така трѣбва да рисувате всички. А сега, вие казвате: рисуваме ние. Да, азъ искамъ всички вие да бѫдете велики художници, велики музиканти! Нѣкой казва: азъ днесъ съмъ вдъхновенъ, говоря краснорѣчиво. Ами защо само днесъ си вдъхновенъ?
Не само днесъ, но всѣкога трѣбва да бѫдешъ вдъхновенъ отъ Божественото, и всѣка твоя
дума
да произвежда чудеса.
Всѣка твоя дума трѣбва да произвежда чудеса върху самия тебе! Вие говорили ли сте на себе си? Азъ цѣня хората по това, не какво ви говорятъ, не какво говорятъ на мене, но какво говорятъ на себе си. Не е важно, какво говоря на васъ, то не е говоръ, но какво говоря на себе си. Когато говоря на себе си, по-краснорѣчивъ човѣкъ отъ мене нѣма.
към беседата >>
Всѣка твоя
дума
трѣбва да произвежда чудеса върху самия тебе!
А сега, вие казвате: рисуваме ние. Да, азъ искамъ всички вие да бѫдете велики художници, велики музиканти! Нѣкой казва: азъ днесъ съмъ вдъхновенъ, говоря краснорѣчиво. Ами защо само днесъ си вдъхновенъ? Не само днесъ, но всѣкога трѣбва да бѫдешъ вдъхновенъ отъ Божественото, и всѣка твоя дума да произвежда чудеса.
Всѣка твоя
дума
трѣбва да произвежда чудеса върху самия тебе!
Вие говорили ли сте на себе си? Азъ цѣня хората по това, не какво ви говорятъ, не какво говорятъ на мене, но какво говорятъ на себе си. Не е важно, какво говоря на васъ, то не е говоръ, но какво говоря на себе си. Когато говоря на себе си, по-краснорѣчивъ човѣкъ отъ мене нѣма. Вие чували ли сте какъ говоря на себе си?
към беседата >>
Думата
"дърво" произлиза от един стар корен, не е славянска
дума
.
(втори вариант)
Едно противоречие има тука. Има нещо изопачено в това изречение, или не е казано така, както трябва, или не е написано, както трябва. В Писанието на едно място се казва: "Не се съобразявайте с модата на този век! " Всеки век си има своя специална мода за живеене; всеки век си има свои теории, свои схващания, свой временен морал. "Всяко дърво се познава от плода си".
Думата
"дърво" произлиза от един стар корен, не е славянска
дума
.
Дървото означава онзи първичен, Божествен живот. Коренът на думата "дърво" произлиза от думата "дева". В английски език произтича от думата "тера" – tree (трий); в гръцки език от числото "три". "Тера" значи земя, а земята пък означава живот. Така че дървото означава първичния живот.
към втори вариант >>
Коренът на
думата
"дърво" произлиза от
думата
"дева".
(втори вариант)
В Писанието на едно място се казва: "Не се съобразявайте с модата на този век! " Всеки век си има своя специална мода за живеене; всеки век си има свои теории, свои схващания, свой временен морал. "Всяко дърво се познава от плода си". Думата "дърво" произлиза от един стар корен, не е славянска дума. Дървото означава онзи първичен, Божествен живот.
Коренът на
думата
"дърво" произлиза от
думата
"дева".
В английски език произтича от думата "тера" – tree (трий); в гръцки език от числото "три". "Тера" значи земя, а земята пък означава живот. Така че дървото означава първичния живот. "Всяко дърво се познава от плода си". Има лъжливи дървета, има и истински дървета.
към втори вариант >>
В английски език произтича от
думата
"тера" – tree (трий); в гръцки език от числото "три".
(втори вариант)
" Всеки век си има своя специална мода за живеене; всеки век си има свои теории, свои схващания, свой временен морал. "Всяко дърво се познава от плода си". Думата "дърво" произлиза от един стар корен, не е славянска дума. Дървото означава онзи първичен, Божествен живот. Коренът на думата "дърво" произлиза от думата "дева".
В английски език произтича от
думата
"тера" – tree (трий); в гръцки език от числото "три".
"Тера" значи земя, а земята пък означава живот. Така че дървото означава първичния живот. "Всяко дърво се познава от плода си". Има лъжливи дървета, има и истински дървета. Светът днес е пълен с лъжливи дървета.
към втори вариант >>
Всеки от вас трябваше да каже: Не, аз не давам
думата
си, не се съгласявам, не искам да постъпя така.
(втори вариант)
Всички сегашни жени по целия свят бяха събрани тогава в Ева вътре като душички, и всички сегашни мъже по целия свят бяха събрани вътре в Адам като душички. Всички мъже и жени заедно гласувахте и сгрешихте. А сега всеки мъж казва: Е, този Адам! И всяка жена казва: Е, тази Ева! - Не, не мислите право, всички заедно сгрешихте, всички бяхте там.
Всеки от вас трябваше да каже: Не, аз не давам
думата
си, не се съгласявам, не искам да постъпя така.
Разрешаването на въпроса сега седи в признаванието ви. Кажете: "Господи, сгрешихме! Ние не опазихме Твоите велики закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Ще ги опазим сега". Това е благородството на човека!
към втори вариант >>
Не само днес, но всякога трябва да бъдеш вдъхновен от Божественото, и всяка твоя
дума
да произвежда чудеса.
(втори вариант)
Така трябва да рисувате всички. А сега, вие казвате: Рисуваме ние. - Да, аз искам всички вие да бъдете велики художници, велики музиканти! Някой казва: Аз днес съм вдъхновен, говоря красноречиво. Ами защо само днес си вдъхновен?
Не само днес, но всякога трябва да бъдеш вдъхновен от Божественото, и всяка твоя
дума
да произвежда чудеса.
Всяка твоя дума трябва да произвежда чудеса върху самия тебе! Вие говорили ли сте на себе си? Аз ценя хората по това, не какво ви говорят, не какво говорят на мене, но какво говорят на себе си. Не е важно, какво говоря на вас, то не е говор, но какво говоря на себе си. Когато говоря на себе си, по-красноречив човек от мене няма.
към втори вариант >>
Всяка твоя
дума
трябва да произвежда чудеса върху самия тебе!
(втори вариант)
А сега, вие казвате: Рисуваме ние. - Да, аз искам всички вие да бъдете велики художници, велики музиканти! Някой казва: Аз днес съм вдъхновен, говоря красноречиво. Ами защо само днес си вдъхновен? Не само днес, но всякога трябва да бъдеш вдъхновен от Божественото, и всяка твоя дума да произвежда чудеса.
Всяка твоя
дума
трябва да произвежда чудеса върху самия тебе!
Вие говорили ли сте на себе си? Аз ценя хората по това, не какво ви говорят, не какво говорят на мене, но какво говорят на себе си. Не е важно, какво говоря на вас, то не е говор, но какво говоря на себе си. Когато говоря на себе си, по-красноречив човек от мене няма. Вие чували ли сте как говоря на себе си?
към втори вариант >>
46.
Смяна на състоянията
,
МОК
, София, 28.6.1925г.,
Какво лошо има в това, че някой ви казал някоя обидна
дума
?
Най-после аз си казах: слушай, приятелю, какво си видял ти, че бягаш от страданията? Отсега нататък ще дойдат истинските страдания! Приготви се да ги приемеш с радост и да ги носиш мъжки! От този момент аз обикнах страданията, но те взеха да се отдалечават от мене. Докато ги избягвах, те ме преследваха; щом престанах да ги избягвам, те ме напуснаха.“ Питам: какво лошо има в това, да страда човек?
Какво лошо има в това, че някой ви казал някоя обидна
дума
?
Защо трябва да страдате от това? Или защо трябва да се радвате, когато някой каже, че много ви обича, че е готов да даде живота си за вас? Кое е по-реално в тия два случая: обидните думи, които ви е казал някой – че ви мрази, или пък думите на този, който казва, че ви обича? И в двата случая вие чувате само думи. Едно е важно за вас, че при тия случаи вие проверявате следния важен закон за уравновесяване на енергиите в Природата: когато някой ви мрази, Разумната Природа ще изпрати друг, който ви обича; и обратно: когато някой ви обича, Разумната Природа ще изпрати друг, който ви мрази.
към беседата >>
47.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ
думата
„желание“ въ двояко значение.
Този великъ законъ въ науката наричатъ развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първиятъ потикъ на живота въ извѣстна посока. Втората стѫпка, това е самиятъ животъ, който показва, че животътъ използува това разумно движение. И глупавиятъ се движи, и разумниятъ се движи, само че разумниятъ има цѣль. Тъй щото, когато умътъ е насоченъ въ извѣстна разумна насока, това показва, че той има за цѣль постигане на нѣкакво свое разумно желание.
Често и въ съврѣменната окултна наука употрѣбяватъ
думата
„желание“ въ двояко значение.
Ние говоримъ за желанието въ принципаленъ смисълъ. Ние не говоримъ за илюзиитѣ. Илюзиитѣ, това сѫ проекции, сѣнки на нѣщата. За сѣнкитѣ нѣма да говоримъ. Въ сѣнкитѣ нѣма реалности.
към беседата >>
Подъ
думата
„красивъ свѣтъ“ разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството.
То е единъ отъ онѣзи глупави ангели, който, като не разбира работитѣ на небето, Господь го пратилъ на земята да се учи, да се занимава съ играчкитѣ. Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ. Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията. Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърдце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Слѣдователно, тя ще бѫде ехо на самия васъ, а това е най-тягосното нѣщо въ свѣта.
Подъ
думата
„красивъ свѣтъ“ разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството.
Подъ думата „множество“ разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието. Сега, да опрѣдѣля думата съгласие. Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка.
към беседата >>
Подъ
думата
„множество“ разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието.
Не мислете, че е лошо да се занимава човѣкъ съ сѣнкитѣ. Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията. Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърдце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Слѣдователно, тя ще бѫде ехо на самия васъ, а това е най-тягосното нѣщо въ свѣта. Подъ думата „красивъ свѣтъ“ разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството.
Подъ
думата
„множество“ разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието.
Сега, да опрѣдѣля думата съгласие. Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа.
към беседата >>
Сега, да опрѣдѣля
думата
съгласие.
Нѣма нищо лошо въ това, но сѣнкитѣ изразяватъ живота на страданията. Каквото и да вложите въ вашата кукла отъ восъкъ, тя е безъ душа, безъ сърдце, безъ мисъль, безъ мозъкъ; тя не може да даде никакъвъ отгласъ на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Слѣдователно, тя ще бѫде ехо на самия васъ, а това е най-тягосното нѣщо въ свѣта. Подъ думата „красивъ свѣтъ“ разбирамъ свѣта и на единството, и на множеството. Подъ думата „множество“ разбирамъ, когато цѣлото множество живѣе въ закона на съгласието.
Сега, да опрѣдѣля
думата
съгласие.
Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа. Какво означава думата подигане?
към беседата >>
Какво означава
думата
подигане?
Сега, да опрѣдѣля думата съгласие. Подъ съгласие, азъ не разбирамъ съгласуване между двама души на почва на нѣкакъвъ интересъ, на нѣкаква търговска сделка, или нѣкаква търговска операция, защото това съгласуване е врѣменно, а разумното съгласуване е една бръмка въ живота. То е свързване. И тази бръмка върви прѣзъ цѣлата еволюция на човѣка. Слѣдователно, всѣка една разумна постѫпка, въ каквато насока и да е, било въ материалния свѣтъ, било въ духовния свѣтъ, или въ Божествения свѣтъ, това сѫ скачени халчици, скачени верижки за подигане на човѣшката душа.
Какво означава
думата
подигане?
Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ. Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта.
към беседата >>
Подъ
думата
„жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега.
Да кажемъ, че се качите нѣкѫдѣ горѣ, но седнете тамъ. Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта.
Подъ
думата
„жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега.
Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва. Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва. Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва нѣкой: изядоха ме.
към беседата >>
Обаче ако ние се спремъ върху
думата
вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка.
Нѣкой казва: прѣдчувствувамъ нѣщо, прѣдвкусвамъ нѣщо. Да, но вкусването е посока, къмъ която ние се движимъ. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съмъ благъ“. Защо трѣбва да вкусимъ? – За да видимъ Божията благость.
