НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
133
резултата в
90
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тайните на Духа
,
ИБ
, Варна, 1897г.,
Не стои ли
достойнството
на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение?
Представете си, ако имахте сила да премахнете Слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала Земята? И нима мислите по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който отначало е лъжец и, когато може, от своето си лъже? Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате?
Не стои ли
достойнството
на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение?
Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знаете и какво ще учите? – Няма душа – и Мен ме няма; значи, че няма ум, че Моят Дух не съществува, че да живееш добре, да любиш Истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е, не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани?
към беседата >>
Знанието ми е изчезнало,
достойнството
се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.
Моят Мир и моята Радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, когато е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми!
Знанието ми е изчезнало,
достойнството
се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.
Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата – и заплатата, според послушанието – и благословението и според Любовта – отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не, Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи? – Не, ето навреме ще те посетя, за да те благословя.
към беседата >>
2.
Хио Ели Мели Месаил
,
ИБ
, София, 14.9.1897г.,
Не стои ли
достойнството
на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разуме- ние?
Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже? Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате?
Не стои ли
достойнството
на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разуме- ние?
Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?
към беседата >>
Знанието ми е изчезнало,
достойнството
се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.
Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми!
Знанието ми е изчезнало,
достойнството
се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата.
Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи?
към беседата >>
Знанието ми е изчезнало,
достойнството
се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата.
(втори вариант)
Моятъ миръ и моята радость сѫ се помрачили вътре въ менъ. И причината за това зная; но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши волятата му кога е натоваренъ и съвпрегнатъ съ нечестие? колко е нещастна душата ми!
Знанието ми е изчезнало,
достойнството
се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата.
Но всичко това е праведно върху ми; защото спорѣдъ заслугата и заплатата; спорѣдъ послушанието и благословението и споредъ любовьта, отговора. Има ли себелюбива любовъ нѣщо общо съ Бога? Не! Богъ прѣзира всичко що е отъ свѣтътъ. Дълго ли ще се бавишъ Господи?
към втори вариант >>
3.
Разговор пети - Въздигане Душа и Дух
,
ИБ
, , 18.7.1900г.,
Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума,
достойнството
на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Този е общ и неумолим закон на Живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума,
достойнството
на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
към беседата >>
4.
Мисли и упътвания
,
ИБ
, , 1903г.,
Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си, както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои
достойнството
на человека.
Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще трябва да я повториш изново, и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в живота трябва да си има своето време и място, другояче ще трябва да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш – твоето задоволство, че си сторил нещо добро. Защото хубостта на едно дело зависи от правилността и порядъка, по който следва да се извършва своевремено – и това е именно, което му дава своята ценност. Не предлагай услугите си там, дето не са нужни, нито приятелството си там, дето няма място.
Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си, както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои
достойнството
на человека.
А всякой, който се обленява да проумява Истината, ще пострада – неговият светилник ще угасне, затова внимавай в живота си, да не би да сториш това да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък. Пази сърцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в живота си. Не желай това, което не ти трябва, и не искай невъзможното, понеже желаеш две неща непостижими. Във всяко нещо призовавай Бога, за да те благослови преди да го почнеш, и делото ти ще благоуспее. Не се колебай в пътят на Истината и не казвай какво ще се ползваш, ако я следваш, защото тъй ако мъдруваш, непременно в рова ще слсзеш и ще бъдеш забравен от всички заради постъпката си, че си я презрял.
към беседата >>
5.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Богатството му,
достойнството
му зависят от него.
Сегашните хора се оплакват от страдания и нещастия, търсят начин да се освободят от тях. Те могат да постигнат това, само ако изменят мисълта си. Старите мисли трябва да се заместят с нови. Като мисли право, по нов начин, човек разбира, че това, което вчера му е причинявало страдание, днес може да му причини радост. Че изгубил имането, или общественото си положение, това не го плаши.
Богатството му,
достойнството
му зависят от него.
Той носи в себе си условия да бъде богат, силен, здрав. Даже и майка си и баща си да изгуби, той знае, че не са изгубени, те са в него. Външният баща и майка са отражение на вътрешните, които живеят в самия човек. Всичко е скрито във вас. Достатъчно е да държите добри мисли и чувства в ума и в сърцето си, за да разполагате с богатството на целия свят.
към беседата >>
6.
Кротостта и смирението
,
ИБ
,
ООК
, , 22.1.1920г.,
Трябва да запазвате
достойнството
си като душа, и да се обиждате, когато вие излъжете, когато влезе омраза в сърцето ви, когато вършите глупости и т.н.
Кротостта е дар на човека – няма какво да се учи; нея вие сте учили, когато сте били в положение на овци, или крави и волове, когато са взимали вълната ви, месото ви, когато сте работили по цял ден на нивата, и на сутринта сте поглеждали господаря си доволен и засмян. Сега вие ще трябва да възбудите в съзнанието си всички тези форми на миналото, тази кротост, която имате от старо време. Модерните дрехи, които носите сега, не са тъй удобни, хигиенични, затова, като се върнете у дома си, обличате старите си дрехи. Турете в ума си вярата и знайте, че за оногова, който вярва, всичко е възможно. Който няма кротост и смирение, само той не може.
Трябва да запазвате
достойнството
си като душа, и да се обиждате, когато вие излъжете, когато влезе омраза в сърцето ви, когато вършите глупости и т.н.
Не обиждайте, защото често във вас живее някой възвишен дух, вие го обидите, и когато го потърсите, няма го вече. Ако има нещо, което ми прави най-голямо отвращение, то е човек, който обижда. Такъв човек аз поставям на последно място в живота. Най-неприятното на духа е, когато хората се обиждат. Този дявол ще го вържете, или най-малко, ще го впрегнете на работа.
към беседата >>
7.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Вътрешната, духовната сила определя
достойнството
на човека.
Важно е човек да бъде благороден, независимо положението, което заема. Силата не е признак на благородство. Физически силен е едно нещо, духовно силен е друго. Първият носи бомби, пушки и всеки момент може да убие човека. Вторият не носи никакво оръжие, но, дето влезе, помага, повдига хората.
Вътрешната, духовната сила определя
достойнството
на човека.
„В рова на лъвовете.“ Какво спечелихте вие, които хвърлихте душата си в тоя ров? Казва се, че цар Дарий, който заповядал да хвърлят Данаил в рова на лъвовете, не може да спи цяла нощ. Рано сутринта той отишъл при рова и с плачевен глас извикал: „Данаиле, Бог твой, на Когото служиш непрестанно, можа ли да те освободи от устата на лъвовете? “ – „Можа, царю! Да си жив във век!
към беседата >>
8.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Достойнството
не ми позволява“.
Ако слънцето не ни поздравяваше всяка сутрин, животът щеше да бъде в застой. Когато облаците скриват слънцето, ние сме тъжни, чувстваме нужда от неговия поздрав. Всяка душа има нужда от поздрава на слънцето, от енергията на неговите лъчи. Поздравът се изказва не само с думи, но и с нежни чувства и с мил поглед. Който не разбира значението на поздрава, казва: „Аз не искам да поздравявам тоя човек.
Достойнството
не ми позволява“.
– Ти не го поздравяваш, но и той няма да те поздрави. Впоследствие всички достойни хора се впрягат на работа. Така постъпват и учителите с мързеливите ученици. Като не искат да учат, учителите им пишат слаби бележки и така ги заставят да учат. Щом си ученик на Божествената школа, няма да гледаш в ръкава си, но ще седнеш и ще работиш, сам ще решаваш задачите си.
към беседата >>
9.
Свещеното правило
,
КД
, София, 9.2.1923г.,
Защото
достойнството
на един ученик се дължи на това разумно послушание да изпълни всяка мисъл, която е добра.
Общата вада, която няма брегове, образува само разливания, мочурляци. Разливането някой път не е поливане. Защото в този път не сте дошли за пръв път на земята. Колко пъти сте започвали, имате толкова съществувания, толкова опитности са ви дадени и ако вашето съзнание не може да се подигне и да използува някои от тези ценни семена то[я] застой се дължи на вас. Има неща непостижими за вас, зная, но има неща, които са постижими.
Защото
достойнството
на един ученик се дължи на това разумно послушание да изпълни всяка мисъл, която е добра.
Да си готов да пожертвуваш живота си и за никакви блага да се не подкупваш. Това значи, като се турите на изпитание, да издържите. Ако нямате тази воля, добре, ако не - само така може да се постигне. И ако влезете в другия свят, с какво ще се похвалите? За да влезеш в музикалния свят, трябва да знаеш да свириш с тях.
към беседата >>
10.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
Въ какво седи
достойнството
на единъ философъ?
Говорятъ тѣ за Христа, а Христосъ седи, като едно знаме турено тамъ само въ стаята. И когато дойде бойното поле, изваждатъ и туй знаме, турятъ го да плаши хората. Послѣ като се свърши войната, пакъ го турятъ въ стаята. Това е вѣрване, това не е убѣждение. И азъ казвамъ: Трѣбва да имаме философия и трѣбва да бѫдемъ толкозъ доблестни, да си признаемъ погрѣшкитѣ.
Въ какво седи
достойнството
на единъ философъ?
– Въ неговитѣ прави мисли. Единъ философъ трѣбва да има здрави мисли, да е съпоставилъ всичкитѣ факти въ природата, тъй, че да може да направи единъ малъкъ опитъ. Въ какво седи благородството на една религия? – Онези принципи, които тя проповѣдва, да иматъ извѣстни методи, да може да се приложатъ. Сега ни най-малко не засягамъ да кажа, че Православната църква е лоша или, че Евангелската църква е лоша или, че Католическата църква е лоша.
към беседата >>
11.
Дерзайте, Аз съм
,
НБ
, София, 13.5.1923г.,
Не искам да кажа, че съм гладувал, за да не се урони
достойнството
и честолюбието ми.“ – Като краде, не се ли уронва
достойнството
му?
– Нямаш право да взимаш чуждите пари. – „Аз откраднах парите, защото се съмнявам в добротата на домакините. Не вярвам, че те биха ми помогнали. Иначе нямаше защо да крада. Щях да им кажа, че съм гладен.
Не искам да кажа, че съм гладувал, за да не се урони
достойнството
и честолюбието ми.“ – Като краде, не се ли уронва
достойнството
му?
В случая се явяват две съмнения: в домакините и в себе си. Първо се явява съмнението, а после се извършва кражбата. Като се натъкват на противоречия, мнозина започват да четат Библията и Евангелието, да видят как са постъпвали Аврам, Давид при решаване на своите задачи. С това искат да се оправдават. После отиват при свещениците, да се изповядат.
към беседата >>
12.
Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 27.1.1924г.,
Ще ви задам въпроса: в какво седи
достойнството
на човека?
Като дойде по-голямата мъчнотия, вие ще забравите вашата обида. Нуждата от 10 000 лева ще заличи обидатави и вие ще кажете: Хайде, аз ще му простя, ще забравя обидата Туй става в живота. Това е един остен, който природата употребява против своенравните хора. Тя ни впрегне в хомота и казва: Право в браздата ще караш! Вземе остена, мушне те с него и ти тръгваш право в браздата – нищо повече.
Ще ви задам въпроса: в какво седи
достойнството
на човека?
Как бихте отговорили на този въпрос? Достойнството на един слуга седи в това, да изпълнява добре работата, която му е дадена. Достойнството на един ученик седи в това, да учи уроците си добре. Достойнството на един проповедник седи в това, да проповядва добре. Достойнството на един писател седи в това, да пише по възможност най-хубави неща.
към беседата >>
Достойнството
на един слуга седи в това, да изпълнява добре работата, която му е дадена.
Това е един остен, който природата употребява против своенравните хора. Тя ни впрегне в хомота и казва: Право в браздата ще караш! Вземе остена, мушне те с него и ти тръгваш право в браздата – нищо повече. Ще ви задам въпроса: в какво седи достойнството на човека? Как бихте отговорили на този въпрос?
Достойнството
на един слуга седи в това, да изпълнява добре работата, която му е дадена.
Достойнството на един ученик седи в това, да учи уроците си добре. Достойнството на един проповедник седи в това, да проповядва добре. Достойнството на един писател седи в това, да пише по възможност най-хубави неща. Достойнството на един лекар седи в това, да лекува според най-добрите методи. Питам: ами вашето достойнство като ученици в какво седи?
към беседата >>
Достойнството
на един ученик седи в това, да учи уроците си добре.
Тя ни впрегне в хомота и казва: Право в браздата ще караш! Вземе остена, мушне те с него и ти тръгваш право в браздата – нищо повече. Ще ви задам въпроса: в какво седи достойнството на човека? Как бихте отговорили на този въпрос? Достойнството на един слуга седи в това, да изпълнява добре работата, която му е дадена.
Достойнството
на един ученик седи в това, да учи уроците си добре.
Достойнството на един проповедник седи в това, да проповядва добре. Достойнството на един писател седи в това, да пише по възможност най-хубави неща. Достойнството на един лекар седи в това, да лекува според най-добрите методи. Питам: ами вашето достойнство като ученици в какво седи? – В приложението на окултните закони в живота си.
към беседата >>
Достойнството
на един проповедник седи в това, да проповядва добре.
Вземе остена, мушне те с него и ти тръгваш право в браздата – нищо повече. Ще ви задам въпроса: в какво седи достойнството на човека? Как бихте отговорили на този въпрос? Достойнството на един слуга седи в това, да изпълнява добре работата, която му е дадена. Достойнството на един ученик седи в това, да учи уроците си добре.
Достойнството
на един проповедник седи в това, да проповядва добре.
Достойнството на един писател седи в това, да пише по възможност най-хубави неща. Достойнството на един лекар седи в това, да лекува според най-добрите методи. Питам: ами вашето достойнство като ученици в какво седи? – В приложението на окултните закони в живота си. Ако не приложите тия правила в живота си, всичко е безполезно.
към беседата >>
Достойнството
на един писател седи в това, да пише по възможност най-хубави неща.
Ще ви задам въпроса: в какво седи достойнството на човека? Как бихте отговорили на този въпрос? Достойнството на един слуга седи в това, да изпълнява добре работата, която му е дадена. Достойнството на един ученик седи в това, да учи уроците си добре. Достойнството на един проповедник седи в това, да проповядва добре.
Достойнството
на един писател седи в това, да пише по възможност най-хубави неща.
Достойнството на един лекар седи в това, да лекува според най-добрите методи. Питам: ами вашето достойнство като ученици в какво седи? – В приложението на окултните закони в живота си. Ако не приложите тия правила в живота си, всичко е безполезно. Ако е за знания, вие имате такива.
към беседата >>
Достойнството
на един лекар седи в това, да лекува според най-добрите методи.
Как бихте отговорили на този въпрос? Достойнството на един слуга седи в това, да изпълнява добре работата, която му е дадена. Достойнството на един ученик седи в това, да учи уроците си добре. Достойнството на един проповедник седи в това, да проповядва добре. Достойнството на един писател седи в това, да пише по възможност най-хубави неща.
Достойнството
на един лекар седи в това, да лекува според най-добрите методи.
