НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
156
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Обща информация
 
Списание “Виделина“ 1902 - 1910 - Списание “Виделина“ 1902 - 1910
Имена, за които става
дума
: Миркович, Георги Вълков - основател; Бъчваров, Тодор И.
Приложение към I книгата на Рене Кейле. Християнска духовност. Откровение над откровението. Сливен, 1902 ; приложение и към VIII. Списание за спиритизъм, посветено на тълкуване '' тайните явления в природата ''.
Имена, за които става
дума
: Миркович, Георги Вълков - основател; Бъчваров, Тодор И.
- издател; Бъчваров, Тодор И. - уредник; Миркович, Георги Вълков - редактор Тематика: Окултизъм Н А Л И Ч Н О С Т в Б И Б Л И О Т Е К И Т Е Народна библиотека - Пловдив: Сигн. 61 6/8, години 1902 - 1910 Регионална библиотека - Велико Търново: Сигн. В57В57, години 1902-19061902-1906 Липси: 1907-19101907-1910
към текста >>
2.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И у нас
думата
окултизъм се свързва с редица предразсъдъци и суеверия.
Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота. Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини. Върху тях тук няма да се спираме. И в България от години насам се говори за окултизъм.
И у нас
думата
окултизъм се свързва с редица предразсъдъци и суеверия.
Това положение естествено, но и преходно. За него ще кажем общо тук следното. Окултизмът е знание за неща, необикновени за сегашното обикновено разбиране. И както известни факти и закони, установени от науката могат да се използват за зло или добро, така могат да се използват за зло или добро известни окултни сили. И понеже понякога се срещат хора, които злоупотребяват с общото невежество по окултните въпроси, мнозина, без да си дават достатъчно труд да ги проучат по-внимателно, правят прибързани отрицателни заключения за окултизма изобщо.
към текста >>
3.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Окултизъм произлиза от латинската
дума
occultus, което значи скрит, таен.
Кратките определения обаче, ако и верни, са много общи. Оня, който иска да добие по-пълна и по-вярна представа за окултизма, трябва да прочете поне няколко окултни книги. Защото окултизмът в неговата цялост е мъчно изложим на съвременен език, като лесно разбираема философска система. Правени са опити в тая насока. Тия опити обаче, могат да послужат само като материал, от който четеца, според силите на собствената си мисъл, може да схване и изгради цялото.
Окултизъм произлиза от латинската
дума
occultus, което значи скрит, таен.
И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата. Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме? – Безспорно има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме. В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм. Според мнозина тия две направления се взаимно изключват.
към текста >>
Преди да стане човек духовен в окултния смисъл на
думата
, трябва да стане естествен.
На всекиго той може да помогне да се издигне поне една стъпка по-горе в своето развитие. Изучаването на окултизма при съвременните условия започва от две страни: теоретична, т.е. схващане на общите му основни твърдения и практично приложение на изводите от тия твърдения в живота. И първото необходимо условие за окултното развитие на днешния човек е да се направи живота му по-прост и по- естествен. В тая насока вече мнозина работят.
Преди да стане човек духовен в окултния смисъл на
думата
, трябва да стане естествен.
И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр. Защото духовният живот е продължение на материалния. Само простият и естествен материален живот може да бъде здрава основа на здрав природен морал.
към текста >>
4.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тези полета непрекъснато се менят, в зависимост от положението на планетите в пространството (във физическия смисъл на
думата
пространство, не е геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива живота на системата.
Дотук наистина няма нищо ново. Това са отдавна установени научни факти. Новото – за някои – започва с учението на астрологията, че влияят върху живота на земята и човека не само слънцето и луната, а и останалите планети от слънчевата система. Стъпим ли върху почвата на динамичната теория на трептенията и вълнообразните движения, ние идваме до едно чисто научно обяснение на планетните влияния. Наистина знайно е, че всички планети, които еднакво са обгърнати от мощната слънчева радиация, създават свои силови полета, които вън от общите си свойства, носят специфични, индивидуални особености.
Тези полета непрекъснато се менят, в зависимост от положението на планетите в пространството (във физическия смисъл на
думата
пространство, не е геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива живота на системата.
Това сложно силово поле се мени всеки миг и астрологията изучава тъкмо тия постоянни променливи трептежни състояния на нашето пространство. Положението на планетите относно земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята. Това, което обикновено се нарича земен магнетизъм, всъщност една още твърде малко позната съвкупност от енергии, подлежи на непрекъснати промени, които се отразяват върху целокупния живот на земята и на съществата, що я обитават. Но астрологията не спира до тук. Тя не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето.
към текста >>
Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на
думата
.
Но астрологията не спира до тук. Тя не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето. Тя изучава вътрешната динамика на небето, физиологията му и ония духовни влияния, които светилата упражняват. Тя учи, че зад тези светила и техните хармонични движения, стоят разумни същества, които регулират и канализират планетите течения, обладаващи няколко степени на проява: не само физична (степен). И наистина кой от нас, като види един навит часовник, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила?
Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на
думата
.
Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия. Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки. И истинските окултисти от всички времена не вършат нещата, когато им скимне, както върши днешния човек. Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все наслуки. И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни лъчи, вместо на слънце.
към текста >>
5.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра: стомах, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на
думата
, а като принципи.
Използва ли той даденото му, за да помогне на другите? Напротив: постоянно недоволен, непрестанно натякващ против своята съдба. И не стига това, а при сегашния режим на хранене, за да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо – живота. Така тоя същия човек, който днес минава за културен, гради своето щастие върху смъртта на тия беззащитни същества. А те, потънали в скръб и ужас, умират за да влеят своя живот в човека... Но да се върнем към основния въпрос.
Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра: стомах, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на
думата
, а като принципи.
Стомахът е център на вегетативните сили в човека. Неговата физиологична функция е приготвяне на хранителни материали, които да послужат за градеж на целия организъм, значи храненето представлява един важен процес, на който заслужава да се обърне внимание. За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане. По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е. да може да дава предимно ползотворни материи, а по възможност и по-малко вреди.
към текста >>
Представете си например, че се намирате в едно най-благоприятно душевно състояние; в този момент вие мислите че сте намерили щастието, но достатъчно е само една обидна
дума
, един жест, едно горчиво чувство и в миг всичко е разрушено.
Всяко внезапно излизане от това равновесие, причинено най-често от психични ефекти като уплаха, гняв и пр., поражда нарушение, на съзнанието, което може дори да бъде последство от припадък, умопомрачение и пр. Регулирането на тия центрове при днешното развитие на човека е извън неговата воля, то е предоставено на тъй нареченото „подсъзнателно", което действително изпълнява добре своята функция, но при сравнително благоприятни обективни условия. Влошат ли се те, регулирането става невъзможно и в резултат всичките отрицателни последствия, за които споменахме. Тук именно се явява необходимостта от съзнанието, което при обикновения човек не е в състояние да изиграе своята роля. А такива влошавания често пъти могат да бъдат причинени и от най-дребни причини.
Представете си например, че се намирате в едно най-благоприятно душевно състояние; в този момент вие мислите че сте намерили щастието, но достатъчно е само една обидна
дума
, един жест, едно горчиво чувство и в миг всичко е разрушено.
Тогава где е гаранцията за това щастие? Ние приличаме на една лодка, изоставена всред океана без своя лодкар. Нейната съдба е всецяло в зависимост от океанските вълни. Усилят ли се - тя е загубена. Такъв е съвременният човек.
към текста >>
6.
*** – Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В по-късни времена, за него се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле
думата
Santo (Свети).
В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад. Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици. Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл. Той имал двама ученици. Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него.
В по-късни времена, за него се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле
думата
Santo (Свети).
И той е днес от най-почитаните испански народни светци. Вторият му ученик, бил един от принцовете на управляващите халифи. Той бил толкова красив, тъй неземно нежен, че художниците го имали за пример при изобразяване на серафими в храмовете. Самите приказки, които носят името на светия суфи са били разправяни от него при всяка нова луна. При чудната обстановка на кордовските дворци, където са се сбирали всички знатни, учени и видни маври на халифата, са били разправяни те.
към текста >>
7.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на
думата
, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на
думата
, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
към текста >>
Думата
„трябва", която има отношение към нас, не засяга другите.
От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем. Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа. Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега.
Думата
„трябва", която има отношение към нас, не засяга другите.
Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея.
към текста >>
8.
*** – Рафаил Соловьов
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО Други път стана
дума
за това, как трябва да се ценят преживяванията на земния живот в светлината на духа – и Възвишеният заговори: „Ти трябва да излъскаш своята преживелица, както се излъсква елмаз – в собственият й прах!...
СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО Други път стана
дума
за това, как трябва да се ценят преживяванията на земния живот в светлината на духа – и Възвишеният заговори: „Ти трябва да излъскаш своята преживелица, както се излъсква елмаз – в собственият й прах!...
Ти трябва да си „обковал" своята преживелица като драгоценен камък. И тя трябва да се изглади в светла плочка, за да може небесната светлина да грее през нея като през строга геометрична форма. Като златар трябва ти опазливо да изковеш „златния пръстен", който ще стане достойна „обкова" на твоята „изгладена" преживелица! Ти сам си свое преживяване! Ти сам си „обкова"!
към текста >>
9.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
По въпроса какво се разбира под
думата
материализъм (с който всеки свободно мислещ днес неизбежно трябва да се справи) ползваме се от случая да препоръчаме на ония, които се интересуват, книгата на известния руски професор Г.
Те са тъй сложни, че кратки обяснения едва ли биха били задоволителни. Нататък ние ще се върнем към тях по възможност в отделни статии. Едно обаче изобщо трябва да се има пред вид, че това са въпроси, на които могат да се дадат изяснения отвън, но крайните заключения по тях всеки си прави сам. И една от задачите на „Житно зърно" е да хвърли светлина върху тия основни въпроси. Всичко което се помества в него, ако и твърде разнообразно наглед, е в отношение и връзка с тия въпроси и има за цел да послужи като материал за размишление на четеца върху тях.
По въпроса какво се разбира под
думата
материализъм (с който всеки свободно мислещ днес неизбежно трябва да се справи) ползваме се от случая да препоръчаме на ония, които се интересуват, книгата на известния руски професор Г.
Челпанов „Мозък и душа" („Критика на материализма"), преведена на български под редакцията на проф. Д-р Кръстев. В нея въпросът се разглежда всестранно и обективно. При това тя се препоръчва и като едно от най-общодостъпните въведения във философията.
към текста >>
10.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл
дума
„любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа?
Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България – по цял свят. Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар, че душите на всички хора сънно предусещат, че иде нещо ново в света.
Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл
дума
„любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа?
Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята роля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум – вижда. От години насам Новото Учение се проповядва у нас. Учение – а не религия, не религиозна секта.
към текста >>
11.
Новото време - В.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е шум от хиляди милиони стъпки, шум от тежките метални брони, това е кресливото зловещо ехо от казаната тежка
дума
, от хулите, пропити с омрази и стръв.
Така е нареден животът, щото всеки да върши онова, което повелява нему самият живот и после да сравни това с верния глас в своята душа и да се учи. Така вървим по склоновете на оная планина, която се нарича цел. Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да живее човекът, но малцина познаваме собствения си път. Ние се стряскаме по него от виковете на другите, плашим се от сенките, що ни следват. Не, не трябва да се боим.
Това е шум от хиляди милиони стъпки, шум от тежките метални брони, това е кресливото зловещо ехо от казаната тежка
дума
, от хулите, пропити с омрази и стръв.
Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива за отплата, и грехът настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце. Но отлита облакът кошмарен и настъпват изново ведри дни. Настъпва новото, което всякога осмисля, опреснява човешкия живот. Ще дойдат неговите дни. Никой не ще ги донесе, а сами те ще се явят от нуждата на възрасналата душа, на която е тясно в рамките на старото.
към текста >>
12.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме
думата
, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др.
С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен. Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем важността и истинността на мисълта. „Високи съзнания се искат за този живот" и ние вярваме, че всеки в когото тази идея започва да работи, съзнава напълно сериозността, а не „страшното" в този живот. Истинността на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей. Опитите си е правил в Америка и ние с учудване констатираме еднаквостта на законите, действуващи в положителна и отрицателна насока, вътре във всяко сдружение, вън от време и национално чувство, религиозни убеждения и др.
Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме
думата
, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др.
– Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране. Ние ще предадем в няколко книжки съкратено историята на тези комуни, които ще ни дадат освен знанието, за което говорихме по-горе, но и един жив образ за освежаване на мислите в нашата теоретична беседа. (печатането почва от 5 книжка). И тъй, от описаното по-горе отрицателно психологическо състояние на брат от сдружението, може да се излезе, като се приложи правилно следният метод, посочен ни от окултната наука: Да се трансформира съзнателно едно лошо разположение към близкия си в добро. Слабости и недостатъци във всеки човек има и като че ли повечето от тях изтичат из света на неговия личен живот.
към текста >>
13.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Един психически недъг или порок не е нищо друго, освен едно болезнено състояние на душата, взета в обикновен смисъл на
думата
.
Ревността ражда само страдания, измъчвания, мисли за отмъщения и др. подобни. Всяко нарушение на законите, които регулират нашия физически организъм, води към едно болезнено състояние – една болест. Кои са докторите на тия болести, какъв е развоят на самия болезнен процес – това е предмет на днешната медицина. За тях тя е писана много и за това няма да се спирам на тоя въпрос. За нас е важно да отбележим само факта, че по аналогия на физическите болести съществуват и психически.
Един психически недъг или порок не е нищо друго, освен едно болезнено състояние на душата, взета в обикновен смисъл на
думата
.
Например, вземете страха. В едно уплашено състояние човек изгубва съзнателния контрол, над себе си и започва да действува напълно инстинктивно без да мисли. А какво показва това? Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв. И следователно съзнанието е безсилно да окаже своето въздействие.
към текста >>
14.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си
дума
, изказана от някой автор.
Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд.
И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си
дума
, изказана от някой автор.
Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб. Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси. Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за разумността на метода по който е бил отгледан. Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в почвата на живота. Плодът ще покаже тяхната вътрешна стойност И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод.
към текста >>
15.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тук
думата
„душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека.
Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването. Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци.
Тук
думата
„душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека.
Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено. Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление.
към текста >>
16.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нещо изхвръква из нас, размества се, допълня се, всяка
дума
се изживява, недомлъвките носят след себе си порой от мисли, и всичко става ясно и тъй леко. Защо?
– Безкраят, далечината, едва в мъгливи очертания граничи, заградена с планини, и всичко това са ниви, това е човешки труд. Десет или двадесет минути по пътя ние прекарваме винаги в разговори. Ние вървим по селският отъпкан път, всред нас вървят тия, които знаят въпроса, които са сведущи. Те говорят, разсъждават излагат. Всички сериозни, съсредоточени, вървят някак по-особено.
Нещо изхвръква из нас, размества се, допълня се, всяка
дума
се изживява, недомлъвките носят след себе си порой от мисли, и всичко става ясно и тъй леко. Защо?
Защото сме сами? Защото сме свободни ли, или защото всичко наоколо е чисто и приятно? В нас са се явили въодушевления и желания, носещи в себе си дълбочина и воля за изпълнение. Един изказва мисъл, която всички мислят, и всичко върви ясно и светло. Говорим за татвите или за татвасите, както ги казват индусите, за ония двучасови смени на космични влияния от изгрева до залеза на слънцето и действително проверяването ни се е съпоставяло.
към текста >>
17.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Преди всичко – в какъв смисъл може да става
дума
за нещо ново.
Нашите задачи Ние всички сме носители на учението на Всемирното Бяло Братство. Всички мислим, че това учение може и трябва да се приложи и всички знаем, че приложението при днешните условия не е лесно. Това се дължи от една страна на факта, че новото учение се намира още в процеса на своето изложение и изяснение и от друга страна, че ние изхождаме от различни среди и волно и неволно носим в себе си още следите на други учения и други разбирания. И целта на нашите събори е да се опознаем и да си изясним взаимно ония въпроси, които общо ни интересуват.
Преди всичко – в какъв смисъл може да става
дума
за нещо ново.
Ние всички често говорим за нова наука, нов морал, ново изкуство, нов живот и т.н. Но как трябва да разбираме новото. Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота. Ако мислим, че можем да създадем нова наука с нови научни институти – това е засега поне, работа трудна. Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени.
към текста >>
18.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена
дума
.
КРАЙ МОРЕТО ...Морето има своята тайна. В неговата дълбина е скрито драгоценно сандъче с ключа на неизвестното, неказано още слово и блясъкът на бисерите по това мъничко сандъче привлича окото на мнозина, що дирят тайната на „морето".
Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена
дума
.
Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка. Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна дума!... Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна.
към текста >>
Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна
дума
!...