Обаче ако ние се спремъ върху
думата
вкусване, ще извадимъ едно съвсѣмъ механическо заключение за живота; ще видимъ, че животътъ може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка.
Нѣкой пѫть можемъ да вкусимъ и отъ единъ невидимъ плодъ. Напримѣръ, нѣкой щастливъ човѣкъ напише едно съчинение, или направи нѣкоя хубава кѫща и си казва: слѣдъ като умра, 100 или 200 години слѣдъ смъртьта ми, какъ ли ще се произнесатъ хората, като гледатъ кѫщата ми? Какво ли ще кажатъ за мене? И този човѣкъ се радва прѣдварително, прѣдвкусва отъ удоволствието, че ще харесатъ кѫщата му. Човѣкъ може да си фантазира за кѫщитѣ, които е направилъ и оставилъ на своитѣ близки, но всички тѣ не сѫ нищо друго освѣнъ единъ паметникъ.
към беседата >>
Естественицитѣ иматъ
думата
за това нѣщо.
Чудни сѫ хората по нѣкой пѫть, когато ми говорятъ за моралъ! Ами че тѣзи мухи не водятъ чистъ животъ! – Защото наоколо имъ е само нечистота. Азъ казвамъ на мухитѣ: много добрѣ, вие извършихте една отлична длъжность въ този свѣтъ! Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, каква длъжность вършатъ мухитѣ въ свѣта.
Естественицитѣ иматъ
думата
за това нѣщо.
„И обхождаше Исусъ Галилея“. То значи, че Исусъ обхожда нашия животъ, разглежда какви сѫ нашитѣ мисли и чувства. Исусъ живѣе въ нашия животъ, но не и въ нашето тѣло. Човѣкъ може да живѣе въ тѣлото си, и извънъ тѣлото си. Какъ разбирате тази мисъль?
към беседата >>
Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка
дума
.
Ами че ако азъ дойда и поискамъ сърдцето ви, защо да не ми го дадете? Вие ще бѫдете въ положението на този светия, при когото дошла бѣдната вдовица и му казала: дай ми сърдцето си, да откупя сина си! Ако тази вдовица поиска сърдцето ви, защо да не ѝ го дадете? Ако единъ твой бѣденъ братъ ти каже: дай ми сърдцето си! – Защо да не му го дадешъ?
Ами че този твой братъ е единъ човѣкъ, когото никой не обича, всички се сипятъ върху него, хулятъ го, никой не му е казалъ до сега една сладка
дума
.
Дай му сърдцето си и му кажи: „Братко, въ тебе има нѣщо хубаво, нѣщо добро, ти си една отлична душа! И азъ съмъ готовъ, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Богъ иска“. Не разбирайте нѣщата по човѣшки, буквално, а по духъ, защото буквата убива, а духътъ дава животъ. „И обхождаше Исусъ Галилея, та благовѣствуваше Царството Божие“. Сега вие казвате: какво е приложението на този стихъ?
към беседата >>
Често и в съвременната окултна наука употребяват
думата
„желание“ в двояко значение.
(втори вариант)
Този велик закон в науката наричат развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първият подтик на живота в известна посока. Втората стъпка, това е самият живот, който показва, че животът използува това разумно движение. И глупавият се движи, и разумният се движи, само че разумният има цел. Тъй щото, когато умът е насочен в известна разумна насока, това показва, че той има за цел постигане на някакво свое разумно желание.
Често и в съвременната окултна наука употребяват
думата
„желание“ в двояко значение.
Ние говорим за желанието в принципиален смисъл. Ние не говорим за илюзиите. Илюзиите, това са проекции, сенки на нещата. За сенките няма да говорим. В сенките няма реалности.
към втори вариант >>
Под
думата
„красив свят“ разбирам света и на единството, и на множеството.
(втори вариант)
То е един от онези глупави ангели, който, като не разбира работите на небето, Господ го пратил на земята да се учи, да се занимава с играчките. Не мислете, че е лошо да се занимава човек със сенките. Няма нищо лошо в това, но сенките изразяват живота на страданията. Каквото и да вложите във вашата кукла от восък, тя е без душа, без сърце, без мисъл, без мозък; тя не може да даде никакъв отглас на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Следователно, тя ще бъде ехо на самия вас, а това е най-тягосното нещо в света.
Под
думата
„красив свят“ разбирам света и на единството, и на множеството.
Под думата „множество“ разбирам, когато цялото множество живее в закона на съгласието. Сега, да определя думата съгласие. Под съгласие, аз не разбирам съгласуване между двама души на почва на някакъв интерес, на някаква търговска сделка, или някаква търговска операция, защото това съгласуване е временно, а разумното съгласуване е една бръмка в живота. То е свързване. И тази бръмка върви през цялата еволюция на човека.
към втори вариант >>
Под
думата
„множество“ разбирам, когато цялото множество живее в закона на съгласието.
(втори вариант)
Не мислете, че е лошо да се занимава човек със сенките. Няма нищо лошо в това, но сенките изразяват живота на страданията. Каквото и да вложите във вашата кукла от восък, тя е без душа, без сърце, без мисъл, без мозък; тя не може да даде никакъв отглас на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Следователно, тя ще бъде ехо на самия вас, а това е най-тягосното нещо в света. Под думата „красив свят“ разбирам света и на единството, и на множеството.
Под
думата
„множество“ разбирам, когато цялото множество живее в закона на съгласието.
Сега, да определя думата съгласие. Под съгласие, аз не разбирам съгласуване между двама души на почва на някакъв интерес, на някаква търговска сделка, или някаква търговска операция, защото това съгласуване е временно, а разумното съгласуване е една бръмка в живота. То е свързване. И тази бръмка върви през цялата еволюция на човека. Следователно, всяка една разумна постъпка, в каквато насока и да е, било в материалния свят, било в духовния свят, или в Божествения свят, това са скачени халчици, скачени верижки за подигане на човешката душа.
към втори вариант >>
Сега, да определя
думата
съгласие.
(втори вариант)
Няма нищо лошо в това, но сенките изразяват живота на страданията. Каквото и да вложите във вашата кукла от восък, тя е без душа, без сърце, без мисъл, без мозък; тя не може да даде никакъв отглас на това, което вие мислите, на това, което вие искате. Следователно, тя ще бъде ехо на самия вас, а това е най-тягосното нещо в света. Под думата „красив свят“ разбирам света и на единството, и на множеството. Под думата „множество“ разбирам, когато цялото множество живее в закона на съгласието.
Сега, да определя
думата
съгласие.
Под съгласие, аз не разбирам съгласуване между двама души на почва на някакъв интерес, на някаква търговска сделка, или някаква търговска операция, защото това съгласуване е временно, а разумното съгласуване е една бръмка в живота. То е свързване. И тази бръмка върви през цялата еволюция на човека. Следователно, всяка една разумна постъпка, в каквато насока и да е, било в материалния свят, било в духовния свят, или в Божествения свят, това са скачени халчици, скачени верижки за подигане на човешката душа. Какво означава думата подигане?
към втори вариант >>
Какво означава
думата
подигане?
(втори вариант)
Сега, да определя думата съгласие. Под съгласие, аз не разбирам съгласуване между двама души на почва на някакъв интерес, на някаква търговска сделка, или някаква търговска операция, защото това съгласуване е временно, а разумното съгласуване е една бръмка в живота. То е свързване. И тази бръмка върви през цялата еволюция на човека. Следователно, всяка една разумна постъпка, в каквато насока и да е, било в материалния свят, било в духовния свят, или в Божествения свят, това са скачени халчици, скачени верижки за подигане на човешката душа.
Какво означава
думата
подигане?
Да кажем, че се качите някъде горе, но седнете там. Това не е подигане. Подигане на човешкото съзнание е състояние, когато човек схваща правилно закона на Любовта. Първият признак на великия закон на Любовта е жертвата. Човек, който не е научил закона на жертвата, не може да познае закона на Любовта.
към втори вариант >>
Под
думата
„жертва“ аз не подразбирам тази жертва, която хората правят сега.
(втори вариант)
Да кажем, че се качите някъде горе, но седнете там. Това не е подигане. Подигане на човешкото съзнание е състояние, когато човек схваща правилно закона на Любовта. Първият признак на великия закон на Любовта е жертвата. Човек, който не е научил закона на жертвата, не може да познае закона на Любовта.
Под
думата
„жертва“ аз не подразбирам тази жертва, която хората правят сега.
Може да пожертвуваш едно агне, но това не е жертва. Може да изядеш някого, това не е жертва. В жертвата се съдържа следното качество: този, който жертвува, всякога жив остава, и колкото повече го ядат, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва някой: изядоха ме.
към втори вариант >>
Обаче ако ние се спрем върху
думата
вкусване, ще извадим едно съвсем механическо заключение за живота; ще видим, че животът може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка.
(втори вариант)
Някой казва: предчувствувам нещо, предвкусвам нещо. Да, но вкусването е посока, към която ние се движим. Писанието казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“. Защо трябва да вкусим? – За да видим Божията благост.
Обаче ако ние се спрем върху
думата
вкусване, ще извадим едно съвсем механическо заключение за живота; ще видим, че животът може да се вкуси, както вкусваме една круша, или една ябълка.
Някой път можем да вкусим и от един невидим плод. Например, някой щастлив човек напише едно съчинение, или направи някоя хубава къща и си казва: след като умра, 100 или 200 години след смъртта ми, как ли ще се произнесат хората, като гледат къщата ми? Какво ли ще кажат за мене? И този човек се радва предварително, предвкусва от удоволствието, че ще харесат къщата му. Човек може да си фантазира за къщите, които е направил и оставил на своите близки, но всички те не са нищо друго освен един паметник.
към втори вариант >>
Естествениците имат
думата
за това нещо.
(втори вариант)
Чудни са хората по някой път, когато ми говорят за морал! Ами че тези мухи не водят чист живот! – Защото наоколо им е само нечистота. Аз казвам на мухите: много добре, вие извършихте една отлична длъжност в този свят! Сега няма да се спирам да обяснявам, каква длъжност вършат мухите в света.
Естествениците имат
думата
за това нещо.
„И обхождаше Исус Галилея“. То значи, че Исус обхожда нашия живот, разглежда какви са нашите мисли и чувства. Исус живее в нашия живот, но не и в нашето тяло. Човек може да живее в тялото си, и извън тялото си. Как разбирате тази мисъл?
към втори вариант >>
Ами че този твой брат е един човек, когото никой не обича, всички се сипят върху него, хулят го, никой не му е казал до сега една сладка
дума
.
(втори вариант)
Ами че ако аз дойда и поискам сърцето ви, защо да не ми го дадете? Вие ще бъдете в положението на този светия, при когото дошла бедната вдовица и му казала: дай ми сърцето си, да откупя сина си! Ако тази вдовица поиска сърцето ви, защо да не ѝ го дадете? Ако един твой беден брат ти каже: дай ми сърцето си! – Защо да не му го дадеш?
Ами че този твой брат е един човек, когото никой не обича, всички се сипят върху него, хулят го, никой не му е казал до сега една сладка
дума
.
Дай му сърцето си и му кажи: „Братко, в тебе има нещо хубаво, нещо добро, ти си една отлична душа! И аз съм готов, или готова, да извърша за тебе всичко онова, което Бог иска“. Не разбирайте нещата по човешки, буквално, а по дух, защото буквата убива, а духът дава живот. „И обхождаше Исус Галилея, та благовествуваше Царството Божие“. Сега вие казвате: какво е приложението на този стих?
към втори вариант >>
48.
Преходни състояния на съзнанието
,
МОК
, София, 5.7.1925г.,
Като кажете
думата
доброта, ръцете горе, при смирение – ръцете долу; при всичко решават в света – ръцете в кръг.
Отговор: Да се обърнем към Бога. Да, с обръщането си към Бога човек ще може да разреши всички задачи, всички мъчнотии в своя живот. Упражнение: Всички прави! Движение на ръцете нагоре, после – надолу, след това – в кръг. При тия движения ще произнасяте бавно следното изречение: Доброта и смирение всичко решават в света.
Като кажете
думата
доброта, ръцете горе, при смирение – ръцете долу; при всичко решават в света – ръцете в кръг.
След това бавно се изнасят напред и после се спускат надолу.
към беседата >>
49.