Питам: ами вашето достойнство като ученици в какво седи? – В приложението на окултните закони в живота си. Ако не приложите тия правила в живота си, всичко е безполезно. Ако е за знания, вие имате такива. Вие имате знания и по физика, и по химия, и по астрономия, и по история, по всички науки изобщо, но едно нещо ви липсва: не знаете как да прилагате окултните закони при разните условия на живота.
към беседата >>
13.
Разумното сърце
,
ООК
, София, 2.4.1924г.,
В какво седи
достойнството
на човека?
Право е казал пророкът, че Бог не живее на Небето, а в сърцата на смирените. Кои са смирените? – Хората на разумното сърце – казвам аз. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Например вие имате груби навици, по някой път нямате търпение – всичко туй се дължи на вашия философски ум, който смята, че са ви обидили.
В какво седи
достойнството
на човека?
– Достойнството на един човек седи в изпълнението на Волята Божия, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение. Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели двайсет години в пустинята, дето постоянно се молели на Бога. Един ден единият от отшелниците вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга.
към беседата >>
–
Достойнството
на един човек седи в изпълнението на Волята Божия, в приложението на най-малките добродетели.
Кои са смирените? – Хората на разумното сърце – казвам аз. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Например вие имате груби навици, по някой път нямате търпение – всичко туй се дължи на вашия философски ум, който смята, че са ви обидили. В какво седи достойнството на човека?
–
Достойнството
на един човек седи в изпълнението на Волята Божия, в приложението на най-малките добродетели.
Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може да си повдигнал цял народ, но ако един ден сърцето ти каже да завържеш обувката на един старец и не направиш това, всичко сторено пропада. Да завържеш обувката на един старец струва повече, отколкото да спечелиш едно сражение. Сега ще ви приведа примера за онези двама отшелници, които живели цели двайсет години в пустинята, дето постоянно се молели на Бога. Един ден единият от отшелниците вижда, че другарят му, като минава покрай едно място, подскача и хуква да бяга. Чуди се: какво ли е видял този човек, от какво се е уплашил, та хуква да бяга.
към беседата >>
14.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
Ако някой ми се оплаква, че заборчлял, че няма хляб за жена си и децата си, аз няма да му дам пари, но ще му дам подходяща работа, да изкарва прехраната си с труд и да запази
достойнството
си като човек.
Той може да бъде мек, но не и мекушав. Като види, че някой плаче, той не трябва да се трогва от неговите сълзи. Като намествам счупения крак на някого, аз не обръщам внимание на сълзите му. Моята работа е да наместя крака му, а неговата – да пролива сълзи. Като плаче, той ще се научи да не греши.
Ако някой ми се оплаква, че заборчлял, че няма хляб за жена си и децата си, аз няма да му дам пари, но ще му дам подходяща работа, да изкарва прехраната си с труд и да запази
достойнството
си като човек.
Човешкото общество е основано на разумни закони, които тласкат човека към труд и работа, като условия за развитие. Има избрани хора в света, но още много трябва да дойдат. Ако ме питат, защо работите на България не вървят добре, отговарям: Малко избраници има. За да се оправят работите й, броят на избраниците трябва да се увеличи най-малко 200–300 пъти. Мнозина четат вестниците „Факел", „Пастирско слово", в които пишат лошо за мене и за новото учение.
към беседата >>
15.
Честността
,
МОК
, София, 1.3.1925г.,
– Ако под думата честност се разбира
достойнството
на човека, тогава етиката определя
достойнството
по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си.
Във втория триъгълник – на справедливостта – енергиите се уравновесяват; той е почти равностранен триъгълник. В триъгълника на интелигентността – третият триъгълник – на човека пак предстои да се бори с материята; и в него основата е по-дълга от височината. Сега да разгледаме думата честност. Ясна ли ви е тази дума? Може ли някой от вас да каже нещо върху честността?
– Ако под думата честност се разбира
достойнството
на човека, тогава етиката определя
достойнството
по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си.
Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си. Наистина човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва. Щом кажем някому, че не е честен, ние не сме справедливи. Достойнството засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си.
към беседата >>
Достойнството
засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си.
– Ако под думата честност се разбира достойнството на човека, тогава етиката определя достойнството по следния начин: всеки човек, малко или много, познава Доброто и се стреми към него според силите си. Самият факт, че човек познава Доброто и се стреми към него, представлява неговото достойнство. Като казваме, че не трябва да накърняваме човешкото достойнство, разбираме, че не трябва да накърняваме разбиранията на човека за Доброто, което той се стреми да приложи в живота си. Наистина човешкото достойнство не трябва да се пренебрегва. Щом кажем някому, че не е честен, ние не сме справедливи.
Достойнството
засяга най-първо справедливостта, защото тя е отношение на човека към другите, а честността е отношение на човека към себе си.
Разгледайте филологически произхода на думите достойнство и честност. Чий е този знак – Ч? Отговор: На Юпитер. Значи честността произлиза от Юпитер. От главните богове само Юпитер може да каже Аз.
към беседата >>
16.
Възкресение
,
ИБ
, София, 21.4.1925г.,
Нека видят, че не си от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш
достойнството
си.
Умни сте, само че дяволът във вас е глупав. Всинца сте умни, само че глупавият дявол, като е дошъл във вас, говори глупави работи. Вие сте оставили перото, забравили сте го и той го взема от масата ви, написва някои глупави работи и подписва вашето име. Някой път имате разположение да говорите, но Господ ви казва: “Ще мълчиш! ” Някои други ти казват: “Кажи, кажи!
Нека видят, че не си от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш
достойнството
си.
Духът ти казва пък: “Не, ще мълчиш! ” Ти послушаш дявола и казваш. Мислиш, че като си го послушал, ще станеш човек и половина. Всеки е изложен на изкушение. За всекиго ще дойде изкушението.
към беседата >>
17.
И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ
,
НБ
, София, 21.6.1925г.,
И послѣ, нека запазимъ
достойнството
си, но какъ?
Едно нѣщо, което зная азъ е това, че въ всѣки човѣкъ, даже и въ най-голѣмия прѣстѫпникъ, въ извѣстенъ моментъ се пробужда нѣщо благородно въ душата му. Това именно благородното въ всѣки човѣкъ, то е Божественото, което се пробужда. Пробуди ли се Божественото въ всѣки човѣкъ, тогава ние казваме: този е пѫтьтъ, по който трѣбва да вървите. Отъ тази хананейка ние трѣбва да научимъ урока си. Първо трѣбва да имаме абсолютно смирение въ душата си.
И послѣ, нека запазимъ
достойнството
си, но какъ?
Нѣкой казва: азъ имамъ честолюбие, достойнство, гордость. Нека имамъ достойнство, нека бѫда гордъ, но това достойнство да не бѫде опетнено отъ нищо. Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си казалъ една лъжа! Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си онеправдалъ нѣкого! Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си изнасилилъ нѣкого!
към беседата >>
Достойнството
седи въ това, да служишъ на Бога въ името на великата Любовь.
Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си онеправдалъ нѣкого! Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си изнасилилъ нѣкого! Да бѫдешъ гордъ въ това, че си заставалъ всѣкога къмъ страната на слабитѣ! Но да бѫдешъ гордъ въ твоето насилие, това не е достойнство. Нѣкой казва: азъ имамъ достойнство.
Достойнството
седи въ това, да служишъ на Бога въ името на великата Любовь.
Ти можешъ да бѫдешъ търговецъ въ свѣта, но да си гений. Ти можешъ да бѫдешъ лѣкарь, жена, дѣте всичко можешъ да бѫдешъ и всичко можешъ да опиташъ, но трѣбва да бѫдешъ господарь на всички форми, отъ нищо да не те е страхъ. Да си толкова уменъ, че въ каквото положение на живота и да изпаднешъ, и при най-беднитѣ условия да живѣешъ, и при най-богатитѣ условия да живѣешъ, да можешъ да ги използвашъ разумно. Това е великата наука, къмъ която трѣбва всѣки да се стреми. А сега, всѣки отъ васъ иска майка му и баща му да сѫ богати.
към беседата >>
И после, нека запазим
достойнството
си, но как?
(втори вариант)
Едно нещо, което зная аз е това, че във всеки човек, даже и в най-големия престъпник, в известен момент се пробужда нещо благородно в душата му. Това именно благородното във всеки човек, то е Божественото, което се пробужда. Пробуди ли се Божественото във всеки човек, тогава ние казваме: този е пътят, по който трябва да вървите. От тази хананейка ние трябва да научим урока си. Първо трябва да имаме абсолютно смирение в душата си.
И после, нека запазим
достойнството
си, но как?
Някой казва: аз имам честолюбие, достойнство, гордост. Нека имам достойнство, нека бъда горд, но това достойнство да не бъде опетнено от нищо. Да бъдеш горд в това, че никога не си казал една лъжа! Да бъдеш горд в това, че никога не си онеправдал някого! Да бъдеш горд в това, че никога не си изнасилил някого!
към втори вариант >>
Достойнството
седи в това, да служиш на Бога в името на великата Любов.
(втори вариант)
Да бъдеш горд в това, че никога не си онеправдал някого! Да бъдеш горд в това, че никога не си изнасилил някого! Да бъдеш горд в това, че си заставал всякога към страната на слабите! Но да бъдеш горд в твоето насилие, това не е достойнство. Някой казва: аз имам достойнство.
Достойнството
седи в това, да служиш на Бога в името на великата Любов.
Ти можеш да бъдеш търговец в света, но да си гений. Ти можеш да бъдеш лекар, жена, дете всичко можеш да бъдеш и всичко можеш да опиташ, но трябва да бъдеш господар на всички форми, от нищо да не те е страх. Да си толкова умен, че в каквото положение на живота и да изпаднеш, и при най-бедните условия да живееш, и при най-богатите условия да живееш, да можеш да ги използваш разумно. Това е великата наука, към която трябва всеки да се стреми. А сега, всеки от вас иска майка му и баща му да са богати.
към втори вариант >>
18.
Приех от Отца Си
,
НБ
, София, 28.2.1926г.,
Докато човек не приеме великата Истина в себе си, до тогава той е смъртен, живее в ограничение и няма
достойнството
на човек.
Когато той говори, неговата душа трябва да трепти от радост. Като вижда, че има страдания в света, той трябва да се радва, че може да работи за Бога. Когато виждам, че хората грешат, радвам се, че е дошло времето, когато Господ може да се изяви. Аз съм ви говорил много пъти за страданията и техния смисъл, сега няма пак да ви говоря, но казвам, има един велик закон, на който може да построите вашия живот, за да придобиете този вътрешен мир, тази вътрешна светлина и тази вътрешна свобода. Гордостта у човека, съзнанието му, че много знае, му пречи в живота.
Докато човек не приеме великата Истина в себе си, до тогава той е смъртен, живее в ограничение и няма
достойнството
на човек.
Ако ти си един първокласен глупак, а мислиш, че знаеш много, утре ще те заведат в участъка, ще те набият и като излезеш от там, ще умреш сетен сиромах. Къде остава твоето знание? Ти ще кажеш: такъв е животът! Не, ако имаш Истината, ще бъдеш свободен човек, търсен от всички. Ако имаш Мъдростта, ще носиш светлина за всички.
към беседата >>
19.
Кръг и елипса
,
ООК
, София, 31.3.1926г.,
Ако речеш да пълзиш, губиш
достойнството
си.
Завършиш университет, но нещо не ти върви. Молиш се на Бога, и никакъв отговор не получаваш. Тъкмо заемеш една служба, но и от нея те подгонят. И ти изпитваш срам, позор, унижение, ходиш от едно място на друго, дано някъде се установиш. И след всичко това чуваш да се говори в света, че с пълзене можеш да си пробиеш път.
Ако речеш да пълзиш, губиш
достойнството
си.
Питам: Кой човек досега е успял да се пробие път с пълзене? Имайте предвид, че вие служите на Бога, а човек, който служи на Бога, трябва да постъпва честно, с достойнство. Думата „пълзене“ има двояк смисъл. Изобщо всички думи могат да се превръщат, да им се придава различен смисъл. Ето защо, когато човек говори, той трябва да бъде внимателен, да избира думите, с които ще си служи.
към беседата >>
20.
Място на добродетелите
,
МОК
, София, 9.5.1926г.,
Така трябва да му се помогне, че да не се засегне
достойнството
му.
Съдбата, както и Разумната Природа, са всякога добре разположени към всички живи същества по лицето на Земята. Съвременните хора обичат да си помагат, но не знаят как. Когато дават пари на някоя бедна, но честолюбива жена, тя се обижда. Как да Ă помогнат, без да я обидят? Те виждат, че всеки човек има свои характерни черти, които трябва да познават, за да знаят как да се отнасят с него.
Така трябва да му се помогне, че да не се засегне
достойнството
му.
Според мене правилният начин на даване на парична помощ на хората седи в следното: ти, който помагаш, трябва да имаш една каса, пълна със злато. Ако искаш да помогнеш на някого, ще му пратиш по пощата ключа от касата си с бележка да вземе ключа, да отвори касата, която се намира на еди-коя си улица и на еди-кой си номер на къщата, да вземе колкото пари са му нужни и да върне ключа на определения номер. Когато се улесни, след година или повече, той трябва да върне парите назад. По този начин много хора ще могат да се ползват от касата, без да се накърни тяхното честолюбие. Рекат ли само да вземат, без да връщат, в скоро време касата ще се изпразни.
към беседата >>
21.
С чия воля?
,
ООК
, София, 2.6.1926г.,
Не искате ли да уронвате
достойнството
си, не взимайте пари назаем, ако не можете да ги изплатите навреме; не обещавайте неща, които не можете да изпълните.
Някой казва, че личното му достойнство се уронило. В какво седи това достойнство? За пример вие дължите някому десет хиляди лева, но не ги изплащате навреме. Вашият кредитор ви нарича безчестен човек, но вие се възмущавате и казвате: “Как смеете да уронвате моето достойнство? ” Казвам: С неизплащане на вашия дълг вие сами уронвате своето достойнство.
Не искате ли да уронвате
достойнството
си, не взимайте пари назаем, ако не можете да ги изплатите навреме; не обещавайте неща, които не можете да изпълните.
Вие казвате, че някой уронил вашето достойнство, понеже не ви повярвал в нещо и не възприел вашите възгледи. Питам: Защо този човек трябва непременно да ви повярва? – Ама такава била Волята Божия. – Сигурни ли сте, че наистина това е Волята Божия? В такъв случай кой човек може да се нарече честен?
към беседата >>
22.
Ще се наситят
,
НБ
, София, 6.6.1926г.,
Достойнството
на човека седи в това, да поправи тази своя погрешка.
Законът трябва да бъде еднакъв и за царе и за прости. Ние трябва да сме най-последни пред закона. И когато дойдем до свещения закон на правдата, всички трябва да имаме благоговение пред нея. Всяка погрешка е погрешка, от когото е да е направена тя. И простият като направи погрешка, и царят като направи погрешка, пред закона на правдата тя е все погрешка.
Достойнството
на човека седи в това, да поправи тази своя погрешка.
В света и светията прави погрешки, и ангелите правят погрешки. Погрешките са възможни за всички. Само едно същество не прави погрешки. Това същество е Бог. Всички други същества правят погрешки.
към беседата >>
23.
