36. НИТО МАЛКИ, НИТО МАЛОВАЖНИ

От някои изказвания на Учителя, когато Той беше между нас, аз си спомням някои случаи и някои изказвания, които ще изложа сега. Те нито са малки, нито са маловажни, въпреки че може да изглеждат като такива. Трябва предварително да отбележа, че някои от тях остават и досега неразбрани за мен. Вероятно, тяхната скрита символична смисъл ще бъде обяснена и разбрана в бъдеще.

1. След преминаване на руската армия в настъпление срещу германците във войната 1941-1945 година, след като германците загубиха битките при Москва, Ленинград, Сталинград и пр., русите бяха проникнали доста дълбоко на Запад, в мен се зароди мисълта в коя посока русите ще развият своите главни усилия: в центъра на своя фронт или пък към техния южен фланг, близо до нашите граници.

Без да споделям това с Учителя и без да съм дал повод за това, Той сам по този въпрос ми отговори така: "Русите са решили да действуват направо - Москва - Берлин. Те не искат да губят време и затова няма да правят далечни обходи." Впоследствие, както е известно, събитията оправдаха тези думи на Учителя.

2. Бялото Братство в България през 1939 година беше на своя лагер през лятото на Рилските езера. Посещението беше много голямо и присъствуваха там и една голяма група братя от Франция, а имаше и от други държави.

Преди това на беседа, при много посетители, Учителят каза: "Добре е тази година всички, които желаят и имат възможност, да отидат на Рила, защото сега условията са най:благоприятни за това. В бъдеще няма да има условия. Такива условия, каквито сега съществуват, ще се създадат едва след 60 години."

Защо и кои са причините. Учителят по този въпрос не каза повече нищо. Събитията, които последваха след 1939 година, ясно оправдават тези думи, казани предварително от Учителя. Аз лично останах озадачен от тези Негови думи тогава. Защото нито виждах, нито знаех за причините и пречките, поради които ще бъде невъзможно повече събирането. Най- много ме учуди срокът 60 години! И затова погледнах с известно недоверие, че това ще стане чак толкова късно! Сега, след като от тогава са изминали повече от 30 години изказването на Учителя е вън от всички съмнения.

3. Още в 1926 година в беседа Учителят е казал, че в света ще станат големи преобразования. Старото ще изчезне и новото ще се яви на сцената. И в религията, и в науката, и в обществения живот, всичко ще се промени. Хората ще почнат да мислят по нов начин. Между европейските държави ще се създадат нови връзки и отношения. Съобщенията между държавите ще бъдат свободни, без паспорт и без ограничения.

4. Един път като военен, Учителят ми каза така: "България във военно отношение е съвсем слабо подготвена и затова тя не бива и не трябва да води война. За да бъде готова за война, България трябва да има 3000 аероплана, а тя има само 100. Действително, че за това време готовността на България беше съвсем слаба и на ниско ниво, особено от гледището на нейното въоръжение. До 1939 година България беше много слабо въоръжена, въпреки че в кадрово и командно отношение беше на голяма висота, а и духът на войската беше доста висок. Причините за лошото въоръжение бяха ограниченията, наложени от Ньойския мирен договор, след Първата световна война.

След завръщането ми от прикриващия фронт на турската граница 1939 година, аз се срещнах с Учителя и без да му дам какъвто и да е повод, Той каза: "Сега поне българите видяха, че не са готови за война." Това ме изненадата, защото наистина това беше факт и то беше констатирано най-добре от тия, които бяха на фронта. След като се завърнах от фронта, споделих това с един мой началник и той остана много учуден, защото този факт, макар и да се знаеше от военните никой не смееше да го изрази открито.

След 1939 година България започва сериозно да се готви и по отношение на въоръжението, макар че се извършиха доста неща, все пак и до край ние останахме с недостатъчно и до известна степен остаряло въоръжение.