КРАЙ МОРЕТО ...Морето има своята тайна. В неговата дълбина е скрито драгоценно сандъче с ключа на неизвестното, неказано още слово и блясъкът на бисерите по това мъничко сандъче привлича окото на мнозина, що дирят тайната на „морето". Мнозина смелчаци са влизали до дъното на неговото приказно царство, при медузите, при коралите, при мъничките светливи миди, където между водораслите се шушне нещо за вечната легенда на морето, но никой още не е видял и отворил скъпоценното сандъче, където е написана с ръката на Посейдон страшната, свещена дума. Морето реве, шуми, плиска с гребените на своите вълни, кани, смее се и вика смелите, що търсят да найдат в неговото чудно царство ключа на вечната загадка... Морето има своя вечна загадка.
Морето, със своята широта, със своята мощ, със своя рев, морето с хилядите стъклени очи на своите девици, таи в недрата си най-ценната, най великата и най-страшна
дума
!...
Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва. Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи... Те, героите, познават вече царството на морето, те знаят също неговия повелител, но на устата те имат печата на страшно безмълвие-тайна. Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни... ...Морето има една вечна тайна. Кога ще я открием? Защото може би страшни са преградите до нея, затова морето ни зове все по-силно и ни кани с тайнствен повик, който дочуваме в плисъка и неговия непрестанен шум... * * * Нека си остана както преди самотен на моя кораб, който лети по гривестата повърхност на морето, към хоризонта на моя дълъг път.
към текста >>
19.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това подсещане, тая тиха
дума
в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него.
Това е всичко великолепно, улеснява, спестява времето, но защо паралелно с това упада онова братско съчувствие, оная взаимност между нас? Защо днес всичко, което ние хората сме извлекли из щедрата природа се използва за най-долни, за най-безчовечни цели? Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ? Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл. Ние не обръщаме вече внимание на онова подсещане, което имаме в нашите души, оня тих глас на съвестта, който в редки, но вдъхновени моменти ни посещава.
Това подсещане, тая тиха
дума
в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него.
Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене. Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки. Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко.
към текста >>
20.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук
думата
„природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на
думата
, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма.
Всеки от тях гледа само едната страна на живота, без да погледне на целокупния живот. Явно е, че въпросът, поставен на една такава база, не може по никакъв начин да добие едно правилно разрешение. Принципите, установени по тоя път са релативни. Те нямат една обективна реалност, защото не съществуват в природата, а са продукт на една умствена дейност. По такъв път е изграден съвременния морал.
Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук
думата
„природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на
думата
, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма.
Там именно трябва да потърсим тия принципи и то по също така обективен път, по който върви и биологът в диренето законите за проявите на живота. Намерили ги веднъж обаче, ние не трябва по нататък да следваме неговия пример т. е., да се задоволим да ги внесем в нашия ум само като факти на познанието, както обикновено се постъпва. Днес законите на морала стоят в съзнанието на хората също така, както тия напр. на физиката или химията.
към текста >>
21.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тяхната песен се състои от една
дума
или дори един слог повтарян до безконечност.
Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя.
Тяхната песен се състои от една
дума
или дори един слог повтарян до безконечност.
Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент. Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност. Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама.
към текста >>
Тая инструментална музика, за която стана вече
дума
, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри.
Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата. Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч. Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр. Такива са първобитните музикални прояви и у диваците.
Тая инструментална музика, за която стана вече
дума
, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри.
Особено там се срещат тъпанът и флейта. Африканските негри около Габон, Конго, между Занзибар и Големите езера се отличават със своята голяма музикална склонност. На хорá се предават със същинска беснота. Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление. У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина.
към текста >>
В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане
дума
по-долу.
императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората." Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят.
В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане
дума
по-долу.
По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит.
към текста >>
22.
ПЕСНИ - Т.
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Запример той употребява
думата
астрономия в своя труд, наместо астрология.
Това е едно похвално дело, което заслужва да се отбележи. Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно – да не кажем повече – в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки. А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелз, на един Птоломей, на един Кеплер и сравни ли го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните. Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него.
Запример той употребява
думата
астрономия в своя труд, наместо астрология.
Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто думата астрология, която много по-подхожда в случая? Защо при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние? Аз знам, че a priori, слънчевото влияние изглежда да господствува над целия ни организъм, но нищо не доказва, че покрай слънцето и други планетни или звездни радиации, по-тихи и по-неуловими, не упражняват значително въздействие върху биологичният процес изобщо и върху физичното ни тяло, в частност. Така напр., - за да поменем само луната – ние изложихме в списанието L'Homéopathie française, цяла редица неопровержими факти, за лунното влияние, които имат отношение към горния въпрос. Що се отнася пък до твърдението, както казва Nordmann, че поради голямото разстояние на известни звезди, които се включват в Зодиака, тяхното влияние трябва да се счита практически за равно на нула, това е един аргумент, който не притежава никаква стойност, защото има, пак повтарям това – влияния едва доловими, безкрайно малки, които обаче са в състояние да внесат големи промени в нашата нервна система.
към текста >>
Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто
думата
астрология, която много по-подхожда в случая?
Защото знайно е, че в наши дни, осмиването на всички ония древни науки, които ни е завещало миналото, е в реда на нещата, както и възгледа, че има нещо превратно – да не кажем повече – в ума на всички ония бележити мъже, които са посветили живота си на тези науки. А рече ли човек да изследва мозъчния строеж на един Парацелз, на един Птоломей, на един Кеплер и сравни ли го с този на нашите съвременни сорбонисти (професори), не може да не установи едно рязко различие, което далеч не е в полза на тия последните. Както и да е, ала аз пак ще повторя, че е похвално делото на д-р Romary, най-вече задето е дръзнал да се залови с този въпрос. Ала все пак аз ще му направя някои малки забележки, за които той ще ме извини, уверен съм, като познава моята дълбока почит към него. Запример той употребява думата астрономия в своя труд, наместо астрология.
Защо, щом въпросът е за астрално влияние, за радиация, за тънко вибриране, което въздействува на нашата нервна система, да не се употребява чисто и просто
думата
астрология, която много по-подхожда в случая?
Защо при наличността на всички радиации, които ни обхващат от вси страни, да се избира като пример едничко слънчевото влияние? Аз знам, че a priori, слънчевото влияние изглежда да господствува над целия ни организъм, но нищо не доказва, че покрай слънцето и други планетни или звездни радиации, по-тихи и по-неуловими, не упражняват значително въздействие върху биологичният процес изобщо и върху физичното ни тяло, в частност. Така напр., - за да поменем само луната – ние изложихме в списанието L'Homéopathie française, цяла редица неопровержими факти, за лунното влияние, които имат отношение към горния въпрос. Що се отнася пък до твърдението, както казва Nordmann, че поради голямото разстояние на известни звезди, които се включват в Зодиака, тяхното влияние трябва да се счита практически за равно на нула, това е един аргумент, който не притежава никаква стойност, защото има, пак повтарям това – влияния едва доловими, безкрайно малки, които обаче са в състояние да внесат големи промени в нашата нервна система. Кой не знае наистина, че в хомеопатията известни медикаменти, доведени до хилядния разтвор, произвеждат понякога върху болните мощни действия, които при това траят дълго време?
към текста >>
23.
ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една
дума
на неизразим език –
дума
, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце.
Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка. Плясъкът на вълни, леко носени от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост. Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел.
И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една
дума
на неизразим език –
дума
, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце.
Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце.
към текста >>
24.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Като споменах
думата
разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не.
ВЕГЕТИРАНЕ И ЖИВОТ Има една категория хора, които в своя живот нито градят, нито разрушават. Това са пасивни, скучни деца без идеал, без насока. Те живеят много малко духовно, а повече вегетират.
Като споменах
думата
разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не.
Употребих тая дума, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито гради, нито руши. Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат идеи. Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение.
към текста >>
Употребих тая
дума
, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито гради, нито руши.
ВЕГЕТИРАНЕ И ЖИВОТ Има една категория хора, които в своя живот нито градят, нито разрушават. Това са пасивни, скучни деца без идеал, без насока. Те живеят много малко духовно, а повече вегетират. Като споменах думата разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не.
Употребих тая
дума
, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито гради, нито руши.
Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат идеи. Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове.
към текста >>
По този въпрос тук е ставало
дума
и други път.
Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи. В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си. Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее. Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм? Това е една страшна борба, която знаят ония, които познават тоя звяр; ония, които не крещят против неправдата, докато не престанат да вършат неправда.
По този въпрос тук е ставало
дума
и други път.
Някому ще се види може би банално – да се приказва за себесъвършенството, но ние не ще престанем да отделяме по няколко скромни страници по тоя въпрос, защото го смятаме за най-жизнен и належащ в нашето време. – Вегетират, – казват понякога за тия, които изучават великия закон на любовта, закона на вътрешното растене. – Живеят живот на абсолютна пасивност и губят напразно своите дни – казват за тия, които са видели нейде изходния път за личността и за общото, за хората, крачещи по каменистия път на себеиздигането. Така е, прави са тия що казват това, ако вярват искрено, че злото се изкоренява по пътищата на щурма, на трясъците и кръвта. Тогава естествено, които не са с тях, ако не са против тях, то поне не са за тях.
към текста >>
За тях не става
дума
.
В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички. Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот. Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз. Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия.
За тях не става
дума
.
Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото". Те съграждат себе си само в килограми, а за идеи, за душа, за това, че има разпнати на кръст страдалци в конфликт със себе си, у тях не се появява питане. Не за вегетиране, не за удоволствие само сме създадени. В човешкия живот има една велика задача, която всеки сам ще открие. Едни я виждат в едно, други в друго, но всички един ден ще се изправим пред истината, която сега не можем да погледнем право в очите, защото ослепителния ù блясък е обвит в много одежди Тогава защо да правим опустошения по нашия път?
към текста >>
25.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на
думата
) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното.
Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното. Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно. При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване. И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение. От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата.
Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на
думата
) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното.
И така е фактически с цялата днешна психология. А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт.
към текста >>
26.
ЗА ЖИВОТО ПОЗНАНИЕ - Г.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И когато става
дума
за общочовешки идеи, за братство между хората, някои мислят, че това значи изравняване, обезличаване на хората (както и си представят някои религиозни мислители) и при наличността на действителността, разбира се, подобно схващане им се явява абсурдно, с него и ние не сме съгласни.
– На подобно възражение ние бихме отговорили накратко със следното: Тия науки не съдържат нищо фантастично и измислено, а описват и обясняват самата действителност такава, каквато си е. И голяма част от хората на дейния и практическия живот, без даже да знаят за съществуването на никакви окултни дисциплини като физиогномия, френология и т.н., като изключим крайностите в предубежденията, интуитивно, по своите външни проявления и характерни черти, се оценяват доста правилно и обективно един друг. Те знаят, че независимо от еднаквостта на материалните условия, едни хора по темперамент са флегматични, а други подвижни, едни мълчаливи и тихи, а други приказливи и буйни и т.н. – безкрайно разнообразие, което малко може да се измени, а още по-малко да се създаде чрез изкуствено нагласени условия. Това, което ни учи практическият живот, него системно и теоретически излагат окултните науки.
И когато става
дума
за общочовешки идеи, за братство между хората, някои мислят, че това значи изравняване, обезличаване на хората (както и си представят някои религиозни мислители) и при наличността на действителността, разбира се, подобно схващане им се явява абсурдно, с него и ние не сме съгласни.
Окултната наука изхожда от това, което имаме фактически днес. И тъкмо в това седи нейната сила. Познавайки цялото минало развитие на човечеството и перспективите на неговото бъдеще, тя дава указания за онова, което е най-необходимо да направи човек в днешния си стадий на развитие. Човешкото съвършенство е идеал, към който всички трябва да се стремим, но то е същевременно въпрос на хилядолетия. За него се допринесе повече не чрез религиозни увлечения и едностранчиви идеалистични побуждения, а чрез трезво и същевременно дълбоко и свободно от всякакви предразсъдъци познаване законите на живота.
към текста >>
27.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K.
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Поменете пред гладния
думата
хляб и цялото му същество ще дойде в жив трепет.
Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот. Живото познание – това са сенки. Обикновеното познание е само сенки. Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад. Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания.
Поменете пред гладния
думата
хляб и цялото му същество ще дойде в жив трепет.
Може човек да не знае що е всъщност глада като физиологически или психически процес – нима науката след толкова изследвания знае нещо положително – ала той го преживява. Всяко живо познание се преживява. И докато духовните истини, за които ние днес само спекулираме, не станат тъй реални като глада, жаждата, те не са още живи зарад нас. Вземете, запример, думата истина. Колко разнообразни схващания за това „понятие".
към текста >>
Вземете, запример,
думата
истина.
Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания. Поменете пред гладния думата хляб и цялото му същество ще дойде в жив трепет. Може човек да не знае що е всъщност глада като физиологически или психически процес – нима науката след толкова изследвания знае нещо положително – ала той го преживява. Всяко живо познание се преживява. И докато духовните истини, за които ние днес само спекулираме, не станат тъй реални като глада, жаждата, те не са още живи зарад нас.
Вземете, запример,
думата
истина.
Колко разнообразни схващания за това „понятие". Тя е още всъщност за човека само едно понятие. Не че човек не знае истината – ала той е пообъркал пътя за нейното постигане. Истината не е вън, а вътре в него. И тя постоянно му говори, само че нейният глас е много тих.
към текста >>
28.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е организиращата сила на тялото, която е причината за стойността на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите съставни части при смяна на материята, с една
дума
това е носителят на жизнената душа, в чиято дейност се съдържа и самият вегетативен живот.
Ние казваме, че щом едно тяло привлича железни частици, никел, кобалт и след това ги отблъсква, че то е наелектризирано, ако тялото задържа частиците казваме, че то е магнит и т.н. и в гореприведените примери следва да търсим причината, силата що произвежда тези явления. Немският физик Fr. Feerhow, цитирайки френския учен H. Durwllle, определя тази сила като един принцип, който управлява всички функции на тялото, като възбужда и регулира неговите физиологични прояви.
Това е организиращата сила на тялото, която е причината за стойността на неговата морфологична структура, както и на възобновяването на неговите съставни части при смяна на материята, с една
дума
това е носителят на жизнената душа, в чиято дейност се съдържа и самият вегетативен живот.
На този всемирен агент той дава названието „анимизъм", като вижда неговото действие в цялата природа. – С ред опити той доказва, че анимизмът е една особена, самостойна природна сила или енергия, която не бива да се смесва с другите физически сили като топлина, светлина, електричество, магнетизъм и, привеждайки опитите на Durwllle според съчинението му „Die Physix des Animal – Magnetismus", доказва анимистичните феномени и обяснява ред явления, необяснени дотогава, като определя в закони действията и трансформациите на тази сила, като формулира основните закони на поляризацията и взаимодействието на същата и, в зависимост от източника на нейната проява, нарича тази сила човешки анимизъм, животински, растителен, минерален, магнитен, електричен, химически, звуков и пр. анимизъм. В една следваща статия може да се върнем и разгледаме по-обстойно различните трансформации на движението, топлината, електричеството и магнетизма със съответните физиологични прояви у човека, обяснени в светлината на горната теория на анимизма. А. de K.
към текста >>
29.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е вече молитва в широкия смисъл на
думата
.
Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр.
Това е вече молитва в широкия смисъл на
думата
.
Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа".
към текста >>
30.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако някога на тях са
продумаше
за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да събудят насмешка, презрение, или пък ругатни.
Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги. Нека сега разгледаме предложения на тая изрезка пример за руската действителност. Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение. Ония, на които тогава беше добре (това добре е от тяхно гледище), когато се видеха отдолу в своята борба, когато върху тях премина жестокият валяк на бунта, започнаха да пишат писма на Горки, да апелират за човещина, да говорят за Христа.
Ако някога на тях са
продумаше
за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да събудят насмешка, презрение, или пък ругатни.
По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа. На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно. Това е ясно. Нещо повече, това е справедливо.
към текста >>
Защо тогава Горки да не каже своята
дума
за тая красота на по-малките от него?
Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой. Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види! " Не е ясно. Вярва ли писателят в царството на свободата, на правдата или не. Ако не вярва, ако мисли, че трябва да се ходи по тоя страшен път на братоубийствено изтребление, тогава горко на Горки; ако ли пък вярва, тогава как ще се въдвори то при тоя принцип вечно на отмъщение?
Защо тогава Горки да не каже своята
дума
за тая красота на по-малките от него?
Да каже тия думи ясно, смело, пред целия руски народ, пред цялото човечество, пред Бога!
към текста >>
31.
Нестинарските игри - Добран
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
. ."
Думата
ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение.
Обикновено и окултно ученичество (Скица) „Бъдете като децата.
. ."
Думата
ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение.
Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост. И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин.
към текста >>
32.
Научна астрология - Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
стил), кой когато и да засвири „нестинарската свирня", нестинарите искат огън,
думайки
, че ги „прихващал Св. Константин".