Вътрешна връзка
,
МС
, София, 6.7.1925г.,
Ще ви напиша
думата
ЛЮБОВ.
А когато започне някоя малка работа, за която средствата му са достатъчни, той не се плаши, радва се. Ето защо, вие трябва да започвате работа в кръга на вашите възможности. Когато говорим за бъдещи проспекти, или за стремежите на човешката душа, виждаме, че тия неща са толкова велики, че човек съвсем се изгубва в тях. В тях се прозират великите замисли на Бога. В туй състояние, в което се намирате днес, най-важното нещо за вас е да образувате една вътрешна връзка с невидимия свят.
Ще ви напиша
думата
ЛЮБОВ.
Какво разбирате от нея? Онези хора, които са създали речта, писмеността, с имали предвид и значението на всяка дума. Двете линии, които образуват буквата Л, показват, че у човека има две същества. Едното изразява стремежа на човешката душа, а другото - стремежа на човешкия дух. Накъде? - Към Бога.
към беседата >>
Онези хора, които са създали речта, писмеността, с имали предвид и значението на всяка
дума
.
Когато говорим за бъдещи проспекти, или за стремежите на човешката душа, виждаме, че тия неща са толкова велики, че човек съвсем се изгубва в тях. В тях се прозират великите замисли на Бога. В туй състояние, в което се намирате днес, най-важното нещо за вас е да образувате една вътрешна връзка с невидимия свят. Ще ви напиша думата ЛЮБОВ. Какво разбирате от нея?
Онези хора, които са създали речта, писмеността, с имали предвид и значението на всяка
дума
.
Двете линии, които образуват буквата Л, показват, че у човека има две същества. Едното изразява стремежа на човешката душа, а другото - стремежа на човешкия дух. Накъде? - Към Бога. При този стремеж Любовта трябва да бъде разумна. Ако разложим буквата Ю, ще получим от нея следните елементи '''I и О'''.
към беседата >>
Запример, кажа някому една груба
дума
, а след това искам да зная, дали е груба, или не.
Какво има да се съмнявам, дали съществува Господ, или не? Някой казва: дали моята постъпка е права, или крива? Защо ще се съмнявам? Така само глупавите хора могат да мислят. В дадения случай, аз мога да зная, дали моята постъпка е права, или не.
Запример, кажа някому една груба
дума
, а след това искам да зная, дали е груба, или не.
Как ще проверя? Ето как. Ще кажа някому: моля ти се, кажи същата дума на мен, за да я опитам! Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази дума, и какъв ефект произвежда. Друг случай: ударя някому една плесница и размишлявам, право ли постъпих, или не.
към беседата >>
Ще кажа някому: моля ти се, кажи същата
дума
на мен, за да я опитам!
Така само глупавите хора могат да мислят. В дадения случай, аз мога да зная, дали моята постъпка е права, или не. Запример, кажа някому една груба дума, а след това искам да зная, дали е груба, или не. Как ще проверя? Ето как.
Ще кажа някому: моля ти се, кажи същата
дума
на мен, за да я опитам!
Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази дума, и какъв ефект произвежда. Друг случай: ударя някому една плесница и размишлявам, право ли постъпих, или не. Ще кажа някому: удари ми една плесница! Щом той ми удари плесницата, и аз съм недоволен, значи, плесницата не е намясто. Следователно, постъпката ми в двата случая е лоша.
към беседата >>
Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази
дума
, и какъв ефект произвежда.
В дадения случай, аз мога да зная, дали моята постъпка е права, или не. Запример, кажа някому една груба дума, а след това искам да зная, дали е груба, или не. Как ще проверя? Ето как. Ще кажа някому: моля ти се, кажи същата дума на мен, за да я опитам!
Каже ли ми я, ще зная вече, каква е тази
дума
, и какъв ефект произвежда.
Друг случай: ударя някому една плесница и размишлявам, право ли постъпих, или не. Ще кажа някому: удари ми една плесница! Щом той ми удари плесницата, и аз съм недоволен, значи, плесницата не е намясто. Следователно, постъпката ми в двата случая е лоша. Но ако една плесница намести челюстта ти, питам: тази плесница намясто ли е?
към беседата >>
Тъй че, всяка
дума
, всяко действие трябва да бъдат на своето място.
Ще кажа някому: удари ми една плесница! Щом той ми удари плесницата, и аз съм недоволен, значи, плесницата не е намясто. Следователно, постъпката ми в двата случая е лоша. Но ако една плесница намести челюстта ти, питам: тази плесница намясто ли е? - Намясто е, разбира се.
Тъй че, всяка
дума
, всяко действие трябва да бъдат на своето място.
Празните думи не принасят никаква полза. Буквата Б показва, че разумният живот е почнал да се развива. Второто О показва един ум, който седи по-високо от индивидуалния. Всеки един от вас е обгърнат с един по-висок ум, той е Божественият. Запример: вие решавате да направите нещо, но във вас се започва една борба.
към беседата >>
Аз употребявам
думата
"млад" в добър смисъл - млад в Любовта.
Какви ще бъдат тия методи? Как трябва да разбирате новото учение, науката, изкуството, музиката? Науката е средство, музиката е средство, речта на човека е средство, богатството е средство. Изобщо, всички неща, които имаме в света, се средства, които ще ни доведат в съприкосновение, за да работим за Бога. Сега казвам на вас, младите, да се пазите, докато любовта ви не е покварена, защото, щом се поквари, вие ще бъдете в неведение.
Аз употребявам
думата
"млад" в добър смисъл - млад в Любовта.
Ще ви дам едно малко обяснение. Вие казвате, че човек трябва да живее. Да, но как трябва да живее? Представете си, че имате редица красиви шишета, но все празни. Казвам: вие трябва да напълните вашите шишета.
към беседата >>
50.
Методът на светлината
,
МС
, София, 7.7.1925г.,
Какво разбирате под
думата
"учител?
Най-силните ученици се познават при големите бури. Хубавите кораби се познават при големите бури в океаните и моретата. Сега, няма защо да доказвате, кой е вашият Учител, какъв е вашият Учител. Не доказвайте това! Туй е една сложна задача с десет неизвестни, а за сега, вие едва ли решавате задача с три неизвестни.
Какво разбирате под
думата
"учител?
" - Човек, който учи. На какво учи? Вие ще научите едно от правилата на Учителя. То е следующето: Учителят поддържа правилата, методите на светлината. Светлината само благородни, само чисти места ли посещава в света?
към беседата >>
51.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Аз ви дадох
думата
вехади като музикално упражнение.
“ – „Защото го надговорих.“ – Не, не е така. Турчинът го бие за неговото невежество. Та сега, като ученици, ще имате предвид следното: никога висшите Духове няма да слязат до вашия уровен, да се занимават с вашия език! Всеки ученик през свободното си време трябва да проучва символите, които представляват езика на висшите Духове. Ние употребяваме символите, защото в тях има окултни знаци.
Аз ви дадох
думата
вехади като музикално упражнение.
Тя е окултен израз. В музиката има окултни тонове, които вие трябва да изучавате, за да се подготвите, да разбирате този език. Апостол Павел казва: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм“ (I Кор. 13:1). Този, който е превеждал това послание, е направил една погрешка. Човек, който може да говори на ангелски език, той без Любов не може да бъде.
към беседата >>
Под
думата
научавам ние разбираме стиха, в който Христос казва: „Както Ме е Отец научил, така говоря.“ Духовният език се отличава със следното качество: в мислите, в чувствата и в действията има съгласие.
С това той иска да каже: на човешки език може да се говори без любов, но на ангелски език без любов не може да се говори. Или, с други думи: на падналите ангели може да се говори без любов, но на небесните ангели не може да се говори без любов. Апостол Павел е писал правилно, но онези, които са превеждали Писанието, не са го превели правилно. Те са изопачили смисъла му. И в беседите на Христа се настоява да се проучи именно този вътрешен език.
Под
думата
научавам ние разбираме стиха, в който Христос казва: „Както Ме е Отец научил, така говоря.“ Духовният език се отличава със следното качество: в мислите, в чувствата и в действията има съгласие.
Ти не можеш да мислиш едно, да чувстваш друго и да правиш трето. Едновременно ще мислиш, че чувстваш и ще действаш, т.е. ще мислиш, ще чувстваш и ще действаш по един и същи начин. Често някой от учениците дойде при мене и ми казва: „Учителю, моята душа от ден на ден се разцъфтява, аз искам да се пожертвам за човечеството, искам да спася света. Аз съм готов за това, от нищо не ме е страх.“ Казвам: „Много хубаво, по-добро нещо от това няма.
към беседата >>
52.
Малкият стрък
,
ИБ
, Мусала, 13.7.1925г.,
В светлината на тази велика наука – Божествената наука, под
думата
„свършване“ се разбира започване на друга, нова работа.
Като разбирате този закон, щом седнете на тревата, тя ще ви каже: „Добре дошли! “ Значи на този, който има тази тревичка, прозорците и покривът му ще бъдат отворени. Който се заеме с изучаването на великата Божествена наука, покривът и прозорците му трябва да са отворени, слънцето да го грее отвсякъде, а земята да му бъде основа. И тъй, на когото дадете от тази трева, ще му кажете тези слова, които казах на вас. Сега да довършим работата си.
В светлината на тази велика наука – Божествената наука, под
думата
„свършване“ се разбира започване на друга, нова работа.
И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга. Като свършим дадената работа, ние няма да почиваме, но ще отидем на лозето да копаем. След копането има друга работа. Един ден ще отидем на лозе да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога.
към беседата >>
Думата
„мост“ подразбира връзка, халка между Божественото и човешкото.
Казваш: „Аз няма да стана мост! “ Ако можеш да станеш мост от Бога към хората, да минават по гърба ти ангели, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение. Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото. Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим; ако станем мостове на Божественото, ще се новородим.
Думата
„мост“ подразбира връзка, халка между Божественото и човешкото.
Дръжте в ума си мисълта, че служите на Бога. Повтаряйте тази мисъл. Вашето съзнание трябва да присъства при всяко действие, даже най-малкото, и да знаете, че служите на Бога. Не казвайте, че на Бога не се служи лесно, че за това са нужни знания. Който отива да служи на Бога, може да бъде без знания.
към беседата >>
В светлината на тази велика наука, или в Божествената наука, под
думата
„свършване" се разбира започване на нова работа.
(втори вариант)
Щом разберете този закон, като седнете на тревата, тя ще ви каже: „Добре дошли! " Този, който има тревата, покривът и кепенците му трябва да са отворени. Който се заеме да изучава тази велика Божествена наука, покривът и кепенците му трябва да са отворени, слънцето да го грее отвсякъде, а земята само да му бъде основа. И тъй, на когото дадете от тази трева, ще му кажете тия слова, които и на вас казах. Сега да довършим работата си.
В светлината на тази велика наука, или в Божествената наука, под
думата
„свършване" се разбира започване на нова работа.
И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга работа. След като свършим дадената работа, ние няма да спим, а ще идем на ложето и ще почнем да копаем. Като свършим копането, има друга работа и т.н. Един ден ще идем на лозето да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога.
към втори вариант >>
Да изтълкувам значението на
думата
„мост".
(втори вариант)
Колкото един човек е по-здрав, по-си-лен - има по-хубава наука, ние знаем, какъв е този човек, знаем де го е турил Господ. Вие казвате: „Аз мост няма да стана." Не, ако можеш да станеш един мост от Бога към хората, да минат през гърба ти ангелите, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение. Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото, на ангелите. Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим; ако станем мостове на Божественото, ще се новородим.
Да изтълкувам значението на
думата
„мост".
Мост подразбира връзка, халка между Божественото и човешкото. Всеки ден ще държите тази велика мисъл в ума си, че ние служим на Бога. Ще си повтаряте тази мисъл. Вашето съзнание трябва да присъства при всяко едно, даже и най-малко, действие и да знаете, че служите на Бога. Да не казвате: „Не се служи на Бога тъй лесно, човек трябва да има знания." Когато един човек отива да служи на Бога, той трябва да отива без знания.
към втори вариант >>
53.
Силовите линии на доброто и злото
,
ООК
, София, 15.7.1925г.,
Обаче този първичен смисъл на знанието сега е изгубен и днес под
думата
знание ние подразбираме само външните отношения на нещата.
