57. НА РИЛА

През 1940 г. след завръщането ми от турската граница, аз някак по детински, помислих, че ще бъде много добре, ако би било възможно с малка група да отидем заедно с Учителя на планината. За моя голяма изненада дойде при мен д-р М.К. и ми каза, че Учителят наредил подобно нещо, каквото аз бях помислил и му казал да покани и мен. Каза ми да се приготвя. Аз се приготвих, но нямах достатъчно време, а така също нямах и никакъв опит и затова не бях добре екипиран. Аз съвсем нямах представа за суровите условия на планината, за големите несгоди и атмосферните условия там. И нещата съвсем не се оказаха такива, каквито аз си ги представлявах. Прекарахме на планината 7 дни. От мен изчезнаха всякакви илюзии и детински представи. Благодарение на Учителя и на други братя, прекарах някак задоволително. Беше ми оказана всестранна помощ. Поуката за мен беше голяма.

Аз видях, че Учителя не живее при леки битови условия и че Той се справя с такива трудности и несгоди, за които аз даже нямах представа.

Братската солидарност, услужливост и готовност за жертви бяха големи. Имаше единични братя и сестри, които наистина бяха за пример и образец.

Една голяма част от братята обаче беше далеч от онова, за което можеше да се предполага.

Въпреки голямото разнообразие на присъствуващите, имаше нещо общо, което обединяваше всички в едно цяло.

При крайно неизгодни условия, Учителят устоя на всички изпитания, държеше своите беседи и даде небивал пример на всички нас. Колко търпелив и снизходителен бше към всички, и към тия, които често пъти бяха смешни със своите детински несериозни въпроси, а други пък забравяха кой е Той и какво трябва да бъде отношението им към него. Имаше обаче братя и сестри, които оставиха дълбоки впечатления в мен. Те бяха напреднали, всеотдайни, изпълнителни, жертвени и

Край всичко друго аз почувствувах и физическото въздействие на природата, която обновява, възражда, усилва и зарежда човека с нови сили.

Тук бяха представени нашите най-първи братя и сестри. Имаше и такива, които не бяха изтъкнати, по-незабележими, но всъщност показаха големи вътрешни качества на добри братя и ученици. Няма да споменавам имена.

Ще спомена за два случая, без да давам обяснения и тълкувание върху това.

1. В група братя Учителят се обърна към мен със следния чисто военен въпрос: "Когато войникът е на пост, изпълнява ли заповедта на генерал?" Преди аз да отговаря, се намесиха с отговорите си неколцина братя от присъствуващите, което не беше правилно. Отговорих след тях "Че войникът на пост, съгласно Военния устав, не изпълнява заповедта на никой друг, освен на тия три нисши чинове, които са го поставили на поста." Отговорът ми не съответствуваше на предварителното изказване на "компетентните лица" и Учителят се съгласи с мен. За мен обаче въпросът имаше и пряко и косвено/символично/значение.

2. На връщане на почивка край "Вада", сред голяма зелена трева, бяхме седнали трима човека - Балтова, Славчо и аз. Учителят ни даде по малко горски ягоди и каза: "Подавайки ягодите на Балтова, каза й: Ти си Италия, след нея на Славчо подаде ягоди и каза: Ти си Германия и най- после на мен каза: Ти си Англия.

По този въпрос аз съм мислил доста дълго време, защото всичко това имаше символично значение. По-късно аз за себе си дойдох до известни обяснения, които може би не са напълно точни. Първоначално аз не бях доволен от това, че Учителят ме отъждестви с Англия и даже бях готов да върна ягодите. За мен тогава, в 1940 г. Англия беше виновна за голямата война, която не беше почнала, но ясно настъпваше. Учителят обаче спокойно отговори - не се безпокойте, рекох, изяжте си спокойно ягодите. Впоследствие нещата за мен добиха друга светлина и затова ги отбелязвам като една опитност.