Ако иска да предскаже нещо, смахва с ръка да спрат гайдите и тъпаните". Нестинарят играе докато лицето му почне да добива обикновеното си изражение и „почне да му припаря". Тогава, според Русев, той тайно излизал от огъня и нагазвал калта с разлятата вода. През целия м. май (ст.
стил), кой когато и да засвири „нестинарската свирня", нестинарите искат огън,
думайки
, че ги „прихващал Св. Константин".
„През друго време на годината те губят тази страст и не могат да газят огъня". По късно Ст. Шивачев в 1895 год. също дава едно описание на тоя обичай, съвсем независимо от своите двама предшественици. На 21 май (ст.
към текста >>
Той сам е посетил тия краища и макар лично да не е видял самите игри, защото не е ходил на самия празник, а през лятото, все пак е направил една доста ценна анкета по тия явления, за която ще стане
дума
по-долу.
Нито черквата, нито науката не са се показали достатъчно прозорливи, за да вникнат в този обичай и основно да го проучат. Тук, безспорно и фолклористът ще намери извор за твърде интересни и ценни наблюдения, и физиологът ще открие странни положения не попадащи под общата класификация на физиологическите закони, и психологът би намерил един извор на ценни психологически моменти, и теолозите биха могли да черпят много материал за изучаване, въобще тук тоя край със своите старинни обичаи би могъл да представлява ценна област за изучаване. Но нашите учени не можаха да проучат тия явления. По голям интерес към тях прояви само проф. Арнаудов, който може да се каже, ги изучи всестранно от битова гледна точка.
Той сам е посетил тия краища и макар лично да не е видял самите игри, защото не е ходил на самия празник, а през лятото, все пак е направил една доста ценна анкета по тия явления, за която ще стане
дума
по-долу.
към текста >>
33.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и
дума
не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата.
Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология – нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше училище по астрология и сродните ней науки. Разбира се, това, че в миналото, па и в наши дни много просветени умове са се занимавали с астрология, не е още никакво научно доказателство. Туй само може да ни вдъхне вяpa в нейната достоверност и да ни подтикне към самостойни проучвания. Въпросът за истинността на астрологията днес е разрешен чисто научно.
И следователно, щом тя може да се постави на една чисто експериментална база, досущ така, както и останалите природни науки, и да се изследва по ония общи методи, които са достъпни на съвременната наука, по нататък за някакви субективни вярвания в астрологията и
дума
не може да става – ние ще бъдем изправени пред нейната научна достоверност, която сама ще определи своята стойност с правдивия език на числата.
Но, преди да пристъпим към научното поставяне на астрологичния проблем, ще хвърлим един бегъл поглед върху астрономичните елементи, с които астрологията оперира*. Астрологичното изследване изхожда от следните данни: дата и място на раждането на даден индивид или на извършването на известно събитие, което значи: изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо. С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени слънцето, луната и планетите, според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното: Еклиптиката или видимият път на слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°.
към текста >>
34.
Мисли за ученика - Борис Николов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна
дума
, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път!
Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец. От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният люби чрез тебе, Той гледа през твоето око. Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор.
Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна
дума
, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път!
Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно.
към текста >>
Абар се замисли и отвърна: – То не може да се назове, защото всяка измислена
дума
е по-малко от онова, което е то.
Колко е трудно и колко е велико това. Веднага ще почувстваш че трябва да изтриеш от себе си оная ръжда, която земята е натрупала връх тебе. И първото нещо, което ще откриеш в тоя свещен опит, е липсата на оная чистота, която има детето, същата тая, която сътворява неговата безкрайно примамлива невинност. В тоя опит човек разбира, че не надолу ще трябва да слезе, за да се изравни с детето, а трябва да се изкачи, за го достигне в неговата невинност и чистота ... * Кажи ми най-сетне, мъдри Абар и ответа на деветото питане, за да се напълни душата ми. – Кое е най-великото?
Абар се замисли и отвърна: – То не може да се назове, защото всяка измислена
дума
е по-малко от онова, което е то.
Човеците го не знаят даже когато го назовават, продължи той. Това е единствената сила, която не признава мерките и човешките закони, сила, която възраства из най-съкровените глъбини, из светилището на душата, където самият Той пребивава. Това е една свещена дума, която е едно от имената на Твореца. Силата, която е победила смъртта, силата, която е превъзмогнала небитието и която слиза и до последната мушица да осмисли нейният земен път. Един миг преживян в нея, ще роди в тебе светлина и щастие, с които нямат равна стойност и всички земни радости, придобити в трудния и дълъг път на хилядите векове.
към текста >>
Това е една свещена
дума
, която е едно от имената на Твореца.
В тоя опит човек разбира, че не надолу ще трябва да слезе, за да се изравни с детето, а трябва да се изкачи, за го достигне в неговата невинност и чистота ... * Кажи ми най-сетне, мъдри Абар и ответа на деветото питане, за да се напълни душата ми. – Кое е най-великото? Абар се замисли и отвърна: – То не може да се назове, защото всяка измислена дума е по-малко от онова, което е то. Човеците го не знаят даже когато го назовават, продължи той. Това е единствената сила, която не признава мерките и човешките закони, сила, която възраства из най-съкровените глъбини, из светилището на душата, където самият Той пребивава.
Това е една свещена
дума
, която е едно от имената на Твореца.
Силата, която е победила смъртта, силата, която е превъзмогнала небитието и която слиза и до последната мушица да осмисли нейният земен път. Един миг преживян в нея, ще роди в тебе светлина и щастие, с които нямат равна стойност и всички земни радости, придобити в трудния и дълъг път на хилядите векове. То е онова, заради което безкрайно голямото пожелава да се събере в безкрайно малкото за да го прояви. Това е венецът, който осмисля живота. Странникът дълго мисли.
към текста >>
Той се вгледа добре в живота и потърси да сглоби свещената
дума
.
Един миг преживян в нея, ще роди в тебе светлина и щастие, с които нямат равна стойност и всички земни радости, придобити в трудния и дълъг път на хилядите векове. То е онова, заради което безкрайно голямото пожелава да се събере в безкрайно малкото за да го прояви. Това е венецът, който осмисля живота. Странникът дълго мисли. В душата му прорастваше като млад стрък онова, което бе посято.
Той се вгледа добре в живота и потърси да сглоби свещената
дума
.
Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес. На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта. И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта.
към текста >>
35.
Правият път на живота
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ще кажем някоя и друга
дума
за начина, по който те са работили.
Съчетанието на тия тонове, извънредно мелодично, образува това, що те наричат хармония на сферите. Тази концепция — твърде древна — ние срещаме в космогониите на западна Азия, на Египет, Гърция и Италия. Така запр. Плутарх твърди, че Земята отговаря на тона ла, Луната — на си, Меркурий — на тона до, а неподвижните звезди на октавата на ла. И ето че напоследък, генерал Перие и двама негови сътрудници намират средство, служейки си с един твърде остроумен диспозитив, да зарегистрират и да чуят трептенията на звездите.
Ще кажем някоя и друга
дума
за начина, по който те са работили.
На един голям екваториал те настанили една голяма тръба, на чийто край разположили калий. Калият притежава свойството, когато бъде засегнат от светлината да отделя известен брой електрони; така че, когато лъчите на една звезда засегнат калия, ако има една разлика в потенциалите от неколкостотин волта, явява се електричен ток. Явно е, че токът ще бъде твърде слаб, понеже звездите са твърде отдалечени. Но за щастие, той може да бъде увеличен един милион пъти с помощта на една лампа с две мрежи. При тия условия, ако се прокара така получения ток през един телефонен апарат, чува се съвсем ясно звук, който много напомня звука на безжичния телеграф.
към текста >>
36.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Оттам и разликата между знание в тесен смисъл на
думата
и мъдрост.
Не може, защото за да направиш истинско добро, трябва да знаеш законите, които действуват в природата. Тази мисъл с други думи г. Дънов изразява и така: „Любов без мъдрост не може и мъдрост без любов не може". Нужни са два вида знания: Знание на законите, които лежат в основите на битието. Знание на методите за приложение на тези закони в живота.
Оттам и разликата между знание в тесен смисъл на
думата
и мъдрост.
Знание се добива чрез изучаване на явленията и на законите, които ги управляват. А мъдрост е знание на методите, чрез които тези знания могат да се използуват, да се приложат в живота. Мъдър е онзи, който знае практически да приложи своето познание в живота. И самото приложение е вече проява на волята. Мъдрост е значи знание за приложението, а самото действие (самото прилагане) е израз на волята.
към текста >>
Ако употребим израза механичен в широк смисъл на
думата
, можем да кажем, че според това схващане механичните закони лежат в основата на битието.
Мъдрост е значи знание за приложението, а самото действие (самото прилагане) е израз на волята. Онзи, който иска да. работи за новата култура, трябва да изучи между другото и методите за прилагане на великите божествени закони. Какво трябва да разбираме под думите „жива природа"? За някои може би природата е само сбор от физико-химични явления, които се управляват от физико-химичните закони и нищо друго.
Ако употребим израза механичен в широк смисъл на
думата
, можем да кажем, че според това схващане механичните закони лежат в основата на битието.
Обаче както казахме по-горе, според окултизма природата не е мъртва, а жива, тя е разумна, т.е. зад видимите материални явления има духовна страна, има дейност на висши разумни същества[2]. Физичната страна на природата не е откъсната от духовната! Всъщност физичното е само като външен израз, като физиономия на духовната страна на природата. Окултизмът не иска да изучава духовната страна на нещата откъснато, само за себе си, но в нейното отношение с материалните процеси: той иска да изучава връзката между материалните и духовни сили и закони.
към текста >>
37.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Всички почти, които вярват (става
дума
за вяра в религиозен смисъл), защото е прието да се вярва, а голяма част от ония, които не вярват, отричат това, защото има едно друго мнозинство, което е настроено отрицателно и което влияе с един особен род атеистичен авторитет.
Правилната мисъл ще роди правилни пожелания, а от там ще се роди и правилната постъпка. Постъпките са продукт на пожеланието, а последните на мисълта. Това е стара истина, казана от мъдрите още в далечното минало. И тъй като в основата на живота стои мисълта, мирогледа, нека се поспрем на това, което определя тоя мироглед – насоките в живота на дадена личност. Едно голямо мнозинство от хората днес нямат определен за себе си мироглед, или по-право, вътрешен поглед върху живота, обоснован на нещо свое, проверено и доказано.
Всички почти, които вярват (става
дума
за вяра в религиозен смисъл), защото е прието да се вярва, а голяма част от ония, които не вярват, отричат това, защото има едно друго мнозинство, което е настроено отрицателно и което влияе с един особен род атеистичен авторитет.
Най-главното според нас не е дали някой вярва или не вярва, а дали знае защо вярва, или не вярва. Едни казват: „Вярвам в Бога", други – „не вярвам в никакъв Бог". Нито едните, нито другите казват най-важното, защото нито само да вярваш е достатъчно, нито само да отричаш. Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата. Някои мислеха, че да си верующ, трябва да си ограничен, суеверен човек.
към текста >>
Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане
дума
за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”.
Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи. Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината. Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на светлината, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на светлината. Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на атома. Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо вещество в друго.
Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане
дума
за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”.
Нещо повече. Ние ще кажем, че това, което сега по пътя на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска реалност е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята. По тоя въпрос за материята би могло много да се каже, обаче в случая не са необходими всички подробности, които са от интерес за специалисти само. За нас е важно да изтъкнем само факта, че това което хората разбират под материя, не е така просто, така случайно, а нещо което крие в себе си тайната на много сили, що я сътворяват. Какви са тия сили?
към текста >>
38.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Аз бях при нестинарките и следях разговора им, отнасящ се до домашните им работи и нито
дума
за играта.
Всички нестинарки на брои 4 бяха боси. Към 830 часа, когато дървата бяха вече изгорели и жарта разпръсната, нестинарите излязоха от конака и се наредиха по следующия начин: най-напред вървяха гайдаря и тъпанаря и свиреха ръченица – особена мелодия, зад тях следваха три млади момчета, които носеха иконите на св. Константин и Елена и майка им. Зад тях вървяха нестинарките. Шествието мина през мегдана, обиколи веднъж селската църква, обиколи три пъти огъня и застана на изток от огъня.
Аз бях при нестинарките и следях разговора им, отнасящ се до домашните им работи и нито
дума
за играта.
Едната от жените, както говореше започна да охка, да издава особени звуци, да маха ръце напред-назад, съгласяващо се със свирнята и ударите на тъпана, постоя известно време пред иконите, за да получи сила и вдъхновение, обиколи веднъж огъня, влезе в разпръснатата жар, дебела около 5 см., направи 6 стъпки ситно и излезе. След това наново отиде пред иконата, все играейки и издавайки странни звуци и се върна по същия път в огъня. Играта трая около половин час, през което време играещата нестинарка влиза 6 пъти в огъня и направи в него 52 стъпки. Нестинарката, която игра в огъня беше на 42 год. и игра все с полузатворени очи и през цялата игра викаше и махаше с ръце Веднага след играта нестинарките вкупом се върнаха в конака.
към текста >>
39.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Могат да се срещнат да речем следните аспекти, общи и за двата хороскопа: слънцето в секстил (60°) с Марс, Луната в паралел с Венера, Меркурий в квадратура (90°) с Юпитер и пр.[2] С една
дума
, при разглеждане на два или повече хороскопа винаги е възможно да попаднем на известни аналогии, но възможно е и обратното – да не попаднем на никакви прилики.
Може да се случи луната в единия хороскоп да е на 15° от знака Лъв (135° по еклиптиката). Ако и във втория хороскоп тя е на 15° от Лъва или в границите на планетния кръг на влияние[1], който се простира по на 10° отсам и оттатък точката, която заема луната в първия хороскоп, т.е ако се намира между 5° и 25° от Лъва счита се, че тия планети имат еднакво зодиакално положение. Може да се случи после някои планети да се намират в един и същ дом, напр. в Х1-и дом. Най-сетне могат да се срещнат в разглежданите хороскопи един или ред еднакви аспекти.
Могат да се срещнат да речем следните аспекти, общи и за двата хороскопа: слънцето в секстил (60°) с Марс, Луната в паралел с Венера, Меркурий в квадратура (90°) с Юпитер и пр.[2] С една
дума
, при разглеждане на два или повече хороскопа винаги е възможно да попаднем на известни аналогии, но възможно е и обратното – да не попаднем на никакви прилики.
Именно тук се явяват на помощ статистичните изследвания и вероятностите, за да ни дадат сведения, кога изобщо ние можем да се надяваме да срещнем това или онова съвпадение на 2 или повече астрологични фактора, с други думи да ни дадат вероятността, с която ние можем да очакваме в общия случай да попаднем на това или онова аналогично съчетание. Но нека още веднъж прецизираме основите, върху които оперира астрологичното сравнение. Ние сравняваме 1° от положението в зодиака на 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети; 2° положението на 9-те подвижни светила: Слънце, Луна и планети и 3° аспектите, които образуват 11-те гореспоменати елементи помежду си в единия и другия хороскоп.[3] Едно просто изчисление ще ни даде броя на ония астрологични фактори, които играят роля като елементи на сравнение. 11 положения в зодиака на 11-те елементи дава 11 фактора.
към текста >>
Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една
дума
, като спазим всички астрономични условия).
9 положения в 12-те дома на 9-те подвижни елементи дава още 9 фактора. 11-те елементи: Аsс, М.С. и 9-те планети в своите всевъзможни съчетания в границите на 6-те аспекта, след като се изключат ония случаи, които нямат астрономичен смисъл[4], дават още около 313 фактора. Та всичко на брой около 333 фактора, върху които е ограничил своите изследвания поменатия френски астролог. Ще помена само пътем, че привличането и на други елементи, които играят роля в астрологията, ще предизвика едно силно покачване в броя на астрологичните фактори, които в такъв случай може да надхвърлят няколко хиляди.
Следователно ние бихме могли да се запитаме, каква е вероятността, даден астрологичен фактор да се среща едновременно в два хороскопа (като се съобразяваме с всички изисквания за периодите на планетните обиколки, с една
дума
, като спазим всички астрономични условия).
При това ще се разграничат три вида вероятности, които Фламбар е нарекъл астрономична, обща и специална или частна. По един-два примера за всички тия категории вероятности ще ни избави от дълги обяснения и освен това тутакси ще ни доведе до самата ядка на въпроса, що заченахме още в началото. Астрономичната вероятност произтича от собственото движение на 11-те елемента. Да се попитаме напр. каква е вероятността да се намира Слънцето в хороскопа на лицето В в същото зодиакално положение, както в хороскопа на лицето А.
към текста >>
40.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
И всяка
дума
на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята.