Първоначално знанието е подразбирало преживяване на една нова форма от Божествения Дух.
Обаче този първичен смисъл на знанието сега е изгубен и днес под
думата
знание ние подразбираме само външните отношения на нещата.
Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само познание. Сега знанието се замества с Истината. Днес хората са раздвоили думата Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл. Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата. Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата.
към беседата >>
Днес хората са раздвоили
думата
Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл.
Първоначално знанието е подразбирало преживяване на една нова форма от Божествения Дух. Обаче този първичен смисъл на знанието сега е изгубен и днес под думата знание ние подразбираме само външните отношения на нещата. Например ние знаем, че Месечината се върти около Земята, но това не е знание, а само познание. Сега знанието се замества с Истината.
Днес хората са раздвоили
думата
Истина, но всъщност под Истина се подразбира същината на живота по форма, съдържание и смисъл.
Истината подразбира еднакво зачитане на формата, съдържанието и смисъла на нещата. Ако някой човек каже на друг, че не дава пет пари за неговото тяло, той не разбира съдържанието на нещата. Ако каже, че не дава пет пари за неговото съдържание, той не разбира смисъла на нещата. Когато казваме, че формата на нещата не ни интересува, това е само философски израз. Питам: може ли да се прояви съдържанието на нещо в света без някаква форма?
към беседата >>
“ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна
дума
– нищо от това.
Каквото и да ви се случи, каквото и да ви кажат – добро или зло – ще знаете, че всичко е за добро, няма да се съмнявате в нищо. През тия седем дена ще мислите, че всичко става за добро. И доброто, и злото са служители на Любовта. Злото служи на Любовта, и доброто служи на Любовта. Като ви се случи нещо, ще кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов!
“ Някой може да бръкне в джоба ти и да те обере, някой може да ти каже обидна
дума
– нищо от това.
За всичко, което ти се случи, ще кажеш: „Благодаря Ти, Господи, че си ме удостоил с Твоята Любов. Както и да ми говориш, аз Те познавам! “ Вие видяхте например какви бяха гърмежите на Мусала. В тях имаше особена мекота. И светлината беше мека.
към беседата >>
54.
Учтивият човек
,
МОК
, София, 19.7.1925г.,
Първата буква на
думата
песимизъм, буквата П, е съставена от три прави линии.
Природата е много интелигентна, тя дава възможност на всички хора, а специално и на песимистите, да мислят. Който се опита да влезе в борба, в стълкновение с Природата, да иска да стане абсолютно свободен, абсолютно независим човек, той непременно ще стане песимист. Да иска човек Абсолютна свобода, Абсолютна независимост, подразбира той да бъде абсолютно мъдър и силен. Свобода без Абсолютна Мъдрост и сила е невъзможно нещо. Такава свобода е немислима.
Първата буква на
думата
песимизъм, буквата П, е съставена от три прави линии.
Буквата П представлява бременен човек с идеи. Двете успоредни линии показват, че песимистът има буден ум и стремеж. Напречната, перпендикулярната линия показва, че неговият ум среща спънки, препятствия в своя път. Тези препятствия са чуждата воля, пред която неговата воля, неговата деятелност спират. Тогава той започва да мисли какво да прави, как да излезе от това положение.
към беседата >>
Вследствие на това у него става раздвояване на съзнанието, образува се буквата Е – втората буква на
думата
песимизъм.
Буквата П представлява бременен човек с идеи. Двете успоредни линии показват, че песимистът има буден ум и стремеж. Напречната, перпендикулярната линия показва, че неговият ум среща спънки, препятствия в своя път. Тези препятствия са чуждата воля, пред която неговата воля, неговата деятелност спират. Тогава той започва да мисли какво да прави, как да излезе от това положение.
Вследствие на това у него става раздвояване на съзнанието, образува се буквата Е – втората буква на
думата
песимизъм.
Буквата Е представлява раздвоен кръг – закон на размножение. Законът на размножението показва, че някой човек се е намерил в затруднение и се стреми да излезе от това положение. Например някой човек има всичко три-четири килограма ечемик, а отглежда много пиленца и кокошки. Какво ще прави тогава? – Ще се намери в голямо затруднение, ще търси начин как да премахне това препятствие, да увеличи количеството на храната.
към беседата >>
Буквата С – третата буква на
думата
песимизъм, означава закон на промените.
Например някой човек има всичко три-четири килограма ечемик, а отглежда много пиленца и кокошки. Какво ще прави тогава? – Ще се намери в голямо затруднение, ще търси начин как да премахне това препятствие, да увеличи количеството на храната. Многото желания у човека говорят, че той се намира в закона на размножението. Той трябва да има достатъчно храна, за да поддържа своите желания.
Буквата С – третата буква на
думата
песимизъм, означава закон на промените.
Човекът на промените е като този, когото го боли корем, и затова се обръща ту на едната, ту на другата страна. Може ли обаче да се излекува един човек, който постоянно се върти? Четвъртата буква И от думата песимизъм е съставена от две успоредни линии, съединени с трета. Тази буква показва посоката, по която се движи песимистът. При такава посока той правилно може да разреши своята задача.
към беседата >>
Четвъртата буква И от
думата
песимизъм е съставена от две успоредни линии, съединени с трета.
Многото желания у човека говорят, че той се намира в закона на размножението. Той трябва да има достатъчно храна, за да поддържа своите желания. Буквата С – третата буква на думата песимизъм, означава закон на промените. Човекът на промените е като този, когото го боли корем, и затова се обръща ту на едната, ту на другата страна. Може ли обаче да се излекува един човек, който постоянно се върти?
Четвъртата буква И от
думата
песимизъм е съставена от две успоредни линии, съединени с трета.
Тази буква показва посоката, по която се движи песимистът. При такава посока той правилно може да разреши своята задача. Когато двете успоредни линии се продължат, те ще образуват в пространството криви линии в две противоположни посоки. Песимистът е човек, който в сравнение с оптимиста се намира в по-висок стадий на развитие. Песимистът представлява растение, докато оптимистът представлява минерал.
към беседата >>
Сега ще разгледаме значението на
думата
оптимизъм – optimismus.
При такава посока той правилно може да разреши своята задача. Когато двете успоредни линии се продължат, те ще образуват в пространството криви линии в две противоположни посоки. Песимистът е човек, който в сравнение с оптимиста се намира в по-висок стадий на развитие. Песимистът представлява растение, докато оптимистът представлява минерал. Песимистът има завързали плодове, но още неузрели, и затова се бои да не би ветровете да ги обрулят.
Сега ще разгледаме значението на
думата
оптимизъм – optimismus.
Буквата О представлява един затворен кръг. Буквата П представлява бременен човек, затворен в себе си, готов за работа, готов за живота. Оптимистът се намира при по-благоприятни условия, отколкото песимистът. Носът на песимиста е тънък и завит надолу. Малко хора биват истински песимисти.
към беседата >>
55.
Несъвместими отношения
,
ООК
, София, 22.7.1925г.,
Такъв човек иска да бъде цар, господар в света, неговата
дума
да се слуша навсякъде.
условията, при които човешката воля се намалява органически. Ако пък кажем, че 2 = 7 – 8, това показва голямо засилване на човешката воля. Ако в първата категория числото 9 се увеличава, това показва усилване на егоистичните чувства у човека. Числото 9 може да се увеличи на 10.5, на 11 и т.н. Тогава ще имаме анормално развитие на личните чувства.
Такъв човек иска да бъде цар, господар в света, неговата
дума
да се слуша навсякъде.
Ако числото 9 се намалява на 8 или на 7, това показва, че личните чувства у човека се намаляват до минимум. Ако числото 10.5 от втората категория се увеличава до 12, това показва усилена деятелност на физическия ум, на критическите способности у човека. Такъв човек същевременно може да бъде крайно справедлив. Сега задава се въпросът защо именно, когато се усилва умствената деятелност у човека, същевременно се усилва и мозъчната деятелност, при което нишките на мозъка се продължават? Между умствената деятелност на човека и развитието на мозъка съществува известно съотношение.
към беседата >>
56.
Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта
,
НБ
, София, 25.7.1925г.,
Аз ще се спра само върху
думата
„живот“.
Аз ще се спра само върху
думата
„живот“.
Животът, това е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез живота. Когато ние говорим за живота, подразбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено, реално са синоними. Реалното е отвън, същественото – отвътре.
към беседата >>
Азъ ще се спра само върху
думата
„животъ“.
(втори вариант)
Азъ ще се спра само върху
думата
„животъ“.
Животътъ, това е най-великото благо, което човѣкъ познава. И всички други блага се познаватъ само чрѣзъ живота. Когато ние говоримъ за живота, подразбираме онова сѫщественото, реалното, което не се губи. Думитѣ сѫществено, реално сѫ синоними. Реалното е отвънъ, сѫщественото – отвѫтрѣ.
към втори вариант >>
57.
Свободни движения
,
МОК
, София, 26.7.1925г.,
Отде произлиза коренът на
думата
воля?
Има ли свободни енергии в Природата? Отговор: Според съвременното естествознание свободни енергии не съществуват. В такъв случай какво представлява свободната воля? Какво подразбираме, когато някой човек каже, че има свободна воля? Отговор: Човек е свободен само в избора си.
Отде произлиза коренът на
думата
воля?
Отговор: От латинския глагол „волло“, който значи „искам“. Волята подразбира искане. В българския език думите вир, извирам имат същия корен, какъвто и думата воля. Коренът на думата воля означава подтик на съзнателния живот, т.е. свободен подтик на живота.
към беседата >>
В българския език думите вир, извирам имат същия корен, какъвто и
думата
воля.
Какво подразбираме, когато някой човек каже, че има свободна воля? Отговор: Човек е свободен само в избора си. Отде произлиза коренът на думата воля? Отговор: От латинския глагол „волло“, който значи „искам“. Волята подразбира искане.
В българския език думите вир, извирам имат същия корен, какъвто и
думата
воля.
Коренът на думата воля означава подтик на съзнателния живот, т.е. свободен подтик на живота. Само в разумния живот има свободен подтик. В този живот човек може да се проявява свободно, т.е. по всички правилни начини на разумните действия.
към беседата >>
Коренът на
думата
воля означава подтик на съзнателния живот, т.е.
Отговор: Човек е свободен само в избора си. Отде произлиза коренът на думата воля? Отговор: От латинския глагол „волло“, който значи „искам“. Волята подразбира искане. В българския език думите вир, извирам имат същия корен, какъвто и думата воля.
Коренът на
думата
воля означава подтик на съзнателния живот, т.е.
свободен подтик на живота. Само в разумния живот има свободен подтик. В този живот човек може да се проявява свободно, т.е. по всички правилни начини на разумните действия. Свободата не подразбира отрицателни, произволни действия.
към беседата >>
Ако оставят учениците сами да си нареждат програмата, тя ще бъде относително добра, а не в идеалния смисъл на
думата
.
Какво ще иска това дете от баща си и от майка си? Или представете си, че вие сте ученици в гимназията. Какво бихте искали от учителите си, за да бъдете свободни? Вие ще искате повече свободно време, малко упражнения, малко занятия, и ще се радвате на тази свобода. Ако учителите наредят програмата съобразно свободата, която учениците желаят, все ще има нещо в програмата, от което те ще останат недоволни.
Ако оставят учениците сами да си нареждат програмата, тя ще бъде относително добра, а не в идеалния смисъл на
думата
.
Много от учениците казват: „Понеже програмата се прави повече от стари, от възрастни хора, затова има доста дефекти.“ Ако пък програмата се прави само от млади хора, също тъй ще има известни дефекти, само че в друго отношение. Възрастните застават на едно становище, а младите – на друго становище – точно противоположно на първото. Възрастните хора забравят своите младини и работят само въз основа на своята опитност. Те казват: „Ние имаме житейска опитност, много неща сме преживели и опитали.“ Някой човек е на сто и двадесет години, мисли се за много умен. Това не показва, че този човек е много умен.
към беседата >>
Затова, когато се казва за някой човек, че е учен, той не е в пълния смисъл на
думата
учен човек.