Свободно движение
,
ООК
, София, 13.10.1926г.,
Една от важните мисли, която трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите
достойнството
си, за да не изгубите Божието внимание.
Казвате: „Нали духовното се дава даром? " – Даром се дава само на достойния. Всеки трябва да се стреми да бъде достоен за Божието благословение. Това достойнство е първото условие, заради което Бог обръща внимание на човека и му дава условия да учи. От своя страна пък той трябва да бъде признателен, да работи, да учи, за да отговори на това внимание.
Една от важните мисли, която трябва да задържите в ума си от тази лекция, е да запазите
достойнството
си, за да не изгубите Божието внимание.
Щом сте пратени на земята, Бог ви е удостоил със своето внимание. Ако запазите това внимание, вие ще можете да учите, да изпълнявате задачите, които се дават в Школата. За пример една от задачите, която трябва да имате предвид, е да работите върху музиката, да придобиете нещо ново, нещо повече от това, което съвременната музика е постигнала. Ако е въпрос за наука, за музика, за изкуство, с каквито съвременният свят разполага, тогава няма защо да вървите по новите пътища. Какво струва за нас сегашната музика, ако не й придадем нещо ново?
към беседата >>
24.
Предназначение
,
ООК
, София, 12.1.1927г.,
Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили
достойнството
си.
Направите някаква погрешка, пак благодарете. Защо трябва да благодарите за сторената погрешка? Защото по този начин вие ще видите своите слабости. Благодарете на Бога, че очите Му са отворени, следи вашите постъпки и всеки ден ви коригира. Какво правят хората, когато грешат?
Те се окайват, плачат, срамуват се, че са се изложили пред своите приятели, че са уронили
достойнството
си.
Казвам: толкова пъти хората са се излагали пред разумните същества, пред ангелите и светиите без да са се срамували, а се срамуват от хората, които също като тях грешат. Ето защо човек трябва да бъде добър не за хората, но за себе си, без никакво користолюбие. Човек трябва да бъде чешма, от която да изтича чиста, хубава вода и да дава на всички без да очаква нещо. Който види тази чешма, да се зарадва, че може да утоли жаждата си. Всеки трябва да чувства, че Животът тече и се прелива в него както водата на някой извор.
към беседата >>
25.
Неизвестни величини / Слънцето
,
МОК
, София, 30.1.1927г.,
В Юпитера се развиват личните качества на човека,
достойнството
.
(втори вариант)
И истинските хора на науката, на изкуството, на музиката, на всичко, са хората на Слънцето. Ще ми говорят за Юпитера – то са онези хора, които обичат да се показват; няма никаква идея, той се хвали с чужди капитал. Той е Юпитерианец, хубаво. Всички тези – човек трябва да мине през тях. В Юпитера ще обработи външната страна на нещата.
В Юпитера се развиват личните качества на човека,
достойнството
.
Туй, което отделя човешкото Аз, то е Юпитер. Аз ви препоръчвам: Ще се държите със Слънцето, но не тъй, както вие виждате Слънцето, туй Слънце, което изгрява и залязва. (- Какво ще ни кажете за Синята планета?) Когато дойде и се намести на мястото на Месечината, тогава ще говорим за нея. Някои окултисти казват, че тя е влезнала в Слънчевата система, невидима е и тези пертурбации, които сега стават, на нея се дължат. Нейните енергии ще погълнат Месеца, ще го преустроят.
към втори вариант >>
26.
Малкият повод
,
ООК
, София, 23.3.1927г.,
Тази изненада ще урони престижа,
достойнството
на хората и ще ги лиши от възможността да използват доброто, което се готви да дойде.
Той започва: Господа, знаете ли, какво искам да ви кажа? Ще разберете ли това, което ще говоря? Цялата публика остава изненадана от въведението на тази реч. Защо се изненадват? Защото всички са учени хора, професори, а ораторът ги счита за прости, за невежи хора.Казвам: такава ще бъде изненадата на всички хора от онова, което бъдещето им готви.
Тази изненада ще урони престижа,
достойнството
на хората и ще ги лиши от възможността да използват доброто, което се готви да дойде.
Следователно, за да се ползва от условията на живота, човек трябва да разполага със знание, което носи мир на душата. Това значи истинско знание. Невежеството пък изпълва човешкия живот с тревоги. Който разполага с истинското знание, той предвижда нещата отдалеч; на всяко предприятие той знае края. С тази наука разполагат не само духовни, но и светски хора.
към беседата >>
27.
Вехтото премина
,
НБ
, София, 3.4.1927г.,
– Някой писал във вестниците нещо лошо по негов адрес, което уронва
достойнството
му, като човек от новото учение.
Кой съвременен човек може да опише и обясни причината на това особено разположение или неразположение на духа и на душата? Гледате някой човек днес е весел, засмян, маха с ръце" нагоре – надолу, като актьор, после взима перото, съчинява стихове, проповядва на хората, казва им: тъй трябва да се живее! Не се минава дълго време, гледате този човек изпаднал в някакво противоречие, намира се пред едно изпитание и не знае вече, какво да прави, забравя всичката си философия. Какво е станало с него? Коя е причината за тази промяна на състоянието му?
– Някой писал във вестниците нещо лошо по негов адрес, което уронва
достойнството
му, като човек от новото учение.
На другия ден пак пишат във вестниците, че писаното не се отнасяло за него, но за друг някой, със същото име. Наистина, не са един Драганов или Иванов в света. И този човек отново се успокоява. Питам: какво лошо има в това, че някой с черно мастило написал нещо по адрес на-твоето име във вестниците? Каква сила се крие в черното мастило, че може да произведе такава пертурбация в ума на човека?
към беседата >>
28.
В живота
,
ООК
, София, 6.7.1927г.,
За да се повдигне човек, да запази
достойнството
си пред себе си, да бъде герой в живота си, той трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено.
Като се освободил, той казал: Най-голямото благо в света седи в изпразването. — Няма по-голямо благо за човека от това, да знае как да се изпразва. Няма по-велика наука от тази, да знае човек как да се изпразва от злото, от съмнението, от омразата, от лъжата, от всички отрицателни качества в себе си. Отрицателните състояния в човека са излишъци, от които той непременно трябва да се освободи. Лесно се подава човек на тях, но страшни са последствията им.
За да се повдигне човек, да запази
достойнството
си пред себе си, да бъде герой в живота си, той трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено.
Затова той предварително трябва да разреши въпроса на краката. И тогава, щом тръгне за някъде, той ще се обърне към Бога с думите: „Господи, нека Словото Ти бъде светилник пред нозете ми! ". Щом каже така, той ще тури десния си крак напред и ще тръгне. Умът трябва да бъде напред, а сърцето назад. Сърцето трябва да отстъпва, за да се пази равновесие.
към беседата >>
29.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
Аз не искам да унижа
достойнството
на вашата душа.
Аз съм последователен, не говоря това от себе си, но такъв е Божият закон. Аз някога ще ви разделя на старозаветни, на новозаветни, на праведни и на ученици и ще образувам отделни събрания от всички тия категории хора. Като ви говоря това, аз подразбирам степени на човешкото съзнание, а не говоря за съзнанието на вашата душа. Това са четирите живота, които текат у вас, без да се задържат завинаги. Ще ви обясня този закон, за да не ви създам съблазън.
Аз не искам да унижа
достойнството
на вашата душа.
Да кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв. Какво ще бъде вашето положение? – Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете да бъдете здрав човек. Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва да се преобрази. Вие трябва да създадете нова кръв във вашето тяло, да минете в живота на новозаветния човек.
към беседата >>
30.
Научни изследвания
,
МОК
, София, 23.10.1927г.,
Дълго време след смъртта им се явяват хора, които ги разбират и възстановяват тяхното име, честта и
достойнството
им.
След това трябва да употребите големи усилия, за да се върнете в първото си положение и да набавите изгубената енергия. Тъй щото, колкото и да ви обиждат, бъдете като патиците, по перата на които водата се хлъзга, без да ги намокри. Нека и обидите да се сипят върху вас, без да ви засягат, без да намокрят крилцата ви. Вземете пример от великите хора. През какви обиди и хули са минали те, без да нарушат своето равновесие, без да изменят своя живот.
Дълго време след смъртта им се явяват хора, които ги разбират и възстановяват тяхното име, честта и
достойнството
им.
Ще каже някой, че нарушили разположението му. Има ли нещо лошо в това? Вие сте учен човек, не се поддавайте на външните условия, но спрете се и започнете да мислите коя е причината за неразположението ви, външна или вътрешна; ако е някое същество, питайте го какво иска, отде е дошло и ако има нужда от вас, помогнете му; ако не се нуждае от вашата помощ, поговорете с него и го помолете да излезе вън. Ако доброто ви разположение се е сменило със скръб, направете следното: или помогнете на съществото във вас, което скърби, или му кажете строго, че нямате време да се занимавате с него и му отворете вратата да излезе вън. Мнозина мислят, че трябва да се отнасят със страданията си меко, да ги гладят.
към беседата >>
31.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
Сега ще се съмняваш, ще се въздържаш да не падне
достойнството
ти, да не се урони престижа ти.
Дали се докосвам до Неговата дреха, или до друга някоя? Това е човешкото честолюбие. Нали е въпрос да се спасиш, да се излекуваш, какво от това, че си се докоснал до чужда дреха? Малко пъти ли си бутал ту на тази, ту на онази врата? Малко пъти ли си взимал пари на заем оттук – оттам?
Сега ще се съмняваш, ще се въздържаш да не падне
достойнството
ти, да не се урони престижа ти.
Твоето достойнство отдавна е паднало. Значи, да тропаш по вратите на банкера това не уронва твоето достойнство, а да се докоснеш до връхната дреха на някой човек, това уронва достойнството ти. Докосни се до дрехата и не мисли, поне опит ще направиш. Представи си, че като се докоснеш до дрехата на този човек, всичките ти страдания, недоразумения, болести изчезнат. Какво показва това?
към беседата >>
Значи, да тропаш по вратите на банкера това не уронва твоето достойнство, а да се докоснеш до връхната дреха на някой човек, това уронва
достойнството
ти.
Нали е въпрос да се спасиш, да се излекуваш, какво от това, че си се докоснал до чужда дреха? Малко пъти ли си бутал ту на тази, ту на онази врата? Малко пъти ли си взимал пари на заем оттук – оттам? Сега ще се съмняваш, ще се въздържаш да не падне достойнството ти, да не се урони престижа ти. Твоето достойнство отдавна е паднало.
Значи, да тропаш по вратите на банкера това не уронва твоето достойнство, а да се докоснеш до връхната дреха на някой човек, това уронва
достойнството
ти.
Докосни се до дрехата и не мисли, поне опит ще направиш. Представи си, че като се докоснеш до дрехата на този човек, всичките ти страдания, недоразумения, болести изчезнат. Какво показва това? Това показва, че дрехата, до която си се докоснал, е дрехата на твоя Учител. Следователно, ако ти вярваш, че първите лъчи на изгряващото слънце идат от Бога, в живота ти непременно ще стане някаква промяна.
към беседата >>
32.
Двете точки
,
ООК
, София, 7.3.1928г.,
Каквато работа и да го накарат да свърши, той всякога ще се отказва от нея под предлог, че
достойнството
му не позволява това, или възгледите и убежденията му не позволяват това и т. н.
Господинът, който услужи с два лева, искаше да внесе в ума на търговеца идеята, че светът е построен на две точки. Съвременните хора трябва да имат предвид тази философия и да не се отклоняват от нея. Те трябва да се ръководят от положителната идея, че светът е построен на две точки. Турят ли още една точка, те изкривяват тази философия и застават на крива линия. Докато за основа на живота си човек е поставил крива линия, той всякога ще живее в заблуждения.
Каквато работа и да го накарат да свърши, той всякога ще се отказва от нея под предлог, че
достойнството
му не позволява това, или възгледите и убежденията му не позволяват това и т. н.
Какви са тия възгледи, тия убеждения, това достойнство, които не дават възможност на човека да работи? В края на краищата от този човек ще излезе един инвалид. Как трябва да постъпва благородният човек в живота? Представете си, че в дома на един благороден човек дохожда един странник, за когото се говори,че е паднал човек, че обществото мисли лошо за него. Трябва ли благородният човек да го приеме, или не?
към беседата >>
33.
Баща си и майка си
,
НБ
, София, 11.3.1928г.,
Достойнството
на човека се заключава в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух, а не в дрехите.
Заръчали му едно кафе. Той взел чашката с кафе в ръка и излял кафето върху кюрка си, като казал: Заповядай, пий това кафе! Тази чест се пада на тебе! Почерпили го второ кафе, но той пак го излял на кюрка си. Казвам: дрехите са си дрехи, но да се мисли, че външността изменя човека, това е унижение за него.
Достойнството
на човека се заключава в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух, а не в дрехите.
Дрехите са резултат на човешкия ум. Разумният човек може да бъде хубаво, богато облечен, а може да бъде и просто облечен, но дрехите не определят неговата разумност. Сега в света има много костюми. Ако отидете в Америка, в Англия, в Германия, във Франция, в Китай, в Япония, навсякъде ще видите най-разнообразни костюми. Всеки народ си има своя специфична носия.
към беседата >>
34.
Живата наука
,
ООК
, София, 14.3.1928г.,
Няма да се урони
достойнството
ви с нищо, ако вие сторите път на канарата да мине.
Отдясно на пътеката се откъртва една канара и пада по направление към вас. Какво трябва да правите? Отбийте се от пътя си, идете наляво. Нека канарата мине свободно. Речете ли да я заставите тя да отстъпи, вие ще пострадате.
Няма да се урони
достойнството
ви с нищо, ако вие сторите път на канарата да мине.
И скърбите не са нищо друго, освен камъни или канари, откъснати от някой планински връх. Те продължават да се движат, докато пътят им е наклонен. Вие сте пътник, качвате се нагоре по планината, вървите към планинския връх. На пътя си непременно ще срещнете скръбта. Ако сте разумен, свободен човек, вие ще сторите път на скръбта да мине, без да ви докосне.
към беседата >>
35.
Постоянни и непостоянни величини
,
ООК
, София, 21.11.1928г.,
В какво седи
достойнството
на човека?
Ако един силен човек влезе между слаби хора, всички ще го обичат и уважават, защото се нуждаят от него. Ако един учен влезе между невежи хора, всички ще го обичат, ще му се радват, защото той ще им бъде полезен, ще отвори очите им. Всеки човек, който носи известно изкуство в себе си, било музика, художество, пение, той ще бъде добре приет между хората, защото всички обичат изкуството. Някои хора, без да имат особени качества, искат да бъдат почитани и уважавани. Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме да бъдем уважавани“.
В какво седи
достойнството
на човека?
Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри. Човек с достойнство е онзи, който има обработен ум и схваща правилно отношенията на нещата. Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви. Ръката на човека е добра дотогава, докато е свързана с тялото и функционира правилно. Следователно, човек е добър, докато е свързан с цялото и правилно изпълнява своята служба.
към беседата >>
36.
Закон за възможности – закон на опуленс
,
ООК
, София, 9.1.1929г.,
- Ама
достойнството
си изгубих.