Фактът си остава обаче, че музиката ни „говори" и ние понякога "разбираме" нещо от музиката, понякога „чувствуваме" нещо, а понякога получаваме някакви волеви напрежения. Съдържанието на музиката обаче е нещо, което е над мислите, над чувствата, над волята у човека и му говори на един език обединяващ в себе си езика на трите тия човешки проявления и съдържащ техните съставни елементи. Една и съща музика у едного поражда мисли, у другиго чувства, а трети импулсира за работа – каква и нему не е ясно, но все таки изпитва известно волево напрежение. Музиката носи идеи[1] на човека и говори на неговия дух – онова у нас, което е господар на нашите мисли, на нашите чувства, на нашата воля. А езикът на духа още не е разгадан от съвременната наука; при съвременния научно-психологичен опит не може да се мине отвъд мисъл, чувство и дейност и не може да се види, че те лежат на една обща основа, че те се проникват от един обобщаващ ги принцип – духа.
И всяка
дума
на неговия език е тройна по природа, тя носи зародиши за една мисъл, за едно чувство и искрица за възпламеняване на волята.
Езикът на духа е музика, защото съществени белези на духа с: хармония, правилност, разумност и равновесие – неща, които са и в основата на самата музика. С музика си говорят духовете, с музика те общуват помежду си. Музиката е дадена на човечеството като единствено средство за проникване в духовния свят, в атмосферата на който се разнасят и преливат светли мажорни акорди и хармонии, неуловими за човешкото ухо. И тяхното слабо отражение на земята дава мажорите, а тяхното пречупване през гъстата среда на греха и страданието, на които е обречен човек, дава миньорите в нашата бедна земна музика. Музиката носи идеи на човека, зародиши за трояката проява на човешкото съзнание.
към текста >>
По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и
дума
не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика.
– Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си. Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката. Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката. Колкото по-дълго трае това положение, толкова повече богатство прелива музиката в душата на човека, толкова повече зародиши на бъдещи мисли, образи, чувства и насоки на творчество му предлага тя. Какъв е тогава езикът на музиката?
По същина на този въпрос не може да се отговори засега, тъй като отговорът му предполага едновременно и разрешаване на много психологични проблеми; научния опит в областта на вътрешните прояви на човешкия живот е толкова ограничен и е още толкова отдалечен от разрешаването на неговите проблеми, че и
дума
не може да става за изяснение на сложните промени, които стават в психиката на човека, когато той слуша музика.
За външната страна на музиката обаче, за нейните изразни средства по форма, все още може да се каже нещо. Един опит за разчленяване на музикалната реч на съставните ù елементи е правен и той е дал известни резултати. Един поглед върху словесната реч ще ни ориентира що годе и за музикалната реч. В словесната реч най-малките съставни елементи са буквите (звуковете), които съчетани по един или друг начин дават думите, които са съдържанието на речта: образи, представи и понятия. Но смисълът в речта не иде нито от буквите, нито от думите, а е изразен отвлечено, чрез взаимоотношението, при което са поставени отделните думи.
към текста >>
Той отговаря на
думата
в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе.
Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът.
Той отговаря на
думата
в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе.
Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz. По-специалните изследвания върху мотива и неговите производни съчетания, ни показват, че в тях наистина се крият основните качества на цялата музика, те представляват цялата музика в миниатюр.
към текста >>
[1]
Думата
идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия.
И такова възприемане на музиката ще му донесе най-много богатство, тя ще го повдигне изцяло, ще пробуди в него гласа на по-висшето съзнание, ще разтроши оковите, сковаващи неговия дух, който ще се почувствува облекчен в студената и тъмна материя, в която е въплътен. А от свободата на духа, като първи негови рожби ще се появят и възвишените мисли и проекти, и благородните чувства и желания, и героичните стремежи и подтици. Не искайте да слушате музиката да ви говори на ума, защото две трети от нейните богатства ще бъдат загубени за вас; нито искайте да ви говори тя на сърцето, защото пак две трети от богатствата ù ще загубите; нито искайте да ви импулсира само във вашата работа – пак ще загубите. А издигнете себе си над мисъл, чувство и воля, потопете се в свръхсъзнанието на своя живот и тогава тя ще ви въздействува най-хармонично и най-пълно. А езикът на музиката тогава ще бъде онзи вътрешен и творчески процес, който спонтанно и неусетно ще облагородява и въздига душата, докато постепенно я издигне до лъчезарните висини на духа, където се разнасят блестящите мажорни акорди на божествената музика.
[1]
Думата
идеи тук и нататък ще използувам не в общоупотребителния ù смисъл, а условно избрах това име по липса на друго по-подходящо, за да именувам ония сложни зародиши, които идат от дълбочината на човешкото съзнание и които при съответната почва на една от трите посоки, по които се проявява засега човешкият живот, се конкретизират в мисли, чувства и действия.
Областта на идеите, там дето те се явяват цялостни и неразложени, е свръсъзнанието, което стон надъ ума, сърцето и волята на човека, проникващо ги и обединяващо ги в едно. Свръхсъзнанието се явява като нова посока на проява на човешкия живот, но не независимо отделна, а само резултантна, направо зародишна на споменатите три. Тук проявата е хармонична и пълна, тя е едновременно и мисъл, и чувство, и дейност. [2]Виж статията „Психофизиологичното въздействие на музиката върху човека", печатана в същото списание год. I. кн. 1.
към текста >>
41.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на
думата
, в който тя се употребява.
А затова не е нежно да се оттегли в някоя пустиня, защото и в пустиня да избяга, човек може да помъкне със себе си света. Това не е един външен механичен акт, а един дълбок процес, който се извършва естествено в човешката душа по скрити закони. Ония, които не са се никога издигали до състоянието на тия души – светии, пророци, мъдреци, велики художници – ги смятат за отстъпници от живота, защото те смятат за живот онова, което се твори шумно по стъгдите или в топлите кътчета на егоистичното доволство. Но онези, които вървят по Пътя не се смущават, защото те отдавна са се върнали оттам, където другите отиват. Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота.
Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на
думата
, в който тя се употребява.
Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си. В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло. И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си.
към текста >>
Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази
дума
: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си.
Това не е един външен механичен акт, а един дълбок процес, който се извършва естествено в човешката душа по скрити закони. Ония, които не са се никога издигали до състоянието на тия души – светии, пророци, мъдреци, велики художници – ги смятат за отстъпници от живота, защото те смятат за живот онова, което се твори шумно по стъгдите или в топлите кътчета на егоистичното доволство. Но онези, които вървят по Пътя не се смущават, защото те отдавна са се върнали оттам, където другите отиват. Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота. Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на думата, в който тя се употребява.
Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази
дума
: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си.
В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло. И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си. Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души.
към текста >>
42.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Божията
дума
да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане.
„Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност. Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни.
Божията
дума
да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане.
Да се изучат тези сили, значи да се изучи истинската човешка природа. Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения, напр. „Синята птица" от Метерлинк, романът „Хенрих фон Офтердинген" от Новалис, „Строител Солнес" от Ибсен, „Когато ний мъртвите се пробудим" от същия, „Фауст и пр. Героите на драмата „Синята птица" са две деца, които тръгват да търсят „синята птица".
към текста >>
43.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една
дума
, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове".
сяра, арабска гума, оцет, азбест и др. През 1912 г. проф. Арнаудов беше на същото мнение, но през 1924 г. пише: „Но всички тези манипулации помагат всъщност малко и могат да действуват повече, като стимуланти за самовнушението, тази истинска предпоставка за огнеупорството." И на друго място намира, че на лице са процеси от „психично естество". И по-надолу прибавя: „Анестезията е реален факт.
Тя не е симулация; тя е нещо сериозно и многото преходи, като захванем от пълно безчувствие при каталепсии и свършим със слабите степени при халюцинации, доказват само различното функционално разстройство в мозъчните центрове." С една
дума
, професор Арнаудов счита обяснението на този процес за изчерпано, като го обявява за „сомнамбулна екстаза", „себехипнотизация", някакво „функционално разстройство в мозъчните центрове".
И изобщо, като се обявява „напук" на всички, като се започне със „спиритистите", които говорят за магнетичен флуид или за други тайнствени агенти на чудесното огнено изпитание, „напук" и на „псевдореалистите", които отричат всичко психично, за да държат отговорна само загрубялата кожа, решително се обявява за ролята тук на „преобразеното вътрешно аз". Но анализирано, обяснението на проф. Арнаудов се оказва, че то не е още никакво обяснение, защото още никой учен не знае същността на сомнамбулизма, нито обяснението на хипнотизма, медиумизма в онзи смисъл, че да ни се разясни в достатъчна степен неизгарянето на тия индивиди. Вярно е, че днес се практикува даже от лекари хипнотизма, като анестезиращо, обезболяващо средство, но какво собствено става, че кожата не изгаря? Ако нервите, под влияние на известни хипнотични положения или връчени „функционални мозъчни разстройства", се отказват да превеждат болката и се получава тая анестезия, то все пак това никак не пречи кожата да изгори и без да се чувствува болка.
към текста >>
44.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Макар и не последна
дума
на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки определението си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό В списанието L'Esprit nouveau (№23) под горното заглавие срещаме изложени от френския учен Емил Дерменгам, новите идеи (1924 г.) относно произхода на световете на Емил Белό, подпредседател на Астрономическото дружество във Франция.
Макар и не последна
дума
на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки определението си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света.
Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини. Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас. Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли. Всяка от тях е съставена от милиони слънца, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето слънцата са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената.
към текста >>
45.
Окултна педагогика - В. В.
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
„Аз не разбирам под
дума
„живата природа" това, което съвременните естественици разбират.
Ние знаем, защо мухите са мухи. Ние знаем, защо рибите са риби. Ние знаем защо растенията са растения. Ние знаем, защо минералите са минерали. Ние знаем причините, защо това е така и го разбираме".
„Аз не разбирам под
дума
„живата природа" това, което съвременните естественици разбират.
За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя проявява". Дънов От 14 век човешкото развитие навлезе в нова фаза: все повече се засилваше изследването на материалния свят чрез ума. Основата на това беше поставена още в древния свят от Аристотел и др. Но голям тласък се даде в това направление от 14 век. Ренесансът имаше за назначение да освободи човешкия ум от всички окови.
към текста >>
46.
Природосъобразни методи - Г. Изворов
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на
думата
е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II.
Защото децата (обектът на възпитанието) днес са гражданите, обществото утре. Подрастващото поколение трябва да усвои всички културни (материални и духовни) придобивки на миналите поколения, да внесе своето в съкровищницата на родната и общочовешка култура и да предаде наследения и съхранен опит на следващите поколения. Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали. Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества). И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение".
Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на
думата
е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II.
За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища. Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно.
към текста >>
Ставайки
дума
за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не.
При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III. Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот.
Ставайки
дума
за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не.
То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния. Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към безкористна творческа работа за цялото човечество. Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е категоричното изискване на безгранична любов към всичко живо от най-малката мушица – до Бога. Всичката възпитателна работа се поставя в услуга на тая цел. Горната цел по форма не е нова.
към текста >>
47.
Разказ на потока - Цветан
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
„Аз съм крайната буква на
думата
„емет”, което значи „истина”, отвръща тя.
Това е ден на мир в душата и на велика молитва – ден на Великото обновление, защото само мирът обновява. Запазила се е до наше време една древна книга, „Сияние” се нарича тя; в нея се разправя как, когато Господ сътворявал света, повикал буквите да вземат участие в неговата творба. Според кабалата буквите на древно юдейския език, тия йероглифни знаци са израз на Велики сили в космоса. Той почнал да ги вика по обратен ред, отзад напред. Първата буква по този ред е буквата „тау”, повиква я Господ и я запитва: „ти можеш ли да влезеш в моето творение".
„Аз съм крайната буква на
думата
„емет”, което значи „истина”, отвръща тя.
Добре, казал Господ, ти можеш да влезеш в моето творение. Така Господ сложил като основа на своето творение „Истината”. Тя има син цвят, тя е небето! Тя, Истината, е станала Неговия поглед, през нея Той вижда всичко. Когато хората лежат, те гледат надолу към земята.
към текста >>
48.
Из сбирката „Сутринни лъчи” - Олга Славчева
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
ИСАВАР Книга е, защото няма
Дума
по-определена, За да бъде таз светиня На земята изявена; Книга е, но пари като жар, И зове ce rope – Исавар.
ИСАВАР Книга е, защото няма
Дума
по-определена, За да бъде таз светиня На земята изявена; Книга е, но пари като жар, И зове ce rope – Исавар.
Мълния, която пише Словеса неизречени, Думи на трептеж светлинен, Мъдрост в символи свещени, Папирус от блясък, вечен чар. И нарича се тя Исавар. О, блажен е, който види Тази Библия покрита, Ала по-блажен е, който Нейните слова прочита. Сам той свят е, велемъдрен цар, И живее като Исавар.
към текста >>
49.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
”
Думата
Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество.
Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества. Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури. Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан. Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос.
”
Думата
Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество.
Оомото се е родило с „Камигакари" т.е. с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния. Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала. Тя не искала да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това.
към текста >>
Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската
дума
„мичи" (mitchi).
Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука.
Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската
дума
„мичи" (mitchi).
което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото.
към текста >>
Аз ще поясня
думата
Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение.
В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово.
Аз ще поясня
думата
Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение.
Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел. Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж). Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа.
към текста >>
50.
КНИЖНИНА
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
За практичните последици от този опит, естествено не може и
дума
да става, тъй че пресмятанията на някои, че 1 кг.
В повечето от тия части се оказали следи от сребро (милионни от грама) и никакви такива от злато. След отдестилирането на живака в остатъците се оказали стохилядни части от грама злато. В чернилката по стените на кварцовата тръба се оказало доста сребро и малко злато, определението на което не се поддавало на количествени измервания по техните методи. Вероятно., казват тe, металните частици доста дълбоко са навлезли в кварцовите стени, за да не могат да се извадят от там. Така стои въпросът, изложен от самите изследователи, които преди няколко месеца повдигнаха голям шум около себе си като всяка научна сензация; а тази е безспорно такава от първа величина.
За практичните последици от този опит, естествено не може и
дума
да става, тъй че пресмятанията на някои, че 1 кг.
изкуствено злато ще коства 25,000,000 зл. франка, когато световният курс на златото днес е 13,000 зл. фр., нямат смисъл. За нас е по-важно, дали научно е добре обоснован този опит и дали данните са достатъчни, за да смятаме, че наистина е постигнато разлагане на атома на живака. Доколкото се има основание да се напишат горните равенства, ще видим по-долу.
към текста >>
51.
Физическо възпитание - Д. Б.
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек
думата
за него.
Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения. Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед. Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение.
А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек
думата
за него.
Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях.
към текста >>
52.
РУСАЛЦИ
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Прочие, кога става
дума
за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята.
Тя, човешката душа, има нужда от добри условия – ум, сърце и воля. Тя има и стремежа за подобрение на тези условия. Умът, сърцето и волята слугуват на душата. Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието.
Прочие, кога става
дума
за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята.
Напоследък става дума и за някакво физическо възпитание. Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е влага в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв спорт. Спортът като възпитателно средство може отделно да се разгледа. То е отрицателно, или някъде с твърде слабо значение. А когато от всичко се разбират движенията, ние знаем, че това е във връзка с волята.
към текста >>
Напоследък става
дума
и за някакво физическо възпитание.
Тя има и стремежа за подобрение на тези условия. Умът, сърцето и волята слугуват на душата. Когато те са развити, деятелни, душата добрува и се радва, когато са първични, неразвити – душата страда. Необходимостта да се усъвършенствуват умът, сърцето и волята е създала науката за възпитанието. Прочие, кога става дума за възпитание, разбираме: възпитание на ума, или възпитание на сърцето (чувствата), или възпитание на волята.
Напоследък става
дума
и за някакво физическо възпитание.
Ние не знаем каква смисъл и какво съдържание е влага в тези думи, но от съобщенията, които се дават под такова заглавие, се вижда, че това възпитание си служи изключително с движенията, които имат предвид всякакъв спорт. Спортът като възпитателно средство може отделно да се разгледа. То е отрицателно, или някъде с твърде слабо значение. А когато от всичко се разбират движенията, ние знаем, че това е във връзка с волята. Само волята има връзка с движенията.
към текста >>
Така щото може да става
дума
за възпитанието на волята.
То е отрицателно, или някъде с твърде слабо значение. А когато от всичко се разбират движенията, ние знаем, че това е във връзка с волята. Само волята има връзка с движенията. И казваме – има волеви движения и неволеви. Неволеви са тези на сърцето и диафрагмата, които стават не по наша воля.
Така щото може да става
дума
за възпитанието на волята.
Волята се възпитава чрез движения. Движенията са прерогатив на волята. Мнозина индийци днес манифестират спиране на собствения си пулс и спиране на дишането, без каква да е вреда за здравето си, благодарение само на своята развита воля. А това значи, че неволеви движения няма. Има само слаба и невъзпитана воля, има и глупави (без всякакво значение) движения.
към текста >>
53.
Стихове - Стефан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Все тъй, без
дума
да
продума
, то посочило на бедуина един вид изходните точки.