Значи, както виждате, аз мога да нося Земята на гърба си.“ Ученият човек се учудва от думите на това умно дете и му казва: „Щом можеш да носиш Земята на гърба си, ти можеш да разрешаваш и други важни научни въпроси.“ Следователно, когато някой човек каже, че нещо е непостижимо за него, той трябва да постъпи като детето, което носи на гърба си Земята от картон, и ще види, че непостижимото за него става постижимо. Обаче от този човек се изисква умение, правилен начин на постъпване. Мнозина казват за някого: „Този човек е учен, знае много неща.“ Казвам: от сто години насам във Френската академия на науките са постъпили деветдесет и девет теории за създаването на света и всички първоначално са бивали приети, а отпосле са отхвърляни и замествани с по-нови, с по-верни. Питам: щом този човек е учен, знае много неща, нека каже коя от всички тия теории е вярна, най-близка до Истината. На времето си всяка теория е била меродавна, вярна, но постепенно с напредване на науката във всяка теория се явяват факти, които тя вече не може да обясни, и постепенно се замества с нова теория, по-вярна, по-близка до Истината.
Затова, когато се казва за някой човек, че е учен, той не е в пълния смисъл на
думата
учен човек.
В този смисъл всеки човек може да бъде учен. Великите Учители и адептите знаят същността на нещата, но те не изнасят теории. Ако попитате един велик Учител какво има на Слънцето, той, макар и да знае какво има там, няма да разправя, но ще ви каже: „Аз ходих на Слънцето и проверих всичко. Ако не ми вярвате, мога да ви разкажа как се отива дотам, та сами да проверите нещата.“ Наистина за такова пътешествие се изисква дълго време, но щом въпросът се отнася до науката, това нищо не значи. Като отидете на Слънцето, сами ще проверите има ли там живот, или няма.
към беседата >>
58.
Съвместими отношения
,
ООК
, София, 29.7.1925г.,
Думата
важно има двояко значение: туй, което е важно за здравия, не е важно за болния; туй, което е важно за болния, не е важно за здравия.
Сега слушайте и пишете! Това, което ще ви кажа, ще бъде толкова важно, че ще трябва да си го запишете.
Думата
важно има двояко значение: туй, което е важно за здравия, не е важно за болния; туй, което е важно за болния, не е важно за здравия.
Човек трябва да разбира смисъла и важността на нещата. Вие знаете кое е важно за здравия човек и кое е важно за болния. Това, което е важно за живите хора, не е важно за умрелите; това, което е важно за умрелите, не е важно за живите. Умрелите, като отидат в другия свят, мислят как да си съградят тяло. Живите хора мислят как да развият своето тяло.
към беседата >>
Под
думата
ученик ние разбираме човек, който учи съзнателно, придобива знание и го използва за благото на своята душа.
Има друго важно положение в живота. Всеки човек, като дойде в света, трябва да се учи. Дали иска, или не, дали ще стане ученик, или не, това е друг въпрос, но той е длъжен да учи. Той има всички възможности да бъде ученик. В това отношение той може да има съдействието на всички висши Същества, но никой не може да го застави насила да стане ученик.
Под
думата
ученик ние разбираме човек, който учи съзнателно, придобива знание и го използва за благото на своята душа.
Когато ученикът влезе в света, той настъпва в една област на изпитания. Често някой човек казва: „Аз имам изпитания.“ Господ му е дал изпитания, а той дошъл да ми разправя това, да ме изпитва. Изпитанието е за тебе. Ти сам ще си решиш задачата, аз няма да я решавам заради тебе. Някой казва: „Аз имам да държа изпит.“ Издръж изпита си и тогава ела да ми кажеш, че си го държал.
към беседата >>
Под
думата
приложение разбирам да съзнавате, че сте работили.
Великите музиканти разбират този двояк закон. След силния тон трябва да предизвикаме мек, за да може да използваме енергията на силния тон. Вие сте в Божествено училище. Запитвали ли сте се някога какво сте научили? Много нещо сте научили досега, но какво сте приложили?
Под
думата
приложение разбирам да съзнавате, че сте работили.
Ще изясня мисълта си. Често вие казвате: „Трябва да бъдем в хармония с външния свят.“ На птицата ще говорите като на птица, няма защо да я учите да ходи по земята. Тя ще си хвърчи във въздуха. Няма да учите млекопитаещото да хвърчи във въздуха: него ще учите да ходи по земята правилно. Няма защо да се чудите, че волът е голям, пък не може да хвърчи.
към беседата >>
59.
Малкото добро и малкото зло
,
ООК
, София, 12.8.1925г.,
Думата
дърдорко, която употребихте по адрес на вашия брат, е малкото зло.
Това малко добро крие в себе си известно благословение. В какво седи малкото зло? Ще ви приведа един пример. Казвате: „Този брат, този ученик е отличен, много добре се учи, но е малко дърдорко.“ Казвам: защо е нужно това вметнато предложение, че този ученик е малко дърдорко? Какво зло има в това, че този брат е малко дърдорко?
Думата
дърдорко, която употребихте по адрес на вашия брат, е малкото зло.
Да се каже за някого, че е малко дърдорко, това не може да го обиди. Но защо да не се каже за този човек, че е способен, че е отличен, че има много хубави черти, че не е мълчалив, а говори хубаво, и т.н.? Като кажете, че този човек е дърдорко, вие печелите ли нещо? Ще го поправите ли с това? – Няма да го поправите.
към беседата >>
60.
Възпитание на ума (Утринна молитва) / Нарядъ и упътвания (нѣдѣля)
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
В това отношение всяка
дума
е само един удар върху човешкия ум.
В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание на човешкия ум. При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие — той всичко ще осакати. Така е и с човешкия ум.
В това отношение всяка
дума
е само един удар върху човешкия ум.
Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива на мястото си, а когато не знае как да удря, той всичко руши. Това не произтича от зла воля, но от незнание. 7. Гимнастически упражнения (миналогодишните
към беседата >>
Въ това отношение, всѣка
дума
е само единъ ударъ върху човѣшкия умъ.
(втори вариант)
Въ ума има много разнообразни сили, които трѣбва да се възпитатъ, да се турятъ на работа. Това е една отъ великитѣ задачи на всѣки ученикъ. Цѣлата съврѣменна култура е култура за упражнение, за възпитание на човѣшкия умъ. При туй възпитание, ако човѣкъ нѣма знания, никакъвъ успѣхъ не може да се постигне, тъй както, ако дърводѣлецътъ не знае какъ да владѣе своето сѣчиво, невъзможно му е да направи нѣкакво издѣлие – всичко ще осакати. Така е и съ човѣшкия умъ.
Въ това отношение, всѣка
дума
е само единъ ударъ върху човѣшкия умъ.
Когато единъ майсторъ знае какъ да удря, всѣки ударъ отива на мѣстото си, а когато не знае какъ да удря, той само руши. Това не произтича отъ зла воля, но отъ незнание. 7. Гимнастически упражнения. (миналогодишнитѣ).
към втори вариант >>
61.
Двете свещени положения
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
Казвам ѝ: „Ще ме слушаш, моята
дума
е свещена.“ И наистина, след една седмица тя беше на Борисовата градина.
“ – „Как ще дойде? “ – „Ще пълзи и ще дойде.“ Един ден тя дойде. Казвам ѝ тъй: „Слушай, Господ ти е дал едно малко изпитание.“ – „Ама Учителю, краката ми…“ Гледам, зъбите ѝ са здрави, казвам: „Нищо, ще се оправи тази работа.“ Тя очаква да туря ръцете си отгоре ѝ, пък аз ги турих отдавна... Тя казва: „Не мога да ходя, слаба съм.“ Казвам ѝ: „За една седмица ти ще можеш да ходиш до Борисовата градина. Няма да викаш сестри да те водят. И с файтон няма да ходиш, ще пъплиш, ако не можеш да ходиш на два крака, но сама ще отидеш.“ Тя ме гледа.
Казвам ѝ: „Ще ме слушаш, моята
дума
е свещена.“ И наистина, след една седмица тя беше на Борисовата градина.
На втората седмица ѝ казах: „Ще идеш на Изгрева и ще почнеш да работиш там, ще копаеш. Най-после ще идеш и на Витоша.“ Тя отиде и на Витоша. Сега тази сестра е здрава и е тук, между нас. Казвам на тия сестри: „Човек не се утешава тъй, както вие мислите.“ Аз казвам на болната сестра: „Господ в мен ми казва, че ще направи всичко за тебе, ще влезе да живее в теб и ще те повдигне, но и ти трябва да научиш урока си – да имаш вътрешна вяра.“Аз ѝ казах да дойде при мен, защото Господ ми каза това. Това значи, че тя трябва да дойде при Вярата на душата, при Господа.
към беседата >>
В
думата
казва има нещо, което спира,
думата
не е силна.
Защото Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Това е разрешението на великата задача. Само този, който може да каже така, за него вече и Светлината има смисъл, и Животът има смисъл, и Любовта може да се прояви. И аз вярвам в това, тъй ми каза Господ сега. Като казвам: „Тъй ми каза Господ“, аз чувствам една малка скръб.
В
думата
казва има нещо, което спира,
думата
не е силна.
Буквата з дразни езика. Ако знаехте езика на ангелите, бих ви казал Вехади. Вехади – това е свойство на Духа. Тази дума произтича от дълбочината на душата, отвътре произлиза тя. Съзнанието трябва да се пробуди. Как?
към беседата >>
Тази
дума
произтича от дълбочината на душата, отвътре произлиза тя.
Като казвам: „Тъй ми каза Господ“, аз чувствам една малка скръб. В думата казва има нещо, което спира, думата не е силна. Буквата з дразни езика. Ако знаехте езика на ангелите, бих ви казал Вехади. Вехади – това е свойство на Духа.
Тази
дума
произтича от дълбочината на душата, отвътре произлиза тя.
Съзнанието трябва да се пробуди. Как? Ще имате вяра. При думата казва буквата з показва, че искаш нещо, но вътре се спъваш, а при Вехади виждате как се отваря духът ви. За в бъдеще и вие ще знаете този закон. Като станете духовни хора, това з ще се смекчи.
към беседата >>
При
думата
казва буквата з показва, че искаш нещо, но вътре се спъваш, а при Вехади виждате как се отваря духът ви.
Ако знаехте езика на ангелите, бих ви казал Вехади. Вехади – това е свойство на Духа. Тази дума произтича от дълбочината на душата, отвътре произлиза тя. Съзнанието трябва да се пробуди. Как? Ще имате вяра.
При
думата
казва буквата з показва, че искаш нещо, но вътре се спъваш, а при Вехади виждате как се отваря духът ви.
За в бъдеще и вие ще знаете този закон. Като станете духовни хора, това з ще се смекчи. Българският език ще се смекчи, защото ще се смекчи и съдържанието му. Когато някой инструмент не върви, то е, защото не е нагласен. Нали и той така шуми, не издава приятен звук, но като се образуват бързите течения, движения, шуменето изчезва.
към беседата >>
62.
На отворено и на затворено
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
Обаче
думата
затворено има и друг смисъл.
Аз вземам като предмет на тази си беседа думите: „На затворено и на отворено.“ Казват за някого: „Той е отворен човек.“ За другиго казват: „Той е затворен човек.“ На отворено живеят свободните хора, а на затворено живеят затворниците.
Обаче
думата
затворено има и друг смисъл.
Ако думата затворено подразбира ред и порядък, тогава ние живеем в Бога, ние сме на затворено. Следователно, като живеем в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина, в Божията Правда и в Божията Добродетел, ние сме затворени, ограничени сме. От това гледище думата отворено означава, че живеем извън Любовта. Следователно човек трябва да разбира живота дълбоко, трябва да разбира вътрешния смисъл на нещата. Той не се е явил тук като случайно същество: той има смисъл, цел в живота.
към беседата >>
Ако
думата
затворено подразбира ред и порядък, тогава ние живеем в Бога, ние сме на затворено.
Аз вземам като предмет на тази си беседа думите: „На затворено и на отворено.“ Казват за някого: „Той е отворен човек.“ За другиго казват: „Той е затворен човек.“ На отворено живеят свободните хора, а на затворено живеят затворниците. Обаче думата затворено има и друг смисъл.
Ако
думата
затворено подразбира ред и порядък, тогава ние живеем в Бога, ние сме на затворено.