5. След 1940 година у нас се започна подготовка за противовъздушна отбрана на населението. Постепенно мерките, които се вземаха, ставаха по-сериозни, но все пак какви - съвсем теоретични, слаби и несъответни за една сериозна въздушна отбрана. Едва след бомбардировките в 1944 година се започнаха истински сериозни действия в тази посока, но то беше вече съвсем късно.

Имам един спомен във връзка с този въпрос. Бях на Изгрева с Учителя и един наш доста културен и издигнат брат. Последният каза на Учителя, че е наредено да се извършат в Изгрева някои подготовки в това отношение. Учителят слушаше и мълчеше. Братът потвърди и потрети това свое изказване, а Учителят пак мълчеше. Най-после братът каза: "Ама, Учителю, аз съм отговорно лице, от мен се иска това. Какво да правя?" Учителят най-после, в отговор на тези негови думи, най-напред се обърна към мен, усмихна се многозначително, а след това му каза: "Направете, каквото трябва. Аз не съм против, щом като е наредено...!"

Аз схванат смисъла на тези думи, обаче братът не ги разбра. По- късно, след големите бомбардировки се констатира, че на Изгрева не е паднала нито една бомба, макар че около него имаше много ями от въздушни бомби.

6. Една вечер Учителят, аз и Гал ето се връщахме от дома на Борис Николов към Изгрева. Галето вървеше съвсем близо до Него и даже го подкрепяше в някои случаи, въпреки че нямаше нужда от това, а аз бях малко по-настрана. При връщането ни Учителят направи известни знаци на някои места, които аз запомних. Това беше скоро преди бомбардировката. Доста време след бомбардировките аз ходих специално и констатирах, че местата, които бяха отбелязани от Учителя, около тях имаше паднали бомби. За сведение, попитах Галето, направило ли му е влечатление това, което бе направило такова на мен. Той отговори, че нищо не е чул и нищо не е разбрал. Не е било за мене, каза той, а той беше съвсем близо до Учителя, а аз бях далеч от него.

7. При едно изказване Учителят каза така: "Сегашните народи повтарят старите култури на някогашните народи: германците повтарят културата на римляните, Франция - културата на старата Византия, Англия - повтаря културата на евреите, а Русия - повтаря египетската култура."

8. При един друг случай Учителят каза, че ще дойде време, когато хората ще отиват на другите планети и това време няма да бъде далеч и вие ще бъдете свидетели. Това изказване беше направено през 1944 година. Това изказване на Учителя ми се виждаше тогава съвсем невъзможно и фантастично. Сега обаче, когато се осъществи посещението на Луната и завръщането от там, както и другите космически изследвания и постижения, явно потвърждават и тук думите на Учителя, които някога изглеждаха невъзможни и фантастични.

9. Ганчо Генчев, мобилизиран запасен офицер, беше на служба в Скопие и при един случай направи изказване, че Учителят в София е оставен съвсем без грижи на Него и че е оставен на благоволението и на доброто желание на случайни наши хора.

По-късно, на една беседа аз чух как Учителят повтори тези изказвания на Ганчо Генчев, без да споменава името му. И в заключение Учителят каза така: "Тези изказвания не са верни и аз не ги одобрявам. Така не се проповядва. Това излага братята и сестрите в София. Ако един Учител не е в състояние да се изхрани сам и ако той стои гладен, Той не е никакъв Учител."

10. На беседа след 9.IX.1944 г. Учителят каза: "Тази дата край другото показва още и това, че и за комунистите в България има Бог, макар че те не вярват в Него." С други думи, Учителят искаше да каже, че Бог се грижи за всички, и за верующи, и за неверующи.