Та, когато нашият номад разгледал рисунката на малкото дете добре, разучил я, размерил я и проверил, че е точна, изненадата му пораснала до немай-къде, и чувство на дълбоко страхопочитание обхванало душата му. – И наистина, извиках аз. Представям си един такъв човек, който след като се е сблъскал с всички идеи, след като е победил всички страсти, след като е застанал лице в лице с всички богове и най-после се е утвърдил в своята вяра, съзира своето съкровище в ръцете на едно дете и се намира в чудо, той, за когото всяко чудо не е нищо друго, освен прилагане на някоя тайна формула: какво съкрушаване на цялото му естество! – Да, отговори Андреас, на най-високата и крепка планина земетръса най-силно се отразява. Та, за да привърша разказа си, когато малкото дете помислило, че достатъчно са се нарадвали на неговата творба, взело своята тръст и допълнило рисунката си, като начертало вътре в триъгълника нови линии, които очертали един кръст, точно такъв, какъвто след тридесет години еврейските палачи щяха да издигнат на Лобното място!
Все тъй, без
дума
да
продума
, то посочило на бедуина един вид изходните точки.
И след като той ги измерил, след като пресметнал и изчислил, мургавото лице на адепта станало сиво като пепел и неговата снага се простряла пред нозете на малкото тайнствено същество. Но то, като най-обикновено дете, седнало пред уплашения човек и почнало да си играе с ресните на неговата туника. – Вашият разказ е любопитен, рекох аз. Не са ли тия бедуини прадеди на розенкройцерите от XVІІ век, на тази школа, която претендира да води началото си от Енох? – Туй, отвърна Андреас, като дигна ръка, е друга пък легенда.
към текста >>
54.
Има ли смърт - д-р Кадиев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Думата
Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи.
Човек може да бъде ръководител на своята еволюция. Той може в кратко време да създаде нови форми на живот, съвършени и чисти. Потребно му е само истинско знание. Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си. Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята.
Думата
Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи.
Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците.
към текста >>
55.
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Думата
„изчезва" се отнася до нашето осезание.
Дреш разрязва плоски, петоъгълни паразити на две. Всяка половина възстановява формата на основното животно. Разкъсан, дъждовния глист не умира, а дава два нови глиста На едната половина израства уста, на другата задна част и полови органи. Като че във всяка половина е била запазена напълно съзнателна, разумна сила, която е знаела какво трябва на животното. Тая сила изчезва след смъртта, без да се изменя при това забележимо тялото, но оставящо след „смъртта" купчина неорганизирана материя.
Думата
„изчезва" се отнася до нашето осезание.
Като всяка „сила", въз основа на закона за запазване енергиите, тя не може да „изчезне", а само да се промени. Фламарион в книгата си „Тайнственото" зададе някои въпроси на съвременната наука, пред които тя вдига рамене: не знаем. „Чудесата" на индийските факири, не могат да се обяснят с материалистичното схващане на учените. Душата е действително сила, която осмисля, оживява материята. Тя я организира, използува я за своите цели и високо протестира, когато ù се внушава, че макар и всичко друго да не изчезва, тя единствена ще се разпилее и ще изчезне след своето произведение и временна къщурка, наречена тяло.
към текста >>
56.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
" – така си
думаше
всеки.
– станала християнка..." Мълвата дълго се беше лутала в недоумение по изгубените дири на Серафиа и не смогнала да утоли ненаситното си любопитство, спеше по запустелите улици на града... А слънцето завари Серафиа далеч от града, на път към пустинята, седнала до един кладенец. Завари я в безпътица. Де да отиде сега? Вчера тя обходи всички християнски църкви в Александрия, похлопа на толкова врати – и никой не я прие, никой не иска да ù даде кръщение. Не рачи да я кръсти никой, че „кой знае, може би сам дяволът се е притаил в голямата блудница, за да внесе съблазън в църквата – нека други я кръсти!
" – така си
думаше
всеки.
Като прокажена я отритнаха отвред и няма ни един, който да я пригледа, ни една ръка да ù привърже раните. Тя бе извадила навън опетнената дреха на своите грехове и всякой се чуждееше от нея. В горещите води на покаянието, греховете ù излязоха навън ,както излиза нечистотията на оцапана дреха, потопена в кипяща вода – и всеки се погнуси от нея. И сега в душата ù беше скръбно и пусто като къща, от която току що са изнесли мъртвец. Тя седеше на кладенеца, седеше между два света – там зад нея беше Александрия, нейното минало, а пред нея се стелеше непозната пустиня.
към текста >>
Тя легна, притвори очи – и вече не
продума
дума
.
„Колко е страдала тази моя бъдна сестра, колко мъки е изпитала. И зарад мен е страдала тя... Гласът на Серафиа ставаше все по-тих и по-тих. и най-сетне, уморена, тя млъкна. Тогава светията я въведе в постницата, положи я на своето бедно легло. Разтича се, донесе прясна вода, уми ù нозете и ù приготви да похапне.
Тя легна, притвори очи – и вече не
продума
дума
.
Отшелникът седна до нея и потъна в дълбоко размишление: пред неговия вътрешен поглед се разкри картината на целия живот на тази жена, разкри се от край до край. Той извървя всички пътища на нейния живот и унесен така, в него нещо мигом трепна и проблесна – той прозря една от свещените тайни: „Тя там, в корените на гъстата почва, за да цъфне и да върже плод, аз тук". Отвори очи и що да види – около леглото, на което лежеше Серафиа трептеше кротко сияние. Той чу леко издихание и видя как из тялото на блудницата излезе един светлокрил ангел – излезе, както пеперуда изхвръква из пашкула. Ангели се явиха отвред и изпълниха постницата с бяло сияние.
към текста >>
57.
Ученик на живота - Цветан
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дарвинизъм в тесен смисъл на
думата
(т.е.
По въпроса, дали има еволюция или не, няма спор днес в науката, защото това учение почива на гранитни основи. Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр. Целият спор сега е за факторите на еволюцията. Има много теории за еволюционните фактори, които могат да се сгрупират в 5 основни течения: 1. Ламаркизъм. 2.
Дарвинизъм в тесен смисъл на
думата
(т.е.
като учение за факторите на еволюцията, защото дарвинизмът в широк смисъл на думата, като учение, че има еволюция, е общоприет). 3. Неодарвинизъм (Вайсман, Галтон и др.). 4. Неоламаркизъм (Проф. Август Паули, Раул Франсе, Д-р Адолф Вагнер и др.). 5. Теория за взаимопомощта като фактор на еволюцията, от Кропоткин.
към текста >>
като учение за факторите на еволюцията, защото дарвинизмът в широк смисъл на
думата
, като учение, че има еволюция, е общоприет). 3.
Има толкоз много факти набрани, които говорят в полза на това учение: 1) факти на сравнителната анатомия, 2) на ембриологията, 3) на палеонтологията, 4) на биогеографията, 5) съществуването на индивидуалните изменения (вариации), 6) рудиментарните органи, 7) атавизмът, 8) изследване на кръвта на разни животни, за да се установи, доколко имат по-близка филогенетична връзка, 9) получаване нови видове чрез мутация, 10) получаване нови видове чрез подлагане зародиша на нови условия: по-висока или по-ниска температура и пр. Целият спор сега е за факторите на еволюцията. Има много теории за еволюционните фактори, които могат да се сгрупират в 5 основни течения: 1. Ламаркизъм. 2. Дарвинизъм в тесен смисъл на думата (т.е.
като учение за факторите на еволюцията, защото дарвинизмът в широк смисъл на
думата
, като учение, че има еволюция, е общоприет). 3.
Неодарвинизъм (Вайсман, Галтон и др.). 4. Неоламаркизъм (Проф. Август Паули, Раул Франсе, Д-р Адолф Вагнер и др.). 5. Теория за взаимопомощта като фактор на еволюцията, от Кропоткин. Мутационната теория на Хюго де Фриз не споменавам, защото тя може да са включи в някоя от горните.
към текста >>
58.
Опити върху научна астрология
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Думата
„факир" в индийския речник означава „беден човек”.
Тара бей чете много лесно в мисълта на другите. Той приготовлява и разни талисмани, които гарантират на техните носители всички радости и сполуки в живота. Според туй, което пише доктор Франшети, Тара бей не представлява някакъв феномен, съвсем непознат на науката Въпреки това, той е едно удивително съчетание на толкова различни способности. Сеансите които ще направи в Париж, ще почнат на 17 юли, в салона на теософското общество Tе ще бъдат посрещнати с голям интерес от страна на всички физиолози и физици, които вълнува мистерията на човешката машина, където има толкова много необяснимости. * * * ФАКИРЪТ ТАРА БЕЙ НИ ИЗЛАГА СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НА СВОИТЕ СТРАННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ „Ще ви приема, утре след 6, в хотела си”.
Думата
„факир" в индийския речник означава „беден човек”.
С течение обаче на времето, тя е приела по-друго значение: аскет, чудотворец, обикновено стар, сух, изтощен. Кир Тор Кал, записан като доктор в медицинския факултет в Цариград под името Тара бей, ме прие в своя скромен хотел, където неговото положение на „факир" му налагаше да слезе. Тара бей не е индус, а е египтянин. Той не е мюсюлманин, както всички почти индийски факири; той е копт - християнин. Двама секретари, млади като него го придружават.
към текста >>
59.
Загиналите светове – Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
С една
дума
– иска се строга вътрешна динамика.
Ще достигне уравновесяване, което значи: хармония на вътрешния душевен живот. Затуй, първата крачка на човека в живота е: да направи една стъпка навътре, към завладяване своята природа. Така той ще почне от най-малкото, което е най-голямо; ще създаде от себе си духовно силен човек, когато пробуди силите, които спят в него и започне да оперира с тях. Това е нужно и за неговото духовно издигане, защото само чрез душевните сили расте човек. Те трябва да се обърнат в една крепост, трябва да се напътват от един гъвкав ум, да се опрат на една диамантена воля и да се вдъхновяват от силни преживявания.
С една
дума
– иска се строга вътрешна динамика.
А тя се гради върху един висок морал. Без него нищо не може да се направи. Здравината на психичния ни живот зависи от него. Професор Фройд в своята Психоанализа иска дисциплина на чувствата, за да бъдем здрави. Но без морал, не можем да бъдем здрави.
към текста >>
60.
Сини нощи – Георги Северов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Много от тия дванадесет типа, за които стана
дума
по-горе, се считат било като останки от миналите раси или подраси, или се считат като смесени типове.
Тази класификация, в такъв случай, ще почива не по форма само на типовете, а и по произход. Такава класификация в окултната литература се дава, както в далечното минало, тъй и в по-ново време. Според окултните твърдения, човечеството е минало през четири раси, като сегашните хора са представители на петата раса. Всека раса е обхващала обикновено по няколко подраси. Сегашните хора се класифицират като такива от петата подраса на петата раса.
Много от тия дванадесет типа, за които стана
дума
по-горе, се считат било като останки от миналите раси или подраси, или се считат като смесени типове.
Във всяка раса човечеството е развивало или усъвършенствувало по някое чувство или орган. При това се сочи, че всяка зараждаща се нова раса е избирала за люлка на своето племе нов континент. Аз ще приведа някои окултни твърдения от по-ново време за движението на човечеството. Към първата раса отнасят безполови, с неправилна влакнеста формапроменливи същества, почти без съзнание и чувства. Тая раса развива осезанието.
към текста >>
типове, за които стана
дума
по-горе.
Зараждане на тази раса се изчислява да е станало преди около 4 000 000 години от третата раса в края на вторичната ера. Избрани типове от третата раса, предназначени да дадат начало на четвъртата раса, били отведени в северна Азия, докато се формира окончателно Атлантида, след това се спуснали на юг към днешна Африка и близките наоколо земи. Тук се създала първата подраса на четвъртата раса, тъй наречените Рмоахали чийто останки намираме в Японците. Втората подраса наречена Тлаватлийска е имала жълта кожа и се е родила на земите потънали в Атлантическия океан. Големи конвулсии на земята разрушили една голяма част от земите на първата и втора подраси, една част от които се смесили с лемурийците и дали дравидите и др.
типове, за които стана
дума
по-горе.
Днешна Индия и нейното местно население представлява една смес от тлаватлийци с дравиди и арийци. По-чист тип са патагонците, американските червенокожи. Тоже и Бирманците и Сиамците. Още по на запад се зародила третата подраса – Толтекската, най-важната подраса от Атлантската раса. Както първата и втората подраси и тия са били великани, по цвят червени до червенокафяви.
към текста >>
61.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Без него той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види, А младата царица знаеше ли в часа, когато обеща да му отвърне вместо с кратка
дума
, с бял разцъфнал лотос, че скоро ще настъпи тъжна есен и лотосите ще скрият и сетният си цвят?
Скоро тя отиде до брега, но там радостта и отново залезе, защото лотосите не цъфтяха вече. Тая радост сякаш я отнесе, сетното прощално шествие на птичките, сякаш я отвлякоха водите, заедно с увехналите бели листа, от цвета на лотоса. А утре? Утре още в зори щеше да мине колесницата на избрания, който ще отмине за далечен път и, когато тя се покаже на прозореца, за да му изпрати сетното приветствие, на косата и не ще белее цъфнал лотос. И младата царкиня се разплака край брега, защото лотосът беше знак за принца.
Без него той не ще се върне обратно край водите на свещената река и нивга тя не ще го види, А младата царица знаеше ли в часа, когато обеща да му отвърне вместо с кратка
дума
, с бял разцъфнал лотос, че скоро ще настъпи тъжна есен и лотосите ще скрият и сетният си цвят?
– Това не знаеше младата царица, защото любовта ù показваше света, като вечно цъфнала градина и никога не ù премина мисълта, че може да престанат цветовете и нито един не ще остане до часа, когато колесницата на избрания със своя трясък ще събуди окото ù в утринния час. Сълза се отрони от окото ù, защото с летежа на сетния керван на птиците отлиташе и скритата надежда за радостта, която щеше да ù подари идващия ден. Съдбата и отне туй, което ù донесе, защото сетният цвят на лотоса прецъфтя и водите го носеха към морето, откъдето се ражда и където залязва мигът на щастието. Водите на свещената река шумяха с шепота на тайнствено сказание. Слънцето се готвеше да залезе зад далечните планини на запад, а младата царица плачеше свела глава над плискащите се води, и не сещаше нито хлад, нито настъпващата нощ.
към текста >>
62.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не ще и
дума
, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи.
Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа. За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение. При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи. Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи.
Не ще и
дума
, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи.
Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък.
към текста >>
63.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на
думата
Бог.
Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това. Нужното като откровение ще се яви пред нашето съзнание, както поетът и художникът виждат в своята творба в себе си, че се ражда за миг.
Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на
думата
Бог.
Георги Каменаров 1) Всяка мъничка постъпка в делничния живот извайва характера или го руши и до ще ден, кога ще трябва високо да се разтръби туй, що е вършено тайно. Оскард Уайлдъ 2) По никой друг начин душата на човека не би могла да стигне своята завършеност, освен чрез мълчаливото и търпеливо бродене по друма на страданието. Същият 3) Радостта съществува за красивото тяло, скръбта – за красивата душа. Същият
към текста >>
64.
Физиогномия – Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Мнозина, на които отделни статии харесват, не могат да схванат връзката между последните и окултизма" -
дума
, в която обикновено се влагат най-противоречиви съдържания.
Едни не виждат в него достатъчно „научна строгост", а за другите то съдържа „еретически елемент". Такава е естествената почва на българската действителност, върху която никне „Житно зърно". Неговите стопани са уверени, че то ще преодолее всички мъчнотии и един ден ще израсне и даде буен клас, та не обичат да ровят и дигат шум около него. Една външна трудност списанието понякога среща. Това са малките недоразумения около неговото подзаглавие „окултно списание".
Мнозина, на които отделни статии харесват, не могат да схванат връзката между последните и окултизма" -
дума
, в която обикновено се влагат най-противоречиви съдържания.
- Но това е трудност, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее. Има вече обширна литература и сведущи хора. Тям „Житно зърно" предоставя тая задача. Окултната наука, която никога не е изчезвала, а външно тепърва се възражда, представлява стройно цяло и обхваща еднакво всички области на живота. Вземете кой да е клон от официалната наука, философията, религията, изкуството, разгледайте най-новите и най-тънки проблеми от тях и ще видите, че всички клонят към чисто окултни разрешения... В началото на третата година ние искаме да хвърлим поглед върху някои характерни страни на днешната наука, философия и религия и да видим как тези три пътища на човешкото знание в най-новото си развитие, неизбежно водят към голямото синтетично окултно познание.
към текста >>
65.
Житно зърно – А.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Името им произлиза от гръцката
дума
хормао - привеждам в движение.
Затова ензими има навсякъде и то повече, отколкото можем да предполагаме. Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно. Ще се огранича да кажа само туй още, че зидарите на живата машина играят голяма роля и в индустрията - те са агентите на цялата група ферментационни производства- ХОРМОНИ. В съзнанието на биолозите понятието за автоматична регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция. Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из тялото посредством кръвта.