Следователно, като живеем в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина, в Божията Правда и в Божията Добродетел, ние сме затворени, ограничени сме. От това гледище думата отворено означава, че живеем извън Любовта. Следователно човек трябва да разбира живота дълбоко, трябва да разбира вътрешния смисъл на нещата. Той не се е явил тук като случайно същество: той има смисъл, цел в живота. Човек може да се е родил българин, може да се е родил французин, може да се е родил англичанин, американец или какъвто и да е – това не е смисълът на живота, защото първите хора не бяха нито българи, нито англичани, нито американци.
към беседата >>
От това гледище
думата
отворено означава, че живеем извън Любовта.
Аз вземам като предмет на тази си беседа думите: „На затворено и на отворено.“ Казват за някого: „Той е отворен човек.“ За другиго казват: „Той е затворен човек.“ На отворено живеят свободните хора, а на затворено живеят затворниците. Обаче думата затворено има и друг смисъл. Ако думата затворено подразбира ред и порядък, тогава ние живеем в Бога, ние сме на затворено. Следователно, като живеем в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина, в Божията Правда и в Божията Добродетел, ние сме затворени, ограничени сме.
От това гледище
думата
отворено означава, че живеем извън Любовта.
Следователно човек трябва да разбира живота дълбоко, трябва да разбира вътрешния смисъл на нещата. Той не се е явил тук като случайно същество: той има смисъл, цел в живота. Човек може да се е родил българин, може да се е родил французин, може да се е родил англичанин, американец или какъвто и да е – това не е смисълът на живота, защото първите хора не бяха нито българи, нито англичани, нито американци. Ами какви бяха тогава? Бог създаде двама души – и нищо повече.
към беседата >>
63.
Подпушване на светлината
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Христос под
думата
око е подразбирал всички навици, създадени в нас от миналото.
а не с две ръце и с две нозе да влезеш във вечния огън. ● И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли от себе си; по-добре е ти с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен.
Христос под
думата
око е подразбирал всички навици, създадени в нас от миналото.
Ако аз кажа на един вол, че докато не отреже своята опашка и не я хвърли, никога няма да стане човек, какво ще ми каже той? Ще каже: „Тази опашка ми трябва, аз с нея се браня от мухите. Тази опашка ми е нужна, дадена ми е от Бога.“ Питам: като човек той ще има ли нужда от тази опашка? – Няма. Е, да допуснем сега, че ти имаш това завистливо око, с което виждаш навсякъде кому какво е дадено – какво ще те ползва то?
към беседата >>
или двама, за да се потвърди всяка
дума
“ Трябва да знаеш как да изобличаваш. Ако направиш една малка погрешка в изобличаването, ще ти дадат един добър урок, за да знаеш как да изобличаваш. ● Ако те послуша, спечелил си брата си. Значи при брата си ще отидеш сам. ● Но ако те не послуша, вземи със себе си още едного
или двама, за да се потвърди всяка
дума
чрез устата на двама или трима свидетели. Значи при първия опит сам ще отидеш, при втория опит – с един или двама братя, тъй че двама или трима ще бъдете. ● Ако ли ги не послуша, кажи това на църквата; че ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник или митар.
към беседата >>
Падна прочее слугата пред него, кланяше му се и
думаше
: „Имай търпение към мене, и ще ти платя всичко!
пусна го и прости му заема. Христос привежда един пример от древността за един древен цар, който е постъпил така. Тоя пример не е измислен. Съществувал е този разумен цар. Понеже този слуга нямаше да си плати дълга, позволи господарят му да продадат него, жена му и децата му и всичко, що имаше, и дългът да се плати.
Падна прочее слугата пред него, кланяше му се и
думаше
: „Имай търпение към мене, и ще ти платя всичко!
“ ● Така и Отец Мой Небесни ще стори с вас, ако не простите от сърцата ваши всеки на брата си прегрешенията. Тук Христос засяга един кармически закон.
към беседата >>
64.
Търпение и вяра
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1925г.,
Вие всички минавате за ръководители – ръководители в най-широк смисъл на
думата
– на себе си и на другите.
Тя е Любовта на гостилничаря. Всеки човек, който иска да проповядва Божественото учение, трябва да бъде богат. В ума ви трябва да бъде складирано най-голямото богатство. Също и в сърцето ви трябва да бъде вложено най-доброто ядене. Всеки от вас трябва да стане богат.
Вие всички минавате за ръководители – ръководители в най-широк смисъл на
думата
– на себе си и на другите.
Ако придобиете знание, знанието ви трябва да има поне отчасти малко приложение. Във всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си. Вие трябва да знаете, че хората, които идват при нас, са от разни категории. Те са като животни: един е като вълка, друг е като лисицата, трети е като змията, четвърти – като гълъба, и пр. За да ги задоволите, вие трябва да им дадете онова, от което имат нужда.
към беседата >>
65.
Високият връх
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Аз вземам
думата
жена не в обикновения смисъл.
Той трябва да се отрече. Един ден той чува, че петелът, по обикновеному, си изкукуригал, но кучето веднага излиза срещу него и му казва: „Не те ли е срам! Огън гори на главата на господаря ни, той рискува да изгуби главата си, а ти с всичкия си ум си събрал кокошките и кукуригаш.“ Петелът му отговорил: „Кой му е крив, когато не постъпва умно! Аз имам 100 кокошки, 100 другарки, и всички ми се подчиняват, всички ме слушат, а той има една другарка и тя не го разбира.“ Този знаменит маг, като чул отговора на петела, разрешил въпроса, като си казал: „Няма защо да се безпокоя от това, че жена ми се интересува. Истината, която ми е поверена, никога няма да я съобщя, защото хората не са готови за нея.“
Аз вземам
думата
жена не в обикновения смисъл.
Какво означава жената в обикновен смисъл на думата? Жената – това е животът. Всички идеи, които влизат в нас и ни занимават, имат това характерно свойство, че ни излагат някой път. Защо? – Всяка идея иска да се прояви. Казвам: тази драма се разиграва вътре в нас.
към беседата >>
Какво означава жената в обикновен смисъл на
думата
?
Един ден той чува, че петелът, по обикновеному, си изкукуригал, но кучето веднага излиза срещу него и му казва: „Не те ли е срам! Огън гори на главата на господаря ни, той рискува да изгуби главата си, а ти с всичкия си ум си събрал кокошките и кукуригаш.“ Петелът му отговорил: „Кой му е крив, когато не постъпва умно! Аз имам 100 кокошки, 100 другарки, и всички ми се подчиняват, всички ме слушат, а той има една другарка и тя не го разбира.“ Този знаменит маг, като чул отговора на петела, разрешил въпроса, като си казал: „Няма защо да се безпокоя от това, че жена ми се интересува. Истината, която ми е поверена, никога няма да я съобщя, защото хората не са готови за нея.“ Аз вземам думата жена не в обикновения смисъл.
Какво означава жената в обикновен смисъл на
думата
?
Жената – това е животът. Всички идеи, които влизат в нас и ни занимават, имат това характерно свойство, че ни излагат някой път. Защо? – Всяка идея иска да се прояви. Казвам: тази драма се разиграва вътре в нас. Това е ужасното в живота!
към беседата >>
Защото ако ние тълкуваме
думата
смърт, тази
дума
за нас има съвсем друго значение.
Това са живите дрехи, които Той носи. Когато Господ дойде в света, разпръсква тази Светлина навсякъде. Когато Господ дойде в нас като Светлина, тия идеи възникват като мощни сили и движат нас, движат и света. Сега някой ще каже: „Има ли смисъл да умра за своите идеи? “ Аз питам: има ли смисъл човек да живее за своите идеи?
Защото ако ние тълкуваме
думата
смърт, тази
дума
за нас има съвсем друго значение.
Ако преведем думата смърт с посаждане, а живота с растене, тогава можем да примирим смъртта с живота. Следователно между смъртта и живота има тясна връзка. Ние трябва да направим тази тясна връзка. Ако човек умира и не расте, това смърт ли е? – Това е недоумиране, този човек не е умрял.
към беседата >>
Ако преведем
думата
смърт с посаждане, а живота с растене, тогава можем да примирим смъртта с живота.
Когато Господ дойде в света, разпръсква тази Светлина навсякъде. Когато Господ дойде в нас като Светлина, тия идеи възникват като мощни сили и движат нас, движат и света. Сега някой ще каже: „Има ли смисъл да умра за своите идеи? “ Аз питам: има ли смисъл човек да живее за своите идеи? Защото ако ние тълкуваме думата смърт, тази дума за нас има съвсем друго значение.
Ако преведем
думата
смърт с посаждане, а живота с растене, тогава можем да примирим смъртта с живота.
Следователно между смъртта и живота има тясна връзка. Ние трябва да направим тази тясна връзка. Ако човек умира и не расте, това смърт ли е? – Това е недоумиране, този човек не е умрял. И ако човек расте, без да израства, това растене ли е?
към беседата >>
Ние ще почувстваме тази вътрешна връзка, ще минем от спящо състояние в будно или от смърт, от ограничено състояние, в безгранично, от временния живот към вечния, дето няма изтощаване – с една
дума
, ще намерим туй, което алхимиците са търсили – вечното подмладяване.
И тъй, молете се един за друг не за опрощение на греховете си, но Бог да оправи пътищата на Любовта, която действа във вашите сърца. Бог да оправи пътищата на Светлината, която се отправя към вашия ум. Бог да оправи пътищата на Знанието, което иде да се всели във вашите души, да ви покаже свещения път на Живота. Казвате: „Ние можем да направим всичко.“ Ако Бог живее в нас като Любов и ние като живеем в Него, щом прояви Любовта Си, ние ще се качим на най-високия връх, ще дойдем в съприкосновение с най-високата сила – Любовта, ще бъдем при Истината, която ще даде красота на живота ни, и тогава ще се създаде Новото човечество. То е създадено вече, но ще се даде израз на новия човек.
Ние ще почувстваме тази вътрешна връзка, ще минем от спящо състояние в будно или от смърт, от ограничено състояние, в безгранично, от временния живот към вечния, дето няма изтощаване – с една
дума
, ще намерим туй, което алхимиците са търсили – вечното подмладяване.
Това е смисълът на живота – човек постоянно да усеща в себе си как се подмладява, как се видоизменя от красота в красота, от сила в сила. Затова Христос пострада. Той казваше: „Много работи има да ви кажа, но сега още не е време. За в бъдеще, когато Духът дойде, Той ще ви научи. Тогава Аз пак ще бъда на Земята.“
към беседата >>
66.
Наряд и упътвания / Как да се молим
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Ние трѣбва да бѫдемъ тихи и разположени, за да бѫде и умътъ ни съсрѣдоточенъ: въ всѣка
дума
да се влага смисълъ.
Ще ви направя една бѣлѣжка. Когато четете „Добрата молитва“, най-първо ще поемете дълбоко въздухъ така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могатъ – поне на двѣ–три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи. Когато се молимъ, трѣбва да имаме присѫствието на духа, да бѫдемъ много тихи, да владаме ума си.
Ние трѣбва да бѫдемъ тихи и разположени, за да бѫде и умътъ ни съсрѣдоточенъ: въ всѣка
дума
да се влага смисълъ.
Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращатъ навънъ, за да се привлѣче Божията сила, та Духътъ да работи повече. Тогава всички ще приематъ тази мекота, тази радость, която търсятъ. Да прочетемъ една молитва, не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега, всички ще поемете дълбоко въздухъ и ще се концентрирате, като че нѣмате никакви връзки съ земния животъ. Земниятъ животъ е една раница, която не е толкова важна.
към беседата >>
Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде умът ни съсредоточен: във всяка
дума
да се влага смисъл.
(втори вариант)
Ще ви направя една бележка. Когато четете Добрата молитва, най-първо ще поемете дълбоко въздух така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат – поне на две-три вдишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си.
Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде умът ни съсредоточен: във всяка
дума
да се влага смисъл.
Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва, не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна.
към втори вариант >>
67.
Живите образи
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Аз няма да казвам никому, че трябва да ме търпи, аз не употребявам в такъв смисъл
думата
търпение, но разбирам търпението като закон: да спуснеш дълбоко в земята корените си и да работиш.
