8. ГЕНЕРАЛИТЕ

За някои наши български генерали и за някои мои наблюдения и опитности искам да разкажа в това изложение. Нашите генерали не са добре оценени от нас българите. Ние изобщо, като народ не се уважаваме. Много наши генерали по достойнство и военно майсторство стоят на световно равнище. Ние стрижем върховете и затова и генералите у нас общо взето не се ползуват с общопризнатото уважение любов и симпатия. Генералите и те носят човешко сърце, и те край чисто своя специфичен живот на командири имат и свой обикновен човешки живот.

Всеки човек има свой вътрешен окултен живот, основан на интуиция, на предвиждания, на вътрешно ръководство, на вяра, убеждения, характер и пр. Оттук и различията в проявите на тези качества. Ето защо, без да споменавам имена, ще спомена за някои характерни случаи.

1. Бяха ми очертани от Учителя някои много важни, дори съдбоносни положения за развоя на някои събития у нас в годините, непосредствено преди Втората световна война. По този случай исках да предупредя и да доведа да знание някои важни неща на някои големи наши военни личности. Обаче как? Наглед много леко, но всъщност много труден въпрос. Как може да се повярва и да се кажат истини, които са така чужди за днешния материално-културен човек.

След дълга борба със себе си аз набрах сили и кураж, и съвсем внимателно и осторожно пристъпих към своята цел и в една недълга специална среща казах нещо от това, което бях намислил на моя началник - генерал. Няма да описвам подробности и точно за какво се касаеше въпроса. Ще отбележа само, че въпреки очакванията ми, аз не срещнах отпор или реакция, но не получих и съгласие, одобрение или благодарност.

Много по-късно обаче се оказа, че хвърленото семе е паднало на добра почва. Този мой началник, видимому много строг, сериозен, недостъпен, спокойно и хладнокръвно е взел под внимание това, което му бе казано. Той не се отказал от светлинката на малката свещица, която му бе подхвърлена и след много години тази светлина изведе него и делото на благополучен за България край.

2. В други два случая, въпреки че бяха налице също добрите качества на тези двама генерали, големи началници, но може би с по- слаба вътрешна светлина, те останаха слепи и глухи на малката светлинка, която им се поднесе, тя отмина край тях незабелязано.

Резултатът по-късно беше неблагоприятен. Те нямаха правилна ориентировка и като слепци отиваха към пропастта и паднаха в нея. Краят им беше злополучен.

3. Имаше един по друг случай, където, без да съм правил въпрос, чисто по вътрешен път, с моят командир - генерал, интуитивно често се вслушваше в някои мои мисли и напътствия, дадени ми от Учителя, които той спокойно и с много добър резултат изпълняваше, благодарение на което резултатите за делото бяха много добри, а той сам днес е жив и здрав и се радва на хубав и осмислен живот.

4. Имаше също така други 2-3 случая с още по-големи генерали, за жалост, макар и с по-високо служебно положение, поради гордост, самомнение и други погрешни схващания не можаха да се възползуват от светлината на Учителя, поради което те завършиха много зле.

Аз нямам лично отношение към въпросите, за които е дума по-горе. Аз скърбя и страдам, че е трудно да се помогне на човек, когото той, поради неразбиране сам не желае това. Може би Бог също страда, когато иска да спаси една душа, а не може, защото тя се отклонила от Него и не иска да следва Неговите съвети.

"Блажени нисшите духом, защото тяхно е Царството Небесно", бе казал Христос.

Не само генерали, полковници, военноначалници, но и държавници, царе и министри, папи и патриарси и други високопоставени лица пропадат само за това, защото не са смирени, защото са се отделили от Бога и сами себе си са обявили за богове. А щом човек се отдели от Бога с него вече всичко е свършено. И не само отделни лица, но цели народи са били заличавани от лицето на земята, поради същите причини. Някои погрешно разбират и тълкуват тези препоръки в смисъл, че не трябва те да правят нищо, а всичко трябва да предоставят на Бога. Това е погрешна идея. Хората на земята трябва да работят, да учат упорито, настойчиво, но всякога във връзка и под ръководството на своя Баща, Който е вечен, всемъдър и всемогъщ.