Името им произлиза от гръцката
дума
хормао - привеждам в движение.
За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин. Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от стомаха, занася се от кръвта в подстомашната жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна. По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен. В това се и състои регулаторската служба на хормона секретин – служба, наистина твърде целесъобразна. Разните видове хормони се фабрикуват в специални жлези без изходни канали, наречени поради това жлези с вътрешна секреция, и се предават направо на кръвта, която ги разнася из тялото, за да проявят своето специфично въздействие върху някой отдалечен орган - да го подтикнат към работа.
към текста >>
66.
За отделните народи - Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на
думата
- това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта.
Физическият живот е толкова благороден, толкова божествен, колкото и духовният. Да посадиш запр. десет лози, или ябълчни дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа - това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използуваш разумно. Защото тия десет лози запр. - това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритмус на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми.
А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на
думата
- това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта.
За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота.
към текста >>
67.
Другар - стихотворение - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В този случай киселината гори, разяжда, освобождава, с една
дума
действува като алхимическия принцип - сяра.
Това свойство, да се фиксира всичко, е присъщо на телата, които алхимикът нарича соли. Содата и амонякът са значи, според алхимика, соли. Без да сгрешим много, можем да наречем соли всичките алкални основи. Второто свойство на материята е - всичко да погълне, да изгори. Ако капнем върху желязото една капка солна киселина, то ще се разяде, въздухообразната есенция, която киселината съдържа, ще се освободи, и желязото ще фиксира тялото на киселината.
В този случай киселината гори, разяжда, освобождава, с една
дума
действува като алхимическия принцип - сяра.
Наред с тия две свойства на материята - сол и сяра - съществува и трето - да свързва всичко, без да е необходимо да фиксира. Да вземем зехтин и вино; мъчно е да получим от тях едно хомогенно тяло. Да прибавим и ледено-студена вода. Тази вода, сгъстявайки (замразявайки) маслото, ще свърже последното с виното и ще се получи нещо като помада, която е, именно, балсамът на добрия самарянин от Евангелието. Студената вода в случая е изиграла ролята на принципа - живак, както алхимиците го наричат.
към текста >>
68.
Из Млечен път - Слав Бели
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Коя девица тука на земята, не ще изпрати по някого привет и блага, кротка
дума
на избрания си?
Тя ще обходи всички кътове в него. Никого не ще отмине тая радост. Всеки дом ще посети. Твоят ден сега лети към тебе с огнената кола на времето и ти ще го дочакаш. Кой баща забравя синовете си?
Коя девица тука на земята, не ще изпрати по някого привет и блага, кротка
дума
на избрания си?
Така не ще забрави своите си и Оня, чието око е вечно будно. Не падай в скръб! Ката ден наслушвай в утринния час дали не ще те призове благата уста. Тогава, с първата дума, която ще дочуеш, ще падне и веригата, която стяга в скръб сърцето ти. Ти нали се готвиш?
към текста >>
Тогава, с първата
дума
, която ще дочуеш, ще падне и веригата, която стяга в скръб сърцето ти.
Кой баща забравя синовете си? Коя девица тука на земята, не ще изпрати по някого привет и блага, кротка дума на избрания си? Така не ще забрави своите си и Оня, чието око е вечно будно. Не падай в скръб! Ката ден наслушвай в утринния час дали не ще те призове благата уста.
Тогава, с първата
дума
, която ще дочуеш, ще падне и веригата, която стяга в скръб сърцето ти.
Ти нали се готвиш? Нали си буден в утринта, когато денят повдигне ресните на модрото око... Всеки ден срещаш ти зората. Светилникът ти свети в ранината, защото нощта тогава не е издигнала завесите и още не е прибрала звездите горе на небето. Ти чакаш слънцето сега умит, облечен с дрехата на работния ден. Когато то изгрее, гласът на твоя приятел те призовава за грижата на деня.
към текста >>
69.
Живият огън – Г.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази
дума
?
Те само повтарят и разтеглят създаденото от същинските творци в миналото. Днес е останало едно – да се издигат паметници, да се пишат биографии и празнуват юбилеи на ония, от духовното наследство на които живеем. И не може според Шпенглер да бъде другояче, защото ние навлизаме вече в епохата на цивилизацията на западно-европейската култура – епоха на неизбежно обезличаване, механизация и упадък. Ние няма да се спираме на другите Шпенглерови доказателства – особено на интересните съответствия, които той изтъква между упадъчния период на античния свят и нашето време, както е, например, паралелизма между историческата роля на Александър Велики и Наполеон, на Аристотел и Кант, на някогашните циркове и турнири и днешните гимнастика и спорт и т.н. Но едно можем да констатираме, че и без да знаем за съществуването на Шпенглер и без да разполагаме с неговия сложен философски апарат, наблюдавайки днешната действителност, по един елементарен път можем да стигнем до същите заключения.
И наистина, кой би могъл да каже, че днес имаме вдъхновени творци в същинския смисъл на тази
дума
?
Има ли днес идеали, които недвусмислено въодушевяват всички? Отиват ли днес въжделенията на младежи, имащи възможност да добият висше образование, по-далеч от интересите на един адвокат, техник, агроном, висш чиновник – професии, характеризиращи упадъчния цивилизационен период на културата? – Не е ли политиката днес едно от най-разпространените занятия? – според Шпенглер също упадъчен признак. А кой може да отрече, че голяма част от новите поколения е издребняла и че посредствеността и грубият егоизъм заемат все по-широки размери във всички области на живота?
към текста >>
70.
Основите на духовната музика - Ами-Саж
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За това е ставало
дума
и друг път в „Житно Зърно”.
Георги Томалевски. ИДВАЩАТА РАСА Епохата в която ние сега живеем, е една преходна епоха.
За това е ставало
дума
и друг път в „Житно Зърно”.
Както се изрази веднъж един приятел, нашите дни мязат на предпразничните дни, през които къщите са разхвърляни в безпорядък. Там домакинята почиства една след друга всички вещи, за прииждащия ден на празника. В отделната личност, в отделните народи, стават чувствителни пертурбации, които в много кратко време, изменят порядките на целия живот. В личния, индивидуалния живот тая промяна е вече доста ярко набелязана за тия, които могат да наблюдават и следят душевния живот на младото, възрастващото поколение Като изключим тия млади, които по една или друга причина са занемарили всичко и са се отдали изключително на спортни игри и забави, има тук-там единици, които със своя живот, с духовните си нужди, надвишават далеко средния уровен. За тях има родени питания, които до скоро смятаха чужди на младите.
към текста >>
71.
Психология на вярата
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
И тъй, музиката е отделена от
думата
, както чувството от мисълта.
„Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
И тъй, музиката е отделена от
думата
, както чувството от мисълта.
Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук.
към текста >>
Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената
дума
с модулирания звук.
Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта.
Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената
дума
с модулирания звук.
Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори.
към текста >>
И така, произнесената
дума
достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук.
И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце.
И така, произнесената
дума
достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук.
За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта.
към текста >>
Както мисълта се изразява чрез
думата
, така и чувството се изразява чрез песента".
Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето. Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство. Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството.
Както мисълта се изразява чрез
думата
, така и чувството се изразява чрез песента".
И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как? ". Сега да отговорим на втория въпрос „защо? " Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел. За какво служи тя? Музиката като социална функция, както казахме и no-rope, от духовна гледна точка действува в три области: 1) Като религиозна музика, в култа.
към текста >>
72.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Вярващият, в оня чист смисъл на
думата
, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва.
Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите. Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците.
Вярващият, в оня чист смисъл на
думата
, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва.
Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие.
към текста >>
Знанията в съвременния смисъл на
думата
, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм.
Знанията могат да имат количествена стойност. Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро. Да сравняваш своето знание със знанието на другия, значи да приемеш борба, съревнование; или да победиш, или да те победят. Затова там се явява спорът. Правото принадлежи на по-„знаещия", който има повече доказателства.
Знанията в съвременния смисъл на
думата
, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм.
Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр. Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала.
към текста >>
73.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Западът в съвременния смисъл на
думата
води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на народите германски племена образуват своите държави.
показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес. Затова и ние го правим предмет на настоящата лекция. Преди всичко, изтокът в географско отношение е несравнено по-голям, а в историческо и много по-стар от запада.
Западът в съвременния смисъл на
думата
води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на народите германски племена образуват своите държави.
- От тия държави с примесения впоследствие към тях славянски елемент се оформяват днешните европейски сили - изразители на западната култура. И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък. Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори величието на изтока. И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно. Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно.
към текста >>
Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на
думата
идеализъм.
И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток? Но, в какво по-точно се изразява засилващото се в наше време общо движение за сближение изтока със запада? Както е знайно, от възраждането насам, а особено в миналия век - стихията на запада - в Европа са се борили под разни вариации два мирогледа. Мирогледът на черквата (особено католишката) - изразен в буквалното тълкувание на библейския разказ за сътворението на света и произтичащия от него догматизъм и мирогледът на засилващото се естествознание... В това, което твърдеше естествознанието, имаше голяма доза от истина, но в своите прибързани материалистически обобщения то стигна до крайности - понякога дори абсурди. (Забележете - наука е едно, а материализъм - друго).
Същинската наука никога не е била материалистична, както и никога не е била идеалистична, в обикновения смисъл на
думата
идеализъм.
Науката е наука за фактите и произтичащите от тях правдиви хипотези, които постоянно подлежат на корекция от новите факти... Крайностите на материализма се изправиха срещу буквалното тълкуване на писанието от черквата. Тия крайности в много отношения и днес стоят една срещу друга под вид на тъй нареченото „противоречие между науката и религията". Конфликтите и днес още са възможни, но се преодоляват само благодарение намесата на държавата, която по тия въпроси е, разбира се, един временен и твърде условен примирител. А въпросът е бил и е да се преодолее противоречието не отвън, а отвътре, не по форма, а по същество. Не да се приема мълком, че научен и религиозен опит са коренно различни - следователно връзка между тях не бива да се търси - а напротив, да се намери единството във функциите на разума и вярата... И убеждението на ония, които не бяха се увлекли от крайностите остана, че трябва да има някаква истина по средата, но не обикновената „златна среда" умопостроена и сведена в догма, а в увереността, че в човешкото знание може да има мир и единство, както ги има във вселената.
към текста >>
А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази
дума
.
А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация. То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи.
А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази
дума
.
Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори.
към текста >>
74.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ако се напише на ръката му някоя
дума
с молив и му се внуши, че на мястото на написаното ще се появи кръв, след известно време, то на уреченото време действително се появява кръв на това място.
Значи доказва се, че очите играят роля при приспособлението към цветовете. В 1921 година Брехер намазал очите на някои гъсеници на зелната пеперуда с жълт лак, а на други със син и поставил всички в неутрална светлина. От първите гъсеници се развили зелени какавиди без петна и от вторите - тъмни, нито една зелена. Този опит пак показва, че цветното приспособление на гъсениците става чрез очите. * Известно е, че когато се залепи на ръката на хипнотизирания [9] лепкава хартия и му се внуши, че това е пластир везикатор, то след някое време на мястото ще се появи мехур, пълен с течност.
Ако се напише на ръката му някоя
дума
с молив и му се внуши, че на мястото на написаното ще се появи кръв, след известно време, то на уреченото време действително се появява кръв на това място.
Буквите стават червени. Такива и ред други подобни опити са правени в болницата „Салпетриер" в Париж, в Нантския медицински факултет и пр.. Аналогично явление е и стигматизацията. ВЪЗРАЖЕНИЕТО НА ВАЙСМАН ЗА ПАСИВНО ДЕЙСТВУЮЩИТЕ ОРГАНИ Има някои части, като напр. хитиненият скелет на насекомите и другите членестоноги, които се втвърдяват и след това стават полезни. Но тогаз те са пасивни, т.е.
към текста >>
75.
Звездна симфония – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще
продума
, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море.
ІІІ СВЕТОВНАТА ДУША Понякога долита жален вой от страданията на моите братя заедно с шума на вятъра, понякога пък той донася радостния вик от игрите на безгрижните деца. Хиляди припеви на една и съща, вечна песен - песента на световната душа. В своите разперени крила тая музика обгърнала е всичко живо. Всички дишат с нейното дихание, смеят се с радостите на утринта ведра, плачат с капещите листи на гората, когато дойде късна, бледна есен... Как мога да не жаля с вас, как да се не радвам с вашата радост, когато сме откъснати живи сърца от едно сърце, когато наредени сме отделни звукове в една и съща песен - песента на голямата, световната душа! Понякога, в късна доба, когато извезаната плащаница на нощта е обвила света, излизам сам в полето.
Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще
продума
, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море.
Талази се удрят с гръм в скалите. Талази на море - морето на световната душа. Там вика някой с моя собствен глас. И мъката, с която дири път и малка светлинка в часа на бурята досещам, че е моята мъка! Как да не тъгувам с тия що ридаят,и как да се не радвам на звънкия смях и на игрите на малките, безгрижни деца, когато всички наедно сме потопени в едно море, когато наредени гласове на една и съща песен сме - песента на световната душа.
към текста >>
76.
Най-красивият орган в човешкото тяло
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ПОЕМИ ОТ КАБИР I О, тайнствената тая
дума
, как бих могъл нявга да я изрека?
ПОЕМИ ОТ КАБИР I О, тайнствената тая
дума
, как бих могъл нявга да я изрека?
Как да кажа: Той не е такъв, или: такъв е Той? Ако река, че Той е в мен, Вселената се изпълня със свян от мойте думи. Ако река, че Той е вън от мен, не говоря истината. Външните и вътрешните светове Той свързва в неразделно единство. Съзнателното и несъзнателното са подножия на нозете Му.
към текста >>
Няма
дума
която да изкаже какво е Той.
Ако река, че Той е вън от мен, не говоря истината. Външните и вътрешните светове Той свързва в неразделно единство. Съзнателното и несъзнателното са подножия на нозете Му. Нито е явен Той, нито е скрит. Ни проявен е Той, нито непроявен.
Няма
дума
която да изкаже какво е Той.
II Служителю мой, къде ме търсиш? Погледни, Аз съм при тебе. Не съм Аз нито в храма, нито в джамията, нито в светилището на Мека съм, нито в обителта на индуските божества. Не съм Аз нито в обредите и богослуженията, нито в отшелничеството и неговите отречения. Ако наистина ме търсиш, ти скоро ще ме видиш и ще настане най-после мига, в който ще ме срещнеш.
към текста >>
77.
Тайната на живота – А. Бертоли
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тогава Никола
продумал
: „Стани и излез ти, байно Димитре, та иди и обходи белия свят и на мене вест донеси за онова, що ще видиш.
Но копнежа по белия свят препълнил душите им и двамата братя се изтръгнали горки стенания. До ушите на стария безсърдечен пазач достигнала острите писъци на нещастниците, що пищели като две сърнета в присое, като две змии в камъне, като две кани за вода. Той си спомнил и отишел да ги попита, какво искат. - Искаме белия свят да видим, че изгнихме във влагата и тъмнината ни погуби. Пазачът позволил само на единия да излезе.
Тогава Никола
продумал
: „Стани и излез ти, байно Димитре, та иди и обходи белия свят и на мене вест донеси за онова, що ще видиш.
Ако е зима студена, донеси ми от белия сняг; ако е китна пролет, донеси ми шарена китка от цветя миризливи; ако е знойно лято, донеси ми пълен клас от нива; ако е есен плодовита, донеси ми вино червено." Димитър излязъл и тръгнал беден скитник да обходи широките друмища и големите пазарища. На първото пазарище видял стария си баща, трижди остарял и побелял от мъки и теглила, да продава воловете си. - Защо си, дядо, продаваш воловете? - Имахме, момко, двама сина близнака, юнаци като тебе, става девет години са затворени; сега всичко продаваме да ги откупим. На втори пазар намерил майка си, с черна кърпа, девет години непрана, че плаче и си продава покъщнината - сбира откуп за синовете си.
към текста >>
78.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Оттук излиза и
думата
възпитание - тя значи хранене.
Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен.
Оттук излиза и
думата
възпитание - тя значи хранене.
От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна. Такива са белтъците, солите и водата. Ония вещества, които набавят на организма енергия, се наричат динамогенна храна.
към текста >>
От горното е ясно, що трябва да се разбира под
думата
храна.
Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене.
От горното е ясно, що трябва да се разбира под
думата
храна.
В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна. Такива са белтъците, солите и водата. Ония вещества, които набавят на организма енергия, се наричат динамогенна храна. Такива са мастите, въглехидратите и отчасти белтъците.
към текста >>
Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая
дума
.