- Вън от школата, вън от живота. Ще кажете, че това е страшна работа. Не е страшна, но разумна. Човек трябва да знае, какво и как да говори. Че някой страдал, че паднал на пътя и се окалял, това не влиза в сметката на разумния свят.
- Ама
достойнството
си изгубих.
- Христос не изгуби ли достойнството си, когато цял легион римски войници се поругаха с Него? При това, Той не беше обикновен човек, но Син Божий, дошъл на земята да спаси човечеството. Невидимият свят не можа ли да помогне на Христа? Друга беше задачата на Христа. Той трябваше да понесе тия страдания, за да прокара път към Божествения свят.
към беседата >>
- Христос не изгуби ли
достойнството
си, когато цял легион римски войници се поругаха с Него?
Ще кажете, че това е страшна работа. Не е страшна, но разумна. Човек трябва да знае, какво и как да говори. Че някой страдал, че паднал на пътя и се окалял, това не влиза в сметката на разумния свят. - Ама достойнството си изгубих.
- Христос не изгуби ли
достойнството
си, когато цял легион римски войници се поругаха с Него?
При това, Той не беше обикновен човек, но Син Божий, дошъл на земята да спаси човечеството. Невидимият свят не можа ли да помогне на Христа? Друга беше задачата на Христа. Той трябваше да понесе тия страдания, за да прокара път към Божествения свят. С всеки удар, който идеше от камшиците на римските войници, Христос правеше връзка с разумния свят.
към беседата >>
37.
Отношение между числа / Елементарни отношения на числата
,
ООК
, София, 27.2.1929г.,
Следователно, ако човек иска да запази
достойнството
си, да си пробие път, всички да го почитат и уважават, той ще изгуби богатството си; ако придобие богатство, ще изгуби възможност да си пробие път, да влезе в правата насока на живота.
— Чрез качествата, които носи в себе си. Жената представя числото две. Двойката съдържа качествата и на едното, и на двете, но тя съдържа в себе си едно особено качество — примирение. Значи, жената има сила да примирява нещата. Тя проявява силата си, когато дойде числото три — солта.
Следователно, ако човек иска да запази
достойнството
си, да си пробие път, всички да го почитат и уважават, той ще изгуби богатството си; ако придобие богатство, ще изгуби възможност да си пробие път, да влезе в правата насока на живота.
Човек трябва да избере едно от двете положения: или правия път, или богатството. Ако някой бяга от бойното поле, или напада неприятеля си, той трябва да избере правия път пред богатството. Обаче, ако влезе в някое общество, да работи за неговото материално и духовно подигане, той трябва да бъде богат. Парите не обичат правия път. Отивате ли някъде да вземете пари, вие ще се изкривите малко, няма да бъдете съвсем прав.
към беседата >>
38.
Наука и знание
,
МОК
, София, 1.3.1929г.,
И при яденето ти усещаш, че
достойнството
ти е уронено.
(втори вариант)
Разбира се п[ри] покоя има плюс и има и минус. Един религиозен човек, след като е дошъл в света, от дълго време моли се на Бога и казва: „Аз не искам да ям, да имам работа с хората.“ Той се вглъбил в себе си. Почва да се вглъбява, но ако той не е разбрал какво нещо е вглъбяването, идва до едно вътрешно противоречие. Седиш ден, два, три, четири, пет, шест, седем, дойде едно противоречие, събудят те от този сън и тебе ти се иска да ядеш. Ти казваш: „Аз, светията да се занимавам с такава проста работа, да дъвча.“ Но след дълга борба, ти се решаваш да ядеш.
И при яденето ти усещаш, че
достойнството
ти е уронено.
Обаче да кажем, че Нямаш храна. Няма от никъде. Тогава въпросът иде до второто положение: ще отидеш при някой познат, малко ще се пречупиш? И след малко колебание ще кажеш: „Аз съм странник, аз бях в пустинята“, и ще измислиш някоя история, че майка ти умряла и т.н. Ако тези хора са добри, ти ще ядеш.
към втори вариант >>
39.
Даде плод
,
НБ
, София, 3.3.1929г.,
Казвате: Ако всякога говорим истината,
достойнството
ни ще падне.
Кажи истината: От две седмици не съм се преобличал. Кое е по-добре: да се нахраниш, или да ходиш гладен? Да облечеш чиста риза, или да ходиш с нечиста риза? По-добре е да си нахранен, да си преоблечен. Всичко това ще постигнеш, само, ако говориш истината.
Казвате: Ако всякога говорим истината,
достойнството
ни ще падне.
– Достойнството на човека пада само тогава, когато той не говори истината. Ама ние трябва да бъдем благородни. – Благородството на човека се заключава в неговите постъпки. – Ние трябва да бъдем силни. – Силата на човека се заключава в неговия ум, в знанието, което той може да приложи в живота си.
към беседата >>
–
Достойнството
на човека пада само тогава, когато той не говори истината.
Кое е по-добре: да се нахраниш, или да ходиш гладен? Да облечеш чиста риза, или да ходиш с нечиста риза? По-добре е да си нахранен, да си преоблечен. Всичко това ще постигнеш, само, ако говориш истината. Казвате: Ако всякога говорим истината, достойнството ни ще падне.
–
Достойнството
на човека пада само тогава, когато той не говори истината.
Ама ние трябва да бъдем благородни. – Благородството на човека се заключава в неговите постъпки. – Ние трябва да бъдем силни. – Силата на човека се заключава в неговия ум, в знанието, което той може да приложи в живота си. Тъй щото, когато приятелят ви предлага да ядете, или да се преоблечете с чисти дрехи, не му отказвайте.
към беседата >>
40.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
Също като кадията, много хора губят
достойнството
си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп.
Обаче, богатият бил голям скъперник. Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидяло му и затова, напълнил гърнето със старо, гранясало масло, а отгоре турил само един - два пръста прясно краве масло. Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство? За какъв ме мислиш? – Ти сам унижи своето достойнство и то, още като прие парите.
Също като кадията, много хора губят
достойнството
си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп.
След това обвиняват другите, че те унижават достойнството им. Кадията казал: Когато взех парите, аз повярвах и в маслото. – Там е погрешката ти. Ти повярва в парите, в гърнето с масло, а в мене не повярва, затова и аз те поставих на изпит, дадох ти добър урок. Ако не бях ти дал парите, ти нямаше да повярваш и в маслото.
към беседата >>
След това обвиняват другите, че те унижават
достойнството
им.
Когато трябвало да изпрати гърне с масло на кадията, той се поскъпил, досвидяло му и затова, напълнил гърнето със старо, гранясало масло, а отгоре турил само един - два пръста прясно краве масло. Кадията срещнал богатия клиент и го запитал: Защо унижи моето достойнство? За какъв ме мислиш? – Ти сам унижи своето достойнство и то, още като прие парите. Също като кадията, много хора губят достойнството си, когато приемат пари или гърне с краве масло, като подкуп.
След това обвиняват другите, че те унижават
достойнството
им.
Кадията казал: Когато взех парите, аз повярвах и в маслото. – Там е погрешката ти. Ти повярва в парите, в гърнето с масло, а в мене не повярва, затова и аз те поставих на изпит, дадох ти добър урок. Ако не бях ти дал парите, ти нямаше да повярваш и в маслото. Питам: когато хората ви почитат за парите, тази чест, тази почит, на вас ли се пада?
към беседата >>
41.
Момчето ми
,
НБ
, София, 28.4.1929г.,
Ако не се оплаче от нея,
достойнството
му, като виден философ, се накърнявало.
Според мене, името Хамиба се дава на човек, който мисли, че е философ, но още не е завършил своята философия. Един ден, като се разхождал из града, той срещнал една от най-красивите моми на царството, каквато никога до това време не е виждал. Тази мома минала покрай него и не изплезила езика си да го поздрави, както бил обичаят. За да се спазва този обичай, бил издаден закон, според, който, всеки неизпълняващ обичая, се наказвал с десет годишен строг затвор. Като видял, че красивата мома не го поздравила, философът се намерил в чудо, какво да прави.
Ако не се оплаче от нея,
достойнството
му, като виден философ, се накърнявало.
Най-после той подал оплакване до царя, в което съобщавал, че най-красивата мома в царството му не изпълнила обичая, не го поздравила с езика си. Царят издал заповед да се тури тази мома в затвор за десет години, но запитал философа да обясни, коя е причината, задето момата не се подчинила на този обичай. Философът не могъл да каже, коя е причината за непослушанието, което красивата мома проявила. Понеже, той не могъл да даде обяснение за причината на този факт, царят осъдил и него на десет годишен затвор. В това време един прост, но разумен човек се явил пред царя и казал: Аз зная причината, задето красивата мома не поздравила философа с езика си.
към беседата >>
42.
Първите стъпки / Ден без възли
,
МС
, София, 7.7.1929г.,
Чудни са хората, когато говорят за запазване на
достойнството
си, а на всяка крачка го губят.
Няма сила в света, която може да се противопостави на живия хляб. Всичко отрицателно, което среща той по пътя си, превръща го в прах и пепел. Ще кажете: "Може ли хлябът да се движи, да се търкаля по пътя? " Питам: ако човек може да се търкаля, защо хлябът да не се търкаля? Съвременните хора мислят, че когато човек се търкаля, с това уронва своето достойнство.
Чудни са хората, когато говорят за запазване на
достойнството
си, а на всяка крачка го губят.
Разправяше ми един познат следния случай: "Една вечер се приготвих да отида с жена си на бал. Облякохме се официално, за случая: тя в особен бален тоалет, аз пък във фрак. Във време на приготовлението единственото ми детенце си играеше с топка, която се търколи на земята и се скри под кревата. То започна да плаче и да ми казва: "Тате, дай ми топката! Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето си.
към беседата >>
43.
Що трябва да речете
,
НБ
, София, 28.7.1929г.,
Дигнал глава нагоре, едва пристъпва, съзнава
достойнството
си като човек.
Следователно, търсете спасението си в Бога. Къде е Бог? – Бога ще намерите в Божественото начало у всеки човек, а Божественото начало, това е благородното, възвишеното у човека. Има моменти, когато Божественото се проявява и у животните. Един човек минава през една гора.
Дигнал глава нагоре, едва пристъпва, съзнава
достойнството
си като човек.
В това време една мечка се изпречва на пътя му. Той се уплашва и от страх не знае, какво да прави, накъде да бяга. Като го видяла, мечката започнала да го плюе, но не го нападнала. Защо го плюла мечката? Тя искала да подчертае неговата неразумност.
към беседата >>
44.
Абсолютна чистота
,
ООК
,
СБ
, Рила, 21.8.1929г.,
– Да съзнаваш
достойнството
си като човек.
(втори вариант)
– Заради почитта, която има към себе си. Тази почит се превръща в любов към сина. Какво нещо е обич? – Да видиш себе си в другите. Що е почит?
– Да съзнаваш
достойнството
си като човек.
Що е служене на Бога? – Да съзнаваш, че всичко иде от Бога и няма равен на Него. Кажеш ли в себе си, че за Бога всичко е възможно, ти ще бъдеш готов на всичко. На Бога може да се служи само идейно. Под думата служене се разбира, че всичко, което правиш в името на Бога, е възможно.
към втори вариант >>
45.
Служене, почит и обич
,
МОК
, София, 30.8.1929г.,
За да не изгуби
достойнството
си, той се самоубива.
Ще кажете, че самоубилият се умира по свое желание. Ако е вярно това, нека самоубитият се съживи по свое желание. Ако може да направи това, ние ще се убедим, че, наистина, човек се самоубива по свое желание. Кога се самоубива човек? Когато направи големи дългове, които не може да изплати.
За да не изгуби
достойнството
си, той се самоубива.
Обаче, самоубийството е неестествено проявление на човека. Тъй щото, невъзможно е човек сам да се убие и да не може сам да се съживи. Ако самоубитият не може сам да се съживи, това показва, че друг някой го убил. И тъй, не си правете илюзии да мислите, че от вас зависи да живеете или да умрете. За да живее човек, или да умре по свое желание, това подразбира да владее великата наука за живота.
към беседата >>
46.
Смяна на състоянията / Сменяне на състоянията
,
МОК
, София, 6.9.1929г.,
Вие започвате да се сърдите, да негодувате, че той постъпил зле, че накърнил
достойнството
ви и т. н.
Като познава този закон, човек може да си въздейства при самовъзпитанието. Някои ще възразят, че е невъзможно злото да се превърне в добро. Представете си, че вие сте крайно честолюбив човек. Един ден срещате един господин, който е неразположен към вас, иска да ви отмъсти за нещо и ви удря една силна плесница. Веднага честолюбието ви излиза на лице.
Вие започвате да се сърдите, да негодувате, че той постъпил зле, че накърнил
достойнството
ви и т. н.
В това време при вас дохожда негов добър приятел и, за да измие погрешката му, предлага ви една сума от десет хиляди английски долари. Вие взимате парите и веднага забравяте плесницата. Казвате: Добре, че получих една плесница, за да забогатея в един момент. Значи, златото, като елемент на Божествения свят, превръща соковете на злото в добри, сладки плодове. Пред вида на златото човек забравя удара и започва да се радва.
към беседата >>
47.
Вечното благовестие
,
НБ
, София, 13.10.1929г.,
Не само да не се вкиснеш, но да не изгубиш
достойнството
си и да благодариш отгоре на това.
(втори вариант)
Ще каже - това е за утеха. Може и за утеха да е. Казвам, и за мене даже, който ви проповядвам, тежка работа е тази. Да те дърпат за косите, да те бият, не е лесно това. Изкуство е сърцето ти да се не вкисне вътрешно.
Не само да не се вкиснеш, но да не изгубиш
достойнството
си и да благодариш отгоре на това.
Той казваше: „Ако аз бях умен, тя нямаше да ме бие. Тя е добра жена." Но тя, като го гледа как търпи, да милее и й се извини. Целуне го няколко пъти и се помирят. Кой е героят от двамата? Той е героят.
към втори вариант >>
48.
Чуха, че иде Исус
,
НБ
, София, 3.11.1929г.,
Достойнството
на човека седи в благородството на неговата душа.
Сега пише писма оттам и казва, че страданията и тук го следват, но понеже уповава на Бога, всичко понася. Оплаква се от господарката си. Господарят му бил добър човек, но господарката била сприхава, нервна, цял ден го ругае, направила го е по-долу от земята, постоянно го обиждала. Съвременните хора се стремят към постижения, но за да имат тия постижения, те трябва да бъдат смели. Смелост се иска от човека.
Достойнството
на човека седи в благородството на неговата душа.
Светли мисли, благородни чувства и постъпки определят човека като истински човек. Той трябва да работи върху себе си съзнателно, планомерно, без да очаква бързи резултати. Както Бог чака с хиляди години, докато се пробуди човешкото съзнание, така и ние трябва да имаме търпение, да дочакаме резултата на своята работа. Човек не трябва да бърза в своите заключения. Като види звезда, растение, животно или човек, той трябва да се спре пред тях внимателно, със свещен трепет, да чуе нещо ново от тях.
към беседата >>
Ние трябва да знаем, че
достойнството
на човека седи в това, да придобием благородни мисли, благородни чувства и да се изпълни душата ни с благородни дела.