Това е само едно външно обяснение на въпроса, но на Земята всеки един от вас трябва да има тия два процеса: да бъде търпелив и да има вяра, за да може да черпи едновременно и от двата свята. Щом си търпелив, ти имаш корените си в земята, на физическото поле си, можеш да черпиш от соковете на земята. Пък колкото по-силна вяра имаш, толкова повече са израснали твоите клони и можеш да черпиш от топлината и светлината на Слънцето. Като съберем енергиите на Земята през тия корени и тези от Слънцето през клоните и ги съединим в едно, самото растение придобива ценност за господаря си, защото се образуват в него сладките плодове. Аз ви желая през този събор да придобиете две практически неща: търпение и вяра.
Аз няма да казвам никому, че трябва да ме търпи, аз не употребявам в такъв смисъл
думата
търпение, но разбирам търпението като закон: да спуснеш дълбоко в земята корените си и да работиш.
Да ми бръкне някой в очите и аз да търпя, да не казвам нищо – това не е търпение. Защото аз мога и да си затворя очите. Търпението – това е проникване дълбоко в живота. Изкуството е, като дойдат мъчнотиите за мен, да мога да ги разграничавам дали са външни, или вътрешни. Има външни мъчнотии, има и вътрешни мъчнотии.
към беседата >>
68.
Наряд и упътвания / Чистота и святост
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
Извикай най-доброто чувство отъ сърдцето си и кажи му първата
дума
на любовьта!
Сега ще ви дамъ едно важно правило: Като се събудите сутринь, прѣди да се измиете, направете едно добро дѣло.
Извикай най-доброто чувство отъ сърдцето си и кажи му първата
дума
на любовьта!
Извикай най-красивата мисъль отъ ума си и покажи и най-хубавата свѣтлина! Това като сторите, ще произнесете слѣдната свещена формула: Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Свѣтлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля. Едно отъ правилата при изговарянето на тази формула е да бѫдете много положителни и да имате дѣтински духъ. Нѣкой може да каже „многомилостиви“ вмѣсто „милостиви“. Не, нѣма по-силни думи отъ „Милостиви, Святи и Благи Господи“.
към беседата >>
Дошълъ нѣкой братъ и ви казалъ нѣкоя горчива
дума
– и това да ви не смущава.
Какво ще имъ кажешъ? Нѣма да имъ се молишъ, нѣма да имъ казвашъ нищо, а ще продължишъ дръжката си нагорѣ. Ще се промъкнешъ прѣзъ нѣкоя дупка, ще се издигнешъ нагорѣ и тамъ, подъ прямитѣ слънчеви лѫчи, ще се разцъвтишъ. Вие често казвате: какво ще стане съ свѣта? Всичко, което става въ свѣта, да ви не смущава.
Дошълъ нѣкой братъ и ви казалъ нѣкоя горчива
дума
– и това да ви не смущава.
Вие сте чудни! Какво лошо има въ това, че нѣкой ви казалъ нѣкоя горчива дума? Когато страдате отъ треска, и лѣкарьтъ дойде, сладки хапове ли ви дава, или горчиви? Хининъ ви дава, горчивъ хапъ. Вие му благодарите за този горчивъ хапъ, защото той ви лѣкува съ него.
към беседата >>
Какво лошо има въ това, че нѣкой ви казалъ нѣкоя горчива
дума
?
Ще се промъкнешъ прѣзъ нѣкоя дупка, ще се издигнешъ нагорѣ и тамъ, подъ прямитѣ слънчеви лѫчи, ще се разцъвтишъ. Вие често казвате: какво ще стане съ свѣта? Всичко, което става въ свѣта, да ви не смущава. Дошълъ нѣкой братъ и ви казалъ нѣкоя горчива дума – и това да ви не смущава. Вие сте чудни!
Какво лошо има въ това, че нѣкой ви казалъ нѣкоя горчива
дума
?
Когато страдате отъ треска, и лѣкарьтъ дойде, сладки хапове ли ви дава, или горчиви? Хининъ ви дава, горчивъ хапъ. Вие му благодарите за този горчивъ хапъ, защото той ви лѣкува съ него. Сѫщото нѣщо е и по отношение обидата отъ този вашъ братъ. Вие имате духовна треска, този братъ ви е далъ единъ горчивъ хапъ – хапнете го, и треската ви ще прѣмине.
към беседата >>
Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата
дума
на Любовта!
(втори вариант)
Сега ще ви дам едно важно правило: като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело.
Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата
дума
на Любовта!
Извикай най-красивата мисъл от ума си и покажи ѝ най-хубавата светлина! Това като сторите, ще произнесете следната свещена формула: ● Милостиви, Святи и Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята воля. Едно от правилата при изговарянето на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детински дух. Някой може да каже многомилостиви вместо милостиви.
към втори вариант >>
Дошъл някой брат и ви казал някоя горчива
дума
– и това да не ви смущава.
(втори вариант)
Какво ще им кажеш? Няма да им се молиш, няма да им казваш нищо, а ще продължиш дръжката, стъблото си нагоре. Ще се промъкнеш през някоя дупка, ще се издигнеш нагоре и там, под преките слънчеви лъчи, ще се разцъфтиш. Вие често казвате: „Какво ще стане със света? “ Всичко, което става в света, да не ви смущава.
Дошъл някой брат и ви казал някоя горчива
дума
– и това да не ви смущава.
Вие сте чудни! Какво лошо има в това, че някой ви казал някоя горчива дума? Когато страдате от треска и лекарят дойде, сладки хапове ли ви дава, или горчиви? Хинин ви дава, горчив хап. Вие му благодарите за този горчив хап, защото той ви лекува с него.
към втори вариант >>
Какво лошо има в това, че някой ви казал някоя горчива
дума
?
(втори вариант)
Ще се промъкнеш през някоя дупка, ще се издигнеш нагоре и там, под преките слънчеви лъчи, ще се разцъфтиш. Вие често казвате: „Какво ще стане със света? “ Всичко, което става в света, да не ви смущава. Дошъл някой брат и ви казал някоя горчива дума – и това да не ви смущава. Вие сте чудни!
Какво лошо има в това, че някой ви казал някоя горчива
дума
?
Когато страдате от треска и лекарят дойде, сладки хапове ли ви дава, или горчиви? Хинин ви дава, горчив хап. Вие му благодарите за този горчив хап, защото той ви лекува с него. Същото нещо е и по отношение на обидата от този ваш брат. Вие имате духовна треска, този брат ви е дал един горчив хап – хапнете го и треската ви ще премине.
към втори вариант >>
69.
Наряд и упътвания / Чистотата
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1925г.,
Ами благата
дума
за кого е?
Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ. Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ! Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ. А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача? Той самъ носи милъ погледъ за себе си.
Ами благата
дума
за кого е?
– Сѫщото нѣщо – за слабитѣ. Тогава ще спазвате правилото: щомъ нѣкой пѫть се спънете, ще си кажете: свѣтлина ми трѣбва! Щомъ сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми трѣбва! Щомъ почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми трѣбва! Дойде ли чистотата, човѣкъ ще има всѣкога здраве.
към беседата >>
Подъ
думата
„разуменъ“ човѣкъ, ние разбираме друго нѣщо, не разбираме да напише нѣкоя книга, не разбираме да изсвири нѣкое парче, друго нѣщо се изисква отъ разумния човѣкъ.
Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ. Чудна работа! Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи. Че какво отъ това? Той е майсторъ само въ своя занаятъ.
Подъ
думата
„разуменъ“ човѣкъ, ние разбираме друго нѣщо, не разбираме да напише нѣкоя книга, не разбираме да изсвири нѣкое парче, друго нѣщо се изисква отъ разумния човѣкъ.
Това, да напишешъ една книга, да изсвиришъ едно парче, то е изкуство. Двама пѫтници пѫтуватъ. Идва първиятъ до една малка рѣчица и казва: защо на тази малка рѣка не сѫ направили единъ мостъ? Но, се отдалечава, затичва се и прѣскача рѣката. Казва си е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва да прѣскоча – и си заминава.
към беседата >>
Ами благата
дума
за кого е?
(втори вариант)
Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед! Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си.
Ами благата
дума
за кого е?
– Същото нещо – за слабите. Тогава ще спазвате правилото: щом некой път се спънете, ще си кажете: светлина ми требва! Щом сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми требва! Щом почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми требва! Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве.
към втори вариант >>
Под
думата
„разумен“ човек, ние разбираме друго нещо, не разбираме да напише некоя книга, не разбираме да изсвири некое парче, друго нещо се изисква от разумния човек.
(втори вариант)
Ами че този „еди-кой си“ писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е много хубави гащи. Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят.
Под
думата
„разумен“ човек, ние разбираме друго нещо, не разбираме да напише некоя книга, не разбираме да изсвири некое парче, друго нещо се изисква от разумния човек.
Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче, то е изкуство. Двама пътници пътуват. Идва първият до една малка речица и казва: защо на тази малка река не с направили един мост? Но, се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си е, така е, като нема мост, требва да прескоча – и си заминава.
към втори вариант >>
Ами благата
дума
за кого е?
(втори вариант)
Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед! “ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си.
Ами благата
дума
за кого е?
– Същото нещо – за слабите. Тогава ще спазвате правилото: щом някой път се спънете, ще си кажете: „Светлина ми трябва! “ Щом сърцето ви не може да обича, ще си кажете: „Топлина ми трябва! “ Щом почнете да боледувате, ще си кажете: „Чистота ми трябва! “ Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве.
към втори вариант >>
70.
Истинната врата
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
Кажете ли една лоша
дума
някому, няма да се минат 5-10-15 минути, и тази
дума
от противоположния полюс ще се върне към вас.
Тогава се образува един кръг. В добрите постъпки силата на вашите действия ще мине от положителния полюс към отрицателния и истинският живот ще се прояви. В лошите постъпки ударът идва отзад. Всички удари, които идват от гърба, сломяват човека. Ако извършите една лоша постъпка, ударът ще дойде отзад.
Кажете ли една лоша
дума
някому, няма да се минат 5-10-15 минути, и тази
дума
от противоположния полюс ще се върне към вас.
Като разбирате този закон, преди да заговорите, спрете се, помислете какво ще кажете. Не бързайте да говорите! Туй, което ще кажете, първо го обмислете. Ако говорите по Божествен начин, ще чувствате разширение в себе си. Не постъпвате ли по този закон, всичкото богатство, спечелено от вашите действия, ще дойде с голяма тежест върху вас и ще ви сломи.
към беседата >>
Задръжте за себе си всяка лоша
дума
, която искате да кажете някому.
Туй, което ще кажете, първо го обмислете. Ако говорите по Божествен начин, ще чувствате разширение в себе си. Не постъпвате ли по този закон, всичкото богатство, спечелено от вашите действия, ще дойде с голяма тежест върху вас и ще ви сломи. Ако направите една малка топка от сняг и я пуснете да се търкаля от някое високо планинско място, докато слезе в подножието на планината, тя ще представлява голяма снежна лавина, която може да ви смаже. Колкото и да са малки лошите думи, изказани ли са веднъж, колкото по-дълго време минава, толкова повече се увеличава тяхната разрушителна сила.
Задръжте за себе си всяка лоша
дума
, която искате да кажете някому.
Колкото повече я задържате, толкова по-силен вътрешен импулс ще придобиете. Докато задържате тази дума за себе си, вие сте силни. Кажете: „Тази дума е толкова красива, че аз ще я задържа за себе си.“ Искате да кажете някому нещо, да го ухапете, че да подскочи. Не, задръжте тази мисъл за себе си! Кажете си: „Тази мисъл е толкова хубава, че ще я оставя за себе си.“ Колцина от вас са задържали такива думи за себе си?
към беседата >>
Докато задържате тази
дума
за себе си, вие сте силни.
Не постъпвате ли по този закон, всичкото богатство, спечелено от вашите действия, ще дойде с голяма тежест върху вас и ще ви сломи. Ако направите една малка топка от сняг и я пуснете да се търкаля от някое високо планинско място, докато слезе в подножието на планината, тя ще представлява голяма снежна лавина, която може да ви смаже. Колкото и да са малки лошите думи, изказани ли са веднъж, колкото по-дълго време минава, толкова повече се увеличава тяхната разрушителна сила. Задръжте за себе си всяка лоша дума, която искате да кажете някому. Колкото повече я задържате, толкова по-силен вътрешен импулс ще придобиете.
Докато задържате тази
дума
за себе си, вие сте силни.