Тя се върши с такава удивителна разумност и целесъобразност при помощта на ензимите! И така грижата на индивида се ограничава само в набавянето, изготвянето и приемането на храната. Първото е въпрос икономически, Колкото и болен да е той, тук не ще се спираме на него. Ние ще се занимаем накъсо с хигиената на храненето, а тя се отнася до изготвянето и приемането на храната. В интереса на здравето, съзнанието винаги требва да е буден страж за всичко, що навлиза в територията на организма, защото от туй зависи и щастието и гибелта му.
Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая
дума
.
Процесите на храносмилането, които имат място тук, само подготвят храната за истинското хранене, що става в клетките. Тези процеси целят разглобяване веществата на храната в прости градивни единици, защото само те могат да се всмукват през стените на червата и да се пренасят чрез кръвта до лабораториите на клетките, дето живата материя ги използва за своята градивна работа. Именно, белтъчините се разпадат до аминокиселини, въглехидратите - до прости захари (хексози), маститите - до глицерин и мастни киселини. Тия разпадни процеси се вършат пак при помощта на специални вещества - храносмилателни ензими. На тях в съдействие трябва да вложи разумните си усилия културния човек, ако иска да принесе нещо за благоденствието си.
към текста >>
79.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Думата
„фарисей" произлиза от еврейската
дума
„параш" което значи „да разделяш".
Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер.
Думата
„фарисей" произлиза от еврейската
дума
„параш" което значи „да разделяш".
Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти. Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей" или: ,,той е митар", а трябва да знаем и външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава.
към текста >>
Има и една арабска
дума
„фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма.
Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер. Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш".
Има и една арабска
дума
„фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма.
Христос представя в тая глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти. Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей" или: ,,той е митар", а трябва да знаем и външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава. След туй трябва да се доберем до техния душевен склад.
към текста >>
80.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая
дума
, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог.
Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване. Тия хора, доколкото възможностите, с които разполагат, им позволяват това, оформяват този бъдещ живот и дават методи на своите по-малки братя да влязат в новия живот и да станат техни съдрумници. Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно. Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено мисли и те водят и направляват движението на развиващото се човечество.
Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая
дума
, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог.
Тях ние отделяме настрана и ги наричаме: хора на истинското изкуство, действителни творци и благодетели на човечеството, тях ние боготворим, стремим се към техните идеали и доколкото можем, нагаждаме и своя живот с техните норми. * Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде израз на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения. Защото човек е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите. И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма. Тогава и творчеството е по-обилно и по-възвишено.
към текста >>
81.
Стихове - Х.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
на формата в широк смисъл на
думата
[2] В най-ново време излезе и книгата на Poppelbaum: „Der Bildekrafteleib der Organismen".
И човекът с това ново съзнание ще тури основата на новата култура. Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света. -------------------------------------------------------------- [1] Някой биолог може да прави разлика между формата и веществото, от което е направена формата. Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е.
на формата в широк смисъл на
думата
[2] В най-ново време излезе и книгата на Poppelbaum: „Der Bildekrafteleib der Organismen".
В нея на експериментална почва е изучена тая част от строителните енергии, които образуват етерното тяло на организма. Тя е издание на окултния университет в „Гьотеанум” [3] Тяхното подробно изложение виж в статията „Изследванията на Райхенбах", в сп. „Всемирна Летопис", год. ІІ, кн. 5. [4] В сп.
към текста >>
82.
Пролетта на свободния – Иедидия
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
шепнеха си нещо листата, но никой ми не рече
дума
да ме утеши в моята мъка.
Душата ми се натъжи. Дълго време ходих безутешно да я търся, защото тя носеше в себе си слова на мъдрост и след като я не намерих, седнах до стъблото на един стар бук и се отдадох на своята тъга. Гората беше пуста, нямаше никой да ме утеши. Потокът, запътен отдалеко течеше бъблив надолу и неговата песен беше чужда на моята тъга. Тих лъх повяваше.
шепнеха си нещо листата, но никой ми не рече
дума
да ме утеши в моята мъка.
Седях с наведена глава до дънера на старото дърво ù, живеех сам часовете на мъката за своята книга, защото я обичах. Слънцето се издигаше високо. Неговите лъчи минаваха вече през клоните на дърветата, през трепкащите листи и падаха като малки златни дискове по меката постилка на гората. Някъде на клоните по стария бук кацна славей и запя своята утринна песен. Никога не бях чувал да пеят птичките така.
към текста >>
Никога не ще забравя тоя час, когато тя изпрати своите пратеници да
продумат
на сърцето ми.
Аз го не виждах, но усещах диханието Му... Никой не дойде да ме утеши в моята скръб, само славеят със своята песен, само капчиците на росата със своя чуден, диамантен блясък. ..................................................................................................................... Аз загубих книгата, в която бяха изписани символи на мъдрост, но в своята тъга смирен, заслушан в себе си, открих мъдростта на вековете в песните на една птичка и погледа на една росна капка. Те ме утешиха. Разбрах къде е написана мъдростта: по листата, по небето, в песните на птиците, в тайнственото шумолене на стария лес. Пролетта ме утеши!
Никога не ще забравя тоя час, когато тя изпрати своите пратеници да
продумат
на сърцето ми.
Някой мълчеше потънал в размисъл в дълбините на леса. Очите ми го не видяха, но аз усещах диханието Му. И неговото безмълвно присъствие ме утешаваше в скръбта по книгата със старите, мъдрите символи... Всяка сутрин в песните на пролетта ние можем да научим нещо от великата мъдрост на живота, която крият вековете в тъмните си пазви! ІІ ЗЛАТО (Спомени от Ачларе) Душата ми е слънце. Слънчеви приказки имам в душата си, мои братя.
към текста >>
83.
Истинският идеал на човека - Д. С.
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
При преписването била изпусната само една
дума
, а именно
думата
„светли".
Слушал поетът всичко това и се чудил, защо искат да му наложат такова наказание, когато той написал този стих с всичката чистота на сърцето си, без никаква злоба. Обърнал се той с молитва към Бога. Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета. Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал.
При преписването била изпусната само една
дума
, а именно
думата
„светли".
Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря.
към текста >>
84.
РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Сините дават мисъл, кафявите - блага
дума
, а сивите извършват нещо.
Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други. На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата. На сините очи трябва размишление, за да имат нещо в себе си; на кафявите - изживявания, за да дадат нещо на другите, а сивите требва да са заети с работа - тогава всичко е в ред и нормалност. Сините взимат, кафявите дават, а сивите се трудят, мир да спечелят.
Сините дават мисъл, кафявите - блага
дума
, а сивите извършват нещо.
По всяко време едно дело добре сторено, е право на сивото око. Синьото око се надява, кафявото вярва. а сивото трябва да обича. ********* Ще завърша статията с няколко цитата от един виден съвременен философ, мъдрец и Учител на човечеството: „Всяка форма в природата е израз на една Божествена мисъл. В този смисъл окото е жива Божествена форма, в която е написано, как е устроен животът на човека; в него е написано, как е създадена слънчевата система и най-после, как е устроен целият космос.
към текста >>
85.
ВЕСТИ И КНИЖНИНА
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато произнесе последната
дума
, сърцето му се сви от мъка, защото, наистина, той желаеше да се прояви, да реализира своите планове, за едно всемирно благоденствие на всичко живо.
Така останаха двамата да прекарат нощта под високите стени. Минаха минути, а може би и час, в приятно мълчание. „В този голям град не ме очаква нищо друго, освен това, да бъда цар" - прекъсна младежът пръв мълчанието. „Никой път не сме говорили по това, аз не см ви запитвал, но кажете ми, да стана ли цар, или не? " Така запита младежът онзи, който му бе ръководна звезда в пътя.
Когато произнесе последната
дума
, сърцето му се сви от мъка, защото, наистина, той желаеше да се прояви, да реализира своите планове, за едно всемирно благоденствие на всичко живо.
Той обичаше хората като свои братя, искаше да им помогне, защото схващаше тяхното угнетено състояние. А най-прекият път, както той разбираше, беше трона. Ясно и реално, като на длан, виждаше той чрез своето въображение онзи ред, порядък и щастлив живот, плод на неговите мъдри закони. Потопен в този захлас, продължаваха да се редят образи един след друг, все от тази епоха. Когато образите захванаха да се повтарят, той слезе от този мир.
към текста >>
86.
ОКОТО И НАУКАТА
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Какво разбирате под
думата
щастие?
Повечето от мислите, които сега занимават света, са минали през много умове; повечето от чувствата, които сега занимават света, са минали през много сърца, вследствие на което са изгубили своята първоначална чистота. За всинца ни са важни мислите, които сега излизат от Бога; за всинца ни е важно това, които сега Бог твори. Необходимо е да се зачитат и ония мисли, което Бог е изказал в миналото. Често хората могат да обвият една Божествена мисъл така, че да стане недостъпна на света. Например, някой има желание да бъде щастлив.
Какво разбирате под
думата
щастие?
Щастието е нещо невидимо. То се дължи на известно съчетание на сили, но не и на известни материални блага. Материалните блага са само израз на щастието. Материалните блага са красивата дреха, в която щастието понякога се облича. Красивата дреха мяза на щастливия, на обновения човек.
към текста >>
87.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Не ще и
дума
, когато употребяваме
думата
.съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото.
Нещо повече. От по-новите изследвания се вижда, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюционния процес. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособление. Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание.
Не ще и
дума
, когато употребяваме
думата
.съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото.
Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл.
към текста >>
88.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Какво се разбира под „вегетарианството" в широк смисъл на
думата
?
Тогава те отправили същата молба към Бога. Не се минало много време и техният господар станал вегетарианец, оставил ги свободно да живеят. Защо? - Бог проговорил на този човек. Той му казал: „Ако ти не престанеш да колиш тия животни, от тебе нищо няма да остане. Не ги ли колиш, откажеш ли се да ги ядеш, ти ще живееш много години, с радост и веселие в живота си, с моето благословение".
Какво се разбира под „вегетарианството" в широк смисъл на
думата
?
- Тук се включва и вегетарианството в духовен смисъл, когато хората престанат да се занимават със злото. Месоядството се счита като зло в света, а вегетарианството - като добро, което продължава живота. И действително, естествена, разумна храна е тази, която продължава живота. Здравето, дългият живот не почива на фантастични, а на реални закони. Всеки човек може да преустрои своя вътрешен свят.
към текста >>
В Божествения свят
думата
„невъзможно" не съществува.
И ако човек казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си. Човекът трябва да се освободи от философията на песимистите. Запример, някои пътници като минават през Африка, вдигат голям прах наоколо си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, този прах е на разстояние само около 5-10 метра. По същия начин хората вдигат прах наоколо си и казват: тази работа е невъзможна.
В Божествения свят
думата
„невъзможно" не съществува.
Какво означава тази дума? - Щом скъсаш въжето на кофата от кладенеца, невъзможно е да се извади вода. Може ли по някакъв начин да се извади вода? - Може. Работи 2-3 дни, спечели 100 лева и купи ново въже.
към текста >>
Какво означава тази
дума
?
Човекът трябва да се освободи от философията на песимистите. Запример, някои пътници като минават през Африка, вдигат голям прах наоколо си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, този прах е на разстояние само около 5-10 метра. По същия начин хората вдигат прах наоколо си и казват: тази работа е невъзможна. В Божествения свят думата „невъзможно" не съществува.
Какво означава тази
дума
?
- Щом скъсаш въжето на кофата от кладенеца, невъзможно е да се извади вода. Може ли по някакъв начин да се извади вода? - Може. Работи 2-3 дни, спечели 100 лева и купи ново въже. По-добре е да поработиш малко, да ти излязат пришки на ръцете, отколкото да жадуваш.
към текста >>
89.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Това, за което става тука
дума
, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа.
На това може да се каже: тогава аз трябва отначало сляпо да вярвам. Но при предаване съобщенията на другите, въпросът не е за вяра или неверие, а само за безпристрастно приемане на това, което чуваш. Истинският духоизследовател никога не очаква, че към него ще се отнесат със сляпа вяра. Той всякога има предвид: само аз см преживял това в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои преживявания. Той знае също, че възприятието на тези негови преживявания и използуване мислите на друг чрез разказ, са жива сила за духовното развитие.
Това, за което става тука
дума
, само онзи ще го види правилно, който взема в съображение, че всяко знание за душевните и духовни светове се намира в подсъзнанието на човешката душа.
Правилното духовно възприемане събужда в освободения от предразсъдъци ум силата на познанието. Не трябва да се подчертава, доколко за желаещия да развие в себе си висшите познавателни способности, е необходимо да мине през най-строга работа на мисълта. Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта.
към текста >>
Не може и да става
дума
, че човек трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията.
Защото от своята радост и от своята скръб той нищо не узнава за нещата, а нещо само за себе си. Когато аз чувствувам симпатия към човека, преди всичко, аз чувствувам само моето отношение км него. Ако в моето съждение, в моето отношение аз се намирам в зависимост изключително от чувството на радост, симпатия, то с това аз издигам на пръв план своята личност, аз я натрапвам на свята. Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение. Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да заемат съвсем нови роли.
Не може и да става
дума
, че човек трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията.
Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си. Той ще разбере от опит, че симпатиите и антипатиите стават от по-висш род, когато той обуздава в себе си този техен род, който е вече в него. Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако човек в своето отношение не върви по своите себелюбиви чувства. Всяка наклонност, която сляпо се следва, пречи да се виждат ясно нещата. Следвайки наклонностите, ние като че ли се втурваме в това, което ни окръжава, вместо да се оставим на него и да го почувствуваме в неговите ценности.
към текста >>
90.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на
думата
.
Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма. Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма. Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда.
Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на
думата
.
Но що е живот и що е смърт от едно по-дълбоко, мистично гледище? Смъртта е най-малката степен на живот, казва Учителят. Когато човек се съмнява мрази и пр., той е мрачен, недоволен. Защо? Защото животът у него е по-малко. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен. Защо?
към текста >>
91.
МОЛИТВА - Мара Белчева
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Само тогава човек ще стане творец - в духовния смисъл на
думата
.
Трудовият принцип - изисква приложение на знанията чрез труд и творчество, а също и самостоятелно придобиване на знания - чрез опити. Той има отношение км волята. Всяко знание трябва да бъде живо. добито чрез нагледни, преживяно чрез чувство и въплътено, удовлетворено - чрез волята. Само тогава то ще даде плод в душата, в подсъзнанието ще бъде посято, а в свръхсъзнанието, в духа ще завърже и ще се умножи.
Само тогава човек ще стане творец - в духовния смисъл на
думата
.
И тъй, принципът на активността има връзка със сърцето и с Любовта; принципът на нагледността има връзка с ума и с Мъдростта; трудовият принцип има връзка с волята и с Истината. А природосъобразният принцип е съчетание на всички и има отношение към душата и духа.
към текста >>
92.
ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на
думата
.
навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух.
Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на
думата
.
За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота! Под думата „икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно.
към текста >>
Под
думата
„икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно.
Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота!
Под
думата
„икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно.
Разумният живот изисква от човека да не допуща в себе си чужди вещества, или чужди елементи, които да разкъсват връзката с Първичната Причина. Христос казва: „Който се отмята от мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил". Всички хора днес се отмятат. От какво? - От Истината.
към текста >>
93.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
За тях е
думата
.
Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в механиката, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр. и пр. - всички те ще претърпят корекции, които се налагат от факта, че в действителност телата са пъргави, а не недефиренцуеми (Гледай „Механика Упругого тела" Берлин 1922 г., проф. Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919). [7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се.
За тях е
думата
.
[8]Гледай; Frischeisen-Kohlr wissenschaft und Wirklichkeit (1910 г.); Според В. Оствалд задачата на науката се явява предсказанието, всяко предсказване пък е излизане вън от пределите на опита; Н. H.Vaihinger, Eie Fhilosophie des Als ob 1911 [9]Сократ е бил някога метач, Епиктет - роб, Езоп - никаквик, бездомник и скитник, Граам - изобретател на електромотора - прост работник и пр. и пр.
към текста >>
94.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ - Georg Nordmann
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Нещо повече: те са необходими и за всеки човек, който иска да изучава себе си, своите сили и способности, който иска да познае своето място в обществото, да поправи своите недъзи, да развие своите добродетели, с една
дума
да изпълни своята задача в живота.
Разумната Любов - е ключ, с който могат да се отворят детските души; без него нищо не може да^се направи. С него ние почваме истинската работа. Окултните науки - френология, физиогномия, хиромантия, графология и астрология - ни идат по-нататък на помощ - да изучим индивидуалността у децата, да изучим местото на всеки човек в този велик Божествен организъм, понеже всеки човек е роден за специална работа. Един от най-важните въпроси в новата педагогика е въпросът за професионалното ориентиране на подрастващото дете. А той е тясно свързан с изучаване индивидуалността на всяко дете и съобразяване в учебната работа с тази индивидуалност Във връзка с тези въпроси именно, окултните науки хвърлят обилна светлина и идат на помощ на всички, крито боравят с възпитанието и образованието на децата.