(втори вариант)
Сега господарят ми се жени, че патя от новата си господарка, която е по-лоша и от господаря ми. Господаря понасям, но господарката си не мога. Тя от време на време ми чете такава молитва, ругае ме с такива цинични думи, направила ме е на нищо." Казвам, трябва да има у нас една вътрешна смелост за живота. Ако ние, съвременните хора, не можем да се подигнем на онази висота като същества на безсмъртието, от нас нищо не може да стане.
Ние трябва да знаем, че
достойнството
на човека седи в това, да придобием благородни мисли, благородни чувства и да се изпълни душата ни с благородни дела.
Това трябва да преобладава у нас и всички случаи в живота ни трябва да служат като условия за нашето подигане. Ние не трябва да чакаме бързи резултати. Ние трябва да знаем, че Бог, който направил света, от хиляди години чака и още хиляди години ще ни чака, докато се пробуди нашето съзнание, да виждаме и разбираме всичко, което е около нас. Ние още не знаем защо е създаден света, защо са създадени звездите и казваме: „Звезди са това." Всяка звезда, която ние виждаме, ти казва нещо ново. Всяка една ябълка ни казва нещо ново.
към втори вариант >>
49.
Сам се опасваше
,
НБ
, София, 17.11.1929г.,
Достойнството
на човека не седи в неговите външни качества, но в добродетелите на неговата душа.
– Защо? – Не я обича. Любовта не търпи никаква препоръка. Богатство, красота, обществено положение, всичко това пада, пред очите на любовта. Пред любовта, всякаква препоръка е престъпление.
Достойнството
на човека не седи в неговите външни качества, но в добродетелите на неговата душа.
Да любиш, това значи, да дадеш възможност на Божественото в себе си, да се прояви. Да дадеш възможност на Бога в себе си, да се прояви за един кратък момент в живота ти, това значи, да получиш Божието благословение за цял живот. Речеш ли да употребиш насилие върху любовта в себе си, или върху любовта на своя ближен, това значи, да я прогониш. Любовта не търпи никакво насилие. Любовта показва единството, което съществува между човешката душа и Първата Причина на нещата.
към беседата >>
50.
Наука за езика
,
ООК
, София, 18.12.1929г.,
В това седи
достойнството
на човека.
Види ли го в това положение, генералът първо ще го изпрати да се лекува, и после, като оздравее, ще го приеме на разговор. Истинска молитва е онази, която човек отправя към Бога след като се е изчистил, преоблякъл, т. е. след като се е върнал в състоянието, в което първоначално е бил. Човек трябва да се върне в първото си положение, както е бил създаден, и оттам да започне живота си. Човек трябва да се яви при своя Създател в първоначалната си красота и чистота.
В това седи
достойнството
на човека.
Всяка домакиня, която сама чисти и нарежда къщата си, има достойнство за себе си, за своя дом. Оставя ли всичко на слугите си и мисли само за обличане, за разходки, тя няма достойнство за себе си. Достойнството на човека се заключава във владеене науката за езика. Владее ли тази наука, той знае, как да говори. Той никога няма да се оплаква от живота си, от положението, което заема в обществото.
към беседата >>
Достойнството
на човека се заключава във владеене науката за езика.
Човек трябва да се върне в първото си положение, както е бил създаден, и оттам да започне живота си. Човек трябва да се яви при своя Създател в първоначалната си красота и чистота. В това седи достойнството на човека. Всяка домакиня, която сама чисти и нарежда къщата си, има достойнство за себе си, за своя дом. Оставя ли всичко на слугите си и мисли само за обличане, за разходки, тя няма достойнство за себе си.
Достойнството
на човека се заключава във владеене науката за езика.
Владее ли тази наука, той знае, как да говори. Той никога няма да се оплаква от живота си, от положението, което заема в обществото. Каквото положение да заеме, той лесно се справя с него. Високото положение на човека се определя от умението му да го изпълни, както трябва. Ето, князът на света имаше високо положение, но не можа да устои на него, вследствие на което слезе на земята да изправи погрешката си.
към беседата >>
51.
Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека
,
МОК
, София, 10.1.1930г.,
Силата и
достойнството
на човека седи в съзнанието му, че всеки момент трябва да изпълнява и прилага законите на разумната природа.
Всеки човек мисли, че е нещо особено, без да е работил върху себе си, да развие своите дарби. Ще кажете, че царска кръв тече във вас. Възможно е, но ако царският син не работи и не учи, царската кръв нищо не може да му допринесе. Талантът е ценен, докато се впряга на работа. Остане ли в бездействие, той прашасва.
Силата и
достойнството
на човека седи в съзнанието му, че всеки момент трябва да изпълнява и прилага законите на разумната природа.
За да успявате в своите предприятия, вие трябва да имате добро настроение. Какво значи, да има човек добро настроение? Ако мислите, чувствата и постъпките на човека се изявяват правилно, както водата на извора, той има добро настроение. Значи, настроението на човека зависи от правата посока на енергиите, които текат в него. Не текат ли енергиите в човека правилно, той няма настроение.
към беседата >>
Та казвам,
достойнството
на човека трябва да седи в онова съзнание, че той трябва да изпълнява законите, които природата е поставила, и да знае всеки момент, че той не греши.
(втори вариант)
Че е нещо, то е така, но не е работил върху себе си. Той може да е царски син, може да тече в него царска кръв, но ако той не се стегне да работи, да учи, тази царска кръв нищо не струва. Някой казва: “Ама той е много талантлив.” Но ако той не впрегне своя талант да работи, той не е талантлив. Дотогава, докато талантът е впрегнат в работа, той работи. Щом престанеш да работиш, и талантът изгубва своята мисъл.
Та казвам,
достойнството
на човека трябва да седи в онова съзнание, че той трябва да изпълнява законите, които природата е поставила, и да знае всеки момент, че той не греши.
Аз не искам да имате това обикновено схващане за греха. Що е престъплението? Какво е престъпление в музиката? (Фалшив тон.) Да, един фалшив тон е престъпление в музиката. Вие казвате, че човек трябва да има добро настроение.
към втори вариант >>
52.
С благост и Истина
,
НБ
, София, 16.3.1930г.,
Под думата „гордост” англичаните разбират
достойнството
на човека.
С какво трябва да бъде пълен? Със знание, със сила, с богатство? Ако е пълен със сила, човек ще замяза на бомба, която всеки момент може да експлодира. Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване. Не е лошо понякога човек да се възгордява.
Под думата „гордост” англичаните разбират
достойнството
на човека.
Да бъде човек горд, това значи, да има достойнство. Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа. Това болезнено състояние наричаме „честолюбие”. За да бъде горд, човек трябва да има съответстващи добродетели. Изобщо, всяко качество, всяка добродетел, която човек сам си приписва, или другите му я приписват, трябва да отговаря на действителността.
към беседата >>
53.
Синове на светлината
,
НБ
, София, 23.3.1930г.,
Ние сме за ония хора, които и с износени дрехи могат да ходят прави, със съзнание за
достойнството
на своята душа.
Тъй щото, когато говорите за любовта си към Бога и за Неговата Любов към вас, помнете, че Той не обича невежите и горделивите. Човек трябва да има достойнство и самоуважение, но да не бъде горд. Ако е даровит, способен, нека прилага дарбите си, без да се гордее. Способният и разумен човек знае, че дарбите и способностите му са дадени за негово благо, както и за благото на всички. Ние не поддържаме слабите хора, които се подкупват и огъват пред силния.
Ние сме за ония хора, които и с износени дрехи могат да ходят прави, със съзнание за
достойнството
на своята душа.
Съвременните хора трябва да работят за своето вътрешно освобождаване. Докато се освободят, те ще минават през мъчнотии и страдания, през болести, през недоразумения и противоречия. Обаче, щом станат синове на светлината, всичко това ще изчезне и, вместо страдания, ограничения и смърт, те ще имат радости, веселие и свобода. те ще се намерят между близките си, които ще ги обичат. Това значи, да живее човек в рая, между разумните същества.
към беседата >>
54.
Линията на живота / Правата линия на живота
,
МОК
, София, 16.5.1930г.,
- Защото считат, че
достойнството
им е накърнено.
Това значи възпитана воля. Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: Аз издържах изпита си; да видим сега, как ти ще издържиш твоя. Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от участта си, да вдигнете тежкия чувал на полицата и след това да го свалите долу. Защо хората се противопоставят на онзи, който се осмелява да им удари плесница?
- Защото считат, че
достойнството
им е накърнено.
Когато господарят бие слугата си, последният не възразява. Всички считат това в реда на нещата. Обаче, ако слугата се осмели да бие господаря си, последният се възмущава и бърза да му отмъсти. Той казва: Как смее слугата да ме бие? Накърнено е неговото достойнство.
към беседата >>
55.
Божият глас
,
ООК
, София, 26.8.1930г.,
Не поправя ли грешките си, той дохожда до едно вътрешно състояние на греховност, при което изгубва
достойнството
и силата си.
Що се отнася до прошката, до оправданието, това е работа на Бога. Той знае, че човек не може всякога да разбира нещата с такава яснота, че да не прави никакви грешки. Като се натъкват на греховете си, някои се оправдават с това, че човек е слабо същество и не може да не греши. Това не спасява положението. Като греши, човек трябва да поправя грешките си.
Не поправя ли грешките си, той дохожда до едно вътрешно състояние на греховност, при което изгубва
достойнството
и силата си.
Той съзнава, че е изгубил онова, което му е давало сила и подем да расте и да се развива. При това положение, каквото и да мислят хората за него, важно е неговото вътрешно състояние. Изправя ли грешките си, той възстановява отношенията си към Бога и се чувства силен и смел. Той гледа спокойно в очите на хората и не се смущава от тяхното мнение. Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания, които създават нови отношения, ново верую.
към беседата >>
56.
Отец люби Сина
,
НБ
, София, 19.10.1930г.,
Този пример е за разсъждение, да се научите как да правите добро, без да накърнявате
достойнството
на човека.
Това не се разбира буквално. Добре е да дадеш на човека чаша вода, но трябва да знаеш, как да даваш. Щом дойдем до извора, сядаме да си починем и пием от водата му. – Как ти се вижда водата? – Отлична.
Този пример е за разсъждение, да се научите как да правите добро, без да накърнявате
достойнството
на човека.
Един ден, след беседа, излизам от салона. Иде при мене един от правоверните християни, голям критик и ми казва: Вие не проповядвате Христа. – Аз се отказах да Го проповядвам като вас. Видях резултата от вашите проповеди и се отказах от тях. – Как проповядвате днес Христа?
към беседата >>
Аз го слушам и си мисля: Как ще му дам 200 лева, без да засегна
достойнството
му?
В такъв случай, беседата ми не е толкова отлична. Друг дойде при мене и ми казва: Отлично е твоето учение. Ако светът го приеме, знаеш ли каква промяна ще стане с него? После ми казва: Можеш ли да ми дадеш 200 лв. на заем?
Аз го слушам и си мисля: Как ще му дам 200 лева, без да засегна
достойнството
му?
Казвам му: Хайде да отидем на близкия извор, да пием чиста изворна вода. Като отидем на извора, там ще му дам, каквото иска. Като ви говоря така, аз не искам нито да ви морализирам, нито да ви налагам своите убеждения, но казвам, че не е лесно да станете поети, учени и философи, каквито трябва да бъдете. За мене, всяка минута от времето е цяла епоха. Следователно, ако от сутринта до вечерта вие не ползувате времето, да станете каквито трябва, всичко е изгубено.
към беседата >>
57.
Правилно разрешаване
,
ООК
, София, 29.10.1930г.,
Достойнството
на човека се състои в любовта му към самата Любов, към Мъдростта и към Истината.
Човек е дошъл на земята да работи, да се учи, да мисли и да чувства правилно. На човека са дадени дарби, които той не е обработил. Богатството е в него, а той ходи да се оплаква от сиромашията. Това не се позволява. Човек трябва да има достойнство, да се впрегне на работа, да използва дарбите, които му са дадени.
Достойнството
на човека се състои в любовта му към самата Любов, към Мъдростта и към Истината.
Като изяви любовта си към тия велики принципи и ги приложи, ние казваме, че човек е изпълнил своето предназначение на земята. Ако пък може да ги предаде на човечеството, той минава вече за Учител. Бог се проявява чрез Учителя така, както чрез никой друг човек. Защо? Защото Учителят живее в Божественото съзнание. Той никога не се колебае и съмнява в Бога.
към беседата >>
58.
Правилно отношение към числата
,
ООК
, София, 12.11.1930г.,
За да не се понижават и да запазят
достойнството
си като души, мъжът и жената трябва да се държат на такава висота, каквато им е дадена от Бога.
Ако не изпълни обещанието си приживе или след смъртта си, жената остава недоволна и започва да съжалява, че се е продала евтино. Друг е въпросът, ако отношенията на мъжа и на жената са отношения между души. И тъй, искате ли да запазите чистотата на ума и на сърцето, не допущайте в себе си лоши мисли нито за мъжа, нито за жената. Когато жената допуща лоши мисли за мъжа си, тя сама се понижава. И когато мъжът допуща лоши мисли за жена си, и той се понижава.
За да не се понижават и да запазят
достойнството
си като души, мъжът и жената трябва да се държат на такава висота, каквато им е дадена от Бога.
Щом не вярват в себе си, те не вярвят и в Бога. Слушате някой да казва, че и Бог не знае защо го е създал. Мисли ли по този начин, човек хвърля петно върху Истината. Щом не познава Истината, той се е раздвоил в себе си. Той не вижда единството в живота, вследствие на което за него всичко се е обезсмислило.
към беседата >>
59.
Основа на живота
,
ООК
, София, 19.11.1930г.,
Физическата близост не определя
достойнството
на човека.
При голямото изобилие, в което се намират, те пак остават недоволни. Защо? Защото всеки иска да бъде на първо място, най-близо до домакина. Щом не са близо до домакина, те се чувстват огорчени. Те считат, че домакинът не им е отдал нужното уважение. Ако поставите човека физически близо до вас, това не значи, че го уважавате.
Физическата близост не определя
достойнството
на човека.
Сегашните хора страдат от неразбиране на нещата. Като са изопачили мисълта си, те са вложили в живота си такива разбирания, от които сами се спъват. След като са пренебрегнали доброто в себе си, хората са започнали да се стремят към богатство, сила, знание, с единствената цел да спечелят уважението на окръжаващите. Това е неразбиране на нещата. Външното богатство, сила и знание не могат да заместят доброто.
към беседата >>
60.
Умствени прояви
,
ООК
, София, 17.12.1930г.,
Ако банкерът не е готов за услуга, човек няма да излага
достойнството
си.
Те гледат човека, възхищават се от очите, от ушите, от носа, от устата му, без да го разбират. Ако разбираха физиогномията, по носа те щяха да познаят човека, щяха да избегнат много страдания, на които днес се натъкват. Като видят формата и линиите на носа, щяха да знаят има ли смисъл да правят връзка с някой човек. Ако отидат при някой банкер да искат пари на заем, по носа му те щяха да познаят готов ли е да им услужи той или не. Като разбере, че банкерът е готов да услужи, той ще му поиска пари.
Ако банкерът не е готов за услуга, човек няма да излага
достойнството
си.