Кажете: „Тази дума е толкова красива, че аз ще я задържа за себе си.“ Искате да кажете някому нещо, да го ухапете, че да подскочи. Не, задръжте тази мисъл за себе си! Кажете си: „Тази мисъл е толкова хубава, че ще я оставя за себе си.“ Колцина от вас са задържали такива думи за себе си? Покажете ми една от тях! Писанието казва: „Възлюбете се един друг!
към беседата >>
Кажете: „Тази
дума
е толкова красива, че аз ще я задържа за себе си.“ Искате да кажете някому нещо, да го ухапете, че да подскочи.
Ако направите една малка топка от сняг и я пуснете да се търкаля от някое високо планинско място, докато слезе в подножието на планината, тя ще представлява голяма снежна лавина, която може да ви смаже. Колкото и да са малки лошите думи, изказани ли са веднъж, колкото по-дълго време минава, толкова повече се увеличава тяхната разрушителна сила. Задръжте за себе си всяка лоша дума, която искате да кажете някому. Колкото повече я задържате, толкова по-силен вътрешен импулс ще придобиете. Докато задържате тази дума за себе си, вие сте силни.
Кажете: „Тази
дума
е толкова красива, че аз ще я задържа за себе си.“ Искате да кажете някому нещо, да го ухапете, че да подскочи.
Не, задръжте тази мисъл за себе си! Кажете си: „Тази мисъл е толкова хубава, че ще я оставя за себе си.“ Колцина от вас са задържали такива думи за себе си? Покажете ми една от тях! Писанието казва: „Възлюбете се един друг! “ Как?
към беседата >>
Някой човек е изпаднал в света, самотен е, никой не му е казал една сладка
дума
, никой не му е дал мил поглед.
И този човек, като дава от малкото, което има, приятно му е. Туй е едно от проявленията на Любовта. Ти питаш Господа: „Как да постъпвам, Господи? “ – Постъпвай, както този човек е направил с тебе. Най-красивите неща в живота ни са малките добрини, които можем да направим.
Някой човек е изпаднал в света, самотен е, никой не му е казал една сладка
дума
, никой не му е дал мил поглед.
Ти минаваш покрай него, кажи му една сладка дума! Това ще се запечати в неговия ум. Христос дойде на Земята, когато хората бяха изоставени. Даже и ангелите не са знаели как да постъпят с хората. И те се учат сега.
към беседата >>
Ти минаваш покрай него, кажи му една сладка
дума
!
Туй е едно от проявленията на Любовта. Ти питаш Господа: „Как да постъпвам, Господи? “ – Постъпвай, както този човек е направил с тебе. Най-красивите неща в живота ни са малките добрини, които можем да направим. Някой човек е изпаднал в света, самотен е, никой не му е казал една сладка дума, никой не му е дал мил поглед.
Ти минаваш покрай него, кажи му една сладка
дума
!
Това ще се запечати в неговия ум. Христос дойде на Земята, когато хората бяха изоставени. Даже и ангелите не са знаели как да постъпят с хората. И те се учат сега. Първият завет биде даден чрез ангелите.
към беседата >>
71.
Наряд и упътвания / В съгласие с Живата Природа
,
СБ
, В.Търново, 29.8.1925г.,
Ако умътъ въ човѣка не се развива правилно, ако сърдцето въ човѣка не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бѫде нормаленъ човѣкъ въ пълната смисълъ на
думата
, той ще бѫде анормаленъ човѣкъ.
Тази енергия нека си сѫществува. Днесъ ще ви държа послѣдната бесѣда отъ събора. Тия нѣща ви говоря въ връзка съ вашия животъ, съ вашите вѫтрѣшни изживѣвания. Вие трѣбва да бѫдете вѫтрѣшно хармонично развити, ако искате да се развивате съобразно природнитѣ правила и закони: да се развивате правилно умствено, духовно и физически. Тия нѣща ви сѫ необходими за придобиване на сила.
Ако умътъ въ човѣка не се развива правилно, ако сърдцето въ човѣка не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бѫде нормаленъ човѣкъ въ пълната смисълъ на
думата
, той ще бѫде анормаленъ човѣкъ.
Тия три нѣща сѫ необходими. Сега, какво бѣше прѣдназначението на петото гимнастическо упражнение? – За придобиване на търпѣние. Ами четвъртото упражнение, коситбата, за какво бѣше? Тъй както го правите, вие изведнъжъ отсичате.
към беседата >>
Когато произнесете
думата
„свѣтлина“, подразбирайте „хармония“, за да може да се тонирате.
Приберете рѫцѣтѣ си, и поставете лѣвия кракъ при дѣсния. Като правите това упражнение, изговорете слѣдната формула: азъ мога и съ сърдцето си да върша моитѣ работи въ съгласие съ живата природа. Значи, азъ мога и съ сърдцето си, и съ ума си да върша разумна работа. Ще направите тия упражнения три пѫти съ лѣвия кракъ и три пѫти съ дѣсния. Ако имашъ нѣкаква дисхармония въ себе си, ще направишъ упражнението ту съ лѣвия, ту съ дѣсния си кракъ и при движението ще произнесешъ формулата: свѣтлина въ ума (съ дѣсния кракъ); топлина въ сърдцето (съ лѣвия кракъ).
Когато произнесете
думата
„свѣтлина“, подразбирайте „хармония“, за да може да се тонирате.
Второ упражнение: поставете рѫцѣтѣ си напрѣдъ, съ дланитѣ нагорѣ. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръститѣ на рѫцѣтѣ си, като свивате и рѫцѣтѣ си до рамѣнѣтѣ, като че дигате нѣкаква тяжесть. Послѣ бавно протягане рѫцѣтѣ напрѣдъ и отваряне на пръститѣ. Когато свивате рѫцѣтѣ си, ще вдишвате дълбоко въздухъ; като протягате рѫцѣтѣ си напрѣдъ, ще издишвате. Тѣзи упражнения сѫ прости, но сѫ много ефикасни.
към беседата >>
Ако умът в човека не се развива правилно, ако сърдцето в човека не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бъде нормален човек в пълната смисъл на
думата
, той ще бъде анормален човек.
(втори вариант)
Тази енергия нека си съществува. Днес ще ви държа последната беседа от събора. Тия неща ви говоря в връзка с вашия живот, с вашите вътрешни изживявания. Вие трябва да бъдете вътрешно хармонично развити, ако искате да се развивате съобразно природните правила и закони: да се развивате правилно умствено, духовно и физически. Тия неща ви с необходими за придобиване на сила.
Ако умът в човека не се развива правилно, ако сърдцето в човека не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бъде нормален човек в пълната смисъл на
думата
, той ще бъде анормален човек.
Тия три неща с необходими. Сега, какво беше предназначението на петото гимнастическо упражнение? – За придобиване на търпение. Ами четвъртото упражнение, коситбата, за какво беше? Тъй както го правите, вие изведнъж отсичате.
към втори вариант >>
Когато произнесете
думата
„светлина“, подразбирайте „хармония“, за да може да се тонирате.
(втори вариант)
Приберете ръцете си, и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: аз мога и с сърдцето си да върша моите работи в съгласие с живата природа. Значи, аз мога и с сърдцето си, и с ума си да върша разумна работа. Ще направите тия упражнения три пъти с левия крак и три пъти с десния. Ако имаш некаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак и при движението ще произнесеш формулата: светлина в ума (с десния крак); топлина в сърдцето (с левия крак).
Когато произнесете
думата
„светлина“, подразбирайте „хармония“, за да може да се тонирате.
Второ упражнение: поставете ръцете си напред, с дланите нагоре. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че дигате некаква тежест. После бавно протягане ръцете напред и отваряне на пръстите. Когато свивате ръцете си, ще вдишвате дълбоко въздух; като протягате ръцете си напред, ще издишвате. Тези упражнения с прости, но с много ефикасни.
към втори вариант >>
Ако умът в човека не се развива правилно, ако сърцето в човека не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бъде нормален човек в пълния смисъл на
думата
, той ще бъде анормален човек.
(втори вариант)
Тази енергия нека си съществува. Днес ще ви държа последната беседа от събора. Тия неща ви говоря във връзка с вашия живот, с вашите вътрешни изживявания. Вие трябва да бъдете вътрешно хармонично развити, ако искате да се развивате съобразно природните правила и закони: да се развивате правилно умствено, духовно и физически. Тия неща ви са необходими за придобиване на сила.
Ако умът в човека не се развива правилно, ако сърцето в човека не се развива правилно, ако неговата воля не се развива правилно, той не ще бъде нормален човек в пълния смисъл на
думата
, той ще бъде анормален човек.
Тия три неща са необходими. Сега какво беше предназначението на петото гимнастическо упражнение? - За придобиване на търпение. Ами четвъртото упражнение, коситбата, за какво беше? Тъй както го правите, вие изведнъж отсичате.
към втори вариант >>
Ако имаш някаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак, и при движението ще произнесеш формулата: „Светлина в ума (с десния крак); топлина в сърцето (с левия крак)." Когато произнесете
думата
светлина, подразбирайте хармония, за да може да се тонирате.
(втори вариант)
Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа." После изнесете ръцете настрани и левия крак наляво. Приберете ръцете си и поставете левия крак при десния. Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша моите работи в съгласие с Живата Природа. Значи аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа." Ще направите тия упражнения три пъти с левия крак и три пъти с десния.
Ако имаш някаква дисхармония в себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак, и при движението ще произнесеш формулата: „Светлина в ума (с десния крак); топлина в сърцето (с левия крак)." Когато произнесете
думата
светлина, подразбирайте хармония, за да може да се тонирате.
Второ упражнение: поставете ръцете си напред, с дланите нагоре. Започнете да концентрирате ума си и свивайте пръстите на ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че дигате някаква тежест. После става бавно протя- гане на ръцете напред и отваряне на пръстите. Когато свивате ръцете си, ще вдишвате дълбоко въздух; като протягате ръцете си напред, ще издишвате. Тези упражнения са прости, но са много ефикасни.
към втори вариант >>
72.
Късият път!
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1925г.,
Когато някой човек ти каже една горчива
дума
, не е ли той този селянин с калните цървули, който е влязъл в къщата ти и е изкалял дюшемето?
Вие знаете какво ще кажете. На другата сутрин, като станете, пак ще предизвикате в ума си мисълта за този цървуланко, за калта. Питам: какво има да се разправяш с този цървуланко? Вземи четката и парцала, изчисти всичко туй и забрави! Считай, че този селянин никога не е дохождал и не е окалял къщата ти.
Когато някой човек ти каже една горчива
дума
, не е ли той този селянин с калните цървули, който е влязъл в къщата ти и е изкалял дюшемето?
Какво трябва да направиш? Вземи четка и парцал и изчисти всичко! Ще ви приведа един закон. Ако вие подпушите един извор, който тече из камениста почва, като поставите тиня по пътя на тази вода, тинята ще може ли да устои на бистрите води? Коритата на бистрите балкански потоци винаги се изчистват.
към беседата >>
73.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
“ Ние подъ
думата
Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното.
Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!
“ Ние подъ
думата
Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното.
Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята: Ако ви попитатъ, защо сте дошли на земята, вие ще си повдигнете главата и ще кажете: това не е важенъ въпросъ. Чудни сте вие!
към беседата >>
Подъ
думата
„змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри.
Послѣ и отъ нея бѣга, казва: побѣлѣ ми главата отъ тѣзи жени! Ужасни змии сѫ тѣ. Хубаво, женитѣ сѫ ужасни змии, и мѫжетѣ сѫ ужасни змейове, ами тогава дѣ сѫ хората? Ако всички мѫже сѫ лоши, и ако всички жени сѫ лоши, тогава дѣ е човѣчеството? Това не е разрѣшение на въпроса.
Подъ
думата
„змия“ се разбира, че мѫжетѣ и женитѣ сѫ умни, но не сѫ добри.
Това е важното. Доброта трѣбва да се вложи въ вашитѣ отношения! Труденъ е този въпросъ за разрѣшение, той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране и нѣкои парчета въ музиката. Той е така труденъ, както сѫ трудни за разбиране, напримѣръ, нѣкои парчета отъ Паганини. И за пияно има такива трудни парчета за разбиране и за изпълнение.
към беседата >>
НАГОРЕ