Нещо повече: те са необходими и за всеки човек, който иска да изучава себе си, своите сили и способности, който иска да познае своето място в обществото, да поправи своите недъзи, да развие своите добродетели, с една
дума
да изпълни своята задача в живота.
Вярно е, че както и в официалната наука, така и в областта на окултната наука, има профани, но това съвсем не значи още, че окултната наука - във всичките ù подразделения - е измама и мошеничество. Да се мисли и говори тъй, значи да не се познават най-новите придобивки на официалната наука, значи да се отрича и прогреса в науката. Официалната наука още не е признала френологията, физиогномията, хиромантията, графологията и астрологията като научни дисциплини или ги признават само отчасти, обаче ние знаем, че винаги има нови истини в науката, които се налагат след дълга борба, Официалната наука е консервативна, а то не е зло само по себе си; иначе тя трябваше да приеме всички фантазии за истина. Обширните изследвания, обаче, в последно време на много учени и професори в тия области показват, че не е далеч времето, когато тези окултни науки ще бъдат официално признати. За нас е важно, обаче, да знаем още днес, какво значение имат те за педагогиката.
към текста >>
С една
дума
, окултните науки отварят нови перспективи в педагогиката.
И приложението на тези знания е в това, че правят човека творец на своята съдба и му дават възможност да изправи себе си, своя характер и да предотврати много опасности. В чуждите езици има обширна литература - особено на английски - по френология, физиогномия, хиромантия, графология и астрология. На запад вече са поставили френологията и астрологията на чисто научна основа - всичко се слага на опит. Астрологията е една от основните окултни науки, която борави с математически изчисления и ни дава ключовете за разгадка на човешкия характер и човешката съдба, както и средствата за предотвратяване някои опасности в живота. Бъдещите учители ще бъдат астролози, ще познават основно децата, и затова няма да ходят с пипане, а с виждане.
С една
дума
, окултните науки отварят нови перспективи в педагогиката.
към текста >>
95.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Цимбали чух, гласове на медни дискове, кавал на пастир, но никъде не се криеше такава красота, както в благата
дума
, която ми изрече Той!
Благословен да бъдеш Ти, на Когото са недостигнати помислите, ненадмината славата. Благословен часът, когато ми прошепна: „Аз съм, що направих харфа от слънцето до земята; Моята ръка по тънките ù струни събужда мелодиите на четирите годишни времена". Псалом втори: Благост. Благ е Вечният, Този, на Чиято длан лежи вселената! Седем царства изходиха морните нозе и никъде не се зарадвах така, както в часа, кога научих, че Всемогъщият е благ и милосърден!
Цимбали чух, гласове на медни дискове, кавал на пастир, но никъде не се криеше такава красота, както в благата
дума
, която ми изрече Той!
Няма по-голямо от слънцето, по-далечно от звездите, по-страшно от морето. Но аз се не почудих заради тях така, както за това, че Той, в чиято длан лежи вселената, е благ и милосърден! Как да Те възхваля? Ти стоиш извън помислите ми, ничий разум не може да Те достигне, но малката, красива дума на Твоята благост свети в моята нощ, дарява ми криле! Аз ще се радвам зачуден и усмихнат, ще взема седмо-струнна песнопойка и ще запея: Благословеният, Всемогъщият, Тоя, що държи в ръка вселената, е Благ и милосърден!
към текста >>
Ти стоиш извън помислите ми, ничий разум не може да Те достигне, но малката, красива
дума
на Твоята благост свети в моята нощ, дарява ми криле!
Седем царства изходиха морните нозе и никъде не се зарадвах така, както в часа, кога научих, че Всемогъщият е благ и милосърден! Цимбали чух, гласове на медни дискове, кавал на пастир, но никъде не се криеше такава красота, както в благата дума, която ми изрече Той! Няма по-голямо от слънцето, по-далечно от звездите, по-страшно от морето. Но аз се не почудих заради тях така, както за това, че Той, в чиято длан лежи вселената, е благ и милосърден! Как да Те възхваля?
Ти стоиш извън помислите ми, ничий разум не може да Те достигне, но малката, красива
дума
на Твоята благост свети в моята нощ, дарява ми криле!
Аз ще се радвам зачуден и усмихнат, ще взема седмо-струнна песнопойка и ще запея: Благословеният, Всемогъщият, Тоя, що държи в ръка вселената, е Благ и милосърден!
към текста >>
96.
Бог и човек – Свами Вивекананда
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Думата
„вечна" подразбира следното: докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна; не постъпва ли разумно, става прекъсване в радостта.
не търси смисъла на силата. Човек може да употреби силата и за зло, и за добро; тя сама по себе си не се опорочава. И Любовта може да се употреби и за зло, и за добро, без тя сама по себе си да се опорочава. С Любовта и със силата могат да се извършат хиляди престъпления, но нито Любовта, нито силата се опорочават - опорочава се само човекът, който злоупотребява с тях. Спазва ли човек тия неща, той ще има вечна радост.
Думата
„вечна" подразбира следното: докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна; не постъпва ли разумно, става прекъсване в радостта.
Най-малката дисхармония, която се явява в живота на човека, нарушава неговата радост. При най-малкото прекъсване връзката си с Първичната Причина, човек изпада в мрак, губи своята радост. Будно ли е съзнанието на човека, тази връзка не се прекъсва, и той живее в светлина. Само истински разумният, съзнателният човек живее в непреривна връзка с Първичната Причина. За всеки друг човек това положение е чуждо.
към текста >>
97.
Философия
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Думата
друиди произлиза от галската
дума
derw – дъб.
Ernest Bose КЕЛТСКИ ОКУЛТИЗЪМ Из „Belisama" - Друидическа Минерва Големият познавач на древния окултизъм, Ернест Боз - вещ възстановител на друидическата Минерва - след упорит труд в дълги изследвания, неизбежно е трябвало да констатира и с прискърбие да признае, че участта, която е постигнала богатите писмени паметници на древния келтски окултизъм е била същата, каквато е и тази на богатата Александрийска библиотека - безразсъдно унищожение чрез изгаряне. Тук даваме общи бележки върху окултните традиции на келтите, чиято могъща култура се губи в мъглата на миналото и за която имаме запазени оскъдни сведения, Най-старите обитатели на западна Европа били Келтите, наричани още Гали. През мрака на миналото от фолклорните остатъци и легенди, останали в запада, главно в Ирландия и Корсика, се прозира, че Келтите не са били само едно малобройно племе, а цяла една раса, с колкото по-тъмна за нас, толкова и по-велика за времето си култура. Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци - мъже или жени - наречени друиди.
Думата
друиди произлиза от галската
дума
derw – дъб.
Но още по-старата форма на тази дума била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead. И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата.
към текста >>
Но още по-старата форма на тази
дума
била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead.
Ernest Bose КЕЛТСКИ ОКУЛТИЗЪМ Из „Belisama" - Друидическа Минерва Големият познавач на древния окултизъм, Ернест Боз - вещ възстановител на друидическата Минерва - след упорит труд в дълги изследвания, неизбежно е трябвало да констатира и с прискърбие да признае, че участта, която е постигнала богатите писмени паметници на древния келтски окултизъм е била същата, каквато е и тази на богатата Александрийска библиотека - безразсъдно унищожение чрез изгаряне. Тук даваме общи бележки върху окултните традиции на келтите, чиято могъща култура се губи в мъглата на миналото и за която имаме запазени оскъдни сведения, Най-старите обитатели на западна Европа били Келтите, наричани още Гали. През мрака на миналото от фолклорните остатъци и легенди, останали в запада, главно в Ирландия и Корсика, се прозира, че Келтите не са били само едно малобройно племе, а цяла една раса, с колкото по-тъмна за нас, толкова и по-велика за времето си култура. Келтският окултизъм или друидизъм се констатира в онзи сбор от философски, религиозни и нравствени доктрини, преподавани, както и практикувани от старите келтски жреци - мъже или жени - наречени друиди. Думата друиди произлиза от галската дума derw – дъб.
Но още по-старата форма на тази
дума
била труид, съставена от глагола to trow - мечтая мисля, вярвам и от глагола to head - предпазвам, внимавам: trowhead.
И оттук се разкрива загадката, защо келтските жреци са наричана друиди, което значи; сериозен, осторожен, мислител, философ - наставник. Учението за числата[1] Друидите са считали Науката за Числата като основа на всички природни науки и следователно, като най-плодовита в резултатите си. Най-разнообразните вибрации, колебания на материята за тях, не са били друго, освен съответни размествания, игра на числа. И все пак, тази вечна променливост е именно великият закон на съществата. Вървежът на душите през последователни превъплъщения - този вървеж, който възлиза и слиза, организира и руши, всичко това не е (друго), освен самата Еволюция и показва, че нищо не се губи, нито разрушава, както още се вярва в наше време, защото цялостният този процес - това е самата Вечност, Душата на вселената, Числото на числата, Бог!
към текста >>
Коренът на първата
дума
произхожда от Taish, което значи сянка.
Отпреди той им е предсказал превземането на кулата Оска от Нормандците. Бардите са били под властта на един особен транс, наречен Aweniddion, сир. водене от духа. За ясновидството Ясновидството или двойното виждане е било наричано от Келтите второ виждане, както днес Англичаните наричат тази способност Sight. На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin.
Коренът на първата
дума
произхожда от Taish, което значи сянка.
която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане. В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане. Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области. Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си.
към текста >>
нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -
дума
е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане.
водене от духа. За ясновидството Ясновидството или двойното виждане е било наричано от Келтите второ виждане, както днес Англичаните наричат тази способност Sight. На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin. Коренът на първата дума произхожда от Taish, което значи сянка. която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир.
нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -
дума
е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане.
В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане. Казваше се, че известни народи имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области. Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др.
към текста >>
В келтските предания е запазен спомена за Рама, който се наричал на келтски Aeschegel Hopa [9]-
дума
, която буквално значи: „Надеждата за спасение е в гората".
да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8]. И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват. За феите Както всички древни народи, Келтите също са вярвали във феите добрите и лошите природни духове. Поетът Мела нарича Garriagenae онова, що галските Барди наричат Karidgwen и днес Кориган, което е всеобщо име на феите в Британия. Има голяма прилика между Келтската и финикийската митологии.
В келтските предания е запазен спомена за Рама, който се наричал на келтски Aeschegel Hopa [9]-
дума
, която буквално значи: „Надеждата за спасение е в гората".
Според Сент Ив Д`Алвеидр [10], това ще да е онзи велик Келт, онзи велик Посветен, основател на Сибилските Школи през всички времена, във всички свещени градове, които в Азия и в Европа носели оттогава едно от неговите имена - името Ниса напр., което на Санскритски значи Дух. Главните Сибилски Школи тогава били: във Вар, Амон, Делфи, Кум, Еритрея, Самос, Кум в Фригия, Тибирт в Италия, Рамон-Рум в Азия, Таурин - днес Белград - и най-сетне келтските храмове във Вара, от Бибракта до острова Сена, от Лин-Дин (Лондон) до храмовете на Ирландия, Корейка и остров Ман. След митологията, като преминем към доктрината на Друидите, ние намираме точно окултизъм в нея, и то главно в Триадите на Бардит; но къде би могло да се намерят последните? - За щастие, колебливостта и тук е неуместна, защото има, макар единствен, но дълбок източник за изследване - това е онзи ръкопис, който датира от края на ХVІІ-я век и чиито материали, сбрани и преведени от галски от преписвача колектор Edward Darid датират от средата на XVI я век. Правени са множество изследвания върху тези триади, но измежду тях онзи, що е най-свястно и сполучливо даден, е този на Adolphe Pictet, издаден от Женевска Библиотека.
към текста >>
[9] Виж Dict on d`orientalisme, d`occult., et Psychologie -
думата
Ram [10] Mission de juif, p.497
[6] B Dict. Breton-fransais de Legonides, 2 edit. p.291, може да се намери превода на Drank-Sant. [7] Taisha-Taraig (Higland Soctety`s Dictionary). [8] Goerres, Mystique, p.294, 2 parti: La mystique naturell, t.III.
[9] Виж Dict on d`orientalisme, d`occult., et Psychologie -
думата
Ram [10] Mission de juif, p.497
към текста >>
98.
Легенда за синьото рибарче – Розмонд Жерард
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ти каза първата
дума
, която пак при Тебе ще се завърне.
Псалом четвърти: Глава. Глава си Ти на всяко начинание. Ти си първото дихание в предвечността - последното в безкрая на вековете, преди да наченеш своя втори ден! Далече от образите, далече от чувствата и нашите мисли, душата ни те познава на Глава на всеки почин, на всяко дело. Ти си повел реките от извора до морето, Ти водиш времето и кервана на звездите.
Ти каза първата
дума
, която пак при Тебе ще се завърне.
Глава си ти на всяко начинание, Глава на Истината, Глава на света! Псалом пети: Добро. Добро е да работим на нивата, докато е време, догдето не е навтасал пладнешкия пек, но още по-добро е да наченем нивата в душата си, догде се не спече земята и може ралото да я бразди. Благословено е делото на ръката Ти. Във всяко житно зърно е скрита Мъдростта.
към текста >>
99.
Физиогномия
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Голямото преселение, за което стана
дума
, се е извършило по-късно.
Ето една последна триада, която по един най-ясен начин обяснява казаното по-горе. Три са необходимостите на Бога: да бъде безконечен, сам по себе си, да бъде ограничен по отношение ограниченото, да бъде в унисон с всеки стадий на съществата в кръга Гвинфид. Ясно се вижда от всичко казано дотук, че Друидическата Доктрина произхожда от индуската, като я копира почти текстуално в основните си черти. Нищо чудно няма в този факт, защото ние можем да потвърдим днес, че голямото Арийско преселение, излязло от древна Индия, разпростряло се в Северна Азия, е проникнало по-късно и в Европа и се е простряло дори до страната на Галите, дето индуските вярвания, предания и философия са се разпространили чрез устно предаване на приказки и благоговейно са се запазили в Друидическите семейства[1]. Уместно е, обаче, да се добави тук, че множество археолози приемат днес, че Келтската раса е минала от Европейския Запад към Азиатския Изток, както поменахме това по-рано.
Голямото преселение, за което стана
дума
, се е извършило по-късно.
Виж „La doctrine esoterique". Превел Ив. Цонев --------------------------------------- [1] Виж „La doctrine esoterique".
към текста >>
100.
Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Те никога не изпълняват обещанията си, макар че са готови на
дума
всичко да направят.
Независими до крайност, те лесно се сдружават, но не се привързват. Романтически в своите привързаности и по природа любящи, те са в същото време много капризни и много лекомислени. Те живеят повече с мисълта си, отколкото с чувствата, и много обичат приключенията. Умът им е лек, изпитателен, фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти, на вдъхновението, ентусиасти, съзерцатели, мистици, но те не обичат порядъка и нищо не разбират в практическия и положителния живот; затова са лоши практици.
Те никога не изпълняват обещанията си, макар че са готови на
дума
всичко да направят.
Имат силно религиозно чувство, което лесно минава в мистицизъм; техните религиозни идеи са много екзалтирани и неверотърпими. Дух на прозелитизъм преобладава в тях. Те са склонни към религиозни системи, често между тях се срещат основатели и преобразователи на религии. Предположени са към всякакъв род привидения; имат особени способности към тайните науки, имат развита интуиция и дивинация; имат също така необикновени предчувствия, тайнствени внушения и пр. Техният ум е такъв, че те по-скоро отгадават, отколкото знаят нещо.
към текста >>
У тях няма силно въображение, тъй че не са нито художници, нито поети, нито идеалисти; това са реалисти в пълния смисъл на
думата
.
Те са склонни към религиозни системи, често между тях се срещат основатели и преобразователи на религии. Предположени са към всякакъв род привидения; имат особени способности към тайните науки, имат развита интуиция и дивинация; имат също така необикновени предчувствия, тайнствени внушения и пр. Техният ум е такъв, че те по-скоро отгадават, отколкото знаят нещо. Конусообразен тип Хората от този тип имат силно развит смисъл; здравият смисъл е тяхно природно качество и е една от най-главните сили на тяхната индивидуалност. Те са позитивисти по природа.
У тях няма силно въображение, тъй че не са нито художници, нито поети, нито идеалисти; това са реалисти в пълния смисъл на
думата
.
Те имат някаква тънкост на ума и голям такт; но техният ограничен разум не излиза от областта на положителното и познатото. Изпълнени от тщеславие и от своята личност, те се вслушват в своите речи, обичат да позират, желаят да ги забелязват и да се прочуят за важни особи Под маската на добродушие те скриват много извъртане, хитрост и дипломация. Те са консерватори, привърженици на авторитета; хора на сметките и експлоататори. Не са хора на инициатива и работа и затова са безгрижни, апатични, лениви, слабохарактерни и нерешителни. Всичко ново ги смущава и им задава страх, защото преди всичко те се стремят към наслаждения, без никакви сериозни грижи.
към текста >>
НАГОРЕ