Човек е отворена книга, по която може да се чете. Всеки уд на лицето му, всяка линия е буква от азбука, на която е писана книгата. Като изучаваме хората виждаме, че имат много знания, но не могат да ги приложат. Защо? Не знаят отде да започнат. Те предприемат една работа, но успех нямат.
към беседата >>
61.
Тригон
,
МОК
, София, 3.4.1931г.,
Ако Юпитер е в низходяща степен, засегнато е
достойнството
на човека.
Като ученици, вие трябва да правите опити върху себе си, да видите за колко време можете да се справите със своите несгоди и мъчнотии, както и със страха си. Ако сте обидени от някого, за колко време можете да се освободите от обидата? Правили ли сте опити в това отношение? Голямо влияние оказват върху нас планетите и техните аспекти. За пример, ако в някой човек Сатурн се намира в низходяща степен, тогава е засегнато честолюбието му.
Ако Юпитер е в низходяща степен, засегнато е
достойнството
на човека.
Той е недоволен, че не му се дава първо място. Когато едновременно се накърнят честолюбието и достойнството, човек се озлобява. За да се освободи от озлобяването си, трябва да му дадат първо място. Той се чувства обиден, понеже са го подценили. С първото място, което ще му дадат, цената му се повдига.
към беседата >>
Когато едновременно се накърнят честолюбието и
достойнството
, човек се озлобява.
Правили ли сте опити в това отношение? Голямо влияние оказват върху нас планетите и техните аспекти. За пример, ако в някой човек Сатурн се намира в низходяща степен, тогава е засегнато честолюбието му. Ако Юпитер е в низходяща степен, засегнато е достойнството на човека. Той е недоволен, че не му се дава първо място.
Когато едновременно се накърнят честолюбието и
достойнството
, човек се озлобява.
За да се освободи от озлобяването си, трябва да му дадат първо място. Той се чувства обиден, понеже са го подценили. С първото място, което ще му дадат, цената му се повдига. Първото място подразбира център, около който всички се въртят. – Кой заема първо място в слънчевата система?
към беседата >>
62.
Специфична работа
,
ООК
, София, 15.4.1931г.,
Ще кажете, че
достойнството
на човека не позволява да се покланя.
Искам да запазя правото си положение“. Обаче, колкото по-нагоре се качва, пътят става по-стръмен и човек, ще не ще, започва да лази, да се покланя на една и на друга страна. Значи, колкото по-големи стават мъчнотиите, толкова повече човек се смирява. Условията на живота изискват от човека смирение. Ако не се смири, той не може да използва условията на живота.
Ще кажете, че
достойнството
на човека не позволява да се покланя.
Наистина, не е достойно за човека да се покланя, но на равно място. Обаче дойде ли до някоя стръмнина, той трябва да се поклони. Стръмнините представляват мъчнотиите в живота, пред които човек неизбежно трябва да се поклони. Когато се поклониш на една стръмна канара, тя оживява и ти показва тясната пътека, през която трябва да минеш. Ако не я поздравиш, тя ще се затвори за тебе, т.е.
към беседата >>
63.
Хикс, игрек и зет
,
ООК
, София, 29.4.1931г.,
Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят
достойнството
му.
Каже ли някой, че има силна вяра, ние разбираме постоянна, чиста, непоколебима вяра. Можете ли да кажете, че вярата ви е чиста, като водата на планинския извор? Можете ли да кажете, че чистотата на вярата ви граничи с абсолютната чистота? Можете ли да кажете, че вярата ви не съдържа гниещи вещества? Каква вяра е тази, която допуска съмнението, колебанието и страха в себе си?
Срещате някой вярващ, говори за вярата си, а на другия ден се съмнява в Господа, пита се защо Бог е допуснал да го опетнят, да накърнят
достойнството
му.
Чудно нещо! Кой може да опетни някого и как ще го опетни? Вие можете да боядисате човека с някаква боя; можете да го оцапате отвън, но по никой начин не можете да го опетните. Ако мислите, че някой може да опетни душата ви, това показва отричане на всякаква разумност. Човек сам се цапа, сам трябва да се чисти.
към беседата >>
64.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Той има туй марсианското в себе си, има и
достойнството
на Юпитер в себе си.
Не само да вярваме, но да носим онези вътрешни духовни богатства, да разбираме живота. И да сме готови да бъдем като Христа, какъвто Той беше, да бъдем готови за такива дела. Христос не беше от страхливите. Казва: „Аз имам кръщение, с което ще се кръстя". Дойде Петър и му каза: „Не ти трябва сега да страдаш." Христос отговори: „Аз затова дойдох." Смел е значи.
Той има туй марсианското в себе си, има и
достойнството
на Юпитер в себе си.
И казва: „Не може да ме унижат хората. Може да ми препишат каквото искат качество, но аз зная: аз дойдох да изпълня Волята на Онзи, Който ме е пратил." Всички вие трябва да осъзнаете, че сте пратени да изпълните волята Божия. Не сте пратени да бъдете стражари, не сте пратени да бъдете професори някъде, не сте пратени да бъдете чиновници, не сте пратени да бъдете мъже или жени или туй, или онуй. Вие сте пратени със специална мисия на Земята, а че може да вземате друга служба, то е друг въпрос. Вие трябва да знаете вашите отношения с Бога какви са.
към беседата >>
65.
Свещеното място
,
МОК
, София, 5.2.1932г.,
Ти губиш и
достойнството
си.
Следователно, човек е отговорен само за ценните неща и за ония, които пипа без разрешение. Има мисли и желания във вас, които никога не трябва да се бутат, понеже са свещени. Това е морал, който, особено младите, трябва да спазват. Ако опорочиш този морал, ти изгубваш равновесието си и преставаш да се наричаш човек. С изгубване на равновесието си, ти нарушаваш правилното си кръвообращение, дишане и своята права мисъл.
Ти губиш и
достойнството
си.
В какво се заключава достойнството на човека? В какво се състои достойнството на ученика и на студента? – В учене и разбиране на предметите, които изучават. – Още в какво се състои достойнството им? – Никога да не си позволяват и най-малката лъжа.
към беседата >>
В какво се заключава
достойнството
на човека?
Има мисли и желания във вас, които никога не трябва да се бутат, понеже са свещени. Това е морал, който, особено младите, трябва да спазват. Ако опорочиш този морал, ти изгубваш равновесието си и преставаш да се наричаш човек. С изгубване на равновесието си, ти нарушаваш правилното си кръвообращение, дишане и своята права мисъл. Ти губиш и достойнството си.
В какво се заключава
достойнството
на човека?
В какво се състои достойнството на ученика и на студента? – В учене и разбиране на предметите, които изучават. – Още в какво се състои достойнството им? – Никога да не си позволяват и най-малката лъжа. Това качество е нужно не само на ученика и на студента, но и на всяко общество.
към беседата >>
В какво се състои
достойнството
на ученика и на студента?
Това е морал, който, особено младите, трябва да спазват. Ако опорочиш този морал, ти изгубваш равновесието си и преставаш да се наричаш човек. С изгубване на равновесието си, ти нарушаваш правилното си кръвообращение, дишане и своята права мисъл. Ти губиш и достойнството си. В какво се заключава достойнството на човека?
В какво се състои
достойнството
на ученика и на студента?
– В учене и разбиране на предметите, които изучават. – Още в какво се състои достойнството им? – Никога да не си позволяват и най-малката лъжа. Това качество е нужно не само на ученика и на студента, но и на всяко общество. Какво ви липсва на вас?
към беседата >>
– Още в какво се състои
достойнството
им?
С изгубване на равновесието си, ти нарушаваш правилното си кръвообращение, дишане и своята права мисъл. Ти губиш и достойнството си. В какво се заключава достойнството на човека? В какво се състои достойнството на ученика и на студента? – В учене и разбиране на предметите, които изучават.
– Още в какво се състои
достойнството
им?
– Никога да не си позволяват и най-малката лъжа. Това качество е нужно не само на ученика и на студента, но и на всяко общество. Какво ви липсва на вас? – Добра обхода. Мислите ли, че ви е позволено всичко да правите?
към беседата >>
В какво седи
достойнството
?
(втори вариант)
Това е морал. То е най-свещеното. Ти, ако го опозориш, ти преставаш да си човек, ти изгубваш своето равновесие. Щом изгубиш своето равновесие, изгубва се твоето кръвообращение, дишане, твоята мисъл. Най-после какво достойнство може да имаш?
В какво седи
достойнството
?
– Аз бих желал вие, младите, да ми кажете, в какво седи достойнството на човека? – В какво седи достойнството на един ученик или един студент в училището? – В учението. Да учи, да разбира предмета. После никога да не си позволява лъжа.
към втори вариант >>
– Аз бих желал вие, младите, да ми кажете, в какво седи
достойнството
на човека?
(втори вариант)
То е най-свещеното. Ти, ако го опозориш, ти преставаш да си човек, ти изгубваш своето равновесие. Щом изгубиш своето равновесие, изгубва се твоето кръвообращение, дишане, твоята мисъл. Най-после какво достойнство може да имаш? В какво седи достойнството?
– Аз бих желал вие, младите, да ми кажете, в какво седи
достойнството
на човека?
– В какво седи достойнството на един ученик или един студент в училището? – В учението. Да учи, да разбира предмета. После никога да не си позволява лъжа. Той се отличава с това, че е способен, учи се и никога не употребява лъжа.
към втори вариант >>
– В какво седи
достойнството
на един ученик или един студент в училището?
(втори вариант)
Ти, ако го опозориш, ти преставаш да си човек, ти изгубваш своето равновесие. Щом изгубиш своето равновесие, изгубва се твоето кръвообращение, дишане, твоята мисъл. Най-после какво достойнство може да имаш? В какво седи достойнството? – Аз бих желал вие, младите, да ми кажете, в какво седи достойнството на човека?
– В какво седи
достойнството
на един ученик или един студент в училището?
– В учението. Да учи, да разбира предмета. После никога да не си позволява лъжа. Той се отличава с това, че е способен, учи се и никога не употребява лъжа. И се държи с всичките ученици добре или със студентите.
към втори вариант >>
66.
Живите числа / Живи числа
,
МОК
, София, 15.4.1932г.,
Да кажеш дай ми на вяра, но ако не иска да ти даде, тогаз се уронва
достойнството
ти.
(втори вариант)
Не може да си обясниш. Движиш си ръцете нагоре, надолу. Бъркаш това, онова. Гледаш го, тръгнеш, но и той не може да си обясни състоянието си. Да кажеш, че нямаш пари, срамота е.
Да кажеш дай ми на вяра, но ако не иска да ти даде, тогаз се уронва
достойнството
ти.
Ходиш, ходиш, пак се върнеш и му казваш: „Добър ден“. Питам сега: По кой начин ще извадите хляба. По кой начин ще вземете от този хлебар хляба? – Представете си, че вие сте крайно честолюбиви. Толкоз честолюбиви, че даже като ви погледне котка, вие се докачите.
към втори вариант >>
67.
Когато беше по-млад
,
НБ
, София, 1.5.1932г.,
Заблуждение е, защото безсмъртието и
достойнството
седят в други неща, а не в бюстовете.
Казват: Блазе им, обезсмъртени са. Те мязат на онзи габровски богаташ, който дал 20 хиляди лева за направата на театъра, с условие, като го направят, да му поставят бюста там. Като минавал отпосле и виждал бюста казвал: Иване, Иване, колко боб изяде, докато дойде на туй място. 20 хиляди той ще даде, да му направят един бюст, да се изпъчва. Заблуждението седи и в обществото, това може да е и едно възпитание за онзи, на когото турят бюста.
Заблуждение е, защото безсмъртието и
достойнството
седят в други неща, а не в бюстовете.
Всеки човек, който има бюст, то е една спънка за него. Природата не обича да се фотографират нейните образи и вследствие на това вие никога не може да фотографирате един човек за вечни времена. Човек се изменя. Човек на ден поне двадесет пъти ще се измени. И обществото не е същото.
към беседата >>
68.
Добрата воля Божия
,
УС
, София, 26.6.1932г.,
Запитай се в какво се заключава
достойнството
на човека.
Казвате: „Животът е пълен със страдания“. Страданията показват, че чувствата ви не са добре развити, че нямате правилно отношение към своите мисли. Благодарение на това, вие се съмнявате, изпадате в безверие, недоволство, гняв, омраза. Това са отрицателни прояви на живота. Не е достатъчно да кажеш: „Аз съм човек, имам достойнство“.
Запитай се в какво се заключава
достойнството
на човека.
Според мене достойният, моралният човек е пълен варел; недостойният, неморалният е празен варел. Но и това не е достатъчно. Ако си пълен варел, трябва да знаеш с какво си пълен: с масло, вино, пясък или друго нещо. Какво е съдържанието на човека, това вие сами ще разрешите. Има въпроси, които вие сами трябва да разрешите.
към беседата >>
69.
Отец ми живее / Той е в нас и ние в Него
,
ООК
, София, 29.6.1932г.,
Да лъжеш, това значи, да изгубиш
достойнството
си като човек.
Ще видите, верни ли са думите ми, или не. Лъжата и любовта, лъжата и истината, лъжата и животът са несъвместими. Благородство се иска от човека. Всеки трябва да каже: Всичко мога да направя, но никога не мога да излъжа. Разумните същества следят вашите прояви и като забележат, че лъжете, веднага се отказват от вас.
Да лъжеш, това значи, да изгубиш
достойнството
си като човек.
Така ти губиш условия за своето бъдещо развитие. Причината за грехопадението се дължи на лъжата. Като сгрешиха, Адам и Ева се скриха от лицето на Господа. Те искаха да излъжат, да скрият своя грях. Искрени трябва да бъдете.
към беседата >>
70.
Прие го с радост
,
НБ
, София, 10.7.1932г.,
Комуто е дадено, които са достойни, те ще заемат тези места."
Достойнството
седи във вътрешното разбиране.
И дълги години ще киснат. Христос казва: "Хора, които вярват по старому, при мене не може да дойдат." Дойде една майка и искаше и двамата й сина да седнат до Христа – единият отдясно, а другият отляво, защото много ги обичала, та отсега решила да им подготви място. От друга страна тя искаше да изпита какво може да направи Христос. А Той й.рече: "Всичко може да ви дам, но да туря единият отляво, а другият отдясно, това не е дадено на мене.
Комуто е дадено, които са достойни, те ще заемат тези места."
Достойнството
седи във вътрешното разбиране.
Аз не искам да ви кажа, че не разбирате, но вие всички сте под чуждо влияние, нито един от вас не е свободен. Аз наричам свободен онзи, който е свободен от заблуждения. Казва някой: "Имам желание да слушам." Радвам се. Тогава се освободи от всичките заблуждения. Ти си чел някой философ; който и да е философ, той е заблуден.
към беседата >>
71.
Петте области в човека
,
МОК
, София, 16.9.1932г.,
Онзи с личните чувства е горделив, а с
достойнството
– благороден и мек.
Когато мисълта минава през моралните, обществените и личните чувства, тя придобива специфични качества. Това трябва да се знае. Който не е умен става фанатик, горделив, груб. Той е недоволен от себе си. Ако искате да знаете кой има силно развити лични чувства и кой има достойнство, вижте как реагира на обидата.
Онзи с личните чувства е горделив, а с
достойнството
– благороден и мек.