11. Бях на беседа преди големите бомбардировки над София - на 10.I.1944 г. Учителят доста време преди бомбардировките много строго и сериозно предупреди за страхотните неща. които се готвят за София. Присъствуващите на беседата бяха до голяма степен изплашени, а някои жени започнаха да пискат. След това Учителят отправи някои обвинения, че не са изпълнени дадените от Него указания, въпреки, че Той е предупреждавал за това своевременно. "Тия, които трябваше да предават думите ми, не предадоха правилно моите думи, а ги изопачаваха." Поради това някои от братята извадиха заключение, че Лулчев е виновен, макар че Учителят не спомена неговото име. И всичко, което доста по-рано каза Учителят, се изпълни и ужасът, който после имахме, беше действително голям. По отношение виновността на брат Лулчев, аз се резервирам и по този въпрос може би ще се направят верни преценки в бъдеще.

12. Един ден Учителят ми зададе въпроса, като ме запита да му кажа колко се германските дивизии на Балканите. Казах Му. че не зная и че вероятно това не го знаят даже и в нашето военно министерство, защото това е военна тайна за германците. По свой особен начин Учителят ми подсказа колко са дивизиите и ми направи силно впечатление, че и тук, както и в много случаи, Учителят знае неща, които никой друг не знае и че за Него няма нищо скрито и тайно.

13. След 9.IX. 1944 г. в един особен случай, когато хората от Братството бяха недобре ориентирани, някои лошо повлияни, Учителят доста сърдито и строго каза: "Вие всички тука, с малки изключения, сте станали оръдие на паднали духове." Действително, че по това време доста наши братя и сестри бяха като обсебени и не бяха вече бели братя, а нещо съвсем друго.

14. За комунистите и за атеистите Учителят каза: "Те изпълняват една от десетте Божи заповеди - да се не поменава Божието Име напразно."

Явно е, че с това Учителят иска да каже, че това е реакция от тяхна страна срещу тези, които спекулират с Името Божие и са осквернили святото и чисто име "Бог". Това име вече е доста много изложено и то от тия, които вместо да го пазят чисто и свято, с него търгуват и злоупотребяват.

15. Към 1940 година Учителят ми каза: "Папата бил наредил да му строят скривалище против аеропланни бомбардировки."

Смисълът на това изказване, според мен, беше, че папата, заместника на Христа на земята, според католишката църква, не вярва на Бога и не разчита на Него, за да запази животът му, а търси спасение от някакво скривалище.

16. Учителят направи един път изказване в смисъл, че истинският лекар трябва да бъде духовно посветен и издигнат човек, а и истинският свещеник трябва да има солидни знания по медицина.

Единият е лекар на физическото тяло, другият на духовното и те не се изключват един-друг, а напротив, трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да имаме добри резултати от лечението.

17. "Ненормалните и болните хора, каза Учителят, ги наричат луди. Те не са луди, а болни хора и те трябва да се лекуват, а хората трябва да имат добри отношения и грижи за тях."

"Луди и ненормални, каза Учителят, са тия държавни водачи, които подготвят и хвърлят цели народи в изтребителна война и стават причина да загиват милиони хора, да се създават страшни разрушения и да докарват най-страшните страдания за човечеството на земята."

Това изказване на Учителя бе направено лично на мен преди Втората световна война, но аз почувствувах, че Той знаеше за нея и по такъв начин ни предупреждаваше.

18. Казват, да умрем за България. Учителят каза: "Трябва да заменим това изказване със следното: "Не да умрем за България, а да живеем за България."

19. Казват: "Да създадем велика България", но как е възможно това? - България по територия е малка страна и тя, следователно, не може да бъде голяма и велика, България може да стане велика, но на друго поле - в духовно отношение.

20. "Понякога, казва Учителят, казват, че въпреки всичко, българският дух е непобедим. Вярно е, че българският дух е непобедим, но България, като материална сила, е победима."

21. Казват, че "Съединението прави силата" - вярно е това, но кое прави съединението? Само любовта между хората прави съединението.

22. "Съдбините на този народ са в мои ръце."

"Аз ще направя на този народ най-голямото добро, което никой досега не му е правил и след това ще му кажа "Сбогом"!