Първият иска всички да му помагат, а вторият е готов да помага на всички. Горделивият е надут като цирея, който всеки момент може да се пукне. Това е патологично състояние, през което минава човек. И в медицината има патологични състояния, които трябва да се лекуват. Стремете се да развивате моралните чувства в себе си.
към беседата >>
72.
Намерената овца
,
НБ
, София, 2.10.1932г.,
Това е
достойнството
, това е преимуществото.
(втори вариант)
Че този страх е, който всичко ражда! Страхът е най-великият импулс в света. Казвам: това е работа на човешката душа. Защото ако не работиш ще изгубиш един велик момент от живота. Това е страхът.
Това е
достойнството
, това е преимуществото.
Но страхът означава и един дребнав живот, защото Писанието казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Туй, което хората наричат страх, то е страхът, който е създал всичко това, велик импулс на човешкия дух, който работи във всички направления, подтиква всички хора към нещо възвишено и благородно. Това са изгубените овце на света!
към втори вариант >>
73.
Малката истина
,
ООК
, София, 12.10.1932г.,
Нека се урони
достойнството
ти, но да не се уронват любовта и истината.
И на вас казвам: Слънцето е свидетел на всичко, което ви говорих днес. Започнете с малката истина. Прилагайте я без страх. Тя изисква най-малката жертва от вас. Ако прилагаш най-малката любов и мислиш, че може да се урони твоето достойнство, не се страхувай.
Нека се урони
достойнството
ти, но да не се уронват любовта и истината.
Те спасяват човека. Представя ти се случай да направиш едно малко добро. Спри се в пътя си и направи доброто. Тази сутрин и аз направих една малка услуга. Седя в стаята си, чувам, една муха бръмчи жално; моли се някой да я спаси.
към беседата >>
74.
Сляп от рождение
,
НБ
, София, 13.11.1932г.,
Достойнството
не седи в дрехите.
Всички ще имат цилиндри, всеки ще нахлупи по един цилиндър на главата си. Не само цилиндър, но и фракове са носили, тъй хубаво облечени. Значи имате една идея, която не почива на никаква основа. Това е мода, която може да се измени, като че в цилиндъра или в дрехата се крие някакво достойнство. Като че дрехите имат някакво достойнство.
Достойнството
не седи в дрехите.
Човек може да има отворени очи, а при това с очите си да не вижда туй, което трябва. Някой път може да бъде сляп. За много хора, които имаха отворени очи във времето на Христа, не видяха Христа. Този човек, който беше сляп, но като му се отвориха очите, той разбра повече от онези, които имаха очи да виждат. Под думата очи разбирам онзи човек, който може да мисли в дадения случай за истината и какво нещо е животът.
към беседата >>
Достойнството
не е в дрехите.
(втори вариант)
Ако един ден Бог направи всички хора богати, как ще се спогаждат тогава? Всички ще имат цилиндри, фракове всички ще бъдат облечени по последна мода. Значи, да имате една идея, която не почива на никаква основа. Това е мода, която може да се измени. Нима в цилиндъра или в дрехите се крие някакво достойнство?
Достойнството
не е в дрехите.
Човек може да има нормално зрение и пак да не вижда това, което трябва. Много хора имаха отворени очи по време на Христа, но те не видяха Христа. Онзи, който беше сляп, като му се отвориха очите, той разбра повече от тия, които имаха очи. Като казвам очи, разбирам човек, който с мисълта си достига до истината, до същността на живота. Затова не може да се даде една дефиниция на живота.
към втори вариант >>
Самоуважението е едно естествено чувство у човека, за да се пази
достойнството
му, а гордостта е едно анормално състояние.
(втори вариант)
Ако обичаш един човек, за да се ползваш от неговото богатство, е едно нещо, а ако искаш да го пазиш за цялото човечество, ако мислиш за него безкористно, то е съвсем друго нещо. Без да хвърлям какъв да е упрек на хората, констатирам известен атавизъм, наследствени черти от ред раси, които са живели преди тази раса. И достатъчни са само съответни условия, за да се прояви в човека известен атавизъм. Вземете за пример гордостта у човека. Тя е едно болезнено чувство.
Самоуважението е едно естествено чувство у човека, за да се пази
достойнството
му, а гордостта е едно анормално състояние.
Горделивият винаги се изтъква, мисли, че като него друг такъв няма и само той има право. Каквото каже, туй трябва да стане: мнението на другите е на втори план. Съвсем друг е човекът на самоуважението. Той казва своето мнение, без да го налага. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следват.
към втори вариант >>
75.
Новата песен
,
ООК
, София, 25.1.1933г.,
Достойнството
се отнася до външната страна на живота.
Значи не всякога вътрешната страна е Божествена. Трябва да различавате тези неща, да не изпадате в противоречия. „И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, в което бидохте призвани; с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да се претърпявате един друг с Любов.“ (– 1-ви и 2-ри стих.) Какво значи „достоен“? Това значи, да ходи човек изправен, с вдигната глава, с изправен гръбначен стълб, като войник, който отива на бойното поле.
Достойнството
се отнася до външната страна на живота.
Ако нямаш достойнство, ти се смущаваш, свиваш се, не си уверен дали ще успееш. Ученик, който знае уроците си, има самосъзнание; който не знае уроците си, свива се и си мисли, дано учителят не го вдига днес. Той се крие от погледа на учителя, няма достойнство. Същото виждаме и в религиозния живот на човека. Той може да се свива – няма достойнство; може да ходи изправен, с достойнство.
към беседата >>
76.
Истина и добро
,
УС
, София, 5.3.1933г.,
Ти изпълняваш законите от страх да не изгубиш името и
достойнството
си.
Друг е въпросът, ако едновременно разрешиш въпросите от социално, морално и обществено гледище. Ти си разрешил трите трети от въпросите на живота. Ще кажете за някого, че е добър човек. – Не е въпросът да бъде добър само като гражданин, да изпълняваш законите на държавата. И да не си толкова добър като гражданин, от страх на закона и на стражарите ще бъдеш изпълнителен.
Ти изпълняваш законите от страх да не изгубиш името и
достойнството
си.
Може да си добър гражданин, а да обичаш да послъгваш. Не е достатъчно да бъдеш честен и почтен от страх пред закона. Като махнете закона, тогава ще познаете честността на човека. Казват, че така се опитват хората. – Опитват се, но после ги слагат в затвора.
към беседата >>
77.
Общи и частни положения
,
МОК
, София, 17.3.1933г.,
Мислиш, че с
достойнството
си трябва да блеснеш пред хората.
Като се натъква на неуспехи, на известни противоречия, човек казва: „И аз имам достойнство, не мога повече да понасям“. – Не си само ти с достойнство. Всичко живо има достойнство. То е качество на цялото битие, на цялата природа, на Бога. Само Бог е достоен в пълния смисъл на думата.
Мислиш, че с
достойнството
си трябва да блеснеш пред хората.
Това е частично разбиране на достойнството. И успехът на човека е частично постижение. Успехът на светията също е частично постижение. Успехът на Бога е общо постижение. Следователно само Бог успява.
към беседата >>
Това е частично разбиране на
достойнството
.
– Не си само ти с достойнство. Всичко живо има достойнство. То е качество на цялото битие, на цялата природа, на Бога. Само Бог е достоен в пълния смисъл на думата. Мислиш, че с достойнството си трябва да блеснеш пред хората.
Това е частично разбиране на
достойнството
.
И успехът на човека е частично постижение. Успехът на светията също е частично постижение. Успехът на Бога е общо постижение. Следователно само Бог успява. Ако Бог успява, всички хора ще успяват.
към беседата >>
И тъй,
достойнството
е общо положение.
Сега ще ви помоля да ми дадете цигулката си, аз да ви посвиря, да си кажете мнението“. Цигуларят се замислил: Какво ще стане, ако даде цигулката си на американеца, и той избяга с нея? Само за 1,000 долара! – „Защо се колебаете? Дайте си цигуката да посвиря и аз.“ Как трябва да постъпи музикантът?
И тъй,
достойнството
е общо положение.
Като знаете това, стремете се към общите положения в живота, като еднакво задължителни за всички. Тогава, ако искаш да имаш успех в живота, ще спазваш общите принципи. – „Искам да бъда щастлив.“ – Щастието ти зависи от твоето здраве, като общо положение за всички. Ако си здрав, весел, с добро разположение на духа, дето и да отидеш, ще бъдеш добре приет. Ако си мрачен, песимист, всички врати ще бъдат затворени за тебе.
към беседата >>
Достойнството
не е едно частично качество.
(втори вариант)
Значи къде ще носиш светлината? В ума. Сега вие имате едно понятие за достойнство. „Аз съм човек, достойнство имам“ - вие казвате. Това е едно частично разбиране на човешкото достойнство.
Достойнството
не е едно частично качество.
Казва: „Аз го притежавам.“ Достойнството, това е качество на битието, качество на цялата природа, качество на небето, качество на Бога. Достоен е само Бог. Следователно, ако ти в достойнство не туриш всичко, ако искаш да бъдеш достоен, ако не можеш да се жертваш за достойнството, ти нищо не можеш да постигнеш? Ти мислиш, че ще станеш достоен да блеснеш в обществото. То е частично разрешаване и нищо не може да получиш.
към втори вариант >>
Казва: „Аз го притежавам.“
Достойнството
, това е качество на битието, качество на цялата природа, качество на небето, качество на Бога.
(втори вариант)
В ума. Сега вие имате едно понятие за достойнство. „Аз съм човек, достойнство имам“ - вие казвате. Това е едно частично разбиране на човешкото достойнство. Достойнството не е едно частично качество.
Казва: „Аз го притежавам.“
Достойнството
, това е качество на битието, качество на цялата природа, качество на небето, качество на Бога.
Достоен е само Бог. Следователно, ако ти в достойнство не туриш всичко, ако искаш да бъдеш достоен, ако не можеш да се жертваш за достойнството, ти нищо не можеш да постигнеш? Ти мислиш, че ще станеш достоен да блеснеш в обществото. То е частично разрешаване и нищо не може да получиш. И вашият успех, успехът на света, и то е частично.
към втори вариант >>
Следователно, ако ти в достойнство не туриш всичко, ако искаш да бъдеш достоен, ако не можеш да се жертваш за
достойнството
, ти нищо не можеш да постигнеш?
(втори вариант)
„Аз съм човек, достойнство имам“ - вие казвате. Това е едно частично разбиране на човешкото достойнство. Достойнството не е едно частично качество. Казва: „Аз го притежавам.“ Достойнството, това е качество на битието, качество на цялата природа, качество на небето, качество на Бога. Достоен е само Бог.
Следователно, ако ти в достойнство не туриш всичко, ако искаш да бъдеш достоен, ако не можеш да се жертваш за
достойнството
, ти нищо не можеш да постигнеш?
Ти мислиш, че ще станеш достоен да блеснеш в обществото. То е частично разрешаване и нищо не може да получиш. И вашият успех, успехът на света, и то е частично. Не се лъжете. Успехът, това е едно общо положение на Бога.
към втори вариант >>
Та
достойнството
на човека, каква мисъл ще ви дойде в ума ви?
(втори вариант)
Не мога повече.“ „Как не може, 500 долара давам.“ „Не мога.“ „Хиляда долара.“ Той се почесва, туря си цигулката и почва да свири. „Не мога да Ви отворя. Ти ще стоиш зад вратата, а аз отвътре ще свиря.“ Свирил той и след като му изсвирил няколко парчета, той му дава 1000 долара и казва: „Господине, я ми дайте цигулката да ви посвиря.“ Музикантът сега седи и мисли: „Ами, ако задигне цигулката само за 1000 долара.“ Казва: „Какво се колебаете, дайте си цигулката и аз да ви посвиря, да ме чуете. Аз ви платих 1000 долара за вашето свирене. Сега и аз искам да ви посвиря.“ Какво трябва да направи този музикант, я ми кажете сега.
Та
достойнството
на човека, каква мисъл ще ви дойде в ума ви?
Трябва да влезете в общите положения, които са еднакво задължителни за всички - без разлика. Ако искате успех в света, трябва тези общи принципи да се спазват. От общия принцип зависи твоето щастие в света. Те трябва да бъдат свещени в душата ви. Твоето знание зависи от твоето здраве.
към втори вариант >>
78.
Прав и крив път
,
УС
, София, 19.3.1933г.,
Достойнството
е в работата, да вземат мотиката и да копаят.
Единият казва на другия: „Трябва да си признаеш погрешката“. – „И ти трябва да признаеш своята.“ И двамата са честолюбиви, не искат да се примирят. Всеки пази своето достойнство. Всъщност никой няма достойнство. И двамата са слуги, работници, изпратени на лозето да работят.
Достойнството
е в работата, да вземат мотиката и да копаят.
Само онзи има достойнство, който е свършил училището с успех и придобил нещо. Достойнство има вярващият, любещият, който дава път на своята вяра и любов. Обаче да вярваш, това не значи да бъдеш сляп в живота. Ако сложиш пръстта си под иглата на шевната машина, тя ще те набоде. – Защо си сложил пръстта под иглата?
към беседата >>
79.
Председател на фирмата / Кандидати за председатели на фирма
,
МОК
, София, 28.4.1933г.,
И в какво седяло
недостойнството
на овчаря?
(втори вариант)
Венчават те един ден и на другия ден ти пак се намериш като овчаря с кривака си. И пак със същите дрехи. Но овчарят е по-умен. Той казва: „Това е съдба.“ Той, като чуе хлопките на овцете, потупа ги малко, посвари си малко млечице, похапне си. Ако е умен, погледне към небето и си каже: „Още веднъж такава шашарма не искам.“ За предпочитане са овците и млякото пред това достойнство и недостойнство.
И в какво седяло
недостойнството
на овчаря?
Че той бил с един пръст по-нисък от булката. Като го турили на мярката и като го питали защо, той казал: „Не зная.“ Но всичката причина била, че той бил един пръст по-нисък, а трябвало да бъде наравно с нея - точно по мярката. И казвам, един пръст - ако не ви достига, точно на мярката се изисква. Ако един пръст излезнеш по-нисък, ще се развали. Но сега да се повърнем.
към втори вариант >>
80.
Вяра и Любов
,
УС
, София, 7.5.1933г.,
Ако го питаш защо си проточил носа, ще каже, че с това иска да запази
достойнството
си пред пуйките.
Да управляваш, това значи първо да познаваш и себе си е после – да познаваш окръжаващите. Под "окръжаващи" разбирам ближните, които искат да служат на Бога. Ближният на твоята душа е онзи, който мисли, чувства и постъпва право. Той не е като пуяка, да ходи цял ден с разперена опашка и като му засвириш, да проточи носа си. Той се представя като важен философ, който разрешава дълбоки въпроси.
Ако го питаш защо си проточил носа, ще каже, че с това иска да запази
достойнството
си пред пуйките.
Като слушат гласа му, пуйките казват: Като нашият пуяк няма друг – цял философ. – Да, голям глупец е той. Като говоря за пуяка, вие се смеете, а не виждате, че някога изпадате в същото положение: надуете се, проточите дългия си нос, мислите, че много знаете. Обаче господарят ви хване един ден, заколи ви и направи от вас едно голямо угощение. Къде отиде вашето крякане?
към беседата >>
81.
Добрите дарби
,
НБ
, София, 25.6.1933г.,
Юпитер не развива толкова
достойнството
на човека, толкова ума, ще направи човека прав като… туй е добра черта.
Всички същества на Слънчевата система имат един език. Ако ги съберем, ще излезе този език, но сега марсианците, юпитерианците имат друг език. Венерините типове имат друг език, меркурианците, всички имат свой език, нямат един и същи език. Ако събереш тия хора и качества, които имат, те се различават. Даже на Юпитер, влиянията на който са хубави, много зловещо действат някой път на човека.
Юпитер не развива толкова
достойнството
на човека, толкова ума, ще направи човека прав като… туй е добра черта.
Влиянието на Венера ще те направи мекичък, благичък. Меркурий ще ви направи практичен, навсякъде да може да го използва. Сега Сатурн ще те направи да бъдеш философ, навсякъде да не вярваш освен на себе си. Като го изпиташ 99 пъти може да му повярваш 1 път, затуй той е добър банкерин. Когато дава пари назаем, урежда си работата, има 3–4 души гаранти, той никога не губи.
към беседата >>
Юпитер разви не само
достойнството
на човека, но и ума му и това е добра черта.
(втори вариант)
Ако ги съберем, може да се възобнови този общ език, но сега марсианците, юпитерианците имат друг език, венерините типове също имат друг език. Меркурианците също. Всички имат свой език. Ако събереш тези хора заедно, те се различават. Даже влиянията на Юпитер, които са хубави, понякога действат отрицателно на човека.
Юпитер разви не само
достойнството
на човека, но и ума му и това е добра черта.
Влиянието на Венера ще те напра- Ви мекичък, благичък. Меркурий ще те направи практичен, навсякъде ще можеш да използваш всичко. Сатурн ще те направи философ, скептик, на никого да не вярваш, освен на себе си. Като провериш човека 99 пъти. може да му повярваш 1 път.
към втори вариант >>
82.
Основа на знанието
,
ООК
, София, 26.7.1933г.,
Значи, ако вземеш стомната да донесеш вода, ще накърниш
достойнството
си.
Каквото и да правиш: Молиш ли се, учиш или работиш, всичко прави за Господа. Кажи си: Всичко за Господа! Вземеш стомната, отиваш за вода и си казваш: Защо ще ходя за вода, защо ще си хабя времето? На какво съм заприличал? Свършил съм гимназия, университет; за мене ли е да нося вода?
Значи, ако вземеш стомната да донесеш вода, ще накърниш
достойнството
си.
Ако вземеш цигара в устата и пиеш бира, вино, достойнството ти ще се повдигне. Така не се мисли. Като ви наблюдавам, виждам, че сте станали обикновени хора. Затова и песните, и гимнастическите упражнения – всичко сте довели до изглаждане. Така сте ги изгладили, че аз сам не мога да ги позная.
към беседата >>
Ако вземеш цигара в устата и пиеш бира, вино,
достойнството
ти ще се повдигне.
Кажи си: Всичко за Господа! Вземеш стомната, отиваш за вода и си казваш: Защо ще ходя за вода, защо ще си хабя времето? На какво съм заприличал? Свършил съм гимназия, университет; за мене ли е да нося вода? Значи, ако вземеш стомната да донесеш вода, ще накърниш достойнството си.
Ако вземеш цигара в устата и пиеш бира, вино,
достойнството
ти ще се повдигне.
Така не се мисли. Като ви наблюдавам, виждам, че сте станали обикновени хора. Затова и песните, и гимнастическите упражнения – всичко сте довели до изглаждане. Така сте ги изгладили, че аз сам не мога да ги позная. Не се свири, нито се пее така.
към беседата >>
“ Значи, ако вземеш малката стомна и идеш на чешмата, ще ти падне ехтибаря,
достойнството
пада.
(втори вариант)
И като правиш тази малка работа, да останеш доволен. Не да кажеш: „Що ще ходя да си губя времето? “ Взел си стомната и казваш: „Защо ще ходя да нося вода? Аз на какво замязах. Аз съм свършил училище, аз съм свършил университет, аз ли ще нося вода?
“ Значи, ако вземеш малката стомна и идеш на чешмата, ще ти падне ехтибаря,
достойнството
пада.
А той седнал с бирената чаша, запалил цигара, достойнството се подигна, туй не го унижава. Така не се мисли. То унижава човека. Тогава вземи една стомна, направена от злато, вземи златна стомна, та като видят стомната да лъщи. Поне сега искам да се яви във вас желание по-високо, вие сте станали много обикновени.
към втори вариант >>
А той седнал с бирената чаша, запалил цигара,
достойнството
се подигна, туй не го унижава.
(втори вариант)
Не да кажеш: „Що ще ходя да си губя времето? “ Взел си стомната и казваш: „Защо ще ходя да нося вода? Аз на какво замязах. Аз съм свършил училище, аз съм свършил университет, аз ли ще нося вода? “ Значи, ако вземеш малката стомна и идеш на чешмата, ще ти падне ехтибаря, достойнството пада.
А той седнал с бирената чаша, запалил цигара,
достойнството
се подигна, туй не го унижава.
Така не се мисли. То унижава човека. Тогава вземи една стомна, направена от злато, вземи златна стомна, та като видят стомната да лъщи. Поне сега искам да се яви във вас желание по-високо, вие сте станали много обикновени. Аз като говоря, казвате: „Тия неща ги знаем.“ Тия упражнения, като ги пеете, от ден на ден вие ги изглаждате, музиката се изглажда.
към втори вариант >>
83.
Дигни одъра си!
,
СБ
, София, 21.8.1934г.,
В това ли се заключава
достойнството
на човека – да стои като статуя върху един пиедестал?
Можете ли да кажете, че животът седи в това – един да служи за обявяване на добродетелите на другите, а те да растат, велики да стават? Не, смисълът на живота не е в това. Всеки трябва да расте, да се развива. Някой изработи една хубава статуя и всички казват: "Да турим статуята на пиедестал, да я виждат всички, които минават покрай нея." Турят статуята на пиедестала и тя стои, надува се. Да, но ако не бяха камъните отдолу, можеше ли статуята да стои тъй високо, че всички да я виждат?
В това ли се заключава
достойнството
на човека – да стои като статуя върху един пиедестал?
Ако веруюто на един човек е подобно на статуя, поставена върху пиедестал, какво верую е това? Ако неговата любов, ако неговото знание, ако неговата свобода приличат на статуя, поставена високо на пиедестал, да ги виждат всички хора, каква е тази любов, какво е това знание, каква е тази свобода? Това са общи принципи, общи положения. Защото великото, красивото, което е дълбоко скрито в Бога, от никого не се вижда, но се чувства. Така трябва да постъпват всички.
към беседата >>
84.
Права обхода и права постъпка
,
МОК
, София, 24.8.1934г.,
Значи
достойнството
му не е било в неговия ум, а в перата му.
Когато някой ви направи добро, бъдете готови при случай да му върнете по същия начин. Ако някой ви обича, а вие не връщате тази обич назад, какво ще бъде вашето положение. Когато обичат някого, а той не обича, в края на краищата, той става егоист, започва да мисли, че всички хора са длъжни да го обичат, а той да ходи като пуяк и да слушат песента му. След като се е перчел с перата си, професор станал ли е? Идва ден когато перата му окапват и той изгубва вече своето достойнство.
Значи
достойнството
му не е било в неговия ум, а в перата му.
Докато перата му израснат той се крие, показва само задницата си, а не главата си. Същото правят и глупавите хора. Хората, които обичат да се хвалят, че са добри, че са умни, че са честни са като пауна. Има един начин за самовъзпитание, от който зависи вашия бъдещ живот, това е да постъпвате правилно. Правилната постъпка седи в това – щом навред са готови да ви посрещат с радост и да ви услужват, значи вие с всички и навсякъде сте постъпвали правилно.
към беседата >>
85.
Богат и сиромах
,
ООК
, София, 17.10.1934г.,
Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства,
достойнството
на човека.
Едно време хората на петдесет-шестдесет години се женеха, а сега на петдесет-шестдесет години се готвят за оня свят. Какво са петдесет-шестдесет години? Нищо. Вие имате едно наслояване във вашите съзнания от миналите съществувания, от миналите възгледи. Вие сега имате стари възгледи от едно време, от които възгледи трябва да се освободите. Трябва ви много голямо знание, за да се освободите от тези стари възгледи.
Често усещате известно напрежение, понеже у вас са се явили известни лични чувства,
достойнството
на човека.
Ти казваш. "Аз трябва да пазя своето достойнство." Или казваш: "Това не е в мой интерес." Но има три интереса: интерес на тялото, душата и духа. Има материални и духовни интереси. И двете са временни. За тялото кое е важно Това, което е важно за тялото, то е временно, но има нещо, което е важно за душата.
към беседата >>
86.
Божественият подтик
,
ООК
, София, 27.3.1935г.,
може би ще кажете: „Ще ми падне
достойнството
, ако поискам.
Моралната страна ето коя е. Като минавам покрай тия хора, ще ги питам: „Мога ли да взема от това, което тук имате? " Носите една кошница. Аз питам: „Можете ли да ми услужите? " Ако вие сте царският син.
може би ще кажете: „Ще ми падне
достойнството
, ако поискам.
Срам ме е да поискам." Като види цяла кошница с плодове, кое е по-хубаво: сам ли да си вземе, или да му дадат? Опасно е да вземате сами. Всякога в природата е опасно да вземате без позволение. Виждаме, че когато човек взема без позволение, най-големите нещастия го сполетяват. Жената е взела без позволение един плод.
към беседата >>
87.
Придобиване и задържане / Да се добие и задържи богатството
,
УС
, София, 31.3.1935г.,
Юпитер оказвал влияние върху
достойнството
и честолюбието му.
Както Луната се пълни и празни, така и човек се мени. Соломон се намирал под влиянието на Луната, вследствие на което характерът му бил много разнообразен и променлив. Той ту се радвал, ту скърбял; ту бил доволен, ту недоволен. Соломон се намирал и под влиянието на Венера, на Юпитер, на Сатурн. Венера го правела любезен, внимателен, нежен.
Юпитер оказвал влияние върху
достойнството
и честолюбието му.
Когато изпадал под влиянието на Сатурн, той започвал да философства. По отношение на планетите, Соломон бил голям екскурзиант, разхождал се от една планета на друга, както търговец, който пътува от една държава в друга и най-после казал: Спечелих толкова, колкото да изплатя задълженията си - нищо повече не ми остана. Соломон изследвал физическия свят, много писал за него, но като дошъл до духовния свят, видял, че не е лесна работа. Мнозина се интересуват от духовния свят, но не могат да го изучат. - Защо?
към беседата >>
88.
Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)
,
УС
, София, 14.4.1935г.,
- Ама трябва да пазя
достойнството
си.
(- 5 и 6 ст.). - Днес всеки иска да бъде господар, т.е. владетел. Обаче, човек може да бъде господар само на мислите и на чувствата си, а не и на ума и на сърцето си. Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне.
- Ама трябва да пазя
достойнството
си.
- Кое достойнство? Което ти сам си създал? Често човек губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личност. Едно куче носело в устата си голям кокал и трябвало да мине през един мост, за да излезе на другия край на реката. Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си.
към беседата >>
Често човек губи
достойнството
на душата си заради
достойнството
на своята личност.
Опита ли се да бъде господар на ума и на сърцето си, той ще направи големи грешки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човек, нищо друго не може да ви помогне. - Ама трябва да пазя достойнството си. - Кое достойнство? Което ти сам си създал?
Често човек губи
достойнството
на душата си заради
достойнството
на своята личност.
Едно куче носело в устата си голям кокал и трябвало да мине през един мост, за да излезе на другия край на реката. Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си. Кучето помислило, че друго някое куче носи кост и се хвърлило във водата да вземе костта за себе си. Обаче останало излъгано - никакво куче нямало във водата. Вместо да спечели още една кост, то изпуснало и своята.
към беседата >>
Казваш, човек трябва да си пази
достойнството
.
(втори вариант)
И кой от вас не иска да стане господар? Мислете тогава, умът ви енамясто. Ако онова, което ти имаш, не те е направило тебе човек, та отсега ти ще си туриш нещо, и човек ще станеш. Нищо няма да станеш. Онова, което Бог е турил, ако то не те направи човек, та ти ще си туриш нещо.
Казваш, човек трябва да си пази
достойнството
.
Кое достойнство ще направи човека? Аз ще ви приведа онази басня: „Често човек заради дивото изгубва питомното“. На едно куче му дали една голяма хубава кост. Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост. Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята.
към втори вариант >>
89.
Най-голямото изкуство
,
ООК
, София, 17.4.1935г.,
Аз имам най-после достойнство." В какво седи
достойнството
?
А пък справедливостта прави вече различие между доброто и злото. Честността, това е първата врата, която трябва да отвориш, и ако влезеш през нея, ако вземеш тази линия на честността, ти вземаш правилно направление. Но ако ти не постъпваш честно, ще отидеш в ада. С честността - в рая, а пък без честност, с безчестието, ще влезеш вътре в ада. Някои казват: ,.А личните чувства къде са?
Аз имам най-после достойнство." В какво седи
достойнството
?
Достойнството на човека седи в неговата честност, не в неговата гордост. Гордостта и тщеславието на човека - това са полюси. То е поляризиране. Основата на човешкото достойнство седи в честността. Честността изключва първо лъжата.
към беседата >>
Достойнството
на човека седи в неговата честност, не в неговата гордост.
Честността, това е първата врата, която трябва да отвориш, и ако влезеш през нея, ако вземеш тази линия на честността, ти вземаш правилно направление. Но ако ти не постъпваш честно, ще отидеш в ада. С честността - в рая, а пък без честност, с безчестието, ще влезеш вътре в ада. Някои казват: ,.А личните чувства къде са? Аз имам най-после достойнство." В какво седи достойнството?
Достойнството
на човека седи в неговата честност, не в неговата гордост.
Гордостта и тщеславието на човека - това са полюси. То е поляризиране. Основата на човешкото достойнство седи в честността. Честността изключва първо лъжата. При честността се подразбира, че не трябва да лъжеш себе си.
към беседата >>
90.
Ако не ядете
,
НБ
, София, 21.4.1935г.,
В какво седи
достойнството
на човека?
Сега аз ще се постарая без да съборя старото да съградя новото. Дали ще го направя, не се знае. Ако се дигне много прах около вас, ще знаете, че има нещо съборено; ако не се дигне много прах, вървя според законите на природата. Защото, както и да говорим, индивидуалния живот, който сега живеем, все ще се засегнат някои религиозни вярвания в него или обществени, или семейни, какви ли не вярвания! Когато говори, човек трябва да бъде далеч от хората, за да не ги обиди.
В какво седи
достойнството
на човека?
– Едно от качествата на човешкото достойнство седи в следното: правата мисъл. Друго качество на неговото достойнство е честността и трето качество е добротата му. Това са трите качества, необходими за човешкото достойнство: доброта, честност и права мисъл. Това отличава човека. Има и други качества, но тези трите изпъкват най-главно.
към беседата >>
НАГОРЕ